Datasets:

orgcatorg
/

multilingual

@@ -1,1535 +0,0 @@
-Български субтитри от екипа на кейфи сеир
-Имаш ли температура? *Oх, Боже..*
-- Колко ни дължи?
-- 7,5 лири, майсторе.
-Секунда само...Тая настинка няма да мине докато не легнеш на легло.
-Не ставай днес.
-Просто си лежи и почивай.
-- Ето така.
-Приятен ден.
-- Благодаря.
-Кажи ми как се казва лекарството.
-- Моля, какво желаете, г-це?
-- 2 курабии.
-Момчета, чухте госпожицата какво иска.
-Записвам го.
-- 10 лири.
-- Разбира се..само секунда.
-Приятен ден.
-Има народ в магазина в момента.
-Не мога да изляза.
-И Кузей не е тук.
-В Трабзон е.
-Да, но ще мина следобеда да ти донеса лекарството.
-Или най- късно довечера.
-Ами как е Джан?
-Държиш ли го настрана от себе си?
-Да не дава Господ, може и той да го прихване от теб.
-Добре, аз..До скоро.
-Целувки.
-- Здравейте, какво обичате?
-- Искам два "сухи" хляба и два симида
-- A вие?
-- Две сладки.
-Добре, ето.
-Да...
-Точно.
-Със световноизвестна компания се сдружихме.
-Това е наистина много важно.
-Много повече ще прогресираме от сега нататък... .. и ще имаме много по-големи цели.
-Благодаря, Няма да скромнича за това.
-Ще те видя на генералното събрание. и на теб.
-И съм адски горд със себе си.
-Благодаря.
-Ти каза, че си приключил със Синанер и че са те изритали оттам.
-Kакъв негодник си ти, бе?
-Изнаправи ги всичките тия, за да ми стане кофти за теб.
-Искаше да се почувствам виновен, нали?
-Лицето ти е като маска, даже не се изчервяваш вече, когато лъжеш.
-Не съм лъгал...Да..
-Всички си загубихме работата.
-Обаче благодарение на моите усилия, пак вдигнахме глава.
-Да ти. на главата. на главата ти!
-Дойде и ми рева като пръдльо, та да ми стане жал за теб и да те оставя на мира.
-Обаче проработи, скиваш ли...
-Ти не беше с нас през този период.
-Нямаше те та нещо да прецакаш.
-Ти си такова нахално копеле.
-Шибано нагло копеле.
-През живота си не съм виждал човек като теб.
-Ти не си човек.
-Ти не си същество даже.
-Кузей, не можеш да ме скапеш днес.
-Съжалявам, аз печеля и тоя рунд.
-Ферат говореше също за "рундове".
-И знаеш какво му се случи в последния рунд.
-Ти ли му видя сметката?
-Или някой друг?
-Плачеше за отмъщение.
-Ти се закле да отмъстиш за брата си.
-Но какво стана?
-Някой друг отмъсти за него.
-Ето това си ти.
-Човек, който се успокоява някой друг да му свърши работата..
-- Гледай какво имам тук.. - Какво?
-Виж.
-Знаеш ли това какво означава?
-- Разбираш ли какво означава тоя документ?
-- Какво е това?
-Това е пълномощното, което Бурак Чаталджъ ми даде.
-Офицален, заверен от натариус документ.
-- Ало?
-Знаеш ли какво значи това??
-- Е,та, какво значи??
-Значи, че ще те следвам навсякъде където ходиш.
-Във всяка дупчица, където влезеш.
-- Така ли?
-- Ще видиш ти какво значи да си под пета.
-Кълна се в Бога...
-Ще ти прецакам плановете, Никого няма да можете да измамите, вие, гадняри такива.
-Разкарай се, братче.
-Имам работа.
-Ще ти дам да се разбереш какво мога.
-Разчиташ на пълномощно, дадено ти от убиеца на Ферат ли?
-Ако можеш това да пр��глътнеш, нищо друго не мога да кажа.
-Какви простотии приказваш, бе?
-Той не е осъден още.
-А какво ще стане като го осъдят?
-Ще изядеш ли тоя документ?
-Трябва да хвана самолет сега.
-Трябва да хвана полет.
-Иначе знам какво да те накарам да ядеш..
-На добър час.
-Не разбирам.. - Искам да кажа за бележката, която беше прекрепена на него. " Не ме чупи пак"
-- Здравей.
-- Как ти мина делото?
-- Мина добре. Разведен съм вече.
-Толкова се радвам да го чуя.
-Това е прекрасен Новогодишен подарък.
-Да.
-Между другото благодаря ти...
-Много. За подаръка..
-Нямаше нужда.
-Но ти обещавам, че повече няма да го чупя.
-В края на краищата не е виновен "той".
-- За какво говориш?
-Не беше ти, така ли?
-Трябва да е подарък от Зейнеп.
-Тя много добре знае кои бели полета да попълни.
-Излезе права.
-Тя е изпратила онова писмо на вестниците.
-Казах ти, че не е дело на Симай.
-Как се увери в това?
-С нея ли говори?
-Както и да е... Няма да те притеснявам повече.
-- Момент.. - Виж, трябва да хвана самолета..
-Отиваме с Демет в Трабзон да посетим семейството на Али.
--О, много хубава идея.
-- Да, затова трябва да тръгвам веднага.
-Кузей.
-Тази година ще бъде нашата година.
-Чувствам го.
-Даже през ум да не ти минава.
-Още ли си на работа?
-Ох, ти си тръгнал..
-Тогава направо да се видим на летището.
-Не, нека се срещнем на летището, иначе ще закъснеем.
-Кузуй, няма да си забравиш личната карта и другите там работи, нали?
-Иначе няма да те качат на самолета.,
-Добре, айде чао сега.
-- О, здравей.
-- Добро утро.
-- Какво има?
-Нещо ново по следствието ли?
-Не е най-подходящия момент през деня, знам.
-Но ти заминаваш...
-Искам да кажа, че ако бях изчакал до връщането ти, можеше и да загубя кураж.
-Демет, от месец вече си мисля..
-Мисля и премислям..
-Боря се със себе си.
-Но не мога да намеря изход.
-Демет, ти разбиваш сърцето ми.
-Искам да кажа..
-Караш сърцето ми да бие.
-Почва да бие като те видя.
-Топлина чувствам отвътре..
-Исках да ти кажа това.
-Ядоса ли ми се?
-Знам, че ми се ядоса.
-И ще те разбера, ако не поискаш да ме видиш вече.
-Но се надявам да греша.
-Ще се радвам да не ми "затръшваш вратата".
-Не казвай нищо.
-Просто исках да ти кажа как се чувствам.
-Приятно пътуване.
-Ето, сигурно е този.
-Благодаря.
-- Дай на мен.
-- Остави го, момиче.
-Най- после живна ли?
-Беше потънала в мисли през време на полета.
-Траех си да не те притеснявам.
-И ти не беше много разговорлив.
-За какво си мислеш?
-За каквото винаги мисля.
-Бизнеса и тем подобни.
-Сърцето ми се разтупа.
-Право да ти кажа и моето.
-Да вървим.
-Джемре, чакай само да си взема книжката в джоба.
-Тогава ще съм свободна като птица.
-Не виждам защо да не минеш теста.
-Доста добре се справяш.
-- Верно?
-- Но се залепвай така за кормилото.
-Отпусни се малко,
-Не, просто удобно се чувствам.
-Просто искам да съм по- внимателна.
-Джемре....
-Да ти кажа, ето това е свобода...
-Скочиш в колата си,, а айде отиваш където си щеш.
-Винаги съм искала да направя това, знаеш ли.
-Особ��но като съм в претъпкан рейс.
-Като видя така жени в колите си и си карат удобничко и свободно.. със децата си отзад на задната седалка..
-И ги погледна и си викам "колко хубаво".
-И така ми се щеше да те покарам в собствената си кола.
-Но виждаш ли, беше нарочено за днес.
-Мамо, внимавй има дупка.
-Когато си взема книжката, можем да идем даже и извън града.
-На кратки пътувания през уикендите, Мога да се науча на шосе, така, на дълги разстояния.
-Лятото можем да идем на дълга ваканция.
-Двете шорьорки.
-И да ходим от плаж на плаж цяло лято.
-Ти ще дойдеш на ваканция с мен, като си имаш мъж ли?
-Аз ще съм съвсем свободна много скоро и без това.
-- Мамо, полека...
-- Чу ли какво казах?
-Казах това, което мисля.
-- Това скоро ще свърши.
-- Не се размечтавай само защото Кузей сега е разведен.
-Чу, че вече е свободен и вече си сложи крилата да литнеш.
-Не съм казала това, понеже Кузей е разведен.
-Аз си бях взела решение вече.
-Чакам подходящия момент да дойде.
-Мислиш, че ти вярвам ли?
-И какъв момент чакаш точно да дойде?
-- Ще ми кажеш ли това?
--Добре, мамо, но моля те карай.
-"Добре, мамо", какво?
-Не можеш ли да се откажеш от него най-накрая?
-Всичката тая болка и всичко, през което те накара да минеш, не ти ли стига?
-Защо не вземеш да се огледаш наоколо, да видиш цялостната картина и да стъпиш на здрава почва?
-- Ти си живееш в страната на мечтите.
-- Единствената ми мечта е да бъда с човека, когото обичам.
-- И това ще стане много скоро.
-- О, Боже, искаш да ме убиеш на кормилото.
-- Слизай.
-- Защо?
-Слизай ти казвам.
-Не те искам в моята кола.
-- Но нали те учех.
-- Не искам да ме учиш нищо.
-- Ще си се науча сама.
-Слизай!!
-- Защо ми се ядосваш сега?
-Моля ти се, ще слезеш ли от колата?
-Айде.
-Не ме карай да съжалявам.
-Затвори вратата също. Затвори.
-Ние следехме прогресията на Синанер група отблизо в SNCG.
-Когато решихме да се включим и турска група в нашите инвестиции... ...Синанер Група беше първото име, което ни биеше на очи.
-И се уверихме какво добро решение сме взели, като я разгледахме от по-близо.
-И ето ни, заедно, след такъв дълъг процес.
-От името на всички ни тук, благодаря на Гюней Текниноолу за всичко, което направи за да се осъществи това партньорство. което се надявам да бъде за доброто и на двете страни, както и за светвния бизнес.
-Официалното обявяване ще бъде направено пред пресата с изявление.
-И казвам, поздравления на всички ни и благодаря на всички.
-- Поздравления.
-- Поздравления.
-Искам да кажа и аз нещо.
-- Като представител на един от акционерите с най- голям брой акции в компанията... ...Бурак Чаталдж, съм тук да ви предам неготвото послание.
-Моля.
-Бурак Чаталдж знае, че вие правите всичко възможно да го държите настрана от тази маса тук.
-Той е в болница сега.
-И има следствието, в което участва все още не е приключило.
-И той много добре знае колко щастливи са някои от вас за това положение.
-А,, и също знае, че в съда, ваште показани�� ще му дадат свобода.
-И когато всичко прикючи, той, разбира се, ще има какво също да каже за това съдружие.
-- Благодаря ви.
-- Нищо не разбрахме от това, но карай да върви.
-Ние също ви благодарим
-Поздравления.
-Както и се очакваше от теб.
-Направи много грозно и ненужно шоу там.
-- Направих само това, което ми беше наредено.
-- Време да се надигнеш и действаш, а?
-Давай, отмъщавай си.
-На нас не ни пука въобще.
-Независимо какво направиш, Ти ще си тази, която ще съжалява накрая.
-Ако съм на твое място, щеше да ми пука.
-Който направи тази смъртоносна клопка на Бурак... е сега в тази сграда ..
-Но не се притеснявай, Бурак... ... скоро всичко ще си излеза наяве.
-И с удоволстивие тогава всички ще гледаме, кой ще е този, който ще съжалява.
-Остави, пусни я да си ходи.
-Нашата единствена утеха беше, че другият представител на Бурак Чаталджъ го нямаше днес,
-Ако и той беше тук, не мога да си представя какво щеше да стане.
-Чух, че е работила напоследък във вашата компания.
-Тя работи и в нашата фирма.
-Симай Текиноолу.
-Текиноолу трябва да е последното име, което тя ползва.
-Не знам бащиното й име.
-Добре, ще почакам.
-Да.
-О?
-Разбирам...
-Кога напусна?
-Преди месец?
-Знаете ли къде работи сега?
-Разбирам.
-Има ли някакъв начин да говория с някой от приятелите й там?
-Можете ли да ми дадете име или телефонен номер?
-Вижте, нужно ми е да говоря със Симай.
-Важно е.И не мога да я намеря.
-Добре, разбирам.Благодаря.
-Здравей, как си?
-Дойдох да те проверя.
--Ела да видя дали имаш температура.. - Татенце, не съм толкова болна.
-Просто си взех няколко дни да си работя в къщи.
-Защо не казваш, ами бягаш.
-- Бягаш от Джемре.
-- Татко, не почвай пак.
-Защото сърцето ти не е спокойно.
-Все още носиш товара на това, което направи.
-- Искам да ми почине главата.
-- Всичко е напразно, ако не се успокои мозъка ти.
-Само ще продължиш да чуваш тия гласове в главата си.
-И главата ми и сърцето ми са спокойни,
-Извиних се на хората, на които дължах извинение.
-Така че приключи тоя въпрос вече, моля те.
-Благодаря.
-Моля.
-Знам, че харесваш моя бюрек.
-Благодаря ти, моето момиче.
-Колко време беше майка Сабиха в болница?
-Едвам 3 дни.
-Те не държат повече такива пациенти като нея.
-- Да я събудим ли?
-- Батенце, не я буди.
-И утре ще сме тук.
-Тя спи по цял ден и без това.
-Само нощем става.
-И си говори много сама.
-Говори на Али,
-До сутрешната "азан" и после си ляга след като изгрее слънцето.
-- Губи вече и малкото ум, който й е останал.
-- Първо помнеше миналото много добре.
-Сега обърква всичко.
-Трудно й е и да разпознава хората.
-Като да чувства, че Али е мъртъв.
-Все пита за него. " Защо не идва да ме види?"
-Все го чака,
-Добре е, че не сте й казали.
-Даже да й кажем, тя и без друго няма да запомни.
-Може пък да не забрави това.. и ... да стане и по-зле.
-Казваме й, че е зает много с работа.
-Опитваме се да я утешим с тая мисъл.
-Скъпа моя.
-Държи снимките от годежа ви в пазвата си.
-И вади снимките и ту це��ува твоята, ту на Али.
-И на мен ми липсва много.
-Искаше ми се да идваш тук по- често.
-Нямаш ли полети дотук?
-Нямаме полети, при които да спим в провинцията.
-Връщаме с обратно веднага след кацане.
-Искахме да дойдем да ви видим, като се отвори такава възможност.
-Та ето ни, дойдохме.
-Благодарение на Кузей, Той не ме оставя сама.
-- Радвам ви се, че сте дошли.
-- Отдавна ми е в ъкъла ... ...исках да изчакам такава възможност, та и двамата с Демет да сме свободни,
-И ето дойде такъв момент и ето ни тук.
-Радвам се, че дойдохте.
-Благодаря.
-Чухме, че си се развел.
-Един проблем по-малко.
-- Радваме се за теб.
-- Благодаря.
-Говорих с баща ти преди време и той ми каза.
-Да се надяваме да е за добро.
-Да, да се надяваме на добро във всичко...
-Тя се събуди..
-Дай да видим какво ще направи като ви види.
-Ръката ми е изтръпнала.
-Сигурно съм спала на нея.
-Мамо, виж кой ти доведох.
-Али, сине мой...
-Моя син,, Къде беше, о, Али.
-Скъпият ми син.
-Добре дошъл, сине, къде беше?
-Защо не идваш да видиш майка си?
-Дай да те погледам.
-Отслабнал ли си?
-- Не, Не съм, - Брат ти каза, че много работиш.
-Казах му да те доведе въпреки всичко.
-Защо не дойде?
-- Работех.
-- Плюя на тая работа.
-Не е по- важна от копнежа на майка ти.
-О, колко ми липсваше, сине мой.
-Благодаря на Господа, че те доведе при мен.
-О, коя е тази дама?
-- Аз съм Демет, майчице.
-- Това е на Али годеницата.
-Кога се сгодихте?
-Ела насам, момичето ми.
-Мамо, ти все й гледаш снимките, не помниш ли?
-Али, ела и ти тук.
-Не си тръгвай.
-Не си тръгвай още.
-Имай милост.
-Не можеш за цял час да направиш една тава.
-Не мога дума да кажа.
-Работи с ръцете си, не с ума си, синко.
-Бъди по- бърз, сине.
-Не така, не със скоростта на охлюв.
-Сине, защо си толкова бавен?
-Добре, я, се махни от пътя ми.
-Изглежда, че ще трябва да си я направя сам.
-Значи, приключихме с поръчките?
-Добра работа, браво на теб, синко!
-Какво по дяволите прави тая тава тука?
-- Върви та донеси парцал.
-- Човече...
-Кой сложи това олио тука?
-- Не съм аз, майсторе..
-Ти.. - Не ми отговаряй.
-Забърши пода, бързо!
-Ако това тесто изстине много... ... ще те накарам ти да го изядеш всичкото!
-Боже...
-Вие, момчета ми съсипахте панталона.
-По дяволите!
-Това е мазно петно и няма да излезе.
-Край на хубавите ми панталони.
-Той искаше същия цвят, какъвто е в старата ви къща.
-Не, г-не, ние оставихме старата къща в миналото.Тая ще е различна.
-Ние ще изберем цвят, който АЗ искам в тая къща.
-Ето , тоя тука.
-- Тоя цвят ли?
-- Ами ако Сами аби ми се ядоса?
-Аз ще съм тая, която по цял ден ще гледам тия стени.
-Тази къща ще бъде такава, каквато АЗ я искам.
-Това ще е моята къща, Моята!.
-Той все се вбесяваше като му казвах да ми помага в домакинската работа.
-А сега като ме няма, изглежда върши всичко сам.
-И то безукорно, като да ме тормози.
-Ти можеш да унищожиш всичко, което ми принадлежи.
-Но не можем да унищожиш МЕН.
-Тази къща е моя, г-н Сами.
-Не можеш премахна следите ми.
-Всичкия ми труд е тук по тая къща.
-Даже трудът ми се вижда и на стените на тая къща.
-По дяволите....
-Проклятие..
-Защо всичко все върви наопаки?
-Как така нищо не върви като хората?
-Това шибано олио...
-Господи, помогни ми.
-Да, Айнур?
-Свободен съм.
-В къщи съм, тръгвам след малко.
-Разбира се, мога да ти го взема.
-Само ми кажи името на лекарството.
-Момент само, трябва да ми го продиктуваш.
-Трябва ми хартия и химикалка.
-Чакам минута да слеза долу.
-Как си?
-Не ми звучиш добре.
-Не се притеснявай....
-Аз ще те излекувам, красавице.
-Момент само.
-Секундичка... да го запиша.
-Кастамону,,, измир...
-О, добре,,, Знам го това лекарство.
-Ще ти го взема.
-Но ти трябва да лежиш, за да оздравееш.
-Трябва да си почиваш.
-Трябваш ми здрава, девойче.
-Добре, добре... аз ще съм ти лечението.
-Целувки, миличка..
-Чао за сега.
-Още по-щастливи ще сме, ако Вашата компания се присъдини към нас също.
-За нещастие, нашата компания е прекалено скромна за вашия лъскав пакет.
-Цифрите ви ми казват друго нещо.
-Графиката на продажбите ви показва доста вертикален тренд.
-Внимавай, Джан.
-Г-жа Мелда може да е много убедителна.
-Много съм сигурен, че няма като теб да й се поддам така лесно.
-Изглежда твоят партньор не е много щастлив от нашето обединяване.
-Аз съм с единия крак в Катманоолу Холдин, както знаете.
-- Най- големият ни конкурент.
-- Знам.
-И точно затова съм така заинтересована от партньорството ви.
-- Какво става тук?
-- Здравейте.
-Дошли са от Прокуратурата.
-Искат да зададат някои въпроси във връзка с Г-н Бурак.
-За какво става дума?
-Взички въпроси бяха зададени преди няколко седмици вече.
-Здравейте, аз съм Гюней Текиноолу.
-Г-жа Ебру, аз мога да поема оттук нататък господина, ако сте заета.
-- За какво става дума?
-- Бурак Чаталджъ каза в показанията си.. че оръжието, което е намерено в колата не принадлежи на него и че може да е поставено там от някой друг.
-- Е, и?
-- Ще проверим записите от камерите на охраната, за да ги срваним с показаният му.
-- Специално от камерата в паркинга.
-- Това е смешно.
-Защо още се занимаваме с това въобще.
-Г-жа Мерич ще ви придружи.
-Моля ви, нека нашите приятели прегледат всички записи.
-Насам, моля.
-- Благодаря.
-- Моля.
-Не ми харесва да виждам тия хора тука.
-Не се тревожете, нямаме нищо да крием.
-100 пъти ви казах.
-Никога не съм докосвал пистолет в живота си.
-Хеле пък да го държа, не съм виждал дори такъв от близо.
-Не ви лъжа.
-Не си даже спомням кога за последен път съм отварял жабката .
-В първото си показание, сте казали, че Кузей Текиноолу е отварял жабката.
-Да... в деня на главното събрание. ... като отивахме заедно към компанията.
-Имаш ли дъвка или нещо такова?
-Ще дъвчеш дъвка на събранието ли?
-Исках да ми мине по-бързо времето докато стигнем там.
-Искам да кажа, че ако имаше ипстолет жабката, Кузей щеше да го види.
-Показанията на Кузей не поддържат точно вашите.
-- Той каза, че не си спомня какво е имало в жабката.
-- Но той ми вярва.
-Той все още работи за мен в компанията.
-Знаете това, нали?
-Г-н Бурак, в колата ви намерихме оръжие, с което е извършено убийство.
-Няма значение дали той ви вярва.
-Това не ви помага.
-Таков огромно оръжие, Кузей щеше да го види, ако беше там.
-- Ако предположим, че Кузей Текиноолу не го е видял.
-- В което той въобще не е сигурен. то е било сложено в колата на г-н Бурак в същия този ден.
-Което означава че или е било поставено докато г-н Бурак си е бил у дома, или по време на събранието.
-Или, може би Кузей го е сложил там
-Вие казахте, че той последен е влизал в колата ви.
-Не го е направил той.
-Който е сложил тоя пистолет в моята кола, той е и убиеца.
-Или... човекът, който е искал да се отърве от пистолета след събранието.
-Вие бяхте извън гррада.
-Вие сте планирали то изхвърлите пистолета...
-- Но късметът ви изневери.
-- Вече ми омръзна това...
-Вие не ме разпитвате.
-Вие ме сочите с пръст, вие ме обвинявате.
-Г-н Бурак, ще бъдете изправен пред съда много скоро.
-Пред съдията няма да можете да кажете "омръзна ми".
-Клиентът ми е невинен и ще го докажем.
-Всеки би могъл да сложи тоя пистолет в тая жабка.
-Има ли отпечатъци на оръжието?
-НЕ.
-Разбира се, че човекът, който е искал да се отърве от пистолета... ,... не би оставил някакви отпечатъци..
-Но,,, ..той не е могъл да предвиди катастрофата, разбира се.. - Защо не разберете от дума?
-Не съм го направил аз.
-Кълна се, че видях този пистолет за пръв път в тази стая.
-Вижте, нямам никакви причини да убия този човек.
-Убиецът е искал да се отърве и от мен, и от пистолета.
-Аз само намерих тези ръкавици в гората.
-И всичко това се започна тогава, след като им показах ръкавицата в компанията.
-И аз бях там онази нощ.
-Не можех да видя нищо дори под носа си в тая черна нощ.
-Как ги намерихте ръкавиците?
-И също точно след като се чу изстрел.
-- Спрепнах се в тях.
-- Спрепнахте се, ъ??
-Наоколо имаше сумата полицай, но вие ги взехте.. ... и никога не казахте на никого нищо.
-- Аз обясних всичко.
-- Вие обяснихте какво точно?
-- Моля ви, внимавайте в тона, с който говорите.
-- Първо отричахте,че въобще сте били в гората.
-И даже след като ние открихме, че сте били там пак не ни казахте за ръкавиците.
-След влязохте скришом в къщата им.
-И след това на събранието ударихте ръкавицата по масата.
-Вие сте този с много странното държане, да знаете.
-Защо да ви вярваме каквото казвате сега?
-Знам, че изглежда наистина сложно, но не съм го направил.
-Тогава го докажи!
-Казваш, че някой го е сложил в колата ти.
-- Но няма и никакъв запис на камерите в къщата ви.
-- Точно се нанесох, Не знам!
-Нищо не знаеш ти,нищо. и без това.
-Виж, Бурак Чаталджъ...
-Тоя случай ми костваше кариерата, разбираш ли?
-Ще разнищя тоя случай и ще намеря убиеца, та каквото ще да става.!@
-Запиши си го някъде в мозъка си, та да не го забравиш.
-И се дръж както трябва.
-Ако още веднъж тоя човек говори така на клиента ми, ще направя оплакване.
-Имате да се тревожите за по-важ��и неща, като например делото.
-Иначе, каквото каза, няма да спаси клиента ви от присъда.
-Айде тогава, добър ви ден. .
-- Тия хора ще ме бутнат в затвора.
-- Успокой се.
-Сега за сега си само заподозрян, а не убиец
-Нямат нищо, в което да те обвинят освен пистолета.
-И ние ще оспорваме това доказателство.
-Това на баща ти ли е?
-Мислех, че е твоя.
-И аз мислех, че Гюней е убил тоя човек.
-- Мислех, че още си в компанията.
-Тръгна ли вече?
-- Да, имах нужда от малко чист въздух.
-И аз ще изляза малко, Не закъснявай.
-- Трябва да се приготвим за довечера.
-- Добре, любов моя.
-- Чакай да си поема дъх и после ще си заема мястото на първия ред.
-- Добре, побързай.
-- Гюней, къде беше сине?
-- На работа.
-Значи, големите решения изискват и такова голямо обмисляне.
-О, разбира се.
-Много се радвам, че ще работим заедно оттук нататък .Аз няма да съм все тук с теб, но, да.. ... чака ни много натоварена програма .Всъщност, дойдох малко да си поклюкарим.
-Какво беше това "шоу" в края на събранието?
-Това е всъщност семеен проблем, Венюс... тоест..но не го използва разумно. .е бившата годеница на Баръш.
-Тя имаше коз в ръцете си,
-Ти "прегръщаш" тази компания като един Синанер.-
-Може би даже повече, отколкото тях самите.
-- Да.
-Защото дадох обещание на Атила Синанер.
-Възхищавам ти се.
-Ти се доказа за много кратък срок.
-Благодаря, аз.. .... предполагам, че ти се ме проучила също.
-Да, точно така.
-Аз също знам, че се целиш във върха- да оглавиш компанията.
-- Защо не.
-- Действително защо не .- Със сигурност с времето и това ще стане.
-- Аз не бързам.
-Може би един ден и аз ще се възползвам от тази ти амбиция.
-Зависи какво искаш да правиш с нея.
-Бану. ,Погледни моето момиченце .- Колко е сладичка, гледай.
-- Откъде дойде?
-Намерих я в градината.
-Бягаше от някого.
-- На кого е това коте?
-Толкова е сладко.
-- Мое е.
-Искам да кажа, не изглежда да е улично коте.
-Може би някой го е изгубил.
-- Джемре, това коте е мое.. - Добре.
-Така топличко.
-Така мекичко.
-Дава ми покой..
-Съжалявам.
-Не мога да го дам на никого, даже да го погали.
-Нали така, момичето ми?
-Защото е мое.
-Студено е тук.
-Може би трябва да влезеш вътре
-Не се тревожи за мен, Мога да се погрижа сама за себе си.
-Освен ако някой умишлено иска да ме нарани...... ...мога сама да се пазя .Но не можах да опазя бебето си.
-Не можах да го запазя.
-Ето защо, и ти трябва да си идеш.
-Бану хич не ми изглежда добре.
-Ще се оправи скоро.
-Не й се случва за пръв път.
-Тя загуби бебе за пръв път.
-Тоя път наистина положението изглежда зле.
-Не говори с никой, не излиза от къщи, не ходи на работа.
-Затворила се е в черупката си.
-Няма никакъв стимул.
-- Майка ми каза, че тя се нуждае от почивка.
-- Съмнявам се, че тя е съвсем наясно със ситуацията.
-Вие всички бяхте заети с това съдружие със SNCG.
-Никой не обърна наистина никакво внимание на това момиче.
-Странно.... .... това съчувствие ли е или виновното ти съзнание?
-- Не говори глупости.
-Просто ми е жал за нея.
-Защото я виждам колко е безпомощна.
-Седеше на двора, с коте на скута, милваше го и го наричаше "моето момиче".
-Тя е толкова самотна.
-Искаш да сте приятелки ли или какво?
-Нямам такива намерения.
-Просто предупреждавам.
-Всъщност....
-Тя се нуждае от добър приятел.
-Верен, добър приятел, какъвто никога не е имала.
-Някой милостив, въпреки всичко .- Някой мил.
-- Това аз ли съм?
-Няма да е добре за нея да свикне с мен, И без това дните ми тук са преброени.
-Публичното предлагане е скоро.
-- Е, та, какво от това?
-- Нашата уговорка ще свърши. И ще се разведем.
-Аз ще кажа кога ще се разведем.
-Приятна вечеря сега, аз отивам в кабинета.
-Баръш, моля те, кажи ми, че няма да протакаш.
-Излезе навън веднага след вечеря.
-Говорех си с брат ми.
-Благодаря.
-Направил го е като е бил във второ отделение..
-Малкият калпазанин се е разписал на него също.
-Сложи си ръката на него.
-Чувствам дъха му.
-Непрекъснато се оглеждам наоколо откак сме дошли.
-Гледам тоя стол и си мисля, че седеше на него, когато беше жив.
-Завърташе тоя ключ да светне лампите.
-Пиеше вода от тая чаша.
-Държеше дръжката на тая врата.
-Той беше роден и отгледан в тая къща.
-Чувствам как гласът му все още отеква по тия стени тук.
-Чувствам като че.. ..ей сега ще излезе от къщата, и знаеш ли.. ...ще ми каже "братле"
-Какво е това, сестричке?
-Каза ми, че е студено.
-- Добре съм.
-- Облечи си палтото, момиче.
-Или се облечи или влез вътре.
-Ще настинеш.
-- Кузей, - Ти.. .- Кажи.
-- Ти кажи.. .Забеляза ли?
-Сади аби все още не ме поглежда в очите.
-Забеляза това, нали?
-Защото знае... .. че ако ме погледне, очите му ще кажат неща, които устата няма.
-Даже ако...
-Даже езикът му да не се помръдне.. очите му ще го кажат.... ..."брат ми умря заради теб". " Не си помръдна пръста за него", е това ще ми каже .Кузей, спри да се обвиняваш.
-Ще ми каже " Ти позволи на друг да отмъсти за Али". " Друг някой наказа за убийството на Али".
-Даже не го знаем кой е.
-Ето защо, за да не ми каже нищо от всичко това.... .. той не ме поглежда в очите.
-За да не изкрещи с очите си това.
-Знам си го.
-Виждайки същото страдание един на друг в очите, прави болката още по-силна.
-Ето затова не можем да се гледаме в очите.
-Не бъди толкова жесток към себе си.
-Не прави така, че да ти е още по-тежко.
-Те вече са си намерили утеха, казвам ти.
-Трябва ли да говоря повече? ALI
-Толкова много ми липсва, Демет.
-Проклятие, много ми липсва... .Знам, че не трябва... да ти говоря това..
-Тоест, нямам никакво право... да ти хленча тука. .Но какво да направя.. .Нямам друга сестра освен теб.
-- Влез вътре.
-Недей да не настинеш.
-- Аз ще си поседя още малко тук.
-Ти влез.
-- Кузей .Майка ми те вика.
-Тоест, вика Али.
-- Идвам...
-- Какво да правим.
-Трябва да играем тоя театър още малко.
-Не ви е лесно. Бог да ви помага.
-Можеш ли да вземеш това, скъпа.
-Верно е, майка ми се крие зад спомените си.
-И ние страдаме за нея.
-Ако си си свалила халката от пръста, сваля и от врата си.
-- Не давай да ти пречи, - ��ащо казваш това, Сади аби?
-Така я нося и по време на полетите ми.
-Така я нося и по време на полетите ми.Особено на дълги полети, когато пръстите ми се подуват. я нося на врата си.
-Така беше и като Али си беше тук.
-Тази халка не ме ограничава,
-Тя ми е вречена
-Ще я нося на врата си докрая на живота си .- Даже и да имаш някой в живота си ли?
-- Какво искаш да кажеш, Сади аби?
-Ти не можеш да скръбиш вечно за Али,
-Рано или късно, ще има някой друг в живота ти.
-Ще си изградиш нов живот.
-Даже да дойде такъв ден, тази халка ще бъде винаги на врата ми.
-Ще я нося докрая на живота си.
--Заведи ме до Бостепе утре, сине, откога не съм ходила.
-Липсва ми, свежият въздух.
-- Разбира се, ще те заведа там, мамо.
-Ще те заведа, където поискаш.
-Навън съм с приятели, татко.
-Добре, добре, не се тревожи .Добре, татенце, Чао .- Здравейте, мен ли чакате?
-- Здравейте, ,Вие сте Алтан, нали?
-Приятел на Симай .- Майната му,,, - Моля ви, почакайте .- Кажете ми къде е Симай.. - Махайте си оттук, откъде да знам аз?
-- Коя сте вие?
-Манякът й съпруг ли те праща?
-- Аз само искам да поговоря със Симай.
-- Не знам къде е, И хич не ми пука,
-- Не искам да си докарам беля пак.
-- И аз не искам такова нещо.
-- Просто искам да се извиня на Симай.
-- Не ми минават тия, момиче.
-Едвам се отървах от нея. Какво приказваш? Виж, Не съм я виждал, разбра ли?
-Вземи това....И ми кажи къде е.
-Не знам къде е, но чух че все още работи в *обслужващия сектор.*
--Какво правиш, ма?
-- Това е мое.
-Мъжът щеше да ми ги бутне на мен и ти скочи точно отпред.
-Само да направиш още веднъж такова нещо...
-Чу ли ме добре?
-- Пусни ме, маниачка такавав!
-- Престани, ще те види шефа.
-Да не си ми пипнала парите пак, загряваш ли?
-Или ще ти видя сметката.
-Ще те накарам да съжаляваш, че си се родила.
-Тя обеща.
-Няма вече да го прави.
-Тая е луда, казвам ти.
-Направо е откачена.
-- Добро утро.
-- Добро да е.
-Така дълбоко спеше, че даже не си чула будилника.
-Не спах цяла нощ.
-Чак на сутринта заспах.
-Мила, трябва да си взимаш редовно лекарствата.
-Така, няма да имаш проблеми със спането.
-- Какво има, защо ме гледаш така?
-- Говореше в съня си нощес.
-Аз ли?
-И какво казах?
-Каза "Ферат."
-Направо скимтеше. " Ферат, не се приближавай, не се приближавай"
-След това дълго време плака .
-Даже хлипаше.
-Шегуваш се.
-Повтаряше непрекъснато името на тоя човек.
-Какво видя в съня си?
-Не знам, не помня.
-Ти ли уби Ферат?
-Не вярвах че толкова много мога да се смея сутрин, я се виж каква физиономия си направил.
-Изглеждаш толкова блед..
-Гюней, моля те, погледни се в огледалото...
-Изглеждаш толкова смешно..
-Въобще не е смешно.
-Мислиш си, че съм луда, нали?
-Но си толкова смешен.
-Оу..
-Ела тук, глупчо.
-Изглеждаш като призрак.
-Моят любим имаше кошмари, а?
-Защо не ме събуди?
-Ами правеше ми кеф да те гледам как страдаш.
-- Правя си кудош.
-- Знам.
-Виж какво ще ти кажа...Защо не си останеш в къщи с мен днес.
-Няма ли да дойдеш на работа?
-Не ми се ще да съм затворена вътре...
-��оля те не казвай "не".
-Можем да идем на яхтата и да закусим там заедно.
-- В това време?
-- Да,
-Мила, трябва да ида на работа.
-Не ти ли се е натрупала работа и на теб.
-- Айде, издокарай се и да вървим на работа.
-- Нека си се трупа, мога да я оправя по- късно.
-Добре, както искаш.
-Но трябва да побързам.
-Ще се преоблека.
-- Добро утро.
-Събуди ли се г-жа Джемре?
-- Да, г-жо.
-- Мога ли да говоря с нея, ако може?
-- Да, разбира се, г-жо.
-Г-жа Бану иска да говори с вас.
-- Ало.
-- Здравей, Джемре, как си?
-- Мерси, добре, а ти?
-- И аз съм много добре.
-- Закуси ли вече?
-- Не, защо питаш?
-И аз няма да ходя на работа днес.
-Та си мислех да закусим заедно.
-Можем и да излезем и прекараме заедно сутринта, а?
-- Не знам, - Какво му трябва да знаеш толкова?.
-Айде, Джемре.
-Знам, че ти е кофти за това, което ми се случи напоследък.
-Въпреки всичко ти направи крачка като приятел към мен.
-И сега, аз също искам да направя крачка към.
-Така, че не ми отказвай.
-Мисля си, че просто можем да си поговорим и да уредим проблемите между нас.
-- Така ли мислиш? - Да.
-Моля те, Джемре, моля те.
-- Добре тогава...
-- Ще се облека и ще сляза долу след малко.
-- Добре, - Добре, ще се срещнем долу.
-- Добро утре.
-- Добро утро.
-Тази сутрин ще закусваш сама.
-Ще закусвам навън с Бану и без това .
-- Я, повтори, какво?
-- Тя ме покани на закуска.
-Бану...Бре...
-Лулата на мира идва по-рано отколкото си мислех.
-- Това е наистина.... ..толкова трогващо.
-Бих се разплакал, ако нямаше да се изложа така.
-Приготви яхтата.
-Добре.
-И аз ще закуся на яхтата.
-Какво ще правиш сама на яхтата в такова лошо време?
-Няма да съм сама.
-И капитанът също ще е там.
-Страхотно ще е, сигурна съм.
-Завий на ляво.
-Боже, Боже, засрами се, бе..
-Не можеш свестно да запишеш даже една поръчка.
-И клиентът ми се кара по телефона, искайки си 150те си поръчки.
-- Кълна се, че ми каза 100, майсторе.
-- А, млъкни, бе.
-Това не ти е за пръв път да пре. нещо.
-Чуваш ли това?
-Пак звъни телефона.
-Пак ще ми се развика " Къде са поръчките ми, които липсват"
-Какво да му кажа сега, а?
-Защо ти сам не говориш с него?
-- Ало?
-- Татко, добро утро.
-- Какво става?
-- Нищо особено.... ...разправям се тука с тия идиоти.
-Оправям им бакиите, дето са забъркали.
-- Тоя път какво стана?
-- Тия момчета тука са тъпаци, казвам ти.
-Всеки ден вършим все едно и също тука.
-И пак всеки ден някакъв проблем ще се яви.
-Писна ми от всичко това.
-Направо ме побъркват!
-Какво да ги правя?
-Да ги хвана за врата и да ги изхвърля през вратата ли?
-Чакай, спри се малко, успокой се, поеми си дълбото въздух.
-Какво точно направиха да ти кипнат нервите?
-Няма да ти разправям какво направиха, та да кипна още повече.
-Ти ми кажи сега, кога си идваш?
-Сабиха Тейзе не е в добро състояние.
-Всъщност си мислех да остана по-дълго тук, но чувствам какво напрежение има там.
-- Значи, ще трябва да се прибера по-скоро.
-- Прави си каквото си знаеш.
-Или си се кефи там.
-Или си вдигни задника и си ела тук.
-Тия тъпи задници напра��о ме вбесяват, та чак огън излиза от ушите ми.
-И ти си си там, кефейки си се далеч от всиките тия тук.
-- И аз те обичам, скъпи мой.
-- Господи...
-И ти ли сега?
-- Господи, синко, какво съм направил да заслужа всичките тия идиоти около мен?
-- Добре, айде довиждане.
-Кажи им там, че и аз също съм казал "geçmiş olsun" (?)
-И кажи на всички "много здраве" от мен. Добре, айде, довиждане.
--Добро утро.
-- Добро утро.
-С колата ли ще вървим?
-Мислех, че ще вървим пеша.
-Отиваме на яхтата.
-Там ще закусим.
-- В това време?
-- Да.
-Казах им да затоплят яхтата.
-Приготвят ни и закуска.
-- Чудесно ще бъде, хайде ела.
-- Струва ми се, че не е добра идея.
-- Защо?
-- Ами, не знам...
-Ветровито е, яхтата ще се клати.
-Не, всичко ще е екстра.
-Повярвай ми.
-Толкова забавно ще бъде.
-Хайде, идвай.
-Моля, кого търсите?
-Добър ден, дошла съм да видя г-жа Айнур, Аз сън нейна приятелка.,
-Но не можах да видя името й на звънците.
-Затова позвъних на вратата, Извинявайте.
-Г-жа Айнур е на втория етаж, номер 4.
-- Благодаря ви много.
-- Но г-жа Айнур е малко болна.
-- Мисля, че още спи.
-- Знам, знам.
-- Дойдох да й направя инжекция.
-- Така ли?
--Kolay gelsin (?) - Благодаря.
-Знам как да я събудя.
-- Кой е? - Може ли да отворите вратата?
-Моля, какво обичате?.
-Здравейте, аз съм г-жа Текиноолу.
-Бях г-жа Текиноолу доскоро.
-И както можете да се досетите, вече не ползвам това фамилно име.
-Просто по навик.
-Можем ли да поговорим малко?
-Аз съм,,, малко болна.
-Повярвайте ми, не съм тук с лоши намерения.
-Това, което искам да ви кажа е за ваше добро.
-- Моля ви, няма много да ви задържа. - Моля, влезте.
-Благодаря.
-Съжалявам...
-Малко е разхвърляно, тъй като съм болна. - Няма нищо, не се притеснявайте.
-- Моля ви, защо не седнете.
-- Докато се облека.
-- Благодаря.
-Ей сега ще дойда.
-Моля ви, не казвайте на Сами, че съм тук.
-Няма.
-- Добро утро - Добро утро, г-жо.
-Добре дошли.
-- Времето може да се развали, - Страхуваш ли се?
-Мога сама.
-- Всичко готово ли е, капитане?
-- Да, г-жо, всичко е готово.
-Джемре, налей ни чай.
-Ей сега ще дойда.
-- Ние ще плаваме сами.
-- Но, г-жо Бану..
-Благодаря ти.
-Довиждане, капитане.
-Бану!
-Бану.
-- Капитана?
-- Нали тя е тук.
-- В никакъв случай, ти ли ще управляваш яхтата?
--Да,
-- Защо слезе капитанът?
-- Защото нямаме нужда от него.
-Аз мога да управлявам яхта от дете.
-Имам и тапия за това, не се тревожи.
-Бану, обърни назад.
-Искам да сляза от яхтата.
-Страх те е от морето или от мен?
-Не искам да плавам на яхтата, можеш ли да обърнеш към брега, моля те.
-Бъди откровена, разваляш партито или просто те е шубе.
-Не се страхувай.
-Толкова супер ще си прекараме, казвам ти!
-Извинявайте за безпорядъка.
-Както споменах, съм малко болна.
-Не можах да изчистя.
-Предполагам, че сте изстинали в Новогодишната вечер.
-Когато се забавляваш, не обръщаш внимание на някои неща.
-Като сладко и така нататък
-После ти става кофти от него.
-Да, така е, за какво искате да говорим?
-Искам да говорим за Сами Текиноолу.
-- Не искам да говоря за това.
-- Защо?
-Мислите, че го познавате много добре ли?
-Мисля, че го познавам достатъчно.
-Ами, не знам кога е започнала връзката ви и от колко време сте заедно... ...но аз се запознах с него, когато бях на 16
-Знам го от детинство.
-Сами... ... въртеше пекарната, която баща му му остави.
-Той изгуби родителите си още като дете.
-Той издържаше много хора.
-Трябваше да напусне училище, за да работи.
-Трябваше да работи ден и нощ без почивка.
-Но, мисля, ви е разказал поне това.
-По това време аз бях ученичка в гимназията.
-Той не беше като другите момчета, нито в училището ми нито другаде.
-Той беше много стабилен, можеше да се опре човек на него.
-Стоеше здраво с двата крака на земята.
-Беше и малко хубавец, А аз бях млада и се "хванах".
-Семейството ми беше против.
-Той ми казваше, че мога да продължа да уча, даже в Университета.
-Доверих му се, повярвах му,
-Семейството ми и всички, които познавах бяха против мен.
-Така че трябваше да избягам с него.
-Оженихме се.
-Семейството ми се отказа от мен, не пожелаха никога вече да ме видят.
-Никога не съм им виждала лицата след това.
-Не му трябваше много време, за да покаже истинския си лик.
-Когато ме наби първи път, аз бях в пълен шок.
-Но всички врати бяха вече затворени за мен.
-Не можех да се върна обратно.
-Нямаше къде да е върна.
-Не можех даже да прозинеса букавата "У' за училище.
-Толкова огромно разочарование беше това за мен.
-И съжаление.
-Но нямах никакъв друг избор.
-Трябваше да търпя всичко с години.
-Да понасям побоищата му, всякакъв род унижения и мъчения.
-Бях окована така 30 години.
-Винаги унижавана, гледана отвисоко като нищожество.
-Знаете ли какво, г-жо Айнур.
-С години гледах обяви за работа по вестниците.
-Гледах ги всичките тия обяви, завиждайки на жените, които работят... ...които не зависят от съпрузите си, за да живеят.
-Да не говорим пък да ида някъде без неговото разрешение... ... не можех дори да дишам.
-Та накратко... ... не можах да си изживея нито детството, нито младостта както трябва.
-Нито пък зрелостта си на жена.
-Но, благодарение на Господ, по-добре късно, отколкото никога. Сега съм свободна жена.
-Сега той се опитва да живее тая връзка с вас, само за да ми прави напук и да ме ядосва.
-Г-жо Айнур, явно е, че Сами сега ви показва другата си страна.
-Но това не е истинския Сами.
-Не съм нито веднъж празнувала някакъв празник в тия 30 години брак.
-Никога не съм дори получвала цветя.
-Той ми купуваше тенджери за подарък.
-И това беше в първите години на брака ни.
-Аз не бях съпруга за него.
-Аз му бях собственост, която е там да му прислужва.
-Причината да ви кажа всичко това е... .. защото започвате нов период в живота си.
-Също, имате и малко дете
-Преди да тръгнете по тоя път, трябва да си помислите " с кого искам да вървя по тоя път?"
-Да не съжалявате по- късно, като мен.
-Чух, че ще се сгодявате скоро.
-Пътят, по който скоро ще тръгнете... съм го вървяла с години, влачена по него за к��сите.
-Бита и мъчена през цялото време.
-Нито жертвите ми, нито лоялността ми бяха оценени.
-Един ден, се намерих пред вратата.
-Благодаря на Бога, Имам синове да ми помогнат.
-Мога да се досетя, че не сте имали и вие лек живот.
-Но ви съветвам да си премислите още веднъж.
-По тоя път, по който вие имате намерение да тръгнете... ... това ли е наистина човекът, с който да вървите заедно?
-Гледайте да не попаднете на ураган, докато бягате от дъжд.
-За един и същ човек ли говорим?
-Не мога да повярвам
-Сигурно си милите, че лъжа, за да ви разваля отношенияте.
-Но ако бях на ваше място, искам да кажа, след като ви разказах всичко това.... ...даже едно да беше вярно, не бих се оженила за тоя мъж.
-Но пък, за съжаление, всичко това е вярно.
-Ако не ми вяравате, питайте него.
-Накарайте го да ви отговори.
-Ако отрича и му повярвате... ...тогава ви желая всичко най-хубаво.
-Но тогава няма да можете да обвините някой друг..
-Изпълних си задължението на човек.
-Съзнанието ми е спокойно.
-Останалото си е ваша работа.
-Приятен ден.
-Това е същото лекарство, нали?
-Не е заместител или нещо.
-Да. Това е оригиналното.
-Купихме го от складовете.
-Мисля, че сметката е вътре.
-- Момчета, предложете нещо на приятеля си тука.. - Не, майсторе, в аптеката има много работа днес и трябва да вървя.
-И ние имахме прекалено много клиенти днес, та не можах да излеза от магазина.
-- Извинявай, че трябваше да идваш чак до тук - Няма нищо, Майстор Сами,
-- Беше малко спешно, та затова...
-- Надявам се да не е нещо лошо.
-Между другото кой е болен?
-Ами... човекът, който е болен е...ами, синът ми е болен.
-Никога не се облича топло.
-И ето ти изстива.
-Знаеш, тия дни не можеш да разчиташ на времето.
-- Geçmiş olsun.
-- Да даде Господ.
-- Приятен ден.
-- И на теб.
-На какво се смеете, бе?
-- Не се смееме, майсторе, - Какво искаш да кажеш, че не се смеете?
-Нали ви гледам, че се хилите.
-Хилите си се тука.
-А сладкишите ще изгорят във фурната.
-Ей, чш, На кого говоря аз, бе, ало?
-Да не си Махмут мечтателя, или какво?
-Щеше ми се да бяхме закусили в къщи.
-- Ако времето се влоши или нещо...
-- Не се тревожи.
-Имам опит във ветроходство във всякакъв тип време, Всичко ще е наред.
-Аз и баща ми ходехме с яхтата и в точно такова време.
-И с Гюней също.
-Първите години в училище, той идваше само когато и баща ми беше с нас.
-Не искаше да остава насаме с мен.
-Въздържаше се заради теб.
-- Нека днес никой не ни разваля настроението.
-- Бану, какво правиш?
-Не искам нашето усамотяване да бъде нарушено.
-- Не ставай смешна.
-Дай ми тоя телефон?
-- Моля те, Джемре.
-Ще ти го дам, като свършим разговора си.
-Седни,
-Говориме си като две приятелки.
-Ти си единствената, за която на Гюней му пука.
-Той все ми разказваше за теб, ден и нощ.
-Бану, това всичко е в миналото.
-Но аз сега ти казвам неща, за които ти не знаеш.
-Така че слушай,
-Например...
-Дори преди да те срещна.... ...ти ми беше най- големия съперник.
-Гюней те издълба в мозъка ми толкова надълбоко...
-Начинът, по който те обичаше, даже те направи да ми изглеждаш още по- уникална.
-Не можех да го "достигна", заради теб.
-Защото на всяка крачка, която правех към него, налитах на теб.
-Така ужасно ме болеше.
-Много страдах.
-Знам, че външно не изглеждам като някой, който би могъл да чувства такова нещо.
-Знам, че съм студен човек.
-Но си нямаш и представа... ...колко нощи съм плакала, мислейки си за теб.
-Тогава, жалко за това...
-Да, жалко беше.
-Защото аз обичах Гюней повече от теб.
-Бану, нямам никакви чувства вече към Гюней.
-Искаше ми се да не съм имала и преди.
-Но, никой не може да промени миналото.
-Значи съм страдала за нищо?
-Не.
-Защото аз все още не се чувствам удобно като си около мен.
-Но се опитвам да те харесвам
-Това е много голяма крачка за мен.
-- Опитвам се да станем приятелки.
-- Не ти трябва моето приятелство.
-Нали виждаш, аз съм много самотна.
-Нямам си никого.
-Няма никой около мен, на който да му пука за мен.. безплатно.
-- Даже на Гуней не му пука за мен, - Гюней те обича.
-Той обича само възможностите, които му предоставям.
-Той е с мен заради амбициите си.
-Защото аз съм единственото място, където може да се отърве от... ....миналото си, дълговете си и грижите си.
-Но ако не бях изгубила бебето си... ... ако не бях я изгубила.
-Тя щеше да е единственото нещо, което наистина щеше да е мое.
-Ето затова исках така много това бебе.
-Бану, не съм аз виновна.
-Може би, виждайки те като мой враг е единствения ми изход.
-Когато съм ти бесна... ... ме боли по- малко.
-Твоят спасител иде да те спаси от лудата жена.
-Бану!
-Бану!
-Бану, да не направиш някоя глупост!
-Добре дошъл, любов моя.
-- Какво правите тук?
--Успокой се, Ето виж...
-- Джемре е добре.
-Не съм я хвърлила в морето.
-Разбира се, че не си...
-Ние просто се разтревожихме, като разбрахме, че двете сте отплавали така с изключени телефони.
--Капитанът ли ти каза?
-- Да, той е звъннал на Баръш.
-И като той не е могъл да се свърже на Джемре с телефона, ми се обади на мен и ето ме тук.
-Ние само си говорехме.
-О, явно ви накарахме да се тревожите за нищо.
-Но сега вече трябва да си се успокоил.
-Джемре е добре.
-Аз се тревожех повече за теб.
-Трябва да звъннеш на Баръш, ако искаш.
-Да, сега.
-Закуската изглежда чудесна.
-И ако и кафето ви е още топло, бих искал да изпия едно.
-Да си вървим в къщи.
-Изгубих апетит.А е и малко студено тук.
-- Какво си въобразяваш ти, бе, жено?
-- Я, не крещи.
-- И не стой там.
--Какво правиш в апартамента на непознат човек?
-Защо отиде при нея?
-И отиде при нея като каква?
-- За каква се мислиш?
-- Отидох при нея като бившата ти жена., Е, та , какво?
-- Ти шибана...
-- Айде де, удари ме, Защо се спря сега, а?
-Ще ме биеш като каква ????
-Нямаш ли срам?
-Защо отиде в къщата на тая жена да ме очерниш.?
-- Небладарница.
-- Не съм те очерняла.
-Само й обясних какъв човек си ти.
-Казах и колко не си ме уважавал, Как си ме биел.
-Как си ме тормозел.
-Защо трябваше да ги изнаправиш тия?
-Засрами се!
-Ти се засрами!
-- Да не би да не е верно?
-- Ти ревнуваш, нали?
-Правиш го да си върнеш.
-Искаш да ми развалиш отношенията с нея.
-Не зарязах ли семейството си само и само да бъда с теб?
-Не зарязах ли образованието си заради теб?
-От младежките си години, в мизерия и бедност... ... не работех ли като вол, за да помагам да се справяме някакси..
-Не ти ли търпях побоищата и тормоза с години?
-Кой кого е търпял, ти невзрачна жено?
-Аз ти търпях нареждането и мрънкането цял живот.
-Някога да съм те видял усмихната като се прибера в къщи.
-Всичко което получавах беше твоето непрестанно мърморене, от което имах главоболие; край, стига, достатъчно.писна ми...
-Някога да си се върнал и да е нямало нещо сготвено?
-Да съм те изпращала на работа с нечисти и негладени дрехи?
-Дадох ти два лъва, нашите момчета.
-Аз ги отгледах добре въпреки бедността.
-Ти ми ги даде?
-И кой се облягаше на тях цял живот?
-Не искаш ли ти да се ожени за богато момиче.
-Та да живееш богато?.
-Исках това само защото не исках моите деца да имат същия като моя живот.
-Исках да бъдат уважавани, обичани.
-Исках да живеят живота, който заслужават.
-И затова ли държа ръката на единия и в същото време изпрати другия в затвора.
-Затова ли си мълча за осъждането на Кузей?
-Аз си мълчах, а ти да не направи нещо друго?
-Ако не му стъжваше живота, ако не беше причинил това сбиване тогава в онази нощ.... .. маже би никое от всички тия неща нямаше да се случи.
-Какво каза сега...
-Г-жо Хандан, това, което токущо каза е.... ...е все още отворена рана в гърдите ми. това е като червей, ядейки бавно мозъка ми...
-Ако друга майка беше на твое место... ако имаха друга жена за майка.... ..тогава братята нямаше да се като куче и котка, хапейки се напрекъснато.
-Нямаше да се такива врагове, каквито са сега.
-Те пак ще се обединят.
-Но на кого ги приказвам аз.
-Когато те извхвърлиха като мръсно коте навън... ..отиде обратно при другия си син ... ...на когото беше обърнала с години гръб.
-Дойде тук да живееш в апартамента на Кузей.
-Засрами се, Засрами се.
-Всичко е ясно.
-Какво друго има за мислене, мамо?
-Това не е решение, което мога да направя за секунда.
-Аз ли съм единственият, която се уплаши от това, което днес се случис?
-Не ви разбирам.
-И ние се разтревожиме, разбира се.
-Но не можем веднага да я пратим в клиника, заради един инцидент, нали?.
-Мамо, не виждаш ли, че всичко става все по-трудно и по-трудно за разрешаване.
-Чу какво г-н Зиа каза.
-Ако не го направим, няма друго решение на въпроса.
-Не мога да позволя да й направят електрошок.
-- Няма да направя грешката, която Атила направи.
-- Знам от какво те е страх. ...но нещата се влошват, не виждаш ли.
-Не само ще я боли много по време на лечението ... ... ами. след това ще й трябват месеци да се възстанови.
-Ще се разхожда насам натам като дух.
-Какво?
-Наистина?
-След пожара, мина през такова лечение в Швейцария.
-Нашето семейство мина през много тежко време.
-Добре тогава, да чакаме с вързани ръце.
-- Ще намеря друго решение.
-- Кога, мамо?
-Г-н Зиа го каза също.
-Взамайки Джемре с нея на яхтата не беше невинен акт.
-- Но тя не я нарани.
-- Гюней е пристигнал точно навреме.
-Въпреки че Джемре каза, че няма нищо, за което да сме загрижени,
-Тя направи точно, каквото искаше.
-Искаше да ни уплаши и нас, и Джемре, и го направи.
-Мисля че трябва да разбираме това като зов за помощ.
-Да, но няма да я обърнем на водорасло.
-Добре, добре...
-Тогава да чакаме да дойде друг кошмар, като пожара например.
-- Никой от нас не иска това.
-- Тогава е ясно разрешението на проблема.
-Извинете, но ние трябва да попитаме и Бану преди да я подложим на лечение с много сериозни последици.
-Нека малко се освести.
-Тогава ще я питаме какво мисли по тоя въпрос.
-Иначе, по никой начин не мога да приема това решение, В никой случай.
-Първо бях уллашена, не е лъжа.
-Но после, като продължихме да говорим се поотпуснах и се чувствах съвсем удобно.
-Айде, сега, Джемре..
-Наистина, под черупката е едно много уязвимо малко момиче,което се нуждае от обич.
-Тя причинява прекалено много ужаси за едно малко момиче.
-Гюней, по-добре да се държи като мъж и направи жена си щастлива.
-Кълна се, истински го желая.
-Ами, браво, да, твоят живот е идеален, та ти си хабиш пожеланията за животите на други хора.
-Не, не е това.
-Не е това или онова.
-Трябва да се фокусираш на собствения си живот.
-Стой настрана от луди хора.
-Тя не се държа днес като луд човек.
-Това точно казвам.
-Джемре,,,, миличка, добре ли си?
-- Да.
-- Тогава ще продължиш ли да говориш все за Бану? Бану, та Бану.
-- Какво е това сега?
-Да не си се влюбила в нея изневиделица?
-- Не казвам, че тя е добър човек.
-Ами само...Днес, разбрах малко как тя се чувства. -
-О.. чатнах...
-Я дръж.
-Ти имаш тоя синдром...
-Какъв му беше името.... -...тоя, бе, нали знаеш...
-Айде, как беше, кажи го, де...
-Нали знаеш.... когато пленникът съжалява този, който го държи пленник и се създаде емоционална връзка между тях. ох, думата ми е на езика..
-Кажи я, де...
-Ох,, айде, няма значение...
-Просто стой настрана от Бану.
-- Това момиче може всичко да направи.
-- Това поне го знам добре,
-Няма значение.
-Просто стой настрана от нея ти казвам.
-Само Господ може да знае какво можеше да се случи, ако Гюней не беше дошъл навреме.
-Да не дава Господ.
-Казвам ти, можеше да се опита да те убие.
-Закълни се в мен, че няма да бъдеш така близо до нея вече.
-- Мамо....Не преувеличавай...
-- А, бе, кой преувеличава?
-Не се ли опита тая да изгори цялата къща барабар с Чаталджъ вътре в нея?
-Радвам се, че дойде тука.
-Баръш направи много добро решение.
-- Мозъкът ми не е затормозен повече.
-- Мамо, не дойдох тук защото се уплаших.
-Както и да е, Джемре.
-Ти си тука сега и това е всичко, за което ми пука.
-Но моля ти се поостани тук при мен. Не се връщай там.
-Затова и дойдох.
-Излъгах ги, че ме е страх.
-Но Господ знае.
-Момичето не ми направи нищо.
-- Все още ли говориш за нея?
-- ��обре, яж си вечерята, че изстива.
-Изгубих апетита си заради теб.
-Почни да ядеш и ще ти се върне апетита.
-След вечеря, ще си хапнем кестени.
-Да си направим и малко salep, или какво?**
-Дояде ми се.
-Гледай, Джемре си е в къщи.
-Г-жа Гюлтен трябва да е на седмото небе от радост.
-Можем да се отбием до тях, ако искаш.
-Не съм ги виждала отдавна.
-Трябва да съм им липсвала.
-Добре, добре, млъквам.
-- Моля?
-- Спри да ме търсиш, или ще ти спукам главата.
-- Симай?
-- Ако още веднъж чуя, че си разпитвала за мен, ще те пречукам.
-Секунда...
-Татко.
-Обаждат ми се от работата.
-Върви напред, ще те настигна.
-Не си ме разбрала правилно.
-Търсех те да ти се извиня.
-- Защо да ми се извиняваш?
-Защото ти пукнах главата ли?
-- И двете направихме грешка, и двете си получихме наказанието за това.
-О почакай, все още си нямаш и представа какво значи наказание.
-- Симай, не искам да сме врагове.. - Не е така лесно, шекерче,
-Ще дойде време, когато всеки ще си плати за всичко, което е направил.
-- Симай, наистина съжалявам.
-- Я, спри с тия глупости, Зейнеп, Много добре знам какво става в малкия ти мозък.
-Знам, че не ме търсиш щото си се разкаяла.
-Искаш да не си замесена в неприятности.
-Но ще ви накарам всички да съжалявате.
-И докато дойде това време, не ми се меркай пред погледа.
-Не размътвай водата.
-Не ръчкай в гнездото на осите.
-Или няма така леко да се измъкнеш следващия път.
-Здравей, Арзу, Изглеждаш чудесно тая вечер.
-- Махай се, ласкател.
-- Кълна се, казвам го искрено.
-- Все още не получавам никакви бакшиши.
-- Не си ме разбрала правилно, сладурче.
-- Kolay gelsin.
-- Благодаря,
-Какъв мръсен мозък имаше тая бълдъзата.
-Направо ми го каза най-нагло " ако има нещо между вас, двамата, ние ви подкрепяме".
-Нали това ни каза?
-Защото от един момент нататък... .. кръвта ми завря.
-И не разбрах какво друго каза,.
-- Не обръщай вимание.
-Тя не е права. - Тя имаше късмета Сади аби и майка Сабиха, че бяха тем.
-Иначе много добре знам какво щях да й кажа.
-Едвам се сдържах.
-Като ни видяха, че сме така близки, предполагам че това си помислили.
-- И на теб ли ти казаха нещо?
-- Няма значение.
-- Само ми кажи, момиче.
-Не е като да се върна сега и да ги сгълча.
-- Сади аби. Звучеше малко укорително.
-Попита ми защо съм си свалила халката и я нося на врата си.
-Вика ми "не позволявай халката да те възпира.
-Направо си я свали."
-Каза това в случай, че имам някой в живота си.
-Все още така ги боли, че не знаят какво приказват.
-- Истина е.
-- Но какъв е тоя манталите?
-Наистина не разбирам.
-Даже пръстта върху гроба на брат ми не е засъхнала още.
-Как могат да си помислят, че можеш да забравиш моя брат така скоро?
-Бих ли забравила Али дори години да минат, Кузей?
-Знам...
-Не исках това да кажа, сестричке.
-Не разбирай погрешно, Думите ми не са насочени към теб и без това.
-Но не трябваше ли да си помислят малко?
-Само няколко месеца са минали.
-Как може въобще да си го помислят. ти и аз.заедно..
-Как могат?
-Той ми беше брат, а ти негова годеница.
-Партньор в живота.
-Спехте на една възглавница.
-Благодаря на Бога, че ни дава сили да преживеем неговото отсъствие.
-Животите ни продължават, но възможно ли е да го забравим?
-Не,
-Каквото и да правим, нещо ще го върне ли?
-Не,
-Така че, опитвам се да кажа , че рано или късно... ...ще си създадеш свое семейство..
-Разбира се, че е невъзможно да го приема.
-Тоест, ако видя някой с теб... ..няма начин.
-Просто няма да мога да го приема.
-Но, разбира се, искам и да си щастлива .
-С цялото си сърце.
-Ако криеш твоя човек от мен.
-Ако никога не го видя, може би.
-Когато ми липсваш, ще идвам при теб да те виждам.
-Ще сложа ръка върху ръката ти.
-Винаги ще съм зад теб.
-Ако съм жив да видя тия дни, това което желая е... ... да бъде някой, който да те оцени.
-Прости ми, сестричке.
-Права си, много е рано да се говори за това.
-Ей, вие, там.
-- Добре дошъл, Сами.
-- Благодаря,
-- Добре дошъл, батенце - О, Комисарю Шереф.
-Ела седни при нас.
-- Какво стана, ти обърка дните?
-- О, не питай.
-Много съм бесен.
-Тунджер, малка бутилка и за мен.
-Ние вече имаме една тука, аби, Можем да си я фиркаме заедно.
-Една малка бутилчица няма да ме оправи.
-Донеси ни още една.
-Добре, че те видях тука.
-Търсех си някой да му плача на рамото.
-Какво се е случило?
-Зарязаха ме.
-Баща ти вече няма да ме остави на мира тука.
-Ще почне да ти досажда и на теб.
-Ще стоя известно време у леля ти, в къщата й.
-После ще се върна при Гюней.
-Така ще е най-добре за всички.
-Искаше ми се да ми беше казал за връзката на баща ти.
-Но аз не съм засегната от това.
-Има много по- големи ядове между нас.
-Първо, ти все още не можеш да ми простиш.
-И никога няма да ми простиш до края на живота си. ...защото аз не разреших Гюней да се предаде на полицията.
-Затова, г-жа Хандан никога няма да ти е майка.
-Предполагам, че нищо не може да се направи. .
-Въпреки това, благодаря ти за всичко.
-Дано имаш деца по- добри и от теб.
-И дано да си по-добър родител от нас.
-Поверявам те в божиите ръце.
-Бану?
-Какво правиш?
-Има нещо, което не ми казваш.
-Криеш нещо от мен.
-Не говори глупости, скъпа.
-Какво ще крия от теб?
-Няма ли да спиш?
-Ти застреля тоя човек, нали?
-Бану, какво говориш?
-Моля те, опитай се да поспиш.
-- Наистина, ти си убил Ферат.
-- Имала си лош сън, ли?
-Моля те, ще спиш ли?
-То отиде в гората този ден, заради баща си.
-Ти се затича да спасиш Кузей.
-Кузей беше в ръцете на Ферат.
-Хората му държеха Джемре.
-И ти застреля Ферат да спасиш и двамата.
-- Ти го уби!
-- Нищо не съм направил!
-Не съм!
-Ти ме излъга.
-Сънуваше преди минута.
-И в съня си си признаваше.
-Ти си признаваше всичко на Кузей,
-- Не се чуваш какво говориш.
-- И продължаваш да ме лъжеш.
-Гледаш ме в очите и ме лъжеш.
-Опитваш ме да ме забаламосаш.
-Бану, не си на себе си.
-Моля те, вземи си лекарствата.
-Моля те, ще си вземеш ли лекарствата?
--Лъжеш всички.
-Мен, семейството си, полицията, всички.
-Излъга също и прокурора.
-Ти каза, че си се върнал в къщи с нас този ден, но... ти си дойде след мен, този ден.
-- Ти си сложил оръжието на Бурак в колата.
-- Бану, осъзнаваш ли какво излиза от устата ти?
-- Направо откачи?
-- Така е по-лесно за теб, нали?
-Да се преструваш, че Бану полудява.
-Сънуваш,,, Побъркваш се.
-Не съм луда. Знам много добре какво казвам.
-Не съм луда.
-- Ти си убиец!
-- Бану, стига, достатъчно.!
-Махни се от мен, Махни се.
-- Какво става?
-- Бану, махни се от мен!
--Извинявай.
-- Махни се от мен.
-Бану!
-Махни се, Моля те, стой далеч от мен.
-Съжалявам.
-Беше права.
-Трябваше да се случи нещо такова, за да осъзная състопнието на Бану.
-Всеки момент, Бану се изплъзва между пръстите ни.
-- Трябва да си възвърне разсъдъка.
-- Трябва да получи това лечение веднага.
-- Бану няма да приеме.
-- Не можем да оставим това решение на нея.
-Великите мозъци мислят еднакво.
-Ще говоря с г-н Зиа. ...той ще се свърже с клиниката в Швейцария.
-Не, не можем да си позволим да изгубим още време.
-Нека уредим тук да получи това лечение.
-- Ало?
--Кузей?
-- Да, Бану?
-Знам кой е убиеца на Ферат.
-Гюней е убил Ферат.