text
stringlengths 4
1.16M
|
|---|
Административният съд – Бургас, на основание чл. 181 АПК съобщава, че е постъпило оспорване от „Комплекс“ – ООД, с ЕИК 812158756, със седалище и адрес на управление Бургас, ул. Константин Величков 34, ет. 2, представлявано от управителя Иван Желязков Иванов, и „Милиани“ – ООД, с ЕИК 200058920, със седалище и адрес на управление Варна, район „Одесос“, ул. Св. Димитър Солунски 11, ет. 1, представлявано от Анна Димитрова Милева, против Решение № 7-23 от 26.01.2016 г. на Общинския съвет – гр. Бургас, за отмяна като нищожно на Решение № 45-11 от 16.12.2014 г. на ОбС – гр. Бургас, с което е одобрено изменение на ОУП на гр. Бургас, в обхвата на ж.к. Изгрев, гр. Бургас. По оспорването е образувано адм.д. №1337/2016 г., насрочено за 24.10.2016 г. от 13 ч.
|
Наредба за изменение на Наредба № 2 от 2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г.
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Наредба за изменение на Наредба № 2 от 2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 2010 г.; изм., бр. 22, 34 и 37 от 2010 г.) § 1. В чл. 6, ал. 4 думите „30 ноември“ се заменят с „10 декември“.
Заключителна разпоредба § 2. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“.
За министър: С. Боянова
|
Постановление № 287 от 20 ноември 2019 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 287 ОТ 20 НОЕМВРИ 2019 Г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни разходи в размер до 6 700 000 лв. по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. за разплащане на местни данъци и такси, дължими от Болница „Лозенец“ – второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерския съвет.
(2) Средствата по ал. 1 да се осигурят чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2019 г.
Чл. 2. Със сумата по чл. 1, ал. 1 да се увеличат разходите по бюджетна програма „Други дейности и услуги“ по бюджета на Министерския съвет за 2019 г.
Чл. 3. (1) Главният секретар на Министерския съвет да извърши съответните промени по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. и да уведоми министъра на финансите.
(2) Министърът на финансите да извърши произтичащите от чл. 1 промени по централния бюджет за 2019 г.
Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на главния секретар на Министерския съвет. § 3. Постановлението влиза в сила от 20 ноември 2019 г.
За министър-председател: Томислав Дончев
Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
|
Спогодба за сътрудничество в областта на културата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
СПОГОДБА за сътрудничество в областта на културата между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан
(Утвърдена с Решение № 377 от 28 юни 2019 г. на Министерския съвет. В сила от 2 юли 2019 г.)
Правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, по-долу наричани „Договарящите се страни“, водени от желанието си да развият в по-голяма степен и да укрепят приятелските отношения, съществуващи между двете държави, отчитайки важната роля на междукултурния диалог в двустранните отношения, и с цел да развият сътрудничеството в областта на културата, се договориха за следното: Член 1
Компетентните органи, отговарящи за координацията на дейностите, свързани с изпълнението на настоящата Спогодба, са следните: За Република България – Министерството на културата на Република България.
За Република Азербайджан – Министерството на културата и туризма на Република Азербайджан.
Член 2
Договарящите се страни ще обменят опит и информация за съответните културни политики на своите държави.
Член 3
Договарящите се страни ще насърчават сътрудничеството между своите културни институции, разглеждайки възможностите за сключване на договори между музеите, библиотеките и театрите в своите държави.
Член 4
Договарящите се страни ще насърчават обмена на студенти, изследователи и преподаватели в областта на образованието и обучението по културата и изкуството и ще организират конференции, симпозиуми и колоквиуми.
Член 5
Договарящите се страни ще разглеждат възможностите за организиране на Дни на културата.
Член 6
Договарящите се страни ще си сътрудничат в сферата на опазването, реставрацията, обновяването и консервацията на археологични паметници и обекти.
Член 7
Договарящите се страни ще си сътрудничат в областта на библиотекарството и издателската дейност.
Член 8
Договарящите се страни ще участват в международни музикални, театрални и кинофестивали, както и фестивали на изкуствата, провеждани в двете страни, по покана и в съответствие с условията, определени от организаторите на подобни фестивали.
Член 9
Договарящите се страни ще организират изложби на произведения на изкуствата, декоративно-приложните изкуства и кулинарни изложения.
Член 10
При писмено съгласие на Договарящите се страни в настоящата Спогодба могат да бъдат внесени изменения и допълнения. Подобни изменения и допълнения следва да бъдат сключени под формата на протоколи, съставляващи неразделна част от настоящата Спогодба, и влизат в сила в съответствие с чл. 11 по-долу.
Член 11
Настоящата Спогодба се сключва за срок от 5 години и влиза в сила от датата на получаване по дипломатически път на последното писмено уведомление, с които Договарящите се страни се информират взаимно, че са изпълнени изискванията на националното им законодателство, необходими за неговото влизане в сила.
Настоящата Спогодба се удължава автоматично за следващ петгодишен период, освен ако която и да е от Договарящите се страни не представи на другата Договаряща се страна, най-късно 6 месеца преди датата на изтичане на настоящия Договор, писмено известие по дипломатически път за намерението си да прекрати действието на Спогодбата.
Подписана в гр. Баку на 8 април 2011 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които е съставен на български, азербайджански и английски език, като всички текстове следва да се считат автентични в еднаква степен.
В случай на различия при тълкуването меродавен е текстът на английски език.
|
Административният съд – Хасково, на основание чл. 188 връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпил протест от прокурор при Окръжната прокуратура – Хасково, с който се оспорва чл. 14, ал. 2, 3 и 4 от Наредба № 1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Харманли, по който е образувано адм. д. № 655/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково, насрочено за 18.10.2017 г. от 10,30 ч.
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 14 от 2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 421 „Вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 14 от 2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 421 „Вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ДВ, бр. 72 от 2012 г.) § 1. В чл. 3 думите „Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ (ОВ L 379 от 28.12.2006)“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощ de minimis (ОВ L 352 от 24.12.2013 г.)“. § 2. В чл. 13, ал. 2, т. 1 думите „чл. 93, параграф 1, чл. 94 и чл. 96, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (обн., ОВ L, бр. 248 от 16 септември 2002 г.)“ се заменят с „чл. 106, параграф 1, чл. 107, параграф 1 и чл. 109, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L, бр. 298 от 26 октомври 2012 г.)“. § 3. В чл. 15 се създава ал. 3: „(3) Крайният срок за изпълнение на проектите е 30 август 2015 г.“ § 4. В чл. 20, ал. 3, т. 1 думите „държавни и нотариални такси за регистрация“ се заменят с „такси“. § 5. В чл. 25 се създава ал. 8: „(8) Министерството на земеделието и храните отправя запитване за липса на двойно финансиране до съответния управляващ орган на оперативна програма.“ § 6. В чл. 28, ал. 4 думите „но не по-късно от 20 декември 2013 г.“ се заличават. § 7. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „чл. 93, параграф 1, чл. 94 и чл. 96, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности“ се заменят с „чл. 106, параграф 1, чл. 107, параграф 1 и чл. 109, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета“.
2. Създава се нова ал. 10: „(10) Управляващият орган на ПРСР може да откаже да одобри изцяло или частично извършените дейности, когато получателят на финансова помощ или негов представител възпрепятства извършването на проверки по чл. 40, ал. 1.
3. Досегашните ал. 10 и 11 стават съответно ал. 11 и 12. § 8. В чл. 34 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, в основния текст думите „четири месеца“ се заменят с „90 дни“.
2. В ал. 2 думите „15 работни дни“ се заменят с „10 работни дни“. § 9. В чл. 36, ал. 1 се създава т. 6: „6. получателят на финансова помощ или негов представител възпрепятства извършването на проверки по чл. 34, ал. 1, т. 2. “ § 10. В чл. 37, ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на разходи за канцеларски материали, такси и пощенски услуги“. § 11. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
2. Създава се ал. 5: „(5) При прекратяване на договора в случаите по ал. 4 получателят на финансова помощ възстановява платените средства заедно със законната лихва.“ § 12. Създава се чл. 39а: „Чл. 39а. (1) Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се изменя с едностранно писмено уведомление от получателя на помощта до МЗХ и РА при: 1. промяна в адреса за кореспонденция; 2. промяна в адреса на офиса (без да се нарушават изискванията за неговото оборудване и самостоятелност); 3. промяна на законния представител на МИГ.
(2) Договорът може да бъде променен, след одобрение от министъра на земеделието и храните или упълномощено от него лице, въз основа на писмено искане от получателя на помощта за: 1. промяна на експерт от екипа по проекта; 2. изменение на плана за действие в рамките на срока на договора.“ § 13. В § 1, в допълнителната разпоредба се правят следните изменения: 1. В т. 1 се създава второ изречение: „Лицата, наети като допълнителен персонал, не може да имат сключен трудов договор с местната инициативна група.“
2. Създават се т. 10 и 11: „10. „Пощенски услуги“ са услуги по смисъла на чл. 3 от Закона за пощенските услуги.
11. „Такси“ са държавни и местни такси, както и нотариални такси.“ § 14. В приложение № 3 към чл. 23, ал. 1, раздел ІІІ „Бюджет за проекта, отнасящ се до кандидата/ите българска МИГ“ в колони 4, 6 и 7 от таблицата думите „(в евро)“ се заменят с „(в лева)“. § 15. В приложение № 4 към чл. 23, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нов раздел VI „Описание на персонала, ангажиран в дейностите по проекта“: „VI. ОПИСАНИЕ НА ПЕРСОНАЛА, АНГАЖИРАН В ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОЕКТА
1. Координатор – автобиография.
2. Експерти – автобиография.“
2. Досегашните раздели VІ, VІІ и VІІІ стават съответно VІІ, VІІІ и ІХ. § 16. В приложение № 5 към чл. 23, ал. 2, т. 7 думите „чл. 93, параграф 1, чл. 94 и чл. 96, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности“ се заменят с „чл. 106, параграф 1, чл. 107, параграф 1 и чл. 109, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета“. § 17. В приложение № 6 към чл. 23, ал. 2, т. 8 думите „Регламент на Съвета № 1083/2006 г.“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347 от 20.12.2013 г.)“. § 18. В приложение № 8 към чл. 30, ал. 1 „Документи за авансово плащане“ т. 2 и 3 се отменят. § 19. В приложение № 9 към чл. 31, ал. 2, в раздел ІІ „Проекти за изпълнение на съвместни действия, свързани със:“ т. 3 се изменя така: „3. реализирането на промоционални и маркетингови кампании: 3.1. договор за услуга; 3.2. доклад за извършената работа; 3.3. приемно-предавателен протокол; 3.4. граждански договор; 3.5. снимки; 3.6. диск или материали за кампаниите.“ § 20. В приложение № 10 към чл. 32, ал. 1 „Документи за междинно и окончателно плащане“ се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 8 се изменя така: „8. Декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Разплащателната агенция, че получателят/ите няма да упражни/ят правото си на данъчен кредит за активи и услуги, финансирани по ПРСР.“
2. В т. 17 думите „за платени държавни и нотариални такси за регистрация на общи структури и за извършени транспортни разходи“ се заменят с „при плащане в брой“.
3. Създават се т. 23 и 24: „23. Декларация/ии съгласно приложение № 5.
24. Свидетелство за съдимост от представляващия кандидата и член/ове на управителния му орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, издадено не по-рано от 6 месеца преди предоставянето му.“
4. В раздел „Специфични документи според предмета на инвестицията“ т. 2 се изменя така: „2. Изграждане, реконструкция или подобрение (включително разходите по събаряне на съществуващи стари и изостанали в технологично отношение сгради) на сгради за целите на проекта, свързани с развитието на съвместен продукт/услуга: 2.1. Разрешително за въвеждане в експлоатация, протокол образец 15 (съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) за съставяне на актове и протоколи по време на строителството – при кандидатстване за окончателно плащане.
2.2. Разрешително за ползване на строеж, протокол образец 16 (съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството) при кандидатстване за окончателно плащане (в зависимост от характера на инвестицията).
2.3. Приемно-предавателен протокол между строителя и инвеститора за всички извършени строително-монтажни работи, включващ подробна количествено-стойностна сметка, които да са на хартиен и електронен носител.
2.4. Писмо-обосновка и подробна количествено-стойностна сметка (на хартиен и електронен носител) от строителя, детайлно изясняваща обстоятелствата, наложили извършването на допълнителни строително-монтажни дейности (когато е приложимо).
2.5. Заповед за изменение на количествено-стойностна сметка, вариационна заповед, книга на обекта, одобрена от лицето, упражняващо строителен надзор, и възложителя (когато е приложимо).
2.6. Протокол за проведена 72-часова проба съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (когато е приложимо).“
Преходни и заключителни разпоредби § 21. Разпоредбите на § 14 и 15 не се прилагат за заявления, подадени преди влизане в сила на тази наредба. § 22. Кандидатите, подали заявления за подпомагане преди влизане в сила на тази наредба, в срок до 30 дни от уведомяване от МЗХ трябва да представят променен план за действие в съответствие със срока по § 3. § 23. В Наредба № 23 от 2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 2010 г.; изм., бр. 38 и 55 от 2010 г.; бр. 5, 81 и 104 от 2011 г.; бр. 24 и 107 от 2013 г.) в чл. 46, ал. 1, т. 3 думите „чл. 10, ал. 5“ се заменят с „чл. 10, ал. 6“. § 24. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
Министър: Димитър Греков
|
Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права
УКАЗ № 374
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, приет от ХL Народно събрание на 25 ноември 2005 г.
Издаден в София на 5 декември 2005 г.
Президент на републиката: Георги Първанов
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Георги Петканов
ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, 43 и 74 от 2005 г.) § 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “върху произведението” се заличават, а накрая се добавя “върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.”
2. Създава се ал. 2: “(2) Алинея 1 се прилага съответно и за носителите на авторското право в случаите по чл. 10, изречение първо, чл. 11, ал. 1, изречение първо и чл. 14.” § 2. В чл. 18, ал. 2 се правят следните изменения: 1. Точка 5 се изменя така: “5. предаването и препредаването на произведението по кабел;”.
2. В т. 10 думите “чрез кабел, или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”. § 3. В чл. 18а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “Република България” се заменят с “държавите - членки на Европейския съюз”, а думата “нейна” се заменя с “тази”.
2. В ал. 2 накрая се добавя “и по чл. 22а, ал. 2”. § 4. Член 20 се изменя така: “Право на отчисление при препродажба на произведение на изкуството Чл. 20. (1) При препродажба на оригинално произведение на изкуството, когато една от страните по сделката или посредникът е търговец на произведения на изкуството, в т.ч. художествена галерия и аукционна къща, авторът на произведението има право да получи отчисление от цената на продажбата.
(2) По смисъла на този член оригинални произведения на изкуството са произведенията на графичното и пластичното изкуство като картини, колажи, рисунки, скици, гравюри, щампи, литографии, скулптурни фигури, гоблени, керамики, произведения от стъкло и фотографии, при условие че са създадени лично от автора, в т. ч. екземпляри, признати за оригинали съгласно § 4 от допълнителните разпоредби.
(3) Правото по ал. 1 е неотчуждимо, освен при наследяване.
(4) Алинея 1 не се прилага към препродажби с цена по-ниска от левовата равностойност на 300 евро.
(5) Алинея 1 не се прилага към препродажби, когато продавачът е придобил произведението направо от автора по-малко от 3 години преди датата на препродажбата и цената на препродажбата не надвишава левовата равностойност на 10 000 евро.
(6) Всеки отказ от правото по ал. 1 е недействителен.
(7) Правото по ал. 1 продължава, докато се закриля авторското право върху произведението.” § 5. Създава се чл. 20а: “Изплащане на отчисленията при препродажба на произведение на изкуството Чл. 20а. (1) Отчисленията по чл. 20, ал. 1 се определят по следния начин: 1. пет на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 300,01 и 3 000 евро, плюс
2. четири на сто от цената на препродажбата между левовата равностойност на 3 000,01 и 50 000 евро, плюс
3. три на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 50 000,01 и 200 000 евро, плюс
4. едно на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 200 000,01 и 350 000 евро, плюс
5. нула цяло и пет десети на сто за частта от цената на препродажбата между левовата равностойност на 350 000,01 и 500 000 евро, плюс
6. нула цяло и двадесет и пет стотни на сто за частта от цената на препродажбата, надвишаваща левовата равностойност на 500 000 евро.
(2) Ако до изплащането на отчислението продавачът и/или посредникът са заплатили какъвто и да е данък по повод препродажбата, сумата от данъка се намалява от продажната цена при прилагането на ал. 1.
(3) Отчислението се изчислява за всеки препродаден обект поотделно.
(4) Общият размер на отчислението за един обект не може да надвишава левовата равностойност на 12 500 евро.
(5) Отчислението се дължи солидарно от продавача и посредника, ако има такъв.
(6) Продавачът или посредникът, ако има такъв, е длъжен да уведоми носителя на правото по чл. 20, ал. 1 за препродажбата в двумесечен срок от нея и да му изплати в същия срок дължимото отчисление чрез организация за колективно управление на права или пряко.
(7) Носителите на авторското право и техните организации за колективно управление на права могат в срок три години след препродажбата да изискат от всеки търговец на произведения на изкуството, който е участвал в нея, да им предостави всякаква информация, която може да им е необходима за осигуряване получаването на отчислението по чл. 20, ал. 1.
(8) Продавач по смисъла на този член е физическото или юридическото лице, от чието име се извършва продажбата.” § 6. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 и 2 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”.
2. Създават се ал. 3, 4 и 5: “(3) Когато автор е предоставил правото на препредаване по кабел на свое произведение на продуцент на звукозапис или на филм, или на друго аудио-визуално произведение, кабелният оператор, който препредава това произведение, дължи на автора възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото да събират това възнаграждение може да бъде предоставено от автора само на организации за колективно управление на съответната категория авторски права.
(4) Възнагражденията по ал. 3 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането му се определят по споразумение между тези организации и задължените кабелни оператори.
(5) Разпоредбите на ал. 2, 3 и 4 не препятстват сключването на споразумения за разрешаване препредаването на програми между радио- и телевизионните организации, осъществяващи първоначалното излъчване или предаване на собствени програми, и препредаващите кабелни оператори. Когато правата за препредаване на произведения, включени в програмите на радио- или телевизионни организации, са им надлежно отстъпени, разрешението, дадено от организациите, включва и тези права.” § 7. В чл. 22 ал. 1 се изменя така: “(1) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път обхваща и правото то да бъде включено в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация, по начин, позволяващ приемането му от публиката. Допустимо е приемането на сигнала от публиката да се извършва чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата, но само ако авторът е отстъпил на тази организация посредник правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде по кабел или да го изпълни публично по друг начин. В тези случаи организацията, изпращаща сигнала до спътника, не дължи възнаграждение.” § 8. Създава се чл. 22а: “Право на възнаграждение при отдаване под наем или в заем Чл. 22а. (1) Когато автор на музикално или аудио-визуално произведение е предоставил правото си на отдаване под наем на звуко- и видеоносители, съдържащи произведението му, на продуцента на съответния звукозапис или филм, лицето, което отдава под наем такива носители, дължи на автора справедливо възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото на това възнаграждение може да бъде предоставено предварително от автора чрез организации за колективно управление на права или пряко.
(2) За даване в заем на произведения или екземпляри от носители, които ги съдържат, авторите им имат право на възнаграждение, дължимо от лицето, което ги дава в заем.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се отнасят до произведенията на архитектурата, приложните изкуства и народните художествени занаяти.
(4) Алинея 2 не се прилага при даване в заем от държавни и общински културни организации, осъществяващи дейност на библиотеки, училищни, университетски и читалищни библиотеки.
(5) Възнагражденията по ал. 2 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането им се определя по споразумение между тези организации и задължените лица.” § 9. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думата “самостоятелно” се добавя “икономическо”.
2. В т. 5 думата “използването” се заменя с “възпроизвеждането”.
3. В т. 9 думите “в необходими количества” се заличават. § 10. В чл. 25, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите “при заплащане на” се добавя “справедливо”. § 11. В чл. 25а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2: “(2) Ползватели, които искат да се възползват от разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 3, 9, 10, 12 и 13 и чл. 25, ал. 1, т. 1, но са възпрепятствани от технически средства за защита, могат да поискат от носителя на правото да им осигури съответния достъп в оправдана от целта степен. Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато произведения или други обекти на закрила са станали по договорен път достъпни за неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.” § 12. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 изречение първо се изменя така: “Възнагражденията по ал. 1, изречение първо и по ал. 1, изречение второ се изплащат на различни за двете отделни категории права организации, създадени по реда на чл. 40, от сдружения, представляващи различните категории носители на права по този закон.”
2. Създава се ал. 8: “(8) Лицата, които са задължени съгласно ал. 2 да изплащат възнаграждения, са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко 6-месечие да предоставят на съответните организации по ал. 3 информация за количеството и видовете на произведените и/или внесените от тях през 6-месечието носители и апарати по ал. 2 и за производствената, съответно митническата им облагаема стойност. Лицата, получили тази информация, не могат да я използват за друго, освен за събиране и разпределяне на възнагражденията.” § 13. В чл. 40, ал. 7, изречение второ думите “по чл. 94 и 95 и да искат налагане на обезпечителни мерки по чл. 96а и на мерки по чл. 96б, 96в и 96г” се заменят с “по чл. 94, 94а и 95 и да искат налагане на мерки по чл. 95в, 95г, 96а, 96б и 96г”. § 14. В чл. 54, ал. 3 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “или препредавано по кабел”. § 15. В чл. 57 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаване по кабел”. § 16. В чл. 58 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаване по кабел”. § 17. В чл. 63, ал. 1 думите “му чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаването му по кабел”, а след думата “разпространение” се добавя “предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях”. § 18. В чл. 64 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредава по кабел”. § 19. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) след думите “право на” се добавя “справедливо”; б) създава се изречение второ: “Възнагражденията за различните видове използване на произведението, предоставени от авторите на продуцента по чл. 63, ал. 1, както и начинът, по който авторът иска да ги получи в съответствие с ал. 2, трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид използване.”
2. В ал. 4 думите “ал. 3” се заменят с “ал. 2”.
3. Създават се ал. 5 и 6: “(5) Когато използването се изразява в отдаване на екземпляри от произведението под наем или в заем, се прилагат разпоредбите на чл. 22а.
(6) Когато използването се изразява в препредаване на произведението по кабел, се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 3, 4 и 5.” § 20. Член 71а се отменя. § 21. Създава се чл. 72б: “Предположение за притежаване на сродни права Чл. 72б. До доказване на противното за носител на право по чл. 72 се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по обичайния за това начин върху съответния запис, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки, или в хода на показване на програмата.” § 22. В чл. 76, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите “му чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаването му по кабел”.
2. В т. 2 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаването по кабел”.
3. В т. 3 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”. § 23. В чл. 77 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаване по кабел”. § 24. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “му чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаването му по кабел”.
2. Създава се ал. 7: “(7) Когато използването по ал. 3 се изразява в отдаване на екземпляри под наем или в заем, се прилагат и разпоредбите на чл. 22а.” § 25. Член 84 се изменя така: “Прилагане по аналогия Чл. 84. Разпоредбите на чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 6, 8, 12 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34, 36, 37 и чл. 58, ал. 1 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители, а на чл. 66 - относно правата на лицата по чл. 78, ал. 3. ” § 26. В чл. 86, ал. 1, т. 3 след думата “предаването” се добавя “и препредаването”, а думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”. § 27. В чл. 87 ал. 2 се отменя. § 28. В чл. 88 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “и препредаване по кабел”. § 29. Член 90 се изменя така: “Прилагане по аналогия Чл. 90. Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.” § 30. В чл. 90а, ал. 1 се правят следните изменения:
2. В т. 8 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”. § 31. Член 90в се изменя така: “Прилагане по аналогия Чл. 90в. Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, 21, 22, 22а, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 6, 8, 11, 12, 13 и 14, чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 25а, 26, 32, 33, 34 и 36 се прилагат съответно и за филмовите продуценти.” § 32. В чл. 91 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”; б) в т. 3 думите “чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “по кабел”.
2. Алинея 5 се изменя така: “(5) Когато радио- или телевизионна организация разрешава едновременното, изцяло и в непроменен вид предаване на програмата си чрез кабелната мрежа на друга организация, разрешението, дадено от радио- или телевизионната организация, включва изрично и правата за излъчване и предаване на произведенията, включени в програмата, ако тези права са й надлежно отстъпени.” § 33. Член 93 се изменя така: “Прилагане по аналогия Чл. 93. Разпоредбите на чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, 19, чл. 21, ал. 1, чл. 22, 23, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3, 8, 12, 13 и 14, чл. 25а и 36 се прилагат съответно и за радио- и телевизионните организации.” § 34. В чл. 93г, ал. 1 думите “Република България” се заменят с “държавите - членки на Европейския съюз”, а накрая се добавя “на тази територия”. § 35. В чл. 93е се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 1: “(1) Лицето, което законно е придобило правото да използва база данни или копие от нея, може свободно да извършва действията по чл. 18, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5, 7 и 8 с нея, както и действия, свързани с резултатите, евентуално получени от превода, преработката, обработката и каквито и да е други изменения, които е направило с нея, когато това е необходимо за достъп до съдържанието на базата данни и за нормалното й използване. Когато това лице има право да използва само част от базата данни, тази разпоредба се прилага само по отношение на тази част.”
2. Досегашните ал. 1, 2 и 3 стават съответно ал. 2, 3 и 4.
3. Създава се ал. 5: “(5) Всяка договореност, противоречаща на разпоредбите на ал. 1, 2, 3 и 4, е нищожна.” § 36. Член 94 се изменя така: “Иск за обезщетение Чл. 94. (1) Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.
(2) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
(3) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.
(4) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.” § 37. Създава се чл. 94а: “Особени случаи на иск за обезщетение Чл. 94а. (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение: 1. от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 94, ал. 3 и 4, или
2. равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри.
(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.” § 38. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) създава се нова т. 1: “1. установяване факта на нарушението;”; б) досегашните т. 1 - 3 стават съответно т. 2 - 4; в) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея цифрата “2” се заменя с “3”; г) създава се т. 6: “6. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.”
2. Създава се ал. 2: “(2) Изземване по смисъла на ал. 1, т. 3 и 4 може да се иска както по отношение на предмети, намиращи се на определено място, така и по отношение на предмети, намиращи се в търговската мрежа като цяло.” § 39. Създават се чл. 95а - 95г: “Особени ищци Чл. 95а. (1) Право на иск по чл. 94, 94а и 95 освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и: 1. организациите за колективно управление на права съгласно чл. 40, ал. 7, и
2. професионалните защитни организации на правоносителите.
(2) Организациите по ал. 1 могат да предявяват искове и да искат мерки само по повод на права, които са им били поверени за управление, съответно - за защита. В тези случаи разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс не се прилага.
Носене на отговорност Чл. 95б. Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.
Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства Чл. 95в. (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да представи тези доказателства.
(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.
(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.
(4) Представянето на доказателство за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.
(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по този закон обект.
Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение Чл. 95г. (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.
(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което: 1. държи стоки - предмет на нарушение, или
2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или
3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или
4. е посочено от лице по т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.
(3) Информацията по ал. 2 може да включва: 1. имената и адресите на продуцентите, производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно; 2. информация за продуцираните, произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и средствата, получени за въпросните стоки или услуги.
(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнието й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.
(5) Разпоредбите на ал. 1 - 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.” § 40. В чл. 96а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думата “основание” се заменя с “данни”, думите “ответната страна” се заменят с “лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка”, а думата “обезпечителни” се заличава; б) в т. 2 думите “както и на” се заличават, а накрая се добавя “както и други доказателства от значение за доказване на нарушението.”
2. В ал. 2 думите “чл. 165 - 170 и” се заличават.
3. Алинея 4 се изменя така: “(4) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане обезпечението на ответника в тридневен срок от постъпването на молбата на ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.”
4. Създават се ал. 8 и 9: “(8) Обезпечителна мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
(9) Носителят на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, е длъжен да не разгласява информация, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1. ” § 41. В чл. 96б ал. 4 се изменя така: “(4) Не се задържат стоки с нетърговски характер, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ.” § 42. В чл. 96в се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 4 изречение второ се заличава.
3. В ал. 5 думата “молба” се заменя с “жалба”.
4. Създава се нова ал. 6: “(6) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на стоките подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.”
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
§ 43. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите “със записани” се заменят със “с възпроизведени”, а накрая се добавя “изпълнения, записи на филми или други аудио-визуални произведения;”; б) в т. 2 думите “със записани” се заменят със “с възпроизведени”, а накрая се добавя “изпълнения или звукозаписи;”; в) точка 6 се изменя така: “6. излъчва по безжичен път, предава или препредава по кабел произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения или радио- или телевизионни програми;”; г) в т. 7 след думата “издава” се поставя запетая и се добавя “възпроизвежда”; д) точка 9 се изменя така: “9. възпроизвежда, съхранява в паметта на компютър, разпространява или използва по друг начин компютърни програми;”; е) създават се нови т. 12 и 13: “12. запаметява под цифрова форма в електронен носител филми или други аудио-визуални произведения, музикални произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения; 13. предлага по безжичен път или по кабел достъп на неограничен брой лица до произведението, обекта по чл. 72 или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;”; ж) досегашната т. 12 става т. 14; з) досегашната т. 13 става т. 15 и се изменя така: “15. не изпълнява свое задължение по чл. 20а, ал. 6, чл. 26, ал. 2 и 8, чл. 95в, ал. 3 или по чл. 96а, ал. 9;”; и) досегашната т. 14 става т. 16; к) в текста след т. 16 думите “от двеста до две хиляди лева” се заменят с “от триста до три хиляди лева”.
2. В ал. 4 думите “от двеста до две хиляди лева” се заменят с “на петстотин лева”.
3. В ал. 6 след думата “което” се добавя “умишлено”, а след думата “разстрои” се добавя “или по друг начин заобиколи”.
4. Алинея 7 се изменя така: “(7) Санкциите по ал. 1 или ал. 2 се налагат и на лице, което произвежда, внася, разпространява, продава, дава под наем, предлага за продажба, рекламира с цел продажба или отдаване под наем или притежава с търговска цел устройства, изделия или съставни части, или предоставя услуги, които: 1. се предлагат или рекламират като средства за заобикаляне на технически средства за защита, или
2. имат само ограничено търговско предназначение, или приложение, различни от това да заобикалят технически средства за защита, или
3. са основно предназначени, произведени, пригодени или използвани да направят възможно или да улеснят заобикалянето на технически средства за защита.”
5. В ал. 8, т. 2 след думата “път” се поставя запетая и думите “или предава чрез кабел или друго техническо средство” се заменят с “предава или препредава по кабел”.
6. В ал. 9 цифрата “7” се заменя с “8”. § 44. Член 98 се изменя така: “Установяване на нарушенията и правомощия на длъжностните лица Чл. 98. (1) Нарушенията по чл. 97 се установяват с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени със заповед на министъра, отговарящ за културата, след извършване на проверка със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) Длъжностните лица по ал. 1 имат право да: 1. изискват достъп до подлежащите на контрол обекти и да извършват проверки; 2. изискват необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки; 3. предприемат мерки за обезпечаване на доказателства чрез изземване на трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, свързани с установяване на нарушението.
(3) Длъжностните лица по ал. 1 са длъжни да: 1. отразяват точно фактите при извършената проверка в акта за нарушение; 2. опазват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваните проверки; 3. не разгласяват данни от проверките; 4. използват информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.” § 45. Създават се чл. 98а - 98г: “Протокол за изземване Чл. 98а. (1) Трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, свързани с нарушението, се изземват от длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 с протокол.
(2) В протокола по ал. 1 се посочват: датата и мястото на действията; времето, когато са започнали и завършили действията; лицата, които са участвали; констатираните факти и обстоятелства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива; събраните доказателства - брой, вид на носителите, както и други данни.
(3) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, от проверяваното лице и поне от един свидетел.
(4) В случаите, когато проверяваното лице откаже да подпише протокола или отсъства, той се подписва поне от още един свидетел.
Задължение за съдействие Чл. 98б. Лицата, при които се извършва проверката по чл. 98, ал. 1, са длъжни да: 1. осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти; 2. оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка; 3. предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства.
Налагане и изпълнение на административните наказания Чл. 98в. (1) Наказателните постановления се издават от министъра, отговарящ за културата, или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което са наложени. Петдесет на сто от сумите постъпват по сметката на Национален фонд “Култура”, а останалите - по бюджета на Министерството на културата.
(3) След изтичането на срока по ал. 2 копие от наказателното постановление се изпраща на Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(4) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда трайните материални носители, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.
Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания Чл. 98г. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.” § 46. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава нова т. 2: “2. произведения, чиито автори са граждани на държава - членка на Европейския съюз, или лица, които имат постоянен адрес в такава държава, независимо от това къде произведенията са били публикувани за първи път;”.
2. Досегашните т. 2, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4 и 5. § 47. Създава се чл. 99а: “Приложим закон при правото на отчисления по чл. 20 Чл. 99а. (1) Разпоредбите на чл. 20 се прилагат при препродажба на произведения на автори, които са граждани на Република България или лица, които имат постоянен адрес в нея, когато мястото на препродажбата е на нейна територия.
(2) Член 20 се прилага и по отношение на всички автори и техни наследници, които са граждани или имат постоянен адрес в държава - членка на Европейския съюз.
(3) По отношение на автори, които са граждани на друга държава и нямат постоянен адрес в Република България, разпоредбите на чл. 20 се прилагат само при условие че съответната чужда държава допуска аналогично право за българските граждани.” § 48. Създава се чл. 99б: “Приложим закон при излъчването чрез спътник Чл. 99б. (1) Този закон се прилага при излъчването на произведение чрез спътник, когато сигналът се изпраща към спътника: 1. от територията на Република България; 2. от територията на държава, нечленуваща в Европейския съюз, която не предвижда равнище на закрила на това право, отговарящо на този закон, при условие че: а) възходящата връзка към спътника започва от станция, разположена на територията на Република България, или
б) възходящата връзка към спътника не започва от станция, разположена на територията на държава, членуваща в Европейския съюз, но излъчването е извършено по поръчка на организация, чието седалище се намира на територията на Република България.
(2) Отговорността за излъчването се носи: в случаите по ал. 1, т. 1 - от излъчващата организация; в случаите по ал. 1, т. 2, буква “а” - от оператора на станцията; в случаите по ал. 1, т. 2, буква “б” - от организацията, по чиято поръчка е извършено излъчването.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат съответно и за правата по чл. 72.” § 49. В чл. 100 се създава ал. 3: “(3) Този закон се прилага и за изпълненията на чуждестранни артисти-изпълнители, граждани на държава - членка на Европейския съюз, или имащи постоянен адрес в такава държава, независимо къде са осъществени изпълненията.” § 50. В чл. 101 след думата “нея” се добавя “от граждани на държави - членки на Европейския съюз, или имащи постоянен адрес в някоя от тях”, след думата “страната” се добавя “или на територията на такава държава” и след думите “на територията на Република България” се добавя “или на държава - членка на Европейския съюз”. § 51. В чл. 101а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя “или са граждани на държава - членка на Европейския съюз, или имат постоянен адрес в такава държава.”
2. В ал. 2: а) в изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя “както и за юридическите лица, учредени в съответствие със законодателството на някоя държава - членка на Европейския съюз, които имат седалище, централно управление или основна дейност на нейна територия.”; б) в изречение второ след думите “Република България” се добавя “или в държавата - членка на Европейския съюз”. § 52. В чл. 102, ал. 2 след думата “данни” се добавя “извън тези по чл. 101а” и се поставя запетая. § 53. В § 1а от допълнителните разпоредби се създава ал. 3: “(3) Отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението по чл. 97, ал. 1, т. 8 и 9 е и неговото заличаване от електронния носител, на който е бил възпроизведен.” § 54. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 2: а) точки 4 и 5 се изменят така: “4. “разпространение на произведение” е продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението; 5. “излъчване на произведение по безжичен път” е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и включването му в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация с оглед да бъде то прието, било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата;”; б) в т. 6 след думата “организации” се добавя “кабелни оператори”; в) точка 12 се отменя; г) създават се т. 15, 16 и 17: “15. “наем на обекти на закрила” е предоставяне за ползване за определен период от време, за пряка или непряка икономическа изгода; 16. “заем на обекти на закрила” е предоставяне за ползване за определен период от време, не за пряка или непряка икономическа изгода, когато това се извършва чрез публично достъпни заведения; не е заем по смисъла на този закон: а) предоставянето на произведения или други обекти на права по този закон, без те да напускат помещенията на заемащото заведение или между отделни публично достъпни заведения; б) предоставянето на звукозаписи или филмови копия за целите на тяхното законно използване, публично изпълнение, излъчване по безжичен път или предаване по кабел; в) предоставянето на произведения на изобразителното изкуство и фотографски произведения за публично показване; 17. “професионални защитни организации на правоносителите” са неправителствени организации, чиято членска маса се състои изцяло или предимно от носители на авторски или сродни на тях права и които съгласно устава си са оправомощени от своите членове да защитават техните права срещу нарушаването им, както и юридическите лица, които представляват в страната международна организация с такъв характер.”
2. В § 3 накрая се добавя “и по глава единадесета “а”.
3. В § 4 ал. 2 се отменя.
4. Създава се § 5б: “§ 5б. Разпоредбите на този закон, които се отнасят до държавите - членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави от Европейското икономическо пространство.”
5. Създава се § 5в: “§ 5в. (1) Министерството на културата съвместно с Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция “Митници” и Патентното ведомство изграждат и поддържат Национална система за обмен на информация в областта на авторското право и сродните му права и индустриалната собственост, която осигурява осъществяването на взаимодействие и обмен на данни, свързани със защитата на права върху произведения, обекти по чл. 72 и обекти на индустриална собственост.
(2) Управлението, контролът и използването на системата по ал. 1 се извършват по ред, определен от Министерския съвет.
(3) Средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на системата се осигуряват от бюджетите на ведомствата по ал. 1. ” § 55. В § 51, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 28 от 2000 г.; доп., бр. 107 от 2000 г.) след думата “права” се добавя “по глава десета “а”.
Преходни и заключителни разпоредби § 57. (1) Разпоредбите на § 1, относно чл. 6, и на § 21, относно чл. 72б, се прилагат и за произведенията и обектите по чл. 72, създадени или осъществени преди влизането в сила на този закон.
(2) Разпоредбите на § 4, относно чл. 20, и на § 5, относно чл. 20а, се прилагат за препродажби, станали след влизането в сила на този закон. § 58. (1) Продажба или друга сделка, извършена на територията на държава - членка на Европейския съюз, извън Република България преди влизането в сила на § 3, т. 1 не води до прекратяване на правото на разпространение по чл. 18а, ал.1.
(2) Искания, основаващи се на разпоредбите на § 37, относно чл. 94а, и на § 38, относно чл. 95, могат да бъдат предявявани, ако устните състезания в първата инстанция не са приключили до влизането в сила на този закон.
(3) Разпоредбите относно доказателствата и условията за тяхното допускане по чл. 95в и 95г се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането в сила на този закон. § 59. Административните и административнонаказателните производства, образувани до влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред. § 60. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74 и 93 от 2005 г.) в чл. 31, ал. 1, т. 1 думите “чл. 98, ал. 4” се заменят с “чл. 98в, ал. 2”. § 61. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77 и 88 от 2005 г.) в § 2 от допълнителните разпоредби се създава ал. 4: “(4) Задълженията на операторите по ал. 3 не отменят техните задължения по Закона за авторското право и сродните му права, свързани с уреждане на авторските и сродните им права върху обектите, включени в националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.” § 62. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на: 1. параграф 12, който влиза сила 6 месеца след обнародването на закона в “Държавен вестник”; 2. параграф 3, т. 1, § 34, § 46, § 47 - относно чл. 99а, ал. 2, § 48 - 52 и § 54, т. 4, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Законът е приет от ХL Народно събрание на 25 ноември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Георги Пирински
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 2007 г. за условията и реда за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи в земеделието
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 2007 г. за условията и реда за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи в земеделието (ДВ, бр.4 от 2008 г.) § 1. В чл. 1, т. 1, буква „а“ абревиатурата „ЕС“ се заменя с думите „Европейския съюз“. § 2. Член 4 се изменя така: „Чл. 4. Държавните помощи се прилагат при спазване на чл. 108 и 109 във връзка с чл. 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“ § 3. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Минимални държавни помощи се прилагат без предварително разрешение на Европейската комисия, когато отговарят на условията на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB L 337, 21.12.2007 г.).“
2. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване) (ОВ L 214, 09.08.2008 г.) в случай на помощи за предприятия, заети с преработка и маркетинг на земеделски продукти.“ § 4. Член 7 се изменя така: „Чл. 7. Компетентната дирекция в МЗХ чрез ресорния заместник-министър внася предложение за държавна помощ или за изменение на съществуваща държавна помощ за одобрение от министъра на земеделието и храните.“ § 5. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „съгласува“ се заменя с „одобрява“.
2. В ал. 2 думите „изпраща уведомление на“ се заменят с „уведомява“.
3. Алинея 4 се отменя. § 6. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „положително становище“ се заменят с „одобрение“.
2. Точка 3 се отменя. § 7. В чл. 10, ал. 2, т. 2 думите „в съответствие с неговото съгласувателно становище“ се заличават. § 8. В чл. 11 се създава нова ал. 3: „(3) Отчетът по ал. 2, т. 1 съдържа информация за предходните 3 данъчни години.“ § 9. В чл. 12 се правят следните изменения: 1. В т. 1: а) в буква „б“ думите „съгласуване с министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят с „одобрение от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“; б) в буква „в“ думите „изразен в“ се заменят с „включващ“, а накрая се добавя „и директно предоставени безвъзмездни средства“.
2. В т. 2: а) в буква „а“ преди абревиатурата „БУЛСТАТ“ се добавя „ЕИК и/или“, а думите „или номер на търговската регистрация“ се заличават; б) в буква „б“ думите „изразен в“ се заменят с „включващ“, а накрая се добавя „и директно предоставени безвъзмездни средства“; в) в буква „в“ накрая се добавя „или директно предоставени безвъзмездни средства“. § 10. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. В т. 2 думите „съгласуване с министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят с „одобрение от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“.
2. В т. 4 накрая се добавя „или директно предоставени безвъзмездни средства“. § 11. В чл. 14, т. 3 думите „съгласуване с министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят с „одобрение от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“. § 12. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думата „комисията“ се заменя с „Европейската комисия“.
2. В т. 2 думите „поддържане на водените в МЗП регистри“ се заменят с „водените регистри“.
3. В т. 5 думите „чл. 10, ал. 3“ се заменят с „чл. 10, ал. 2, т. 3“. § 13. Навсякъде в наредбата думите „Министерство на земеделието и продоволствието“, „Министърът на земеделието и продоволствието“, „министъра на земеделието и продоволствието“, „министърът на земеделието и продоволствието“ и абревиатурата „МЗП“ се заменят съответно с „Министерство на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“, „министъра на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „МЗХ“.
За министър: Г. Костов
|
Решение за определяне срока на действие на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г.
РЕШЕНИЕ за определяне срока на действие на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г.
Народното събрание на основание чл. 31, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с т. 3 от Решение на Народното събрание относно обгазяването на жителите на Стара Загора и региона през юли 2005 г.
РЕШИ: Срокът на действие на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г., е един месец.
Решението е прието от XL Народно събрание на 21 юли 2005 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Георги Пирински
|
Административният съд – Ямбол, на основание чл. 218, ал. 1 и 2 от ЗУТ съобщава, че е постъпило оспорване на Решение № XXXVI-3 от 5.09.2018 г. на Общинския съвет – гр. Ямбол (ДВ, бр. 84 от 2018 г.), с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 59, ал. 1, пр. 2 от АПК и чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ е отказано одобряването на проекта за изменение на действащите подробен устройствен план (ПУП) – план за улична регулация (ПУР) за улица от о.т. 349, 358 до о.т. 354, и ПУП – план за регулация и застрояване на УПИ I в кв. 8 и УПИ I в кв. 9 по плана на гр. Ямбол – ж.к. Христо Ботев, придружен със схеми от ВиК и трасировъчен план, по което е образувано адм. д. № 278/2018 г. по описа на Административния съд – Ямбол, насрочено за 28.01.2019 г. от 9 ч. В едномесечен срок от деня на обнародването в „Държавен вестник“ заинтересуваните лица могат да се конституират като ответници по делото.
|
Постановление № 168 от 25 юли 2003 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Изпълнителната агенция „Пътища", приет с Постановление № 143 на Министерския съвет от 2000 г. за преобразуване на Главното управление на пътищата в Изпълнителна агенция „Пътища" към министъра на регионалното развитие и благоустройството и за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Пътища"
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 168 ОТ 25 ЮЛИ 2003 Г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Изпълнителната агенция „Пътища", приет с Постановление № 143 на Министерския съвет от 2000 г. за преобразуване на Главното управление на пътищата в Изпълнителна агенция „Пътища" към министъра на регионалното развитие и благоустройството и за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Пътища" (обн., ДВ, бр. 63 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 88 от 2001 г. и бр. 43 от 2002 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 6, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: „20. назначава дисциплинарен съвет и налага дисциплинарни наказания на назначените от него служители;".
„22. издава удостоверения за регистрация на лицата, извършващи пътна помощ, в случите на упълномощаване от министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 148б, ал. 2 от Закона за движение по пътищата." § 2. В чл. 13 се създава т. 19: „19. организира издаването на удостоверения и воденето на регистъра на лицата, извършващи пътна помощ." § 3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: „(2) Агенцията създава и поддържа регистър на лицата, извършващи пътна помощ."
Заключителна разпоредба § 4. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник".
За министър-председател: Лидия Шулева
За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 59 от 2010 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 59 от 2010 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 88 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 47 от 2010 г.) § 1. В чл. 1 т. 5 се изменя така: „5. общите показатели за безопасност, общите методи за безопасност и общите критерии за безопасност;“. § 2. В чл. 2 се създава ал. 3: „(3) Управлението и контролът по безопасността на превозни средства, представляващи културно-историческо наследство, които се движат по железопътната инфраструктура, се осъществяват от лицата, които ги управляват и стопанисват, при условие че превозните средства съответстват на националните правила за безопасност.“ § 3. В чл. 4, ал. 2 думите „цели и“ се заличават, думата „препоръките“ се заменя с „решенията“ и думите „железопътна агенция“ се заменят с „комисия“. § 4. В чл. 5, ал. 3 след думата „наредба“ се добавя „ползвателите на вагони и“. § 5. В чл. 6 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 текстът след думите „на кандидатите за придобиване“ се заменя с „на правоспособност, изисквана от персонала, отговорен за безопасността на превозите с железопътен транспорт, или признаване на такава правоспособност и реда за провеждане на проверочните изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г., бр. 102 от 2009 г.)“.
2. В ал. 3 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 2“. § 6. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. В ал. 2, т. 2 думите „и цели“ се заличават.
2. В ал. 3 думите „и цели за оценка на“ се заменят със „за“.
3. Алинея 4 се отменя. § 7. В чл. 11 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „въз основа на възникналите и регистрираните произшествия по безопасността“ се заличават.
2. В ал. 3 думите „правилата, заповедите, предписанията и другите административни актове“ се заменят със „заповедите и предписанията“. § 8. В чл. 12, ал. 2 т. 3 се отменя. § 9. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Общите методи за безопасност (ОМБ) описват как се оценяват нивото на безопасност, постигането на общите критерии за безопасност и съответствието им с други изисквания за безопасност.“
2. В ал. 2: а) основният текст на ал. 2 се изменя така: „(2) Оценката по ал. 1 се осъществява чрез разработване на:“; б) точка 3 се изменя така: „3. методи за проверка дали структурните подсистеми от железопътната система се експлоатират и поддържат съгласно съответните основни изисквания, доколкото не са обхванати от ТСОС.“ § 10. Член 14 се отменя. § 11. Член 15 се отменя. § 12. В чл. 17 думите „и цели за оценка на“ се заменят със „за“. § 13. Член 18 се изменя така: „Чл. 18. (1) Общите критерии за безопасност се приемат от Европейската комисия като първи и втори комплект и се публикуват в Официалния вестник на Европейския съюз: 1. първият комплект обхваща анализ и оценка на съществуващите критерии и ниво на безопасност в държавите членки и гарантира, че текущото ниво на безопасност на железопътната система няма да се понижи в нито една държава членка; 2. вторият комплект отразява и обобщава опита от прилагането на първия комплект и посочва всички приоритетни области, в които нивото на безопасност следва да се повиши.
(2) Общите критерии за безопасност се преразглеждат от Европейската комисия при отчитане на цялостното развитие на безопасността на железопътния транспорт, като приетите изменения се въвеждат в националните правила за безопасност.“ § 14. Член 19 се отменя. § 15. В чл. 20, ал. 1 думите „с цел“ се заменят с „до“. § 16. В чл. 21, ал. 1 думите „в началото на всяка година“ се заличават, а думата „посочват“ се заменя с „посочва“. § 17. В чл. 22, ал. 1 се изменя така: „(1) Управителите на железопътна инфраструктура и железопътните превозвачи изграждат свои системи за управление на безопасността, с които гарантират съответствието на железопътната система с общите критерии за безопасност, националните правила за безопасност, изискванията, формулирани в ТСОС, както и че се прилагат съответните части на ОМБ, приети от Европейската комисия.“ § 18. В чл. 39, ал. 1 се създава т. 3: „3. при издаване на сертификат за поддържане на превозните средства.“ § 19. В чл. 50, ал. 1 се създава т. 4: „4. при издаване на сертификат за поддържане на превозните средства.“ § 20. В глава трета се създава раздел VІ: „Раздел VІ
Поддръжка на превозните средства Чл. 62а. (1) За всяко превозно средство преди въвеждането му в експлоатация се определя лице, което е отговорно за неговото поддържане.
(2) Железопътните превозвачи, управителите на железопътната инфраструктура или ползвателите на превозните средства могат да изпълняват функциите на лице по ал. 1.
(3) Лицето по ал. 1 се вписва в регистъра на превозните средства.
(4) Независимо от отговорността на лицето по ал. 1 железопътният превозвач и управителят на железопътната инфраструктура отговарят за безопасната експлоатация на превозните средства, които ползват посредством изградена система за управление на безопасността.
(5) Лицето по ал. 1 изгражда своя система за поддръжка, чрез която осигурява безопасното експлоатационно състояние на превозните средства, за които отговаря, като гарантира, че те са поддържани в съответствие със: 1. досието за поддръжката на съответното превозно средство, включително инструкциите и други технически документи; 2. действащите разпоредби, включително правилата за поддържане и изискванията на ТСОС.
(6) Лицето по ал. 1 извършва поддържането на превозните средства самостоятелно или го възлага чрез сключването на договор.
Чл. 62б. (1) Лицето по чл. 62а, ал. 1 извършва поддръжката на превозните средства след получаване на сертификат за поддържане на товарни вагони и/или пътнически вагони и/или локомотиви.
(2) Сертификатът по ал. 1 се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
(3) Сертификатът по ал. 1 е поименен и не подлежи на преотстъпване.
(4) При подаване на документите за издаване на сертификат се събира такса в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 62в. (1) Лицето, което кандидатства за получаване на сертификат по чл. 62а, ал. 1, трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да е търговец; 2. да има осигурена материална база, необходима за осъществяване на поддръжка на превозните средства.
(2) Лицето по ал. 1 подава писмено заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
(3) Заявлението по ал. 2 съдържа: 1. наименование на юридическото лице заявител и номер на ЕИК; 2. обхват на сертификата; 3. свидетелство за съдимост на лицата, които управляват или представляват търговеца; 4. организационна структура, като се посочват правата, отговорностите и задълженията на ръководния и изпълнителския персонал; 5. документи, доказващи, че лицата, на които е възложено да ръководят дейността по поддръжка на превозните средства, имат познания, необходими за упражняването на дейността в обхвата на сертификата (автобиография, дипломи за завършено образование, документи за професионална квалификация и др.); 6. вътрешни правила, които включват управление на досиетата за поддържка на превозните средства, проследимост на операциите и актуализиране на документацията за поддръжката, анализ на натрупания опит, включително данни относно експлоатацията и настъпили проишествия по отношение на всяко превозно средство, както и система за информиране на лицето, което експлоатира превозното средство, система за контрол на подизпълнители и/или доставчици, система за управление на документацията и за вътрешен одит; 7. описание на материалната база, необходима за осъществяване на поддръжка на превозните средства; 8. декларации от заявителя за готовност за застраховане на дейността; 9. документ за платена такса.
(4) В случаите, когато лицето по ал. 1 ще извършва поддържането на превозните средства чрез възлагане на друго лице, документите по ал. 2, т. 7 се подават за другото лице.
(5) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ в срок до един месец разглежда заявлението и приложените към него документи. След окомплектуване на заявлението Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ извършва проверка за установяване спазването на изискванията за издаване на сертификата за поддържане на превозните средства в срок до два месеца.
(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ може да поиска от кандидата да представи допълнителна информация във връзка с подаденото заявление.
(7) В случаите, когато лицето по ал. 1 е железопътен превозвач или управител на железопътна инфраструктура, проверката по ал. 5 се извършва по време на процедурата за издаване или преразглеждане на удостоверението за безопасност на железопътния превозвач или на управителя на железопътната инфраструктура. Издаването или подновяването на удостоверение за безопасност на железопътния превозвач или на управителя на железопътната инфраструктура потвърждава изпълнението на изискванията за сертифициране.
(8) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ по своя инициатива или по сигнал извършва проверки на лицето, получило сертификат за поддържане на превозните средства.
(9) Когато бъде установено, че лицето, получило сертификат за поддържане на превозните средства, не отговаря на изискванията за издаването му, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ дава писмени предписания и определя срок за отстраняване на нередовностите.
Чл. 62г. Сертификатът за поддържане на превозни средства се отнема и правата, произтичащи от него, се прекратяват: 1. с решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, когато: а) са констатирани нарушения на разпоредбите на закона и подзаконовите нормативни актове, свързани с безопасното експлоатационно състояние на превозните средства, или сертификатът е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание; б) лицето престане да отговаря на условията по чл. 62в, ал. 1 и 4; в) в случаите по чл. 62в, ал. 9 нередовностите не бъдат отстранени в срок; 2. по молба на притежателя на сертификата; 3. с прекратяване на дейността на притежателя на сертификата.
Чл. 62д. Отказът да се издаде сертификат и отнемането му подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 62е. Сертификатът за поддържане на товарни вагони, издаден в съответствие с чл. 62б, е валиден на цялата територия на Европейския съюз.
Чл. 62ж. (1) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ може да определи алтернативни мерки за определяне и сертифициране на структура, отговорна за поддръжката на превозни средства, чрез дерогация: 1. когато превозните средства са регистрирани в трета държава и са поддържани в съответствие с нейното законодателство; 2. когато превозните средства се експлоатират по междурелсие, което е различно от това на основната железопътна мрежа в рамките на Европейския съюз и за които изискването по чл. 62а, ал. 5 е предвидено в международни споразумения с трети държави; 3. когато превозните средства представляват: а) културно-историческо наследство и се движат по железопътната инфраструктура, при условие че съответстват на националните правила и разпоредби за безопасност; б) военно оборудване; в) средства за извършване на специален транспорт, който изисква предоставянето на специално разрешение от националния орган по безопасност преди въвеждането му в експлоатация.
(2) В случая по ал. 1, т. 3 дерогация за определяне на алтернативни мерки може да бъде предоставена за срок до 5 години.
(3) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ прилага дерогациите по ал. 1 и 2: 1. при регистриране на превозните средства в регистъра на превозните средства; 2. при издаване или подновяване на удостоверение за безопасност на железопътния превозвач или на управителя на железопътната инфраструктура.
(4) Дерогациите по ал. 1 се посочват и обосновават в годишния доклад по чл. 67.
(5) В случай че Европейската железопътна агенция установи, че предоставена от националния орган по безопасност дерогация излага железопътната система на Общността на прекомерни рискове, незабавно информира Европейската комисия, която може да отправи искане за оттегляне на решението за дерогация.“ § 21. В чл. 64, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. издава разрешения за въвеждане в експлоатация на структурни подсистеми на железопътната система в съответствие с Наредба № 57 от 2004 г. за условията и съществените изисквания към железопътната инфраструктура и превозните средства за постигане на оперативна съвместимост на националната железопътна система с железопътната система в рамките на Европейския съюз;“.
2. Създават се т. 7 и 8: „7. води регистър на превозните средства и упражнява контрол върху регистрирането им и точността и осъвременяването на отразената в регистъра информация; 8. издава сертификат на лице, което отговаря за поддържане на превозни средства.“ § 22. В чл. 67, ал. 2 се създава т. 6: „6. взети решения за дерогации, свързани с определянето и сертифицирането на лицата, отговорни за поддръжката на превозните средства.“ § 23. В заглавието на глава пета след думата „произшествия“ се добавя „и инциденти“. § 24. Заглавието на раздел І от глава пета „Произшествия в железопътния транспорт“ се изменя така: „Раздел І
Общи положения“. § 25. Член 68 се изменя така: „Чл. 68. (1) Събитията, възникнали при извършване на железопътен превоз на пътници и/или товари, довели до вредни последици за железопътната система и/или за обществото или околната среда или създали предпоставки за такива последици, се разделят на следните категории: 1. тежки произшествия; 2. произшествия; 3. инциденти.
(2) Произшествията в железопътния транспорт са следните видове: 1. удар на влак с друг влак, с маневрен състав, с друг подвижен железопътен състав или с препятствие в границите на строителния габарит, с изключение на ударите по т. 3; 2. дерайлиране на влак или на друг подвижен железопътен състав; 3. удар на влак или друг подвижен железопътен състав на железопътен прелез с пресичащо пътно превозно средство или с пресичащ пешеходец, или с други обекти, намиращи се временно върху железния път или в близост до него, които са изгубени (изпаднали) от пресичащо превозно средство или от пресичащ пешеходец; 4. произшествия (злополуки) с лица, причинени от подвижен железопътен състав в движение, включително самоубийствата и опитите за самоубийство; 5. пожар в подвижен железопътен състав; 6. прекъсване на железопътния трафик по главна жп линия за повече от 6 часа; 7. други, отговарящи на определението за произшествие/инцидента по § 1, т. 15 от допълнителната разпоредба.
(3) Инцидентите в железопътния транспорт са следните видове: 1. изпуснат влак; 2. нерегламентирано приет влак на зает коловоз; 3. изпратен влак без съгласие от съседна гара; 4. нерегламентирано изпратен влак на заето междугарие; 5. заминал влак, неосигурен със спирачна маса; 6. повредена (счупена) релса или деформиран железен път, налагащ спиране на движението или незабавно намаляване на позволената скорост, за да се запази безопасността; 7. неизправност в осигурителната техника, вследствие на което сигнализацията е по-малко ограничителна, отколкото се изисква; 8. нерегламентирано подминат забранителен сигнал или крайна точка за разрешено движение; 9. счупване на колело или ос на експлоатирания тягов подвижен състав; 10. счупване на колело или ос на експлоатирания нетягов подвижен състав; 11. друга повреда на подвижен железопътен състав, която може да причини дерайлиране; 12. преминаване или спиране на влак на прелез с неспуснати ръчно управляеми бариери; 13. самопридвижване на подвижен железопътен състав; 14. движение на подвижен железопътен състав по неподготвен или неправилно подготвен маршрут; 15. оставен подвижен железопътен състав извън дистанционните указатели за съответния коловоз; 16. други отговарящи на определението за инцидент по § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба.“ § 26. В чл. 69 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 след думата „произшествия“ се добавя „или инциденти“; б) в т. 4 думата „осигуряват“ се заменя с „осигуряване на“.
2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При настъпило произшествие или инцидент задължително се уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, а за произшествия по чл. 68, ал. 2 – и Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а при необходимост се подава информация и на телефон 112. Редът за уведомяване се определя с акт на управителя на железопътната инфраструктура, съгласуван с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.“
3. В ал. 3 думата „превозвачите“ се заменя със „заинтересованите превозвачи“.
4. Създава се ал. 4: „(4) Уведомлението за настъпило произшествие/инцидента или инцидент се извършва и с телеграма (факс) (приложение № 6).“ § 27. В чл. 70 се правят следните изменения: 1. Думата „уведомлението“ се заменя с „полученото уведомление“, думите „железопътно произшествие“ се заменят със „събитие по чл. 68, ал. 1“.
2. В т. 1 думата „произшествието“ се заменя със „събитието“.
3. В т. 2 думата „произшествието“ се заменя със „събитието“.
4. В т. 10 думата „произшествие“ се заменя със „събитие“.
5. В т. 13 думата „случая“ се заменя със „събитието“. § 28. Член 71 се изменя така: „Чл. 71. (1) Длъжностното лице от структурата по безопасност на железопътната инфраструктура, определено с акта по чл. 69, ал. 2, анализира постъпилата първоначална информация за всяко събитие по чл. 68, ал. 1 и определя вида му.
(2) С акта по чл. 69, ал. 2 управителят на железопътната инфраструктура определя и ред за назначаване и състав на оперативна група, която регистрира, запазва и съхранява веществените доказателства и изготвя констативни протоколи.“ § 29. В чл. 72, ал. 1 думите „от службата по безопасността на“ се заменят с „на управителя на“. § 30. В чл. 73, ал. 3 след думата „разследване“ се добавя „в срок до 5 работни дни от деня на назначаването на оперативната група. При необходимост срокът може да бъде удължен с разрешение на председателя на комисията за разследване.“ § 31. В заглавието на раздел ІІ от глава пета думите „на железопътни произшествия“ се заличават. § 32. Член 75 се изменя така: „Чл.75. (1) Железопътни произшествия и инциденти, възникнали на територията на Република България, се разследват от български разследващ орган.
(2) В случаите, когато не е възможно да се установи на територията на коя държава е настъпило произшествието или инцидентът или когато е възникнало в района на граничните преходи, разследващите органи на държавите се споразумяват кой от тях да извърши разследването или то да бъде извършено съвместно. Разследването се извършва по реда на тази наредба, освен ако в двустранни или многостранни международни договори, по които Република България е страна, не е предвидено друго.
(3) В случаите по ал. 2, когато разследването е осъществено от разследващия орган на едната държава, разследващият орган на другата държава може да се възползва от резултатите от проведеното разследване.
(4) Когато в железопътно произшествие или инцидент, възникнали на територията на Република България, участва железопътен превозвач, лицензиран в държава – членка на Европейския съюз, за участие в разследването се кани и разследващият орган на съответната държава.
(5) Разследващите органи на държавите – членки на Европейския съюз, могат да се споразумяват за провеждане на съвместни разследвания извън случаите, описани в предходните алинеи.“ § 33. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2: „(2) Разследването по ал. 1 се извършва по правила, утвърдени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.“ § 34. Член 77 се изменя така: „Чл.77. (1) Разследването на произшествия и инциденти извън тези по чл. 76 се извършва от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ по правила, утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
(2) Структурите по безопасност на управителя на инфраструктурата и/или превозвачите разследват ситуациите, близки до инциденти, в системата на железопътната инфраструктура или на превозвачите.
(3) Ситуациите, близки до инциденти на железопътни линии на лицата със собствен железопътен транспорт и/или приемно-предавателна дейност, се разследват от тези лица. Когато в събитието участва подвижен железопътен състав, предаден от превозвач, в разследването взема участие представител на този превозвач.
(4) Разследването по ал. 2 се извършва въз основа на правила, приети от управителя на железопътната инфраструктура и/или превозвачите, а по ал. 3 – по правила, приети от лицата със собствен железопътен транспорт и/или приемно-предавателна дейност, съгласувани със заинтересованите превозвачи.“ § 35. Член 78 се изменя така: „Чл.78. (1) Разследването на железопътни произшествия или инциденти по чл. 76 се извършва от комисия с председател ръководителя на специализираното звено, определена със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) Разследването на произшествия и инциденти по чл. 77, ал. 1 се извършва от постоянно действащи районни разследващи комисии към териториалните звена – районни железопътни инспекции (РЖИ) на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ с председател началника на съответното РЖИ, определени със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“.
(3) Разследването на произшествия и инциденти по чл. 77, ал. 1 по преценка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ може да се извърши и от определена с негова заповед комисия с председател главния директор на Главна дирекция „Железопътна инспекция“.
(4) В състава на комисиите по ал. 2 и 3 участват представители на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, управителят на железопътната инфраструктура и заинтересованите превозвачи.
(5) Комисиите по ал. 1 и 3 се назначават не по-късно от 5 дни от получаване на уведомлението по чл. 69, ал. 1, т. 2. “ § 36. Член 79 се отменя. § 37. В чл. 81, ал. 1 се правят следните допълнения:
2. В т. 3 след думата „произшествието“ се добавя „или инцидента“.
3. В т. 4 след думата „произшествието“ се добавя „или инцидента“.
4. В т. 5 след думата „произшествието“ се добавя „или инцидента“.
5. В т. 6 след думата „произшествието“ се добавя „или инцидента“.
6. В т. 7 след думата „произшествието“ се добавя „или инцидента“.
7. В т. 8 след думата „произшествието“ се добавя „или инцидента“.
8. В т. 9 след думата „произшествието“ се добавя „или инцидента“.
9. В т. 10 след думата „произшествието“ се добавя „или инцидента“.
10. В т. 11 след думата „произшествието“ се добавя „или инцидента“.
11. В т. 12 след думата „произшествието“ се добавя „или инцидента“.
12. Създава се т. 13: „13. участие на поне едно железопътно превозно средство, превозващо опасни товари, и освобождаване на опасен товар.“ § 38. В чл. 82, ал. 1 думите „и те се осигуряват от разследващата комисия“ се заменят с „предоставени от управителя на инфраструктурата и/или превозвачите, свързани с произшествието или инцидента“. § 39. В чл. 85, ал. 1 след думите „пълно съдействие на“ се добавя „оперативната група и“. § 40. В чл. 86, ал. 1 думите „председателя на комисията“ се заменят с „ръководителя на оперативната група“. § 41. Член 87 се изменя така: „Чл.87. При разследване на произшествие или инцидент лицата, имащи пряко или косвено отношение към произшествието или инцидента, напускат зоната на събитието след разрешение от ръководителя на оперативната група, ако не е разпоредено друго от органите на Министерството на вътрешните работи.“ § 42. Член 89 се изменя така: „Чл.89. (1) Дейностите по възстановяване на железопътната инфраструктура започват след даване на писмено разрешение от ръководителя на оперативната група до ръководителя на аварийно-възстановителните работи.
(2) В случаите, когато на мястото на произшествието или инцидента се извършват действия по разследване от органи на Министерството на вътрешните работи, последните съгласуват писмено разрешението по ал. 1. “ § 43. Член 92 се изменя така: „Чл.92. След приключване на разследването по чл. 77, ал. 1 председателят на комисията за разследване изготвя доклад съгласно приложение № 8 до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“. § 44. В чл. 93 се правят следните изменения:
2. В ал. 2 думите „и предписания“ се заличават. § 45. В чл. 94, ал. 1 думите „структурите за управление на безопасността на управителя на железопътната инфраструктура, превозвачите и други лица или органи за безопасност“ се заменят с „управителят на железопътната инфраструктура, превозвачите и другите лица със собствен железопътен транспорт и/или приемно-предавателна дейност“. § 46. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „чл. 68, т. 1“ се заменят с „чл. 76“.
2. Създава се ал. 3: „(3) Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти по собствена преценка може да участва в работата по разследване на събития, различни от железопътните произшествия и инциденти, при положение че тези разследвания не застрашават неговата независимост.“ § 47. Член 99 се изменя така: „Чл. 99. (1) Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти води архив на разследваните произшествия и инциденти по чл. 76.
(2) Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ води архив на разследваните произшествия и инциденти по чл. 78, ал. 3.
(3) Управителят на железопътната инфраструктура води архив на разследваните произшествия и инциденти по чл. 78, ал. 2.
(4) Управителят на железопътната инфраструктура, превозвачите и лицата със собствен железопътен транспорт и/или приемно-предавателна дейност водят собствени архиви на разследваните от тях ситуации, близки до инциденти.“ § 48. В § 1 на допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 15 се изменя така: „15. „Произшествие“ е нежелано или непредвидено внезапно събитие или поредица от такива събития, които имат вредни последици за железопътната система. Произшествията са: сблъскване, дерайлиране, произшествие при железопътни прелези, произшествия с хора, причинени от подвижен състав в движение, пожари и др.“
2. В т. 19 думите „създаващи предпоставка за реализиране на произшествие“ се заменят с „които не са произшествия или инциденти“.
3. Създават се т. 25 – 27: „25. „Ползвател“ е физическо или юридическо лице, което като собственик или с право на ползване на превозно средство го експлоатира като средство за транспорт и е регистриран като такъв в регистъра по чл. 115а, ал. 7 ЗЖТ.
26. „Превозно средство (подвижен железопътен състав)“ е железопътно превозно средство, което се движи на собствени колела по железопътни релси със или без теглене. Превозното средство се състои от една или повече структурни и функционални подсистеми или части от такива подсистеми.
27. „Изпуснат влак“ е неуправляем в спирачен режим влак, който поради недостиг на спирачна маса или грешки при действие с влаковата спирачка при максимална степен на задържане не може да спре на спирачния път за участъка или увеличава скоростта си.“ § 49. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби след думите „чл. 29, ал. 2, т. 1“ се поставя запетая и се добавя „чл. 115е, ал. 1 и чл. 115м, ал. 4 ЗЖТ“. § 50. В приложение № 2 т. 3 се отменя. § 51. В приложение № 6 думите „чл. 71, ал. 5“ се заменят с „чл. 69, ал. 4“. § 52. Приложение № 7 се изменя така: „Приложение № 7 към чл. 73, ал. 3
ДОКЛАД за фактите и обстоятелствата, констатирани при настъпил/о ... , (вид на произшествието/инцидента) съставен на ... г. оперативна група ... с ръководител: ...(трите имена, длъжност, ведомство, предприятие, поделение) и членове: 1. ...
(трите имена, длъжност, ведомство, предприятие, поделение) 2. ...
(трите имена, длъжност, ведомство, предприятие, поделение) 3. ...
(трите имена, длъжност, ведомство, предприятие, поделение) 4. ...
(трите имена, длъжност, ведомство, предприятие, поделение) 5. ...
(трите имена, длъжност, ведомство, предприятие, поделение) 6. ...
(трите имена, длъжност, ведомство, предприятие, поделение)
Оперативната група се събра в ... на ... и пристъпи към разглеждане на: ...
(кратко описание на железопътното произшествие/инцидент, дата, час и място)
I. Обстоятелства, при които е допуснато произшествието/инцидента ... ...
(посочва се хронологичният ред на събитията непосредствено преди, по време и след възникване на произшествието/инцидента)
II. Последици от произшествието/инцидента
1. Ранени и убити: а) ранени: ...
(трите имена) длъжност ...месторабота ..., (за жп служители и работници, имащи отношение към произшествието/инцидента) адрес ...
б) убити: ...
(трите имена) длъжност ... месторабота ...
(за жп служители и работници, имащи отношение към произшествието/инцидента) адрес ...
2. Нанесени повреди и причинени щети на подвижен железопътен състав: а) вагони: № ..., собственост на ..., общо щети за ... лв.
(посочва се сумата от приложената сметка – оценка на щетите) № ..., собственост на ..., общо щети за ...лв.
(посочва се сумата от приложената сметка – оценка на щетите)
б) локомотиви, мотрисни влакове, мотриси, специализиран подвижен състав: № ..., собственост на ..., общо щети за ... лв.
(посочва се сумата от приложената сметка – оценка на щетите)
3. Нанесени повреди и причинени щети на железопътната инфраструктура: а) железен път и съоръженията му ... ...
(посочва се състоянието на железния път и съоръженията му, отразено в приложените констативни протоколи) собственост на ... ... общо щети за ... лв.
(посочва се сумата от приложената сметка – оценка на щетите)
б) осигурителна техника и съобщения, радиовръзки, ел. захранване ... ..., (посочва се състоянието на осигурителната техника, отразено в приложените констативни протоколи) собственост на ... ... общо щети за ... лв.
(посочва се сумата от приложената сметка – оценка на щетите)
в) контактна мрежа ... , собственост на ... ... общо щети за ... лв.
(посочва се сумата от приложената сметка – оценка на щетите)
г) други повреди и щети ... ... , (посочва се състоянието им, отразено в приложените констативни протоколи) собственост на ... общо щети за ... лв.
(посочва се сумата от приложената сметка – оценка на щетите)
4. Повреди и разпиляване на товари, багажни и колетни пратки: вагон № ..., собственост на ..., пристигнал (пътувал) с влак № ... за гара съдържание ..., общо щети за ... лв.
(посочват се видът на товара и сумата от приложената сметка – оценка на щетите)
5. Прекъсване на движението: а) на коловози № ... от час ... минути ... на ... г. възстановено на час ... минути ... на ... г. при следните условия: V= ... км/ч, ...
б) на коловози № ... от час ... минути ... на ... г. възстановено на час ... минути ... на ... г. при следните условия: V= ... км/ч, ...
в) на стрелки № ... от час ... минути ... на ... г. възстановено на час ... минути ... на ... г. при следните условия: V= ... км/ч, ...
г) на гърловина ... за направление ... от час ... минути ... на ... г. възстановено на час ... минути ... на ... г. при следните условия: V= ... км/ч, ...
д) на текущ път № ... от км ...+... до км ...+... от час ... минути ... на ... г възстановено на час ... минути ... на ... г. при следните условия: V= ... км/ч, ...
е) на текущ път № ... от км ...+... до км ...+... от час ... минути ... на ... г възстановено на час ... минути ... на ... г. при следните условия: V= ... км/ч, ...
6. Причинено закъснение на влакове: Влак № ..., превозвач ..., от час ... минути ... на ... г. до час ... минути ... на ... г.
Влак № ..., превозвач ..., от час ... минути ... на ... г. до час ... минути ... на ... г.
7. Движение на възстановителни средства: а) възстановителен влак
Вл. № ..., заминал на ... г., час ... минути ... от ... пристигнал на местопроизшествието на ... г. час ... минути...
Доказани разходи за придвижване и работа в размер на лв.
б) други възстановителни средства Вид ..., заминаване на ... г., час ... минути ... от ... г. пристигане на местопроизшествието на ... г. час ... минути...
Доказани разходи за придвижване и работа в размер на ... лв.
в) причини за късното възстановяване на движението ...
(попълва се само при закъснение във възстановяването на движението)
III. ЖП работници, служители и други лица, имащи отношение към произшествието/инцидента: 1. Локомотивна бригада на: а) влак № ..., (вид и № на тяговия или специализиран подвижен състав, собственост на) ..., месторабота ... длъжност ..., трудов стаж на тази длъжност ... ..., месторабота ...
б) влак № ... , (вид и № на тяговия или специализиран подвижен състав, собственост на) ... ..., месторабота... ..., месторабота..., (трите имена)
2. Превозна бригада на: а) влак № ... ..., месторабота ... ...
(трите имена) ..., месторабота ... .
(трите имена)
б) влак № ... ...………месторабота ...
(трите имена) ..., месторабота...
(трите имена)
3. Гарови работници и служители: а) дежурни ръководители ...………, месторабота ...
(трите имена) трудов стаж на тази длъжност ... ...………., месторабота ...
(трите имена) трудов стаж на тази длъжност ... ...
б) маневрена бригада ...………., месторабота...
(трите имена) ...………, месторабота ...
(трите имена)
в) други работници и служители ...………..., месторабота ...
(трите имена) ..., месторабота ...
(трите имена) ...………..., месторабота ...
(трите имена)
4. Данни за здравословното състояние на работниците и служителите, имащи отношение към произшествието/инцидента: ..., длъжност ...
(трите имена) здравословно състояние ...
(заключение от предпътния (предсменния) медицински преглед) ..., длъжност ...
(трите имена) здравословно състояние ...
(заключение от предпътния (предсменния) медицински преглед) ...………..., длъжност ...
(трите имена) здравословно състояние ... ...
(заключение от предпътния (предсменния) медицински преглед)
5. Почивка преди започване на работа: ...………, длъжност ...
(трите имена) почивал от дата ... час ... минути ... до дата………... час ... минути ...
(вписват се данните от книгата за сменен инструктаж) ...………, длъжност ...
(трите имена) постъпил на работа дата ... час ... минути ...
(вписват се данните от книгата за сменен инструктаж) ..., длъжност ...
(трите имена) постъпил на работа дата ... час ... минути ...
(вписват се данните от книгата за сменен инструктаж) ... длъжност ...
(трите имена)
IV. Състав и тонаж на влака (маневрата), състояние на осветлението и спирачките, разпределение на последните и др.
1. Данни за локомотивите: ... ...
(вписват се собственик, серия, местоположение във влака, преден или заден ход) ...
(изправност на спирачката и сигналното осветление, данни от последна ревизия, ремонт и други)
2. Вагони – брой и тип, брой на осите и общ тонаж на влака: ... .
3. Разпределение на спирачките: ... .
(вписва се брой вагони и тонаж, обслужвани с автоматични спирачки, и брой вагони и тонаж, обслужвани с ръчни спирачки)
4. Влакообразуваща гара: ...
5. Констатирани обстоятелства при: а) композиране ...
б) техническа подготовка на влака ...
V. Други данни за изясняване на причините за произшествието/инцидента: 1. Запознати ли са работниците и служителите: а) с особеностите на гарата или участъка ... ...
(вписват се данните от разшифровката на скоростомерната лента на локомотива или от електронния носител на информацията за движението на возилото/влака)
3. Задействани ли са спирачките преди произшествието/инцидента и на какво разстояние преди мястото на произшествието/инцидента е станало задържането? ...
5. Какви са профилът, геометрията и ситуацията на пътя на мястото на произшествието/инцидента? ………...
(хоризонтал, нагорнище, надолнище, какъв е наклонът в о/оо, радиус на кривата и надвишение, изкоп, насип, мост, тунел и др.)
6. Метеорологични данни за времето, в т.ч. такива, които влияят на видимостта на сигналите: 7. Техническо състояние преди произшествието/инцидента на: а) подвижния състав: ...
б) железния път и съоръженията: ...
в) съобщителната техника и радиовръзки: ...
г) контактната мрежа: ...
8. Тип на гаровата и междугаровата осигурителна техника и състоянието преди произшествието/инцидета……….
9. Изправност, чистота и осветление на стрелките, на сигналите и съоръженията преди произшествието/инцидента ………...
(има ли нагреватели за отопление на стрелки и състояние на съоръженията на електроснабдяването)
10. Снабдени ли са стрелките със заключалки (кука болт), заключени ли са били? ………...
11. Търговска изправност на натоварените вагони, разпределение и укрепване на товара във вагоните………
12. Ако произшествието/инцидентът е станало на жп прелез, да се посочи: VI. Наличност и качество на подготовката на протоколите и материалите, съпътстващи доклада: 2. Приложения: а) подробна скица на мястото, където е станало произшествието/инцидента ...
б) показанията на лицата: 1. ...
2. ...
3. ...
в) други приложения: ...
(описват се удостоверение за спирачната маса, протоколи за железния път, подвижния състав, осигурителната техника и др.)
Оперативна група: КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ за състоянието на осигурителната техника и устройствата
Днес, ... 20 ... г. ... часа ... минути, комисия в състав: 1. ... длъжност ...
2. ... длъжност ...
3. ... длъжност ...
4. ... длъжност ...
5. ... длъжност ... ... и констатира следното състояние на
ОТ ...
(тип на осигурителната техника)
I. НАЛИЧНОСТ НА ПЛОМБИТЕ
1. Постоянни ...
2. Временни ...
3. Скъсани ...
4. Номера на броячните бутони: ...
(валидност на пломбите и съответствие с опи-
(положение на коловозно сигналните ръчки)
III. ПОЛОЖЕНИЕ НА КОЛОВОЗИТЕ, СТРЕЛКИТЕ И ВАГОНОИЗХВЪРГАЧКИТЕ: ... ... .
(по отношение на заетост, контрола, срязване, положение на стрелковите ръчки, вид и състояние на СОА, състояние на ВИ, имащи отношение към произшествието/инцидента)
IV. РАЗРЕШЕНИ МЕСТНИ МАНЕВРИ: ...
V. СЪСТОЯНИЕ НА ПАБ ИЛИ АБ ...
VI. СЪСТОЯНИЕ НА СВЕТОФОРИТЕ...
1. Входни ...
2. Изходни ...
3. Маневрени ...
(проби на съответствие и видимост на сигналите, имащи отношение към произшествието/инцидента).
VII.СЪСТОЯНИЕ НА БУТОНИТЕ ... ...
1. Автоматика стрелки – включена (изключена) ...
2. ...
3. БДЗ ...
4. ИБПУ ...
5. БДО ...
VIII. СЪСТОЯНИЕ НА МАНЕВРЕНИТЕ ПУЛТОВЕ(КУРБЕЛИ) ...
IХ. РЕЛЕЙНО ПОМЕЩЕНИЕ ... ...
1. Заключено – съхранение на ключовете ... ...
2. Отключено – причини ...
(шкафове на РУКЗ, ЕМЦ и др.)
Х. СЪСТОЯНИЕ НА КНИГА VII-51 ...
(дата, час на последните две бележки от съответните графи, съпоставка с книгата за ревизии в гарата, повреди и профилактика на съоръженията, имащи отношение към случая)
ХI. СЪСТОЯНИЕ НА СЪОБЩИТЕЛНИТЕ ВРЪЗКИ ...
(състояние на книги VII-52, VII-53, дата, час на последните две бележки от съответните графи)
ХII. СЪСТОЯНИЕ НА ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО ...
(състояние на книга образец VII-54, дата, час на последните две бележки от съответните графи)
ХIII. ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ ... ...
(релсови вериги, шунтова чувствителност, резултати от измерванията на изолираните настави, броячи на оси, заземяване на стълбовете на КМ, спирачки ГАЦ, книга обр. VII-55, съпоставка с протокола от проверката на междугарието и др.) ...
(при обвръзка с АПУ се съставя констативен протокол за състоянието на АПУ, което изрично се упоменава в този протокол)
Комисия: 1. ... /.../
Настоящият протокол се изготви в ... екземпляра, от които ... екземпляра са предадени на ...
Днес, ... 20... г. ... часа ... минути, комисия в състав: 1. ... длъжност ...
2. ...длъжност ...
3. ...длъжност ...
4. ...длъжност ... .
5. ...длъжност ...
6. ...длъжност ...
(представител на собственика на прелеза, пътна полиция) се събра на прелеза на км ... във връзка със станалото произшествие/инцидент ...
(съоръженост на прелеза)
I. ВЪНШНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
(подчертава се констатираното)
2. Бариерни механизми (външен оглед) ... ...
(подробно описание на състоянието и положението на бариерните механизми)
3. Светофари ... ...
(подробно описание състоянието на шосейната сигнализация, включително видимост)
4. Предпрелезни /прелезни светофори ... ...
(подробно описание състоянието на светофорите, включително видимост)
5. Трансформаторни кутии за датчици/датчици ... ...
(намиращи се в обсега на произшествието/инцидента, включително дросел-трансформатори и техните въжета)
II. ВЪТРЕШЕН ОГЛЕД НА РЕЛЕЕН ШКАФ (КАБИНА)
(след разрешение на ръководителя на оперативната група)
1. Състояние на първокласните релета ... ...
(изброяват се всички релета, задействани, отпаднали, работещи в мигачен режим)
2. Състояние на второкласните релета ... ...
(изброяват се всички релета, задействани или отпаднали)
III. ВЪТРЕШЕН ОГЛЕД НА БМ... ...
(след разрешение наръководителя на оперативната група)
(вид на бариерните механизми) 1. Ляв по километража ...
2. Десен по километража ...
IV. ТАБЛО ЗА ДАЛЕЧНА ИНФОРМАЦИЯ в гара ...
Вид ТДИ ...
(двупроводно или четирипроводно)
Индикация на ТДИ... Номер на брояча...
Състояние на пломбата на БДО ...
Състояние на книга обр. VII-51...
Инициали на пломбите ...
(в съответствие с описа в книга обр. VII-51)
V. ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ ... ...
(има ли противоречие с Наредбата за прелезите, извършвана ли е редовно профилактика на прелеза и състояние на захранването, включително АБ) ...
(при обвръзка с гарова централизация се съставя констативен протокол за състоянието на осигурителната техника и устройствата, което изрично се упоменава в този протокол)
Комисия: Днес, ... в ... часа и ... минути, (дата, месец, година) комисия в състав: 1. ... , (име, презиме, фамилия)
(длъжност и месторабота) 2. ... , 3. ... , 4. ... , 5. ... , се събра на ... , (междугарие/гара)
(километър) ..., (път №/ коловоз №/ стрелка №/ вагонозадържател №/ вагоноизхвъргачка №/ изхв. на спирателни обувки №/ др.) във връзка със станалото произшествие/инцидента ... , където извърши и установи следното: ... ... ...
(локомотив №, вагон № или други возила)
1. Измерени параметри на 20 м преди точката на възкачване (дерайлиране).
Таблица № 1
2. Измерени параметри на 20 м след точката на възкачване (дерайлиране) или до мястото, до което железният път е разрушен.
Таблица № 2
Забележка. В колона 3 на таблица № 2 се отразява отстоянието или съвпадението на началния настав, върха на езика, върха на сърцето и крайния настав от най-близката точка, до която се намират или с която съвпадат. ...
4. Констатирани други особености в зоната на местопроизшествието/инцидента.
4.1. Вид и състояние на пътя: ... наставов (подпрян, плаващ ) / безнаставов
(тип, състояние) 4.1.2. Траверси: ...
(тип, състояние) 4.1.3. Скрепления: ...
(тип, състояние)
4.2. Геометрия на железния път: ...
4.2.1. Прав участък ...
4.2.2. Крива с R = ...(m), Н = ... (mm), (отстояние на начало крива от т. на възкачване) 4.2.3. Преходна крива: Lпр.к. = ... (m), (m); (отстояние на начало пр. крива от т. на възкачване)
4.3. Профил на пътя: 4.3.1. Нагорнище – ... ‰; 4.3.2. Надолнище – ... ‰; 4.3.3. Хоризонтал – ... ‰.
4.4. Ситуация на железния път: 4.4.1. Изкоп – ...; 4.4.2. Насип – ...
4.4.3. Смесен – ляво И., дясно Н./ляво Н., дясно И.
4.4.4. Мост, надлез, водосток: – Lм = ... (m); – Отстояние Lт. 0 = ... (m) от началото на моста (по посока на движение) до т. 0.
– Особености: ...
– Състояние на контрарелсите – ...
4.4.5. Тунел: ...
– Lт = ... (m); – отстояние Lт. 0 = ... (m) от началото на тунела (по посока на движение) до т. 0.
– особености: ...
4.4.6. Прелез, пешеходна пътека: – състояние на прелезната настилка – ... ...
– широчина на жлеба ... mm, дълбочина на жлеба ... mm.
4.5. Загуба на устойчивост и изменение на геометричните параметри на железния път – разрукване, нестандартно пропадане, изгърбване и др.
4.5.1. Вид: ...
(промени в геометрията на пътя, тип на разрукването) ...
(брой вълни с образувани криви с флешове) ...
4.5.2. Температура на релсите t = ... °С на местопроизшествието/инцидента, измерена в ...часа и ... минути на датата на произшествието/инцидента.
4.5.3. Измерена температура на релсите t = ... °С, взета от най-близкото място на замерване – ..., по часове.
4.5.4. Дневни температури на релсите за пет дни преди произшествието/инцидента, взети от най-близкото място, в което се прави такова замерване: 4.5.5. Неутрална температура на участъка t =... °С, и дата ...
4.5.6. Температура, при която е извършен последен ремонт на БРП – t =... °С и дата ...
5. Стрелка: ..., ... (kg/m), ... (m), ...
(вид) (тип) (радиус) (отклонение)
5.1. Измерени параметри и състояние на стрелковите части, по които се е движило возилото преди и при дерайлирането: ...
5.2. Стрелкови траверси: ...
(тип, измерени параметри, състояние)
5.3. Стрелкови скрепления: ...
(тип, измерени параметри, състояние)
5.4. Начин на задвижване на езиците – ... ...
(механизирано / ръчно)
5.5. Описание, измерени параметри и състояние на заключването на езиците – липсващи елементи, повреди, степен на износване, уплътняване: ...
5.6. Параметри на железния път пред и след железопътната стрелка.
1. Наличие на прав елемент (коловоз) ... ДА / НЕ... пред езиковата част на стрелката
2. Дължина на правия елемент L = ... (m); Забележка. При необходимост се измерват и други параметри на железния път и съоръженията.
II. Констатирани други особености по железния път и съоръженията: ...
III. Допълнителни сведения – при необходимост: ...
1. Данни за участъка от последното измерване с пътеизмерителната лаборатория и лабораторията за измерване на габарита (приложени към протокола): 2. Данни от последната дефектоскопия на релсите в участъка: ...
IV. Данни и информация от: 1. Последните измервания, отразени в книгите на железопътния участък, за: – параметрите на железния път – ...
– параметрите на железопътните стрелки – ...
– параметрите на съоръженията – ...
2. Ревизионни книги на: – .съответната гара – ...
– железопътния участък – ...
– предприятието собственик – ...
V. Схема на произшествието/инцидента.
VI. Забележки: ...
VII. Заключение на комисията (посочват се нарушени изисквания на техническите норми и на други нормативни документи): Комисия: Настоящият протокол се изготви в ... екземпляра, от които... екземпляра са предадени на ...
Днес, ... 20... г. ... часа ... минути, комисия в състав: 1. ...длъжност ...
(специалист по контактна мрежа) 2. ... длъжност ...
(специалист по локомотиви) 3. ... длъжност...
(специалист по железния път) 4. ... длъжност...
(специалист по осигурителна техника и/или по електроснабдяване, когато има отношение към случая) се събра в ... във връзка със станало произшествие/инцидент ...
(вид на произшествието/инцидента, място – гара/междугарие, междустълбия, дата, час) и констатира следното състояние на контактната мрежа: 1. Тип на контактната мрежа ...
2. Състояние на носещо въже и контактен проводник ...
3. Състояние на изолаторите ...
(порцеланови, полимерни, стъклени, секционни)
4. Състояние на струните на контактната мрежа...
5. Състояние на фиксаторите...
6. Състояние на електрическите съединители на контактната мрежа...
7. Състояние на компенсиращите устройства на анкърните полета ...
8. Състояние на захранващи, обратни, усилващи фидери и електропроводи за захранване на ДЦ ...
9. Състояние на опорните устройства и поддържащи конструкции ...
(стълбове, конзоли, напречници и габарити) ...
10. Състояние на заземленията ...
12. Последен обход, констатирани нередности ...
(последни бележки от дневника за обходите и книга образец ХХI-01) ...
13. Други ...
(средни анкеровки, врязване и свързване на проводниците, габарити на елементите на КМ, сигнални табели, кражби и др.) ...
(попаднали външни предмети по контактната мрежа – дървета, клони, птици и др.)
Комисия: Настоящият протокол се изготви в ... екземпляра, от които... екземпляра са предадени на ...
Днес, ... 20 ... г. ... часа ... минути, комисия в състав: 1. ... длъжност ...
(специалист вагони – представител на превозвача на ПЖПС) 2. ... длъжност ...
(специалист локомотиви – представител на ползвателя на ТПС) 3. ... длъжност ...
(специалист по железен път) 4. ... длъжност ...
5. ... длъжност ...
(на четвърта и пета позиция участват представители на железопътната инфраструктура, специалисти по управление на движението, контактна мрежа и осигурителна техника, когато имат отношение към случая) се събра в ... във връзка със станало произшествие/инцидента ...
(вид на произшествието/инцидента, място, дата, час) и констатира следното състояние на вагон № ... ...
(вид, номер и собственост на вагона, талига – вид, дата и място на последната ревизия (ремонт)
Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя
10. Определяне посукването на рамата и талигата ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
11. Определяне посукването на коша на вагона ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
12. Други... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
(състояние на букси, еднотипност на ресори и пружини, лагери, осни вилки, теглични и отбивачни съоръжения, колооси) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
(функционен вентил – тип вкл./изкл., теглови регулатор – вкл./изкл., калотки – липсващи; сработени) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
(състояние на колоосите – окопани, напластени, термооцветяване – цвят и др.) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
13. Състояние и вид на товара при необходимост ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
(натоварен в гара, от кого е приет, разположение на товара – равномерено/неравномерено, укрепване и др.) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
14. Заключение за техническото състояние на вагона ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
(описват се резултатите от измерванията, които не отговарят на техническите норми, и се сравняват с тези от нормативните документи) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
(вписва се и какво е отклонението от тях) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Комисия: 1 ... ... ... ... ... ... ...
Настоящият протокол се изготви в ... ... ... ... екземпляра, от които ... ... ... ... екземпляра са предадени на ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Днес, ... 20 ...г. ... часа ... минути, комисия в състав: 1. ...длъжност ...
(представител на предприятието по поддържане на железния път) 2. ...длъжност ...
(специалист – представител на ползвателя на ТПС) 3. ...длъжност ...
4. ...длъжност ...
(на трета и четвърта позиция участват представители на железопътната инфраструктура, специалисти по контактна мрежа и осигурителна техника, когато имат отношение към случая) се събра в ... във връзка със станало произшествие/инцидент ...
(вид на произшествието/инцидента, място, дата, час) и констатира следното състояние на тягов подвижен състав (ТПС) № ... ...
(посочват се: вид, номер и собственост на тяговия състав, талига – вид, дата и място на последната ревизия (ремонт)
I. Данни преди произшествието/инцидента
1. Пробег от: а. капитален (среден) ремонт
б. подемен (голям периодичен) ремонт в. малък периодичен ремонт (технически преглед)
2. Състояние на състава в противопожарно отношение (добро, лошо) ...
3. Състояние на колоосите на ТПС ...
(съгласно приложено копие на карта от последното измерване и преглед на колоосите)
4. Състояние на тегловото уравновесяване на ТПС: ...
(съгласно приложено копие на карта от последното теглово уравновесяване)
5. Други ...
(посочват се други данни, изясняващи състоянието на ТПС преди произшествието/инцидента)
II. Състояние на ТПС след произшествието/инцидента
1. Състояние на ходовата част ...
2. Състояние на коша, теглично-отбивачните съоръжения и плуговете на ТПС ...
3. Състояние на машини, оборудване, пломби на скоростомери и устройство за бдителност на машиниста ...
4. Покривно оборудване ...
5. Противопожарно състояние ...
6. Моментно състояние на колоосите ...
(посочва се състоянието на колоосите в зависимост от констатациите в картата за преглед на колоосите)
7. Състояние на тегловото уравновесяване ...
(посочва се състоянието на ТПС в зависимост от констатациите в картата за теглово уравновесяване чрез измерване на контролни разстояния)
8. Други ...
(посочват се условия за придвижване на ТПС, щети, условия за пускане в експлоатация и др.)
Комисия: Настоящият протокол се изготви в ... екземпляра, от които... екземпляра са предадени на ...
Забележка. Ненужните текстове се зачертават
Карта за теглово уравновесяване чрез измерване на контролни разстояния на шестосен тягов подвижен състав
Карта за теглово уравновесяване чрез измерване на контролни разстояния на четириосен тягов подвижен състав
Карта за измерване и преглед на колоосите на ТПС пореден № ...
Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя § 53. Приложение № 8 се изменя така: „Приложение № 8 към чл. 91, ал. 2 и чл.92
Основно съдържание на окончателния доклад за разследване на железопътно произшествие или инцидент
1. Резюме.
Резюмето съдържа кратко описание на произшествието/инцидента, кога и къде е станало и неговите последствия. Отразяват се причините (непосредствени, основни, други) за произшествието/инцидента, установени при разследването. Посочват се препоръките и адресатите, към които са отправени.
2. Непосредствени факти: – дата и точно време; – място; – категория; – последствия; – решението за започване на разследване, състава на комисията за разследване и провеждането на разследването; – спасителни и аварийно-възстановителни действия.
3. Общи данни: – участващи служители и контрагенти и други страни и свидетели; – данни за подвижния състав; – наименование на превозвача; – вид, номер и категория на влака; – вид и номер на тяговия подвижен състав; – вид и номер на нетяговия подвижен състав; – описание на инфраструктурата и системата за сигнализация; – видове коловози, стрелки, блокировка, сигнали, влакова защита; – средства за комуникация; – строителни работи, извършвани на или близо до мястото на произшествието/инцидента; – привеждане в действие на плана за жп аварийни ситуации и последващата верига от събития; – привеждане в действие на плана за жп аварийни ситуации на обществените спасителни служби, полицията, медицинските служби и последващата верига от събития.
4. Смъртни случаи, травми и материални щети: – пътници и трети страни, персонал, вкл. контрагенти; – товари, багаж и друго имущество; – подвижен състав, инфраструктура и околната среда.
5. Външни обстоятелства – климатични и географски условия.
6. Данни за персонала от железопътната инфраструктура и превозвачите и други лица, имащи отношение към произшествието/инцидента: 6.1. име, презиме и фамилия; 6.2. длъжност, месторабота; 6.3. пол, възраст; 6.4. свидетелство за заемане на длъжност и данни от него; 6.5. свидетелство за правоспособност и данни, свързани с него – номер, дата на издаване, обучаваща институция, проведено теоретично и практическо обучение и др.; 6.6. документ за професионална квалификация – дата на издаване, обучаваща институция, проведено теоретично и практическо обучение и др.; 6.7. удостоверение за издържан изпит съгласно Наредба № 56 от 2003 г. за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от персонала, отговорен за безопасността на превозите с железопътен транспорт, или признаване на такава правоспособност и реда за провеждане на проверочните изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г., бр. 102 от 2009 г.); 6.8. данни за това, че е запознат с маршрута (за локомотивен машинист); 6.9. пропътувани часове – за последните 24 часа, 30 дни, 90 дни (за локомотивен машинист); 6.10. работно време за последните 24 часа; 6.11. продължителност на почивката преди работното време; 6.12. трудов стаж и други данни от личното досие; 6.13. предсменен инструктаж.
7. Данни от разследвания и следствия. Резюме на свидетелски показания (предмет на защита на самоличността) на: – железопътен персонал, вкл. контрагенти; – други свидетели.
8. Система за управление на безопасността: – организацията в рамките на компанията и как се издават и изпълняват заповеди; – изисквания за персонала и как се прилагат; – процедури за вътрешни проверки и одити и резултатите от тях; – връзка между различните участници.
9. Правила и норми: – съответни правила и норми на Общността и национални такива; – други правила, като напр. правила за експлоатация, местни инструкции, изисквания за персонала, предписания за поддръжка и приложими стандарти.
10. Функционално състояние на подвижния състав и техническите съоръжения на железопътната инфраструктура: – сигнализацията, ОТ и системата от команди за управление, вкл. регистриране от устройства за автоматично записване на данни; – железен път; – контактна мрежа; – комуникационни съоръжения; – подвижен състав, вкл. регистриране от устройства за автоматично записване на данни.
11. Документация за експлоатационната система – прегледи, проверки, ремонти, поддържане и профилактика, включително: – мерки, предприети от персонала за регулиране на движението и сигнализацията; – обмен на устни съобщения във връзка с произшествието/инцидента, вкл. документация от записи; – мерки, предприети за защита и охрана на мястото на произшествието/инцидента.
12. Здравословни и безопасни условия на труд (връзка човек – машина – организация): – изпълнение на изискванията за работно време от участващия в произшествието/инцидента персонал; – изпълнение на изискванията за предсменни медицински прегледи; – лични обстоятелства, които имат влияние върху произшествието/инцидента, включително съществуването на физически и психологически стрес; – конструктивни и други особености на съоръженията, които имат въздействие върху връзката човек – машина.
13. Предишни произшествия от подобен характер, както и такива, допуснати: 13.1. със същия подвижен състав; 13.2. от същия персонал на превозвачите и/или инфраструктурата; 13.3. в същия участък (гара, междугарие, прелез, съоръжение – тунел, мост и др.).
14. Анализ и изводи: 14.1. Окончателно описание на веригата от събития чрез определяне на изводи от произшествието/инцидента въз основа на фактите.
14.2. Анализ на фактите и изводи относно причините за произшествието/инцидента и функционирането на спасителните екипи.
14.3. Изводи: – непосредствени (преки) и основни причини за произшествието/инцидента, включително допълнителни фактори (предпоставки), свързани с действия, предприети от лицата, които са участници в него, или състоянието на подвижния състав или техническите съоръжения; – скрити (съпътстващи) причини, свързани с умения, процедури и поддръжка; – причини, свързани с условията на регулаторната рамка и приложението на системата за управление на безопасността.
14.4. Други (допълнителни) изводи и наблюдения, свързани с повреди, недостатъци и нарушения на нормативната уредба, установени по време на разследването, но без значение за изводите относно причините.
15. Описание на вече предприетите мерки или мерките, приети като следствие от произшествието/инцидента.
16. Препоръки с цел недопускане на произшествия по същите причини.“
Преходни и заключителни разпоредби § 54. (1) В срок до една година от влизане в сила на наредбата за всяко превозно средство се посочва лице, получило сертификат за поддръжка на превозни средства.
(2) До посочването на лицето по ал. 1 за поддръжката на всяко превозно средство отговоря лицето, което е било вписано в регистъра на превозните средства за отговорно за неговата поддръжка. § 55. Тази наредба въвежда изискванията на Директива 2008/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за изменение на Директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт в Общността. § 56. Навсякъде думите „министъра/министърът на транспорта“ и „Министерството на транспорта“ се заменят съответно с „министъра/министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“.
Министър: Ал. Цветков
|
Решение за създаване на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България
РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България.
2. Комисията се състои от 15 народни представители – по трима от всяка парламентарна група.
3. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва: Председател: Жельо Иванов Бойчев.
Валентин Алексиев Николов, Димитър Николов Лазаров, Таско Михайлов Ерменков, Крум Костадинов Зарков, Петър Христов Петров, Николай Веселинов Александров, Александър Николаев Сабанов, Рамадан Байрам Аталай, Елхан Мехмедов Кълков, Сергей Манушов Кичиков, Полина Цветославова Цанкова-Христова, Албена Владимирова Найденова, Пламен Трифонов Христов.
4. Комисията се избира за срок от един месец.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на 14 март 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
|
Постановление № 85 от 30 април 2008 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 85 ОТ 30 АПРИЛ 2008 Г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 60 и 80 от 1991 г., бр. 34 от 1992 г., бр. 8, 72 и 87 от 1993 г., бр. 2 и 100 от 1994 г.; попр., бр. 103 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 5, 48 и 95 от 1995 г., бр. 28 от 1997 г.; попр., бр. 43 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 57, 61, 112 и 122 от 1997 г., бр. 18 от 1998 г., бр. 18 и 113 от 1999 г., бр. 41 и 44 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 69 и 86 от 2004 г., бр. 75 от 2006 г.; попр., бр. 17 от 2007 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. Член 2 се отменя. § 2. В чл. 11, ал. 4 думите “Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.)” се заменят с “Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2005 г.; Решение № 653 на Върховния административен съд от 2005 г. - бр. 11 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2005 г.; Решение № 7028 на Върховния административен съд от 2005 г. - бр. 63 от 2005 г.; изм., бр. 41 от 2008 г.)”. § 3. В чл. 13а, ал. 5 се създават изречения второ и трето: “Изработването на плановете се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици. В случаите, когато изработването на плановете е възложено от заинтересуваните собственици, разходите са за тяхна сметка.” § 4. В чл. 19 се правят следните изменения: 1. Алинея 15 се отменя.
2. В ал. 18, изречение първо думите “чл. 17” се заменят с “ал. 17”. § 5. В чл. 19а, ал. 1 думите “до 26 април 2003 г.” се заменят с “в срока по § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 13 от 2007 г.).” § 6. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 изречение второ се заличава.
2. В ал. 6, изречение първо думите “окръжния съд” се заменят с “административния съд”. § 7. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 15: “(15) В случаите, когато засегнатите имоти са били предмет на делба или на разпоредителни сделки, общинската служба по земеделие и гори издава решение, което съдържа описание на имота след отстраняване на явната фактическа грешка с данни за неговите размер и категория, местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В решението се посочва и стойността на дължимото обезщетение за засегнатата част от имота. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие и гори. Когато за имота е одобрена кадастрална карта, скицата се издава по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.”
2. Създават се ал. 16 - 19: “(16) Решението по ал. 15 се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.
(17) В 14-дневен срок от влизането в сила на решението по ал. 15 заинтересуваните лица подават искане до общинската служба по земеделие и гори, в което посочват предпочитания от тях начин за обезщетяване - със земеделска земя или с поименни компенсационни бонове. При неспазване на срока, както и при невъзможност лицата да бъдат обезщетени със земеделска земя те се обезщетяват с поименни компенсационни бонове.
(18) Общинската служба по земеделие и гори постановява решения за обезщетяване със земеделска земя или с поименни компенсационни бонове.
(19) Редът по ал. 15 - 18 се прилага и когато явната фактическа грешка е установена при създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри в случаите по § 6, ал. 8 и 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.”
3. Досегашната ал. 15 става ал. 20. § 8. В чл. 26б се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите “трайни насаждения” се добавя “(без винените лозя)”.
2. В ал. 2, изречение първо след думите “трайни насаждения” се добавя “(без винените лозя)”. § 9. В чл. 27а се създават ал. 5 и 6: “(5) Когато решението по ал. 1 е отменено по съдебен ред, общинската служба по земеделие и гори въз основа на влязлото в сила съдебно решение постановява ново решение за обезщетяване със земеделска земя.
(6) Когато обезщетяването не може да се извърши изцяло със земеделска земя, общинската служба по земеделие и гори издава решение по чл. 19, ал. 17, т. 2 за обезщетяване с поименни компенсационни бонове за разликата.” § 10. В чл. 28б, ал. 8, изречение четвърто думите “окръжния съд” се заменят с “административния съд”. § 11. В чл. 36, ал. 3 думите “по решение” се заменят със “със заповед”. § 12. Създават се чл. 36а - 36е: “Чл. 36а. (1) Областната дирекция “Земеделие и гори” обявява на видно място в сградата на дирекцията, както и в съответното кметство по местонахождението на земите списъци със свободните имоти от държавния поземлен фонд. В предложението се посочват имотите от държавния поземлен фонд, които лицата желаят да придобият чрез замяна, целта на замяната и обстоятелствата по чл. 36б, ал. 1.
(2) Заинтересуваните граждани и юридически лица или писмено упълномощени от тях лица могат да подадат предложение за замяна със земи от държавния поземлен фонд до министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция “Земеделие и гори” по местонахождението на държавните имоти. В предложението се посочват имотите от държавния поземлен фонд, които лицата желаят да придобият чрез замяна, и целта на замяната.
(3) Областната дирекция “Земеделие и гори” в 14-дневен срок изпраща предложението в Министерството на земеделието и храните заедно с писмено становище за режима на ползване на имотите от държавния поземлен фонд.
(4) Министърът на земеделието и храните се произнася в едномесечен срок с предварително писмено становище по реда на чл. 24г, ал. 3 ЗСПЗЗ, считан от получаването на предложението.
(5) Заявителят се уведомява за становището по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) В 3-месечен срок от уведомлението по ал. 5 заявителят представя заявление с документите по чл. 36г до министъра на земеделието и храните чрез директора на областната дирекция “Земеделие и гори”.
(7) Областната дирекция “Земеделие и гори” извършва проверка за редовността на преписката и изпраща редовните преписки в Министерството на земеделието и храните в едномесечен срок от представянето на документите по ал. 6.
(8) Когато констатира нередовност, областната дирекция “Земеделие и гори” връща преписката на заявителя с указание в какво се състоят нередовностите и определя едномесечен срок за тяхното отстраняване.
Чл. 36б. (1) При разглеждането на повече от едно предложение за замяна за един и същ имот от държавния поземлен фонд с предимство се ползват: 1. лицата, регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 106 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г., бр. 39 от 2002 г., бр. 1 от 2003 г., бр. 20 от 2005 г., бр. 3 от 2007 г.; Решение № 2312 на Върховния административен съд от 2007 г. - бр. 23 от 2007 г.; Решение № 5821 на Върховния административен съд от 2007 г. - бр. 48 от 2007 г.; изм., бр. 2 от 2008 г.) и в системата за идентификация на земеделските парцели; 2. наемателите или арендаторите на имота, които не дължат наемни или арендни вноски и: а) са изпълнили задължението за създаване на трайни насаждения, или
б) са използвали имота по предназначение за отглеждане на едногодишни полски култури; 3. лицата, които притежават и ползват съседни имоти.
(2) Предимството по ал. 1, т. 2, буква “б” може да се ползва в годината на изтичане на договора за наем или за аренда.
(3) Измежду кандидатите от един и същ ред по ал. 1, т. 1 или 3 с предимство се ползват лицата, чието предложение за замяна е постъпило по-рано в областната дирекция “Земеделие и гори”.
(4) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 се установяват със счетоводни документи за платени наемни или арендни вноски и с протоколи на областната дирекция “Земеделие и гори” за изпълнение на договорните задължения по букви “а” и “б”.
Чл. 36в. (1) Освен в случаите по чл. 24г, ал. 4 ЗСПЗЗ не могат да се предлагат за замяна частни земеделски земи, които: 1. са с площ под 10 дка; 2. са разположени в едно и също землище със земите от държавния поземлен фонд, освен в случаите, когато целта на замяната е уедряване; 3. не представляват обработваеми земи; 4. са обременени с ограничения на ползването, свързани с археологически обекти, паметници на културата и замърсяване на почвата.
(2) Замяна с имоти от държавния поземлен фонд не се допуска, когато имотите от държавния поземлен фонд граничат със: 1. крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и морския бряг; 2. граничната ивица на речни и сухопътни държавни граници; 3. територии, включени в курорти и курортни комплекси, които са обособени с устройствени планове, одобрени по реда на Закона за устройство на територията; 4. автомагистрали и пътища I клас от републиканската пътна мрежа.
(3) Замяна с имоти, които са с площ под минималния размер по ал. 1, т. 1, може да се извърши, когато: 1. предлаганите частни имоти са съседни и тяхната обща площ е не по-малка от 10 дка; 2. предлаганият частен имот е съседен на имот от държавния поземлен фонд и общата им площ е не по-малка от 10 дка; 3. предлаганият частен имот е с площ не по-малка от 3 дка и исканият имот от държавния поземлен фонд е с размери под 10 дка.
(4) Ограничението по чл. 24г, ал. 10 ЗСПЗЗ се вписва в договора за замяна и се отразява в скицата на имота.
Чл. 36г. (1) Областната дирекция “Земеделие и гори” изпраща до министъра на земеделието и храните преписка за замяна, която съдържа следните документи за имотите - частна собственост, и за земите от държавния поземлен фонд: 1. мотивирано писмено становище от областната дирекция “Земеделие и гори”; 2. копие от документи за самоличност на физическите лица; 3. документ, удостоверяващ правото на собственост; 4. скица; 5. оценка на земеделските земи, извършена по възлагане от заинтересувано лице и за негова сметка; 6. оценка на трайни насаждения - при необходимост; 7. удостоверение за характеристиките на имота, издадено от общинската служба по земеделие и гори; 8. удостоверение за поливност - при наличие на годни за експлоатация поливни съоръжения в имота; 9. становище от областната дирекция “Земеделие и гори” по предлаганите в замяна имоти, когато частните имоти са разположени в друга област; 10. копие от становището по чл. 36а, ал. 4; 11. документи, удостоверяващи спазването на изискванията на чл. 36б и 36в; 12. други документи за изпълнението на специалните изисквания на закона.
(2) Когато предложението за замяна е подадено от юридическо лице, се представят и: 1. заверено копие от съдебното решение за регистрация по Търговския закон или актуално удостоверение за вписване в търговския регистър; 2. удостоверение за актуално състояние; 3. заверено копие от идентификационната карта за регистрация в регистър БУЛСТАТ; 4. протокол от заседание на съответния оправомощен орган, съдържащ решение за извършване на замяна, в което се посочват държавните и частните имоти - предмет на замяна.
Чл. 36д. (1) Министърът на земеделието и храните се подпомага от постояннодействаща комисия, която разглежда преписките за замени. В заповедта за назначаване на комисията министърът определя: 1. поименния състав на членовете на комисията, които са длъжностни лица от Министерството на земеделието и храните; 2. възнаграждението на членовете на комисията; 3. други условия.
(2) Комисията приема правила за работата си, които се одобряват от министъра на земеделието и храните.
(3) При необходимост министърът на земеделието и храните може да привлича и консултанти към комисията.
(4) За работата си комисията съставя протокол, с който предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за извършване на замяната или да откаже извършването й.
Чл. 36е. (1) Въз основа на протокола на комисията по чл. 36д, ал. 4 министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за извършване на замяната. Договорът за замяна се сключва от министъра на земеделието и храните или от упълномощено от него длъжностно лице. Областната дирекция “Земеделие и гори” писмено уведомява заявителя по преписката по реда на Административнопроцесуалния кодекс за срока и размера на дължимите плащания по чл. 24г, ал. 7 ЗСПЗЗ и за последиците от неизпълнението на задълженията по чл. 24г, ал. 8 ЗСПЗЗ.
(2) Областната дирекция “Земеделие и гори” уведомява писмено Министерството на земеделието и храните за обстоятелствата по чл. 24г, ал. 8 ЗСПЗЗ.
(3) Областната дирекция “Земеделие и гори” изпраща в 7-дневен срок копие от вписания в службата по вписванията договор на Министерството на земеделието и храните и на съответната общинска служба по земеделие и гори по местонахождението на земеделските земи, които са придобити от държавата. Имотите се причисляват към държавния поземлен фонд в 14-дневен срок чрез отразяването им в регистъра на собствениците към картата на възстановената собственост.
(4) Когато имотите са разположени в землища, за които има одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, областната дирекция “Земеделие и гори” изпраща на съответната служба по геодезия, картография и кадастър вписания договор за замяна за отразяването на собственост на държавата в кадастралната карта и кадастралните регистри.” § 13. В чл. 37 ал. 3 се отменя. § 14. В чл. 45, ал. 3 думите “Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията” се заменят с “Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони”. § 15. В чл. 45а се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в изречение първо след думите “сградата” се добавя “или на съоръжението”; б) в изречение трето думите “в Държавен фонд “Земеделие” се заменят с “по бюджета на Министерството на земеделието и храните”.
2. В ал. 3 думите “чл. 97 ППЗДС” се заменят с “чл. 90 ППЗДС”. § 16. Създават се чл. 45б - 45ж: “Чл. 45б. (1) Земи в стопански дворове, незаети със сгради и/или съоръжения, негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, могат да бъдат придобити от физически или юридически лица чрез замяна.
(2) Областната дирекция “Земеделие и гори” обявява на видно място имотите по ал. 1 след получаване на писмено съгласие от министъра на земеделието и храните.
(3) Несъответствията на парцеларните планове или на плановете на новообразуваните имоти с действителното положение на терена се отстраняват по реда на чл. 45, ал. 3, 5 и 6, когато не се засяга придобито право на собственост.
(4) Обстоятелствата по ал. 3 се констатират с протокол, изготвен от комисия, която се назначава от директора на областната дирекция “Земеделие и гори”.
Чл. 45в. (1) Директорът на областната дирекция “Земеделие и гори” назначава със заповед комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Комисията взема решения с обикновено мнозинство от гласовете на всички членове.
(2) Общинската служба по земеделие и гори предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
(3) Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, службата по геодезия, картография и кадастър предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.
(4) Срокът за предоставяне на данните по ал. 2 и 3 не може да бъде по-дълъг от 30 дни.
(5) Комисията определя с протоколно решение имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ в 14-дневен срок от предоставяне на данните по ал. 2 и 3. В протоколното решение се отбелязва и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне.
(6) Комисията описва в протоколното решение по ал. 5 имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, и излага мотивите за това.
(7) Директорът на областната дирекция “Земеделие и гори” издава заповед за одобряване на протоколното решение в 3-дневен срок и го съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на Министерството на земеделието и храните, Държавната агенция по горите, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и кмета на общината. Обжалването на протоколното решение спира изпълнението му по отношение на засегнатите имоти.
(8) Областната дирекция “Земеделие и гори” изпраща влязлото в сила протоколно решение в 3-дневен срок на общинската служба по земеделие и гори за служебно отразяване в регистрите към картата на възстановената собственост на имотите. Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, областната дирекция “Земеделие и гори” изпраща в същия срок протоколното решение на службата по геодезия, картография и кадастър.
Чл. 45г. (1) За имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се съставят актове за общинска собственост.
(2) В акта за общинска собственост се отбелязват одобреното протоколно решение по чл. 45в, ал. 7 и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне.
Чл. 45д. (1) За издаване на решение за възстановяване правото на собственост в случаите по чл. 19, ал. 4, т. 1 и 2 ЗСПЗЗ се подава искане до общинската служба по земеделие и гори по местонахождението на имота в два екземпляра.
(2) Искането са подава от един от собствениците (наследниците) или от негов представител. Подаденото искане от един от собствениците (наследниците) ползва всички останали. (3) Към искането се прилагат решенията по чл. 19, ал. 4, т. 1 и 2 ЗСПЗЗ. (4) Въз основа на съдебното решение по чл. 19, ал. 4, т. 2 ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие и гори издава решение за признаване на правото на възстановяване на собствеността.
(5) Общинската служба по земеделие и гори се произнася с решение за възстановяване правото на собственост след установяване границите на имотите и предоставянето им от кмета на общината по реда на чл. 19, ал. 5 ЗСПЗЗ.
Чл. 45е. (1) Установяването на границите на имотите се извършва по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (обн., ДВ, бр. 102 от 2004 г.; попр., бр. 113 от 2004 г.).
(2) Когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, общинската служба по земеделие и гори в 3-дневен срок изпраща на службата по геодезия, картография и кадастър с копие до заявителя искането за издаване на решение за възстановяване правото на собственост с приложенията. Към преписката се прилага и решението за признаване правото на възстановяване на собствеността по чл. 45д, ал. 4.
(3) Установяването на границите на земеделските имоти в случаите по чл. 19, ал. 4, т. 1 или 2 ЗСПЗЗ се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 и съседите на имота, за което се подписва протокол. Правоспособно лице по кадастъра изработва скица-проект въз основа на документите по ал. 2 и геодезичните измервания, извършени при идентифицирането на имота. Скицата-проект се изработва в цифров вид и на хартиен носител и съдържа актуални данни от кадастралната карта, както и идентификатор, предоставен от службата по геодезия, картография и кадастър.
(4) Лицето по чл. 45д, ал. 2 представя пред общинската служба по земеделие и гори скицата-проект на хартиен и магнитен носител.
(5) Когато общинската служба по земеделие и гори установи несъответствие между скицата-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и/или в допустимите отклонения в размера на имота в случаите по чл. 18ж, ал. 4, тя уведомява лицето по чл. 45д, ал. 2 и службата по геодезия, картография и кадастър и връща на лицето по чл. 45д, ал. 2 преписката за отстраняване на констатираното несъответствие.
Чл. 45ж. (1) Общинската служба по земеделие и гори представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по чл. 19, ал. 4, т. 1, 2 и 3 ЗСПЗЗ. Към искането, представено на основание чл. 19, ал. 4, т. 1 и 2 ЗСПЗЗ, се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие и гори или от службата по геодезия, картография и кадастър.
(2) Кметът на общината в 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 1 издава заповед за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по чл. 19, ал. 4 ЗСПЗЗ. Заповедта се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на общинската служба по земеделие и гори и на лицето по чл. 45д, ал. 2.
(3) Общинската служба по земеделие и гори в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта по ал. 2 постановява решение за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота. В решението се вписва заповедта по ал. 2. За имоти, които са разположени в землища с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, в решението се посочва идентификаторът на имота, определен от службата по геодезия, картография и кадастър.
(4) За имоти, които са разположени в землища с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, общинската служба по земеделие и гори предоставя решението на службата по геодезия, картография и кадастър за служебно нанасяне на имота в кадастралната карта и в кадастралните регистри и за издаване на скица по реда на ЗКИР.
(5) Решението по ал. 3 се връчва на лицето по чл. 45д, ал. 2 по реда на ГПК.
(6) В случаите по чл. 19, ал. 4, т. 3 ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие и гори постановява решение за обезщетяване, в което се вписва заповедта по ал. 2. ” § 17. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
2. Създават се ал. 10 - 24: “(10) Ежегодно до 1 октомври областната дирекция “Земеделие и гори” прави предложение до министъра на земеделието и храните за свободните мери и пасища от държавния поземлен фонд, които да се предоставят за общо ползване на земеделски стопани по реда на чл. 48а от Закона за допитване до народа. В предложението се включват имоти, които попадат във физически блокове, определени в системата за идентификация на земеделските парцели.
(11) Одобреният списък на държавните мери и пасища по чл. 24, ал. 11 ЗСПЗЗ се изпраща чрез съответната областна дирекция “Земеделие и гори” на кметовете на общините по местонахождението на държавните мери и пасища.
(12) Ползването на мерите и пасищата от държавния поземлен фонд по ал. 11 е възмездно при условия, определени със заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 24, ал. 11 ЗСПЗЗ. Приходите се администрират по реда на чл. 8 от Закона за опазване на земеделските земи.
(13) Мерите и пасищата от държавния поземлен фонд по ал. 11 се предоставят за ползване по реда на чл. 48а от Закона за допитване до народа.
(14) При определянето на площадка или трасе за нуждите на физическо или юридическо лице върху земи от държавния поземлен фонд, както и при включването на такива земи в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) се изисква предварително съгласие на министъра на земеделието и храните за започване на процедура за изработване на подробен устройствен план.
(15) В случаите по ал. 14 заинтересуваното лице, съответно кметът на общината, подава заявление до министъра на земеделието и храните чрез областната дирекция “Земеделие и гори” по местонахождение на земите от държавния поземлен фонд. В заявлението се посочват инвестиционните намерения. (16) Към заявлението по ал. 15 се прилагат: 1. задание по чл. 125 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); 2. картен материал с отразено проектно ситуационно разположение на площадките или трасетата в имота от държавния поземлен фонд с координати на чупките; 3. предварителни (прединвестиционни) проучвания, когато такива са изработени; 4. заверено копие от съдебното решение за регистрация по Търговския закон или актуално удостоверение за вписване в търговския регистър; 5. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация; 6. заверено копие от идентификационната карта за регистрация в регистър БУЛСТАТ; 7. документи за самоличност на физическите лица; 8. други документи, които се изискват от специални закони.
(17) Областната дирекция “Земеделие и гори” в 14-дневен срок изпраща в Министерството на земеделието и храните предложението на заявителя и документите за собственост на имота от държавния поземлен фонд с данни за статута и актуалното му състояние.
(18) Административното звено по управление и стопанисване на държавния поземлен фонд изготвя становище относно възможността за предоставяне на имота от държавния поземлен фонд за неземеделски нужди и заедно с преписката го представя за разглеждане от Комисията за земеделските земи.
(19) Комисията за земеделските земи предоставя на министъра на земеделието и храните становище за целесъобразността и размера на площта, необходима за осъществяване на инвестиционното намерение, за изразяване на предварително съгласие по реда на чл. 24в ЗСПЗЗ.
(20) Когато по реда на специален закон е предвидено, че учредяването на правото на строеж се извършва без търг или конкурс, министърът на земеделието и храните издава заповед за учредяване право на строеж върху имот от държавния поземлен фонд след утвърждаване на площадката и влизане в сила на подробния устройствен план. Договорът се сключва след заплащане стойността на правото на строеж, определена по реда на чл. 24, ал. 13 ЗСПЗЗ, и се вписва в службата по вписванията.
(21) За учредяване на сервитут върху имот от държавния поземлен фонд министърът на земеделието и храните издава заповед след утвърждаване на трасе за въздушни, наземни или подземни проводи с решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и влизане в сила подробен устройствен план - парцеларен план. Договорът се сключва след заплащане на обезщетение за учредяване на сервитута и се вписва в службата по вписванията.
(22) Обезщетението за учредяването на сервитут се определя от комисията по чл. 210 ЗУТ.
(23) В случаите по чл. 24в ЗСПЗЗ за временното ползване на земите от държавния поземлен фонд се сключва договор по чл. 57, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи.” § 18. В чл. 47в, ал. 1, т. 1 думите “на базата на обработвани от тях земи” се заличават. § 19. В чл. 47м, ал. 1, изречение първо след думите “областната дирекция “Земеделие и гори” се добавя “в 14-дневен срок”. § 20. Създава се чл. 47щ: “Чл. 47щ. (1) Областната дирекция “Земеделие и гори” до 1 август на съответната година представя за одобрение в Министерството на земеделието и храните предложение за отдаване под наем на маломерните имоти от държавния поземлен фонд по чл. 24а, ал. 3 ЗСПЗЗ.
(2) Областната дирекция “Земеделие и гори” обявява на видно място в общината и кметствата одобрения списък по ал. 1. В обявата се посочват условията по чл. 24а, ал. 3 ЗСПЗЗ, срокът за приемане на заявления и изискващите се документи, наемната цена и изискването да е платена при сключване на договора за наем.
(3) Срокът за приемане на заявления не може да бъде по-кратък от 30 дни считано от деня на обявяването.
(4) Лицата подават заявление в областната дирекция “Земеделие и гори” и прилагат: 1. заверено копие от съдебното решение за регистрация по Търговския закон или актуално удостоверение за вписване в търговския регистър; 2. удостоверение за актуално състояние; 3. заверено копие от идентификационната карта за регистрация в регистър БУЛСТАТ; 4. копие от документи за самоличност на физическите лица; 5. документ за липса на просрочени задължения към Държавен фонд “Земеделие”; 6. документ за липса на задължения по договори за ползване на земи от държавния поземлен фонд.
(5) Директорът на областната дирекция “Земеделие и гори” назначава комисия за разглеждане на заявленията и определя срок за класиране на кандидатите и за сключване на договорите за наем с класираните лица.
(6) Комисията разглежда заявленията по реда на постъпването им. Заявления, които не отговарят на изискванията на ал. 4, се оставят без разглеждане и не участват в класирането. За работата си комисията съставя протокол, в който посочва класираните кандидати. (7) Въз основа на протокола по ал. 6 и документ за платената наемна цена директорът на областната дирекция “Земеделие и гори” сключва договори с класираните лица за едногодишно ползване под наем на имотите от държавния поземлен фонд.” § 21. В чл. 59 се създава ал. 5: “(5) Длъжностно лице, което не изпълни задължението си по чл. 36е, ал. 3 и 4, се наказва по реда на чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания.” § 22. В чл. 69, ал. 3 думите “1 август” се заменят с “1 март”. § 23. В чл. 70, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “в случай че не са представени пред общинската служба по земеделие и гори”. § 24. В чл. 72, ал. 1 думите “20 август” се заменят с “15 март”. § 25. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите “по ал. 1” се заменят с “по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ”.
3. Алинея 3 се отменя.
4. Създава се нова ал. 5: “(5) Когато ползвателите са лица, одобрени за подпомагане по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони (САПАРД) или по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., промяна на ползваните от тях имоти в случаите по чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ може да се извърши без тяхно съгласие само когато това не представлява нарушение на изискванията за подпомагане. Ползвателите предоставят информация, в случай че са одобрени за подпомагане.”
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
§ 26. В чл. 74 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “чл. 77” се заменят с “чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ”.
2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ могат да се включват в масиви за създаване на трайни насаждения при условията на чл. 19, ал. 9 ЗСПЗЗ.”
3. В ал. 3 думите “чл. 77” се заменят с “чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ”, а думите “15 септември” се заменят с “20 април”.
4. В ал. 4 думите “чл. 77” се заменят с “чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ”.
5. В ал. 5 думите “Директорът на областната дирекция “Земеделие и гори” се заменят с “Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице”.
6. В ал. 6 думите “чл. 77” се заменят с “чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ”. § 27. В чл. 77 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се отменят.
2. В ал. 3 след думата “комисията” се добавя “по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ”.
3. В ал. 4, т. 3 думите “15 септември” се заменят с “20 април”. § 28. Създава се глава осма: “Глава осма
ПЛАНОВЕ ЗА ПОЗЕМЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ Чл. 79. (1) За земеделските земи, останали след възстановяване на собствеността и предадени по реда на чл. 45в, по решение на общинския съвет могат да се изработват планове за поземлено управление.
(2) В плана за поземлено управление могат да се включват и други земеделски имоти след съгласието на собствениците им.
(3) В плана не се включват: 1. имоти или части от имоти, за които към датата на влизане в сила на правилника има изработен подробен устройствен план или изработването на такъв план е разрешено; 2. които попадат в територията, определена за възстановяване на собствеността в стари съществуващи или възстановими граници по реда на чл. 18г, ал. 1, т. 2 и 3.
Чл. 80. (1) Планът за поземлено управление е специализиран подробен устройствен план по чл. 111 ЗУТ, който решава специфични проблеми, свързани с опазването и ползването на земеделските земи.
(2) С плана за поземлено управление се определят териториите, които се предоставят за: 1. обезщетяване на собствениците на земеделски земи; 2. оземляване на безимотни и малоимотни граждани; 3. други цели с определяне на конкретното предназначение на всеки поземлен имот за: а) поземлени имоти, предназначени за застрояване на обекти на публичната собственост; б) предназначени за застрояване на имоти със селскостопанско предназначение; в) поземлени имоти без застрояване с техния режим; г) поземлени имоти за производствени и складови дейности за земеделско производство и животновъдство, режимът на тяхното устройство и санитарно-охранителните им зони; д) поземлени имоти за озеленяване с рекреационно, защитно и мелиоративно предназначение; е) поземлени имоти за спортни дейности и дейности за забавления и режимът на устройството им; ж) поземлени имоти с културно-историческо значение и режимът на устройството и опазването им; з) пътища; и) мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура с техните сервитутни ивици, както и обектите, свързани с опазването на околната среда; к) поземлените имоти за предимно жилищно застрояване с пределно допустими плътност и интензивност на застрояването, височина и начин на застрояване, линии на застрояване; л) поземлените имоти със смесено, специално или друго предназначение.
Чл. 81. (1) Общинската администрация съвместно с общинската служба по земеделие и гори съставя задание за изработване на план за поземлено управление. Заданието се съгласува с органите по чл. 125, ал. 5 и 6 ЗУТ.
(2) Заданието по ал. 1 се внася за одобряване в Министерството на земеделието и храните от кмета на общината чрез областната дирекция “Земеделие и гори”. Заданието се одобрява от министъра на земеделието и храните, когато са осигурени земи за изпълнение на условията по чл. 19, ал. 4, т. 1 - 3 ЗСПЗЗ.
(3) Планът за поземлено управление се възлага от кмета на общината и се разработва от проектанти, притежаващи пълна проектантска правоспособност, призната по реда на Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
(4) Техническите изисквания за съставяне на заданието и за изработване на проекта на план за поземлено управление се определят със заповед на министъра на земеделието и храните, която се обнародва в “Държавен вестник”.
Чл. 82. (1) Проектът на план за поземлено управление се представя за обществено обсъждане от кмета на общината в 30-дневен срок от изготвянето на проекта.
(2) Проектът на план за поземлено управление заедно с протокола от общественото обсъждане се внася с доклад от кмета на общината за приемане от общинския съвет.
(3) Приетият от общинския съвет план за поземлено управление се изпраща от кмета на общината на министъра на земеделието и храните за одобряване.
(4) Заповедта за одобряване на плана се обнародва в “Държавен вестник”. Тя е окончателна и не подлежи на обжалване.
Чл. 83. За неуредените случаи съответно се прилагат правилата на ЗУТ.” § 29. Създава се глава девета: “Глава девета
УЕДРЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ ПО СПОРАЗУМЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ Чл. 84. (1) Картата на възстановената собственост може да се измени по реда на чл. 37е ЗСПЗЗ чрез одобрен план за уедряване.
(2) Уедряването на земеделските земи се подпомага чрез: 1. оказване на методическо ръководство от Министерството на земеделието и храните; 2. безвъзмездно предоставяне на актуални материали и данни, съхранявани от органите по поземлената собственост и от Агенцията и службите по геодезия, картография и кадастър; 3. оказване на експертна помощ при съставяне на техническото задание за изработване на плана за уедряване.
Чл. 85. (1) Планът за уедряване се изработва от лице, правоспособно да извършва дейности по кадастъра, вписано в съответния регистър по чл. 12, т. 8 ЗКИР.
(2) При възникване на необходимост от проектиране на обекти и съоръжения, свързани с ползването на имотите, се привличат правоспособни лица за извършване на съответната дейност.
(3) При изработването на плана за уедряване може да се ползват графични данни и от системата за идентификация на земеделските парцели.
Чл. 86. (1) Включването на имоти от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд в плана за уедряване се извършва след предварително писмено съгласие от министъра на земеделието и храните, съответно от общинския съвет.
(2) Полските пътища - общинска собственост, които попадат в обхвата на плана за уедряване, се проектират отново според нуждите на плана.
Чл. 87. (1) В плана за уедряване не се включват имоти, върху които е наложена възбрана, обременени са с други вещни тежести, предмет са на висящ съдебен спор за правото на собственост, или ограничени вещни права, за които се извършва делба, или са предмет на процедура по отчуждаване.
(2) Имоти с наложени ограничения на ползването, включително произтичащи от разположението им в защитени или нарушени територии, се включват в плана за уедряване със съгласието на собствениците.
(3) Имоти, за които са сключени договори за наем или за аренда със срок 5 и повече години, се включват в плана за уедряване със съгласието на наемателя или на арендатора.
(4) Ползването по договорите за наеми или за аренда преминава върху уедрения имот.
Чл. 88. Имотите на всеки участник в плана за уедряване се проектират така, че да съответстват по площ на имотите му преди уедряването. За постигане на парична равностойност при разлика в категорията на земеделските земи се допуска отклонение в площта на имотите преди и след уедряването в размер до 10 на сто.
Чл. 89. (1) Оценка на имотите, включени в плана за уедряване, може да се извърши по решение на собствениците.
(2) Имотите от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд се уедряват по парична равностойност. Оценките се изготвят по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ.
(3) Когато собствениците са взели решение по ал. 1 за извършване на оценка, имотите от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд се оценяват и по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ.
(4) Разходите по изготвяне на оценката са за сметка на собствениците на имотите.
(5) Оценките се извършват от оценител, включен в списъка по чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ.
Чл. 90. (1) Решението за изготвяне на план за уедряване се взема от общото събрание на собствениците с единодушие.
(2) Общото събрание на собствениците: 1. определя имотите, които се включват в плана за уедряване; 2. представя проект на бюджет за разходите и взема решение за финансирането на плана; 3. взема решение за учредяване на местен комитет; 4. в случаите по т. 3 избира членовете на местния комитет и прави промени в състава му; 5. приема доклади от местния комитет за напредъка във връзка с плана за уедряване; 6. приема проекта на плана за уедряване.
(3) За заседанията на общото събрание се съставя протокол, който съдържа данни за: 1. собствениците, които са изявили желание за включване в плана за уедряване, както и за техни пълномощници в случай на упълномощаване; 2. идентификатора, площта, категорията, начина на трайно ползване и ограниченията на ползването за имотите съгласно картата на възстановената собственост или одобрената кадастрална карта, които се предвижда да се включат в плана за уедряване.
(4) Когато не е избран местен комитет, неговите функции се изпълняват от общото събрание на собствениците.
Чл. 91. (1) Местният комитет: 1. оповестява намерението за изработване на плана за уедряване и срока за включване на нови участници в него, като поставя обяви в кметството и в общината и разгласява намерението по други подходящи начини, включително чрез средствата за масово осведомяване; 2. определя обхвата на проекта на плана за уедряване; 3. одобрява включването на нови собственици в плана за уедряване; 4. определя окончателната територия за изменение на картата на възстановената собственост или на кадастралната карта; 5. изисква становище от органите на местното самоуправление за наличието на планове за регионално развитие, устройствени схеми и планове и други за територията на плана за уедряване; 6. изисква предварителното съгласие по чл. 86, ал. 1; 7. избира технически изпълнител на плана за уедряване; 8. изготвя техническо задание за изработването на плана за уедряване и възлага неговото изработване; 9. организира и провежда анкета за уедряване на имотите, включваща три предложения съобразно желанията на собствениците, придружена с разписен списък; 10. избира метод за извършване на оценка в случаите по чл. 89, ал. 1; 11. изготвя доклади за напредък във връзка с плана за уедряване; 12. уведомява приемателната комисия за изготвените етапи и отправя искане за насрочване на заседания; 13. определя представители, които могат да присъстват на заседанията на приемателната комисия, назначена от министъра на земеделието и храните; 14. набавя топографски карти и други необходими карти и материали; 15. съхранява: а) протоколите от заседанията на общото събрание; б) копията от картата на възстановената собственост или от одобрената кадастрална карта и регистрите към тях.
(2) Срокът по ал. 1, т. 1 за включване на нови участници в плана за уедряване е до една година считано от обявяване на намерението.
(3) Лицата, които желаят да се включат допълнително в плана за уедряване по ал. 1, т. 3, подават до местния комитет декларация за съгласие.
(4) По преценка на местния комитет във връзка с процедурата по изработване на план за уедряване може да се привличат независими експерти.
(5) Докладите за напредък се изготвят от местния комитет за период, установен с решение на общото събрание. Те съдържат сведения за хода на дейностите във връзка с плана за уедряване.
Чл. 92. (1) Собствениците на земеделски земи могат да подават заявление до министъра на земеделието и храните за откриване на процедура за изработване на план за уедряване.
(2) Заявлението по ал. 1 съдържа данни за собствениците и за имотите, които се предвижда да се включат в плана за уедряване. Към заявлението се прилага копие от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта, върху която собствениците са отразили предложението си за уедряване (схема на желанията).
Чл. 93. (1) Министърът на земеделието и храните издава заповед за откриване на процедура за изработване на план за уедряване в двумесечен срок от подаване на заявлението по чл. 92.
(2) В заповедта по ал. 1 се определя лице за координиране на дейностите и се изразява съгласие по чл. 86, ал. 1 за имотите от държавния поземлен фонд, които са включени в плана за уедряване.
Чл. 94. (1) Местният комитет подава заявление за промяна на картата на възстановената собственост до министъра на земеделието и храните.
(2) Министърът на земеделието и храните издава заповед за назначаване на постоянна комисия, която: 1. извършва проверка на данните и обстоятелствата по заявлението; 2. одобрява техническото задание за изработване на плана за уедряване; 3. приема проекта на плана за уедряване.
(3) В състава на комисията се включват представители на Министерството на земеделието и храните, на общинската служба по земеделие и гори, на службата по геодезия, картография и кадастър, на общината и на местния комитет. Председател на комисията е представител на Министерството на земеделието и храните. При необходимост в състава на комисията могат да се привличат и други експерти.
(4) Комисията се запознава на място с всички данни и обстоятелства, извършва и служебни проверки по документи в общинската служба по земеделие и гори и съставя протокол за резултатите от проверката. (5) Въз основа на протокола на комисията министърът на земеделието и храните издава заповед за одобряване на плана за уедряване.
Чл. 95. (1) Споразумението по чл. 37е, ал. 1 ЗСПЗЗ се изготвя на основание на одобрения план за уедряване и съдържа: 1. данни, индивидуализиращи собствениците на имоти, включени в плана за уедряване, и техните представители; 2. данните за имотите преди уедряването; 3. данните за новообразуваните имоти и за техните собственици по плана за уедряване.
(2) Планът за уедряване представлява неразделна част от споразумението по ал. 1.
Чл. 96. (1) Споразумението по чл. 95 се вписва в службата по вписванията и се регистрира в общинската служба по земеделие и гори. (2) Въз основа на заявление за изменение на картата на възстановената собственост, подадено от местния комитет, и регистрираното споразумение министърът на земеделието и храните издава заповед за промяна на картата на възстановената собственост.
(3) Когато за землището е одобрена кадастрална карта, изменението на границите на земеделските имоти се извършва по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(4) Общинската служба по земеделие и гори издава на собствениците решения и скици на уедрените имоти, които имат силата на констативен нотариален акт за правото на собственост. Когато за територията е одобрена кадастрална карта, скиците се издават по реда на ЗКИР.” § 30. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1л думите “чл. 77” се заменят с “чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ”.
2. Създава се § 1м: “§ 1м. Обработваеми земи по смисъла на чл. 36в, ал. 1, т. 3 са ниви, които се използват по предназначение.”
Преходни и заключителни разпоредби § 31. Когато коефициентът по чл. 19а, ал. 5 ЗСПЗЗ не е определен към 13 февруари 2007 г., той се определя след предоставянето на земите по чл. 19, ал. 11 и 12 и по чл. 45д, ал. 3 ППЗСПЗЗ. § 32. За изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на одобрения план за уедряване се заплащат само действително направените разходи при условията на чл. 8, ал. 4 ЗКИР. § 33. За изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, отнасящи се до причисляване на имоти към държавния поземлен фонд и към общинския поземлен фонд, се заплащат само действително направените разходи за създаване на копия от документацията при условията на чл. 8, ал. 4 ЗКИР. § 34. (1) Комисията по чл. 45в, ал. 1 ППЗСПЗЗ се назначава в едномесечен срок от влизането в сила на това постановление.
(2) В едномесечен срок от съобщаването на протоколното решение по реда на чл. 45в, ал. 7 обстоятелствата по чл. 45г, ал. 2 се отбелязват в издадените преди влизането в сила на постановлението актове за общинска собственост. § 35. Сроковете по чл. 69, ал. 3, чл. 72, ал. 1, чл. 74, ал. 3 и чл. 77, ал. 4, т. 3 за 2008 г. са съответно 15 май, 20 май и 31 май 2008 г. § 36. (1) Когато до 26 октомври 2007 г. собствениците на сгради и съоръжения са подали искане до министъра на земеделието и храните за придобиване право на собственост върху земите по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, сумите за ползването на прилежащите и застроените земи не се дължат.
(2) Лицата, които не са подали искания в срока по ал. 1, могат да придобият право на собственост върху земите по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ при условията и по реда на Закона за държавната собственост. Сумите за ползване на земите се определят от областните управители и са дължими от датата на придобиване правото на собственост върху сградите и съоръженията от селскостопанската организация по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, но не по-рано от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.). Плащането може да се извърши и с поименни компенсационни бонове. (3) Към искането до областния управител за придобиване право на собственост по ал. 2 заинтересуваните лица прилагат скица от одобрен план на стопанския двор (парцеларен план), а в случаите, когато такъв план не е бил изготвен - от одобрените планове по чл. 45а, ал. 4 и 5, както и други документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, които са от значение за придобиване правото на собственост. Актът за държавна собственост се съставя служебно от областния управител.
(4) Областният управител не извършва замяна на земеделски земи в случаите по чл. 27, ал. 6, т. 3 ЗСПЗЗ, когато земеделските земи - частна собственост, са обременени с ипотеки или други тежести, отдадени са под наем или под аренда, намират се в санитарно-охранителни зони, до тях няма пряк пътен достъп и не представляват обработваеми земи по смисъла на § 1м от допълнителните разпоредби.
(5) Предложението за замяна със земи по чл. 27, ал. 6, т. 3 ЗСПЗЗ се отправя до областния управител по местонахождението на имота - държавна собственост. Областният управител изисква становище от министъра на земеделието и храните. Към искането за становище се прилагат документ за собственост и скица на земеделските земи - частна собственост, удостоверение от службата по вписванията, че имотите на са обременени с ипотеки или други тежести, както и други документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 4.
(6) Сумите от продажбата на земите по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, както и за тяхното ползване, се внасят по бюджета на Министерството на земеделието и храните.
(7) Фактическото приемане на имотите, придобити от държавата чрез замяната по реда на чл. 27, ал. 6, т. 3 ЗСПЗЗ, се извършва от министъра на земеделието и храните или от упълномощено от него длъжностно лице. Имотите се причисляват към държавния поземлен фонд по реда на чл. 36е, ал. 3.
(8) Областният управител изпраща в 7-дневен срок копие от вписаните в службата по вписванията договори за замяна и за продажба в Министерството на земеделието и храните.
(9) За възлагането, изработването, приемането и одобряването на плановете на новообразуваните имоти и за определяне на застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ по чл. 45, ал. 3 и 4 се прилага досегашният ред.
(10) Длъжностно лице, което не изпълни задължението си по ал. 7, се наказва по реда на чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания. § 37. Навсякъде в правилника: 1. Думите “Министерството на земеделието и продоволствието”, “министърът на земеделието и продоволствието” и “министъра на земеделието и продоволствието” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и храните”, “министърът на земеделието и храните” и “министъра на земеделието и храните”.
2. Думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”. § 38. В Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1997 г., бр. 14, 48 и 63 от 2000 г., бр. 41 и 66 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 41 от 2004 г. и бр. 75 и 78 от 2006 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 53, ал. 3 се създава изречение второ: “Когато за земи, разположени в бившите стопански дворове на прекратените селскостопански организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, има одобрен парцеларен план или план на новообразуваните имоти, не се изисква представянето на план по чл. 51, ал. 1, т. 3.
2. В чл. 71, ал. 1 след думите “чл. 41” се добавя “чл. 41а” и се поставя запетая. § 39. В Устройствения правилник на Министерството на земеделието и продоволствието, приет с Постановление № 125 от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 48 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 3, 62 и 77 от 2007 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 32, ал. 2, т. 17 след думите “(ДВ, бр. 87 от 2000 г.)” се поставя запетая и се добавя “както и уведомява общинския съвет за начало на производство в случаите на отмяна на оземляването”.
2. В чл. 33: а) създават се нови т. 9 - 14: “9. подготвя проекти на заповеди на министъра по искания за придобиване право на собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ върху застроени и прилежащи площи към сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 ЗСПЗЗ; 10. осигурява административно и технически провеждането на заседанията на комисията по чл. 36д ППЗСПЗЗ; 11. участва в комисии във връзка с планове за уедряване по чл. 37е ЗСПЗЗ; 12. участва в комисии във връзка с плановете за поземлено управление по чл. 19, ал. 9 ЗСПЗЗ; 13. оказва методическо ръководство при изработване на плановете за уедряване; 14. оказва експертна помощ при съставяне на техническото задание за изработване на плановете за уедряване;”
б) досегашните т. 9 - 14 стават съответно т. 15 - 20.
3. В чл. 39 се създава т. 21: “21. подпомага министъра при осъществяването на дейността по чл. 18, ал. 2 ЗСПЗЗ.”
4. Навсякъде в устройствения правилник думите “Министерството на земеделието и продоволствието”, “министърът на земеделието и продоволствието” и “министъра на земеделието и продоволствието” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и храните”, “министърът на земеделието и храните” и “министъра на земеделието и храните”. § 40. В Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, приета с Постановление № 218 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2001 г., бр. 115 от 2002 г. и бр. 31 от 2003 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 18 се създава ал. 4: “(4) Решенията на общинската служба по земеделие и гори по чл. 18, ал. 1 и по чл. 21, ал. 3 могат да се изменят на основанията и по реда, определени в чл. 23а ЗСПЗЗ.”
2. В чл. 21 се създават ал. 5 и 6: “(5) В случаите по чл. 4, ал. 4 лицата подават искане до областната дирекция “Земеделие и гори” за земите от ДПФ и до общината - за земите от ОПФ, за придобиване право на собственост за ползваните от тях земи. Областната дирекция “Земеделие и гори”, съответно общината, изпраща до общинската служба по земеделие и гори списък на наемателите, които са изпълнили задълженията си, и информация за платените суми по договорите.
(6) Общинската служба по земеделие и гори издава решения по ал. 3 на лицата по ал. 5 след приспадане на изплатения наем за срока на договора от стойността на земята за оземляване и еднократно заплащане на останалата дължима сума. Надвнесените суми не подлежат на възстановяване. Решението се вписва в службата по вписванията в 14-дневен срок от влизането му в сила.”
3. В чл. 29 думите “дирекция “Управление на държавния поземлен фонд” се заменят с “дирекция “Поземлени отношения”.
4. В чл. 30: а) алинея 1 се изменя така: “(1) Когато оземлените лица не изпълняват задълженията си по чл. 4 ППЗСПЗЗ и по чл. 26 ЗСПЗЗ, предоставената им земя се отнема чрез отземляване. Областната дирекция “Земеделие и гори” уведомява общинския съвет за откриване на процедура за отмяна на оземляването. Областната дирекция “Земеделие и гори” за земите от ДПФ, а общинският съвет за земите от ОПФ изготвят съответно протокол или решение, съдържащи списък на лицата, подлежащи на отземляване, както и мотивите и доказателствата за извършените нарушения. Общинската служба по земеделие и гори издава решение за отмяна на оземляването в полза на ДПФ или на ОПФ и за причисляването им към съответния фонд.”; б) алинея 2 се изменя така: “(2) Решението за отмяна на оземляването се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и може да се обжалва по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Влязлото в сила решение се вписва в службата по вписванията.”
5. В чл. 32, ал. 2 думите “по реда на ЗАП пред районния съд в 14-дневен срок” се заменят с “по реда на Адмнистративнопроцесуалния кодекс”. § 41. Навсякъде в наредбата думите “Министерството на земеделието и продоволствието” и “министъра на земеделието и продоволствието” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и храните” и “министъра на земеделието и храните”. § 42. В Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1999 г., бр. 98 от 2000 г., бр. 41 и 44 от 2001 г., бр. 96 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 59 от 2005 г., бр. 75 и 78 от 2006 г. и бр. 62 от 2007 г.), се правят следните допълнения: 1. В чл. 1, т. 3 след думата “замяна” се поставя запетая и се добавя “учредяване на ограничени вещни права и сервитути”.
2. В чл. 7б след думите “по чл. 35, ал. 3 ЗСПЗЗ” се добавя “при учредяване на ограничени вещни права и сервитути”.
3. Параграф 4 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така: “§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на земеделието и храните. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на земеделието и храните, а в случаите по чл. 1, т. 2, когато земите са разположени в селищни образувания или са включени в строителните граници на населените места - министърът на регионалното развитие и благоустройството.”
4. Навсякъде в наредбата думите “Министерството на земеделието и продоволствието” и “министъра на земеделието и продоволствието” се заменят съответно с “Министерството на земеделието и храните” и “министъра на земеделието и храните”. § 43. В Тарифата за таксите, събирани от органите по поземлена собственост, приета с Постановление № 286 на Министерския съвет от 1997 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 20 от 1998 г., бр. 3 от 1999 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 42 и 99 от 2001 г., бр. 96 от 2002 г., бр. 31 и 81 от 2003 г. и бр. 34 от 2005 г.), се създава чл. 6а: “Чл. 6а. (1) В случаите по чл. 91, ал. 1, т. 14 и чл. 96, ал. 2 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие и гори: 1. извършва служебно дейностите по чл. 3 и 5 с изключение на дейността по ал. 1, т. 2; 2. възлага служебно извършването на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 6 - 8, 10 и 13.
(2) Таксите по ал. 1, т. 2 се събират в размер 50 на сто.
(3) При заснемане и координиране на границите на имотите с признато право на собственост не се събира таксата по чл. 6, ал. 1, т. 1.
Министър-председател: Сергей Станишев
Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
|
Решение № 685 от 10 септември 2015 г. за обявяване на 7 юли за професионален празник на митническия служител
РЕШЕНИЕ № 685 ОТ 10 СЕПТЕМВРИ 2015 Г. за обявяване на 7 юли за професионален празник на митническия служител
На основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
РЕШИ: Обявява 7 юли за професионален празник на митническия служител.
Министър-председател: Бойко Борисов
За главен секретар на Министерския съвет: Кристина Хитрова
|
Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
МИНИСТЕРСТВО НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ
НАРЕДБА № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се определят правилата и нормите за пожарна безопасност (ПБ) при експлоатацията на обектите в урбанизираните, земеделските, горските и защитените територии и в нарушените територии за възстановяване, наричани за краткост „обекти“.
Чл. 2. Правилата и нормите по чл. 1 се прилагат за всички обекти независимо от вида на собственост.
Чл. 3. Държавните органи, юридическите лица и гражданите (собствениците, ползвателите, ръководителите, работещите и временно пребиваващите на обектите лица) са длъжни да спазват изискванията на тази наредба.
Чл. 4. Обектите по чл. 1 се подразделят на класове по функционална пожарна опасност и на категории по пожарна опасност съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. на Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (ДВ, бр. 96 от 2009 г.).
Глава втора
ОРГАНИЗАЦИЯ ПО СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛАТА И НОРМИТЕ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ Чл. 5. Собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за: 1. създаване на организация за осигуряване на ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази наредба; 2. поддържане на обектите в техническо състояние така, че да съответстват на изискванията на чл. 14; 3. поддържане в изправно състояние, осъществяване на контрол и извършване на техническо обслужване, презареждане и хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите съгласно чл. 21 и 23; 4. поддържане и обслужване на пожароизвестителните системи (ПИС), пожарогасителните системи (ПГС), системите за гласово уведомяване (СГУ), пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина на обектите в съответствие с чл. 22; 5. осигуряване на изискващите се пожаротехнически средства по чл. 15; 6. обозначаване на пожарните хидранти, пожарогасителите и на пътищата за достъп до тях, на противопожарните съоръжения, пожарните кранове, стълбите за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности, на устройствата за алармиране или оповестяване, на устройствата за ръчно задействане на ПИС, ПГС и СГУ, на евакуационните пътища и изходи, на входовете на помещенията, на забранените места за тютюнопушене и използване на открит огън, на резервоарите за леснозапалими течности (ЛЗТ), горими течности (ГТ) и горими газове (ГГ) и на складираните материали и изделия в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 2, чл. 23, ал. 3 и 4, чл. 24, чл. 25, ал. 2, чл. 42, ал. 2, чл. 48, ал. 1 и чл. 62, т. 2; 7. наличието (в комбинация или поотделно) на инструкция или указание за употреба, указващи начина на работа с инсталациите за пожарогасене или охлаждане на резервоарите за ЛЗТ и ГТ и поставянето им на видно място; 8. осигуряване за всеки работещ на подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа при спазване изискванията на Наредба № РД-07-2 от 2009 г. на Министерството на труда и социалната политика за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102 от 2009 г.); 9. незабавно уведомяване на съответната районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) при затваряне на отделни участъци от пътищата за противопожарни цели, извършване на ремонтни работи, свързани с изключване на участъци от водопроводната мрежа, възникване на неизправности и повреди в помпени станции, ПИС, СГУ и ПГС, изтичане на вода от пожарните водоеми или тяхното източване; 10. разработване на планове за осигуряване на ПБ при организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност в обектите; 11. поддържане на пътища за противопожарни цели с безпрепятствен достъп към всички обекти и водоизточници; 12. поддържане в изправно състояние на пожарните хидранти и водоеми и подготовката им за експлоатация при отрицателни температури преди настъпване на зимния период; 13. незабавно отстраняване на неизправностите в електрическите инсталации и съоръжения, които може да предизвикат искрене, късо съединение, нагряване на изолацията на кабелите и проводниците, отказ на автоматични системи за управление и др.; 14. поддържане в изправно състояние на отоплителните уреди и съоръжения, извършване на проверки на състоянието им, ремонт и почистване преди настъпване на есенно-зимния период, както и периодично за осигуряване на пожарната им безопасност; 15. поддържане в изправно състояние на блокировките на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни технологични съоръжения (бояджийни и лакозаливни камери, шприц-кабини и др. под.) и други устройства, гарантиращи ПБ при работа (дихателни и предпазни клапани, огнепреградители и др.); 16. извършване на обработка с огнезащитни състави на декорите, завесите и драпериите в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф2.1 за изпълнение на изискванията на чл. 27; 17. поддържане в изправно състояние на осигурените пасивни и активни мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на обекта през целия експлоатационен срок, в т.ч. своевременно предприемане на мерки за отстраняване на всяка неизправност или повреда; 18. поддържане в изправно състояние на аварийното евакуационно и на аварийното работно осветление.
Чл. 6. (1) За спазване на правилата и нормите за ПБ собствениците или ръководителите на обектите: 1. отговарят за разработването и актуализирането на документите по чл. 9, ал. 1, както и на други документи за изпълнение на изискванията на правилата и нормите за ПБ и ги утвърждават; 2. издават заповедите по чл. 9, ал. 2; 3. определят с писмена заповед длъжностни лица, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ, в т.ч. за осъществяване на контрол на носимите и возимите пожарогасители съгласно чл. 21, ал. 1, за извършване на дейностите по поддържане и обслужване на ПИС, ПГС, СГУ, пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина съгласно чл. 22, ал. 6 и за опериране с ПИС, ПГС, СГУ и със системите за управление на дим и топлина.
(2) Дейностите по ал. 1, т. 3 може да се изпълняват по силата на сключен договор и от търговци по пожарна и аварийна безопасност, получили разрешение за осъществяване на дейността по чл. 129, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
(3) За обекти, в които пребивават едновременно (временно или постоянно) не повече от 50 души, дейностите по ал. 1, т. 3 може да се изпълняват от собственика или ръководителя на обекта.
Чл. 7. (1) Всеки работещ на обект е длъжен: 1. да провери и да остави в края на работното време в пожаробезопасно състояние работното си място, апаратите, машините, съоръженията и др., което се удостоверява по ред, определен от собственика или ръководителя на обекта; 2. да знае задълженията си, произтичащи от плановете по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 4; 3. да спазва правилата за ПБ и да може да работи с пожаротехническите средства за гасене на пожари и с пожарните кранове; 4. да познава пожарната и експлозивната опасност на работните места в обекта, както и начините за предотвратяване, намаляване и ограничаване на опасностите и рисковете, свързани с работното оборудване, машините, съоръженията и технологичните процеси, използваните материали, пътни маршрути, опасни зони и др.
(2) Лицата, които извършват почистването, зареждането и запалването (включването) на отоплителните и други уреди и съоръжения, и лицата, които използват тези уреди и съоръжения, са отговорни за тяхната пожаробезопасна експлоатация.
(3) Лицата, на които е възложено да оперират с ПИС, ПГС, СГУ и със системите за управление на дим и топлина, и лицата по чл. 22, ал. 6 са длъжни: 1. да познават инструкциите им за експлоатация; 2. да могат да работят с тях; 3. писмено да уведомяват ръководителя на обекта за всяка констатирана неизправност на системите или пожарните кранове, както и за всеки сигнал за повреда на системите.
(4) Лицата, на които е възложено да осъществяват контрол на носимите и возимите пожарогасители, носят отговорност за: 1. поставяне на пожарогасителите в съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 2; 2. осигуряване на безпрепятствен достъп до пожарогасителите; 3. писмено уведомяване на ръководителя на обекта при наличие на несъответствие на пожарогасител с изискванията по чл. 21, ал. 1, т. 3 – 7 с предложение за предприемане на съответното коригиращо действие (техническо обслужване или отстраняване от експлоатация на пожарогасителя).
Чл. 8. (1) За обектите се създава досие, което съдържа най-малко следните документи: 1. документите по чл. 9, свързани с осигуряването на ПБ на обекта; 2. протоколи за извършено техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите (в комбинация или поотделно) съгласно наредбата по чл. 129, ал. 9 ЗМВР, както и други документи, удостоверяващи поддръжката и обслужването на ПИС, СГУ, ПГС, пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина съгласно чл. 21 и 22; 3. съгласувателните, разпоредителните и административнонаказателните документи, издадени от органите за пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН); 4. инструкции за експлоатация и поддържане в изправност на предвидените активни мерки за защита (ПГС, ПИС, СГУ, устройствата и съоръженията за евакуация и управление на дима и др.); 5. протоколи по чл. 27, ал. 2 за извършена обработка с огнезащитни състави на декорите в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф2.1; 6. принципна схема на предвидените в обекта активни мерки за защита (със самостоятелно задействане или управлявани от ПИС), начина на привеждането им в действие и осигурените блокировки за съвместната работа на системите; 7. протокол за проведена учебна евакуация по чл. 11, ал. 12.
(2) Досието по ал. 1 се съхранява на обекта от длъжностните лица, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ.
Чл. 9. (1) За създаване на организация за осигуряване на ПБ на обектите се разработват следните документи: 1. вътрешни правила (инструкции) за осигуряване на ПБ на територията на обекта (в това число цехове, помещения, технологични линии и съоръжения, инсталации и др.); 2. планове за действие на личния състав за гасене на пожари, включително реда за аварийно спиране на технологичното оборудване, газоснабдяването, топлоснабдяването, електрозахранването и др. (приложение № 1); 3. планове за осигуряване на ПБ при извършване на текущи ремонти и на строителни и монтажни работи на обектите, за които дейности не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията (ЗУТ), включително в случаите, когато дейностите се изпълняват от други физически или юридически лица; 4. планове за евакуация на работещите и на пребиваващите на обекта лица при пожар или авария; 5. протоколи за извършени ремонти, почистване или проверки на състоянието на отоплителните уреди и съоръжения, проверки на изправността на блокировките на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни технологични съоръжения и други устройства, гарантиращи ПБ преди настъпване на есенно-зимния период, и периодично за осигуряване на пожарната им безопасност.
(2) За спазването на изискванията за ПБ се издават заповед/и, с която/които се уреждат: 1. редът за извършване на огневи работи; 2. редът за използване на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения; 3. забранените места за пушене и използване на открит огън; 4. редът за използване на електрически уреди и съоръжения, в т.ч. изключване на електрическото захранване след приключване на работното време; 5. редът за обучение и подготовка на личния състав в съответствие с изискванията на наредбата; 6. правилата за ПБ на обекта в извънработно време; 7. редът за контрол, техническо обслужване, презареждане и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители и за поддържане и обслужване на ПИС, ПГС, СГУ на пожарните кранове и на системите за управление на дим и топлина; 8. периодичността за почистване на строителните конструкции, на технологичното и електрическото оборудване, на отоплителните тела и инсталации от експлозивоопасни и пожароопасни прахове и други горими материали; 9. редът за събиране и отстраняване на горимите отпадъци, както и на остатъчните продукти от печките с твърдо гориво; 10. определянето на длъжностни лица по чл. 6, ал. 1, т. 3.
(3) За обектите по чл. 6, ал. 3, в които броят на работещите е по-малък от 5, може да се изготвят само вътрешни правила (инструкции) за осигуряване на ПБ на територията на обекта.
(4) Допуска се документите по ал. 1 и 2 да не се изготвят за сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4.
(5) Допуска се да не се разработва план по чл. 9, ал. 1, т. 2 за обект, за който е разработен авариен план/план за защита при бедствия, съдържащ план за действие при пожар, с обхват и съдържание съгласно приложение № 1.
Чл. 10. Плановете за осигуряване на ПБ по чл. 9, ал. 1, т. 3 се разработват за всеки конкретен случай и включват: 1. мероприятия преди ремонта за подготовка на обекта за осигуряване на ПБ при извършване на отделни дейности; 2. мероприятия по време на ремонта за осъществяване на контрол при извършване на отделни пожароопасни дейности; 3. мероприятия за осигуряване на ПБ след ремонта.
Чл. 11. (1) Плановете по чл. 9, ал. 1, т. 4 се разработват в съответствие с приложение № 2.
(2) Планове по ал. 1 се разработват за обекти: 1. от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2, Ф2.1, Ф2.2 и Ф4.1 – независимо от броя на пребиваващите в тях; 2. от клас на функционална пожарна опасност Ф3, в който пребивават едновременно (временно или постоянно) повече от 50 души; 3. от подкласове Ф4.2, Ф5.1 и Ф5.2, в които има най-малко едно помещение с възможност за едновременно пребиваване на повече от 50 души.
(3) За обекти и сгради на затвори, психиатрични заведения и обекти-сгради със специален статут (обекти – държавна тайна, и други, определени с решения на Министерския съвет) плановете за евакуация се изготвят съобразно специфичните изисквания за сигурност за съответните сгради.
(4) Допуска се за банкови институции схеми за евакуация да се изготвят само за помещенията на паричните салони и за помещенията за административно обслужване на гражданите.
(5) Схемите за евакуация съгласно приложение № 2 се поставят на видни места в обектите, както следва: 1. на разстояние не повече от 7 m от входовете на сградата и до 3 m от етажните изходи към евакуационните стълбища; 2. на всеки 25 m по пътищата за евакуация – за сгради с категории на обитатели „А“; 3. на всеки 15 – 20 m по пътищата за евакуация – за сгради с категории на обитатели „Б“ и „В“; 4. на вътрешната страна на вратата на всяка стая – за сгради с категории на обитатели „Б“.
(6) Схемите за евакуация се поставят на стени и на други неподвижни части от строителната конструкция на сградата (с изключение на сградите по ал. 5, т. 4) и се разполагат така, че евакуиращите се максимално бързо да се ориентират къде се намират.
(7) Планът за евакуация по чл. 9, ал. 1, т. 4 се актуализира в случаите на преустройства, с които се засягат конструктивни елементи, както и при промяна на предназначението на обекта, при промяна на технологичното оборудване и при напускане или смяна на работещи, имащи задължения по плана.
(8) На обектите се провежда учебна евакуация в съответствие с определеното в плана за евакуация по чл. 9, ал. 1, т. 4 при спазване на следната периодичност: 1. за обществени сгради (в които пребивават обитатели от категории „А2“, „Б2“ и „В“ съгласно приложение № 2) – не по-малко от два пъти в годината; 2. за учебни и детски заведения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф4.1 – не по-малко от два пъти годишно, като едната от учебните евакуации се провежда при започване на учебната година, но не по-късно от края на октомври; 3. за всички останали обекти по ал. 2 – не по-малко от веднъж годишно.
(9) Учебните евакуации за сгради, в които пребивават обитатели от категория „В3“, се изпълняват само от обслужващия персонал на обекта.
(10) Допуска се едната от учебните евакуации за сгради, в които пребивават обитатели от категории „А2“, „Б2“, „В1“ и „В2“, да се изпълнява само от обслужващия персонал на обекта.
(11) Десет дни преди провеждането на учебна евакуация собствениците или ръководителите на обекта уведомяват писмено съответната районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН).
(12) Провеждането на учебните евакуации се удостоверява с протокол.
(13) Броят на хората в помещенията се определя съгласно чл. 36 и чл. 660, ал. 3 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Чл. 12. (1) Изключването на електрическото захранване (с изключение на електрическото захранване в сградите от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4) се удостоверява в дневник по образец (приложение № 3), който се съхранява на място, определено със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 4.
(2) Допуска се за обекти с площ до 100 m2 да не се води дневник по ал. 1.
Чл. 13. (1) Осъщественият контрол (извършените периодични проверки) на носимите и возимите пожарогасители по чл. 21, ал. 1 се удостоверява в дневник (приложение № 4). Дневникът се води за обекти, в които общият брой на пожарогасителите е повече от 5.
(2) Извършеното (в комбинация или поотделно) техническо обслужване, презареждане или хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители по чл. 21, ал. 2 се удостоверява с протокол съгласно наредбата по чл. 129, ал. 9 ЗМВР.
Глава трета
ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ
Раздел I
Общи изисквания Чл. 14. (1) Обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба. Обектите, които съответстват изцяло на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, но са въведени в експлоатация при спазване изискванията на предходни нормативни актове за безопасност при пожар, може да се поддържат в техническото състояние, съответстващо на изискванията на същата наредба.
(2) За осигуряване на ПБ при експлоатацията на обектите (с изключение на тези от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4) в съответствие с изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар се изпълняват: 1. пожароизвестителни системи със специфичен звуков сигнал на всеки етаж; 2. аварийно евакуационно и аварийно работно осветление; 3. отделяне на стълбищните клетки съгласно чл. 47 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар – за обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф4.1; 4. изискващата се посока на отваряне на евакуационните врати, както и брави тип „антипаник“.
(3) Изискванията по ал. 2, т. 1 и 3 се прилагат за обекти, в които не са били изпълнени същите пасивни и активни мерки за пожарна защита въпреки изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежа в експлоатация.
(4) Допуска се изискването по ал. 2, т. 3 да не се изпълнява, когато в обекта е осигурена автоматична пожароизвестителна система със специфичен звуков сигнал на всеки етаж.
(5) За обекти, които представляват паметници на културата, изискванията по ал. 2 се прилагат след положително писмено становище на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Чл. 15. (1) Обектите се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
(2) Продуктите за пожарогасене, с които се оборудват обектите, трябва да са с удостоверено съответствие съгласно изискванията на наредбата по чл. 17, ал. 6 ЗМВР.
(3) За продуктите за пожарогасене, с които са оборудвани обектите към датата на влизане в сила на наредбата по чл. 17, ал. 6 ЗМВР, се счита, че отговарят на изискванията й.
Раздел II
Изисквания към свободната дворна площ на обектите Чл. 16. (1) Свободната дворна площ на обектите се поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци.
(2) Горимите отпадъци, както и остатъчните продукти от печките с твърдо гориво се събират на определени пожарообезопасени места и се отстраняват по ред, определен със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 9.
Чл. 17. (1) Пътищата за противопожарни цели се поддържат така, че да бъде осигурен безпрепятствен достъп до обектите и водоизточниците.
(2) Преди затваряне на отделни участъци от пътищата по ал. 1, при което се затруднява преминаването на пожарни автомобили, незабавно се уведомява съответната РСПБЗН.
Чл. 18. (1) Външното водоснабдяване за пожарогасене на обектите се поддържа в изправно състояние през целия експлоатационен срок на обекта.
(2) Пожарните хидранти и водоемите (водоизточници и резервоари) се обозначават в съответствие с приложение № 5.
(3) Преди настъпване на зимния период пожарните хидранти, откритите водоеми и др. се подготвят за експлоатация при отрицателни температури.
Чл. 19. (1) Автоматичните портални врати и бариери се оборудват с устройства за ръчно задвижване.
(2) На прелезите на железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия се поставят трайни настилки до горните части на релсите за осигуряване преминаването на пожарните автомобили.
Чл. 20. По време на експлоатация не се разрешава: 1. свободната дворна площ на обектите да се използва не по предназначение и в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар; 2. оставянето на подвижен железопътен състав на прелезите на железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия; 3. да се складират материали, оборудване, отпадъчен амбалаж, както и да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски обслужващи дейности на разстояние, по-малко от нормативно изискващото се съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар; 4. спиране и паркиране на транспортни средства, поставяне на преместваеми обекти, материали и съоръжения на разстояние, по-малко от 5 m, преди и след пожарните хидранти и подстъпите, шахтите и площадките за засмукване на вода от водоемите за пожарогасене; 5. използването на открит огън на територията на обекти с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б (ако не е свързано с технологичния процес); 6. изгарянето на горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци.
Раздел III
Изисквания при експлоатацията на сградите, помещенията, съоръженията, пожаротехническите средства, системите за пожароизвестяване и пожарогасене, системите за гласово уведомяване, пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина Чл. 21. (1) Контролът на носимите и возимите пожарогасители се осъществява от собственика (ръководителя) на обекта или от отговорниците по ПБ чрез извършване на периодични проверки при спазване на изискванията по т. 4.2 от БДС ISO 11602-2:2002 „Защита срещу пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2: Контрол и техническо обслужване“. Проверява се дали пожарогасителят отговаря на следните условия: 1. поставен е в съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 2; 2. достъпът до него е безпрепятствен; 3. инструкциите му за експлоатация са четливи; 4. предпазното устройство за предотвратяване на непреднамерено задействане и пломбите не са повредени или липсващи; 5. пълен е (чрез претегляне или повдигане); 6. не е видимо повреден, корозирал, изтичащ или със запушен струйник; 7. показанието на манометъра или индикатора (където има такъв) е в работния обхват или положение.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват при първоначалното поставяне на пожарогасителя в обекта, а впоследствие – на интервали от не повече от 30 дни. Пожарогасителите трябва да се проверяват по-често, когато обстоятелствата налагат това.
(3) Техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване на изискванията по т. 4.3, 4.4 и 5 от БДС ISO 11602-2:2002. (4) Техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители се извършват от търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на наредбата по чл. 91е, ал. 6 ЗМВР.
Чл. 22. (1) Поддържането и обслужването на ПИС, ПГС и на СГУ се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на следните стандарти: 1. за пожароизвестителните системи – СД CEN/TS 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане“; 2. за автоматичните спринклерни инсталации – т. 20 от БДС EN 12845 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Автоматични спринклерни инсталации. Проектиране, монтиране и поддържане“; 3. за стационарните пожарогасителни системи с прах – БДС EN 12416-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с прах. Част 2: Проектиране, изграждане и поддържане“; 4. за стационарните пожарогасителни инсталации с газообразни вещества – БДС EN 15004-1 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации за гасене с газообразни вещества. Част 1: Проектиране, монтиране и поддържане (ISO 14520-1:2006, с изменения)“; 5. за стационарните пожарогасителни инсталации с пяна – БДС EN 13565-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с пяна. Част 2: Проектиране, изграждане и поддържане“; 6. за стационарните пожарогасителни инсталации с кондензирали аерозоли – СД CEN/TR 15276-2 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Пожарогасителни инсталации с кондензирали аерозоли. Част 2: Проектиране, монтиране и поддържане“; 7. за стационарните пожарогасителни инсталации с разпръсната струя вода – СД CEN/TS 14816 „Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с разпръскване на вода. Проектиране, монтиране и поддържане“; 8. за стационарните пожарогасителни инсталации с въглероден диоксид – БДС ISO 6183 „Технически съоръжения за защита срещу пожар. Гасителни системи с въглероден диоксид за използване в помещения. Проектиране и монтиране“; 9. за системите за гласово уведомяване – БДС EN 60849 „Звукови системи за извънредни ситуации“.
(2) Пожарните кранове се поддържат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на БДС EN 671-3 „Стационарни противопожарни системи. Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърд маркуч и системи с плосък маркуч“.
(3) Системите за управление на дим и топлина се поддържат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на БДС EN 12101 „Системи за управление на дим и топлина“.
(4) Поддържането и обслужването на ПИС, ПГС, СГУ и на системите за управление на дим и топлина, проектирани по реда на чл. 7 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, се извършват и при спазване на специфичните изисквания на стандарта или на националния нормативен акт, по който са проектирани.
(5) Поддържането и обслужването на ПИС, ПГС, СГУ, на пожарните кранове и на системите за управление на дим и топлина се извършват от търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на ЗМВР.
(6) Допуска се дейностите по ежедневно, ежеседмично и ежемесечно поддържане и обслужване (ако такива се изискват съгласно инструкциите за експлоатация на производителя или стандартите по ал. 1 – 4) на пожарните кранове, на системите за управление на дим и топлина, на ПИС, ПГС и СГУ (с изключение на ежемесечното обслужване на системите по ал. 1, т. 3) да се извършват от собственика (ръководителя) на обекта или от лица, определени със заповедта по чл. 6, ал. 1, т. 3.
Чл. 23. (1) Пожаротехническите средства за първоначално гасене на пожари се поддържат в изправно състояние в съответствие с указанията за ползване на производителите им.
(2) Пожаротехническите средства се поставят на леснодостъпни и с добра видимост места и в съответствие с тяхното местоположение върху схемите за евакуация за обектите, за които се изискват такива схеми. Пожаротехническите средства се монтират при спазване на следните изисквания: 1. пожарогасителите се поставят на конзоли или стойки или се монтират в шкафове, освен ако не са возим тип; 2. пожарогасители с обща маса 18 kg или по-малка се монтират така, че горната част на пожарогасителя да е на разстояние не повече от 1,5 m над пода; пожарогасители с обща маса, по-голяма от 18 kg (с изключение на возимите видове), се монтират така, че горната част на пожарогасителя да е на разстояние не повече от 1,0 m над пода; разстоянието между дъното на пожарогасителите, монтирани на конзоли или стойки, и пода е не по-малко от 3 cm; 3. когато пожаротехническите средства са монтирани или поставени на предназначените за тях места, инструкциите за работа се обръщат навън или по посока на най-вероятния достъп; 4. когато пожаротехническите средства са монтирани в затворени шкафове, които са поставени навън или са изложени на повишени температури, шкафовете се осигуряват с вентилационни отвори; 5. за пожаротехническите средства, разположени в заключени шкафове или помещения, се предвиждат средства за достъп при аварийна ситуация.
(3) Местоположението на пожарогасителите и пътищата за достъп до тях се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на извънредните ситуации и Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 3 от 2009 г.).
(4) Противопожарните съоръжения, пожарните кранове, стълбите за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности, устройствата за алармиране или оповестяване, устройствата за ръчното задействане на ПИС, ПГС и СГУ, евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към евакуационните изходи се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.
Чл. 24. (1) Входовете на помещенията в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 се обозначават със знаци, указващи категорията по пожарна опасност, съгласно т. I от приложение № 6.
(2) На обектите по ал. 1 входовете на местата от групи „Повишена пожарна опасност“ и „Експлозивна опасност“ (съгласно глава дванадесета от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар) се обозначават със знаци съгласно т. II от приложение № 6.
Чл. 25. (1) Забранява се използването на открит огън и тютюнопушенето в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2, където се използват или съхраняват ЛЗТ, ГТ, ГГ, както и материали, отделящи горими прахове или летящи частици.
(2) Забранените места за пушене и използване на открит огън се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.
Чл. 26. Аварийното евакуационно и аварийното работно осветление се поддържат в изправност през целия експлоатационен срок на обекта.
Чл. 27. (1) Дървените елементи на сцени в обекти от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 трябва да отговарят на изискванията за клас по реакция на огън С съгласно БДС EN 13501-1 „Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 1: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на реакция на огън“.
(2) Всички декори, завеси и драперии, използвани в сценичните комплекси, зрителните зали, фоайетата и други подобни в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф2.1 за повече от 50 души, трябва да отговарят на следните изисквания по отношение на поведението им при горене: 1. за продуктите от дърво – С-d0, s1, съгласно БДС EN 13501-1; 2. за продуктите от пластмаса – V-0, съгласно БДС ЕN 60695-11-10 „Изпитване на опасност от пожар. Част 11-10: Изпитвателни пламъци. Хоризонтален и вертикален метод за изпитване с пламък с мощност 50 W“; 3. за продуктите за тапициране (пенопласти) – HF-1, съгласно БДС ISO 9772 „Разпенени пластмаси. Определяне характеристиките при хоризонтално горене на малки пробни тела, подложени на малък пламък“; 4. за текстилни продукти – клас 1, съгласно БДС EN 13773 „Текстил и продукти от текстил. Поведение при горене. Завеси и пердета. Схема за класификация“.
(3) Извършената обработка на реквизитите и декорите с огнезащитни състави за изпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 се удостоверява с протокол (приложение № 7).
Чл. 28. Пасивните и активните мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на обекта се поддържат в изправно състояние през целия експлоатационен срок на обекта с оглед спазване на изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за безопасност при пожар.
Чл. 29. При извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи на обектите (за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ), свързани с преминаване през пожарозащитните прегради на тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации, в местата на преминаването им преградите се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, без да се намалява огнеустойчивостта им.
Чл. 30. Входовете за подпокривните пространства на сградите с покриви, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В до F, се държат заключени, когато в тях не пребивават хора.
Чл. 31. При извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ, в обектите се влагат продукти, съответстващи на изискванията по чл. 5 и 6 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Чл. 32. В сградите и помещенията не се разрешава: 1. складиране на ЛЗТ и ГТ и на горими вещества и материали в помещения с друго функционално предназначение и в подпокривните пространства на сгради с покриви, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън от В до F; 2. използване и съхраняване на пропан-бутан в помещения, чийто под е разположен по-ниско от нивото на околния терен, с изключение на случаите по чл. 97, ал. 2 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 82 от 2004 г.); 3. използване и съхраняване на ЛЗТ, ГТ и ГГ в количества, по-големи от допустимите, съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар; 4. оставяне без наблюдение на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения (с изключение на такива с автоматичен режим на работа, осигурени със съответната защита); 5. възпрепятстване на достъпа до електрическите табла, пожарогасителите, вътрешните пожарни кранове и местата за управление на ПИС, ПГС, СГУ и системите за управление на огън и дим; 6. нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с предназначението им; 7. влагане на столове и на продукти за покрития на вътрешни и външни повърхности, както и на продукти за технологични инсталации, уредби и съоръжения (вентилационни, отоплителни, електрически и др.), които са с класове по реакция на огън, несъответстващи на определените в Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, при извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ.
Чл. 33. При организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност на обектите, се разработват и представят в съответната РСПБЗН планове за осигуряване на ПБ, като задължително се осигуряват условията за безопасна евакуация при спазване изискванията на глава седма от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и изискванията на тази наредба.
Чл. 34. (1) По време на експлоатация не се разрешава: 1. използване на сградите и помещенията не по предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар; 2. заключване (блокиране в затворено положение) на вратите по пътищата за евакуация от обекти в работно време и в извънработно време, когато в тях пребивават хора, с изключение на затвори, психиатрични заведения и др. под.; 3. поставяне на материали и оборудване, както и изграждане на други препятствия в коридорите, пожарозащитните преддверия, стълбищата, рампите и по другите пътища за евакуация в обектите, с които се намалява широчината на евакуационните пътища под нормативно изискващата се или се създават предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация; 4. поставяне на горими материали по пътищата за евакуация.
(2) Допуска се изискванията по ал. 1, т. 2 да не се изпълняват, ако е налице най-малко едно от следните условия: 1. заключените врати се освобождават от сигнал на автоматична ПИС, като в непосредствена близост отвътре до вратата се разполага ръчен пожароизвестител; 2. осигурено е автоматично отключване (разблокиране) на вратата при отпадане на електрическото захранване, както и при натискане на бутон, разположен в непосредствена близост отвътре до вратата.
(3) Изискванията по ал. 1, т. 3 не се отнасят за вратите, чиито крила в отворено положение стесняват пътя за евакуация.
Раздел IV
Изисквания при поддръжката на техническите инсталации (eлектрически, отоплителни и вентилационни инсталации) Чл. 35. Всички неизправности в електрическите инсталации и съоръжения, които може да предизвикат искрене, късо съединение, нагряване на изолацията на кабелите и проводниците, отказ на автоматични системи за управление и др., се отстраняват незабавно.
Чл. 36. След приключване на работния ден захранването на електрическите вериги с изключение на това, предвидено за захранване на консуматори с непрекъснат режим на работа, се изключва.
Чл. 37. При експлоатацията на обектите, при извършването на текущи ремонти и при поддържането на електрическите инсталации, уреди и съоръжения не се разрешава: 1. използването на нестандартни и/или подсилени предпазители в електрическите табла; 2. съхраняването на материали или престоят на транспортни и други технически средства върху ревизионните шахти на тунели с електрически кабели, в помещенията на главните разпределителни табла, както и разполагането на горими материали на разстояние, по-малко от 1 m, от главни и разпределителни електрически табла; 3. нарушаването на степента на защита на електрическите съоръжения (IP) и категорията на експлозивна защита на електрическите съоръжения, работещи в места от групи „Повишена пожарна опасност“ и „Експлозивна опасност“ съгласно глава дванадесета от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар; 4. полагането на проводници и монтирането на елементи на електрическите инсталации в нарушение на изискванията, определени в глава дванадесета от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар; 5. нарушаването на инструкциите на производителите за монтаж и експлоатация на електрически съоръжения и изделия; 6. използването на електронагревателни уреди (ютии, котлони, бързовари и други подобни) извън специално оборудваните за тази цел непожароопасни места, определени със заповедите по чл. 9, ал. 2, т. 2 и 4; 7. влагането на стационарни електрически съоръжения и използването на преносими електрически съоръжения, апарати и уреди със степен на защита (IP) и с категория на експлозивна защита, несъответстваща на изискващата се за местата от групи „Повишена пожарна опасност“ и „Експлозивна опасност“ съгласно глава дванадесета от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Чл. 38. (1) Преди настъпване на есенно-зимния период отоплителните уреди и съоръжения се проверяват и при необходимост се ремонтират за осигуряване на пожарната им безопасност.
(2) Комините и димоотводните тръби се почистват от сажди и отлагания в началото на отоплителния период и периодично при необходимост, като се вземат мерки за ПБ.
(3) Комините, предвиждани за скари, фритюрници и други подобни, се осигуряват с негорими мастни филтри (мазниноуловители), които се почистват периодично съгласно инструкциите на производителите.
(4) Извършените мероприятия за осигуряване на ПБ на отоплителните уреди и съоръжения по ал. 1 – 3 се удостоверяват с протокол с изключение на обектите от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4.
Чл. 39. (1) Елементите на защитната автоматика на съоръженията се проверяват в съответствие със сроковете, определени в инструкциите или указанията на производителя. Резултатите от извършената проверка се документират.
(2) Когато в инструкциите и/или в указанията на производителя не са посочени срокове за проверка, елементите на защитната автоматика на съоръженията се проверяват не по-рядко от веднъж годишно.
Чл. 40. (1) При експлоатацията на отоплителните и вентилационните инсталации, уреди и съоръжения не се разрешава: 1. използването на неизправни инсталации, уреди и съоръжения, както и в несъответствие с техническите изисквания за техния монтаж и експлоатация; 2. употребата на ЛЗТ и ГТ за разпалване; 3. сушенето и поставянето на материали и оборудване върху уреда и на разстояние, по-малко от определеното в инструкциите на производителите; 4. използването на въздухопроводите и инсталационните канали като димоотводи; 5. принудителното възпламеняване на горимите отлагания по комините и вентилационните въздухопроводи; 6. повторното запалване на печки с течно гориво, преди те да са се охладили; 7. оставянето без наблюдение на печки с твърдо, течно и газово гориво и други отоплителни уреди (с изключение на тези с автоматичен режим на работа); 8. разполагането на локални отоплителни уреди и на димоотводните им тръби на разстояние, по-малко от 0,5 m, от конструктивни елементи, стенни покрития и тавани с класове по реакция на огън В – F.
(2) Разрешава се поставянето на локални отоплителни уреди на твърдо гориво върху подови покрития, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън Вfl – Dfl, при наличието на подложка под тях, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, която да излиза най-малко 0,5 m пред уреда и по 0,25 m от останалите му страни.
Чл. 41. В котелните помещения не се разрешава: 1. оставянето на работещи котли без контрол при липса на съответната автоматика; 2. поставянето на горими материали и продукти върху конструкцията и оборудването на котлите и тръбопроводите; 3. извършването на дейности и съхраняването на материали и оборудване, които не са свързани с обслужването на съответната инсталация и повишават пожарната опасност.
Глава четвърта
ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И ОБОРУДВАНЕТО. ИЗВЪРШВАНЕ НА ТОВАРНО-РАЗТОВАРНИ РАБОТИ И СЪХРАНЯВАНЕ
Раздел I
Общи изисквания Чл. 42. (1) Системите за отвеждане на ГГ, ЛЗТ и ГТ от вместимостите и апаратите в случай на авария или пожар се поддържат постоянно в изправност.
(2) Устройствата и съоръженията на системите по ал. 1 се обозначават със знаци съгласно чл. 23, ал. 4 и се осигурява свободен достъп до тях. Редът и последователността на операциите за отвеждане се определят с поставена на видно място инструкция, утвърдена от ръководителя или собственика на обекта.
Чл. 43. Всички дейности в местата от група „Експлозивна опасност“ се извършват с искронеобразуващи инструменти, а работещите са длъжни да използват антистатични обувки и антистатично облекло.
Раздел II
Изисквания за пожарна безопасност, свързани с технологичните процеси и оборудването Чл. 44. В технологичните процеси се използват вещества и материали с установени параметри на пожарна и експлозивна опасност.
Чл. 45. Показателите на режима на работа на технологичното оборудване и протичащите процеси, свързани с употребата на ГГ, ЛЗТ, ГТ, горими прахове или влакна, се поддържат в съответствие с изискванията на технологичните инструкции и техническите спецификации.
Чл. 46. Строителните конструкции, технологичното и електрическото оборудване, отоплителните тела и инсталации се почистват периодично от експлозивоопасни и пожароопасни прахове и други горими материали по реда, определен със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 8.
Чл. 47. Подгряването на замръзнали участъци по тръбопроводите, транспортиращи ЛЗТ, ГТ и ГГ, се извършва по пожаробезопасни начини (с гореща вода, водна пара, пясък и др.).
Чл. 48. (1) Резервоарите за ЛЗТ, ГТ и ГГ се обозначават на видни места с табели, указващи обема на резервоара, максималната граница на неговото запълване, допустимото работно налягане и наименованието на веществото.
(2) При защита на резервоарите за ЛЗТ и ГТ с инсталации за пожарогасене или охлаждане (в комбинация или поотделно) на видно място се поставят инструкции, указващи начина на работа с инсталациите.
Чл. 49. (1) В процеса на експлоатация на технологичното оборудване се осигурява постоянна изправност на устройствата, гарантиращи ПБ при работа (дихателните и предпазните клапани, огнепреградителите, нивомерите, дренажните системи, отвеждащите тръби, контролно-измервателните прибори, взривните мембрани и др.).
(2) Прегледите и ремонтите на оборудването се извършват в съответствие с изискванията на техническата му спецификация, инструкцията за експлоатация и технологичната документация.
(3) Резултатите от проверките на технологичното оборудване по ал. 1 се отразяват в протоколи.
Чл. 50. (1) При изтичане на ЛЗТ, ГТ или ГГ от технологичното оборудване незабавно се предприемат мерки за спиране на изтичането и за осигуряване на ПБ.
(2) Напоената с ЛЗТ или ГТ топлоизолация на технологичното оборудване се заменя незабавно след ликвидиране на повредите, предизвикали изтичането на продукт.
Чл. 51. Продуктите за боядисване, миене и за други цели, представляващи ЛЗТ или ГТ, се доставят в готов вид. Употребата и съхранението на тези продукти се извършват при спазване на правилата за ПБ съгласно техническите им спецификации.
Чл. 52. Разлетите ЛЗТ и ГТ и разсипаните твърди горими вещества и материали се събират и почистват незабавно.
Чл. 53. Празните съдове от използвани ЛЗТ, ГТ и ГГ се съхраняват плътно затворени на специално предназначени места, защитени от прякото въздействие на източници на възпламеняване.
Чл. 54. Отработените ЛЗТ и ГТ се съхраняват в затворени съдове на определените за целта места.
Чл. 55. Не се разрешава: 1. съвместното съхраняване на съдове с ГГ, ЛЗТ или ГТ в едно помещение със съдове за кислород или въздух; 2. употребата на огън за откриване изтичането на ГГ от газопроводни инсталации и газови прибори; 3. изливане на ЛЗТ и ГТ в канализационната система с изключение на промишлената канализационна система за химически замърсени води, изпълнена в съответствие с изискванията на раздел IX от глава петнадесета на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар; 4. оставянето без наблюдение на запалени горелки и други нагревателни уреди, които не са осигурени с автоматика за спиране притока на гориво при изгасване на пламъка; 5. експлоатацията на оборудване, което не отговаря на изискванията на технологичните инструкции и техническите спецификации; 6. използването на открит огън за подгряване на замръзнали участъци по тръбопроводи, транспортиращи ЛЗТ, ГТ и ГГ.
Раздел III
Изисквания при съхраняване, извършване на товарно-разтоварни работи и транспортиране на леснозапалими течности, горими течности, горими газове, горими материали и изделия и негорими материали в горима опаковка Чл. 56. (1) Материалите в складовете от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 се съхраняват при спазване изискванията на глава петнадесета от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и на указанията в инструкциите на производителя.
(2) В складови помещения без стелажи материалите се складират на фигури с площ до 100 m2, които се обозначават с ограничителни линии, като между отделните фигури се обособяват проходи с минимална широчина 0,9 m. В случай че в складовите помещения не е осигурена АПГИ, височината на фигурите не може да превишава 3,5 m.
(3) Проходите между стелажите и фигурите в закритите складове, навеси, както и пространствата между фигурите на откритите площадки се поддържат свободни.
(4) Преди разтоварване на насипни горими материали и изделия мястото, което е определено за складиране, се почиства от други горими материали, суха растителност и други растителни остатъци.
Чл. 57. (1) Веществата и материалите се класифицират и съхраняват въз основа на техните физико-химични свойства и пожарната им характеристика.
(2) При съхраняването на ЛЗТ, ГТ и ГГ и на горими материали и изделия, както и на негорими материали и изделия в горима опаковка се спазват изискванията и на съответните технологични инструкции.
(3) Товарно-разтоварните работи с ЛЗТ, ГТ и ГГ на пристаните и пирсовете се извършват посредством автоматизирани наливно-изливни ръкави за предотвратяване на изтичане при аварийно разкъсване на връзката с танкера.
Чл. 58. (1) Местата в помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф 5.1, които се предвиждат за обособяване на междинни (буферни) складове за горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка (суровини, полуготова и готова продукция) за еднодневна (24-часова) работа, се отделят с ограда от негорим материал.
(2) Площта на буферните складове е до 25 % от площтa на помещението, но не повече от 200 m2.
Чл. 59. Площадките за складиране на дървен материал, въглища, бутилки с ГГ и съдове с ЛЗТ и ГТ се почистват от отпадъчни горими материали и тревна растителност или се покриват със слой от пясък или пръст.
Чл. 60. При аварийно изтичане на ГГ от бутилките същите незабавно се изнасят от помещението и се вземат мерки за обезопасяването им.
Чл. 61. Разсипаните или разлетите ЛЗТ, ГТ и горими материали и изделия от повредени опаковки незабавно се събират и почистват.
Чл. 62. Не се разрешава: 1. паркиране и ремонт на товарно-разтоварни и транспортни средства в открити и закрити складове за съхранение на ЛЗТ, ГТ, ГГ и горими материали и изделия; 2. съхраняване и складиране на ЛЗТ, ГТ, ГГ и на горими материали и изделия без обозначение с предупредителен знак за опасност съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа; 3. използване на открит огън и на необезопасени за работа в съответната среда уреди и съоръжения на местата, където се извършват товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка; 4. използване на необезопасени транспортни средства и без необходимата защита за съответната работна среда, където се извършват товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка; 5. оставяне без наблюдение на транспортни и други средства по време на товарно-разтоварните работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка; 6. извършване на товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ и ГГ без осигурено заземяване на транспортните средства; 7. наливане, съхраняване и транспортиране на ГГ, ЛЗТ и ГТ в резервоари и други съдове, в автомобилни и железопътни цистерни, наливно-изливни естакади, тръбопроводи, железопътни линии в района на естакади, сгради и съоръжения в района на складове за газове, ЛЗТ и ГТ без осигурена защита от мълнии, статично електричество, блуждаещи токове и други опасности.
Чл. 63. На територията на автоснабдителни станции от подклас на функционална пожарна опасност Ф 5.3 (бензиностанции, газоснабдителни станции за пропан-бутан, газоснабдителни станции за природен газ, комплексни автоснабдителни станции) не се разрешава: 1. пълненето на битови и туристически бутилки от колонките за зареждане на автомобилни газови уредби; 2. паркирането на моторни превозни средства (МПС) за зареждане с ЛЗТ, ГТ и ГГ (автоцистерни и др.) и на МПС с прикачени захранващи тръбопроводи към стационарни резервоари извън технологичното време за зареждане на резервоарите на станцията; 3. извършването на ремонтни дейности на пътни превозни средства извън изградените и предназначени за това места; 4. паркирането на МПС извън изградените и предназначени за целта места на разстояние, по-малко от 5 m, от резервоарите, отдушните тръби, компресорния модул за природен газ, бутилковата група за природен газ, пунктовете за пълнене на бутилки с пропан-бутан, изпускателните тръби от предпазната арматура, колонките за зареждане на МПС и съоръженията за пълнене на резервоарите; 5. използването на открит огън; 6. тютюнопушенето на разстояние, по-малко от 5 m, от резервоари, отдушни тръби, шахти за отработени масла, колонки за зареждане и съоръжения за пълнене на резервоарите; 7. пълненето на съдове, които не са предназначени за съхранение на ЛЗТ и ГТ.
Чл. 64. (1) В свободната дворна площ на обекти от подклас на функционална пожарна опасност Ф 5.2 и Ф 5.3 се допуска поставянето на стелажи за съхранение и продажба на бутилки с втечнен въглеводороден газ с обща вместимост на бутилките до 1500 l.
(2) В свободната дворна площ на обекти от подклас на функционална пожарна опасност Ф 5.1 се допуска поставянето на стелажи за съхранение на бутилки с втечнен въглеводороден газ с обща вместимост на бутилките до 1500 l, предназначени за използване от консуматори в обекта.
(3) Стелажите по ал. 1 и 2 се поставят при спазване на следните минимални разстояния: 1. непосредствено до сгради с плътни стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост не по-ниска от EI 120, разположени на територията на обекта; 2. на разстояние 3 m в хоризонтална и вертикална посока до отвори в стените по т. 1; 3. на разстояние 4 m до края на автомобилното платно на второстепенни пътища от републиканската пътна мрежа; 4. на разстояние 5 m до бензиноколонки, газоколонки, подземни резервоари, отвори на незащитени шахти и края на автомобилното платно на първостепенни пътища от републиканската пътна мрежа; 5. на разстояние 6 m до автомагистрали; 6. на разстояние 10 m до надземни резервоари, складирани горими материали и места за паркиране на МПС; 7. на разстояние 10 m до сгради, чиито стени не отговарят на изискванията по т. 1 и 2, и до сгради и съоръжения, разположени извън територията на обекта.
(4) Бутилките се поставят в стелажите във вертикално положение (на открито или под навес), защитени от пряка слънчева светлина, и на места, където не може да бъдат нагрети до температура, по-висока от 40 °С.
Глава пета
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ОГНЕВИ РАБОТИ
Раздел I
Общи изисквания Чл. 65. Огневите работи се извършват на постоянни и временни места.
Чл. 66. Постоянните и временните места за извършване на огневи работи се оборудват с пожаротехнически средства съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Раздел II
Организация за осигуряване на пожарната безопасност при извършване на огневи работи Чл. 67. (1) Собствениците или ръководителите на обектите определят със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1: 1. постоянните места за извършване на огневи работи; 2. условията и реда за осигуряване на ПБ преди, по време и след извършване на огневи работи на временните места; 3. реда за разрешаване извършването на огневи работи; 4. местата, където огневите работи се забраняват или се разрешават, след вземане на допълнителни мерки за ПБ и при пълно спиране на производството.
(2) При промяна на условията в заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1 се издава нова заповед съобразно настъпилите изменения.
Чл. 68. (1) Собственикът (ръководителят) на обекта, лицето, определено със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1, или лицето по силата на сключен договор преди извършване на огневи работи на временни места издава акт съгласно приложение № 8.
(2) Актът по ал. 1 се регистрира в дневник (приложение № 9).
(3) В акта се определят ръководителят на огневите работи и лицата за изпълнение на дейностите за всеки отделен случай.
(4) За постоянните места по чл. 66 не се изисква акт за извършване на огневи работи.
Чл. 69. Валидността на акта по чл. 68, ал. 1 е до три дни. При промяна на условията, при които е издаден актът, се издава нов.
Чл. 70. (1) При наличие на условия за образуване на експлозивна среда от пари или газове лицето, което издава акта, организира вземането на проба за анализ на средата на всеки два часа.
(2) Необходимите измервания се извършват от звена и специалисти на собственика на обекта или от акредитирани лица.
(3) Резултатите от анализа се отразяват в протоколи за определяне на експлозивната опасност на средата (приложение № 10), които са неразделна част от акта за извършване на огневи работи.
Чл. 71. (1) Актът за извършване на огневи работи и протоколите за определяне на експлозивната опасност на средата се съхраняват от издалия акта най-малко три дни след изтичане на срока, за който са издадени.
(2) В случай на пожар или експлозия актът за извършване на огневи работи и протоколите за определяне на експлозивната опасност на средата се предават на компетентните органи при поискване.
Чл. 72. При извършване на ремонтни дейности, свързани с пълно спиране на производствената дейност, срокът на валидност на акта за извършване на огневи работи е еднакъв с установения в плана по чл. 9, ал. 1, т. 3.
Чл. 73. Огневите работи започват след проверка от ръководителя на огневите работи за изпълнение на мероприятията за осигуряване на ПБ, което се удостоверява в акта за извършване на огневи работи.
Чл. 74. Огневите работи се извършват от правоспособни лица съгласно Наредба № 7 от 2002 г. на Министерството на образованието и науката за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване (ДВ, бр. 100 от 2002 г.).
Раздел III
Правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност при извършване на огневи работи Чл. 75. (1) Временните и постоянните места, където се извършват огневи работи, се почистват предварително от горими материали, суха растителност и други растителни остатъци в радиус не по-малък от дадения в приложение № 11. При извършване на абразивно рязане или шлайфане на метали разстоянията се увеличават 1,5 пъти.
(2) Когато горимите материали и конструкции не може да бъдат отстранени, те се защитават от топлината и искрите с щитове или завеси от продукти с клас по реакция на огън най-малко А2 с височина най-малко 1,8 m. Чл. 76. Когато огневите работи се извършват на височина над кота прилежащ терен, горимите материали и конструкции във вертикална посока, които не може да бъдат отстранени, се защитават от топлината и искрите с щитове или завеси от негорим материал. Щитовете и завесите служат като препятствие срещу попадането на искрите върху горимите материали, включително и в отворите в междуетажни конструкции.
Чл. 77. По време на работа изпълнителите на огневи работи: 1. не допускат падане на искри, разтопен метал и остатъци от електроди върху горими конструкции и материали; 2. следят за изправността на уредите и съоръженията, с които се извършват огневите работи; 3. преустановяват незабавно огневите работи при промяна в условията, при които е издаден актът за извършване на огневи работи; повторно започване на работата се допуска след осигуряване на условията за безопасност; 4. изключват незабавно уредите и съоръженията, с които се извършват огневите работи, при възникване на запалване или пожар; 5. съобщават незабавно на телефон 112 или 160 при възникване на запалване или пожар и предприемат гасителни действия с наличните пожаротехнически средства, когато това не поставя в опасност живота и здравето им.
Чл. 78. След приключване на работа работещите, извършващи огневи работи, уведомяват отговорника по ПБ.
Чл. 79. След приключване на работа ръководителят и изпълнителят на огневите работи проверяват работните места за осигуряване на ПБ, като обръщат внимание на района около и под мястото на огневите работи. Резултатите от проверката се регистрират в акта по чл. 68, ал. 1.
Чл. 80. Временните места, на които се извършват огневи работи, се наблюдават в продължение на не по-малко от 3 часа след приключването им. Лицето, което извършва наблюдението, се назначава от издалия акта или от ръководителя на огневите работи срещу подпис, като името му се вписва в т. 8 от приложение № 8.
Чл. 81. Резервоарите, цистерните, тръбопроводите, апаратите и др., използвани за ЛЗТ, ГТ и ГГ, на които ще се извършват огневи работи, се изключват (изолират) от съседните инсталации и съоръжения. Всички люкове, контролни и други отвори на заваряваните резервоари, съдове и други по време на огневи работи трябва да са отворени и в тях да се поддържа постоянна вентилация така, че да не се допуска образуването на експлозиво-опасна среда.
Чл. 82. Не се допуска извършване на огневи работи: 1. преди да са изпълнени всички мероприятия, предвидени в акта по чл. 68, ал. 1; 2. при неизправни заваръчни уредби и съоръжения и такива, чието съответствие не е оценено и удостоверено в съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите; 3. при електрозаваръчни дейности – когато захранващата с електрически ток стационарна мрежа не е осигурена със съответната защита – автоматично изключване на захранването, или когато са извършени промени, с които се нарушава ефективната работа на защитата; 4. когато в процеса на работа е възможно образуване на експлозивоопасни концентрации на пари, газове или горими прахове; 5. когато изпълнителите не притежават правоспособност за съответния вид заваряване; 6. когато не са осигурени изискващите се пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари съгласно чл. 66.
Раздел IV
Правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност при извършване на електрозаваръчни работи Чл. 83. Преносимата или подвижната електрозаваръчна уредба се присъединява към стационарната електрическа мрежа чрез комутационни защитни апарати с щепселни или разглобяеми контактни връзки, изключващи възможността за искрене и нагряване.
Чл. 84. Електрическите проводници, които свързват заваръчния апарат със стационарната електрическа мрежа, се защитават срещу действието на висока температура и срещу механични въздействия.
Чл. 85. Работните площадки за извършване на електрозаваръчни дейности на височина над пода на помещението (терена) се изработват от негорими конструкции и покрития.
Раздел V
Правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност при извършване на огневи работи с горелки и други уреди, използващи ГГ и ЛЗТ Чл. 86. Стационарните и преносимите ацетиленови генератори, използвани при извършването на огневи работи, се разполагат на разстояние не по-малко от 10 m до: 1. местата на огневите работи; 2. открит огън и силно нагрети предмети; 3. зони, съоръжения и устройства с употреба на ЛЗТ и ГТ; 4. резервоари и групови бутилкови инсталации за ГГ; 5. местата за вземане на въздух за компресори и за вентилационните инсталации; 6. невзривозащитени вентилатори на общообменните вентилационни инсталации.
Чл. 87. При съхраняване, превозване или използване на бутилки с горими газове и кислород същите се защитават от действието на източници на топлина с оглед недопускане нагряването им над максималната стойност на температурата, определена в инструкцията за експлоатация на производителя.
Чл. 88. Бутилките с кислород и други газове се поставят на разстояние не по-малко от 1 m от отоплителни радиатори и на разстояние 5 m от мястото на огневите работи, печки и други източници на огън или топлина. Между работещите бутилки за кислород и ацетиленовите генератори се осигурява разстояние най-малко 5 m. Чл. 89. При извършване на огневи работи с използването на ЛЗТ се осигурява разстояние най-малко 5 m между бутилките с кислород и съдовете с ЛЗТ.
Чл. 90. При манипулации (подреждане, местене, транспорт и др.) на празни бутилки за кислород и горими газове се спазват същите мерки за пожарна безопасност както за пълни бутилки.
Чл. 91. Калциевият карбид се съхранява в сухи, добре проветрени помещения, като съдовете с карбид се поставят на дървени поставки (скари) на височина най-малко 0,2 m от пода.
Чл. 92. (1) Работещите горелки и резачи за извършване на огневи работи се поставят на пожаробезопасни приспособления, когато не се държат в ръка.
(2) Горелките и резачите за извършване на огневи работи се използват съгласно инструкциите на производителя.
(3) При прекъсване на работа пламъкът на горелките или резачите се гаси и вентилите се затварят.
(4) Маркучите за подаване на ГГ се предпазват от искри, пръски от разтопен метал, отрязани парчета метал, огън и тежки предмети и се разполагат така, че да са предпазени от стъпване върху тях, прегазване, прегъване, нагряване и други вредни въздействия.
Чл. 93. Не се разрешава: 1. извършване на огневи работи с горелки и други уреди, използващи ГГ и ЛЗТ, ако не е осигурено разстояние най-малко 5 m между горелката (горивното устройство) и работните бутилки (съдове); 2. работа с горелки и резачи с неуплътнени съединения; 3. съвместно съхраняване в едно помещение на бутилки с кислород, горими газове, калциев карбид, бои, масла и други леснозапалими и горими течности; 4. съхраняване на бутилки с горими газове и съдове (освен работните) в местата, на които се извършват огневите работи; 5. пушене, използване на открит огън и на инструменти, които може да образуват искри в помещенията за съхраняване и отваряне на варели с калциев карбид; 6. съхраняване на калциев карбид в помещения без прозорци, под кота ±0,00 m, във влажни места или в помещения, през които преминават водопроводи и паропроводи.
Чл. 94. (1) При извършване на огневи работи с горелки и други уреди, използващи ГГ и ЛЗТ, не се разрешава оставянето на работещи горелки без наблюдение.
(2) При извършване на огневи работи не се разрешава преминаването на захранващите проводи за горими газове: 1. през помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1, в които не се произвежда/употребява транспортираният газ; 2. през битови, помощни, общественообслужващи, административни и складови помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4 и от подклас Ф5.2, както и през електромашинни, електроразпределителни и трансформаторни помещения; 3. през вентилационни камери и отвори; 4. на разстояние, по-малко от 1 m, от повърхности с температура, по-висока от 150 °С.
Глава шеста
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТИВОПОЖАРНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ПРЕМЕСТВАЕМИ ОБЕКТИ С ГЪВКАВО ПОКРИТИЕ
Раздел I
Общи положения Чл. 95. За осигуряване на ПБ при всеки конкретен случай на експлоатация на преместваемите обекти с гъвкаво покритие с обща численост на пребиваващите в тях повече от 50 души се разработват документите по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и се уведомява съответната РСПБЗН, в чийто район на действие ще бъде поставен обектът.
Чл. 96. (1) Минималните разстояния между преместваеми обекти с гъвкаво покритие, които се поставят на площ, по-голяма от 300 m2, и съседни сгради са, както следва: 1. до сгради от I или II степен на огнеустойчивост – 15 m; 2. до сгради от III степен на огнеустойчивост – 20 m; 3. до сгради от IV и V степен на огнеустойчивост и сградите от незащитени стоманени конструкции – 25 m.
(2) Минималното разстояние от преместваемите обекти с гъвкаво покритие до обслужващи и помощни сгради и съоръжения (съблекални, фургони, мобилни кухни, навеси за животни и др.) е 5 m.
(3) Преместваемите обекти с гъвкаво покритие, разположени на разстояние един от друг, по-малко от 5 m, се разглеждат като един обект с обща площ, равна на сумата от площите, върху които се поставят отделните обекти.
(4) Преместваемите обекти с гъвкаво покритие се разполагат на разстояние не повече от 200 m от водоизточник, осигуряващ разход на вода за пожарогасене не по-малко от 10 l/s в продължение на най-малко 1 час, или от пожарен хидрант.
Чл. 97. За осигуряване на достъпа на пожарни автомобили до преместваеми обекти с гъвкаво покритие се осигуряват и поддържат свободни пътища и проходи за противопожарни цели съгласно раздел I от глава шеста на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Чл. 98. (1) За преместваемите обекти с гъвкаво покритие за повече от 50 души носещите конструкции на височина до 2,3 m от пода се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от: 1. клас С съгласно БДС ЕN 13501-1; 2. клас V-0 съгласно БДС ЕN 60695-11-10.
(2) Допуска се освен от продуктите по ал. 1 конструкциите да бъдат изпълнени от рендосана строителна дървесина.
(3) Опъващите приспособления на конструкциите се изработват от негорими продукти.
Чл. 99. (1) Преместваемите обекти с гъвкаво покритие са с минимална светла височина 2,30 m. Обектите с трибуни са с минимална светла височина 2,30 m над най-горния ред.
(2) Носещата конструкция на трибуни с повече от 10 реда с места за зрители, разликата във височината на които е повече от 0,32 m за всеки ред, се изгражда от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2.
(3) Дървените подиуми в преместваемите обекти с гъвкаво покритие за повече от 100 души трябва да отговарят на изискванията за клас по реакция на огън Сfl-s1 съгласно БДС EN 13501-1.
Чл. 100. Продуктите, използвани за гъвкави покрития и преградни стени на преместваемите обекти, трябва да отговарят на едно от следните изисквания по отношение на поведението им при горене: 1. да са с клас не по-нисък от V-0 съгласно БДС ЕN 60695-11-10; 2. да са с клас не по-нисък от Т3 съгласно БДС EN 15619 „Текстил с покритие от каучук или пластмаса. Безопасност на временни конструкции (палатки). Изисквания за платове с покритие, предназначени за палатки и подобни конструкции“; 3. да са с клас по реакция на огън не по-нисък от С съгласно БДС EN 13501-1.
Раздел II
Евакуация Чл. 101. За осигуряване на условия за безопасна евакуация от преместваемите обекти с гъвкаво покритие се спазват изискванията на глава седма от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и на този раздел.
Чл. 102. Максималният брой на зрителите се определя по чл. 36 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Когато редовете в преместваемите обекти са оформени от пейки, максималният брой на зрителите се определя по броя на номерираните места на пейките, а когато няма номерирани места на пейките – по 0,7 m на един човек.
Чл. 103. Преместваемите обекти с гъвкаво покритие трябва да имат най-малко два разсредоточени евакуационни изхода с широчина не по-малка от широчината на пътеките (проходите), водещи към тях, но не по-малко от 0,9 m. Чл. 104. Не се разрешава поставянето на завеси и драперии по дължината или напречно на евакуационните пътища.
Чл. 105. За галериите, балконите и други подобни съоръжения за посетители в преместваемите обекти с гъвкаво покритие се предвиждат най-малко два независими един от друг евакуационни пътища.
Чл. 106. Рампите по пътя за евакуация на посетители трябва да са с наклон не по-голям от 1:6, а когато от двете им страни са осигурени парапети с ръкохватки – с наклон до 1:4. Чл. 107. Когато преместваемите обекти с гъвкаво покритие са предназначени за повече от 100 души, не се допуска наличието на вити (спираловидни) или криволинейни евакуационни стълбища.
Чл. 108. Между евакуационен изход и стъпало се предвижда площадка с широчина не по-малка от широчината на крилото на вратата.
Чл. 109. По продължение на пътищата за евакуация не се допуска наличието на плъзгащи и въртящи се врати. Летящите врати, намиращи се по продължение на пътищата за евакуация, трябва да имат приспособления, с които се предотвратява превъртането на вратите.
Раздел III
Вътрешно и сценично обзавеждане Чл. 110. Елементите на вътрешното обзавеждане се закрепват към основната или подовата конструкция, без да се намалява широчината на евакуационните изходи и пътища.
Чл. 111. Завесите да не достигат до пода и да може да се придвижват лесно.
Чл. 112. Не се разрешава съхраняване на горими вещества и материали в пространството, обособено под трибуните.
Чл. 113. Кошчетата за отпадъци трябва да са изработени от негорими материали и да имат затварящи се капаци.
Чл. 114. Прожекторите в преместваемите обекти с гъвкаво покритие се разполагат на разстояние най-малко 1,5 m от завеси, драперии, декори и горими материали.
Чл. 115. В надувните обекти с гъвкаво покритие не се разрешава употребата на: 1. уреди с открити пламъци, нажежени части или които изхвърлят нажежени частици; 2. уреди, захранвани от ЛЗТ, ГТ и ГГ.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Возим пожарогасител“ е пожарогасител, предназначен за ръчно придвижване и обслужване и който има обща маса, по-голяма от 20 kg.
2. „Носим пожарогасител“ е пожарогасител, който е предназначен да бъде носен и обслужван на ръка и който в готовност за работа има маса не по-голяма от 20 kg.
3. „Огневи работи“ са дейности, свързани със заваряване, наваряване, запояване и рязане на метали и техните сплави при използване на заваръчни уредби, съоръжения и абразивни машини и инструменти, течни горива, както и топенето (загряването) на битуми, смоли и други подобни, с употребата на твърдо, течно и газообразно гориво.
4. „Обекти“ са всички недвижими имоти, в т.ч. поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в тях, съоръжения, инсталации и преместваеми обекти с гъвкаво покритие.
5. „Пожарогасител“ е устройство, съдържащо пожарогасително вещество, което може да бъде изтласкано под въздействието на вътрешно налягане и да бъде насочено към пожара.
6. „Продукти за пожарогасене“ са пожарогасители (носими и возими), пожарогасителни вещества (пожарогасителни прахове и пенообразуватели), противопожарни одеяла и противопожарни одеяла тежък тип.
7. „Работещ“ е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите – за времето на обучение, стаж и практика.
8. „Ръководители“ са лица, които изпълняват функции, свързани с ръководство или управление, или които представляват държавни органи, организации, юридически лица или физически лица.
9. „Постоянни места за извършване на огневи работи“ са специално определени за тази цел помещения, части от помещения или открити площадки.
10. „Временни места за извършване на огневи работи“ са места, в които се извършват огневи работи извън определените постоянни места.
11. „Изправно състояние“ е състояние, при което уредите, средствата, съоръженията, инсталациите, системите и техните елементи отговарят на изискванията на техническата документация на производителя и са работоспособни.
12. „Отговорници по ПБ“ са лицата, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ съгласно чл. 6.
13. „Преместваеми обекти с гъвкаво покритие“ са обектите съгласно § 5, т. 80 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, които имат меко покривало и се поставят върху площ, по-голяма от 75 m2. Към преместваемите обекти с гъвкаво покритие не се отнасят палатките за къмпинг или за санитарни цели.
14. „Акредитирани лица“ са лица, получили акредитация по реда на Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93.
15. „Пасивни мерки“ са мерките за пожарна защита в обектите, с които се осигурява запазване на носещата способност и на устойчивостта на конструкцията и се ограничава разпространяването на пожари.
16. „Активни мерки“ са мерките за защита, с които като допълнение на пасивните мерки се повишава пожарната безопасност на обектите.
17. „Пожаротехнически средства“ са продуктите за пожарогасене с изключение на пожарогасителните вещества.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 125, ал. 2 ЗМВР. § 3. Изискванията на чл. 14, ал. 2 влизат в сила от 31 декември 2016 г. § 4. Отменя се Наредба № Iз-2377 от 2011 г. на Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр. 81 от 2011 г.). § 5. Контролът по изпълнението на наредбата се извършва от органите за ПБЗН, осъществяващи държавен противопожарен контрол. § 6. Издадените документи по чл. 9 от Наредба № Iз-2377 от 2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите запазват действието си, в случай че в обекта няма промяна на условията, при които са издадени.
Министър на вътрешните работи: Йордан Бакалов
Министър на инвестиционното проектиране: Екатерина Захариева
Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 2 и ал. 5
ПЛАН за действие при пожар в обект: ... І. Последователност на действията при пожар
1. Съобщаване за възникнал пожар: 1.1. Работещият, забелязал или установил запалване или пожар, незабавно съобщава на тел. 112 или 160 и на ...
(описва се на кого трябва да се съобщи – отговорник по ПБ, ръководител на обекта)
1.2. При известяване по т. 1.1 се съобщава следното: а) длъжност и фамилия; б) наименование на обекта; в) вид на възникналата опасност и темп на нарастване, има ли застрашени хора.
2. При постъпване на сигнал за пожар към ръководителя на обекта същият известява в зависимост от обстановката: 2.1. отговорниците по ПБ в следната последователност: ...
(име, фамилия, длъжност, телефон за връзка) ...
(име, фамилия, длъжност, телефон за връзка) 2.2. пребиваващите във всички зони за необходимостта от евакуация, както следва: а) в съседни помещения и зони на зоната, в която е възникнал пожарът; б) в помещения и зони, намиращи се на по-горни етажи от застрашения етаж; в) при необходимост се евакуират административният и помощният персонал от помещения, разположени на по-ниски етажи; 2.3. други ведомства – електроразпределителни компании, В и К дружества и др.
3. Отговорниците по ПБ организират незабавното напускане на застрашените лица от зоната (помещението).
II. Действия за локализиране на пожар и за свеждане на опасностите и щетите до минимум
1. Изключване на електрическото захранване на етажа (сградата), в която е възникнал пожар.
2. Гасене на огнището на запалване (пожар) чрез пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари.
3. Затваряне на вратите към помещението или към зоната, обхваната от пожара, след приключване на евакуацията, за да не се допусне задимяване на съседни части на сградата.
4. Предоставяне на информация за евакуацията след пристигане на органите за ПБЗН, за извършените действия по пожарогасенето и др.
III. Функции и отговорности на длъжностните лица при пожар
1. Всеки работещ, забелязал пожар, е длъжен да съобщи в съответния център за спешни повиквания и да уведоми ръководителя на обекта (отговорника по ПБ), както и застрашените лица.
2. Ръководителят на обекта или длъжностното лице, назначено със заповед за осъществяване на организация и контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ, преценява естеството на опасността и взема решение за необходимостта от евакуация.
3. Ръководителят на обекта (отговорникът по ПБ): 3.1. подпомага с информация органите за ПБЗН след тяхното пристигане; 3.2. изключва цялостно или частично електрозахранването на обекта; 3.3. изключва технологичното оборудване (ако на обекта има такова).
Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1
Изисквания за изготвяне и изпълнение на плановете за евакуация на обекти
I. Общи положения
1. С изискванията се определят начинът за изготвяне на плановете за евакуация и тяхното съдържание.
2. В зависимост от обитателите сградите се категоризират, както следва: 2.1. Категория на обитателите „А“ – когато обитателите са будни при престоя си в сградата. Категориите на обитатели „А“ се делят на: 2.1.1. „А1“ – когато обитателите са будни, познават добре сградата и постоянно я обитават (сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф4.1); 2.1.2. „А2“ – когато обитателите са будни, но не познават добре сградата (лечебни заведения за извънболнична помощ, обществени трапезарии, центрове за обществена подкрепа, дневни центрове (без възможност за преспиване) и сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф3 и от подкласове Ф2.1, Ф2.2, Ф4.2 и Ф5.2).
2.2. Категория на обитателите „Б“ – когато обитателите не са будни през целия си престой в сградата (хотели, общежития, сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, сгради за обществено обслужване в областта на социалните услуги и други от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2). Категориите на обитатели „Б“ се делят на: 2.2.1. „Б1“ – когато обитателите не са постоянно будни, но познават сградата и те не са попаднали случайно в сградата (центрове за настаняване от семеен тип, центрове за временно настаняване, кризисни центрове, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища, приюти, звена „Майка и бебе“, дневни центрове (с възможност за преспиване), центрове за работа с деца на улицата, домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за стари хора и др.); 2.2.2. „Б2“ – когато обитателите не са постоянно будни и не познават сградата и те може да са попаднали случайно в сградата (хотели, лечебни заведения и лечебни заведения за болнична помощ (които не попадат в т. 2.3), почивни станции и др.).
2.3. Категория на обитателите „В“ – отнася се за обитатели, за които са необходими помощ или специални грижи за евакуацията им (детски заведения, затвори, психиатрични заведения, лечебни заведения, лечебни заведения за болнична помощ, домове за деца с физически увреждания, домове за деца с умствена изостаналост, домове за възрастни хора с умствена изостаналост, домове за възрастни хора с психични разстройства, домове за възрастни хора с физически увреждания, домове за възрастни хора със сетивни нарушения, дом за възрастни хора с деменция, трудно подвижни хора и др.). Категориите на обитатели „В“ се делят на: 2.3.1. „В1“ – когато обитателите могат сами да се евакуират; 2.3.2. „В2“ – когато обитателите задължително трябва да бъдат евакуирани с помощта на обслужващ персонал; 2.3.3. „В3“ – когато обитателите задължително трябва да бъдат евакуирани с помощна апаратура (животоподдържаща).
II. Съдържание на плановете за евакуация
1. Плановете за евакуация задължително съдържат текстова и графична част.
1.1. Текстовата част включва действията на персонала, които се описват подробно.
1.2. Графичната част (схемите за евакуация) съдържа: 1.2.1. хоризонталните разпределения на всеки един етаж на сградата с нанесени всички знаци (символи) съгласно т. 13.1; 1.2.2. ситуационен план на обекта със сборния(те) пункт(ове).
2. Текстово съдържание на плановете за евакуация
2.1. Текстовата част на плановете за евакуация съдържа: 2.1.1. класовете по функционална пожарна опасност на всички помещения в обекта; 2.1.2. категорията на сградите в зависимост от обитателите; 2.1.3. подробно описание и последователността на действията на работещите; 2.1.4. подробно описание на задълженията на работещите – по длъжности или персонално – лично.
2.2. Текстовата част за действията на работещите се поставя на видни места в помещенията на работещите (контролно-пропускателен пункт, пропуск, помещения на длъжностните лица, които създават организация и осъществяват контрол за спазване на правилата и нормите за ПБ, и др.).
2.3. Текстовата част за действията на работещите се изготвя, както следва: 2.3.1. в табличен вид: Забележки.
1. В зависимост от спецификата на обекта в таблицата може да бъде включена допълнително информация по отношение на мерките за осигуряване на ПБ, използване на системите за подпомагане на евакуацията, отговорности и др.
2. Задълженията на всички от персонала на обекта се разпределят така, че да се осигурят едновременно действията им, без да има противоречие в тях.
2.3.2. описателна част: 2.3.2.1. за сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф3.4, Ф4.2 и Ф5.1: 2.3.2.1.1. численост на персонала, конкретни задължения на лицата, отговорни за евакуацията на обекта, и действия при особени обстоятелства; 2.3.2.1.2. максимална численост на работещите; 2.3.2.1.3. обща численост на хората, пребиваващи на всеки етаж и във всяко помещение.
2.3.2.2. за сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2 и Ф4.1: 2.3.2.2.1. численост на персонала, конкретни задължения на лицата, отговорни за евакуацията на обекта, и действия при особени обстоятелства; 2.3.2.2.2. максимална численост на посетителите; 2.3.2.2.3. численост на персонала на всеки етаж и максимален брой на посетителите на всеки етаж, а при необходимост – и във всяко помещение; 2.3.2. 3 за сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3 и Ф3.5: 2.3.2.3.1. численост на персонала, конкретни задължения на лицата, отговорни за евакуацията на обекта, и действия при особени обстоятелства; 2.3.2.3.2. максимална численост на пребиваващите или свободна площ; 2.3.2.3.3. численост на персонала на всеки етаж и максимален брой на посетители на всеки етаж, а при необходимост – и във всяко помещение.
III. Съдържание на графичната част (схемите за евакуация) на плановете за евакуация
1. Всяка схема за евакуация съдържа: 1.1. графично изображение на етажа (хоризонтално разпределение – вътрешна планировка) или на част от него; 1.2. графично изображение на ситуационен план; 1.3. нанесен знак „Мястото, където се намирате“; 1.4. знаци съгласно т. 13.1; 1.5. легенда с използваните знаци; 1.6. обозначение за кой обект, адрес, сграда, етаж, цех се отнася схемата за евакуация; 1.7. последователност на действията при пожар (минимално необходимите действия) за гледащия схемата за евакуация; 1.8. кратко описание на мерките за безопасност при евакуация – за евакуация от помещения на обекти с категории на обитатели „Б“ и „В“.
2. Схемите за евакуация в сгради, в които пребивават чужденци (хотели и др.), се изготвят задължително и на английски език.
3. При поставяне на лого или на табела с телефонния номер на фирмата, изготвила схемата за евакуация, или на собствениците на обекта същите се разполагат така, че да няма възможност за двусмисленото им възприемане.
4. С оглед правилно ориентиране от схемата за евакуация следва да се спазва следната последователност: 4.1. определят се местата, където ще се поставя всяка една схема за евакуация, и всяка графична част се чертае спрямо това място.
4.2. ориентацията на символа „Мястото, където се намирате в момента“ се нанася спрямо мястото, където стои гледащият схемата за евакуация.
5. Графичното изображение на етажа по т. 1.1 съдържа: 5.1. хоризонталното разпределение (вътрешна планировка) на целия етаж на схемата с нанесени: а) всички помещения и врати и посоката на отварянето им; б) технологично оборудване и обзавеждане – за помещения и сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1; в) обзавеждане на стаите – за обекти от клас на функционална пожарна опасност Ф4 и от подкласове Ф1.1, Ф1.2 и Ф3.4; г) изложбени площи и евакуационни пътеки – в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3 и Ф3.5; 5.2. задължително е да се открояват елементите на строителните конструкции от оборудването в обекта; 5.3. за графичното изображение на етажа се използват дадените в табл. 1 цветове и минимални дебелини.
Таблица 1 * Съгласно БДС ISO 8421-6. 6. Във всички схеми за евакуация се обозначава технологичното обзавеждане: 6.1. за обекти от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1 освен технологичното обзавеждане се надписват и помещенията по тяхното предназначение (производствен цех, монтажен участък, бояджийно, склад, котелно, компресорно, заваръчно и др.); 6.2. за обекти от клас на функционална пожарна опасност Ф4 и от подкласове Ф1.1, Ф1.2 и Ф3.4 се допуска да е нанесен само номерът на всяка стая, а не обзавеждането, при условие че стаите са малки и в една стая (помещение) не пребивават едновременно повече от 15 души.
7. На схемата за евакуация се изисква задължително да има ситуационен план при: 7.1. повече от една сграда в обекта; 7.2. разделянето на един етаж от сградата на няколко схеми за евакуация; 7.3. наличието на повече от един сборен пункт за обекта.
8. Изисквания към графичното съдържание на ситуационния план: 8.1. задължително се изобразяват съседните сгради и съоръжения до сградата за евакуация, пътища, алеи, знаци „Сборен пункт“, водоеми, пожарни хидранти; 8.2. знаци съгласно т. 13.1; 8.3. ориентацията на схемата за евакуация (посоката север) на хоризонталното разпределение на съответния етаж и на ситуационния план е в една посока; 8.4. задължително се защрихова помещението (сградата или част от сградата) от ситуационния план, за което се отнася схемата за евакуация.
9. При достатъчно голям обект (в който пребивават много хора), където се изисква или е целесъобразно да има повече от един сборен пункт, се нанася един символ за сборен пункт, само този, който се отнася за мястото (сградата, етажа, цеха, помещението), където се намира схемата за евакуация.
10. Графичните изображения на схемата за евакуация следва да са ясно разбираеми и нанесени в подходящ мащаб.
11. При невъзможност да бъде изобразен в мащаб целият етаж от сградата се допуска изобразяване на част от етажа (където се намират евакуиращите се) в приетия достатъчно уедрен мащаб, който дава възможност за нанасяне на всички необходими символи с минимално изискващите се размери. На същата схема се нанася в по-малък мащаб цялото разпределение на етажа, като се означава частта от него, която е показана с уедрен мащаб.
12. Схемите за евакуация се поставят в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 5 и 6.
13. Изисквания към символите (знаците) и схемите за евакуация: 13.1. В схемите за евакуация се използват знаци (символи) съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа и табл. 2. За обозначаване на главното електрическо табло и на етажните електрически табла се използва знак „Опасност! Високо напрежение“ съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.
Таблица 2
13.2. Минималните размери на знаците са 6 x 6 mm.
13.3. Минималният размер на знака-символ за сборен пункт е 9 х 9 mm.
13.4. Знакът „Сборен пункт“ се нанася задължително в ситуационния план.
13.5. Ако сградата на обекта е една и „сборният пункт“ е един, знакът „Сборен пункт“ може да се нанесе символично спрямо мястото, където се намира схемата за евакуация.
13.6. Значението на всички използвани в схемата за евакуация знаци (символи) се описва в легенда по ясен и разбираем (недвусмислен) начин за евакуиращите се и персонала.
13.7. Хоризонталното разпределение и ситуационният план от схемите за евакуация се изобразяват в мащаб.
13.8. Схемите за евакуация се изготвят съобразно площта на помещенията (сградата) и избрания мащаб във формат не по-малък от А3, като на вътрешната страна на вратата на стаи – за сгради с категории на обитатели „Б“, се допуска схемите да бъдат изготвени във формат А4, а размерите на знаците, използвани в тях, да бъдат пропорционално намалени.
13.9. Хоризонталното разпределение трябва да заема не по-малко от 2/3 от площта на схемата за евакуация.
13.10. Графичната част е неразделна част от плана за евакуация. Допуска се поставените в обектите схеми за евакуация да са без подписи и печати на длъжностните лица (собственици и ръководители на обекти).
Приложение № 3 към чл. 12, ал. 1
Приложение № 4 към чл. 13, ал. 1
ДНЕВНИК за контрол на наличието и изправността на носимите и возимите пожарогасители на обект ..., гр. ... (наименование на обекта)
Забележка. Пожарогасителите се проверяват при първоначалното им поставяне в обекта, а впоследствие – на интервали от не повече 30 дни, както и когато обстоятелствата налагат това. Проверява се дали пожарогасителят отговаря на следните условия: 1. поставен е в съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 2; 2. достъпът до него е безпрепятствен; 3. инструкциите за експлоатацията му са четливи; 4. предпазното устройство за предотвратяване на непреднамерено задействане и пломбите не са повредени или липсващи; 5. пълен е (чрез претегляне или повдигане); 6. не е видимо повреден, корозирал, изтичащ или със запушен струйник; 7. показанието на манометъра или индикатора (където има такъв) е в работния обхват или положение.
Приложение № 5 към чл. 18, ал. 2
Знаци за обозначаване на пожарни хидранти и пожарни водоеми
Знаците за обозначаване на пожарни хидранти и пожарни водоеми имат правоъгълна или квадратна форма и бяла пиктограма на червен фон. Червената част трябва да покрива най-малко 50 % от повърхността на знака.
Виж фигурата от PDF-a на броя.
Знак „Пожарен хидрант“ Виж фигурата от PDF-a на броя.
Знак „Пожарен водоем“
I. Знаците и сигналите за обозначаване на пожарни хидранти и пожарни водоеми са, както следва: 1. Постоянни знаци: a) табели; б) трайна маркировка върху сгради или съоръжения.
2. Специфични знаци – светещи знаци.
II. Минимални изисквания към постоянните знаци за ПБ: II.1. Основни характеристики: a) табелите се изработват от материали, издържащи на удар и на условията на околната среда; б) размерите, цветовете и фотометричните черти на знаците трябва да се виждат и разбират лесно.
II.2. Условия за използване: а) табелите се поставят на добре осветени, лесно достъпни и видими места и на такава височина и позиция, че да се виждат и разбират лесно; б) на местата, където естествената светлина е недостатъчна, се използват фосфоресциращи цветове, светлоотразяващи материали и изкуствени източници на светлина.
III. Минимални изисквания към светещите знаци: 1. Светлината, излъчвана от светещ знак, трябва да контрастира със средата, в която е поставен знакът, в съответствие с неговото предназначение.
2. Светещата област, излъчвана от знака, съдържа пиктограмата върху определения червен фон.
Приложение № 6 към чл. 24
Знаци за обозначаване на входовете на помещения в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2
I. Знаци за обозначаване на категорията по пожарна опасност на помещенията
Знакът „Категория по пожарна опасност“ има правоъгълна или квадратна форма и черен надпис на бял фон. Бялата част трябва да покрива най-малко 50 % от повърхността на знака.
Виж фигурата от PDF-a на броя.
Знак „Категория по пожарна опасност“
Надписът върху знака трябва да указва: а) в горната половина на знака – „КАТЕГОРИЯ ПО ПОЖАРНА ОПАСНОСТ“; б) в долната половина на знака – категорията по пожарна опасност съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, съответно „Ф5А“, „Ф5Б“, „Ф5В“, „Ф5Г“ или „Ф5Д“.
Размерите и фотометричните черти на знаците за обозначаване на категорията по пожарна опасност на помещенията се избират така, че знаците да се виждат и разбират лесно.
II. Знаци за обозначаване на групата по пожарна опасност на помещенията
1. Знакът „Място от група „Повишена пожарна опасност“ има правоъгълна форма и черен надпис на бял фон. Бялата част трябва да покрива най-малко 50 % от повърхността на знака.
Виж фигурата от PDF-a на броя.
Знак „Място от група „Повишена пожарна опасност“
Надписът върху знака трябва да указва: а) в горната половина на знака – „МЯСТО ОТ ГРУПА „ПОВИШЕНА ПОЖАРНА ОПАСНОСТ“; б) в долната половина на знака – класа по пожарна опасност съгласно чл. 248, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, съответно „КЛАС П-I“, „КЛАС П-II“, „КЛАС П-IIa“ или „КЛАС П-III“.
2. Знакът „Място от група „Експлозивна опасност“ има правоъгълна форма и черен надпис на бял фон. Бялата част трябва да покрива най-малко 50 % от повърхността на знака.
Виж фигурата от PDF-a на броя.
Знак „Място от група „Експлозивна опасност“
Надписът върху знака трябва да указва: а) в горната половина на знака – „МЯСТО ОТ ГРУПА „ЕКСПЛОЗИВНА ОПАСНОСТ“; б) в долната половина на знака – експлозивоопасната зона съгласно чл. 268 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, съответно: – при смес на горими газове, пари или аерозол с въздуха – „ЗОНА 0“, „ЗОНА 1“ или „ЗОНА 2“; – при смес на горими прахове – „ЗОНА 20“, „ЗОНА 21“ или „ЗОНА 22“.
Размерите и фотометричните черти на знаците за обозначаване на групата по пожарна опасност на помещенията се избират така, че знаците да се виждат и разбират лесно.
Приложение № 7 към чл. 27, ал. 3
ПРОТОКОЛ
Днес, ... 20 ...г., се извърши обработка с огнезащитен състав ... на ...
(изписват се реквизитите, които се обработват) ... на обект: ...
Огнезащитната обработка се извърши от: 1. ...
2. ...
Упълномощени представители на: ...
Огнезащитен състав: ... , притежаващ ... ...
Обработката се извърши съгласно технологичните указания на производителя чрез: ... , след което е постигнат клас по реакция на огън: 1. ...
(описват се реквизитът и постигнатата огнезащита – клас по реакция на огън) със срок на годност до ... ; 2. ...
(описват се реквизитът и постигнатата огнезащита – клас по реакция на огън) със срок на годност до ... .
ИЗВЪРШИЛИ ОГНЕЗАЩИТАТА: 1. ...
2. ...
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОБЕКТА, ПРИСЪСТВАЛИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ОГНЕЗАЩИТАТА: 1. ...
2. ...
Протоколът се състави в два екземпляра – по един за обекта и за изпълнителя.
Приложение № 8 към чл. 68, ал. 1
АКТ за извършване на огневи работи на временни места
1. Място на работата: ...
2. Характер на работата: ...
3. Определям ръководител на огневите работи: ...
(име, презиме, фамилия) (длъжност)
4. Определям изпълнител на огневата работа: ... ...
Б) ...
В) ...
6. Актът е валиден от ... ч. на ... 20... г. до ... ч. на ... 20... г.
7. Мероприятия, които следва да се извършат, за осигуряване на безопасното извършване на огневите работи: а) преди работа: 1) ...
2) ...
3) ...
б) по време на работа: 1) ...
2) ...
3) ...
в) след работа: 1) ...
2) ...
3) ...
(попълва се от ръководителя на огневите работи)
г) допълнителни противопожарни мероприятия: 1) ...
2) ...
3) ...
4) ...
8. Лицето, определено да наблюдава огневите работи: ...
Актът е издаден на ... 20... г. в ... ч. във връзка с чл. 68, ал. 1.
Издал акта: ...
9. Извършена проверка за спазване на изискванията за ПБ преди започване на огневите работи: ... 20... г. в ... ч. ...
Извършена проверка за осигуряване на ПБ след приключване на огневите работи: ... 20... г. в ... ч.
Изпълнител на огневите работи: ...
Ръководител на огневите работи: ...
Този акт се състави в два еднообразни екземпляра – по един за ръководителя на огневите работи и за собственика (ръководителя) на обекта.
Приложение № 9 към чл. 68, ал. 2
ДНЕВНИК за регистриране на огневи работи в ...
Приложение № 10 към чл. 70, ал. 3
ПРОТОКОЛ за определяне на експлозивната опасност на средата
Пробата е взета в ... ч. и ... мин. на ... 20... г.
Място, откъдето е взета пробата: ... ...
Пробата е взета от: 1. ...
В присъствието на: 2. ... ...
Удостоверяваме, че пробите са взети от посочените по-горе места: Резултати от анализа на въздуха: ... ...
Извършил анализа: .../ ...
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ... ... .../ ...
Протоколът е валиден до 2 часа от вземане на пробата.
Приложение № 11 към чл. 75, ал. 1
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини
МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (обн., ДВ, бр. 75 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 9 от 2008 г., бр. 33 от 2012 г. и бр. 14 от 2014 г.) § 1. В чл. 14а, ал. 1 думите „улавянето на бензинови пари (УБП)“ се заменят с „УБП“. § 2. В чл. 14б т. 1 се изменя така: „1. ефективността на улавяне на бензиновите пари на системите, съответстващи на Етап ІІ на УБП, трябва да е по-голяма или равна на 85 %, което се удостоверява от производителя и/или доставчика в съответствие със стандарт EN 16321-1:2013;“. § 3. В чл. 14в, ал. 1, т. 1 след думата „годишно“ се добавя „в съответствие със стандарт EN 16321-2:2013“. § 4. В чл. 14ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В основния текст след думата „прилагат“ се добавя „на хартиен или електронен носител“.
2. Точка 1 се отменя.
3. В т. 3 в края на изречението се добавя „и документите от системата за управление, на електронен носител“.
4. Точка 4 се изменя така: „4. заверено копие на свидетелствата за калибриране на еталоните и средствата за измерване, като в случаи на електронно подаване на документи се допуска заверено сканирано копие;“. § 5. В чл. 14л се създава ал. 4: „(4) Оправомощаването е за срок 4 години.“ § 6. Създава се чл. 14р: „Чл. 14р. (1) Българският институт по метрология извършва надзор на оправомощените лица, който е планов или извънпланов, по ред и начин, определен в процедури на БИМ.
(2) Плановият надзор се извършва най-малко веднъж на всеки 12 месеца за периода на оправомощаването.“ § 7. В § 1а от допълнителните разпоредби съюзът „и“ преди думите „на Директива 2009/126/ЕО“ се заменя със запетая и в края на изречението се добавя „и на Директива 2014/99/ЕС на Комисията от 21 октомври 2014 г. за изменение, с цел привеждане в съответствие с техническия прогрес, на Директива 2009/126/ЕО относно Етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции (OB L 304, 23.10.2014 г.)“. § 8. В приложение № 2, т. 1.1 думите „съответните норми за допустими емисии съгласно Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ, бр. 51 от 1998 г.) или Наредба № 1 от 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64 от 2005 г.)“ се заменят със „същите изисквания както при емисиите от съоръженията за регенерация на бензиновите пари“.
Преходни и заключителни разпоредби § 9. Навсякъде в наредбата „министъра на икономиката и енергетиката“ и „министъра на инвестиционното проектиране“ се заменят съответно с „министъра на икономиката“ и „министъра на регионалното развитие и благоустройството“. § 10. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. § 11. До 31.12.2018 г. за бензиностанциите, които към датата на влизане в сила на наредбата са оборудвани със системи, съответстващи на Етап ІІ от УПБ, ефективността на улавяне на бензиновите пари по чл. 14б, т. 1 може да се удостоверява със сертификат за съответствие с европейски или национални технически стандарти или процедури за одобрение на типа.
Министър на околната среда и водите: Ивелина Василева
За министър на икономиката: Даниела Везиева
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Ивайло Московски
Министър на регионалното развитие и благоустройството: Лиляна Павлова
Министър на здравеопазването: Петър Москов
|
Наредба № 27 oт 15 юни 2007 г. за изискванията към данните и документацията за разрешаване за употреба и регистрация на лекарствени продукти
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
НАРЕДБА № 27 oт 15 юни 2007 г. за изискванията към данните и документацията за разрешаване за употреба и регистрация на лекарствени продукти
Раздел I
Общи положения Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията към данните и документацията, които се представят за разрешаване за употреба или регистрация, за разширяване на обхвата, промяна и подновяване на разрешението за употреба или регистрация по национална процедура, по процедура по взаимно признаване и по децентрализирана процедура за всички видове лекарствени продукти.
(2) Не са обект на тази наредба лекарствени продукти, които влизат в обхвата на Регламент (ЕО) № 726/2004 на европейския парламент и на съвета от 31 март 2004 г., утвърждаващ процедури на Общността за разрешаване на и контрол върху лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и постановяващ създаването на Европейска агенция по лекарствата.
Чл. 2. (1) Досието за разрешаване за употреба или регистрация на лекарствени продукти, разширяване на обхвата, промяна и подновяване на разрешението за употреба се представя на български или английски език във формат “Общ технически документ”. Заявлението се попълва на български език.
(2) Досието се представя в пет модула съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1.
(3) Информацията, която се съдържа в досието, трябва да съответства на указанията за формата, съдържанието и системата за номериране, посочени в “Бележки към заявителите” (Notice to Applicants), том 2В, както и на научните ръководства за качеството, безопасността и ефикасността на лекарствените продукти за хуманната медицина, включени в том 2С, 3, 4, 9А и 10 на “Правила на Европейския съюз за лекарствени продукти” (The Rules Governing Medicinal Products in the European Union), публикувани на страницата в Интернет на Европейската комисия.
(4) Частта на досието, свързана с качеството (химико-фармацевтична и биологична), трябва да съответства и на монографиите и на общите глави на Европейската фармакопея.
(5) Информацията по чл. 27, ал. 1, т. 18, 19, 20, 21 и 22 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) редовно се актуализира от заявителя до завършване на процедурата по подаденото заявление.
(6) С цел мониторинг на оценката полза/риск всяка нова информация, невключена в първоначалното заявление за разрешаване за употреба или регистрация, както и цялата информация по отношение на лекарствената безопасност се представят в Изпълнителната агенция по лекарствата.
(7) След получаване на разрешение за употреба/удостоверение за регистрация за всяка промяна в данните в досието трябва да се подава заявление за промяна в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1084/2003 на Комисията относно проучване на измененията в условията на разрешенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба и ветеринарни лекарствени продукти, предоставяни от компетентен орган на държава членка, и на том 9А на “Правила на Европейския съюз за лекарствени продукти” (The Rules Governing Medicinal Products in the European Union) и тази наредба.
Чл. 3. Данните в досието относно производството на лекарствения продукт, подаден за разрешаване за употреба или регистрация, трябва да доказват съответствието на условията на производство с изискванията на добрата производствена практика на Европейския съюз, ЗЛПХМ и нормативните актове по прилагането му.
Чл. 4. В досието на лекарствения продукт се представя цялата информация за оценката на лекарствения продукт, независимо дали е благоприятна или неблагоприятна, включително данни за всички незавършени или прекратени фармако-токсикологични или клинични изпитвания с продукта и/или завършени изпитвания, свързани с незаявени терапевтични показания.
Чл. 5. Представените в досието на лекарствения продукт неклинични (фармакологично-токсикологични) изпитвания трябва да са проведени съгласно изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 6 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати или съгласно изискванията на националното законодателство на другите държави членки, въвеждащо разпоредбите на Директива 2004/10/ЕС за принципите на добрата лабораторна практика и тяхното прилагане при изпитването на химични вещества.
Чл. 6. Представените в досието на лекарствения продукт клинични изпитвания трябва да са проведени съгласно изискванията на добрата клинична практика, ЗЛПХМ и нормативните актове по прилагането му.
Раздел II
Изисквания към данните, които съдържа документацията за разрешаване за употреба и регистрация на лекарствени продукти Чл. 7. (1) За разрешаване за употреба на лекарствени продукти по чл. 27 ЗЛПХМ заявителят представя в Изпълнителната агенция по лекарствата следната документация: 1. досие на хартиен и на електронен носител, което съдържа: а) модул 1: административна информация съгласно приложение № 1, съответно приложение № 1.1 за хомеопатични лекарствени продукти по чл. 36, ал. 1 или по чл. 35, ал. 1 ЗЛПХМ, както и съгласно приложение № 2 и приложение № 2.1, а когато е необходимо - и съгласно приложение № 2.2 и приложение 2.3; б) модул 2: резюмета на данните в модули 3, 4 и 5 съгласно приложение № 3; в) модул 3: химико-фармацевтична и биологична документация съгласно приложение № 4 и съответно: съгласно приложение № 4.1 за лекарствени продукти, получени от човешка кръв или плазма; съгласно приложение № 4.2 за ваксини; съгласно приложение № 4.3 за хомеопатични лекарствени продукти по чл. 36, ал. 1 или по чл. 35, ал. 3 ЗЛПХМ и съгласно приложение № 4.4 за растителни лекарствени продукти; г) модул 4: доклади от неклинични изпитвания съгласно приложение № 5; д) модул 5: доклади от клинични изпитвания съгласно приложение № 6; 2. проби от крайния лекарствен продукт и стандартни вещества, придружени от аналитични сертификати.
(2) При необходимост Изпълнителната агенция по лекарствата може да изиска и проби от междинни продукти или изходни вещества.
(3) За разрешаване за употреба на лекарствени продукти по чл. 56, ал. 1 ЗЛПХМ, когато заявителят не може да представи изчерпателни неклинични и клинични данни в модули 4 и 5, се представя обосновка съгласно приложение № 6.1.
(4) За разрешаване за употреба на радиофармацевтици и прекурсори заявителят представя досие по ал. 1, т. 1, като модули 3, 4 и 5 са съобразени със специфичните особености, посочени в приложение № 7.
(5) За разрешаване за употреба на лекарствени продукти за генна терапия (с използване на човешка автоложна или алогенна система или на ксеногенна система), клетъчни лекарствени продукти от човешки и животински произход и лекарствени продукти за ксеногенна трансплантация заявителят представя досие по ал. 1, т. 1, като модули 1, 3, 4 и 5 са съобразени със специфичните особености, посочени в приложение № 8.
(6) В случаите по ал. 4 и 5 при поискване от Изпълнителната агенция по лекарствата заявителят представя и пробите и документите по ал. 1, т. 2 и по ал. 2.
(7) За разрешаване за употреба на лекарствени продукти по чл. 67, ал. 1, т. 3 ЗЛПХМ модул 3 на досието не се представя.
(8) За разрешаване за употреба на лекарствени продукти по чл. 67, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЛПХМ в модули 3, 4 и 5 на досието заявителят представя данни, отнасящи се до съответната промяна.
(9) За разрешаване за употреба на лекарствени продукти по процедура по взаимно признаване към досието заявителят представя декларация, че то е идентично (към датата на подаване на заявлението) на наличното в референтната държава членка, и копие от разрешението за употреба, издадено от референтната държава членка.
Чл. 8. (1) За разрешаване за употреба на лекарствени продукти - алергени, заявителят представя в Изпълнителната агенция по лекарствата документацията по чл. 7, съобразена със специфичните особености на лекарствения продукт, изходните материали и вида на алергените.
(2) за група лекарствени продукти - алергени, при едновременно представяне на пълната документация за разрешаване за употреба на всички продукти в групата заявителят подава едно заявление съгласно приложение № 1. заедно със заявлението се представя и списък с точно описание на включените в групата лекарствени продукти.
(3) Групирането на лекарствените продукти - алергени, по заявления се извършва според изходните алергенни материали съгласно Анатомо-терапевтично-химичната класификация (ATC код) на Световната здравна организация, лекарствената форма, качествения състав и предназначението (за диагностика или лечение). В една група могат да бъдат включени само лекарствени продукти, принадлежащи към един ATC код според активното вещество (пето ниво на кода), и при условие, че не се различават по лекарствена форма, качествен състав (с изключение на активните вещества) и предназначение (за лечение или за диагностика).
(4) Когато лекарственият продукт не може да бъде класифициран по конкретен ATC код според активното вещество, освен кода “Разни”, или лекарственият продукт съдържа комбинация от активни вещества, той не може да бъде включен в група и за всеки такъв продукт се подава отделно заявление, с изключение на случаите по ал. 5 и 6.
(5) Лекарствените продукти по ал. 4, съдържащи само едно активно вещество и имащи еднакъв качествен състав (включващ и активното вещество), могат да бъдат включени като група в едно заявление, ако отговарят на другите изисквания за включване в група по ал. 3.
(6) Лекарствените продукти по ал. 4, съдържащи комбинация от активни вещества и имащи еднакъв качествен състав (включващ и активните вещества), могат да бъдат включени като група в едно заявление, ако отговарят на другите изисквания за включване в група по ал. 3 и количественото съотношение между активните вещества в комбинацията е еднакво във всеки от продуктите в групата.
(7) Групиране не се извършва за лекарствени продукти - алергени, представляващи химикали, които са предназначени само за диагностика на контактен дерматит, или химически синтезирани продукти.
Чл. 9. За разрешаване за употреба на лекарствен продукт по чл. 28, чл. 29, ал. 1 или чл. 32 ЗЛПХМ заявителят представя документацията по чл. 7, като досието е съобразено със специфичните изисквания на приложение № 9.
Чл. 10. За разрешаване за употреба на подобен биологичен лекарствен продукт по чл. 29, ал. 2 ЗЛПХМ заявителят представя документацията по чл. 7, като досието е съобразено със специфичните изисквания на приложение № 10.
Чл. 11. За разрешаване за употреба на лекарствен продукт с влизащо в състава активно вещество с добре установена употреба по чл. 30, ал. 1 ЗЛПХМ заявителят представя документацията по чл. 7, като досието е съобразено със специфичните изисквания на приложение № 11.
Чл. 12. (1) За разрешаване за употреба на лекарствени продукти със смесено досие заявителят представя документацията по чл. 7, като модул 4 и/или модул 5 са комбинация от доклади от проведени собствени неклинични и/или клинични изпитвания и от библиография.
(2) За всеки отделен случай Изпълнителната агенция по лекарствата решава дали предложеният от заявителя формат на представеното досие по ал. 1 отговаря на изискванията на наредбата.
Чл. 13. За разрешаване за употреба на лекарствен продукт по чл. 30, ал. 2 и чл. 31 ЗЛПХМ (фиксирана комбинация) заявителят представя документацията по чл. 7, като данните в модули 4 и 5 са за комбинацията.
Чл. 14. (1) За регистрация на хомеопатичен лекарствен продукт по чл. 35, ал. 3 ЗЛПХМ заявителят представя документацията по чл. 7, с изключение на модул 5.
(2) За всяка липсваща информация в модул 4 се представя обосновка.
(3) При едновременно подаване на документация за регистрация на група хомеопатични лекарствени продукти заедно със заявлението се представя и списък на включените в групата лекарствени продукти.
(4) Групирането на хомеопатичните лекарствени продукти по заявления се извършва според произхода на изходните материали (растителен, химичен, биологичен, минерален, нозоди или друг), лекарствената форма и предназначението.
Чл. 15. (1) За регистрация на традиционен растителен лекарствен продукт по чл. 37 ЗЛПХМ заявителят представя документацията по чл. 7, с изключение на модул 5.
(2) Кратката характеристика на продуктите по ал. 1 може да не съдържа данните по чл. 34, ал. 1, т. 5 ЗЛПХМ, освен ако са необходими за безопасната употреба на продукта.
(3) За продуктите по ал. 1 в модул 1 на досието за регистрация се представят и копия от наличните разрешения за употреба или удостоверения за регистрация на растителния лекарствен продукт, издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от трета държава, и копия от откази, придружени с мотивите за решението.
(4) За продуктите по ал. 1 може да не се представят неклинични данни, ако въз основа на информацията от традиционната употреба на лекарствения продукт безвредността му е доказана при посочените условия на употреба.
(5) За продуктите по ал. 1 досието съдържа библиографски или експертни доказателства, че до датата на подаване на заявлението лекарственият продукт или съответстващ му продукт има най-малко 30-годишна употреба в световната медицинска практика, включително най-малко 15 години употреба на територията на Европейската общност, и библиографски данни относно безопасността на продукта, заедно с експертен доклад.
(6) За продукти по ал. 1 или за комбиниран растителен лекарствен продукт документацията за регистрация съдържа и данните по чл. 38, ал. 1 ЗЛПХМ.
(7) По искане на Изпълнителната агенция по лекарствата заявителят представя допълнителни данни, необходими за оценка на безопасността на лекарствения продукт по ал. 1.
Раздел III
Изисквания към данните, които съдържа документацията за разширяване на обхвата, промяна или подновяване на разрешението за употреба или удостоверението за регистрация на лекарствени продукти Чл. 16. За разширяване на обхвата на издадено разрешение за употреба по чл. 66, ал. 1 ЗЛПХМ заявителят представя в Изпълнителната агенция по лекарствата: 1. модул 1 съгласно приложение № 1 и приложение № 2; 2. модул 2 съгласно приложение № 3; 3. новите данни в химико-фармацевтичната и биологичната документация, неклиничната или клиничната документация (модул 3, 4 или 5); 4. проби от крайния продукт, предложен в заявлението, и ако е необходимо - стандартни вещества, придружени от аналитични сертификати; 5. описание на системата за лекарствена безопасност, когато е необходимо.
Чл. 17. (1) Промените в разрешението за употреба или в удостоверението за регистрация на лекарствен продукт могат да бъдат промени от тип IA, тип IБ и тип II.
(2) Промяна тип IA или тип IБ е промяна, която отговаря на посочените в приложение № 12 условия.
(3) Промяна тип II е всяка промяна, която не отговаря на условията за промяна тип IА или тип IБ по ал. 2.
(4) За промяна тип IA или тип IБ притежателят на разрешението за употреба представя в Изпълнителната агенция по лекарствата: 1. заявление съгласно приложение № 13; 2. документация съгласно приложение № 12, като в случаите, когато се изискват проби и стандартни вещества, те се придружават от аналитични сертификати.
(5) За промяна тип II притежателят на разрешението за употреба представя в Изпълнителната агенция по лекарствата: 1. заявление съгласно приложение № 13; 2. документ относно регулаторния статус на промяната в различните държави; 3. данните в административната информация, резюметата, химико-фармацевтичната и биологичната документация, неклиничната или клиничната документация, свързани с промяната (модул 1, 2, 3, 4 или 5); 4. проби и стандартни вещества, ако е необходимо в съответствие с естеството на промяната, придружени от аналигични сертификати; 5. европейски план за управление на риска, когато е необходимо; 6. информация съгласно т. 1.7 на приложение № 2, когато заявлението е за ново показание, което е същото като при разрешен за употреба лекарствен продукт, предназначен за лечение, профилактика и диагностика на редки заболявания.
(6) В случай, че промяната е свързана с основно досие на активно вещество, се представя и документация съгласно приложение № 14.
Чл. 18. За изменение във външния вид на опаковката и/или листовката, информацията върху тях и/или начина на нейното представяне, което не е свързано с промяна в кратката характеристика на продукта, притежателят на разрешението за употреба на лекарствения продукт представя в Изпълнителната агенция по лекарствата: 1. заявление съгласно приложение № 15; 2. одобрените макети и/или листовки; 3. описание и обосновка на изменението; 4. макети на предлаганите нови опаковки и/или листовки съгласно т. 1.3.3 от приложение № 2.
Чл. 19. За прехвърляне на правата върху разрешението за употреба по чл. 73, ал. 1 ЗЛПХМ притежателят на разрешението за употреба на лекарствения продукт представя в Изпълнителната агенция по лекарствата: 1. заявление съгласно приложение № 16; 2. документация съгласно приложение № 17.
Чл. 20. (1) За подновяване на разрешението за употреба по чл. 55, ал. 2 или ал. 5 ЗЛПХМ притежателят на разрешението за употреба представя в Изпълнителната агенция по лекарствата: 1. заявление съгласно приложение № 18; 2. обобщено досие съгласно приложение № 19.
(2) В случаите, когато подаването на заявлението и документацията по ал. 1 съвпада по време с промени в разрешението за употреба, за промените се подават отделно заявление и документация съгласно чл. 17, 18 или 19. Тези промени не се отразяват в документацията по ал. 1.
Допълнителни разпоредби § 1. Името на лекарствения продукт (отпечатано, написано ръкописно и изречено) трябва да е такова, че да няма риск от объркване с името на друг лекарствен продукт. Свободно избраното (търговското) име на лекарствения продукт не трябва да води до объркване с общоприетото име. Името на лекарствения продукт трябва да не предизвиква подвеждащи асоциации по отношение на състава, качеството, терапевтични или фармацевтични свойства или особености на лекарствения продукт. § 2. По смисъла на тази наредба: 1. “ATC код” е кодът на лекарствения продукт съгласно анатомо-терапевтично-химичната класификация, използвана от Световната здравна организация.
2. “Биологичен лекарствен продукт” е продукт, чието активно вещество е биологично вещество. Биологични лекарствени продукти са: имунологичните лекарствени продукти и лекарствените продукти, получени от човешка кръв или от човешка плазма; лекарствените продукти, обхванати от точка 1 на приложението към Регламент (ЕО) № 726/2004 на европейския парламент и на съвета от 31 март 2004 г., утвърждаващ процедури на Общността за разрешаване на и контрол върху лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и постановяващ създаването на Европейска агенция по лекарствата; лекарствените продукти за новаторска терапия, включени в приложение № 8. 3. “Биологично вещество” е вещество, което е произведено или извлечено от биологичен източник и за чието охарактеризиране и определяне на качеството се изисква комбинация от физични, химични, биологични изпитвания и оценка на производствения процес и контрола върху него.
4. “Гостоприемник” е клетка или организъм, възприемчив към определен инфекциозен агент или подпомагащ репликацията на плазмид, вирус или друга форма на чужда нуклеинова киселина.
5. “Заявител” е лицето по чл. 26, ал. 1 ЗЛПХМ.
6. “изходен материал” е всяко вещество, от което се произвежда или извлича активното вещество. За биологичните лекарствени продукти под “изходен материал” се разбира всяко вещество с биологичен произход, като например микроорганизми, органи и тъкани с растителен или животински произход, клетки или течности (включително кръв и плазма) с човешки или животински произход, както и биотехнологични клетъчни конструкти (клетъчни субстрати, рекомбинантни или не, включително първични клетки).
7. “Ксенотрансплантация” е всяка процедура, която включва трансплантиране, имплантиране или вливане на човек - реципиент на живи тъкани или органи, получени от животни, или на човешки телесни течности, клетки, тъкани или органи, които са били подложени на контакт ex vivo с живи животински (не човешки) клетки, тъкани или органи.
8. “Лекарствен продукт за генна терапия” е продукт, получен чрез съвкупност от производствени процеси, целящи пренасяне в човешки или животински клетки, което може да бъде извършено in vivo или ex vivo, на ген (т.е. част от нуклеинова киселина) за профилактика, диагностика или лечение и последващата му експресия in vivo. Преносът на ген изисква система за експресия, съдържаща се в система за пренасяне, наричана вектор, която може да бъде с вирусен или друг произход. Векторът може да бъде включен в човешка или животинска клетка.
9. “Макет” на опаковка е плоско изображение на опаковката в действителните й цветове и размери, представляващо точно копие на опаковката, което (след прегъване и срязване, ако е необходимо), дава ясна представа за нейния триизмерен вид.
10. “Неклинични изпитвания” са всички фармакологични, фармакокинетични и токсикологични изпитвания, проведени върху животни или in vitro.
11. “Основно досие на активно вещество” (ASMF, Active substance master file) е изготвено от производителя на небиологично активно вещество досие за това активно вещество, съдържащо подробна информация по всички раздели на част 3.2. S от модул 3 на досието за разрешаване за употреба на лекарствен продукт, включително поверителна интелектуална собственост на производителя на веществото. Изискванията към съдържанието, оформлението и начина на представяне и използване на ASMF са описани в ръководството за процедурата за ASMF, публикувано на страницата в Интернет на Европейската агенция по лекарствата.
12. “Основно досие на ваксинен антиген” (Vaccine Antigen Master File) е самостоятелна част на досието за разрешаване за употреба на дадена ваксина, което съдържа цялата необходима информация за биологичното, фармацевтичното и химичното естество на всяко от активните вещества, които са част от лекарствения продукт. Тази самостоятелна част може да е обща за една или повече моновалентни и/или комбинирани ваксини, представени от същия заявител или притежател на разрешението за употреба.
13. “Основно досие на плазма” (Plasma Master File) е самостоятелна документация, отделна от досието за разрешаване за употреба, която съдържа цялата подробна информация по отношение характеристиките на човешката плазма, използвана като изходен материал или суровина за производството на междинни фракции, съдържащи се в помощни вещества или активни вещества, които са част от лекарствен продукт или медицинско изделие, съгласно Директива 2000/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. за допълнение и изменение на Директива 93/42/ЕИО по отношение на медицинските изделия, съдържащи в себе си стабилни продукти, получени от човешка кръв или плазма.
14. “Притежател на основното досие на активното вещество” е юридическото лице, което носи цялата отговорност за основното досие на активното вещество (обикновено това е производителят на активното вещество).
15. “Производство на активно вещество” включва цялостно или частично производство, разфасоване и опаковане на активното вещество преди неговото смесване в състава на лекарствен продукт, включително преопаковане и/или преетикетиране.
16. “Сертификат за съответствие на монографии на Европейската фармакопея (Сертификат за съответствие на Европейска фармакопея)” е сертификат, издаден от Европейския директорат по качество на лекарствата, удостоверяващ, че посочените в сертификата монографии на Европейската фармакопея са подходящи за контрол на качеството на веществото и че ако тези монографии се прилагат (ако е необходимо - допълнени с изисквания, определени в сертификата и приложени към него), е възможно да се провери дали качеството на веществото е подходящо за използване в лекарствени продукти. Сертификатът гарантира, че всички възможни примеси и контаминанти от прилагания начин за производство (включително от изходните материали) на веществото могат да се контролират чрез изискванията в монографиите (допълнени с изискванията в сертификата, ако има такива).
17. “Соматичноклетъчен лекарствен продукт” е предназначен за използване при хора лекарствен продукт, съдържащ автоложни (произхождащи от самия пациент), алогенни (произхождащи от друг човек) или ксеногенни (произхождащи от животни) живи соматични клетки, чиито биологични свойства са значително променени в резултат на обработката им, така, че по метаболитен, фармакологичен или имунологичен път да се получи терапевтичен, диагностичен или профилактичен ефект. Тази обработка включва размножаването или активирането на автоложни клетъчни популации ex vivo (например адоптивна имунотерапия), употребата на алогенни и ксеногенни клетки, свързани с медицински изделия, използвани ex vivo или in vivo (например микрокапсули, имплантируеми поддържащи матрици, биологично разградими или не).
18. “Спецификация” е списък от изпитвания с посочване на аналитични методики и съответни критерии за приемане на резултатите от изпитванията (числени граници, интервали от стойности или други критерии), на които трябва да отговарят активното вещество, лекарственият продукт или определени материали на дадени етапи от производството, за да бъдат счетени за приемливи за предназначението им.
19. “Суровини” са всички други вещества, използвани за производството или извличането на активното вещество, от които активното вещество не произлиза пряко, като реагенти, хранителни среди, фетален телешки серум, добавки, буфери, използвани за хроматография, и др.
20. “TSE-сертификат” е сертификат за съответствие на монографията на Европейската фармакопея за продукти с риск от предаване на причинители на животински спонгиформни енцефалопатии, издаден от Европейския директорат по качество на лекарствата и здравеопазване.
21. “Човешки биоматериали” са всякакви протеини, клетки, тъкани и други биологични материали, получени от човек, които се използват in vitro или ex vivo за оценка на фармакокинетичните свойства на лекарствените вещества.
22. “Ex vivo” - във външна среда след изваждане от жив организъм (за последващо връщане в него).
23. “In vitro” - извън жив организъм.
24. “In vivo” - в жив организъм (Occurring in a living organism). § 3. Документацията заедно с необходимите проби се представя на хартиен и електронен носител в съответния брой екземпляри съгласно приложение № 20. § 4. (1) В лекарствените продукти могат да бъдат влагани само оцветители, които отговарят на общите и специфичните изисквания и критерии съгласно Закона за храните и актовете по неговото прилагане.
(2) При изключване на дадено вещество от списъка на оцветителите, разрешени за използване в храни, се спазват сроковете и преходните периоди, определени за това вещество в нормативните актове по ал. 1.
Заключителни разпоредби § 5. Наредбата се издава на основание чл. 42 ЗЛПХМ и отменя Наредба № 17 от 2001 г. за изискванията към данните, които съдържа документацията за разрешаване за употреба на лекарствени продукти (ДВ, бр. 55 от 2001 г.). § 6. С тази наредба се въвеждат разпоредбите на Директива 2003/63/ЕО на Комисията за изменение на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и Съвета за въвеждане на кодекс на Общността относно лекарствените продукти за хуманна употреба и на Директива 78/25/ЕИО относно оцветителите, които могат да бъдат използвани в лекарствените продукти.
Министър: Р. Гайдарски
Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “а”
(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)
Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “а”
Модул 1: Административна информация
1.0. Придружително писмо
1.1. Изчерпателно съдържание на цялото досие (на всички модули от 1 до 5 включително)
1.2. Заявление съгласно приложение № 1 или приложение № 1.1 (за хомеопатични лекарствени продукти)
Посочват се името и адресът на заявителя, както и името и адресът на производителите и на местата, където се извършват различните етапи от производството (включително производителя на крайния продукт и производителите на активното(ите) вещество(а), а когато има вносител - и името и адресът на вносителя.
Кандидатът следва да посочи вида на заявлението и какви проби и стандартни вещества са приложени, ако има такива.
Както е предвидено във формуляра за заявление, заявителите трябва да представят данни за лекарствения продукт, който е предмет на заявлението, законовото основание на заявлението, предлагания притежател на разрешението за употреба и производителя(ите), научна консултация и програма за педиатрично разработване.
1.3. Информация за продукта 1.3.1. Кратка характеристика на продукта, проект за данните върху първичната и вторичната опаковка и проект за листовка на български език. В случай че досието е на английски език, същите се представят освен на български и на английски език. Кратката характеристика на продукта е съгласно приложение № 11. Проект за данните върху първичната и вторичната опаковка и проект за листовка са в съответствие с изискванията на глава VI на ЗЛПХМ и наредбата по чл. 170 ЗЛПХМ.
1.3.2. Макети на първичната и вторичната опаковка и листовките за лекарствения продукт в съответствие с изискванията на глава VI на ЗЛПХМ и наредбата по чл. 170 ЗЛПХМ.
1.3.3. Мостри от първична и вторична опаковка и листовка (по възможност).
1.3.4. Резултати от консултация с целеви групи пациенти, за които е показан (предназначен) лекарственият продукт; при липса на такива се обосновава защо не е извършена консултация.
1.3.5. Копия от всички актуални кратки характеристики на продукта в съответствие с чл. 11 и 21 на Директива 2001/83/ЕО, одобрени в държавите - членки на Европейския съюз, и списък на държавите, в които е подадено заявление за разрешаване за употреба.
1.3.6. Информация на Брайлова азбука
1.4. Информация за експертите
Експертите по чл. 27, ал. 4 ЗЛПХМ трябва да изготвят подробни доклади от оценката на документите и данните, съдържащи се в досието за разрешаване за употреба, и в частност в модули 3, 4 и 5 (химико-фармацевтична и биологична документация, неклинична и клинична документация). От тях се изисква да разгледат критичните въпроси, свързани с качеството на лекарствения продукт и с проведените изпитвания при животни и хора, като изтъкнат всички данни, които са от значение за оценката.
Тези изисквания трябва да бъдат изпълнени под формата на представени в модул 2 на досието за разрешаване за употреба общо резюме на качеството, преглед на неклиничните данни (данни от изпитвания, проведени при животни) и преглед на клиничните данни. В модул 1 се представят декларации, подписани от експертите, заедно с кратка информация за тяхното образование, обучение и професионален опит. Експертите трябва да имат подходяща специална или професионална квалификация. Професионалната връзка между експерта и заявителя трябва да бъде обявена.
1.5. Специфични изисквания към документацията към различни типове заявления съгласно приложения № 9, 10, 11 и 6.1 1.5.1. Библиографски заявления по чл. 30, ал. 1 ЗЛПХМ
Представя се обобщение на основанията и данните, доказващи, че активното(ите) вещество(а), влизащо(и) в състава на продукта, е (са) с добре установена употреба и с приемливо ниво на безопасност и ефикасност.
1.5.2. Заявления по чл. 28 ЗЛПХМ (генерични лекарствени продукти), по чл. 29, ал. 1 (хибридни лекарствени продукти) и по чл. 29, ал. 2 (подобни биологични лекарствени продукти)
Представя се: 1.5.2.1. обобщение на основанията и данните, доказващи, че лекарственият продукт, за който е подадено заявление, е генеричен на референтен лекарствен продукт, хибриден на референтен лекарствен продукт или подобен биологичен лекарствен продукт; 1.5.2.2. данни за датата на разрешаване за употреба на референтния продукт, ако е възможно; 1.5.2.3. декларация, че референтният лекарствен продукт не е под патентна защита на територията на Република България и че срокът по чл. 28, ал. 1 ЗЛПХМ е изтекъл.
1.5.3. Удължаване на защитата на данните
Този раздел се изисква в случаите, когато притежателят на разрешението за употреба/заявителят иска (допълнителна) защита на данните при ново показание или промяна в класификацията, съгласно чл. 28, ал. 7 и чл. 30, ал. 3 ЗЛПХМ.
За защита на данните по чл. 28, ал. 7 ЗЛПХМ се представя доклад, обосноваващ новостта на показанието и значителните клинични предимства в сравнение със съществуващите лечебни възможности по това показание.
За защита на данните по чл. 30, ал. 3 ЗЛПХМ се представя доклад, обосноваващ новостта на показанието и че са проведени значителни неклинични или клинични изпитвания във връзка с това показание.
1.5.4. Извънредни обстоятелства (разрешаване под условие)
За издаване на разрешение за употреба при извънредни обстоятелства по чл. 56 ЗЛПХМ в този раздел се представя обосновка, включваща следните аспекти: 1.5.4.1. невъзможност от страна на заявителя да представи изчерпателни неклинични и клинични данни за ефикасността и безопасността при нормални условия на употреба; 1.5.4.2. списък на неклиничните или клиничните данни, които не могат да бъдат представени изчерпателно; 1.5.4.3. обосновка на основанията за разрешаване за употреба при извънредни обстоятелства; 1.5.4.4. предложения за подробна информация във връзка със специфичните процедури/задължения, които трябва да бъдат изпълнени (процедури, свързани с безопасността, програма за изпитвания, условия за предписване или прилагане, информация за продукта).
1.5.5. Заявления за лекарствени продукти по чл. 32 ЗЛПХМ
Представя се писмо за информирано съгласие от притежателя на разрешението за употреба на лекарствения продукт заявителят да ползва съдържанието на неговите модули 3, 4 и 5 и да има достъп до съдържащата се в тях информация през цялото време, докато продуктът, за който се отнася заявлението, е разрешен за употреба. Ако в такъв случай се ползва и основно досие на активно вещество, се представя и съответно писмо за достъп във връзка със заявлението за разрешаване за употреба на лекарствения продукт.
1.5.6. Ползване на непубликувани данни от неклинични и клинични изпитвания със съгласие на притежателя на правата върху тях
Представя се писмо за информирано съгласие от притежателя на правата върху съответните данни заявителят да ги ползва във връзка със заявлението.
1.6. Оценка на риска за околната среда Там, където е приложимо, заявленията за разрешения за употреба следва да включват преглед на оценката на риска, в която да се дава оценка относно възможните рискове за околната среда вследствие на използването и/или изхвърлянето на лекарствения продукт, както и предложения за подходящи указания и предупреждения в информацията за продукта (кратката характеристика на продукта, листовката и опаковките). Следва да се обърне внимание на риска за околната среда, свързан с освобождаването на лекарствени продукти, съдържащи или състоящи се от генетично модифицирани организми по смисъла на член 2 от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно освобождаването на модифицирани организми в околната среда и отменянето на Директива на Съвета 90/220/ЕИО.
Информацията по отношение на риска за околната среда се представя като допълнение към модул 1.
Информацията се представя в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/18/ЕО, като се вземат предвид ръководствата, публикувани от Европейската комисия във връзка с прилагането на същата директива.
Информацията следва да се състои от следното: 1.6.1. увод; 1.6.2. копие от писмено съгласие или съгласия за освобождаване на генетично модифицираните организми в околната среда с научноизследователски и развойни цели съгласно част В от Директива 2001/18/ЕО; 1.6.3. информацията, която се изисква съгласно Приложения II до IV към Директива 2001/18/ЕО, включително методи за откриване и идентифициране, както и уникалния код на генетично модифицирания организъм, плюс всякаква допълнителна информация по отношение на генетично модифицирания организъм или продукта, която е от значение за оценката на риска за околната среда; 1.6.4. доклад за оценката на риска за околната среда в съответствие с Приложение II към Директива 2001/18/ЕО, изготвен на базата на информацията, посочена в Приложения III и IV към Директива 2001/18/ЕО; 1.6.5. заключение с оглед на горепосочената информация, както и на оценката на риска за околната среда; заключението трябва да предлага подходяща стратегия за управление на риска, съдържаща план за наблюдение след издаването на разрешение за употреба и съответните данни, които следва да се включат в кратката характеристика на продукта, в опаковката и листовката по отношение на генетично модифицираните организми и въпросния лекарствен продукт; 1.6.6. подходящи мерки за информиране на обществеността.
Следва също така да се включат и подпис на автора с дата, сведения за образованието, обучението и професионалния му опит, както и декларация за връзката между автора и заявителя.
1.7. Информация по отношение на защита на данните за лекарствени продукти, предназначени за лечение, профилактика и диагностика на редки заболявания 1.7.1. В случай че заявлението се отнася за показание, свързано със състояние, за което има издадено разрешение за употреба на лекарствен продукт, предназначен за лечение, профилактика и диагностика на редки заболявания, и е в сила периодът на защита на данните съгласно чл. 8 на Регламент (ЕО) № 141/2000, заявителят трябва да представи критичен доклад, разглеждащ евентуалната “подобност” на лекарствения продукт, за който се отнася заявлението, с разрешения за употреба лекарствен продукт, предназначен за лечение, профилактика и диагностика на редки заболявания. Докладът трябва да съдържа заключение дали продуктът е подобен, или не е.
1.7.2. В случай че лекарственият продукт, за който се отнася заявлението, е “подобен” на лекарствен продукт, за който е в сила периодът на защита на данните съгласно чл. 8 на Регламент (ЕО) № 141/2000, заявителят трябва да представи и обосновка, показваща, че е в сила някое от изключенията, посочени в чл. 8.3 на същия регламент.
В случай че притежателят на разрешението за употреба на лекарствения продукт, предназначен за лечение, профилактика и диагностика на редки заболявания, е дал съгласието си на заявителя, трябва да бъде представено подписано от притежателя на разрешението за употреба писмо, потвърждаващо съгласието му заявителят да подаде заявлението на основание член 8.3, буква “а” на Регламент (ЕО) № 141/2000.
В случай че заявлението се подава на основание член 8.3, буква “б” на Регламент (ЕО) № 141/2000, заявителят трябва да представи доклад, описващ защо снабдяването с разрешения за употреба лекарствен продукт се смята за недостатъчно. В доклада трябва да се опише конкретно недостигът и да се обоснове твърдението, че потребностите на пациентите с показанието за лечение, профилактика или диагностика на рядко заболяване не се покриват. Всички твърдения трябва да са обосновани с качествени и количествени данни.
В случай че заявлението се подава на основание член 8.3, буква “в” на Регламент (ЕО) № 141/2000 (лекарственият продукт, за който се отнася заявлението, е по-безопасен, по-ефикасен или по друг начин клинично превъзхожда разрешения за употреба продукт), заявителят трябва да представи критичен доклад, обосноваващ защо може да се смята, че предлаганият продукт клинично превъзхожда разрешения за употреба продукт, в съответствие с член 8.3, буква “в” на Регламент (ЕО) № 141/2000 и член 3.3, буква “г” на Регламент (ЕО) № 847/2000.
1.8. Информация по отношение на лекарствената безопасност 1.8.1. Система за лекарствена безопасност
Представя се подробно описание на системата за лекарствена безопасност, която ще бъде въведена от заявителя, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 12 ЗЛПХМ.
То трябва да включва доказателство, че заявителят разполага с квалифицирано лице, отговарящо за лекарствената безопасност съгласно чл. 186 ЗЛПХМ, и с необходимите средства за съобщаване на всякаква нежелана лекарствена реакция, възникнала в Европейската общност или в трета страна.
Този раздел се изисква при всяко ново заявление (включително за разширяване обхвата на разрешението за употреба).
1.8.2. Система за управление на риска
Представя се подробно описание на системата за управление на риска, която ще бъде въведена от заявителя, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 12 ЗЛПХМ.
Подробното описание на системата за управление на риска се представя под формата на европейски план за управление на риска.
Европейски план за управление на риска трябва да се представи при всяко ново разрешаване за употреба на: 1.8.2.1. продукт, съдържащ ново активно вещество; 1.8.2.2. подобен биологичен лекарствен продукт; 1.8.2.3. генеричен/хибриден лекарствен продукт, когато за референтния лекарствен продукт има съмнение относно безопасността, изискващо допълнителни действия за свеждане до минимум на риска или разликите между хибридния и референтния продукт предполагат разлика в рисковете, както и в други случаи по искане на Изпълнителната агенция по лекарствата или ако заявителят смята, че е необходим такъв план.
Планът за управление на риска се представя като самостоятелен документ, придружен от съпътстващи документи, когато е необходимо.
1.9. Информация относно клинични изпитвания
Представя се декларация, че при клиничните изпитвания, проведени извън територията на Европейския съюз, са спазени етичните принципи на добрата клинична практика, както и списък на всички изпитвания (с номера на протоколите), проведени в трети държави, с посочване на съответните държави.
1.10. Административни документи при използване на основно досие на активно вещество 1.10.1. Придружително писмо от производителя на веществото съгласно приложение № 2.2.
1.10.2. Писмо за достъп съгласно приложение №. 2.3.
1.11. Документите, посочени в раздел 6 на приложение № 1, а за хомеопатични лекарствени продукти - документите, посочени в раздел 4 на приложение № 1.1.
1.12. Сертификат за Добра производствена практика или сертификат, удостоверяващ, че производството на лекарствения продукт и на активните вещества, влизащи в състава му, е извършено в съответствие със стандарти, най-малко еквивалентни на стандартите на Добрата производствена практика, издаден от компетентен орган на държава от Европейското икономическо пространство или от държава, с която е в сила споразумение за взаимно признаване на инспекциите.
1.13. Списък на държавите, в които лекарственият продукт е разрешен за употреба
В случай че лекарственият продукт не е разрешен за употреба в държавата на производство, се посочват причините за това.
1.14. Копие от отказ за издаване на разрешение за употреба в държава - членка на Европейския съюз, или в трета държава, придружено с мотиви; информация за временно спиране или за прекратяване на действието на разрешението за употреба
1.15. Списък на всички държави, в които е подадено заявление за разрешаване за употреба
1.16. Документи, удостоверяващи, че лицето, което подава заявлението, е упълномощен представител на лицето по чл. 26 ЗЛПХМ
1.17. Договор между притежателя на разрешението за употреба и отговорните за освобождаване на партиди/производство/внос
1.18. Легализирана декларация, подписана от квалифицираното лице, за съгласие за производство, контрол и т.н., възложено с договор от притежателя на разрешението за употреба (със заверка на подписа и правомощията на квалифицираното лице).
Приложение № 2.1 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “а”
Изисквания към формата и съдържанието на кратка характеристика на продукта
Това приложение трябва да се използва заедно със съответните ръководства на Европейската агенция по лекарствата, по-специално с “Ръководство за кратката характеристика на продукта”.
За всяко количество на активното вещество в дозова единица, %, определена маса или обем, както и за всяка лекарствена форма се представят отделни кратки характеристики, в които се съдържат всички видове опаковки по отношение на количеството и лекарствената форма.
Стандартните текстове, включени в това приложение, трябва да се използват, когато това е необходимо. Ако заявителят се отклонява от тези текстове поради спецификата на продукта, различните или допълнителните текстове ще се разглеждат на базата на всеки отделен случай.
1. Име на лекарствения продукт
Посочват се име (свободно избрано), количество на активното вещество в дозова единица, %, определена маса или обем, лекарствена форма.
Не се поставят символи като ® ТМ в текста; “таблетки” и “капсули” се изписват в множествено число.
2. Качествен и количествен състав
Посочва се името на активното вещество(а) на български език и в скоби на английски език с курсив.
Посочват се качественият и количественият състав на активното вещество и помощните вещества, които са от значение за правилното приложение на продукта. Използва се общоприетото или химичното име. Виж също “Ръководство за помощните вещества”, том 3 на “Правила на Европейската общност за лекарствени продукти” (The Rules Governing Medicinal Products in the European Union).
Включва се текст “За пълния списък на помощните вещества, вж. точка 6.1.”
3. Лекарствена форма
Лекарствената форма се посочва в единствено число според “стандартните термини”, публикувани от Съвета на Европа. Когато има кратък стандартен термин за използване върху малки по размер първични опаковки, той се изписва в скоби.
Дава се описание на външния вид на лекарствената форма, такава каквато ще бъде на пазара, включително информация за рН и осмолалитет.
Информация за външния вид след разтваряне/суспендиране на парентерални разтвори се посочва в точка 6.6.
Когато е необходимо, се използват следните текстове “Делителната черта е за подпомагане на счупването с цел да се улесни поглъщането, а не за да разделя на равни дози” или “Таблетката може да бъде разделена на две равни половини”.
4. Клинични данни
4.1. Терапевтични показания
Когато е приложимо, се използва следният текст “Този лекарствен продукт е предназначен само за диагностични цели.”
Резултати от клинични изпитвания се посочват в т. 5.1.
4.2. Дозировка и начин на приложение
В случаите на ограничено лекарско предписание тази точка започва с посочване на условията.
Начинът на приложение включва указания за правилна употреба от медицински специалисти или от пациента. По-подробни практически указания за пациента могат да се включат в листовката, например за инхалатори, подкожно самоинжектиране.
Указания за приготвяне се посочват в т. 6.6 или в т. 12 и се прави препратка тук.
Когато е приложимо, се използват някои от следните текстове: “Не се препоръчва употребата на (свободно избрано име) при деца над/под (Y години) поради липсата на/недостатъчни данни за безопасността и/или ефикасността” (вж. т. 5.1/5.2).
“Опитът при деца е ограничен.”
“Липсва опит при деца” (вж. т. 4.4/5.2).
“(Свободно избрано име) няма подходящи показания за употреба при деца.”
“(Свободно избрано име) е противопоказан при деца” (вж. т. 4.3).
4.3. Противопоказания
Когато е приложимо, се използва следният текст “Свръхчувствителност към активното вещество/а или към някое от помощните вещества или (име на остатъчното/ите вещество/а)”.
4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
4.5. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Когато е приложимо, се използва някой от следните текстове: “Няма проучвания за взаимодействията”.
“Проучвания за взаимодействията има само при възрастни”.
4.6. Бременност и кърмене
Използва се специфичното изразяване за бременност и кърмене (вж. Приложение I на “Ръководство за кратката характеристика на продукта” от “Бележки към заявителите” (Notice to Applicants), том 2С).
Резултати от изпитвания за репродуктивна токсичност се включват в т. 5.3 и ако е необходимо, се прави препратка тук.
4.7. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Когато е приложимо, се използва някой от следните текстове: “(Свободно избрано име) не повлиява или повлиява пренебрежимо/повлиява в малка до умерена степен/повлиява в значителна степен способността за шофиране и работа с машини”.
“Няма проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини”.
“Не е приложимо”.
4.8. Нежелани лекарствени реакции
Използва се Конвенция за честота и системо-органна класификация от база данни на медицински речник за регулаторна дейност (MedDRA frequency convention and system organ class database).
При всяко групиране в зависимост от честотата нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на сериозността.
4.9. Предозиране
Описват се симптомите, спешните процедури и антидоти (ако има такива) в случаите на предозиране.
Когато е приложимо, се използва текстът “Няма съобщения за случаи на предозиране”.
5. Фармакологични свойства
5.1. Фармакодинамични свойства
Посочва се фармакотерапевтичната група: “група (възможно най-ниското ниво)”, ATC код: “код”.
За продукти, одобрени при “извънредни обстоятелства”, се включва следният текст: “Този лекарствен продукт е разрешен за употреба при “извънредни обстоятелства”.
Това означава, че поради рядкото разпространение на болестта/по научни съображения/ по етични причини до момента не е възможно да се разполага с пълната информация за този продукт.
Всяка година Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за продукта и ще актуализира тази кратка характеристика на продукта според изискванията.”
5.2. Фармакокинетични свойства
5.3. Предклинични данни за безопасност
Когато е необходимо се използват някои от следните текстове: “Неклиничните данни не показват особен риск за хората на база на конвенционалните фармакологични изпитвания за безопасност, токсичност при многократно прилагане, генотоксичност, карциногенен потенциал, репродуктивна токсичност”.
“При неклиничните изпитвания ефекти се наблюдават само при експозиции, за които се счита, че са в достатъчна степен по-големи спрямо максималната експозиция при хора, което показва малко значение за клиничната употреба”.
“Следните нежелани реакции, които не се наблюдават при клиничните изпитвания, се наблюдават при животни при нива на експозиция, подобни на нивата на клинична експозиция, и с възможно значение за клиничната употреба”.
6. Фармацевтични данни
6.1. Списък на помощните вещества
Всяко се изписва на отделен ред според различните части на продукта.
Името на помощното(ите) вещество(а) се изписва на български език.
6.2. Несъвместимости
Използва се някой от следните текстове: “Не е приложимо”.
“При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти”.
“Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти с изключение на тези, посочени в т. 6.6”.
6.3. Срок на годност
Посочва се срокът на годност на крайния продукт и срокът на годност след отваряне и/или разтваряне/суспендиране/разреждане. Посочва се само един цялостен срок на годност, независимо че различните компоненти на продукта може да имат различен срок на годност (например прах и разтворител).
Срокът се посочва като “.../6 месеца/1 година/18 месеца/2 години/30 месеца/3 години/...”.
6.4. Специални условия на съхранение
Условията на съхранение се изписват според термините, приети от Изпълнителната агенция по лекарствата.
Посочват се общите условия на съхранение на крайния продукт с препратка към т. 6.3, когато е необходимо: “За условията на съхранение на разтворения/суспендирания/разредения лекарствен продукт, вж. т. 6.3”.
6.5. Данни за опаковката
Изброяват се всички видове опаковки. Когато е приложимо, се добавя текстът: “Не всички видови опаковки могат да бъдат пуснати в продажба”.
6.6. Специални предпазни мерки при изхвърляне/и работа
Когато е необходимо, се посочват практически указания за приготвяне и работа с продукта, включително изхвърлянето на лекарствения продукт и на отпадните материали от неговото използване.
Използва се някой от следните текстове: “Няма специални изисквания”.
“Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания”.
7. Притежател на разрешението за употреба
Посочват се името и адресът. Името на държавата се изписва на български език. Посочват се телефон, факс или електронна поща. Не се посочва web страница.
8. Номер(а) на разрешението за употреба
Попълва се от притежателя на разрешението за употреба след издаването на разрешение за употреба.
9. Дата на първо разрешаване/подновяване на разрешението за употреба
Използва се едно от следните обозначения: “ДД/MM/ГГГГ”; “ДДД месец ГГГГ”.
Попълва се от притежателя на разрешението за употреба след издаването на разрешение за употреба или след подновяването му.
Датата трябва да съответства на първоначалното разрешение на съответния лекарствен продукт. Тя не трябва да отразява одобренията на отделните количества на активното вещество в дозова единица, %, определена маса или обем/разновидностите, получени чрез последващи промени и/или разширяване на разрешението за употреба.
Посочват се както датата на първоначалното разрешение за употреба, така и датата на (последното) му подновяване, ако е подновено, по начина, показан в следния пример: Дата на първо разрешение: 3 април 1985 г.
Дата на последно подновяване: 3 април 2000 г.
10. Дата на актуализиране на текста
Попълва се от притежателя на разрешението за употреба след отпечатването на промяна в кратката характеристика на продукта по следния начин: “MM/ГГГГ”
11. Дозиметрия
Тази точка се попълва за радиофармацевтици. Включват се подробни данни от вътрешната радиационна дозиметрия.
12. Инструкции за приготвяне на радиофармацевтици
Тази точка се попълва за радиофармацевтици. Включват се подробни указания за екстемпоралното приготвяне и контрола на качеството на такива препарати и когато е приложимо, максималното време на съхранение, през което всякакъв междинен препарат като елуат или готов за употреба лекарствен препарат ще отговарят на неговата спецификация.
Могат да бъдат включени следните текстове: “Неизползваният продукт или отпадният материал от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания”.
“Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на страницата в Интернет на Европейската агенция по лекарствата http://www.emea.eu.int/”.
Приложение № 2.2 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “а” Част от придружително писмо за основно досие на активно вещество
Това основно досие на активно вещество се подава във връзка със заявление за разрешаване за употреба: Номер на процедурата: Име на продукта: Име на заявителя/притежателя на разрешението за употреба по съответното заявление: Засегнати държави членки при взаимно признаване: И описва производствения процес и спецификациите на активното вещество (или на едно от активните вещества) в това заявление за разрешаване за употреба.
Име на активното вещество: Номерът на версията на това основно досие на активното вещество е
- номер на версията на частта на заявителя: - номер на версията на частта с ограничен достъп: Това основно досие на активно вещество е подавано преди за оценка със заявление за разрешаване за употреба на лекарствен продукт в Европейския съюз: Не
Да, по следната национална, централизирана, децентрализирана или процедура по взаимно признаване: Номер на националната, централизираната, децентрализираната или процедурата по взаимно признаване: Име на продукта по националната, централизираната, децентрализираната или процедурата по взаимно признаване: Номера на разрешенията и дата на одобряване на съответните продукти: Докладчик или референтна държава членка: Засегнати държави членки при взаимно признаване/децентрализирана процедура: Номер на версията на частта на заявителя: Номер на версията на частта с ограничен достъп: Забележка.
Информацията, отбелязана с курсив, може да не се попълва, ако не е известна.
Информацията, отбелязана с нормален шрифт, се изисква задължително.
Приложение № 2.3 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “а”
Писмо за достъп
[Адрес на ИАЛ]
[Дата и населено място]
Писмо за достъп
Номер на основното досие на активното вещество: [ако е известен (ако не, се дава от Изпълнителната агенция по лекарствата, или номер на процедурата]
Място на производство: [име и адрес]
Притежател на основното досие на активното вещество: [име и адрес]
С настоящото горепосоченият притежател на основното досие на активното вещество упълномощава Изпълнителната агенция по лекарствата да се позовава на и да преглежда гореупоменатото основно досие на активно вещество във връзка със следното(ите) заявление(я) за разрешаване за употреба или промяна на разрешение за употреба1 , подадено(и) от [име /притежател на разрешението за употреба/заявител] на [планирана дата за подаване на заявлението(ята)]: [Име на продукта и номер на разрешението за употреба, ако е известен]
[Име на заявителя или притежателя на разрешението за употреба]
Горепосоченият притежател на основното досие на активното вещество се задължава да осигури постоянство в качеството на партидите и да информира [име на притежателя на разрешението за употреба/заявителя] и ИАЛ за всяка промяна в основното досие на активното вещество.
Подпис от името на притежателя на основното досие на активното вещество
[Име и адрес]
[Подпис]
1 Въвеждане на ново основно досие на активно вещество от нов производител на активно вещество.
Приложение № 3 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “б”
Модул 2: Резюмета на данните в модули 3, 4 и 5
Този модул има за цел да обобщи химико-фармацевтичните и биологичните данни, неклиничните и клиничните данни, представени в модули 3, 4 и 5 от досието за разрешаване за употреба на лекарствения продукт. Той съдържа докладите/прегледите, посочени в чл.27, ал. 4 ЗЛПХМ. Трябва да бъдат разгледани и анализирани критичните въпроси. Трябва да бъдат представени фактологични резюмета, както и данни в табличен формат. В тези доклади се включват препратки към данните в табличен формат или към информацията, която се съдържа съответно в самата документация в модул 3 на досието (химико-фармацевтична и биологична документация), модул 4 (доклади от неклинични изпитвания) и модул 5 (доклади от клинични изпитвания).
Информацията, която се съдържа в модул 2, се представя в съответствие с формата, съдържанието и системата за номериране, посочени в “Бележки към заявителите” (Notice to Аpplicants), том 2. Прегледите и резюметата трябва да отговарят на основните принципи и изисквания, изложени по-долу: 2.1. Общо съдържание
Модул 2 включва съдържание на научната документация, представена в модули от 2 до 5 включително.
2.2. Увод
Представя се информация за фармакологичния клас, начина на действие и предлаганата клинична употреба на продукта, за който се иска разрешение за употреба.
2.3. Общо резюме на качеството
В общото резюме на качеството се представя преглед на химико-фармацевтичните и биологичните данни.
Следва да се наблегне на ключовите критични параметри и въпроси, свързани с аспектите на качеството, а в случаите, в които не са били следвани съответните ръководства, се представя и съответната аргументация. Този документ следва обхвата и профила на съответните подробни данни, представени в модул 3.
Формата и съдържанието на резюмето трябва да бъдат съобразени с изискванията, изложени в “Бележки към заявителите” (Notice to Applicants), том 2В.
2.4. Преглед на неклиничните данни
В този преглед се оценява цялостно и критично неклиничната оценка на лекарствения продукт, извършена чрез изпитвания върху животни и/или in vitro. Трябва да се вземат предвид съществуващите ръководства за провеждането на изпитвания. В прегледа трябва да се включат обсъждане и обосновка на стратегията на изпитванията, както и на отклоненията от съответните ръководства и спазването на Добрата лабораторна практика при проведените изпитвания. С изключение на биологичните лекарствени продукти следва да се включи оценка на примесите и разпадните продукти, както и на техните потенциални фармакологични и токсикологични ефекти. Трябва да се обсъдят последиците от всякакви разлики в хиралността, химичната форма и профила на примесите между веществото, което е използвано при неклиничните изпитвания, и продукта, който се планира да бъде пуснат на пазара.
При биологични лекарствени продукти трябва да се направи оценка на сравнимостта на материала, използван в неклиничните изпитвания, в клиничните изпитвания и лекарствения продукт, който се планира да бъде пуснат на пазара.
За всяко ново помощно вещество се изисква оценка на неговата безопасност.
В случай че вместо проведени от заявителя изпитвания е ползвана публикувана научна литература, това трябва да бъде обосновано, като бъдат обсъдени дизайнът на изпитванията и наличието на информация за качеството на партидите лекарствено вещество, използвано при тези изпитвания.
Трябва да се определят характеристиките на лекарствения продукт, установени при неклиничните изпитвания, и да се обсъди значението на резултатите относно безопасността на лекарствения продукт във връзка с предвидената клинична употреба при хора.
2.5. Преглед на клиничните данни
Този преглед има за цел да представи критичен анализ на клиничните данни, включени в клиничното резюме и в модул 5 на досието. Трябва да бъде представен подходът при клиничното разработване на лекарствения продукт, включително дизайнът на критичните изпитвания, решенията по отношение на изпитванията и провеждането им.
Трябва да се представи кратък преглед на резултатите от клиничните изпитвания, включително важните ограничения при клиничното разработване, както и оценка на ползите и рисковете, основана на заключенията от клиничните изпитвания. Изисква се интерпретация относно начина, по който данните за ефикасност и безопасност подкрепят предложената доза и заявените показания, както и оценка на това, как чрез кратката характеристика на продукта и други подходи ще се оптимизират ползите и ще се ограничат рисковете.
Прегледът на клиничните данни трябва да представи кратко обсъждане и интерпретация на клиничните данни в досието заедно с всякаква друга съществена информация (например данни от изпитвания върху животни или особености в качеството на продукта, които могат да имат клинично значение).
Трябва да се разгледат и оценят възникналите при разработването въпроси във връзка с ефикасността и безопасността, както и нерешените въпроси, като се опишат и планове за решаването им.
Следва да се обяснят основанията за важните и необичайните аспекти в информацията за употреба на продукта.
2.6. Резюме на неклиничните данни
Резултатите от фармакологичните, фармакокинетичните и токсикологичните изпитвания, проведени върху животни/in vitro, трябва да се представят като фактологични писмени резюмета и резюмета в табличен вид в следния ред: 2.6.1. Увод 2.6.2. Писмено резюме на фармакологичните данни 2.6.3. Резюме в табличен формат на фармакологичните данни 2.6.4. Писмено резюме на фармакокинетичните данни 2.6.5. Резюме в табличен формат на фармакокинетичните данни 2.6.6. Писмено резюме на токсикологичните данни 2.6.7. Резюме в табличен формат на токсикологичните данни
Формата и съдържанието на резюмето трябва да бъдат съобразени с изискванията на “Бележки към заявителите” (Notice to Applicants), том 2В.
2.7. Резюме на клиничните данни
Представя се подробно фактологично резюме на клиничната информация относно лекарствения продукт, включена в модул 5 на досието. Резюмето включва резултатите от всички биофармацевтични и клинично фармакологични изпитвания, както и от изпитванията за клинична ефикасност и безопасност. Изисква се и кратък обзор на отделните изпитвания.
Резюмираната клинична информация се представя в следния ред: 2.7.1. Биофармацевтично резюме и съответните аналитични методи 2.7.2. Резюме на клинично фармакологичните изпитвания 2.7.3. Резюме на клиничната ефикасност 2.7.4. Резюме на клиничната безопасност 2.7.5. Кратки обзори на отделните изпитвания
Формата и съдържанието на резюмето трябва да бъдат съобразени с изискванията на “Бележки към заявителите” (Notice to Applicants), том 2В.
Приложение № 4 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “в”
Модул 3: Химико-фармацевтична и биологична документация за лекарствени продукти, съдържащи химични и/или биологични активни вещества
I. Общото съдържание на модул 3 е, както следва: 3.1. Съдържание на модул 3
3.2. Данни
3.2. S. Активно вещество
3.2. S.1. Обща информация
3.2. S.1.1. Номенклатура
3.2. S.1.2. Структура
3.2. S.1.3. Общи свойства
3.2. S.2. Производство
3.2. S.2.1. Производител(и)
3.2. S.2.2. Описание на производствения процес и контрола по време на производството
3.2. S.2.3. Контрол на материалите
3.2. S.2.4. Контрол на критичните етапи и междинните продукти
3.2. S.2.5. Валидиране и/или оценка на производствения процес
3.2. S.2.6. Разработване на производствения процес
3.2. S.3. Охарактеризиране
3.2. S.3.1. Структура и други характеристики
3.2. S.3.2. Примеси
3.2. S.4. Контрол на активното вещество
3.2. S.4.1. Спецификация
3.2. S.4.2. Аналитични методики
3.2. S.4.3. Валидиране на аналитичните методики
3.2. S.4.4. Анализ на партиди
3.2. S.4.5. Обосноваване на спецификацията
3.2. S.5. Стандартни вещества или сравнителни материали
3.2. S.6. Система опаковка-затваряне
3.2. S.7. Стабилност
3.2. S.7.1. Обобщение на изпитванията за стабилност и заключение
3.2. S.7.2. Протокол за изпитване за стабилност след разрешаване за употреба/регистрация и задължения, свързани със стабилността
3.2. S.7.3. Данни за стабилност
3.2.Р. Лекарствен продукт
3.2.Р. 1. Описание и състав на лекарствения продукт
3.2.Р. 2. Фармацевтично разработване
3.2.Р. 2.1. Съставки на лекарствения продукт
3.2.Р. 2.1.1. Активно вещество
3.2.Р. 2.1.2. Помощни вещества
3.2.Р. 2.2. Лекарствен продукт
3.2.Р. 2.2.1. Разработване на лекарствения продукт
3.2.Р. 2.2.2. Излишъци
3.2.Р. 2.2.3. Физикохимични и биологични свойства
3.2.Р. 2.3. Разработване на производствения процес
3.2.Р. 2.4. Система опаковка-затваряне
3.2.Р. 2.5. Микробиологични особености
3.2.Р. 2.6. Съвместимост
3.2.Р. 3. Производство
3.2.Р. 3.1. Производител(и)
3.2.Р. 3.2. Производствена рецепта
3.2.Р. 3.3. Описание на производствения процес и контрола по време на производството
3.2.Р. 3.4. Контрол на критичните етапи и междинните продукти
3.2.Р. 3.5. Валидиране и/или оценка на производствения процес
3.2.Р. 4. Контрол на помощните вещества
3.2.Р. 4.1. Спецификации
3.2.Р. 4.2. Аналитични методики
3.2.Р. 4.3. Валидиране на аналитичните методики
3.2.Р. 4.4. Обосноваване на спецификациите
3.2.Р. 4.5. Помощни вещества от човешки или животински произход
3.2.Р. 4.6. Нови помощни вещества
3.2.Р. 5. Контрол на лекарствения продукт
3.2.Р. 5.1. Спецификация(и)
3.2.Р. 5.2. Аналитични методики
3.2.Р. 5.3. Валидиране на аналитичните методики
3.2.Р. 5.4. Анализ на партиди
3.2.Р. 5.5. Охарактеризиране на примеси
3.2.Р. 5.6. Обосноваване на спецификациите
3.2.Р. 6. Стандартни вещества или сравнителни материали
3.2.Р. 7. Система опаковка-затваряне
3.2.Р. 8. Стабилност
3.2.Р. 8.1. Обобщение на изпитванията за стабилност и заключение
3.2.Р. 8.2. Протокол за изпитване за стабилност след разрешаването за употреба/регистрацията и задължения във връзка със стабилността
3.2.Р. 8.3. Данни за стабилност
3.2.А. Приложения
3.2.А. 1. Помещения и оборудване
3.2.А. 2. Оценка на безопасността във връзка със странични агенти
3.2.А. 3. Помощни вещества
3.2. R. Регионална информация
3.2. R. 1. Схема за валидиране на производствения процес на лекарствения продукт
3.2. R. 2. Медицински изделия (представляващи част от крайния продукт)
3.2. R. 3. Сертификат(и) за съответствие
3.2. R. 4. Лекарствени продукти, които съдържат или в чийто процес на производство се използват материали от животински и/или човешки произход
3.3. Библиография
II. Основни принципи и изисквания
1. Представените химични, фармацевтични и биологични данни за активните вещества и за крайния лекарствен продукт трябва да обхващат цялата съществена информация относно разработването, производствения процес, охарактеризирането и свойствата, действията и изискванията за контрол на качеството и за стабилността, както и описание на състава и формата на предлагане на крайния лекарствен продукт.
2. Информацията се представя в две основни части: част 3.2. S - за активните вещества, и част 3.2. Р - за крайния лекарствен продукт. Когато лекарственият продукт съдържа повече от едно активно вещество, в част 3.2. S се представя пълна информация за всяко активно вещество поотделно.
3. В този модул се представя подробна информация за изходните материали и суровините, използвани по време на производството на активните вещества, и за помощните вещества, включени в производствената рецепта на крайния лекарствен продукт.
4. Всички процедури и методи, използвани за производството и контрола на активните вещества и крайния лекарствен продукт, се описват достатъчно подробно, така че да могат да бъдат възпроизведени при контролните изпитвания, провеждани по искане на Изпълнителната агенция по лекарствата. Всички методики за изпитване трябва да съответстват на актуалното състояние на научния прогрес и трябва да са валидирани. Представят се и резултатите от проучванията във връзка с валидирането. При методики за изпитване, включени в Европейската фармакопея, описанието на методиката се замества с точното й посочване в съответната монография или обща глава на фармакопеята, ако там методиката е описана достатъчно подробно.
5. Монографиите на Европейската фармакопея се прилагат за всички вещества, препарати и лекарствени форми, които са включени в нея. За другите вещества всяка държава членка може да изисква спазване на националната си фармакопея.
Когато даден материал, включен в Европейската фармакопея или във фармакопея на държава членка, е произведен по начин, вследствие на който е възможно да съдържа примеси, които не се контролират в монографията на фармакопеята, тези примеси и максималните им допустими граници трябва да се обявят и трябва да се опише подходяща методика за изпитването им. В случаите, когато спецификация, съдържаща се в монография на Европейската фармакопея или във фармакопеята на държава членка, може да се окаже недостатъчна за осигуряване на качеството на веществото, Изпълнителната агенция по лекарствата може да изиска от притежателя на разрешението за употреба по-подходящи спецификации.
При аналитични методики, включени в Европейската фармакопея, описанието във всеки раздел може да бъде заменено с точното им посочване в съответната монография(и) или обща(и) глава(и) на фармакопеята, ако там методиките са описани достатъчно подробно.
6. В случай че изходен материал, суровина, активно вещество или помощно вещество не са описани нито в Европейската фармакопея, нито във фармакопея на държава членка, би могло да се приеме съответствие с монография от фармакопеята на трета държава. В такива случаи заявителят представя копие от монографията, придружено с превод, ако е необходим, и валидиране на аналитичните методики, съдържащи се в монографията.
7. Когато за активно вещество, изходен материал, суровина или помощно вещество има актуален Сертификат за съответствие на монография на Европейската фармакопея, издаден от Европейския директорат по качество на лекарствата, заявителят трябва да го представи в съответния раздел на този модул на досието. Тези сертификати заместват данните в съответните раздели на модул 3 от досието, ако производителят на съответния материал писмено е уверил заявителя, че производственият процес не е променян след издаване на сертификата за съответствие. В случай че сертификатът за съответствие съдържа твърде малко информация (напр. за стабилността), може да е необходимо в досието да бъде представена допълнителна информация. Когато се използва сертификат за съответствие за стерилно активно вещество, в досието трябва да бъдат включени данни за процеса за стерилизация, използван при производството му, и съответното валидиране на процеса.
8. За добре определено активно вещество подробното описание на производствения процес, описанието на контрола на качеството по време на производство и валидирането на процесите могат да бъдат представени в Изпълнителната агенция по лекарствата директно от производителя на активното вещество в отделен документ (основно досие на активното вещество, ASMF). В такъв случай производителят трябва да предостави на заявителя на лекарствения продукт всички данни, които може да са необходими на последния, за да поеме отговорността за лекарствения продукт. В раздел 3.2. S на досието заявителят трябва да представи копие от най-новата версия на отворената част на основното досие на активното вещество, като тя трябва да е идентична с тази, представена в Изпълнителната агенция по лекарствата от производителя на активното вещество. Производителят трябва да е потвърдил писмено на заявителя, че гарантира постоянство на качеството на партидите и няма да променя производствения процес и спецификациите, без да уведоми заявителя. За промяна се представя заявление в Изпълнителната агенция по лекарствата, заедно със съответните документи и данни.
9. В случай че се използват материали, произхождащи от преживни животни, на всеки етап от производствения процес заявителят трябва да докаже съответствието на използваните материали с актуалното “Ръководство относно свеждане до минимум на риска от предаване на причинители на животински спонгиформни енцефалопатии чрез лекарствени продукти за хуманната и ветеринарна медицина”, публикувано от Европейската комисия в “Официален вестник” на Европейския съюз. Доказването на съответствие с гореспоменатото ръководство може да се извърши или като се представи (за предпочитане) съответният Сертификат за съответствие на монография на Европейската фармакопея относно спонгиформните енцефалопатии, издаден от Европейския директорат по качество на лекарствата, или като се представят научни данни за потвърждаване на съответствието.
10. За странични агенти се представя информация, в която се оценява рискът по отношение на потенциално замърсяване със странични агенти (вируси или други) съгласно съответните ръководства и съответните общи глави и обща монография на Европейската фармакопея.
11. Цялата специална апаратура и оборудване, които могат да се използват на който и да е етап от производствения процес и при контрола на лекарствения продукт, се описват достатъчно подробно.
12. В случай че лекарственият продукт съдържа медицински изделия, ако е приложимо, се представя СЕ маркировката, изискваща се за медицинските изделия съгласно законодателството на Европейската общност.
13. До името на всеки раздел на част 3.2. S се посочват името на активното вещество, за което се отнася съответният раздел, и неговият производител. До името на всеки раздел на част 3.2. Р се посочват името на лекарствения продукт, за който се отнася разделът, и съответната лекарствена форма. До името на раздел 3.2.А. 1 в скоби се посочват името на продукта и производителят, за които се отнасят данните. Раздел 3.2.А. 1 се изисква само за биологични продукти. До името на раздел 3.2.А. 2 се посочват името на продукта, лекарствената форма и производителят.
В модул 3 на досието специално внимание се отделя на следните елементи: 3.2. S. Активно вещество
3.2. S.1. Обща информация
3.2. S.1.1. Номенклатура
Информацията относно номенклатурата на активното вещество включва препоръчаното международно непатентно име; фармакопейно име (в Европейската фармакопея или, ако в нея няма - в друга фармакопея), химично име/имена; фирмен или лабораторен код; други непатентни имена; регистрационен номер съгласно Chemical Abstract service (CAS №).
3.2. S.1.2. Структура
Представят се съответната структурна формула, включително относителна и абсолютна стереохимична формула, молекулна формула и относителна молекулна маса.
3.2. S.1.3. Общи свойства
Трябва да бъдат посочени физикохимичните и другите свойства на активното вещество, напр. външен вид, цвят, физично състояние, полиморфизъм, разтворимост, профили на разтваряне, pH и pKa, точки на топене и/или кипене, хигроскопичност и др., включително биологичната активност при биологични лекарствени продукти.
3.2. S.2. Производство
Описанието на производствения процес на активното вещество представя задължението, което поема заявителят по отношение на производството на активното вещество. За да се опишат адекватно производственият процес и неговият контрол, следва да се представи подходяща информация съгласно ръководствата, публикувани от Европейската агенция по лекарствата. В случай, че наличието на потенциално патогенни странични агенти е неизбежно, съответният материал се използва само ако по-нататъшната обработка в производствения процес осигурява елиминирането и/или инактивирането им, което трябва да е валидирано.
3.2. S.2.1. Производител(и)
Представят се имената, адресите и отговорностите на всеки производител, включително на подизпълнителите, както и на всяко място на производство или място, на коeто се извършват производство и изпитвания.
3.2. S.2.2. Описание на производствения процес и контрола по време на производството
3.2. S.2.3. Контрол на материалите
Всички материали, необходими за производството на активното вещество (напр. суровини, изходни материали, разтворители, реактиви, катализатори), трябва да са изброени, като е посочено мястото на всеки материал в производствения процес и е представена информация относно качеството и контрола на тези материали. Трябва да бъде представена информация, показваща, че материалите отговарят на стандарти, съответстващи на предназначението им.
За биологични лекарствени продукти се прилагат следните допълнителни изисквания: Описват се и се документират произходът и историята на изходните материали.
Заявителят следва да покаже, че активното вещество отговаря на актуалното “ръководство относно свеждане до минимум на риска от предаване на причинители на животински спонгиформни енцефалопатии чрез лекарствени продукти”, публикувано от Европейската комисия в “Официален вестник” на Европейския съюз.
Когато се използват клетъчни банки, трябва да бъде показано, че характеристиките на клетките са останали непроменени след броя субкултивирания, използвани за производството, както и при по-голям от използвания брой субкултивирания.
Посевните материали, клетъчните банки, сборните плазма или серум и другите материали от биологичен произход, а доколкото е възможно, и материалите, от които те се получават, трябва да се изпитват за странични агенти.
Ако наличието на потенциално патогенни странични агенти не може да бъде предотвратено, съответният материал може да се използва само ако по-нататъшната обработка осигурява елиминирането и/или инактивирането им, което трябва да е валидирано.
Винаги когато е възможно, производството на ваксини се основава на система от посевни серии и на установени клетъчни банки. За бактериалните и вирусните ваксини характеристиките на инфекциозния агент трябва да се доказват на посевния материал. При живите ваксини освен това трябва да се докаже стабилността на атенюирането на посевния материал; ако това доказателство не е достатъчно, атенюирането трябва да се доказва и на етапа на производство.
За лекарствените продукти, получени от човешка кръв или човешка плазма, произходът, критериите и процедурите за събиране, транспортиране и съхранение на изходния материал трябва да бъдат описани и документирани в съответствие с изискванията, описани в приложение № 4.1.
Трябва да бъдат описани производствените помещения и оборудване.
3.2. S.2.4. Контрол на критичните етапи и междинните продукти
Трябва да се представят изпитванията със съответните критерии за приемане (с обосновка, включително експериментални данни), които се провеждат на всеки критичен етап на производствения процес, за да се осигури контрол на процеса. Представя се информация относно качеството и контрола на междинните продукти.
3.2. S.2.5. Валидиране и/или оценка на производствения процес
Включва се информация от изпитвания за валидиране и/или оценка на процеса. Задължително се включват данните от изпитванията за валидиране и/или оценка на асептичното производство и стерилизацията.
Данните от валидирането и оценката на отстраняването и/или инактивирането на вируси се представят в приложение 3.2.А. 2 на модул 3.
3.2. S.2.6. Разработване на производствения процес
Представя се описание и обсъждане на значителните промени на производствения процес и/или на мястото на производство на активното вещество, направени по време на разработването (т.е. отнасящи се до активното вещество, използвано за производство на партидите за неклиничните и клиничните изпитвания, при увеличаване капацитета на процесите, за производство на пилотните и, ако има такива, на партидите с предлаганата производствена големина).
3.2. S.3. Охарактеризиране
3.2. S.3.1. Структура и други характеристики
Представят се данни за структурата и други характеристики на активното вещество.
Трябва да бъде представено потвърждение на структурата на активното вещество въз основа напр. на пътя на синтез и физикохимични и/или имунохимични и/или биологични методи.
3.2. S.3.2. Примеси
Примесите трябва да бъдат обявени, идентифицирани и квалифицирани съгласно изискванията на съответните монографии и общи глави на Европейската фармакопея. Описват се потенциалните примеси, произлизащи от начина на синтез, и потенциалните примеси, които могат да се получат при производството, пречистването и съхранението, включително разпадните продукти, както и аналитичните методики за изпитването им.
3.2. S.4. Контрол на активното вещество
3.2. S.4.1. Спецификация
Представя се спецификацията на заявителя за рутинен контрол на активното вещество.
3.2. S.4.2. Аналитични методики
Представят се аналитичните методики на заявителя за изпитване на активното вещество.
3.2. S.4.3. Валидиране на аналитичните методики
Представя се информация за валидирането на аналитичните методики за изпитване на активното вещество, включително експериментални данни.
3.2. S.4.4. Анализ на партиди
Представят се резултатите от контрола, проведен върху отделни партиди, и описание на съответните партиди (дата и място на производство, големина на партидите и предназначението им, включително за предклинични и клинични изпитвания).
3.2. S.4.5. Обосноваване на спецификацията
Обосновава се изборът на спецификацията на активното вещество.
3.2. S.5. Стандартни вещества или сравнителни материали
Сравнителните препарати и стандартните вещества се посочват и описват подробно. Където е приложимо, се използват химичните и биологичните сравнителни материали на Европейската фармакопея.
3.2. S.6. Система опаковка-затваряне
Представя се описание на системата от опаковката и нейното затваряне, както и техните спецификации.
3.2. S.7. Стабилност
3.2. S.7.1. Обобщение на изпитванията за стабилност и заключение
Трябва да се обобщят видовете проведени изпитвания, използваните протоколи и резултатите от изпитванията. В заключението се посочват условията за съхранение, както и срокът, след който е необходимо повторно изпитване, или срокът на годност, обосновани с резултатите от изпитванията за стабилност.
3.2. S.7.2. Протокол за изпитване за стабилност след разрешаването за употреба/регистрацията и задължения, свързани със стабилността
3.2. S.7.3. Данни за стабилност
В подходящ формат се представят подробните резултати от изследванията за стабилност, включително информация за аналитичните методики, използвани за получаване на данните, както и валидирането на тези методики.
3. 2.Р. Лекарствен продукт
3.2.Р. 1. Описание и състав на лекарствения продукт
Представя се описание на крайния лекарствен продукт и неговия състав. Информацията включва описание на лекарствената форма и състава с всички съставки на крайния лекарствен продукт, тяхното количество за единица, както и функциите на съставките: а) активните вещества; б) съставките на помощните вещества, независимо от тяхното естество и използваното количество, включително оцветителите, консервантите, адювантите, стабилизаторите, сгъстителите, емулгаторите, подобряващите вкуса и аромата вещества и др.; в) съставките от външното покритие на лекарствени продукти, предназначени да бъдат погълнати или приложени по друг начин на пациента (твърди, меки и ректални капсули, обвити и филмирани таблетки и др.); г) освен тези данни се представят и съответни данни за вида на опаковката и където е необходимо, начинът на нейното затваряне, заедно с данни за изделията, с които лекарственият продукт ще се използва или прилага и които ще се доставят с лекарствения продукт.
Съставките на лекарствените продукти се обявяват по следния начин: а) веществата, включени в Европейската фармакопея, или ако не са включени там, в националната фармакопея на някоя от държавите членки - чрез заглавието на въпросната фармакопейна монография с посочване на фармакопеята; б) останалите вещества - чрез международното непатентно име (INN), препоръчано от Световната здравна организация, или ако няма такова - точното научно обозначение; веществата, които нямат международно непатентно име или точно научно обозначение, се описват чрез посочване как и от какво са произведени, допълнено, ако е необходимо, с други важни подробности; в) оцветителите - чрез “Е” кода за съответното вещество, посочен в приложение № 7 на Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните (ДВ, бр. 44 от 2002 г.).
В зависимост от лекарствената форма количеството на всяко активно вещество в крайния лекарствен продукт се посочва чрез масата или броя единици биологична активност, изразени за дозова единица или за единица маса или обем.
Активните вещества, които са включени под формата на съединения или производни, се изразяват количествено чрез масата на съответното съединение или производно (напр. сол, естер), и ако е уместно - чрез масата на активната(ите) част(и) на молекулата (напр. база, киселина).
За лекарствени продукти, съдържащи активно вещество, което за първи път е предмет на заявление за разрешаване за употреба на територията на която и да е от държавите членки, количественото съдържание на активното вещество, ако то e сол или хидрат, трябва да бъде изразявано чрез масата на активната(ите) част(и) на молекулата. За едно и също активно вещество количественото му съдържание във всички лекарствени продукти, получаващи впоследствие разрешение за употреба в някоя от държавите членки, трябва да бъде изразено по същия начин както при първия разрешен продукт.
Единиците за биологична активност се използват за вещества, които не могат да бъдат химично дефинирани. Когато Световната здравна организация е определила международна единица за биологична активност, се използва тази единица. Когато не е определена международна единица за биологична активност, единиците за биологична активност се изразяват по такъв начин, че да дават еднозначна информация за активността на веществата, като ако е приложимо, се използват единиците на Европейската фармакопея.
3.2.Р. 2. Фармацевтично разработване
Този раздел трябва да съдържа информация относно изследванията за разработване, проведени, за да се установи, че cъставът, лекарствената форма, производствената рецепта, производственият процес, системата от опаковката и нейното затваряне, микробиологичните характеристики и указанията за употреба са подходящи за планираното приложение, посочено в документацията към заявлението за разрешаване за употреба.
Изследванията, описани в настоящата глава, се различават от рутинните контролни изпитвания, които се извършват съгласно спецификациите. Определят се и се описват критичните параметри на производствената рецепта и особеностите на производствения процес, които може да повлияят на възпроизводимостта на партидите, действието на лекарствения продукт и неговото качество. Когато е подходящо, се дават препратки към допълнителни подкрепящи данни в съответните части от модул 4 (доклади от неклинични изпитвания) и модул 5 (доклади от клинични изпитвания) на документацията към заявлението за разрешаване за употреба.
3.2.Р. 2.1. Съставки на лекарствения продукт
3.2.Р. 2.1.1. Активно вещество
Представя се документация за съвместимостта на активното вещество с помощните вещества, както и основните физикохимични характеристики на активното вещество (напр. съдържание на вода, разтворимост, разпределяне по големина на частиците, полиморфизъм и др.), които са от значение за действието на крайния лекарствен продукт, а ако продуктът съдържа няколко активни вещества - и съвместимостта между различните активни вещества.
3.2.Р. 2.1.2. Помощни вещества
Обосновава се изборът на помощните вещества, особено по отношение на концентрацията им и характеристиките, които могат да окажат влияние върху действието на лекарствения продукт в съответствие с изпълняваните от тях функции.
3.2.Р. 2.2. Лекарствен продукт
3.2.Р. 2.2.1. Разработване на лекарствения продукт
Описва се разработването на крайния продукт, като се вземат предвид предложеният път на въвеждане и употребата.
3.2.Р. 2.2.2. Излишъци
Обосновават се всички излишъци в производствената(ите) рецепта(и).
3.2.Р. 2.2.3. Физикохимични и биологични свойства
Разглеждат се всички физикохимични и биологични параметри, които имат отношение към действието на крайния продукт.
3.2.Р. 2.3. Разработване на производствения процес
Обсъжда се изборът и оптимизирането на производствения процес, както и различията между производствения(ите) процес(и), които са използвани за производството на партидите за основните клинични изпитвания, и процеса, който се използва за производството на предлагания краен лекарствен продукт.
3.2.Р. 2.4. Система опаковка-затваряне
Представя се информация за пригодността на системата от опаковката и нейното затваряне по отношение на съхранението, транспортирането и употребата на лекарствения продукт. Взема се предвид и възможното взаимодействие между лекарствения продукт и опаковката.
3.2.Р. 2.5. Микробиологични особености
Микробиологичните параметри на лекарствена форма при нестерилни и стерилни продукти трябва да са в съответствие с Европейската фармакопея и да са документирани съгласно нейните предписания.
Трябва да бъдат разгледани микробиологичните особености на лекарствената форма и изборът и ефикасността на консервиращата система при продукти, съдържащи антимикробни консерванти. При стерилни продукти трябва да се обсъди пригодността на системата от опаковката и нейното затваряне да предотвратява микробно замърсяване.
3.2.Р. 2.6. Съвместимост
Представя се информация за съвместимостта на крайния лекарствен продукт с разтворителя (ите), разредителя(ите) или дозиращите изделия, подкрепяща информацията за продукта.
3.2. P. 3. Производство
3.2.Р. 3.1. Производител(и)
Посочват се името, адресът и отговорността на всеки производител, включително подизпълнителите, както и всички места на производство или места, на които се извършват производство и изпитвания.
3.2.Р. 3.2. Производствена рецепта
Представя се производствената рецепта, съдържаща списък на всички съставки, които се използват в производствения процес на лекарствената форма, техните количества за партида, включително излишъците, и препратка към стандартите за тяхното качество.
3.2.Р. 3.3. Описание на производствения процес и контрола по време на производството
Описанието на начина на производство трябва да е представено така, че да дава в достатъчна степен информация за естеството на операциите и да включва най-малко следното: а) посочват се различните етапи от производството, включително контролът на процеса и съответните критерии за приемане, така че да може да се направи оценка дали използваните за производството на лекарствената форма процеси биха могли да доведат до неблагоприятна промяна в съставките на продукта; б) при непрекъснат производствен процес се представя пълна информация относно прилаганите мерки за осигуряване на хомогенността на крайния лекарствен продукт; в) за стерилните лекарствени продукти - подробни данни относно процеса на стерилизация и/или използваните асептични процедури.
3.2.Р. 3.4. Контрол на критичните етапи и междинните продукти
Включват се данни за контролните изпитвания на продукта, които се провеждат на междинен етап от производствения процес, за да се осигури постоянство при производството.
Тези изпитвания са необходими за проверка на съответствието на лекарствения продукт с производствената рецепта, в случай че заявителят по изключение предлага аналитичен метод за изпитване на крайния лекарствен продукт, който не включва количествено определяне на всички активни вещества (или на всички съставки на помощните вещества, които подлежат на същите изисквания като активните вещества). Същото се отнася за случаите, в които контролът на качеството на крайния лекарствен продукт включва по необходимост контролните изпитвания по време на производството, особено когато лекарственият продукт е дефиниран главно чрез начина си на производство.
3.2.Р. 3.5. Валидиране и/или оценка на производствения процес
Представят се описание и резултати от експерименталните изследвания за валидиране на критичните етапи и критичните изпитвания в процеса на производство, особено когато се използва нестандартен метод на производство.
3.2.Р. 4. Контрол на помощните вещества
Изброяват се всички материали, необходими за производството на помощните вещества, като се посочва мястото на всеки материал в производствения процес. Представя се информация относно качеството и контрола на тези материали.
Представя се информация, която да показва, че материалите отговарят на подходящи стандарти с оглед на предназначението им.
Оцветителите при всички случаи трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните.
3.2.Р. 4.1. Спецификации
За всяко помощно вещество се представят подробни спецификации.
3.2.Р. 4.2. Аналитични методики
Аналитичните методики се описват.
3.2.Р. 4.3. Валидиране на аналитичните методики
Представя се информация за валидирането на аналитичните методики, използвани за изпитване на помощните вещества, включително експериментални данни.
3.2.Р. 4.4. Обосноваване на спецификациите
3.2.Р. 4.5. Помощни вещества с човешки или животински произход
Трябва да бъде представена информация относно странични агенти (подробна информация се представя в приложение 3.2.А. 2 на модул 3)
По отношение на специалните мерки за предотвратяване предаването на животински спонгиформни енцефалопатии заявителят трябва да представи доказателства, включително и за помощните вещества, че лекарственият продукт е произведен в съответствие с актуалното “Ръководство относно свеждане до минимум на риска от предаване на причинители на животински спонгиформни енцефалопатии чрез лекарствени продукти”, публикувано от Европейската комисия в “Официален вестник” на Европейския съюз.
Доказването на съответствие с горепосоченото ръководство може да се постигне или чрез представяне на Сертификат за съответствие на монографията на Европейската фармакопея относно спонгиформните енцефалопатии (за предпочитане), или чрез представяне на научни данни в потвърждение на съответствието.
3.2.Р. 4.6. Нови помощни вещества
За всяко помощно вещество, което се използва за пръв път в лекарствен продукт или чрез нов път на въвеждане, се представя документация, която съдържа подробната химична, фармацевтична и биологична информация за веществото, включително подробни данни за производството, охарактеризирането и контрола с препратки към съответните данни за безопасност (неклинични и клинични). Тази документация се изготвя, като се спазва форматът, описан в част 3.2. S за активното вещество.
Подробната информация се представя в приложение 3.2.А. 3 на модул 3.
Информацията за новото помощно вещество може да се представи като самостоятелен документ. Когато заявителят е различен от производителя на съответното ново помощно вещество, този документ следва да бъде предоставен на заявителя за представяне на компетентния орган (Изпълнителната агенция по лекарствата).
Включват се препратки към модул 4 от досието, където се представя допълнителна информация относно изпитванията за токсичност, проведени с новото помощно вещество.
Данните от клиничните изпитвания се представят в модул 5.
3.2.Р. 5. Контрол на лекарствения продукт
За контрола на крайния лекарствен продукт партида от лекарствен продукт е количеството, състоящо се от всички единици на лекарствената форма, които са произведени от едно и също изходно количество материал и са били подложени на една и съща серия от производствени и/или стерилизационни операции, или в случаите на непрекъснат производствен процес - всички единици, произведени за определен период от време.
Максималното допустимо отклонение от съдържанието на активното вещество в крайния лекарствен продукт трябва да не превишава ± 5 процента по време на производството, ако няма достатъчно основание за по-голямо отклонение.
В изброените по-долу раздели се представя подробна информация за спецификациите (за освобождаване и за срока на годност), обосноваване на избора им, методите за анализ и тяхното валидиране.
3.2.Р. 5.1. Спецификация(и)
Представят се спецификациите при освобождаване и за срока на годност на лекарствения продукт.
3.2.Р. 5.2. Аналитични методики
3.2.Р. 5.3. Валидиране на аналитичните методики
3.2.Р. 5.4. Анализ на партиди
Представят се резултатите от анализ на партиди и описание на съответните партиди.
3.2.Р. 5.5. Охарактеризиране на примеси
3.2.Р. 5.6. Обосноваване на спецификациите
3.2.Р. 6. Стандартни вещества или сравнителни материали
Препаратите за сравнение и стандартите, които се използват за изпитване на крайния лекарствен продукт, се посочват и се описват подробно, ако не са описани в раздел 3.2. S.5.
3.2.Р. 7. Система опаковка-затваряне
Описва се системата от опаковка и нейното затваряне, включително идентичността на всеки материал за изработване на първичната опаковка, и се представят спецификациите им. Спецификациите трябва да включват описание, идентификация и критични размери, където е уместно. Където е подходящо, се включват нефармакопейни методи със съответното валидиране.
За компонентите на вторичната опаковка, които не изпълняват определени функции, се представя само кратко описание. За компонентите на вторичната опаковка, които изпълняват определени функции, се представя допълнителна информация.
3.2.Р. 8. Стабилност
3.2.Р. 8.1. Обобщение на изпитванията за стабилност и заключение
Обобщават се видовете проведени изпитвания, използваните протоколи и резултатите от изпитванията. Заключението трябва да съдържа предложение за срок на годност и условия за съхранение, включително на насипния продукт, след отваряне, след разтваряне/разреждане/супендиране (където е приложимо), обосновано с резултати от изпитванията за стабилност.
3.2.Р. 8.2. Протокол за изпитване за стабилност след разрешаване за употреба/регистрация и задължения във връзка със стабилността
3.2.Р. 8.3. Данни за стабилност
В подходящ формат се представят подробните резултати от изследванията за стабилност, включително информация относно аналитичните методики, използвани за получаване на данните, и валидирането на тези методики; при ваксини, когато е необходимо, се представят данни за кумулативната им стабилност, т.е. данни за стабилност на партиди краен продукт, при производството на които са използвани изходни материали, активни вещества и междинни продукти, които на всеки етап са съхранявани за максималния предложен срок.
3.2.А. Приложения
3.2.А. 1. Помещения и оборудване
Това приложение се представя само при биологични лекарствени продукти и съдържа: а) диаграма, представяща производствената последователност, включително движението на суровините, персонала, отпадъците и междинните продукти към и от производствените зони. Следва да бъде представена информация и за зоните и помещенията в съседство с производствените, които може да са от значение за осигуряване качеството на продукта; б) информация за всички други продукти (одобрени или в процес на разработване), които се произвеждат или обработват в същите зони и помещения като продукта, за който се отнася заявлението за разрешаване за употреба; в) обобщено описание на оборудването, влизащо в контакт с продукта, и неговата употреба (дали се използва и за други цели или единствено за този продукт); информация за подготовката, почистването, стерилизацията и съхранението на посоченото оборудване и материали; г) информация за процедурите (напр. почистване и планиране на производствения график) и конструктивните характеристики на помещенията и съоръженията (напр. класификация на зоните) за предотвратяване на замърсяване и кръстосано замърсяване на зоните и оборудването, където се извършват действия за приготвяне на клетъчни банки и производство на продукт.
3.2. A. 2. Оценка на безопасността във връзка със странични агенти
В този раздел се представя информация и оценка на риска по отношение на потенциално замърсяване със странични агенти.
3.2.А. 3. Помощни вещества
3.2. R. Регионална информация
3.2. R. 1. Схема за валидиране на производствения процес на лекарствения продукт
3.2. R. 2. Медицински изделия (представляващи част от лекарствения продукт)
3.2. R. 3. Сертификат(и) за съответствие на монографии на Европейската фармакопея - за химична чистота и микробиологично качество, за стерилни активни вещества, за растителни вещества и препарати, TSE и комбинирани сертификати за съответствие, в зависимост от случая.
3.2. R. 4. Лекарствени продукти, които съдържат или в чийто процес на производство се използват материали от животински и/или човешки произход
За всички заявления трябва да се попълни таблица А - “Материали от животински произход, попадащи в обхвата на ръководството относно свеждане до минимум на риска от предаване на причинители на животински спонгиформни енцефалопатии чрез лекарствени продукти”.
Трябва да бъдат приложени наличните TSE-сертификати за съответствие.
За материали от животински произход, които не попадат в обхвата на ръководството относно свеждане до минимум на риска от предаване на причинители на животински спонгиформни енцефалопатии чрез лекарствени продукти, се попълва таблица В - “Други материали от животински произход”.
В случай, че лекарственият продукт съдържа или при производството му се използват материали от човешки произход, се попълва таблица С - “Албумин и други материали, получени от човешки тъкани”.
3.3. Библиография
Представя се основната цитирана литература.
Таблица А: Материали от животински произход, попадащи в обхвата на ръководството за свеждане до минимум на риска от предаване на причинители на животински спонгиформни енцефалопатии чрез лекарствени продукти1 за хуманната и ветеринарната медицина
Лекарствен продукт: (Свободно избрано име/INN)
Заявител: Дата на попълване на таблицата: Име на материала: Име и адрес на производителя2 Вид животни и тъкан, от които се получава материалът
Страна на произход на животните, от които е получен материалът
Има ли TSE-сертификат за съответствие3 за материала от животински произход? (№ и дата на сертификата, прилага се копие от него) нителна среда, които се използват при рутинното производство като реагент/съставка на хранителна среда, които се използват за получаване на нови първични клетъчни банки4 като реагент/съставка на хранителна среда, които се използват за получаване на работни клетъчни банки изходен материал, използван при производството на активни вещества изходен материал, използван при производството на помощно вещество друга (да се опише)
1 Актуалната към момента на подаване на заявлението версия на ръководството.
2 Трябва да се отбележи производителят, а не доставчикът на материала от животински произход. За еднакъв материал, произведен от различни производители, за всеки производител се използва отделна колона.
3 Производителите на материали от животински произход могат да представят досие в Европейската фармакопея, за да получат Сертификат за съответствие на монографията “Продукти с риск за предаване на животински спонгиформни енцефалопатии”.
4 Материалите от преживни животни, използвани при получаването на съществуващи първични клетъчни банки, трябва да се включат в таблица В.
Таблица В: Други материали от животински произход1
Лекарствен продукт: (Свободно избрано име/INN)
Заявител: Дата на попълване на таблицата: Име на материала: Име и адрес на производителя Вид животни и тъкан, от които се получава материалът
Страна на произход на животните, от които е получен материалът териала хранителна среда, използва- ни при рутинното производство като реагент/съставка на хранителна среда, използвани за получаване на първични клетъчни банки2 като реагент/съставка на хранителна среда, използвани за получаване на работни клетъчни банки изходен материал, използван при производството на активни вещества като помощно вещество изходен материал, използван при производството на помощно вещество друга (да се опише)
1 Материали, които не попадат в обхвата на актуалното ръководство за свеждане до минимум на риска от предаване на причинители на животински спонгиформни енцефалопатии чрез лекарствени продукти.
2 В тази таблица трябва да се включат и материалите от преживни животни, използвани при получаване на съществуващи първични клетъчни банки.
Таблица С: Албумин и други материали, получени от човешки тъкани
Лекарствен продукт: (Свободно избрано име/INN)
Заявител: Дата на попълване на таблицата: Име на материала: Доставчик
Тъкан, от която се получава материалът
Страна(и), в която е извършено взимането на донорския материал
Има ли материалът разрешение за употреба?
Ако има, се отбелязва държавата членка и № на разрешението за употреба хранителна среда
Приложение № 4.1 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “в”
Специфични изисквания към модул 3 за лекарствени продукти, получени от човешка кръв или човешка плазма
За лекарствените продукти, получени от човешка кръв или човешка плазма, изискванията към досието, споменати в “Информация, свързана с изходните суровини и материали” по отношение на изходни материали, получени от човешка кръв или човешка плазма, може да бъде заместена от т.нар. основно досие на плазма (Plasma Master File), одобрено в съответствие с тази част.
А) Основни принципи: За целите на това приложение: 1. Всеки център или институт за фракциониране/преработка на плазма трябва да създаде и поддържа в актуален вид набор с подробна информация по отношение на основното досие на плазмата.
2. Основното досие на плазмата трябва да се представя на Европейската агенция по лекарствата или на регулаторните органи от заявителя за разрешаване за употреба или от притежателя на разрешението за употреба. Където заявителят или притежателят на разрешението за употреба се различават от притежателя на основното досие на плазмата, същото трябва да бъде предоставено на разположение на заявителя или притежателя на разрешението за употреба за представяне пред регулаторните органи. Във всеки случай заявителят или притежателят на разрешението за употреба носят отговорността за лекарствения продукт.
3. Регулаторният орган, оценяващ разрешението за употреба, следва да изчака издаването на сертификат от Европейската агенция по лекарствата, преди да вземе решение по конкретното заявление.
4. Всяко досие за разрешаване за употреба на продукт, съдържащ в себе си продукти, получени от човешка плазма, трябва да се позовава на основно досие на плазмата, използвана като изходен материал за производството им.
Б) Съдържание: Основното досие на плазмата трябва да съдържа следната информация: I. Произход на плазмата: 1. Информация за центровете и институтите, където се провежда събирането на кръвта/плазмата, включително проведени инспекции и одобрение, и епидемиологични данни по отношение на кръвните трансмисивни инфекции.
2. Информация за центровете и институтите, където се осъществява изследването на дарената кръв (плазма) и на сборната плазма (плазмен пул), включително информация за проведените инспекции и статут.
3. Критерии за подбор/изключване на донори.
4. Въведена система за проследяемост на всяка дарена единица кръв от кръводарителския център до крайния продукт и обратно.
II. Качество и безопасност на плазмата: 1. Съответствие с изискванията на монографиите от Европейската фармакопея.
2. Изследване на отделните дарявания на кръв/плазма и сборната плазма (плазмен пул) по отношение на инфекциозни причинители, включвайки информация за използваните методи, а в случаите, когато се касае за сборна плазма - и за валидиране на използваните методи.
3. Технически характеристики на саковете, използвани за събиране на кръв или плазма, и за използвания в тях антикоагулант.
4. Условия за съхранение и транспорт на плазмата.
5. Процедури за опис на плазмата и карантинирането й.
6. Характеризиране на плазмения пул.
III. Създадената система на място между производителя на лекарствени продукти от плазмен произход и/или този, който преработва/фракционира плазмата, от една страна, и центровете за събиране на кръв/плазма и нейното изследване, от друга страна, която да определя точно условията на тяхното взаимодействие и уточнените спецификации.
Допълнително в основното досие на плазмата трябва да се съдържа списък с лекарствените продукти, за които е валидно това основно досие, където лекарствените продукти имат получено разрешение за употреба или са в процедура по получаване на такова разрешение, включително и лекарствени продукти по глава четвърта ЗЛПХМ по отношение въвеждането на правилата за Добра клинична практика при провеждането на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманната медицина.
В) Оценка и сертифициране: 1. За лекарствени продукти, които все още нямат разрешение за употреба, заявителят следва да представи пълно досие на регулаторния орган, което да е придружено от отделно основно досие на плазмата, където такова все още не съществува.
2. Основното досие на плазмата е предмет на научна и техническа оценка, която се провежда от Европейската агенция по лекарствата. Положителната оценка ще води до издаване на сертификат за съответствие с Европейското законодателство по отношение на основно досие на плазма, който следва да бъде придружен от оценъчен доклад. Издаденият сертификат ще бъде валиден в целия Европейски съюз.
3. Основното досие на плазмата трябва да бъде осъвременявано и оценявано ежегодно.
4. Като втори етап от разпоредбите в първа, втора и трета точка регулаторният орган, който ще издаде или вече е издал разрешение за употреба, следва да взема предвид сертифицирането, подновяването на сертифицирането или промяната в основното досие на плазмата на съответния лекарствен продукт.
5. По изключение от разпоредбите на втора точка там, където дадено основно досие на плазма съответства на лекарствени продукти, получени от кръв/плазма, разрешението за употреба на които е ограничено само в една държава членка, научната и техническата оценка на това основно досие на плазма се извършва от регулаторния орган на тази държава членка.
Приложение № 4.2 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “в”
Специфични изисквания към модул 3 за ваксини
При ваксини за приложение в хуманната медицина и по изключение от разпоредбите на модул 3 за “активно(и) вещество(а)” се прилагат следните изисквания, основани на използването на система за основно досие на ваксинен антиген (Vaccine Antigen Master File).
Досието за разрешение за употреба на ваксина, с изключение на ваксината срещу грип при хора, е необходимо да включва основно досие на ваксинен антиген за всеки ваксинен антиген, който е активно вещество в тази ваксина.
А) Принципи
За целите на това приложение: 1. Една ваксина може да съдържа един или няколко различни ваксинни антигена. Има толкова активни вещества, колкото ваксинни антигени присъстват във ваксината.
2. Една комбинирана ваксина съдържа най-малко два различни ваксинни антигена, предназначени за предотвратяване на една или няколко инфекциозни болести.
3. Моновалентна ваксина е такава ваксина, която съдържа един ваксинен антиген, предназначен за предотвратяване на една инфекциозна болест.
Б) Съдържание
Основното досие на ваксинен антиген трябва да съдържа следната информация, извлечена от съответната част (активно вещество) на модул 3 относно “Данни за качеството”.
Активно вещество
1. Обща информация, включително съответствие на съответната(ите) монография(и) на Европейската фармакопея.
2. Информация за производството на активното вещество: този раздел трябва да покрива производствения процес, информация за изходните материали и суровините, конкретни мерки относно спонгиформните енцефалопатии и оценка на безопасността спрямо външни агенти, информация за съоръженията и оборудването.
3. Характеризиране на активното вещество.
4. Качествен контрол на активното вещество.
5. Стандарт за сравнение и материали.
6. Опаковка и система за затваряне на активното вещество.
7. Стабилност на активното вещество.
В) Оценка и сертифициране
1. За нови ваксини, които съдържат нов ваксинен антиген, заявителят трябва да представи на Изпълнителната агенция по лекарствата пълно досие към заявлението за разрешаване за употреба, включително всички основни досиета на ваксинен антиген, съответстващи на всеки ваксинен антиген, който е част от новата ваксина, когато не съществува основно досие на отделния ваксинен антиген. При положителна оценка от Европейската агенция по лекарствата на всяко основно досие на ваксинен антиген се представя сертификат за съответствие с европейското законодателствo заедно с оценъчен доклад.
2. Разпоредбите по първа точка важат и за всяка ваксина, която се състои от нова комбинация от ваксинни антигени, независимо дали един или повече от тези ваксинни антигени са част от ваксини, вече разрешени в Европейската общност, или не са.
3. По изключение разпоредбите на първа и втора точка, когато основното досие на ваксинен антиген се отнася само за ваксина, която е предмет на разрешение за употреба, което не е било или няма да бъде издадено съгласно процедура на Европейската общност, и, при условие че разрешената ваксина включва ваксинни антигени, които не са били одобрени според процедура на Европейската общност, научната и техническата оценка на това основно досие на ваксинен антиген и последващите му промени се извършват от националния компетентен орган, който е издал разрешението за употреба.
4. Като втори етап от разпоредбите на първа, втора и трета точка компетентният орган, който ще издаде или е издал разрешението за употреба, следва да взема предвид сертифицирането, подновяването на сертифицирането или промяната в основното досие на ваксинен антиген за съответния лекарствен(и) продукт(и).
Приложение № 4.3 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “в”
Специфични изисквания към модул 3 за хомеопатични лекарствени продукти
Разпоредбите на модул 3 се прилагат към документите за издаване на удостоверение за регистрация на хомеопатичен лекарствен продукт по опростена процедура съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЛПХМ, както и към документите за издаване на разрешение за употреба на други хомеопатични лекарствени продукти съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЛПХМ, като се вземат предвид следните изменения.
1. Терминология
Латинското име на хомеопатичния източник, описано в досието за разрешаване за употреба, трябва да е в съответствие с латинското име в Европейската фармакопея или, при липса на такова, в официална фармакопея на държава членка. Там, където е необходимо, се представя традиционното име(на), използвано(и) във всяка държава членка.
2. Контрол върху изходните материали
Подробностите и документите по изходните материали, т.е. всички използвани материали, включително суровини и междинни продукти до крайното разреждане, които се включват в крайния лекарствен продукт, следва да бъдат придружени от допълнителни данни относно хомеопатичния източник и да се приложат към материалите в заявлението.
Общите изисквания по отношение на качеството се прилагат към всички изходни материали и суровини, включително суровините и междинните продукти до крайното разреждане, които се включват в крайния лекарствен продукт. Ако това е възможно, се изисква извършване на изпитване в случай на присъствие на токсични компоненти, както и в случай, че качеството не може да се контролира при крайното разреждане поради високата степен на разреждане. Всяка фаза на производствения процес от изходните материали до крайното разреждане, включено в крайния лекарствен продукт, следва да се опише в подробности.
В случай че в производствения процес съществува фаза разреждане, всички стъпки, включени във фазата разреждане, се извършват в съответствие с методите за производство на хомеопатични продукти, изложени в съответните монографии от Европейската фармакопея или, в случай на липса на такива, в официална фармакопея на държава членка.
3. Контролни изпитвания на крайния лекарствен продукт Към крайните хомеопатични лекарствени продукти се прилагат общите изисквания за качество, като заявителят дава обосновка в случай на необходимост от отклонения от тези изисквания.
Провеждат се изпитване за идентичност и количествен анализ на всички съставки със значение от гледна точка на токсикологията. Ако може да се представят аргументи за това, че за дадени съставки със значение от гледна точка на токсикологията не е възможно да се проведе изпитване за идентичност и/или количествен анализ, например поради степента на разреждането им в крайния лекарствен продукт, качеството се доказва посредством пълно валидиране на производствения процес и процеса на разреждане.
4. Изпитвания за стабилност
Трябва да се докаже стабилността на крайния лекарствен продукт. Данните за стабилност на хомеопатичните източници обикновено се пренасят върху разрежданията/тритурациите, получени от тях. Ако не може да се проведе изпитване за идентичност или количествен анализ на активното вещество, например поради степента на разреждане в крайния лекарствен продукт, могат да се вземат под внимание данните за стабилност на лекарствената форма.
Приложение № 4.4 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “в”
Специфични изисквания към модул 3 за растителни лекарствени продукти
3.2. S. Активно вещество
3.2. S.1. Обща информация
3.2. S.1.1. а) Номенклатура на растително вещество
Термините “растителни вещества” и “растителни препарати” са еквивалентни на термините “herbal drug” и “herbal drug preparations” в Европейската фармакопея.
Растителното вещество се определя чрез ботаническото научно име на растението/ята, от които произхожда, съгласно биноминалната система (род, вид, вариетет и автор), хемотип, където е приложимо, и използвани части на растенията на латински език. Представя се описание на растителното вещество. Посочва се името в съответната монография на Европейската фармакопея (ако е налична), синоними в други официални фармакопеи, а ако не съществуват - общоприетото име на растителното вещество на латински и български език или лабораторен код.
3.2. S.1.1. б) Номенклатура на растителен препарат
Растителният препарат се определя чрез ботаническото научно име на растението/ята, от които произхожда, съгласно биноминалната система (род, вид, вариетет и автор), хемотип, където е приложимо, и използвани части на растенията на латински език. Представя се описание на растителния препарат, включително физично състояние, съотношение на растителното вещество към растителния препарат и използвани разтворители за екстракция. Посочва се името на растителното вещество в съответната монография на Европейската фармакопея (ако е налична) и синоними в други официални фармакопеи (ако съществуват); ако не съществуват - общоприетото име на растителното вещество на латински и български език. Типът на екстракта се описва съгласно Европейската фармакопея.
3.2. S.1.2. Структура
Където е приложимо, се представя физичната форма, описание на съставките с известно терапевтично действие или маркери (молекулна формула, относителна молекулна маса, структурна формула, включително относителна и абсолютна стереохимия), както и други съставки.
3.2. S.1.3. Общи свойства
3.2. S.2. Производство
3.2. S.2.1. Производител(и)
а) Производител(и) на растително вещество
Където е приложимо, се представят името, адресът и отговорността на всеки производител, включително подизпълнителите, със съответното място на производство/култивиране или производствено съоръжение, включени в производствения процес/събирането и контрола на растителното вещество.
б) Производител(и) на растителен препарат
Където е приложимо, се представят името, адресът и отговорността на всеки производител, включително подизпълнителите, със съответното място на производство или производствено съоръжение, включени в производствения процес и контрола на растителния препарат.
3.2. S.2.2. Описание на производствения процес и контрола по време на производство
а) Растително вещество
Описва се по подходящ начин производството и събирането на растенията, включително географският източник на лекарственото растение, условията за култивиране, събиране, обработка, сушене, опаковка и условия на съхранение.
б) Растителен препарат
Описват се по подходящ начин производственият процес и контролът по време на производството на растителния препарат, включително обработката, разтворителите и реагентите, етапите на пречистване, съотношението растителен препарат/разтворител, време на извличане и други изисквания, свързани със стандартизацията.
3.2. S.2.3. Контрол на изходните материали
Представят се спецификации с методи за контрол и критерии за приемане за всеки от изходните материали.
3.2. S.2.4. Контрол на критичните етапи и междинни продукти
Където е приложимо, се описват контролът в процеса на производството и критичните етапи. Дава се заключение за процеса на производството, контрола на материалите и междинните продукти.
3.2. S.2.5. Валидиране и/или оценка на производствените процеси за растителен препарат
Където е приложимо, се представя информация за валидирането и/или оценката на отделните етапи на производството.
3.2. S.2.6. Разработване на производствения процес за растителен препарат
Където е приложимо, се представя кратко резюме, в което се описва разработването на растителните вещества и растителните препарати в зависимост от предложения път на въвеждане и начин на употреба. Където е приложимо, се дискутират резултатите, като се сравнява фитохимичният състав на растителните вещества и растителните препарати, използвани в подкрепа на библиографски данни, с растителните вещества и растителните препарати, съдържащи се като активни вещества в състава на разработения растителен лекарствен продукт.
3.2. S.3. Охарактеризиране
3.2. S.3.1. Изясняване на структурата и други характеристики
а) Растително вещество
Представя се информация за ботаническото, макроскопското, микроскопското и фитохимичното охарактеризиране, както и за биологичната активност на растителното вещество, ако е необходимо.
б) Растителен препарат
Представя се информация относно фито- и физикохимичното му охарактеризиране, както и за биологичната му активност, ако е необходимо.
3.2. S.3.2. Примеси
Представят се изпитвания за замърсяване с други растителни вещества, пестициди, тежки метали, афлатоксини, за остатъчни разтворители, радиоактивно замърсяване и за микробиологично качество. Включва се информация за примесите, произлизащи от самото вещество.
3.2. S.4. Контрол на растително вещество/растителен препарат
3.2. S.4.1. Спецификации
За растително вещество или растителен препарат, за които има монография в Европейската фармакопея или във фармакопея на страна членка, се представя спецификация, включваща всички изисквания на съответната монография. Където е приложимо, се прилага сертификат за съответствие, издаден от EDQM.
За останалите растителни вещества/растителни препарати се представя фирмена спецификация със съответни изпитвания, методи и критерии на приемане, съответстваща на общите правила на Европейската фармакопея.
Включват се изпитвания за пестициди, тежки метали, остатъчни разтворители, афлатоксини, фумигиращи агенти, микробиологично качество, генно модифициране, радиоактивно замърсяване.
3.2. S.4.2. Аналитични процедури
Представят се аналитичните процедури, използвани за изпитване на растителните вещества и растителните препарати.
3.2. S.4.3. Валидиране на аналитичните процедури
Представя се информация за валидирането, включително експериментални данни за използваните аналитични процедури за изпитване на растителните вещества и растителните препарати.
3.2. S.4.4. Анализ на партиди
Представя се описание на партиди и резултати от анализа на партиди на растителните вещества и растителните препарати, включително на описаните във фармакопеи.
3.2. S.4.5. Обосновка на спецификациите
Където е приложимо, се представя обосновка на спецификациите на растителните вещества и растителните препарати.
3.2. S.5. Стандартни вещества (маркери) или сравнителни материали
Представя се информация за стандартните вещества (маркери) и сравнителните материали, използвани при изпитванията на растителните вещества и растителните препарати, където е приложимо.
3.2. S.6. Система опаковка-затваряне
Представят се спецификациите на всеки от първичните опаковъчни материали, които са в съответствие с изискванията на Европейската фармакопея или на друга фармакопея на страна членка. Обсъжда се съвместимостта на материала с растителното вещество/растителния препарат, влиянието на влага и светлина, микробното замърсяване.
3.2. S.7. Стабилност
Обобщават се видовете проведени изпитвания, използваните протоколи и резултатите от изпитванията. В заключението се посочват условията за съхранение, както и срокът, след който е необходимо повторно изпитване, или срокът на годност, обосновани с резултатите от изпитванията за стабилност.
3.2.Р. Контрол на краен продукт - провежда се съгласно приложение № 4 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “в”.
Допълнително се включват следните изисквания: В част 3.2.Р. 1. Описание и състав на лекарствения продукт а) активни вещества - растителният препарат се представя чрез ботаническото научно име на растението/ята, от които произхожда, съгласно биноминалната система (род, вид, вариетет и автор) и хемотип, където е необходимо, използвани части на растенията на латински език и описание на растителния препарат, включително физично състояние, съотношение на растителното вещество към растителния препарат и използвани разтворители за екстракция. Името на растителното вещество е съгласно монографията в Европейската фармакопея (ако е налична) и синоними в други официални фармакопеи (ако съществуват); ако не съществуват - общоприетото име на растителното вещество на български език. Типът на екстракта се описва съгласно Европейската фармакопея.
В част 3.2.Р. 2. Фармацевтично разработване - представя се кратко резюме на разработването на растителния лекарствен продукт, като се вземе предвид предложеният път на въвеждане и начин на употреба. Където е приложимо, се обсъждат резултатите, като се сравнява фитохимичният състав на продуктите, използвани в подкрепа на библиографски данни, и на разработвания растителен лекарствен продукт.
В част 3.2.Р. 3.4. Контрол на критичните етапи и междинните продукти - при наличие на междинен продукт се посочват условията, при които се изследва стабилността му и се представят данни от изпитванията.
В част 3.2.Р. 5. Контрол на лекарствения продукт - допуска се максималното отклонение от съдържанието на активното вещество да бъде ± 10 % поради природния му произход, многокомпонентен състав и минимална концентрация на веществата, използвани за маркери.
Приложение № 5 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “г”
Модул 4: Доклади от неклинични изпитвания
I. Общото съдържание на модул 4 е, както следва: 4.1. Съдържание
4.2. Доклади от изпитвания
Докладите от изпитванията трябва да бъдат представени в следната последователност: 4.2.1. Фармакология 4.2.1.1. Първична фармакодинамика 4.2.1.2. Вторична фармакодинамика 4.2.1.3. Фармакологични изпитвания за безопасност 4.2.1.4. Фармакодинамични лекарствени взаимодействия 4.2.2. Фармакокинетика 4.2.2.1. Аналитични методи и доклади за валидиране (ако са налични отделни доклади) 4.2.2.2. Абсорбция 4.2.2.3. Разпределение 4.2.2.4. Метаболизъм 4.2.2.5. Екскреция 4.2.2.6. Фармакокинетични лекарствени взаимодействия (неклинични) 4.2.2.7. Други фармакокинетични изпитвания 4.2.3. Токсикология 4.2.3.1. Токсичност при еднократно прилагане (по вид животни, по път на въвеждане) 4.2.3.2. Токсичност при многократно прилагане (по вид животни, по път на въвеждане, по продължителност, включително допълнителна токсикокинетична оценка) 4.2.3.3. Генотоксичност 4.2.3.3.1. In vitro 4.2.3.3.2. In vivo (включително допълнителна токсикокинетична оценка) 4.2.3.4. Карциногенност (включително допълнителна токсикокинетична оценка) 4.2.3.4.1. Дългосрочни изпитвания (по вид животни, включително проучвания за определяне на диапазона от дози, които не са подходящи да бъдат включени към токсичност при многократно прилагане или фармакокинетика) 4.2.3.4.2. Краткосрочни и със средна продължителност изпитвания (включително изследвания за определяне на диапазона от дози, които не са подходящи да бъдат включени към токсичност при многократно прилагане или фармакокинетика) 4.2.3.4.3. Други изпитвания 4.2.3.5. Репродуктивна токсичност и токсичност на развитието (включително проучвания за определяне на диапазона от дози и допълнителна токсикокинетична оценка) (Ако е използван променен дизайн на изпитването, то трябва да се променят съответно последващите подзаглавия.)
4.2.3.5.1. Фертилитет и ранно ембрионално развитие 4.2.3.5.2. Ембрио-фетално развитие 4.2.3.5.3. Пренатално и постнатално развитие, включително въздействие върху функциите на майката 4.2.3.5.4. Изпитвания, при които на потомството (младите животни) е приложена доза и/или подлежи на по-нататъшна оценка.
4.2.3.6. Локална поносимост 4.2.3.7. Други изпитвания за токсичност (ако са налични) 4.2.3.7.1. Антигенност 4.2.3.7.2. Имунотоксичност 4.2.3.7.3. Инструментални проучвания (ако не са включени другаде) 4.2.3.7.4. Лекарствена зависимост 4.2.3.7.5. Метаболити 4.2.3.7.6. Примеси 4.2.3.7.7. Други
4.3. Библиография
II. Основни принципи и изисквания
Особено внимание трябва да се обърне на следните елементи: 1. Фармакологичните и токсикологичните изпитвания трябва да покажат: а) потенциалната токсичност на продукта и всякакви опасни и нежелани токсични въздействия, които могат да възникнат в предложените условия за прилагане на хора; същите трябва да бъдат оценени по отношение на съответните патологични състояния; б) фармакологичните свойства на продукта в количествено и качествено отношение във връзка с предлаганото приложение при хора; всички резултати трябва да са надеждни и да са общоприложими; там, където е подходящо, се използват математически и статистически способи при дизайна на експерименталните методи и за оценка на резултатите.
Освен това на клиницистите е необходимо да се предоставят сведения за терапевтичния и токсичния потенциал на продукта.
2. За биологични лекарствени продукти, например имунологичните лекарствени продукти и лекарствените продукти, получени от човешка кръв или плазма, изискванията на този модул може да бъдат адаптирани към отделните продукти. В тези случаи заявителят представя обосновка на програмата за изпитванията, които ще се провеждат.
При разработването на програмата за изпитванията следва да се вземе предвид следното: а) при всички изпитвания, при които се изисква многократно прилагане на лекарствения продукт, се отчита възможното индуциране на антитела и възможното им въздействие; б) трябва да се обмисли изследване на репродуктивните функции, на ембрионалната/феталната токсичност, перинаталната токсичност, на мутагенния потенциал и на карциногенния потенциал; когато се подозира отрицателно въздействие на съставки, различни от активното(ите) вещество(а), валидирането на тяхното отстраняване може да замени изпитването.
3. Токсикологията и фармакокинетиката на помощните вещества, използвани за първи път в областта на фармацията, трябва да бъдат проучени.
4. Там, където съществува възможност за значително разграждане по време на съхранението на лекарствения продукт, се взема под внимание и токсикологията на разпадните продукти.
4.2.1. Фармакология
Фармакологичното изпитване следва два различни подхода: Първо, действията, имащи отношение към предложеното терапевтично приложение, да се подлагат на адекватно проучване и да се опишат. Там, където е възможно, се прилагат признати и утвърдени както in vivo, така и in vitro. Новите експериментални методи следва да се опишат в такива подробности, че да се даде възможност за тяхното възпроизвеждане. Резултатите трябва да са представени количествено, като се използват например криви доза-ефект, време-ефект и др. Където е възможно, се правят сравнения с данни, свързани с дадено вещество или вещества с подобно терапевтично действие.
Второ, заявителят трябва да предприеме проучване на потенциалните нежелани фармакодинамични ефекти на веществото върху физиологичните функции. Тези проучвания следва да се проведат при експозиция в предвиждания терапевтичен диапазон и над него. Експерименталните методи се описват подробно, освен ако няма стандартни процедури, така че да се даде възможност за тяхното възпроизвеждане, като изследователят трябва да докаже тяхната валидност. Всяко съмнение за промяна в отговора в резултат от многократното прилагане на веществото, трябва да се проучи.
Относно фармакодинамичното взаимодействие на лекарствения продукт се провеждат изпитвания на комбинации от активни вещества, които се налагат или във връзка с предпоставки от фармакологичен характер, или във връзка с възможност за терапевтичен ефект. В първия случай фармакодинамичното изпитване трябва да покаже тези взаимодействия, които могат да направят комбинацията полезна за терапевтичното приложение. Във втория случай, когато за комбинацията се търси научна аргументация чрез терапевтично експериментиране, изследването трябва да определи дали очакваните от комбинацията ефекти могат да се прояват при животни, и важността на всеки съпътстващ ефект трябва също да бъде проучена.
4.2.2. Фармакокинетика
Фармакокинетика означава изучаване съдбата на активното вещество и на неговите метаболити в организма и обхваща изучаването на абсорбцията, разпределението, метаболизма (биотрансформацията им) и екскрецията на тези вещества.
Изучаването на тези различни фази може да се провежда основно посредством физични, химични и биологични методи, както и посредством наблюдение на действителната фармакодинамична активност на самото вещество.
Сведенията относно разпределението и елиминирането са необходими във всички случаи, когато такива данни се окажат незаменими за определянето на дозировката при хора, както и по отношение на химио-терапевтичните вещества (антибиотици и др.) и веществата, чието приложение зависи от техните нефармакодинамични ефекти (напр. многобройни диагностични средства и др.).
Изследвания in vitro също могат да се провеждат с предимството на използване на човешки материал за сравнение с животински материал (например свързване с протеини, метаболизъм, лекарствени взаимодействия).
Необходимо е фармакокинетично проучване на всички фармакологично активни вещества. При новите комбинации между известни вещества, които са били изследвани в съответствие с изискванията на тази наредба, може да не се изискват фармакокинетични изпитвания, ако изпитванията на токсичността и терапевтичният ефект оправдават тяхното пропускане.
Фармакокинетичните изпитвания трябва да са проведени така, че да позволяват сравнение и екстраполиране между кинетиката при хора и при животини.
4.2.3. Токсикология 4.2.3.1. Токсичност при еднократно прилагане
Изпитването на токсичността при еднократно прилагане е предназначено за количествена и качествена оценка на токсичните реакции, които е възможно да възникнат вследствие на еднократно прилагане на активното(ите) вещество(а), съдържащо(и) се в лекарствения продукт, в съотношения и физикохимично състояние, в които те се намират в лекарствения продукт.
Изпитванията върху токсичността при еднократно прилагане задължително се провеждат съгласно съответните ръководства, публикувани от Европейската агенция по лакарствата.
4.2.3.2. Токсичност при многократно прилагане
Изпитванията върху токсичността при многократно прилагане имат за цел да разкрият всички физиологични и/или анатомо-патологични промени, които възникват при многократното прилагане на проучваното активно вещество или комбинация от активни вещества, както и да се определи взаимовръзката между тези промени и дозирането.
Най-общо казано, желателно е да се проведат две изпитвания - едното краткосрочно, с продължителност от две до четири седмици, а другото - дългосрочно. Продължителността на последното ще зависи от условията на клиничното прилагане. Целта му е да покаже възможните нежелани реакции, на които следва да се обърне внимание по време на клиничните изпитвания. Продължителността се определя в съответните ръководства, публикувани от Европейската агенция по лекарствата.
4.2.3.3. Генотоксичност
Целите на изпитването на мутагенния и кластогенния потенциал е да се разкрият възможните промени, които дадено вещество може да предизвика в генетичния материал на индивиди или клетки. Мутагенните вещества е възможно да представляват опасност за здравето, тъй като излагането на мутаген носи риск от индуциране на зародишева мутация с възможни наследствени нарушения, както и риск от соматични мутации, включително такива, които водят до рак. Тези изследвания са задължителни за всяко ново вещество.
4.2.3.4. Карциногенност
Обикновено се изисква провеждането на изпитвания за откриване на карциногенни ефекти: Тези изпитвания се провеждат по отношение на всеки лекарствен продукт, за който се очаква, че ще се прилага клинично за продължителен период от време от живота на пациента, независимо дали прилагането ще е непрекъснато или интермитентно.
Тези изпитвания се препоръчват за лекарствени продукти, при които се подозира карциногенен потенциал, например лекарства от същия клас или със сходна структура, или данни от проучвания на токсичността при многократно прилагане.
Не е необходимо де се провеждат изпитвания с несъмнено генотоксични вещества, след като се предполага, че същите представляват карциногени при различни видове животни и представляват опасност за човека. Ако такъв лекарствен продукт се планира да се прилага хронично при хора, то е необходимо провеждането на хронично изследване за ранно откриване на туморогенни ефекти.
4.2.3.5. Репродуктивна токсичност и токсичност, свързана с развитието
Посредством подходящи изпитвания се провежда изследване на възможните нарушения на мъжката или женската репродуктивна функция, както и на вредните въздействия върху потомството.
Тези изпитвания включват изследвания на въздействието върху мъжката или женската репродуктивна функция, изследвания върху токсичните и тератогенните ефекти във всички стадии на развитие от зачатието до половата зрялост, като се включват и латентните ефекти, когато изпитваният лекарствен продукт е приложен на женски индивид по време на бременност.
В случай на пропускане на тези изпитвания се представя подходяща обосновка.
В зависимост от показанията за прилагане на лекарствения продукт е възможно да се изискват и допълнителни изпитвания по отношение на развитието, когато лекарственият продукт ще се прилага на потомството.
Обикновено се провеждат изследвания на токсичността при зародиша и плода на два вида бозайници, единият от които следва да не е гризач. Провеждат се перинатални и постнатални изпитвания върху поне един вид бозайник. Ако за метаболизма на лекарствения продукт при даден биологичен вид е известно, че е подобен на метаболизма при човека, желателно е този вид също да бъде включен. Желателно е също и единият от видовете да е същият като при провеждането на изследванията на токсичността при многократно прилагане.
Състоянието на научните знания по времето, когато се подава заявлението, също се взема под внимание, когато се определя дизайнът на изпитването.
4.2.3.6. Локална поносимост
Целта на изпитванията на локалната поносимост е да установи с положителност дали лекарствените продукти (и активното(ите) вещество(а) и помощните вещества) се понасят на местата в организма, които могат да встъпят в контакт с лекарствения продукт при неговото клинично прилагане. Стратегията на изпитванията следва да бъде такава, че всички механични ефекти от прилагането на лекарствения продукт, както и чисто физикохимичното му действие да могат да се отдиференцират от токсикологичните и фармакодинамичните.
Изпитването на локалната поносимост към даден препарат, разработван за прилагане при хора, се извършва, като при лечението на контролната(ите) група(и) се използва течната среда и/или помощните вещества. Положителни контроли/референтни вещества се включват там, където е необходимо.
Дизайнът на изпитвания на локалната поносимост (избор на биологични видове, продължителност, честота и път на въвеждане, дози) зависи от това, как проблемът ще бъде проучен, и от предложените условия за прилагане в клиничната практика. Там, където е подходящо, се оценява обратимостта на локалните нарушения.
Изпитванията върху животни могат да се заменят с валидирани изпитвания in vitro, при положение че резултатите от изпитванията са със сравнимо качество и полезност за целите на оценката на безопасността.
За химически вещества, които се прилагат локално (например кожно, ректално, вагинално), се дава оценка на сензибилизиращия потенциал поне в една от тест-системите, налични в момента (изпитване на морско свинче или изпитване на локалните лимфни възли).
Приложение № 6 към чл. 7, ал. 1, т. 1, буква “д”
Модул 5: Доклади от клинични изпитвания
I. Общото съдържание на модул 5 е, както следва: 5.1. Съдържание.
5.2. Таблично изброяване на всички клинични изпитвания.
5.3. Доклади от клинични изпитвания.
5.3.1. Доклади от биофармацевтични изпитвания.
5.3.1.1. Доклади от изпитвания за бионаличност.
5.3.1.2. Доклади от сравнителни изпитвания за бионаличност и биоеквивалентност.
5.3.1.3. Доклади от изпитвания за in vitro - in vivo корелация.
5.3.1.4. Доклади от изпитвания чрез биоаналитични и аналитични методи при хора.
5.3.2. Доклади от изпитвания, касаещи фармакокинетиката с използването на човешки биоматериали.
5.3.2.1. Доклади от изпитвания за свързване с плазмените протеини.
5.3.2.2. Доклади от изпитвания върху чернодробния метаболизъм и лекарствените взаимодействия.
5.3.2.3. Доклади от изпитвания с други човешки биоматериали.
5.3.3. Доклади от изпитвания върху фармакокинетиката при хора.
5.3.3.1. Доклади от изпитвания върху фармакокинетиката при здрави доброволци и първоначална поносимост.
5.3.3.2. Доклади от изпитвания върху фармакокинетиката при пациенти и първоначална поносимост.
5.3.3.3. Доклади от изпитвания върху фармакокинетиката, изследващи влиянието на вътрешните фактори.
5.3.3.4. Доклади от изпитвания върху фармакокинетиката, изследващи влиянието на външните фактори.
5.3.3.5. Доклади от изпитвания за популационната фармакокинетика.
5.3.4. Доклади от изпитвания върху фармакодинамиката при хора.
5.3.4.1. Доклади от изпитвания върху фармакодинамиката и фармакокинетика/фармакодинамика при здрави доброволци.
5.3.4.2. Доклади от изпитвания върху фармакодинамиката и фармакокинетика/фармакодинамика при пациенти.
5.3.5. Доклади от изпитвания за ефикасност и безопасност.
5.3.5.1. Доклади от контролирани клинични изпитвания относно заявените индикации.
5.3.5.2. Доклади от неконтролирани клинични изпитвания.
5.3.5.3. Доклади от анализи на данни от повече от едно изпитване, включително интегрирани анализи, мета-анализи и свързващи анализи.
5.3.5.4. Доклади от други клинични изпитвания.
5.3.6. Доклади от постмаркетинговото проследяване.
5.3.7. Клинични карти на пациентите и списъци на отделните пациенти.
5.4. Библиография.
II. Основни принципи и изисквания
Особено внимание следва да се обърне на следните елементи: 1. Клиничните подробни данни трябва да дават възможност за съставянето на научно добре обосновано и валидно становище за това дали лекарственият продукт отговаря на основните критерии за разрешаване за употреба. Следователно основно изискване е резултатите от всички клинични изпитвания да се съобщават - били те благоприятни или неблагоприятни.
2. Клиничните изпитвания трябва винаги да се предшестват от подходящи фармакологични и токсикологични изпитвания, които се провеждат върху животни съгласно изискванията на приложение № 4. Изследователят трябва да се запознае със заключенията от фармакологичните и токсикологичните изпитвания следователно възложителят трябва да му предостави брошурата на изследователя, в която се съдържа цялата съответна информация, известна преди началото на клиничното изпитване, включително химичните, фармацевтичните и биологичните данни, токсикологичните, фармакокинетичните и фармакодинамичните данни при изпитвания върху животни и резултатите от по-ранните клинични изпитвания, с подходящи данни в подкрепа на естеството, мащаба и продължителността на предложеното изпитване; пълните фармакологични и токсикологични доклади трябва да се предоставят при поискване. При материали от човешки и животински произход следва да се използват всички налични средства с цел предотвратяване предаването на причинители на инфекции преди започване на проучването.
3. Притежателите на разрешението за употреба трябва да подготвят основната документация от клиничното изпитване (включително клиничните карти на пациентите), освен данните от медицинските досиета на участниците в изпитването, които се съхраняват от притежателите им: а) най-малко 15 години след приключване или прекратяване на изпитването; б) или поне две години след получаването на последното разрешение за употреба в Европейската общност и когато не съществуват настоящи или планирани заявления за разрешаване за употреба в рамките на Европейската общност; в) или поне две години след официално приключване на клиничното разработване на изпитвания продукт.
Медицинските досиета на участниците трябва да се съхраняват съгласно действащото законодателство и в съответствие с максималния период от време, разрешен от лечебното заведение.
Документите може да се съхраняват за по-дълъг период от време, ако това се изисква от действащите регулаторни разпоредби или със съгласието на възложителя. Отговорност на възложителя е да информира лечебното заведение, когато не е необходимо тези документи да се съхраняват повече.
Възложителят или друг притежател на данните съхранява всички останали документи, имащи отношение към проучването, докато продуктът бъде разрешен за употреба. Тази документация трябва да включва: протокола, включително обосновката, целите и статистическия дизайн и методология на изпитването, заедно с условията, при които изпитването се провежда и контролира, както и подробни данни за изпитвания продукт, използвания референтен лекарствен продукт и/или плацебо; стандартните оперативни процедури; всички писмени становища относно протокола и процедурите; брошурата на изследователя; клиничните карти на пациентите за всеки участник в изпитването; окончателен доклад; сертификат(и) от проверка, ако са налични. Окончателният доклад се съхранява от възложителя или от следващия му притежател пет години след изтичане на срока на разрешението за употреба на лекарствения продукт.
За проучвания, провеждани в рамките на Европейската общност, притежателят на разрешението за употреба трябва да предприеме някои допълнителни мерки за архивиране на документацията съгласно съответните ръководства, публикувани от Европейската комисия, глава IV ЗЛПХМ и наредбата по чл. 82, ал. 3 ЗЛПХМ.
Всяка промяна на собствеността върху данните трябва да се документира.
Всички данни и документи трябва да се предоставят при поискване от съответните органи.
4. Подробните данни от всяко клинично изпитване трябва да съдържат достатъчно детайли, които да дават възможност за обективна оценка: а) протоколът, включително обосновката, целите и статистическият дизайн и методологията на изпитването заедно с условията, при които се изпълнява и контролира, както и подробности около използвания изпитван лекарствен продукт; б) сертификати от проверки, ако са налични; в) списък на изследователя(ите), като всеки изследовател трябва да посочи име, адрес, длъжност, квалификация, месторабота, държавата, в която е проведено изпитването, и окомплектоване на информацията относно всеки отделен пациент, включваща клиничните карти на всеки един участник в изпитването; г) окончателен доклад, подписан от изследователя, а в случаите на многоцентрови изпитвания - от изследователите или от координиращия главен изследовател.
5. Подробните данни от клиничните изпитвания, описани по-горе, трябва да се предоставят на Изпълнителната агенция по лекарствата. Изследователят може да пропусне част от тази информация със съгласието на Изпълнителната агенция по лекарствата. Пълна информация ще се предоставя само при поискване.
В своите заключения от експерименталните данни изследователят трябва да изрази своето становище относно безопасността на продукта при нормални условия на приложение, неговата поносимост, ефикасност и всяка полезна информация, свързана с показанията и противопоказанията, дозировката и средната продължителност на лечението, както и някои специални предупреждения при употреба и клиничните симптоми при предозиране. При докладване на резултатите от многоцентрови изпитвания главният изследовател в своите заключения следва да изрази становище относно безопасността и ефикасността на изпитвания лекарствен продукт от името на всички центрове.
6. Клиничните наблюдения се обобщават за всяко изпитване, като се включва следното: 6.1. Броят и полът на лекуваните участници; 6.2. Подборът и възрастовото разпределение на изследваните групи пациенти и сравнителните изпитвания; 6.3. Броят на преждевременно отпаднали от изпитванията пациенти и причините за тяхното отпадане; 6.4. Там, където са проведени контролирани изпитвания при горните условия, да се посочи дали контролната група: а) не е получавала лечение; б) е получавала плацебо; в) е получавала друг лекарствен продукт с известно действие; г) е получавала лечение, различно от лечение с използване на лекарствени продукти.
6.5. Честотата на наблюдаваните нежелани реакции; 6.6. Подробни данни относно високорисковите групи пациенти, например възрастни пациенти, деца, бременни жени, жени по време на менструация или такива, чието физиологично или патологично състояние налага специална преценка; 6.7. Параметри или критерии за оценка на ефикасността и резултати по отношение на тези параметри; 6.8. Статистическа оценка на резултатите, когато това се налага от дизайна на изпитването и намесените променливи фактори.
7. Освен това изследователят следва винаги да посочва своите наблюдения върху: а) всички признаци на привикване, зависимост или трудности при преодоляване на зависимостта на пациенти към лекарствения продукт; б) всички наблюдавани взаимодействия с други, едновременно прилагани лекарствени продукти; в) критериите, определящи изключването на дадени пациенти от изпитванията; г) всички смъртни случаи, станали по време на изпитването или в проследяващия период.
8. Подробните данни, касаещи нова комбинация от лекарствени вещества, трябва да са идентични на тези, които се изискват за новите лекарствени продукти, като същевременно се привеждат доказателства в полза на безопасността и ефикасността на комбинацията.
9. Пълното или частичното пропускане на данни трябва да се обясни. Ако по време на изпитванията се получат неочаквани резултати, трябва да се проведат и подложат на анализ допълнителни неклинични токсикологични и фармакологични изпитвания.
10. Ако лекарственият продукт е предназначен за дългосрочно приложение, следва да се подадат подробни данни относно всички разновидности на фармакологично действие, което се изявява след многократно приложение, както и установяване на дозировката при дългосрочна употреба.
5.3.1. Доклади от биофармацевтични изпитвания
Представят се доклади от изпитвания за бионаличност, доклади от сравнителни изпитвания за бионаличност и биоеквивалентност, доклади от изпитвания за in vitro - in vivo корелация, както и доклади за изпитвания чрез биоаналитични и аналитични методи.
Освен това се прави оценка на бионаличността, където е необходимо да се покаже биоеквивалентност на лекарствените продукти, описани в чл. 28, ал. 1 ЗЛПХМ.
5.3.2. Доклади от изпитвания относно фармакокинетика с използването на човешки биоматериали
В тази връзка се представят доклади от изпитвания за свързване с плазмените протеини, доклади от изпитвания върху чернодробния метаболизъм и взаимодействията на активното(ите) вещество(а) и доклади от изпитвания с други видове човешки биоматериали.
5.3.3. Доклади от изпитвания на фармакокинетиката при хора 5.3.3.1. Следните фармакокинетични характеристики трябва да бъдат описани: а) абсорбция (степен и диапазон); б) разпределение; в) метаболизъм; г) екскреция.
Описват се клинично значимите особености, включително значението на кинетичните данни за дозовия режим, особено при пациентите от рисковите групи, както и различията между човека и животинските видове, използвани в неклиничните изпитвания.
В допълнение към стандартните многократни фармакокинетични изпитвания, популационни фармакокинетични анализи, основани върху случайно взети отделни проби по време на клиничните изпитвания, също могат да предизвикат въпроси относно приноса на външните и вътрешните фактори към вариабилността на причинно-следствената връзка между доза и фармакокинетичен отговор. Представят се докладите от изпитвания на фармакокинетиката и първоначалната поносимост при здрави доброволци и при пациенти, докладите от фармакокинетични изпитвания за оценка на ефектите на външните и вътрешните фактори, както и докладите от изпитвания за популационната фармакокинетика.
5.3.3.2. Ако лекарственият продукт обикновено се прилага едновременно с други лекарствени продукти, следва да се дадат подробни данни от проведените изпитвания на съвместното приложение, които да покажат възможното изменение на фармакологичното действие. Фармакокинетичните взаимодействия между активното вещество и други лекарствени продукти или вещества трябва също да бъдат проучени.
5.3.4. Доклади от изпитвания на фармакодинамиката при хора 5.3.4.1. Фармакодинамичното действие, съпоставено с ефикасността, включва : а) причинно-следствената връзка между доза и отговор и нейното развитие във времето; б) обосновка на дозировката и условия за приложение; в) начин на действие, ако е възможно.
Описва се фармакодинамичното действие, несвързано с ефикасността.
Демонстрирането на фармакодинамичните ефекти върху хора само по себе си не е достатъчно за обосноваване на изводите по отношение на всеки отделен потенциален терапевтичен ефект.
5.3.4.2. Ако лекарственият продукт обикновено се прилага едновременно с други лекарствени продукти, следва да се дадат подробности относно проведените изпитвания на съвместното приложение, които да покажат възможното изменение на фармакологичното действие.
Фармакодинамичните взаимодействия между активното вещество и други лекарствени продукти или вещества трябва също да бъдат проучени.
5.3.5. Доклади от изпитвания за ефикасност и безопасност 5.3.5.1. Доклади от контролирани клинични проучвания относно заявените индикации
По принцип клиничните изпитвания трябва да се провеждат като “контролирани клинични изпитвания”, ако е възможно, да са рандомизирани и ако е подходящо - срещу плацебо и/или срещу утвърден лекарствен продукт с доказана терапевтична стойност; всеки друг дизайн на изпитването трябва да бъде обоснован. Лечението на контролните групи варира при отделните случаи, а също и зависи от етични съображения и от терапевтичната област. В някои случаи може да бъде по-уместно да се сравни ефикасността на даден лекарствен продукт с тази на вече утвърден лекарствен продукт с доказана терапевтична стойност, вместо да се сравнява с ефекта на плацебо.
1. Доколкото това е възможно и особено в изпитвания, където ефектът на продукта не може да бъде обективно измерен, следва да се предприемат стъпки, които да избегнат отклоненията, включително методите на рандомизиране и заслепяване.
2. Протоколът от изпитването трябва да включва цялостното описание на статистическите методи, които се използват, броя пациенти и причините за включването (включително изчисления за силата на изпитването), степента на важност, както и описание на статистическата единица. Следва да се документират взетите за избягване на отклонението мерки, по-специално методите за рандомизизация. Включването на голям брой участници в изпитването не трябва да се разглежда като равностойно на правилно контролирано изпитване.
Данните за безопасността трябва да се разглеждат, като се вземат предвид ръководствата, публикувани от Европейската комисия, като особено внимание се обърне на случаите, появили се в резултат на промяната в дозировката или необходимостта от съпътстващо лечение, сериозни нежелани събития, събития, които водят до отпадане, както и смъртни случаи. Трябва да се идентифицират всички пациенти или групи пациенти с повишен риск, като особено внимание следва да се отдели на потенциално уязвимите пациенти, чийто брой може да е незначителен, например деца, бременни жени, възрастни хора с крехко здраве, хора с проявени аномалии в метаболизма или в екскрецията и т.н. Трябва да се опише значението на оценката на безопасността по отношение на възможната употреба на лекарствения продукт.
5.3.5.2. Доклади от неконтролирани клинични изпитвания, доклади, включващи анализи на данните от повече от едно изпитване, и други доклади от клинични изпитвания
Трябва да се представят тези доклади.
5.3.6. Доклади от постмаркетингово проследяване
Ако лекарственият продукт вече е получил разрешение за употреба в трети държави, при възможност се представя информация относно нежеланите реакции на съответния лекарствен продукт и лекарствените продукти, които съдържат същото активно(и) вещество(а) във връзка с използваните дози.
5.3.7. Клинични карти на пациентите и списъци с отделни пациенти
Когато се представят, съгласно съответните ръководства, публикувани от Европейската агенция по лекарствата, клиничните карти на пациентите и списъците с отделни пациенти трябва да са подредени и представени в същия ред, в който са представени в докладите от клиничните изпитвания и идентифицирани по изпитвания.
Приложение № 6.1 към чл. 7, ал. 3
Документация за заявления при извънредни обстоятелства
Когато съгласно чл. 56 ЗЛПХМ заявителят докаже, че не е в състояние да представи изчерпателни данни относно ефикасността и безопасността при нормални условия на употреба поради това, че: 1. показанията, за които е предназначена употребата на продукта, са толкова рядко срещани, че заявителят по обясними причини не може да представи пълен доказателствен материал, или
2. състоянието на научните познания към момента е такова, че не може да се представи изчерпателна информация, или
3. би било против общоприетите принципи на медицинската етика да се събира такава информация, разрешение за употреба може да се издаде под условие.
Тези условия могат да включват изпълнението на следните задължения: 1. Заявителят ще изпълнява определена програма от изпитвания в рамките на периода от време, определен от Изпълнителната агенция по лекарствата, като резултатите от тези изпитвания ще формират основата за преоценка на съотношението полза/риск; 2. Лекарственият продукт може да се отпуска само по лекарско предписание, като в определени случаи може да се употребява само под стриктен лекарски контрол, евентуално в болнично заведение, а при радиофармацевтиците - само под контрола на квалифицирано лице; 3. Листовката, както и всяка медицинска информация трябва да привличат вниманието на общопрактикуващия лекар към факта, че съществуващите данни за лекарствения продукт все още не са задоволителни в някои отношения.
Приложение № 7 към чл. 7, ал. 4
Специфични изисквания към модул 3, 4 и 5 за радиофармацевтици и прекурсори
I. Радиофармацевтици
Модул 3
1. В състава на кит, който ще бъде радиомаркиран, след като бъде доставен от производителя, за активно вещество се счита онази част от състава, която е предназначена да носи или да свърже радионуклида. Описанието на метода на производство на китове трябва да съдържа данни за производството на кита и данни за препоръчителната крайна обработка или процедура за получаване на радиоактивния лекарствен продукт. Необходимите спецификации на радионуклида, където е необходимо, се описват в съответствие с общата монография или с отделните монографии на Европейската фармакопея. Допълнително се описва всяка съставка, която е от значение за радиомаркирането, както и структурата на радиомаркираното съединение.
За радионуклидите се описват извършващите се ядрени реакции.
В генератора за активни вещества се считат както матерните, така и дъщерните радионуклиди.
2. Представят се данни за естеството на радионуклида, идентифициране на изотопа, възможните примеси, носителя, както и употребата и специфичната активност.
3. Изходните материали включват мишенните материали за облъчване.
4. Представят се съображения относно химичната/радиохимичната чистота и нейната връзка с биоразпределението.
5. Описват се радионуклидната чистота, радиохимичната чистота и специфичната активност.
6. За генератори се изискват подробни данни от изпитването на матерните и дъщерните радионуклиди. За генераторни елуати се представят данни от изпитванията на матерните радионуклиди и на другите съставки на генераторната система.
7. Изискването да се изрази съдържанието на активното(ите) вещество(а) чрез масата на активната част на молекулата важи само за китовете. По отношение на радионуклидите радиоактивността се изразява в бекерели към определена дата и при необходимост се дава времето, отнесено към часовата зона на Република България. Посочва се видът на радиацията.
8. При китове в спецификациите на крайния продукт се включват изпитвания за качествата на продукта след радиомаркиране. Включват се подходящи методи за контрол на радиохимичната и радионуклидната чистота на радиомаркираното съединение. Всеки материал, който е важен за радиомаркирането, трябва да се идентифицира и да се определи количествено.
9. Представя се информация за стабилността на радионуклидните генератори, китовете и радиомаркираните продукти. За радиофармацевтици в многодозови флакони се документира стабилността при използването им.
Модул 4
Счита се, че токсичността може да е свързана с радиационната доза. При диагностика това е последица от използването на радиофармацевтик; при терапия това е желано свойство. Следователно при оценката на безвредността и ефикасността на радиофармацевтиците се вземат предвид изискванията за лекарствени продукти и аспектите на радиационната дозиметрия. Документира се органното/тъканното излагане на облъчване. Изчислява се абсорбираната радиационна доза чрез посочена международно призната система при съответния път на въвеждане.
Модул 5
Резултатите от клинични изпитвания трябва да се представят, когато е приложимо. В противен случай се представя обосновка в прегледите на клиничните данни.
II. Радиофармацевтични прекурсори за целите на радиомаркиране
В специфичния случай на радиофармацевтичен прекурсор, предназначен единствено за целите на радиомаркирането, основната цел е да се представи информация, насочена към възможните последици от недостатъчно ефикасното радиомаркиране или дисоцииране in vivo на радиомаркирания конюгат, тоест въпроси, свързани с въздействието на свободния радионуклид върху пациента. Необходимо е да се представи и съответната информация във връзка с професионални рискове, свързани с радиационното облъчване на болничния персонал и на околната среда.
В някои случаи, където е приложимо, се представя следната информация: Модул 3
Разпоредбите на модул 3 важат за радиофармацевтичните прекурсори, както е посочено по-горе (точки от 1 до 9), когато е приложимо.
Модул 4
По отношение на токсичността при еднократно и при многократно прилагане се представят резултатите от проведените изпитвания в съответствие с разпоредбите, отнасящи се до добрата лабораторна практика, предвидени в Директиви 87/18/ЕИО и 88/320/ЕИО, освен ако не е обосновано по друг начин.
Изпитвания за мутагенност на радионуклидите не се считат за полезни в този случай.
Представят се данни относно химичната токсичност и биоразпределение на съответния нерадиоактивен изотоп.
Модул 5
Клиничната информация, получена от клинични изпитвания с използване на самия прекурсор, не се счита за уместна в специфичния случай на радиофармацевтичен прекурсор, който е предназначен единствено за целите на радиомаркиране.
Въпреки това се представя информация, доказваща клиничната полза от радиофармацевтичния прекурсор тогава, когато същият е прикрепен към съответните носещи молекули.
Приложение № 8 към чл. 7, ал. 5
Специфични особености към досието на лекарствени продукти за новаторска терапия
Лекарствените продукти за новаторска терапия се основават на производствени процеси, в центъра на които са различни биомолекули, произведени чрез пренос на гени, и/или на терапевтични биологично модифицирани клетки, които се използват като активни вещества или част от активни вещества.
В модул 1 следва да бъде представена информацията, свързана с риска за околната среда. При освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда трябва да се обърне внимание на персистирането на генетично модифицираните организми в реципиента и на възможната репликация и/или изменение на генетично модифицираните организми след освобождаването им в околната среда.
А. Лекарствени продукти за генна терапия (човешки и ксеногенни)
I. Видове лекарствени продукти за генна терапия
1. Лекарствени продукти за генна терапия на основата на алогенни или ксеногенни клетки
Векторът се съхранява в готов вид преди пренасянето в клетката гостоприемник.
Клетките са получени предварително и може да са обработени за получаване на клетъчна банка (от колекция или банка, получена от размножаване на първични клетки) с ограничена жизненост.
Генетично модифицираните с вектора клетки представляват активно вещество.
За получаването на крайния продукт може да се провеждат допълнителни етапи. По принцип такъв лекарствен продукт е предназначен за прилагане на определен брой пациенти.
2. Лекарствени продукти за генна терапия с използване на автоложни човешки клетки
Активното вещество е партида от готов за употреба вектор, съхраняван преди преноса му в автоложните клетки.
За получаването на крайния продукт може да се провеждат допълнителни етапи.
Тези продукти се произвеждат от клетки, получени от отделен пациент. След получаването клетките се модифицират генетично с готов вектор, съдържащ необходимите гени, който е приготвен предварително и който представлява активното вещество. Препаратът се инжектира на пациента, от който са получени клетките, и е предназначен само за един пациент. Целият производствен процес от взимането на клетките от пациента до инжектирането им на пациента се разглежда като една интервенция.
3. Прилагане на готови вектори с включен (профилактичен, диагностичен или терапевтичен) генетичен материал
Активното вещество е партида готов вектор.
За получаването на крайния продукт може да се провеждат допълнителни етапи. Този вид лекарствен продукт е предназначен за прилагане на много пациенти.
Преносът на генетичен материал може да се извърши чрез инжектиране на готовия вектор директно на пациентите.
II. Специфични изисквания към модул 3
1. Лекарствените продукти за генна терапия включват: а) гола нуклеинова киселина; б) комплексни нуклеинови киселини или невирусни вектори; в) вирусни вектори; г) генетично модифицирани клетки.
2. Както при другите лекарствени продукти могат да бъдат разграничени трите главни елемента в производствения процес, т.е.: а) изходни материали: материали, от които се произвежда активното вещество, напр. съответният ген, плазмидите за експресия, клетъчните банки и вирусните материали или невирусният вектор; б) активно вещество: рекомбинантен вектор, вирус, голи или комплексни плазмиди, клетки, произвеждащи вирус, in vitro генетично модифицирани клетки; в) краен лекарствен продукт: активно вещество, приготвено в крайната си първична опаковка, както е предвидено за медицинската употреба.
В зависимост от вида на лекарствения продукт за генна терапия пътят на въвеждане и условията на употреба може да налагат обработка на клетките на пациента ex vivo (вж. I.2).
3. Специално внимание трябва да се обърне на следното: 3.1. Трябва да бъде представена информация за съществените характеристики на лекарствения продукт за генна терапия, включително експресията му в прицелната клетъчна популация. Трябва да бъде представена информация за произхода, конструирането, характеризирането и потвърждаването на кодиращата последователност на гена, включително нейната цялост и стабилност. Освен терапевтичния ген трябва да бъде представена и пълната секвенция на другите гени, регулаторните елементи и структурата на вектора.
3.2. Трябва да бъде представена информация относно характеризирането на вектора, използван за пренасяне и въвеждане на гена. Тя трябва да включва физико-химичните и/или биологичните/имунологичните му характеристики.
За лекарствени продукти, при които за осъществяване на преноса на гена се използват микроорганизми като напр. бактерии или вируси (биологичен пренос на ген), трябва да бъдат представени данни за патогенезата на родителския щам и тропизма му към определени тъкани и видове клетки, както и за зависимостта на взаимодействието от клетъчния цикъл.
За лекарствени продукти, при които се използват небиологични методи за улесняване на преноса на гена, трябва да бъдат представени физико-химичните свойства на съставките поотделно и в комбинация.
3.3. Принципите за създаване и използване на клетъчни банки или посевни серии и тяхното характеризиране се прилагат съответно и за лекарствените продукти за пренос на гени.
3.4. Трябва да бъде представен произходът на клетките, носещи рекомбинантния вектор.
Характеристиките на човешкия донор като възраст, пол, резултати от микробиологични изследвания и изследвания за вируси, критерии за изключване и държава трябва да са документирани.
За клетки от животински произход трябва да бъде представена подробна информация относно: а) произхода на животните; б) развъждането и отглеждането на животните; в) трансгенни животни (начини за създаване, характеризиране на трансгенните клетки, природа на въведения ген); г) мерки за предотвратяване на инфекции и надзор за инфекции при изходните животни/животните донори; д) изпитвания за причинители на инфекции; е) съоръжения; ж) контрол на изходните материали и суровините.
Описанието на начина за взимане на клетките, включващо мястото, на което се извършва взимането, вида тъкан, начина на работа, транспортирането, съхранението и проследимостта, както и контрола, извършван в процеса на взимане на клетките, трябва да са документирани.
3.5. Оценката на вирусната безопасност и проследимостта на продуктите от донора до крайния лекарствен продукт са съществена част от документацията, която трябва да бъде представена. Например наличието на способен за репликация вирус в материали, представляващи неспособни за репликация вирусни вектори, трябва да е изключено.
Б. Соматичноклетъчни лекарствени продукти (човешки и ксеногенни)
Специфични изисквания към модул 3 за клетъчни лекарствени продукти
I. Соматичните клетъчни лекарствени продукти включват: 1. Клетки, обработени за промяна на имунологичните, метаболитните или други функционални свойства в качествено или количествено отношение.
2. Сортирани, подбрани и обработени клетки, които са били подложени на производствен процес за получаване на крайния лекарствен продукт.
3. Обработени клетки, които са комбинирани с неклетъчни съставки (напр. биологични или инертни материали или медицински изделия) и изпълняват основното предвидено действие в крайния продукт.
4. Производни на автоложни клетки, експресирани in vitro при определени условия на култивиране.
5. Генетично модифицирани или обработени по друг начин клетки, така че да проявяват хомоложни или нехомоложни функционални свойства, които не са проявявали преди обработката.
II. Целият производствен процес от взимането на клетките от пациента (при автоложни продукти) до въвеждането им обратно в пациента се разглежда като една интервенция.
Както при другите лекарствени продукти се разграничават трите елемента в производствения процес: 1. Изходни материали: материали, от които се произвежда активното вещество, т.е. органи, тъкани, телесни течности или клетки.
2. Активно вещество: обработени клетки, клетъчни лизати, пролифериращи клетки и клетки, използвани заедно с инертни матрици и медицински изделия.
3. Крайни лекарствени продукти: активно вещество, приготвено в крайната си първична опаковка, както е предвидено за медицинската употреба.
III. Обща информация за активното вещество/активните вещества
Активните вещества на клетъчните лекарствени продукти се състоят от клетки, които вследствие на обработка in vitro проявяват профилактични, диагностични или терапевтични свойства, различни от изходните физиологични и биологични свойства.
Този раздел трябва да описва съответния вид клетки и култури. Трябва да е документирано от какви тъкани, органи или биологични течности се получават клетките, както и автоложното, алогенното или ксеногенното естество на донорския материал и неговия географски произход. Взимането на клетките, пробовземането и съхранението преди по-нататъшната обработка трябва да бъдат описани подробно. За алогенни клетки особено внимание трябва да се обърне на първия етап в процеса, т.е. подбора на донорите. Трябва да бъдат представени видът на извършваната обработка и физиологичната функция на клетките, които се използват като активно вещество.
IV. Информация относно изходните материали за получаване на активното вещество.
1. Човешки соматични клетки
Соматичните клетъчни лекарствени продукти от човешки произход се произвеждат от определен брой (сбор) жизнеспособни клетки, получени чрез производствен процес, започващ или от органи или тъкани, взети от човек, или от добре определена система от клетъчни банки, когато клетъчният сбор се получава от постоянни клетъчни линии. При соматичните клетъчни лекарствени продукти от човешки произход активното вещество представлява посевния сбор от човешки клетки, а крайният лекарствен продукт представлява посевен сбор от човешки клетки, приготвен за предвидената медицинска употреба.
Изходните материали и всеки етап от производствения процес трябва да са изчерпателно документирани, включително по отношение на вирусната безопасност.
1.1. Органи, тъкани, телесни течности и клетки от човешки произход.
Характеристиките на донора като възраст, пол, микробиологичен статус, критерии за изключване и географски произход (държава) трябва да са документирани.
Описанието на взимането на донорския материал, включително мястото, видът на материала, начинът на работа, съставянето на сбор, транспортирането, съхранението и проследимостта, както и извършваният при това контрол, трябва да са документирани.
1.2. Системи от клетъчни банки
По отношение на производството и контрола на системите от клетъчни банки се прилагат съответните изисквания, описани в приложение № 4.
1.3. Суровини, други помощни материали и вещества, спомагателни и допълващи медицински изделия
Трябва да бъде представена информация за използваните суровини (напр. цитокини, растежни фактори, хранителни среди) и евентуално използвани спомагателни продукти и медицински изделия, напр. устройства за сортиране на клетки, биосъвместими полимери, матрици, нишки, сферички, с оглед на биосъвместимост и функционалност, както и на риска от причинители на инфекции.
2. Животински соматични клетки (ксеногенни)
2.1. Трябва да бъде представена подробна информация за: а) произхода на животните; б) развъждането и отглеждането на животните; в) генетично модифицираните животни (начини на създаване, характеризиране на трансгенните клетки, природа на въведения или изрязания ген; г) мерки за предотвратяване на инфекции и надзор за инфекции при изходните животни/животните донори; д) изпитвания за причинители на инфекции, включително вертикално предавани микроорганизми (също и ендогенни ретровируси); е) съоръжения; ж) системи от клетъчни банки; з) контрол на изходните материали и суровините.
2.2. Информация за производствения процес на активното вещество/активните вещества и крайния продукт.
Трябва да са документирани различните етапи на производствения процес, като напр. дисоциация на органа/тъканта, подбиране на необходимата клетъчна популация, култивиране на клетките in vitro, трансформация на клетките с физикохимични средства или пренос на гени.
2.3. Характеризиране на активното вещество/активните вещества
Трябва да бъде представена цялата информация за характеризирането на клетъчната популация по отношение на идентичност (вид животно, от което произлиза, цитогенетичен профил, морфологичен анализ), чистота (микробна и клетъчно замърсяване), активност (определена биологична активност) и пригодност (кариологични изследвания и изпитвания за туморогенност) за предвидената медицинска употреба.
2.4. Фармацевтично разработване на крайния лекарствен продукт
Освен начина на приложение на лекарствения продукт (интравенозна инфузия, инжектиране на определено място, хирургична трансплантация) трябва да бъде представена и информация за употребата на евентуални спомагателни медицински изделия (биосъвместими полимери, матрици, нишки, глобули) с оглед на биосъвместимост и стабилност.
2.5. Проследимост
Трябва да бъде представена подробна схема на процесите за осигуряване на проследимостта от донора до крайния лекарствен продукт.
В. Специфични изисквания към модули 4 и 5 за лекарствени продукти за генна терапия и соматичноклетъчни лекарствени продукти (човешки и ксеногенни)
I. Модул 4
За лекарствените продукти за генна терапия и соматичноклетъчните лекарствени продукти конвенционалните изисквания, изложени в модул 4, относно неклиничните изпитвания на лекарствените продукти, може невинаги да са подходящи поради уникалните и разнообразни структурни и биологични свойства на тези продукти, включително голямата видова и индивидуална специфичност, имунологичните бариери и различията в плейотропните отговори.
Обосновката в подкрепа на предклиничното разработване и критериите, използвани при избора на подходящи видове и модели, трябва да са описани по съответния начин в модул 2.
Може да се окаже необходимо да бъдат идентифицирани или разработени нови животински модели с цел подпомагане на екстраполирането на специфичните резултати по критериите за функционалност и токсичността към действието на продуктите in vivo при хора. Представя се научна обосновка за използването на тези животински модели на заболявания за установяване на безопасността, както и за доказване на концепцията за ефикасност.
II. Модул 5
Ефикасността на лекарствените продукти за новаторска терапия трябва да се докаже, както е описано в приложение № 6 за модул 5. За някои продукти и за някои показания обаче може да не е възможно да бъдат проведени конвенционални клинични изпитвания. Всички отклонения от съществуващите ръководства трябва да се обосноват в модул 2.
Клиничното разработване на лекарствените продукти за новаторска терапия има някои особености, поради сложността и лабилността на активните вещества. Съществуват допълнителни съображения поради особености, свързани с жизнеспособността, пролиферацията, миграцията и диференциацията на клетките (соматичноклетъчна терапия), поради особените клинични обстоятелства, при които се използват продуктите, или поради особения начин на действие чрез генна експресия (соматична генна терапия).
При лекарствени продукти за новаторска терапия трябва да се обърне внимание на особените рискове, свързвани с възможната контаминация с причинители на инфекции. Следва специално да се наблегне на ранните етапи от разработването, включително избора на донори (при клетъчни лекарствени продукти), и на терапевтичната интервенция като цяло, включително правилното боравене с продукта и неговото правилно прилагане.
Освен това модул 5 трябва да съдържа съответните данни относно мерките за проследяване и контрол на функциите и развитието на живите клетки в организма на реципиента за предотвратяване предаването на причинители на инфекции на реципиента и свеждането до минимум на потенциалните рискове за общественото здраве.
1. Фармакологични изпитвания и изпитвания за ефикасност при хора
Фармакологичните изпитвания при хора трябва да дават информация относно очаквания начин на действие, очакваната ефикасност въз основа на обосновани крайни точки, биоразпределението, подходящата доза, схемата и начините на приложение или вариантите на употреба, предвидени за изпитванията за ефикасност.
Конвенционалните фармакокинетични изпитвания може да не са приложими за някои продукти за новаторска терапия. Понякога изпитванията при здрави доброволци не са осъществими и установяването на дозата и кинетиката ще бъде трудно да се осъществи в клинични изпитвания. Въпреки това е необходимо да се проучат разпределението и поведението in vivo на продукта, включително пролиферацията на клетките и дългосрочното функциониране, както и количеството и разпределението на генния продукт и продължителността на желаната генна експресия. Трябва да се прилагат, а ако е необходимо - да бъдат разработени, подходящи изследвания за проследяването на продукта на клетката или на клетката, експресираща желания ген в човешкия организъм, както и за наблюдение върху функционирането на приложените или трансфектирани клетки.
Оценката на ефикасността и безопасността на лекарствен продукт за новаторска терапия трябва да включва подробно описание и оценка на терапевтичната процедура като цяло, включително специални начини на въвеждане (като например трансфекция на клетки ex vivo, обработка in vitro или използване на интервенционални техники), както и изпитване на възможните свързани режими (включително имуносупресивни, антивирусни, цитотоксични).
Цялата процедура трябва да бъде изпитана в клинични проучвания и описана в информацията за продукта.
2. Безопасност
Разглеждат се въпросите на безопасността, произтичащи от имунния отговор към лекарствените продукти или към експресираните протеини, имунно отхвърляне, имуносупресия, както и повреда на имуноизолиращите изделия.
Някои лекарствени продукти за генна терапия и соматичноклетъчни лекарствени продукти (например ксеногенни клетъчни лекарствени продукти и някои лекарствени продукти за пренос на гени) може да съдържат способни за репликация частици и/или причинители на инфекции. Може да е необходимо пациентът да се следи за възможно развитие на инфекции и/или техните патологични последици в периода преди и/или след получаването на разрешението за употреба на лекарствения продукт. Може да е необходимо това наблюдение да обхване и лицата в близък контакт с пациента, включително медицинския персонал.
Рискът от контаминация с потенциално преносими агенти не може да бъде изключен напълно при употребата на някои соматичноклетъчни лекарствени продукти и някои лекарствени продукти за пренос на гени. Рискът обаче може да бъде сведен до минимум посредством подходящи мерки, описани в модул 3.
Мерките, включени в производствения процес, трябва да бъдат допълнени и съпровождани с методи за изпитване, процеси за контрол на качеството и подходящи методи за наблюдение, които трябва да са описани в модул 5.
Използването на някои соматичноклетъчни лекарствени продукти трябва да бъде ограничено - временно или постоянно - до лечебни заведения, притежаващи доказана компетентност и оборудване, за да се осигури специфичното проследяване на безопасността на пациентите. Подобен подход може да бъде подходящ за определени лекарствени продукти за генна терапия, които се свързват с потенциален риск от способни за репликация причинители на инфекции.
Следва да се имат предвид и дългосрочните аспекти на наблюдението за развитие на късни усложнения и те да бъдат разгледани в документацията.
Когато е необходимо, заявителят трябва да представи подробен план за управление на риска, който да обхваща клиничните и лабораторните данни на пациента, нововъзникващи епидемиологични данни и ако е уместно, данните от архивите на пробите от тъкани от донора и реципиента. Такава система е необходима, за да се осигури проследимостта на лекарствения продукт и бързо реагиране на съмнителни тенденции при нежеланите събития.
Г. Специфични особености при лекарствени продукти за ксенотрансплантация
Особено внимание трябва да се обърне на изходните материали.
С оглед на това трябва да бъде представена подробна информация за следното в съответствие с конкретните ръководства: 1. Произхода на животните.
2. Развъждането и отглеждането на животните.
3. Генетично модифицираните животни (начини на създаване, характеризиране на трансгенните клетки, природа на въведения или изрязания ген).
4. Мерки за предотвратяване на инфекции и надзор за инфекции при изходните животни/животните донори.
5. Изпитвания за причинители на инфекции.
6. Съоръжения.
7. Контрол на изходните материали и суровините.
8. Проследимост.
Приложение № 9 към чл. 9
Специфични изисквания към досието за разрешаване за употреба на лекарствени продукти по чл. 28, чл. 29, ал. 1 и чл. 32 ЗЛПХМ
1. За лекарствени продукти по чл. 28 ЗЛПХМ (с изключение на биологичните лекарствени продукти - за тях вж. приложение № 10) се представят: а) Модул 1, 2 и 3 на досието съгласно приложения № 2, 3 и 4.
б) Данни, показващи бионаличност и биоеквивалентност с референтния лекарствен продукт.
Когато активното вещество на генеричен лекарствен продукт съдържа същата терапевтично активна част като разрешен за употреба референтен лекарствен продукт, но под формата на различна сол, естер, комплекс или производно, трябва да се представят доказателства, че няма промяна във фармакокинетиката на терапевтично активната част, фармакодинамиката и/или токсичността, които биха могли да променят профила на безопасност и ефикасност. В противен случай активното вещество се разглежда като ново активно вещество.
Прегледите на неклиничните и клиничните данни и резюметата трябва да са насочени към следните елементи: а) Основанията да се твърди, че продуктът е генеричен.
б) Кратък преглед на примесите, налични в партиди от активното вещество(а), както и тези в крайния лекарствен продукт (включително разградните продукти, които се получават по време на съхранението), заедно с оценка на безопасността на тези примеси.
в) Оценка на изпитванията за биоеквивалентност или обосновка, защо такива не са проведени, в съответствие с ръководството “Изследване за бионаличност и биоеквивалентност”.
г) Актуална публикувана литература по отношение на веществото във връзка със заявлението.
д) Всяко твърдение в кратката характеристика на продукта, което не е известно или не следва от свойствата на лекарствения продукт и/или неговата терапевтична група, трябва да се обсъжда в прегледите на неклиничните/клиничните данни/резюметата и да е подкрепено с публикувана литература и/или допълнителни изпитвания.
е) В случай на различни соли, естери, етери, изомери или смеси от изомери, комплекси или производни на разрешено за употреба активно вещество, ако се твърди, че продуктът е генеричен, се представят допълнителни данни за доказване на еквивалентността на свойствата по отношение на безопасността и ефикасността.
2. За лекарствени продукти: а) с различен път на въвеждане; б) предназначени за прилагане в различна доза или дозировка; в) по чл. 29, ал. 1 ЗЛПХМ, освен данните, посочени в т. 1, се представят резултатите от подходящи токсикологични и фармакологични изпитвания и/или клинични изпитвания.
3. За лекарствени продукти по чл. 32 ЗЛПХМ се представят: а) Модули 1 и 2 на досието съгласно приложения № 2 и 3.
б) Легализирано писмо за информирано съгласие от притежателя на разрешението за употреба на лекарствения продукт заявителят да ползва съдържанието на неговите модули 3, 4 и 5 и да има достъп до съдържащата се в тях информация през цялото време, докато продуктът, за който се отнася заявлението, е разрешен за употреба. Ако в такъв случай се ползва и основно досие на активно вещество, се представя и съответно писмо за достъп във връзка със заявлението за разрешаване за употреба на лекарствения продукт.
Приложение № 10 към чл. 10
Специфични изисквания към досието за разрешаване за употреба на подобни биологични лекарствени продукти
Доколкото информацията, която се изисква за генерични лекарствени продукти, не позволява да се докаже подобие на два биологични лекарствени продукта, трябва да се представят допълнителни данни, особено за токсикологичния и клиничния профил.
Когато след изтичане на периода на защита на данните независим заявител иска разрешение за употреба на биологичен лекарствен продукт с позоваване на референтен лекарствен продукт, за който е издадено разрешение за употреба в рамките на Европейския съюз, изискванията към досието са следните: 1) Представят се модули 1, 2 и 3 съгласно приложения № 2, 3 и 4, допълнени с данни за биоеквивалентност и бионаличност.
2) Представят се необходимите допълнителни данни. Видът и количеството на допълнителните данни (т.е. токсикологични и други неклинични и подходящи клинични данни) се определят за всеки отделен случай съгласно съответните научни ръководства.
3) Поради разнообразието на биологичните лекарствени продукти Изпълнителната агенция по лекарствата изисква определени изпитвания, предвидени в Модули 4 и 5, като се вземат предвид специфичните особености на всеки отделен лекарствен продукт.
Общите принципи, които следва да се прилагат за различните видове биологични лекарствени продукти, са публикувани в ръководствата на страницата в интернет на Европейската агенция по лекарствата. В случай, че лекарственият продукт, на който се позовава заявлението за разрешаване за употреба, има повече от едно показание, ефикасността и безопасността на лекарствения продукт, за който се твърди, че е подобен, трябва да се обосноват или ако е необходимо, да се докажат поотделно за всяко от посочените показания.
Приложение № 11 към чл. 11
Специфични изисквания към досието за разрешаване за употреба на лекарствени продукти с влизащо в състава лекарствено вещество с добре установена употреба
За лекарствени продукти с влизащи в състава активно(и) вещество(а) с добре установена употреба с призната ефикасност и приемливо ниво на безопасност се прилагат следните специфични правила: I. Представят се модули 1, 2 и 3 съгласно приложения № 2, 3 и 4.
II. В модули 4 и 5 се представят подробни научни литературни данни по отношение на неклиничната и клиничната информация.
III. С цел да се докаже добре установената употреба се прилагат следните специфични правила: 1. Факторите, които трябва да се вземат предвид за доказване на добре установената употреба на активните вещества на лекарствените продукти, са: а) времето, през което веществото е било употребявано; б) количествените аспекти на употребата на веществото; в) степента на научен интерес към употребата на веществото (отразен в публикуваната научна литература), и
г) еднозначността на научните оценки.
Следователно е възможно да са необходими различни периоди от време за доказването на добре установена употреба на различните вещества. Във всеки случай обаче периодът от време, който се изисква за доказването на добре установена употреба на вещество от състава на даден лекарствен продукт, не може да е по-малък от десет години от първата системна и документирана употреба на това вещество като лекарствен продукт в рамките на Европейската общност.
2. В документацията, представена от заявителя, трябва да са обхванати всички аспекти на оценката на безвредността и/или ефикасността, както и да е включен или да има позоваване на преглед на литературата по въпроса, като се взимат предвид изследванията, проведени преди пускането на пазара и след това, както и всичко, публикувано в научните издания по отношение на опита, под формата на епидемиологични проучвания и особено на сравнителни епидемиологични проучвания. Трябва да се представи цялата документация, включително благоприятната и неблагоприятната. Относно разпоредбите за “добре установена употреба” от особена важност е да е ясно, че “библиографската справка”, в която има препратки към други доказателствени източници (изследвания, проведени след пускане на даден лекарствен продукт на пазара, епидемиологични проучвания и др.), а не само данните, свързани с изпитванията, може да служи като валидно доказателство за безвредността и ефикасността на даден продукт, ако заявителят по задоволителен начин обясни и обоснове използването на тези източници на информация.
3. Особено внимание трябва да се обърне на всякаква липсваща информация, като трябва да се обоснове защо доказването на приемливо ниво на безвредност и/или ефикасност може да бъде потвърдено въпреки липсата на някои изпитвания.
4. В прегледите на неклиничните и/или клиничните данни трябва да се обясни значението на всякакви представени данни по отношение на продукт, който се различава от продукта, предвиден за пускане на пазара. Трябва да бъде направена преценка дали проученият продукт може да се счита за подобен на продукта, за който е подадено заявление за разрешаване за употреба, въпреки съществуващите разлики.
5. От особено значение е опитът, придобит след пускане на пазара на други продукти, съдържащи същите вещества, поради което заявителите следва да наблегнат особено върху този въпрос.
Приложение № 12 към чл. 17, ал. 2
Документация за промени тип IА и тип IБ
(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)
Приложение № 13 към чл. 17, ал. 4, т. 1
(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)
Приложение № 14 към чл. 17, ал. 6
Допълнителна документация за промяна в разрешение за употреба/удостоверение за регистрация, свързана с основно досие на активно вещество
1. Писмо за достъп до основното досие на активното вещество съгласно приложение № 2.3.
2. Придружително писмо за основното досие на активното вещество, съдържащо следната информация, като се ползва представеният модел: а) табличен списък, обобщаващ промените, извършени от първото съставяне на основното досие на активното вещество; б) съпоставка на старото и новото съдържание на основното досие на активното вещество; в) информация дали промяната вече е приета, отказана или оттеглена от друга държава членка; г) имената на съответните заявители, притежатели на разрешения за употреба и разрешенията за употреба; д) посочване на новата част на заявителя и/или част с ограничен достъп със съответните номера на версиите; е) актуализирано общо резюме на качеството/експертен доклад.
Част от придружително писмо за основно досие на активно вещество
Това основно досие на активно вещество се подава във връзка със заявление за промяна в разрешение за употреба: Номер на процедурата: Име на продукта: Име на заявителя/притежателя на разрешението за употреба по съответното заявление: Засегнати държави членки при взаимно признаване: И описва промени в производствения процес и спецификациите на активното вещество (или на едно от активните вещества) в това заявление за промяна на разрешение за употреба.
Име на активното вещество: Номерът на версията на това основно досие на активното вещество е: - номер на версията на частта на заявителя: - номер на версията на частта с ограничен достъп: Това основно досие на активно вещество е подавано преди за оценка със заявление за разрешаване за употреба/промяна на разрешение за употреба на лекарствен продукт в Европейския съюз: Не
Да, по следната национална, централизирана, децентрализирана или процедура по взаимно признаване: Номер на националната, централизираната, децентрализираната или процедурата по взаимно признаване: Име на продукта по националната, централизираната, децентрализираната или процедурата по взаимно признаване: Номер на разрешението и дата на одобряване на съответните продукти: Докладчик или референтна държава членка: Засегнати държави членки при взаимно признаване/децентрализирана процедура: Номер на версията на частта на заявителя: Номер на версията на частта с ограничен достъп: Забележка.
Информацията, отбелязана с курсив, може да не се попълва, ако не е известна.
Информацията, отбелязана с нормален шрифт, се изисква задължително.
Приложение № 15 към чл. 18, т. 1
(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)
Приложение № 16 към чл. 19, т. 1
(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)
Приложение № 17 към чл. 19, т. 2
Документация за прехвърляне на правата върху разрешение за употреба на лекарствен продукт
За прехвърляне на правата върху разрешение за употреба на лекарствен продукт е необходимо следното: 1. Да се представи декларация от юридическото лице/обединението, на чието име ще се издаде разрешение за одобряване на прехвърлянето, че настоящият притежател на разрешението за употреба му е предоставил цялото досие на лекарствения продукт, осъвременено към момента на прехвърлянето.
2. Да се представи декларация от настоящия притежател на разрешението за употреба, че цялото досие на лекарствения продукт, осъвременено към момента на прехвърлянето, е предоставено на юридическото лице/обединението, на чието име ще се издаде разрешение за одобряване на прехвърлянето.
3. Да се посочи датата, на която юридическото лице/обединението, на чието име ще се издаде разрешение за одобряване на прехвърлянето, поема от предишния притежател на разрешението за употреба всички отговорности, свързани с лекарствения продукт, без това да предрешава крайното решение на Изпълнителната агенция по лекарствата.
4. Да се представят данни, доказващи, че юридическото лице/обединението, на чието име ще се издаде разрешение за одобряване на прехвърлянето, е в състояние да осъществява всички отговорности на притежател на разрешение за употреба, по-специално: а) да се посочи квалифицираното лице по лекарствена безопасност заедно с адрес и номер на телефон и факс, като се приложи негова биография; б) да се посочи адрес и номер на телефон и факс на научното звено, отговарящо за информацията относно лекарствения продукт; в) да се представи пълномощно на упълномощеното лице за контакт.
5. Да се представят на български език кратка характеристика на продукта, макети на първична и вторична опаковка и листовка, в които са отразени данните на юридическото лице/обединението, на чието име ще се издаде разрешение за одобряване на прехвърлянето.
Приложение № 18 към чл. 20, ал. 1, т. 1
(Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)
Приложение № 19 към чл. 20, т. 2
Документация за подновяване на разрешение за употреба
Представя се обощена версия на досието по отношение на качество, безопасност и ефикасност, включваща всички одобрени промени след издаване на разрешението за употреба. Обобщената версия на досието съдържа най-малко следната документация: Модул 1: 1.0. Придружително писмо.
1.1. Изчерпателно съдържание.
1.2. Заявление съгласно приложение № 18 със следните приложения: а) Списък в табличен формат на всички разрешени за употреба разновидности на продукта, за които се иска подновяване.
б) Данни на лицата за контакт: Квалифицирано лице в Европейското икономическо пространство за лекарствена безопасност.
Лице за контакт, носещо цялостна отговорност при отклонения в качеството на продукта и при изтеглянето му от пазара.
Лице за контакт от научно звено в Европейското икономическо пространство, отговарящо за информацията относно лекарствения продукт.
в) Списък на държавите в Европейското икономическо пространство, в които продуктът е на пазара, като за всяка държава се посочва кои разновидности на продукта са пуснати на пазара и на коя дата (за процедура по взаимно признаване и децентрализирана процедура).
г) Хронологичен списък на всички заявления, подадени след разрешаването за употреба или след последното подновяване (всички одобрени или в процедура на разглеждане промени тип IА/IБ и тип II, разширявания на обхвата на разрешението, изменения съгласно чл. 18, спешни мерки за безопасност), като се посочва номерът на съответната процедура, датата на подаване, датата на одобрение (ако са одобрени) и кратко описание на промяната.
д) Хронологичен списък на последващите мерки/поети задължения след разрешаване за употреба.
е) Становище или сертификат (ако е наличен) за съответствие с изискванията на добрата производствена практика, не по-стар от три години, за производителя(ите) на лекарствения продукт, посочен(и) в заявлението, издаден от компетентен орган на Европейското икономическо пространство или от компетентен орган на държава със споразумение за взаимно признаване. Препратка към базата данни на EudraGMP ще е достатъчна, когато е налична.
ж) За местата на производство на лекарствения продукт, разположени извън Европейското икономическо пространство или на територията на държави със споразумение за взаимно признаване, се представя списък на последните проведени инспекции за добра производствена практика, като се посочва датата, инспектиращият екип и резултатът от инспекциите.
з) Съгласно чл. 160, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЛПХМ от притежателите на разрешение за производство се изисква като изходни материали да използват само активни вещества, които се произвеждат в съответствие с ръководствата за добра производствена практика за активни вещества, приети от Европейския съюз. Представят се следните декларации: Декларация от квалифицираното лице на всеки от притежателите на разрешение за производство, посочени в заявлението, където активното вещество се използва като изходен материал.
Декларация от квалифицираното лице на притежателя(ите) на разрешение за производство, посочено в заявлението като отговорно за освобождаване на партиди.
В тези декларации трябва да се посочи, че всички производители на активни вещества, посочени в заявлението, извършват производствените процеси в съответствие с ръководствата за добра производствена практика за активни вещества (не се отнася за активни вещества, произведени от кръв или кръвни съставки).
1.3. Информация за продукта.
Представят се кратка характеристика на продукта, текстове и мостри на първичната и вторичната опаковка и листовка. При националните процедури се представят и текстовете на листовката и на първичната и вторичната опаковка на английски език, одобрени във всяка държава - членка на Европейския съюз.
1.4. Информация за експерта.
1.4.1. За качеството (включително подписана декларация и биография) 1.4.3. За клиничните данни (включително подписана декларация и биография)
Модул 2: 2.3. Общо резюме на качеството (експертно становище по качеството)
Експертното становище по качеството трябва да включва декларация, че притежателят на разрешението за употреба се съобразява с научния и техническия прогрес по отношение на методите на производство и контрол и че въвежда всички необходими изменения, за да може лекарственият продукт да се произвежда и контролира чрез общоприетите научни методи.
Експертното становище по качеството трябва да включва още: а) Потвърждение, че за всички изменения, свързани с качеството на продукта, са подадени съответни заявления за промени в разрешението за употреба и че продуктът отговаря на изискванията на актуалните ръководства за качество на Комитета за лекарствени продукти за хуманната медицина.
б) Потвърждаване на последните одобрени спецификации на активното вещество и на крайния продукт (с датата на последното одобряване и номера на процедурата).
в) Качествен и количествен състав по отношение на активни и помощни вещества (с датата на последното одобряване и номера на процедурата).
2.5. Преглед на клиничните данни (клинично експертно становище)
Клиничното експертно становище трябва да отразява актуалното съотношение полза/риск за продукта, основаващо се на данните от периодичния доклад за безопасност и на данните за съотношението безопасност/риск, натрупани след разрешаването за употреба или след последното подновяване, като се посочва съответната нова информация.
Клиничното експертно становище трябва да включва още: а) Потвърждение, че няма налични нови (неклинични и клинични данни), които променят или водят до нова оценка на съотношението полза/риск. Когато има нови неклинични данни, притежателят на разрешението за употреба може да представи експертно становище за неклиничните данни.
б) Потвърждение, че от гледна точка на безопасността разрешението за употреба на продукта в края на петгодишния срок може да бъде подновено за неограничено време или че всяко действие, препоръчано или започнато, трябва да бъде посочено и обосновано.
в) Потвърждение, че Изпълнителната агенция по лекарствата е била информирана за всякакви допълнителни данни, които са от значение за оценката на съотношението полза/риск за съответния продукт.
Сертификат(и) за съответствие на монографията на Европейска фармакопея относно спонгиформните енцефалопатии (TSE сертификат).
Модул 5: 5.3.6. Доклади от опита след пускане на пазара на лекарствения продукт
Представя се периодичен доклад за безопасност и/или допълнителен периодичен доклад за безопасност, и/или подробни списъци, и/или обобщени таблици (т.е. периодичен доклад за безопасност и/или допълнителен периодичен доклад за безопасност, обхващащ периода от последната крайна дата за включване на данни в предишния доклад до крайната дата за включване на данни в последния доклад, която е в рамките на 60 дни от датата на подаване на заявление за подновяване на разрешението за употреба). Данните от периодичния доклад за безопасност заедно с всеки представен преди това доклад трябва да обхващат период от 4 години и 4 месеца от датата на разрешаването за употреба или от последното му подновяване. Представя се обобщаващ свръзващ доклад, ако е приложимо.
Приложение № 20 към § 3
Изисквания към броя екземпляри от досието и към пробите, които се представят в Изпълнителната агенция по лекарствата при разрешаване за употреба/регистрация, промяна в разрешението за употреба/регистрация и подновяване на разрешението за употреба на лекарствени продукти
I. Досие
1. Разрешаване за употреба/регистрация
Представя се пълно досие в един екземпляр на хартиен и в един екземпляр на електронен носител1.
Едновременно с него се представят на хартиен носител и допълнителните екземпляри, посочени в таблицата по-долу.
1 Модул 4 и модул 5 може да се представят само на електронен носител, ако заявителят е декларирал, че ще ги представи на хартиен носител в срок до една седмица при поискване от страна на Изпълнителната агенция по лекарствата.
2 Представят се и на електронен носител във формат Word (6,0 или по-висока версия).
3 При процедурата по взаимно признаване макетите се представят най-късно 5 дни след ден 90 заедно със съгласуваните кратка характеристика, проект за данните върху първичната и вторичната опаковка и проект за листовка.
Писмените отговори на въпроси се представят в един екземпляр на хартиен носител и в един екземпляр на електронен носител, придружени от декларация за идентичност на информацията на двата вида носители. Изпълнителната агенция по полекарствата може да изиска можедаизискадопълнително копие. 2. Промяна в копие.
2.Промянавразрешение за заупотреба/регистрация 1
1Електронен 1
1Електронен4 1
1Електронен4 1
1Електронен4 продукта/листовка на наанглийски език (само ако досието е на език(самоакодосиетоенаанглийски език)
Допълнителни екземляри от кратка характеристика на 2 Електронен2, 4 продукта/листовка на български език вторичната опаковка на български език
4 Придружено от декларация, че информацията е идентична с тази на хартиения носител.
3. Подновяване на разрешение за употреба
1 Електронен
1 Електронен4
1 Електронен съотношение риск/полза за продукта 1 Електронен4 български език
Предлагана кратка характеристика на продукта на 2 Електронен4 български език
Предлагана кратка характеристика на продукта на 2 Електронен4 английски език (само ако досието е на английски език) приключване на процедурата по подновяване въз основа на данни от нови изпитвания, ако е счетено за необходимо от оценителя с изискванията на добрата производствена практика не по- стар от три години, издаден от компетентен орган опаковки на английски език, одобрени във всяка държава - членка на Европейския съюз (само за национални процедури)
II. Проби от крайния продукт
1. Разрешаване за употреба/регистрация
а) При национална процедура и в случаите, когато Република България е референтна държава членка, едновременно с подаване на заявлението се представят проби от най-малко две различни партиди краен лекарствен продукт (три различни партиди за парентерални продукти) и стандартни вещества в количество, достатъчно за извършване на два пълни анализа. При необходимост от по-голям брой проби за проверка на методите за контрол, включени в модул 3 на досието, Изпълнителната агенция по лекарствата може да изиска допълнителни проби.
б) В случаите, когато Република България е засегната държава членка, при поискване от Изпълнителната агенция по лекарствата се представят проби от крайния лекарствен продукт и стандартни вещества в срок до 7 работни дни.
2. Разширяване на обхвата на разрешение за употреба, промяна тип I в разрешение за употреба/регистрация, при която се изискват проби, съгласно приложение № 12, и промяна тип II (ако е необходимо)
Едновременно с подаване на заявлението се представя една проба от крайния продукт, а при поискване от Изпълнителната агенция по лекарствата - и допълнителни количества проби и стандартни вещества в срок до 7 работни дни.
III. Проби от активни вещества
Представят се в срок до 7 работни дни след поискване от Изпълнителната агенция по лекарствата.
IV. Проби от помощни вещества
Трябва да бъдат на разположение за представяне при поискване от Изпълнителната агенция по лекарствата.
|
Постановление № 100 от 21 май 2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за приобщаващото образование, приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2017 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 100 ОТ 21 МАЙ 2020 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за приобщаващото образование, приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2018 г. и бр. 101 от 2019 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Думите „Допълнителна разпоредба“ се заменят с „Допълнителни разпоредби“.
2. Създава се § 1а: „§ 1а. (1) До края на учебната 2019 – 2020 година допълнителните форми на педагогическо взаимодействие през неучебното време при обучението по чл. 14, ал. 2 може да се провеждат с обща продължителност до 40 астрономически часа. Във всеки астрономически час се провеждат по две допълнителни форми на педагогическо взаимодействие.
(2) До края на учебната 2019 – 2020 година допълнителното обучение по чл. 17 и по чл. 27, ал. 1, т. 1 се осъществява и за учениците, които по време на преустановените присъствени учебни часове в училище вследствие на въведените противоепидемични мерки в страната не са участвали в обучение от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии или частично са се обучавали с учебни материали на хартиен носител.
(3) До края на учебната 2019 – 2020 година допълнителното обучение по ал. 2 е с обща продължителност до 120 учебни часа по един или повече учебни предмети.
(4) Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие по ал. 1 и допълнителното обучение по ал. 2 се провеждат индивидуално или в групи с до 10 деца или ученици и се осъществяват доколкото е възможно присъствено, за което детската градина или училището създава организация за стриктно спазване на предписаните противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването, като не допуска струпване на деца, ученици и учители.“
Заключителна разпоредба § 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
|
Административният съд – София област, втори състав, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е образувано адм.д. № 55/2017 г. по описа на съда по протест на Окръжна прокуратура – София, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.03.2017 г. от 10 ч. и по което предмет на оспорване са разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 22, ал. 1 и чл. 48, ал. 3 от Наредба № 8 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на община Годеч, приета с Решение № 45 по протокол № 5 от 26.04.2012 г. на Общинския съвет – гр. Годеч. Конституирани страни в производството са: оспорващ – Окръжна прокуратура – София, и административен орган – Общинският съвет – гр. Годеч, чрез председателя.
|
Административният съд – Пазарджик, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е постъпил протест на прокурор при Окръжната прокуратура – Пазарджик – Живко Пенев, подаден против разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда за придобиване и разпореждане с общинско имущество на Общинския съвет – с. Лесичово. По оспорената наредба е образувано адм. д. № 699 по описа на Административния съд – Пазарджик, за 2017 г., насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2017 г. от 11,15 ч.
|
Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШЕНИЕ за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 97 от 2014 г.; изм., бр. 13 и 86 от 2015 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: § 1. В чл. 16, ал. 2 се правят следните изменения: 1. Точки 1 – 4 се изменят така: „1. Комисия по бюджет и финанси; 2. Комисия по правни въпроси; 3. Комисия по икономическа политика и туризъм; 4. Комисия по енергетика;“.
2. В т. 22 думите „Държавната комисия“ се заменят с „Комисията“. § 2. В чл. 26 ал. 2 се изменя така: „(2) Постоянните комисии може да възлагат при условията на чл. 17 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание извършването на последваща оценка на въздействието на законите, която има за цел установяване на тяхната ефективност и степен на постигане на целите.“ § 3. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „както и аудиозапис“ и се създава изречение второ: „Протоколът се подписва от председателя на комисията и от водещия протокола и заедно с аудиозаписа се публикува в 5-дневен срок от заседанието на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание.“
2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Пълни стенографски протоколи се водят за заседанията на постоянните комисии, когато те са водещи по законопроекти, за парламентарния контрол по чл. 27 и за изслушванията, включително изслушването на кандидатите по чл. 89. Протоколите се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикуват в 7-дневен срок от заседанието на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание. Когато протоколите са за заседания на постоянните комисии като водещи по законопроекти, те се публикуват преди разглеждането на доклада в пленарна зала.“ § 4. В чл. 39 ал. 3 се изменя така: „(3) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите внася в Народното събрание на всеки 6 месеца доклад за дейността си, който се предоставя на народните представители.“ § 5. В чл. 41, ал. 4 думата „раздават“ се заменя с „предоставят“. § 6. В чл. 43, ал. 2 след думата „празници“ се добавя „от Велики петък включително“. § 7. Създава се чл. 44а: „Чл. 44а. Всяка сесия на Народното събрание се открива с химна на Република България.“ § 8. В чл. 57, ал. 1 съюзът „или“ се заменя с „и“. § 9. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание на хартиен носител и в електронен вид и незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти“. Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат: а) справка за съответствие с европейското право – при хармонизация; б) справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект; в) справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието e съгласно методологията, приложение към правилника.“
2. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Законопроектите, към които не са приложени мотиви и/или предварителна оценка на въздействието, не се разпределят по реда на чл. 74 от председателя на Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което вносителят се уведомява. В този случай срокът по чл. 74, ал. 1 започва да тече от деня на отстраняване на нередовността.
(5) Законопроектите, към които не са приложени справките по ал. 1, не се разглеждат от Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което председателят на водещата комисия уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 75, ал. 3 спира да тече.
(6) За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му.“ § 10. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо думите „и не по-късно от три седмици“ се заличават, а в изречение второ думите „и на председателя на водещата комисия“ се заличават.
2. В ал. 2 думата „оценка“ се заменя с „проверка“, след думата „прилагане“ се добавя „и на този правилник“, думите „може да препоръча на вносителя“ се заменят с „препоръчва на вносителя чрез председателя на Народното събрание“, а накрая се добавя „от уведомяването на вносителя“ и се създава изречение второ: „В този случай срокът по ал. 3 спира да тече.“ § 11. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „мотивите към тях, справката“ се заменят с „документите“.
2. В ал. 6 след думата „Граждани“ се добавя „и юридически лица“.
3. В ал. 7 думата „раздават“ се заменя с „предоставят“. § 12. В чл. 78, ал. 1 се създава изречение четвърто: „Когато някой от законопроектите е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, той може да не се обсъжда и гласува едновременно с другите законопроекти. Изречение първо не се прилага и когато водещата комисия с мнозинство две трети от членовете на комисията е приела решение някой от законопроектите да се гледа отделно.“ § 13. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „внесен“ се добавя „и разгледан“ и се създава изречение второ: „Изречение първо не се прилага, когато законопроектът е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз.“
2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Разпоредби на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не може да бъдат внесени и разгледани повторно по реда на чл. 80, ал. 1, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.
(3) Предложения, направени по реда на чл. 80, ал. 1, които са отхвърлени от Народното събрание, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като законопроект, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.“ § 14. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо накрая се добавя: „които се аргументират съгласно методологията, приложение към правилника.“
2. Създава се нова ал. 2: „(2) При внасяне на предложения по ал. 1 по законопроекти, свързани с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз, или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, народните представители посочват причините за приемането, целите и очакваните резултати и прилагат анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По предложенията председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър.“
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в текста преди т. 1 думите „изтичането на срока по ал. 1 водещата комисия“ се заменят с „приемането на законопроекта от водещата комисия тя“, а в т. 2 след думата „законопроект“ се добавя „включително“ и се създава изречение второ: „Предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират.“
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“. § 15. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 6: „(6) Докладът по чл. 84, т. 16 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, който е длъжен да им отговори. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и въпроси, постъпили писмено от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд, съответно председателят на Върховния административен съд или главният прокурор отговаря.“
2. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 1“ се заменят с „чл. 84, т. 17 от Конституцията“.
3. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.
4. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 8“.
5. Досегашната ал. 10 става ал. 11. § 16. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение пето се изменя така: „Отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това, когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси, или когато отправените въпроси съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.“
2. В ал. 4 се създава изречение трето: „Когато отсъствието е повече от три пъти, министърът отговаря писмено в 7-дневен срок от деня на последното отсъствие.“ § 17. В чл. 110 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „проучвания и анкети“ се заличават.
2. В ал. 3 думата „раздава“ се заменя с „предоставя“. § 18. Създава се чл. 110а: „Чл. 110а. (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват проучвания и анкети по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.
(2) Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания.“ § 19. В чл. 124 изречение второ се изменя така: „Народното събрание изслушва министър-председателя или заместник министър-председател.“ § 20. Създава се чл. 145а: „Чл. 145а. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика дава разяснения на народните представители относно прилагането на етичните норми за поведение. По искане на народния представител даването на разяснения може да бъде конфиденциално.“ § 21. Член 148 се изменя така: „Чл. 148. (1) Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика установява нарушение по този раздел и се произнася с решение, с което може да наложи следните мерки: 1. забележка; 2. порицание; 3. временно отстраняване от едно до три заседания на комисия.
(2) При определяне на мярката комисията взема предвид тежестта на нарушението и неговия епизодичен, повтарящ се или системен характер.
(3) Отстраненият от заседание народен представител не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.“ § 22. В глава дванадесета, раздел II се създава чл. 148а: „Чл. 148а. (1) Всеки народен представител, физическо или юридическо лице може да подаде жалба или сигнал за нарушение на етичните норми за поведение до Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика по ред, определен с правилата по ал. 4.
(2) Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика взема решение за налагане на мярка по чл. 148, ал. 1, след като изслуша народния представител и се запознае с всички материали, свързани с нарушението на етичните норми за поведение. Комисията публикува решението в публичен регистър на Народното събрание, след като го съобщи на народния представител.
(3) Народният представител има право да изрази становище по решението, което се публикува в регистъра по ал. 2.
(4) Комисията по ал. 1 приема правила по прилагането на този раздел.“ § 23. В § 7 от допълнителните разпоредби навсякъде думата „раздаването“ са заменя с „предоставянето“, а думата „раздаване“ се заменя с „предоставяне“. § 24. В приложението към правилника „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“ се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 5 думите „изучаване на общественото мнение“ се заменят с „парламентарни изследвания“.
2. Член 4 се изменя така: „Чл. 4. (1) Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси“ изготвя доклад към годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджет след извършен одит на годишния финансов отчет на Народното събрание от Сметната палата. Докладът се предоставя на председателя на Народното събрание, който го изпраща за становище на постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
(2) Докладът към годишния касов отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание заедно с одитното становище и одитния доклад на Сметната палата и становището на подкомисията по ал. 1 се предоставя на председателя на Народното събрание. Председателят на Народното събрание уведомява писмено министъра на финансите за становището на постоянно действащата подкомисия по ал. 1.
(3) Отчетът за изпълнението на бюджета на Народното събрание се приема от Народното събрание заедно с годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България.“
3. В чл. 17 думите „изучаване на общественото мнение“ се заменят с „парламентарни изследвания“, а думите „изследвания по заявка на Народното събрание или на парламентарна група“ се заменят с „изследвания или проучвания по заявка на Народното събрание, парламентарна група или комисия и извършените последващи оценки на въздействието на законите, възложени от комисиите по чл. 26, ал. 2“. § 25. Създава се приложение към чл. 73, ал. 1: „Приложение към чл. 73, ал. 1
Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите
Забележка. Предварителната оценка на въздействието на законопроектите не е задължително да се оформя в табличен вид.“
Заключителни разпоредби § 26. Това решение не се прилага за законопроектите, внесени в Народното събрание до влизането му в сила. Законопроектите по § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (ДВ, бр. 34 от 2016 г.) се разпределят от председателя на Народното събрание без предварителна оценка на въздействието. § 27. Решението влиза в сила от 4 ноември 2016 г.
Решението е прието от 43-то Народно събрание на 27 октомври 2016 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
За председател на Народното събрание: Димитър Главчев
|
Административният съд – Стара Загора, VIII състав, съобщава, че по жалба против Решение № 919 от 25.05.2017 г. по протокол № 22 от 25.05.2017 г. на Общинския съвет – Стара Загора, с което е одобрен проект за ПУП – изменение на ПР и ПЗ за новообразуваните имоти от територията на кв. Железник, Стара Загора, в частта му, с която е одобрен ПУП – ПРЗ по отношение на имот с идентификатор 68858.501. 87, за който са отредени УПИ I-87 и УПИ IX-87 в кв. 685, е образувано адм. дело № 491/2020 г. по описа на съда, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2021 г. от 14,30 ч. Указва на заинтересованите страни, че имат право в едномесечен срок от деня на обнародването в „Държавен вестник“ да се конституират като ответници по делото, като подадат заявление в Административния съд – Стара Загора, което да отговаря на изискванията на чл. 218, ал. 5 и 6 от ЗУТ.
|
Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с протокол от 1997 г.
МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с протокол от 1978 г.
(MARPOL 73/78) и с протокол от 1997 г. 1,2
(Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 13 октомври 2004 г. - ДВ, бр. 94 от 2004 г. В сила от 12 март 1985 г., като Протоколът от 1997 г.е в сила от 19 май 2005 г.)
Страните по конвенцията, съзнавайки необходимостта от опазване на околната среда на човека като цяло и на морската среда в частност, признавайки, че умишленото, небрежното или случайното изпускане на нефт или други вредни вещества от корабите представлява сериозен източник на замърсяване, признавайки също значението на Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето с нефт (1954 г.) като първи многостранен акт, сключен с основна цел защита на околната среда, и оценявайки високо значителния принос на тази конвенция за опазване на моретата и крайбрежната среда от замърсяване, желаейки да постигнат пълно премахване на умишленото замърсяване на морската среда с нефт и други вредни вещества и намаляване случайното изхвърляне на такива вещества, смятайки, че тази цел може най-добре да се постигне чрез установяване на правила, които не се ограничават само до предотвратяване на замърсяването с нефт, а имат всеобщ характер, се договориха, както следва: Член 1
Общи задължения по конвенцията
(1) Страните по конвенцията се задължават да изпълняват разпоредбите на тази конвенция и на тези нейни анекси, с които са обвързани, за да се предотврати замърсяването на морската среда с вредни вещества или отпадъчни води, съдържащи такива вещества, чрез изхвърлянето им в нарушение на конвенцията.
(2) Всяко позоваване на тази конвенция означава едновременно и позоваване на свързаните с нея протоколи и анекси, освен ако изрично не е предвидено друго.
Член 2
Определения
За целите на конвенцията, освен ако не е предвидено друго: (1) “Правила” означава правилата, които се съдържат в анексите към конвенцията. (2) “Вредно вещество” означава всяко вещество, което, ако попадне в морето, е възможно да създаде опасност за здравето на хората, да причини вреда на живите ресурси, на морската флора и фауна, да влоши условията за отдих или да попречи на други правомерни начини за използване на морето, и включва всяко вещество, обект на контрол в съответствие с конвенцията. (3) (а) “Изхвърляне” (Discharge) по отношение на вредните вещества или отпадъчни води, съдържащи такива вещества, означава каквото и да е изхвърляне от кораб, по каквито и причини да е предизвикано то, като включва всякакво изпускане, изхвърляне, изливане, изтичане, изпомпване, изсипване или изпразване. (b) “Изхвърляне” не включва: (i) изхвърляне (dumping) в значението, предвидено от Конвенцията за предотвратяване замърсяването на морето от изхвърляне на отпадъци и други материали, подписана в Лондон на 13 ноември 1972 г.; или
(ii) изхвърляне (release) на вредни вещества, което произтича непосредствено в резултат на проучване, разработка и свързаните с тях процеси на обработка в морето на минералните ресурси на морското дъно; или
(iii) изхвърляне (release) на вредни вещества за провеждане на правомерни научни изследвания с цел намаляване на замърсяването или контрол над него. (4) “Кораб” означава плавателен съд от всякакъв тип, експлоатиран в морска среда, включително кораби на подводни криле, кораби на въздушна възглавница, подводни кораби, плаващи средства и стационарни или плаващи платформи. (5) “Администрация” означава правителството на държавата, под юрисдикцията на която се експлоатира корабът. По отношение на кораба, който има право да плава под флага на дадена държава, администрация е правителството на тази държава. По отношение на стационарни или плаващи платформи, заети с проучване и разработка на морското дъно и земните недра, прилежащи до брега, над които крайбрежната държава осъществява суверенни права за целите на проучване и разработване на техните естествени богатства, администрацията е правителството на съответната крайбрежна държава. (6) “Инцидент” означава събитие, което е предизвикало или е могло да предизвика изхвърляне в морето на вредно вещество или отпадъчни води, съдържащи такова вещество. (7) “Организация” означава Междуправителствената морска консултативна организация3.
Член 3
Прилагане
(1) Тази конвенция се прилага за: (а) кораби, които имат право да плават под флага на някоя от страните по конвенцията; и
(b) кораби, които нямат право да плават под флага на някоя от страните по конвенцията, но се експлоатират по пълномощия на такава страна.
(2) Нищо в този член не трябва да се тълкува като ограничаване или разширяване суверенните права на страните в съответствие с международното право над морско дъно и земните недра, прилежащи до брега, с цел проучване и разработване на техните естествени богатства.
(3) Тази конвенция не се прилага по отношение на военни кораби, спомагателни военни кораби или други кораби, принадлежащи на държавата или експлоатирани от нея и използвани към момента изключително за правителствена нетърговска дейност. Но всяка страна трябва да обезпечи чрез вземане на съответни мерки, ненасящи вреда на експлоатацията или експлоатационните възможности на такива кораби нейна собственост или експлоатирани от нея, тези кораби да действат, доколкото това е целесъобразно и практически възможно, по начин, съвместим с конвенцията.
Член 4
Нарушения
(1) Забранява се всякакво нарушение на изискванията на тази конвенция независимо от мястото на неговото извършване и санкциите за такова нарушение се определят от законодателството на администрацията на съответния кораб. Ако администрацията е информирана за такова нарушение и се убеди в наличието на достатъчно доказателства, позволяващи да възбуди съдебна процедура по отношение на предполагаемото нарушение, тя дава разпореждане за възбуждане на такава процедура, колкото е възможно по-скоро в съответствие със своето законодателство.
(2) Забранява се всякакво нарушение на изискванията на конвенцията, извършено в рамките на юрисдикцията на страна по конвенцията, като санкциите за такова нарушение се определят от законодателството на тази страна. В случай на извършване на такова нарушение съответната страна: (а) дава разпореждане за възбуждане на съдебна процедура в съответствие със своето законодателство; или
(b) изпраща до администрацията на кораба информация и доказателства в потвърждение на нарушението, с които разполага.
(3) В случай, когато информация или доказателства за нарушение на тази конвенция от кораб е изпратена до администрацията на кораба, тази администрация незабавно информира за взетите мерки страната, изпратила й информацията или доказателствата, а така също и Организацията.
(4) Санкциите, предвидени от законодателството на страните в съответствие с този член, трябва да бъдат достатъчно строги за пресичане нарушенията на конвенцията и еднакво строги независимо от мястото на извършване на нарушенията.
Член 5
Свидетелства и специални правила при проверка на корабите
(1) Като се вземат предвид изискванията на параграф (2) от този член, свидетелство, издадено по пълномощие на страна по конвенцията в съответствие с изискванията на правилата, се признава от другите страни и се разглежда за всички цели, предвидени от конвенцията, като имащо същата сила, както и издаденото от тях свидетелство.
(2) Кораб, който е задължен да има свидетелство в съответствие с изискванията на правилата, по време на пребиваване в пристанищата или отдалечени от брега терминали, намиращи се под юрисдикцията на която и да е страна по конвенцията, подлежи на проверка, извършвана от длъжностни лица, надлежно упълномощени от тази страна. Всяка една такава проверка се ограничава само до проверяване дали корабът има валидно свидетелство, освен ако няма основателни причини да се предполага, че състоянието на кораба или неговото оборудване в значителна степен не съответства на посочените в свидетелството данни. В този случай или в случай, когато корабът няма валидно свидетелство, страната, извършваща проверката, предприема мерки такъв кораб да не отплава дотогава, докато излизането му на море не престане да представлява съществена заплаха за морската среда.
Страната обаче може да резреши на кораба да напусне пристанището или отдалечен от брега терминал, за да се отправи към най-близкия подходящ кораборемонтен завод.
(3) Ако страна по конвенцията откаже на чужд кораб влизане в пристанище или в отдалечени от брега терминали, намиращи се под нейна юрисдикция, или предприеме каквито и да е мерки срещу такъв кораб на основание на това, че корабът не отговаря на изискванията на тази конвенция, тази страна незабавно информира консула или дипломатическия представител на страната, под чийто флаг корабът има право да плава, или ако това е невъзможно - администрацията, към която принадлежи. Преди да откаже влизане на кораба и да предприеме такива мерки, страната може да поиска консултация с администрацията на този кораб. Информация се изпраща на администрацията и в случай, че корабът няма валидно свидетелство в съответствие с изискванията на правилата.
(4) По отношение кораби на държави, които не са страни по конвенцията, страните по конвенцията прилагат изискванията на тази конвенция доколкото е необходимо, за да не се предоставят по-благоприятни условия към техните кораби.
Член 6
Разкриване на нарушенията и осигуряване изпълнението на конвенцията
(1) Страните по конвенцията си сътрудничат при разкриване на нарушенията и осигуряване на изпълнението на нейните разпоредби, като използват всички подходящи и практически достъпни средства за разкриване и наблюдение на околната среда, а така също и подходящи процедури за събиране и предаване на доказателства.
(2) Кораб, спрямо който се прилага тази конвенция, може да бъде подложен на проверка във всяко пристанище или отдалечен от брега терминал на дадена страна от длъжностни лица, назначени или упълномощени от тази страна, за да се провери дали корабът е изхвърлил вредни вещества в нарушение на изискванията на правилата. Ако се открие нарушение на конвенцията, на администрацията се изпраща доклад за вземане на необходимите мерки.
(3) Всяка страна представя на администрацията доказателства, ако има такива, за това, че корабът в нарушение на изискванията на правилата е изхвърлил вредни вещества или отпадъчни води, съдържащи такива вещества. Компетентните власти на тази страна уведомяват капитана на кораба за предполагаемото нарушение, ако това практически е възможно.
(4) При получаване на такива доказателства администрацията провежда разследване на фактите и може да помоли другата страна да представи допълнителни или по-убедителни доказателства за предполагаемото нарушение. Ако администрацията се убеди в наличието на достатъчно доказателства, позволяващи да се възбуди съдебна процедура по отношение на предполагаемото нарушение, тя дава разпореждане за предприемане на съдебни действия възможно най-скоро и в съответствие със своето законодателство. Администрацията незабавно информира страната, съобщила за предполагаемото нарушение, а също и Организацията за предприетите от нейна страна мерки.
(5) Страна по конвенцията може да подложи на проверка кораб, към който се прилага конвенцията, когато той е влязъл в пристанище или отдалечени от брега терминали, намиращи се под нейна юрисдикция, ако от коя да е друга страна е получена молба за такава проверка заедно с достатъчно доказателства за това, че корабът е изхвърлил на което и да е място вредни вещества или отпадъчни води, съдържащи такива вещества. Докладът за тази проверка се изпраща на изискалата я страна и на администрацията, за да могат да се предприемат съответните мерки съгласно изискванията на конвенцията.
Член 7
Необосновани задържания на корабите
(1) Вземат се всички възможни мерки, за да се избегне необосновано задържане на кораб или необосновано забавяне на неговото отплаване по чл. 4, 5 и 6 на конвенцията.
(2) Всеки кораб, който е бил неоснователно задържан или неоснователно забавен във връзка с чл. 4, 5 и 6 на конвенцията, има право на обезщетение за всякакви загуби и вреди, понесени в резултат на това.
Член 8
Доклади за инциденти, свързани с изхвърляне на вредни вещества
(1) Докладът за инцидент се изготвя незабавно и във възможно по-пълен обем в съответствие с изискванията на протокол I на конвенцията.
(2) Всяка страна по конвенцията е длъжна: (а) да вземе всички необходими мерки съответното длъжностно лице или организация да получат и обработят всички доклади за инциденти; и
(b) да уведоми и предостави на Организацията пълни данни за вземането на такива мерки с оглед изпращането им на другите страни и държави - членки на Организацията.
(3) Когато страна по конвенцията получи доклад в съответствие с разпоредбите на този член, тази страна без забавяне го предава: (а) на администрацията на кораба, с който е станал инцидентът; и
(b) на всяка друга държава, която може да бъде засегната.
(4) Всяка страна по конвенцията се задължава да издава указания до своите кораби и самолети на морската инспекция и други съответни служби да съобщават на своите власти за всеки инцидент, посочен в протокол I на конвенцията. Тази страна, ако счете за необходимо, съобщава за инцидента на Организацията и на всяка друга заинтересована страна.
Член 9
Други договори и тълкувания
(1) С влизането си в сила тази конвенция отменя Международната конвенция за предпазване на морето от замърсяване с нефт (1954) с поправките към нея в отношенията между страни по тази конвенция.
(2) Нищо в тази конвенция не пречи на кодификацията и развитието на морското право от Конференцията по морско право на ООН, свикана в съответствие с Резолюция 2750 С(ХХV) на Общото събрание на ООН, както и на сегашните и бъдещите претенции и правни позиции на която и да е държава по въпроси на морското право и по отношение на характера и обхвата на юрисдикцията на крайбрежната държава или държавата на флага.
(3) Терминът “юрисдикция” в тази конвенция се тълкува в съответствие с международното право, действащо в момента на прилагане или тълкуване на конвенцията.
Член 10
Уреждане на спорове
Всякакъв спор между две или няколко страни по конвенцията относно нейното тълкуване или прилагане, ако уреждането му чрез преговори между страните се окаже невъзможно и ако тези страни не се договорят друго, се предава по молба на която и да е от тях за арбитраж, както е предвидено в протокол II на конвенцията.
Член 11
Обмен на информация
(1) Страните по конвенцията се задължават да изпращат на Организацията: (а) текстове на закони, разпоредби, декрети, правила и други актове, обявени от тях по различни въпроси и аспекти в обхвата на конвенцията; (b) списък на неправителствените организации, които са упълномощени от тяхно име да се занимават с въпросите на проектирането, построяването и оборудването на кораби, превозващи вредни вещества, в съответствие с разпоредбите на правилата4; (c) достатъчен брой образци на свидетелства, издадени от тях в съответствие с разпоредбите на правилата; (d) списък на приемните съоръжения включително с уточненото им местоположение, капацитетни възможности и налични приспособления и други характеристики; (e) официални доклади или резюмета на официалните доклади, отразяващи резултатите от прилагането на тази конвенция; и
(f) ежегоден статистически доклад за фактически наложени санкции за нарушаване на тази конвенция, в стандартизирана форма, разработена от Организацията.
(2) Организацията уведомява страните за получената от нея всякаква информация по отношение на този член и разпространява до всички страни всякаква информация, изпратена й по подточки (1)(б) до (е) от този член.
Член 12
Аварии с кораби
(1) Всяка администрация се задължава да провежда разследване на всяка авария, случила се с който и да е от нейните кораби, попадащ под разпоредбите на правилата, ако е причинила значителна вреда на морската среда.
(2) Всяка страна по конвенцията се задължава да предава на Организацията информация за резултатите от такова разследване, ако тя прецени, че такава информация може да спомогне за определяне на измененията, които биха могли да се внесат в конвенцията.
Член 13
Подписване, ратифициране, приемане, одобрение и присъединяване
(1) Тази конвенция е открита за подписване в седалището на Организацията от 15 януари 1974 г. до 31 декември 1974 г. и впоследствие остава открита за присъединяване към нея. Държавите могат да станат страни по конвенцията чрез: (а) подписване без уговорка за ратифициране, приемане или одобрение; или
(b) подписване с уговорка за ратифициране, приемане или одобрение с последващо ратифициране, приемане или одобрение; или
(c) присъединяване.
(2) Ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване се извършват чрез предаване за съхранение на съответния документ на Генералния секретар на Организацията.
(3) Генералният секретар на Организацията информира всички държави, които са подписали тази конвенция или са се присъединили към нея, за всяко подписване или за предаване на съхранение на всеки нов документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване и за датата на неговото предаване на съхранение.
Член 14
Незадължителни анекси
(1) При подписване, ратифициране, приемане, одобрение на тази конвенция или присъединяване към нея държавата може да заяви, че тя не приема някой от или всеки един от анекси III, IV и V (наричани по-нататък “незадължителни анекси”) към тази конвенция. Имайки предвид горното изключение, страните по конвенцията са обвързани с всеки анекс в неговата цялост.
(2) Държава, която е заявила, че не се счита обвързана с някой незадължителен анекс, може по всяко време да го приеме, като предаде на съхранение в Организацията съответния документ, предвиден в чл. 13 (2).
(3) Държава, направила в съответствие с параграф (1) на този член декларация по отношение на незадължителен анекс и която впоследствие не го е приела съгласно параграф (2) на този член, няма никакви задължения, нито има право да претендира за права, произтичащи от тази конвенция по въпроси, свързани с този анекс, и всички позовавания в конвенцията на страни по конвенцията не включват тази държава, доколкото се засягат въпроси, свързани с анекса, неприет от нея.
(4) Организацията информира държавите, които са подписали или са се присъединили към конвенцията за всяка декларация, направена относно този член, а така също и за получаване на какъвто и да е документ, предаден на съхранение в съответствие с изискванията на параграф (2) на този член.
Член 15
Влизане в сила
(1) Конвенцията влиза в сила след изтичане на 12 месеца от датата, на която не по-малко от 15 държави, чийто общ бруто тонаж на търговските им кораби е не по-малко от 50 процента от бруто тонажа на световния търговски флот, са станали страни по нея съгласно член 13.
(2) Всеки незадължителен анекс влиза в сила след изтичане на 12 месеца от датата, на която предвидените в параграф (1) на този член условия бъдат изпълнени по отношение на този анекс.
(3) Организацията информира държавите, които са подписали тази конвенция или са се присъединили към нея, за датата на нейното влизане в сила и за датата на влизане в сила на който и да е от незадължителните анекси в съответствие с параграф (2) на този член.
(4) За държави, предали на съхранение документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване към конвенцията или към незадължителен анекс в периода между датата на изпълнение на условията, необходими за тяхното влизане в сила, и датата на влизане в сила, ратифицирането, приемането, одобрението или присъединяването придобиват сила или от датата на влизане в сила на конвенцията или анекса, или след изтичане на три месеца от датата на предаване на съхранение на съответния документ в зависимост от това, коя дата е по-късна.
(5) За държави, предали на съхранение документ за ратифициране, приемане, одобрение на тази конвенция или на незадължителен анекс или за присъединяване към нея или към него след датата на влизане в сила на конвенцията или на такъв незадължителен анекс, конвенцията или този незадължителен анекс влизат в сила след изтичане на три месеца от датата на предаване за съхранение на съответния документ.
(6) Всеки документ за ратифициране, приемане, одобрение или за присъединяване, предаден на съхранение след датата, на която са изпълнени всички предвидени от чл. 16 условия за влизане в сила на каквото и да е изменение към тази конвенция или към незадължителен анекс, се отнася към конвенцията или анекса така, както е изменена.
Член 16
Поправки
(1) Тази конвенция може да бъде изменяна посредством всяка от процедурите, уточнени в следващите параграфи.
(2) Поправки след разглеждане от Организацията.
(а) Всяка поправка, предлагана от страна по конвенцията, се изпраща в Организацията и се разпространява от Генералния й секретар до всички членове на Организацията и до всички страни най-малко 6 месеца преди разглеждането й от Организацията.
(b) Всяка предложена и разпратена по този начин поправка се предава от Организацията за разглеждане в съответния орган.
(c) Страните по конвенцията независимо от това, дали са членове на Организацията, или не, имат право да участват в работата на този орган.
(d) Поправките се приемат с мнозинство от две трети гласа само на страните по конвенцията, които присъстват и гласуват.
(e) Поправките, ако са приети в съответствие с подточка (d), се разпращат от Генералния секретар на Организацията до всички страни по конвенцията за приемане.
(f) Всяка поправка се счита за приета при спазване на следните условия: (i) поправка на член от конвенцията се счита за приета от датата, на която е приета от две трети от страните, чийто общ бруто тонаж на търговските им кораби е не по-малко от 50 процента от бруто тонажа на световния търговски флот; (ii) поправка на анекс към конвенцията се смята за приета в съответствие с процедурата, предвидена в подточка (f)(iii), освен ако съответният орган в момента на нейното приемане не реши, че поправката ще се счита за приета в деня, в който бъде приета от две трети от страните, чийто общ бруто тонаж на търговските им кораби не е по-малко от 50 процента от бруто тонажа на световния търговски флот; независимо от това по всяко време преди влизане в сила на поправката на някой анекс към конвенцията страна по конвенцията може да уведоми Генералния секретар на Организацията, че за влизане в сила на тази поправка е необходимо нейното изрично одобрение относно нея; Генералният секретар информира страните за такова уведомяване и за датата на неговото получаване; (iii) поправка към допълнение на анекс към конвенцията се счита за приета след изтичане на периода, определен от съответния орган в момента на нейното приемане, който период не трябва да бъде по-малък от 10 месеца, освен ако в течение на този период в Организацията се получат възражения от не по-малко от една трета от страните или от страни, чийто общ бруто тонаж на търговските им кораби представлява не по-малко от 50 процента от бруто тонажа на световния търговски флот независимо от това, кое условие е изпълнено; (iv) поправка към Протокол I на конвенцията попада под същите процедурни условия, валидни за поправките към анексите към конвенцията, както е предвидено в подточки (f)(ii) или (f)(iii) по-горе; (v) поправка към Протокол II на конвенцията попада под същите процедурни правила, както и поправките към член на конвенцията, както е предвидено в подточка (f)(i) по-горе.
(g) Всяка поправка влиза в сила при спазване на следните условия: (i) ако поправката към член на конвенцията, към Протокол II, Протокол I или анекс към конвенцията е приета не по условията на процедурата, предвидена в подточка (е)(iii), такава поправка, приета в съответствие с посочените условия, влиза в сила за страните, заявили, че я приемат след изтичане на 6 месеца от датата на приемането й; (ii) ако поправката на Протокол I, на допълнение към анекс или на анекс към конвенцията е приета по условията на процедурата, предвидена в подточка (f)(iii), такава поправка се счита за приета в съответствие с посочените условия и влиза в сила след изтичане на 6 месеца от датата на нейното приемане за всички страни с изключение на тези, които до тази дата са направили изявление, че не я приемат или са изпратили уведомление, предвидено в подточка (f)(ii), за това, че е необходимо тяхното изрично одобрение.
(3) Поправка чрез свикване на конференция: (а) По молба на страна, поддържана най-малко от една трета от страните, Организацията свиква конференция на страните по конвенцията за разглеждане поправките към конвенцията.
(b) Всяка поправка, одобрена от такава конференция с болшинство от две трети от присъстващите и гласуващи страни, се изпраща от Генералния секретар на Организацията на всички страни за приемане от тях.
(c) Ако конференцията не вземе друго решение, поправката се смята за приета и влиза в сила в съответствие с условията на процедурата, предвидена за тази цел в параграфи (2)(f) и (g) по-горе. (4) (а) По отношение на поправка на незадължителен анекс изразът “страна по тази конвенция” в дадения член означава страна, обвързана с такъв анекс.
(b) Страна, отхвърлила приемането на поправка към даден анекс, не се счита за страна само за целите по прилагането на тази поправка.
(5) Одобрението и влизането в сила на нов анекс попадат под същата процедура както при одобрението и влизането в сила на поправка на член от конвенцията.
(6) Ако изрично не е предвидено друго, всяка поправка на конвенцията, направена по този член и отнасяща се до конструкцията на кораба, се прилага само за корабите, договорът за построяването на които е подписан, или при липса на такъв договор, килът на който е заложен на датата или след датата на влизане в сила на тази поправка.
(7) Всяка поправка към протокол или анекс трябва да се отнася по същество до този протокол или анекс и да бъде в съответствие с членовете на тази конвенция.
(8) Генералният секретар на Организацията уведомява всички страни за всяка една поправка, както и за датата, от която влиза в сила всяка от тях съгласно този член.
(9) Всяко предвидено от този член заявление за приемане на дадена поправка или възражение против нея се изпраща в писмен вид на Генералния секретар на Организацията, който довежда до знанието на всички страни по конвенцията както самото заявление, така и датата на неговото получаване.
Член 17
Съдействие и техническо сътрудничество
Страните по конвенцията след консултация с Организацията и с други международни организации, със съдействието и координация от страна на изпълнителния директор на Програмата за опазване на околната среда на ООН, оказват подкрепа на тези от страните, които се обръщат с молба за получаване на техническа помощ за: (а) обучаване на научен и технически персонал; (b) доставка на оборудване и устройства, необходими за приемане и контрол на вредни вещества; (c) улесняване прилагането на други мерки, насочени към предотвратяване или намаляване замърсяването на морската среда от кораби; и
(d) насърчаване на изследванията, предимно на територията на заинтересованите страни с оглед изпълнението на целите и задачите на настоящата конвенция.
Член 18
Денонсиране
(1) Тази конвенция или всеки незадължителен анекс могат да бъдат денонсирани от всяка страна на конвенцията по всяко време след изтичане на 5 години от датата на влизане в сила на конвенцията или такъв анекс за съответната страна.
(2) Денонсирането се осъществява чрез изпращане на писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията, който информира всички останали страни за съдържанието и датата на получаване на такова уведомление, а така също и за датата на влизане в сила на такова денонсиране.
(3) Денонсирането влиза в сила след изтичане на 12 месеца от датата на получаването на уведомлението за това от Генералния секретар на Организацията или след изтичане на по-дълъг период, който може да бъде посочен в уведомлението.
Член 19
Предаване на съхранение и регистрация
(1) Тази конвенция се предава на съхранение на Генералния секретар на Организацията, който от своя страна изпраща завереното й копие на всички държави, подписали или присъединили се към нея.
(2) Непосредствено с влизането в сила на тази конвенция текстът й се предава от Генералния секретар на Организацията на Генералния секретар на Организацията на Обединените нации за регистриране и публикуване съгласно чл. 102 от Устава на Организацията на Обединените нации.
Член 20
Езици
Конвенцията е съставена в един екземпляр на английски, френски, руски и испански език, като всички текстове са еднакво автентични. Официални преводи на арабски, италиански, немски и японски език ще бъдат подготвени и предадени на съхранение заедно с подписания оригинал.
В потвърждение на горното долуподписаните5, законно упълномощени от техните правителства за тази цел, подписаха тази конвенция.
Съставена в Лондон на втори ноември хиляда деветстотин седемдесет и трета година.
2 Протоколът от 1997 г. влиза в сила от 19 май 2005 г.
3 Името на Организацията е променено на “Международна морска организация” с промените на Конвенцията на Организацията, които влязоха в сила на22 май 1982 г.
4 Текстът на този подпараграф е заместен със съдържанието на член III от Протокола от 1978.
5 Подписите са пропуснати.
ПРОТОКОЛ ОТ 1978, отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби,1973
Страните по този протокол, признавайки, че Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., може да има значителен принос за предпазване на морската среда от замърсяване от кораби, признавайки също необходимостта от допълнителни мерки за предотвратяване и контрол върху морското замърсяване от кораби, особено от петролни танкери, признавайки още необходимостта от прилагането на правилата за предотвратяване замърсяването с нефт, съдържащи се в Анекс I от тази конвенция, колкото е възможно по-скоро и по-обхватно, потвърждавайки, от друга страна, необходимостта от забавяне приложението на Анекс II от тази конвенция, докато се решат задоволително някои технически проблеми, смятайки, че тези цели могат най-добре да се постигнат чрез подписването на Протокол, отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., се договориха за следното: Член I
Общи задължения
1. Страните по този протокол се задължават да прилагат разпоредбите на: (а) протокола и анекса към него, който представлява неразделна част от този протокол; и
(b) Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 (от- тук нататък наричана “конвенцията”), подлежаща на измененията и допълненията, посочени в този протокол.
2. Разпоредбите на конвенцията и този протокол е необходимо да се четат и тълкуват заедно като един документ.
3. Всяко позоваване на този протокол означава едновременно и позоваване на анекса към него.
Член II
Изпълнение на Анекс II към конвенцията
1. Независимо от разпоредбите на член 14(1) от конвенцията страните по този протокол се договарят да не се обвързват с разпоредбите на Анекс II от конвенцията за период от три години от датата на влизане в сила на този протокол или за толкова дълъг период от време, какъвто реши две трети от мнозинството на страните по протокола в МЕРС (Комитета за защита на морската среда (оттук нататък наричан “Комитета”) към Международната морска консултативна организация (оттук нататък наричана Oрганизация1.
2. По време на периода, посочен в параграф 1 на този член, страните по този протокол не носят никакви задължения, нито имат право да претендират за права, произтичащи от конвенцията по въпроси, свързани с Анекс II на конвенцията, и всяко позоваване на страни в конвенцията не включва страните на този протокол, доколкото се засягат въпроси, свързани с този анекс.
Член III
Обмен на информация
Текстът на член 11(1)(b) от конвенцията се замества със следния текст: “списък на назначените инспектори (surveyors) или признати организации, които са упълномощени от тяхно име да се занимават с административните въпроси, свързани с проектирането, построяването, оборудването и експлоатацията на кораби, превозващи вредни вещества, в съответствие с разпоредбите на правилата, разпращани на страните за сведение на техните длъжностни лица. Следователно администрацията уведомява Организацията за специфичните отговорности и условия на упълномощаване, делегирани на назначените инспектори или признати организации.”
Член IV
Подписване, ратифициране, приемане, одобрение и присъединяване
1. Този протокол е открит за подписване в седалището на Организацията от 1 юни 1978 г. до 31 май 1979 г. и впоследствие остава открит за присъединяване. Държавите могат да станат страни по този протокол чрез: (а) подписване без уговорка за ратифициране, приемане или одобрение; или
(b) подписване с уговорка за ратифициране, приемане или одобрение с последващо ратифициране, приемане или одобрение; или
(c) присъединяване.
2. Ратифицирането, приемането, одобрението или присъединяването се осъществяват чрез предаване за съхранение на съответния документ на Генералния секретар на Организацията.
Член V
Влизане в сила
1. Този протокол влиза в сила след изтичане на 12 месеца от датата, на която не по-малко от 15 държави, чийто общ бруто тонаж на търговските им кораби е не по-малко от 50 процента от бруто тонажа на световния търговски флот, станат страни по него съгласно член IV от протокола.
2. Всеки документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване, предаден за съхранение след датата на влизане в сила на този протокол, придобива сила три месеца след датата на предаване за съхранение.
3. След датата, на която се очаква да бъде приета поправка на този протокол в съответствие с член 16 на конвенцията, всеки документ, предаден за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване, предаден за съхранение, се отнася до този протокол, както е изменен.
Член VI
Поправки
Процедурите, посочени в член 16 на конвенцията за внасяне на поправки към членовете, анекс или на допълнение към анекс на конвенцията, се отнасят респ. до поправки на членовете на анекса и на допълнение към анекса на този протокол.
Член VII
Денонсиране
1. Протоколът може да се денонсира от всяка страна на този протокол по всяко време след изтичане на 5 години от датата на влизане в сила на протокола за тази страна.
2. Денонсирането се осъществява чрез депозиране на документ за денонсиране при Генералния секретар на Организацията.
3. Денонсирането влиза в сила дванадесет месеца след датата на получаването на съответното уведомление от Генералния секретар на Организацията или след изитичане на по-голям срок, ако е посочен в уведомлението.
Член VIII
Депозитар (Depositary)
1. Този протокол се предава за съхранение на Генералния секретар на Организацията (от- тук нататък наричан “депозитар”).
2. Депозитарят е задължен: (а) да информира всички държави, подписали и приели този протокол, за: (i) всяко ново подписване или депозиране на документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване, както и датата, когато това е станало; (ii) датата на влизане в сила на този протокол; (iii) депозиране на документ за денонсиране на този протокол, както и датата на неговото получаване и датата, от която денонсирането придобива сила; (iv) всяко решение, взето в съответствие с член II(1) от протокола, (b) да изпраща заверени копия (certified true copies) от този протокол на всички държави, които са го подписали или са се присъединили към него.
3. Непосредствено с влизането в сила на този протокол депозитарят изпраща заверено копие на Генералния секретар на Обединените нации за регистрация и публикуване съгласно член 102 на Устава на Организацията на Обединените нации.
Член IX
Езици
Този протокол е съставен в единствен оригинал на английски, френски, руски и испански език, като всички текстове са еднакво автентични. Официални преводи на арабски, немски, италиански и японски език ще бъдат подготвени и предадени за съхранение заедно с подписания оригинал.
В потвърждение на горното долуподписаните2, законно упълномощени от техните правителства за тази цел, подписаха този протокол.
Съставен в Лондон на седемнадесети февруари, 1978 г.
2 Подписите са пропуснати.
ПРОТОКОЛ I
(включително поправките)
Разпоредби относно съобщенията за инциденти, свързани с изхвърлянето на вредни вещества
(в съответствие с член 8 от конвенцията)
Член I
Задължения за изпращане на съобщения
(1) Капитанът на кораба или друго лице, отговарящо за кораб, въвлечен в инцидент и посочен в член II на този протокол, докладва за такъв инцидент без забавяне и възможно най-подробно в съответствие с изискванията на този протокол.
(2) В случай, когато посоченият в параграф (1) на този член кораб е изоставен, или в случай, че съобщението от кораба е непълно или не може да се получи, собственикът, наемателят (charterer), мениджърът или операторът на кораба или техен агент е длъжен възможно в най-голяма степен да поеме задълженията, възлагани на капитана, съгласно изискванията на протокола.
Член II
Кога следва да се изпращат съобщения
(1) Съобщение се изпраща винаги когато инцидентът включва: (а) изхвърляне или предполагаемо изхвърляне на нефт или вредни течни вещества над разрешеното по каквато и да е причина, включително с цел осигуряване на безопасността на кораба или спасяване на човешки живот на море; или
(b) изхвърляне или предполагаемо изхвърляне на вредни вещества в опакован вид, включително такива, превозвани в товарни контейнери, преносими танкове, авто- и железопътни цистерни и превозвани с корабни баржи; или
(c) щета, отказ или повреда на кораб с дължина, по-голяма от 15 метра, която: (i) оказва влияние на безопасността на кораба, включваща, но без да се ограничава само със сблъскване, засядане, пожар, експлозия, структурна повреда, наводняване и преместване на товара; или
(ii) води до нарушаване безопасността на корабоплаването, включваща, но без да се ограничава само с повреда или отказ на рулевото устройство, силовата уредба, електроцентралата, основни навигационни средства за корабоводене; или
(d) изхвърляне на нефт или вредни течни вещества от кораба по време на експлоатацията му, в по-голямо количество или моментна скорост, отколкото разрешават разпоредбите на конвенцията.
(2) За целите на този протокол: (а) “нефт”, за който става въпрос в подпараграф 1(а) на този член, означава нефт, както е дефиниран в правило 1(1) на Анекс I от конвенцията; (b) “вредни течни вещества” (noxious liquid substances), за които става въпрос в подпараграф 1(а) на този член, означава вредни течни вещества, както са определени в правило 1(6) на Анекс II от конвенцията; (c) “вредни вещества” (harmful substances) в пакетирана форма, за които става въпрос в подпараграф 1(b) на този член, означава вещества, които са посочени като морски замърсители в Международния кодекс на опасни морски товари (IMDG Code).
Член III
Съдържание на съобщенията
Всеки доклад трябва да съдържа: (а) данни за идентифициране на кораба; (b) време, вид и място на инцидента; (c) количеството и типа вредни вещества, въвлечени в инцидента; (d) мерки за оказване на помощ и спасяване.
Член IV
Допълнителен доклад
Всяко лице, което в съответствие с изискванията на този протокол е задължено да изпраща доклад, следва, когато това е възможно: (а) да допълни първоначалния доклад, както се изисква, с информация за последващото развитие на събитията; и
(b) да удовлетвори молбите на засегнатите държави за предоставяне на възможно най-изчерпателна информация за инцидента.
Член V
Процедури за предаване на съобщенията
(1) Докладите се предават по най-бързите налични телекомуникационни канали с възможно най-голямо предимство до най-близката крайбрежна държава.
(2) За да се изпълнят разпоредбите на този протокол, страните по конвенцията издават или дават основание за издаване на правила или инструкции относно процедурите, които е необходимо да съблюдават при съобщаване за инциденти, свързани с изхвърлянето на вредни вещества, базиращи се на указанията, разработени от Организацията1.
1 Отнася се за Общите принципи на системите за корабни съобщения и изискванията към корабните съобщения, включително Указания за докладване на инциденти, свързани с опасни товари, вредни вещества и/или морски замърсители, приети от Организацията чрез резолюция А. 851(20); виж IMO публикация IMO-516E.
ПРОТОКОЛ II
Арбитраж
(в съответствие с член 10 от конвенцията)
Член I
Арбитражната процедура се осъществява в съответствие с правилата, изложени в този протокол, освен ако спорещите страни не вземат друго решение.
Член II
(1) Арбитражен съд се учредява по молба на една от страните по конвенцията, адресирана до друга, на основание член 10 на тази конвенция. Молбата за арбитраж трябва да съдържа изложение на същността на делото с приложени подкрепящи документи.
(2) Изискващата арбитраж страна уведомява Генералния секретар на Организацията, че е депозирала молба за сформиране на съд, имената на другите страни по спора и членовете на конвенцията или правилата, по които по нейно мнение съществува разногласие относно тълкуването или прилагането им. Генералният секретар изпраща тези сведения на всички страни.
Член III
Арбитражният съд се състои от трима членове: по един арбитър, назначен съответно от всяка от спорещите страни, и трети арбитър, който се назначава по споразумение между първите двама арбитри и действа в качеството на председател на съда.
Член IV
(1) Ако не е назначен председател на съда след изтичане на 60-ия ден от деня на назначаване на втория арбитър, Генералният секретар на Организацията по молба на която и да е от страните в течение на допълнителен 60-дневен срок назначава председател на съда, като го избира от списък на квалифицираните лица, предварително изготвен от Съвета на Организацията.
(2) Ако в течение на 60 дни от деня на получаването на молбата една от страните не е назначила член на съда, за назначаването на който тя е отговорна, другата страна може да информира за това непосредствено Генералния секретар на Организацията, който в течение на 60-дневен срок назначава председател на съда, избирайки го от списъка, посочен в параграф (1) на този член.
(3) Председателят на съда след своето назначаване се обръща с молба към страната, която не е назначила арбитър, да направи това в същия ред и при същите условия. Ако страната не направи изисканото назначение, председателят на съда изисква Генералният секретар на Организацията да извърши назначението по реда и условията, предвидени в предишния параграф.
(4) Председателят на съда, назначен в съответствие с разпоредбите на този член, не трябва да бъде лице, имащо или имало гражданство на една от заинтересованите страни, освен ако другата страна даде съгласие за това.
(5) В случай на смърт или неявяване на арбитър, за назначаването на когото е отговорна една от страните, съответната страна назначава заместник до 60 дни от деня на неговата смърт или неявяване. Ако посочената страна не направи това, арбитражът се осъществява от останалите арбитри. В случай на смърт или неявяване на председателя на съда се назначава заместник в съответствие с разпоредбите на споменатия член III, а в случай на непостигане на съгласие между членовете на съда в течение на 60 дни от деня на неговата смърт или неявяване - в съответствие с разпоредбите на този член.
Член V
Съдът може да разглежда и решава насрещни искове, произтичащи непосредствено от предмета на спора.
Член VI
Всяка страна е отговорна за възнаграждението на своя арбитър, свързаните със съда разходи, както и за разходите по подготовката на своето дело. Разходите за възнаграждението на председателя на съда и всички общи разходи, свързани с арбитража, се разпределят поравно между страните. Съдът води отчет за всички свои разходи и представя окончателна сметка по тях.
Член VII
Всяка страна по конвенцията, чиито правни интереси могат да бъдат засегнати от решението на делото, може след писмено уведомяване на страните, първоначално възбудили арбитражната процедура, и със съгласието на съда да се присъедини за участие в нея.
Член VIII
Всеки арбитражен съд, създаден в съответствие с разпоредбите на този протокол, установява свои собствени процедурни правила.
Член IХ
(1) Решенията на съда както по отношение на неговите правила за процедура и място на заседанието, така и по всеки въпрос, предаден му за разглеждане, се приемат с мнозинство на гласовете на неговите членове. Отсъствие или въздържане от гласуване на един от членовете на съда, за назначаването на когото страните са били отговорни, не може да възпрепятства вземането на решение от съда. В случай че гласовете се разделят поравно, гласът на председателя е решаващ.
(2) Страните са длъжни да съдействат на работата на съда в съответствие със своето законодателство и използвайки всички налични средства от своя страна да: (а) представят на съда необходимите документи и информация; (b) предоставят на съда достъп в тяхна територия, възможност да изслушва показанията на свидетели или експерти и да се посещава мястото на произшествието.
(3) Отсъствието или неявяването на една от страните не възпрепятства процедурата по делото.
Член Х
(1) Съдът произнася решение до 5 месеца от датата на неговото учредяване. В случай на необходимост, ако той реши, може да продължи този период за срок, непревишаващ три месеца. Решението на съда се придружава от изложение на мотивите на съда. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. То се изпраща на Генералния секретар на Организацията. Страните са длъжни да изпълняват това решение незабавно.
(2) Всеки спор, възникнал между страните относно тълкуването или изпълнението на решението, може да бъде предаден от всяка от страните за разглеждане от съда, произнесъл това решение, или ако горното е невъзможно, за разглеждане от друг съд, учреден за тази цел по същия начин като оригиналния съд.
ПРОТОКОЛ ОТ 19971, отнасящ се до измененията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, както е поправена от Протокола от 1978, отнасящ се към нея
Страните по този протокол, явяващи се страни по Протокола от 1978 г., отнасящ се към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., признавайки също необходимостта от предотвратяване и контрол върху замърсяването на въздуха от кораби, припомняйки Принцип 15 от подписаната в Рио Декларация по околната среда и развитието, която изисква приложението на мерки за опазването им, смятайки, че тези цели могат най-добре да се постигнат чрез подписването на Протокол от 1997 г., който да внесе поправки в Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г., както е изменена с Протокола от 1978 г., отнасящ се към нея, се договориха за следното: Член 1
Документ, подлежащ на поправка
Документът, който този протокол поправя, е Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, както е изменена с Протокола от 1978 г., отнасящ се към нея (оттук нататък наричана “конвенцията”).
Член 2
Добавяне на Анекс VI към конвенцията
Добавен е Анекс VI, който е озаглавен Правила за предпазване от замърсяване на въздуха от кораби, чийто текст е изложен в анекса към този протокол.
Член 3
Общи задължения
1. Конвенцията и този протокол е необходимо както между страните по протокола да се четат и тълкуват заедно като един документ.
2. Всяко позоваване на този протокол означава едновременно и позоваване на анекса към него.
Член 4
Процедура по внасяне на поправките
При прилагане член 16 от Конвенцията за изменение на Анекс VI и неговите допълнения позоваването на “страна по конвенцията” се счита, че означава съотнасяне към страна, обвързана с разпоредбите на този анекс.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 5
Подписване, ратифициране, приемане, одобрение и присъединяване
1. Този протокол е открит за подписване в седалището на Международната морска организация (оттук нататък наричана “Организацията”) от 1 януари до 31 декември 1998 г. и впоследствие остава открит за присъединяване. Само страни по Протокола от 1978 г., отнасящ се за Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 (оттук нататък наричан “Протокол от 1978”), могат да бъдат страни по този протокол чрез: (а) подписване без уговорка за ратифициране, приемане или одобрение; или
(b) подписване с уговорка за ратифициране, приемане или одобрение с последващо ратифициране, приемане или одобрение; или
(c) присъединяване.
2. Ратифицирането, приемането, одобрението или присъединяването се осъществяват чрез предаване за съхранение на съответния документ на Генералния секретар на Организацията (оттук нататък наричан “Генерален секретар”).
Член 6
Влизане в сила
1. Този протокол влиза в сила след изтичане на 12 месеца от датата, на която не по-малко от 15 държави, чийто общ бруто тонаж на търговските им кораби е не по-малко от 50 процента от бруто тонажа на световния търговски флот, станат страни по него съгласно член 5 от протокола.
2. Всеки документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване, предаден за съхранение след датата на влизане в сила на този протокол, придобива сила три месеца след датата на предаване за съхранение.
3. След датата, на която се очаква да бъде приета поправка на протокола в съответствие с член 16 на Конвенцията, всеки документ, предаден за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване, предаден за съхранение, се отнася до този протокол, както е изменен.
Член 7
Денонсиране
1. Протоколът може да се денонсира от всяка страна на този протокол по всяко време след изтичане на 5 години от датата на влизане в сила на протокола за тази страна.
2. Денонсирането се осъществява чрез депозиране на документ за денонсиране при Генералния секретар на Организацията.
3. Денонсирането влиза в сила 12 месеца след датата на получаването на съответното уведомление от Генералния секретар на Организацията или след изтичане на по-голям срок, ако е посочен в уведомлението.
4. Денонсиране на Протокола от 1978 г. в съответствие с член VII към него се счита, че включва денонсиране на този протокол в съответствие с този член. Такова денонсиране влиза в сила от датата, на която денонсирането на Протокола от 1978 г. е влязло в сила в съответствие с член VII от този протокол.
Член 8
Съхранение
1. Този протокол се предава за съхранение на Генералния секретар на Организацията (от- тук нататък наричан “депозитар”).
2. Депозитарят е задължен: (а) да информира всички държави, подписали или приели този протокол, за: (i) всяко ново подписване или депозиране на документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване, както и датата, когато това е станало; (ii) датата на влизане в сила на протокола; и
(iii) депозиране на документ за денонсиране на този протокол, както и датата на неговото получаване и датата, от която денонсирането влиза в сила; (b) да изпраща заверени копия от протокола на всички държави, които са го подписали или са се присъединили към него.
3. Непосредствено с влизането в сила на този протокол депозитарят изпраща заверено копие на Генералния секретар на Обединените нации за регистрация и публикуване съгласно член 102 на Устава на Организацията на Обединените нации.
Член 9
Езици
Този протокол е съставен в единствен оригинал на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като всички текстове са еднакво автентични.
В потвърждение на горното долуподписаните2, законно упълномощени от техните правителства за тази цел, подписаха протокола.
Съставен в Лондон на двадесет и шести септември хиляда деветстотин деветдесет и седма година.
|
Постановление № 138 от 6 юни 2019 г. за изменение на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, приета с Постановление № 82 на Министерския съвет от 2017 г.
|
Решение № 2870-НС от 21 ноември 2013 г. за обявяване за избрана за народен представител в 16. многомандатен изборен район – Пловдив, Атанаска Михаилова Тенева от листата на КП „Коалиция за България“ на мястото на Илия Атанасов Баташки
ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ
РЕШЕНИЕ № 2870-НС от 21 ноември 2013 г.
На 21 ноември 2013 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Илия Атанасов Баташки, избран от 16. многомандатен изборен район – Пловдив, издигнат от КП „Коалиция за България“ в 42-то Народно събрание.
На основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява за избрана за народен представител в 16. многомандатен изборен район – Пловдив, Атанаска Михаилова Тенева от листата на КП „Коалиция за България“.
Решението да се обнародва в „Държавен вестник“.
Председател: Красимира Медарова
Секретар: Севинч Солакова
|
Спогодба между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за военнотехническо сътрудничество
СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за военнотехническо сътрудничество (Утвърдена с Решение № 676 от 22 октомври 2002 г. на Министерския съвет. В сила от 6 януари 2003 г.)
Правителството на Република България и правителството на Руската федерация, наричани по-нататък „страни", като се ръководят от взаимното желание да укрепват приятелските отношения между Република България и Руската федерация, като се стремят към взаимноизгодно дългосрочно сътрудничество, основано на взаимно уважение, доверие и зачитане на интересите на всяка от страните, като потвърждават своята привързаност към целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, се споразумяха за следното: Член 1
Страните осъществяват военнотехническо сътрудничество в следните направления: доставки на въоръжение, военна техника и друго специално имущество; осигуряване на експлоатация, ремонт и модернизация на доставеното въоръжение и военна техника, а също и оказване на други услуги с военнотехническо предназначение; изпълнение на научноизследователски и опитно-конструкторски работи за създаване на нови образци въоръжение и военна техника; продажба на лицензи за производство на въоръжение и военна техника и оказване на техническо съдействие при организиране на производството им; оказване на услуги при създаване на обекти с военно предназначение; обмен на специалисти с цел реализация на съвместни програми в областта на военнотехническото сътрудничество; подготовка на военни кадри и технически персонал в учебните заведения на страните с отчитане на техните потребности и възможности; други направления на военнотехническото сътрудничество, от които страните са взаимно заинтересовани.
Член 2
Упълномощени органи на страните за изпълнение на тази спогодба са: от българска страна — Министерството на отбраната на Република България, от руска страна — Комитетът на Руската федерация по военнотехническо сътрудничество с чужди държави.
Член 3
Страните в съответствие със законодателството на своите държави съдействат за сключване между българските и руските предприятия, организации и учреждения на договори в областта на военнотехническото сътрудничество, в които се определят условията за доставки на продукция с военно предназначение.
Член 4
Страните осигуряват защита на информацията, получена в хода на реализиране на тази спогодба, която в съответствие със законодателството на държавите на страните представлява държавна тайна или е засекретена.
Необходимостта от запазване в тайна на предмета на сътрудничество или предаваната информация своевременно се довежда до знанието на другата страна.
Мерките по защита на такава информация по взаимна договореност на страните се определят в отделно споразумение.
Страните се задължават без предварително писмено съгласие на другата страна да не продават или да не предават на трета страна доставената й продукция с военно предназначение, в това число техническата документация към нея, а също информация, получена или придобита в резултат на военнотехническото сътрудничество.
Член 5
Страните осигуряват защита на интелектуалната собственост, предадена или създадена в рамките на тази спогодба и следващи договорености за нейното реализиране, и носят отговорност в случай на несанкционираното й използване в съответствие със законодателството на държавите на страните, а също и в съответствие с международните договори, участници в които са Република България и Руската федерация.
Редът на използването, правната охрана и защита на получените резултати от интелектуалната дейност, а също разпределението на правата на страните върху резултатите от интелектуалната дейност, създадени в процеса на съвместната дейност в рамките на тази спогодба, са предмет на отделно споразумение.
Член 6
Тази спогодба не засяга задълженията на страните по други международни договори, участници в които са Република България и Руската федерация, и не е насочена срещу която и да е трета държава.
Член 7
Разногласията, свързани с изпълнението и тълкуването на разпоредбите на тази спогодба, се уреждат от страните по пътя на преговори и консултации.
Член 8
Тази спогодба може да бъде изменена или допълнена по взаимно съгласие на страните. Измененията и допълненията се оформят в съответен протокол, който се явява неразделна част от спогодбата.
Член 9
Тази спогодба се сключва за срок от 5 години и влиза в сила от датата на получаване на последното писмено уведомление за изпълнението от страните на вътрешноправните процедури, необходими за влизане на спогодбата в сила.
Действието на тази спогодба се продължава автоматично за следващите 5-годишни периоди, ако нито една от страните не по-малко от 6 месеца преди изтичане на съответния период на действие на тази спогодба не уведоми писмено другата страна за своето намерение да прекрати нейното действие.
Прекратяването на действието на тази спогодба не засяга по-нататъшното изпълнение на действащите договори и други споразумения, сключени в изпълнение на тази спогодба, освен ако страните не се договорят за друго.
В случай на прекратяване на действието на тази спогодба разпоредбите на член 4 и 5 остават в сила, освен ако страните не се споразумеят за друго.
Подписана в Москва на 5 септември 2002 г. в два екземпляра, всеки от които на български и руски език, като двата текста имат еднаква сила.
|
Кюстендилският административен съд на основание чл. 181, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 188 АПК съобщава, че по жалба на Костадин Николов Нейков от Кюстендил, ул. Раковски 24, бл. 3, ап. 65, срещу Наредбата за реда за създаване и преобразуване и закриване на общинските предприятия, приета с Решение № 74 от 27.III.2008 г. на ОбС - гр. Кюстендил, е образувано адм.д. № 132/2009, насрочено за 20.III.2009 г. в 10,30 ч.
|
Постановление № 262 от 6 декември 2005 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 262 ОТ 6 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Постановление № 204 на Министерския съвет от 1999 г. за определяне на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата и туризма и за преобразуване и закриване на държавни културни институти (обн., ДВ, бр. 105 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1999 г., бр. 24, 49, 64 и 94 от 2000 г., бр. 24, 28 и 88 от 2001 г., бр. 9, 26 и 65 от 2002 г., бр. 1, 46, 54 и 63 от 2003 г., бр. 17, 19, 37, 41, 42, 49, 102 и 112 от 2004 г. и бр. 1, 29, 44, 49 и 56 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 “Театри” числото “1800” се заменя с “1803”.
2. В т. 4 “Музеи и галерии” числото “103” се заменя със “108”.
3. В т. 8 “Дом на ветераните на културата и изкуствата - София” се добавя цифрата “7”.
4. В т. 10 “Агенция по туризъм” - София” числото “55” се заменя с “47”. § 2. В Устройствения правилник на Агенцията по туризъм, приет с Постановление № 203 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ., бр. 73 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 29 и 56 от 2005 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 9, ал. 3 числото “55” се заменя с “47”.
2. Приложението към чл. 9, ал. 4 се изменя така: “Приложение към чл. 9, ал. 4
Численост на персонала на Агенцията по туризъм - 47 щатни бройки
Изпълнителен директор 1
Заместник изпълнителен директор 1
Главен секретар 1
Обща администрация 10 в т.ч.: дирекция “Финансово-стопанска и 10 административно-правна”
Специализирана администрация 34 в т.ч.: дирекция “Маркетинг, реклама и информация” 10 дирекция “Регистриране, категоризиране и контрол” 14
Главна дирекция “Развитие на туристическия продукт” 10”
Допълнителна разпоредба § 3. Навсякъде в постановлението по § 1 думите “министърът на културата и туризма”, “министъра на културата и туризма” и “Министерството на културата и туризма” се заменят съответно с “министърът на културата”, “министъра на културата” и “Министерството на културата”.
За министър-председател: Емел Етем
Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
|
Решение за прекратяване пълномощията на народен представител
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Цветан Асенов Цветанов, народен представител от 4. многомандатен избирателен район – Великотърновски.
Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 31 март 2010 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
|
Наредба № 18 от 22 октомври 2007 г. за условията и реда за разпределяне на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица
Министерство на труда и социалната политика
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ПРОДОВОЛСТВИЕТО
НАРЕДБА № 18 от 22 октомври 2007 г. за условията и реда за разпределяне на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1. С тази наредба се уреждат: 1. критериите за избор на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които могат да разпределят храните от интервенционни запаси за социално слаби; 2. критериите за определяне на социално слабите лица, които могат да получават храни; 3. условията и редът за заявяване на нуждите от храни от юридическите лица с нестопанска цел; 4. условията и редът за преработка, пакетиране и доставка на храните; 5. условията и реда за разпределение на храните.
Чл. 2. (1) Разплащателната агенция, ежегодно в срок до 1 февруари, прави искане до Европейската комисия за включването на страната в годишния план за разпределение на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица.
(2) Когато Разплащателната агенция е направила искане за включване на страната в годишния план по ал.1, в срок до 31 май изпраща на Европейската комисия информацията по чл. 1, пар. 2 от Регламент (ЕИО) № 3149/92 на Комисията от 29 октомври 1992 г. относно установяване на подробни правила за доставка на храни от интервенционни складове в полза на най-нуждаещите се в Общността.
(3) Разплащателната агенция уведомява Европейската комисия за всички промени, които са направени при изпълнението на годишния план на територията на страната, съгласно чл. 3, пар. 3 и 4 от Регламент (ЕИО) № 3149/92 на Комисията от 29 октомври 1992 г. относно установяване на подробни правила за доставка на храни от интервенционни складове в полза на най-нуждаещите се в Общността.
Чл. 3. (1) Изпълнението на годишния план за разпределение на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица започва на 1 октомври текущата година и завършва на 31 декември следващата календарна година.
(2) Социално слабите лица на територията на страната получават храните безплатно.
Глава втора
ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, КОИТО МОГАТ ДА УЧАСВАТ В РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ХРАНИ И СОЦИАЛНО СЛАБИ ЛИЦА Чл. 4. (1) Разпределението на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица се извършва от юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, вписани в регистъра към Министерството на правосъдието, съгласно чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и одобрени от изпълнителния директор на Разплащателната агенция.
(2) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява за участие в разпределението на храни от интервенционни запаси за социално слаби юридическите лица по ал. 1, които: 1. имат пунктове за разпределение на храните на територията на цялата страна или във всички общини на определен район на страната, които отговарят на изискванията на Закона за храните; 2. разполагат с обекти за съхранение на подлежащите на разпределение храни.
Чл. 5. (1) Юридическите лица по чл. 4, ал. 1, които желаят да участват в разпределението на храни от интервенционни запаси за социално слаби, подават еднократно в Разплащателната агенция заявление, към което прилагат: 1. акт за регистрация като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност; 2. удостоверение за актуално състояние на регистрацията; 3. идентификационен код по БУЛСТАТ; 4. копие от устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел; 5. удостоверение от Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност; 6. правилата и реда за извършване на общественополезна дейност; 7. справка за местонахождението на пунктове за разпределение на храните; 8. удостоверения за регистрация на обектите за съхранение на храни по чл. 12 от Закона за храните; 9. документите по чл. 46, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗЮЛНЦ.
(2) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция назначава със заповед комисия, която разглежда и проверява подадените по ал.1 заявления и мотивирано предлага одобрение или отказ на одобрение.
(3) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция с мотивирана заповед одобрява или отказва одобрение на юридическите лица с нестопанска цел по ал. 1.
(4) Юридическите лица по чл. 4, ал. 1 са длъжни да уведомят Разплащателната агенция за всяка промяна на обстоятелствата по ал. 1, в 7-дневен срок от нейното настъпване.
Чл. 6. (1) Всяка година в срок до 31 януари юридическите лица с нестопанска цел по чл. 4, ал. 1, които желаят да участват в годишния план за разпределение на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица, заявяват в Разплащателната агенция: 1. очаквания брой на лицата, които ще получат храни при изпълнение на годишния план; 2. количествата, необходими за изпълнение на годишния план продукти от всеки вид (изразени в тонове); 3. вида, в който продуктите ще бъдат разпределени на получателите.
(2) Разплащателната агенция сключва с юридическите лица с нестопанска цел по ал.1 договор, с който се уреждат: 1. периодичността и начинът на доставка на храните до обектите за съхранение на храни на юридическото лице с нестопанска цел; 2. документите, с които юридическото лице с нестопанска цел доказва направените разходи при разпределение на храните; 3. редът за бракуване на негодни за употреба храни.
Чл. 7. (1) Социално слаби лица са физическите лица или семействата, чийто минимален доход не надвишава: 1. за лице, живеещо само - 175 % от гарантирания минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет; 2. за лице с трайно намалена работоспособност 50 % или над 50 %, живеещо само - 208 % от ГМД; 3. за дете сирак - 164 % от ГМД; 4. за самотен родител с дете до 18-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-годишна възраст - 208 % от ГМД; 5. за всеки един от съвместно живеещи съпрузи - 120 % от ГМД; 6. за дете от 0- до 18-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-годишна възраст - 131 % от ГМД; 7. за дете с трайно увреждане - 164 % от ГМД; 8. за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство - 168 % от ГМД; 9. за бременни жени 45 дни преди раждане - 153 % от ГМД; 10. за родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст - 153 % от ГМД; 11. за лице на възраст над 70 години - 153 % от ГМД; 12. за лице на възраст над 65 години, живеещо само - 229 % от ГМД; 13. за лице на възраст над 75 години, живеещо само - 240 % от ГМД; 14. за лице с трайно намалена работоспособност 50 или над 50 % - 153 % от ГМД; 15. за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 % - 186 % от ГМД; 16. за лице с трайно намалена работоспособност 90 и над 90 % - 229 % от ГМД.
(2) Министерство на труда и социалната политика изготвя списъци на лицата, които отговарят на критериите по ал. 1 и ги предоставя на Разплащателната агенция и на юридическите лица по чл. 6, ал. 1. Списъците се актуализират ежегодно в срок 30 септември.
Глава трета
ПРЕРАБОТКА, ПАКЕТИРАНЕ И ДОСТАВКА НА ХРАНИТЕ Чл. 8. (1) Изпълнението на годишния план за разпределение на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица се осъществява чрез: 1. изтегляне на земеделски продукти от интервенционните запаси на Общността; 2. закупуване на земеделски продукти или храни от пазара на Общността.
(2) Годишният план за разпределение на храни се изпълнява чрез закупуване на земеделски продукти или храни от пазара на Общността, когато нужните земеделски продукти в интервенционните запаси временно липсват или не достигат.
Чл. 9. (1) При изпълнение на годишния план за разпределение на храни чрез изтегляне на земеделски продукти от интервенционните запаси Разплащателната агенция провежда процедура за възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки за доставка на храните. Обществената поръчка се възлага за: 1. преработка, заготовка и/или пакетиране на продуктите, изтеглени от интервенционните запаси, или
2. замяна на продуктите, изтеглени от интервенционните запаси, срещу храни, които ще бъдат произведени, и когато е необходимо, пакетирани, или
3. замяна на продуктите, изтеглени от интервенционните запаси, срещу храни, които са налични или ще бъдат закупени от пазара на Общността и доставени.
(2) Обявлението за обществена поръчка по ал. 1, освен реквизитите, предвидени в Закона за обществените поръчки, трябва да съдържа и: 1. вида и количеството на земеделските продукти, изтеглени от интервенционните запаси, които ще бъде преработени, пакетирани или заменени срещу храни; 2. вида, количеството и характеристиките на храните, които трябва да бъдат доставени, включително рецептури на храните, които са или ще бъдат произведени; 3. качеството, пакетирането, маркирането, местата и сроковете за доставка на храните; обявлението включва възможност, когато качеството, пакетирането и/или маркирането на доставените храни не отговарят на изискванията, но храните могат да бъдат приети за употреба, Разплащателната агенция да прилага намаления на количеството на заменяните земеделски продукти или на плащанията; 4. транспортните разходи, когато храните трябва да бъдат доставени до обектите за съхранение на храни на организациите по чл. 6, ал. 1; 5. задължение на спечелилия процедурата участник да внесе в полза на Разплащателната агенция гаранция за изпълнение на договора, съгласно чл. 4, ал. 2, буква “а” на Регламент (ЕИО) № 3149/92 на Комисията от 29 октомври 1992 г. относно установяване на подробни правила за доставка на храни от интервенционни складове в полза на най-нуждаещите се в Общността; 6. изискване най-малко 40 % от нетното тегло на доставената храна да бъде получено от преработката на земеделските продукти, изтеглени от интервенционните запаси; 7. задължение на спечелилия процедурата участник да достави храните в обектите за съхранение на храни на организациите по чл. 6, ал. 1 със сертификати за качество.
(3) Гаранцията по ал. 2, т. 5 се внася по реда на Наредба № 3 от 2007 г. за реда за предоставяне на обезпечения в областта на земеделието (ДВ, бр. 16 от 2007 г.). Не се внася гаранция, когато храните вече са доставени.
(4) Разплащателната агенция включва в договорите за обществена поръчка санкции за неизпълнение на задълженията по ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7.
Чл. 10. (1) При изпълнение на годишния план за разпределение на храни чрез закупуване на земеделски продукти или храни от пазара на Общността Разплащателната агенция провежда процедура за възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки за осигуряване на храните при най-изгодни условия.
(2) Обществената поръчка по ал. 1 се възлага за доставка на определени храни, като критерият за оценка на офертите може да бъде: 1. максимално количество храни, които ще бъдат доставени срещу определена цена; 2. минимална цена за доставка на определено количество храни.
(3) Обявлението за обществена поръчка по ал. 1, освен реквизитите, предвидени в Закона за обществените поръчки, трябва да съдържа и: 1. вида и характеристиките на храните, които трябва да бъдат доставени; 2. качеството, пакетирането, маркирането, местата и сроковете за доставка на храните; обявлението включва възможност, когато качеството, пакетирането и/или маркирането на доставените храни не отговарят на изискванията, но храните могат да бъдат приети за употреба, Разплащателната агенция да прилага намаления на цената; 3. транспортните разходи, когато храните трябва да бъдат доставени до обектите за съхранение на храни на юридическото лице с нестопанска цел по чл. 6, ал. 1; 4. задължение на спечелилия процедурата участник да достави храните в обектите за съхранение на храни на юридическото лице с нестопанска цел по чл. 6, ал. 1 със сертификати за качество.
(4) Разплащателната агенция включва в договорите за обществена поръчка санкции за неизпълнение на задълженията по ал. 3, т. 1, 2 и 4.
(5) Разплащателната агенция информира Европейската комисия за действията, които е предприела за закупуване на земеделски продукти или храни от пазара на Общността.
Чл. 11. Разплащателната агенция информира Европейската комисия преди началото на изпълнение на годишния план за разпределение на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица, за формата на обявленията за обществена поръчка по чл. 9, ал. 2 и по чл. 10, ал. 3.
Чл. 12. (1) Когато в страната няма налични интервенционни запаси от земеделските продукти, необходими за изпълнение на годишния план за разпределение на храни и Европейската комисия е разрешила, в съответствие с процедурата по чл. 6 от Регламент (ЕИО) № 3730/87 на Съвета от 10 декември 1987 г. относно определяне на общи правила за снабдяването с храна от интервенционни складове на определени организации за разпределянето й сред най-онеправданите лица в Общността, прехвърлянето на интервенционни запаси от друга държава членка, Разплащателната агенция включва в процедурата по чл. 9 обществена поръчка за доставка на разрешените от Европейската комисия количества земеделски продукти от интервенционни запаси, които се съхраняват в друга държава членка.
(2) Обявлението за обществена поръчка по ал. 1, освен реквизитите, предвидени в Закона за обществените поръчки, трябва да съдържа и: 1. стойността на транспортните разходи, които се изплащат за превоз на земеделските продукти; 2. местата и сроковете за доставка на земеделските продукти; 3. възможността задължението за доставка да бъде изпълнено чрез закупуване на земеделските продукти от пазара на Общността, като в този случай доставчикът няма да получи стойността на транспортните разходи; 4. задължение на спечелилия процедурата участник да застрахова земеделските продукти, които превозва; 5. задължение на спечелилия процедурата участник да внесе в полза на Разплащателната агенция гаранция за изпълнение на договора съгласно чл. 7, ал. 4 на Регламент (ЕИО) № 3149/92 на Комисията от 29 октомври 1992 г. относно установяване на подробни правила за доставка на храни от интервенционни складове в полза на най-нуждаещите се в Общността.
(3) Гаранцията по ал. 2, т. 3 се освобождава при представяне на документ за приемане на земеделските продукти в обект за съхранение на храни на юридическото лице с нестопанска цел по чл. 6, ал. 1.
(4) Разплащателната агенция съобщава на компетентната институция на държавата членка, от която се прехвърлят интервенционни запаси, името (наименованието) на спечелилия процедурата участник.
Чл. 13. (1) Лицата, спечелили процедурите по чл. 9, изтеглят земеделските продукти от интервенционните запаси в сроковете по чл. 3, пар. 2 от Регламент (ЕИО) № 3149/92 на Комисията от 29 октомври 1992 г. относно установяване на подробни правила за доставка на храни от интервенционни складове в полза на най-нуждаещите се в Общността.
(2) Разплащателната агенция включва в договорите за обществена поръчка санкции за забава при получаване на земеделските продукти от интервенционните запаси.
Чл. 14. Лицата, спечелили процедурите по чл. 9 и по чл. 10, етикетират храните от интервенционни запаси, които ще се разпределят за социално слаби лица съгласно Закона за храните, и поставят надпис “Помощ от ЕО” и изображение на знамето на Европейския съюз.
Чл. 15. (1) Разплащателната агенция проверява дали: 1. изтеглените от интервенционните запаси земеделски продукти се използват по предназначение; 2. отпуснатите суми са използвани за закупуване на храни, които ще се разпределят за социално слаби лица.
(2) Разплащателната агенция извършва проверки на количеството, състава, пакетирането, етикетирането и спазването на сроковете за доставка на храните до обектите за съхранение на храни на организациите по чл. 6, ал. 1.
(3) Безопасността на доставените храни се контролира от органите на държавния здравен контрол и на държавния ветеринарно-санитарен контрол по реда на Закона за храните.
Глава четвърта
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ХРАНИТЕ Чл. 16. (1) Юридическите лица с нестопанска цел по чл. 6, ал. 1 разпределят храните на социално слабите лица, определени съгласно чл. 7.
(2) Юридическите лица с нестопанска цел по чл. 6, ал. 1 съобщават на Разплащателната агенция периодичността, по която ще раздават храни на социално слабите лица.
(3) Храните се раздават на социално слабите лица в заявените от юридическото лице с нестопанска цел пунктове за разпределение срещу подпис въз основа на списъците по чл. 7, ал. 2.
(4) Храните се раздават на социално слабите лица под формата на пакети или консерви.
Чл. 17. (1) Юридическите лица с нестопанска цел по чл. 6, ал. 1 са длъжни да съхраняват получените храни по начин, който гарантира запазване на тяхното количество и качество.
(2) Юридическите лица с нестопанска цел по чл. 6, ал. 1 разпределят на социално слаби лица храни, които отговарят на изискванията за безопасност за консумация от хора.
(3) Юридическите лица с нестопанска цел по чл. 6, ал. 1 са длъжни да съхраняват в продължение на 5 години всички счетоводни документи, свързани с разпределението на храни на социално слаби лица, и да ги представят за проверка на проверяващите от Разплащателната агенция.
Чл. 18. (1) Разплащателната агенция възстановява на юридическите лица с нестопанска цел по чл. 6, ал. 1 транспортните разходи за превоз на храните от техните обекти за съхранение на храни до пунктовете за разпределение.
(2) Разплащателната агенция възстановява на юридическите лица с нестопанска цел по чл. 6, ал. 1 административните разходи за разпределение на храните в размер 1 % от стойността на разпределените храни. Стойността на храните се определя съгласно чл. 5, пар. 1 от Регламент (ЕИО) № 3149/92 на Комисията от 29 октомври 1992 г. относно установяване на подробни правила за доставка на храни от интервенционни складове в полза на най-нуждаещите се в Общността.
(3) Разходите по ал. 1 и 2 се възстановяват в парична форма въз основа на заявление от юридическото лице с нестопанска цел до Разплащателната агенция. Към заявлението се прилагат доказателства за направените разходи - договори, фактури, пътни листове и др.
Чл. 19. Разплащателната агенция проверява: 1. счетоводството, което водят юридическите лица с нестопанска цел по чл. 6, ал. 1 за дейността по разпределение на храните за социално слаби; 2. количеството, качеството, опаковката и маркирането на съхраняваните храни; 3. доставката на храните в пунктовете за разпределение; 4. начина и сроковете за разпределение на храните.
Чл. 20. Всяка година до 30 юни Разплащателната агенция изготвя и изпраща на Европейската комисия доклад за изпълнение на годишния план за разпределение на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица съгласно чл. 10 от Регламент (ЕИО) № 3149/92 на Комисията от 29 октомври 1992 г. относно установяване на подробни правила за доставка на храни от интервенционни складове в полза на най-нуждаещите се в Общността.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Интервенционни запаси” са стокови запаси от земеделски продукти, собственост на Европейската комисия, натрупани в резултат на публична интервенция, като мярка за регулиране на пазарите на земеделски продукти в Общността.
2. “Пунктове за разпределение” са места за раздаване на храни от интервенционните запаси за социално слаби, определени от юридическите лица с нестопанска цел.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. До одобряване на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност по реда на чл. 5 храните от интервенционни запаси за социално слаби лица се разпределят от Българския червен кръст на основание чл. 4, т. 1 от Закона за Българския червен кръст. § 3. Наредбата се издава на основание чл. 32, ал. 2 и 6 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. § 4. Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на Разплащателната агенция.
Министър на труда и социалната политика: Ем. Масларова
Министър на здравеопазването: Р. Гайдарски
Министър на земеделието и продоволствието: Н. Кабил
|
Правилник за устройството и дейността на държавните горски стопанства – държавни предприятия към Държавната агенция по горите
ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на държавните горски стопанства – държавни предприятия към Държавната агенция по горите
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С този правилник се определят устройството и дейността на държавните горски стопанства – държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, за краткост наричани „предприятието“.
Чл. 2. Предприятието има собствен знак и официален печат с кръгла форма, в средата на който е изобразено логото на Държавната агенция по горите с надпис в горната част „Държавно горско стопанство“, с добавка – наименованието на населеното място по седалището му, а в долната – абревиатурата „ДГС“.
Чл. 3. (1) Предприятието осъществява предмета си на дейност съгласно чл. 24а, ал. 1 и 2 от Закона за горите.
(2) Дейността на предприятието се осъществява при спазване на принципите на законност, откритост, достъпност и отговорност.
Чл. 4. (1) За изпълнение на публичните му функции ДАГ може с договор да предостави средства за извършването на дейности, свързани с възпроизводството, опазването на горите и дивеча, както и рибните ресурси.
(2) Договорите се сключват за публични дейности, включени в годишния финансов план на предприятието, утвърден съгласно чл. 24в, ал. 1, т. 7 от Закона за горите.
Глава втора
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Раздел I
Обща разпоредба Чл. 5. Органите на управление на предприятието са: 1. председателят на ДАГ; 2. директорът на предприятието.
Раздел II
Председател на Държавната агенция по горите Чл. 6. (1) Председателят на ДАГ: 1. упражнява правата на собственост на държавата в ДГС; 2. взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти, стопанисвани от ДГС; 3. взема решения за участие на ДГС в граждански дружества, както и в юридически лица с нестопанска цел; 4. осъществява дадените му със закон правомощия, свързани с дейността на ДГС; 5. упражнява контрол по опазване имуществото на ДГС; 6. утвърждава годишния финансов план на ДГС; 7. сключва договори за управление с директорите на ДГС; 8. утвърждава длъжностното разписание в ДГС; 9. назначава дипломиран експерт-счетоводител или одиторско предприятие за заверка на годишния финансов отчет на ДГС; 10. предприема действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост; 11.одобрява искания на ДГС за ползване на кредити; 12.назначава проверки на дейността на ДГС; 13.упражнява контрол по спазването на нормативните актове и финансовата дисциплина в ДГС; 14. утвърждава годишния финансов отчет на предприятието; 15. изпълнява и други функции, свързани с управлението на ДГС.
(2) Председателят на Държавната агенция по горите може да оправомощи определени от него длъжности лица да осъществяват дейности по: 1. предварителен, текущ и последващ пряк контрол върху дейностите, осъществявани от предприятието; 2. подпомагане оперативното ръководство и управлението на стопанските дейности на предприятието; 3. координация по своевременното придвижване на документи, по които вземането на решение е от компетентността на ДАГ или РДГ.
Раздел III
Директор Чл. 7. (1) Директорът на ДГС: 1. представлява предприятието; 2. ръководи дейността на предприятието и отговаря за опазването на горите; 3. изготвя и утвърждава документи, свързани с дейността на предприятието, когато това не е от компетентността на друг орган или оправомощено длъжностно лице; 4. сключва договори за дейностите, извършвани от ДГС; 5. издава актове за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите на ДГС; 6. прави предложение до председателя на ДАГ за бракуване на дълготрайни материални активи; 7. изготвя и представя за утвърждаване на председателя на ДАГ или на оправомощено от председателя на агенцията длъжностно лице годишен финансов план; 8. изготвя и представя за утвърждаване на председателя на ДАГ или на оправомощено от председателя на агенцията длъжностно лице годишния финансов отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител или от одиторско предприятие; 9. изготвя и представя на председателя на ДАГ или на оправомощено от председателя на агенцията длъжностно лице годишен доклад; 10. взема решения за отдаване под наем на движими вещи; 11. издава вътрешни за предприятието правилници, инструкции и заповеди; 12. утвърждава и въвежда система за финансово управление и контрол, в това число и: а) инструкция за охраната и пропускателния режим в дирекцията; б) иструкция за административното обслужване в дирекцията; в) инструкция за документооборота в дирекцията; 13. изпълнява и други функции, свързани с дейността на ДГС.
(2) Директорът на ДГС може да делегира правомощията си по ал. 1, т. 13 на служители от държавното горско стопанство.
(3) Директорът няма право да бъде едновременно в трудови правоотношения с предприятието, чието управление му е възложено с договор за управление, както и да сключва трудов договор с други работодатели, включително и за извършване на работа извън възложената му с договора за управление.
(4) Директорът се задължава в качеството на работодател на работниците и служителите в ДГС да спазва разпоредбата по чл. 107а, ал. 1 от Кодекса на труда и да не сключва трудов договор с лице, по отношение на което е налице някое от обстоятелствата в посочената разпоредба на КТ.
(5) Директорът се задължава в качеството на работодател на работниците и служителите в ДГС при установяването на обстоятелства, които водят до недопустимост по смисъла на чл. 107а, ал. 1 от Кодекса на труда, да прекрати трудовото правоотношение със съответния работник или служител на ДГС на основание чл. 330, ал. 2, т. 7 и 8 КТ.
(6) Директорът и служителите в предприятието са длъжни в дейността си да се ръководят от нормите на етичния кодекс за служителите, работещи в държавните предприятия и структурите в държавния горски сектор.
Глава трета
ДЕЙНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО Чл. 8. (1) Основният предмет на дейност на ДГС е: 1. изпълнение на лесоустройствените проекти в държавния горски фонд и на ловоустройствените проекти в дивечовъдните участъци чрез: а) възпроизводство на горите и земите от държавния горски фонд и извършване на свързаните с това дейности; б) ефективно ползване на дървесина и на недървесни и други горски продукти от горите и земите от държавния горски фонд, както и търговия с тях; в) организиране и провеждане на противопожарни мероприятия в горите и земите от горския фонд; г) стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци в случаите и по реда, определени в Закона за лова и опазване на дивеча; д) поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях; 2. управление на горите от държавния горски фонд; 3. организиране и провеждане на лесозащитни и противоерозионни мероприятия в горите и земите от горския фонд; 4. проектиране и строителство в горите и земите в държавния горски фонд; 5. създаване на гори върху земеделски територии; 6. охрана на горите и земите от горския фонд и опазване на дивеча и рибното богатство; 7. придобиване на гори и земи от горския фонд по чл. 15а от Закона за горите.
(2) Държавните горски стопанства могат да осъществяват и други дейности, в т. ч. туристическа, рекламна и външнотърговска дейност.
Чл. 9. (1) Основни публични функции на предприятието съгласно Закона за горите са тези по администриране на следните дейности в земите от горския фонд: 1. организацията на горския фонд; 2. опазване на горите и земите от горския фонд; 3. ползвания в горите и земите от горския фонд; 4. възпроизводството на горите; 5. административно-наказателен надзор и установяване на административни нарушения при дейности в горите и земите в горски фонд.
(2) Задачите на предприятието по ал. 1 се уточняват и възлагат от председателя на ДАГ или оправомощено от него длъжностно лице.
Глава четвърта
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА Чл. 10. (1) Директорът ръководи, организира, контролира, отчита и носи отговорност за цялостната дейност на предприятието.
(2) Структурните звена на предприятието работят във взаимодействие, координация и субординация, съгласно утвърдените им функционални задължения.
(3) Лицата, работещи по трудови правоотношения в предприятието, изпълняват възложените им задачи и носят отговорност пред прекия си ръководител за изпълнението на работата в съответствие с длъжностната им характеристика.
Чл. 11. (1) Документите, изпратени до държавното горско стопанство, се завеждат във входящ регистър, като се отбелязва датата на получаването.
(2) При завеждането на документите се извършва проверка за наличието на всички материали, посочени като приложения в тях, и се образува служебна преписка. Когато липсват някои от описаните като приложения документи, това обстоятелство се отразява в регистъра и върху жалбата, предложението или сигнала.
Чл. 12. (1) В ДГС се води на хартиен носител регистър на договорите.
(2) При вписване на договорите в регистъра върху тях се поставят последователни регистрационни номера.
(3) Екземпляр от вписания в регистъра договор, заедно с приложенията, които са неразделна част от него, се съхранява като приложение към регистъра.
Чл. 13. (1) В ДГС се води на хартиен носител регистър за извършените проверки на дейността на предприятието.
(2) Като приложение към регистъра се съхраняват: 1. документът, на основание на който е извършена проверката; 2. документът, в който са отразени резултатите от извършената проверка.
Чл. 14. Достъпът в сградата на предприятието на външни лица се разрешава по ред, утвърден със заповед на директора на предприятието.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Правилникът се приема на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; посл. изм., ДВ, бр. 43 от 2008 г.). § 2. Правилникът влиза в сила от 1 септември 2009г.
Председател: Г. Костов
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (обн., ДВ, бр. 45 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2006 г., бр. 5 и 106 от 2007 г., бр. 57 от 2009 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 47 от 2013 г., бр. 17, 54 и 92 от 2014 г.) § 1. В чл. 5а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 2 след думата „болести“ се добавя „и прави предложения за обновяване на Имунизационния календар на Република България“; б) точка 5 се изменя така: „5. в срок до 30 септември на съответната година определя и предлага на министъра на здравеопазването типа на ваксините по отношение на вида и броя на компонентите срещу посочените заболявания в чл. 2, които да се прилагат за периода на действие на договора по чл. 6, ал. 1, и необходимите количества от тях; в срок до 10 октомври на същата година предложението се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването (МЗ).“
2. Създава се ал. 3: „(3) Необходимите количества биопродукти по ал. 2, т. 5 се определят въз основа на: 1. обобщения годишен план съгласно чл. 27, т. 9; 2. регистрите на населението по данни от Националния статистически институт; 3. регистрираната раждаемост през последните две години; 4. очакваната раждаемост за периода на действие на договора по чл. 6, ал. 1; 5. постигнатия имунизационен обхват през предходните две години.“ § 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „ежегодно от Министерството на здравеопазването (МЗ)“ се заменят с „от МЗ въз основа на договори със срок до 3 години за всеки вид биопродукт въз основа на предложението по чл. 5а, ал. 2, т. 5 и спецификацията по ал. 2“.
2. Създава се нова ал. 2: „(2) За закупуване на биопродуктите по ал. 1 и техническите средства за приложението им се изготвя спецификация, която съдържа: 1. код на заболяванията по Международната класификация на болестите; 2. код по анатомотерапевтичната класификация; 3. международно непатентно наименование; 4. лекарствена форма; 5. мярка; 6. количество в дози до; 7. единична цена за доза в съответствие с цената по Позитивния лекарствен списък с ДДС; 8. обща прогнозна стойност.“
3. Създава се нова ал. 3: „(3) Спецификацията по ал. 2 се изготвя от комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването, в която задължително се включват лица с медицинско, икономическо и юридическо образование. За своята работа комисията изготвя протокол.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея накрая се добавя „след заявка от РЗИ“.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
7. Създава се ал. 7: „(7) Министерството на здравеопазването дава указания на регионалните здравни инспекции за вида на осигурените биопродукти и реда и начина на отчитането им.“ § 3. В чл. 7, ал. 1 думите „Националния имунизационен и консултативен център при Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), в“ се заличават. § 4. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 4: „4. запознават лицето и/или неговия законен представител с показанията, начина на приложение, противопоказанията, взаимодействието с други лекарствени продукти и очакваните нежелани лекарствени реакции на прилагания биопродукт;“.
2. Досегашните т. 4 – 9 стават съответно т. 5 – 10. § 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „и на електронен носител“ се заменят с „или изпращане по електронна поща“.
2. В ал. 3 след думите „(приложение № 7а)“ се добавя „или изпращане по електронна поща“. § 6. В чл. 14 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „уведоми РЗИ“ се заменят с „ги съобщи по реда на чл. 184, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“.
2. Алинея 2 се отменя. § 7. В чл. 15, ал. 2, т. 1 думите „и НЦЗПБ“ се заличават. § 8. В чл. 16, ал. 1, т. 5 думата „изпраща“ се заменя с „предоставя“, думите „талон с“ се заличават, а думите „датата на изготвянето на талона“ се заменят с „началото на учебната година“. § 9. В чл. 18, ал. 1 думите „независимо от възрастта“ се заменят със „съобразно възрастта и прилаганите към момента биопродукти“. § 10. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думите „новороденото или в“ се добавя „амбулаторен лист или“.
2. В ал. 4 думата „ежегодно“ се заличава, а думите „участие и“ се заменят с „участие или да изисква становище и от“. § 11. Член 25 се отменя. § 12. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 5 се изменя така: „5. съдейства на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) при проучването на сериозни нежелани реакции съгласно приложение № 10а и изпраща доклад с информация за хода на проучването и резултатите от него в ИАЛ и МЗ;“.
2. Точка 6 се отменя.
3. В т. 13 абревиатурата „НЦЗПБ“ се заменя с „Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)“.
4. В т. 14 буква „г“ се отменя. § 13. Създава се чл. 27б: „Чл. 27б. В срок до 31 юли (за първото полугодие на текущата година) и до 31 януари (за цялата предходна година) ИАЛ изпраща в МЗ информация за броя на съобщените нежелани реакции след ваксинация по вид на приложената ваксина, партиден номер, възраст на лицето, тип на нежеланата реакция и изход.“ § 14. В чл. 28 думите „и на хартиен носител“ се заличават. § 15. Член 30 се отменя. § 16. В приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 „Имунизационен календар на Република България“ в таблицата на ред „туберкулоза (БЦЖ)“, в колона 3 „В години – календарната година на навършване на възрастта“, графа „17“, думите „БЦЖ (4)“ се заличават. § 17. В приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 „Условия и ред за извършване на препоръчителни имунизации“ се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. VIII: а) в подточка 2 думите „имунизационни кабинети“ се заменят с „лечебни заведения“; б) подточка 3 се изменя така: „3. Лечебните заведения по т. 2 издават международен сертификат за имунизация срещу жълта треска съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол в Република България (ДВ, бр. 85 от 2006 г.). Срокът на валидност на международния сертификат за имунизация срещу жълта треска е пожизнен считано от 10-ия ден след имунизацията.“
2. В т. Х подточка 1 се отменя.
3. В т. ХI, раздел А, подточка 1 се отменя.
4. В т. ХIII след раздел Б, подточка 2, се създава раздел В: „В. Имунизация срещу менингококови инфекции с адсорбирана ваксина срещу серогрупа В при лица на възраст над 2 месеца.“ § 18. В приложение № 3 към чл. 9, ал. 2 „Специфични изисквания към биопродуктите, включени в Имунизационния календар на Република България“ в т. 4 след думите „хепатит Б ваксина“ се добавя „в количество от 10 микрограма“. § 19. В приложение № 4 към чл. 9, ал. 3 „Специфични изисквания към биопродуктите за постекспозиционна профилактика и тяхното приложение“ се правят следните изменения: 1. В т. 1: а) подточка 1.2 се отменя; б) в подточка 1.3 думите „противоантраксен, противоботулинов“ се заличават.
2. В т. 3 подточка 3.2 се изменя така: „3.2. специфични серуми: независимо от времето на контакта – при съмнение за тетанус и дифтерия.“
3. В т. 4 навсякъде думите „или специфичен“ се заличават. § 20. Приложение № 7 към чл. 13, ал. 2 се изменя така: „Приложение № 7 към чл. 13, ал. 2 § 21. Приложение № 8 към чл. 14 се отменя. § 22. В приложение № 8а към чл. 16, ал. 1, т. 1 в годишния план на подлежащите на задължителни планови имунизации и необходимите дози биопродукти по видове и количества за тяхното обхващане, раздели „ППД (общо)“ и „БЦЖ (общо)“ се изменят така: „ “ § 23. В т. I, подточка 5 от приложение № 9 към чл. 17 „Минимални интервали и съвместимости между биопродуктите“ думите „12-месечна“ се заменят с „24-месечна“. § 24. Приложение № 11 към чл. 27, т. 5 се отменя. § 25. В приложение № 12 към чл. 27, т. 14, буква „з“ редове „Имуноглобулин човешки срещу КХТ“, „Серум противоботулинов“ и „Серум противоантраксен“ се заличават.
Министър: Илко Семерджиев
|
Решение за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“
РЕШЕНИЕ за избиране на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с Решение на Народното събрание за предсрочно прекратяване на мандата на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ (ДВ, бр. 70 от 2018 г.), РЕШИ: Избира Илиана Илиева Христова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на 10 април 2019 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
Подпечатано с държавния печат.
Министър на правосъдието: Данаил Кирилов
|
Административният съд – Кюстендил, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 188 АПК съобщава, че по протест от Радостина Стоянова в качеството на прокурор при Районна прокуратура – Кюстендил, са оспорени текстовете на чл. 13, ал. 3, т. 2 и 3, чл. 14, ал. 1, т. 3, чл. 15, ал. 4, т. 3 и 4, чл. 22, ал. 2, т. 1 и чл. 24, ал. 3, т. 2 и 3 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на градското обзавеждане и за рекламната дейност на територията на община Кюстендил. Наредбата е приета с Решение № 767 по протокол № 30 от 31.07.2014 г. от ОбС – Кюстендил. Иска се обявяване на нищожност на текстовете, евентуално отмяна като незаконосъобразни. По протеста е образувано адм. д. № 241/2016 г. по описа на КАС. Делото е насрочено за 28.10.2016 г. от 10 ч.
|
Административният съд – Монтана, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 АПК съобщава, че е образувано адм. дело № 490/2015 г. по протест на прокурор при Районна прокуратура Монтана, срещу чл. 7, ал. 4, т. 3, както и чл. 29, ал. 2 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Монтана, приета с Решение № 390 от 16.02.2006 г., доп. с Решение № 493 от 27.07.2006 г., с Решение № 89 от 29.05.2008 г., с Решение № 200 от 20.11.2008 г., с Решение № 642 от 25.07.2013 г., с Решение № 825 от 13.02.2014 г. на Общинския съвет – гр. Монтана. Конституирани страни по делото са: протестираща страна – прокурор при Районна прокуратура – Монтана, ответник – Общинският съвет – гр. Монтана, чрез председателя, и служебно конституирана страна – Окръжна прокуратура – Монтана. Административно дело № 490/2015 г. е насрочено за 11.12.2015 г. от 10 ч.
|
Административният съд - Монтана, на основание чл. 181, ал. 1 АПК съобщава, че е образувано административно дело № 636/2008 по жалба на дружество за защита на животните “Лом 2003” срещу решения № 197 и 198 от протокол № 17 от 10.IХ.2008 г. на Общинския съвет - гр. Лом. Конституирани страни по делото са: жалбоподател - Дружество за защита на животните “Лом 2003”, ответник - Общинският съвет - гр. Лом. Административно дело № 636/2008 е насрочено за 13.I.2009 г. в 9 ч.
|
Наредба № 7 от 24 април 2014 г. за организацията и управлението на рисковете в банките
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА
НАРЕДБА № 7 от 24 април 2014 г. за организацията и управлението на рисковете в банките
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят: 1. изискванията за организацията и управлението на рисковете в банките; 2. критериите, на които трябва да отговаря политиката на банките за управление и контрол на риска, както и процесът за поддържане на вътрешен капитал, адекватен за покриване на тези рискове; 3. изискванията за съставяне на планове за възстановяване; 4. елементите на процеса по надзорен преглед и оценка.
(2) Тази наредба съдържа разпоредби, свързани с упражняване на национални дискреции от Република България по Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013“, включително и преходните третирания по част десета, дял I от Регламент (ЕС) № 575/2013.
Глава втора
ИЗИСКВАНИЯ И КРИТЕРИИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И УПРАВЛЕНИЕТО НА РИСКОВЕТЕ
Раздел I
Oбщи изисквания Чл. 2. Надзорният съвет на банката, съответно съветът на директорите, одобрява и извършва периодичен преглед на приетите по чл. 73, ал. 1, т. 4 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) стратегии и политики за поемане, управление, наблюдение и редуциране на рисковете, на които тя е изложена или може да бъде изложена, включително рисковете, породени от макроикономическата среда, според съответната фаза на икономическия цикъл.
Чл. 3. (1) Управителният съвет (съветът на директорите) отделя необходимото време за разглеждане на въпросите, свързани с риска. Съветът участва активно и гарантира разпределението на достатъчно ресурси за управлението на всички съществени рискове по Регламент (ЕС) № 575/2013 и тази наредба, включително за процесите по оценяване на активите, както и използването на външни кредитни рейтинги и вътрешни модели, свързани с тези рискове.
(2) Банката приема и поддържа правила и процедури за докладване към управителния съвет (съвета на директорите) и надзорния съвет на всички съществени рискове и политиките за тяхното управление.
(3) Надзорният съвет или членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове, както и комитетът по риска определят характера, обема, формата и честотата на предоставената им информация за рисковия профил на банката.
(4) Надзорният съвет или членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове, както и комитетът по риска разполагат с адекватен достъп до информация за цялостния рисков профил на банката, до структурата за управление на риска по чл. 5, както и до становища на външни експерти.
(5) Управителният съвет (съветът на директорите) и надзорният съвет осъществяват контрол върху цялостния процес на оповестяване и комуникация.
Чл. 4. Банката осигурява достатъчно човешки и финансови ресурси за въвеждане на членовете на управителния съвет (съвета на директорите) и на надзорния съвет в задълженията им.
Раздел II
Структура за управление на риска и комитет по риска Чл. 5. (1) Като се придържат към принципа на пропорционалността, банките изграждат и поддържат структура за управление на риска, която е независима от оперативните звена и която има необходимите правомощия, статут, ресурси и адекватен достъп до надзорния съвет или съвета на директорите.
(2) Структурата за управление на риска обхваща системите, процесите, организационните звена и лицата, чиято основна цел е осъществяването на независимата от оперативните звена функция по идентифициране, наблюдение и управление на поемания от банката риск.
(3) При управлението на риска в банката се осигурява идентифицирането, измерването и докладването на всички съществени рискове. Съответните отговорни лица, осъществяващи функции по управление на риска в банката, участват при изработването на стратегията за управление на риска, при вземането на всички решения, свързани с управлението на съществени рискове, и са в състояние да представят пълен обзор на рисковете, на които е изложена или може да бъде изложена банката.
(4) Ръководителят на структурата за управление на риска в банката е независим висш ръководител с ясно определена отговорност. Когато естеството, мащабът и сложността на дейността на банката не оправдават наличието на специално определено лице, друг висш служител на банката може да изпълнява и тази функция, при условие че не е налице конфликт на интереси.
(5) Лицето по ал. 4 може да докладва пряко на надзорния съвет или съвета на директорите независимо от висшия ръководен персонал и може да взема отношение, когато развитието на конкретен риск засяга или може да засегне банката. Това не освобождава надзорния съвет или управителния съвет (съвета на директорите) от обичайните им отговорности.
(6) Ръководителят на структурата за управление на риска не може да бъде отстранен без предварително одобрение от надзорния съвет или членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове.
Чл. 6. (1) Всяка банка създава комитет по риска в зависимост от големината, вътрешната организация и естеството, мащаба и сложността на дейността си. Банка с едностепенна система на управление задължително създава комитет по риска.
(2) В състава на комитета по риска могат да участват само членове на надзорния съвет или лица, които не са изпълнителни членове на съвета на директорите или на управителния съвет.
(3) Лицата по ал. 2 притежават необходимите знания, умения и експертен опит, за да наблюдават и да разбират стратегията и склонността към поемане на риск от банката.
(4) Комитетът по риска съветва надзорния съвет и управителния съвет (съвета на директорите) във връзка с цялостната текуща и бъдеща стратегия по отношение на риска и склонността на банката към поемане на риск и подпомага контрола върху изпълнението й от висшия ръководен персонал. Надзорният съвет и управителният съвет (съветът на директорите) носят отговорност по отношение на управлението и контрола на рисковете.
(5) Комитетът по риска независимо от комитета по възнагражденията проверява дали стимулите, определяни от системата за възнагражденията, отчитат рисковете, капитала, ликвидността, както и вероятността за реализиране на планираните приходи и разпределението им във времето.
(6) Комитетът по риска представя на надзорния съвет или управителния съвет (съвета на директорите) предложения за коригиране на ценообразуването на продуктите на банката, когато цената не е адекватно отражение на модела на стопанска дейност и на стратегията по отношение на риска.
Глава трета
ИЗИСКВАНИЯ И КРИТЕРИИ ЗА ТРЕТИРАНЕТО НА ОТДЕЛНИТЕ КАТЕГОРИИ РИСК
Раздел I
Кредитен риск и риск от контрагента Чл. 7. (1) Кредитната дейност на банката се основава на разумни и ясно определени критерии, като процесът по одобряване, изменение, подновяване и рефинансиране на кредити е ясно дефиниран.
(2) Банката разполага с вътрешни правила и процедури за оценка на кредитния риск, свързан със: 1. индивидуални длъжници; 2. експозиции под формата на ценни книжа; 3. експозиции под формата на секюритизиращи позиции; както и
4. целия кредитен портфейл.
(3) Банката използва ефективни системи за текущото администриране и наблюдение на различните портфейли и експозиции към кредитен риск, включително с цел установяване и управление на проблемните кредити и извършване на адекватни корекции на стойността.
(4) Банката поддържа по всяка експозиция изчерпателна документация, която съдържа всички съществени условия и обстоятелства по сделката, както и информация за оценка и установяване на корекциите за кредитен риск.
(5) Вътрешните правила и процедури за оценка на кредитния риск по експозициите не могат да се основават единствено или механично на външни кредитни рейтинги.
(6) Банката събира и анализира всяка относима информация, свързана с оценката на разпределението на вътрешния си капитал и в случаите, когато изчисляването на капиталовите изисквания се базира на рейтинг, присъден от Агенция за външна кредитна оценка (АВКО), или когато на експозициите не е присъден рейтинг.
(7) Структурата на кредитния портфейл на банката съответства на нейната кредитна и пазарна стратегия.
Раздел II
Лихвен риск в банковия портфейл, риск от концентрация, секюритизационен риск и остатъчен риск Чл. 8. (1) Банките разполагат със система за установяване, оценка и управление на рисковете, произтичащи от потенциални промени в лихвените проценти, засягащи дейността им в банковия портфейл.
(2) Банките, чиято икономическа стойност би спаднала с повече от 20 % от собствения им капитал в резултат на внезапна и неочаквана промяна на лихвените проценти с 200 базисни пункта или друга промяна, установена по приложимите насоки на Европейския банков орган (ЕБО), следва да предприемат незабавни коригиращи действия. Банките уведомяват Българската народна банка (БНБ) за горните обстоятелства в разумни срокове.
Чл. 9. (1) Във вътрешните си правила банките: 1. определят случаите, при които възниква общ риск за банката поради повишаване на кредитната концентрация вследствие на нововъзникнала свързаност; 2. въвеждат ограничения за концентрация на експозиции към определен икономически сектор и/или географски район.
(2) Банките анализират експозициите си към издателите на обезпечения за наличие на риск от концентрация при установяване на концентрации, превишаващи 10 % от собствения капитал.
Чл. 10. (1) Банките, които са инвеститори, инициатори или спонсори в схеми за секюритизация, следят дали рисковете, произтичащи от схемата, се оценяват и управляват чрез подходящи политики и процедури, така че икономическата същност на трансакцията да бъде отразена в оценката на риска и в управленските решения.
(2) Банките, които са инициатори на схема за револвираща секюритизация, включваща условия за предсрочно погасяване, разполагат с планове за управление на ликвидността, които отчитат ефекта на планираното и на очакваното предсрочно погасяване.
Чл. 11. Банката следи и контролира чрез подходящи писмени правила и процедури остатъчния риск, произтичащ от по-ниска от очакваната ефективност на използваните техники за редуциране на кредитния риск и очакваната загуба.
Раздел III
Пазарен риск Чл. 12. Банките прилагат правила и процедури за установяване, измерване и управление на всички съществени източници на пазарни рискове и тяхното влияние върху дейността.
Чл. 13. (1) Банките поддържат адекватен вътрешен капитал за покриване на значимите пазарни рискове, за които не се прилагат капиталови изисквания за пазарен риск по чл. 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
(2) Банките, които при изчисляването на капиталовите изисквания за позиционен риск съгласно част трета, дял четвърти, глава втора от Регламент (ЕС) № 575/2013 са нетирали позициите си в една или повече ценни книги, участващи в състава на борсов индекс, срещу една или повече позиции в обвързан с борсов индекс фючърс или друг обвързан с борсов индекс продукт, поддържат адекватен вътрешен капитал, за да покрият базисния риск от загуба, която може да се получи при несъответствие между изменението на стойността на фючърса или на съответния друг продукт и изменението на стойността на ценните книжа, участващи в състава на индекса. Банките поддържат адекватен вътрешен капитал и в случаите, когато държат противоположни позиции по обвързани с борсов индекс фючърси, които не са идентични по отношение на своя падеж и/или състав.
(3) Банките поддържат достатъчен вътрешен капитал за покриване на риска от загуба, съществуващ между момента на първоначалното поемане на задължението и следващия работен ден, когато прилагат третирането по чл. 345 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
Чл. 14. Банките вземат мерки срещу риска от недостиг на ликвидни средства, когато късите позиции са с по-ранен падеж от дългите позиции.
Раздел IV
Операционен риск Чл. 15. (1) Банките разполагат с политики и процедури за оценка и управление на експозицията си към операционен риск, включително риск, свързан с модела, както и за покриване на събития с ниска честота и силно неблагоприятно въздействие.
(2) За целите на ал. 1 банките определят рисковите фактори и събитията, свързани с операционен риск.
Чл. 16. Банките разполагат с планове за действие при непредвидени обстоятелства и за осигуряване на непрекъснатост на дейността, които обезпечават способността за поддържане на дейността и ограничаване на загубите в случай на сериозен срив.
Раздел V Риск от прекомерен ливъридж Чл. 17. (1) Банките въвеждат и прилагат политики и процеси за установяване, управление и наблюдение на риска от прекомерен ливъридж. Показателите за риска от прекомерен ливъридж включват коефициента на ливъридж, изчисляван съгласно чл. 429 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и несъответствията между активите и задълженията.
(2) Банките управляват риска от прекомерен ливъридж посредством различни сценарии, включително като отчитат възможното му нарастване поради намаление на капитала от първи ред в резултат на възможни загуби.
Глава четвърта
ВЪТРЕШНИ ПОДХОДИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КАПИТАЛОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КРЕДИТЕН И ПАЗАРЕН РИСК
Раздел I
Oбщи изисквания Чл. 18. (1) Банките, които са особено значими по своята големина, вътрешна организация и естество, мащаб и сложност на дейността, осигуряват необходимите предпоставки за: 1. вътрешна оценка на кредитния риск и за използването на вътрешнорейтингови подходи, когато експозициите са значими в абсолютен размер и едновременно с това са налице голям брой значими контрагенти; 2. вътрешна оценка на специфичния риск и за използването на вътрешни модели за специфичния риск, свързан с дълговите инструменти в търговския портфейл, както и на вътрешни модели за риска от неизпълнение и миграция, когато експозициите към специфичен риск са значими и едновременно с това са налице голям брой значими позиции в дългови инструменти на различни емитенти.
(2) Алинея 1 не засяга изискванията за издаване на разрешение за използване на: 1. вътрешнорейтингов подход съгласно част трета, дял първи, глава трета, раздел I от Регламент (ЕС) № 575/2013; и
2. вътрешен модел съгласно част трета, дял четвърти, глава пета, раздели I – V от Регламент (ЕС) № 575/2013.
Раздел II
Сравнителен анализ за надзор по отношение на вътрешните подходи за изчисляване на капиталовите изисквания Чл. 19. (1) Банките, получили разрешение за използване на вътрешни подходи, с изключение на усъвършенстван подход за измерване на операционен риск, докладват резултатите от изчисленията за експозициите, които са включени в сравнителните портфейли посредством разработени от ЕБО форми.
(2) Банките предоставят резултатите от изчисленията на БНБ поне веднъж годишно, като прилагат обосновка на използваните методики за получаването им. Българската народна банка предоставя съответната информация на ЕБО.
Чл. 20. В случаите, когато БНБ реши след консултация с ЕБО да разработи специални портфейли, банките докладват резултатите от тези изчисления отделно от резултатите от изчисленията за портфейлите на ЕБО.
Чл. 21. Въз основа на информацията, представена от банките в съответствие с чл. 19, ал. 1, БНБ наблюдава промените в размера на рисково претеглените експозиции или капиталовите изисквания за сравнителните портфейли по вътрешните подходи. Най-малко веднъж годишно БНБ извършва качествена оценка, като обръща особено внимание на подходите, водещи до: 1. съществени разлики в капиталовите изисквания за един и същ вид експозиции; 2. особено голямо различие или сходство на резултатите, проявяващо се в съществено и систематично подценяване на капиталовите изисквания.
Чл. 22. (1) Когато банка се отклонява значително от останалите банки, използващи вътрешни подходи, или когато между подходите се наблюдават малко общи характеристики, което води до големи различия в резултатите, БНБ проучва причините за това и ако установи, че подходът на банката води до подценяване на капиталовите изисквания, което не се дължи на разликите в базисните рискове на експозициите или позициите, може да предприеме коригиращи действия.
(2) Коригиращите действия по ал. 1: 1. не водят до стандартизация или предпочитани подходи; 2. не създават погрешни стимули; или
3. не водят до „стадно поведение“.
Глава пета
НАДЗОРЕН ПРЕГЛЕД Чл. 23. Надзорният преглед по чл. 79в ЗКИ обхваща: 1. правилата за управление на банката, корпоративната й култура и ценности, както и способността на членовете на управителния съвет (съвета на директорите) и надзорния съвет да изпълняват задълженията си; 2. нивата на поетите от банката кредитен, пазарен и операционен риск; 3. използвания от банката модел на стопанска дейност; 4. резултатите от стрес тестовете; 5. нивото на лихвения риск в банковия портфейл; 6. степента и управлението на ликвидния риск; 7. излагането на риск от концентрация и управлението на този риск от страна на банките, в т.ч. спазването на изискванията по част четвърта от Регламент (ЕС) № 575/2013 и по чл. 9; 8. целесъобразността, надеждността и начина на прилагане на правилата и процедурите на банката за управление на остатъчния риск, произтичащ от използването на признати техники за редуциране на кредитния риск по чл. 11; 9. оценката на системния риск в съответствие с критериите по чл. 79в, ал. 1 ЗКИ; 10. влиянието на диверсификацията и начина на отразяването й в системата за измерване на риска; 11. наличието на непряка подкрепа в случай на извършена секюритизация и степента на достатъчност на собствения капитал, заделен срещу секюритизирани експозиции на банката, като се взема предвид икономическата същност на трансакциите и постигнатото ниво на прехвърляне на риск; 12. преценката, която трябва да бъде направена съгласно чл. 79в, ал. 2 ЗКИ, включително по отношение на това, дали корекциите в стойността по чл. 105 от Регламент (ЕС) № 575/2013 допускат възможността банката да продаде или хеджира позициите си в кратък срок, без да понесе съществени загуби при нормални пазарни условия; 13. географското местонахождение на експозициите на банките; 14. показателите за прекомерен ливъридж, включващи коефициента на ливъридж, изчисляван съгласно чл. 429 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като се взема предвид моделът на стопанска дейност.
Чл. 24. Когато БНБ определи в рамките на процеса на надзорен преглед и оценка (НПО), че банки със сходен рисков профил, сходни модели на дейност или географско местоположение на експозициите са или могат да бъдат изложени на сходни рискове или създават такива за финансовата система, тя може да приложи спрямо тези банки сходен или идентичен процес на НПО.
Глава шеста
ПЛАНОВЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ Чл. 25. (1) Планът за възстановяване по чл. 73г, ал. 1 ЗКИ анализира влиянието на неблагоприятни събития, силно засягащи финансовото състояние на банката, включително кризи, имащи отражение върху целия финансов пазар или върху банката, банковата група и/или корпоративната структура, към която принадлежи.
(2) Планът по ал. 1 се одобрява от надзорния съвет (съвета на директорите) на банката и се предоставя на БНБ заедно с информацията, използвана за неговото изготвяне.
(3) В случай че според преценката на БНБ планът за възстановяване съдържа слабости или са налице съществени пречки за реализирането му и след указан срок те не са отстранени, БНБ може да поиска от банката да: 1. намали експозицията си към определен вид риск; 2. осигури допълнителни източници на капитал; 3. промени политиката си на финансиране; 4. промени структурата си на управление.
(4) Планът за възстановяване се преглежда поне веднъж годишно от банката и се актуализира при необходимост.
(5) Българската народна банка може да поиска извънредна актуализация на плана.
Глава седма
РАЗПОРЕДБИ ПО УПРАЖНЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ДИСКРЕЦИЯ СЪГЛАСНО РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 575/2013
Раздел I
Квалифицирани дялови участия извън финансовия сектор Чл. 26. Във връзка с приложението на чл. 89, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банка не може да притежава квалифицирани дялови участия в предприятие извън финансовия сектор, чийто размер надхвърля индивидуалния лимит от 15 % от приемливия капитал и агрегирания лимит от 60 % от приемливия капитал.
Раздел II
Критерии за експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти Чл. 27. (1) Във връзка с приложението на чл. 124, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013: 1. частта от експозицията, обезпечена с ипотека върху жилищен имот, която получава рисково тегло от 35 %, не надвишава 70 % от по-ниската от пазарната и ипотечната заемна стойност на ипотекирания имот; 2. частта от експозицията, обезпечена с търговски недвижим имот, която получава рисково тегло от 50 %, не надвишава 50 % от по-ниската от пазарната и ипотечната заемна стойност на ипотекирания имот.
(2) За целите на актуализиране на съотношенията по ал. 1 банките подават данните, изискуеми съгласно чл. 101 от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и по Приложение VI и Приложение VII от техническия стандарт за изпълнение за надзорната отчетност, съобразявайки се с процентите по ал. 1.
Раздел III
Праг на същественост Чл. 28. Прагът на същественост по отношение на чл. 178, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 е, както следва: 1. 5 % от дължимата вноска, но не повече от 100 лв. за експозиции на дребно; 2. 5 % от дължимата вноска, но не повече от 1000 лв. за всички останали експозиции.
Раздел IV
Големи експозиции Чл. 29. (1) Съгласно чл. 400, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 при изчисляването на големите експозиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките изключват следните експозиции: 1. покритите облигации, попадащи в обхвата на чл. 129, параграфи 1, 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013; 2. вземания и други експозиции към кредитни институции, поети от кредитни институции, една от които е създадена със специален закон и отпуска заеми в рамките на законоустановени програми или съгласно собствения си устав за насърчаване на конкретни стопански сектори при наличието на определена форма на правителствен контрол и ограничения върху използването на тези заеми, при условие че съответните експозиции произтичат от заемите, които са отпуснати на крайните получатели, посредством кредитните институции или от гаранциите по тези заеми; 3. вземания или други експозиции към институции, при условие че тези експозиции не са включени в собствения капитал на съответните институции, падежът им настъпва не по-късно от следващия работен ден и не са деноминирани в основна търговска валута; 4. активите, които представляват вземания от централни банки под формата на задължителни минимални резерви, депозирани в тези централни банки, и които са деноминирани в техните национални валути.
(2) При изчисляването на големите експозиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките включват 20 % от стойността на следните експозиции: 1. вземания от регионални правителства или местни органи на власт на държавите членки, когато тези вземания биха получили рисково тегло от 20 % съгласно част трета, дял втори, глава втора от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и други експозиции към или гарантирани от тези регионални правителства или местни органи на власт, вземанията от които биха получили рисково тегло от 20 % съгласно трета част, дял втори, глава втора от Регламент (ЕС) № 575/2013; 2. експозициите, включително различни видове участия на банка, към предприятието майка или към дъщерни дружества от групата, които са кредитни институции, доколкото тези дружества са обхванати от надзора на консолидирана основа, на който подлежи банката в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013, Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати или с равностойни действащи стандарти в трета държава; експозициите, които не отговарят на тези критерии, се третират като експозиции към трето лице независимо дали са освободени от изискванията по чл. 395, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
(3) При изчисляването на големите експозиции по чл. 395 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките включват 50 % от стойността на средно- или нискорисковите задбалансови документарни акредитиви и средно- или нискорисковите задбалансови неусвоени кредитни улеснения, посочени в приложение I от Регламент (ЕС) № 575/2013.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Агенция за външна кредитна оценка“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 98 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
2. „Инициатор“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 13 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
3. „Ипотечна заемна стойност“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 74 от Регламент (ЕС) 575/2013.
4. „Квалифицирано дялово участие“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 36 от Регламент (ЕС) 575/2013.
5. „Ливъридж“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 93 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
6. „Приемлив капитал“ e понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 71 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
7. „Редуциране на кредитния риск“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 57 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
8. „Риск от прекомерен ливъридж“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 94 от Регламент (ЕС) 575/2013.
9. „Риск, свързан с модела“ е потенциалната загуба, която може да претърпи банката вследствие на решения, които се основават предимно на резултатите от вътрешни модели, поради грешки в разработването, въвеждането или използването на тези модели.
10. „Секюритизация“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 61 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
11. „Търговски портфейл“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 86 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
12. „Спонсор“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 14 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
13. „Участие“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 35 от Регламент (ЕС) № 575/2013. § 2. Тази наредба въвежда разпоредби на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. На основание чл. 354, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013, капиталовото изискване за валутен риск за валутната двойка BGN/EUR е 0 % в срок до 31 декември 2017 г. § 4. На основание чл. 465, параграф 2 от Регламент (ЕС) 575/2013 за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г. капиталовите изисквания са в съответствие с предвидените в чл. 92, параграф 1, букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) № 575/2013: 1. съотношение на базовия собствен капитал от първи ред – 4,5 %; 2. съотношение на капиталова адекватност от първи ред – 6 %. § 5. (1) На основание чл. 467, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките включват в изчислението на базовия си собствен капитал от първи ред посочения по-долу процент от нереализираните загуби, свързани с активи и пасиви, оценени по справедлива стойност: 1. 20 % за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.; 2. 40 % за периода от 1 януари до 31 декември 2015 г.; 3. 60 % за периода от 1 януари до 31 декември 2016 г.; 4. 80 % за периода от 1 януари до 31 декември 2017 г.
(2) Остатъчната сума по ал. 1, съответно: 80 % за 2014 г., 60 % за 2015 г., 40 % за 2016 г. и 20 % за 2017 г., остава в капитала от първи ред. Ако банката няма достатъчно допълнителен капитал от първи ред, който да поеме общия размер на нереализираните загуби, намалението се поема от базовия собствен капитал от първи ред.
(3) На основание чл. 468, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 банките изключват от базовия си собствен капитал от първи ред посочения по-долу процент от нереализираните печалби, свързани с активи и пасиви, оценени по справедлива стойност: 1. 100 % за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.; 2. 60 % за периода от 1 януари до 31 декември 2015 г.; 3. 40 % за периода от 1 януари до 31 декември 2016 г.; 4. 20 % за периода от 1 януари до 31 декември 2017 г.
(4) Остатъчната сума по ал. 3, съответно: 40 % за 2015 г., 60 % за 2016 г. и 80 % за 2017 г., не се изключва от базовия капитал от първи ред. § 6. (1) Приспаданията по този параграф се прилагат за следните елементи: 1. индивидуалните приспадания от базовия собствен капитал от първи ред, изисквани по чл. 36, параграф 1, букви „б“ – „з“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, без отсрочените данъчни активи, които зависят от размера на бъдещата печалба и се дължат на временни разлики; 2. индивидуалното приспадане от базовия собствен капитал от първи ред на загубата от текущата финансова година, изисквано по чл. 36, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 575/2013; 3. общата сума на отсрочените данъчни активи, които зависят от размера на бъдещата печалба и се дължат на временни разлики и елементите, посочени в чл. 36, параграф 1, буква „и“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, която трябва да бъде приспадната съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) № 575/2013; 4. приспаданията от допълнителния капитал от първи ред по чл. 56, букви „б“ – „г“ от Регламент (ЕС) № 575/2013; 5. приспаданията от капитала от втори ред по чл. 66, букви „б“ – „г“ от Регламент (ЕС) № 575/2013.
(2) На основание чл. 478, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 приложимият процент за приспаданията по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 е: 1. 20 % за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.; 2. 40 % за периода от 1 януари до 31 декември 2015 г.; 3. 60 % за периода от 1 януари до 31 декември 2016 г.; 4. 80 % за периода от 1 януари до 31 декември 2017 г.
(3) Алинея 2 се прилага и по отношение на отсрочените данъчни активи по чл. 36, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, които се основават на бъдеща печалба и са съществували преди 1 януари 2014 г.
(4) Приложимият процент по ал. 1, т. 2 е 100 % за целия преходен период.
(5) По отношение на остатъчните суми, които не се приспадат от елементите на базовия собствен капитал от първи ред по време на преходния период, се прилагат разпоредбите на чл. 472 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
(6) По отношение на остатъчните суми на елементите, които не се приспадат от елементите от допълнителния капитал от първи ред по време на преходния период, се прилагат разпоредбите на чл. 475 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
(7) По отношение на остатъчните суми на елементите, които не се приспадат от елементите на капитала от втори ред по време на преходния период, се прилагат разпоредбите на чл. 477 от Регламент (ЕС) № 575/2013. § 7. (1) На основание чл. 479, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 приложимият процент за малцинствени участия, които до 1 януари 2014 г. са били признавани в консолидирания капитал като консолидационни резерви, но които не се определят като консолидиран базов собствен капитал от първи ред поради посочените в чл. 479, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 основания, е 0 % за целия преходен период.
(2) На основание чл. 480, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013 приложимият коефициент за признаване в консолидирания собствен капитал на малцинствени участия, определени като допълнителен капитал от първи ред и капитал от втори ред, е 1 за целия преходен период. § 8. (1) На основание чл. 481, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013 приложимите проценти за филтри и приспадания, които са били изисквани до 1 януари 2014 г. и за които по време на преходното третиране следва да бъдат извършени корекции за включването им/приспадането им в/от елементите на собствения капитал са следните: 1. 80 % за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.; 2. 60 % за периода от 1 януари до 31 декември 2015 г.; 3. 40 % за периода от 1 януари до 31 декември 2016 г.; 4. 20 % за периода от 1 януари до 31 декември 2017 г.
(2) По отношение на специфичните провизии за кредитен риск, които до 31 декември 2013 г. са намалявани от капитала, приложимият процент за целия преходен период е 0 %. § 9. (1) Обхватът на елементите и инструментите, които са обект на унаследяване, е посочен в чл. 484 от Регламент (ЕС) № 575/2013, а методите на изчисляване на размера, до който се ограничават сумите за унаследяване в базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред, са посочени в чл. 486, параграфи 2 – 4 на Регламент (ЕС) № 575/2013.
(2) На основание чл. 486, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013 приложимите проценти са, както следва: 1. 80 % за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.; 2. 70 % за периода от 1 януари до 31 декември 2015 г.; 3. 60 % за периода от 1 януари до 31 декември 2016 г.; 4. 50 % за периода от 1 януари до 31 декември 2017 г.; 5. 40 % за периода от 1 януари до 31 декември 2018 г.; 6. 30 % за периода от 1 януари до 31 декември 2019 г.; 7. 20 % за периода от 1 януари до 31 декември 2020 г.; 8. 10 % за периода от 1 януари до 31 декември 2021 г. § 10. На основание чл. 494 от Регламент (ЕС) № 575/2013 по време на посочените по-долу преходни периоди приемливият капитал може да включва капитал от втори ред до следните размери: 1. 100 % от капитала от първи ред за периода от влизане в сила на тази наредба до 31 декември 2014 г.; 2. 75 % от капитала от първи ред през периода от 1 януари до 31 декември 2015 г.; 3. 50 % от капитала от първи ред през периода от 1 януари до 31 декември 2016 г. § 11. След консултация с ЕБО БНБ може да освободи банка от прилагане на минималните изисквания по чл. 500, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, при условие че тя е спазила всички изисквания във връзка с вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск по част трета, дял втори, глава трета, раздел IV от Регламент (ЕС) № 575/2013 или, когато е приложимо, критериите за използване на усъвършенствания подход за операционен риск по част трета, дял трети, глава четвърта от Регламент (ЕС) № 575/2013. § 12. Тази наредба се издава на основание чл. 73, ал. 5 и 6, чл. 73г, ал. 3 и чл. 79в, ал. 5 във връзка с § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции и е приета с Решение № 49 от 24.04.2014 г. на Управителния съвет на БНБ. § 13. Подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, дава указания по прилагането на тази наредба.
Управител: Иван Искров
|
Административният съд – Кърджали, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е постъпило оспорване по Заповед № РД-09-136 от 20.06.2018 г. на областния управител на област Кърджали, с която е оспорена Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, приета с Решение № 82 от протокол № 5 от заседание на Общинския съвет – гр. Кърджали, проведено на 28.05.2009 г. По оспорването е образувано адм. д. № 256/2018 г. на Административния съд – Кърджали, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.09.2018 г. от 10 ч.
|
Постановление № 125 от 18 юни 2010 г. за изменение и допълнение на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, приета с Постановление № 253 на Министерския съвет от 2006 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 125 ОТ 18 ЮНИ 2010 Г. за изменение и допълнение на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, приета с Постановление № 253 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2007 г. и бр. 98 от 2009 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. Наименованието „Допълнителна разпоредба“ се заменя с „Допълнителни разпоредби“ и в тях се създава § 1а: „§ 1а. Наредбата въвежда изискванията на: 1. Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно измервателните уреди (ОВ, Специално българско издание: глава 13, том 44, стр. 3 - 82); 2. Директива 2009/137/ЕО за изменение на Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно измервателните уреди по отношение на експлоатирането на максимално допустимите грешки във връзка с приложенията за отделните уреди (MI-001 - MI-005) (ОВ, L 294 от 11 ноември 2009 г.).“ § 2. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби думите „транспонира изискванията на Директива 2004/22 ЕО“ се заличават. § 3. В приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 се създава т. 4а: „4а. При водомер не се използва максималната допустима грешка за системно облагодетелстване на която и да е от страните, участващи в сделката.“ § 4. В приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Текстът под таблица 1 се изменя така: „При разходомер за газ не се използва максималната допустима грешка за системно облагодетелстване на която и да е от страните, участващи в сделката.“
2. В т. 19 накрая се създава ново изречение: „При коригиращите устройства не се използват максималните допустими грешки за системно облагодетелстване на която и да е от страните, участващи в сделката.“ § 5. В приложение № 3 към чл. 9, ал. 1, т. 3 в т. 8 накрая се създава ново изречение: „При електромер не се използва максималната допустима грешка за системно облагодетелстване на която и да е от страните, участващи в сделката.“ § 6. В приложение № 4 към чл. 9, ал. 1, т. 4 в т. 4 накрая се създава ново изречение: „При комплектни топломери не се използват максималните допустими грешки за системно облагодетелстване на която и да е от страните, участващи в сделката.“ § 7. В приложение № 5 към чл. 9, ал. 1, т. 5 се създава т. 10а: „10а. При измервателни системи не се използват максималните допустими грешки за системно облагодетелстване на която и да е от страните, участващи в сделката.“
Заключителни разпоредби § 8. Постановлението се приема на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите. § 9. Постановлението влиза в сила от 1 юли 2011 г.
Министър-председател: Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
|
Административният съд – София област, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е образувано адм. дело № 1135/2019 г. по описа на АССO, което ще бъде разгледано в открито съдебно заседание на 13.11.2019 г. от 10 ч. Производството е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – София, против чл. 7, т. 17 в частта „събиране, транспортиране…“, чл. 20, ал. 2, т. 1 – 5, чл. 20, ал. 3 и 4, чл. 20, ал. 5 и 6, чл. 58 и 59 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Чавдар.
|
Наредба № 7 от 14 август 2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Спедитор-логистик“
НАРЕДБА № 7 от 14 август 2018 г. за придобиване на квалификация по професията „Спедитор-логистик“
Раздел I
Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определя държавният образователен стандарт (ДОС) за придобиването на квалификация по професията 840110 „Спедитор-логистик“ от област на образование „Транспорт“ и професионално направление 840 „Транспортни услуги“ съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение.
Чл. 2. Държавният образователен стандарт за придобиването на квалификация по професията 840110 „Спедитор-логистик“ съгласно приложението към тази наредба определя изискванията за придобиването на трета степен на професионална квалификация за специалността 8401101 „Спедиция, транспортна и складова логистика“ и на четвърта степен на професионална квалификация за специалността 8401102 „Планиране и управление на логистични процеси“.
Чл. 3. Въз основа на ДОС по чл. 1 и рамковите програми по чл. 10, ал. 3, т. 2, 3, 4 и 6 от Закона за професионалното образование и обучение се разработват типови учебни планове за ученици, учебни планове за лица, навършили 16 години, и учебни програми за обучението по специалностите по чл. 2.
Раздел II
Съдържание на държавния образователен стандарт Чл. 4. (1) Държавният образователен стандарт по чл. 1 определя изискванията към кандидатите, описанието на професията, единиците резултати от ученето, изискванията към материалната база и изискванията към обучаващите.
(2) Държавният образователен стандарт за придобиване на квалификация по професията 840110 „Спедитор-логистик“ включва общата, отрасловата и специфичната професионална подготовка с необходимите професионални компетентности, които гарантират на обучаемия възможността за упражняване на професията след завършване на обучението.
Заключителни разпоредби § 1. Тази наредба се издава на основание чл. 22, ал. 6 във връзка с ал. 2, т. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование. § 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
Министър: Красимир Вълчев
Приложение към чл. 2
Държавен образователен стандарт за придобиване на квалификация по професията „Спедитор-логистик“
1. Изисквания към кандидатите
1.1. Изисквания към кандидатите за входящо минимално образователно и/или квалификационно равнище за придобиване на степен на професионална квалификация съгласно Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО)
За придобиване на професионална квалификация по професията „Спедитор-логистик“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от ЗПОО (утвърден от министъра на образованието и науката със Заповед № РД-09-413 от 12.05.2003 г., посл. изм. със Заповед № РД-09-296 от 19.02.2018 г.) изискванията за входящото минимално образователно равнище към кандидатите са: • За ученици: O за трета степен – завършено основно образование.
• За лица, навършили 16 години: O за трета степен – придобито право за явяване на държавни зрелостни изпити или придобито средно образование; O за четвърта степен – завършено средно образование.
Изискването за входящо минимално квалификационно равнище при продължаващо професионално образование и обучение за придобиване на трета степен на професионална квалификация е придобита втора степен на професионална квалификация по професия от област на образование „Транспорт“.
Здравословното състояние на кандидата се удостоверява с медицински документ, доказващ, че професията, по която желае да се обучава, не му е противопоказна.
1.2. Валидиране и професионални знания, умения и компетентности
Придобиването на квалификация по професията „Спедитор-логистик“ или по част от нея чрез валидиране на придобити с неформално или информално учене резултати от ученето се осъществява съгласно Наредба № 2 от 2014 г. за условията и реда за валидиране на професионални знания, умения и компетентности, издадена от министъра на образованието и науката (ДВ, бр. 96 от 2014 г.).
2. Описание на професията
2.1. Трудови дейности, отговорности, личностни качества, особености на условията на труд, оборудване и инструменти, изисквания за упражняване на професията, определени в законови и подзаконови актове (здравословно състояние, правоспособност и др.)
Спедиторът-логистик изпълнява дейности, свързани с планиране, договаряне, организиране, управление, контрол и отчитане на транспорта, консолидацията, складирането, обработката, пакетирането и дистрибуцията на стоки. Той предоставя също спомагателни услуги, като деклариране на стоките, осигуряване застраховка на стоките, събиране и осигуряване на плащания, осигуряване на документи за стоките и други, както и консултантски услуги, свързани с тези дейности.
Спедиторът-логистик може да планира, управлява и контролира цялата верига на стоковите доставки на своята организация или на клиента-товародател.
При изпълнение на дейностите спедиторът-логистик води преговори и сключва договори с доставчици, дистрибутори, купувачи и клиенти-товародатели, както и с подизпълнители от страната и чужбина; планира, организира, управлява, контролира и отчита изпълнението на тези договори.
Резултатите от дейността му се изразяват в пространствено преместване и/или съхранение на стокови пратки, както и/или трансформация на външния им вид и/или митническия им статут. Дейностите се извършват по предварително определен мрежови график, без (или при минимални) липси и повреди на стоката, с оптимизиране на разходите за качествено извършване на транспортно-спедиторските и логистичните услуги.
През по-голямата част от времето спедиторът-логистик работи в офис, с нормирано работно време. Използва офисно, комуникационно и компютърно оборудване, различни информационни и комуникационни технологии и специализиран софтуер. При необходимост посещава митници, складове, товарни терминали, офиси на контрагенти (доставчици, дистрибутори, транспортни фирми, товародатели) и др.
Спедиторът-логистик осъществява своята дейност в съответствие с Търговския закон, Закона за задълженията и договорите, Закона за митниците, Закона за акцизите и митническите складове, Митническия кодекс на Европейския съюз и съответните подзаконови нормативни актове, както и с друга нормативна уредба, регламентираща транспорта на стоки. При осъществяване на дейността спазва и вътрешнофирмените правилници и разпоредби.
Спедиторът-логистик носи отговорност за материалните и финансовите резултати от своята работа, за повереното му офисно и информационно-комуникационно оборудване и за работата на подчинения му персонал (когато има такъв). В работата си спедиторът-логистик борави със стоки и информация, притежание на други лица, и отговаря за опазването им.
Спедиторът-логистик работи често с ограничен времеви ресурс за обработка и анализ на бързо изменяща се информация, налага се да взема бързи решения с висока степен на важност, от които зависи дейността на други служители в компанията или на контрагенти на компанията. Комуникира с контрагенти от различни географски райони, с различна езикова и културна принадлежност, включително и с представители на местни и чужди държавни институции. Освен оперативна често води и официална кореспонденция с контрагенти или държавни институции и разрешава конфликтни ситуации. Тези специфики в работата изискват висока самодисциплина и организираност, отговорност, самообладание, съобразителност, логическо мислене, предприемчивост, инициативност, настойчивост, издръжливост на стрес, способност за оценка на голямо количество информация в кратки срокове, бързи и адекватни реакции, комуникативност, гъвкавост при преговори, умения за работа в екип и избягване на конфликти. Владеенето на чужд език е от изключителна важност за успешното упражняване на професията.
2.2. Възможности за продължаване на професионалното обучение
Лица, придобили трета степен на професионална квалификация по професията „Спедитор-логистик“, могат да продължат обучението си за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по същата професия или за придобиване на квалификация по друга професия от професионално направление „Транспортни услуги“.
Лицата, придобили четвърта степен на професионална квалификация по професията „Спедитор-логистик“, могат да продължат обучението си по друга професия от професионално направление „Транспортни услуги“.
При продължаващото професионално обучение се организира обучение за усвояване на единиците резултати от ученето, които лицата не притежават.
2.3. Възможности за професионална реализация съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД – 2011), утвърдена със Заповед № РД-01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика, посл. изм. със Заповед № РД-01-149 от 26.02.2018 г.
Лице, придобило трета или четвърта степен на професионална квалификация по професията „Спедитор-логистик“, може да заема следните длъжности от НКПД: - от Единична група 3324 „Търговски посредници“
- 3324-3002 Брокер, спедиторски услуги
- 3324-3005 Комисионер, кораби/пратки
- от Единична група 3331 „Агенти по спедиция на товари“
- 3331-3001 Специалист, спедиторска дейност
- 3331-3002 Агент, експедиция на товари
- 3331-3006 Спедитор
- 3331-3007 Организатор карго внос/износ
- 3331-3008 Организатор карго рекламации
- 3331-3009 Организатор склад под митнически контрол
- 3331-3010 Митнически брокер
- от Единична група 4321 „Персонал, водещ стокови документи“
- 4321-2002 Експедитор, стоки и товари
- 4321-2010 Организатор, експедиция/товаро-разтоварна и спедиторска дейност
- 4321-2016 Спедиционен посредник, както и на други длъжности, допълнени при актуализиране на НКПД.
3. Единици резултати от ученето (ЕРУ)
3.1. Списък на ЕРУ за специалност „Спедиция, транспортна и складова логистика“ – трета степен на професионална квалификация
Обща професионална подготовка за трета степен на професионална квалификация • ЕРУ 1. Здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ)
O РУ (Резултат от учене) 1.1. Създава организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работното място
O РУ 1.2. Участва в създаването на организация за осъществяване на превантивна дейност по опазване на околната среда
O РУ 1.3. Създава организация за овладяването на рискови и аварийни ситуации • ЕРУ 2. Предприемачество
O РУ 2.1. Познава основите на предприемачеството
O РУ 2.2. Формира предприемаческо поведение
O РУ 2.3. Участва в разработването на бизнес план • ЕРУ 3. Икономика
O РУ 3.1. Познава основите на пазарната икономика
O РУ 3.2. Познава основните характеристики на производствената дейност в предприятие
Отраслова професионална подготовка • ЕРУ 4. Транспортни услуги
O РУ 4.1. Познава услугите и превозните средства в товарния автомобилен транспорт
O РУ 4.2. Познава услугите и превозните средства в железопътния товарен транспорт
O РУ 4.3. Познава услугите и превозните средства в морския и речния товарен транспорт
O РУ 4.4. Познава услугите и превозните средства във въздушния транспорт • ЕРУ 5. Комуникация и чужд език
O РУ 5.1. Общува ефективно в работния екип
O РУ 5.2. Води ефективна бизнес комуникация
O РУ 5.3. Владее чужд език по професията • ЕРУ 6. Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)
O РУ 6.1. Обработва информация с ИКТ
O РУ 6.2. Комуникира с ИКТ
O РУ 6.3. Създава цифрово съдържание с ИКТ
O РУ 6.4. Осигурява сигурност при работата с ИКТ
O РУ 6.5. Решава проблеми при работата с ИКТ • ЕРУ 7. Организация на труда
O РУ 7.1. Организира работния процес
O РУ 7.2. Отговаря за разпределението на дейностите в работния процес
Специфична професионална подготовка за специалност „Спедиция, транспортна и складова логистика“ – трета степен на професионална квалификация • ЕРУ 8. Организация на спедиторската дейност
O РУ 8.1. Прилага специфичната правна уредба на транспорта и спедицията и спедиционния договор – законодателство и практика
O РУ 8.2. Прилага организацията на дейността на спедиторската компания и видовете спедиторски услуги
O РУ 8.3. Работи с издаваните от спедитор транспортни документи, с условията на доставка ИНКОТЪРМС и с документите, необходими за износа, вноса и транспорта на стоките за усвояване на документарни акредитиви и банково инкасо
O РУ 8.4. Прилага оперативните и финансовите процедури, в т.ч. калкулиране на себестойност и цена на услугата, фактуриране на извършените услуги, инкасиране на вземанията, поддържане на оперативна отчетност за финансовите резултати
O РУ 8.5. Предлага и договаря транспортни и логистични услуги, използвайки спецификите на маркетинга и продажбите в спедицията • ЕРУ 9. Автомобилна спедиция
O РУ 9.1. Организира спедиция и превоз на комплектни и частични товари по шосе
O РУ 9.2. Организира спедиция и превоз на групажни товари в рамките на групажна автолиния
O РУ 9.3. Организира спедиция и превоз на опасни и специални (извънгабаритни, с температурен режим и др.) товари с автомобилен транспорт
O РУ 9.4. Изготвя цени и оферти и сключва договори за вътрешни и международни автомобилни превози; попълва спедиторските и транспортни документи
O РУ 9.5. Организира изпълнението на сключените договори, контролира изпълнението на поръчката и местонахождението на товара, решава възникнали рекламации • ЕРУ 10. Железопътна спедиция
O РУ 10.1. Планира превози по жп маршрути с различни ширини на междурелсието, прилага търговската спецификация и техническото описание на международните железопътни превози
O РУ 10.2. Организира спедиция и превоз на комплектни и частични товари с железопътен транспорт
O РУ 10.3. Организира спедиция и превоз на опасни и специални товари с железопътен транспорт
O РУ 10.4. Изготвя цени и оферти, сключва договори за вътрешни и международни железопътни превози; попълва спедиторските и транспортни документи
O РУ 10.5. Организира изпълнението на сключените договори, контролира изпълнението на поръчката и местонахождението на товара, решава възникнали рекламации • ЕРУ 11. Въздушна спедиция
O РУ 11.1. Организира спедиция и превоз на товари с въздушен транспорт
O РУ 11.2. Чартира самолети и организира въздушна консолидация
O РУ 11.3. Организира спедиция и превоз на опасни и специални товари (живи животни и растения, лични вещи и др.)
O РУ 11.4. Изготвя цени и оферти, сключва договори за въздушни превози; попълва спедиторските и транспортни документи
O РУ 11.5. Организира изпълнението на сключените договори, контролира изпълнението на поръчката и местонахождението на товара, решава възникнали рекламации • ЕРУ 12. Морска и речна спедиция
O РУ 12.1. Организира спедиция и превоз на товари с морски транспорт, като включително чартира кораби
O РУ 12.2. Организира спедиция и превоз на товари по вътрешните водни пътища на Европа, като включително чартира кораби
O РУ 12.3. Организира пристанищна спедиция и обработка на товари в морски и речни пристанища
O РУ 12.4. Изготвя цени и оферти и сключва договори за превоз на товари по море и река; попълва спедиторските и транспортни документи
O РУ 12.5. Организира изпълнението на сключените договори, контролира изпълнението на поръчката и местонахождението на товара, решава възникнали рекламации • ЕРУ 13. Мултимодален транспорт
O РУ 13.1. Организира мултимодален, интермодален и комбиниран транспорт на комплектни товари, вкл. превози на транспортни единици (контейнери, сменяеми надстройки, полуремаркета, лихтери и др.)
O РУ 13.2. Организира мултимодални и комбинирани групажни превози, включително контейнерен групаж (LCL)
O РУ 13.3. Работи с транспортни и спедиторски документи, използвани при мултимодалните и комбинираните превози
O РУ 13.4. Изготвя цени и оферти, сключва договори за мултимодален, интермодален и комбиниран превоз на комплектни и частични товари, групажни пратки и транспортни единици
O РУ 13.5. Организира изпълнението на сключените договори, контролира изпълнението на поръчката и местонахождението на товара, решава възникнали рекламации • ЕРУ 14. Складова логистика
O РУ 14.1. Организира и управлява складовите процеси по приемане, заскладяване, набиране на поръчки, рекламации, експедиция на товари и стоки, както и услуги с добавена стойност
O РУ 14.2. Проектира и определя складовите зони и техния размер, необходимата обща площ, товаропотоците, както и товаро-обработващата техника и съоръжения в склада
O РУ 14.3. Изготвя ресурсен модел за определяне себестойността на складирането и складовите услуги, като изготвя ценови оферти
O РУ 14.4. Работи с информационни системи за управление на склада
O РУ 14.5. Организира и следи изпълнението на сключените договори и нормативните изисквания за складово логистично обслужване, както и индексите за определяне на представянето (KPI) • ЕРУ 15. Митническо представителство
O РУ 15.1. Извършва митническо представителство и организира поставянето на стоки под митнически режим, като прилага Митническия кодекс на ЕС и националното митническо и данъчно законодателство
O РУ 15.2. Изготвя документите за даване на митническо направление или поставяне под митнически режим на стоките
O РУ 15.3. Работи с информационните технологии в митническото представителство: система за контрол на вноса, износа, транзита, ИНТРАСТАТ и др.
O РУ 15.4. Консултира клиента за митническите формалности и оформянето на стоката
3.2. Списък на ЕРУ за специалност „Планиране и управление на логистични процеси“ – четвърта степен на професионална квалификация
Обща професионална подготовка за четвърта степен на професионална квалификация • ЕРУ 16. Здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ)
O РУ 16.1. Създава организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работното място
O РУ 16.2. Участва в създаването на организация за осъществяване на превантивна дейност по опазване на околната среда
O РУ 16.3. Създава организация за овладяването на рискови и аварийни ситуации • ЕРУ 17. Предприемачество
O РУ 17.1. Познава основите на икономиката и предприемачеството
O РУ 17.2. Формира предприемаческо поведение
O РУ 17.3. Участва в разработването на бизнес план • ЕРУ 18. Икономика
O РУ 18.1. Познава основите на пазарната икономика
O РУ 18.2. Познава характеристиките на производствената дейност в предприятие
Отраслова професионална подготовка • ЕРУ 19. Транспортни услуги
O РУ 19.1. Познава услугите и превозните средства в товарния автомобилен транспорт
O РУ 19.2. Познава услугите и превозните средства в железопътния товарен транспорт
O РУ 19.3. Познава услугите и превозните средства в морския и речния товарен транспорт
O РУ 19.4. Познава услугите и превозните средства във въздушния транспорт • ЕРУ 20. Комуникация и чужд език
O РУ 20.1. Общува ефективно в работния екип
O РУ 20.2. Води ефективна бизнес комуникация
O РУ 20.3. Владее чужд език по професията • ЕРУ 21. Информационни и комуникационни технологии
O РУ 21.1. Обработва информация с ИКТ
O РУ 21.2. Комуникира с ИКТ
O РУ 21.3. Създава цифрово съдържание с ИКТ
O РУ 21.4. Осигурява сигурност при работата с ИКТ
O РУ 21.5. Решава проблеми при работата с ИКТ • ЕРУ 22. Организация на труда
O РУ 22.1. Организира работния процес
O РУ 22.2. Отговаря за разпределението на дейностите в работния процес
Специфична професионална подготовка за специалност „Планиране и управление на логистични процеси“ – четвърта степен на професионална квалификация • ЕРУ 23. Организация на спедиторската дейност
O РУ 23.1. Прилага специфичната правна уредба на транспорта и спедицията и спедиционния договор – законодателство и практика
O РУ 23.2. Прилага организацията на дейността на спедиторската компания и видовете спедиторски услуги
O РУ 23.3. Работи с издаваните от спедитор транспортни документи, с условията на доставка ИНКОТЪРМС и с документите, необходими за износа, вноса и транспорта на стоките за усвояване на документарни акредитиви и банково инкасо
O РУ 23.4. Прилага оперативните и финансовите процедури, в т.ч. калкулиране на себестойност и цена на услугата, фактуриране на извършените услуги, инкасиране на вземанията, поддържане на оперативна отчетност за финансовите резултати
O РУ 23.5 Предлага и договаря транспортни и логистични услуги, използвайки спецификите на маркетинга и продажбите в спедицията • ЕРУ 24. Автомобилна спедиция
O РУ 24.1. Организира спедиция и превоз на комплектни и частични товари по шосе
O РУ 24.2. Организира спедиция и превоз на групажни товари в рамките на групажна автолиния
O РУ 24.3. Организира спедиция и превоз на опасни и специални (извънгабаритни, с температурен режим и др.) товари с автомобилен транспорт
O РУ 24.4. Изготвя цени и оферти и сключва договори за вътрешни и международни автомобилни превози; попълва спедиторските и транспортни документи
O РУ 24.5. Организира изпълнението на сключените договори, контролира изпълнението на поръчката и местонахождението на товара, решава възникнали рекламации • ЕРУ 25. Железопътна спедиция
O РУ 25.1. Планира превози по жп маршрути с различни ширини на междурелсието, прилага търговската спецификация и техническото описание на международните железопътни превози
O РУ 25.2. Организира спедиция и превоз на комплектни и частични товари с железопътен транспорт
O РУ 25.3. Организира спедиция и превоз на опасни и специални товари с железопътен транспорт
O РУ 25.4. Изготвя цени и оферти, сключва договори за вътрешни и международни железопътни превози; попълва спедиторските и транспортни документи
O РУ 25.5. Организира изпълнението на сключените договори, контролира изпълнението на поръчката и местонахождението на товара, решава възникнали рекламации • ЕРУ 26. Въздушна спедиция
O РУ 26.1. Организира спедиция и превоз на товари с въздушен транспорт
O РУ 26.2. Чартира самолети и организира въздушна консолидация
O РУ 26.3. Организира спедиция и превоз на опасни и специални товари (живи животни и растения, лични вещи и др.)
O РУ 26.4. Изготвя цени и оферти, сключва договори за въздушни превози; попълва спедиторските и транспортни документи
O РУ 26.5. Организира изпълнението на сключените договори, контролира изпълнението на поръчката и местонахождението на товара, решава възникнали рекламации • ЕРУ 27. Морска и речна спедиция
O РУ 27.1. Организира спедиция и превоз на товари с морски транспорт, като включително чартира кораби
O РУ 27.2. Организира спедиция и превоз на товари по вътрешните водни пътища на Европа, като включително чартира кораби
O РУ 27.3. Организира пристанищна спедиция и обработка на товари в морски и речни пристанища
O РУ 27.4. Изготвя цени и оферти и сключва договори за превоз на товари по море и река; попълва спедиторските и транспортни документи
O РУ 27.5. Организира изпълнението на сключените договори, контролира изпълнението на поръчката и местонахождението на товара, решава възникнали рекламации • ЕРУ 28. Мултимодален транспорт
O РУ 28.1. Организира мултимодален, интермодален и комбиниран транспорт на комплектни товари, включително превози на транспортни единици (контейнери, сменяеми надстройки, полуремаркета, лихтери и др.)
O РУ 28.2. Организира мултимодални и комбинирани групажни превози, включително контейнерен групаж (LCL)
O РУ 28.3. Работи с транспортни и спедиторски документи, използвани при мултимодалните и комбинираните превози
O РУ 28.4. Изготвя цени и оферти, сключва договори за мултимодален, интермодален и комбиниран превоз на комплектни и частични товари, групажни пратки и транспортни единици
O РУ 28.5. Организира изпълнението на сключените договори, контролира изпълнението на поръчката и местонахождението на товара, решава възникнали рекламации • ЕРУ 29. Складова логистика
O РУ 29.1. Организира и управлява складовите процеси по приемане, заскладяване, набиране на поръчки, рекламации, експедиция на товари и стоки, както и услуги с добавена стойност
O РУ 29.2. Проектира и определя складовите зони и техния размер, необходимата обща площ, товаропотоците, както и товаро-обработващата техника и съоръжения в склада
O РУ 29.3. Изготвя ресурсен модел за определяне себестойността на складирането и складовите услуги, като изготвя ценови оферти
O РУ 29.4. Работи с информационни системи за управление на склада
O РУ 29.5. Организира и следи изпълнението на сключените договори и нормативните изисквания за складово-логистично обслужване, както и индексите за определяне на представянето (KPI) • ЕРУ 30. Митническо представителство
O РУ 30.1. Извършва митническо представителство и организира поставянето на стоки под митнически режим, като прилага Митническия кодекс на ЕС и националното митническо и данъчно законодателство
O РУ 30.2. Изготвя документите за даване на митническо направление или поставяне под митнически режим на стоките
O РУ 30.3. Работи с информационните технологии в митническото представителство: система за контрол на вноса, износа, транзита, ИНТРАСТАТ и др.
O РУ 30.4. Консултира клиента за митническите формалности и оформянето на стоката • ЕРУ 31. Планиране и управление на веригата на стоковите доставки
O РУ 31.1. Определя стратегията за управление на веригата на доставките в съответствие с бизнес стратегията на организацията и с целевите й пазари
O РУ 31.2. Избира конкретните участници във веригата на доставки (производители, дистрибутори, клиенти, доставчици на услуги и търговци) в зависимост от избраната стратегия
O РУ 31.3. Дефинира същността на операциите по планиране, снабдяване, производство и доставка във веригата на доставки
O РУ 31.4. Определя нивото на съвместно планиране, прогнозиране и коопериране между участниците във веригата на доставки
O РУ 31.5. Измерва представянето във веригата на доставки в организацията, като дефинира ключовите индикатори (KPI) • ЕРУ 32. Информационни и комуникационни технологии във веригите на доставки, спедицията и логистиката
O РУ 32.1. Избира информационните системи и технологии, приложими във веригата на доставки
O РУ 32.2. Администрира информационни системи за управление на транспорта
O РУ 32.3. Дефинира бизнес процесите и администрира информационни системи за управление на складови процеси
O РУ 32.4. Определя комуникационните процедури при електронен обмен на данни с доставчици и клиенти
3.3. Описание на ЕРУ
Обща професионална подготовка за трета степен на професионална квалификация
ЕРУ 1
ЕРУ 2
ЕРУ 3
Отраслова професионална подготовка
ЕРУ 4
ЕРУ 5
ЕРУ 6
ЕРУ 7
Специфична професионална подготовка за специалност „Спедиция, транспортна и складова логистика“ – трета степен на професионална квалификация
ЕРУ 8
ЕРУ 9
ЕРУ 10
ЕРУ 11
ЕРУ 12
ЕРУ 13
ЕРУ 14
ЕРУ 15
Обща професионална подготовка за четвърта степен на професионална квалификация
ЕРУ 16
ЕРУ 17
ЕРУ 18
Отраслова професионална подготовка
ЕРУ 19
ЕРУ 20
ЕРУ 21
ЕРУ 22
Специфична професионална подготовка за специалност „Планиране и управление на логистични процеси“ – четвърта степен на професионална квалификация
ЕРУ 23
ЕРУ 24
ЕРУ 25
ЕРУ 26
ЕРУ 27
ЕРУ 28
ЕРУ 29
ЕРУ 30
ЕРУ 31
ЕРУ 32
4. Изисквания към материалната база
Обучението по теория и практика се извършва в учебни кабинети, оборудвани с необходимата електронна и компютърна техника. Обзавеждането на учебния кабинет по теория включва: работно място за обучаващия и за всеки обучаван (работна маса и стол), учебна дъска, мебели (предимно шкафове за различни цели), екрани и стойки за окачване на табла и учебно-технически средства, учебни пособия: демонстрационни макети и модели, онагледяващи табла, учебни видеофилми, програмни продукти, закони, наредби и инструкции, регламентиращи нормативните изисквания за спедиторските и логистичните дейности. Компютърният кабинет трябва да предлага персонален компютър на всеки обучаван с необходимия хардуер и софтуер, принтер, скенер, мултимедия и достъп до интернет.
5. Изисквания към обучаващите
Право да преподават по учебните предмети или модули от общата професионална подготовка имат лица с висше образование по съответната специалност.
По учебен предмет или модул от професионалната подготовка, за който няма съответно професионално направление в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 от 2002 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 64 от 2002 г.), могат да преподават лица без висше образование и без професионална квалификация „учител“, ако са придобили професионална квалификация по съответната специалност при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.
Препоръчително е на всеки три години обучаващите да преминават курс за актуализиране на професионалните знания, умения и компетентности.
Речник на понятията в спедицията и логистиката
|
Постановление № 22 от 1 февруари 2019 г. за изменение на Постановление № 37 на Министерския съвет от 2015 г. за определяне на реда и условията за изпълнение на Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014 – 2020 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22 ОТ 1 ФЕВРУАРИ 2019 Г. за изменение на Постановление № 37 на Министерския съвет от 2015 г. за определяне на реда и условията за изпълнение на Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 41 от 2016 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „публичност и прозрачност, определени в Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 1605/2002 на Съвета (ОВ, L 298 от 26.10.2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012“ се заменят с „определени в Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 (ОВ, L 193/1 от 30.07.2018 г.), наричан по-нататък, Регламент (EC, ЕВРАТОМ) № 2018/1046“.
2. В ал. 4 думите „чл. 57 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 966/2012“ се заменят с „чл. 61, параграф 3 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 2018/1046“. § 2. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 106, параграф 1, чл. 107, параграф 1 и чл. 109, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012“ се заменят с „чл. 136 и чл. 141, параграф 1 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 2018/1046“.
2. В ал. 2 думите „чл. 143, параграфи 1 и 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ, L 362 от 31.12.2013 г.)“ се заменят с „чл. 137 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 2018/1046“.
3. В ал. 3: а) в т. 1 думите „§ 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят с „§ 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“; б) в т. 2 думите „чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят с „чл. 68 или 69 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“. § 3. В чл. 21, ал. 3 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „чл. 57, параграф 2 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012“ се заменят с „чл. 61, параграф 3 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 2018/1046“.
2. В т. 2 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
3. В т. 3 думите „§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят с „§ 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“. § 4. В чл. 33, т. 7 думите „Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 1605/2002 на Съвета (ОВ, L 298 от 26 октомври 2012 г.)“ се заменят с „Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 2018/1046“. § 5. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби думите „заместник министър-председателя по демографската и социалната политика и“ се заличават, а думите „министър на труда и социалната политика“ се заменят с „министъра на труда и социалната политика“.
Заключителни разпоредби § 6. В Тарифата за таксите за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, приета с Постановление № 91 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 40 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2003 г., бр. 13 и 97 от 2004 г., бр. 54 от 2006 г., бр. 58 от 2008 г., бр. 58 от 2011 г. и бр. 89 от 2016 г.), в § 1 от допълнителните разпоредби т. 8 се изменя така: „8. помощи и средства, получавани по Закона за хората с увреждания;“. § 7. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 януари 2019 г.
Министър-председател: Бойко Борисов
За главен секретар на Министерския съвет: Росен Кожухаров
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2008 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за дипломатически служители
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2008 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за дипломатически служители (ДВ, бр. 70 от 2008 г.) § 1. В чл. 2 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думата „обявен“ се добавя думата „общ“.
2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Дипломатически служител може да постъпи в дипломатическата служба и чрез конкурс за конкретна длъжност, за която има специфични изисквания за квалификация и опит.“
3. Алинея 3 се отменя. § 2. Наименованието на глава втора се изменя така: „Конкурсна комисия при конкурс за стажант-аташе“. § 3. В ал. 1 на чл. 11 след думите „писмена молба“ се добавя „при невъзможност да участва в работата на комисията“. § 4. Наименованието на глава трета се изменя така: „Обявяване на конкурс за стажант-аташе“. § 5. Точки 1 и 3 на чл. 12 се отменят. § 6. Наименованието на глава четвърта се изменя така: „Ред за кандидатстване за конкурс за стажант-аташе“. § 7. Наименованието на глава пета се изменя така: „Конкурсна процедура при конкурс за стажант-аташе“. § 8. В чл. 21 думите „дипломатически служители“ се заменят със „стажант-аташе“. § 9. Алинея 3 на чл. 22 се отменя. § 10. Алинея 2 на чл. 31 се отменя. § 11. Алинея 2 на чл. 33 се изменя така: „(2) Чрез тази форма на писмения изпит се преценява и владеенето на чужди езици от кандидатите.“ § 12. Създава се глава шеста: „Глава шеста
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСИТЕ ЗА КОНКРЕТНА ДЛЪЖНОСТ, ЗА КОЯТО ИМА СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ И ОПИТ Чл. 44. (1) Конкурс за конкретна дипломатическа длъжност, за която има специфични изисквания за квалификация и опит, се провежда на основание и при условията на чл. 26, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба.
(2) Предложение за обявяване на конкурс по ал. 1 се прави от директор на дирекция или генерален директор до постоянния секретар, съгласувано с ръководителя на звеното за управление на човешките ресурси, въз основа на реална и трайна потребност от дипломатически служител с определена квалификация и опит (владеене на определен чужд език, квалификация и опит в специфична област на външната политика, квалификация и опит в нова за Министерството на външните работи област на експертиза и други) за длъжност, за която в дипломатическата служба няма подходящ кандидат или длъжностите със сходни изисквания са повече на брой от служителите, които отговарят на изискванията.
(3) Конкурсът се обявява със заповед на министъра, а информацията за него се публикува на публичната интернет страница на министерството, в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията на Министерския съвет и в не по-малко от два национални ежедневника.
(4) В заповедта се посочват: 1. описание на функциите на длъжността; 2. минимални изисквания за изпълнение на длъжността; 3. специфичните изисквания за заемане на длъжността; 4. допълнителни изисквания въз основа на необходимите компетентности; 5. други компетентности, които дават допълнително предимство на кандидатите; 6. необходимите документи, мястото и срокът за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг от 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса; 7. общодостъпното място, на което ще се обявяват съобщения във връзка с конкурса.
(5) Кандидатите подадат писмено заявление за участие в конкурса съгласно приложение № 1, като към заявлението се прилагат: 1. мотивационно писмо в обем до една страница; 2. автобиография по модела Европас (Europass Curriculum Vitae – CV); 3. декларация от лицето, че е пълнолетен български гражданин и няма друго гражданство освен на държава – членка на Европейския съюз, не е поставено под запрещение, не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода и не е лишено по съответния ред от правото да заема определена длъжност; 4. копия от документи за придобита образователно-квалификационна степен (документите, издадени в чужбина, следва да бъдат признати по реда на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (ДВ, бр. 69 от 2000 г.); 5. копия от документите, удостоверяващи владеенето на чужди езици; 6. списък на научни и популярни публикации, на участие в академични и публични събития, на участие в национални и международни работни групи и други формати в обхвата на изискванията за длъжността; 7. удостоверение от специализирано психиатрично заведение, че не страда от хронично психическо заболяване.
(6) Подаването на документите се извършва лично от всеки кандидат или чрез пълномощник в звеното за управление на човешките ресурси или като едно електронно съобщение във формат .zip или .pdf на посочен в обявата електронен адрес.
(7) Срокът за подаване на документите е 14 дни от публикуване на обявата на интернет страницата на Министерството на външните работи и в два национални ежедневника.
(8) Звеното за управление на човешките ресурси регистрира с входящ номер и дата само заявленията, които са подадени в срок и към които са приложени всички необходими документи.
(9) Списъците и други съобщения във връзка с конкурса се обявяват в приемната на министерството и на публичната интернет страница на Министерството на външните работи.
Чл. 45. (1) Конкурсът се провежда от комисия, назначена със заповед на министъра по предложение на постоянния секретар, в състав от най-малко петима членове, като в състава й задължително се включват и представители на звената за управление на човешките ресурси и за правно осигуряване.
(2) В зависимост от броя на кандидатите в състава на комисията се включват достатъчен брой специалисти от областта, по която се провежда конкурсът, за да могат писмените работи да бъдат обработени в едноседмичен срок.
(3) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия, като до участие се допускат лица, които са представили всички необходими документи и отговарят на минималните и на специфичните изисквания, предвидени в заповедта по чл. 44, ал. 4. Решението на комисията относно допускането до конкурса се оформя в протокол съгласно приложение № 2 и се подписва от всички членове.
Чл. 46. (1) Конкурсът включва писмена и устна част.
(2) Писмената част включва изготвяне на аналитичен материал по тема от обхвата на изискванията на длъжността и се оценява от двама специалисти по проблематиката по петобална скала по критерии задълбоченост на съдържанието и стил на изложение.
(3) Писмените работи са анонимни и се оценяват по следния начин: 1. членовете на комисията разпределят писмените работи помежду си за проверка и оценка на случаен принцип; всяка писмена работа се проверява и оценява от двама членове на комисията, независимо един от друг, без взаимна консултация и без обмяна на информация за оценките; 2. писмените работи се оценяват от проверяващите по петстепенна скала с точност до 1,0; крайната оценка е средноаритметична между оценките на двамата проверяващи; 3. при разлика в оценките на двамата проверяващи, по-голяма от 1,0, писмените работи се проверяват и от арбитър – член на комисията, посочен от нейния председател; окончателната оценка е средноаритметичната между трите оценки; 4. всеки проверяващ записва поставената от него оценка в свой отделен работен протокол срещу номера на писмената работа; оценки върху писмената работа не се поставят; работните протоколи се предават на председателя на комисията за изготвяне на окончателния протокол, който се подписва от членовете на комисията.
(4) Общата оценка за писмената част се определя като средноаритметична от оценките за всяка една от задачите. До устен изпит се допускат само кандидати, които успешно са издържали писмения изпит. За успешно издържал писмения изпит се смята кандидат, който е получил оценка не по-ниска от „4,0“. Кандидатите се уведомяват за резултатите от писмения изпит в едноседмичен срок от провеждането на изпита. Уведомяването се извършва чрез електронно съобщение.
(5) Устната част включва отговори на въпроси на комисията по теми от обхвата на длъжността, като на част от въпросите кандидатите отговарят на чуждите езици, които се изискват за заемане на длъжността. Кандидатът се оценява от всеки член на комисията по петобална скала, като оценката е средноаритметична от оценките на членовете на комисията. Устна част от изпита се смята за успешно издържана при средноаритметична оценка от „4,0“ и по-висока.
(6) Кандидатите се класират по сбора от средноаритметичната оценка от писмената и от устната част на изпита.
(7) В петдневен срок от приключването на конкурса председателят на комисията представя на министъра протокол за проведения конкурс и всички документи на класираните кандидати, като прави предложение за назначаване на кандидата с най-висок резултат по ал. 6, но не по-нисък от 4,50. При равни резултати между двама и повече кандидати комисията прави мотивиран избор.
(8) Окончателните резултати на кандидатите се оформят във формуляр съгласно приложение № 3.
(9) Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.
(10) Участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред министъра на външните работи в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията министърът прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на министъра не подлежи на съдебен контрол.
(11) В 14-дневен срок от представянето на протокола по ал. 9 министърът издава акт за назначаване на кандидата, класиран на първо място. Когато за заемането на длъжността се изисква достъп до класифицирана информация, актът за назначаване се издава в 14-дневен срок от получаване на разрешението за достъп.
(12) Всички документи, свързани с провеждането на конкурса, се съхраняват в архива на звеното за управление на човешките ресурси в сроковете, определени по реда на чл. 43 и 44 от Закона за Националния архивен фонд.“ § 13. В заглавието на приложение № 1 към чл. 14, ал. 1 думите „за длъжност „стажант-аташе в МВнР“ се заменят с израза „за длъжност………в МВнР“. § 14. Приложение № 2 към чл. 17, ал. 3 се изменя така: „Приложение № 2 към чл. 17, ал. 3 и чл. 45, ал. 3
ПРОТОКОЛ за допуснати и недопуснати кандидати І. ТАБЛИЦА ЗА ПРЕЦЕНКА НА ПРЕДСТАВЕНИТЕ ДОКУМЕНТИ ОТ КАНДИДАТИТЕ.
1. Изискани документи от кандидатите за длъжността съгласно обявлението.
(тук се посочват документите, които се изискват от кандидатите съгласно обявлението)
2. Изисквания към кандидатите за заемане на длъжността.
(тук се посочват минималните и специфичните изисквания, посочени в обявлението за заемане на длъжността, както и обявените изисквания за квалификация и опит в случаите на провеждане на конкурс за конкретна длъжност, за която има специфични изисквания за квалификация и опит)
1На съответния ред срещу името на кандидата, чиито представени документи съответстват на изисканите в обявлението, се записва „да“. На съответния ред срещу името на кандидата, чиито представени документи не съответстват на изисканите в обявлението, в таблицата се посочва конкретно кои документи не съответстват на обявлението или липсват.
2На съответния ред срещу името на кандидата, чиито представени документи удостоверяват изпълнението на изискванията за заемането на длъжността, се записва „да“. На съответния ред срещу името на кандидата, чиито представени документи не удостоверяват изпълнението на изискванията за заемането на длъжността, в таблицата се посочва конкретно кои изисквания не са удостоверени. ІІ. ВЪЗ ОСНОВА НА НАПРАВЕНАТА ПРЕЦЕНКА ЗА ПРЕДСТАВЕНИ ДОКУМЕНТИ СЪГЛАСНО Т.І КОНКУРСНАТА КОМИСИЯ РЕШИ: Допуска до конкурс следните кандидати: 1.
2.
3.
4.
5.
6. ... ...
Посочените кандидати трябва да се явят за провеждане на писмената фаза на конкурса на ..., от ...
Заключителна разпоредба § 15. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
Министър: Николай Младенов
|
Решение за промяна в състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 14, ал. 4, чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Светлин Димитров Танчев като член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Избира Павел Андреев Гуджеров за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Решението е прието от 42-то Народно събрание на 16 януари 2014 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Михаил Миков
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. за условията и реда за издаване и пускане в употреба на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати и за изваждане от употреба на пощенски марки
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2006 г. за условията и реда за издаване и пускане в употреба на пощенски марки, на пощенски продукти и на специални пощенски печати и за изваждане от употреба на пощенски марки (обн., ДВ, бр. 93 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 11 от 2012 г.) § 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Предложенията трябва да отговарят най-малко на един от следните критерии: 1. да популяризират развитието на обществото в областта на науката, културата, изкуството, икономиката, техниката, спорта и др.; 2. да популяризират международното сътрудничество, свободата, сближаването между народите; 3. да отразяват събития и/или техни годишнини, които имат висока обществена, национална или световна значимост; 4. да отразяват кръгли годишнини, кратни на числото 25, от рождението на значими личности с принос за развитието на обществото, науката, културата, изкуството, икономиката, техниката, спорта, утвърждаването на националната идентичност и др.; 5. да са привлекателни и да удовлетворяват пощенските и филателните потребности, свързани с използването, разпространението и колекционирането на пощенските марки и пощенските продукти; 6. да се вписват в тематичните раздели на годишните тематични планове – „България – наша родина“, „България и Европа“ и „България и светът“; 7. да не бъдат свързани с въпроси, събития или личности, които биха напредизвикалжени еобществено напрежение, политически пристрастия, спорове или разделение, да не подтикват към расизъм, дискриминация и други обществено неприемливи явления; 8. да не бъдат свързани с извършването на търговска реклама в полза на физически или юридически лица; 9. да не са били обект на интерпретация чрез пощенска марка или пощенски продукт през предходните най-малко 10 календарни години.“
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата „услуга“ се добавя „и се публикува на страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в интернет“.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Годишният тематичен план съдържа наименования на темите, вид на изданията и срок (месец) за пускане в употреба.“
2. В ал. 3 числото „5“ се заменя с „15“. § 3. В чл. 11 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „декларация от автора, че проектът е единствен“ се заличават.
2. Алинея 3 се изменя така: „(3) С приемно-предавателния протокол по ал. 1 се предават и технически носител, съдържащ утвърдените проекти, както и декларация от автора, че проектът е единствен.“ § 4. В чл. 22, ал. 1 цифрата „10“ се заменя с „20“. § 5. В чл. 26 след думата „цени“ се добавя „за филателни и колекционерски цели“. § 6. В § 1 на допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 6 думите „е една“ се заменят със „са“.
2. В т. 8, в първото изречение думите „преминаваща през полето, ограждащо марките и винетките“ се заличават, а след думите „линейна перфорация“ се поставя запетая и се добавя „преминаваща през полето, ограждащо марките и винетките“.
Министър: Ивайло Московски
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи
МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн.,ДВ, бр. 88 от 2004 г.; доп., бр. 109 от 2004 г.) § 1. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2: “ (2) Отказът за издаване, заверка или подновяване на корабно удостоверение се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.” § 2. В чл. 10 след числото “23” се добавя числото “38”. § 3. В чл. 11 се правят следните изменения : 1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2: “(2) Когато корабен документ, издаден по реда на тази наредба, е загубен, повреден или е претърпял изменение, вследствие на което не отговаря на вида и формата, предвидени в тази наредба, по молба на заинтересуваното лице се издава нов оригинален документ.” § 4. В чл. 26 се създават ал. 4 и 5: “(4) На корабите, които попадат в приложното поле на Наредбата относно правилата за безопасност и стандартите за пътнически кораби, се издава свидетелство за сигурност на пътнически кораб (приложение № 14б), което удостоверява, че корабът съответства на разпоредбите на тази наредба. Свидетелството се издава на английски език от органа по ал. 2 след извършване на прегледа, предвиден в Наредбата относно правилата за безопасност и стандартите за пътнически кораби.
(5) Свидетелството по ал. 4 се издава със срок на валидност не по-дълъг от една година и се придружава от списък на оборудването (приложение № 14в). При промяна на оборудването се издава нов списък.” § 5. Създава се чл. 30а: “Чл. 30а. (1) Свидетелство за сигурност на риболовен кораб (приложение № 18б / 18б’) удостоверява, че конструкцията на кораба, нейните елементи, оборудването и снабдяването на кораба, радиосредствата на кораба - по тип и тяхното състояние, отговарят на изискванията на Протокола от 1993 г. във връзка с Международната конвенция за безопасността на риболовните кораби от Торемолинос, 1977 г. или на изискванията на Наредбата за безопасност на риболовните кораби.
(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Морска администрация” на английски език след извършване на преглед за съответствие с изискванията на протокола или на наредбата по ал. 1.
(3) Свидетелството за сигурност на риболовен кораб е със срок на валидност не по-дълъг от 4 години.
(4) Свидетелство по ал. 1 се придружава от списък на оборудването - форма F (приложение № 18в / 18в’), изготвен на английски език. По заявление на заинтересуваното лице се издава нов списък при промяна на оборудването.
(5) Свидетелството за сигурност на риболовен кораб се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция “Морска администрация” или упълномощено от него лице след преглед за съответствие с изискванията на протокола или наредбата по ал. 1.
(6) Свидетелство за освобождаване (приложение № 18г/18г’) удостоверява, че риболовният кораб е освободен от някоe от изискванията на протокола или наредбата по ал. 1, издава се от органа по ал. 2 и е валидно за срока, в който свидетелството за сигурност на риболовен кораб е валидно.” § 6. Създава се чл. 36а: “Чл. 36а. (1) Международно свидетелство за предотвратяване замърсяване на въздуха (приложение № 24а) удостоверява, че оборудването, системите, арматурата, приспособленията и материалите на кораба отговарят на изискванията на приложение VI към Международната конвенция за предотвратяване замърсяване на морето от кораби, 1973 г.
(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Морска администрация” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствието с изискванията на конвенцията по ал. 1.
(3) Международното свидетелство за предотвратяване замърсяване на въздуха е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.
(4) Свидетелството по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция “Морска администрация” или упълномощено от него лице след преглед за установяване на съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.
(5) Свидетелството по ал. 1 се придружава от приложение (приложение № 24б), изготвено на английски език, в което се описват методите и оборудването на кораба за предотвратяване замърсяването на въздуха. При промяна на оборудването се издава ново приложение.” § 7. В чл. 38 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “Препоръките на Дунавската комисия, определящи техническите предписания за корабите от вътрешно плаване” се заменят с думите “изискванията на наредбата по чл. 72, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване, която определя техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.”
2. Алинея 2 се изменя така: “(2) Удостоверението по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Морска администрация” със срок на валидност не повече от 10 години след извършване на преглед на кораба за съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1. Текстовете в документа се изписват на български, руски и немски език.”
3. Създават се ал. 5 и 6: “(5) Валидността на корабното удостоверение може да бъде продължена, по изключение, без извършване на преглед, от директорa на съответната дирекция “Морска администрация” еднократно за срок не по-дълъг от 12 месеца чрез отбелязване в корабното удостоверение. Продължаването се извършва по молба на корабопритежателя.
(6) Валидно удостоверение по ал. 1 се отнема от органа, който го е издал, когато корабът престане да отговаря на техническите изисквания на наредбата по ал. 1. ” § 8. В чл. 59, ал. 3 числото “1984” се заменя с “1992”. § 9. В чл. 60 в ал. 2 текстът след думите “на английски език” се заличава. § 10. В чл. 82, т. 9 числото “200” се заменя с “400”, а числото “10” с “15”. § 11. Създава се чл. 85а: “Чл. 85а.
(2) Алинея 1 не се прилага за кораби без механично задвижване, дървени кораби с примитивна конструкция, плавателни съдове за развлечение, които не се използват за стопанска дейност, и риболовни кораби.” § 12. В допълнителните разпоредби се създава § 2а: “§ 2а. Удостоверенията за плаване на кораби, използвани за превоз на повече от 12 пътника по вътрешни водни пътища, издадени от държава - член на Европейския съюз, се признават за плаване по вътрешните водни пътища на Република България при условие, че свидетелството е било издадено или продължено за не повече от 5 години. Удостоверението, издадено съгласно Правилата за инспекция по р. Рейн, на корабите се признава за плаване по вътрешните водни пътища на Република България за цялата му продължителност.”
Министър: Н. Василев
|
Правилник за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори
КОМИСИЯ ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ
ПРАВИЛНИК за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С този правилник се уреждат: 1. дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, наричана по-нататък „комисията“; 2. структурата, функциите и дейността на нейната администрация.
Чл. 2. Комисията е независим орган, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Дейността на комисията се финансира от държавния бюджет чрез бюджета на Комисията за финансов надзор.
Чл. 3. Комисията осъществява публичен надзор над дейността на регистрираните одитори и на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) по чл. 37 от Закона за независимия финансов одит.
Чл. 4. Комисията осъществява сътрудничеството със съответните органи на Европейския съюз, с надзорните органи на държавите – членки на Европейския съюз, или на трети държави, отговарящи за независимия финансов одит.
Глава втора
УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТ НА КОМИСИЯТА
Раздел I
Състав и правомощия на комисията Чл. 5. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от председател и четирима членове. При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от член на комисията, определен от председателя за всеки конкретен случай.
(2) Председателят и членовете на комисията се избират от Народното събрание.
(3) Мандатът на комисията е 4 години. Председателят и членовете на комисията не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата. След изтичането на мандата им председателят и членовете на комисията изпълняват дейността си до избора на нов председател и членове на комисията.
(4) Членовете на комисията, без председателя й, не са в трудово или служебно правоотношение с комисията.
(5) Дейността на комисията се подпомага от администрация.
(6) За осъществяване на дейността си комисията може да привлича извънщатни сътрудници.
Чл. 6. Комисията носи отговорност за надзора над: 1. придобиването на правоспособност, регистрирането на регистрираните одитори, включително на одиторите и одиторските предприятия от други държави – членки на Европейския съюз, и от трети държави, и отнемането на правоспособността им; 2. приемането и спазването на стандарти за професионална етика, вътрешен контрол на качеството в одиторските предприятия и при извършването на одита; 3. продължаващото обучение на регистрираните одитори, системите за гарантиране на качеството, за разследване и налагане на наказания.
Чл. 7. Комисията утвърждава или връща с мотивирано искане за преразглеждане следните предложени от ИДЕС правила, методики и други актове: 1. правилата и процедурите за извършване на проверки за контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори, лицата, които участват в проверките, както и годишния план за извършване на проверките; 2. съдържанието, организацията, реда и начина на провеждане на изпитите на кандидатите за дипломиран експерт-счетоводител; 3. правилата за организиране и провеждане на непрекъснатото обучение на дипломираните експерт-счетоводители; 4. реда и начините за провеждане на изпитите по българско търговско, данъчно и осигурително право на български език за лицата, придобили правоспособност в държава – членка на Европейския съюз, или в държава от Европейското икономическо пространство; 5. размера на таксите, дължими от регистрираните одитори за извършване на проверки за контрол на качеството на одитната им дейност; 6. правилата за вписване в регистъра по чл. 24 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) на всеки одитор и одиторско предприятие от трета държава при условията на чл. 21а ЗНФО.
Чл. 8. Комисията: 1. приема тримесечните и годишните доклади, изготвени от ИДЕС, за резултатите от извършените проверки на дейността на регистрираните одитори; 2. оценява резултатите от извършените проверки за контрол на качеството на дейността на одиторите, извършващи независим финансов одит на предприятия, осъществяващи дейност от обществен интерес, по приети от нея критерии; 3. връща за допълнителна или повторна проверка случаите, в които резултатите от извършените проверки за контрол на качеството са незадоволителни; 4. определя член, съответно членове на комисията, които да участват в проверките съвместно с органите на ИДЕС, при повтарящо се неспазване на определени срокове за приключване на проверките или незадоволително качество на извършваните проверки; 5. извършва проверки за спазване изискванията на утвърдените актове по чл. 7.
Чл. 9. (1) Комисията финансира от своя бюджет участието на инспекторите в проверките за контрол на качеството.
(2) Членовете на комисията: 1. получават възнаграждение за всяко участие в заседание, проверка (разследване) и международна проява на комисията в размер 300 лв.; месечното възнаграждение на член на комисията не може да превишава 50 % от основната месечна заплата на председателя на комисията; 2. могат да бъдат награждавани еднократно в рамките на една календарна година с парични и предметни награди в размер до 50 на сто от основната месечна работна заплата на председателя на комисията.
Чл. 10. (1) Комисията провежда разследвания при получени сигнали и предложения от заинтересовани лица за предполагаеми нарушения, както и в други случаи по своя преценка. В тези случаи комисията може да бъде подпомагана от съответните органи на ИДЕС. (2) Въз основа на резултатите от извършените проверки комисията има право да дава задължителни предписания на регистрираните одитори и да предприема мерки срещу тях.
Чл. 11. Комисията налага наказания в определените от ЗНФО случаи.
Чл. 12. (1) Комисията се произнася в 14-дневен срок по жалби, свързани с решения на управителния съвет на ИДЕС за отказ на членство и регистрация на кандидати за регистрирани одитори.
(2) Комисията разглежда случаите на освобождаване или оставка на регистриран одитор, както и представените обяснения на причините за това.
Чл. 13. Комисията изготвя и публикува на електронната си страница: 1. годишната работна програма за дейността си; 2. резултатите от извършените проверки; 3. информация за сътрудничеството с компетентните органи за публичен надзор на другите държави от Европейския съюз и трети страни; 4. годишния отчет за дейността си; 5. други материали, свързани с дейността й.
Чл. 14. Комисията изготвя и представя на Народното събрание годишен отчет за дейността си не по-късно от 30 май на следващата година.
Чл. 15. (1) Председателят на комисията ръководи дейността на комисията и я представлява.
(2) Председателят на комисията е разпоредител с бюджетните кредити.
(3) Председателят на комисията: 1. представлява комисията в страната и в чужбина; 2. свиква и ръководи заседанията на комисията; 3. издава наказателни постановления в случаите, предвидени в ЗНФО; 4. организира, ръководи и контролира дейността на администрацията на комисията; 5. утвърждава длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите на администрацията на комисията и утвърждава длъжностната характеристика на главния секретар и на служителите, които са му непосредствено подчинени; 6. сключва, изменя и прекратява служебните и трудовите правоотношения на служителите в администрацията на комисията; 7. определя възнагражденията на служителите от администрацията и реда за тяхното изплащане; 8. сключва граждански договори с извънщатни сътрудници; 9. сключва договори във връзка с дейността на комисията и нейната администрация; 10. командирова членовете на комисията и служителите от администрацията в страната и в чужбина; 11. организира съставянето на проектобюджета и го внася за приемане от комисията; 12. организира изпълнението, приключването и отчитането на бюджета и го внася за приемане от комисията; 13. издава заповеди и указания, свързани с дейността на администрацията на комисията.
(4) Председателят на комисията може да създава на свое подчинение консултативни съвети по изпълнението на неговите функции.
(5) Редът за командироване и отчитане на председателя се определя с решение на комисията.
Раздел II
Организация на работата на комисията Чл. 16. (1) Комисията е постоянно действащ орган.
(2) Комисията разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания, които са открити. По решение на комисията отделни заседания могат да бъдат закрити.
(3) Заседанията на комисията са редовни и извънредни, като: 1. комисията заседава редовно най-малко два пъти в месеца по предварително оповестен дневен ред; материалите по дневния ред се раздават на членовете най-късно два дни преди заседанието; 2. комисията се свиква на извънредно заседание от председателя или по предложение на най-малко двама от членовете; 3. на заседанията могат да се обсъждат и въпроси, които не са включени в дневния ред, ако никой от присъстващите членове не възрази; 4. председателят на комисията определя кои служители от администрацията да присъстват на заседанията при разглеждането на определени въпроси.
Чл. 17. (1) Заседанията на комисията се провеждат, ако на тях присъстват председателят и най-малко двама от членовете й.
(2) Отсъствие на член на комисията от заседание е допустимо, само ако той е: 1. в служебна командировка; 2. в отпуск, разрешен по съответния ред; 3. в отпуск по болест.
(3) При неучастие без основателни причини в три и повече заседания на комисията за период от една година председателят на комисията внася в Народното събрание предложение за предсрочно прекратяване мандата на съответния член на комисията.
(4) Комисията приема решения с явно гласуване и с мнозинство от три гласа.
(5) Решенията по чл. 41 и 42 ЗНФО за отнемане на правото за извършване на независим финансов одит и за правото да се упражнява одиторска дейност се приемат с мнозинство от четири гласа и тайно гласуване.
(6) Председателят и членовете на комисията не могат да се въздържат от гласуване.
Чл. 18. (1) На всяко заседание на комисията се води протокол от определен служител от администрацията. Протоколът се подписва от председателя, присъствалите на заседанието членове на комисията и от водещия протокола. (2) Въз основа на протокола се изготвя препис-извлечение, в което се включват въпроси от дневния ред и приетите по тях решения. Той се подписва от председателя на комисията и определен служител от администрацията.
(3) Решенията на комисията се съобщават писмено на заинтересованите лица в 7-дневен срок.
Раздел III
Контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори Чл. 19. (1) Всички регистрирани одитори и регистрирани одиторски предприятия, които са членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители, както и регистрирани одитори и регистрирани предприятия от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави, са обект на контрол на качеството на дейността им.
(2) Системата за контрол на качеството се изгражда и функционира по правилата, процедурите и плановете, утвърдени от комисията по предложение на ИДЕС.
(3) Системата за контрол върху качеството функционира, като назначените от комисията инспектори и контрольорите от ИДЕС извършват проверките за контрол на качеството под надзора на комисията.
(4) Инспекторите на комисията са в служебни или извънтрудови правоотношения с комисията. Те се назначават по ред, определен със Закона за държавния служител и този правилник.
(5) При извършване на проверка или разследване членовете и инспекторите на комисията са длъжни да се легитимират със служебна карта и да представят решение на комисията или заповед на председателя за извършване на проверката/разследването.
Чл. 20. При изпълнение на задълженията си председателят, членовете на комисията и лицата, определени с решение на комисията да извършват проверки, имат право да изискват: 1. в определени от тях срокове от проверявания регистриран одитор документи, заверени копия на документи, сведения, справки и друга информация, които имат значение за извършване на проверката; 2. в определени от тях срокове от проверявания регистриран одитор писмени обяснения по въпроси, свързани с проверката; 3. заверени копия на документи, сведения и справки от юридически лица и еднолични търговци извън проверявания регистриран одитор, свързани с проверката; 4. от ИДЕС представянето на документи, сведения, справки и друга информация, свързана с правомощията на комисията.
Чл. 21. Контролът на качеството на дейността на регистрираните одитори се извършва при спазване на следните изисквания: 1. контролът да се осъществява от лица, които са независими от съответните контролирани регистрирани одитори и одиторски предприятия; 2. лицата, които не упражняват дейност, свързана с независимия финансов одит, и участват в извършването на проверките, да са в служебни или извънтрудови отношения с комисията; 3. финансирането на контролните дейности да е адекватно, достатъчно и независимо от контролираните регистрирани одитори; 4. да са осигурени достатъчно ресурси за извършване на необходимите контролни дейности; 5. лицата, които извършват контрол на качеството, да имат подходящо професионално образование и съответстващ опит в областта на независимия финансов одит и финансовото отчитане и да са преминали обучение за контрол на качеството; 6. да няма конфликт на интереси между лицата, които извършват контрол на качеството, и проверяваните регистрирани одитори и одиторски предприятия.
Чл. 22. (1) Контролът на качеството на дейността на регистрираните одитори обхваща: 1. проверка за спазване изискванията на Международните одиторски стандарти; 2. проверка на спазването на етичните норми и изискванията за независимост на одитора; 3. установяване адекватността на времевите и човешките ресурси, употребени за извършване на одита съобразно обхвата и сложността му; 4. установяване адекватността на одиторските възнаграждения, получени за одита; 5. оценка на вътрешната система за контрол на качеството, приложена от регистрирания одитор; 6. проверка за спазване на дадените предписания по чл. 40а, ал. 5 ЗНФО; 7. проверка за спазване изискванията на чл. 22, ал. 2, чл. 27, ал. 4, чл. 28, 33, 40м и § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗНФО.
(2) При проверка на одиторско предприятие в извадката се включват одитите, извършени от всеки един регистриран одитор, осъществявал дейност от името на предприятието.
(3) За резултатите от всяка проверка се изготвя доклад, който съдържа основните заключения от извършения контрол. Копие от доклада се предоставя на проверявания регистриран одитор.
(4) Проверяваният регистриран одитор или одиторско предприятие има право да представи пред комисията в срок до 5 работни дни от датата на получаване на доклада становище относно констатациите, отразени в него.
Чл. 23. (1) Регистриран одитор, който извършва независим финансов одит на предприятие, осъществяващо дейност от обществен интерес, подлежи на проверка за качеството на одитната дейност най-малко веднъж на 3 години.
(2) Проверката за контрол на качеството по ал. 1 се осъществява от инспектори и/или членове на комисията. В проверката може да участват и регистрирани одитори.
(3) Докладът за резултатите и цялата документация от проверката се представят на комисията в тридневен срок от изтичане срока по чл. 22, ал. 4.
(4) Копие на доклада от проверката и препис от решението на комисията за приемането му се изпращат на ИДЕС.
Чл. 24. (1) Регистриран одитор, който не извършва независим финансов одит на предприятие, осъществяващо дейност от обществен интерес, подлежи на проверка за качеството на одитната дейност най-малко веднъж на 6 години.
(2) Проверката по ал. 1 се осъществява от ИДЕС, като в нея по преценка на комисията може да участват и инспектори.
(3) Докладът за резултатите от проверката по ал. 1 се представя за приемане от Съвета за контрол по качеството на одиторските услуги на ИДЕС.
(4) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители изготвя подробен доклад за извършените проверки за контрол на качеството на дейността на тези одитори за всяко календарно тримесечие. Копие от доклада се представя на комисията в срок до 15 дни след изтичане на съответното тримесечие.
Раздел IV
Сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на други държави Чл. 25. (1) Комисията си сътрудничи със съответните компетентни органи на други държави – членки на Европейския съюз, с цел осъществяване на правомощията им в областта на публичния надзор над регистрираните одитори.
(2) При постъпили искания от страна на компетентните органи на други държави комисията незабавно предприема необходимите действия за събиране на исканата информация. При изпълнението на тази дейност комисията се подпомага от ИДЕС.
(3) Изискването за професионална тайна не възпрепятства обмена на информация между комисията и компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз.
Чл. 26. (1) Когато комисията има основателни съмнения, че на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, се извършват действия в нарушение на изискванията на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, тя предоставя подробна информация за това на компетентните органи на съответната държава – членка на Европейския съюз.
(2) Когато комисията е уведомена от компетентния орган на държава – членка на Европейския съюз, за нарушения на изискванията на Директива 2006/43/ЕО на територията на Република България, тя предприема необходимите мерки и уведомява съответния компетентен орган на държавата – членка на Европейския съюз, за резултатите от тях.
Чл. 27. (1) Комисията извършва разследвания по искане на съответния компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз. В тези случаи комисията може да разреши представители на компетентния орган на държава – членка на Европейския съюз, да участват в разследването.
(2) Комисията може да поиска да бъде извършено разследване от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, на територията на тази държава, както и нейни членове да участват като наблюдатели в това разследване.
Чл. 28. (1) Комисията може да откаже да изпълни искане за информация и за провеждане на разследване с участие на наблюдатели в случаите, посочени в чл. 40р ЗНФО.
(2) В случаите по ал. 1 комисията уведомява органа, поискал съдействието.
Чл. 29. (1) Комисията може да разреши в посочените от ЗНФО случаи предоставянето на работни документи, свързани с извършването на независим финансов одит, или на други документи, държани от регистрираните одитори, на компетентните органи на трета държава.
(2) Работните документи се предоставят при спазване изискванията на глава шеста от Закона за защита на личните данни.
(3) Искането на компетентните органи на третата държава може да бъде отказано при условията на чл. 40у, ал. 2, т. 4 ЗНФО.
Глава трета
АДМИНИСТРАЦИЯ НА КОМИСИЯТА
Раздел I
Общи положения Чл. 30. (1) Комисията при осъществяване на своите функции и правомощия се подпомага от специализирана и обща администрация, която е организирана в две дирекции.
(2) Общата численост на администрацията е 24 щатни бройки, разпределени по структурни звена съгласно приложението.
(3) Председателят и служителите на комисията имат право на: 1. допълнителен платен годишен отпуск за изпълнение на задълженията извън работно време; конкретният размер на отпуска на председателя се определя с решение на комисията, а на служителите – със заповед на председателя; 2. повишаване на професионалната квалификация и преквалификация за сметка на бюджета на комисията при спазване разпоредбите на чл. 35 от Закона за държавния служител; 3. представително облекло съгласно Наредбата за служебното положение на държавните служители приета с ПМС № 34 от 2000 г. (ДВ, бр. 23 от 2000 г.; посл. изм., бр. 49 от 2012 г.), като конкретният размер на средствата се определя от председателя на комисията за всяка календарна година; 4. допълнително възнаграждение за изпълнение на специфичните им функции по ЗНФО при условия и по ред, определени със Закона за държавния служител и вътрешните правила за работната заплата.
(4) За осъществяване на своята дейност и при необходимост комисията може да привлича външни сътрудници и експерти. Статутът им се определя с решение на комисията.
Чл. 31. Предварителният финансов контрол се осъществява от служител, определен със заповед на председателя на комисията.
Чл. 32. Ръководството на администрацията, свързано с непосредственото изпълнение на решенията на комисията, както и информационното, техническото и административното осигуряване на дейността й се осъществяват от главен секретар, който се назначава от председателя на комисията.
Раздел II
Структура и функции на администрацията Чл. 33. (1) Главният секретар осъществява административното ръководство на администрацията, като: 1. координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове, изпълнение решенията на комисията и разпорежданията на председателя; 2. отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията; 3. организира и контролира съставянето на проекта на бюджета и годишния финансов отчет; 4. координира разработването, текущото изпълнение и отчитането на годишната програма на комисията; 5. представлява администрацията на комисията пред юридически и физически лица в страната и в чужбина съобразно пълномощията, предоставени му от председателя на комисията; 6. координира и контролира подготовката на материалите за заседанията на комисията; 7. ръководи и контролира процедурите по разработване, утвърждаване и изменение на длъжностните характеристики на служителите; 8. утвърждава длъжностните характеристики на служителите от администрацията, с изключение на тези по чл. 15, ал. 3, т. 5; 9. организира обучението, повишаването на квалификацията и преквалификацията на служителите от администрацията; 10. изпълнява и други задачи, възложени му от председателя на комисията.
(2) Главният секретар участва в заседанията на комисията с право на съвещателен глас.
(3) При отсъствие на главния секретар той се замества от лице, определено със заповед на председателя на комисията.
Чл. 34. (1) Специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на комисията.
(2) Специализираната администрация е организирана в дирекция ,,Надзорна дейност“, като осъществява своята дейност в три основни направления – контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори, международно сътрудничество и методология и вътрешен контрол.
(3) Дирекция ,,Надзорна дейност“: 1. изготвя проект на годишната програма за контролната дейност; 2. извършва планираните и допълнително възложените проверки на качеството на дейността на регистрираните одитори; 3. извършва разследвания по получени сигнали и предложения до комисията; 4. представя пред комисията доклади за резултатите от извършени проверки и разследвания, като предлага предприемане на съответните действия и/или налагане на наказания; 5. подпомага членовете на комисията при извършваните от тях проверки; 6. участва в съвместните проверки с представители на надзорните органи на трети страни; 7. поддържа връзки със системите по надзора над независимия финансов одит в страните – членки на Европейския съюз, и съответните органи към Европейската комисия; 8. извършва действия във връзка с обмена на информация с компетентните органи за публичен надзор над одиторите и одиторските предприятия в другите държави – членки на Европейския съюз, и трети държави; 9. проучва и популяризира добрата наша и международна практика в надзорната дейност; 10. извършва подготовката и координира изпълнението на международни проекти; 11. разработва и прилага методики за контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори, както и за вътрешен контрол на качеството на инспекционната дейност; 12. осъществява действия, свързани с обучението и повишаване квалификацията на служителите от специализираната администрация.
(4) Директорът на дирекция ,,Надзорна дейност“: 1. ръководи дирекцията в съответствие с определените в правилника функции; осъществява контрол относно спазване на вътрешнонормативните актове и заповедите на председателя на комисията; разпределя между служителите в дирекцията поставените задачи, контролира и отговаря за тяхното срочно и качествено изпълнение; 2. участва в заседания на комисията, когато в дневния ред са включени въпроси от компетентността на дирекцията, включително като дава становища; 3. предлага за повишение, стимулиране, преместване или наказание служителите от дирекцията; 4. предлага за командироване в страната и в чужбина служителите от дирекцията; 5. оказва методическа помощ на инспекторите от комисията при осъществяване на контрол върху дейността на регистрираните одитори; 6. осъществява контрол върху инспекторите по отношение спазването на правилата и процедурите при извършването на проверки на качеството на дейността на регистрираните одитори; 7. изготвя становища по предложените за утвърждаване от комисията актове на ИДЕС; 8. изготвя становища във връзка с постъпили възражения от регистрирани одитори срещу констатации и заключения в докладите за резултати от извършени проверки и разследвания на дейността им; 9. изпълнява и други задачи, възложени му от председателя и главния секретар на комисията.
(5) При отсъствие на директора на дирекцията той се замества от лице, определено със заповед на председателя.
Чл. 35. (1) Общата администрация подпомага технически и организационно дейността на комисията и е организирана в дирекция „Обща администрация“.
(2) Дирекция „Обща администрация“: 1. осъществява административно-техническата подготовката на заседанията на комисията; изготвя протоколите от заседанията и препис-извлечения от решенията на комисията; уведомява съответните органи и лица за решенията на комисията в 7-дневен срок от приемането им; 2. осигурява правното обслужване и процесуалното представителство на комисията; 3. осъществява цялостното финансово-счетоводно обслужване и материално-техническото снабдяване на комисията, вкл. изпълнява действията по съставянето на проекта на бюджета и изготвянето на годишния финансов отчет; 4. организира и осъществява деловодната дейност; 5. осъществява действията, свързани с управление на човешките ресурси, вкл. изготвя актовете и съхранява документите по възникване, изпълнение, изменение и прекратяване на служебните и трудовите правоотношения; 6. осъществява предварителен контрол за законосъобразност в съответствие с изискванията на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор; 7. осъществява връзките с обществеността; 8. осигурява адекватно информационно и техническо обслужване на дейността на комисията; 9. осигурява охраната, противопожарната безопасност, реда и чистотата в работните помещения на комисията; 10. осигурява поддържането и ремонта на помещенията и оборудването.
(3) Директорът на дирекция ,,Обща администрация“: 1. ръководи дирекцията в съответствие с определените в правилника функции; осъществява контрол относно спазване на вътрешнонормативните актове и заповедите на председателя на комисията; разпределя между служителите в дирекцията поставените задачи, контролира и отговаря за тяхното срочно и качествено изпълнение; 2. участва в заседания на комисията, когато в дневния ред са включени въпроси от компетентността на дирекцията, включително като дава становища; 3. предлага за повишение, стимулиране, преместване или наказание служителите от дирекцията; 4. предлага за командироване в страната и в чужбина служителите от дирекцията; 5. изпълнява и други задачи, възложени му от председателя и главния секретар на комисията.
(4) При отсъствие на директора на дирекцията той се замества от лице, определено със заповед на председателя.
Чл. 36. С решение на комисията членовете и служителите на комисията могат да бъдат награждавани с отличия и награди, като условията и редът се определя с вътрешните правила за работната заплата.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Правилникът е приет на основание чл. 35г, ал. 1 от Закона за независимия финансов одит на заседание на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, проведено на 6.07.2012 г. § 2. Правилникът отменя Правилника за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, (обн., ДВ, бр. 1 от 2009 г.; изм., бр. 38 от 2009 г., бр. 36 и бр. 70 от 2010 г., бр. 75 от 2011 г. и бр. 6 от 2012 г.).
Председател: Николай Чаталбашев
Приложение към чл. 30, ал. 2
|
Административният съд – Кюстендил, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК обявява, че е постъпил протест на прокурор Марияна Сиракова от Окръжна прокуратура – Кюстендил, срещу разпоредбите на чл. 12, чл. 13, ал. 1, т. 4 и чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет и отношенията му с общинската администрация – Сапарева баня, приет с Решение № 13 от 21.12.2007 г., изм. с Решение № 32 от 27.01.2012 г. и с Решение № 2 от 28.01.2014 г. на ОбС – гр. Сапарева баня. По протеста е образувано адм. д. № 45/2018 г. по описа на Административния съд – Кюстендил, насрочено за 14.03.2018 г. от 10,30 ч.
|
Решение № 724 от 9 септември 2004 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - глинести мергели, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Светлен”, разположено в землището на с. Светлен, община Попово, област Търговище
РЕШЕНИЕ № 724
ОТ 9 СЕПТЕМВРИ 2004 Г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - глинести мергели, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Светлен”, разположено в землището на с. Светлен, община Попово, област Търговище
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6 и 7 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Закона за концесиите, чл. 36, ал. 1 и § 17а, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
РЕШИ: 1. Предоставя концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - глинести мергели, представляващи изключителна държавна собственост, от находище “Светлен”, с. Светлен, община Попово, област Търговище.
2. Определя концесионна площ в размер 167,691 дка по контура на запасите на находище “Светлен”, област Търговище, при граници с координати на точките от № 1 до 12 включително съгласно схема на концесионния контур в координатна система “1970 г.”.
3. Определя срок на концесията 25 години.
4. Определя за концесионер без търг или конкурс “Родна индустрия - 91” - ЕООД, Попово.
5. Определя основните права и задължения по концесията, както следва: 5.1. Основни права на концесионера: 5.1.1. да добива строителни материали - глинести мергели, в границите на концесионната площ по т. 2; 5.1.2. право на собственост върху добитите глинести мергели; 5.1.3. да извършва преработка, складиране и транспортиране на добитите глинести мергели; 5.1.4. да ползва за срока на концесията съществуващата до момента на подписването на концесионния договор геоложка и техническа документация и информация; 5.1.5. да извършва за своя сметка в съответствие със съгласуваните с концедента и с компетентните органи цялостен работен проект и годишни работни проекти необходимите дейности, свързани с добива, включително допроучване и експлоатационно проучване на подземните богатства в границите на концесионната площ по т. 2.
5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. да заплаща на концедента дължимите концесионни възнаграждения при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.2.2. да изготви и представи на концедента: 5.2.2.1. цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства за осъществяване на свързаните с концесията дейности; срокът за представяне е 8 месеца от датата на подписване на концесионния договор; след съгласуване с концедента и с министъра на околната среда и водите цялостният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.2. проект за рекултивация на концесионната площ по т. 2, съгласуван от компетентните органи; срокът за представяне е 8 месеца от датата на подписване на концесионния договор; проектът за рекултивация става неразделна част от концесионния договор; 5.2.2.3. годишен работен проект за добив и първична преработка във връзка с осъществяването на свързаните с концесията дейности за всяка следваща година; срокът за представяне е 31 януари на съответната година; след съгласуване с концедента и с министъра на околната среда и водите годишният работен проект става неразделна част от концесионния договор; 5.2.3. да разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна изборна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището; 5.2.4. да изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, обедняване и замърсяване, като се спазват законите, правилниците и наредбите за правилното и безопасно разработване на находища на подземни богатства; 5.2.5. да допуска по всяко време до концесионната площ по т. 2 контролни органи и оторизирани представители на концедента и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнението на задълженията по концесионния договор; 5.2.6. да води и предоставя на концедента или на посочен от него компетентен държавен орган подробна геоложка, техническа и друга документация и информация, изготвена във връзка с ползването на находището в границите на концесионната площ по т. 2; 5.2.7. да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента геоложка, техническа или друга документация и информация, която притежава във връзка и по повод на концесията; 5.2.8. да застрахова обекта по т. 1, ако той може да бъде застрахован съгласно Закона за застраховането.
5.3. Основни права на концедента: 5.3.1. да получава дължимите от концесионера концесионни възнаграждения при условия и в срокове, определени в концесионния договор; 5.3.2. право на собственост върху всяка геоложка, техническа и друга информация и документация, изготвена във връзка с разработването на находището по т. 1; 5.3.3. да контролира изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор и условията на концесията, включително чрез право на достъп до концесионната площ по т. 2 и чрез получаване от концесионера на документи и информация; 5.3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения и условията на концесията по това решение; условията и сроковете за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора се определят в концесионния договор.
5.4. Основни задължения на концедента: 5.4.1. да не пречи на концесионера да осъществява правата си по концесията освен в случаите, уредени в нормативен акт и в концесионния договор; 5.4.2. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор.
6. Определя следните условия за осъществяване на концесията: 6.1. При наличие на форсмажорни обстоятелства концедентът има право да посочи, а концесионерът е длъжен да приеме и да търпи трети лица да добиват и да се ползват от подземните богатства в границите на концесионната площ по т. 2. В случаите по предходното изречение концесионерът няма право на обезщетение.
6.2. Контролът по спазването на условията и по изпълнението на правата и задълженията по концесията се осъществява от концедента или от оторизирани негови представители, като те изискват, а концесионерът е длъжен да им осигурява достъп до концесионната площ и да им предоставя съответните документи и информация.
6.3. При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен: 6.3.1. да изпълнява изискванията, свързани с опазването на околната среда, водите, защитените със закон територии и обекти, паметници на културата, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред; 6.3.2. да спазва изискванията за безопасни условия на труд, като внедрява нови технологии за експлоатация на находището, намаляващи рисковете от трудови злополуки и подобряващи хигиената на труда; 6.3.3. да спазва стриктно правилата и нормите за извършване на взривни работи; 6.3.4. да извършва всички дейности по предоставената концесия в съответствие с установените технически и технологични стандарти; 6.3.5. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; 6.3.6. да спазва условията в издаденото решение по оценка на въздействието върху околната среда; 6.3.7. да изготви, а при необходимост и да актуализира проект за рекултивация на терените и след одобряването на проекта от компетентните органи да изпълнява одобрените и изискващи се рекултивационни мероприятия; 6.3.8. да стабилизира на терена граничните точки по контура на концесионната площ; 6.3.9. да изпълнява съгласуваните от концедента цялостен работен проект и годишни работни проекти.
6.4. За осъществяване на концесията не се изискват задължителни подобрения.
6.5. Концесионният договор влиза в сила от 2 август 1999 г. - датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния договор.
7. Определя за начален срок на концесията датата на влизане в сила на концесионния договор.
8. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор: 8.1. Безусловни неотменяеми банкови гаранции от българска банка за гарантиране изпълнението на задължението за заплащане на концесионно възнаграждение: 8.1.1. за първия отчетен период след подписването на концесионния договор гаранцията е в размер 667 лв. и се представя на концедента в 30-дневен срок от датата на подписване на концесионния договор; 8.1.2. за всеки следващ отчетен период, определен по т. 9.2, гаранцията е в размер 30 на сто от концесионното възнаграждение за предходния период и се представя на концедента в 30-дневен срок след периода на плащане; 8.1.3. банковата гаранция по т. 8.1.1 и гаранциите по т. 8.1.2 са валидни до 60 дни от изтичането на съответния отчетен период.
8.2. Откриване от страна на концесионера на специална банкова сметка в посочена от концедента банка за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване и възстановяване на околната среда и с рекултивацията: 8.2.1. в специалната банкова сметка по т. 8.2 концесионерът отчислява всяка година за срока на концесията сума, представляваща 1/25 част от стойността на паричните средства, предвидени за опазване на околната среда и за рекултивация в проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.2. за първите 6 години от срока на концесията гаранцията по т. 8.2, представляваща 6/25 части, се представя на концедента в 30-дневен срок считано от датата на представяне на проекта по т. 5.2.2. 2; 8.2.3. за всяка следваща календарна година от срока на концесията гаранцията по т. 8.2 се представя на концедента до 31 януари на съответната година; 8.2.4. начинът за разпореждане със сметката по т. 8.2 се определя в концесионния договор.
8.3. Дължат се неустойки при неизпълнение или при забавено изпълнение от страна на концесионера на договорните задължения и лихви за забавено изпълнение на парични задължения. Конкретните размери на неустойките и лихвите и моментът на неизпълнението на отделните задължения се определят в концесионния договор.
8.4. Във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът има право да търси и обезщетение по общите правила.
9. Определя концесионното възнаграждение, както следва: 9.1. Периодични парични възнаграждения за срока на концесията, дължими на 6-месечни вноски, като срокът за плащане е 30-о число на месеца, следващ съответния период.
9.2. Отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за всяка календарна година от срока на концесията.
9.3. Размерът на възнаграждението се определя конкретно за всяка 6-месечна вноска на база 5 на сто върху стойността, определена съгласно чл. 5 от Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали, когато добитата суровина се използва за производство на керамични изделия.
9.4. Минималният размер на концесионното възнаграждение за всяко 6-месечие от срока на концесията не може да бъде по-малък от сумата, определена на базата на 468 хил. броя условни тухли годишна произведена продукция и концесионното възнаграждение на единица краен продукт (1000 броя условни тухли) за предходното 6-месечие.
9.5. Размерът на сумата, определена по реда на т. 9.4, не може да бъде по-малък от 667 лв. за всяко 6-месечие от срока на концесията.
9.6. Заплащане на еднократно парично възнаграждение в размер 6000 лв., дължимо от концесионера в срок 20 дни от датата на подписване на концесионния договор.
9.7. Определеното съгласно това решение концесионно възнаграждение се дължи от концесионера считано от 1 януари 2004 г.
10. Определя други изисквания, свързани с концесията: 10.1. Приложимо право по отношение на концесията е българското.
10.2. Всички спорове между страните по концесионния договор се решават по съдебен ред.
11. Упълномощава министъра на регионалното развитие и благоустройството да сключи концесионния договор с “Родна индустрия - 91” - ЕООД, в срок един месец от обнародването на решението в “Държавен вестник”, да организира контрола по изпълнението му и да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с договора, с изключение на тези по неговото прекратяване.
Министър-председател: Симеон Сакскобургготски
Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров
|
Административният съд – Русе, VІІ състав, призовава Христо Станев Ганев с последен адрес Русе, ул. Цар Асен 26, вх. 7, ет. 2, ап. 3, сега с неизвестен адрес, да се яви в съда на 22.03.2016 г. в 13,30 ч. като заинтересована страна по адм. дело № 643/2015 г., заведено от Иванка Тодорова Радинска и Диляна Тодорова Радинска срещу Заповед № РД-09-582 от 22.10.2015 г. на Вр.и.д. кмет на община Иваново. Призованият да посочи съдебен адрес, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 137, ал. 4 АПК.
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 от 2016 г. за Регистъра на банковите сметки и сейфове
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 от 2016 г. за Регистъра на банковите сметки и сейфове (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 103 от 2016 г., бр. 14 и 49 от 2017 г., бр. 37 от 2018 г., бр. 42 от 2019 г., бр. 100 от 2019 г.; доп., бр. 18 от 2020 г.) § 1. В чл. 16, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 1 числото „1,20“ се заменя с „2,50“.
2. В т. 2 числото „1,20“ се заменя с „2,50“, а числото „0,60“ се заменя с „1,25“.
3. В т. 3 числото „3,60“ се заменя с „5,00“.
4. В т. 4 числото „10,80“ се заменя с „10,00“.
5. В т. 5 числото „21,60“ се заменя с „20,00“.
6. В т. 6 числото „1,80“ се заменя с „2,50“.
7. В т. 7 числото „5,40“ се заменя с „5,00“.
8. В т. 8 числото „10,80“ се заменя с „10,00“. § 2. В приложението към чл. 17 се правят следните изменения: 1. В т. 3 думата „реалния“ се заменя с „прогнозен“, а думите „през предходната“ се заменят със „за календарната“.
2. В т. 6 и 7 думата „трикратния“ се заменя с „двукратния“.
Заключителна разпоредба § 3. Тази наредба се издава на основание чл. 56а, ал. 8 от Закона за кредитните институции, приета е с Решение № 176 от 14 май 2020 г. на Управителния съвет на Българската народна банка и влиза в сила от 1 юни 2020 г.
Управител: Димитър Радев
|
Постановление № 159 от 10 юни 2011 г. за предоставяне на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Авиоотряд 28 за 2011 г. и по бюджета на Министерството на външните работи за 2011 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 159 ОТ 10 ЮНИ 2011 Г. за предоставяне на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Авиоотряд 28 за 2011 г. и по бюджета на Министерството на външните работи за 2011 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Министърът на финансите да предостави от централния бюджет за 2011 г. допълнителни бюджетни кредити в размер 87 137 лв. по бюджета на Авиоотряд 28 за покриване на разходите за извършените на 1, 22 и 28 февруари 2011 г. полети за евакуация на български граждани от Арабска република Египет и Великата социалистическа народна либийска арабска Джамахирия.
Чл. 2. Министърът на финансите да предостави от централния бюджет за 2011 г. допълнителни бюджетни кредити в размер 21 311 лв. по бюджета на Министерството на външните работи за покриване на разходите, извършени за оказано съдействие на български граждани, изпаднали в беда във Великата социалистическа народна либийска арабска Джамахирия, Арабска република Египет и Република Судан.
Чл. 3. Средствата по чл. 1 и 2 да се осигурят по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет за сметка на целевите разходи по централния бюджет за 2011 г.
Чл. 4. Министърът на финансите по предложение на генералния директор на Авиоотряд 28 и на министъра на външните работи да извърши налагащите се промени по бюджетите за 2011 г. на Авиоотряд 28 и на Министерството на външните работи.
Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите, на министъра на външните работи и на генералния директор на Авиоотряд 28. § 3. Постановлението влиза в сила от 8 юни 2011 г.
Министър-председател: Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
|
Административният съд – Търговище, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпил протест на Окръжна прокуратура – Търговище, срещу разпоредбите на чл. 17, ал. 2, пр. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Попово. По протеста е образувано адм. д. № 14/2020 г. по описа на Административния съд – Търговище, със страни: Окръжна прокуратура – Търговище, и Общински съвет – гр. Попово, представляван от председателя. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.06.2020 г. от 10,05 ч.
|
Решение за откриване на Филиал – Хасково, в структурата на Тракийския университет – Стара Загора
РЕШЕНИЕ за откриване на Филиал – Хасково, в структурата на Тракийския университет – Стара Загора
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование РЕШИ: Открива Филиал – Хасково, в структурата на Тракийския университет – Стара Загора, с предмет на дейност обучение на студенти по специалностите от регулираните професии „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ от професионално направление „Здравни грижи”.
Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 23 юни 2011 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
|
Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата
УКАЗ № 507
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, приет от ХL Народно събрание на 20 декември 2006 г.
Издаден в София на 21 декември 2006 г.
Президент на републиката: Георги Първанов
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Георги Петканов
ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99и 103 от 2005 г., бр. 21 и 41 от 2006 г.) § 1. Създава се чл. 2а: “Чл. 2а. Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема Национална стратегия за развитието на културата за срок 10 години.” § 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: “(3) Правоотношенията на директорите на държавни културни институти възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от три години.”
2. Създава се ал. 4: “(4) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата.” § 3. В чл. 7 се създават ал. 4 и 5: “(4) Правоотношенията на директорите на държавни културни институти с национално значение възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 5 години.
(5) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4. ” § 4. В чл. 8 ал. 5 се изменя така: “(5) Правоотношенията на директорите на общински културни институти с кмета на общината възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда. Условията на конкурса се съгласуват с Министерството на културата.” § 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя така: “(5) Правоотношенията на директорите на регионални културни институти с кметовете на общините, на чиято територия са седалищата им, възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда.
2. Алинея 6 се отменя. § 6. Създава се чл. 9а: “Чл. 9а. Държавен културен институт се преобразува в общински културен институт и общински културен институт се преобразува в държавен културен институт от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и след решение на общинския съвет в съответната община, на чиято територия е седалището на културния институт.” § 7. В чл. 13 след думите “по изкуствата и” се добавя “училищата”. § 8. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) създава се нова т. 7: “7. награждаване на български културни дейци за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на културата;”; б) досегашната т. 7 става т. 8.
2. Създава се ал. 5: “(5) Организацията на творческата дейност в държавните културни институти, в държавните културни институти с национално значение, в българските културни институти в чужбина, както и критериите, условията и редът за осъществяване на дейността по ал. 2, т. 7, се определят с наредби, издадени от министъра на културата.” § 9. Член 15 се отменя. § 10. В чл. 16 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “и националните центрове” се заличават, а думата “подпомагат” се заменя с “подпомага”.
2. В ал. 2 думите “или на директора на съответния център” се заличават. § 11. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: “(3) Правоотношенията на директорите на български културни институти в чужбина, с трудови правоотношения по българското законодателство, възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години.”
2. Създават се ал. 4 и 5: “(4) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4.
(5) Работниците и служителите в българските културни институти в чужбина се назначават от министъра на културата съгласно Кодекса на труда.” § 12. В чл. 24 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: “(2) Националният фонд “Култура” е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.”
2. Алинея 4 се отменя. § 13. В чл. 25 думите “контролният съвет” се заличават. § 14. В чл. 26 ал. 3 се изменя така: “(3) В управителния съвет се включва по един представител на Министерството на културата, на Министерството на финансите и на Националното сдружение на общините в Република България, а останалите членове се назначават по предложения на творческите съсловни организации, на академичните институции в областта на културата, на организациите с нестопанска цел в областта на културата и на културни дейци.” § 15. В чл. 27, ал. 1, т. 5 след думите “за избор” се добавя “и освобождаване”. § 16. Член 30 се отменя. § 17. В чл. 31 ал. 3 се изменя така: “(3) Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и по ред, определени от министъра на културата.” § 18. Член 32 се отменя. § 19. В § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба след думата “фолклора” се поставя запетая и се добавя “включително опазването на културно-историческото наследство”.
Заключителна разпоредба § 20. (1) Министерският съвет приема Националната стратегия за развитието на културата по чл. 2а в едногодишен срок след влизането в сила на този закон.
(2) Министърът на културата в срок шест месеца след влизането в сила на този закон издава наредбите по чл. 5, ал. 4 и по чл. 14, ал. 5.
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 20 декември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Георги Пирински
|
Закон за ратифициране на Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71 “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия
УКАЗ № 172
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за ратифициране на Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71 “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия, приет от ХХХIX Народно събрание на 5 май 2005 г.
Издаден в София на 13 май 2005 г.
Президент на републиката: Георги Първанов
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Антон Станков
ЗАКОН за ратифициране на Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71 “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия
Член единствен. Ратифицира Договора за продажба на фрегатата “Ванделаар”, клас Е-71 “Виилинген”, между Република България и Кралство Белгия, подписан на 18 март 2005 г. във Великото херцогство Люксембург.
Законът е приет от ХХХIX Народно събрание на 5 май 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Борислав Великов
|
Решение за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
РЕШЕНИЕ за приемане отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.
Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ: Чл. 1. (1) Приема отчета на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите на обща сума 3 491 899,6 хил. лв., както следва: Главница по ревизионни актове за начет в приход на държавното обществено осигуряване
Приходи от професионалните пенсионни фондове по чл. 157, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване
ПРИХОДИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ ОСИГУРИТЕЛНИ ИНСТИТУТИ
ЗА ПЕНСИИ ПО МЕЖДУНАРОДНИ СПОГОДБИ 3 399,3
Глоби, санкции, неустойки, наказателни лихви и обезщетения по наказателни
Преводи от Агенцията за държавни вземания от събрани лихви по ревизионни
Приходи от Националната здравноосигурителна каса по чл. 20, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване 1 465,0
Приходи от професионалните и универсалните пенсионни фондове по чл. 20, ал. 2, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване 1 714,8
Други неданъчни приходи (от търгове, от застрахователни обезщетения и други) 192,2
Внесен данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетните предприятия (-) -37,3
(2) Приема отчета на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите на обща сума 4 505 993,1 хил. лв., както следва: Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване 3 567 651,6 в т.ч.: - пенсии за трудова дейност 3 258 005,5
- пенсии за кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях 256 881,8
Пенсии за сметка на републиканския бюджет 170 410,4
- пенсии за военна инвалидност, пенсии за гражданска инвалидност, социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги, пенсии по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, за които не се дължат осигурителни вноски, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях, в т.ч. и добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване 152 183,2
- добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война 13 226,6
- добавки към пенсиите по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица 2 223,5
- еднократна допълнителна сума към пенсиите на ветераните от войните за м. юни 2005 г. (ПМС № 91/19.05.2005 г.) 766,3
- еднократна допълнителна сума към пенсиите за м. декември 2004 г.
(в т. ч. и за минало време) 295,4
Пенсии по международни спогодби 33 424,1
Пощенска такса (в т.ч. подменени изплащателни картони) и ДДС за изплащане на пенсиите 27 956,6
Парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина 7 805,7
Парични обезщетения за временна неработоспособност поради нетрудови злополуки 11 099,3
Парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест 3 498,0
Парични обезщетения за трудоустрояване при временно намалена работоспособност 141,8
Парични обезщетения за бременност и раждане 30 115,0
Парични обезщетения за трудоустрояване поради бременност и кърмене 44,9
Парични обезщетения за отглеждане на малко дете 86 686,6
Еднократна помощ при смърт 760,9
Парични помощи за профилактика и рехабилитация 13 147,3
Обезщетения и помощи за забезработни 91 147,2
Парична помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато няма основание за отпускане на пенсия на осигуреното лице по чл. 11, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване 1,2
Възстановени суми по Закона за семейни помощи за деца за минало време 1 727,1
Здравноосигурителни вноски за лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование 19 821,9
Пощенска такса и ДДС за изплащане на обезщетенията при безработица 683,5
ГРУПА В - ПРОГРАМИ, ДЕЙНОСТИ И СЛУЖБИ ПО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПОДПОМАГАНЕ И ЗАЕТОСТТА 65 081,4
Други възнаграждения и иплащания за заперсонала 2 715,5
Осигурителни вноски 9 136,3
Издръжка 16 645,5
Други разходи за лихви към местни лица лица2,1
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между отчета на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и други бюджети, както следва: КАНСКИЯ БЮДЖЕТ И ДРУГИ БЮДЖЕТИ 1 039 782,7
Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет (+) за държавното обществено осигуряване: 403 991,2
- пенсии за военна инвалидност, пенсии за гражданска инвалидност, социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги, пенсии по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, за които не се дължат осигурителни вноски, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях, в т.ч. и добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване и за пощенска такса и ДДС 159 729,1
- добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война и еднократна допълнителна сума към пенсиите на ветераните от войните за м. юни 2005 г. по ПМС №91/19.05.2005 г. (включително пощенска такса и ДДС) 15 690,4
- добавки към пенсиите по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (включително пощенска такса и ДДС) 2 202,9
- за здравноосигурителни вноски за лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование 19 821,9
- вноски за фонд “Пенсии” за осигурителен стаж, зачетен при пенсиониране по чл. 9, ал. 3, т. 3 и ал. 6 и 7 от Кодекса за социално осигуряване 1 200,0
- обезщетения по чл. 233, ал. 1 - 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България съгласно чл. 26а, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване 300,0
Получени допълнителни субсидии от централния републикански бюджет за покриване на нанедостига от отсредства 584 091,5
Еднократна допълнителна сума към пенсиите за м. декември 2005 г. (ПМС № 255/01.12.2005 г.) 50 000,0
Получен трансфер съгласно параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. 1 700,0
- от Националната здравноосигурителна каса по чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване по актове за начет за здравното осигуряване 1 258,8
Предоставени трансфери (-): -5 000,0
- на Агенцията за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, буква “в”, чл. 12, ал. 1, т. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване -2 000,0
- за фонд “Условия на труд” съгласно чл. 45, ал. 2, т. 2 от Закона за здравословни и ибезопасни условия на труд натруд-3 000,0
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по отчета на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване, както следва: Погашения по заеми от Световната банка - № 4081 от Международната банка за възстановяване и развитие (-) -1 991,6
Суми по разчети за запоети осигурителни вноски -13 725,4
Друго финансиране -4 469,1
Наличност в началото на периода (+) 9 101,0
Наличност в края на периода 11 479,6 Чл. 2. (1) Приема отчета на фонд “Пенсии” по приходите на обща сума 2 799 408,7 хил. лв., както следва: Вноски от работници и служители (лична вноска) 656 806,9
Вноски от самонаети лица (самоосигуряващи се лица) 164 134,8
Главница по ревизионни актове за начет в приход на държавното обществено осигуряване 71 420,4
Главница по ревизионни актове за начет в приход на държавното обществено осигуряване от Агенцията за държавни вземания 12 222,0
Приходи от професионалните пенсионни фондове по чл. 157, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване и § 4, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване 12 510,1
ПРИХОДИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ ОСИГУРИТЕЛНИ ИНСТИТУТИ
(2) Приема отчета на фонд “Пенсии” по разходите на обща сума 3 801 305,7 хил. лв., както следва: Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване 3 536 422,0 в т.ч.: - пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и за индексиране и компенсиране на пенсиите и добавките към тях 3 227 248,6
- пенсии за кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях 256 818,0
Пенсии по международни спогодби 33 424,1
Пощенска такса (в т.ч. подменени изплащателни картони) и ДДС за изплащане на пенсиите 26 283,6
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на фонд “Пенсии”, както следва: КАНСКИЯ БЮДЖЕТ И ДРУГИ БЮДЖЕТИ 255 220,6
- вноски за фонд “Пенсии” за осигурителен стаж, зачетен при пенсиониране по чл. 9, ал. 3, т. 3 и ал. 6 и 7 от Кодекса за социално осигуряване 1 200,0
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд “Пенсии”, както следва: Чл. 3. (1) Приема отчета на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” по разходите на обща сума 171 838,2 хил. лв., както следва: ПЕНСИИ 170 410,4
Пенсии за военна инвалидност, пенсии за гражданска инвалидност, социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги, пенсии по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, за които не се дължат осигурителни вноски, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях, в т.ч. и добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване 152 183,2
Добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война 13 226,6
Добавки към пенсиите по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица 2 223,5
Еднократна допълнителна сума към пенсиите на ветераните от войните за м. юни 2005 г. (ПМС № 91/19.05.2005 г.) 766,3
Еднократна допълнителна сума към пенсиите за м. декември 2004 г. (в т. ч. и за минало време) 295,4
(2) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” на обща сума 177 622,4 хил. лв., както следва: А) ТРАНСФЕРИ (СУБСИДИИ, ВНОСКИ ) МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИЯ/РЕПУБЛИ-
КАНСКИЯ БЮДЖЕТ И ДРУГИ БЮДЖЕТИ 177 622,4
Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет (+) за фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”: 177 622,4
- пенсии за военна инвалидност, пенсии за гражданска инвалидност, социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги, пенсии по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, за които не се дължат осигурителни вноски, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях, в т.ч. и добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване и за пощенска такса и ДДС 159 729,1
- добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война, и еднократна допълнителна сума към пенсиите на ветераните от войните за м. юни 2005 г. по ПМС №91/19.05.2005 г. (включително пощенска такса и ДДС) 15 690,4
- добавки към пенсиите по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация
(3) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, както следва: Чл. 4. (1) Приема отчета на фонд “Трудова злополука и професионална болест” по приходите на обща сума 55 148,8 хил. лв., както следва: (2) Приема отчета на фонд “Трудова злополука и професионална болест” по разходите на обща сума 35 025,4 хил. лв., както следва: Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване 31 229,6 в т.ч.: - пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и за индексиране и компенсиране на пенсиите и добавките към тях 30 756,9
- пенсии за кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи, и за индексиране и компенсиране на пенсиите и добавките към тях 63,8
Пощенска такса (в т.ч. подменени изплащателни картони) и ДДС за изплащане на пенсиите 245,2
Всичко разходи по Кодекса за социално осигуряване: 3 550,6
Парични обезщетения за временна неработоспособност поради
Парични обезщетения за трудоустрояване при временно намалена работоспособност
(3) Приема трансфери между отчета на фонд “Трудова злополука и професионална болест” и фонд “Условия на труд”, както следва: - за фонд “Условия на труд” съгласно чл. 45, ал. 2, т. 2 от Закона за
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд “Трудова злополука и професионална болест”, както следва: Чл. 5. (1) Приема отчета на фонд “Общо заболяване и майчинство” по приходите на обща сума 267 586,2 хил. лв., както следва: Вноски от работници и служители (лична вноска) 68 201,0
(2) Приема отчета на фонд “Общо заболяване и майчинство” по разходите на обща сума 314 039,5 хил. лв., както следва: Парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на
Парични обезщетения за трудоустрояване при временно намалена
Парична помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато няма основание за
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и други бюджети и отчета на фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва: КАНСКИЯ БЮДЖЕТ И ДРУГИ БЮДЖЕТИ 1 700,0
Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет (+) за държавното обществено осигуряване: 1 700,0
Получен трансфер съгласно параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби на
- на Агенцията за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, буква “в”, чл. 12, ал. 1, т. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва: Чл. 6. (1) Приема отчета на фонд “Безработица” по приходите на обща сума 304 154,9 хил. лв., както следва: (2) Приема отчета на фонд “Безработица” по разходите на обща сума 97 195,5 хил. лв., както следва: Обезщетения по чл. 233, ал. 1 - 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България съгласно чл. 26а, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване 192,3
Здравноосигурителни вноски за безработните 5 364,8
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и отчета на фонд “Безработица”, както следва: А) ТРАНСФЕРИ (СУБСИДИИ, ВНОСКИ) МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИЯ/РЕПУБЛИКАНСКИЯ
БЮДЖЕТ И ДРУГИ БЮДЖЕТИ 300,0
- обезщетения по чл. 233, ал. 1 - 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
(4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд “Безработица”, както следва: Чл. 7. (1) Приема отчета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 65 601,0 хил. лв., както следва: Глоби, санкции, неустойки, наказателни лихви и обезщетения по наказателни
Преводи от Агенцията за държавни вземания от събрани лихви по ревизионни
Приходи от Националната здравноосигурителна каса по чл. 20, ал. 2, т. 2 от Кодекса за
Приходи от професионалните и универсалните пенсионни фондове по
Внесен данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетните предприятия (-) -37,3
(2) Приема отчета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 86 588,8 хил. лв., както следва: Здравноосигурителни вноски за лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование 19 821,9
ГРУПА В - ПРОГРАМИ, ДЕЙНОСТИ И СЛУЖБИ ПО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПОДПОМАГАНЕ И ЗАЕТОСТТА 65 081,4
Други възнаграждения и иплащания за заперсонала 2 715,5
Осигурителни вноски 9 136,3
Издръжка 16 645,5
Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности 32,4
Капиталови разходи 6 445,4
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между отчета на Националния осигурителен институт и други бюджети, както следва: КАНСКИЯ БЮДЖЕТ И ДРУГИ БЮДЖЕТИ 604 939,7
Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет (+) за държавното обществено осигуряване: 20 848,2
- за здравноосигурителни вноски за лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование 19 821,9
Получени допълнителни субсидии от централния републикански бюджет за покриване на нанедостига от отсредства 584 091,5
- от Националната здравноосигурителна каса по чл. 110, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване по актове за начет за здравното осигуряване 1 258,8
(4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по отчета на Националния осигурителен институт, както следва: Погашения по заеми от Световната банка - № 4081 от Международната банка за
Решението е прието от 40-то Народно събрание на 18 октомври 2007 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Георги Пирински
55954
Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя
|
Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация
УКАЗ № 288
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, приет от 44-то Народно събрание на 10 декември 2020 г.
Издаден в София на 16 декември 2020 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Десислава Ахладова
ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6, 14, 35, 42 и 44 от 2009 г., бр. 15 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 32 от 2011 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 36 от 2011 г.; изм., бр. 57 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 1, 19 и 53 от 2014 г., бр. 39, 43 и 51 от 2016 г., бр. 9, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7, 21, 24 и 47 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г. и бр. 44 и 70 от 2020 г.) § 1. В чл. 21, ал. 1 т. 6 се изменя така: „6. приема и изменя годишния бюджет на общината, включително и показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните финанси за районите, кметствата и населените места с кметски наместници, с изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за публичните финанси, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му.“ § 2. В чл. 44, ал. 1 т. 5 се изменя така: „5. организира изпълнението на общинския бюджет, включително своевременното изпълнение на утвърдените от общинския съвет показатели по чл. 52, ал. 2 за районите, кметствата и населените места с кметски наместници.“ § 3. В чл. 52 се правят следните допълнения: 1. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Общинският съвет по предложение на кмета на общината утвърждава показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните финанси за районите, кметствата и населените места с кметски наместници, с изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за публичните финанси.
(3) Когато се финансират обекти на територията на кметствата и населените места с кметски наместници и възложител е кметът на общината, кметовете на кметства, кметските наместници или оправомощени от тях длъжностни лица се включват в съставите на комисиите по чл. 103 от Закона за обществените поръчки, участват при съставянето на актове и протоколи по време на строителството съгласно Закона за устройство на територията и нормативните актове по прилагането му, и в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите.“
2. Създават се нови ал. 5 и 6: „(5) При отдаването под наем, под аренда, при ползването на дървесина и недървесни горски продукти и при разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, които се намират на територията на съответното населено място извън територията на общинския център, извън случаите на приватизация, с решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 общинският съвет определя: 1. не по-малко от 30 на сто от постъпленията от продажбата на общински нефинансови активи да се използват за финансиране на изграждането, за основен и текущ ремонт на социалната и техническата инфраструктура на територията на съответното населено място; 2. не по-малко от 30 на сто от постъпленията от разпореждането с друго общинско имущество, извън имуществото по т. 1, от наем, от аренда на земеделски земи и горски територии и от ползването на дървесина и недървесни горски продукти от горите, общинска собственост, да се използват за изпълнение на дейности от местно значение в съответното населено място.
(6) Показателите за разходи по чл. 45, ал. 1, т. 2, букви „а“ – „д“ от Закона за публичните финанси се определят въз основа на обективни критерии, определени с наредбата по чл. 82, ал. 1 от Закона за публичните финанси, а капиталовите разходи по чл. 45, ал. 1, т. 2, буква „е“ от Закона за публичните финанси се определят въз основа на актуални данни за състоянието на социалната и техническата инфраструктура в района или в населеното място, изготвени от звеното по устройство на територията, съвместно с кмета на района, с кмета на кметството или с кметския наместник, като се вземат предвид и проектите, които се изпълняват със средства от Европейския съюз.“
Преходни и заключителни разпоредби § 4. В Закона за административно-териториалното устройство на Република България (обн., ДВ, бр. 63 от 1995 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 51 от 1996 г.; изм., бр. 27, 33 и 154 от 1998 г., бр. 10 и 69 от 1999 г., бр. 57 от 2000 г., бр. 67 и 80 от 2003 г., бр. 46 от 2005 г., бр. 63 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 9 и 95 от 2011 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 19, 98 и 107 от 2014 г., бр. 39 и 57 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. Кметство е населено място с население над 350 души с постоянен адрес.“
2. В чл. 15 ал. 1 се изменя така: „(1) Територия на кметството е територията на населеното място.“
3. Членове 16 и 17 се отменят.
4. Член 31 се изменя така: „Чл. 31. Населено място – кметство, което към деня на обнародването на указа на президента на републиката за насрочване на общи избори за общински съветници и за кметове не отговаря на изискването на чл. 14, загубва статута си на кметство.“ § 5. (1) Населените места, които към деня на обнародването на указа на президента на републиката за насрочване на общи избори за общински съветници и за кметове отговарят на изискването на чл. 14 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, придобиват статут на кметство и в тях се произвеждат избори за кметове на кметства едновременно с произвеждането на избори за общински съветници и за кметове.
(2) Кметските наместници в населените места, които към деня на влизането в сила на този закон отговарят на изискванията на чл. 14 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, продължават да изпълняват правомощията си до полагане на клетва от новоизбрания кмет на кметство.
(3) При предсрочно прекратяване на пълномощията на кметски наместник в населено място по ал. 2 кметът на общината може да назначи нов кметски наместник. § 6. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 71 от 2020 г.) в § 3, ал. 1 след думите „13 март 2020 г.“ се добавя „съответно на извънредната епидемична обстановка“. § 7. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г., бр. 59, 63 и 92 от 2007 г., бр. 54, 70 и 100 от 2008 г., бр. 10, 17, 19 и 41 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 15 и 19 от 2011 г., бр. 45 и 91 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 65 от 2013 г.; изм., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 98 и 105 от 2014 г., бр. 13 и 43 от 2016 г., бр. 13 и 96 от 2017 г., бр. 77 от 2018 г. и бр. 60, 61 и 94 от 2019 г.) в чл. 8 се правят следните изменения: 1. В ал. 5 изречение второ се заличава.
2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Кметовете на райони, кметовете на кметства, кметските наместници или определени от тях служители от съответната администрация се включват в състава на комисиите по провеждането на търговете или конкурсите в случаите, в които предоставянето под наем, под аренда или разпореждането с имоти на територията на района или на съответното населено място се извършва от кмета на общината, както и в комисиите за възлагане изпълнението на дейности и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти от горските територии в съответното населено място – общинска собственост.“ § 8. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35, 53 и 98 от 2014 г., бр. 79 от 2015 г., бр. 39, 57, 85 и 97 от 2016 г., бр. 20 и 85 от 2017 г., бр. 94 и 102 от 2018 г., бр. 17, 21, 29, 34, 60 и 61 от 2019 г. и бр. 88 от 2020 г.) в чл. 463, ал. 1 думите „чл. 16, т. 1“ се заменят с „чл. 14“. § 9. В Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 101 от 2015 г. и бр. 1 от 2019 г.) в § 149 от преходните и заключителните разпоредби думите „1 януари 2021 г.“ се заменят с „1 януари 2023 г.“.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 10 декември 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
За председател на Народното събрание: Емил Христов
|
Административният съд – София област, седми състав, на основание чл. 189, ал. 1, чл. 191, ал. 2, чл. 192 и чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 и с чл. 196, с чл. 157, ал. 1, пр. 2 и чл. 163 АПК съобщава, че в Административния съд – София област, е образувано адм.д. № 1049/2016 г. по описа на съда по протест на Окръжна прокуратура – София, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 7.02.2017 г. от 10 ч. и по което предмет на оспорване е чл. 41, ал. 1 и чл. 19, т. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общинския съвет – гр. Пирдоп. Конституирани страни в производството са: оспорващ – Окръжна прокуратура – София, и административен орган – Общински съвет – гр. Пирдоп.
|
Закон за ратифициране на международен договор (LOA) BU-B-UCB, „Материали, доставка на оборудване, софтуерни актуализации, услуги и обучение за поддръжка на Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции (Material, Supply Equipment, Software Updates, Services and Training to support the Ultimate Building Machine)“
УКАЗ № 291
На основание чл.98, т.4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ратифициране на международен договор (LOA) BU-B-UCB, „Материали, доставка на оборудване, софтуерни актуализации, услуги и обучение за поддръжка на Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции (Material, Supply Equipment, Software Updates, Services and Training to support the Ultimate Building Machine)“, приет от 44-то Народно събрание на 13 декември 2019 г.
Издаден в София на 16 декември 2019 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Данаил Кирилов
ЗАКОН за ратифициране на международен договор (LOA) BU-B-UCB, „Материали, доставка на оборудване, софтуерни актуализации, услуги и обучение за поддръжка на Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции (Material, Supply Equipment, Software Updates, Services and Training to support the Ultimate Building Machine)“
Член единствен. Ратифицира международен договор (LOA) BU-B-UCB, „Материали, доставка на оборудване, софтуерни актуализации, услуги и обучение за поддръжка на Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции (Material, Supply Equipment, Software Updates, Services and Training to support the Ultimate Building Machine)“, подписан на 16 август 2019 г. в САЩ и на 27 ноември 2019 г. в Република България.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 13 декември 2019 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева
|
Постановление № 340 от 30 декември 2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на външните работи
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 340 ОТ 30 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на външните работи
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Устройствен правилник на Министерството на външните работи.
Заключителни разпоредби § 1. Отменя се Устройственият правилник на Министерството на външните работи, приет с Постановление № 161 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2008 г.; изм., бр. 83 от 2009 г.). § 2. В Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за организация и координация по въпросите на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 35 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 53 и 64 от 2008 г. и бр. 34, 71, 78 и 83 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6, ал. 13 думите „по чл. 58 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“.
2. В чл. 10, ал. 1, т. 9 думите „по чл. 226 или 227 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят с „по чл. 258 – 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.
3. В чл. 18: а) в ал. 1 думите „по чл. 226 или 227 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят с „по чл. 258 – 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз“; б) в ал. 2 думите „по чл. 226 и 227 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят с „по чл. 258 – 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз“; в) в ал. 3, т. 1 думите „съгласно чл. 39 от Устройствения правилник на Министерството на външните работи в случаите на производство по чл. 227 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят със „съгласно чл. 31 от Устройствения правилник на Министерството на външните работи в случаите на производство по чл. 259 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.
4. В чл. 19: а) основният текст на ал. 1 се изменя така: „(1) Дирекция „Европейско право и процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз“ осъществява съдействие по въпросите на европейското право и организира осъществяването на процесуалното представителство и правната защита на Република България пред съдебните институции на Европейския съюз, като:“; б) създава се нова т. 1: „1. разработва анализи и становища по правните аспекти на членството в ЕС;”
в) в т. 3 думите „Съда на Европейските общности“ се заменят със „Съда на Европейския съюз“, а думите „Първоинстанционния съд“ се заменят с „Общия съд“; г) досегашните т. 1 – 8 стават съответно т. 2 – 9.
5. В чл. 23: а) в ал. 1 думите „по чл. 226 – 228 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят с „по чл. 258 – 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз“; б) в ал. 2 думите „по чл. 227 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят с „по чл. 259 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.
6. В чл. 24, ал. 1 думите „по чл. 230 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят с „по чл. 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.
7. В чл. 24а, ал. 1 думите „по чл. 232 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят с „по чл. 265 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.
8. В чл. 24б, ал. 1 думите „по чл. 235 във връзка с чл. 288 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят с „по чл. 268 във връзка с чл. 340 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.
9. В чл. 24г, ал. 1 думите „по чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят с „по чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.
10. В чл. 28, т. 11 думите „по чл. 226 и 227 от Договора за създаване на Европейската общност“ се заменят с „по чл. 258 – 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз“.
11. Член 29 се изменя така: „Чл. 29. Дирекция „Европейски съюз“ подпомага министъра на външните работи при провеждането на единна и съгласувана политика на Република България в рамките на Европейския съюз, като изпълнява следните функции: 1. подготовка на позиции на Република България за участие в заседанията на Европейския съвет на ниво държавни и правителствени ръководители, както и в заседанията на Съвета „Общи въпроси“; 2. координация в рамките на Министерството на външните работи с оглед осигуряване на единната национална позиция и отстояване на националния интерес при участието на Република България в работата на различните формати на Съвета на Европейския съюз; 3. участие в националния координационен механизъм по подготовка и одобряване на рамкови позиции по въпросите, които се разглеждат от структурите на Съвета на Европейския съюз на работно и политическо ниво; 4. предоставяне на Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз на приетите позиции във връзка с участието на страната в Европейския съвет, в Съвета „Общи въпроси“ и в останалите формати на Съвета на Европейския съюз; 5. съгласуване и изпращане на указания до Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз за участие в работата на Комитета на постоянните представители в двата формата – Корепер I и Корепер II; 6. осигуряване единството на позициите на Република България в различните институции на Европейския съюз; 7. съгласуване на националната позиция и участието на Република България в преговорите със страните, преговарящи за членство, и със страните кандидати; даване указания на Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз по въпросите на политиката на разширяване на Европейския съюз; 8. координация на двустранните отношения с държавите – членки на Европейския съюз, в рамките на установеното европейско сътрудничество; 9. взаимодействие, включително изготвяне и изпращане на позиции и указания, с българските дипломатически представителства в държавите членки и в трети страни по въпроси, касаещи отстояването на националните интереси на Република България в Европейския съюз; 10. провеждане на двустранни и многостранни консултации с държавите членки на равнище директори по европейски въпроси по актуални теми в дневния ред на Европейския съюз; 11. разработване на позиции, анализи и становища за участието на Република България в преговорите в органите на Съвета (Корепер I и Корепер II, работни групи) по: а) институционални въпроси на Европейския съюз, бъдещото развитие на съюза, прилагане на Договора от Лисабон; б) бюджетни въпроси и финансова перспектива на Европейския съюз съгласувано с Министерството на финансите; в) хоризонтални и политически въпроси на Европейския съюз – приоритети на председателствата; г) финансови инструменти на политиката на разширяване на Европейския съюз (предприсъединителна помощ за страните, преговарящи за членство, и страните кандидати); д) договорни отношения на Европейския съюз със страните, преговарящи за членство, и страните кандидати (споразуменията за стабилизиране и асоцииране) съгласувано с компетентните ведомства; е) стратегиите и новите направления в политиките на Европейския съюз, както и координиране на единна национална позиция по тях, в т.ч. общата енергийна политика на Европейския съюз и политиката по промяна на климата и други секторни политики; ж) външните измерения на секторните политики на Европейския съюз; з) Икономически и валутен съюз.”
12. В приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. Съвет „Общи въпроси“ и Съвет „Външни работи“ – министърът на външните работи“.
13. В приложение № 3 към чл. 7, ал. 1 на ред „Работна група № 26“ думите „Международно сътрудничество за развитие“ се заменят с „Политика за развитие“.
14. Навсякъде в постановлението думите „дирекция „Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз“ се заменят с „дирекция „Европейско право и процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз“. § 3. В Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2004 г., бр. 58, 74 и 78 от 2005 г., бр. 24, 40 и 46 от 2006 г., бр. 11, 46, 61, 88 и 100 от 2007 г., бр. 3, 34, 37, 52, 64, 71, 91 и 108 от 2008 г. и бр. 2, 3, 18, 34, 44, 80, 83, 84, 85 и 90 от 2009 г.), на ред А4 след думите „главен директор на главна дирекция“ се добавя „генерален директор“. § 4. В чл. 12 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приета с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46 и 72 от 2004 г., бр. 83 от 2005 г., бр. 28 от 2006 г., бр. 64 и 71 от 2008 г. и бр. 2, 18, 34 и 83 от 2009 г.), се създава ал. 4: „(4) Алинея 1, т. 3 букви „б“ и „в“ не се прилагат за Министерството на външните работи.“ § 5. В приложение № 4 към чл. 2, т. 3 от Постановление № 46 на Министерския съвет от 2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (обн., ДВ, бр. 18 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 36, 64, 81, 85, 89, 90 и 93 от 2009 г.; попр., бр. 95 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2009 г.) на ред 5 след думите „парламентарен секретар в кабинета на министър“ се поставя точка и запетая и се добавя „говорител на Министерството на външните работи“.
Министър-председател: Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Министерството на външните работи
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С правилника се урежда функционирането на дипломатическата служба в съответствие със Закона за дипломатическата служба.
Чл. 2. (1) Министерството на външните работи, наричано по-нататък „министерството“, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, ул. „Александър Жендов“ 2.
(2) Министерството на външните работи е организирано в дирекции и други структурни звена, включително задгранични представителства, които подпомагат министъра на външните работи при осъществяване на правомощията му.
Глава втора
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
Раздел I
Общи положения Чл. 3. Министърът на външните работи, наричан по-нататък „министъра“, ръководи и представлява Министерството на външните работи.
Чл. 4. При осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти на нормативни актове и при изпълнението на правомощията си министърът се подпомага от трима заместник-министри, постоянен секретар и административен секретар.
Раздел II
Правомощия на министъра Чл. 5. (1) Министърът на външните работи: 1. осъществява външната политика на Република България в отношенията й с други държави и осигурява поддържането и развитието на политическия диалог, политиката на сигурност и сътрудничеството в търговско-икономическата, финансовата, културната, научната област и в други области; 2. поддържа и развива дипломатическите и консулските отношения на Република България с други държави; 3. ръководи работата на задграничните представителства на Република България и координира дейностите по линия на други министерства и ведомства в чужбина; 4. поддържа отношения с акредитираните в Република България чуждестранни представителства и мисии на международните организации и контролира изпълнението на международноправните задължения на Република България към тях като приемаща страна; 5. осъществява представителството на Република България в международните правителствени организации, в които тя членува или се ползва с определен статут; 6. утвърждава целите, позициите, състава и отчетите за дейността на българските делегации, с изключение на правителствените делегации, които участват в работата на: а) международните организации, в които Република България членува или се ползва с определен статут; б) международните дипломатически и други конференции, провеждани под егидата на международните организации; 7. съгласувано с компетентните министри и ръководители на ведомства подготвя и води преговорите за присъединяване на Република България към многостранни междуправителствени организации и многостранни структури и утвърждава целите, позициите и задачите на страната при участие в тях; 8. координира и участва в подготовката, сключването и изпълнението на международни договори; 9. извършва регистрацията в Организацията на обединените нации (ООН) и съхранява сключените от българската държава международни договори; 10. защитава правата и интересите на българската държава и на българските граждани и юридически лица в чужбина; 11. предприема дипломатически действия за опазване на българското културно-историческо наследство и паметници в чужбина; наблюдава и направлява дейността на „Ефория за подпомагане на българския манастир „Свети Георги Зограф“ и скита „Достойно ест“; 12. оказва съдействие на дейността на български институти в чужбина в областта на науката, образованието, културата и информацията; 13. защитава правата и свободите на лицата, принадлежащи към българските общности зад граница, в съответствие с международноправните норми в тази област и с интересите на страната; 14. осъществява междуведомствената координация в областта на външната политика и международната дейност на Република България, като: а) взаимодейства с висшите органи на държавната власт в осъществяването на правомощията им в областта на външната политика и международната им дейност; координира и участва в подготовката и провеждането на посещенията на държавни и правителствени делегации на най-високо и високо равнище в Република България и в чужбина; б) взаимодейства с другите министри и ръководители на ведомства по въпросите, свързани с осъществяваното от тях международно сътрудничество, и координира посещения на делегации на равнище министър в Република България и в чужбина с оглед осигуряване на външнополитическите интереси и приоритети на страната; 15. ръководи и контролира цялостната дейност по участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз (ЕС) и участието на страната в неговата дейност, като: а) представлява Република България и участва в работата на Съвета „Общи въпроси“ и Съвета „Външни работи“; б) дава указания на Постоянното представителство на Република България към ЕС в Брюксел във връзка с участието на страната в различните органи и институции на ЕС на основата на съгласуваните цели и позиции в рамките на съществуващия и регламентиран със специална уредба координационен механизъм; в) в рамките на своята компетентност внася в Министерския съвет проекти на решения по въпросите, свързани с участието на Република България в работата на ЕС и във връзка с целите и позициите на страната в различните формати на Съвета на ЕС; г) ръководи разработването и осъществяването на националните външнополитически стратегии, планове и програми в съгласуваност с общите политики, стратегии, програми, планове и инструменти на ЕС; 16. ръководи, координира и контролира политиката на Република България в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО); 17. организира подбора, квалификацията, кариерното развитие и ротацията на служителите в дипломатическата служба, както и подбора и представянето на български граждани за служители или експерти в международни правителствени организации; 18. определя временния дипломатически ранг на служителите от други министерства и ведомства за срока на мандата им в задграничните представителства на Република България; 19. участва в работата на Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на Република България и на Съвета по сигурността към Министерския съвет; 20. упражнява правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала, на които е принципал; 21. определя състава на Атестационната комисия и на дисциплинарния съвет в дипломатическата служба; 22. изпълнява и други функции, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) Министърът на външните работи или оправомощен от него заместник-министър, изпълняващ функциите на председател на Съвета по европейските въпроси: 1. координира изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС; 2. координира изготвянето на оперативни документи, свързани с изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС; 3. координира изготвянето и съгласуването на проектите на рамкови позиции по въпросите, които се разглеждат от Европейския съвет, Съвета на ЕС и спомагателните му органи, както и в процеса на комитология; 4. координира изготвянето и съгласуването на проектите на позиции за заседанията на Европейския съвет и на Съвета на ЕС; 5. ръководи заседанията на Съвета по европейските въпроси; 6. осъществява общия контрол по функционирането на координационния механизъм по европейските въпроси; 7. координира дейността на работните групи към Съвета по европейските въпроси и на звената по европейските въпроси към министерствата и другите администрации; 8. формулира и поставя пред Съвета по европейските въпроси и пред Министерския съвет конкретни проблеми, свързани с членството на Република България в ЕС.
(3) При осъществяване на дейността си министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.
Раздел III
Политически кабинет Чл. 6. Министърът образува на свое пряко подчинение политически кабинет.
Чл. 7. В изпълнение на организационните, съвещателните и информационно-аналитичните си функции политическият кабинет: 1. събира, анализира и обобщава информацията, необходима за разработването на политически решения; 2. координира и контролира информацията и изпълнението на решенията в министерството; 3. осъществява връзките на министъра с обществеността; 4. обменя информация с политическите кабинети на другите министри за изпълнението на правителствената програма; 5. координира и разработва дългосрочни и средносрочни външнополитически приоритети и цели в съответствие с правителствената програма; 6. координира и разработва планове, стратегии, концепции, политики и програми в съответствие с методическите указания на администрацията на Министерския съвет относно стратегическото планиране и на Министерството на финансите относно програмното бюджетиране и взема участие в тяхното междуведомствено съгласуване; 7. подготвя изказвания на министъра и обобщени материали за дейността на дипломатическата служба.
Чл. 8. (1) Работата на политическия кабинет се организира от началника на кабинета.
(2) Началникът на кабинета: 1. осъществява връзките с администрацията на Министерския съвет, с министерствата и другите държавни органи, с политически и обществени организации и с граждани; 2. участва в заседанията по общи въпроси на координацията и информационната политика на правителството, организирани от началника на политическия кабинет на министър-председателя, и информира министъра за проведените обсъждания; 3. изготвя и координира програмата на министъра; 4. организира и контролира работата на експертните и техническите сътрудници към кабинета.
Чл. 9. (1) Заместник-министрите подпомагат министъра при изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба и при разработването, координацията и осъществяването на конкретни политики и програми в изпълнение на политическата програма на правителството.
(2) В рамките на делегираните им от министъра правомощия заместник-министрите: 1. осъществяват оперативното ръководство и контрол върху дейността на дирекциите в министерството и контролират работата на задграничните представителства във връзка с изпълнението на задачите, които са от компетентността им; 2. представляват министерството, заместват и подпомагат министъра в дейността му, когато и както са упълномощени от него и според неговите указания; 3. изпълняват и други служебни задачи, възложени им от министъра.
Чл. 10. Парламентарният секретар: 1. организира връзките на министъра с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии на Народното събрание и при необходимост го представлява пред тях; 2. осигурява свързаните с работата на министерството материали от дейността на Народното събрание и неговите комисии; 3. участва в разработването на проекта на законодателна програма на министерството и координира изпълнението й от Народното събрание; 4. дава периодично информация за датите, обсъжданите въпроси и решенията на комисиите и подпомага началника на политическия кабинет при формулирането на конкретните задачи на кабинета и администрацията на базата на тази информация; 5. следи всички законодателни инициативи, отнасящи се до дейността на министерството, и информира министъра за тях, събира и предоставя обратна информация за ефекта от прилагането на приетото от Народното събрание законодателство; 6. координира и отговаря за подготовката на участието на министъра в парламентарния контрол на Народното събрание; 7. следи заседанията на Европейския парламент, поддържа връзка с българските членове в парламента и своевременно информира министъра за събития, теми и дискусии, от които министерството е заинтересувано; 8. подпомага парламентарните комисии и групи за приятелство при осъществяване на тяхната международна дейност.
Чл. 11. Говорителят на министерството: 1. изразява според указанията на министъра публично позициите на Република България по въпроси на външната политика на страната и по актуални международни въпроси; 2. подпомага министъра при осъществяването на политическите публични изяви; 3. координира медийните изяви на министъра, на членовете на политическия кабинет, на служителите на министерството и на ръководителите на задграничните представителства; 4. координира редовното предоставяне на актуална информация и материали от структурните звена в министерството и от задграничните представителства във връзка с формулирането на позиции на Република България по актуални въпроси на външната политика и международните отношения.
Раздел IV
Съвещателни органи Чл. 12. (1) Колегиумът е съвещателен орган към министъра по въпросите на дипломатическата служба със състав и компетентност, определени в Закона за дипломатическата служба.
(2) Подготовката на заседанията на колегиума се координира от постоянния секретар.
Чл. 13. (1) Атестационната комисия е съвещателен орган към министъра по въпросите на кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията в дипломатическата служба.
(2) Съставът, компетентността и организацията на заседанията на Атестационната комисия са определени със Закона за дипломатическата служба.
Раздел V
Постоянен секретар Чл. 14. (1) Най-високата професионална дипломатическа длъжност в министерството е постоянният секретар.
(2) Постоянният секретар: 1. подпомага министъра при изпълнението на неговите функции по чл. 6, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба; 2. координира и контролира функционирането на дипломатическата служба и взаимодействието на нейните структурни звена; 3. координира разработването и осъществяването на концепции, стратегии, планове, политики, програми и проекти и изготвянето на отчети за тяхното изпълнение; 4. координира изготвянето на годишния доклад за дейността на министерството в изпълнение на стратегическите цели и приоритети от правителствената програма, както и годишния отчет за състоянието на администрацията по Закона за администрацията; 5. участва заедно с главните секретари на другите министерства в работата по общата координация и планиране, организирани от главния секретар на Министерския съвет; 6. координира подготовката и представянето на документите за участието на министъра в заседанията на Министерския съвет при условия и по ред, определени с вътрешни правила, утвърдени от министъра; 7. участва в работата на колегиума и подготвя дневния му ред по въпросите на организацията и дейността на дипломатическата служба; 8. утвърждава образци на документи в дипломатическата служба; 9. утвърждава указания за изработването на вътрешни правила за организацията на работата на задграничните представителства; 10. съдейства за спазването на принципите на професионалното кариерно развитие на служителите в дипломатическата служба; 11. предлага на министъра проект на длъжностното разписание и утвърждава длъжностните характеристики; 12. прави предложения до министъра за: а) назначаване, преназначаване и прекратяване на правоотношенията на служителите от дипломатическата служба; б) предсрочно прекратяване на дългосрочната командировка на служители в дипломатическата служба по реда на чл. 68 от Закона за дипломатическата служба; в) нотифициране в дипломатически ранг; г) даване на ранг „пълномощен министър“ и „посланик“; 13. предлага на министъра проект на наредба за условията и реда за атестиране на дипломатическите служители след обсъждане в колегиума; 14. организира процеса на периодично атестиране и на ротация; 15. утвърждава плановете за подготовка на ръководителите на задгранични представителства; 16. свиква заседанията на Атестационната комисия и определя дневния им ред; 17. предлага служители, които да участват в заседанията на Атестационната комисия без право на глас.
Раздел VI
Административен секретар Чл. 15. Административният секретар подпомага министъра по административните, стопанските, финансовите и техническите въпроси, като: 1. отговаря за осигуряване на необходимите условия за функциониране на дипломатическата служба; 2. координира и контролира дейността по управлението на държавната собственост, предоставена на министерството; 3. създава условия за обработването и съхраняването на документите и опазването на класифицираната информация в дипломатическата служба; 4. организира разпределянето на кореспонденцията между дирекциите и другите звена на министерството; 5. контролира изпълнението на мерките за безопасност в Централното управление на министерството и в задграничните представителства; 6. изпълнява и други функции, възложени му от министъра.
Раздел VII
Генерални директори, юридически съветник, посланици за специални поръчения и специални координатори Чл. 16. (1) Министърът определя със заповед четирима генерални директори измежду директорите – по политическите въпроси – политически директор, по глобалните въпроси, по въпросите на ЕС и по юридическите въпроси, и им възлага координиращи функции в разработването и изпълнението на политики и програми.
(2) Генералният директор по юридическите въпроси е на пряко подчинение на министъра и е негов юридически съветник.
Чл. 17. Министърът назначава със заповед посланици за специални поръчения и специални координатори за изпълнение на определени външнополитически задачи и определя техните правомощия.
Раздел VIII
Взаимоотношения на министъра с другите държавни органи Чл. 18. (1) Министърът осъществява своите правомощия във взаимодействие с другите министри и органи на изпълнителната власт, с Народното събрание и с Президента на Република България за провеждане на единната държавна външна политика.
(2) Министърът координира: 1. националното участие и изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС в областите на Общата външна политика и политика за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана, както и от членството в ООН, НАТО и други международни организации и коалиции; 2. международното сътрудничество в търговско-икономическата, финансовата, културната и научната област, осъществявано от другите държавни органи, които задължително съгласуват с него подготовката на решения и действията си, оказващи въздействие върху външнополитическите интереси и ангажименти на страната.
(3) Министърът издава актове съгласувано с други министри и съгласува издаваните от тях актове в случаи, определени със закон или с постановление на Министерския съвет.
(4) Министърът сам или съвместно с други министри разработва и внася за приемане от Министерския съвет: 1. проекти на международни договори, конвенции и спогодби; 2. проекти на нормативни актове, разпореждания и решения.
(5) Министърът внася предложения за назначаване на извънредни и пълномощни посланици, постоянни представители при международните организации, генерални консули и почетни консулски длъжностни лица на Република България в чужбина.
(6) Министърът представя в Министерския съвет годишни доклади за дейността на министерството в изпълнение на стратегическите цели и приоритети от правителствената програма.
(7) Министърът представя в Министерския съвет и в Министерството на финансите проектите за програмен бюджет на министерството, както и 6-месечните и годишните отчети за неговото изпълнение в Народното събрание и в Сметната палата.
Глава трета
СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО
Раздел I
Общи положения Чл. 19. (1) Министерството е структурирано в 24 дирекции и инспекторат.
(2) В структурата на министерството по ал. 1 се включват и задграничните представителства на Република България в чужбина.
(3) Общата численост на персонала в организационните структури и административните звена по ал. 1 е 1470 щатни бройки.
(4) Числеността на отделните организационни структури и административни звена по ал. 1 е посочена в приложение № 1.
Чл. 20. Министърът утвърждава структурата на административните и структурните звена, включително създаването на отдели и сектори, единното длъжностно разписание, вкл. длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите и работните заплати.
Раздел II
Дирекция „Вътрешен одит“ Чл. 21. (1) Дирекция „Вътрешен одит“ е на пряко подчинение на министъра и осъществява вътрешния одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
(2) Дирекция „Вътрешен одит“ осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в министерството, включително на разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен към министъра, в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
(3) Директорът на дирекция „Вътрешен одит“ докладва пряко на министъра.
(4) Дирекция „Вътрешен одит“ осъществява следните дейности: 1. планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, стандартите за вътрешен одит в публичния сектор, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на вътрешния одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор; 2. изготвя на базата на оценка на риска тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от министъра; 3. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент за даване на увереност, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и процедури, вид и обем на проверките; 4. дава независима и обективна оценка на министъра за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол; 5. оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска, въведени от министъра; 6. проверява и оценява: съответствието на дейността със законодателството, вътрешните актове и договори; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията, както и ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите; 7. консултира министъра по негово искане, като дава съвети, мнения и други с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контрола, без да поема управленска отговорност за това; 8. представя и обсъжда с министъра и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и докладва за тях; 9. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, подпомага министъра при изготвянето на план за действие и извършва проверки за проследяване изпълнението на препоръките; 10. изготвя и представя на министъра годишно обобщена информация по образец, утвърден от министъра на финансите, за дейността по вътрешен одит в съответствие с чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор; 11. предлага на министъра план за повишаване квалификацията на вътрешните одитори и осъществява контакти с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики.
Раздел III
Инспекторат Чл. 22. (1) Инспекторатът осъществява административен контрол върху дейността на министерството, включително второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Инспекторатът е пряко подчинен на министъра.
(2) Организацията на дейността, условията и редът за осъществяване функциите на инспектората се определят с утвърдени от министъра вътрешни правила.
(3) Инспекторатът изпълнява функциите по чл. 46 от Закона за администрацията, като: 1. извършва проверки и анализира организацията и ефективността на административната дейност на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра; 2. анализира причините и условията за констатираните слабости и нарушения и предлага мерки за отстраняването им и за подобряване на работата; 3. следи за изпълнението на индивидуалните административни актове на министъра и на ръководителите на създадените към министъра други административни звена, включително второстепенните разпоредители с бюджетни кредити; 4. осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси; 5. събира и анализира информация и извършва проверки по своя инициатива за установяване на нарушения, възможни прояви на корупция и конфликт на интереси и неефективна работа на администрацията; 6. прави предложения за нови или за изменение на вътрешноведомствени актове, регламентиращи организацията на работата и дейността на администрацията; 7. извършва проверки и изготвя писмени отговори по постъпили в министерството молби и сигнали срещу незаконни или неправомерни действия или проявено бездействие на служители на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити; 8. при констатирани нарушения на трудовата дисциплина и неизпълнение на служебните задължения може да изготвя предложения до министъра за образуване на дисциплинарни производства; 9. при констатиране на нарушения и пропуски с финансови и/или имуществени последици прави предложения до министъра за отнасянето им до съответните компетентни дирекции и органи; 10. извършва последващи проверки за изпълнението на дадените задължителни указания от извършените проверки; 11. изпраща информация в оперативен порядък по искане на дирекция „Главен инспекторат“ на Министерския съвет; 12. осъществява и други функции във връзка с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени му от министъра.
(4) При осъществяване на своите функции служителите от инспектората имат право да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от проверяваните лица, които са необходими за извършване на проверките. Служителите в министерството и в създадените към министъра други административни звена, включително второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, са длъжни да оказват пълно съдействие на инспекторите при осъществяване на функциите им.
(5) Главният инспектор представя ежегоден отчет на министъра за дейността на Инспектората през съответната година.
Раздел IV
Обща администрация Чл. 23. Общата администрация е организирана във: 1. дирекция „Човешки ресурси“; 2. дирекция „Канцелария и архив“; 3. дирекция „Финансово-стопански дейности“; 4. дирекция „Управление на собствеността“; 5. дирекция „Защита на дейността и информацията“.
Чл. 24. Дирекция „Човешки ресурси“: 1. подпомага министъра в процеса на планиране и осъществяване на подбора и квалификацията на служителите на министерството, включително на задграничните представителства; 2. подпомага постоянния секретар при изпълнението на функциите му по чл. 14, ал. 2, т. 10 – 16; 3. поддържа кадрова информационна система и картотека със служебните досиета, включващи личните и кадровите дела на служителите в министерството; 4. следи за съответствието на езиковата квалификация на служителите в министерството с изискванията на Закона за дипломатическата служба; 5. осигурява работата на атестационната комисия, като внася за обсъждане постъпилите предложения за повишаване в дипломатически ранг на дипломатическите служители; 6. осигурява технически процеса на назначаване и преназначаване на дипломатическите служители и административно-техническите служители на длъжности в министерството и в задграничните представителства в рамките на годишната ротация, подготвя и представя за подпис на министъра съответните документи; 7. изготвя становища за промени в структурата и състава на структурните звена в дипломатическата служба съгласувано с техните ръководители; 8. подготвя и оформя документите, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите и служебните правоотношения; 9. разработва проекти на длъжностното разписание, поименното разписание на длъжностите и работните заплати на служителите в министерството; 10. издава и заверява служебните и трудовите книжки и удостоверения за служебен и трудов стаж на служителите в министерството; 11. осигурява методическо и организационно съдействие при дейността по разработване и актуализиране на длъжностните характеристики и организира атестирането на служителите в администрацията; 12. осъществява дейности в рамките на своята компетентност по привеждане в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения за възстановяване на работа на служители, на които прекратяването на трудовото или служебното правоотношение с министерството е било признато за незаконно; 13. координира и осъществява организацията по подбора на кандидатури и номинирането на български граждани за работа в международните правителствени организации и в структурите на ЕС като командировани национални експерти и поддържа база данни за тях; 14. осъществява подготовката на служителите за дългосрочно командироване; 15. осигурява координация и организационно съдействие при преназначаването на служителите след приключване на задграничния мандат.
Чл. 25. Дирекция „Канцелария и архив“: 1. организира, осъществява и контролира движението на входящата, изходящата и вътрешната кореспонденция в министерството с изключение на кореспонденцията на определени от министъра структурни звена със самостоятелни деловодства; 2. комплектува, обработва, съхранява и организира използването на документите от архивния фонд на министерството, както и на лични фондове; 3. оказва методическа помощ и контрол върху деловодната и архивната работа в структурните звена на министерството със самостоятелни деловодства и на дипломатическите и консулските представителства; 4. комплектува, обработва и предоставя за ползване библиотечния фонд на министерството; 5. приема, обработва и препраща до компетентните структурни звена в министерството или до други държавни учреждения получените чрез приемната на министерството писма, жалби, сигнали и молби на граждани и следи за своевременното изпращане на обратна информация и отговори до подателите.
Чл. 26. Дирекция „Финансово-стопански дейности“: 1. организира, ръководи и осъществява финансово-счетоводната и материалната отчетност в министерството и в задграничните представителства; 2. организира и ръководи финансово-счетоводната и материалната отчетност във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра; 3. участва в рамките на своята компетентност при изготвянето на бюджетните прогнози и програмния бюджет на министерството, бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра и консолидирания бюджет; 4. в рамките на своята компетентност извършва текущ контрол за законосъобразното и целесъобразното разходване на паричните средства и материалните ресурси; 5. контролира и анализира изпълнението на утвърдените бюджети и финансирането на министерството и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра; 6. съобразно утвърдените бюджетни кредити осигурява финансово издръжката на министерството, в т.ч. на второстепенните разпоредители; 7. контролира изпълнението на утвърдените разчети на капиталовите разходи въз основа на поименни списъци за основен ремонт и за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи, изготвени от компетентните дирекции; 8. подпомага извършването на проверки на бюджетната дисциплина, финансово-счетоводната дейност и материалната отчетност на задграничните представителства и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити; 9. съставя финансовите отчети на определени от министъра задгранични представителства, в които няма командировани служители за завеждащ финансово-административна служба; 10. съставя финансови и консолидирани отчети, оборотни ведомости и баланс на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, които се предоставят на Министерството на финансите и на Сметната палата; 11. участва в съставянето на отчетите за изпълнението на програмния бюджет; 12. в рамките на своята компетентност участва в подготовката и съгласуването на проекти на актове на министъра и проекти на нормативни актове, внасяни от министъра в Министерския съвет; 13. осигурява съхраняването на счетоводните и другите документи съгласно нормативните изисквания; 14. осъществява дейности в рамките на своята компетентност по отношение на административното обслужване на граждани и юридически лица; 15. осъществява дейности в рамките на своята компетентност по отношение на финансовите задължения на министерството за привеждане в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения; 16. организира и осъществява инвентаризацията на активите на министерството; 17. упражнява предварителен контрол за законосъобразност и добро финансово управление на структурите, програмите и дейностите в дипломатическата служба и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, като: а) извършва конкретни проверки на всички документи и действия преди вземане на решение за поемане на задължение и/или извършване на разход, получаване на приход; б) участва при подготовката и изготвя становища по проекти на закони и други нормативни и ненормативни актове, анализира резултатите от прилагането на актовете, свързани с дейността на министерството и състоянието на системите за финансово управление и контрол; в) участва в комисии и работни групи при изготвянето на доклади, свързани с функционирането на системите за финансово управление и контрол, прилагани в министерството; г) при възникване на необходимост предлага актуализиране на утвърдените вътрешни правила за осъществяване на предварителния контрол и прилагането на системите за двойния подпис.
Чл. 27. Дирекция „Управление на собствеността“: 1. подпомага министъра при осъществяване на дейностите по придобиване, управление и разпореждане с недвижими имоти и движими вещи – държавна собственост, на територията на Република България и в чужбина: 2. поддържа и актуализира единна база данни за имотите – държавна собственост, на територията на Република България и в чужбина, предоставени за управление на министерството; 3. осъществява дейността по управление на ведомствения жилищен фонд на министерството, поддържа регистър на имотите от ведомствения жилищен фонд, организира настаняването във ведомствения жилищен фонд и контролира изпълнението на сключените наемни договори; 4. изготвя поименните списъци за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи на територията на Република България и организира изпълнението им; 5. проучва необходимостта и изготвя предложения за реконструкции и ремонти (основни и текущи) на сградния фонд – държавна собственост, на територията на Република България и в чужбина, предоставен за управление на министерството, и при необходимост – на имотите, наети за нуждите на задграничните представителства; 6. изготвя поименните списъци за извършване на основен ремонт от задграничните представителства и организира и контролира изпълнението им съгласувано с другите компетентни дирекции в министерството; 7. организира и осъществява материално-техническото и транспортното обслужване, включително доставка на автомобили за нуждите на министерството и на задграничните представителства; 8. осигурява условия за прилагането на Закона за обществените поръчки и организира процедури по възлагане на обществените поръчки в министерството; 9. изготвя и предлага процедури, анализи и становища, свързани с провежданите в министерството и в задграничните представителства обществени поръчки по Закона за обществените поръчки, Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки; 10. осъществява процесуалното представителство пред съдилищата и други юрисдикции по дела, свързани с възлагане на обществени поръчки, по които страна е министерството или министърът; 11. осъществява дейности по изготвянето и сключването на договори от компетентността на дирекцията, по които страна е министерството; 12. съгласувано с другите компетентни дирекции в министерството извършва всички дейности, свързани с договаряне и предоговаряне на спогодби с чужди държави за взаимно предоставяне на имоти за нуждите на задграничните представителства; 13. подпомага министъра при изготвянето на необходимите документи и предложения до Междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната за придобиване и продажба, преотстъпване правото на управление, отдаване под наем и наемане на имоти извън страната.
Чл. 28. Дирекция „Защита на дейността и информацията“: 1. организира и контролира изпълнението на дейностите, свързани с физическата, техническата и противопожарната защита на задграничните представителства и на сградата на министерството; 2. упражнява контрол във връзка с обезпечаването на сигурността при отдаване под наем на имоти извън страната, наемане, закупуване или строителство на нови сгради и имоти за нуждите на задграничните представителства и при извършване на ремонтни дейности в тях съгласувано с другите компетентни дирекции в министерството; 3. ръководи дейността по организирането и пренасянето на дипломатическата поща между министерството и задграничните представителства; 4. осъществява надежден пренос на откритите и закритите съобщения, обменяни между министерството и задграничните представителства, в съответствие с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“; 5. подпомага осъществяването на комуникациите на Република България със задграничните представителства и криптографската защита на обменяната информация в съответствие с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“; 6. изгражда, развива, поддържа и администрира компютърните мрежи в министерството и в задграничните представителства; 7. разработва плана за привеждане на министерството в готовност за работа от мирно във военно време, изграждането и поддържането на военновременна автоматизирана система за управление на министерството; 8. организира и контролира дейностите по разработването на плановете за действие на задграничните представителства на Република България при извънредни обстоятелства и при привеждане в готовност за работа във военно време; 9. организира мероприятия по отбранително-мобилизационната подготовка и защита на служителите на министерството, членовете на техните семейства в страната и в чужбина; оказва съдействие на членовете на дипломатическия корпус, акредитирани в Република България, при бедствия, аварии, катастрофи и други кризисни ситуации; 10. организира и контролира работата с документите и информационните масиви, съдържащи класифицирана информация; 11. подпомага служителя по сигурността на информацията в изпълнение на задачите, свързани с прилагане на правилата относно видовете защита на класифицираната информация, в качеството на звено по сигурността на информацията.
Раздел V
Специализирана администрация Чл. 29. Специализираната администрация е организирана във: 1. дирекция „Политически въпроси“; 2. дирекция „Съседни страни“; 3. дирекция „Европейски страни“; 4. дирекция „Източна Европа, Кавказ и Централна Азия“; 5. дирекция „Азия, Африка, Австралия и Океания“; 6. дирекция „Америка“; 7. дирекция „ООН и глобални въпроси“; 8. дирекция „Политика за сигурност“; 9. дирекция „Права на човека“; 10. дирекция „Консулски отношения“; 11. дирекция „Европейски съюз“; 12. дирекция „Икономическо сътрудничество и регионални инициативи“; 13. дирекция „Международно сътрудничество за развитие“; 14. дирекция „Международно право“; 15. дирекция „Европейско право и процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз“; 16. дирекция „Правна“; 17. дирекция „Държавен протокол“; 18. дирекция „Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация“.
Чл. 30. (1) Дирекция „Политически въпроси“ подпомага министъра във: 1. ръководството и координацията на участието на Република България в Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС), включваща Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); 2. координацията при подготовката на национални позиции и участието в заседанията на Европейския съвет, Съвета „Общи въпроси“ и Съвета „Външни работи“, Комитета на постоянните представители към ЕС във формат 2 (Корепер II) по въпроси на ОВППС и на Комитета за политика и сигурност (КОПС); 3. изготвянето на позиции и инструкции до Постоянното представителство на Република България към ЕС и други задгранични мисии, при необходимост, по въпроси, свързани с ОВППС/ОПСО; 4. координацията на дейностите по линия на двустранната, регионалната и многостранната дипломация по въпроси на ОВППС/ОПСО от комплексен характер, както и по външнополитически инициативи и предложения, които могат да имат отражение върху ОВППС; 5. координацията с други ведомства и институции по външнополитически въпроси от обхвата на ОВППС/ОПСО; 6. изготвянето на становища и позиции по отношенията на ЕС със стратегически партньори; 7. ръководството и осигуряването на европейските кореспондентски мрежи за връзка и обмен на информации и позиции по въпросите на ОВППС/ОПСО между страните – членки на ЕС; 8. изработването и координирането на позиции по стратегически въпроси на външната политика на Република България, свързани със сигурността в Югоизточна Европа; политиката на България в регионите на Черно море, Централна Азия и Средиземноморието; международни въпроси на сигурността, като Афганистан, Близкия изток, Иран; енергийната сигурност; борбата с тероризма и др.; 9. работните контакти, обмена на информация и сътрудничеството с държавни институции, научни институти и неправителствени организации при анализа на теми от стратегическа важност за външната политика на страната; 10. работните контакти със звената за планиране и анализ в министерствата на външните работи на държавите членки и в институциите на ЕС и НАТО и на други международни партньори на Република България.
(2) Директорът на дирекция „Политически въпроси“ е генерален директор – политически директор по смисъла на Закона за дипломатическата служба. Политическият директор отговаря за подготовката на националните позиции в областта на ОВППС, включително ОПСО, като осъществява координация на дирекциите от специализираната администрация и на други структурни звена в дипломатическата служба при подготовката на национални позиции и на участието в заседанията на Европейския съвет, на Съвета „Външни работи“ и на Комитета на постоянните представители към ЕС във формат 2 (Корепер II) по въпроси на ОВППС и на Комитета по политика и сигурност (КОПС).
(3) При осъществяване на функциите си политическият директор се подпомага от европейския кореспондент – началник на отдел „ОВППС“ в дирекция „Политически въпроси“. Европейският кореспондент съдейства за изработване на одобряваните от политическия директор позиции за националното участие в ОВППС и ОПСО, като за целта осъществява координация с Постоянното представителство на Република България към ЕС и с дирекциите от специализираната администрация на министерството, както и с други министерства и агенции при необходимост.
Чл. 31. (1) Дирекциите „Съседни страни“, „Европейски страни“, „Източна Европа, Кавказ и Централна Азия“, „Азия, Африка, Австралия и Океания“ и „Америка“ подпомагат министъра при: 1. формулирането и провеждането на политиката на Република България по отношение на страните от съответния регион и осъществяването на политическия диалог и сътрудничеството с тях в областта на политиката на сигурност, търговско-икономическата, финансовата, културната, научната област и в други области; 2. изработването на становища и позиции по политически въпроси относно двустранното сътрудничество с държавите от ресора на дирекцията и по актуални международни теми и проблеми, свързани със съответния регион; 3. подготовката и осъществяването на: а) посещения и срещи на равнище министър на външните работи, както и на високо и най-високо равнище; б) консултации с министерствата на външните работи на съответните държави; 4. подготовката и провеждането на преговори за сключване на междудържавни политически договори и други двустранни документи с политически характер със страните от съответния регион и тяхното изпълнение; 5. ръководството, планирането и оценяването на дейността на задграничните представителства на Република България в страните от съответния регион.
(2) Дирекциите по ал. 1: 1. самостоятелно или координирано с други дирекции на министерството изготвят информации, оценки, анализи и прогнози за външната политика на страните от съответния регион, вътрешнополитическото и икономическото им положение, състоянието на двустранните отношения, формулират позиции и предложения за по-нататъшно развитие на отношенията с тези държави; 2. координирано с дирекциите „Политически въпроси“, „Политика за сигурност“, „Европейски съюз“, „ООН и глобални въпроси“, „Права на човека“ и „Икономическо сътрудничество и регионални инициативи“ наблюдават работата на регионалните правителствени организации и инициативи от ресора на дирекцията, участват в механизмите и формите на сътрудничество с тези организации; подготвят материали и формулират позиции и предложения във връзка с техни инициативи; подготвят и координират участието в регионалните и международните форуми, в които Република България е представена, включително като държава – членка на ЕС; 3. изготвят и поддържат актуална базисна информация и анализи за позициите на всяка от страните – членки на ЕС, в ресора на дирекцията по основни въпроси на ЕС, съгласуват и обменят информации по тези въпроси с дирекциите „Политически въпроси“, „Европейски съюз“, „Политика за сигурност“, „Икономическо сътрудничество и регионални инициативи“, със задграничните представителства на Република България и с мисиите на тези страни в София; 4. изготвят становища и позиции за участие в работата на спомагателните органи на Съвета на ЕС и на органите в процеса на комитология по въпросите, свързани с ОВППС и външните отношения; 5. координират с дирекциите „Европейски съюз“, „Политически въпроси“, „Политика за сигурност“ и с други звена на министерството, а при необходимост – и с други министерства, въпросите, свързани с членството на Република България в ЕС и НАТО, които имат отношение към двустранното сътрудничество със страните – членки на ЕС и НАТО, от съответния регион; 6. съдействат за подготовката и осигуряването на участие в заседания на работните групи към Съвета на ЕС по въпроси от тяхна компетентност; 7. поддържат контакти с акредитираните в Република България дипломатически представителства на страните от съответния регион; 8. участват в провеждането на държавната политика по въпросите на българските общности зад граница; 9. координират и съдействат за развитие на сътрудничеството между правителството на Република България и регионите и провинциите на държавите с федерално устройство от ресора на дирекцията; 10. осъществяват координация и оказват съдействие на други министерства и ведомства по отношение на международната им дейност и на двустранното сътрудничество и обмен със страните от ресора на дирекцията в различните сфери от компетентността на съответното министерство или ведомство; 11. съгласувано със съответните министерства и ведомства участват във: а) подготовката и провеждането на сесии на междуправителствени смесени комисии за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество с държавите от съответния регион; б) подготовката и подписването на споразумения и програми за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката с държавите от ресора на дирекцията и осъществяването на предвидените в тях мероприятия.
Чл. 32. Дирекция „ООН и глобални въпроси“: 1. съдейства за формулирането и провеждането на политиката на Република България в Организацията на обединените нации (ООН) и нейните органи, програми и фондове, в специализираните агенции към ООН, както и в другите междуправителствени организации, международни конвенции и споразумения, за които отговаря; координира и подготвя участието на български делегации и представители в работата на техните органи и форуми; 2. изработва становища и позиции по политически въпроси от дневния ред на Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност с приоритетно внимание върху опазване на мира и сигурността в глобален и регионален мащаб, предотвратяване и урегулиране на конфликти, изграждане на мира, операции и мисии на ООН, реформата на ООН и нейното взаимодействие с регионални организации; 3. наблюдава и координира с други дирекции в министерството и с компетентните български институции въпросите на борбата с международния тероризъм в нейните глобални аспекти; 4. координира с компетентните ведомства и съдейства за подготовката на участието на Република България в мироопазващите операции и други мирни мисии на ООН; участва в процеса по съгласуване и вземане на съответните решения в рамките на Четвърти комитет на ОС на ООН и Специалния комитет на ОС по операциите на поддържане на мира; 5. анализира и следи изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност, свързани с опазването на международния мир и сигурност, включително налагането на санкции; наблюдава изпълнението на други решения и ангажименти, поети в рамките на ООН и организациите от нейната система, като подготвя предложения до компетентните институции; 6. изготвя становища и позиции по въпросите на социално-икономическото сътрудничество, Целите на Хилядолетието за развитие, опазването на околната среда и измененията на климата, както и по други специфични въпроси, които се дискутират в органите от системата на ООН, в т.ч. Втори комитет на ОС, ИКОСОС, специализираните агенции към ООН и другите международни организации; координира участието на Република България в тяхната дейност; 7. изготвя становища и позиции по административните и бюджетните въпроси на ООН; участва в процеса по съгласуване и вземане на съответните решения в рамките на Пети комитет на ОС на ООН; 8. изготвя становища и позиции, участва в дебати и заседания и вземане на решения по въпроси, свързани с подобряване и промени в управлението, мандата и функционирането на съответните международни организации, които са в компетенциите на дирекцията; 9. координира процеса по издигане кандидатурата на Република България в изборните органи от системата на ООН, в специализираните агенции към ООН и в другите международни организации, занимаващи се с поверената й проблематика; 10. отговаря за финансовите аспекти на българското участие в ООН, в специализираните организации към ООН и в другите международни организации, за които отговаря, включително за плащането на членски внос и финансирането на дейности извън редовните бюджети; 11. подпомага министъра при ръководството, планирането и оценяването на дейността на постоянните представителства на Република България към главната квартира на ООН в Ню Йорк и службите на ООН в Женева и Виена по въпросите от компетентността на дирекцията; 12. участва в работата на междуведомствени работни групи, сформирани с цел съгласуване позицията на Република България за участие в международни конференции и заседания, организирани от международните организации, които са от компетенциите на дирекцията; 13. представлява министерството в междуведомствения ръководен орган (Бюрото) на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО; 14. изпълнява функциите на Секретариат на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, който координира позициите и участието в органите и програмите на ЮНЕСКО; 15. координира дейностите в национален мащаб, както и участието на страната в многостранните форуми по реализация на целите на инициативата „Алианс на цивилизациите“; 16. изготвя становища и подготвя съвместно с други компетентни дирекции в министерството участието на страната във форуми и проекти на международните инициативи „Общност на демокрациите“ и „Международна конференция на новите и възстановени демокрации“.
Чл. 33. Дирекция „Политика за сигурност“ подпомага министъра при: 1. анализа и оценката на стратегическите рискове и заплахи за Евро-атлантическата общност; 2. ръководството и координацията на политиката и на участието на Република България в НАТО; 3. определянето и провеждането на политиката на Република България по въпросите на трансатлантическите отношения; 4. определянето на политиката по стратегическото партньорство между НАТО и ЕС и отношенията на Алианса с други международни организации; 5. изпълнението на функциите му на председател на Междуведомствения съвет по участието на Република България в НАТО (МСУН); 6. политическите и политико-военните аспекти на участието на Република България в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ); 7. изпълнението на ангажиментите на Република България по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), Виенския документ за мерките за укрепване на доверието и сигурността и Договора за установяване на режим „Открито небе“; 8. участието на Република България в регионални инициативи и процеси на сътрудничество в областта на сигурността и отбраната в Югоизточна Европа (ЮИЕ) и Черноморско-Кавказкия регион, процеса на сътрудничество под егидата на министрите на отбраната от ЮИЕ, Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа (ММСЮИЕ), Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (БЛЕКСИФОР), Мерките за укрепване на доверието и сигурността във военноморската област на Черно море; 9. въпросите и инициативите в областта на неразпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), контрола на въоръженията и разоръжаването; 10. участието на Република България в Първи комитет (Разоръжаване и международна сигурност) на Общото събрание на ООН, Комисията по разоръжаването и Конференцията по разоръжаване в Женева; 11. участието на Република България в многостранни и двустранни договори за разоръжаването, неразпространението на ОМУ и контрола на въоръженията; 12. участието на Република България в Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО), в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и в Подготвителната комисия на Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити; 13. участието на Република България в многостранни и двустранни споразумения и инициативи за неразпространение на ОМУ и експортен контрол върху търговията с оръжие и с изделия и технологии с двойна употреба (Васенаарската договореност, Групата на ядрените доставчици, Комитет Цангер, Австралийската група, Режима за контрол на ракетните технологии); 14. участието на Република България в специализираните работни групи по въпросите на разоръжаването, неразпространението, контрола на въоръженията и експортния контрол към Съвета на ЕС; 15. участието в националните механизми за експортен контрол на оръжия и на изделия и технологии с двойна употреба; 16. ръководството, планирането и оценяването на работата на постоянните представителства на Република България към НАТО, ОССЕ, ЕС, ООН и други международни организации по въпроси от компетентността на дирекцията; 17. взаимодействието със структурите на гражданското общество – международни и български, по въпроси от компетентността на дирекцията.
Чл. 34. (1) Дирекция „Права на човека“ подпомага министъра в изработването и провеждането на политиката на Република България в международните правителствени организации в областта на правата на човека, социалното и хуманитарното сътрудничество.
(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 дирекцията: 1. изработва становища и позиции по въпроси на правата на човека, на международното социално и хуманитарно сътрудничество и по други въпроси от нейната компетентност; 2. подготвя позиции и координира участието на Република България в органи, конференции, други форуми и координационни структури на ЕС по въпроси на правата на човека и основните свободи, включително в Агенцията на ЕС по фундаменталните права (ФРА); 3. подготвя позиции и координира участието на Република България в работата на органите и форумите на международните правителствени организации, наблюдавани от дирекцията; 4. следи и съдейства за изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в ЕС, ООН и нейните програми, фондове и организации, Съвета на Европа, ОССЕ и други международни организации в областите, за които отговаря; 5. участва в подготовката на международни договори в области от компетентността на дирекцията; 6. координира процеса на сътрудничество със съответните контролни механизми и съдейства за изпълнението на задълженията, произтичащи от международните договори в областта на правата на човека, по които Република България е страна; 7. координира изготвянето на становища и позиции по междусекторни проблеми, по които има водеща роля (трафик на хора, миграция, наркотични вещества и др.); 8. изготвя позиции и предложения по кандидатури за органи от системата на ООН, на Съвета на Европа, на ОССЕ и на други международни организации, наблюдавани от дирекцията; 9. съвместно с дирекция „Човешки ресурси“ организира и съдейства за подбора и назначаването на работа на български експерти, консултанти по проекти, както и доброволци в международните организации, които наблюдава; 10. подпомага министъра при ръководството, планирането и оценяването на дейността на постоянните представителства на Република България в Женева и Страсбург и координира работата на другите постоянни представителства на Република България към международните организации по въпроси от компетентността на дирекцията; 11. взаимодейства в рамките на възложените й функции с български и международни неправителствени организации в областта на правата на човека и на международното хуманитарно сътрудничество.
Чл. 35. (1) Дирекция „Консулски отношения“ подпомага министъра при провеждането на външната политика на Република България в областта на консулските отношения, осъществяването на консулските функции, консулското обслужване на български и чуждестранни физически и юридически лица, режима за влизане и пребиваване на чужденци, изготвянето и осъвременяването на нормативната база по консулски въпроси и за участието на страната към европейската „Зона на свобода, сигурност и правосъдие“.
(2) Дирекция „Консулски отношения“: 1. осъществява дипломатическа защита на интересите на българската държава в отношенията й с други държави и с международни правителствени организации; 2. осъществява дипломатическата защита и подпомага юридическата защита на правата на българските граждани и юридически лица в чужбина; 3. осъществява консулското обслужване на български и чуждестранни физически и юридически лица и прилага режима за влизане и пребиваване на чужденци в страната; 4. следи за координацията и взаимодействието между задграничните представителства на Република България и Министерството на правосъдието и общините по всички проблеми, свързани с българското гражданство и гражданското състояние (актове за смърт, брак и раждане); 5. съдейства за защита на правата и законните интереси на българите, живеещи извън Република България, и на техните организации с дейност, насочена към съхраняване и развитие на българската езикова, културна и религиозна традиция; 6. подпомага Българската православна църква при осъществяването на функциите й зад граница; 7. изготвя проекти, прави предложения и дава становища по проекти на нормативни актове, регламентиращи консулски въпроси и въпроси от областта „Правосъдие и вътрешни работи“; 8. изготвя главните направления, осъществява методическо ръководство и дава практически указания за работата на консулските служби към задграничните представителства; 9. осъществява взаимодействие с компетентните ведомства и институции в страната за провеждане на единна и законосъобразна дейност по консулските въпроси и по-специално по прилагането на визовия режим, на граничния пропускателен контрол и за противодействие на нелегалната миграция и борба с трансграничната престъпност; 10. поддържа постоянни контакти с акредитираните в Република България дипломатически и консулски представителства по въпроси, отнасящи се до двустранните и многостранните консулски отношения; 11. осигурява предоставяне/получаване на дипломатически разрешения, необходими за осъществяване на полети от български и чуждестранни въздухоплавателни средства, плавания на български и чуждестранни военни и научноизследователски кораби, както и преминаване на военни авто- и железопътни транспорти, свързани с транспортирането на войски, оръжие, военно имущество, опасни товари, превозване на правителствени делегации и официални представители на международни организации, провеждането на операции, мисии и учения в съответствие със заявените външнополитически и национални приоритети на Република България; 12. координира преструктурирането и реорганизацията на работата на Визовия център и консулските служби на Република България в чужбина за покриване на шенгенските изисквания; осъществява взаимодействието с компетентните български ведомства и визовите служби на страните членки по прилагането на визовия режим и издаването на шенгенски визи след присъединяването на Република България към шенгенското пространство; 13. поддържа Национална визова информационна система в съответствие с изискванията на ЕС и шенгенските изисквания, отговаря за свързването й с европейската визова информационна система и създаването и поддръжката на Резервен визов център; 14. координира с дирекциите по чл. 31 и с дирекция „Държавен протокол“ процеса по назначаване и осъществяването на дейността на почетните консули на Република България.
(3) В рамките на дирекция „Консулски отношения“ се създава „Кризисен център“, който организира работата на министерството при възникване на кризисни ситуации с български граждани в чужбина, координира дейността на междуведомствено равнище и осъществява взаимодействие със структурите на ЕС за сътрудничество по време на кризисни консулски ситуации.
(4) При възникване на кризисни ситуации се създават кризисни щабове, в които могат да бъдат привличани различни специалисти и експерти от състава на дипломатическата служба и от други ведомства.
Чл. 36. Дирекция „Европейски съюз“ подпомага министъра при провеждането на единна и съгласувана политика на Република България в рамките на ЕС при изпълнението на правомощията, предвидени в чл. 5, ал. 2, като изпълнява следните функции: 1. подготовка на позиции на Република България за участие в заседанията на Европейския съвет на ниво държавни и правителствени ръководители, както и в заседанията на Съвета „Общи въпроси“; 2. координация в рамките на министерството с оглед осигуряване на единната национална позиция и отстояване на националния интерес при участието на Република България в работата на различните формати на Съвета на ЕС; 3. участие в националния координационен механизъм по подготовка и одобряване на рамкови позиции по въпросите, които се разглеждат от структурите на Съвета на ЕС на работно и политическо ниво; 4. предоставяне на Постоянното представителство на Република България към ЕС на приетите позиции във връзка с участието на страната в Европейския съвет, в Съвета „Общи въпроси“ и в останалите формати на Съвета на ЕС; 5. съгласуване и изпращане на указания до Постоянното представителство на Република България към ЕС за участие в работата на Комитета на постоянните представители, в двата формата – Корепер I и Корепер II; 6. осигуряване единството на позициите на Република България в различните институции на ЕС; 7. съгласуване на националната позиция и участието на Република България в преговорите със страните, преговарящи за членство, и със страните кандидати; даване на указания на Постоянното представителство на Република България към ЕС по въпросите на политиката на разширяване на ЕС; 8. координация на двустранните отношения с държавите – членки на ЕС, в рамките на установеното европейско сътрудничество; 9. взаимодействие, включително изготвяне и изпращане на позиции и указания, с българските задгранични представителства в държавите членки и трети страни, по въпроси, касаещи отстояването на националните интереси на Република България в ЕС; 10. провеждане на двустранни и многостранни консултации с държавите членки на равнище директори по европейски въпроси по актуални теми в дневния ред на ЕС; 11. разработване на позиции, анализи и становища за участието на Република България в преговорите в органите на Съвета (Корепер I и Корепер II, работни групи) по: а) институционални въпроси на ЕС, бъдещото развитие на съюза, прилагане на Договора от Лисабон; б) бюджетни въпроси и финансова перспектива на ЕС съгласувано с Министерството на финансите; в) хоризонтални и политически въпроси на ЕС, приоритети на председателствата; г) финансови инструменти на политиката на разширяване на ЕС (предприсъединителна помощ за страните, преговарящи за членство, и за страните кандидати); д) договорни отношения на ЕС със страните, преговарящи за членство, и със страните кандидати (споразуменията за стабилизиране и асоцииране) съгласувано с компетентните ведомства; е) стратегиите и новите направления в политиките на ЕС, както и координиране на единна национална позиция по тях, в т.ч. общата енергийна политика на ЕС и политиката по промяна на климата и други секторни политики; ж) външните измерения на секторните политики на ЕС; з) Икономически и валутен съюз; 12. съвместно с компетентните дирекции на министерството съдейства на министъра при изпълнението на функциите му по чл. 5, ал. 1; 13. подпомага министъра при ръководството, планирането и оценяването на дейността на Постоянното представителство на Република България към ЕС.
Чл. 37. Дирекция „Икономическо сътрудничество и регионални инициативи“: 1. подпомага министъра при провеждането на единна и съгласувана политика на Република България по въпросите на икономическото сътрудничество на ЕС и участието му в международни икономически и финансови институции, форуми и регионални инициативи; 2. участва в разработването на общи политики, приоритети и принципи на ЕС по икономически споразумения с регионален характер; 3. изработва становища и позиции и осъществява обща координация на участието на Република България в Световната търговска организация, в Европейското икономическо пространство и в други международни икономически и финансови институции съвместно с водещите министерства и ведомства; 4. съдейства при подготовката и съгласуването на национални позиции и становища при формиране на общите позиции на ЕС в тези институции съвместно с водещите министерства и ведомства; 5. подготвя предложения и позиции, координира дейността по разширяване на сътрудничеството на Република България с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) съвместно с компетентни министерства и ведомства; 6. разработва позиции, анализи и становища за активизиране на сътрудничеството за постигане на пълноправно членство на Република България в ОИСР съвместно с компетентни министерства и ведомства; 7. съгласува съвместно с компетентните дирекции в министерството позиции и становища по участието на Република България в регионални инициативи, стратегии и политики на ЕС, в т.ч. Черноморската синергия, Дунавската стратегия, Балтийската стратегия, Съюза за Средиземноморието и др., и осъществява координация и съгласуване на позиции с компетентни по проблематиката министерства и ведомства; 8. осъществява координирано с компетентните дирекции в министерството съдействие на страните от Югоизточна Европа, кандидатстващи за членство в ЕС, в рамките на финансовите инструменти на ЕС за региона (инструмент за предприсъединителна помощ); 9. осъществява съвместно с компетентните дирекции в министерството разработването на анализи, становища и национални позиции по икономическото сътрудничеството на ЕС с регионални организации, като Трансатлантическия икономически съвет, Меркосур, Съвместния съвет по икономическо сътрудничество със страните от Персийския залив, АСЕАН/АСЕМ, и др.; 10. участва в подготовката на национални позиции по икономическите споразумения на ЕС с трети страни.
Чл. 38. Дирекция „Международно сътрудничество за развитие“: 1. отговаря за участието на Република България в международното сътрудничество за развитие по многостранна и двустранна линия; 2. отговаря за формирането на българската политика на развитие и съгласуването й с другите страни – членки на ЕС; 3. по въпроси на международното сътрудничество за развитие координира подготовката на национални позиции и участието в заседанията на Европейския съвет, Съвета „Общи въпроси“, Съвета „Външни работи“, Комитета на постоянните представители към ЕС във формат 2 (Корепер II) и на постоянните работни групи към Съвета на ЕС „КОДЕВ“ (Сътрудничество за развитие), „АКТ“ (Сътрудничество със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн) и „КОХАФА“ (Хуманитарна и продоволствена помощ) – формат „Хуманитарна помощ“; 4. координира участието на Република България в комитетите на ЕС по инструментите за предоставяне на външна помощ (Европейския фонд за развитие, Инструмента за сътрудничество за развитие, Инструмента на политиката за европейско съседство, Инструмента за предприсъединително сътрудничество, Инструмента за стабилност, Инструмента за хуманитарна помощ); 5. координира изграждането на институционален капацитет за участието на Република България в международното сътрудничество за развитие и за предоставяне на българска помощ за развитие; 6. осъществява функциите на секретариат на Съвета „Международно сътрудничество за развитие“ към министъра и на междуведомствената Работна група „Политика на развитие“; 7. отговаря за събирането и обобщаването на статистически данни за предоставената от Република България официална помощ за развитие и хуманитарна помощ и изпраща необходимата информация в Европейската комисия и в Комитета за сътрудничество за развитие на ОИСР; 8. координира участието на други ведомства и неправителствени организации в предоставянето на официална помощ за развитие; 9. осъществява контрол и наблюдение върху изпълнението на програмите и проектите за българската помощ за развитие и хуманитарна помощ; 10. координира изработването на законодателство и планови документи в областта на политиката на развитие.
Чл. 39. Дирекция „Международно право“: 1. подпомага министъра при провеждането на външната политика на страната с международноправни средства, подготвя предложения за решаване на проблеми от областта на международното право, участва в разработването на концепции с международноправен характер; 2. изготвя становища и участва в подготовката по сключването на международните договори на Република България, дава правни мнения по тълкуването и прилагането им; 3. осигурява с международноправна експертиза работата на дипломатическата служба; 4. подпомага министъра при изпълнението на задачите му, произтичащи от действащото законодателство, относно участието на Република България в международни договори, като при необходимост прави съответни предложения; 5. извършва международноправен анализ и прави предложения за решаване на въпросите от международноправен характер, възникнали в процеса на работата на задграничните представителства на Република България; 6. оказва съдействие за защита на интересите и правата на българската държава по отношение на държавната територия, на пространствата, върху които тя упражнява своята териториална юрисдикция, както и за защита на правата на Република България в пространствата извън националната юрисдикция на държавите; 7. следи, анализира и подготвя становища относно дейността на международните организации с универсален и регионален характер; 8. осигурява изготвянето на правителствени становища по проблемите, разглеждани от Шестия комитет на Общото събрание на ООН, и подпомага участието на български представители в неговата работа; 9. изготвя проектите на позиции на правителството по кандидатури за международни служители в органи и организации, които се занимават с правни проблеми, както и мнения по кандидатури за съдийския състав на Международния съд на ООН и на други международни съдебни органи; 10. подготвя и осигурява участието в сесиите на работните групи на ЕС във формат „столици“ по въпроси от международноправен характер и изготвя становища по тези въпроси; 11. изготвя пълномощни: а) за водене на преговори и за подписване на международни договори – въз основа на решение на Министерския съвет; б) за участие в международни конференции и други международни форуми – въз основа на решение на Министерския съвет или на утвърдени от съответния министър или ръководител на ведомство позиции и състав на делегация; 12. изготвя ноти до акредитираните в Република България дипломатически представителства, както и указания до задграничните представителства на Република България относно изпълнението от българска страна на вътрешноправните процедури по влизането в сила, изменянето, прекратяването и спирането на действието на международните договори, по които Република България е страна; 13. изготвя ратификационните документи и документите за утвърждаване, приемане или присъединяване към международни договори въз основа на закона за ратифициране или акта за утвърждаване на Министерския съвет; 14. подготвя за обнародване в „Държавен вестник“ текстовете на влезлите в сила за Република България международни договори, чиито проекти са внесени от министъра за одобряване от Министерския съвет; 15. подпомага министъра при изпълнението на функциите по съхраняване и регистриране на международните договори, по които Република България е страна, както и при изпълнението на депозитарни функции.
Чл. 40. Дирекция „Европейско право и процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз“ осъществява съдействие по въпросите на европейското право и организира осъществяването на процесуалното представителство и правната защита на Република България пред съдебните институции на ЕС, като: 1. разработва анализи и становища по правните аспекти на членството в ЕС; 2. изготвя или организира подготовката на съдебни книжа и документи по всяко дело, по което Република България е страна или има правен интерес, в изпълнение на решение на Министерския съвет за одобряване на позиция; 3. представлява точка за контакт за получаване на официалните уведомления от Секретаря на Съда на Европейския съюз и от Секретаря на Общия съд; 4. поддържа регистър относно делата в съдебните институции на ЕС, по които Република България е страна; 5. проучва и анализира практиката на съдебните институции на ЕС във връзка с дейността на дирекцията по т. 2; 6. съвместно с дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет наблюдава осъществяването на необходимите мерки, свързани с изпълнението на влезлите в сила решения на съдебните институции на ЕС по дела, по които Република България е страна; 7. предоставя информация относно делата, по които Република България е страна; 8. осигурява организационно и технически работата на Съвета за правна защита.
Чл. 41. Дирекция „Правна“: 1. оказва съдействие по правни въпроси на министъра, заместник-министрите, постоянния секретар, административния секретар и на структурните звена в министерството; 2. осъществява процесуалното представителство пред съдилищата и други юрисдикции по дела, по които страна е министерството или министърът; анализира и обобщава състоянието на заведените от и срещу министерството дела; 3. дава устни и писмени становища относно правните основания за изпълнението на влезли в сила съдебни решения и съгласува за законосъобразност издадените във връзка с това заповеди; 4. предприема необходимите правни действия по събиране вземанията на министерството; 5. съгласува за законосъобразност трудовите договори и административните актове, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите и служебните правоотношения на служителите в министерството; 6. съгласува за законосъобразност и дава становища по законосъобразността на административните актове, издавани от министъра, заместник-министрите, постоянния или административния секретар; 7. дава устни и писмени становища относно правните основания за налагане на дисциплинарни наказания на служителите и за търсене на имуществена отговорност от виновните длъжностни лица; 8. съгласува за законосъобразност договорите, по които министерството е страна, с изключение на международните договори; 9. дава устни и писмени становища по правни въпроси във връзка със структурни промени в министерството и съгласува за законосъобразност издадените във връзка с това заповеди; 10. координира работата по подготовката и представянето на документите за участието на министъра в заседанията на Министерския съвет; 11. изготвя становища по проекти на закони и други нормативни актове; участва при подготовката на проекти на нормативни актове; анализира резултатите от прилагането на нормативните актове, свързани с дейността на министерството; 12. осъществява правни действия по привеждане в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения за възстановяване на работа на служители, на които прекратяването на трудовото или служебното правоотношение с министерството е било признато за незаконно.
Чл. 42. (1) Дирекция „Държавен протокол“ изпълнява дейността, която обхваща дипломатическия протокол и държавния церемониал.
(2) При осъществяване на дипломатическия протокол дирекция „Държавен протокол“: 1. осигурява официалната дипломатическа кореспонденция; 2. съставя и актуализира Справочника на дипломатическия корпус в Република България, списъка на чуждестранните държавни глави, правителствени ръководители и ръководители на международни организации; 3. осигурява изпълнението на дипломатическите церемонии при: а) посрещане на новоназначен извънреден и пълномощен посланик при пристигането му в страната; б) връчване на акредитивни писма на президента на републиката от новоназначен извънреден и пълномощен посланик; в) прощални срещи, награждаване и изпращане при окончателно отпътуване на извънреден и пълномощен посланик от страната; г) подписване на официални документи; 4. осигурява предоставянето на дипломатическите привилегии и имунитети; 5. осигурява протоколното обслужване при: а) назначаването у нас на чуждестранни посланици, военни аташета и генерални или почетни консулски длъжностни лица; б) назначаването в чужбина на наши посланици, военни аташета и генерални или почетни консулски длъжностни лица.
(3) При осъществяване на държавния церемониал дирекция „Държавен протокол“: 1. съставя и координира общата програма на официалните посещения у нас и в чужбина на равнище президент на републиката, председател на Народното събрание, министър-председател и министър на външните работи; 2. оказва съдействие при подготовката и провеждането на официални срещи и посещения у нас и в чужбина на равнище президент на републиката и председател на Народното събрание; осигурява подготовката и провеждането на официални срещи и посещения у нас и в чужбина на равнище министър-председател и министър на външните работи; 3. съставя и координира с другите структурни звена на министерството програмата на официалните срещи и посещения у нас и в чужбина на министъра; 4. осигурява подготовката и провеждането на официални празници и церемонии с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и министъра на външните работи на територията на Република България; 5. определя и контролира реда за използване на държавните символи според изискванията на съответните закони; 6. актуализира списъка за подреждане на официалните лица и органите на държавната и местната власт в Република България; 7. определя целесъобразността и равнището на представяне в протоколните прояви, в които държавните институции вземат участие; 8. определя изискващите се съгласно протоколната практика материали, принадлежности, транспортни средства и пр. при организацията и обслужването на протоколни изяви; 9. следи за изпълнението на Закона за държавния протокол.
Чл. 43. Дирекция „Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация“: 1. планира, подготвя и осъществява медийната и информационната политика на министерството, публичните изяви на министъра, членовете на политическия кабинет и други представители на министерството; 2. организира подготовката и провеждането на дейностите по линия на публичната дипломация и информационните кампании по приоритетите на българската външна политика; 3. акредитира български и чуждестранни журналисти и осигурява достъпа им до медийните събития в министерството; 4. координира и анализира дейността на задграничните представителства по осъществяване на медийната политика; 5. изготвя анализи въз основа на информацията от задграничните представителства и на публикациите в средствата за масово осведомяване в страната и в чужбина; 6. поддържа и актуализира страницата на министерството в интернет; 7. поддържа архив за медийните изяви на членовете на политическия кабинет; 8. подпомага министъра в организацията и ръководството на Съвета по европейска комуникация и в дейността по популяризиране образа на Република България като членка на ЕС в международен план; 9. осъществява планиране, подготовка, възлагане, реализация, мониторинг, анализ и оценка на проекти и дейности на министерството в изпълнение на Комуникационната стратегия на Република България за ЕС; 10. координира и подпомага дейностите на задграничните представителства по осъществяване на Комуникационната стратегия; 11. подпомага осигуряването на информационно-рекламни материали, популяризиращи Република България в чужбина; 12. координира програмирането и изпълнението на проекти за развитие на гражданското общество по Национална програма ФАР, Преходния финансов инструмент и Програма „Европа за гражданите“; 13. осигурява разпространяването на информационни материали за медиите.
Раздел VI
Организация на работата в министерството Чл. 44. (1) В изпълнение на функциите и поставените конкретни задачи структурните звена в министерството изготвят становища, отчети, доклади, докладни записки, анализи, програми, проекти, концепции, позиции, информации, паметни бележки, проекти на решения по конкретни въпроси, вътрешни актове, проекти на нормативни актове, проекти на международни договори и други документи.
(2) Структурните звена в министерството пряко взаимодействат по въпроси от смесена компетентност, като водещото звено обобщава окончателното становище.
Чл. 45. (1) Приемът на граждани и представители на организации се извършва всеки работен ден от служителите на дирекция „Канцелария и архив“ в приемната на министерството, намираща се в София, ул. „Александър Жендов“ № 2, и от служителите на дирекция „Консулски отношения“ на гише № 2 – София, ул. „Алфред Нобел“ № 2 – в рамките на обявеното на интернет страницата на министерството приемно време.
(2) Приемът на граждани и на представители на организации от министъра или от определен от него служител на министерството се осъществява по предварителна писмена молба за това до началника на кабинета.
Чл. 46. (1) Предложенията и сигналите, изпратени до министерството, могат да се подават лично или чрез упълномощен представител. Подадените предложения и сигнали се регистрират по ред, определен с акт на министъра.
(2) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.
(3) За анонимни предложения и сигнали се считат тези, в които не са посочени името на подателя и адрес за обратна връзка, както и тези, които не са подписани от автора или от негов представител по закон или по пълномощие.
Чл. 47. (1) Работното време в министерството е от 9,00 до 17,30 ч с обедна почивка 30 минути в периода от 12,00 до 14,00 ч.
(2) Работното време на дежурните се определя съгласно утвърден график за службите и звената, които дават дежурства, или за служителите, които работят на смени.
(3) Административният секретар съгласувано с ръководителя на структурното звено може да определя на отделни служители работно време, различно от работното време по ал. 1.
Чл. 48. Ръководителите на задграничните представителства утвърждават вътрешни правила за организацията на работата си след съгласуване с наблюдаващата дирекция по чл. 31, дирекция „Правна“ и дирекция „Защита на дейността и информацията“, в които се конкретизират изискванията за изпълнението на функциите на отделните служби и служители, връзките между тях, разпределението на работното време, определянето на дежурствата, почивките и други въпроси, свързани с дейността на представителствата.
Чл. 49. (1) Пропускателният режим на министерството се организира и контролира в съответствие с нормативните актове и правилата за влизане и излизане на служителите и на граждани, за внасяне и изнасяне на материали, регламентирани с утвърдена от министъра инструкция.
(2) Дежурният по министерство докладва на административния секретар за извършените нарушения на пропускателния режим в извънработно време.
Чл. 50. Служителите в дипломатическата служба могат да бъдат награждавани с предметни и парични награди при условията на Закона за дипломатическата служба и Закона за държавния служител.
Чл. 51. (1) Служителите в дипломатическата служба, членовете на политическия кабинет, съветниците и експертите към него получават допълнително месечно възнаграждение съгласно приложение № 2: 1. за дипломатически ранг; 2. за владеене на чужди езици; 3. за работа с класифицирана информация съгласно заповед на министъра.
(2) Допълнителното месечно възнаграждение за дипломатически ранг не се изплаща за времето, в което на служителите не е признато владеене на първи и втори чужд език.
(3) На служителите, получаващи допълнително възнаграждение за дипломатически ранг, допълнително възнаграждение по ал. 1, т. 2 се изплаща само за признато владеене на трети и следващ чужд език.
(4) Владеенето и ползването на чужд език се признава при условията и по реда на Правилника за езиковата квалификация на служителите в дипломатическата служба, утвърден от министъра.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 42, ал. 4 от Закона за администрацията.
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 4
Политически кабинет, включително съветници, експертни и технически в т.ч.: в т.ч. отдел „Задгранични представител- ства“ – 839 щатни бройки дирекция „Защита на дейността и в т. ч.: дирекция „Източна Европа, Кавказ и дирекция „Азия, Африка, Австралия дирекция „Икономическо сътрудничество и дирекция „Международно сътрудничество дирекция „Европейско право и процесуално представителство пред съдебните институции дирекция „Информация, връзки с общест-
Приложение № 2 към чл. 51, ал. 1
|
Наредба № 49 от 11 ноември 2003 г. за условията и реда за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане чрез статично изпитване и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на защитната конструкция при преобръщане чрез статично изпитване
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
НАРЕДБА № 49 от 11 ноември 2003 г. за условията и реда за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане чрез статично изпитване и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на защитната конструкция при преобръщане чрез статично изпитване
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за одобрение на типа на: Чл. 2. Тази наредба се прилага за колесни трактори със следните характеристики: 1. просвет под задния мост не по-голям от 1000 mm; 2. фиксирана или регулируема колея на един от задвижващите мостове не по-малка от 1150 mm; 3. възможност за поставяне на многоточкова навесна система за агрегатиране на машини и теглителна греда; 4. маса на трактора без товар не по-малка от 800 kg заедно с монтираната защитна конструкция в съответствие с изискванията на тази наредба и максималния размер гуми, определен от производителя.
Глава втора
ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ЗАЩИТНА КОНСТРУКЦИЯ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ ЧРЕЗ СТАТИЧНО ИЗПИТВАНЕ, УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ОДОБРЕНИЯ ТИП И КОНТРОЛ НА ПАЗАРА
Раздел I
Одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане чрез статично изпитване Чл. 3. (1) За одобрението на всеки тип на защитна конструкция при преобръщане по отношение на нейните якостни качества и закрепването й към трактора, проверени чрез статично изпитване, производителят на защитната конструкция при преобръщане или производителят на колесния трактор подава отделно заявление до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на Центъра за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части — Пловдив, наричан по-нататък „центъра".
(2) Производителят може да упълномощи писмено физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, да извършва действия по тази глава.
Чл. 4. (1) В заявлението по чл. 3 се посочват типът, търговското наименование или марка и моделът на защитната конструкция при преобръщане и се прилагат: 1. препис от съдебно решение за регистрация; 2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация; 3. кратко описание на защитната конструкция при преобръщане в два екземпляра, включващо: а) типа на конструкцията и описание на нейното закрепване към трактора; б) техническо описание на облицовката; в) описание на средствата за достъп и аварийно излизане; г) характеристика на вътрешната тапицерия; д) описание на конструктивните характеристики за предотвратяване на многократното преобръщане на трактора; е) характеристики на системата за отопление и вентилация; 4. сборен чертеж в два екземпляра с посочен мащаб или с основните размери на защитната конструкция при преобръщане, съдържащ подробно изображение на монтираните компоненти; а) основната рама; б) присъединителните елементи; в) облицовката; г) тавана; д) вътрешната тапицерия; е) възлите и болтовете за закрепване; ж) закрепващите скоби и болтовете за фиксиране; (2) Когато заявлението се подава от упълномощен представител, към заявлението се прилага нотариално заверено копие от документа, с който е упълномощен от производителя.
Чл. 5. (1) Заявителят осигурява извършването на статично изпитване на защитната конструкция при преобръщане, като предоставя на техническата служба информацията по чл. 4, ал. 1, т.3 — 6, както и образец на трактор от съответния тип, снабден с предназначена за него защитна конструкция при преобръщане.
(2) Протоколът от изпитването се издава от техническата служба в съответствие с приложение №2 и съдържа следните данни: 1. общо описание на формата и конструкцията на защитната конструкция при преобръщане, включващо: а) материали и закрепвания; б) габаритни размери на трактора с монтирана защитна конструкция; в) основни вътрешни размери; г) минимално свободно разстояние около кормилното колело; д) отстояние на кормилното колело от страните на защитната конструкция в напречната равнина; е) височина на тавана на защитната конструкция над седалката или точката за оразмеряване на седалката и над стъпенките за краката, когато има такива; ж) подробно описание на средствата за осигуряване на влизане и излизане и аварийно напускане, определени от частите на защитната конструкция; з) описание на отоплителната система и, при наличие, на вентилационната система; и) наличие на други принадлежности, които могат да ограничат свободната зона или да създадат опасност за водача; 2. описание на всички специфични конструктивни характеристики на защитната конструкция при преобръщане, като средствата за предотвратяване на многократното преобръщане на трактора; 3. кратко описание на вътрешната изолация или тапицерия, предназначена да намали опасността от нараняване по главата и рамената или да намали нивото на шума; 4. деклариране типа на монтираното предно стъкло и останалото остъкляване.
(3) Протоколът трябва да определи ясно типа на трактора (модел, тип, търговско наименование), предоставен за изпитването, и типовете трактори, за които е предназначена защитната конструкция при преобръщане.
Чл. 6. (1) Изпълнителният директор на центъра проверява съответствието на данните, посочени в техническата документация и протоколите от проведените изпитвания, отнасящи се до типа на защитната конструкция при преобръщане, с техническите изисквания на приложение № 1.
Чл. 7. (1) Министърът на земеделието и горите издава сертификат за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане, когато типът съответства на техническите изисквания по приложение № 1.
(2) Сертификатът за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане се издава по образец съгласно приложение №3 и се номерира по реда на приложение № 4. Към сертификата се прилагат документите по чл. 4, ал. 1, т.3 — 7.
Чл. 8. (1) Министърът на земеделието и горите отказва издаването на сертификат за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане, когато: 1. типът на защитната конструкция при преобръщане не съответства на данните, представени в техническата документация; 2. типът на защитната конструкция при преобръщане не е конструиран в съответствие с техническите изисквания съгласно приложение № 1.
(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.
Раздел II
Изменение на одобрен тип Чл. 9. (1) Притежателят на сертификат за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане е длъжен в 14-дневен срок да уведоми изпълнителния директор на центъра за всяка промяна, свързана с данните в техническата документация.
(2) В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 изпълнителният директор на центъра уведомява притежателя на сертификата: 1. дали промените изискват изменение на одобрения тип, като посочва срок за подаване на заявление за изменение на одобрения тип; 2. за необходимите изпитвания и проверки.
Чл. 10. (1) Извършените от притежателя на сертификата за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане промени налагат изменение на одобрения тип на защитната конструкция при преобръщане в случаите, когато: (2) Притежателят на сертификат за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане може да поиска издаване на сертификат за изменение на одобрения тип и в случаите, когато иска разширяване обхвата на одобрението на типа с включване на допълнителни типове трактори.
Чл. 11. (1) Притежателят на сертификата за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане подава до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на центъра заявление за изменение на одобрения тип, придружено със: 4.документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 11 ЗРКЗГТ.
Чл. 12. (1) Изпълнителният директор на центъра проверява съответствието на данните, посочени в описанието на извършените промени в техническата документация и протоколите от проведените изпитвания, отнасящи се до типа на защитната конструкция при преобръщане, с техническите изисквания на приложение № 1.
Чл. 13. (1) В случаите на чл. 10, ал. 1 министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрения тип на защитната конструкция при преобръщане, когато са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 1.
(2) В случаите на чл. 10, ал. 2 министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрения тип на защитна конструкция при преобръщане, когато са изпълнени следните условия: 1. базовата маса на трактора по т. 2.3 на раздел I от приложение № 1 не превишава с повече от 5 % базовата маса на трактора, определена при изпитването, извършено при първоначалното одобрение на типа; 2.видът на закрепване и местата на трактора, към които се прави закрепването, са еднакви; 3. всички компоненти, като калници или обтекател на двигателя, които могат да подпомогнат защитната конструкция при преобръщане, са идентични; 4. местоположението и критичните размери на седалката вътре в защитната конструкция при преобръщане, относителните положения на защитната конструкция при преобръщане и трактора трябва да са такива, че свободната зона да остане в рамките на защита на деформираната конструкция при провеждането на всички изпитвания.
(3) Сертификатът по предходните алинеи се издава по образец, посочен в приложение № 3, и се номерира по реда на приложение № 4, като изменението на одобрения тип се отразява в секция № 5 от номера на сертификата чрез съответния последователен номер.
Чл. 14. (1) Министърът на земеделието и горите отказва да издаде сертификат за изменение на одобрения тип на защитната конструкция при преобръщане, когато: 1. типът на защитната конструкция при преобръщане не съответства на данните, представени в описанието на извършените промени в техническата документация; 2. типът на защитната конструкция при преобръщане не отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1 или 2.
(2) Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.
Чл. 15. Промените, които не налагат изменение на одобрения тип на защитната конструкция при преобръщане, и промените, за които е издаден сертификат за изменение на одобрения тип на защитната конструкция при преобръщане, се описват в техническото досие и се посочва датата, от която те са валидни.
Раздел III
Удостоверяване на съответствие с одобрен тип Чл. 16. (1) За всеки одобрен тип на защитна конструкция при преобръщане и след всяко изменение на одобрения тип изпълнителният директор на центъра определя маркировка за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане.
(2) Маркировката по ал. 1 се състои от: 1. правоъгълник, който огражда идентификационния номер, състоящ се от буквите „bg", последвани от числото 34; 2. номера на одобрението на типа на защитната конструкция при преобръщане, съставен от означенията по т.5 и 6 на приложение №4 и разположен в непосредствена близост под правоъгълника по т. 1.
(3) Маркировката за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане се съставя в съответствие с образеца, посочен в приложение № 5, като размерите на маркировката, посочени в mm, не трябва да бъдат по-малки от посочените на образеца при спазване на съотношенията между тях.
Чл. 17. (1) Производителят удостоверява съответствието на всяка защитна конструкция при преобръщане с одобрения тип, като поставя маркировката по чл. 16, фирмата или търговската марка, серийния номер на защитната конструкция при преобръщане, модела и типа на трактора или тракторите, за които е предназначена защитната конструкция.
Раздел IV
Контрол на пазара. Отнемане на сертификат за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане Чл. 18. (1) Контролно-техническата инспекция (КТИ) към министъра на земеделието и горите извършва контрол за: 1. наличието на маркировка за одобрение на типа, нанесена на всяка защитна конструкция при преобръщане от съответния тип; 2. съответствието на защитната конструкция при преобръщане с одобрения тип.
(2) Контролът по ал. 1 се извършва по реда на чл. 21, ал. 2 и чл. 22 от Наредба № 21 от 2003 г. за одобрение на типа на нови колесни трактори (ДВ, бр. 63 от 2003 г.).
Чл. 19. (1) Защитна конструкция при преобръщане не съответства на одобрения тип, когато са установени отклонения от данните, съдържащи се в сертификата за одобрение на типа или в техническата документация, и тези отклонения не са били одобрени по реда на раздел II.
(2) Когато отклоненията по ал. 1 са в допустимите граници, съгласно приложение № 1 се счита, че защитната конструкция при преобръщане съответства на одобрения тип.
Чл. 20. (1) Когато се установи, че защитна конструкция при преобръщане не съответства на одобрения тип, служителите на КТИ: 1. извършват проверка на мястото на производство или складиране на защитните конструкции при преобръщане; 2. съставят констативен протокол за данните от проверката със заключение за съответствието на продукцията с одобрения тип или за необходимостта от извършване на изпитване на образци за установяване на съответствието им с одобрения тип.
(2) Изпълнителният директор на КТИ уведомява изпълнителния директор на центъра за установените несъответствия с одобрения тип и предлага предприемането на мерки по чл. 21.
Чл. 21. Въз основа на предложението на изпълнителния директор на КТИ изпълнителният директор на центъра: 1. изисква от производителя да осигури извършването за негова сметка на изпитване на определен брой образци на произведени защитни конструкции при преобръщане за установяване на съответствието им с одобрения тип, когато данните от проверката създават основателно съмнение за несъответствие на продукцията с одобрения тип; 2. изисква от производителя предприемането на конкретни мерки за привеждане на производството в съответствие с одобрения тип и определя срок за тяхното изпълнение; 3. уведомява производителя по реда на чл. 9, ал. 2 при необходимост от изменение на одобрения тип.
Чл. 22. (1) По предложение на изпълнителния директор на центъра министърът на земеделието и горите отнема сертификата за одобрение на типа на защитната конструкция при преобръщане с мотивирана заповед, когато: (2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Глава трета
ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА КОЛЕСЕН ТРАКТОР ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАЩИТНА КОНСТРУКЦИЯ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ ЧРЕЗ СТАТИЧНО ИЗПИТВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ОДОБРЕН ТИП
Раздел I
Одобрение на типа на колесен трактор по отношение на защитната конструкция при преобръщане чрез статично изпитване Чл. 23. (1) За одобрение на всеки тип на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора чрез статично изпитване производителят подава отделно заявление до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на центъра.
(2) Производителят може да упълномощи писмено физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, да извършва действия по тази глава.
Чл. 24. (1) В заявлението по чл. 23 се посочват типът, търговското наименование или марка и моделът на трактора и се прилагат: 1. препис от съдебно решение за регистрация; 2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация; 3. описание на монтирането на защитна конструкция при преобръщане на типа на трактора в два екземпляра, като се посочва фирмата на производителя или марката на защитната конструкция при преобръщане; 4. чертеж в два екземпляра на монтирането на защитна конструкция при преобръщане на типа на трактора; 5. протоколи, издадени от техническа служба за проведени изпитвания и проверки за съответствие с изискванията по ал. 4 на типа на колесен трактор и монтираната на него защитна конструкция при преобръщане; 6.документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 11 ЗРКЗГТ.
(4) Техническата служба проверява дали: 1. одобреният тип защитна конструкция при преобръщане е предназначен за монтиране на типа трактор, за който е поискано одобрение; 2. начинът на закрепването на защитната конструкция при преобръщане към трактора отговаря на начина, установен при изпитването, когато е било издадено одобрението на типа на конструкцията.
(5) Когато заявлението по чл. 23 е подадено по едно и също време със заявлението за одобрение на защитна конструкция при преобръщане, предназначена за монтиране на типа трактор, за който се иска одобрение, не се представят протоколи по ал. 1, т.5 и не се извършват проверките по ал. 4.
Чл. 25. (1) Изпълнителният директор на центъра проверява съответствието на данните, посочени в техническата документация и протоколите от извършените изпитвания и проверки, с изискванията на чл. 26, ал. 1.
Чл. 26. (1) Министърът на земеделието и горите издава сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора чрез статично изпитване, когато: 1. типът на защитната конструкция при преобръщане е одобрен по реда на глава втора; 2. типът на защитната конструкция при преобръщане е предназначен за монтиране на типа трактор, за който е поискано одобрение на типа; 3.начинът на закрепване на защитната конструкция при преобръщане към трактора отговаря на начина, установен при изпитването, когато е било издадено одобрението на типа на конструкцията.
Чл. 27. (1) Министърът на земеделието и горите отказва издаването на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора чрез статично изпитване, когато: 1. типът на колесния трактор не съответства на данните в техническата документация; 2. типът на колесния трактор не отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 1.
(2) Отказът по ал.1 се мотивира и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.
Раздел II
Изменение на одобрен тип на колесен трактор по отношение на защитна конструкция при преобръщане Чл. 28. (1) Притежателят на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора чрез статично изпитване е длъжен да уведоми изпълнителния директор на центъра за всяка промяна, свързана с данните в техническата документация.
(2) В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 изпълнителният директор на центъра уведомява притежателя на сертификата: 1. дали промените изискват изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на защитната конструкция при преобръщане, като посочва срок за подаване на заявление за изменение на одобрения тип; 2. за необходимите изпитвания и проверки. Чл. 29. (1) Извършените от притежателя на сертификата за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора промени налагат издаване на сертификат за изменение на одобрения тип в случаите, когато: (2) Притежателят на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора може да поиска издаване на сертификат за изменение на одобрения тип и в случаите, когато иска разширяване обхвата на одобрението на типа с включване на допълнителни типове защитни конструкции при преобръщане.
Чл. 30. (1) Притежателят на сертификата за одобрение на типа подава до министъра на земеделието и горите чрез изпълнителния директор на центъра заявление за издаване на сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора, придружено със: 4.документ за платена държавна такса по тарифата по чл. 9, ал. 11 ЗРКЗГТ.
Чл. 31. (1) В случаите на чл. 29, ал. 1 изпълнителният директор на центъра проверява съответствието на описанието на извършените промени в техническата документация и протоколите от проведените изпитвания, отнасящи се до защитната конструкция при преобръщане, с изискванията на чл. 26, ал. 1.
Чл. 32. (1) В случаите на чл. 29, ал. 1 министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора чрез статично изпитване, когато тракторът съответства на изискванията по чл. 26, ал. 1.
(2) В случаите на чл. 29, ал. 2 министърът на земеделието и горите издава сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора чрез статично изпитване, когато: 1. типът на защитната конструкция при преобръщане е одобрен по реда на глава втора; 2. типът на защитната конструкция при преобръщане е предназначен за монтиране на типа трактор, за който е поискано изменение на одобрения тип; 3.начинът на закрепване на защитната конструкция при преобръщане към трактора отговаря на начина, установен при изпитването, когато е било издадено одобрението на типа на конструкцията.
Чл. 33. (1) Министърът на земеделието и горите отказва да издаде сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора чрез статично изпитване, когато: (2) Отказът по ал. 1 се мотивира и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство.
Чл. 34. Промените, които не изискват изменение на одобрения тип, и промените, за които е издаден сертификат за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитна конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора, се описват в техническото досие и се посочва датата, от която те са валидни.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: а) охлаждаща течност; б) масла; в) гориво; г) инструменти.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 9, ал. 8 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. § 3. Тази наредба влиза в сила от 1 януари 2004 г., с изключение на раздел IV от глава втора, който влиза в сила от 1 януари 2005 г.
Министър: М. Дикме
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1
Изисквания към защитните конструкции при преобръщане и към статичното изпитване на якостните им качества и тяхното закрепване към трактора
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2
(наименование на техническата служба)
Протокол № от изпитване на типа на защитна конструкция при преобръщане (безопасна рама или кабина) по отношение на нейните якостни качества и нейното закрепване към трактора чрез статично изпитване
Приложение № 3 към чл. 7, ал. 2
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ СЕРТИФИКАТ № ... за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане чрез статично изпитване1 за изменение на одобрения тип на защитна конструкция при преобръщане чрез статично изпитване1
Приложение № 4 към чл. 7, ал. 2
Система за номериране на сертификат за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане чрез статично изпитване на сертификат за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция при преобръщане и нейното закрепване към трактора чрез статично изпитване
Приложение № 5 към чл. 16, ал. 3
Изисквания към начина на изписване на маркировката за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане чрез статично изпитване
Приложение № 6 към чл. 26, ал.2
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
СЕРТИФИКАТ №... за одобрение на типа на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция при преобръщане (безопасни кабини или рамки) и нейното закрепване към трактора чрез статично изпитване! за изменение на одобрения тип на колесен трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция при преобръщане (безопасни кабини или рамки) и нейното закрепване към трактора чрез статично изпитване!
Виж приложенията в PDF-а на броя
|
Административният съд – Стара Загора, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 188 от АПК съобщава, че е постъпил протест на прокурор при Окръжната прокуратура – Стара Загора, с който са оспорени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 58, ал. 4 и 5 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Раднево, и е образувано адм. д. № 933/2019 г., насрочено за 27.02.2020 г. от 11,30 ч.
|
Наредба № 3 от 2 април 2019 г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност
НАРЕДБА № 3 от 2 април 2019 г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят: 1. редът за финансово подпомагане със средства от бюджета на Министерството на младежта и спорта на дейности и лица по чл. 128, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС); 2. редът за отчитане пред министъра на младежта и спорта на лицата, получили финансово подпомагане, и за приемане на отчетите.
(2) По реда на наредбата се осъществява финансовото подпомагане и отчитането на изразходването на предоставените средства във връзка със: 1. дейностите по утвърдените съгласно чл. 2, ал. 1 програми; 2. дейностите по чл. 2, ал. 3.
(3) В обхвата на наредбата не попадат: 1. дейностите по чл. 128, ал. 1, т. 5 от ЗФВС на държавните спортни училища, свързани с поддръжката и развитието на спортната и материално-техническата база; 2. дейностите по чл. 128, ал. 1, т. 6 от ЗФВС.
Чл. 2. (1) Министърът на младежта и спорта утвърждава програми за финансово подпомагане на дейности и лица по чл. 128, ал. 1 от ЗФВС в областите на: 1. спорт за всички; 2. спорт за високи постижения. (2) Във всяка програма по ал. 1 се определят: 1. дейностите, които подлежат на финансово подпомагане по конкретната програма, лицата, които могат да кандидатстват по нея, както и специфични изисквания към лицата; 2. срокът, в който лицата могат да кандидатстват.
(3) На финансово подпомагане подлежат и дейности по чл. 128, ал. 1 от ЗФВС: 1. свързани с изпълнение на проекти на съответните лица по чл. 128, ал. 1 от ЗФВС за развитие и популяризиране на спорта и спортно-туристически дейности и/или в изпълнение на Националната програма за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност; 2. свързани с организиране и провеждане на спортни или спортно-туристически прояви за ученици, които са включени в Националния спортен календар на Министерството на образованието и науката и са съгласувани с министъра на младежта и спорта по реда на наредбата по чл. 55, ал. 3 от ЗФВС.
Чл. 3. Ежегодно министърът на младежта и спорта утвърждава размера на средствата от бюджета на Министерството на младежта и спорта, предназначени за финансово подпомагане.
Глава втора
РЕД ЗА ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ Чл. 4. (1) Кандидатстването за финансово подпомагане на дейности по чл. 2, ал. 1 и ал. 3, т. 1 се извършва чрез подаване на проекти за финансово подпомагане в деловодството на Министерството на младежта и спорта.
(2) Финансовото подпомагане на дейности по чл. 2, ал. 3, т. 2 се извършва след утвърждаване от министъра на младежта и спорта на документите, предвидени в наредбата по чл. 55, ал. 3 от ЗФВС.
Чл. 5. (1) Кандидатите за финансово подпомагане трябва да: 1. са в съответствие с чл. 128, ал. 1 от ЗФВС според дейностите, за които кандидатстват; 2. нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към държавата, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията; 3. нямат неизпълнени задължения към Министерството на младежта и спорта по договори, чийто срок за изпълнение е изтекъл.
(2) Кандидатите, които подават проекти по програмите по чл. 2, ал. 1, трябва да отговарят и на специфичните изисквания в съответната програма.
Чл. 6. (1) Проектите за финансово подпомагане трябва да съдържат: 1. основна цел и конкретни цели; 2. описание на дейностите и сроковете за изпълнението им; 3. очаквани резултати от реализацията на проекта; 4. финансов план с обосновка за размера на исканите средства; 5. размер на предвидените собствени средства – не се изисква за кандидатите, които са държавни спортни училища.
(2) Проектите, които се подават по програми по чл. 2, ал. 1, се разработват във формата в съответствие с изискванията на съответната програма и към тях се прилагат документите, изискващи се от нея.
(3) Дейностите, включени в проектите, трябва да са в съответствие с условията на съответната програма по чл. 2, ал. 1, когато се кандидатства по такава, и/или в съответствие с чл. 128, ал. 1 от ЗФВС.
Чл. 7. Проектите за финансово подпомагане по програмите по чл. 2, ал. 1 трябва да постъпят в деловодството на Министерството на младежта и спорта до края на последния ден от срока за кандидатстване, определен в съответната програма.
Чл. 8. (1) Министърът на младежта и спорта със заповед определя комисии за разглеждане на проектите за финансово подпомагане и утвърждава правила за работата им.
(2) В състава на комисиите се включват нечетен брой лица, притежаващи професионална квалификация и практически опит.
Чл. 9. (1) Проекти, постъпили в деловодството на Министерството на младежта и спорта след срока, определен в съответната програма по чл. 2, ал. 1, се оставят без разглеждане от комисиите по чл. 8, ал. 1 и кандидатите се уведомяват писмено за това.
(2) Комисиите по чл. 8, ал. 1 извършват преценка на всеки от подадените в срок проекти за съответствието им с изискванията на ЗФВС, тази наредба и програмата по чл. 2, ал. 1, когато е приложимо, и правят мотивирани предложения до министъра на младежта и спорта за одобряване или неодобряване на всеки проект, както и за размера на финансовите средства, които да бъдат предоставени.
Чл. 10. (1) Министърът на младежта и спорта издава заповед, с която: 1. одобрява и финансира изцяло предложения проект за финансово подпомагане; 2. одобрява и финансира частично предложения проект за финансово подпомагане; 3. не одобрява предложения проект и отказва финансово подпомагане. (2) Въз основа на заповедите по ал. 1, т. 1 и 2 се сключват договори за финансово подпомагане в съответствие с чл. 129, ал. 1 и 2 от ЗФВС. Договорите се сключват след издаването на съответната заповед и съдържат условията за финансово подпомагане, взаимните задължения и отговорности и реда за изразходването и отчитането на предоставените финансови средства.
(3) За одобрените проекти на държавни спортни училища не се сключва договор по ал. 2. В тези случаи средствата за финансово подпомагане се предоставят от Министерството на младежта и спорта по бюджета на училището въз основа на заповедта на министъра на младежта и спорта.
Чл. 11. Средствата за финансово подпомагане по тази наредба се предоставят в размери и срокове, посочени в договорите.
Глава трета
РЕД ЗА ОТЧИТАНЕ И ПРИЕМАНЕ
НА ОТЧЕТИТЕ Чл. 12. (1) Лицата, на които са предоставени средства за финансово подпомагане въз основа на сключен договор, изразходват финансовите средства само за дейностите, за които са им предоставени, в съответствие с одобрения проект и сключения договор с придружаващия го финансов план.
(2) Лицата по ал. 1 представят в деловодството на Министерството на младежта и спорта отчети за изпълнение на дейностите, за които е предоставено финансовото подпомагане, и за изразходването на получените средства.
(3) Видът, съдържанието и сроковете за представяне на отчетите и придружаващите ги документи са съгласно договорите по чл. 10, ал. 2.
(4) Министърът на младежта и спорта може да изисква допълнителна информация и документи, свързани с финансираните дейности.
(5) Приемането на отчетите се извършва в съответствие с правилата за счетоводния и финансовия документооборот на Министерството на младежта и спорта и правилата за работа на съответното структурно звено на министерството.
Чл. 13. Когато се установи, че лице по чл. 12, ал. 1 е изразходвало не по предназначение предоставените му средства или са налице неусвоени средства, министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице уведомява лицето, получило финансово подпомагане, за констатираното и отправя покана за възстановяване на съответните средства. Получените средства се възстановяват ведно със законната лихва считано от датата на изплащането им от Министерството на младежта и спорта.
Чл. 14. Когато лице по чл. 12, ал. 1 не представи окончателен отчет за изпълнение на дейностите и/или изразходване на получените финансови средства и/или придружаващите ги документи в срока за представянето им, предвиден в договора за финансово подпомагане, то дължи връщане в пълен размер на получените финансови средства ведно със законната лихва считано от датата на изплащането им от Министерството на младежта и спорта.
Чл. 15. (1) При отчитането на държавните спортни училища чл. 12 – 14 не се прилагат.
(2) Редът за отчитане на държавните спортни училища се определя в програмата по чл. 2, ал. 1, по която се предвижда да кандидатстват за финансово подпомагане.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ § 1. Наредбата се издава на основание чл. 128, ал. 3 и чл. 129, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта и отменя Наредба № 1 от 2014 г. за финансово подпомагане на спортни дейности (обн., ДВ, бр. 40 от 2014 г.; изм., бр. 84 от 2015 г.). § 2. (1) Проектите, подадени до влизане в сила на тази наредба, се разглеждат по досегашния ред.
(2) Изпълнението и отчитането на договорите за финансово подпомагане, сключени до влизането в сила на наредбата, се извършват съгласно отменената Наредба № 1 от 2014 г. за финансово подпомагане на спортни дейности. § 3. До края на 2020 г. на финансово подпомагане по чл. 2, ал. 3, т. 1 подлежат дейности по проекти, свързани с изпълнението на приетата с Решение № 953 на Министерския съвет от 2018 г. национална програма по чл. 7, т. 3 от отменения Закон за физическото възпитание и спорта. § 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ù в „Държавен вестник“.
Министър: Красен Кралев
|
Постановление № 146 от 11 юли 2013 г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на съдебната власт за 2013 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 146 ОТ 11 ЮЛИ 2013 Г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на съдебната власт за 2013 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Одобрява допълнителни бюджетни кредити от централния бюджет по бюджета на съдебната власт за 2013 г. в размер 3 000 000 лв. за обзавеждане и оборудване на сградата на бул. Цар Борис ІІІ № 54 за нуждите на Софийския районен съд.
Чл. 2. Средствата да се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2013 г. по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
Чл. 3. Министърът на финансите да извърши налагащите се от чл. 1 промени по централния бюджет за 2013 г. и по бюджета на съдебната власт за 2013 г.
Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на финансите. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Пламен Орешарски
За главен секретар на Министерския съвет: Нина Ставрева
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-5 от 2008 г. за приемане на ученици в училищата по изкуствата
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-5 от 2008 г. за приемане на ученици в училищата по изкуствата (обн., ДВ, бр. 81 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 66 от 2010 г.) § 1. В чл. 3 се създава ал. 4: „(4) Организацията и графикът на дейностите по приемане на учениците се определят със заповед на министъра на културата не по-късно от 31 март на съответната година.“ § 2. В чл. 7 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се отменя.
2. В ал. 4 думите „по ал. 3“ се заличават. § 3. Член 9 се изменя така: „Чл. 9. Конкретните дати, час и място на провеждане на изпитите за всеки клас и специалност се обявяват не по-късно от една седмица преди определената начална дата за провеждане на изпитите в приемащото училище.“ § 4. В чл. 10, ал. 9 думите „3-дневен“ се заменят с „2-дневен“. § 5. В чл. 11 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „в 7-дневен срок“ се заменят с „в срок 5 работни дни“.
2. В ал. 3 цифрата „8“ се заменя с „5“. § 6. В чл. 13 се създава т. 5 със следното съдържание: „5. специалност изобразително изкуство.“ § 7. В чл. 14 т. 1 се изменя така: „1. за професиите музикант-инструменталист, музикант-вокалист, акордьор и музикален оформител по специалностите пиано, цигулка, виола, виолончело, контрабас, арфа, класическа китара, флейта, обой, кларнет, фагот, валдхорна, тромпет, цугтромбон, туба, саксофон, ударни инструменти, акордеон, класическо пеене, поп и джаз пеене, народно пеене, кавал, гайда, гъдулка, тамбура, акордиране и музикално оформление.“ § 8. В чл. 16, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. за І клас – за всички специалности – изпит по солфеж;“.
2. Точка 2 се изменя така: „2. за V клас – за всички специалности (без арфа, контрабас, обой, кларнет, фагот, медни духови и народни инструменти) – изпит по специалността и по солфеж; за арфа, контрабас, обой, кларнет, фагот, медни духови и народни инструменти – изпит по солфеж;“.
3. В т. 4 текстът „за ІХ клас – “ се заличава. § 9. В чл. 20, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. за І клас – за всички специалности по музикално изкуство – въз основа на оценката от изпита по солфеж;“.
2. Точка 2 се изменя така: „2. за V клас за всички специалности (без арфа, контрабас, обой, кларнет, фагот, медни духови и народни инструменти) – въз основа на оценката по специалността; когато кандидатите имат еднакви оценки по специалността, те се класират въз основа на оценката по солфеж; класирането на кандидатите за специалностите арфа, контрабас, обой, кларнет, фагот, медни духови и народни инструменти се извършва въз основа на оценката от изпита по солфеж;“.
3. В т. 3 думите „за професия музикант-инструменталист“ се заменят със „за професиите музикант-инструменталист, акордьор и музикален оформител“.
4. В т. 7 пред думите „чл. 14, т. 4 – 12“ се добавя „чл. 13, т. 5“. § 10. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби в изречение второ думите „в срок до 14 септември,“ се заменят с „в срок до 10 дни от подаването им,“.
Министър на образованието, младежта и науката: Сергей Игнатов
Министър на културата: Вежди Рашидов
|
Административният съд – Пловдив, Х състав, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е образувано адм. д. № 2941 по описа за 2017 г. на Административния съд – Пловдив, по протест на Окръжната прокуратура – Пловдив, срещу подзаконов нормативен акт – чл. 16, т. 1, в частта „… таксата се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ … за общински имоти, наети от други лица, таксата се заплаща от общината, за сметка на наемателя …“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община „Марица“, приета с Решение № 155, взето с протокол № 14 от 23.12.2005 г., с последващи изменения на Общинския съвет „Марица“.
|
Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
НАРЕДБА № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се определят съдържанието, условията и редът за създаването, поддържането и съхраняването на кадастралната карта и кадастралните регистри. С наредбата се определя и класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти.
Чл. 2. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри документират местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти. Кадастралните регистри съдържат информация и за собствениците, за носителите на други вещни права и за актовете, от които те черпят правата си върху недвижимите имоти, както и за точките от геодезическата основа и за идентификаторите на недвижимите имоти и техните промени.
(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри служат и за: 1. създаване и водене на имотния регистър; 2. изработване на устройствени планове и инвестиционни проекти; 3. създаване на специализирани карти, регистри и информационни системи по реда на глава четвърта от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР); 4. други случаи, предвидени в закон или друг нормативен акт.
(3) За издаването на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, се изискват скици - копия от кадастралната карта, издадени от Агенцията по кадастъра (АК).
Чл. 3. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват за цялата територия на Република България, определена от държавните й граници.
(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат по землища или по райони на градове по чл. 10 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ).
(3) Кадастралната карта и кадастралните регистри могат да се изработват, приемат и одобряват и за части от землища или за части от градове, както и за отделен имот или група имоти.
Чл. 4. (1) Кадастралната карта се създава в цифров и графичен вид и се поддържа в цифров вид.
(2) Кадастралната карта се изработва в Българска геодезическа система 2000, определена с Постановление № 140 на Министерския съвет от 2001 г. (ДВ, бр. 54 от 2001 г.).
(3) Координатите на точките от границите на поземлените имоти или от очертанията на сградите (подробните точки) се съхраняват в информационната система на кадастъра с точност до сантиметър, а площите - с точност до квадратен метър.
(4) Площите на поземлените имоти и на сградите се изчисляват чрез координатите на определящите ги точки.
Глава втора
КАДАСТРАЛНА КАРТА
Раздел I
Съдържание на кадастралната карта Чл. 5. (1) Кадастралната карта съдържа: 1. държавните граници; 2. границите и наименованията на областите; 3. границите и наименованията на общините; 4. границите и наименованията на землищата и районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ; 5. границите и номерата на кадастралните райони; 6. границите и номерата на поземлените имоти; 7. очертанията и номерата на сградите; 8. границите и наименованията на кметствата; 9. границите на териториите с еднакво трайно предназначение; 10. подробните точки, определящи границите на поземлените имоти и очертанията на сградите; 11. точките от геодезическата основа и техните номера; 12. наименованията на местности, улици, площади, булеварди, квартали, жилищни комплекси; природни и исторически забележителности; водни течения и водни площи; пристанища, пътища, железопътни линии и гари; музеи, училища и други обществени сгради, както и номерата от административните адреси на поземлените имоти.
(2) Кодът по ЕКАТТЕ, номерът на кадастралния район, номерът на поземления имот, номерът на сградата и на самостоятелния обект в нея образуват идентификатора на недвижимия имот по ред, определен с Наредба № 15 от 2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра (ДВ, бр. 71 от 2001 г.).
Чл. 6. (1) Границите по чл. 5, ал. 1, т. 1 - 5 и т. 8 и 9 са и граници на поземлени имоти. Границите на поземлените имоти могат да съвпадат с очертанията на сградите.
(2) Границите по чл. 5, ал. 1, т. 1 - 7 имат йерархични кадастрални нива в низходящ ред. Когато граници от различни йерархични нива съвпадат, в кадастралната карта се изобразява границата от най-високо ниво.
(3) Всеки поземлен имот и всяка сграда в кадастралната карта са непрекъснати области.
(4) Границите на поземлените имоти и очертанията на сградите се изобразяват в кадастралната карта чрез последователно свързани отсечки и/или дъги.
Чл. 7. (1) Разграфката, номенклатурата и изискванията за оформянето на съдържанието на кадастралната карта са съгласно приложение № 1.
(2) Кадастралната карта в графичен вид се създава по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.
Чл. 8. (1) Държавната сухоземна граница и държавната речна граница се изобразяват в кадастралната карта в съответствие с установеното им местоположение с международни договори.
(2) Геодезическите координати на точките от държавната граница се получават от Национална служба “Гранична полиция”.
(3) Когато няма данни по ал. 2 и когато за участъци от държавната граница няма геодезически координати на определящите я точки, участъците се нанасят в кадастралната карта чрез оцифряване на изображението им в едромащабната топографска карта.
(4) Държавната морска граница и границата на вътрешните водни пътища се установяват и изобразяват съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ).
Чл. 9. (1) Границите на областите и общините се изобразяват в кадастралната карта така, както са определени по реда на ЗАТУРБ.
(2) Границите и наименованията на районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ се изобразяват в кадастралната карта така, както са определени по реда на Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове.
Чл. 10. При създаването на кадастралната карта землищните граници се изобразяват в кадастралната карта така, както са отразени в плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Чл. 11. (1) Землищните граници - при създаване на нови населени места, при промяна на съществуващи землищни граници или когато те не са определени - се установяват от комисия, назначена от областния управител, в състав: председател - представител на областната администрация, и членове - представители на съответните общински администрации, на кметствата и на службата по кадастъра. Когато землищната граница съвпада с областната граница, заповедта за назначаване на комисията се подписва от съответните областни управители.
(2) Комисията по ал. 1 определя точките от землищните граници, които да бъдат означени на място с регламентирани трайни знаци - по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.
(3) При определянето на землищна граница се спазват следните изисквания: 1. землищната граница да минава при възможност по реки, дерета или по едната страна на пътища, железопътни линии, по структурни линии на терена, други трайно съществуващи обекти на терена, както и да има минимален брой чупки; 2. землищната граница да минава по граници на поземлени имоти.
(4) За установената и означена землищна граница се съставя документация, която съдържа подписаните от комисията по ал. 1 протокол, регистър на координатите на точките от землищната граница и карта в подходящ мащаб с нанесена землищна граница. Документацията се съхранява в досиетата по ал. 5.
(5) Службите по кадастъра съхраняват в досиета материалите и данните, създадени при установяване на землищните граници по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България (ЗЕКНРБ) и при прилагане на ЗСПЗЗ , както и съдебните решения във връзка с тях.
Чл. 12. (1) Землищата и районите по чл. 10 ЗАТУРБ се разделят на кадастрални райони.
(2) Границите на кадастралния район съвпадат с границите на поземлените имоти. Кадастралният район се ограничава от землищни граници, граници на райони на градове по чл. 10 ЗАТУРБ и граници на поземлени имоти - пътища, железопътни линии, улици, реки и други трайно съществуващи линейни обекти.
(3) Кадастралният район може да обхваща и територии с различно трайно предназначение.
(4) Границите и обхватът на кадастралните райони се определят от службите по кадастъра.
Чл. 13. (1) Териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са: 1. урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) - определени с устройствен план съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон съгласно отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон - в територии без устройствени планове; 2. територии на транспорта - определени съгласно Закона за пътищата (ЗП), Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТ), Закона за гражданското въздухоплаване и ЗМПВВППРБ; 3. земеделски територии - определени с планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ; 4. горски територии - определени с планове и карти, одобрени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и ЗСПЗЗ; 5. територии, заети от води и водни обекти - определени съгласно Закона за водите (ЗВ) и ЗМПВВППРБ; 6. защитени територии - определени съгласно Закона за защитените територии, ЗВ, Закона за биологичното разнообразие и Закона за паметниците на културата и музеите; 7. нарушени територии - определени съгласно ЗУТ.
(2) Класификаторът за трайно предназначение на териториите и съответните кодове е определен в табл. 1 на приложение № 2.
Чл. 14. (1) Границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от: 1. означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена; 2. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на т. 1; 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани.
(2) Границите на поземлените имоти в зависимост от състоянието им върху терена са: 1. трайно материализирани - съгласно т. 2.4 от приложение № 1; 2. нетрайно материализирани - съгласно т. 2.5 от приложение № 1; 3. нематериализирани - съгласно т. 2.6 от приложение № 1.
(3) Изпълнителният директор на АК одобрява образци на знаците за означаване на границите на поземлените имоти.
(4) Класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти и съответните кодове са определени в табл. 2 на приложение № 2.
Чл. 15. (1) Координатите на подробните точки, определящи границите на поземлените имоти и очертанията на сградите, както и означените точки от землищните граници се определят чрез геодезически, фотограметрични и други измервания или се извличат от цифровите или графичните планове или карти по чл. 14, ал. 1, т. 3 и 4.
(2) Кодовете на подробните точки са съгласно приложение № 3.
Чл. 16. (1) Очертанието на сградата се състои от един или повече затворени контури.
(2) Класификаторът за предназначението на сградите и на самостоятелните обекти в тях е определен в табл. 3 на приложение № 2.
Чл. 17. (1) Схемите на самостоятелните обекти в сгради по етажи са неразделна част от кадастралната карта и се изработват за сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици или се владеят с отделни документи за собственост.
(2) Схемите на самостоятелните обекти в сгради по етажи се изработват и поддържат в цифров и графичен вид по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.
(3) Схемата е хоризонтален разрез на сградата на съответния етаж, в която се отразява взаимното разположение на самостоятелните обекти или на части от тях.
(4) Схемата съдържа: идентификатора на сградата; адреса на сградата; номера и вида на етажа; номерата на самостоятелните обекти или на части от тях, разположени на етажа.
(5) Схемите се изработват въз основа на част архитектурна на одобрения инвестиционен проект, на проекта - заснемане за узаконяване или одобрена екзекутивна документация и на данни от документите за собственост.
(6) Ако за самостоятелен обект в сграда не са налице плановете или документите по ал. 5, схемите се изработват чрез скициране на място.
(7) Схемите на самостоятелните обекти по етажи се привързват към сградата чрез координатите на две идентични точки от очертанието на сградата.
(8) Схемите на самостоятелните обекти в сгради по етажи се изработват съгласно приложение № 4.
Раздел II
Точност на кадастралната карта Чл. 18. (1) Точността на нанесените в кадастралната карта поземлени имоти и сгради се определя чрез изчисляване на стойностите на: 1. грешката в абсолютното положение на подробна точка (DS); 2. грешката в разстоянието между две подробни точки (¶S). (2) Под “грешка в абсолютното положение на подробна точка” се разбира величината: където: са координатите на точката в кадастралната карта; - координатите на точката при контролно (повторно) определяне чрез геодезическо измерване и изчисление. (3) Под “грешка в разстоянието между две подробни точки” се разбира величината: където: е разстоянието между две произволно избрани подробни точки в един или съседни обекти (поземлени имоти или сгради); s - разстоянието при контролно измерване на място между същите подробни точки.
(4) Допустимите стойности на DS и ¶S за урбанизирани територии са: 1. когато координатите на точките са определени чрез геодезически измервания: а) за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти и очертания на сгради от основното застрояване DS І 30 сm и ¶S І 20 cm; б) за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и очертания на сгради от допълващото застрояване DS І 60 сm и ¶S І 40 cm; 2. когато координатите на точките са определени от графичен план или карта: а) за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти и очертания на сгради от основното застрояване DS І 60 сm и ¶S І 40 cm; б) за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти и очертания на сгради от допълващото застрояване DS І 90 сm и ¶S І 60 cm.
(5) Допустимите стойности на DS и ¶S за неурбанизирани територии са: 1. когато координатите на точките са определени чрез геодезически измервания: а) за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти и очертания на масивни сгради DS І 60 сm и ¶S І 40 cm; б) за точки от нетрайно материализирани граници на поземлени имоти DS І 120 сm и ¶S І 80 cm; 2. когато координатите на точките са определени от графичен план или карта - DS І 180 сm и ¶S І 120 cm.
(6) Допустимите стойности на DS и ¶S за територии без съществено стопанско значение са 10 m, ако при изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри те не са специално определени с техническо задание, одобрено от изпълнителния директор на АК.
Чл. 19. Допустимата разлика при повторно (контролно) определяне на площта на поземлен имот е: където: ¶S е грешката по чл. 18, m; Р - площта на имота, m2.
Чл. 20. (1) Агенцията по кадастъра не носи отговорност за отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, по-малки от допустимите стойности на грешките по чл. 18.
(2) Не се счита за наличие на грешка по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР в местоположението на точка от граница на поземлен имот, когато разликата в координатите на точката, определени от кадастралната карта и на място - чрез геодезически измервания, е по-малка от допустимата по чл. 18 грешка в абсолютното положение на тази гранична точка.
(3) Споровете за местоположението на границите на поземлените имоти се решават по съдебен ред.
(4) Точността на кадастралната карта се подобрява по реда на глава шеста.
Раздел III
Геодезическа основа на кадастралната карта Чл. 21. Геодезическата основа на кадастралната карта включва: 1. точките от държавната геодезическа мрежа (ДГМ); 2. точките от геодезическите мрежи с местно предназначение (ГММП); 3. точките от работната геодезическа основа (РГО).
Чл. 22. Проектирането, стабилизирането и определянето на координатите на точките по чл. 21, т. 1 и 2 не са предмет на тази наредба. При създаването на РГО те се приемат за дадени (изходни).
Чл. 23. (1) Работната геодезическа основа се създава като планова и височинна мрежа, включена в точки от ДГМ и ГММП.
(2) За създаването на РГО се изработва проект, който се съгласува със службата по кадастъра. В проекта се означават начините за определяне на точките от РГО съгласно ал. 10, както и номерирането им.
(3) Плътността на точките от РГО е най-малко 0,75 точки на един хектар за урбанизирани територии и най-малко 2 точки на един квадратен километър за неурбанизирани територии.
(4) Точките от РГО се номерират по землища или райони по чл. 10 ЗАТУРБ. Номера с индекси не се допускат. Номерата на точките от РГО са най-много петцифрени числа и са уникални в границите на територията на землището или района по чл. 10 ЗАТУРБ.
(5) Точките от РГО се разполагат на разстояние една от друга до 300 m в урбанизирани територии и на разстояние една от друга до 500 m в неурбанизирани територии. За връзки с точки от ДГМ и ГММП разстоянието е до 1000 m. От всяка една точка се осигурява видимост към най-малко две съседни точки.
(6) Допустимата дължина на полигоновия ход при определяне на точките от РГО е 2500 m за урбанизирани територии и 4000 m за неурбанизирани територии.
(7) Точките от РГО се стабилизират с трайни знаци по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.
(8) Точките от съществуващи РГО и/или от осова мрежа се използват, когато по начин на разположение и стабилизиране отговарят на изискванията на ал. 5 и 7.
(9) Данните от реперирането се подреждат в реперен карнет - в цифров и графичен вид. Реперирането може да се извършва и чрез координиране.
(10) Точките от РГО се определят чрез измервания с класически инструменти, чрез използване на GPS (Глобална система за позициониране) или на комбинация от тях.
(11) Координатите на точките се определят след изравнение по метода на най-малките квадрати, като при измерване с класически инструменти: 1. средната квадратна грешка за измерена посока не превишава 4 mgon; 2. средните квадратни грешки по положение и височина не превишават 5 сm за урбанизирани територии и 10 сm за неурбанизирани територии; 3. относителната грешка на дължините не превишава 1:6000. (12) В изравнението при GPS измерване се включват само независимо измерени величини. Точността на определяне на точките е съгласно ал. 11, т. 2.
(13) За урбанизирани територии с площ, по-малка от 25 ha, при липса на точки от ДГМ и ГММП привързването на РГО се извършва чрез създаване на най-малко две максимално отдалечени една от друга точки от РГО, които се определят чрез GPS измервания, с осигурена видимост към най-малко две други съществуващи точки от ГММП и/или ДГМ. За определяне на координатите на избраните точки се измерват векторите до най-близките точки от ГММП и/или ДГМ, както и векторите между тях. Изравнението за определяне на координатите на тези точки се осъществява в самостоятелна група.
(14) Материалите и данните за РГО трябва да отговарят и на изискванията на Наредба № 19 от 2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 2 от 2002 г.), като те се контролират и приемат при условията и по реда, посочени в нея.
Глава трета
КАДАСТРАЛНИ РЕГИСТРИ. СПОМАГАТЕЛНИ РЕГИСТРИ
Раздел I
Кадастрални регистри Чл. 24. (1) Кадастралните регистри са: 1. регистър на недвижимите имоти - обект на кадастъра; 2. регистър на геодезическите основни точки; 3. регистър на точките от РГО; 4. регистър на идентификаторите и техните промени.
(2) Регистърът на геодезическите основни точки (точките от ДГМ и ГММП) и регистърът на точките от РГО се обединяват в общ регистър на геодезическата основа.
Чл. 25. (1) Кадастралният регистър на недвижимите имоти съдържа: 1. данни за поземлените имоти: идентификатор - нов и стар; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес; номер на партидата на имота в имотния регистър; 2. данни за сградите: идентификатор - нов и стар; застроена площ; брой етажи; предназначение; адрес; номер на партидата на имота в имотния регистър; 3. данни за самостоятелните обекти в сгради: идентификатор; площ по документ; адрес; предназначение; номер на партидата на имота в имотния регистър; 4. данни за собствениците и носителите на други вещни права; 5. данни за актовете, от които лицата по т. 4 черпят правата си, както и данни за правата.
(2) Данните за собствениците и носителите на други вещни права включват: 1. името, ЕГН или друг идентификационен номер, адреса - за собственик - физическо лице, а за едноличен търговец - и наименованието, седалището и кода по БУЛСТАТ; 2. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за собственик - юридическо лице; 3. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението - за недвижимите имоти - държавна собственост; 4. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за общинската собственост стопанисване и управление на недвижимите имоти - общинска собственост; 5. наименованието и кода на общината по ЕКАТТЕ - за недвижимите имоти - общинска собственост; 6. данни за съда, за вида на регистъра и номера на тома и партидата - за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България; 7. кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация.
(3) Данните за актовете и за правата по ал. 1, т. 5 съдържат: 1. вида на акта - нотариален или друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване; 2. данни за издателя, номера и датата на издаване или номера и датата на вписване в книгите по вписванията, съответно в имотния регистър; 3. вида на правото - право на собственост, право на строеж, право на пристрояване, право на надстрояване, право на ползване, включително концесия; 4. срока, ако правото е срочно; 5. вида на собствеността: частна - на физически или юридически лица, на общините или на държавата, публична общинска, публична държавна или изключителна държавна собственост; 6. идеалните части (дяловете) - при съсобственост.
(4) Кадастралният регистър на недвижимите имоти се създава в цифров и писмен вид съгласно приложение № 5 и се поддържа в цифров вид.
Чл. 26. (1) Регистърът на геодезическата основа включва: 1. номера на точката; 2. класа на точката; 3. координатите x, y и H и средните им квадратни грешки в метри с точност до милиметър; 4. начина на стабилизиране; 5. физическото състояние на знака (запазен, унищожен); 6. стария номер на точката.
(2) Регистърът на геодезическата основа се създава и поддържа в цифров вид по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.
Чл. 27. (1) Регистърът на идентификаторите на недвижимите имоти и техните промени включва: 1. идентификатора на недвижимия имот; 2. датата на откриване; 3. датата на закриване; 4. идентификаторите на недвижимите имоти, от които произхожда, когато имотът е получен в резултат на делба, разделяне и съединяване на имоти; 5. идентификаторите на недвижимите имоти, които са възникнали в резултат на делба, разделяне и съединяване на имоти; 6. поле (колона) за забележка.
(2) При самостоятелен обект в сграда, разположен на няколко етажа, в полето за забележка се отбелязва етажът или етажите, на които се намират останалите части от обекта.
(3) Регистърът на идентификаторите на недвижимите имоти и техните промени се създава и поддържа в цифров вид по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.
(4) Службата по кадастъра води регистъра по ал. 1 и отразява промените в него.
Раздел II
Спомагателни регистри. Досиета на недвижимите имоти. Карта на административнитеграници Чл. 28. (1) Службите по кадастъра водят следните спомагателни регистри и книги: 1. регистър на предоставяните данни по чл. 34, ал. 1, чл. 52, ал. 1 - 4, чл. 54, ал. 3 и чл. 86 ЗКИР; 2. регистър на молби за изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри; 3. регистър за справки и услуги; 4. заповедна книга за актовете по чл. 54, ал. 1 ЗКИР.
(2) Изпълнителният директор на АК утвърждава образци на регистрите и на заповедната книга по ал. 1.
(3) Регистрите по ал. 1 се водят в цифров вид, а заповедната книга - в цифров и писмен вид.
Чл. 29. (1) Службата по кадастъра открива и води в писмен вид досиета за недвижимите имоти.
(2) Досиетата на недвижимите имоти се подреждат по идентификаторите на имотите, групирани по общини, землища и райони по чл. 10 ЗАТУРБ.
(3) Досието на недвижимия имот се открива при първо изменение на данните за съответния имот и съдържа: 1. дата на откриване; 2. дата на закриване; 3. идентификатор на недвижимия имот; 4. идентификатори на имотите, от които е образуван имотът; 5. идентификатори на имотите, които са образувани от имота; 6. вида на изменението съгласно чл. 57; 7. документи, послужили като основание за промяна в имота; 8. данни от геодезически измервания, свързани с промените в имота, и обработката им; 9. скица-копие от кадастралната карта, схема на самостоятелен обект, извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти - съгласно одобреното изменение; 10. заповедта по чл. 54, ал. 1 ЗКИР; 11. опис на документите в досието по реда на постъпването им.
(4) При разделяне на недвижим имот се откриват отделни досиета на новообразуваните имоти, в които се вписват идентификаторът и номерът на партидата в имотния регистър на разделения имот.
(5) В досието на разделения имот се вписват идентификаторите и номерата на партидите в имотния регистър на новообразуваните имоти, като досието се закрива.
(6) В досието на имота, образуван от съединяване на имоти, се вписват идентификаторите и номерата на партидите от имотния регистър на образуващите го имоти.
(7) В досиетата на съединените имоти се вписват идентификаторът и номерът на партидата от имотния регистър на новообразувания имот, като досиетата се закриват.
Чл. 30. (1) Агенцията по кадастъра създава карта на административните граници въз основа на данни от кадастралната карта.
(2) Картата на административните граници съдържа: 1. държавната граница и наименованията на съседните държави; 2. границите на областите, наименованията на областите и номерата им; 3. границите на общините, наименованията на общините и номерата им; 4. границите и наименованията на кметствата; 5. границите на землищата, техните наименования и номерата им; 6. границите на районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ, наименованията и номерата им; 7. наименованията на населените места.
(3) Номерата на границите по ал. 2, т. 2, 3, 5 и 6 се образуват от класификационните кодове по ЕКАТТЕ на двете съседни области, съответно общини, землища или райони (ЕКАТТЕ 1, ЕКАТТЕ 2), като на първо място се записва кодът, чието число има по-голяма стойност.
(4) Картата на административните граници може да включва една или повече от границите по ал. 2.
Глава четвърта
СКИЦИ И СХЕМИ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ Чл. 31. (1) Скицата на поземления имот се изработва в подходящ мащаб съгласно приложение № 6 и съдържа: 1. идентификатора на имота; 2. номера и датата на заповедта за одобряване на кадастралната карта и номера и датата на заповедта за последното изменение за поземления имот; 3. адреса на имота; 4. площта на имота; 5. трайното предназначение и начина на трайно ползване на имота; 6. границите и номера на имота; 7. очертанията на сградите, разположени в имота, и техните номера; 8. идентификаторите на съседните поземлени имоти; 9. границите (или част от тях) на съседните поземлени имоти и сградите в тях; 10. името на собственика/собствениците и съответните им идеални части; 11. данни за документа (акта), от който лицето черпи правата си; 12. датата и името на длъжностното лице, изработило скицата; 13. име и подпис на началника на службата по кадастъра и печат.
(2) По молба на собственика скицата на поземления имот може да съдържа и размерите на границите и списък с координатите на точките, определящи границите на поземления имот.
Чл. 32. (1) Скицата на сграда - самостоятелен обект на собственост, се изработва съгласно приложение № 7 и съдържа: 1. идентификатора на сградата; 2. номера и датата на заповедта за одобряване на кадастралната карта и номера и датата на заповедта за последното изменение за сградата; 3. адреса на сградата; 4. застроената площ на сградата; 5. броя на етажите; 6. предназначението на сградата; 7. границите и номера на поземления имот (имоти), в който попада сградата; 8. очертанието и номера на сградата; 9. името на собственика/собствениците и съответните им идеални части; 10. данни за документа (акта), от който лицето черпи правата си; 11. датата и името на длъжностното лице, изработило скицата; 12. име и подпис на началника на службата по кадастъра и печат.
(2) По молба на собственика скицата на сградата може да съдържа и списък с координатите на точките, определящи очертанието на сградата.
Чл. 33. Схемата на самостоятелен обект в сграда е извадка от съответната схема на етажа, на който е разположен обектът. Схемата се изработва съгласно приложение № 8 и съдържа: 1. идентификатора на самостоятелния обект; 2. номера и датата на заповедта за одобряване на кадастралната карта и номера и датата на заповедта за последното изменение за самостоятелния обект; 3. адреса на имота, включително номера и вида на етажа съгласно документа за собственост; 4. предназначението на самостоятелния обект; 5. площта по документ на самостоятелния обект в сградата; 6. очертанието и номера на самостоятелния обект; 7. идентификаторите на съседните самостоятелни обекти или на части от тях, разположени на етажа; 8. номерата на съседните самостоятелни обекти в сградата под и над обекта; 9. името на собственика/собствениците и съответните им идеални части, ако има такива; 10. данни за документа (акта), от който лицето черпи правата си; 11. датата и името на длъжностното лице, изработило схемата; 12. име и подпис на началника на службата по кадастъра и печат.
Чл. 34. (1) Комбинираната скица за пълна или частична идентичност на границите на поземлен имот съдържа данни от действащата кадастрална карта и/или съвместените данни от кадастрални, регулационни, устройствени планове, карти и планове, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
(2) Границите на поземлените имоти от съвместените планове или карти се изобразяват с различни цветове съгласно приложената легенда към всяка скица.
(3) Комбинираната скица се изработва в координатната система на кадастралната карта и в подходящ мащаб.
(4) Комбинираната скица се изработва съгласно приложение № 9.
Чл. 35. (1) Скиците и схемите по чл. 31 - 34 се презаверяват след изтичане на шест месеца от издаването им, ако в този период не е настъпила промяна в границите или собствеността на недвижимите имоти.
(2) Скиците по чл. 31 и 32 и схемата по чл. 33 се издават на специална бланка, съдържаща логото на АК.
(3) По искане на собственика скиците по чл. 31 и 32 и схемата по чл. 33 могат да съдържат и други данни от документа за собственост или от кадастралния регистър на недвижимите имоти (площта на мазета, тавани и други помещения, които са неразделна част от самостоятелния обект, идеалните части от общите помещения на сградата, идеалните части от правото на строеж).
Глава пета
СЪЗДАВАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ
Раздел I
Изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри Чл. 36. (1) Общинската администрация по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 - 4 от ПЗР на ЗКИР предава на АК: 1. оригиналите и/или копията на действащите кадастрални планове и регистри (разписни списъци) на урбанизираните територии - в графичен и/или цифров вид; 2. копия от одобрените планове на новообразуваните имоти и регистрите към тях, включително заповеди, с които се предоставя или възстановява правото на собственост върху земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - в цифров и графичен вид; 3. копия от приетите помощни планове за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ за имоти, разположени в границите на урбанизираните територии - в цифров и графичен вид; 4. копия от действащите подробни устройствени планове и измененията към тях; 5. регистри с координатите на РГО и осовата мрежа; 6. копия от реперните карнети за РГО и осовата мрежа; 7. схемите на РГО и осовата мрежа.
(2) Министерството на земеделието и горите (МЗГ) по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 от ПЗР на ЗКИР предава на АК: 1. актуална карта и регистър на възстановената по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ собственост - в цифров и графичен вид; 2. копия от решенията на общинските служби по земеделие и гори за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ - в цифров вид; 3. схема и регистър с координатите на РГО; 4. копия от реперните карнети за РГО; 5. копия от плановете на новообразуваните имоти по чл. 45, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ за териториите, застроени със сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разположени извън границите на урбанизираните територии, и от придружаващите ги документи от разпоредителни сделки; 6. копия от документите по чл. 52, ал. 2 и 3 ЗКИР.
(3) Националната компания “Железопътна инфраструктура” и Изпълнителната агенция “Пътища” по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 от ПЗР на ЗКИР предават на АК копия от карти, планове и актове за стопанисваните от тях имоти за териториите на железопътните линии, съответно за териториите, заети от републиканската пътна мрежа.
(4) Органите на данъчната администрация предоставят на АК по реда на Наредба № 1 от 2004 г. за предоставяне на данни от органите на данъчната администрация на Агенцията по кадастъра (ДВ, бр. 28 от 2004 г.) данни за недвижимите имоти и за техните собственици.
(5) Министерствата и ведомствата, които стопанисват недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността на страната, предоставят на АК по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 от ПЗР на ЗКИР данни за границите на съответните поземлени имоти.
(6) Министерствата, ведомствата, областните и общинските администрации по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 от ПЗР на ЗКИР освен материалите и данните по ал. 1 - 5 предоставят на АК и: 1. копия от актовете и данните за имотите - държавна собственост; 2. копия от актовете за общинска собственост за поземлените имоти, сградите и самостоятелните обекти в сгради; 3. копия от плановете, данните и актовете за стопанисваните от тях поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради; 4. копия от одобрените инвестиционни проекти - част архитектурна за строителство, проект - преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради, стопанисвани от тях, или схеми на сградите по етажи, изработени съгласно изискванията на тази наредба; 5. копия от планове и карти за територии, предоставени на концесии, както и актовете за това; 6. данни за защитените територии, резерватите и паметниците на културата; 7. данни за нарушените територии.
(7) Ведомствата и юридическите лица предоставят на АК плановете и регистрите за стопанисваните от тях обекти по чл. 44, ал. 9.
(8) Плановете, картите и регистрите по ал. 1 - 7 се предоставят в цифров вид в CAD формат, ZEM формат или друг формат, съгласуван с АК, върху магнитен, оптически или друг технически носител и устройство за еднократен запис.
(9) Материалите по ал. 1 - 7 се предават по землища или райони по чл. 10 ЗАТУРБ с приемно-предавателен протокол, изготвен от комисия, в която се включват представители на органа, който предава материалите, и на АК. Органът, който предава материалите, удостоверява в протокола верността на данните.
(10) Службата по вписванията съгласно чл. 71, ал. 3 ЗКИР предоставя на службата по кадастъра предварителните партиди на недвижимите имоти в цифров вид.
Чл. 37. (1) Производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се открива със заповед на изпълнителния директор на АК по чл. 35, ал. 1 ЗКИР.
(2) Производството по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри за отделен имот или за група имоти се открива със заповед на началника на службата по кадастъра по местонахождение на имотите или със заповед на изпълнителния директор на АК в случаите по чл. 35б, ал. 1, т. 2 ЗКИР.
(3) За създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри на територии, заети от линейни обекти (пътища, железопътни линии, канали и др.), се прилага редът за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35 ЗКИР.
Чл. 38. (1) Заповедта по чл. 35, ал. 1, съответно по чл. 35б, ал. 1 ЗКИР съдържа: 1. наименованието и границите на района, съответно на имотите, за които ще се изработват кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. името на правоспособното лице, на което се възлага изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри; 3. графика за извършване на дейността; 4. срока за означаване на границите на поземлените имоти.
(2) Заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР се обнародва в “Държавен вестник”, разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни всекидневника, и се обявява в сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп.
(3) Заповедта по чл. 35б, ал. 1 ЗКИР се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
(4) Когато при откриване на производството по чл. 35а ЗКИР се установи чрез справка от съответната адресна служба или по друг начин, че местожителството (адресите) на собствениците или носителите на други вещни права на съседните недвижими имоти е неизвестно, заповедта по чл. 35б, ал. 1 ЗКИР се обявява по реда на ал. 2.
Чл. 39. (1) Службата по кадастъра съвместно с правоспособното лице, определено със заповедта съгласно чл. 35, ал. 1 ЗКИР, организира кампанията за разясняване на целите, задачите и значението на кадастъра, на правата и задълженията на участниците в него непосредствено след обнародването на заповедта в “Държавен вестник”.
(2) В сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп се представя информация за реда и начина на означаване на границите на поземлените имоти и график за представяне на документите по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР.
(3) Собствениците, съответно носителите на други вещни права са длъжни да представят актовете, удостоверяващи правата им върху имотите в урбанизираните територии, както и да означат с трайни знаци за своя сметка границите на поземлените си имоти, които ще бъдат координирани с геодезически, фотограметрични или други измервания.
(4) Границите на поземлените имоти на техническата инфраструктура не се означават.
(5) За означените с трайни знаци граници на поземлените имоти се съставя протокол по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, който се подписва от правоспособното лице, от представител на службата по кадастъра и от собствениците, съответно от носителите на друго вещно право върху поземлените имоти.
(6) Когато собствениците, съответно носителите на други вещни права не изпълнят задълженията си по ал. 3, разходите за отстраняване на непълнотите и грешките по имотите след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри са за тяхна сметка.
Чл. 40. (1) Собственикът или носителят на други вещни права е длъжен да опазва геодезическите знаци, поставени в имота му.
(2) Когато поради строителни или монтажни работи възникне необходимост от унищожаване на геодезически знак, лицето е длъжно да уведоми службата по кадастъра в 7-дневен срок преди започване на строителните работи.
(3) Дейностите по възстановяване на унищожен или повреден геодезически знак са за сметка на лицето, което е унищожило знака, или на лицето, в имота на което е допуснато унищожаване на знака.
(4) Мястото и начинът на възстановяване (преместване при необходимост) на геодезическия знак се определят от службата по кадастъра.
Чл. 41. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни от: 1. кадастрални планове на урбанизираните територии; 2. планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; 3. геодезически или фотограметрични измервания; 4. кадастрални карти, създадени по реда на чл. 35а ЗКИР; 5. планове на обекти и сгради на техническата инфраструктура, предоставени по реда на чл. 36; 6. регулационни планове - в случаите по чл. 14, ал. 1, т. 4.
(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри на урбанизирана територия, за която няма изработени кадастрални планове или съдържанието на съществуващите такива не отговаря на изискванията за актуалност по чл. 66, ал. 3, се създават с геодезически и/или фотограметрични измервания. Изискванията за извършване на геодезически и фотограметрични измервания са съгласно приложение № 10.
(3) В урбанизирана територия, за която кадастралната карта се създава въз основа на съществуващи кадастрални планове, с геодезически измервания се заснемат освен новите кадастрални обекти и всички трайно материализирани граници на поземлени имоти и сгради, които са разположени по уличната регулационна линия.
(4) Собственикът, съответно носителят на други вещни права в съответствие с графика по чл. 39, ал. 2 е длъжен: 1. да осигури свободен достъп в имота за извършване на измерванията; 2. да представи на лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1, съответно по чл. 35б, ал. 1 ЗКИР: а) акт, удостоверяващ правата му върху имота; б) данни за адреса на недвижимия имот; в) данни по чл. 25, ал. 2.
(5) Не се заснемат сгради в поземлен имот, ако собственикът или упълномощеното от него лице не изпълни задълженията си по ал. 4, т. 1. В този случай се прилага редът по чл. 39, ал. 6.
Чл. 42. (1) При изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или за група имоти общинската администрация и/или общинската служба по земеделие и гори предоставят на собственика/правоспособното лице по ЗКИР изходните материали и данни.
(2) Собственикът означава границите на имота си с регламентирани знаци, ако те не са материализирани. За означените граници се съставя протокол съгласно чл. 39, ал. 5.
(3) Границите на поземлените имоти и очертанията на сградите се заснемат и координират чрез геодезически измервания, ако данните по ал. 1 са получени от графичен план или карта.
(4) Номерата на недвижимите имоти в идентификаторите по възможност съвпадат с номерата на имотите от кадастралния план, съответно от картата на възстановената собственост.
Чл. 43. (1) Граница на поземлен имот, която е материализирана, но не е означена с регламентирани знаци, се заснема: 1. съобразно видимите белези за нейната принадлежност; 2. по средната й линия - когато е масивна ограда между два съседни поземлени имота; 3. по външната за поземления имот страна - когато е ограда към улица или път.
(2) Когато има спор за границите на поземлен имот, те се заснемат според съществуващото им положение при спазване на изискванията по ал. 1 и се изобразяват в кадастралната карта с условен знак за спорна граница. Наличието на спор за граница се удостоверява с документ, издаден от съда.
(3) Издадените и вдлъбнатите части от очертанието на сгради и материализирани граници с размер, по-голям от 0,20 m, се заснемат.
(4) Заснемат се всички сгради с изключение на: 1. строящи се сгради, които не са изградени в груб строеж; 2. временни сгради във връзка с извършване на строителство; 3. паянтови стопански сгради без масивни основи или с височина в най-високата им част, по-малка от 2 m, както и външни тоалетни с площ, по-малка от 3 m2.
(5) Подземните сгради се отразяват в кадастралната карта чрез заснемане на видимите им надземни части или отвътре или въз основа на екзекутивната им документация.
Чл. 44. (1) За поземлен имот - улица, се заснемат и нанасят в кадастралната карта приложените улични регулационни линии, а в неурегулирани населени места или при неприложена регулация - границите на поземлени имоти към прилежащата улица. Собствеността върху улицата е публична общинска, когато не представлява участък от републиканската пътна мрежа. Когато улицата е участък от републикански път, се обособяват отделни имоти: платното за движение - изключителна държавна собственост, и тротоарите - публична общинска собственост.
(2) За поземлен имот - път в извънселищна територия, се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определящи широчината на обхвата на пътя, определени с парцеларен план, а в строителните граници на населените места, извън случаите по ал. 1 - с подробен устройствен план. Когато няма планове, широчината на обхвата на пътя се заснема на място съобразно нормативните изисквания на ЗП и правилника за неговото прилагане. Собствеността върху републиканските пътища е изключителна държавна, а върху местните пътища - публична общинска или частна собственост на физически и юридически лица.
(3) За поземлен имот - железопътна линия, разположен извън границите на урбанизираната територия, се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определящи зоната на отчуждение (сервитут) на железопътната инфраструктура съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЖПТ. Собствеността върху поземлен имот - железопътна линия, е публична държавна.
(4) За поземлен имот - язовир, в кадастралната карта се нанасят границите, определени от хоризонтала с котата на преливника, увеличена с 1 m.
(5) За поземления имот река или езеро се заснeмат и нанасят в кадастралната карта границите, определени от бреговете им.
(6) Собствеността върху имотите по ал. 4 и 5 се определя в съответствие с глава втора на ЗВ.
(7) Морските плажове и дюните се нанасят в кадастралната карта съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за изключителна държавна собственост.
(8) За недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в кадастралната карта се нанасят само границите на поземлените имоти и техните идентификатори.
Чл. 45. (1) Номерата на кадастралните райони в границите на землището или районите по чл. 10 ЗАТУРБ са уникални. Кадастралните райони се номерират последователно с арабски цифри.
(2) Номерата на поземлените имоти в границите на кадастралния район са уникални. Поземлените имоти се номерират с арабски цифри. Номерата на недвижимите имоти от плановете и картите по чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР може да се запазят, ако отговарят на изискванията за уникалност.
(3) Сградите се номерират с арабски цифри в границите на поземления имот, в който са разположени.
(4) Сградите, които са разположени в повече от един поземлен имот, се номерират последователно с арабски цифри в рамките на кадастралния район, ако не може да се определи принадлежността на сградата към съответен поземлен имот.
(5) Самостоятелните обекти в сградите се номерират с арабски цифри последователно по входове, като при възможност се запазват съществуващите административни номера на самостоятелните обекти. Номерирането се извършва съгласно приложение № 4.
Чл. 46. За територия със земи по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ без одобрен план на новообразуваните имоти в кадастралната карта се нанася само границата й. След одобряване и прилагане на плановете на новообразуваните имоти данните за имотите и техните собственицит се въвеждат в кадастралната карта по реда на глава шеста.
Чл. 47. (1) Когато при обединяване на плановете и картите по чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 се констатира контактна зона между поземлените имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, и поземлените имоти в урбанизираната територия, е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР.
(2) За отстраняване на несъответствията в границите на поземлените имоти в контактната зона правоспособното лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, изработва карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти.
(3) Картата на контактната зона представлява съвместено изображение на данните за границите на имотите, получени чрез геодезически/фотограметрични измервания или от одобрения кадастрален план с данните от картата на възстановената собственост, включително с нанесена граница на урбанизираната територия.
(4) Списъкът на засегнатите имоти съдържа идентификаторите (стар и нов) на засегнатите поземлени имоти, имената и адресите на собствениците, площта на имотите от картата на възстановената собственост, площта от кадастралната карта и площта за обезщетение.
(5) В кадастралната карта се нанасят границите на поземлените имоти от урбанизираната територия, ако данните за тях са в съответствие с документите за собственост и отговарят на изискванията за точност по чл. 18.
(6) Границите на засегнатите поземлени имоти, възстановени с план за земеразделяне по реда на ЗСПЗЗ или с карта в нови реални граници по реда на ЗВСГЗГФ, при възможност се коригират, ако не се променя взаимното им разположение и ако не се засягат интересите на собствениците на съседните имоти. В този случай не се допуска образуване на имоти с площ и размери, по-малки от установените минимални размери съгласно ЗУТ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
(7) Картата на контактната зона и списъкът на засегнатите имоти се разглеждат от комисия, в която се включват представители на службата по кадастъра, на общинската служба по земеделие и гори и на областната администрация, преди приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл. 45 ЗКИР.
(8) Комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР съставя протокол за отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона. Един екземпляр от протокола се изпраща на МЗГ за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Протоколът и списъкът на засегнатите имоти към него се изработват по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.
Чл. 48. (1) Данни за кадастралния регистър на недвижимите имоти се получават от източниците по чл. 41, ал. 2 ЗКИР.
(2) В кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и за носителите на други вещни права както и за актовете, от коитo те черпят правата си, когато такива не бъдат установени.
Раздел II
Одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри Чл. 49. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се приемат по реда и условията на Наредба № 19 от 2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри.
(2) Приетите кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти се обявяват на заинтересуваните лица от съответната служба по кадастъра по реда на чл. 35, ал. 3 ЗКИР.
(3) След разглеждане на възраженията по реда на чл. 47 и 48 ЗКИР и след нанасяне на измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се изпращат от службата по кадастъра на изпълнителния директор на АК за издаване на заповед за одобряване.
Чл. 50. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри за отделен имот или група имоти по чл. 35а ЗКИР се приемат от службата по кадастъра по местонахождение на имота.
(2) Приетите кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти се съобщават на заинтересуваните лица по реда на ГПК.
(3) Приетите кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти се обявяват по реда на чл. 35, ал. 3 ЗКИР, когато производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри е открито с обявление в “Държавен вестник”.
(4) След произнасяне на комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР по възраженията и след нанасяне на измененията, свързани с тях, кадастралната карта и кадастралният регистър на недвижимите имоти се представят на началника на службата по кадастъра, съответно на изпълнителния директор на АК за издаване на заповед за одобряване.
Чл. 51. (1) За одобряване се представят: 1. кадастралната карта - в графичен вид върху недеформируема полиестерна основа с дебелина не по-малка от 0,11 mm и в цифров вид върху оптичен носител за еднократен запис; 2. кадастралният регистър на недвижимите имоти - в писмен вид върху хартиен носител и в цифров вид върху оптичен носител за еднократен запис; 3. регистърът на геодезическата основа - в писмен и цифров вид; 4. схемата на геодезическата основа - в графичен и цифров вид. (2) Към материалите и данните по ал. 1 се представя и следната документация: 1. заповед по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, копие от обнародването й в “Държавен вестник” и данни за нейното разгласяване съгласно чл. 35, ал. 3 ЗКИР; 2. протокол за приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри; 3. копие от обявлението в “Държавен вестник” съгласно чл. 46 ЗКИР; 4. протокол на комисията съгласно чл. 47, ал. 1 ЗКИР за отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона; 5. протокол за решенията на комисията съгласно чл. 47, ал. 1 ЗКИР по постъпилите възражения; 6. протокол на комисията съгласно чл. 45 ЗКИР за приемане на измененията на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти след отразяване на основателните възражения.
(3) За одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за отделен имот или група имоти освен материалите по ал. 1 се представя и следната документация: 1. заповед по чл. 35б, ал. 1 ЗКИР и данни за нейното разгласяване; 2. протокол за приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри; 3. копие от съобщението по чл. 49а, ал. 1 и 4 ЗКИР, съответно обявлението в “Държавен вестник” и в два централни всекидневника; 4. протокол за решенията на комисията съгласно чл. 47, ал. 1 ЗКИР по постъпилите възражения; 5. протокол на комисията по чл. 45 ЗКИР за приемане на измененията на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти след отразяване на основателните възражения.
Чл. 52. (1) Жалбите срещу заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри се подават до окръжния съд по местонахождение на имота чрез органа, издал заповедта.
(2) Заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрените материали и документацията по чл. 51, включително и писмените възражения по кадастралната карта и кадастралните регистри, се съхраняват постоянно в службата по кадастъра.
(3) Един екземпляр от документацията по чл. 51, ал. 2 се съхранява постоянно и в АК.
Чл. 53. В 7-дневен срок от издаването на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, съответно по чл. 49а, ал. 3 ЗКИР АК уведомява МЗГ и съответната общинска администрация, че са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия.
Чл. 54. (1) В 7-дневен срок след изтичането на срока по чл. 49, ал. 2 ЗКИР, съответно по чл. 49а, ал. 4 ЗКИР АК уведомява министъра на правосъдието и Агенцията по вписванията, че са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия.
(2) Службата по кадастъра предава на службата по вписванията скици - копия от кадастралната карта (схеми на самостоятелните обекти в сграда) в цифров вид, копие от кадастралния регистър на недвижимите имоти в цифров вид и данни за постъпилите жалби по заповедта съгласно чл. 49, ал. 1 ЗКИР, съответно чл. 49а, ал. 3 ЗКИР.
Чл. 55. (1) Всички настъпили изменения в периода от отразяване на основателните възражения до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри се нанасят от службата по кадастъра служебно. За отразяването на тези изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри се съставя протокол от комисията по чл. 45 ЗКИР.
(2) Общинската служба по земеделие и гори, съответно общинската администрация предоставят на службата по кадастъра документацията за измененията по ал. 1 в 7-дневен срок след одобряването им.
Глава шеста
ПОДДЪРЖАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ Чл. 56. (1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 ЗКИР, както и от геодезически измервания.
(2) Геодезически измервания се извършват при промяна на границите на поземлени имоти и на очертанията на сгради, при създаване на нови обекти на кадастъра, както и при допълване на непълноти и поправяне на грешки.
(3) Службите по кадастъра въвеждат данните по ал. 1 и 2 в информационната система на кадастъра по реда на чл. 59.
(4) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри са за сметка на заинтересуваните лица, с изключение на случаите по ал. 5.
(5) Не се заплаща такса при отстраняване на непълноти и грешки, които не са по вина на собственика, при нанасяне на промени по чл. 86, ал. 1 ЗКИР, както и при промяна на границите на административно-териториалните и териториалните единици.
(6) Геодезическите измервания при поддържането на кадастралната карта се извършват от съществуващата РГО. Когато РГО не съществува, не отговаря на изискванията или точки от съществуващата РГО са унищожени, при необходимост нови точки се създават и определят по реда на чл. 23.
Чл. 57. Поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри сe състои в отразяване на настъпилите изменения при: 1. делба, разделяне и съединяване на поземлени имоти; 2. делба и съединяване на сгради или на самостоятелни обекти в тях; 3. отстраняване на непълноти и грешки; 4. прилагане на действащи подробни устройствени и градоустройствени планове и на техни изменения; 5. промяна на границите на поземлени имоти в резултат на промяна на границите на административно-териториалните единици, на землищните граници и на границите на територии с еднакво трайно предназначение; 6. изградени, надстроени и пристроени сгради, премахнати сгради, както и преустроени сгради или самостоятелни обекти в тях; 7. промяна на предназначението, на начина на трайно ползване и на адресите на имотите; 8. промяна на данните за правото на собственост и другите вещни права и за носителите им; 9. промяна на границите на поземлените имоти по взаимно съгласие на собствениците.
Чл. 58. (1) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват: 1. по молба на заинтересуваното лице или на негов представител до началника на службата по кадастъра по местонахождение на имота; 2. служебно - в случаите по чл. 57, т. 5 или в други случаи, когато информацията за настъпилите промени е получена служебно по реда на чл. 56, ал. 1.
(2) Молбата по ал. 1, т. 1 съдържа: 1. името, адреса и други дани за молителя съгласно чл. 61, ал. 1 ЗКИР; 2. вида на исканото изменение; 3. идентификатора и/или адреса на недвижимия имот; 4. данни за правоспособното лице - когато дейността се извършва от него; 5. подпис на молителя. (3) Към молбата се прилагат: 1. скица копие от кадастралната карта; 2. материали и данни от геодезическите измервания - в цифров и графичен вид; 3. скица проект за изменение в кадастралната карта - в цифров и графичен вид; 4. схема на етажа за нововъзникнали самостоятелни обекти; 5. скица копие от влязъл в сила подробен устройствен план; 6. копие от одобрения инвестиционен проект по чл. 202 и 203 ЗУТ - част архитектурна в случаите на обособяване на самостоятелен обект на собственост; 7. документи, удостоверяващи промените в кадастралния регистър на недвижимите имоти; 8. документ за собственост или друго вещно право върху недвижимия имот; 9. пълномощно - когато молбата се подава от пълномощник; 10. изходни материали и данни, получени от АК; 11. данни/копие от платежни документи за внесена такса за получаване на изходни материали и данни, както и за нанасяне на измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри; 12. други документи, удостоверяващи основанието за исканото изменение.
(4) Материалите и данните от геодезическите измервания включват резултатите от измерванията и обработката им; координатен регистър на изходните и подробните точки; скица в цифров и графичен вид с отразени точки от ползваната геодезическа основа и заснетите граници и очертания на сгради; кратка обяснителна записка; информация за унищожени точки от геодезическата основа. (5) Към молбата се прилагат тези документи по ал. 3, които са необходими за исканото изменение.
(6) Службата по кадастъра предоставя на правоспособното лице по съответния ред необходимите изходни материали и данни в цифров и/или графичен вид, включително и идентификаторите на новообразуваните недвижими имоти.
Чл. 59. (1) Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват, както следва: 1. собственикът означава границите на имота си с трайни знаци в случаите, когато те не са означени; 2. в случаите по чл. 57, т. 1, 3, 4, 6 и 9, когато данните за имота в кадастралната карта са получени от графичен план или карта, всички точки от границите на поземления имот и от очертанията на сградите в имота се заснемат и координират чрез геодезически измервания; данните от кадастралната карта и от геодезическите измервания се съпоставят, като: а) при разлики, по-големи от допустимите по чл. 18, производството по исканото изменение на кадастралната карта се спира до отстраняването им по реда за отстраняване на непълноти и грешки; б) при разлики, по-малки от допустимите по чл. 18, данните от геодезическите измервания и изчисления се отразяват в кадастралната карта, без да се издава заповед по чл. 54, ал. 1 ЗКИР; 3. въз основа на предоставените изходни материали и данни и/или на извършените геодезически измервания в случаите по чл. 57, т. 1, 3, 4 и 9 се изработва скица-проект за изменение в кадастралната карта; 4. материалите и данните за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри, както и скицата проект се представят на службата по кадастъра за контрол и проверка и за нанасяне на измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри; 5. службата по кадастъра отразява измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри и издава заповед по чл. 54, ал. 1 ЗКИР за одобряване на измененията; заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК; 6. в случаите на непълноти и грешки се съставя акт; измененията в границите на поземлените имоти се въвеждат на ниво проект и се издава заповед по чл. 54, ал. 1 ЗКИР, която се съобщава на заинтересуваните лица; след влизането в сила на заповедта службата по кадастъра отразява измененията в кадастралнта карта и архивира старото състояние на имота; 7. след одобряване на измененията службата по кадастъра незабавно предава на службата по вписванията скица копие от кадастралната карта и извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти за всеки имот, засегнат от промяната; 8. пълната документация за извършените изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри се съхранява постоянно в досиетата на съответните имоти.
(2) Kогато границите на поземлените имоти са определени с геодезически измервания и отговарят на изискванията за точност по чл. 18, ал. 4, т. 1, съответно на чл. 18, ал. 5, т. 1, те могат да бъдат коригирани в кадастралната карта при последващи геодезически измервания само със съгласието на собствениците.
Чл. 60. (1) Скицата проект за делба или разделяне на поземлен имот (обособяване на реално определена част от поземлен имот), за промяна на граници между съседни поземлени имоти, както и за прилагане на подробен устройствен (градоустройствен) план, се изработва съгласно образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, и съдържа: 1. скицата на имота; 2. проектната линия за разделяне или промяна на граница, съответно регулационната линия; 3. идентификаторите и площите на новообразуваните поземлени имоти; 4. номерата и геодезическите координати на точките от проектната линия.
(2) При делбата и разделянето се спазват изискванията за минимални размери и площи на поземлените имоти: 1. в урбанизирани територии - съгласно чл. 19 и чл. 200, ал. 2 ЗУТ; 2. в земеделски земи - съгласно чл. 72 от Закона за наследството и чл. 26 и 27 от Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (обн., ДВ, бр. 102 от 2004 г.; попр., бр. 113 от 2004 г.); 3. в гори и земи от горския фонд - съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ.
(3) Проектната линия по ал. 1, т. 2 се означава на място и се координира преди изработването на скицата проект.
Чл. 61. Скицата проект за съединяване на поземлени имоти се изработва съгласно образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, и съдържа: 1. скица на имотите; 2. знак за отбелязване на заличената линия между имотите и за заличените идентификатори на имотите; 3. идентификатора на новообразувания поземлен имот.
Чл. 62. (1) Скицата проект за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри съдържа: 1. скицата на имота; 2. линията, указваща поправеното местоположение на границата на поземления имот или очертанието на сградата или допълнените граница или сграда и идентификаторите им.
(2) Непълнотите и грешките се установяват на място от службата по кадастъра с акт по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, въз основа на скицата проект и други официални документи и доказателства, представени от заявителя.
(3) Скицата проект по ал. 1 е неразделна част от акта за установяване на непълноти и грешки. Актът се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. При неподписване на акта от заинтересуваното лице това обстоятелство се отбелязва от съставителя и службата по кадастъра издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралните регистри, за което уведомява заявителя.
(4) Редът по предходните алинеи се прилага и при нанасяне в кадастралната карта на имоти, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ или на други реституционни закони. (5) Акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници.
(6) Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.
Чл. 63. Службата по кадастъра издава удостоверение по чл. 52, ал. 5 ЗКИР въз основа на молба и представяне на необходимите материали и данни по чл. 58, ал. 3.
Чл. 64. (1) При поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри новите обекти на кадастъра получават нови номера, както следва: 1. за поземлен имот - номера след последния използван номер в съответния кадастрален район; 2. за сграда - номера след последния използван номер в поземления имот, в който е разположена сградата; 3. за сграда, разположена в повече от един поземлен имот - номера след последния използван номер в кадастралния район, в случай че не може да се определи нейната принадлежност към някой от имотите; 4. за самостоятелен обект в сграда - номера след последния използван номер в съответната сграда.
(2) При промяна на граница между два съседни поземлени имота по чл. 57, т. 9 идентификаторите на поземлените имоти не се променят.
Глава седма
ОЦЕНКА НА ДЕЙСТВАЩИТЕ КАДАСТРАЛНИ ПЛАНОВЕ Чл. 65. (1) Актуалността на съдържанието на кадастралните планове, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, както и на одобрените по реда на § 40, ал. 3 и 4 от ПЗР на ЗИД ЗКИР кадастрални планове, се проверява от службата по кадастъра и се изразява чрез съотношението на броя на актуалните граници на поземлените имоти и сгради от плана към общия брой на съществуващите на терена граници на поземлени имоти и сгради. Проверката се извършва спрямо случайно избрани квартали на площ нe по-малко от 25 % от територията на плана и се отбелязва върху копие от кадастралния план на хартия. Неактуалните и новите граници и сгради се маркират с червен цвят върху копието. Съществуващите върху плана граници, които не са материализирани на терена, се приемат за актуални.
(2) За извършената оценка на съдържанието по ал. 1 службата по кадастъра съставя доклад. В доклада се описват проверените квартали, броят на проверените граници и сгради и броят на съществуващите на терена граници и сгради. Към доклада се прилага копието от кадастралния план, върху което е отразена проверката.
(3) Когато съотношението по ал. 1 е по-малко от 0,6, в доклада по ал. 2 се записва, че по съдържание кадастралният план не отговаря на изискванията за създаване на кадастрална карта. В този случай кадастралният план не се използва за създаване на кадастрална карта и не се извършва оценка на точността му по ал. 5 и 6.
(4) Когато съотношението по ал. 1 е по-голямо от 0,6, в доклада по ал. 2 се записва, че по съдържание кадастаралният план отговаря на изискванията за създаване на кадастрална карта. В този случай АК възлага на правоспособно лице да извърши оценка на точността на кадастралния план по ал. 5 и 6.
(5) Точността на кадастралния план се проверява чрез съпоставяне, извършено по квартали, на координатите на точки от съществуващи върху плана трайно материализирани граници на поземлените имоти и сгради, определени чрез геодезически измервания и чрез оцифряване на плана. Измерват се на място най-малко 5 % от границите на поземлените имоти и очертанията на сгради, равномерно разпределени на територията на населеното място. В случаите, когато не съществува РГО или осова мрежа, координирането чрез геодезически измервания се извършва от затворени полигонови ходове в локална по квартали координатна система. Точността на координирания план се оценява чрез Хелмертова или афинна трансформация.
(6) За оценка на точността на кадастралния план правоспособното лице съставя доклад. Ако до 80 % от поправките при трансформацията отговарят на изискванията за точност по чл. 18, в доклада се записва, че по точност кадастралният план отговаря на изискванията за създаване на кадастралната карта. Данните и материалите от координирането, оцифряването, трансформирането и анализа се прилагат към доклада.
(7) Службата по кадастъра приема с протокол материалите и данните за оценка на точността на кадастралния план по реда на Наредба № 19 от 2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри. В протокола се отбелязва, че кадастралният план ще се използва или няма да се използва при изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Чл. 66. Действащите графични кадастрални планове, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, както и кадастралните планове, одобрени по реда на § 40, ал. 3 и 4 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР, които отговарят на изискванията за актуалност и точност съгласно чл. 65, се оцифряват при спазване на следните изисквания: 1. по реда на чл. 23 се създава, измерва и изчислява РГО, обхващаща територията на населеното място; 2. кадастралният и регулационният план се оцифряват по реда, определен в приложение № 11, като се трансформират в координатната система на новата РГО; 3. цифровият вид на кадастралния и регулационния план се представя в приетия формат по чл. 12, т. 4 ЗКИР; 4. в кадастралния план се нанасят промените в имотите, настъпили в резултат на приложена регулация; 5. определят се кадастралните райони съгласно изискванията на чл. 12; 6. поземлените имоти и сградите получават идентификатори съгласно изискванията на Наредба № 15 от 2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра, като номерата на имотите съвпадат с планоснимачните номера; планоснимачните номера на имотите се записват в колона “Стар идентификатор” на кадастралния регистър на недвижимите имоти; 7. създава се кадастрален регистър на недвижимите имоти във вид съгласно приложение № 5; 8. създава се сборна карта на землището, получена чрез обединяване на кадастралните планове и картите, изработени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Землище” е съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място.
2. “Сграда” е сграда от основното застрояване, както и постройка от допълващото застрояване (спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки).
3. “Очертание на сграда” се определя от външните ограждащи стени на първия надземен или полуподземен етаж. Очертание на сграда е и ортогоналната проекция на външните стени на първия надземен етаж, ако наземният етаж не е ограден със стени. Към очертанието на сградата се изобразяват тераси, външни стълби, стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина над 1,20 m от средното ниво на прилежащия терен, включително и проходите в сградата.
4. “Подробна точка” е точка, която определя граница на поземлен имот или очертание на сграда.
5. “Стар идентификатор на поземлен имот” е номер, с който имотът е идентифициран в документа за собственост от предходен план или карта (за урбанизирана територия - планоснимачен номер, парцел, квартал, за земеделски земи и гори - масив, парцел).
6. “Територии без съществено стопанско значение” са високопланинските територии с надморска височина над 1800 m, пустеещите територии, заети от скали и пясъци, и други територии, на които не се извършва стопанска дейност.
7. “Глобална навигационна спътникова система (ГНСС)” е система за определяне на геоцентрични пространствени координати чрез приемане на координатно-временни сигнали от спътниците.
8. “Затворен контур” (“контур”) е последователността от отсечки или дъги в равнина, които, без да се самопресичат, свързват краен брой подробни точки (контурни точки).
9. “Непрекъсната област” е територия, в която всеки две произволни точки могат да бъдат свързани с линия (път), която принадлежи на тази територия.
10. “Непълноти и грешки” са несъответствия в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно в одобрения кадастрален план, спрямо действителното им състояние.
11. “Контактна зона” е участък от картата, в който при обединяване на данни от източниците по чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР се получават несъответствия в границите и/или застъпвания на поземлени имоти.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. До въвеждането на Българска геодезическа система 2000 кадастралната карта се изработва в координатна система 1970 г. Всички съществуващи кадастрални планове, изработени в координатна система 1950 г., както и в други координатни системи, се трансформират в координатна система 1970 г. § 3. До одобряване от Министерския съвет на формат на записа на цифровите карти и регистрите към тях по чл. 12, т. 4 ЗКИР се прилага формат, одобрен от изпълнителния директор на АК. § 4. До създаване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат със софтуер, одобрен от изпълнителния директор на АК. § 5. (1) До одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ, се поддържат в актуално състояние от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти в случаите по чл. 57 и § 8. Скиците на недвижимите имоти се изработват съгласно приложение № 12.
(2) До одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия органите и лицата по чл. 52, ал. 1 - 4 и чл. 86, ал. 1 ЗКИР предоставят посочените актове и данни на общинската администрация по местонахождение на съответния имот по реда и в сроковете, предвидени в тези разпоредби.
(3) Кадастралните планове се поддържат в цифров и/или графичен вид. Кадастралните планове в графичен вид се оцифряват по реда на чл. 65.
(4) При поддържане на кадастралните планове се прилагат изискванията на чл. 18, 19 и чл. 20, ал. 2 - 4.
(5) Измененията в кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях са за сметка на заинтересуваните лица, с изключение на случаите по чл. 56, ал. 5, както и в други случаи, когато информацията за настъпилите промени е получена служебно.
(6) Действащите кадастрални планове се поддържат в актуално състояние по реда на чл. 58 - 62 включително, като: 1. молбите за изменения на кадастрални планове и за издаване на удостоверение по чл. 52, ал. 5 ЗКИР заедно със съответната документация по чл. 58, ал. 3 се отправят до общинската администрация по местонахождение на недвижимия имот, която извършва необходимите проверки; 2. за нанасяне на промените в случаите по чл. 57, т. 1, 3, 4 и 9 се представя скица проект за изменение в кадастралния план в цифров и графичен вид, със съдържание, съответстващо на случаите по чл. 60, 61 и 62; скицата проект се изработва от правоспособно лице съгласно ЗКИР въз основа на данните за имотите от кадастралния план и на данните от геодезическите измервания; скицата проект в цифров вид се представя в приетия формат по чл. 12, т. 4 ЗКИР; 3. данните от геодезическите измервания се представят във формат съгласно приложение № 3 от Наредба № 19 от 2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри; 4. при делба, разделяне, съединяване или нанасяне на нови поземлени имоти всеки от новообразуваните поземлени имоти получава планоснимачен номер след последния използван номер в съответния регистър на имотите (разписен списък); новозаснетите сгради получават планоснимачен номер, когато са разположени в повече от един имот, както и когато собственикът на сградата или на самостоятелен обект в нея е различен от собственика на поземления имот; 5. за промяна на границата между два съседни поземлени имота в случаите на чл. 57, т. 1, 3 и 9 е необходимо предварително съгласуване на скицата проект с общинската администрация; 6. акт за непълноти и грешки се съставя от общинската администрация по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.
(7) Измененията в кадастралните планове се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - от кмета на района. Не се издава заповед в случаите по чл. 57, т. 5 - 8, като в тези случаи изменението на кадастралния план се извършва въз основа на представените по чл. 58, ал. 3 документи и материали и данните от геодезическите измервания.
(8) Заповедта по ал. 7 се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК, като отсъстващите лица се уведомяват със залепване на съобщението на жилището им по постоянен адрес или на недвижимия имот, за който се отнася.
(9) Заповедта по ал. 7, съответно отказът за издаването й могат да се обжалват от заинтересуваните лица по реда на Закона за административното производство пред окръжния съд по местонахождението на имота. Заповедта за одобряване на изменението на кадастралния план влиза в сила след изтичане на срока за обжалването й по отношение на имотите, за които няма подадени жалби.
(10) Заинтересувани лица по ал. 8 и 9 са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, чиито права се засягат от изменението на кадастралния план.
(11) Измененията по ал. 1 се нанасят от общинската администрация в графичния оригинал на кадастралния план, в цифровия му вид и в копието, върху което е одобрен действащият подробен устройствен (градоустройствен) план. § 6. До издаването на наредби по чл. 32, ал. 3 ЗКИР: 1. в кадастралните планове, поддържани по реда на § 5, ал. 1, се отразяват и специализираните данни съгласно глава втора от Наредба № 7 от 1995 г. за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500 (обн., ДВ, бр. 93 от 1995 г.; попр., бр. 96 и 105 от 1995 г.; отм., бр. 71 от 2001 г.); 2. кадастралните планове на подземните проводи и съоръжения се поддържат по досегашния ред при спазване на изискванията на Инструкция и условни знаци за изработване и поддържане на планове на подземни проводи и съоръжения от 1984 г. на Министерството на строителството и селищното устройство - Главно управление по геодезия, картография и кадастър; 3. специализираните карти и регистри по чл. 32 ЗКИР се: а) изработват въз основа на техническо задание, съгласувано от възложителя и службата по кадастъра; б) приемат от комисия, в която се включват представители на службата по кадастъра, на общинската администрация, на възложителя и на други заинтересувани служби. § 7. За районите, в които е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, общинската администрация предава на АК данните за измененията в поддържаните кадастрални планове в 7-дневен срок от отразяването им. § 8. Одобрените по реда на чл. 49а, ал. 3 ЗКИР кадастрална карта и кадастрални регистри се предават в 7-дневен срок на общинската служба по земеделие и гори, съответно на общинската администрация за отразяването им в поддържаните от тях карта на възстановената собственост, съответно кадастрални планове. § 9. Започнатите по реда на Наредба № 14 от 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се довършват по реда на тази наредба. § 10. Наредбата се издава на основание чл. 31 ЗКИР (обн., ДВ, бр. 34 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 45 и 99 от 2002 г. и бр. 36 от 2004 г.) и отменя Наредба № 14 от 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (обн., ДВ, бр. 71 от 2001 г.; изм., бр. 31 от 2003 г.). § 11. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”. § 12. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството по предложение на изпълнителния директор на АК.
Министър: В. Церовски
Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1
Разграфка и номенклатура на кадастралната карта. Цифров и графичен вид на кадастралната карта
I. Мащаби. Разграфка и номенклатура
1. Мащаби
1.1. Основните мащаби за изчертаване на кадастралната карта в графичен вид са: - М 1:1000 - за урбанизирани територии; - М 1:5000 - за всички останали територии.
1.2. При изискване с техническото задание могат да се ползват и следните мащаби: - М 1:500 или М 1:2000 - за урбанизирани територии в зависимост от площта на поземлените имоти и гъстотата на застрояването им; - М 1:2000 или М 1:10000 - за неурбанизирани територии в зависимост от площта на поземлените имоти.
2. Разграфка и номенклатура
2.1. Разграфката и номенклатурата на листовете на кадастралната карта в координатна система 1970 са съгласно Инструкцията за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10000, 1:5000 и 1:2000 и за обновяване на едромащабната топографска карта в мащаби 1:10000 и 1:5000, отпечатана в специализирано издание на Главно управление по геодезия, картография и кадастър при МССУ, 1985 г.
2.2. Разграфката на картните листове се извършва по правоъгълната координатна мрежа. Картните листове са с размери 50ґ50 cm независимо от мащаба на картата.
2.3. Разграфката на картните листове в М 1:2000 е свързана с тази на картните листове в М 1:10000, като всеки картен лист в М 1:10000 се разделя на 25 картни листа в М 1: 2000. 2.4. Разграфката на картните листове в М 1:1000 е свързана с тази на картните листове в М 1:5000, като всеки картен лист в М 1:5000 се разделя на 25 картни листа в М 1: 1000. 2.5. Разграфката на картните листове в М 1:500 се получава, като всеки картен лист в М 1:1000 се разделя на 4 картни листа в М 1: 500. 2.6. Номенклатурата на картните листове в М 1:1000 се получава, като към номенклатурата на листа в М 1:5000 се добави в скобите номерът на листа в М 1:1000, изписан с римски цифри (от I до XXV). Например картен лист № XIII, показан на чертежа, има номенклатура К-9-35-(120-XIII).
М 1:5000 - K-9-35-(120)
М 1:1000 - K-9-35-(120-XIII)
I II III IV V
VI VII VIII IX X
XI XII XIII XIV XV
XVI XVII XVIII XIX XX
XXI XXII XXIII XXIV XXV
3. Свободна разграфка
3.1. Кадастралната карта за отделен имот или за група имоти, както и за части от землища може да бъде изчертавана в свободна разграфка.
3.2. Свободната разграфка обхваща само определена част от кадастралната карта, която се изобразява в съответния мащаб върху един или минимален брой еднакви по размери листове. Картните листове се номерират по последователни редове, като се започва от северoзапад и се спазва посоката на номерация от запад на изток. Допуска се картата за отделен имот или група имоти да бъде изчертавана и на листове с формат А3 или А4.
VII. Пояснения
1. Условни знаци за точки от геодезическата основа и гранични точки
1.1. Точките от държавната геодезическа мрежа и от геодезическите мрежи с местно предназначение се изобразяват по един и същ начин независимо от класа, метода на определяне и начина на стабилизиране. Номерът на точката се надписва по възможност от дясната страна на знака.
1.2. С условен знак № 2 се изобразяват точките от РГО. Посоки на визурите към съседни точки не се изобразяват. Номерът на точката се надписва по възможност от дясната страна на знака.
1.3. Със знак № 5 се означават само точки от граници на имоти или от очертания на сгради, които са определени с геодезически измервания. Знакът се визуализира само в цифровия вид на кадастралната карта.
2. Условни знаци за граници
2.1. Държавните и административните граници се изобразяват непрекъснато по цялото им протежение независимо от начина на означаване на съвпадащите с тях имотни граници.
2.2. Границата на кадастрален район се изобразява удебелено според колона 4 от табло 3.
2.3. Отменени (заличени) граници на поземлени имоти се изобразяват само на ниво “история” в цифровия вид на кадастралната карта или в комбинирани скици. Видът на съответния условен знак се запазва, но цветът от черен става зелен.
2.4. Като трайно материализирани граници се изобразяват границите, които са стени на сгради, огради, изпълнени от бетон, зидани камъни, тухли, метал с бетонна или каменна подземна основа, зидани или бетонни подпорни стени, суха зидария с височина на зида над 1,20 m и стени на масивни съоръжения или означени с трайни знаци по образец.
2.5. Като нетрайно материализирани граници се изобразяват границите, които са огради - градински мрежи, бодлива тел, жив плет, но с бетонирани бетонни/ метални колове между тях или граници на обекти на техническата инфраструктура.
2.6. Като нематериализирани граници се изобразяват границите, които са определени с влезли в сила план или карта, одобрени или определени по реда на закон или представляващи структурни линии на естествени и изкуствени форми на релефа.
2.7. Всички останали граници, които не могат да се отнесат към горните два вида, или когато границата на поземления имот съвпада изцяло или с част от очертание на сграда, която е предмет на кадастралната карта, се изобразяват с условен знак № 15.
2.8. Поземленият имот на линеен обект (улици, пътища, железопътни линии, водни течения и др.) се разделя на отделни поземлени имоти (части) с междинни граници (знак № 16) при спазване на следните правила: - в един кадастрален район поземленият имот на линейния обект се разделя на един или минимален брой имоти - това правило се прилага за улици от I до IV клас; - не се допуска в един поземлен имот да се обединяват два или повече линейни обекти с различни наименования (например наименования на реки), дори и да са от един вид или клас; - при пресичане на линейни обекти зоната на пресичане (кръстовището) трябва да е в контура на обекта с по-висок клас; железопътните прелези влизат в имота на железопътната линия; при пресичане на различни нива (мостове, тунели, пътни детелини) кръстовището влиза в поземления имот на наземния обект, дори и да е с по-нисък клас, а границите на другия обект се изобразяват със знак № 27; - в контура на железопътна линия, пътища от републиканската мрежа, улици, площади и водни течения се поставя пояснителен надпис за наименованието на обекта.
2.9. Условен знак № 17 - спорна граница, се използва само при заведен в съда спор. Спорна граница не може да е граница на кадастрален район.
2.10. Условен знак № 18 - проектна граница, се изчертава с червен цвят само в скица проект. В кадастралната карта тя не се изобразява.
2.11. Поземлените имоти се оцветяват в зависимост от трайното им предназначение, както е показано в табло 4. Границите на територии с еднакво трайно предназначение се разпознават по различното оцветяване на поземлените имоти от двете им страни.
3. Изобразяване на сгради
3.1. Сграда се изобразява със застроената й площ така, както е построена в действителност, независимо от собствеността, законността и местоположението й спрямо имотните граници. Ако очертанието на сградата пресича граница на поземлен имот, сградата не се разделя на отделни части.
3.2. Знак № 26 се използва за изобразяване на очертанията на наземни или полуподземни сгради, на които горната част е изцяло на земята (видима).
3.3. Знак № 27 се използва за изобразяване на подземни сгради, както и на вътрешната линия към сградата, отделяща проходи, тераси, външни стълби, стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина над 1,20 m от средното ниво на прилежащия терен. С този знак се изобразяват и очертанията на надземни и подземни съоръжения със самостоятелни обекти на собственост в тях.
3.4. Знак № 28 се използва за изобразяване на очертанието на сграда, определено като ортогонална проекция на външните стени на първия надземен етаж, ако наземният етаж не е ограден със стени.
3.5. С условни знаци № 26, 27 и 28, изчертани в зелен цвят, се изобразяват заличени сгради от кадастралната карта. Данните за заличените сгради се съхраняват на ниво “история” в цифровия вид на кадастралната карта.
4. Надписи и шрифтове
4.1. Номерът на кадастрален район се надписва ограден в кръг. Надписът се поставя на подходящо място, по възможност приблизително в центъра на контура.
4.2. Ако номерът на поземления имот не може да се побере в контура, той се изнася със стрелка (чертичка). Aкo номерът на поземления имот е заличен, при извеждане на справка “история” от кадастъра той се изчертава в зелен цвят, като съответните параметри на шрифта се запазват. Проектният номер на поземления имот се изчертава с червен цвят в скицата проект.
4.3. Номерът на сградата се надписва в горния десен ъгъл в контура й. Ако сградата е заличена, при извеждане на справка “история” номерът й се изобразява в зелен цвят, като съответните параметри на шрифта се запазват.
4.4. Номерът на точка от геодезическата основа се надписва по възможност вдясно от условния знак.
4.5. Номерът на подробната точка се извежда по принцип вдясно от точката.
4.6. Предназначението и етажността на сградите от кадастралната карта се надписват само в специализирани карти. Етажността се надписва с цифра, определяща броя на етажите, когато са повече от един етаж, а предназначението се надписва съкратено.
4.7. Името на улицата се поставя в контура й и се ориентира по дължината й така, че да се чете от южната или източната страна.
4.8. Административният номер на имота се поставя от вътрешната страна на границата, ориентиран по направление на улицата.
4.9. Името на съседна държава се изписва ориентирано на север.
4.10. Имената на водните течения се изписват ориентирани по посока на теченията така, че да се четат от южната или източната страна, а наименованията на водните площи се изписват ориентирани на север.
4.11. Наименованието на местност се изписва ориентирано на север.
4.12. Наименованията на по-значимите поземлени имоти и сгради, като училище, железопътна гара, община, съд, църква, болница, театър, стадион, парк и др., се надписват с пояснителни надписи. При необходимост пояснителният надпис може да се изпише със съкращение при спазване изискванията на Списъка на условните съкращения за наименованията в кадастралните планове на населени места и незастроени терени в мащаби 1:1000 и 1:500 от Условните знаци за кадастралните планове на населени места и незастроени терени в мащаби 1:1000 и 1:500, отпечатани в специализирано издание на Главно управление по кадастър и геодезия при МТРС, 1993 г.
VIII. Традиционни картни носители и оформление на картен лист
1. Картни носители
За одобряване и съхранение кадастралната карта се изчертава задължително на полиестерна недеформируема материя, с дебелина не по-малка от 0,11 mm, като се вземат специални мерки за запазване трайността на изчертаното съдържание. В процеса на създаване на кадастралната карта за проверка, контрол и приемане тя може да се изчертава на хартия или на друг подходящ носител.
2. Извънрамково оформяне на кадастрална карта
Извън рамките на кадастралната карта се записват: 2.1. горе вляво - координатна система (H = 2 mm, литературен прав); 2.2. горе в средата - на два реда: “Кадастрална карта” (H = 6 mm) и номенклатура на картния лист (H = 3 mm, литературен прав); 2.3. горе вдясно - последователно на редове се записват: код по ЕКАТТЕ, име на населено място, община, област (блоков прав, тесен, H = 2 mm); 2.4. долу вляво - МРРБ - Агенция по кадастъра (H = 2 mm, литературен прав); 2.5. долу в средата - мащаб (H = 2 mm, литературен прав) и 1 cm = ... m; 2.6. долу вдясно - на два реда: дата на одобряване на картата и дата на отпечатване (H = 2 mm, литературен прав); 2.7. в средата на полетата между двете рамки се изписват номенклатурите на четирите съседни картни листа (H = 2 mm, литературен прав); 2.8. дебелината на ограничителната рамка на съдържанието на картата е 0,1 mm, а на външната рамка - 0,35 mm; разстоянието между двете рамки е 8 mm; 2.9. разстоянието между външната рамка и края на картния лист е не по-малко от 5 сm.
3. Извънрамково оформяне на кадастралната карта в свободна разграфка
Извън съдържанието на картата се записват: 3. 1. надпис: Кадастрална карта - част № ...; 3. 2. име на населено място, община, област, код по ЕКАТТЕ; 3. 3. мащаб на картата; 3. 4. надпис: МРРБ - Агенция по кадастъра; 3. 5. дата на одобряване; 3.6. в свободното поле се показват схематично разположението и номерата на частите на кадастралните листове; 3.7. в краищата на всяка отделна част се оставят празни ивици не по-тесни от 5 сm.
Приложение № 2 към чл. 13, ал. 2, чл.14, ал. 4 и чл. 16, ал. 2
Таблица 1
Класификатор за трайно предназначение на териториите Код Наименование на територията
1 Урбанизирана територия
Таблица 2
Класификатор за начина на трайно ползване на поземлените имоти Код Наименование Стар код за Старкодзасъответствие 1 2 3
123нужди 1000
1000Ниско застрояване (до 10 m) 3110
1010 Средно застрояване (от 10 до 15 m) 0 0
1020 Високо застрояване (над 15 m) 0
1030 Комплексно застрояване 3120,3130
1040 Незастроен имот за жилищни нужди 0
1050 За друг вид застрояване 3100, 3190, 3900, 3999 сгради и комплекси
1100 За обект комплекс за здраве- 0 опазване
1110 За обект комплекс за образование 0
1120 За обект комплекс за култура 0 и изкуство
1130 За обект комплекс за социални 0 грижи
1140 За административна сграда, 0 комплекс
1150 За обект за детско заведение 0
1160 За търговски обект, комплекс 0
1170 За обект комплекс за битови услуги 0
1180 За обект комплекс за научна и 0 проектантска дейност
1190 За култова, религиозна сграда, 0 комплекс
1200 Незастроен имот за обществена 0 сграда, комплекс
1210 За друг обществен обект, комплекс 3200
3. поземлени имоти за озеленени площи
1300 Oбществен селищен парк, градина 3410, 3411, 3419
1310 Oбществен извънселищен парк, 7130 горски парк
1320 Дендрариум 0 0
1330 Ботаническа градина 3433
1340 Зоологическа градина 3434
1350 Гробищен парк 3436
1360 За защитно и изолационно озе- 0 леняване
1370 За друг вид озеленени площи 3400, 3420, 3421, 3432, 3430, 3435, 3439, 3429, 3490
4. Поземлени имоти за спортни обекти
1400 Стадион 7310, 7351, 7360, 7371, 7372, 7373, 1410 За спортна зала 7320
1420 Спортно игрище 3431, 7330, 7340
1430 За трасета за вело- и мотоспорт 7370, 7379
1440 Ски писта 7350, 7352, 7353
1450 За съоръжения за зимни спортове 7359
1460 За ловна база и стрелбище 7381
1470 За водна спортна база 7382, 7383, 7384
1480 За плувен басейн 4416
1490 Незастроен имот за спортен обект 0
1500 За други видове спорт 7300, 7380, 7389, 7390
5. Поземлени имоти за курортно- рекреационни обекти
1610 За земеделски труд и отдих 0
(съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ)
1620 За почивен лагер 7230, 7231, 7232, 7233, 7239
1630 За туристическа база, хижа 7240, 7241, 7242, 7243, 7249
1640 За санаториум, балнеосанаториум, 7250, 7251, профилакториум 7252, 7256, 7257
1650 За курортен хотел, почивен дом 7253, 7212
1660 За къмпинг, мотел 7220, 7221, 7222
1670 Незастроен имот за курортно- 0 рекреационен обект
1680 За друг курортно-рекреационен 7258, 7259, обект 7254, 7255
6. Поземлени имоти за производ- ствени и складови обекти
1700 За електроенергийното произ- 3311 водство
1710 За топлоенергийното производство 3312
1720 За друго производство на продукти 3310, 3313, от нефт, въглища, газ, шисти3319
1730 За черната и цветната металургия 3320, 3321, 3322
1740 За машиностроителната и машино- 3330, 3331 обработващата промишленост
1750 За химическата и каучуковата 3332 промишленост
1760 За дърводобивната и дървообра- 3340, 3341 ботващата промишленост
1770 За целулозно-хартиената про- 3342 мишленост
1780 За производството на строителни 3350, 3351 материали, конструкции и изделия
1790 За производството на стъкло 3352
1800 За текстилната промишленост 3361
1810 За шивашката промишленост 3362
1820 За кожарската, кожухарската и 3363 обувната промишленост
1830 За хранително-вкусовата про- 3364 мишленост
1840 За полиграфическата промишленост 3370
1850 За складова база 1550, 2225, 2340, 3390, 3392, 3399
1860 За база за селскостопанска или 1510, 1520, горскостопанска техника 1560, 2360
1870 За ветеринарна лечебница 1540
1880 За стопански двор 1570
1890 За животновъден комплекс 1610, 1619, 1921
1900 За животновъдна ферма 1611, 1612, 1613, 2224
1910 Незастроен имот за производствен, 0 складов обект
1920 За друг вид производствен, скла- 1500, 1530, дов обект 1590, 1600, 2350, 2390, 3360, 3369, 3380 културно-историческото наследство
2000 За археологически паметник на 7260, 7261, културата 7262, 7263
2010 За архитектурен паметник на 7270, 7271, културата 7272, 7273
2020 За исторически паметник, истори- 7290, 7291, ческо място 7292, 7293, 7294
2030 За паметник на изобразителното 7280 и приложното изкуство
2040 За друг имот на културно-истори- 0 ческото наследство и транспортни обекти
2110 За второстепенна улица 3512, 3513
2120 За алея 3514
2130 За кръстовище 3515, 6116
2140 За площад 3516
2150 За паркинг 3517
2160 За вход на пешеходен подлез, метро 3518, 3522
2170 За линии на релсов транспорт 3521, 3523, 6311, 5321
2180 За депо за релсов транспорт 3524,6313
2190 За автогараж 3525, 3526, 3528, 6150
2200 За автомагистрала 6111
2210 За път от републиканската пътна 6112, 6113, мрежа 6114
2220 За местен път 6115, 6120
2230 За селскостопански, горски, ве- 1700, 1710, домствен път 1720, 2222, 2310, 6130
2240 За автогара, автоспирка 6140
2250 За бензиностанция, газостанция 3020
2260 За летище, аерогара 1910, 6211, 6212
2270 За железопътна гара, спирка 6312
2280 За ремонт и поддържане на тран- 3527, 6160, спортни средства 6170, 6213, 6214, 6314, 6420, 6513
2290 За пристанище 6410, 6411, 6412
2300 За въжена линия 6510, 6511, 6512
2310 За друг поземлен имот за движение 3500, 3510, и транспорт 3519, 3520, 3529, 6100, 6180, 6190, 6200, 6210, 6219, 6300, 6310, 6319, 6400, 6490, 6500, 6519, 6900
9. Поземлени имоти за съоръжения на проводи
2400 За съоръжение на водопровод 6610
2410 За съоръжение на канализация 6620
2420 За съоръжение на електропровод 6630
2430 За съоръжение на нефтопровод 6641
2440 За съоръжение на газопровод 6642
2450 За съоръжение на топлофикацио- 6650 нен провод
2460 За съоръжение на съобщителен 6660 провод
2470 За съоръжение на друг вид провод 6600, 6640, 6649, 6690
10. Поземлени имоти - ниви
2500 Нива 1100, 1111, 1152, 2211 2510 2211
2510Зеленчуковa градина 1112
2520 Оризище 1113 2530 1113
2530Оранжерия с трайна конструкция 1114
2540 Дивечова нива 2215, 2440 2550 2440
2550Неизползвана нива (угар, орница) 1130, 1132, 1139 2560 орница)1130,1132, 1139
2560Изоставена орна земя 1140, 1141, 1145, 1146, 1147, 1149 2570 орназемя1140,1141, 1145,1146, 1147,1149
2570Друг вид нива 1110, 1119, 1120
11. Поземлени имоти - трайни насаждения
2600 Овощна градина 1211, 1212
2610 Лозе 1213, 1214 2620 1214
2620Етерично-маслодайна култура1215, 1216
2630 Хмелници 1221 2640 1221
2640Разсадник 1222 2650 1222
2650Изоставено трайно трайнонасаждение 1230, 1231, 1234 2660 1230,1231, 1234
2660Друг вид трайно насаждение 1220, 1200, 1210, 1217, 1218, 1223, 1224, 1229, 2213, 2230 12. 1220,1200, 1210,1217, 1218,1223, 1224,1229, 2213,2230
12.Поземлени имоти - ливади 2700 имоти-ливади
2700Ливада 1300, 1310, 2212 2710 2212
2710Неизползвана ливада 1320, 1322, 1329 2720 1320,1322, 1329
2720Изоставена ливада ливада1330,1331,1335, 1339 2730 1339
2730Друг вид ливада 1150, 1151 13. 1150,1151
13.Поземлени имоти - пасища, мери 2800 Пасище 1400, 1401, 1410, 1420, 2260 2810 имоти-пасища,мери
2800Пасище1400,1401, 1410,1420, 2260
2810Мера 1430 2820 1430
2820Високопланинско пасище 0 0
2830 Друг вид земеделска земя земя1900, 1920, 1929 2840 1929
2840Гори и храсти в земеделска 1239, 1922 земя
14. Поземлени имоти - дърво- производителни гори
2900 Иглолистна гора 2111
2910 Широколистна гора 2112 2920 2112
2920Смесена гора 0 2930 гора0
2930Нискостъблена гора 2113 2940 Клек 2114 2950 2113
2940Клек2114
2950Друг вид дървопроизводител- 2100, 2110 на гора
15. Поземлени имоти - недърво- производителни горски площи
3000 Голина 2121, 2410, 2226 3010 Поляна 2221, 2250 3020 Просека 2223, 2320 3030 2121,2410, 2226
3010Поляна2221,2250
3020Просека2223,2320
3030Нелесопригодна площ - дър- 2227 весна растителност, храсти
3040 Друг вид недървопроизво- 2200, 2210, дителна горска площ 2220, 2229, 2216, 2217, 2290, 2400, 2120, 2122, 2123, 2420, 2430 3050 2200,2210,дителнагорскаплощ2220,2229, 2216,2217, 2290,2400, 2120,2122, 2123,2420, 2430
3050Друг вид горски имот 2900
3060 Горски разсадник 2214, 2240 чения, водни площи и съоръжения
3100 Водно течение, река река4100, 4110, 4111 3110 4111
3110Езеро 4211 3120 4211
3120Блато 4212 3130 4212
3130Мочурище8500
3140 Язовир 4411 3150 4411
3150Водоем 4412 3160 Рибарник 4413 3170 Солница 4414 3180 За басейн с резервна вода за 4417 4412
3160Рибарник4413
3170Солница4414
3180Забасейнсрезервнаводаза4417промишлено предприятие
3190 Напоителен канал 4511
3200 Отводнителен канал 4512 3210 Плавателен канал 4513 3220 За извор на прясна вода 4600, 4610, 4611, 4612, 4613 3230 За извор на минерална вода 4700, 4710, 4711, 4712 3240 За водостопанско, хидромелио- 4800, 4911 ративно съоръжение 3250 За друг вид водно течение, водна 3437, 4119, площ, съоръжение 4210, 4200, 4219, 4415, 4419, 4400, 4410, 4419, 4500, 4510, 4519, 4900, 4910, 4919 3260 4512
3210Плавателенканал4513
3220Заизворнапряснавода4600,4610, 4611,4612, 4613
3230Заизворнаминералнавода4700,4710, 4711,4712
3240Заводостопанско,хидромелио-4800,4911ративносъоръжение
3250Задругвидводнотечение,водна3437,4119,площ,съоръжение4210,4200, 4219,4415, 4419,4400, 4410,4419, 4500,4510, 4519,4900, 4910,4919
3260Гранична река 4112 3300 4112
3300Черноморски териториални води 4300
17. Поземлени имоти за защитена природна среда
3400 Резерват 7110
3410 Природна забележителност 4113, 7140, 7141, 7142, 7143, 7144, 7145, 7146, 7147, 7149
3420 Поддържан резерват 0
3430 Защитена местност 0
3440 Крайбрежна плажна ивица 7150, 7151, 7152, 7159
3450 За находище на лечебна кал 7160
3460 За друг вид естествен ресурс за 7100, 7120, превантивна защита 7190, 7400
18. Поземлени имоти за добив на полезни изкопаеми
3500 За добив на руди 5211, 5212
3510 За добив на въглища 5213, 5214
3520 За добив на нерудни полезни 5215, 5216 изкопаеми
3530 За кариера за пясък, чакъл и глини 5217 за строителната керамика
3540 За кариера за суровини за строител- 5218 ството и промишлеността в скален масив
3550 Със сгради и съоръжения за добив 5400 на полезни изкопаеми
3560 За друг вид обект за добив на по- 5200, 5219, лезни изкопаеми 5911, 5919, 5900, 5910, 5210
19. Поземлени имоти, заети от индустриални и битови отпадъци
3600 Хвостохранилище 9100 3610 9100
3610Сгуроотвал 9200 3620 9200
3620Утаител9300
3630 Депо за индустриални отпадъци 9400
3640 Депо за вторични суровини 9500
3650 Депо за битови отпадъци (сметище) 9600
3660 Депо за хумус 9700 3670 9700
3670Насип, насипище 5300, 5310, 5311, 5312, 5319, 5912
3680 За друг вид отпадъци 9900
20. Поземлени имоти за дегради- рали земи
3700 Деградирала орна земя 1131, 1142, 1143, 1144 3710 1144
3710Деградирало трайно насаждение 1232, 1233
3720 Деградирала ливада 1321, 1332, 1333, 1334 3730 1334
3730Друг вид деградирала земя 0
21. Поземлени имоти със специал- но предназначение и ползване
3800 За склад на държавния резерв 3391
3810 За друг вид имот със специално 0 предназначение и ползване
22. Поземлени имоти без опреде- лено стопанско предназначение
3900 Скали 8100
3910 Пясъци 8200
3920 Сипей 8300
3930 Дере 8410, 8400 3940 8400
3940Овраг, промойна 8420 3950 8420
3950Ями 8430 3960 8430
3960Друг вид поземлен имот без опре- 8600, 8900 делено стопанско предназначение
4000 Поземлен имот със смесен начин 0 на трайно ползване
4100 Поземлен имот с недефиниран 9999
Таблица 3
Класификатор за предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях Код Наименование Стар код за Старкодзасъответствие 1 2 3
123обитаване 100
100Жилищнa сградa - еднофамилнa 112
110 Жилищнa сградa - многофамилна 111
120 Жилищнa сградa със смесено 0 предназначение
130 Вилна сграда - еднофамилнa 113
140 Вилна сграда - многофамилна 0
150 Общежитие 120, 121, 122, 123 160 120,121, 122,123
160Хотел 231, 232
170 Апартаментен хотел 0
180 Постройка на допълващото 0 застрояване
190 Друг вид сграда за обитаване 100, 110, 114
2. Обществени сгради
200Сградазатърговия210,211,212, 213,214,215, 216,217
210Сградазаобщественохранене220,221,222, 223,224,225
220Сградазабитовиуслуги230,233,234, 235,236,239
230Сградазадетскозаведение240,241,242, 243
240Сградазаобразование260,261,262, 263,264
250Здравнозаведение250,251,252, 253,254,257, 259
260Заведениезасоциалнигрижи258
270Сградазанаучнаипроектантска270,271,272,дейност273,274,275
280Сградазакултураиизкуство280,281,282, 283,284,285, 286,287,288, 289
290Спортнасграда,база268
300Административна,деловасграда290,291,292, 293,294,295, 296,297,298, 299
310Курортна,туристическасграда255,256,265, 266,267
320Сграданатранспорта237,520,521, 522,523,524, 525,526,527, 528
330Сграданасъобщенията500,510,511, 512,513,514, 515,516
340Култова,религиознасграда238,810,811, 812,813,814, 815,816
350Сграда-паметникнакултурата0
360 Сграда за търговия 210, 211, 212, 213, 214, 215, 216, 217 210 Сграда за обществено хранене 220,221, 222, 223, 224, 225 220 Сграда за битови услуги 230, 233, 234, 235, 236, 239 230 Сграда за детско заведение 240, 241, 242, 243 240 Сграда за образование 260, 261, 262, 263, 264 250 Здравно заведение 250, 251, 252, 253, 254, 257, 259 260 Заведение за социални грижи 258 270 Сграда за научна и проектантска 270, 271, 272, дейност 273, 274, 275 280 Сграда за култура и изкуство 280, 281, 282, 283, 284, 285, 286, 287, 288, 289 290 Спортна сграда, база 268 300 Административна, делова сграда 290, 291, 292, 293, 294, 295, 296, 297, 298, 299 310 Курортна, туристическа сграда 255, 256, 265, 266, 267 320 Сграда на транспорта 237, 520, 521, 522, 523, 524, 525, 526, 527, 528 330 Сграда на съобщенията 500, 510, 511, 512, 513, 514, 515, 516 340 Култова, религиозна сграда 238, 810, 811, 812, 813, 814, 815, 816 350 Сграда - паметник на културата 0 360 Друг вид обществена сграда 200
3. Производствени, складови и инфраструктурни сгради
400 Промишлена сграда 300, 310, 320, 330, 340, 350, 360, 361, 362, 363, 364, 365, 366, 367, 370, 371, 372, 373, 374, 375, 376, 377, 378, 379, 380, 381, 382, 383, 390, 390, 392, 393, 394, 395, 396 410 Сграда за 300,310,320, 330,340,350, 360,361,362, 363,364,365, 366,367,370, 371,372,373, 374,375,376, 377,378,379, 380,381,382, 383,390,390, 392,393,394, 395,396
410Сградазаенергопроизводство 540, 541, 542, 543, 544, 545, 546, 547, 548, 550, 551, 552, 553, 554, 555, 560, 561, 562 420 Селскостопанска сграда 400, 410, 411, 412, 413, 414, 415, 416, 417, 420, 421, 422, 423, 424, 425, 430, 431, 432, 433, 434, 435, 440, 441, 442, 433, 444, 445, 446, 447, 450, 451,452 430 540,541,542, 543,544,545, 546,547,548, 550,551,552, 553,554,555, 560,561,562
420Селскостопанскасграда400,410,411, 412,413,414, 415,416,417, 420,421,422, 423,424,425, 430,431,432, 433,434,435, 440,441,442, 433,444,445, 446,447,450, 451,452
430Горскостопанска сграда 0
440 Сграда за водоснабдяване и/или 530, 531, 532, канализация 533, 534, 535, 536, 537 450 Сграда със специално предназ- 820 начение 460 Складова база, склад 600, 610, 611, 612, 613, 614, 620, 621, 622, 623, 624, 630, 631, 632, 633, 640, 641, 642, 643, 644, 645, 650, 651, 652, 653, 660, 661, 662, 663 470 530,531,532,канализация533,534,535, 536,537
450Сградасъсспециалнопредназ-820начение
460Складовабаза,склад600,610,611, 612,613,614, 620,621,622, 623,624,630, 631,632,633, 640,641,642, 643,644,645, 650,651,652, 653,660,661, 662,663
470Хангар, депо, гараж 700, 710, 711, 712, 713, 714, 720, 721, 722, 723, 724, 730, 731, 732, 733, 734 480 700,710,711, 712,713,714, 720,721,722, 723,724,730, 731,732,733, 734
480Друг вид производствена, складова, 740, 741, 742, инфраструктурна сграда 800, 900
490 Сграда със смесено предназначение 0
500 Жилище, апартамент
510 Ателие за творческа дейност
530 Гараж в сграда
540 Инфраструктурен обект в сграда
550 За търговска дейност
560 За обслужваща дейност за битови услуги дейност начение
690 Друг вид самостоятелен обект в сграда
Приложение № 3 към чл. 15, ал. 2
Кодове на подробните точки съобразно начина на определянето им Код Метод на определяне
1 Геодезически измервания
2 Фотограметрични измервания
3 Точки от картата на възстановената собственост
4 Дигитализиране 5
5Точки от проект
Приложение № 4 към чл. 17, ал. 8 и чл. 45, ал. 5
Схеми на самостоятелните обекти в сгради по етажи
1. Основното предназначение на схемите е документиране на взаимното разположение на самостоятелните обекти в сградата по етажи. За схемите на самостоятелните обекти в сграда не се прилагат изисквания за точност и от тях не се извличат данни за точно пространствено положение и размери.
2. Схемите на самостоятелните обекти по етажи се изработват в цифров и графичен вид, като се изхожда от очертанието на сградата от кадастралната карта. Схемите по етажи се привързват чрез координатите на две идентични точки от очертанието на сградата.
3. При наличие на архитектурен план схемите на самостоятелните обекти в сградата се изработват в съответствие с него.
4. За всеки етаж се изобразяват: 4.1. номерът на етажа; 4.2. номерата на входовете; 4.3. номерата на самостоятелните обекти; 4.4. идентичните точки от очертанието на сградата; 4.5. очертанието на сградата от кадастралната карта - със сива линия, с дебелина 2 mm; 4.6. контурите на самостоятелните обекти на собственост - с черна линия, с дебелина 0,2 mm; 4.7. разделителната линия между самостоятелните обекти от различни входове - с черна линия, с дебелина 0,5 mm.
5. Общи части и помещения в сградата не се изобразяват и не се номерират.
6. Номерацията на самостоятелните обекти - жилища в сградите, се извършва по входове и започва от най-ниския жилищен етаж, като по възможност се запазват административните им номера. Самостоятелните обекти, които не са жилища, получават номер след последния номер за жилище.
7. Номерата на самостоятелните обекти започват от 1 и са уникални за цялата сграда. Нови самостоятелни обекти получават номера след последния използван номер в сградата.
8. Когато един самостоятелен обект се състои от две или повече части на един или различни етажи, частите се номерират с един и същ номер.
9. В контура на всеки самостоятелен обект, който не е предназначен за жилище, се поставя пояснителен надпис (например спортна зала, магазин).
10. В графичен вид схемите на етажите се изработват върху хартия с формат А4 или А3 и се подвързват в папка. Схемите на етажите в една сграда могат да са на една или повече страници.
11. Дългата страна на сградата се ориентира спрямо листа, като се показва посоката север.
12. Оформяне на схемата: В горната част на схемата в средата се записват: - схема на самостоятелните обекти по етажи; - идентификатор на сградата; - административен адрес на сградата.
В долната част на схемата вляво се поставя надпис: МРРБ - Агенция по кадастъра.
В долната част на схемата вдясно се записва датата.
В краищата на всяка отделна част се оставят празни ивици не по-тесни от 3 сm.
Приложение № 5 към чл. 25, ал. 4
Област:... Община:...
Населено място:... ЕКАТТЕ:...
Кадастрален регистър на недвижимите имоти
Иденти- Вид на Площ*, Брой № на Трайно Начин Адрес* Данни за собствениците Данни за акта № на фикатор имота m2етажи етажа* предна- на и наиносителите на други парти- значе- трайно вещни права дата в ние полз- имот- нов стар ване надругипарти-значе-трайновещниправадатавниеполз-имот-новстарванеиме, пре- ЕГН съд, а вид издател, вид с вид ид. ния пл. №, зиме, БУЛСТАТ вид на д д№ и дата, на р соб- част нарсоб-частрегис- парцел, фамилия, ЕКАТТЕ регис- р вид на пра- о стве- тър квартал наиме- търа, е регис- вото к ност нование виднапра-остве-търкварталнаиме-търа,ерегис-вотокностнование№ на с стъра, том и томи№ на том партида и парти- да 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 партидаипарти-да
1234567891011121314151617181920*Забележки: 1. Кадастралният регистър на недвижимите имоти се създава на лист с формат А3.
2. Площ: 2.1. за поземлен имот - от цифровия вид на кадастралната карта; 2.2. за сграда - застроената площ от цифровия вид на кадастралната карта; 2.3. за самостоятелен обект в сграда - площ по документ.
3. Брой етажи - броени откъм ниската страна на сградата.
4. Номер на етажа - попълва се за самостоятелен обект в сграда, в съответствие със схемата на етажите.
5. Адрес - улица, №, жил. комплекс, блок, вход, самостоятелен обект №; местност.
6. Номер на партидата в имотния регистър - попълва се при открита партида.
Приложение № 6 към чл. 31, ал. 1
СЛУЖБА ПО КАДАСТЪРА - ГР. ...
С К И Ц А № .../ ...г.
НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ... (идентификатор) ...
Гр.(с) ..., общ. ..., обл. ..., по кадастрална карта, одобрена със заповед № .../... г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра/началника на Службата по кадастъра - гр. ..., изменена със заповед № .../... г. на изпълнителния директор на АК/началника на СК - гр. ...
Адрес: кв./ж.к. ..., ул. ..., № ..., /местност ...
Площ: ... m2
Трайно предназначение:...
Начин на трайно ползване:...
Собственици: 1. ... (име на физическото или наименование на юридическото лице) ... %/идеална част от поземления имот
Документ за собственост ... (вид, №, издател, том, дело №, дата, партидна книга) ...
2. ... (име на физическото или наименование на юридическото лице) ... %/идеална част от поземления имот
Документ за собственост ... (вид, №, издател, том, дело №, дата, партидна книга) ...
Съседи: ... идентификатор ..., ... идентификатор ..., ... идентификатор ..., ... идентификатор ...
М 1: ... ... (име на дл. лице) ...
Приложение № 7 към чл. 32, ал. 1
СЛУЖБА ПО КАДАСТЪРА - ГР. ...
С К И Ц А № .../ ...г.
НА СГРАДА ... (идентификатор) ...
Гр.(с) ..., общ. ..., обл. ..., по кадастрална карта, одобрена със заповед № .../... г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра/началника на Службата по кадастъра - гр. ..., изменена със заповед № .../... г. на изпълнителния директор на АК/началника на СК - гр. ...
Сградата попада в поземлен имот ... идентификатор ...
Адрес: кв./ж.к. ..., ул. ..., № ..., /местност ...
Застроена площ: ... m2
Брой етажи: ...
Предназначение: ...
Собственици: 1. ... (име на физическото или наименование на юридическото лице) ... %/идеална част от сградата
Документ за собственост ... (вид, №, издател, том, дело №, дата, партидна книга) ...
2. ... (име на физическото или наименование на юридическото лице) ... %/идеална част от сградата
Документ за собственост ... (вид, №, издател, том, дело №, дата, партидна книга) ...
М 1: ... ... (име на дл. лице) ...
Приложение № 8 към чл. 33
СЛУЖБА ПО КАДАСТЪРА - ГР. ...
С Х Е М А № .../ ...г.
НА САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА ... (идентификатор) ...
Гр.(с) ..., общ. ..., обл. ..., по кадастрална карта, одобрена със заповед № .../... г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра/началника на Службата по кадастъра - гр. ..., изменена със заповед № .../... г. на изпълнителния директор на АК/началника на СК - гр. ...
Адрес: кв./ж.к. ..., ул. ..., № ..., /местност ...
Самостоятелният обект попада в сграда № ..., в поземлен имот ... идентификатор ...
Предназначение:...
Съседни самостоятелни обекти: На същия етаж ... идентификатор ..., ... идентификатор ...
Под обекта ... идентификатор ...
Над обекта ... идентификатор ...
Площ по документ: ... m2
Собственици: 1. ... (име на физическото или наименование на юридическото лице) ... %/идеална част от правото на собственост
Документ за собственост ... (вид, №, издател, том, дело №, дата, партидна книга) ...
2. ... (име на физическото или наименование на юридическото лице) ... %/идеална част от правото на собственост
Документ за собственост ... (вид, №, издател, том, дело №, дата, партидна книга) ... ... (име на дл. лице) ...
Приложение № 9 към чл. 34, ал. 4
КОМБИНИРАНА СКИЦА
ЗА ПЪЛНА ИЛИ ЧАСТИЧНА ИДЕНТИЧНОСТ
НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ... (идентификатор) ...
Гр.(с) ..., общ. ..., обл. ..., Адрес: кв./ж.к. ..., ул. ..., № ..., /местност ...
Имот ... номер ... по кадастрална карта, одобрена със заповед № .../... г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра/началника на Службата по кадастъра - гр. ...
и/или имот ... планоснимачен № ... по кадастрален план, одобрен със заповед № .../... г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството /кмета на .../ изпълнителния директор на АК
и/или ... урегулиран поземлен имот № ..., кв. ... от регулационен (устройствен) план на ..., одобрен със заповед № .../... г. на ...; и/или имот ... идентификатор ... по картата на възстановената собственост, одобрена със заповед № .../... г. на министъра на земеделието и горите
М 1: ... линия линия
Кадастрален план план
Регулационен план Карта на план
Картанавъзстанове-
Дата: ...
Изработил: ... (име, подпис) ...
Приложение № 10 към чл. 41, ал. 2
Изисквания за извършване на геодезически и фотограметрични измервания
I. Геодезически измервания
1. Определянето на координатите на граничните точки на поземлените имоти и на очертанията на сградите чрез геодезически измервания се извършва с геодезически инструменти, които отговарят на следните изисквания: 1.1. теодолити с точност на измервана посока mR І 5 mgon.; 1.2. далекомери с точност на измерена дължина mS І 10 + 10 S.10-6 mm; 1.3. тотални станции, които отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2; 1.4. GPS приемници, които осигуряват средна квадратна грешка в положението на граничните точки на поземлените имоти не по-голяма от допустимите стойности на DS, посочени в чл. 18, ал. 4, т. 1, буква “а”, намалени три пъти.
2. Заснемането на поземлените имоти и на очертанията на сградите от точки на РГО с тотална станция (теодолит и далекомер) започва с ориентация към най-малко две точки от РГО и завършва с контролно измерване към една от тях. Измерването към подробната точка се извършва при едно положение на зрителната тръба, ако колимационната грешка е по-малка от 4 mgon. Допуска се геодезически измервания да се извършват от свободна станция, определена като засечка назад.
3. Заснемането на поземлените имоти с GPS приемници започва с измерване в точка от РГО и завършва с измерване в друга точка от РГО, ако параметрите на трансформация са известни или използваните точки от РГО са GPS точки. Когато това условие не е изпълнено, се използват най-малко две точки в началото на сеанса и две точки в края на сеанса. Точките за трансформацията трябва да са равномерно разположени и да покриват заснеманата територия. Времето на измерване се определя в зависимост от качествата на приемника, така че да се осигури точността по т. 1.4.
4. На всяка заснета точка се определя средната квадратна грешка в положението й, която не трябва да превишава допустимите стойности по чл. 18, ал. 4, т. 1, буква “а”, съответно чл. 18, ал. 5, т. 1, буква “а”, намалени три пъти.
5. Чрез геодезически измервания се определят координатите на граничните точки на поземлените имоти и чупките по очертанията на сградите откъм улиците. Останалите чупки по очертанието на сградата могат да се заснемат и чрез контролни дължини. Когато разстоянията между подробните точки от границите са по-големи от 50 m, се заснемат допълнителни точки. Граници в крива се заснемат с начало и край крива и достатъчен брой точки за правилното им изобразяване.
II. Фотограметрични измервания
Изработването на кадастрална карта чрез фотограметрично заснимане и цифрово картиране се извършва при спазването на следните изисквания: 1. Опорните фотограметрични точки са точки от геодезическата основа, както и точки, поставени при необходимост допълнително според технологичните изисквания на прилагания фотограметричен метод. Допълнително поставените точки се определят при спазване на изискванията по чл. 23.
2. Допуска се определяне на допълнителни опорни фотограметрични точки и чрез аналитична блокова аеротриангулация. Средната квадратна грешка в положението на тези точки не трябва да превишава 7 сm.
3. Преди аероснимането необходимите опорни точки се маркират. Формата (фигурата) и размерите на маркировъчните знаци (таблицата) се определят в зависимост от мащаба на аероснимките, като изображението им върху снимките не трябва да бъде по-малко от 0,15 mm. При използването на дигитална фотограметрия размерът на марката върху сканираното изображение не трябва да бъде по-малък от 4 пиксела.
(Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя) b сm 15 18 20 22 1518202230 c сm 10 13 15 17 1013151735 d сm 10 13 15 17 101315 1735
4. Геометричният център на марките не може да се отклонява повече от 0,02 m от геометричния център на геодезическата точка.
5. Цветът на марките и материалите, от които се изработват, осигуряват добър контраст върху фотоизображението.
6. Граничните точки на неясно очертани граници, както и други обекти от съдържанието на плана, чиито образи трудно биха се разпознали разпозналивърху аерофотоснимките или са закрити от залесеност, се маркират преди аерофотозаснемането. Маркировъчните знаци имат форма на квадрат с дължина на страната
8,3 Мс d = –––– m, където М е мащабното число на аеро-
100 000 фотоснимките. Знаците се центрират над съответните ситуационни точки с допустимо отклонение до 0,03 m.
7. Аерофотоснимачните работи се извършват в съответствие с “Упътване за aерофотоснимане”, отпечатано в специализирано издание на Главно управление “Кадастър и геодезия” при МТРС, 1993 г.
8. Мащабът на аерофотоснимките се определя от изпълнителя в зависимост от прилаганите технологии и технически средства и в съответствие с изискванията за точност на кадастралната карта съгласно чл. 18.
9. Аерофотозаснемането се извършва непосредствено след приключване на всички маркировъчни работи на обекта, на който ще се изработва кадастрална карта в съответствие с т. 7.
10. Обектите от съдържанието на кадастралната карта, които нямат ясен фотообраз, както и обектите, построени или изменени след аерофотозаснемането, се заснемат по геодезически методи при спазване на съответните изисквания.
11. Стереокартирането се извършва с аналогови, аналитични или дигитални фотограметрични системи, като се прилагат технологии, които осигуряват точност съгласно чл. 18, ал. 4, т. 1, буква “а”.
Приложение № 11 към чл. 66, т. 2
Дигитализиране (сканиране и векторизиране) на съществуващи планове и карти
Изработването на кадастралната карта от одобрени по реда на закон съществуващи планове и карти чрез дигитализиране (сканиране и векторизиране) се извършва при спазване на следните изисквания: 1. Когато планът или картата са върху недеформируема основа, дигитализирането може да се извършва върху целия план, като за трансформацията се избират точки (координатни кръстове), разположени по рамката на плана (картата) и в централната зона. При сканиране на цели листове трансформацията се извършва по ивици (части) от листа.
2. Когато планът или картата са върху деформируема основа, дигитализирането се извършва по зони не по-големи от 40 ґ 40 сm.
3. Преобразуването на координатите от дигитайзера (скенера) в координатната система на картата се извършва чрез афинна трансформация, като минималният брой идентични точки е шест.
4. Всеки сеанс на дигитализация започва с обхождане на кръстовете (точките) за трансформация и завършва с тях.
5. При извеждането на параметрите на трансформация, чрез които се изчисляват координатите на подробните точки, участват и двете измервания по т. 4.
6. Когато планът (картата) не е в координатната система на кадастралната карта, координатите на координатните кръстове се трансформират в координатната система на кадастралната карта, преди да започне дигитализирането.
7. Трансформацията по т. 6 може да бъде аналитична, афинна или полиномна трансформация от втора степен.
8. Когато трансформацията по т. 5 не е аналитична, тя се извършва чрез най-малко толкова триангулачни точки, колкото е броят на параметрите на трансформация.
9. В случаите по т. 6 и 7 средната квадратна грешка в положението на точката не може да превишава 5 сm, а максималната поправка - два пъти тази стойност.
10. В случаите по т. 3 средната квадратна грешка в положението на точката не може да превишава (0,3 М) mm, а максималната поправка - два пъти тази стойност, където М е мащабното число на плана (картата).
Приложение № 12 към § 5, ал. 1
С К И Ц А № .../ ...г.
НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ... планоснимачен номер ...
Гр.(с) ..., общ. ..., обл. ..., Адрес: кв./ж.к. ..., ул. ..., № ..., по кадастрален план, одобрен със заповед № .../... г. на кмета на ... /министъра на регионалното развитие и благоустройството/ изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра
Имотът попада в кадастрален лист № ...
Площ по кадастрален план: ... m2
Трайно предназначение:...
Начин на трайно ползване:...
Собственици: 1. ... (име на физическото или наименование на юридическото лице) ... %/идеална част от поземления имот
Документ за собственост ... (вид, №, издател, том, дело №, дата, партидна книга) ...
2. ... (име на физическото или наименование на юридическото лице) ... %/идеална част от от поземления имот
Документ за собственост ... (вид, №, издател, том, дело №, дата, партидна книга) ...
Съседи: ... идентификатор ..., ... идентификатор ..., ... идентификатор ..., ... идентификатор ...
М 1: ... ... (подпис, печат) ... ... (име на дл. лице) ...
|
Решение за попълване състава на Комисията по земеделието и храните
РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията по земеделието и храните
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Георги Тенев Станков за член на Комисията по земеделието и храните.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на 7 септември 2017 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Димитър Главчев
|
Административният съд – София област, трети състав, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че в Административния съд – София област, е образувано адм. д. № 1220/2017 г. по описа на съда по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – София, с който се оспорват като незаконосъобразни и се иска отмяна на разпоредбите на чл. 5, т. 2 и чл. 15, т. 8 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение № 44 от протокол № 4 от 25.02.2016 г. на Общинския съвет – гр. Божурище, изменен и допълнен с Решение № 115 по протокол № 9 от 8.06.2017 г. Административно дело № 1220/2017 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2018 г. от 10 ч.
|
Закон за ратифициране на измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море
УКАЗ № 345
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ратифициране на измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море, приет от ХLІІI Народно събрание на 28 октомври 2016 г.
Издаден в София на 31 октомври 2016 г.
Президент на републиката: Росен Плевнелиев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Екатерина Захариева
ЗАКОН за ратифициране на измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море
Член единствен. Ратифицира измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море.
Законът е приет от 43-то Народно събрание на 28 октомври 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
За председател на Народното събрание: Димитър Главчев
|
ЗАКОН ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА РЕЗЕРВИ И ДЕКЛАРАЦИИ ПО МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЮРИСДИКЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД И НА МЕЖДУНАРОДНИЯ АРБИТРАЖ
Обн. ДВ. бр.8 от 27 Януари 1994г.
Член единствен. Република България оттегля резервите и декларациите относно задължителната юрисдикция на Международния съд и на международния арбитраж по следните разпоредби на международни конвенции: 1. Член 33 от Конвенцията за движението по пътищата, подписана в Женева на 19 септември 1949 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 445 от 1962 г. (Изв., бр. 88 от 1962 г.).
2. Член 62 от Протокола относно пътните знаци и сигнали, подписан в Женева на 19 септември 1949 г. (необнародван), ратифициран с Указ № 445 от 1962 г. (Изв., бр. 88 от 1962 г.).
3. Член 21, точки 2 и 3 от Конвенцията върху митническите улеснения в полза на туризма, подписана в Ню Йорк на 4 юни 1954 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 403 от 1959 г. (Изв., бр. 69 от 1959 г.).
4. Член 15, точки 2 и 3 от Допълнителния протокол към Конвенцията върху митническите улеснения в полза на туризма относно вноса на документи и материали за туристическа пропаганда, подписан в Ню Йорк на 4 юни 1954 г. (необнародван), ратифициран с Указ № 403 от 1959 г. (Изв., бр. 69 от 1959 г.).
5. Член 40, точки 2 и 3 от Митническата конвенция за временен внос на частни шосейни превозни средства, подписана в Ню Йорк на 4 юни 1954 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 402 от 1959 г. (Изв., бр. 69 от 1959 г.).
6. Член 6 от Международната конвенция за унифициране методите за анализ и оценка на вината, открита за подписване в Париж на 13 октомври 1954 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 1017 от 1984 г. (ДВ, бр. 28 от 1984 г.).
7. Член 33 от Конвенцията във връзка с Международния институт по хладилно дело, заменяща конвенцията от 21 април 1920 г., подписана в Париж на 1 декември 1954 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 80 от 1968 г. (ДВ, бр. 12 от 1968 г.).
8. Член 17, точки 2 и 3 от Митническата конвенция за контейнерите с приложение и протокол за подписване, подписана в Женева на 18 май 1956 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 448 от 1959 г. (Изв., бр. 78 от 1959 г.).
9. Член 38, точки 2 и 3 от Митническата конвенция за временен внос на търговски шосейни превозни средства, подписана в Женева на 18 май 1956 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 404 от 1959 г. (Изв., бр. 69 от 1959 г.).
10. Член 47 от Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе, подписана в Женева на 19 май 1956 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 1143 от 1977 г. (ДВ, бр. 61 от 1977 г.).
11. Член 14, точки 2 и 3 от Европейското споразумение относно маркировката на пътищата, подписано в Женева на 13 декември 1957 г. (необнародвано), ратифицирано с Указ № 445 от 1962 г. (Изв., бр. 88 от 1962 г.).
12. Член 44, ал. 2 и 3 от Митническата конвенция по международния транспорт на стоки с помощта на ТИР-карнетки (Конвенция ТИР), подписана в Женева на 15 януари 1959 г. (необнародвана), одобрена с Разпореждане № 468 на Министерския съвет от 14 април 1959 г.
13. Раздел 34 от Спогодбата за привилегиите и имунитетите на Международната агенция за атомна енергия, подписана във Виена на 1 юли 1959 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 56 от 1968 г. (ДВ, бр. 8 от 1968 г.).
14. Член 11, ал. 2 и 3 от Европейската конвенция относно митническия режим на палетите и използването им в международния транспорт, подписана в Женева на 9 декември 1960 г. (необнародвана), одобрена с Разпореждане № 286 на Министерския съвет от 21 февруари 1961 г.
15. Член 48, параграф 2 от Единната конвенция по упойващите вещества, подписана в Ню Йорк на 30 март 1961 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 634 от 1968 г. (ДВ, бр. 67 от 1968 г.).
16. Член 13 от Спогодбата за създаване на Генерален съвет за риболов в Средиземно море от 24 септември 1949 г., изменена в Рим на 3 декември 1963 г. (необнародвана), одобрена с Решение № 186 на Министерския съвет от 16 май 1972 г.
17. Член 14 от Конвенцията за измерването на корабите от вътрешното плаване, подписана в Женева на 15 февруари 1966 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 60 от 1980 г. (ДВ, бр. 4 от 1980 г.).
18. Член 33 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените , подписана в Берн на 9 септември 1886 г., ревизирана в Стокхолм на 14 юли 1967 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 1389 от 1974 г. (ДВ, бр. 53 от 1974 г.).
19. Член 28 от Стокхолмската редакция от 14 юли 1967 г. на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 4 от 1970 г. (ДВ, бр. 5 от 1970 г.).
20. Член 52 от Конвенцията за движение по пътищата, подписана във Виена на 8 ноември 1968 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 1457 от 1978 г. (ДВ, бр. 66 от 1978 г.).
21. Член 44 от Конвенцията за пътните знаци и сигнали, подписана във Виена на 8 ноември 1968 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 1457 от 1978 г. (ДВ, бр. 66 от 1978 г.).
22. Член 66, буква "а" от Виенската конвенция за правото на договорите, подписана във Виена на 23 май 1969 г. (ДВ, бр. 87 от 1987 г.), ратифицирана с Указ № 503 от 1987 г. (ДВ, бр. 14 от 1987 г.).
23. Член 59 от Договора за патентно коопериране, подписан във Вашингтон на 19 юни 1970 г. (необнародван), ратифициран с Указ № 2933 от 1983 г. (ДВ, бр. 77 от 1983 г.).
24. Член 15, параграфи 2 и 3 от Спогодбата за международните превози на лесноразваляеми хранителни продукти и за специалните транспортни средства, които трябва да се ползват при тези превози (АТР), подписана в Женева на 1 септември 1970 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 1484 от 1977 г. (ДВ, бр. 81 от 1977 г.).
25. Член 12 от Конвенцията за борба с незаконното завладяване на самолети, подписана в Хага на 16 декември 1970 г. (ДВ, бр. 12 от 1972 г.), ратифицирана с Указ № 564 от 1971 г. (ДВ, бр. 29 от 1971 г.).
26. Член 31 от Конвенцията за психотропните вещества, подписана във Виена на 21 февруари 1971 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 690 от 1972 г. (ДВ, бр. 30 от 1972 г.).
27. Член 14 от Конвенцията за преследване на незаконните актове, насочени против , подписана в Монреал на 23 септември 1971 г. ( ДВ, бр. 45 от 1974 г.), ратифицирана с Указ № 15 от 1973 г. (ДВ, бр. 6 от 1973 г.).
28. Член 13 от Международната конвенция за безопасност на контейнерите, подписана в Женева на 2 декември 1972 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 835 от 1976 г. (ДВ, бр. 52 от 1976 г.).
29. Член 10 от Протокола към Международната конвенция за предотвратяване на от 2 ноември 1973 г. (МАРПОЛ), подписан в Лондон на 17 февруари 1978 г. (необнародван), одобрен с Решение № 122 на Министерския съвет от 26 юли 1984 г.
30. Член 57, точки 2, 3, 4, 5 и 6 от Митническата конвенция за международен превоз (Конвенция ТИР), подписана в Женева на 14 ноември 1975 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 1144 от 1977 г. (ДВ, бр. 61 от 1977 г.).
31. Член 13 от Европейската спогодба за международните автомагистрали (СМА), подписана в Женева на 15 ноември 1975 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 940 от 1977 г. (ДВ, бр. 49 от 1977 г.).
32. Член 17, ал. 2 от Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, подписана във Виена на 3 март 1980 г. (ДВ, бр. 44 от 1987 г.), ратифицирана с Указ № 341 от 3 февруари 1984 г. (ДВ, бр. 12 от 1984 г.).
33. Член 66, ал. 2 от Виенската конвенция за правото на договорите между държави и международни организации или между международни организации, подписана във Виена на 21 март 1986 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 2765 от 1987 г. (ДВ, бр. 71 от 1987 г.).
34. Член 11, ал. 2 от Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария, подписана във Виена на 26 септември 1986 г. (ДВ, бр. 12 от 1988 г.), ратифицирана с Указ № 3514 от 1987 г. (ДВ, бр. 2 от 1988 г.).
35. Член 13, ал. 2 от Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна , подписана във Виена на 26 септември 1986 г. (ДВ, бр. 13 от 1988 г.), ратифицирана с Указ № 3514 от 1987 г. (ДВ, бр. 2 от 1988 г.).
36. Член 15 от Конвенцията за поставяне на Международната комисия по тополите в рамките на ФАО, подписана в Рим на 19 ноември 1959 г. (необнародвана), одобрена с Решение № 201 на Министерския съвет от 2 юни 1972 г.
|
Административният съд – София област, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е образувано адм. д. № 1044/2018 г. по описа на Административния съд – София област, седми състав, със страни: оспорващ – Окръжната прокуратура – София, и ответник – Общинският съвет – гр. Пирдоп, чрез председателя му, насрочено за разглеждане на 19.12.2018 г. от 10 ч. и по което предмет на оспорване е Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общинския съвет – гр. Пирдоп, с Решение № 12 по протокол № 3 от 28.02.2013 г.
|
Наредба № 8121з-346 от 25 юли 2014 г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи
НАРЕДБА № 8121з-346 от 25 юли 2014 г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определя редът за планиране, организиране, провеждане, контрол и отчитане на професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи (МВР).
Чл. 2. Професионалното обучение на служителите от МВР се планира, организира и провежда с откъсване от работа и по месторабота.
Чл. 3. Професионалното обучение с откъсване от работа се реализира чрез курсове за: 1. първоначално професионално обучение; 2. повишаване на професионалната квалификация; 3. професионална специализация; 4. актуализация на професионалната квалификация.
Чл. 4. Професионалното обучение с откъсване от работа се извършва в Академията на МВР (АМВР), научноизследователските и научно-приложните институти на МВР и обучаващите звена на МВР, наричани по-долу „обучаващи институции на МВР“, и в други национални и чуждестранни обучаващи институции.
Чл. 5. Професионалното обучение по месторабота се осъществява чрез: 1. специализирана подготовка; 2. физическа подготовка; 3. подготовка по полицейска лична защита; 4. стрелкова подготовка.
Глава втора
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ С ОТКЪСВАНЕ ОТ РАБОТА
Раздел I
Учебно-планова документация Чл. 6. Професионалното обучение с откъсване от работа се организира и провежда по: 1. Каталог на курсовете за професионално обучение; 2. График за професионално обучение.
Чл. 7. (1) Каталогът систематизира информацията по видовете курсове за професионално обучение с откъсване от работа и съдържа сигнатура на курса, продължителност, формите на провеждане, обучаващите институции, предназначението, структурата, тематичния обхват, учебните дисциплини, хорариума от учебни часове, достъпа до класифицирана информация и очакваните резултати – конкретните знания, умения и компетентности, които следва да бъдат придобити при приключване на курса на обучение.
(2) Каталогът се разработва от обучаващите институции на МВР и дирекция „Човешки ресурси“ (ДЧР) – МВР, съгласува се с главните дирекции или заинтересованите основни структури по чл. 37, ал. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и се утвърждава от главния секретар на МВР и заместник-министър на вътрешните работи.
Чл. 8. (1) Графикът за професионално обучение разпределя видовете курсове за професионално обучение с откъсване от работа в обучаващите институции на МВР, като определя продължителност, време за провеждане и брой заявени участници.
(2) Графикът се разработва от ДЧР и обучаващите институции на МВР, съгласува се с главните дирекции и се утвърждава от главния секретар на МВР.
(3) Графикът обхваща едногодишен период, считано от месец януари на следващата календарна година, за който се планират две смени на курсовете за първоначално професионално обучение и необходимият брой смени на курсовете за повишаване на професионалната квалификация, професионална специализация и актуализация на професионалната квалификация.
Чл. 9. (1) Професионалното обучение с откъсване от работа се извършва по учебно-планова документация, състояща се от: 1. учебен план; 2. тематични планове по учебните дисциплини, включени в учебния план; 3. учебни разписания.
(2) Учебно-плановата документация по ал. 1, т. 1 и 2 се: 1. изготвя от обучаващите институции на МВР в съответствие с Каталога на курсовете за професионално обучение; 2. съгласува от обучаващите институции на МВР със заинтересованите структури на МВР не по-късно от 30 календарни дни преди началото на съответния курс.
(3) Учебно-плановата документация по ал. 1 се изготвя в съответствие с Правилника за устройството и дейността на АМВР.
Раздел II
Провеждане на професионалното обучение с откъсване от работа Чл. 10. (1) Професионалното обучение с откъсване от работа се провежда в присъствена, дистанционна или комбинирана форма.
(2) За участие в курсове за обучение в дистанционна или комбинирана форма ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР осигуряват подготовката на служителите в рамките на тринадесет часа седмично, съвпадащи с установеното работно време, които се отчитат като работно време по смисъла на чл. 187 ЗМВР.
Чл. 11. (1) Изпращането и/или определянето на служители от МВР за участие в курсове за професионално обучение в присъствена, дистанционна или комбинирана форма се извършва със заповед на главния секретар на МВР.
(2) Заповедите по ал. 1 се изготвят от ДЧР въз основа на предложение на ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР, изпратено чрез директора на ДЧР до главния секретар на МВР.
(3) Предложенията по ал. 2 се изпращат в ДЧР не по-късно от 20 дни преди началната дата на курса.
Чл. 12. (1) Участието на служителите в курс за професионално обучение се прекратява в следните случаи: 1. по здравословни причини въз основа на издаден болничен лист или решение на ТЕЛК; 2. при възникнала служебна необходимост; 3. поради слаб успех; 4. при отстраняване по дисциплинарен ред; 5. при отсъствие по уважителни причини повече от една четвърт от продължителността на курса; 6. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер; 7. при прекратяване на служебното или трудовото правоотношение с МВР; 8. по собствено желание при първоначално професионално обучение.
(2) За прекратяване участието на служител в курс за професионално обучение ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР или обучаващите институции на МВР изпращат в тридневен срок чрез директора на ДЧР до главния секретар на МВР мотивирано предложение.
Чл. 13. (1) Обучаващите институции на МВР издават на служителите документ, удостоверяващ придобитата професионална квалификация.
(2) Удостоверяващият документ се издава в седемдневен срок след завършването на курса, изпраща се до съответното звено „Човешки ресурси“, обслужващо структурата, в която служителят изпълнява държавната служба в МВР, и се предоставя срещу подпис на служителя.
Чл. 14. Звената „Човешки ресурси“ прилагат заверено копие на удостоверяващия документ към личното кадрово дело (ЛКД) на служителя и въвеждат данните в автоматизираната информационна система (АИС) за управление на човешките ресурси.
Раздел III
Видове професионално обучение с откъсване от работа Чл. 15. Чрез първоначалното професионално обучение обучаемите придобиват основни професионални знания и умения за изпълнение на длъжностните задължения по основните дейности на МВР съгласно чл. 6, ал. 1 ЗМВР.
Чл. 16. Първоначалното професионално обучение се провежда в присъствена форма или комбинирана форма и се реализира в базов и специализационен етап, включващи самостоятелни теоретични и теоретико-практически модули и практически стажове.
Чл. 17. (1) Базовият етап е предназначен за придобиване на основни теоретико-практически знания за изпълнение на дейностите на основната структура.
(2) Специализационният етап е предназначен за придобиване на знания и умения за изпълнение на длъжностните задължения на длъжностите от съответното професионално направление.
Чл. 18. Теоретичните и теоретико-практическите модули завършват с полагане на изпити.
Чл. 19. (1) Практическите стажове на обучаемите се провеждат по съответните направления на дейност в структурите на МВР, от които са изпратени на обучение.
(2) Практическите стажове се провеждат по специализирана учебна документация, разработена от обучаващите институции на МВР, съгласувана с главните дирекции или заинтересованите основни структури и утвърдена от главния секретар на МВР.
Чл. 20. (1) На курс за първоначално професионално обучение се изпращат: 1. държавните служители – стажанти по чл. 157, ал. 7 ЗМВР; 2. държавни служители, без първоначално професионално обучение, на които предстои преназначаване на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност или по-висока, в същата или друга структура на МВР, за която се изисква задължително първоначално професионално обучение.
(2) Дипломираните курсанти от АМВР и от висшите военни училища, обучавани за нуждите на МВР, не подлежат на първоначално професионално обучение.
(3) Не подлежат на първоначално професионално обучение служителите от МВР с придобита образователно-квалификационна степен на висшето образование „бакалавър“ в АМВР в различна от редовна форма на обучение, преназначени на длъжности за държавни служители с висше образование, ако придобитата в АМВР специалност съответства на изискванията, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност.
Чл. 21. (1) Повишаването на професионалната квалификация е професионално обучение за придобиване на професионални знания и умения след преназначаване на по-висок вид длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 6 ЗМВР.
(2) По време на курса служителите придобиват знания и умения за изпълнение на длъжностните задължения за по-висока по вид длъжност, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност.
Чл. 22. Държавните служители, преназначени на по-висока по вид длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 6 ЗМВР, подлежат на обучение за повишаване на професионалната квалификация в срок до три месеца от встъпването в длъжността, на която са преназначени.
Чл. 23. Курсовете за повишаване на професионалната квалификация се провеждат от обучаващите институции на МВР в присъствена, дистанционна и комбинирана форма и се реализират в базов и специализационен етап.
Чл. 24. (1) Базовият етап е предназначен за придобиване на знания и умения за изпълнение на длъжностните задължения за по-високия вид длъжност.
(2) Специализационният етап е предназначен за придобиване на знания и умения за изпълнение на длъжностните задължения на длъжностите от съответното професионално направление.
Чл. 25. Не подлежат на обучение за повишаване на професионалната квалификация държавните служители от МВР, заемащи младши изпълнителски длъжности, с придобита образователно-квалификационна степен на висшето образование „бакалавър“ в АМВР в различна от редовна форма на обучение и за които въз основа на оценка на професионалната дейност по реда на Наредбата за условията и реда за оценка на професионалната дейност и формиране на допълнително възнаграждение за резултати в служебната дейност предстои преназначаване на изпълнителска длъжност, ако придобитата в АМВР специалност съответства на изискванията, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност.
Чл. 26. (1) Ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР могат да предлагат за включване в курсовете за повишаване на професионалната квалификация служители, които не са преназначени на по-висока по вид длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 2 и 3 ЗМВР, но са получили най-висока оценка на професионалната им дейност по реда на Наредбата за условията и реда за оценка на професионалната дейност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и за формиране на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност.
(2) Служителите по ал. 1 се включват в курсовете за повишаване на професионалната квалификация в зависимост от капацитета на обучаващите институции на МВР.
Чл. 27. Професионалната специализация е обучение за придобиване на знания и умения при заемане на длъжност от друго направление на дейност, за което съответният служител не притежава необходимата професионална квалификация.
Чл. 28. На обучение за професионална специализация не подлежат служители, притежаващи необходимата професионална квалификация за заемане на длъжност от друго направление на дейност.
Чл. 29. Курсовете за професионална специализация се провеждат от обучаващите институции на МВР в присъствена, дистанционна и комбинирана форма.
Чл. 30. Актуализацията на професионалната квалификация е професионално обучение за развиване на професионалните знания и умения, за поддържане устойчиво ниво на професионална квалификация в рамките на заеманата длъжност и привеждане на професионалните знания и умения в съответствие с настъпили промени, засягащи ефективното изпълнение на длъжностните задължения.
Чл. 31. Държавните служители в МВР подлежат на обучение за актуализация на професионалната квалификация за период не по-дълъг от пет години.
Чл. 32. Курсовете за актуализация на професионалната квалификация се провеждат от обучаващите институции на МВР в присъствена, дистанционна и комбинирана форма.
Глава трета
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПО МЕСТОРАБОТА
Раздел I
Планиране, организиране и провеждане на професионалното обучение по месторабота Чл. 33. Професионалното обучение по месторабота е основна форма за развиване на професионалните знания и умения и за поддържане устойчиво ниво на професионална квалификация в рамките на заеманата длъжност.
Чл. 34. (1) Професионалното обучение по месторабота се планира, организира и провежда по видовете подготовки по чл. 5.
(2) Ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР ръководят, контролират и отговарят за провеждането на професионалното обучение по месторабота.
Чл. 35. За провеждане на професионалното обучение по месторабота се използват форми и методи, съобразени с оперативната обстановка, нивото на подготовка на служителите и ежедневната им дейност.
Чл. 36. (1) Професионалното обучение по месторабота е непрекъснат процес и се организира и отчита за едногодишен период.
(2) В професионалното обучение по месторабота участват всички държавни служители от МВР.
(3) Годишното планиране, организиране и провеждане на специализираната подготовка се осъществява по организационно-планови тримесечия.
(4) Физическата подготовка, подготовката по полицейска лична защита и стрелковата подготовка се планират, организират, провеждат и отчитат по утвърдени от главния секретар на МВР специализирани методики.
(5) Видовете подготовки по чл. 5 се провеждат по учебно-планова документация, утвърдена от ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР.
(6) Учебно-плановата документация по ал. 5 включва: 1. тематични планове по специализирана подготовка; 2. годишни графици по физическа подготовка, подготовка по полицейска лична защита и стрелкова подготовка; 3. ежемесечни учебни разписания; 4. годишни отчети.
Чл. 37. (1) Професионалното обучение по месторабота се провежда от инструктори по: физическа подготовка, полицейска лична защита и стрелкова подготовка и обучители (мултипликатори) по специализирана подготовка.
(2) Ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР ежегодно определят със заповед служителите по ал. 1, техните права и задължения.
Чл. 38. За инструктори и главни инструктори по физическа подготовка, полицейска лична защита и стрелкова подготовка се определят служители, успешно завършили съответен курс.
Чл. 39. (1) За обучители по специализирана подготовка се определят служители, успешно завършили съответен курс, и служители с богат професионален опит в съответното направление.
(2) При необходимост от провеждането на специализираната подготовка като обучители могат да се привличат лектори и експерти с богат професионален опит извън системата на МВР.
Раздел II
Видове професионално обучение по месторабота Чл. 40. (1) Специализираната подготовка има за цел повишаване на квалификацията на служителите и се провежда в установеното за съответната структура работно време, организирано по структурни звена чрез: 1. теоретични форми на обучение – лекции, семинари, беседи, мултимедийно обучение, разработени обучителни материали в дистанционна форма, решаване на примерни тестове и др.; 2. практически форми на обучение – практически занятия, тактически учения, ролеви игри и др.; 3. смесени теоретико-практически форми и решаване на казуси.
(2) Годишното планиране, организиране и провеждане на специализираната подготовка се осъществява по организационно-планови тримесечия, в които се планират минимум 10 часа.
Чл. 41. (1) Специализираната подготовка на структурите по чл. 37 ЗМВР обхваща дейности по: 1. анализиране състоянието на оперативната обстановка и степента на изпълнение на задачите и дейностите за предходния организационно-планов или едногодишен период; 2. определяне на тематичния обхват на специализираната подготовка за следващия организационно-планов период; 3. разработване и изпращане на методически указания, насоки, тематики по направления на дейност и източници на информация за провеждане на специализираната подготовка; 4. организиране и провеждане на подготовката в рамките на тематичния обхват, определен през предходния организационно-планов период.
(2) Специализираната подготовка на звената от по-нисък ранг през текущия организационно-планов период обхваща дейностите по предходната алинея, както и провеждане на подготовката по тематиката, определена през предходния организационно-планов период, разработена от звената с по-висок ранг.
(3) Структурното ниво, до което се планира, организира и провежда специализираната подготовка по реда на предходните алинеи, се определя от ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР.
(4) Специализираната подготовка на служителите, изпълняващи държавна служба в най-ниското структурно ниво по ал. 3, включва само изучаване на тематиката, разработена от структурното звено от по-висок ранг.
(5) Оценяването на нивото на придобитите знания от специализираната подготовка се извършва чрез тестове, разработени от обучителите (мултипликаторите) по чл. 37.
Чл. 42. Физическата подготовка е основно средство за поддържане високо ниво на работоспособност, противодействие на стреса, здравословен начин на живот и има за цел: 1. физическо укрепване и възстановяване; 2. усъвършенстване на двигателни качества и умения, необходими при изпълнение на професионалните правомощия.
Чл. 43. (1) Физическата подготовка включва занимания с физически упражнения или вид спорт и се провежда в две основни форми: 1. индивидуална – самостоятелно по индивидуален план-график, утвърден от съответния ръководител; 2. организирана: а) обща – за изграждане и поддържане на физически качества; б) специализирана – за покриване на съответните нормативни изисквания; в) вид спорт или туристически поход.
(2) Организиран туристически поход се провежда веднъж месечно след издаване на заповед на ръководителя на съответната структура по чл. 37 ЗМВР, съдържаща следните задължителни реквизити: време и място на провеждане, транспорт, ръководител на похода и списък на служителите – участници в похода.
(3) В туристическите походи не могат да вземат участие служителите, провеждащи физическа подготовка по ал. 1, т. 1.
Чл. 44. Физическата подготовка се провежда в установеното за съответната структура работно време за не по-малко от 8 часа месечно.
Чл. 45. Подготовката по полицейска лична защита има за цел усъвършенстване на специфични двигателни качества и умения, необходими за самозащита и ефективно изпълнение на длъжностните задължения.
Чл. 46. Провеждането на подготовката по полицейска лична защита се извършва в предварително определени групи от инструктори по чл. 37.
Чл. 47. На подготовка по полицейска лична защита не подлежат държавните служители от МВР без полицейски правомощия и служителите на МВР – лица, работещи по трудово правоотношение.
Чл. 48. Обучението по полицейска лична защита се провежда в установеното за съответната структура работно време за не по-малко от 8 часа месечно.
Чл. 49. Стрелковата подготовка поддържа и усъвършенства знанията и уменията за прилагане на законоустановените норми за използването на огнестрелно оръжие.
Чл. 50. На обучение по стрелкова подготовка подлежат само държавните служители от МВР, имащи право да носят служебно оръжие при условията и по реда на инструкцията по чл. 151, ал. 4 ЗМВР.
Чл. 51. Провеждането на стрелковата подготовка се извършва в предварително определени групи от инструкторите по чл. 37.
Чл. 52. Обучението по стрелкова подготовка се провежда в установеното за съответната структура работно време за не по-малко от 4 часа месечно.
Глава четвърта
КОНТРОЛ И ОТЧИТАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ Чл. 53. (1) Контролът по провеждането на професионалното обучение по месторабота е постоянен процес, като отчитането на резултатите се извършва в края на текущия едногодишен период.
(2) Оценяването на нивото на придобитите знания от специализираната подготовка се извършва по реда на чл. 41, ал. 5. За проведения изпит се изготвя протокол, копие от който се прилага към ЛКД на служителя.
(3) Оценяването на нивото на физическата подготовка, подготовката по полицейска лична защита и стрелковата подготовка се извършва по ред, определен в специализираните методики по чл. 36, ал. 4.
Чл. 54. (1) В срок до 15 ноември на текущата календарна година звената „Човешки ресурси“ към структурите по чл. 37 ЗМВР изготвят отчет за проведеното професионално обучение по месторабота по видовете подготовки по чл. 5 и го предоставят за утвърждаване на ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР.
(2) В срок до 20 ноември ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР утвърждават изготвените от звената „Човешки ресурси“ отчети по специализираната подготовка и ги изпращат до ДЧР за изготвяне на обобщен отчет на професионалното обучение по месторабота на служителите от МВР.
(3) В срок до 20 ноември ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР утвърждават изготвените от звената „Човешки ресурси“ отчети по физическа подготовка, подготовка по полицейска лична защита и стрелкова подготовка и ги изпращат до АМВР (ЦБПС) за изготвяне на обобщен отчет. В срок до 30 ноември АМВР (ЦБПС) изпраща обобщения отчет до ДЧР.
(4) В срок до 25 декември ДЧР изготвя обобщен отчет за проведеното професионално обучение по месторабота и го предоставя за утвърждаване от главния секретар на МВР.
Чл. 55. Ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР могат да изготвят мотивирано предложение до АМВР и ДЧР за промени в учебно-плановата документация по реда на чл. 9, ал. 2 и 3 и в Каталога на курсовете за професионално обучение по реда на чл. 7, ал. 2.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Служителите от МВР се изпращат на професионално обучение в други национални или чуждестранни обучаващи институции със заповед на министъра на вътрешните работи, която определя вида, условията, мястото, формата и срока на обучението. § 2. В изпълнение на международни договори и спогодби служителите от МВР се изпращат за професионално обучение в обучаващите институции на МВР със заповед на главния секретар на МВР.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. Тази наредба се издава на основание чл. 33, т. 9 и чл. 170, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи. § 4. Тази наредба отменя Наредба № Iз-1011 от 2006 г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 68 от 2006 г.; изм., бр. 9 от 2008 г.). § 5. Методическо ръководство и контрол по изпълнение на наредбата се осъществява от дирекция „Човешки ресурси“ – МВР.
Министър: Цветлин Йовчев
|
Правилник за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и на нейната администрация
КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ
Правилник за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и на нейната администрация (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 85 от 2007 г., бр. 88 от 2008 г., бр. 5 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2012 г. и бр. 105 от 2013 г.) § 1. В чл. 34, ал. 1 думите „началника на Националната служба за охрана“ се заменят с „директора на Главна дирекция „Национална полиция“. § 2. В § 3 от заключителните разпоредби накрая се поставя запетая и се добавят думите „изменен с Решение на комисията и Протокол № 11 от 17.03.2015 г.“. § 3. В приложението към чл. 18, ал. 2 числото „33“ се заменя с „32“, а числото „16“ се заменя със „17“.
Председател: Евтим Костадинов
|
Постановление № 110 от 9 май 2019 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 110 ОТ 9 МАЙ 2019 Г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) Одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г. в размер 20 000 000 лв. за закупуване на училищни автобуси. (2) Със сумата по ал. 1 да се увеличат разходите по „Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот“, бюджетна програма „Улесняване на достъпа до образование. Приобщаващо образование“, по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г. (3) Със сумата по ал. 1 да се увеличат показателите по чл. 16, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
(4) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2019 г.
Чл. 2. Министърът на образованието и науката да извърши произтичащите промени по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г. и да уведоми министъра на финансите.
Чл. 3. Министърът на финансите да извърши произтичащите промени по централния бюджет за 2019 г.
Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на образованието и науката. § 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
За министър-председател: Томислав Дончев
Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-9 от 2011 г. за военно-почивното дело
|
Наредба за допълнение на Наредба № 12 от 2016 г. за Регистъра на банковите сметки и сейфове
Наредба за допълнение на Наредба № 12 от 2016 г. за Регистъра на банковите сметки и сейфове (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 103 от 2016 г., бр. 14 и 49 от 2017 г., бр. 37 от 2018 г., бр. 42 и 100 от 2019 г.; доп., бр. 18 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2020 г.) § 1. В чл. 16 се създава ал. 6: „(6) По време на извънредна епидемична обстановка, въведена съгласно чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето, се преустановява издаването на справки на хартиен носител по ал. 1, т. 4 и 5 и се въвежда допълнителна услуга за издаване на справка на хартиен носител в срок до 3 работни дни срещу заплащане на такса от 8 лв.“
Заключителна разпоредба § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 56а, ал. 8 от Закона за кредитните институции, приета е с Решение № 404 от 19 ноември 2020 г. на Управителния съвет на Българската народна банка и влиза в сила от 1 декември 2020 г.
Управител: Димитър Радев
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-17 от 2015 г. за условията и реда за приемане на сержанти (старшини) и войници (матроси) за обучение в професионалните сержантски (старшински) колежи
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-17 от 2015 г. за условията и реда за приемане на сержанти (старшини) и войници (матроси) за обучение в професионалните сержантски (старшински) колежи (ДВ, бр. 8 от 2016 г.) § 1. Наименованието на раздел „Заключителна разпоредба“ се изменя на „Заключителни разпоредби“ и в него се създава § 2: „§ 2. До 30.09.2019 г. изискването на чл. 7, ал. 1, т. 2 за допускане до кандидатстване за обучение на сержанти (старшини) и войници (матроси) в професионалните сержантски (старшински) колежи не се прилага.“
Заключителна разпоредба § 2. Наредбата влиза в сила от 1 ноември 2016 г.
Министър: Николай Ненчев
|
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 2008 г.; изм., бр. 24 от 2009 г., бр. 50 от 2010 г. и бр. 5 от 2011 г.) § 1. В чл. 4 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) В технологичния план за залесяване изрично трябва да бъде посочено, че: 1. се предвижда използването само на дървесни видове според типа на месторастенето, а когато площите са разположени от 0 до 700 метра надморска височина, да се посочи, че дървесните видове ще са и с ниска степен на опасност от пожари; 2. се дава приоритет на местните дървесни видове; 3. когато се налага смесване на дървесните видове, то трябва да е поясно; 4. всяко възникнало несъответствие между типа на месторастенето и ниската степен на опасност от пожар по т. 1 трябва да бъде подробно описано и обоснован изборът на дървесен вид за залесяване.“
2. В ал. 4 числото „1500“ се заменя с „5000“. § 2. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. Точка 4 се отменя.
2. Точка 10 се изменя така: „10. Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (ДВ, бр. 64 от 2011 г.).“
3. Точка 12 се отменя. § 3. В чл. 9 се създава ал. 5: „(5) В случаите на кандидати общини, държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства не се прилагат изискванията на ал. 4.“ § 4. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 числото „20“ се заменя с „50“.
2. В ал. 4 след думите „авансовото плащане“ се добавя „или договор за поръчителство, с който най-малко двама поръчители, всеки от които се задължава пред кредитора РА да отговаря за изпълнението на задължението по авансовото плащане на длъжника ползвател на помощта в размер 110 % от стойността на авансовото плащане“.
3. Създават се нови ал. 5, 6 и 7: „(5) Поръчителят по ал. 4 трябва да отговаря на следните условия: 1. да е юридическо лице – търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Търговския закон и да е вписан в търговския регистър; 2. да е регистриран и да извършва търговска дейност най-малко 3 години преди датата на подаване на заявката за авансово плащане; 3. да няма изискуеми задължения към Държавен фонд „Земеделие“; 4. да няма изискуеми публични задължения към държавата; 5. да не е в открито производство по несъстоятелност и да не е обявен в несъстоятелност; 6. да не е в производство по ликвидация; 7. 25 % от размера на собствения му капитал, отразен във финансовите отчети от последната приключена финансова година и последното приключило тримесечие, преди подаване на заявката за авансово плащане да е равен или по-голям от 110 % от стойността на искания аванс; 8. 20 % от размера на приходите му от продажби за последната финансова година да е по-голям или равен на 110 % от стойността на искания аванс.
(6) При изчисляването на размера на собствения капитал по ал. 5, т. 7 РА изключва поетите задбалансови и условни задължения на поръчителя, като в тях не се включват обезпечения по кредити и по други задължения, които са отразени в баланса.
(7) В случаите, когато едно лице е поръчител на повече от един ползвател по ПРСР, поръчителят трябва да отговаря на условията по ал. 5 и 6 за всеки договор за поръчителство.“
4. Създава се ал. 8: „(8) Разплащателната агенция не сключва договор за поръчителство с лице, за което установи, че не може да изпълни задължението по авансовото плащане на длъжника ползвател на помощта в размер 110 % от стойността на авансовото плащане.“
5. Досегашната ал. 5 става ал. 9, а след думите „одобряване на запис на заповед“ се поставя точка и думите до края на изречението се заличават.
6. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 10 и 11 и се изменят така: „(10) Срокът на валидност на гаранцията по ал. 4 или 9, срокът на задължението по договора за поръчителство по ал. 4 или срокът за предявяване на плащанията при запис на заповед по ал. 9 трябва да покрива срока на договора за отпускане на финансова помощ, удължен с 6 месеца.
(11) Гаранциите по ал. 4 или 9 се освобождават, договорът за поръчителство по ал. 4 се прекратява, а записът на заповед по ал. 9 се връща на издателя, когато РА установи, че сумата на одобрените за плащане разходи, съответстваща на финансовата помощ, свързана с инвестицията, надхвърля сумата на аванса.“ § 5. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „Закона за вероизповеданията“ се заменят със „съгласно чл. 20 от Закона за вероизповеданията или признати за юридически лица по силата на чл. 10 от същия закон“.
2. В ал. 3 след думата „регистрираните“ се добавя „или признатите“.
3. В ал. 4 думите „т. 2 и 3,“ се заличават. § 6. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се правят следните изменения: а) в т. 2 след думата „регистрирани“ се добавя „или признати“; б) в т. 3 след думата „регистрирани“ се добавя „или признати“.
2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5: „(2) Не се предоставя безвъзмездна финансова помощ в случай, че кандидатът/ползвателят на помощта или негов законен или упълномощен представител попадат в някоя от категориите, определени в чл. 93, параграф 1, чл. 94 и чл. 96, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L, бр. 248 от 16 септември 2002 г.).
(3) Не са допустими за подпомагане кандидати/ползватели на помощта: 1. при които кандидатът/ползвателят на помощта – физическо лице, или представляващият кандидата/ползвателя на помощта по чл. 13, ал. 1, т. 3 или едноличен търговец, търговско дружество или юридическо лице и член/ове на управителния им орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, включително прокурист или търговски пълномощник, е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с лице, заемащо публична длъжност в Управляващия орган или РА, което е участвало при одобряването на заявлението за подпомагане; 2. които попадат в случаите по чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(4) Липсата на обстоятелствата по ал. 2 се доказва от кандидата/ползвателя на помощта: 1. с декларация към момента на кандидатстване съгласно приложение № 1а; 2. с официални документи, издадени от съответните компетентни органи за обстоятелствата, за които такива документи се издават, и с декларация съгласно приложение № 1а за всички останали обстоятелства в срок 15 работни дни от датата на получаване на уведомително писмо от РА за представянето им.
(5) В случаите на кандидати общини не се прилагат изискванията на ал. 2, 3 и 4.“ § 7. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „В случаите на доставка на машини офертите трябва да съдържат и подпис и печат на производителя или официалния представител/вносител с цел определяне на основателността на предложените разходи.“ се заменят с „Оферентите за дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 2 трябва да са регистрирани в публичните регистри съгласно чл. 235 или 241 от Закона за горите.“
2. В ал. 4 думите „независими оценители, притежаващи знания“ се заменят с „лица, притежаващи квалификация и опит“.
3. В ал. 7 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 3 и 8“.
4. Алинея 8 се изменя така: „(8) За разходи по чл. 4, ал. 1 и 2, чиято стойност възлиза на по-малко от левовата равностойност на 15 000 евро или са част от доставки/услуги на обща стойност, по-малка от левовата равностойност на 15 000 евро, се изисква представяне на заверени копия на предварителни или окончателни договори с избраните доставчици или изпълнители.“ § 8. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 8 думите „или не е спазен ЗОП/НВМОП“ се заличават.
2. Създава се т. 15: „15. които е установено нарушение на изискванията на чл. 14, ал. 2 и/или 3.“ § 9. В чл. 21 ал. 4 се изменя така: „(4) В случаите по ал. 3 ОДФ – ПСМП приема заявлението за подпомагане, при условие че липсата или нередовността се отнася за документи, издавани от други държавни и/или общински органи или институции, за които кандидатът представи писмено доказателство, с което е заявено искане към държавен и/или общински орган или институция за издаване на липсващия или нередовния документ. Кандидатът подписва декларация, че е запознат с липсите и нередовностите, задължението си да представи документите най-късно в срок по чл. 22, ал. 4, като отбелязва мотивите и забележките си.“ § 10. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 след думата „нередовност“ се добавя „или липса“.
2. Създава се нова ал. 6: „(6) В случаите по ал. 5 РА уведомява кандидата с мотивирано писмо за удължаването на срока по ал. 1.“
3. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.
4. Досегашната ал. 8 става ал. 9, а думите „ал. 6 или 7“ се заменят с „ал. 7 или 8“. § 11. В чл. 23 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „с положителен резултат от извършените проверки“ се заличават.
2. В ал. 5 се правят следните изменения: а) в т. 1 думата „разкриване“ се заменя с „установяване“; б) в т. 2 думата „разкриване“ се заменя с „установяване“. § 12. В чл. 24, ал. 1 се създава т. 6: „6. установяване на обстоятелствата, посочени в чл. 14, ал. 2 и/или 3, както и непредставяне на документите по чл. 24а, ал. 1.“ § 13. Създава се чл. 24а: „Чл. 24а. (1) Преди издаване на заповед за одобрение на заявлението за подпомагане РА изисква в срок по чл. 14, ал. 4, т. 2 от кандидата да представи: 1. свидетелство за съдимост от кандидата – физическо лице, или от представляващия кандидата по чл. 13, ал. 1, т. 3 или едноличния търговец, търговско дружество или юридическо лице и член/ове на управителния им орган, както и временно изпълняващия такава длъжност, включително прокуриста или търговския пълномощник, издадено не по-рано от 1 месец преди предоставянето му; 2. удостоверение за актуално състояние, издадено от съответния съд не по-рано от 1 месец преди предоставянето му, само за кандидати, при които това обстоятелство не подлежи на вписване в търговския регистър; 3. декларация съгласно чл. 14, ал. 4, т. 2.
(2) Кандидати, юридически лица, признати по чл. 10 от Закона за вероизповеданията, не представят документа по ал. 1, т. 2.
(3) В случаите на кандидати общини не се прилага ал. 1.“ § 14. В чл. 25 след думата „мярката“ се поставя запетая и се добавя „определен в заповедта по чл. 20, ал. 1“. § 15. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) При съмнения за изкуствено създадени условия в договора по ал. 2 се предвиждат извършване на допълнителни проверки и/или обезпечение в полза на РА, съответстващо на финансовата помощ, свързана с инвестицията.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
§ 16. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 7: „(7) В случаите, когато РА мотивирано откаже да сключи договор за поръчителство с лице, предложено от ползвателя, РА изпраща уведомително писмо на ползвателя, който в срок до 10 работни дни от получаването му предлага друг поръчител и представя съответните документи по т. 4 съгласно приложение № 5 или банкова гаранция.“
2. Досегашната ал. 7 става ал. 8.
§ 17. В чл. 31, ал. 2 след думата „помощ“ се добавя „и не по-късно от 15 август 2015 г.“. § 18. В чл. 33, ал. 3 се създава т. 4: „4. когато се провежда контролна проверка въз основа на Приложение I, т. 4 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, 23.06.2006 г.), той се удължава с един месец.“ § 19. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашния текст става ал. 1, а думите „чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Европейската комисията (ЕК) за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 368, 23.12.2006 г. и Българско специално издание: глава 03, том 80) (Регламент (ЕО) № 1975/2006)“ се заменят с „чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 25, 28.01.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 65/2011)“.
2. Създава се ал. 2: „(2) Плащанията по чл. 4, ал. 1, т. 2 се извършват след приключване на есенната инвентаризация на създадените горски култури според процента на прихващане и по методологията, посочена в приложение № 6а.“ § 20. В чл. 35, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 думите „чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1975/2006“ се заменят с „чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011“.
2. Създават се т. 5 и 6: „5. е наложена на ползвателя на помощта финансова корекция, определена по Методологията за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство (обн., ДВ, бр. 53 от 2010 г.); 6. установи обстоятелствата, посочени в чл. 14, ал. 2 и/или 3.“ § 21. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Одобреният проект се изпълнява в срок до 24 месеца считано от: 1. датата на подписването на договора за отпускане на финансова помощ с РА за кандидати, които не се явяват възложители по чл. 7 и чл. 14, ал. 4 и 5 ЗОП или чл. 1, ал. 4 НВМОП; 2. датата на получаване от ползвателя на финансова помощ на решението за съгласуване на последната по време процедура за избор на изпълнител по проекта за получатели на финансова помощ, за кандидати, които се явяват възложители по чл. 7 и чл. 14, ал. 4 и 5 ЗОП или чл. 1, ал. 4 НВМОП.“
2. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Разплащателната агенция извършва предварителния контрол по ал. 3 в срок до 4 месеца от получаване на документите по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за осъществяване на предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средства от Европейските фондове.
(5) Разплащателната агенция извършва последващ контрол по ал. 3 в срок до 4 месеца от получаване на документите за проведената процедура за избор на изпълнител.
(6) Срокът по ал. 4 и 5 спира да тече: 1. когато е изпратено писмо за отстраняване на нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 4 или 5; 2. в случаите по чл. 19, ал. 2, т. 22 ЗОП.“ § 22. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, т. 1 след думата „съдържание“ се добавя „и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ,“.
2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) В случаите, когато РА установи, до извършване на окончателно плащане, обстоятелства по чл. 14, ал. 2 и/или 3, ползвателят на помощта дължи връщане на изплатените авансови и/или междинни плащания заедно със законните лихви върху тях.
(5) В случаите, когато РА установи, че обстоятелства по чл. 14, ал. 2 и/или 3 са съществували към датата на извършване на окончателно плащане по проекта, ползвателят на помощта дължи връщане на изплатените плащания по проекта заедно със законните лихви върху тях.“ § 23. В чл. 45 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) С цел осигуряване на публичност и прозрачност най-малко веднъж на три месеца РА публикува на електронната си страница следната информация за всеки одобрен проект на ползватели на помощта юридически лица по мярка „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“ от ПРСР: 1. пълното регистрирано юридическо наименование на ползвателя на помощта; 2. вид на подпомаганите дейности; 3. общ размер на одобрената финансова помощ по проекта.
(2) С цел осигуряване на публичност и прозрачност до 30 април всяка година за предходната финансова година РА публикува на електронната си страница следната информация за всеки проект на ползвател на помощта юридическо лице, по който е извършено плащане по мярка „Възстаноявяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“: 1. пълното регистрирано юридическо наименование на ползвателя на помощта; 2. общината, в която ползвателят на помощта живее или е регистриран, и пощенския код, когато е наличен, или част от него за обозначаване на общината; 3. общата сума на публично финансиране, отпусната от ползвателя на помощта за съответната финансова година, която включва както вноски на Общността, така и национални вноски; 4. вид на подпомаганите дейности; 5. информация за сбора от сумите, изплатени за предходната година от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за всеки ползвател на финансова помощ; 6. валутата, в която тези суми са били получени.“ § 24. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 8 думите „чл. 26 от Регламент (ЕО) № 1975/2006“ се заменят с „чл. 24 от Регламент (ЕС) № 65/2011“.
2. Точка 18 се изменя така: „18. „Независими оферти“ са оферти, подадени от лица, които не се намират в следната свързаност помежду си или спрямо кандидата: а) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; б) съдружниците; в) лицата, които съвместно контролират пряко трето лице; г) лицата, които участват пряко в управлението или капитала на друго лице, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните; д) едното лице притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото лице; е) лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице – физическо или юридическо; ж) лицата, едното от които е търговски представител на другото.“
3. В т. 46 думите „чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ, L 368 от 23.12.2006)“ се заменят с „чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011“.
4. Точка 47 се отменя. § 25. Създава се приложение № 1а към чл. 14, ал. 4, т. 1 и 2: „Приложение № 1а към чл. 14, ал. 4, т. 1 и 2
Декларация [1] по чл. 14, ал. 4, т. 1 и 2 относно обстоятелства по чл. 93, параграф 1, чл. 94 и чл. 96, параграф 2, буква „а“ от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности
Долуподписаният/-ата ... , (собствено, бащино и фамилно име)
ЕГН ... , притежаващ лична карта № ..., издадена на ... от МВР – гр. ..., адрес: ... , (постоянен адрес) в качеството си на ...
(посочва се длъжността и качеството, в което лицето има право да представлява и управлява) на ... , (наименование на кандидата) вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията под единен идентификационен код № ... , със седалище ... и адрес на управление ... , тел.: ..., факс: ..., БУЛСТАТ ... – кандидат/ползвател на помощ по мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“: 1. Не съм обявен в несъстоятелност и не съм обект на открито производство по несъстоятелност, ликвидация, дейността ми не е поставена под съдебен надзор, не съм сключил споразумение с кредитори, не съм преустановил стопанска дейност, не съм обект на производство, свързано с такива въпроси, и не се намирам в подобна процедура съгласно националните законови и подзаконови актове.
2. Не съм лишен от правото да упражнявам професия или дейност с влязъл в сила акт на компетентен орган съгласно законодателството на държавата, в която е извършено нарушението.
3. Не съм признат за виновен за тежки правонарушения при упражняване на професионална дейност, доказани с всякакви средства, които Управляващият орган или РА може да обоснове.
4. Нямам неизпълнени задължения към държавата и/или към общината, свързани с плащане на вноски за социално осигуряване или плащане на данъци съгласно националното законодателство на държавата, в която е седалището ми, и по българското законодателство, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията.
5. Не съм осъждан с влязла в сила присъда за измама, корупция, изпиране на пари, участие в престъпна организация или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Общностите.
6. Понастоящем не ми е наложено административно наказание по чл. 78а НК за умишлено предоставяне на документи с невярно съдържание при осигуряване на информацията, изискана от РА.
7. Не съм получил пълен отказ за плащане поради виновно неизпълнение на задължения по договор, финансиран от бюджета на Общностите, въз основа на влязъл в сила съдебен акт.
8. Представляваният от мен кандидат не е в трудов или друг договор за изпълнение на ръководни или контролни функции с лице на трудово и/или служебно правоотношение в Управляващия орган или РА до една година от прекратяване на правоотношението; в представлявания от мен кандидат такова лице не е съдружник, не притежава дялове или акции, не е управител или член на орган на управление или контрол.
9. При промяна на декларираните обстоятелства ще уведомя незабавно РА.
Известно ми е, че за неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
1 Декларацията се подписва задължително от кандидата/ползвателя – ФЛ, от представляващия и управляващия кандидата/ползвателя по чл. 13, ал. 1, т. 3 или ЕТ, търговско дружество или юридическо лице. Когато управляващите кандидата/ползвателя са повече от едно лице, декларацията се попълва и подава по един екземпляр за всички лица от управителните органи на кандидата/ползвателя, а в случай че членове са юридически лица – от техния представител в съответния управителен орган и от прокуристите и търговските пълномощници, когато има такива. § 26. В приложение № 3 към чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В таблица „Общи документи“ се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 9 думите „(в случаите на доставка на машини офертите трябва да съдържат и подпис и печат на производителя или официалния представител/вносител с цел определяне на основателността на предложените разходи)“ се заличават, а след думите „чл. 3, ал. 2 ЗКС.“ се добавят „Оферентите за дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 2 трябва да са регистрирани в публичните регистри съгласно чл. 235 или 241 от Закона за горите.“; б) в т. 13 след думата „ЮЛ“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на ЮЛ, признати по силата на чл. 10 от Закона за вероизповеданията“; в) създават се т. 14 и 15: 2. Таблица „Общи документи, представяни от физически лица, ЕТ и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията“ се изменя така: „Общи документи, представяни от физически лица, ЕТ и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите, Закона за вероизповеданията или признати по чл. 10 от Закона за вероизповеданията “
3. Точка 2 от таблица „Общи документи, представяни от държавни горски стопанства, държавни ловни стопанства, дирекции на национални паркове и научноизследователски горски стопанства“ се изменя така: „2. Удостоверение от Националната агенция по приходите, че кандидатът няма просрочени задължения, издадено не по-рано от 1 месец преди предоставянето му – оригинал или заверено копие от кандидата. .“
4. В таблица „СПЕЦИФИЧНИ ДОКУМЕНТИ ПО ВИДА НА ИНВЕСТИЦИЯТА“ се правят следните изменения и допълнения: а) точка 1 от раздел „Възстановяване на горския потенциал“ се изменя така: „1. Копие на технологичен план за залесяване, одобрен от съответното РДГ/ДНСЗП. .“; б) в подраздел „Изграждане и подобряване на водоизточници за борба с пожарите“ от раздел „Превантивни дейности срещу пожарите в гори и земи от горския фонд“ се създава т. 4: 5. След таблица „ДЕКЛАРАЦИИ“ се добавя „Декларация за нередности“: „Декларация за нередности [2]
Долуподписаният/-ата ..., (собствено, бащино и фамилно име)
ЕГН ... , притежаващ лична карта № ... , издадена на ... от МВР – гр. ..., адрес: ... , (постоянен адрес) в качеството си на ...
(посочва се длъжността и качеството, в което лицето има право да представлява и управлява) на ... , (наименование на кандидата) вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията под единен идентификационен код № ..., със седалище ... и адрес на управление ..., тел.: ..., факс: ..., БУЛСТАТ ... – кандидат по мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“ декларирам, че: 1. Запознат/а съм с определението за нередност съгласно Регламент на Съвета № 1083/2006 г., а именно: Под „нередност“ следва да се разбира всяко нарушение на общностното право в резултат от действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имарезуло татза резултат ощетяване на общия бюджет на Европейските общности или на бюджетите, управлявани от тях, чрез намаляване или загуба на приходи в резултат на собствени ресурси, събирани от името на ЕО, или посредством извършване на неоправдан разход.
Всички форми на корупция са също нередност.
2. Запознат/а съм с определението за измама съгласно чл. 1, параграф 1, буква „а“ от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, а именно: Под „измама“ следва да се разбира всяко умишлено действие или бездействие, свързано със: – използването или представянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до злоупотреба, нередно теглене или неправомерно намаляване на средства от общия бюджет на Европейските общности или от бюджети, управлявани от или от името на Европейските общности; – укриване на информация в нарушение на конкретно задължение, водещо до резултатите, споменати в предходната подточка; – използването на такива средства за цели, различни от тези, за които са отпуснати първоначално; – злоупотреба на правомерно получена облага със същия ефект.
3. Запознат/а съм с възможните начини, по които мога да подам сигнал за наличие на нередности и измами или за съмнение за нередности и измами, а именно: – до служителя по нередности в РА.
При наличие или съмнение за връзка на някое от лицата, на които следва да се подават сигналите за нередности, със случая на нередност информацията се подава директно до един или до няколко от следните органи: – до изпълнителния директор на РА; – до ръководителя на Управляващия орган на „Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.“; – до ресорния заместник-министър, в чийто ресор е Управляващият орган на „Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.“; – до председателя на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности и до ръководителя на Дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности“ в Министерството на вътрешните работи; – до Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) към Европейската комисия.
Настоящата декларация е изготвена в два екземпляра, по един за деклариращия и за РА.
Дата: ... Подпис на деклариращия: ………...“
2 Декларацията се подписва задължително от кандидата – ФЛ, от представляващия и управляващия кандидата по чл. 13, ал. 1, т. 3 или ЕТ, търговско дружество или юридическо лице. Когато управляващите кандидата са повече от едно лице, декларацията се попълва и подава по един екземпляр за всички лица от управителните органи на кандидата, а в случай че членове са юридически лица – от техния представител в съответния управителен орган и от прокуристите и търговските пълномощници, когато има такива. § 27. В приложение № 4 към чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В раздел I „Общи документи“ се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 10 думите „(в случаите на доставка на машини офертите трябва да съдържат и подпис и печат на производителя или официалния представител/вносител, с цел определяне на основателността на предложените разходи)“ се заличават, а след думите „чл. 3, ал. 2 ЗКС.“ се добавят „Оферентите за дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 2 трябва да са регистрирани в публичните регистри съгласно чл. 235 или 241 от Закона за горите.“; б) в т. 14 след думата „ЮЛ“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на ЮЛ, признати по силата на чл. 10 от Закона за вероизповеданията“; в) създават се т. 15 и 16: „15. Декларация към чл. 14, ал. 4, т. 1 (посочена в приложение № 1а към чл. 14, ал. 4, т. 1 и 2) (Не се изисква от кандидати общини).
16. Декларация за нередности.“
2. Раздел I.А. „Общи документи, представяни от физически лица, ЕТ и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията“ се изменя така: „I.А. Общи документи, представяни от физически лица, ЕТ и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите, Закона за вероизповеданията или признати по чл. 10 от Закона за вероизповеданията
1. Решение на компетентния орган на юридическото лице за кандидатстване по програмата. При юридически лица, признати по силата на чл. 10 от Закона за вероизповеданията – решение за кандидатстване по програмата от компетентния орган съгласно неговия устав.
2. Удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от месеца, предхождащ датата на подаване на заявлението за подпомагане. Представя се само от кандидати, при които това обстоятелство не подлежи на вписване в търговския регистър (Не се изисква от кандидати юридически лица, признати по чл. 10 от Закона за вероизповеданията).
3. Удостоверение от Националната агенция по приходите, че кандидатът няма просрочени задължения, издадено не по-рано от 1 месец преди предоставянето му – оригинал или заверено копие от кандидата.
4. Документ за регистрация съгласно чл. 235 или 241 от Закона за горите, извършващо лесокултурните мероприятия (Не се изисква за дейности по чл. 4, ал. 2, т. 2, 3, 4, 5 и 6).
5. Заповед, протокол за избор или решение, издадени или утвърдени от компетентния орган на юридическото лице, признато по силата на чл. 10 от Закона за вероизповеданията, съгласно устава на Българската православна църква – представя се само от юридически лица, признати по силата на чл. 10 от Закона за вероизповеданията.
6. Удостоверение за представителната власт, издадено от съответната митрополия не по-рано от месеца, предхождащ датата на подаване на заявлението за подпомагане – представя се само от юридически лица, признати по силата на чл. 10 от Закона за вероизповеданията.“
3. Точка 2 от раздел „I.В. Общи документи, представяни от държавни горски стопанства, държавни ловни стопанства, дирекции на национални паркове и научноизследователски горски стопанства“ се изменя така: „2. Удостоверение от Националната агенция по приходите, че кандидатът няма просрочени задължения, издадено не по-рано от 1 месец преди предоставянето му – оригинал или заверено копие от кандидата.“
4. В таблица „СПЕЦИФИЧНИ ДОКУМЕНТИ ПО ВИДА НА ИНВЕСТИЦИЯТА“ се правят следните изменения и допълнения: а) точка 1 от раздел „II. A. Възстановяване на горския потенциал“ се изменя така: „1. Копие на технологичен план за залесяване, одобрен от съответното РДГ/ДНСЗП.“; б) в точка 4 „Изграждане и подобряване на водоизточници за борба с пожарите“ от раздел „II. Б. Превантивни дейности срещу пожарите в гори и земи от горския фонд“ се създава буква „г“: „г. разрешително за ползване на воден обект, издадено от директора на басейнова дирекция по местонахождението на имота.“ § 28. В приложение № 5 към чл. 30, ал. 1 „Списък от документи за авансово плащане“ се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 4 се изменя така: „4. Банкова гаранция или запис на заповед или при поръчителство – удостоверения от Националната агенция по приходите, че предложените за поръчители лица нямат просрочени задължения, издадени не по-рано от 1 месец преди предоставянето им – оригинал или заверено копие, декларации от предложените за поръчители лица за наличие или липса на поети задбалансови и условни задължения (гаранции, запис на заповед, поръчителство и др.) и тримесечни финансови отчети за последното приключило тримесечие.“
2. В т. 5 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 9“.
3. Създават се т. 7, 8, 9 и 10: „7. Свидетелство за съдимост на ползвателя на помощта – физическо лице, от представляващия ползвателя на помощта по чл. 13, ал. 1, т. 3 или едноличен търговец, търговско дружество или юридическо лице и членовете на управителния им орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, включително прокурист или търговски пълномощник, а в случай че членовете са юридически лица – от техните представители в съответния управителен орган. Свидетелството за съдимост да е издадено не по-рано от 1 месец преди предоставянето му – оригинал или копие, заверено от ползвателя на помощта (Не се изисква от общини).
8. Удостоверение от Националната агенция по приходите, че ползвателят на помощта няма просрочени задължения, издадено не по-рано от 1 месец преди предоставянето му – оригинал или заверено копие от ползвателя на помощта (Не се изисква от общини).
9. Удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от месеца, предхождащ датата на подаване на заявката за плащане. Представя се само от кандидати, при които това обстоятелство не подлежи на вписване в търговския регистър (Не се изисква от общини и юридически лица, признати по чл. 10 от Закона за вероизповеданията).
10. Декларация по чл. 14, ал. 4, т. 2 (посочена в приложение № 1а към чл. 14, ал. 4, т. 1 и 2) (Не се изисква от общини).“ § 29. В раздел „Общи документи:“ от приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 „Списък от документи за междинно или окончателно плащане“ се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 5 се изменя така: „5. Удостоверение от Националната агенция по приходите, че ползвателят на помощта няма просрочени задължения, издадено не по-рано от 1 месец преди предоставянето му – оригинал или заверено копие от ползвателя на помощта (Не се изисква от общини).“
2. Точка 7 се изменя така: „7. Удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от месеца, предхождащ датата на подаване на заявката за плащане. Представя се само от кандидати, при които това обстоятелство не подлежи на вписване в търговския регистър (Не се изисква от общини и юридически лица, признати по чл. 10 от Закона за вероизповеданията).“
3. Създават се т. 27, 28 и 29: „27. Свидетелство за съдимост на ползвателя на помощта – физическо лице, от представляващия ползвателя на помощта по чл. 13, ал. 1, т. 3 или едноличен търговец, търговско дружество или юридическо лице и членовете на управителния им орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, включително прокурист или търговски пълномощник, а в случай че членовете са юридически лица – от техните представители в съответния управителен орган. Свидетелството за съдимост да е издадено не по-рано от 1 месец преди предоставянето му – оригинал или копие, заверено от ползвателя на помощта (Не се изисква от общини).
28. Декларация по чл. 14, ал. 4, т. 2 (посочена в приложение № 1а към чл. 14, ал. 4, т. 1 и 2) (Не се изисква от общини).
29. Декларация по чл. 4а ЗМСП (Не се изисква от общини).“ § 30. Създава се приложение № 6а към чл. 34, ал. 2: „Приложение № 6а към чл. 34, ал. 2
Методология за изплащане на разходите за дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 2 според процента на прихващане
Изчисляването и изплащането на разходите за презалесяване се извършва еднократно, както следва: Прихващане < 25 %
Разходи за презалесяване – 0
Прихващане > 25 % < 80 %
Разходи за презалесяване – според % на прихващане
Прихващане > 80 %
Разходи за презалесяване – 100 %.“
Преходни и заключителни разпоредби § 31. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“. § 32. За подадени заявления за подпомагане, за които не е издадена заповед на изпълнителния директор на РА за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане преди влизане в сила на тази наредба, при издаването на заповедта по чл. 26, ал. 1 се прилагат условията и редът на глава втора „Условия за предоставяне на финансовата помощ“ и глава трета „Ред за кандидатстване“, които са били в сила към датата на подаване на заявлението за подпомагане. § 33. Параграфи 3 и 13 се прилагат за подадени заявления за подпомагане, за които не е издадена заповед на изпълнителния директор на РА за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане. § 34. Параграф 21 се прилага и за ползватели на помощта със сключени договори преди влизане в сила на тази наредба. § 35. (1) Съгласно чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 679/2011 на Комисията от 14 юли 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1974/2006 за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) § 4, т. 1 от тази наредба се прилага за заявления, одобрени със заповед на изпълнителния директор на РА, издадена след 31 декември 2010 г.
(2) В срок до 30 ноември 2011 г. ползвателите с подадени и/или платени заявки за авансово плащане могат да подадат коригираща заявка за авансово плащане в размера съгласно § 4, т. 1 от наредбата. Към нея ползвателите по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 3 прилагат съответните документи по т. 4 от приложение № 5, а ползвателите по чл. 13, ал. 1, т. 2 прилагат съответните документи по т. 4 и 5 от приложение № 5.
(3) В случаите по ал. 2, когато първата заявка за авансово плащане е подадена преди повече от 6 месеца от подаването на коригираща заявка за авансово плащане, ползвателят на помощта по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 3 прилага и документите по т. 1, 2, 3, 7, 8, 9 и 10 от приложение № 5, а ползвателите по чл. 13, ал. 1, т. 2 прилагат и документите по т. 1, 2, 3 и 6 от приложение № 5.
(4) За проектите със сключени договори след 31 декември 2010 г., за които не е подадена заявка за авансово плащане до влизането в сила на наредбата, срокът по чл. 11, ал. 3 се удължава до 30 ноември 2011 г. § 36. В Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2008 г.; изм., бр. 106 от 2008 г., бр. 9, 37, 45, 55 и 75 от 2010 г., бр. 18 и 67 от 2011 г.) се правят следните изменения: 1. В § 29 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ДВ, бр. 18 от 2011 г.) думите „§ 22“ се заменят с „§ 23, т. 2“, а думите „животновъдство и/или въвеждането на минимални стандарти за защита/хуманно отношение при отглеждане на бройлери“ се заменят със „свиневъдство по отношение на § 2, т. 1 и/или въвеждането на минимални стандарти за защита/хуманно отношение при отглеждане на бройлери по отношение на § 23, т. 2“.
2. В § 15 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ДВ, бр. 67 от 2011 г.) се правят следните изменения: а) в ал. 2 думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“; б) в ал. 4 думите „и определеният срок по чл. 11, ал. 3 е изтекъл“ се заличават, а думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“. § 37. В Наредба № 18 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Добавяне на стойност към земеделските и горските продукти“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 61 от 2008 г.; изм., бр. 37, 45 и 55 от 2010 г., бр. 65 и 68 от 2011 г.) се правят следните изменения: 1. В приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 2“.
2. В приложение № 7 към чл. 26, ал. 2 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.
3. В § 27 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 18 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Добавяне на стойност към земеделските и горските продукти“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 2011 г.; изм., бр. 68 от 2011 г.) се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“; 2. В ал. 4 думите „и определеният срок по чл. 9, ал. 3 е изтекъл“ се заличават, а думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“. § 38. В § 14 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 24 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Обновяване и развитие на населените места“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 68 от 2011 г.) се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“.
2. В ал. 4 думите „и определеният срок по чл. 12, ал. 3 е изтекъл“ се заличават, а думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“. § 39. В § 13 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 25 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ДВ, бр. 68 от 2011 г.) се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“.
2. В ал. 4 думите „и определеният срок по чл. 12, ал. 3 е изтекъл“ се заличават, а думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“. § 40. В Наредба № 29 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 2008 г.; изм., бр. 37, 45 и 55 от 2010 г., бр. 72 и 76 от 2011 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 4, ал. 2, т. 12 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
2. В чл. 29а т. 2 и 3 се отменят.
3. В приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 т. 6 и 7 се отменят.
4. В приложение № 8 към чл. 35, ал. 1 в раздел „А – Общи документи“ т. 29 и 30 се отменят.
5. В преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 72 от 2011 г.; изм., бр. 76 от 2011 г.) се правят следните изменения: а) в § 27 думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“; б) в § 29 думите „и определеният срок по чл. 11, ал. 3 е изтекъл“ се заличават, а думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“. § 41. В Наредба № 30 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 2008 г.; изм., бр. 37, 45 и 55 от 2010 г., бр. 72 и 76 от 2011 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 4, ал. 2, т. 13 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
2. В чл. 29а т. 2 и 3 се отменят.
3. В приложение № 2а към чл. 13а, ал. 4, т. 1 и 2 думите „мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ се заменят с „мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“.
4. В приложение № 5 към чл. 26, ал. 1 се правят следните изменения: а) в таблица „Междинно плащане“ думите „Кандидатствам за междинно плащане по Мярка 312“ се заменят с „Кандидатствам за междинно плащане по Мярка 311“; б) в „Декларация за нередности“ думите „мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ се заменят с „мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“.
5. В приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 т. 6 и 7 се отменят.
6. В приложение № 8 към чл. 35, ал. 1 в раздел „А – Общи документи“ т. 30 и 31 се отменят.
7. В преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 30 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 72 от 2011 г.; изм., бр. 76 от 2011 г.) се правят следните изменения: а) в § 26 думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“; б) в § 28 думите „и определеният срок по чл. 11, ал. 3 е изтекъл“ се заличават, а думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“. § 42. В § 14 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 32 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Насърчаване на туристическите дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ДВ, бр. 76 от 2011 г.) се правят следните изменения: а) в ал. 2 думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“; б) в ал. 4 думите „и определеният срок по чл. 11, ал. 3 е изтекъл“ се заличават, а думите „31 октомври“ се заменят с „30 ноември“. § 43. В Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (обн., ДВ, бр. 22 от 2009 г.; изм., бр. 37 от 2009 г., бр. 14, 19, 22 и 55 от 2010 г., бр. 18, 35 и 51 от 2011 г.) чл. 17, ал. 1 се изменя така: „Чл. 17. (1) Когато при извършване на кръстосани проверки Разплащателната агенция установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма за установените застъпвания. Уведомителните писма съдържат таблица за установените застъпвания. Кандидатите, получили уведомителни писма за установени застъпвания, могат да получат от съответната ОПМСП карта за всяко установено застъпване.“ § 44. В Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г.; изм., бр. 106 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г., бр. 39 от 2002 г., бр. 1 от 2003 г., бр. 20 от 2005 г., бр. 3, 23 и 48 от 2007 г., бр. 2 от 2008 г., бр. 3 и 79 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5, ал. 5 след думата „следващата“ се добавя „стопанска“.
2. В чл. 11, ал. 7 думата „календарна“ се заменя със „стопанска“.
За министър: Цветан Димитров
12084
Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя
|
Наредба № РД-16-932 от 23 октомври 2009 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на водогрейните котли и на климатичните инсталации по чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност и за създаване, поддържане и ползване на базата данни за тях
НАРЕДБА № РД-16-932 от 23 октомври 2009 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на водогрейните котли и на климатичните инсталации по чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност и за създаване, поддържане и ползване на базата данни за тях
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. условията и редът за извършване на проверка за енергийна ефективност на водогрейни котли в сгради; 2. условията и редът за извършване на проверка за енергийна ефективност на климатични инсталации в сгради; 3. съдържанието на проверката за енергийната ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации и редът за документирането й; 4. условията и редът за създаване, поддържане и ползване на база данни по чл. 29 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ).
Чл. 2. Проверката за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради има за цел да установи нивото на ефективност при тяхната експлоатация и да идентифицира мерки за нейното повишаване.
Чл. 3. Проверката за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации се извършва от лица, които отговарят на изискванията на чл. 23 и/или чл. 34 ЗЕЕ и са вписани в съответния публичен регистър на Агенцията по енергийна ефективност (АЕЕ) по чл. 23, ал. 4 или чл. 34, ал. 4 ЗЕЕ.
Глава втора
ПРОВЕРКА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА ВОДОГРЕЙНИ КОТЛИ
Раздел I
Условия и задачи на проверката Чл. 4. (1) На проверка за енергийна ефективност подлежат всички водогрейни котли в експлоатация в зависимост от вида на използваното гориво и номиналната им мощност, както следва: 1. на течно или твърдо гориво с номинална мощност от 20 до 100 kW, включително; 2. на течно или твърдо гориво с номинална мощност над 100 kW; 3. на природен газ с номинална мощност над 100 kW.
(2) За водогрейни котли със срок на експлоатация над 15 години проверката за енергийна ефективност включва и еднократна оценка на отоплителната инсталация.
Чл. 5. Основните задачи на проверката за енергийна ефективност на водогрейните котли са: 1. оценяване съответствието на съществуващата настройка, експлоатация и поддръжка на котела с изискванията на производителя; 2. оценяване на действителните енергийни характеристики на котела; 3. изготвяне на препоръки за възможни подобрения на енергийните характеристики на котела за намаляване на потреблението на използваните енергийни ресурси и емисиите въглероден диоксид; 4. осигуряване на информация за съставяне и поддържане на база данни за състоянието на водогрейните котли.
Раздел II
Съдържание на проверката за енергийна ефективност на водогрейните котли Чл. 6. Проверката за енергийна ефективност на водогрейните котли включва изпълнението на следните основни дейности: 1. идентификация на котела; 2. визуална проверка на котела; 3. оценка на поддръжката на котела; 4. проверка на функционалността на работа на котела; 5. оценка на състоянието на средствата за измерване, контрол и автоматично регулиране; 6. оценка на енергийните характеристики на котела; 7. съставяне на доклад за резултатите от проверката.
Чл. 7. (1) Идентификацията на котела включва следните основни данни: 1. вид гориво; 2. клас на котела по топлинна мощност (≤100 kW, > 100 kW); 3. име на собственика; 4. адрес; 5. гориво – марка; 6. начин на подаване на горивото (автоматично или ръчно); 7. предназначение на водогрейния котел (отопление / битова гореща вода / и двете); 8. производител на водогрейния котел; 9. модел на водогрейния котел; 10. година на производство на водогрейния котел; 11. максимална мощност по гориво (по данни на производителя); 12. минимална мощност по гориво (по данни на производителя); 13. класификация на водогрейния котел (пламъчнотръбен или водотръбен, кондензационен или без кондензация, разположение на въздушния вентилатор – куплиран към горелката или отделно); 14. етикет (звезди) на СЕ за ефективност (за водогрейни котли, произведени след 2005 г.); 15. производител на горелката; 16. модел на горелката (когато на водогрейния котел е монтирана отделна горелка); 17. начин на регулиране на мощността (фиксирана, степенно регулиране – брой степени, плавно регулиране); 18. вид на топлоносителя.
(2) За идентифициране на котела собственикът на котела предоставя на лицето, извършващо проверката, следните документи: 1. паспорт на котела с инструкции за монтаж и експлоатация; 2. доклади от предишни проверки; 3. документи за поддръжка, ако има такива; 4. фактурите за закупеното гориво за последните две години; 5. проектна документация, схеми, дневници и други данни за въвеждането в експлоатация.
(3) Собственикът и/или ползвателят на котела осигурява на извършващото проверката лице достъп до всички елементи и агрегати на отоплителната инсталация.
Чл. 8. Чрез визуалната проверка на котела се събират данни за: 1. изтичане на гориво или топлоносител в котелното помещение; 2. повреди в топлинната изолация на котела; 3. замърсяване на горелката, горивната камера и топлообменните повърхности.
Чл. 9. (1) Оценката на поддръжката на котела отразява честотата и правилността на поддръжката, както и квалификацията на лицата, които извършват поддръжката.
(2) Оценява се съответствието с изискванията от инструкциите на производителя на котела.
Чл. 10. Проверката на функционалността на работа на котела установява дали той е в състояние да осигури функционалното си предназначение, включително режимите на работа, желаните и проектните стойности на параметрите на топлоносителя.
Чл. 11. (1) Оценката на състоянието на средствата за измерване, контрол и автоматично регулиране включва идентификация на наличността и състоянието на датчиците, системите за измерване, контрол и автоматично регулиране на параметрите на котела, отнасящи се до енергийните му характеристики.
(2) Оценката на състоянието на средствата за измерване, контрол и автоматично регулиране включва задължително и информация за тяхното разположение (външно, вътрешно, друго), функция и настройка.
(3) Проверяват се средствата за измерване, като: 1. разходомер за изразходваното гориво; 2. количество складирано гориво, ако има такова; 3. брояч на времето на работа на горелката, ако има такъв; 4. други допълнителни измерители на разход на енергия; 5. разходомер на подаваната добавъчна вода към котела; 6. разходомер на гореща вода за битови нужди; 7. брояч на циклите на горелката, ако има такъв; 8. топломер, ако има такъв.
Чл. 12. Оценката на енергийните характеристики на котела обхваща: 1. проверка на мощността по гориво и оценка на съответствието с проектните данни; 2. определяне на количеството генерирана топлина и съответствието с проектните данни; 3. проверка на основната настройка на горивния процес и оценка на ефективността му; 4. оценка на топлинните загуби в котела от излъчване; 5. оценка на сезонната ефективност на котела; 6. оценка на съответствието на топлинната мощност на котела с топлинните потребности на сградата.
Чл. 13. (1) Мощността на котела по гориво се изчислява с действителния разход на гориво и топлотворната му способност.
(2) При котли на газово гориво топлинната мощност на котела се изчислява по формулата: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя (1) където: Vf е обемният дебит на газовото гориво в nm3/h, Hx – долната топлотворна способност на горивото, kJ/nm3.
1. Обемният дебит на горивото се измерва по разходомера към котела. Нормалните условия, към които е отнесен дебитът (nm3), са температура на газа 0 °С и 1 bar абсолютно налягане.
2. Когато разходомерът отчита разхода при стандартни условия (температура на газа 15 °С и налягане 1 bar абсолютно налягане) или при други условия, различни от нормалните, се извършва привеждане на дебита към нормални условия по формулата: където: Vf е измереният обемен дебит, m3/h, , , Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя като: Tmeas е абсолютната температура на газа при условията на разходомера; pmeas – абсолютното налягане на газа при условията на разходомера; Tо – абсолютна температура на газа при нормални условия; ро – абсолютното налягане на газа при нормални условия.
3. Измерването на обемния дебит на горивото трябва да се извършва при стабилизиран режим на работа на горелката.
4. В случаите, когато няма монтиран разходомер, обемният дебит на горивото може да се пресметне, като се вземат предвид измереното налягане на газа пред дюзата, размерът на дюзата и зависимостта между налягането и дебита за съответната дюза по данни от производителя.
(3) При котли на течно гориво топлинната мощност на котела се изчислява по формулата: където: Vf е обемният дебит на течното гориво, m3/h, ρf – плътността на горивото, kg/m3, Hx – долната топлотворна способност на горивото, kJ/kg.
1. Измерването на обемния дебит на горивото трябва да се извършва при стабилизиран режим на работа на горелката.
2. В случаите, когато няма монтиран разходомер, обемният дебитна горивото може се пресметне, като се вземат предвид измереното налягане на горивото пред дюзата, размерът на дюзата и зависимостта между налягането и дебита за съответната дюза по данни от производителя.
3. При наличие на дюза с плавно регулиране (модулираща) дебитът се определя с разликата между входното налягане и налягането в рециркулационната линия по зависимостта между налягането и дебита за съответната дюза по данни от производителя.
(4) При котли на твърдо гориво топлинната мощност на котела се изчислява по аналогичен на ал. 2 и 3 начин, като е необходимо да се измери масата на горивото, постъпващо в котела за единица време.
Чл. 14. (1) Определянето на генерираното количество топлина включва стойността на произвежданото количество топлина и разпределението му по основните технологични процеси на топлоснабдяване, за които е предназначен котелът (отопление, загряване на вода за битови нужди и други).
(2) Произвежданото количество топлина може да се определи чрез пряко измерване с топломери (ако има монтирани такива) или да се изчисли по измерен дебит на топлоносителя и температурната му разлика, (3) Количеството произведена топлина се привежда към референтен период от време – отоплителен сезон и/или календарна година.
Чл. 15. (1) Проверката на основната настройка на горивния процес се извършва с анализатор на димните газове при използване на долната работна топлотворна способност на горивата.
(2) Данните за температурата на изходящите газове, излишъка на кислород, съдържанието на въглероден окис в изходящите димни газове, температурата на въздуха на входа на горелката и отчетената ефективност на горивния процес от газоанализатора се записват в доклада за проверката.
(3) При кондензационни котли се определя факторът на кондензация, с който се коригира ефективността на горивния процес.
(4) За сравнителна оценка на параметрите на горивния процес се използват стойностите съгласно приложение № 1.
Чл. 16. (1) Топлинните загубиот излъчване се изчисляват по уравнението: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя (4) където: Фе е топлинният поток от околните повърхности на котела към въздуха в котелното помещение; – Аi - площта на i-та околна повърхност на котела, m2; – (θge,i - θint) - разликата между температурата на i-та повърхност и температурата на обкръжаващия въздух, °С
– hi коефициентът на топлопредаване от i-та повърхност към обкръжаващия въздух, W/m2K.
(2) Измерването на температурната разлика се извършва при средна температура на водата в котела 70 °С.
(3) Стойностите на коефициента на топлопредаване h се отчитат съгласно приложение № 2.
(4) Относителните топлинни загуби се изчисляват по зависимостта: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя (5)
(5) Ако средната температура на водата в котела не е 70 °С или температурата в помещението не е 20 °С, стойността на относителните топлинни загуби се коригира по формулата: Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя (6) Чл. 17. Сезонната ефективност на котела се изчислява като отношение на сезонното количество произведена топлина и топлината на изразходваното за същия период от време гориво.
Чл. 18. Оценката на съответствието на топлинната мощност на котела с топлинните потребности на сградата се основава на сравнение на нетната топлинна мощност на котела и топлинната мощност на консуматорите, определени при изчислителните условия за населеното място.
Чл. 19. (1) Резултатите от проверката на котела се отразяват в доклад по образец съгласно приложение № 3.
(2) В доклада се записват изчислената топлинна мощност на котела и използваната топлотворна способност на горивото.
Глава трета
ПРОВЕРКА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА КЛИМАТИЧНИ ИНСТАЛАЦИИ В СГРАДИ
Раздел І
Условия и задачи на проверката Чл. 20. На проверка за енергийна ефективност подлежат климатичните инсталации с номинална електрическа мощност над 12 kW.
Чл. 21. Основните задачи на проверката за енергийна ефективност на климатичните инсталации са: 1. оценяване съответствието на системите с първоначалния проект и с последващите реконструкции, както и с действителните изисквания и настоящото състояние на сградата; 2. оценяване на съществуващата настройка, експлоатация и поддръжка на системите с изискванията на производителя; 3. оценяване на действителните енергийни характеристики на климатичните инсталации; 4. изготвяне на препоръки за възможни подобрения на енергийните характеристики на инсталациите за намаляване на потреблението на използваните енергийни ресурси и емисиите въглероден диоксид; 5. осигуряване на информация за съставяне и поддържане на база данни за състоянието на климатичните инсталации.
Раздел II
Съдържание на проверката за енергийна ефективност на климатичните инсталации Чл. 22. Проверката за енергийна ефективност на климатичните инсталации включва изпълнението на следните основни дейности: 1. идентификация на инсталациите; 2. визуална проверка на инсталациите; 3. оценка на поддръжката на инсталациите; 4. оценка на състоянието на средствата за измерване, контрол и автоматично регулиране; 5. оценка на енергийните характеристики на инсталациите; 6. съставяне на доклад за резултатите от проверката.
Чл. 23. (1) За идентифициране на инсталациите собственикът на сградата предоставя на извършващото проверката лице следните документи: 1. проектната документация, включително инструкциите за монтаж и експлоатация; 2. документацията от въвеждането в експлоатация, схеми, дневници; 3. доклади от предишни проверки, включително от обследване за енергийна ефективност на сградата, ако има такова; 4. доклади от поддръжката, ако има такива; 5. фактурите за закупената енергия за последните две години.
(2) Собственикът и/или ползвателят на сградата осигурява на извършващото проверката лице достъп до всички елементи и агрегати на климатичната инсталация.
Чл. 24. (1) Чрез визуалната проверка се установява: 1. съответствието на инсталираните елементи и агрегати в трите основни подсистеми: генериране на студ/топлина, доставяне и отвеждане на въздух (вентилация), измерване, контрол и управление; 2. физическото състояние на елементите и агрегатите, включително състоянието на топлинната изолация на топлообменните апарати, тръбопроводите и въздухопроводите, затварящите, регулиращите и противопожарните клапи; 3. състоянието на подаващите и отвеждащите въздух решетки и филтри.
(2) Чрез измервания се установяват: 1. температурната разлика при входа и изхода на охлаждащите агрегати и топлообменните апарати; 2. температурата на външния въздух и температурата на подавания в охлаждания обем въздух, скоростта на въздуха в характерни точки на охлаждания обем; 3. нивото на шума и вибрациите при работата на охлаждащите агрегати и вентилаторите.
Чл. 25. (1) Оценката на поддръжката на климатичната инсталация отразява честотата и правилността на поддръжката, както и квалификацията на лицата, които извършват поддръжката.
(2) Оценява се съответствието с изискванията от инструкциите на производителя по: 1. установени видими следи от извършвани работи; 2. протоколите за поддръжката и ремонтите – за почистване на филтрите и топлообменниците, подмяна на агрегатите, промени в съоръженията, ремонти и реконструкции.
Чл. 26. (1) Оценката на състоянието на средствата за измерване, контрол и автоматично регулиране включва идентификация на наличността и състоянието на датчиците, системите за измерване, контрол и автоматично регулиране, отнасящи се до енергийните характеристики на климатичната инсталация.
(2) Оценката включва задължително и информация за: 1. съответствието на разположението на датчиците с проектното решение; 2. функцията на контролерите; 3. настройката на контролерите.
Чл. 27. Оценката на енергийните характеристики на климатичната инсталация включва: 1. оценка на възможностите на инсталацията да изпълнява функционалното си предназначение; 2. оценка на коефициента на полезно действие (коефициента на трансформация, хладилния коефициент) на генератора на студ/топлина, според вида му, при изчислителни условия; 3. оценка на ефективността на системата за оползотворяване на топлината на отработения въздух; 4. определяне на специфичния годишен разход на енергия за охлаждане и съответствието с проектните данни за единица площ на охлаждания обем; 5. определяне на специфичния годишен разход на енергия за вентилаторите за единица площ на охлаждания обем; 6. оценка на сезонната ефективност на инсталацията.
Чл. 28. Резултатите от проверката на климатичната инсталация се отразяват в доклад по образец съгласно приложение № 4.
Глава четвърта
РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКАТА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА ВОДОГРЕЙНИ КОТЛИ И КЛИМАТИЧНИ ИНСТАЛАЦИИ В СГРАДИ Чл. 29. (1) Собствениците на водогрейни котли по чл. 4, ал. 1 и на климатични инсталации по чл. 20 подават в териториалните звена на АЕЕ декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на АЕЕ.
(2) Декларацията се подава еднократно в срока по чл. 29, ал. 2 ЗЕЕ.
Чл. 30. (1) Първоначалната проверка на водогрейни котли по чл. 4, ал. 1 и на климатични инсталации по чл. 20 се извършва в срок до две години от датата на подаване на декларацията по чл. 29, но не по-късно от две години от изтичане на срока за подаването й.
(2) Срокът за извършване на следваща проверка започва да тече от датата на извършване на проверката, посочена в доклада за извършената проверка.
Чл. 31. (1) Задължителната периодична проверка за енергийна ефективност на водогрейни котли в експлоатация се извършва веднъж на всеки: 1. три години – за котлите на течно или твърдо гориво с номинална мощност от 20 до 100 kW включително; 2. две години – за котлите на течно или твърдо гориво с номинална мощност над 100 kW; 3. четири години – за котлите на природен газ с номинална мощност над 100 kW.
(2) Задължителната периодична проверка за енергийна ефективност на климатични инсталации в експлоатация се извършва веднъж на всеки 4 години.
Чл. 32. (1) Собствениците на водогрейни котли и/или на климатични инсталации възлагат с договор извършването на проверката за енергийна ефективност на лицата по чл. 3.
(2) Договорът по ал. 1 може да бъде част от договор за извършване на обследване/сертифициране за енергийна ефективност на сградата.
Чл. 33. (1) Докладът с резултатите от извършена проверка се приема с протокол от собственика на водогрейния котел и/или климатичната инсталация или упълномощено от него лице в срок до 30 дни от депозирането му.
(2) В 14-дневен срок от датата на приемане на доклада собственикът предоставя в АЕЕ заверено копие на доклада на хартиен и на магнитен/оптичен носител и заверено копие на протокола по ал. 1.
Глава пета
СЪЗДАВАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА БАЗАТА ДАННИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ВОДОГРЕЙНИ КОТЛИ И КЛИМАТИЧНИ ИНСТАЛАЦИИ Чл. 34. Въз основа на информация от декларациите по чл. 29 АЕЕ създава и поддържа списъци на подлежащите на проверка: 1. водогрейни котли; 2. климатични инсталации.
Чл. 35. Въз основа на информация от докладите по чл. 19 и 28 АЕЕ създава и поддържа база данни за състоянието на: 1. водогрейни котли; 2. климатични инсталации.
Чл. 36. Базите данни по чл. 35 се актуализират с всеки представен в АЕЕ доклад от извършена проверка.
Чл. 37. Получената в АЕЕ информация по реда на тази наредба се обобщава и включва в националната информационна система за състоянието на енергийната ефективност в Република България по чл. 40, ал. 1 ЗЕЕ.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) За съществуващи водогрейни котли и климатични инсталации декларациите по чл. 29 се подават в териториалните звена на АЕЕ в срок до 15.V.2010 г.
(2) Декларациите по ал. 1 и по чл. 29 се подават в АЕЕ до създаването на териториални звена на АЕЕ по чл. 6, ал. 2 ЗЕЕ. § 2. В случаите, когато котлите по чл. 4 са разположени в сгради, на които вече е извършено обследване за енергийна ефективност, за дата на първоначалната проверка по чл. 30, ал. 1 се приема датата на извършване на обследването, посочена в доклада за обследването. § 3. Наредбата се издава на основание чл. 32 ЗЕЕ. § 4. Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на Агенцията по енергийна ефективност. § 5. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма дава указания по прилагане на наредбата. § 6. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в „Държавен вестник“.
Министър: Тр. Трайков
Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4
Приложение № 2 към чл. 16, ал. 3
Приложение № 3 към чл. 19, ал. 1
ДОКЛАД от проверка за енергийна ефективност на водогреен котел
Адрес и отговорно лице: Име, улица, населено място
Клас на котела: Година на производство: хххх
Горелка: модел, производител Вид на горивото: Вид на топлоносителя: Предназначение на котела: (за отопление, битова гореща вода,…)
Максимална мощност по данни на производителя: хххkW
Минимална мощност по данни на производителя: хххkW
Налична документация: СЕ етикет за ефективност: Оценка на енергийните характеристики на котела
Визуален оглед: Състояние на поддръжката: Тест на функционирането на котела: Регулиране на мощността на котела: Проверка на системите за измерване, контрол и управление: Действителна мощност по гориво: максимална ххх kW, минимална ххх kW; Произвеждано количество топлина и разпределение по консуматори: (за сезон/година)
Настройка на горивния процес: Оценка на ефективността на горивния процес: Оценка на топлинните загуби на котела от излъчване: Сезонна ефективност на котела: ххх % (при наличие на отчетена топлина към сградната инсталация за сезона и на разходваното гориво за целта)
Оценка на съответствието на топлинната мощност на котела с топлинните потребности на сградата: Препоръки: Дата на проверката: ден/месец/година
Извършил проверката: ___
Собственик: ___
Приложение № 4 към чл. 28
ДОКЛАД от проверка за енергийна ефективност на климатични инсталации в сгради
Общи данни за сградата
Данни за климатичните инсталации
Kлиматична инсталация № 1
Kлиматична инсталация № 2………. ……….
Общо заключение и препоръки за ефективни алтернативни решения ………...
Дата на проверката: ден/месец/година
Извършил проверката: ___
Собственик: ___
12321
Забележка на редакцията: Вижте пълния текст на този материал в PDF-а на броя
|
Споразумение между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
СПОРАЗУМЕНИЕ между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща
(Ратифицирано със закон, приет от 44-то Народно събрание на 6 юни 2019 г. – ДВ, бр. 47 от 2019 г. В сила от 17 януари 2020 г.)
Правителството на Република България (наричано по-долу „българската страна“) и правителството на Унгария (наричано по-долу „унгарската страна“) (двете правителства, наричани по-долу „Страните“), Отчитайки наличието на нерешени имотни въпроси, възникнали за дипломатическото представителство на Република България в Будапеща по повод прилагането на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за предоставяне за трайно ползване на парцели за строителството на жилища за служителите на Посолството на Народна република България в Будапеща и за условията на строителство, подписана на 6 декември 1980 г. в гр. Будапеща (наричана по-долу „Спогодбата от 1980 г.“), Водени от желанието на Страните за окончателно уреждане на имотните въпроси за обезпечаване на нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща, Стремейки се да разрешат неуредените имотни въпроси в дух на взаимно разбирателство и като се ръководят от съществуващите приятелски отношения, Чрез приятелски консултации стигнаха до следното Споразумение: Член 1
1. С оглед обезпечаване на нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща унгарската страна, при спазване на националното си законодателство, прехвърля безвъзмездно на българската страна правото на собственост върху два поземлени имота, а именно: А) поземлен имот с площ 2185 кв. м, вписан с идентификатор № 15074/2, намиращ се в гр. Будапеща, ІІ район, ул. Пайж № 24 – 26; Б) поземлен имот с площ 1913 кв.м, вписан с идентификатор 5216, намиращ се в гр. Будапеща, I район, ул. Сиртеш № 2а, понастоящем бул. Хедая № 4.
2. Считано от датата на влизане в сила на това Споразумение българската страна придобива правото на собственост върху описаните в параграф 1 от този член поземлени имоти.
3. Унгарската страна предоставя имотите по параграф 1 от настоящия член, свободни от всякакъв вид правни и финансови тежести.
4. Българската страна си запазва правото на собственост върху сградите и постройките, изградени върху описаните в параграф 1 на този член поземлени имоти.
5. Документите, удостоверяващи местонахождението, площта и границите на описаните в параграф 1 на този член поземлени имоти, се съдържат в Приложение № 1, което е неразделна част от настоящото Споразумение.
Член 2
1. Унгарската страна заплаща най-късно до 60 дни след влизането в сила на настоящото Споразумение сумата 4 000 000 евро като финансова компенсация за правата върху имотите, намиращи се на ул. Левендула № 15 – 17, ул. Барта № 6 и ул. Щромфелд Аурел № 22 в гр. Будапеща, предоставени на българската страна по силата на Спогодбата от 1980 г.
2. Унгарската страна превежда сумата в размер на 4 000 000 евро, представляваща 100 % от дължимата финансова компенсация по параграф 1 на този член, чрез банков превод по банкова сметка на Министерството на външните работи на Република България, както следва: БНБ – ЦУ; IBAN: BG10 BNBG 9661 3000 1343 01; S.W.I.F.T code/BIC: BNBGBGSF.
3. От датата на плащането, описано в параграф 1 на този член, унгарската страна придобива пълни и изключителни права на собственост върху недвижимите имоти, описани в параграф 1 на този член.
4. В случай на забавено плащане на сумата, представляваща дължимата финансова компенсация по параграф 1 на този член, унгарската страна дължи на българската страна годишна лихва за забава в размер на годишния лихвен процент на Премиум Евро Унгарски Държавни ценни книжа считано от първия ден на забавата.
5. В рамките на 60 дни от датата на плащането, направено от унгарската страна на българската страна в съответствие с член 2, параграф 1 и параграф 2 от настоящото Споразумение, българската страна предава на унгарската страна имотите, намиращи се на ул. Левендула № 15 – 17, ул. Барта № 6 и ул. Щромфелд Аурел № 22 в гр. Будапеща, предоставени със Спогодбата от 1980 г. Предаването се извършва с приемно-предавателен протокол, подписан от надлежно упълномощените за това представители на Страните. Имотите се предават в състоянието, в което се намират към датата на подписване на приемно-предавателните протоколи.
Член 3
1. Унгарската страна се задължава да извърши всички необходими според унгарското законодателство действия за придобиването от българската страна на собствеността върху имотите, посочени в чл. 1 от настоящото Споразумение, включително и на всички документи, удостоверяващи правото на собственост.
2. Българската страна се освобождава от всякакви държавни и местни данъци и такси, свързани с регистрацията на правото на собственост върху поземлените имоти, описани в чл. 1 от настоящото Споразумение, и построените върху тях сгради, както и от такси във връзка с издаването на необходимите разрешения за строителство и ремонти, съгласно чл. 23 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.
Член 4
1. Поземлените имоти, описани в чл. 1 от настоящото Споразумение, и построените върху тях сгради могат да се предоставят или продават на трета страна при спазване на националното законодателство на Унгария.
2. Българската страна се освобождава от всички държавни и местни данъци и такси, свързани с действията по параграф 1 от този член, съгласно чл. 23 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.
Член 5
1. Договореностите по настоящото Споразумение са окончателни и нито една от Страните няма да предявява претенции за допълнителни имоти или плащания.
2. Нито една от Страните няма да предявява юридически искове, основани на Спогодбите по параграф 4 от член 6 от настоящото Споразумение.
Член 6
1. Това Споразумение се сключва за неопределен срок.
2. Споразумението влиза в сила на тридесетия ден след датата на получаване на последното от двете писмени уведомления, с които договарящите се страни взаимно се информират по дипломатически път относно изпълнението на изискванията на вътрешното си законодателство за влизането му в сила.
3. Всички спорове относно тълкуването или прилагането на това Споразумение се решават чрез консултации между Страните по дипломатически път.
4. Действието на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за предоставяне за трайно ползване на парцели за строителството на жилища за служителите на Посолството на Народна република България в Будапеща и за условията на строителство, подписана на 6 декември 1980 г. в гр. Будапеща, както и на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за предоставяне за трайно ползване на парцел за строителството на административна сграда за нуждите на Търговското представителство при Посолството на Народна република България в Будапеща и за условията на строителство, подписана на 17 март 1981 г. в гр. Будапеща, се прекратява на датата на получаване на писменото уведомление, с което българската страна уведоми унгарската страна, че българската страна е получила всички необходими документи, удостоверяващи є правото на собственост върху имотите по чл. 1 от това Споразумение, и че е изплатена сумата по чл. 2 от настоящото Споразумение.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха настоящото Споразумение.
Подписано във Вашингтон на 4 април 2019 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, унгарски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването меродавен е текстът на английски език.
|
Административният съд – Стара Загора, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 188 от АПК съобщава, че е постъпил протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора, с който е оспорена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 34, т. 6 от Наредбата за определянето и администрирането на местни данъци и цени на услуги на територията на община Стара Загора, по който е образувано административно дело № 944/2019 г. по описа на Административния съд – Стара Загора, и е насрочено за 13.02.2020 г. от 11,30 ч.
|
Административният съд – София област, първи състав, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че по протест на Окръжна прокуратура – София, е образувано адм.д. № 213/2017 г. по описа на АССO, което ще бъде разгледано в открито съдебно заседание на 10.05.2017 г. от 10 ч. и е с предмет на оспорване разпоредбите на чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 3 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред и общественото имущество на територията на община Самоков, приета с Решение № 149 по протокол № 10 от 26.05.2016 г. на Общинския съвет – гр. Самоков.
|
Административният съд – София-град, уведомява всички заинтересовани лица, че е образувано адм.д. № 8784/2012 г. по описа на II отделение, 34 състав, насрочено за 24.09.2013 г. от 15 ч., по жалбата на етажната собственост на вх. Е, бл. 222, ж.к. Люлин 2, и „Лидл България ЕООД енд Ко“ – КД, срещу Решение № 413 по протокол № 21 от 19.07.2012 г. на Столичния общински съвет, с което са одобрени план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на ж.к. Люлин 2 м.р. и план-схеми на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, в частта му относно УПИ I-643, 644, 662, 663, 664, УПИ Х-445 от кв. 32а и УПИ VIII-463 от кв. 32. В едномесечен срок от деня на обнародване на съобщението в „Държавен вестник“ заинтересованите страни могат да се конституират като ответници по делото чрез подаване на заявление до съда.
|
Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпила жалба от „Беста Мед“ – ЕООД, гр. Трявна, чрез адв. Христо Николаев Хинков. Предмет на оспорване са отделни разпоредби от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с ПМС № 97 от 2013 г.: чл. 14, ал. 4 от наредбата в ред. й, изменена с § 5, т. 2 от ПМС № 348 от 2014 г. за изменение; чл. 14, ал. 5, 6 и 7 от наредбата, създадени с § 5, т. 3 от ПМС № 348 от 2014 г. за изменение и допълнение; чл. 23, ал. 3 от наредбата, в ред. й, изменена с § 8, т. 2 от ПМС № 348 от 2014 г. за изменение; чл. 23, ал. 4, 5 и 6 от наредбата, създадени с § 8, т. 3 от ПМС № 348 от 2014 г. за изменение; чл. 34 от наредбата в ред., изм. с § 13 от ПМС № 348 от 2014 г. за изменение и допълнение и § 11, т. 1 и 2 от ПМС № 323 от 2015 г. за изменение и допълнение; чл. 43, ал. 1, изр. 3 от наредбата, създадено с § 18, т. 1 от ПМС № 323 от 2015 г. за изменение и допълнение; чл. 43, ал. 2, изр. 3 от наредбата, създадено с § 18, т. 2 от ПМС № 323 от 2015 г. за изменение и допълнение; чл. 43, ал. 3, изр. 3 от наредбата, създадено с § 18, т. 3 от ПМС № 323 от 2015 г. за изменение и допълнение; чл. 43, ал. 4, изр. 3 от наредбата, създадено с § 18, т. 4 от ПМС № 323 от 2015 г. за изменение и допълнение; чл. 57б, ал. 2 от наредбата, създаден с § 20 от ПМС № 323 от 2015 г. за изменение и допълнение. По жалбата е образувано адм. д. № 5314/2017 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, насрочено за 10.10.2017 г. от 14 ч.
|
Постановление № 71 от 21 март 2011 г. за изменение на Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, приета с Постановление № 219 на Министерския съвет от 2008 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 71 ОТ 21 МАРТ 2011 Г. за изменение на Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, приета с Постановление № 219 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 79 от 2008 г.; изм., бр. 101 от 2008 г., бр. 3, 100 и 102 от 2009 г. и бр. 82 от 2010 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В таблицата към чл. 8 т. 1 се изменя така: „ “ § 2. В таблицата към чл. 15 т. 1 се изменя така: „ “
Заключителна разпоредба § 3. Постановлението влиза в сила от 1 юни 2011 г.
Министър-председател: Бойко Борисов
За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
|
Постановление № 16 от 30 януари 2015 г. за изменение на Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, приет с Постановление № 346 на Министерския съвет от 2004 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16 ОТ 30 ЯНУАРИ 2015 Г. за изменение на Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, приет с Постановление № 346 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 114 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г., бр. 101 от 2007 г., бр. 93 от 2009 г. и бр. 23 от 2014 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Параграф единствен. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. От страна на Министерския съвет в Националния съвет участват по един заместник-министър на труда и социалната политика, на финансите, на здравеопазването, на образованието и науката, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на икономиката, на енергетиката, на младежта и спорта, на културата, на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи, на правосъдието, на околната среда и водите, на земеделието и храните и на туризма, определени от съответния министър, както и член на Управителния съвет на Българския институт по стандартизация, определен от председателя.“
Министър-председател: Бойко Борисов
За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
|
Поправка в Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (ДВ, бр. 31 от 2005 г.)
Поправка. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията прави следната поправка в Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г. (ДВ, бр. 31 от 2005 г.): Датата на влизане в сила е 28 април 1982 г.
|
Постановление № 160 от 1 юли 2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 160 ОТ 1 ЮЛИ 2016 Г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. (1) С постановлението се определят правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите при провеждане на процедура за избор на изпълнител с публична покана съгласно Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, които не са възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки.
(2) Определянето на изпълнител от бенефициентите по ал. 1 се извършва в съответствие с чл. 50 – 53 ЗУСЕСИФ.
Чл. 2. (1) При провеждане на процедурата за избор на изпълнител по чл. 1, ал. 1 бенефициентът публикува публичната покана в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020, като едновременно с това се извършва и служебна публикация на Единния информационен портал.
(2) Бенефициентът може да публикува съобщение за поканата и в национални или регионални медии, както и да я публикува на своята интернет страница или да я изпрати до избрани от него лица, без да променя определените в публикуваната покана условия за участие в процедурата, на същата дата, на която поканата е публикувана в Единния информационен портал.
(3) Крайният срок за подаване на офертите в процедурата следва да е съобразен със сложността на подготовката на оферта от страна на кандидатите за изпълнител, но не може да бъде по-кратък от 7 дни от публикуването на поканата.
(4) При промяна на първоначалните условия бенефициентът е длъжен да прекрати процедурата и отново да приложи реда за събиране на оферти.
(5) Не се допуска разделяне на предмета на възлагане с цел заобикаляне на прилагането на процедурата за избор на изпълнител с публична покана.
(6) При предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със срок на изпълнение над една година може да бъде проведена и повече от една процедура с един и същ предмет за всяка година от периода за изпълнение на проекта. Видът на тези процедури се определя с оглед на предвидената стойност, включително съфинансирането от страна на бенефициента, за съответната услуга, доставка или строителство за целия период на проекта.
(7) Когато бенефициентът избира изпълнител, без да провежда процедура по чл. 1, ал. 1, публикува съобщение за набиране на ценови предложения в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020, като едновременно с това се извършва и служебна публикация на Единния информационен портал. Съобщението съдържа описание на услугата, доставката или строителството, за което бенефициентът заявява интерес, прогнозна стойност и срок за подаване на ценовите предложения.
Чл. 3. (1) Определянето на изпълнител при провеждане на процедурата по чл. 1 се извършва въз основа на икономически най-изгодната оферта.
(2) Икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на един от следните критерии за възлагане: 1. най-ниска цена; 2. ниво на разходите, като се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл; 3. оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на поръчката.
(3) Избраният критерий за възлагане по ал. 2 се посочва в публичната покана.
(4) Показателите, включени в критерия по ал. 2, т. 3, могат да съдържат: 1. измерител на качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, социални, екологични и иновативни характеристики и иновативни търговски техники и условия; 2. обслужване и поддръжка, техническа помощ и условия, като: дата на изпълнение, начин и срок на изпълнение или срок на завършване; 3. организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката.
(5) Показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3, трябва да са свързани с предмета на поръчката. Те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция.
(6) Когато критерият за възлагане включва повече от един показател, бенефициентът определя в публичната покана относителната тежест на всички показатели, а когато това е обективно невъзможно, ги подрежда по важност в низходящ ред. Бенефициентът може да определи минимално и максимално допустимите стойности на количествените показатели.
(7) В публичната покана бенефициентът посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на поръчката и техническите спецификации, ако има такива; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно подадените оферти; 3. да осигурява на кандидатите за изпълнител достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от оценителите с конкретна стойност чрез експертна оценка.
(8) В надлежно обосновани случаи платимата цена или разходите могат да бъдат фиксирани. В тези случаи оценката на офертите се основава единствено на показателите, свързани с измерване на качеството.
(9) Не се допуска включването на показатели за оценка, които отчитат времето за извършване на плащанията (отложено или разсрочено плащане) или оценяване на размера или отказа от авансово плащане, когато се предвижда предоставяне на аванс.
(10) Когато цените на стоките или услугите – предмет на поръчката, са обект на регулиране, кандидатите могат да предлагат различни цени само когато това не нарушава политиката на регулиране на тези цени.
(11) В случай че в публичната покана са включени изисквания за икономическото и финансовото състояние на кандидатите за изпълнители, бенефициентът може да изиска от тях да представят един или няколко от следните документи, съответстващи на поставените изисквания: 1. удостоверения от банки; 2. годишните финансови отчети или техни съставни части, когато публикуването им се изисква от законодателството на държавата, в която кандидатът е установен; 3. справка за общия оборот и/или за оборота, който се отнася до предмета на поръчката, най-много за последните 3 приключили финансови години, в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си.
(12) Когато по обективни причини кандидат не е в състояние да представи поисканите от бенефициента документи, той може да докаже своето икономическо и финансово състояние с помощта на всеки друг документ, който бенефициентът приеме за подходящ.
(13) В случай че в публичната покана са включени изисквания за технически възможности и/или квалификация на кандидатите, бенефициентът може в зависимост от характера, количеството и обекта на процедурата да изиска от тях да представят един или няколко от следните документи: 1. списък на изпълнените доставки или услуги, които са еднакви или сходни с предмета на поръчката, най-много за последните 3 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, включително стойностите, датите и получателите, придружен от препоръки за добро изпълнение; 2. списък на изпълненото строителството, сходно с предмета на поръчката, най-много за последните 5 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, придружен от препоръки за добро изпълнение; тези препоръки посочват стойността, датата и мястото на строителството, както и дали то е изпълнено в съответствие с нормативните изисквания; 3. описание на техническото оборудване за осигуряване на качеството и оборудването за изпитване и изследване; 4. декларация за техническото оборудване, с което разполага кандидатът, при процедури за строителство и услуги; 5. списък на технически лица и/или организации, включени или не в структурата на кандидата, включително тези, които отговарят за контрола на качеството, а при възлагане на строителство – лицата, които ще изпълняват строителството; 6. сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата със стандарти за системи за управление на качеството, като се посочват системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти или еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, или други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда; 7. други документи по преценка на бенефициента.
(14) Изискванията за икономическото и финансовото състояние и за техническите възможности и/или квалификация, които се определят от бенефициента, трябва да са съобразени със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват.
(15) При залагане на изисквания по ал. 11, т. 3 изискуемият оборот, който се отнася до предмета на поръчката, не може да надвишава повече от два пъти прогнозната стойност на процедурата или на съответната обособена позиция, в случай че процедурата е с обособени позиции.
(16) Бенефициентите нямат право да включват критерии за подбор на кандидатите за изпълнители в процедурата като показатели за оценка на офертите.
(17) Когато кандидатът предвижда участието на подизпълнители, те трябва да отговарят на съответните критерии за подбор съобразно вида и дела от поръчката, който ще изпълняват.
(18) Методиката за определяне на комплексната оценка трябва да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател, включително за относителната тежест, която бенефициентът дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта.
Чл. 4. (1) Разходите за целия жизнен цикъл включват цена на придобиване и един или повече от посочените по-долу разходи: 1. разходи, които се поемат от бенефициента или от други ползватели, като: а) разходи за използване, като потребление на енергия и други ресурси; б) разходи за поддръжка; в) разходи в края на експлоатационния период, като разходи за събиране и рециклиране; 2. разходи, свързани с екологични фактори по отношение на продукта, услугата или строителството по време на целия им жизнен цикъл, при условие че стойността им може да бъде определена и проверена; тези разходи могат да бъдат свързани с емисии на парникови газове и други вредни емисии или със смекчаване на последиците от изменението на климата.
(2) Когато бенефициентите предвиждат оценка на разходите за целия жизнен цикъл, те посочват в публичната покана данните, които трябва да бъдат представени от кандидатите, и начина за определяне на оценката.
(3) Когато се оценяват разходи, свързани с екологични фактори, начинът за определяне на тяхната оценка трябва да отговаря на следните условия: 1. да се основава на недискриминационни критерии и да дава възможност за обективна проверка; когато начинът е разработен за конкретната поръчка, чрез него не следва да се дава необосновано предимство на едни лица и да се поставят други в неравностойно положение; 2. да е достъпен за всички заинтересовани лица; 3. изискваните от бенефициента данни да могат да бъдат предоставени от страна на кандидатите при полагане на разумни усилия.
(4) Когато даден метод за изчисляване на определени разходи за целия жизнен цикъл е задължителен съгласно законодателен акт на Европейския съюз, бенефициентите са длъжни да използват този метод.
Чл. 5. (1) Офертата за участие в процедурата за избор на изпълнител с публична покана трябва да съдържа най-малко: 1. данни за кандидата за изпълнител; 2. техническо предложение за изпълнение на поръчката; 3. ценово предложение, а в случаите, когато процедурата е с обособени позиции, се представя ценово предложение за всяка позиция поотделно; 4. срок на валидност, когато е приложимо; 5. подизпълнителите, които ще участват при изпълнението на поръчката, вида и дела на тяхното участие, ако кандидатът предвижда подизпълнители; 6. декларация по чл. 12, ал. 1, т. 1; 7. други документи, в случай че са предвидени в публичната покана.
(2) Офертата се подава в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020.
(3) Оферта може да подават всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения.
(4) Кандидатът в процедурата има право да представи само една оферта.
(5) Лице, което участва в обединение или е дало съгласие и фигурира като подизпълнител в офертата на друг кандидат, не може да представи самостоятелна оферта.
(6) Кандидатите могат да допълват своите оферти в рамките на определения срок за подаване на оферти.
(7) Офертите за участие в процедурата се изготвят на български език.
Чл. 6. (1) Заинтересованите лица могат да поискат писмено от бенефициента разяснения по публичната покана в срок до 4 дни преди изтичането на срока за подаване на офертите.
(2) Разясненията се публикуват по реда на чл. 2, ал. 1 в 3-дневен срок от датата на постъпване на искането.
(3) Публикуваните разяснения по ал. 1 стават неразделна част от публичната покана, като те не следва да променят предварително обявените с поканата условия.
Чл. 7. (1) Разглеждането и оценката на офертите в процедурата за избор на изпълнител с публична покана се извършва от нечетен брой оценители, определени от бенефициента.
(2) Бенефициентът определя и резервни оценители, които да участват в разглеждането и оценката на офертите, в случай че някой от определените оценители не е в състояние да изпълнява задълженията си или възникне някое от обстоятелствата по ал. 3.
(3) Оценителите и резервните оценители не трябва да са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 и 14 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа с кандидат в процедурата или с посочените от него подизпълнители, или с членове на техните управителни или контролни органи.
(4) Оценителите и резервните оценители са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са им станали известни при или по повод на работата им.
(5) Оценителите подписват декларации за безпристрастност и поверителност, включително относно обстоятелствата по ал. 3 и 4, незабавно след като научат имената на кандидатите в процедура за избор на изпълнител, както и при промяна на някое от обстоятелствата по ал. 3 в хода на провеждане на процедурата.
Чл. 8. (1) Бенефициентът може по всяко време да проверява заявените от кандидатите данни, да иска разяснения относно офертата и представените към нея документи, както и да изисква писмено представяне в определен срок на допълнителни доказателства за обстоятелствата, посочени в офертата, като предоставените разяснения по настоящата алинея не следва да включват промени в техническото и ценовото предложение на кандидатите.
(2) Бенефициентът писмено уведомява кандидатите за липсващи документи или за констатираните нередовности, посочва точно вида на документа или документите, които следва да се представят допълнително, и определя срок за представянето им. Срокът е еднакъв за всички кандидати.
(3) Оценителите предлагат за отстраняване от участие в процедурата: 1. кандидат, който е представил оферта, която не отговаря на изискванията на чл. 5 и на условията на публичната покана, посочени от бенефициента; 2. кандидат, за когото са налице основанията за задължително отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки; 3. кандидат, който не отговаря на обявените изисквания за икономическо и финансово състояние, технически и професионални способности; 4. кандидат, който не е представил в срок изисканите по реда на ал. 2 документи или представените документи не отговарят на предварително обявените условия; 5. кандидат, който е представил невярна информация в хода на процедурата за избор на изпълнител.
(4) Оценителите съставят протокол за резултатите от работата си, който се представя на бенефициента за утвърждаване.
(5) След утвърждаване на протокола бенефициентът писмено уведомява всички кандидати и управляващия орган на съответната програма за извършеното класиране.
(6) В срок 5 работни дни от получаване на уведомлението по ал. 5 кандидат в процедурата може да поиска достъп до протокола или копие от него. Бенефициентът е длъжен в 7-дневен срок от получаване на писменото искане да осигури на кандидата достъп до протокола или копие от него.
Чл. 9. (1) Процедурата за избор на изпълнител се прекратява с решение, когато: 1. не е подадена нито една оферта или няма допуснат нито един кандидат; 2. всички оферти не отговарят на предварително обявените условия; 3. първият и вторият класирани кандидати последователно откажат да сключат договор; 4. всички оферти, които отговарят на предварително обявените условия, надвишават финансовия ресурс, който бенефициентът може да осигури; 5. са установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата; 6. отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които бенефициентът не е могъл да предвиди; 7. са налице обстоятелствата по чл. 2, ал. 4.
(2) Процедурата за избор на изпълнител може да бъде прекратена, когато е постъпила само една оферта или само една оферта отговаря на предварително обявените от бенефициента условия.
(3) Бенефициентът е длъжен в 3-дневен срок от прекратяването на процедурата да уведоми за това кандидатите и съответно управляващия орган на съответната програма, предоставил безвъзмездната финансова помощ, или националния орган за програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република България участва.
Чл. 10. (1) Бенефициентът сключва писмен договор за изпълнение с определения за изпълнител кандидат, който включва всички предложения от неговата оферта.
(2) Договор за изпълнение може да бъде изменен или допълнен в следните случаи: 1. промените са предвидени в публичната покана и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената; обхватът и естеството на възможните изменения, както и условията, при които те могат да се използват, не трябва да водят до промяна в предмета на поръчката; 2. поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в първоначалната поръчка, ако смяната на изпълнителя: а) е невъзможна поради икономически или технически причини, включително изисквания за взаимозаменяемост или оперативна съвместимост със съществуващо оборудване, услуги или съоръжения, възложени с първоначалната поръчка, и
б) би пзатреудненизвикала язначителни затруднения, свързани с поддръжката, експлоатацията и обслужването, или с дублиране на разходи на бенефициента; 3. поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа бенефициентът не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора; 4. се налага замяна на изпълнителя с нов изпълнител при някое от следните условия: а) първоначалният изпълнител не е в състояние да продължи изпълнението на договора и възможността за замяна е предвидена в публичната покана и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, касаещи възникването на конкретни условия; б) налице е универсално или частично правоприемство в резултат от преобразуване на първоначалния изпълнител чрез вливане, сливане, разделяне или отделяне или чрез промяна на правната му форма, включително в случаите, когато той е в ликвидация или в открито производство по несъстоятелност и са изпълнени едновременно следните условия: аа) за новия изпълнител не са налице основанията за отстраняване от процедурата и той отговаря на първоначално установените критерии за избор на изпълнител; бб) промяната на изпълнителя не води до други съществени изменения на договора за изпълнение и не цели заобикаляне на процедурата за избор с публична покана; 5. се налагат изменения, които не са съществени; 6. изменението се налага поради непредвидени обстоятелства и не променя цялостния характер на поръчката, като стойността на изменението е до 10 на сто от стойността на първоначалния договор за услуги и доставки и до 15 на сто от стойността на първоначалния договор за строителство.
(3) Договор за изпълнение по изключение може да бъде изменен или допълнен след писмено съгласуване със съответния управляващ орган, предоставил безвъзмездната финансова помощ, или с националния орган – за програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република България участва, ако това е предвидено в договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ.
(4) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3, ако се налага увеличение на цената, то не може да надхвърля с повече от 25 на сто стойността на основния договор. Когато се правят последователни изменения, ограничението се прилага за общата стойност на измененията. Последователните изменения не трябва да целят заобикаляне на прилагането на реда за определяне на изпълнител с публична покана.
(5) В случаите по ал. 2, т. 2, 3 и 6, когато договорът за изпълнение съдържа клауза за индексация или е сключен по определяеми цени, за базова стойност се приема актуалната стойност към момента на изменението.
(6) Изменение на договор за изпълнение се смята за съществено по смисъла на ал. 2, т. 5, когато са изпълнени едно или повече от следните условия: 1. изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за избор на изпълнител, биха привлекли към участие допълнителни кандидати, биха позволили допускането на други кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата; 2. изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите кандидати в процедурата; 3. изменението засяга предмета или обема на договора за изпълнение; 4. изпълнителят е заменен с нов извън случаите на ал. 2, т. 4.
Чл. 11. (1) Не се сключва договор с кандидат, спечелил процедура за избор на изпълнител, който: 1. откаже да сключи договора; 2. при подписване на договора не предостави изискуемата гаранция за изпълнение, ако такава се предвижда; 3. не представи някой от документите по чл. 12, ал. 1, т. 2.
(2) За отказ по смисъла на ал. 1, т. 1 се счита и неявяването на спечелилия кандидат в посочения от бенефициента срок.
(3) В случаите на ал. 1 бенефициентът може да избере следващия в класирането кандидат или да прекрати процедурата за избор на изпълнител.
Чл. 12. (1) Липсата на обстоятелствата по чл. 8, ал. 3, т. 2 се доказва от кандидатите: 1. при подаване на офертата – с декларация; 2. при подписване на договора за възлагане – с документи, издадени от компетентен орган.
(2) Когато кандидатът, определен за изпълнител, е чуждестранно лице, той представя съответния документ по ал. 1, т. 2, издаден от компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен.
(3) В случаите по ал. 2, когато в съответната държава не се издават документи за посочените обстоятелства или когато документите не включват всички обстоятелства, кандидатът представя декларация, ако такава декларация има правно значение съгласно законодателството на съответната държава.
(4) Когато декларацията няма правно значение, кандидатът представя официално заявление, направено пред компетентен орган в съответната държава.
(5) Бенефициентът няма право да изисква представянето на документите по ал. 1, т. 2, когато обстоятелствата в тях са достъпни чрез публичен безплатен регистър или информацията или достъпът до нея се предоставя от компетентния орган на бенефициента по служебен път.
(6) Когато кандидатите са юридически лица, изискванията на ал. 1 се прилагат за лицата, които имат право да управляват и/или да представляват кандидата.
(7) При участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с изискванията по ал. 1 се доказва за всяко от лицата, включени в обединението участник.
(8) Когато кандидатът предвижда участието на подизпълнители, изискванията на ал. 6 и 7 се прилагат и за подизпълнителите.
(9) Договори не могат да се сключват с кандидати, които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 и 14 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с бенефициента или с член на неговия управителен или контролен орган.
Чл. 13. (1) Бенефициентът може да включи в договора изискване за предоставяне на гаранция, обезпечаваща доброто му изпълнение.
(2) Размерът на гаранцията по ал. 1 се определя като процент от стойността на договора, но не повече от 5 на сто.
(3) Условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат с договора за изпълнение.
Чл. 14. При провеждане на процедура за избор на изпълнител с публична покана се използват кодовете на номенклатурите в Общия терминологичен речник, приет с Регламент (ЕО) № 2195/2002 (ОВ, L 340 от 16.12.2002 г.) на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV).
Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на постановлението: 1. „Жизнен цикъл“ са всички последователни и/или взаимосвързани стадии, включително провеждането на научноизследователски и развойни дейности, производство, превоз, употреба и поддръжка, през целия период на съществуване на продукта или строежа или на предоставяне на услугата – от придобиването на суровината или генерирането на ресурсите до разчистването и края на експлоатацията или употребата.
2. „Непредвидени обстоятелства“ са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия.
3. „Подизпълнител“ е лице, което е дало съгласие да изпълни определен дял от предмета на поръчката.
4. „Процедура за избор на изпълнител“ е система от свързани правила, при спазването на които бенефициент се стреми да избере изпълнител, с когото да сключи договор, финансиран напълно или частично със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
5. „Разделяне на предмета на възлагане“ е налице, когато с цел използване на по-благоприятен режим за избор на изпълнител бенефициентът е възложил отделно изпълнението на идентични или сходни дейности, включително чрез разделяне изпълнението на конкретна дейност на части.
6. „Обособена позиция“ е такава част от предмета на процедурата, която, въпреки че може да бъде самостоятелен предмет на възлагане, е систематично свързана с другите позиции от предмета на процедурата.
7. Сертификатите по чл. 3, ал. 13, т. 6 трябва да са издадени от независими лица, които са акредитирани по съответната серия европейски стандарти от Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация“ или от друг национален орган за акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация, за съответната област или да отговарят на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.
8. „Техническа спецификация за строителство“ е съвкупността от технически предписания, посочени в поканата за участие, които определят изискванията към характеристики на материалите и стоките по такъв начин, че те да отговарят на предвидената от бенефициента употреба. Тези характеристики трябва да включват ниво на изпълнение съгласно изискванията за опазване на околната среда, проектиране, което да отговаря на всички изисквания, включително достъп за лица с увреждания, и оценка на съответствието, работни характеристики, безопасност или размери, включително процедурите относно осигуряването на качеството, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране. Те трябва да включват и правила за проектиране, изпитване, строителен надзор и условия за приемане на строителни работи и методи или технологии на строителство и всички други технически условия, които бенефициентът или кандидатът за безвъзмездна финансова помощ е в състояние да предпише по силата на закон или на подзаконови нормативни актове по отношение на завършен строеж и материалите или частите, включени в него.
9. „Техническа спецификация за услуги или стоки“ е спецификация в документ, с която се определят изискванията към характеристики на стока или услуга, като ниво на качество, нива на опазване на околната среда, проектиране, което да отговаря на всички изисквания, включително достъп за лица с увреждания, и оценка на съответствието, процес или метод на производство, употреба, безопасност, размери, изисквания по отношение на наименованието, под което стоката се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране, етикетиране, инструкции за експлоатация, процедури за оценяване на съответствието. § 2. Сроковете, предвидени в постановлението, се изчисляват съгласно разпоредбата на чл. 60 от Гражданския процесуален кодекс, като срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече, и изтича в края на последния ден.
Преходни и заключителни разпоредби § 3. Постановлението се приема на основание чл. 54 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. § 4. (1) Разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и 7 и чл. 5, ал. 2 не се прилагат за бенефициенти по програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република България участва.
(2) Оферти за участие в процедура за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти по програмата по ал. 1 се подават на адрес на бенефициента, посочен в публичната покана.
(3) В случаите по чл. 2, ал. 1 и 7 и чл. 5, ал. 2 – до осигуряване на техническа възможност за използване на ИСУН, бенефициентите по програмата за развитие на селските райони публикуват публичните покани и съобщенията за набиране на ценови предложения на Единния информационен портал, а офертите се подават на адрес на бенефициента, посочен в публичната покана. § 5. Постановлението не се прилага от бенефициентите по Програмата за развитие на селските райони, подали заявление за подпомагане по досегашния ред към датата на влизането му в сила или в периоди на прием, обявен в срок от три месеца от влизането му в сила. § 6. В Постановление № 118 на Министерския съвет от 2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ (обн., ДВ, бр. 44 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 76 и 101 от 2014 г. и бр. 50 от 2015 г.) се правят следните изменения: 1. В заглавието думите „Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство“ и запетаята след тях се заличават.
2. В чл. 1 думите „Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство“ и запетаята след тях се заличават.
3. В § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби думите „Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство“ и запетаята след тях се заличават.
4. Навсякъде в текста думите „управляващ орган“, „управляващия орган“ и „Единния информационен портал за фондовете от Европейския съюз“ и наклонената черта след тях се заличават.
5. Навсякъде в текста думите „покана“, „поканата“ се заменят съответно с „обява“, „обявата“.
6. Параграф 3 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така: „§ 3. Изпълнението на постановлението се възлага на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика и на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.“
7. Параграф 4 от преходните и заключителните разпоредби се отменя. § 7. Изпълнението на постановлението се възлага на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика, заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, министъра на труда и социалната политика, министъра на земеделието и храните, министъра на финансите, министъра на икономиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и на министъра на културата. § 8. Процедурите по глава четвърта от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, при които като подзаконов нормативен акт по чл. 54 от същия закон са приложени разпоредби от Постановление № 118 на Министерския съвет от 2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ (обн., ДВ, бр. 44 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 76 и 101 от 2014 г. и бр. 50 от 2015 г.), обявени преди влизането в сила на това постановление, се довършват по досегашния ред. § 9. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Бойко Борисов
За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков
|
Постановление № 311 от 17 декември 2009 г. за изменение и допълнение на Постановление № 323 на Министерския съвет от 2008 г. за определяне на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Министерството на вътрешните работи
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 311 ОТ 17 ДЕКЕМВРИ 2009 Г. за изменение и допълнение на Постановление № 323 на Министерския съвет от 2008 г. за определяне на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 1 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 46 и 64 от 2009 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. В раздел ІІ от приложението към член единствен се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се т. 1а: „1а. Директорът на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.“
2. Създава се т. 5а: „5а. Директорът на Главна дирекция „Гражданска защита“.“
3. Създава се т. 6а: „6а. Директорът на дирекция „Национална система 112“.“
4. Точка 10 се изменя така: „10 Директорът на дирекция „Международни проекти“.“
Заключителна разпоредба § 2. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2010 г.
За министър-председател: Цветан Цветанов
За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска
|
Решение за прекратяване пълномощията на народен представител
РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Хюсеин Ниязи Чауш, народен представител от 20. многомандатен избирателен район - Силистренски.
Решението е прието от ХХХIХ Народно събрание на 14 април 2005 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Борислав Великов
|
Върховният административен съд на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК съобщава, че е постъпило оспорване от ЗБК „Инс Консулт“ – ООД, София, представлявано от Галина Мацанова – управител, чрез адв. М. Мерджанов – пълномощник, срещу разпоредбата на чл. 44 от Наредба № 49 от 2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни средства, издадена от Комисията за финансов надзор, само в частта „ …, както и да преведе получените средства в полза на застрахователя в срок до пет работни дни след получаване на плащането“, по което е образувано адм.д. № 10887/2016 г. по описа на Върховния административен съд, І колегия, VІІІ отделение.
|
Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на Република България и Организацията за подкрепа на малкия и средния бизнес на Република Молдова
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ КЪМ
МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА
МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на Република България и Организацията за подкрепа на малкия и средния бизнес на Република Молдова
(Одобрен с Решение № 213 от 25 март 2016 г. на Министерския съвет. В сила от датата на подписването му – 25 март 2016 г.)
С цел да насърчава търговското и инвестиционното сътрудничество между предприятията и в частност малките и средните предприятия (МСП) от България и Молдова, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), Република България, и Организацията за подкрепа на малкия и средния бизнес, Република Молдова (назовавани по-долу „договарящи се страни“), при спазване на принципите на равнопоставеност и взаимна полза сключиха настоящия Меморандум, като се споразумяха за следното: Член 1
Двете договарящи се страни взаимно ще поддържат постоянен и тесен контакт, като си предоставят една на друга информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиции и икономическо сътрудничество, както и ще си обменят печатни издания.
Член 2
Двете договарящи се страни взаимно ще си предлагат и представят една на друга възможности или партньори за насърчаване и развитие на МСП и за търговия и инвестиционно сътрудничество. Двете договарящи се страни ще насърчават и подпомагат предприятията, особено МСП от техните държави, да установяват и поддържат различни форми на сътрудничество със съответни партньори от другата държава, така че да се насърчава развитието на сътрудничеството между страните по договора.
Член 3
Двете договарящи се страни признават, че развитието на МСП е от голямо значение за повишаване на заетостта, насърчаване на икономическото развитие и допринася за конкурентоспособен растеж. Договарящите се страни се съгласяват да насърчават взаимния обмен и сътрудничество между МСП от двете държави, особено в следните области: А) Обмен на информация по отношение на политики и мерки, предприети от всяко от двете правителства за насърчаване на МСП.
Б) Обмен на опит при организиране и управление на дейностите по предоставяне на услуги за МСП.
В) Обмен на съответни публикации (издавани от тях самите) или предоставяне на информация за съответните интернет страници на институции или организации в техните държави с цел да се предлага информация за МСП и от двете страни.
Г) Организиране на семинари, търговски панаири, изложения и други промоционни дейности за засилване на обмена и сътрудничеството между МСП от двете държави, което ще бъде предмет на допълнителен меморандум.
Член 4
Двете договарящи се страни се задължават да предоставят необходимите условия, когато канят предприемачи от другата страна да посетят тяхната държава в случай на икономически мисии, свързани с изпълнение на проекти.
Член 5
Договарящите се страни се задължават да обменят редовно информация за търговски панаири, изложения и други значими събития от тяхната компетентност.
Член 6
Договарящите се страни ще поставят уеб адреса на другата страна като линк на своите уеб страници.
Член 7
Този Меморандум ще влезе в сила от датата на подписването му и е със срок 3 години. Този Меморандум ще бъде автоматично продължен за нов 3-годишен период, освен ако едната от договарящите се страни не уведоми другата страна в писмен вид най-малко един месец преди нейното намерение да прекрати този меморандум.
Член 8
Всички изменения в настоящия меморандум са валидни само ако са направени в писмен вид и подписани от надлежно упълномощените представители и на двете договарящи се страни.
Член 9
Двете договарящи се страни запазват правото си да определят свой собствен бюджет за целите на осъществяването на всяка една програма по този Меморандум.
Подписан в София на 25 март 2016 г. в два оригинални екземпляра на английски, по един за всяка от страните.
|
Административният съд – Перник, обявява на основание чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК, че е постъпило оспорване от Окръжната прокуратура – Перник, срещу разпоредбите на чл. 11, чл. 46, ал. 1, изр. 1-во и 2-ро, чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Брезник, приета с Решение № 35 от 14.02.2008 г., изм. и доп. с Решение № 144 от 22.01.2009 г., изм. и доп. с Решение № 455 от 21.04.2011 г., изм. и доп. с Решение № 456 от 21.04.2011 г., изм. и доп. с Решение № 178 от 20.12.2011 г., изм. и доп. с Решение № 194 от 19.07.2016 г., изм. и доп. с Решение № 531 от 15.12.2017 г., изм. и доп. с Решение № 771 от 30.01.2019 г., изм. и доп. с Решение № 834 от 22.04.2019 г., изм. и доп. с Решение № 874 от 24.06.2019 г., всички взети от Общинския съвет – гр. Брезник. Образувано е адм. д. № 244/2020 г. по описа на Административния съд – Перник.
|
Решение за промяна на състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
РЕШЕНИЕ за промяна на състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 25, букви „а“ и „с“ и чл. 26 от Статута на Съвета на Европа РЕШИ: 1. Освобождава Алиосман Ибраим Имамов от парламентарната група на Движение за права и свободи като член – основен представител на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
2. Избира Юнал Саид Лютфи от парламентарната група на Движение за права и свободи за член – основен представител на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 24 март 2010 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Цецка Цачева
|
Административният съд – София област, осми състав, на основание чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че в Административния съд – София област, е образувано адм. д. № 361/2019 г. по описа на съда по протест на Окръжната прокуратура – София, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2019 г. от 10 ч. и по което предмет на оспорване е Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Ихтиман, приета от Общинския съвет – гр. Ихтиман, с Решение № 32 от 18.12.2015 г. Конституирани страни в производството са: Окръжната прокуратура – София, ответник по оспорването е Общинският съвет – гр. Ихтиман, чрез председателя му.
|
Административният съд – Велико Търново, на основание чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК съобщава, че е постъпил протест на прокурор при Районната прокуратура – Павликени, против Наредбата за определяне обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Павликени, приета с Решение № 583 по протокол № 46 от 26.07.2018 г., изменена и допълнена с Решение № 89 по протокол № 7 от 27.02.2020 г. С протеста се иска да се отменят като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 1, ал. 2 в частта „животни-компаньони“, раздел II, права и задължения на Община Павликени, съдържащи се в текстове на чл. 2 и чл. 3, раздел III, права и задължения на физическите и юридическите лица, съдържащи се в текстове на чл. 4, 5, 6 и чл. 7, ал. 2, 3 и 5 от наредбата. Образувано е адм. д. № 758/2020 г. по описа на Административния съд – Велико Търново. Заинтересованите страни могат да се присъединят към оспорването или да встъпят като страна в производството на основание чл. 189, ал. 2 от АПК до първото съдебно заседание. Делото е насрочено за 19.02.2021 г. от 10,30 ч.
|
Административният съд – Стара Загора, на основание чл. 181 във връзка с чл. 188 от Административнопроцесуалния кодекс съобщава, че е постъпил протест на прокурор в Окръжната прокуратура – Стара Загора, с който са оспорени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 43, ал. 3, чл. 69, ал. 1 и чл. 80, ал. 2, т. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост на Община Гурково, приета с Решение № 102 по протокол № 15 от проведено на 27.11.2008 г. заседание на Общинския съвет – гр. Гурково, по което е образувано адм. д. № 515/2017 г. по описа на Административния съд – Стара Загора, насрочено за 7.12.2017 г. от 11,30 ч.
|
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.