prompt
stringlengths 0
256
| answer
stringlengths 1
256
|
|---|---|
Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар или „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601.
Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 158
|
днополовите граждански бракове. Така Уругвай става деветнадесетата държава в света резрешила гей-браковете.
2009 г. – Словакия се присъединява към еврозоната.
2011 г. – Естония приема еврото като официална валута. Бонер, Саба и Синт Еустациус приемат щат
|
ндар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар годините, кратни на 100 не са висок
|
ъм Европейския съюз, който на 11 май е ратифициран от XXXIX народно събрание. От 1 януари 2007 г. България е член на Европейския съюз. На 1 януари 2018 г. за шест месеца България поема председателството на Съвета на Европейския съюз.
Вижте още
Военна ис
|
дължителността на тропическата година – например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Във
|
Ян Матейко, полски художник (* 1838 г.)
1894 г. – Александър III, император на Русия (* 1845 г.)
1903 г. – Теодор Момзен, германски писател, Нобелов лауреат, (* 1817 г.)
1907 г. – Алфред Жари, френски поет (* 1873 г.)
1922 г. – Методий Кусев, български
|
дар е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната тропическа година е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45.5 секунди. Тя варира слабо, с една до две ми
|
ойна: Започва масирана атака на американската армия срещу японските сили, която завършва на 7 февруари с превземането на Маршалските острови.
1945 г. – Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар
|
то 4 години, се добавя един допълнителен ден, 29 февруари, а годината се нарича „високосна“.
От тук следва разпределението на високосните години:
Всяка година, кратна на 4 е високосна;
Всяка година кратна на 100, но не и на 400, не е високосна;
Всяка г
|
на Марс.
Родени
1368 г. – Шарл VI, крал на Франция († 1422 г.)
1447 г. – Баязид II, султан на Османската империя († 1512 г.)
1596 г. – Николо Амати, италиански майстор на цигулки († 1684 г.)
1684 г. – Лудвиг Холберг, норвежки писател († 1754 г.)
18
|
Разликата между средната година при Григорианския календар 365,2425 дни и точната стойност на средната тропическа година 365,242 190 419 дни е
365,2425 – 365,242190419 = 0,000309581 = 1/3230,1723943 ≈ 1/3230 ≈ 1/3200
В същия ред на анализа това означава
|
зитор и музикален критик († 1935 г.)
1888 г. – Димо Сяров, български писател († 1965 г.)
1889 г. – Чавдар Мутафов, български писател († 1954 г.)
1890 г. – Любомир Золотович, български актьор († 1945 г.)
1893 г. – Ип Ман, майстор на бойното изкуство „ви
|
яне на Земята около Слънцето се запази през вековете, около 3230 година ще трябва да се отнеме още един ден. Ако се спази методиката на Григорианския календар, трябва да не е високосна, а нормална 3200 година, а най-точно – 3232 година.
Григорианският кал
|
и стъпки да се приближат едно до друго“.
В България по време на Възраждането с повишаване на националното съзнание на народа и националноосвободителното движение се дава тласък за развитие на българската етнографска наука, а така също за издирване и събир
|
секи период от седем дни се казва седмица, а дните на български се наричат така:
понеделник;
вторник;
сряда;
четвъртък;
петък;
събота;
неделя.
Броенето на годините в календара започва с годината, за която средновековните схоластици погрешно приемат
|
Марица. Падат Ихтиман, Самоков, а през 1386 година и София. Същата година османците достигат Ниш, балканските владетели правят опити за антиосманска коалиция и през 1387 година ги разбиват при Плочник. Османците се мобилизират и в 1389 г. разбиват съюзници
|
Витлеемската звезда“, видима на небосвода по време на раждането на Христос е комета, преминала в близост до Земята през 7 г. пр.н.е. Император Октавиан Август въвежда нов календар във връзка с Pax Romana и заповядва 1 януари на всяка нова година да се чест
|
ов подава оставка като Министър-председател на България.
1991 г. – Основана е българска търговска компания АНКА.
1991 г. – Цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика.
1995 г. – България ста
|
преди 1 век н.е. се бележат с „пр. Хр.“ или с „пр.н.е.“ (преди новата ера). В западноевропейските страни новата ера се бележи със съкращението „AD“ ( – Лето Господне), но също така може и да е без това уточнение; а годините преди 1 век н.е. с „BC“ ( – Пред
|
на: След 8-месечна обсада германската армия овладява Севастопол.
1960 г. – Двете Сомалии – британска и италианска получават независимост и се обединяват в една държава.
1962 г. – Руанда и Бурунди стават независими от Белгия държави.
1968 г. – В Женева е
|
февруари.
Както е отбелязано по-горе, средната тропическа година се определя от продължителността на периода на завъртане на Земята около Слънцето, който процес отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко
|
годишни календари).
Бележки
Календари
|
естено по-рано – към началото на март, което църквата използва за определяне на датата за честване на Великден.
За пръв път нов вариант, за да бъде приведен календарът в съответствие с астрономическото време е предложен от калабрийския доктор Алойзий Лили
|
1871 г. – Кордел Хъл, държавен секретар на САЩ, Нобелов лауреат през 1945 г. († 1955 г.)
1881 г. – Васил Късогледов, български и руски доктор, хирург († 1936 г.)
1882 г. – Борис Шапошников, съветски маршал († 1945 г.)
1889 г. – Михаил Захариев, българск
|
е кратна на 400.
Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.
Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 г. ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври
|
.
1562 г. – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава.
1565 г. – В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.
1700 г. – В Швеция е въведен нов календар, известен като Шв
|
ага, а други (Франция и др.) – съвсем скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция, за да го приеме през 1918 г., като се оказва че Октомврийската революция започнала
|
) успява да стабилизира вътрешнополитическата обстановка в България.
Централно място във външната политика на всички български правителства от края на XIX и началото на XX в. заема проблемът с националното обединение на българския народ. През 1893 г. в Со
|
16 г. (Държ.вест., бр. 65, 21.III.1916 г.). В Сърбия това става на 18.I.1919 г., в
Гърция – на 9.III.1924 г. и т.н.
Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е писан п
|
80 г. – Бруно, херцог на Саксония (* ок. 830/840)
1054 г. – Ярослав I, велик княз на Киевска Рус (* ок. 980)
1211 г. – Аделхайд фон Майсен, германска принцеса (* ок. 1160 г.)
1218 г. – Константин, Княз на Владимирско-Суздалско княжество (* 1186 г.)
159
|
и григорианската „поправка“ е от 10 дни до датата 28 февруари/10 март 1700 г., 11 дни от 29 февруари/11 март 1700 г., 12 дни от 29 февруари/12 март 1800 г. и 13 дни от 29 февруари/13 март 1900 г. до днешна дата.
Григорианският календар не предвижда годин
|
010 г.)
1925 г. – Димитър Русков, български хоров диригент († 2010 г.)
1925 г. – Ернст Яндл, немски поет и драматург († 2000 г.)
1930 г. – Пиер Бурдийо, френски социолог († 2002 г.)
1933 г. – Антонио Негри, италиански философ-марксист
1936 г. – Ив Сен
|
до 31 декември 200 г., 21 век и третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г.
Хронологична схема
Вижте също
Високосна година
Високосна секунда
Целогодишни календари
Юлиански календар
Новоюлиански кале
|
ователски реактивен център в Пенемюнде (Германия) пуска успешно първата в света балистична ракета – Фау-2.
1944 г. – Футбол Клуб 1913 се обединява с Раковски под името Раковски ФК.
1952 г. – Обединеното кралство провежда Операция Ураган, при която успешн
|
GNU General Public License (на български превеждан като „Общ публичен лиценз на GNU“, е лиценз, издаден от Фондацията за свободен софтуер, с цел той да бъде използван за лицензирането на софтуер като „свободен“.
Свободи
GPL гарантира на потребителите на
|
на САЩ, Нобелов лауреат (* 1856 г.)
1925 г. – Оливър Хевисайд, английски електроинженер, математик и физик (* 1925 г.)
1956 г. – Емил Борел, френски математик (* 1871 г.)
1959 г. – Ричи Валънс, американски рок музикант (* 1941 г.)
1959 г. – Бъди Холи,
|
разпространяват копия;
Свободата да подобряват програмата и да дават на обществото достъп до подобренията (достъпът до изходния код е необходима предпоставка за това).
Именно тези „свободи“ отличават GPL от лицензните договори на собственическия софтуер,
|
и DJ
1968 г. – Джейсън Донован, австралийски актьор
1968 г. – Матиас Руст, германски авиатор
1973 г. – Петър Калчев, български актьор
1974 г. – Акис Зикос, гръцки футболист
1974 г. – Аланис Морисет, канадска певица
1977 г. – Сара Уейн Келис, американ
|
кона, като например обратното инженерство.
От друга страна, GPL се отличава и от някои още по-необвързващи договори, като лиценза на BSD. Главната разлика между тях се корени във факта, че GPL се опитва да гарантира запазването на гореспоменатите „свободи
|
989 г.)
1916 г. – Емил Карастойчев, български шахматист († 1997 г.)
1920 г. – Джордж Милър, американски психолог († 2012 г.)
1922 г. – Светослав Лучников, български политик († 2002 г.)
1926 г. – Ханс Йохен Фогел, германски политик († 2020 г.)
1930 г.
|
воляват производните продукти да бъдат разпространявани под друг лиценз, включително и като собственически софтуер.
Според някои проучвания GPL е най-популярният договор за свободен софтуер и за софтуер с отворен код. През април 2004 г. 75% от общо 23479-
|
ата църква.
1795 г. – Френската революция: Начало на управлението на Директорията във Франция.
1912 г. – Балканската война: Победа на българските войски в Люлебургазко-Бунархисарската операция.
1914 г. – Първата световна война: Франция, Великобритания и
|
(GCC). Други свободни продукти са лицензирани под повече от един лиценз като единия е GPL.
История
GPL е разработен от Ричард Столман през 1989 г. за програмите създадени като част от проекта ГНУ. Първоначалният вариант на GPL е базиран на унифициране на
|
, патрон на града
Италия – Празник на град Шака
САЩ и Канада – Ден на мармота
Тайланд – Ден на изобретателя (от 1995 г.) и Национален ден на земеделието
202
|
о да може да се използва за всеки продукт като по този начин различни проекти могат да споделят изходен код.
Някои специалисти смятат, че силната copyleft клауза на GPL е от съществено значение за успеха на Линукс. Тази клауза дава на програмистите, които
|
1982 г. – Таканори Матсумото, японски вокалист
1985 г. – Радослав Анев, български футболист
1986 г. – Иван Площаков, български футболист
1988 г. – Анди Валентино, американска порноактриса
1992 г. – Кели Гос, американска актриса
1994 г. – Хари Стайлс,
|
бявена през 1991.
Версия 3 е официално обявена на 29 юни 2007 г.
Критика
Известни програми и библиотеки, ползващи лиценза
Ядрото Линукс и всичките базирани на него свободни операционни системи
WordPress – свободна система за управление на съдържание
|
Лицензи за авторски права
GNU
|
ce – свободна офис-програма (текстообработка, таблици, презентации...)
Firefox – свободен браузър за ползване на интернет
Thunderbird – свободен клиент за електронна поща
Pidgin – свободен клиент за обмен на моментни съобщения
GIMP – свободен софтуер з
|
ристокрацията е елиминирана, българската култура е унищожена, а образованите духовници бягат в други християнски страни.
XV век е белязан от действията на Константин II Асен, Въстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав III Варненчик и Янош Ху
|
за шифроване на съдържание
Вижте също
GNU FDL – Лиценз за свободна документация на ГНУ
GNU LGPL – GNU „лек“ общ публичен лиценз
GNU AGPL – GNU общ публичен лиценз на Аферо
Източници
Външни препратки
Официалната страница на GNU.org за GPL
History
|
8 г.)
1913 г. – Веса Гачева, българска актриса († 1978 г.)
1916 г. – Герасим Младенов, български актьор († 1982 г.)
1917 г. – Христо Малинов, български писател († 2007 г.)
1921 г. – Марио Ланца, американски актьор († 1959 г.)
1921 г. – Курт Марти, шве
|
ите лицензи са важни за здравината на проекта.
„Към истински отворен код“ – статия относно това защо GPL е обвинен за твърде ограничаващ.
John Koenig: Линукс GPL проилизащи в „Черупка“
Патентовите рискове на софтуера с отворен код – обяснява лиценза в G
|
амостоятелно земеделско правителство (21 май 1920 – 9 юни 1923) начело със Стамболийски. На 16 декември 1920 България е приета в Обществото на народите. Недоволните от управлението на БЗНС подкрепят Деветоюнския преврат от 1923 г., извършен от Военния съюз
|
GNU General Public License – оригинален вариант на английски
Общ публичен лиценз на ГНУ (GNU GPL) – превод на български от Цвятко Йовчев
О
|
лов лауреат († 1956)
1878 г. – Вернер фон Бломберг, германски фелдмаршал († 1946 г.)
1883 г. – Рудолф Вайгъл, полски биолог (†1957 г.)
1894 г. – Йозеф Рот, австрийски писател († 1939 г.)
1896 г. – Асен Йорданов, български авиоинженер († 1967 г.)
1906
|
Лицензът за свободна документация на ГНУ () е лиценз за отворено съдържание, създаден от Фондацията за свободен софтуер за проекта ГНУ и първоначално замислен за програмната документация на продуктите, създавани от обществото ГНУ.
Според него копията на о
|
осни (с изключение на годините, кратни на 400, т.е. на всеки четири века се пропускат три високосни години, като например 1700, 1800 и 1900 година), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до про
|
използване и разпространение на знанията. Това е в основата на цялата философия на ГНУ, както и на Уикипедия.
Лицензът е тясно свързан със законите за авторско право в различните държави, според които единствено авторът на дадено интелектуално творение мо
|
йерархия, държавата и българския елит, които са главната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена, поради което обществото остава без организатори и водачи. Силно е намален демографския потенциал – част от българите са изби
|
агат със същия лиценз и условия. За Уикипедия това гарантира, че натрупаните знания ще останат достъпни – никой издател не може да откаже да даде правата за промяна и разпространение, защото според лиценза, в този случай самият той губи изключителните прав
|
(† 1996 г.)
1930 г. – Иван Колев, български футболист († 2005 г.)
1938 г. – Ибрахим Касимов, български аграрен учен и общественик († 2007 г.)
1938 г. – Пламен Дончев, български актьор
1939 г. – Бернар Кушнер, френски общественик
1943 г. – Салваторе Ад
|
тел получи същите права като търговеца/подателя, тоест:
прикрепено копие на лиценза GNU FDL;
съдържанието в обикновен текстов формат, подходящ за използване и промяна (например в печатните копия на Уикипедия издателите трябва задължително да предоставят
|
еконен, финландски политик и президент († 1986 г.)
1905 г. – Карл Дейвид Андерсън, американски физик, Нобелов лауреат през 1936 г. († 1991 г.)
1911 г. – Ернст Майстер, немски писател († 1979 г.)
1918 г. – Хелън Уогнър, американска актриса († 2010 г.)
1
|
лемият проект, използвал този лиценз преди да премине към Криейтив Комънс лиценза CC BY-SA (Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното) през 2009 г.
Източници
Вижте също
неофициалния превод на GNU FDL на български
оригиналния текст на англ
|
† 1940 г.)
1865 г. – Калин Найденов, български генерал († 1925 г.)
1876 г. – Пий XII, римски папа († 1958 г.)
1880 г. – Мицумаса Йонаи, министър-председател на Япония († 1948 г.)
1894 г. – Александър Опарин, руски биолог († 1980 г.)
1900 г. – Курт Вай
|
нение на знанията. (mp3 и ogg)
|
нски певец
1950 г. – Мухарем Сербезовски, сръбски певец
1951 г. – Боян Дуранкев, български икономист и маркетолог
1954 г. – Елиът Голдентал, американски филмов композитор
1955 г. – Донатела Версаче, италианска модна дизайнерка
1962 г. – Джими Уайт, ан
|
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа. Граничи на север с Румъния, на запад – със Сърбия и Северна Македония, на юг – с Гърция, на югоизток – с Турция и на изток – с Черно море. С площ почти 111 000 km² и население около 6 520 000 души (2021)
|
рски патриарх († 1971 г.)
1901 г. – Нго Дин Дием, първи президент на Южен Виетнам († 1963 г.)
1903 г. – Александър Бек, съветски писател († 1972 г.)
1903 г. – Гено Матеев, български футболист († 1966 г.)
1910 г. – Джон Стърджис, американски кинорежисьо
|
дини, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траки
|
1919 г. – В Париж се състои първото заседание на Обществото на народите.
1921 г. – Харалампи Джамджиев патентова в Прага модел самолет под името Бързолет.
1931 г. – В Нова Зеландия е регистрирано най-опустошителното в историята на страната природно бедс
|
та в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска дър
|
Халифа в Дубай, Обединените Арабски Емирства
Родени
1643 г. – Исак Нютон, английски физик († 1727 г.)
1710 г. – Джовани Батиста Перголези, италиански композитор († 1736 г.)
1772 г. – Жан-Етиен Ескирол, френски психиатър († 1840 г.)
1785 г. – Якоб Гр
|
не, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на монархия и се освобождава от петвековното османско владичество с помощта на Руската империя в Руско-турската Освободителна война. Малко след това България з
|
, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете.
Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под силно влияние на католическата църква – Испания, Португалия и Полша го приемат ведн
|
т Българската комунистическа партия. Социалистическият строй съществува до 1990 г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. На 29 март 2004 г. страната се присъединява към НАТО, а на 1 януари 2007 г. – към Европей
|
ва програма за създаване на водородна бомба.
1958 г. – САЩ пускат своя първи изкуствен спътник Експлорър 1.
1968 г. – Науру обявява независимост от Австралия.
1971 г. – Програма Аполо: Аполо 14 потегля към Луната.
1990 г. – Първият McDonald's в Съветск
|
ната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува в ОО
|
Дарий III и завладява Персийската империя.
1218 г. – Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи.
1791 г. – Провежда се първото заседание на Законодателното събрание на Франция.
1814 г. – Започва Виенският ко
|
. България е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.
География
България се намира в югоизточна Европа, и заема източната част на Балканския полуостров, на брега на Черно море. Общо 1808 километра сухопътни граници се делят с Гърция и
|
вакането – характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането – изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на та
|
ните региони, известни в класическата епоха като Мизия, Тракия и Македония. Около 30% от територията са равнини, а платата и хълмовете заемат около 41%. Югозападната част на страната има по-силно изразен планински характер, като ярко се открояват Рила и Пи
|
, унгарски писател (* 1912 г.)
1987 г. – Кристине Буста, австрийска поетеса (* 1915 г.)
1995 г. – Александър Кайдановски, руски актьор (* 1946 г.)
1996 г. – Жорж Дюби, френски историк (* 1919 г.)
1999 г. – Скатман Джон, американски музикант (* 1942 г.)
|
авска равнина, където главната река на България – Дунав, определя границата с Румъния, а на юг са разположени Горнотракийската низина и Софийската котловина. Хълмистият и равнинният пейзаж са по-характерни за югоизточните части по черноморското крайбрежие,
|
двете организации се осъществява сътрудничество, резултат от което е избухването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. . Въстанието завършва с неуспех и е жестоко потушено от османските власти.
През 1903 – 1908 г. на власт е Народ
|
ие върху климата в цялата страна – Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част. През зимата континенталните въздушни маси носят снеговалежи и студени зими, особено в Дунавската равнина, а през лятото сре
|
и и около 1000 сомалийски цивилни бойци са убити в тежка престрелка.
2009 г. – Турция, Казахстан, Киргизстан и Азербайджан основават Тюркския съвет.
Родени
1458 г. – Свети Казимир, християнски светец († 1484 г.)
1819 г. – Евлоги Георгиев, български п
|
нски райони валежните количества достигат 2540 mm на година. Най-ниската измерена температура е -38,3 °C в Трън, а най-високата – 45,2 °C в Садово.
Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях – с изключение на река Дунав, са
|
отни в България са благородният елен (25 910 индивида), сърната (над 106 000), дивата свиня (88 948). Сравнително често срещани са чакалът и лисицата, докато мечката, царският орел, тибетският як и зубърът са значително по-редки.
Над 35% от общата площ на
|
арненско, Бургаско, Атанасовско и Мандренско.
България разполага с голямо разнообразие от полезни изкопаеми и природни ресурси. Маришкият въглищен басейн е богат на лигнитни въглища, най-разпространеният тип в България, а запаси от кафяви въглища съществу
|
ски, полски кардинал († 1981 г.)
1904 г. – Клифърд Саймък, американски писател († 1988 г.)
1907 г. – Ернесту Гайзел, бразилски офицер († 1996 г.)
1910 г. – Лесли Талбът, английски футболист († 1983 г.)
1914 г. – Нада Богданова, югославска партизанка (†
|
аходища на петрол.
Биоразнообразие и околна среда
България попада на границата между евросибирския и средиземноморския регион на палеарктическата екозона, най-обширната от осемте екозони на Земята. По-голямата част от страната попада в биома на Умеренит
|
осъден на смърт, но тъй като има гръцки паспорт е екстрадиран, след което успява да избяга и да се укрие. След избухването на Кримската война (1853) Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за о
|
ни гори (крайните югоизточни райони).
Част от територията на страната е останала незасегната от Ледниковия период, вследствие на което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове от терциера.
Взаимодействието на различни климатични, хидроложк
|
обявява война на Сърбия, на 1 септември 1916 г. – на Румъния, на 26 юни 1917 г. Гърция обявява война на България. Продължителността на войната предизвиква остра финансова, стопанска и продоволствена криза в България. На фронта възниква силно антивоенно дв
|
27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби. Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са ендемити. Розата, пренесена в България от Персия през XVII век, е символ на България. Някои от най-разпространените жив
|
1944 г. – Георги Ликин, български партизанин (* 1889 г.)
1950 г. – Алфред Кожибски, философ семиотик (* 1879 г.)
1964 г. – Петър Романовски, руски шахматист (* 1892 г.)
1971 г. – Иван Снегаров, български историк (* 1883 г.)
1972 г. – Марко Рясков, бъ
|
страната е покрита от гори. На територията на България съществуват три национални парка, 55 резервата, 11 природни парка, 565 защитени местности и 35 поддържани резервата. Към тях се прибавят и 114 орнитологично важни места, в които се срещат редки видове
|
ква – Ден в памет на св. Франциск
ООН – Международен ден на хората с увреждания
Гана – Национален ден на фермерите
Русия – Ден на неизвестният войн
C03
|
намаляване с 30% на емисиите на въглероден диоксид, постигайки целите на протокола. Околната среда обаче продължава да е силно замърсена. Въздухът е един от най-силно замърсените в Европа от автомобилни газове и работата на въглищни електроцентрали, а поч
|
основна роля в успешната Балканска война на Балканския съюз срещу Османската империя. Непосредствено след това страната влиза в конфликт със съседите си и в последвалите Междусъюзническа (1913) и Първа световна война (1915) губи значителни територии.
Пора
|
по днешните български земи са откритите в пещерата Козарника неандерталски останки на около 150 000 години. Праисторически култури в българските земи включват неолитната „Хаманджия“ и Винчанската култура (6-о до 3-то хилядолетие пр.н.е.), енеолитната култ
|
създава партизанско движение. През юли 1942 г. Българската работническа партия създава Отечествения фронт, а през август 1943 г. е сформиран Национален комитет на Отечествения фронт. През 1943 г. е предотвратено депортирането на хиляди български евреи в г
|
а златообработката. Карановската култура дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров и е пример за ранно земеделско общество.
Епохата на Одриското царство
Траките са първата значима цивилизация, появила
|
аз за демобилизация на въоръжените сили на България, която е окупирана от войските на Съглашението.
След Първата и през Втора световна война (1918 – 1945)
През първите години след войната страната изпада в политическа криза. На 6 октомври 1919 г. се сфо
|
ака и на индоевропейски народи. Макар и политически фрагментирани, техните постижения в изкуствата и стопанството са съизмерими с тези на древните гърци. Траките живеели разделени на различни племена до 480 г. пр.н.е., когато цар Терес обединява повечето о
|
за настаняване на бежанците от Беломорска Тракия.
1925 г. – Бенито Мусолини обявява, че ще упражнява диктаторска власт в Италия.
1956 г. – Пожар опустошава върха на Айфеловата кула.
1958 г. – Създадена е Западноиндийската федерация.
1959 г. – Аляска с
|
и територии и на север от Стара планина, чак до устието на Дунав. Една част от тракийските племена е покорена за кратко от Александър Велики, после от Персия. Към III век пр.н.е. Римската империя започва да налага своето управление на Балканския полуостров
|
аплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство.
1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Ива
|
нето на Велика България са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите, Аспарух, третият син на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският им
|
ка в света, 301 г., национален празник)
Република Китай (Тайван) – Ден на армията, Ден на победата над Япония
903
|
ухова България е призната от Византия.
Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта Загоре – става по време на управлението на наследника на Аспарух – Тервел, през 705 г. Византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоо
|
фира близо до Форе д'Ерменонвил, Франция – загиват 346 души.
1980 г. – Робърт Мугабе съставя първото правителство на Зимбабве (дотогава Родезия), след получената независимост от Великобритания.
1992 г. – Босна и Херцеговина обявява независимост от Югосла
|
стантинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20 000 араби.
След укрепването на българската държава, в началото на VIII век страната изпада в продължителна политическа
|
ърква – Свети Трифон (Трифоновден)
Православна църква – Свети Фелицитата и Перпетуя (стар стил)
Алжир – Ден на евакуацията
България – Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим
САЩ – Национален ден на свободата
201
|
зпадналия в криза Аварски хаганат. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството, е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата на славянския
|
Пол Тътъл-младши, дизайнер и конструктор на мотоциклети
1978 г. – Аюми Хамасаки, японска певица
Починали
534 г. – Аталарих, крал на остготите в Италия (* 516 г.)
1264 г. – Урбан IV, римски папа (* ок. 1200)
1804 г. – Никола Жозеф Кюно, френски изобр
|
ати) при управлението на Омуртаг с управители (комити), назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византи
|
исимостта (от Франция и Египет, 1956 г., национален празник)
Тайван – Създаване на Република Китай (1912 г.)
Танзания – Ден на засаждането
Хаити – Ден на независимостта (от Франция, 1804 г., национален празник)
Чехия – Ден на република Чехия (1993 г.)
|
йто създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия
|
дадена Федерална република Германия.
1961 г. – Студената война: В свое изказване кубинският лидер Фидел Кастро обявява, че е последовател на идеите на Карл Маркс и Ленин и че Куба ще приеме като форма на управление комунизма.
1971 г. – Сформирана е федер
|
зпространението на богомилството. През 971 г. Киевска Рус завзема Източна България и столицата Преслав, а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и
|
. – Тодор Луканов, български политик († 1946 г.)
1884 г. – Александра Датска, кралица на Великобритания († 1925 г.)
1884 г. – Михаил Кремен, български белетрист и мемоарист († 1964 г.)
1886 г. – Рекс Стаут, американски писател († 1975 г.)
1888 г. – Ива
|
18 – 1185 г.)
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040 – 1041 г.) и на Петър III и Георги Войтех (1072 г.). След загубата в битката при Манцикерт във Византия назряват благоприятни вътрешнополит
|
изик, Нобелов лауреат
1938 – Ради Неделчев, български художник
1939 – Людмил Даковски, български учен
1939 – Петко Еврев, български архитект († 2020 г.)
1940 – Вангари Маатаи, кенийска активистка, Нобелов лауреат († 2011 г.)
1941 – Рашко Сугарев, бълг
|
а вдигнат въстание. За негово средоточие избират Търново. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията
|
ания тази дата се приема за ден на основаването на нацията.
1033 г. – Бургундия се присъединява към Свещената Римска империя.
1536 г. – Испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес.
1568 г. – Открити са Соломоновите острови.
1701 г. –
|
асен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловешката крепост, за да си върне владението на Мизия. Сле
|
(* 1917 г.)
2007 г. – Джан Карло Меноти, американски композитор (* 1911 г.)
2012 г. – Вислава Шимборска, полска поетеса, есеистка и преводачка, Нобелов лауреат през 1996 г. (* 1923 г.)
2014 г. – Максимилиан Шел, австро-швейцарски артист, режисьор и прод
|
държава.
Втора българска държава (1185 – 1396 г.)
Втората българска държава (1185 – 1396), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018 – 1186), е със столица Търновград. През XII век се укрепва държавата с военните
|
еден е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския календар (14 април според григорианския календар).
Описание
Григорианският кален
|
кто и възобновяване на Българската патриаршия.
Годините между 1241-80 г. са белязани от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. Цар Теодор Светослав (1300 – 1322 г.) успява да отстрани татарската з
|
връх Вола във Врачанската планина, след сражение с части на османската армия е прострелян смъртоносно Христо Ботев, като почитта се отдава традиционно на 2 юни.
1879 г. – България е приета за член на Всемирния пощенски съюз.
1880 г. – Приет е първият дър
|
н Александър: Търновското царство с владетел Йоан Шишман и Видинско царство с владетел Йоан Срацимир. През 1393 г. османските турци превземат столицата на Търновското царство. То съществува до 1395 г., когато е превзет Никопол и е убит цар Йоан Шишман. Пре
|
н знак Звездата на Давид.
1943 г. – Втората световна война: В Техеран (Иран) е закрита конференцията на държавните лидери от Антихитлеристката коалиция Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.
1944 г. – България във Втората световна война: С дисл
|
на, където е разбит от султан Мурад II.
Османско владичество (1396 – 1878 г.)
По време на османското владичество, понякога наричано от народа „турско робство“, българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация, а
|
ради несъобразени клинични пътеки, злоупотреби и намаляващото работоспособно население обаче болниците са хронично недофинансирани от касата. Така на практика близо 50% от стойността на здравните услуги се доплаща от пациентите. Увеличаването на броя на бе
|
няди – това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 г. е заловен и първият хайдутин – Радич, действал в Софийско. Между XVI и XVII век избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – Първо търновско въстание
|
ломорието, днешна Албания, старата Гърция с адриатическия бряг и централен Пелопонес и дори някои от егейските острови. Славяни са заселени и в предна Мала Азия.
Стара Велика България (7 век)
Стара Велика България (, на византийски гръцки: Παλαιά Μεγάλη
|
ското Възраждане, чието начало е дадено от Паисий Хилендарски с написването на История славянобългарска през 1762 г. Започват да се водят борби за независимост на три нива – просветно, религиозно и политическо.
Макар и първите училища в България – килийни
|
мален повече от три пъти до около 800.
1940 г. – Литва е включена официално в територията на СССР.
1940 г. – Втората световна война: Италианската армия навлиза в Британска Сомалия.
1948 г. – Публикуван е указ за закриване на чуждите училища в Народна ре
|
издава и т.нар. Рибен буквар, който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план на 3 април 1860 г. (Великден) Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на 27 февруари/11 март 18
|
Харалампиев, български фолклорист (* 1926 г.)
1998 г. – Алфред Шнитке, руски композитор (* 1934 г.)
2002 г. – Кармен Силвера, канадска актриса († 1922 г.)
2006 г. – Елизабет Шварцкопф, германска оперна певица (* 1915 г.)
2008 г. – Александър Солженици
|
на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между 1860 и
|
църквата в с.Арбанаси, Великотърновско, от края на XVI век, в която е изобразено едно спокойно женско хоро. Танцуващите, наловени „за пояс“, не са облечени в народна носия, а в някаква особена, може би болярска носия. В движенията и позите на жените има мн
|
и Априлското (1876 г.) въстания, последното организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. На 12 април 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война, като бойните действия продължават до 19
|
честването му. Годишнина от инцидента в Розуел, САЩ (юни – юли 1947), където е намерено катастрофирало НЛО
Международен ден на спортния журналист – Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Международната асоциация на спортната преса
Азербайджан – Ден на
|
гарско население и широка автономия в рамките на Османската империя – Княжество България и Източна Румелия, които се обединяват през 1885 година. Новата българска държава получава либералнодемократично устройство с широки избирателни права и многопартийна
|
и Хендрикс, американски рок музикант и китарист (* 1942 г.)
1990 г. – Александър Обретенов, български изкуствовед (* 1903 г.)
2006 г. – Нилтон Мендеш, бразилски футболист (* 1976 г.)
2013 г. – Марсел Райх-Раницки, немски литературен критик (* 1920 г.)
|
гарско население извън границите на България, превръщайки иредентизма и особено Македонския въпрос в основна тема за българската политика от този период. На 22 септември 1908 година България обявява пълната си независимост, а през 1912 – 1913 година играе
|
ьор
1971 г. – Джулиан Асанж, австралийски програмист и журналист, основател на Wikileaks
1977 г. – Деян Божков, български шахматист
1978 г. – Петя Янчулова, българска волейболистка
1981 г. – Ангел Игов, български писател и журналист
1986 г. – Оскар Ус
|
женията на България във войните довеждат до дълбоки промени в партийната система и в първите следвоенни години доминиращо положение заема Българския земеделски народен съюз, който през 1923 година е свален от власт с военен преврат. Няколко години по-късно
|
роизповедания, който дава възможност на държавните органи да се месят пряко в работата на религиозните общности.
Васил Коларов наследява Георги Димитров в поста му на председател на Министерския съвет от 1949 до 1950. През 1950 г. за председател на Минист
|
лото на Втората световна война и с Крайовската спогодба си връща по мирен път Южна Добруджа, но през 1941 година се включва във Втората световна война на страната на Оста и окупира големи части от Югославия и Гърция. При навлизането в страната на съветски
|
г. – Жул Леви, български композитор и диригент (* 1930 г.)
2006 г. – Зако Хеския, български режисьор (* 1922 г.)
2009 г. – Дейвид Карадайн, американски актьор и ушу звезда (* 1936 г.)
2009 г. – Шек Кин, китайски актьор († 1913 г.)
2010 г. – Жуау Агиар,
|
след 1947 година в България се установява тоталитарен режим по съветски образец. Наложен е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство, въведен е масов политически терор и десетки хиляди
|
овата азбука (* 1791 г.)
1885 г. – Джеймс Едуард Александър, английски колонизатор, (* 1803 г.)
1905 г. – Цено Куртев, български военен и революционер (* 1877 г.)
1914 г. – Урс Видмер, швейцарски писател (* 1938 г.)
1914 г. – Паул фон Хайзе, германски
|
вриране и демонстриране на пълно подчинение на поредица съветски диктатори става най-дълго управлявалият политик сред съветските сателити. Периодът на политическа и социална стабилност при Живков е съпътстван от периодични и нарастващи стопански затруднени
|
.
Вижте също
Комуникация в България
Външна политика на България
Официални празници в България
Списък на страните в ЕС по население
Списък на градовете в България по население
Списък на реките в България
Правителства на България
Бележки
Библиогр
|
стическа партия е принудена да се откаже от монопола си върху властта и да предприеме стъпки за премахване на тоталитарната система. Въпреки това през следващите години тя запазва значително влияние, като този преходен период се характеризира с политическа
|
компютърни програми следните права (още наричани „свободи“):
Свободата да ползват програмата за каквато и да е цел;
Свободата да изучават как работи програмата и да я променят (достъпът до изходния код е необходима предпоставка за това);
Свободата да
|
кризисните нива от средата на 80-те години, а през следващите години растежът се ускорява, стимулиран от чуждестранните инвестиции. През 2004 година страната става член на НАТО, а на 1 януари 2007 година се присъединява към Европейския съюз.
Държавно устр
|
януари 1878. На 3 март 1878 г. със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
Трета българска държава (след 1878 г.)
Последвалият Руско-турската война Берлински договор от 1878 година създава две държавни образувания с предимно бъл
|
епубликата.
Българският парламент
Народното събрание е еднокамерен парламент и се състои от 240 народни представители, избирани за срок от 4 години. Пълномощията, работата и задачите на парламента са описани в глава Трета в Конституцията (чл. 62 – 91). С
|
риод.
Етимология
Името на месеца идва от латински Iānuārius, месецът на Янус, римският бог на вратите и проходите, на Слънцето и светлината, както и на всяко начало и край.
Старото българско име на януари е Голям Сечко, тъй като големият студ пресича вс
|
ратифицирането на международни договори и споразумения. От 2006 г. Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.
Министерски съвет
Министерският съвет е основен орган на изпълнителната власт в Република Бъл
|
с.
1989 г. – Дванадесет страни от Европейската общност постигат съгласие за забрана на всякакви фреонови продукти до края на века.
1995 г. – Изследователи във Фермилаб обявяват откриването на топ кварк.
1998 г. – Данните, изпратени от космическата сонда
|
ръководството на държавната администрация чрез създадените от него министерства, агенции и комисии.
Президентът на Републиката
Президентът се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на В
|
еместен на 1 юни поради причини от климатичен характер)
Тунис – Ден на конституцията и победата (1959 г.)
601
|
вицепрезидент, избиран заедно с него на преки избори.
Административно деление
От 1999 г. насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил,
|
те, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцве
|
тделна област. Преди това, до 1987 г. страната е била разделена на 28 окръга, а от 1987 г. до 1999 г. – на 9 области. Областите са разделени на общини, а общините – на кметства. Всичките 28 области имат общо 265 общини от 25.7.2014 г.
Въоръжени сили
Въо
|
на север от Дунав.
През 1598 г. е вдигнато Първото търновско въстание. Международната обстановка е благоприятна – в ход е война между Австрия и Османската империя, а и влашкият войвода Михай Витязул подпомага австрийците. Начело на въстанието застават Тод
|
тбраната на страната. Въоръжените сили на Република България включват: Българската армия и други структури на пряко подчинение на министъра на отбраната: служба „Военна полиция“, служба „Военна информация“, Военните академии и Висшите военни училища, Военн
|
та академия на науките (БАН). За научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП – едва 0,4% за 2008 г.
Кино
За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 г. (когато се национализи
|
антство на Министерството на отбраната (МО), военнослужещите от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. В състава на ВС във военно време могат да се включват и структури от другите сили от системата за национална сигурност на Република Б
|
и сценарист и режисьор († 2010 г.)
1921 г. – Маргарита Дупаринова, българска актриса († 2005 г.)
1922 г. – Стоян Стоянов, български психиатър († 1999 г.)
1926 г. – Робърт Фогел, американски икономист, Нобелов лауреат през 1993 г. († 2013 г.)
1929 г. –
|
ива изтеглен през декември 2008 г. Българската армия разполага с около 600 бр. танка, от които 160 бр. са в експлоатация; близо 1000 бр. бронирани машини (около 350 бр. в експлоатация); 192 единици тежка артилерия; над 300 бр. единици минометна артилерия;
|
нски монарх, посетил Австралия.
1957 г. – Френският химик от виетнамски произход Нгуен Бу Хои обявява за откриването на причинител на рак в тютюневия дим.
1958 г. – Белгия, Нидерландия и Люксембург създават митническия съюз Бенелюкс.
1959 г. – В самолет
|
аф Игнатиево“. Двамата пилоти катапултират след подадена команда и са в добро здравословно състояние); 18 бр. Су-25Т 23 – всички са в състояние за ефективен бой, както и прихващачи МиГ-21 БиС, бойни вертолети, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни
|
.)
1804 г. – Жорж Санд, френска писателка († 1876 г.)
1847 г. – Хайнрих Гелцер, немски историк († 1906 г.)
1872 г. – Луи Блерио, френски авиоконструктор и пилот – пионер († 1936 г.)
1879 г. – Леон Жуо, френски профсъюзен деятел, Нобелов лауреат († 1954
|
ре развита отбранителна промишленост и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети.
Население
Населението на България е 6 951 482 д
|
енерал († 1945 г.)
1887 г. – Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. – Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. – Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. – Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР (†
|
), Русе (141 231) и Стара Загора (134 726). Българите са държавообразуващият етнос и съставляват 84,8% от населението. Две от малцинствата, турците (8,8%) и циганите (4,9%), са относително по-многобройни; останалите 1,5% включват други малцинства – руснаци
|
трязания) отстъпва областта на българите заради оказаното му от българския владетел съдействие за повторното му възкачване на трона в Константинопол. Тервел получава и титлата кесар (цезар). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Кон
|
ства до върховата си точка по времето на социализма, когато на преброяването през 1985 г. населението на третата българска държава възлиза на 8 948 649 души. След 1989 г. населението започва да намалява значително: до преброяването през 2001 г. то спада до
|
Владислав Листев, телевизионен водещ (* 1956 г.)
1995 г. – Георгес Кьолер, германски биолог, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1946 г.)
1997 г. – Ханс Роберт Яус, германски историк (* 1921 г.)
2006 г. – Александър Фол, български историк (* 1933 г.)
2012
|
сова криза от 2008 г. страната са напуснали 300 000 души на възраст под 30 години. Съчетанието от емиграция и вътрешни политически, социални и икономически кризи довеждат България до състояние на остър демографски срив. Почти една пета от населението е на
|
за за завладяване на балкански територии.
1498 г. – По време на колонизаторското си плаване Вашко да Гама пристига в днешен Мозамбик.
1699 г. – Френският изследовател Пиер Ле Мойн д’Ибервил открива устието на река Мисисипи (САЩ).
1796 г. – 26-годишният
|
рой от 1945 година насам. България е на едно от последните места в света по раждаемост, а по смъртност се нарежда трета в света, което предопределя бързо намаляване на населението.
Сърдечно-съдовите и раковите заболявания са причина за смърт в 80% от случ
|
тво на здравните услуги.
Образователната система е под надзора на Министерството на образованието и науката. Степените на образование в България са четири – начално (1-ви до 4-ти клас), основно (5-и до 8-и клас), средно (9-и до 12-и клас) и висше. На тери
|
създава Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която работи с 88 частни и 312 държавни и общински здравни заведения. Здравните услуги в тях се финансират от НЗОК с постъпления от осигуровки, които служители и работодатели в частния сектор плащат. За
|
ки футболист
1985 г. – Каломира, гръцка певица
Починали
1606 г. – Гай Фокс, английски войник (* 1570 г.)
1908 г. – Иван Белинов, български политик (* 1859 г.)
1904 г. – Киро Тулешков, български просветител (* 1846 г.)
1923 г. – Карл де Бур, германс
|
дните жители, неспособни да доплащат, честите промени в осигурителния пакет и емиграцията на медицински персонал допълнително влошават достъпа до здравеопазване. От 33 европейски държави (вкл. 27-те в ЕС), България се нарежда на предпоследно място по качес
|
йното общество на илюминатите от философа Адам Вайсхаупт.
1786 г. – Състои се премиерата на операта Сватбата на Фигаро от Волфганг Амадеус Моцарт във Виена.
1851 г. – Провежда се първото световно изложение, което е открито от кралица Виктория.
1869 г. –
|
торията на страната съществуват 4711 образователни институции, в това число 1203 основни училища, 117 гимназии и 50 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ). От тях най-високо класираното ВУЗ е Софийски университет. Качеството на българското образование о
|
та.
1961 г. – Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
1966 г. – Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.
1966 г. – Осно
|
ърде рано или въобще не са обхванати от нея. Средната грамотност е 98,4%, но нивата на функционална неграмотност са високи (41,5%).
България няма официална религия според конституцията си, вместо това като „традиционна религия“ за страната е посочено прав
|
сайт на българския президент
Официален сайт на Народното събрание
Още
България в Open Directory
|
End of preview. Expand
in Data Studio
README.md exists but content is empty.
- Downloads last month
- 1