_id stringlengths 18 21 | text dict | title stringclasses 1
value |
|---|---|---|
20231101.bg_108063_19 | {
"text": "Фронталната равнина – при гръдни и комбинирани сколиози целият гръбначен стълб и таз са снижени към вдлъбнатата страна на изкривяването, докато при гръдно-лумбалните гръбначния стълб пресича вертикалната ос на тялото, като гръдния отдел се разполага от страна на изкривяването, а тазът – на противоположната... | |
20231101.bg_24351_15 | {
"text": "Амурски тигър (Panthera tigris amurensis) – популация на сибирския тигър в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, по поречието на река Амур"
} | |
20231101.bg_24351_16 | {
"text": "Манджурски или севернокитайски тигър (Panthera tigris mandshurica) – популация на сибирския тигър в Манджурия и Северен Китай"
} | |
20231101.bg_24351_17 | {
"text": "Усурийски тигър (Panthera tigris mikadoi) – популация на сибирския тигър в Усурийския район. Усурийският залив е на изток, близо до Япония"
} | |
20231101.bg_24351_18 | {
"text": "Далекоизточен или хабаровски, усурски тигър (Panthera tigris mikado) – популация на сибирския тигър в Далечния Изток и Хабаровски край"
} | |
20231101.bg_24351_19 | {
"text": "Явански тигър (Panthera tigris sondaica) – вероятно изчезнал, макар да се смята, че все още има популация"
} | |
20231101.bg_24351_20 | {
"text": "Каспийски тигър (Panthera tigris virgata) – подвид на сибирския тигър; изчезнал в ареала си, но има планове популацията да се възстанови"
} | |
20231101.bg_24351_21 | {
"text": "Хиркански или персийски тигър (Panthera tigris virgatus) – познат също като бактрийски тигър. Изчезнал подвид. Основната популация на каспийския тигър"
} | |
20231101.bg_24351_22 | {
"text": "Балхашки тигър (Panthera tigris trabata) – изчезнал подвид. Вероятно е бил популация на каспийския тигър в Казахстан"
} | |
20231101.bg_24351_23 | {
"text": "Северен или азерски тигър (Panthera tigris septentrionalis) – познат също като кавказки тигър. Tigris septentrionalis е научното наименование, предложено от Константин Сатунин през 1904 г. за череп и обработени кожи от тигри, убити в Ланкаранската низина, Азербайджан, през 1860-те."
} | |
20231101.bg_51527_4 | {
"text": "Официален език е книжовният арабски (общ за всички арабски страни), но в ежедневието се използва разговорният алжирски арабски език. Национален език е също берберският език тамазиг, широко разпространен (сред около 2/3 от населението) е и френският. Паричната единица на страната е алжирският динар."
} | |
20231101.bg_51527_5 | {
"text": "Името на страната идва от столицата ѝ Алжир, което на свой ред е арабската дума Ал-Джаза́ир (الجزائر, al-Jazā'ir – „Островите“), съкратена форма на по-старото Jazā'ir Banī Mazghanna (جزائر بني مزغنة, „Острови на мазганското племе“)."
} | |
20231101.bg_51527_6 | {
"text": "Алжир се намира в северната част на Африка, на брега на Средиземно море. Страната е на 10-о място по площ в света – над 21 пъти по-голяма от България. Средиземноморското крайбрежие (както и на север отделни части от планините и платата им) е единствената плодородна земя в страната."
} | |
20231101.bg_51527_7 | {
"text": "Алжир се дели на две геоложки зони – на юг е Сахарската платформа, образувана още през докамбрия, и нагънатите Атласки планини, образувани по време на алпийския орогенезис."
} | |
20231101.bg_51527_8 | {
"text": "Пристанища на Алжир: Анаба, Арзев, Айн-Темушент, Колло, Беджая, Жижел, Мостаганем, Оран, Тенес, Скикда"
} | |
20231101.bg_51527_9 | {
"text": "В Северен Алжир е разположена централната част на Атласките планини, а в Алжирска Сахара – планините Ахагар. Централната и южната част на Алжир са заети от пустинята Сахара. Най-високата точка е връх Тахат, висок 3003 m."
} | |
20231101.bg_51527_10 | {
"text": "Пустинята Сахара заема 80% от територията на страната и се състои от отделни пясъчни (Голям западен ерг, Голям източен ерг, Ерг-Игиди, Ерг-Шеш) и скалисти (Танезруфт, Тингерт, Тадемаит, Ел-Еглаб) пустини. В югоизточната част на алжирска Сахара се издига платото Ахагар, където е най-високата точка на Алжир ... | |
20231101.bg_51527_11 | {
"text": "Най-дългата река в Алжир е Шелиф (или Шлеф) – около 700 km. Извира от Атласките планини и се влива в Средиземно море."
} | |
20231101.bg_51527_12 | {
"text": "Климатът по алжирското крайбрежие е средиземноморски (Csa по Кьопен), с мека, влажна зима и горещо, сухо лято. Средната минимална температура за януари е около 9°C, а средната максимална температура за август – около 30°C. Количеството на валежите е около 650 mm."
} | |
20231101.bg_72650_3 | {
"text": "Според абасидския административен географ Ибн Хурдазбих през IX век Сикили – голям остров и обширно царство близо до Африка, има собствен патриарх. През Ранното средновековие, островът е завладян от арабите и тук е установен Сицилиански емират (831 – 1072). Островът е възвърнат за християнството от нормани... | |
20231101.bg_72650_4 | {
"text": "Римските папи водят дълга борба с представителите на династията Хоенщауфен за Сицилианското кралство. През 1258 г. крал на Сицилия става незаконният син на император Фридрих II – Манфред, но във войните за надмощие между гвелфи и гибелини той е победен от Карл I Анжуйски и на острова се настаняват французи... | |
20231101.bg_72650_5 | {
"text": "От 14 век нататък Сицилианското кралство е последователно владение на кралство Арагон, Испания, за кратко от Савойската династия и след това в династична уния с Неаполитанското кралство се управлява от Бурбоните. През 1816 г. кралството се слива с Неаполитанското кралство в Кралството на двете Сицилии, а п... | |
20231101.bg_72650_6 | {
"text": "Сицилия е най-големият остров в Средиземно море с площ 25 460 km². Разположен е на юг от Апенинския полуостров, от който е отделен чрез Месинския проток. Бреговете му се мият от три морета: на север Тиренско, на изток Йонийско и на юг Средиземно море. На юг, от Африка го отделя широкият 135 km Туниски прот... | |
20231101.bg_72650_7 | {
"text": "На острова преобладава планински и хълмист релеф. Покрай северните брегове се простира система от дълбоко разчленени планински хребети и отделни масиви (Пелоритански планини, Неброди, Ле Мадоние), явяващи се структурно продължение на планините на Апенинския полуостров и са изградени основно от гнайси, крис... | |
20231101.bg_72650_8 | {
"text": "Климатът на Сицилия е субтропичен средиземноморски. В крайбрежните равнини средната януарска температура е 11 – 12 °С, средната юлска 27 – 28 °С (максимална до 45 °С), в планините съответно 4 – 8 °С и 20 – 24 °С. Най-високите части на вулкана Етна около 9 месеца в годината са покрити със сняг. Годишната су... | |
20231101.bg_72650_9 | {
"text": "Най-разпространените почви на острова са кестенявите планински и червеноземните. Естествената растителност е силно изменена от човешката дейност. Преобладава средиземноморската храстовидна растителност от типа макия, гарига на юг и степна във вътрешните райони. Горите заемат около 4% от площта на острова. ... | |
20231101.bg_72650_10 | {
"text": "На остров Сицилия живеят около 5 милиона души, от които около 150 хиляди са чужденци. Имиграцията на чужденци в Сицилия е по-висока от тази в другата половина на Островна Италия – остров Сардиния. Един от основните мотиви за имиграцията е благоприятният климат."
} | |
20231101.bg_72650_11 | {
"text": "Италианският език е официален в Сицилия, но повечето жители говорят на сицилиански език, който, подобно на неаполитанския език, е определен като отделен език от ЮНЕСКО."
} | |
20231101.bg_282425_14 | {
"text": "Вирусите с по-висока патогенност достигат до дълбоките шийни и мезентериални лимфни възли и се размножават в тях. След като ги напуснат се наблюдава постъпването им в кръвния ток. Виремията и съпътстващата интоксикация причиняват увреждания на вътрешни органи като сърце, черен дроб, панкреас и други, но на... | |
20231101.bg_282425_15 | {
"text": "Настъпва нарушение на обмяната при синтеза на нуклеинови киселини и белтъчини. Това води до дистрофични и некротични изменения в ганглийните клетки и пълното загиване на неврона. Едно от най-характерните поражения е асиметричното засягане на мозъка. Това определя и асиметричните парализи. В местата на зася... | |
20231101.bg_282425_16 | {
"text": "Инкубационният период е между 3 и 35 дни, но обикновено е в рамките на 7 – 14 дни. Заболяването се проявява в многобройни форми, които се разделят на две големи групи:"
} | |
20231101.bg_282425_17 | {
"text": "Непаралитичните форми протичат с признаците на т.нар. „Малка болест“ или с прояви на серозен менингит."
} | |
20231101.bg_282425_18 | {
"text": "„Малката болест“ е най-честата форма и обхваща от 25 до 80% от случаите на полиомиелита. Проявява се в три синдрома: токсикоинфекциозен – с температура, главоболие и отпадналост; катарален с признаци на ринит, фарингит, тонзилит и бронхит; диспептичен с болки в корема, гадене, повръщане и диария. Протичане... | |
20231101.bg_282425_19 | {
"text": "Серозен менингит. Проявява се на фона на малката болест с нарушено общо състояние и повишена температура. На 2 – 3 ден от началото се появяват менингеални симптоми. Протичането е благоприятно и бързо изчезват клиничните признаци."
} | |
20231101.bg_282425_20 | {
"text": "Полиомиелит у имунизирани. Протича по-леко, предимно в абортивна форма. Възможно е да се появят и паралитични прояви, но те бързо отшумяват."
} | |
20231101.bg_282425_21 | {
"text": "Продромален период. Продължава около 3 до 5 дни и се проявява с повишена температура, хрема, кашлица, болки в областта на гърлото и зачервяване, безапетитие, гадене, повръщане и диария."
} | |
20231101.bg_282425_22 | {
"text": "Препаралитичен период. Започва след двудневен интервал с падане на високата температура. Тя отново се покачва, появяват се главоболие и повръщане. Болните стават неспокойни, възбудени или точно обратното – сънливи до степен помрачаване на съзнанието. Проявява се с обилно изпотяване и зачервяване на лицето.... | |
20231101.bg_106681_24 | {
"text": "След края на политическите размирици през V век пр.н.е., икономиката на Тасос укрепва – мореплавателство, търговия, експорт на мрамор и вино, рудодобив, особено на ценни метали. При нашествието на цар Дарий I на Балканите в 494 г. пр.н.е. укрепения добре Тасос устоял, но две години по-късно в 492 г. пр.н.е... | |
20231101.bg_106681_25 | {
"text": "завладява острова и след 2 години продължителни битки в 463 г. пр.н.е. възстановявя чуждата хегемония. Островът е жестоко наказан, загубва своите мини и колонии в Переята си и му е наложено да плаща тежка котрибуция, крепостта и флотът са унищожени. Гърците от Атина господстват над Переята до 448 – 447 г. ... | |
20231101.bg_106681_26 | {
"text": "В 411 – 410 г. пр.н.е. гърците от Спарта нападат и превземат тасоските градчета по континенталния бряг, устоява само най-силния от тях – Кавала (Неапол) който същата година се обявява за независим въпреки съпротивата на Тасос, а в последния господства поставена и подчинена на гърците от Спарта олигархия. В... | |
20231101.bg_106681_27 | {
"text": "и всички поддържащи атиняните са убити. Командването на острова упражнява спартанския чужд губернатор (хармост) Етеоник с десет архонти. На тасосци са наложени високи данъци прибирани от Спарта и те са откъснати от Переята си където Неапол и Еион са под Атинско господство."
} | |
20231101.bg_106681_28 | {
"text": "Следва пореден бунт и града е взет от Атина в 389 – 388 г. пр.н.е., но Тасос няма сили да се бори с пелопонеските завоеватели, победен е от гърците и принуден пак да се подчини на Атина. След поражението на Атинско-Спартанска в Пелопонеската война в 387 – 386 г. пр.н.е. в олигархичното управление на остров... | |
20231101.bg_106681_29 | {
"text": "Още след персийските войни, обитаващите северното Беломорие тракийските племена започват да оказват натиск над Тасос и контролираната от него крайбрежна зона земя. Тракийският владетел Терес I основава Царство на одрисите и Тасос попада под двойна зависимост, от една страна към Делоския съюз на Атина, а от... | |
20231101.bg_106681_30 | {
"text": "Макар че Филип II анексира острова през 340 – 339 г. пр.н.е., населението остава практически независимо, но Тасос окончателно губи територията си на континента. Все пак много жители гърци, изглежда бивши колонисти от Парос, се изселват в Парос. От 287 до 281 г. пр.н.е. Тасос е в царството на Лизимах. Филип... | |
20231101.bg_106681_31 | {
"text": "Основни изображения на монетите на Тасос са делфин, два делфина, сатир с нимфа, сатир с кантарос, глава на Дионис и коленичил Херакъл с лък. По земите и в музеите на днешна България се намират много монети, богати колекции от тетрадрахми на о. Тасос и Първа македонска област, особено тетрадрахми от типа с ... | |
20231101.bg_106681_32 | {
"text": "Тасос традиционно е определян за част от Тракия, което потвърждава и класификацията на неговите монети"
} | |
20231101.bg_94701_21 | {
"text": "Дрепаноцити (сърповидни клетки) – еритроцити със сърповидна, неправилна вретеновидна или нишковидна форма. Тези форми са резултат най-често от въздействието на вещества със силно редуциращо действие – натриев метабисулфид, натриев дитионит и др. Сърповидна форма еритроцитите придобиват когато съдържат HBs.... | |
20231101.bg_94701_22 | {
"text": "Таргетни клетки(мишеновидни) – Таргетните клетки са еритроцити, които в натривка оцветена по Романовски-Гимза, поради висока концентрация на хемоглобина са по-тъмно оцветени в централната и периферната част. Между двете зони остава светъл пръстен. Клетката се оприличава на мишена. Появата им в циркулиращат... | |
20231101.bg_94701_23 | {
"text": "Клековидни клетки (burr cells) – Това са еритроцити, по чиято повърхност се срещат един или няколко остри шипа, по тази причина някои ги наричат шпорови клетки. Предполага се че тяхната поява в кръвта се дължи на механично, токсично или метаболитно увреждане. Срещат се при анемия вследствие на уремия, при ... | |
20231101.bg_94701_24 | {
"text": "Акантоцити – имат по повърхността си израстъци, подобни на тръни, и имат назъбена повърхност. Появата им се дължи на нарушен липиден обмен на еритроцитната повърхност. Акантоцитозата се среща при намален толеранс към въглехидрати, недоимък на витамин Е, смущение в абсорбцията на липидите, хипохолестеролеми... | |
20231101.bg_94701_25 | {
"text": "Мегалоцити – имат големина над 10 микрометра, формата им е овална. Оцветяват се равномерно, липсва централно просветление. Мегалоцитите са по-дебели и не показват двойно вдлъбване. Произхождат от мегалобластите. Мегалоцитите са специфични клетки, които се срещат при пернициозна анемия и пернициозоподобни а... | |
20231101.bg_94701_26 | {
"text": "Хипохромен еритроцит – при оцветяване по Романовски-Гимза оцветката му е бледа. Централното просветление е силно изразено, дебелината на еритроцита е намалена. Хипохромията се дължи на намален хемоглобинов пълнеж. Тя е важен показател при оценка на анемичното състояние. Срещат се при желязонедоимъчни анеми... | |
20231101.bg_94701_27 | {
"text": "Анулоцит(песарни форми) – Тези еритроцити показват обагряне само по ръба на клетката, поради което имат вид на пръстен. Хемоглобиновият пълнеж е силно намален. Срещат се при тежки анемични състояния."
} | |
20231101.bg_94701_28 | {
"text": "Полихроматофилни еритроцити – това са по-млади червени клетки, в които процесът на хемоглобинизиране не е завършен. Оцветяват се виолетово. Оцветката им се далжи на основния базофилен фон на еритробластите, който примесен към хемоглобиновата оцветка придава виолетов цвят на еритроцитите. Наличието им се дъ... | |
20231101.bg_94701_29 | {
"text": "Базофилни еритроцити – при тежко протичащи анемии може да се наблюдават съвсем незрели, синьообагрени еритроцитни форми."
} | |
20231101.bg_53530_1 | {
"text": "През Средновековието латиницата претърпява известни промени и започва да се използва в повечето европейски езици. Формата на отделните букви също еволюира с времето, като възникват малките букви, неизвестни през Античността. С настъпването на епохата на европейската колонизация и християнското мисионерство... | |
20231101.bg_53530_2 | {
"text": "В наши дни терминът „латиница“ се използва за всички азбуки, произлезли от първоначалната римска писменост, обхващайки множество писмени системи. Някои от тях не използват някои от класическите букви, а други добавят новосъздадени. Адаптирането на латиницата към фонетичните нужди на много разнородни езици ... | |
20231101.bg_53530_3 | {
"text": "Вижте също Азбука: История и разпространение за историята на азбуките, от които води началото си латинската азбука."
} | |
20231101.bg_53530_4 | {
"text": "Смята се, че писмеността на римляните произлиза от азбуката от Куме, западен вариант на гръцката азбука, използван в Магна Греция. Гръцката азбука от своя страна представлява адаптация на по-древната финикийска азбука. Азбуката от Куме първоначално е възприета с известни изменения от етруските, а около 7 в... | |
20231101.bg_53530_5 | {
"text": "Буквата C е западна форма на гръцката гама, но се използва както за звука , така и за , може би под влияние на етруския език, в който отсъстват звучни преградни съгласни. По-късно, вероятно през 3 век пр.н.е., буквата Z, която не се използва при писане на латински, е заменена с новообразуваната буква G – C... | |
20231101.bg_53530_6 | {
"text": "След завладяване на Древна Гърция от римляните през 1 век пр.н.е., те приемат от гръцката азбука Y, а буквата Z е възприета повторно, като тези две букви биват поставени в края на азбуката. Това става, за да се улесни транскрипцията между двата езика, както и изписването на гръцки заемки на латински. Импер... | |
20231101.bg_53530_7 | {
"text": "Латинските наименования на някои от буквите са спорни, но по принцип римляните, за разлика от гърците, не използват традиционните имена на буквите, които още от финикийската азбука имат семитски произход. Имената на съгласните се образуват с добавяне на към съответния им звук (изключение са K и Q, при кои... | |
20231101.bg_53530_8 | {
"text": "В ежедневната практика през Античността латиницата се изписва ръкописно в лични писма и търговска документация, от учениците, учещи се да пишат, и дори в заповедите на императорите с староримски курсив, състоящ се само от главни букви. Съществува и по-официален стил, известен като капиталис монументалис, н... | |
20231101.bg_53530_9 | {
"text": "През Късната Античност от староримския курсив се развива използваният широко през 3 – 8 век унциал. През същия период, 3 – 7 век, в употреба навлиза и новоримския курсив, в който за пръв път в латиницата се разграничават главни и малки букви, като се появяват съвременните форми на буквите a, b, d и e. На н... | |
20231101.bg_64815_232 | {
"text": "Към май 2023 г. метрото има 119 станции и се простира на 102 км, към които се добавя Миланската ЖП линия на име Пасàнте феровиàрио (с линии S1, S2, S5, S6 и S13 и шест станции в градската зона), с дължина от 13 км. Мрежата на метрото в Милано е първата в Италия по обхват."
} | |
20231101.bg_64815_233 | {
"text": "Линиите на наземния обществен транспорт се състоят от 18 трамвайни линии (от които две крайградски – 15 (Роцано) и 31 (Чинизело Балсамо), както и междуградска трамвайна линия), 4 тролейбусни линии, две от които са околовръстни, както и множество автобусни линии. Има също така превозно средство (от типа peo... | |
20231101.bg_64815_234 | {
"text": "Трамваят е от особено историческо значение в града: наред с по-модерните Sirio и Eurotram има и по-стари коли – част от историята на трамвайната мрежа на Милано. Сред тях са добре познатите Ventotto (или Carrelli) – трамвайни вагони, произведени между 1928 и 1930 г.: в непрекъсната експлоатация повече от 1... | |
20231101.bg_64815_235 | {
"text": "Съществува и нощна мрежа от наземен градски транспорт (автобуси и тролейбуси), работещ през уикендите, празниците или при важни събития."
} | |
20231101.bg_64815_236 | {
"text": "Милано разполага с 255 км мрежа от велоалеи, 35 км от които са изградени по време на извънредната здравна ситуация с пандемията от COVID-19 през 2020 г. Съществуват няколко системи за споделяне на велосипеди, като системата BikeMi и др., както и системи за споделяне на електрически тротинетки (6000 превозн... | |
20231101.bg_64815_237 | {
"text": "Към януари 2014 г. Милано е първият град в Италия и Европа за споделяне на автомобили по отношение на населението, с 60 000 абонати и почти 1500 автомобила, управлявани от четири частни компании, които в бъдеще ще нараснат до шест."
} | |
20231101.bg_64815_238 | {
"text": "Най-известните футболни отбори на Милано са ФК „Интер“ и АК „Милан“ – единствените два европейски футболни отбора от един и същи град, печелили Купата на Европа/Шампионската лига. Милан е домакин на някои мачове от Световното първенство през 1934 г. и 1990 г. (включително откриващия мач) и от Европейското ... | |
20231101.bg_64815_239 | {
"text": "Милано е един от градовете домакини на Евробаскет 2022. В момента в Милано има четири професионални клуба на Италианската баскетболна лига: Олимпия Милано, Палаканестро Милано 1958, Баскетболно дружество на Милано и ASSI Милано. Олимпия е най-титулуваният баскетболен клуб в Италия, като печели 27 шампионат... | |
20231101.bg_64815_240 | {
"text": "Милано също е дом на най-стария италиански отбор по американски футбол: Rhinos Milano, който печели пет италиански Супербоула. Отборът играе на Велодрум „Вигорели“ с капацитет от 8000 души. Друг отбор по американски футбол, който използва същото място, е Seamen Milano, който ще се присъедини към професиона... | |
20231101.bg_19049_0 | {
"text": "Татарите () е събирателен термин за няколко днешни тюркски народа, намиращи се главно в Източна Европа и Сибир."
} | |
20231101.bg_19049_1 | {
"text": "Татарският език (който се състои от различни диалекти – казански и мишарски) спада към кипчакската група на тюркските езици (и по-точно към техния западно-хунски клон), заедно с отмрелия език на кипчаците (куманите), днешния казахски и някои други езици в Европейска Русия, Узбекистан, Полша и др. Мнозинств... | |
20231101.bg_19049_2 | {
"text": "Името произлиза от „Та-та“ или „Да-да“, монголоезично племе, населявало сегашна Североизточна Монголия. Татарските племена са разбити и покорени от сродния им монголски племенен съюз на Чингис хан в края на XII и началото на XIII век. Впоследствие терминът „татари“ се използва като събирателен за племената... | |
20231101.bg_19049_3 | {
"text": "Татарите живеят в Централна и Южна Русия (мнозинството в Татарстан), Украйна, Полша, Казахстан, Литва, Румъния, Турция, Узбекистан, Киргизстан. Татарите са една от 56-те официално признати етнически групи в Китай. В България има няколко хиляди татари, преселени на няколко вълни. Най-голямата е след завладя... | |
20231101.bg_19049_4 | {
"text": "Татарите са малобройна етническа група, населяваща страната. Според преброяването от 2001 г., като татари са се самоопределили 1803 души, с малък превес на живеещите в селата. Много по-голям обаче е броят на посочилите като майчин език татарския."
} | |
20231101.bg_19049_5 | {
"text": "Първата поява на татари по нашите земи датира от 13 в. (1242 – 1243 г.), когато на връщане от Унгария и Далмация, войските на хан Бату нахлуват и опустошават българска територия. В следващите десетилетия част от татарите от Златната орда извършват редовни набези в Добруджа. Бунтът на Ивайло (1277 – 1280 г.... | |
20231101.bg_19049_6 | {
"text": "По-късно, през 18 век, след присъединяването на Кримския полуостров към Русия през 1784 г., отделни татарски принцове се заселват около Сливен, Ямбол и Върбица (Герлово), според привилегиите дадени им от османската власт. Най-големите преселения на татари датират от 19 в., след Руско-турските войни от 1806... | |
20231101.bg_19049_7 | {
"text": "През 1928 г. Антон Борлаков посочва, че след Кримската война в Северна Добруджа са настанени 60,000 татари. Под румънска власт след 1877/1878 г. етническите им права не са зачетени, обезземлени са и много от тях бягат в Османската империя и България. Според официалната румънска статистика в отчетите за 191... | |
20231101.bg_19049_8 | {
"text": "Сравнително известни български татари в днешна България, а някои и в чужбина, са поетесата Леман Балбек, икономистът-политик Рейхан Аблеким, скулпторът Зюхтю Калит, художникът Кеазим Исинов, тюрколожката Мюфкере Моллова и други."
} | |
20231101.bg_27629_9 | {
"text": "Белите дробове не притежават двигателни елементи, а само епителна тъкан с еластични влакна. Ето защо ролята му при дишането е пасивна и зависи от гръдната и диафрагмалната мускулатура. Краищата на въздухоносните пътища завършват с микроскопични мехурчета – алвеоли. Разгънатата им повърхност надхвърля 100 п... | |
20231101.bg_27629_10 | {
"text": "Дихателните движения на стените на гръдния кош диафрагмата предизвикват принудително разширение и свиване на белите дробове. При вдишване или издишване поради херметичността в гръдната кухина белите дробове пасивно следват стените на гръдния кош, който увеличава своя обем в резултат на съкращението на инсп... | |
20231101.bg_27629_11 | {
"text": "Еластичното съпротивление е най-важният фактор, който определя механиката на дишането. Обемът на белия дроб се изменя най-бързо в края на вдишването, отколкото в началото и се намалява в края на издишването по-бързо, отколкото в началото на този процес. Енергията, която се изразходва за преодоляване на ела... | |
20231101.bg_27629_12 | {
"text": "Към нееластичното съпротивление се отнася основно съпротивлението, което оказват въздухоносните пътища към въздушната струя. В местата на разклонение на дихателните пътища това съпротивление се усилва, поради образуването на вихрови турбулентни потоци. Нееластичното съпротивление на въздухоносните пътища е... | |
20231101.bg_27629_13 | {
"text": "При вдишване гръдният кош се удължава и едновременно с това разширява. При човека се разширява от горе надолу, а при животните отпред назад в резултат на съкращението на диафрагмата. Това става като обърнатият и вдаден към гръдния кош купол на диафрагмата по време на съкращение се изправя, като изтласква н... | |
20231101.bg_27629_14 | {
"text": "При вдишване разширяването на гръдния кош в напречна посока се извършва от съкращението на външните междуребрени мускули. Сравнително най-важна роля от тях играе първият ребрен пръстен. Той е важен опорен пункт, тъй като е фиксиран почти неподвижно с ключицата и гръдната кост. При този процес върху всяко р... | |
20231101.bg_27629_15 | {
"text": "Актът на издишване започва с разпускането на външните междуребрени мускули и е пасивен. От друга страна действат и освободените вече потенциални еластични сили. В резултат на намаляването на гръдния кош междуребрените пространства се стесняват. Белият дроб не оказва съпротивление към тенденцията на намаляв... | |
20231101.bg_27629_16 | {
"text": "Типът на дишането се определя от степента на участие на различните мускули в дихателния процес. Ако участва предимно диафрагмата се говори за диафрагмен тип на дишане. В случаите, когато участват повече междуребрените мускули типът на дишане е костален или гръден. При човека като правило жената притежава к... | |
20231101.bg_27629_17 | {
"text": "Честотата на дихателните движения се определя от броя им за една минута. Зависи основно от интензивността на обмяната на веществата в организма, големината му, възрастта, физиологично състояние и други. Така например колкото по-малък е организмът, толкова по-усилена обмяна е нужно да се поддържа, а от там ... | |
20231101.bg_54906_5 | {
"text": "Около 610 г. Мохамед започва да се уединява в пещерата Хира на планината Нур в околностите на Мека по време на месец Рамадан. Там той пости и се отдава на молитви. Една нощ е посетен от архангел Гавраил (Джибрил), който му заповядва: „Чети“ или „Рецитирай“. Според ислямската традиция Мохамед е неграмотен и... | |
20231101.bg_54906_6 | {
"text": "Когато започва да печели привърженици, властите в Мека започват да го смятат за опасен. Мохамед се чувства застрашен и през 622 г. се преселва в град Ясриб – Медина (на около 450 километра северно от Мека), където му предлагат убежище."
} | |
20231101.bg_54906_7 | {
"text": "Това преселение, наречено хиджра, е повратна точка в живота на пророка. От хиджрата започва мюсюлманското летоброене. В Мека той няма много последователи, но в Медина те са далеч повече и скоро добива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. През следващите няколко години, когато мюсюлманите... | |
20231101.bg_54906_8 | {
"text": "Когато умира в понеделник 8 юни 632 г., Мохамед е вече истински управник на цяла Южна Арабия. Бедуинските племена в Арабия се славят като безстрашни воини, ала те са малобройни и раздирани от разединение и междуособни битки, не могат да се мерят с по-големите армии на кралствата, установили се в земеделски... | |
20231101.bg_54906_9 | {
"text": "На североизток от Арабия лежи обширната новоперсийска империя на Сасанидите; далеч на северозапад е Византия, или Източната римска империя с център Константинопол. Количествено арабите не могат да се сравняват с противниците си. Обаче на бойното поле положението е съвсем различно и въодушевените араби бърз... | |
20231101.bg_54906_10 | {
"text": "За по-малко от един век арабите създават империя, която се простира от Индия до Атлантическия океан, каквато светът не е виждал дотогава. И навред, където стъпват мюсюлманските войски, следва масово приобщаване към новата вяра. Не всички завоевания траят дълго. Макар че запазват вярата си в пророка, по-къс... | |
20231101.bg_54906_11 | {
"text": "Ислямът продължава да се разпространява през вековете далеч отвъд границите на първоначалните мюсюлмански завоевания. В наши дни той има десетки милиони последователи в Африка и Централна Азия и дори повече на брой в Пакистан, Северна Индия и Индонезия. Както всички религии ислямът упражнява огромно влияни... | |
20231101.bg_54906_12 | {
"text": "От чисто верско гледище може да се каже, че въздействието на Мохамед върху човешката история е сравнимо с Исусовото. Мохамед, за разлика от Исус, е водеща фигура както от религиозно, така и от светско гледище. Единствените подобни успехи в човешката история са завоеванията на монголите през 13 век, които с... | |
20231101.bg_54906_13 | {
"text": "Мохамед е единственият водач в историята, постигнал изключителни успехи както на верско, така и на светско равнище. Макар и със скромен произход, той разпространява една от най-големите религии в света, проявявайки се като извънредно ефикасен политически водач."
} |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.