_id stringlengths 18 21 | text dict | title stringclasses 1
value |
|---|---|---|
20231101.bg_66850_3 | {
"text": "Клиторът е еротично най-чувствителната част от тялото при почти всички жени, но може да не е много чувствителен към нежна стимулация, особено в ранните стадии на стимулиране. Шир Хайт отбелязва, че повечето жени лесно постигат оргазъм от стимулирането на клитора при кунилингус. Някои учебници по секс препо... | |
20231101.bg_66850_4 | {
"text": "Кунилингусът може да бъде придружен от въвеждането на пръсти или еротични играчки във влагалището, което едновременно стимулира G-точката или ануса."
} | |
20231101.bg_66850_5 | {
"text": "Обратно на общественото вярване, болестите, предавани по сексуален път, могат да се предадат чрез орален секс. Когато се пристъпва към кунилингус, трябва да се има предвид, че има опасност от заразяване с болести като сифилис, хепатит В, хламидиоза, човешки папиломен вирус (HPV), гонорея, херпес, генитални... | |
20231101.bg_66850_6 | {
"text": "Най-безопасният начин за пристъпване към кунилингус е употребата на т. нар. дентална преграда (латексна салфетка). Това е парче латекс, използвано за покритие на вагината, така че нейните течности да не попаднат в устата. Някои партньори на жената се опитват да си направят собствени такива прегради чрез ср... | |
20231101.bg_66850_7 | {
"text": "По-рано се е считало, че с кунилингус се занимават само хора, но той е открит и при животни, например при летящите лисици. Кунилингусът при летящите лисици влиза в типичната им сексуална активност и с него започва и завършва чифтосването. Той е важен, тъй като възбужда женската, и колкото са по-дълги предв... | |
20231101.bg_66850_8 | {
"text": "Китайската императрица У Цзетян от династията Тан въвела в придворния етикет обичай за това да се възвиси жената и да се унижи мъжа. Тъй като фелациото е било символ на мъжкото превъзходство, тя въвела за придворните задължението „облизване на тичинките на лотоса“ (половите устни), което е било възнесено д... | |
20231101.bg_65546_17 | {
"text": "Станислав Тодоров Константинов (? – 1912), български военен деец, майор, загинал през Балканската война"
} | |
20231101.bg_65546_18 | {
"text": "Стефан Тошев (1882 – 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци"
} | |
20231101.bg_65546_19 | {
"text": "Георги Апостолов, 24-годишен, кръчмар (дърводелец), IV отделение, четата на Никола Андреев, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен"
} | |
20231101.bg_65546_20 | {
"text": "Никодим Тивериополски (1864 – 1932), български духовник, управляващ Одринска епархия на Българската екзархия от 1910 до 1932 година"
} | |
20231101.bg_65546_21 | {
"text": "Одрин е голям образователен център в европейската част на Република Турция с Тракийския университет, създаден през 80-те години на ХХ век, достигащ до 40 хиляди студенти, известен със своя медицински факултет, болница и симфоничен оркестър."
} | |
20231101.bg_65546_22 | {
"text": "Градът е богат на исторически и културни паметници от различни епохи. Сред тях е джамията Селимие, построена през 1575 г. по проект на най-големия строител на Османската империя – Синан, който строи и джамията в София. Нейните 70-метрови минарета са изящни, неразделна част от архитектурния силует на сграда... | |
20231101.bg_65546_23 | {
"text": "Архитектурна забележителност от международно значение са и няколкото изящни стари моста на реките Марица, Тунджа и Арда, които функционират. Интерес представлява и затворническата кула от Средновековието, разположена в северната периферия на града – „Одринската кула“, както и старата гара Караагач (1890 г.... | |
20231101.bg_65546_24 | {
"text": "От османския период на разцвет градът е бил нещо като втора (европейска) столица на империята в която султаните резидирали в известния нов дворец, след пренасянето на столицата от Бурса."
} | |
20231101.bg_65546_25 | {
"text": "Българската църква „Свети Великомъченик Георги“ се намира в североизточната част на град Одрин, в квартал „Къйък“, махала „Барутлук“. Някога това е била една от българските махали в Одрин. Основите ѝ са положени на 23 април 1880 г. и е завършена същата година. Построена е със съдействието на тогавашния обл... | |
20231101.bg_58720_4 | {
"text": "Българските траколози категорично отказват да наричат обекта Перперикон, защото това е наименование, дадено при разкопки от XX-XXI век, без никаква опора в предходните години, столетия и хилядолетия. Всъщност Перперек е автентичното древнотракийското название на обекта и според проф. Александър Фол е единс... | |
20231101.bg_58720_5 | {
"text": "Перперек също така е мъжко тракийско име, което се среща у Омир. Проф. Фол напомня в лекцията си, че името на цяла Тракия е Перке, едно от имената, което означава „скалата“, което е запазено в наименования като Перперек, Персенк, Перин (на диалект, днес Пирин), както и Перистер – планината при гр.Битоля (в... | |
20231101.bg_58720_6 | {
"text": "Според съображенията на Николай Овчаров наименованието на мястото е свързано със златните монети перпера, известни и като златица в средновековна България. Според други автори, името на златната монета перпера е свързано с паричния дънък перпера."
} | |
20231101.bg_58720_7 | {
"text": "Перперек (Перперакъ), е обект на изследване от българската историческа наука от 1931 година, когато бъдещият проф. Петър Мутафчиев го включва в студията си „Към църковно историческата география на Пловдивско“. Перперек (Перперакъ) е известен на българската археологическа наука от 1932 година, когато бъдещи... | |
20231101.bg_58720_8 | {
"text": "В деветтомната История на България – том 3: Втора българска държава авторите на текстовете (Ст.н.с. Борислав Примов, Д-р и.н. Страшимир Лишев, Проф. Петър Петров, Ст.н.с. Соня Георгиева, Доц. Васил Гюзелев, Ст.н.с. Любомир Йончев, Лилия Радкова) и на картите (Ст.н.с. Петър Коледаров), както и 14-членния ре... | |
20231101.bg_58720_9 | {
"text": "Скалистият връх, на който е съграден Перперек, е бил наричан от част от местното население „джин тепеси“ (тур.) – „Върхът на духовете“. Билото е изградено от зеолитизиран риодацитов пирокластичен поток на Белипласткия комплекс. Характерно за тези скали е, че са по-меки и податливи на климатични условия (из... | |
20231101.bg_58720_10 | {
"text": "Първото археологическо проучване на Перперек е проведено в края на 1960-те и началото на 1970-те години от екип на Българската академия на науките с научен ръководител проф. д-р Стамен Михайлов."
} | |
20231101.bg_58720_11 | {
"text": "Скалното светилище Перперек представлява планински масив, в който всяка педя от скалната повърхност е била обработена от човешка ръка. На самия връх са разположени: басейн със значителни размери за местоположението, а именно – 12 m x 8 m x 6 m, скални тронове, просторни, изсечени в скалата помещения и пейк... | |
20231101.bg_58720_12 | {
"text": "През късната бронзова и ранната желязна епоха на хълма е изградено светилище. Един от археолозите, работил по този обект, Николай Овчаров, настоява, че това е светилището, посветено на бог Дионис на тракийското племе сатри (чийто жречески род били бесите), което е споменавано многократно в древногръцките п... | |
20231101.bg_98992_7 | {
"text": "От 2001 до 2019 г. през ноември или декември се отбелязва годишнината от създаването на ТВ „Планета“ със сборен концерт в София и Пловдив. Рождените дни на медията включват изпълнения на песните за изминалата година, както и някои по-стари хитове. Освен основните концерти на телевизия „Планета“, Пайнер про... | |
20231101.bg_98992_8 | {
"text": "На 8 ноември и 6 декември 2000 г. Пайнер организира два концерта в НДК – С хитовете на есен 2000 и Коледен концерт."
} | |
20231101.bg_98992_9 | {
"text": "На 10 юни 2002 г. Пайнер организира благотворителен концерт в НДК в полза на семейства на полицаи, загинали при изпълнение на служебния им дълг."
} | |
20231101.bg_98992_10 | {
"text": "На 7 септември 2006 г. на стадион Локомотив в София се организира концертът „Планета Мура Мега“, като това е първият концерт на Пайнер организиран на открит стадион."
} | |
20231101.bg_98992_11 | {
"text": "На 13 май 2007 г. на пл. „Александър I Батенберг“ в София се проведе първият фолклорен концерт на открито по случай старта на Планета Фолк."
} | |
20231101.bg_98992_12 | {
"text": "На 25 май 2007 г. в НДК се организира концерта „Добра среща приятели“ (от името по едноименната песен на Ивана), където е връчена наградата от 100 000 лв. в състезанието за обект, най-добре представил соковете „Дерби“."
} | |
20231101.bg_98992_13 | {
"text": "На 9 юни 2010 г. се отпразнуват 20 години от създаването на фирмата в София пред храм-паметник „Св. Александър Невски“ и старта на телевизия „Планета HD“."
} | |
20231101.bg_98992_14 | {
"text": "На 25 юни 2012 г. се отпразнуват 2 години от старта на „Планета HD“ пред пл. „Княз Александър I Батенберг“."
} | |
20231101.bg_98992_15 | {
"text": "На 11 юни 2015 г. с фолклорен концерт в Летния театър в Стара Загора са отбелязани 25 години Пайнер."
} | |
20231101.bg_67147_29 | {
"text": "Заедно с откриването на все нови и нови участъци от крайбрежието на континента през XIX и XX век се създава и система от географско разделение на Антарктида на „Земи“, крайбрежието ѝ на „Брегове“, а миещите тези брегове води на Южния океан – на морета. По правило тези три вида обекти са се наименували по и... | |
20231101.bg_67147_30 | {
"text": "Названията на „Земите“ и „Бреговете“ се поделят на четири основни групи: Преди всичко това са имена в чест на първооткриватели или полярни изследователи (Земя Уилкс, Бряг Моусън и др.). Втората група – наименования в чест на ръководители на компании, магнати и меценати финансирали техните експедиции (Земя ... | |
20231101.bg_67147_31 | {
"text": "Голяма част от тези названия са присвоени при тяхното откриване, като последните такива са през първите десетилетия на 20 век. Има и такива, които получават своите наименования много по-късно в памет на своите първи откриватели или изследователи. По имената на тези обекти често може без грешка да се устано... | |
20231101.bg_67147_32 | {
"text": "Тук е поместен пълният йерархически списък на всички „Земи“ и „Брегове“ на Антарктида с указания, къде, кога, от кого и в чест на кого са назовани съответните области. Таблицата е разделена на две основни части: Западна Антарктида и Източна Антарктида. Земите в Западна Антарктида са подредени от изток на з... | |
20231101.bg_67147_33 | {
"text": "Вярата в съществуването на Terra Australis – голям континент в далечния юг на земното кълбо, съществуващ като „противовес“ на северните европейски и азиатски земи, е съществувала още от времето на Птолемей (I век), който внушавал идеята за симетрия на цялата позната суша. Изображенията на огромна южна земя... | |
20231101.bg_67147_34 | {
"text": "Европейските картографи продължили да изобразяват тази хипотетична земя, докато корабите на капитан Джеймс Кук HMS Resolution и Adventure прекосили Антарктическия паралел (наричан още Антарктическия кръг) на 17 януари 1773 г., декември 1773 г. и отново през януари 1774 г. Кук де факто се доближил на около ... | |
20231101.bg_67147_35 | {
"text": "Първото потвърдено наблюдение на Антарктида е през 1820 г. от екипажите на три различни експедиции. Според различни организации (Националната научна фондация, НАСА, Калифорнийския университет Сан Диего и др.) това са експедициите на: Фадей (Фабиан Готлиб Тадеуш фон) Белингсхаузен (капитан на Руската имперс... | |
20231101.bg_67147_36 | {
"text": "През декември 1839 г. като част от изследователска експедиция на САЩ, проведена в периода 1838 – 42 г. от Щатската флота (експедицията понякога е наричана „Екс-Екс“ от английското „Exploring Expedition“, или „Експедицията на Уилкс“), потеглила експедиция от Сидни, Австралия към Антарктическия океан, както ... | |
20231101.bg_67147_37 | {
"text": "Изследователят Джеймс Кларк Рос преминал през мястото, което сега е известно като море Рос, и открил остров Рос (и двете са именувани на него) през 1841 г. Той плавал покрай огромна стена от лед, която по-късно била кръстена Росовски леден шелф (също на негово име). Вулканите Еребус и Терор са кръстени на ... | |
20231101.bg_28774_3 | {
"text": "Зевс бил син на Кронос и Рея. Като малък, за да го предпази да не бъде изяден от баща си, както се е било случило с петимата му братя и сестри, майка му го дала на планински нимфи да го отглеждат на остров Крит. Зевс бил отгледан от нимфата Амалтея, представяна често като коза, а понякога – като нимфа, пас... | |
20231101.bg_28774_4 | {
"text": "Накрая Зевс освободил Хекатонхейрите и Циклопите от тяхната тъмница в Тартар, убивайки пазителката му – Кампе. След като му се заклели във вярност и в знак на своята признателност, циклопите му дали гръмотевици и светкавици, които преди това били скрити от Гея. Тогава Зевс, заедно със своите братя и сестри... | |
20231101.bg_28774_5 | {
"text": "След битката с титаните Зевс споделил света с по-големите си братя Посейдон и Хадес чрез теглене на жребий. Зевс спечелил владение над небето, Хадес над подземното царство, а Посейдон над морето."
} | |
20231101.bg_28774_6 | {
"text": "Зевс, по съвет на Никта, напоил Кронос с мед и когато той заспал, го скопили. Според още една версия от семето на скопения Кронос се родила Афродита (обикновено в този мит фигурира Уран)."
} | |
20231101.bg_28774_7 | {
"text": "Като свалил от власт баща си, Зевс освободил от червата му погълнатите по-рано негови братя и сестри, заставяйки го да повърне и възцарил мир, правейки от своите братя и сестри олимпийски богове."
} | |
20231101.bg_28774_8 | {
"text": "Karim W. Arafat: Classical Zeus. A study in art and literature. Clarendon, Oxford 1990, ISBN 0-19-814912-3"
} | |
20231101.bg_28774_9 | {
"text": "Annika Backe-Dahmen: Die Stiere des Zeus. Stier und Mythos im antiken Griechenland. KulturKommunikation, Uplengen/Remels 2006."
} | |
20231101.bg_28774_10 | {
"text": "Lotte Motz: The Sky God of the Indo-Europeans. In: Indogermanische Forschungen, Bd. 103, 1998. S. 28ff."
} | |
20231101.bg_28774_11 | {
"text": "Burkert, Walter, (1977) 1985. Greek Religion, especially section III.ii.1 (Harvard University Press)"
} | |
20231101.bg_56261_35 | {
"text": "МУТАФЧИЕВ, П. „Поп Богомил и Св. Иван Рилски. Духът на отрицанието в нашата история“, Философски преглед, год. 6, 2, 1934, с 97 – 112."
} | |
20231101.bg_56261_36 | {
"text": "НИКОЛОВА, ВИДКА. Богомилството – предобрази и идеи. Българското новозаветно мислене. София: М8М, 2004. Книгата е ненаучна."
} | |
20231101.bg_56261_37 | {
"text": "ПРИМОВ, БОРИСЛАВ. БУГРИТЕ – книга за поп Богомил и неговите последователи (383 стр.). София: Издателство на ОФ, 1971."
} | |
20231101.bg_56261_38 | {
"text": "Българското народностно име в Западна Европа във връзка с богомилите. – Известия на Института за история, 6 (1956): 3 y ss."
} | |
20231101.bg_56261_39 | {
"text": "Нови сведения за българското влияние в Унгария през ХІ век. – В: Християнската култура в средновековна България. Материали от национална научна конференция, Шумен 2 – 4 май 2007 година по случай 1100 години от смъртта на св. княз Борис-Михаил (ок. 835 – 907 г.). Отг. ред. П. Георгиев. Велико Търново, 2008,... | |
20231101.bg_56261_40 | {
"text": "СТОЯНОВ, Юри. Другият Бог. Дуалистичните религии от Античността до катарската ерес. София: Кралица Маб, 2006."
} | |
20231101.bg_56261_41 | {
"text": "ТАБАКОВА, БОЕВ, ДИМКОВ, КОНСТАНТИНОВ, Богомилство. Славянство. Възраждане. По Беинса Дуно – Петър Дънов, Варна: 1995."
} | |
20231101.bg_56261_42 | {
"text": "ВАСИЛЬЕВ, А. А. История византийской империи (от начала Крестовых походов до падения Константинополя). – СПб. 592 с. Алетейя „Византийская библиотека“, раздел „Исследования“, 1998."
} | |
20231101.bg_56261_43 | {
"text": "GIBBON, Edward. The History of the Decline and Fall of the Roman Empire. London: ed. J. B. Bury, 1897. Ed. facsimil."
} | |
20231101.bg_18880_21 | {
"text": "Ecdysozoa (Линеещи) са първичноусти, наречени така заради общото си свойство да линеят. Към тази група се отнася и най-големият тип животни Arthropoda (Членестоноги), включващ класовете насекоми, паяци и ракообразни. Относително малпбройните типове Onychophora и Tardigrada са близко свързани с членестоног... | |
20231101.bg_18880_22 | {
"text": "Ecdysozoa включва и тип Nematoda (кръгли червеи), които са втория по-големина тип след членестоногите. Кръглите червеи обикновено са микроскопични и съществуват във всякаква среда, в която има вода, а много от тях са и паразити. Близки до тях са други по-малки типове червеи като Nematomorpha (Живи влакна),... | |
20231101.bg_18880_23 | {
"text": "Останалите две групи на първичноустите често са наричани Spiralia, защото ембрионите се развиват чрез спирално делене."
} | |
20231101.bg_18880_24 | {
"text": "Platyzoa от (гръцки: πλατύς – „плосък“, ζῷον – „животно“) включва тип Platyhelminthes (Плоски червеи). Дълго се смята, че са най-простите представители на Bilateria, но днес е възприето мнението, че произхождат от по-сложни предшественици. Към този тип се отнасят много паразити като метилите и тениите. Пло... | |
20231101.bg_18880_25 | {
"text": "Други представители на Platyzoa са микроскопични и псевдоцеломни. Най-значими сред тях са Rotifera, които са важен компонент на водните екосистеми."
} | |
20231101.bg_18880_26 | {
"text": "Lophotrochozoa включва два от най-успешните типа Mollusca (Мекотели) и Annelida (Прешленести червеи). Първият от който е втори по брой на откритите видове вкючващ класовете охлюви, миди и главоноги. Отдавна се смята, че тези две групи са близко свързани, поради наличието на трохофорна (свободно плуваща) ла... | |
20231101.bg_18880_27 | {
"text": "Lophotrochozoa включва също и Nemertea (Немертини), Sipuncula (Сипункулиди) иняколко други типа, които имат кръгово разположени ресничести пипала около устата, наречени лофофор. Въпреки че традиционно се групират заедно като лофофори днес е прието, че групата им има парафилетичен произход. като някои са по... | |
20231101.bg_18880_28 | {
"text": "Вторичноустите се различават от другите представители на Билатералиа, първичноустите по няколко съществени признака. И при двете групи се наблюдава цялостно развит храносмилателен тракт (с изключение на някои плоски червеи). При първичноустите първият отвор, който се появява по време на ембрионалното разви... | |
20231101.bg_18880_29 | {
"text": "Всички тези различия показват, че става въпрос за две отделни монофилетични групи. Двата главни типа на вторичноустите са Echinodermata (Бодлокожи или Иглокожи) и Chordata (Хордови, част от които са и гръбначните). Иглокожите се отличават с радиална симетрия и са изключително морски обитатели, като техни п... | |
20231101.bg_10308_0 | {
"text": "Атѝна (, []) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика. Взела името си от гръцката богиня Атина, която е била пазител на града. В продължение на няколко века Атина е сред най-важните градове на Гърция. Намира се в Централна Гърция и е икономически, политически и управлен... | |
20231101.bg_10308_1 | {
"text": "Името на град Атина е свързано с това на древногръцката богиня Атина, смятана за закрилник на града. Според известна още в Античността легенда, жителите на града приемат това име след спор между Атина и морския бог Посейдон кой да бъде покровител на града. Опитвайки се да убедят хората, Посейдон създава из... | |
20231101.bg_10308_2 | {
"text": "Днес се смята, че произходът на самата дума „Атина“ вероятно не е гръцки нито дори индоевропейски, а е остатък от предгръцкия субстрат в Атика. През XIX век са правени опити тя да се изведе от гръцки корени. Кристиан Лобек предлага като корен думата ἄθος или ἄνθος („цвят“), описваща Атина като цъфтящ град,... | |
20231101.bg_10308_3 | {
"text": "В хода на историята името на Атина на няколко пъти променя формата си от единствено в множествено число и обратно. В най-ранните текстове от епохата на Омир името е в единствено число – Ἀθήνη (Атене), но през класическата Античност се използва формата за множествено число Ἀθῆναι (Атенаи), подобно на именат... | |
20231101.bg_10308_4 | {
"text": "Разположена в централната котловина на Атика, Атина е заобиколена от 4 планини – Егалео на запад, Парнита на север, Пентели на североизток и Химетус на изток. Най-високата сред тях е Парнита – 1 413 m, основната част от която е превърната в национален парк. На югозапад Атическата котловина е отворена към С... | |
20231101.bg_10308_5 | {
"text": "Самият град е изграден около няколко хълма, като този на Акропола и Ликавит, най-високото възвишение в съвременния град с надморска височина 277 m. През Атина преминават реките Кифис и по-малките Илис и Еридан."
} | |
20231101.bg_10308_6 | {
"text": "Климатът на Атина е средиземноморски (Csa по Кьопен), като валежите му са малко над горната граница на горещия степен климат (Bsh). Характерно за климата на Атина е редуването на продължително горещо и сухо лято с мека зима с умерени валежи."
} | |
20231101.bg_10308_7 | {
"text": "Средните годишни валежи са 414 mm, като повечето дъждове падат между октомври и април. Годишните валежи в Атина са по-ниски от типичното за Гърция, особено за нейните западни части. Например, валежите в Янина са около 1300 mm, а в Агринио – около 800 mm. Юли и август са най-сухите месеци, с редки бури един... | |
20231101.bg_10308_8 | {
"text": "Средните дневни максимални температури през юли (1955 – 2004) са 33,7 °C в метеорологичната станция в Неа Филаделфия, но в други части на града може да е и по-горещо, особено в западните райони. По време на пословичните горещи вълни в града температурите често надхвърлят 38 °C. Атина държи рекорда на Свето... | |
20231101.bg_4074_8 | {
"text": "Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Осъм. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити."
} | |
20231101.bg_4074_9 | {
"text": "Край с. Ломéц се намира крепост. Останки от Източната стена са запазени и днес. Съществувала е и християнска базилика в селището на името на Св. Георги."
} | |
20231101.bg_4074_10 | {
"text": "Няма данни и проверени доказателства, да са живяли други народности, освен българи, обикновено част от българското население, при бедствие, войни, османското владичество, се е изселвало от низините и се е заселвало из високите гористи местности и Балкана, също така са съществували и много средновековни бъл... | |
20231101.bg_4074_11 | {
"text": "Троянските майстори - https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100237842/troyan-prevryshta-starite-si-zanayati-v-turisticheska-atrakciya"
} | |
20231101.bg_4074_12 | {
"text": "Троян възниква през XV век като крайпътно селище в началото на Троянския проход. Смята се, че името си получава от славянския бог Троян, което е намек за планинското местоположение на града. Името на днешния град вероятно повтаря названието на старо славянско селище в околността със същото име."
} | |
20231101.bg_4074_13 | {
"text": "В началото на османското владичество там се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на XIX век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа. По време на... | |
20231101.bg_4074_14 | {
"text": "През 1871 г. Васил Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски."
} | |
20231101.bg_4074_15 | {
"text": "На 05.07.1905 г. в Троян е открита Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести, като противотуберкулозен санаториум. Тя е първата специализирана болница за белодробни болести на Балканския полуостров."
} | |
20231101.bg_4074_16 | {
"text": "През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият град с електричество в България, след София и Пловдив."
} | |
20231101.bg_15375_11 | {
"text": "Ясно различимо е главното пиринско било, идващо от Рила, минаващо през Предела и през всички седловини чак до Парилската. То свързва отделните дялове на Пирин в едно цяло и придава логика на приетото разделение. На него са разположени някои от най-високите върхове. С доста завои то държи посока от североза... | |
20231101.bg_15375_12 | {
"text": "В югозападната част на планината в дебелите плиоценски наслаги външните релефообразуващи сили са оформили красивите и живописни Мелнишки пирамиди. Най-високите от тях са в района на село Кърланово – до 100 метра височина."
} | |
20231101.bg_15375_13 | {
"text": "Пирин е известен с добива на качествен мрамор за строителен материал и производство на художествени изделия, особено в района на село Илинденци."
} | |
20231101.bg_15375_14 | {
"text": "В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове (Полежан и Каменица) се намират на страничните била. Най-високият гранитен връх на главното било е Бъндеришкият ч... | |
20231101.bg_15375_15 | {
"text": "За Пирин са характерни малките седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути, наречени порти, премки и превали. Най-важните седловини, подредени по височина са:"
} | |
20231101.bg_15375_16 | {
"text": "Климатът в Пирин се отличава с голямо разнообразие, следствие от големите разлики в надморската височина, експозицията на склоновете, разчленението и подстилащата повърхнина. В по-ниските части и в долините на Струма и Места има силно средиземноморско влияние."
} | |
20231101.bg_15375_17 | {
"text": "На север в района на Разложката котловина, разположена на ок. 940 м.н.в. е характерен умереноконтиненталния климат, дължащ се главно на голямата надморска височина на котловината. Средните януарски температури са ок. -2 °C, а валежите ок. 650 – 700 мм., като максимумът им е през ноември и вторичен – през ю... | |
20231101.bg_15375_18 | {
"text": "Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество водопади, прагове и бързеи. Има няколко по-изявени водопада – Влахинският во... | |
20231101.bg_15375_19 | {
"text": "Изток, която тече през Разложкото поле и в нея се вливат Глазне (формирана от реките Бъндерица и Демяница), Бяла река и др."
} | |
20231101.bg_51457_0 | {
"text": "Монголия (; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг. Тя е център на Монголската империя от 13 век, но през 17... | |
20231101.bg_51457_1 | {
"text": "През 13 век Монголия е център на Монголската империя – най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на манджурите да завладеят Вътрешна Монголия през 1636 г. и да подчинят останалата част от страната – Външна Монголия през ... | |
20231101.bg_51457_2 | {
"text": "По време на Втората световна война СССР защитава Монголия от Япония в Битката при Халхин Гол. Монголската армия взима участие в защитата на Вътрешна Монголия през август 1945 г. (виж Операция Августовска буря). Опасността монголската войска да завладее части от Вътрешна Монголия кара Китай да признае незав... | |
20231101.bg_51457_3 | {
"text": "Юмжагийн Цеденбал. През периода 1956 – 1962 г. се извършва колективизация, култът към личността на Чойбалсан е забранен."
} |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.