instruction stringlengths 11 242 | output stringlengths 101 29.3k |
|---|---|
Напиши история със заглавие: Кандидатстване след 12 клас медицина | Решила съм да кандидатствам медицина/ фармация в България. Притеснява ме обаче фактът, че реших това в последния момент ( т. е имам време да уча само 12 клас, а темите не са малко). По форумите гледам, че други са започнали да ходят на уроци още в началото или средата на 11 клас. Та... искам да ви попитам какво е вашето менение особено, ако имате приятели/ познати, за които знаете колко време им е отнело да се подготвят за изпитите - една година усилено зубрене :Д достатъчлна ли ще е? По принцип имам добра основа и по биология и по химия, но все пак няма как да помня всички пдтробности от материал през изминалите 3 години... и се притеснявам доста, а не ми се иска да губя една година о пак да се пробвам после... |
Разкажи category 9 история за: Уж нямало млади за работа и населението застарявло, а като започна някъде винаги съм най-голямата (84 набор съм) | Прави ми впечатление, че когато започна нова работа ( говорим за административни позиции) винаги аз съм най-голяма, а останалите колежки са обикновено с 3, 4 години по-малки от мен. Чудя се какво работят жените набор 81, 82, 83 едва ли всички са шефки или са в чужбина. Писна ми аз да съм най-стара от колежките, уж застаряващо население, уж нямало млади за работа, а пък навсякъде нямат дори 35 г. служителите. Та ще се радвам да споделите дамите на 40 г. и около тази възраст с какво се занимавате. Знам, че темата е смешна за повечето, но наистина не се връзва с твърденията, че нямало млади хора за работа и населението застарява! |
Разкажи category 5 история за: Проблеми със съня (сънна парализа?) | Имам проблеми със съня! И то не обичайните, в които не мога да заспя или се будя постоянно, напротив смея да кажа, че в повечето случаи сравнително бързо заспивам и дори да се събудя внезапно после заспивам веднага дори още по - бързо. Проблемите идват след като заспя - изпадам в странно състояние на полубуден ум, който хем донякъде осъзнава реалността, хем донякъде сънува и ми представя действия близки до реалността но всъщност измамни, хем чува абсолютно реалните звуци и шумове на външния свят. Например знам че лежа и спя и когато дойде този момент, сякаш се мърдам и опитвам да се движа, а реално като се събудя напълно осъзнавам че изобщо не съм и помръдвал дори. Или че си взимам телефона който е до мен и се опитвам да го включа, а в много случаи дори този телефон изобщо не е моят, а някакъв стар, който отдавна съм го ползвал и много отдавна не съществува дори и точно в този момент осъзнавам че нищо от това не е реално, но не мога да го спра, колкото и да опитвам, а просто трябва да изчакам само да отмине. Сякаш осъзнаваш, че сънуваш, но и осъзнаваш, не напълно обаче, че все още част от тебе е будна и може би настъпва някакъв конфликт в мозъка между творческото и логическото полукълбо... Толкова много пъти ми се е случвало, че вече осъзнавам какво става и просто чакам да отмине защото наистина нямам друга опция като че ли, но първите пъти беше наистина страшно и имах чувството че умирам. Не знам как да ви го обясня по - добре но, за да добиете дори бегла представа какво изживявам, може би само хората които също страдат от подобни аномалии биха ме разбрали донякъде... Изчел съм много за сънната парализа и най - вероятно е точно това, проблемът и това което започва вече да ме притеснява е, че преди след като се случи и се събудя, след това веднага заспивах без никакви проблеми и си спях нормално, докато сега будя се пак заспивам и пак се почва, и пак и пак. Забелязал съм че ми се случва най вече, когато съм дремнал да речем за 1 час следобед и след това като си легна вечерта всичко започва. Когато не спя следобед ( а го правя изключително рядко), нямам абсолютно никакви проблеми със съня нощно време. Смятате ли че трябва да се консултирам със специалист и какъв би трябвало да бъде той - психолог, лекар, или нещо по - мистично дори? |
Разкажи за: Има ли смислени запознанства в сайтовете за запознанства? | Това не е поредния въпрос има ли шанс да си намеря някого в сайтовете за запознанства, а е по-скоро в посока, когато се стигне до интересен разговор/ среща, в крайна сметка, това оказвал ли се е подходящ човек? Или с други думи, гледането на снимки, профилна информация и срещи в заведения, могат ли да доведат до ефективна преценка за другия човек или са загуба на време?Досега съм се запознавам с жени на живо, а онлайн не е било с основна цел запознанство, та, отколкото и време да съществуват сайтовете за запознанство, за мен са нещо ново и странно дори, че всичко е толкова директно насочено. За малко съм си правил регистрация, но само от любопитство, и то в международни сайтове, така че по това не мога да съдя.Какъв е вашия опит, най-вече успешен? Моето притеснение е да не се окаже голямо губене на време. На 39 съм и имам по-смислени неща за правене от бърборене на килограм, отделно много бързо се изморявам от хора, с които не си пасваме - стигат ми тези на работа. От моя опит съм забелязал, че сякаш най-добре можеш да опознаеш човек на път (екскурзия, командировка, планински преход) и това ме прави донякъде скептичен към разговорите като основно средство. |
Създай category 6 разказ за: Писна ми от родителите ми | Здравейте, казвам се Мария и съм на 13 години. Бих искала да поискам съвет. Имам голямо семейство двама братя по-големи от мен, майка ми и баща ми. Живота ми е хубав, семейството ми не е бедно, не е и богато. Баща ми работи в чужбина от дълго време, братята ми също. Тук във Варна живея само с майка ми, главния проблем е тя. Когато сме само двете си излива всичко на мен, не спира да ме обижда, каквото и да правя винаги е недоволна, има случаи където ми е посягала, даже ме е насинявала. Щом баща ми се върне тя не спира да прави скандали и да го обижда без нищо да е направил. Има дни, в които се държи много добре, но е за кратко. Татко никога не е посягал на майка ми, нито на мен. Той е прекрасен баща, имат брак от 15 години. Просто ми писна постоянно да се карат за каквото и да е, даже не се съобразяват, че аз съм в стаята. Не издържам на това напрежение. След няколко дена заминаваме да живеем в Германия. Ще почна съвсем ново начало и ако и там е така просто ми е бедна фантазията какво ще правя. Без познати, приятели или каквото и да било. Това нещо продължава от 2 3 години, наистина имам нужда от съвет, защото явно те няма да се променят, най вече майка ми. Благодаря ви. |
Създай разказ: Учител? | Момче на 14 съм. Една от професиите, за които си мечтая като дойде време, е да бъда учител. Но ме спират основно родителите ми. Казват, че заплатите са ниски, защото работата е държавна, учениците подиграват учителите, а мъж не можел да издържа семейство с тази заплата. Наясно съм, че заплащането е ниско, но би ми харесало това. Родителите ми дават единствено преподавател в университет, ако избера да преподавам, да ама преподавателите в университет си имат обикновено някой, който да им помогне да стигнат до там, не казвам, че всички са с връзки, но предполагам, че щом повечето асистенти влизат така, то за преподавател ще е същото, а аз си нямам този някой. Вие какво мислите за мъже учители? И според вас наистина ли е толкова зле да си учител? |
Разкажи category 1 история за: Не съм изпитвала оргазъм до сега | Здравейте, не знам защо, но ми е адски неудобно ;д та не съм свършвала никога... не знам какво е чувството изобщо не знам какво се случва.. правя секс от 3 години.. изпитвам удоволствие, но не свършвам.. като започне да ми става много готино почвам да не знам как да го обясня.. някак си да треперя и не мога да издържа и примерно, когато мастурбирам и ''идва момента'' не издържам и спирам примерно.. рових се по форуми, къде ли не нищо не намерих.. коментирайте моля :) |
Създай category 3 разказ за: Притеснение, асоциалност и страх, които провалят живота ми. | Здравейте! Искам да благодаря предварително в случай, че историята ми бъде публикувана, за което много се надявам.Започвам с това, че съм момиче на 24, на пръв поглед нищо не ми липсва, хората ме харесват, уча това, което винаги съм искала, семейството ми е заможно, обикалям по света, имам си собствено жилище и пълна свобода да правя каквото си искам... Хората често ми повтарят и се възхищават на (привидното ми) щастие, мислят си, че животът ми е прекрасен и това наистина би било така, ако душевно не се чувствах толкова ужасно.Става въпрос за проблемите с общуването, за страха от срещи с нови хора, за стресът и ужасното притеснение, които изпитвам всеки път, когато трябва да общувам с хора, дори и с познати, а да не говорим за завързване на нови познанства и контакти...Може би на някои от вас ще се стори много странно, но бих предпочела да си остана вкъщи, отколкото да преживея целия стрес около излизането с хора, имам чувството, че всеки следи точно моите движения, моите думи, замръзвам и се изпотявам, не знам какво да говоря и как да се държа. Често плача, посегнах и към алкохола преди 3-4 години, в началото ми помагаше да се отпусна, но постепенно се превърна в навик и пристрастяване, в момента ме дърпа надолу и не мога и от това да се отърва. Нямам приятели, а толкова имам нужда от близост с хора. Хем го искам, хем се ужасявам при мисълта да се запознавам и общувам. Всичко идва от много ранна възраст, когато бях малко по-затворено дете и съм отнесла толкова подигравки, тормоз и дори бой, че явно си остава травма за цял живот... В момента всички тези съученици ми завиждат, но нямат представа какъв е животът ми точно заради тях. Случва ми се да се уговарям с хора за излизане и когато наближи часът, да си измислям оправдания да остана вкъши, понеже се притеснявач ужасно много. Много често ми казват, че съм красива и ме питат защо нямам никакво самочувствие. Харесва ми да го чувам, но дори и за малко да придобия някаква смелост, отвътре, в дълбочина проблемът си стои и дори се задълбочава...Бих изслушала и приела всякакви съвети от ваша страна, отчаяна съм до такава степен, че нямам идея какво да правя с живота си... Бих отишла на психолог, но нямам идея доколко би ми помогнало... Изобщо всякакви идеи биха ми били от полза...Благодаря! |
Напиши история със заглавие: Кожен проблем.. | Здравейте, от много време се каня да напиша анонимно историята си тук.. ето че дойде момента. Много е сложно и се чудя от къде да започна, доскоро се занимавах с наркотици в продължение на около 2 години, на 19 съм тази година правя 20 и живея съвсем сам, баща ми е починал отдавна, а майка ми почина преди около 3 години... Дълга история, преди 2 дни ако може да се каже, отказах и цигарите, обзела ме е носталгия и ме притеснява нещо, което смятам че е сериозно, но отдавна тая страх и не съм търсил лекарска помощ.. Моя характер е много труден и причината всъщност да не отида на доктор е, че ако ми поставят диагноза за нещо нелечимо си слагам въжето, защото не бих могъл да го приема и да продължа да живея... Сега вече на въпроса, в лявата част на гръдния ми кош имам 3 бенки, не знам дали е от тях, но едната е тъмно черна тя е по скоро в задния лев край на гръдния ми кош, още от по малък усещам най различни неразположения и пощипвания по кожата на тялото, тя като цяло е доста странна (ежегодишно ми се бели кожата на дланите в периода на пролетта и есента), но напоследък в тази област усещам нещо като болки ли, как да ги опиша, някакви остри болки за миг и като цяло не ми излиза от главата тва нещо. За пример след като стана от леглото и примерно седна директно пред компютъра и съм нали все още сънен не усещам нищо, обаче като се помине половин час и се пораздвижа това неразположение в областта на шибаните 3 бенки започва отново, като мия съдове и прибори над мивката по - продължително също от ляво започва да ме боли и да усещам неразположение, дано не е нещо сериозно, щото не съм го заслужил с нищо и не ми се умира преди да съм навършил 20, ако пък е, имам едно въженце, което ще пасне идеално на моя вратПосъветвайте ме какво да направя, вече споменах нямам родители, живея в малко село, трябва ли да отида незабавно на лекар? То и лекарите тука са толкова кадърни... че като им видя физиономията и ми се обръща храната, отвратителни са обстоятелствата и съм изключително скептично настроен, моля за съвет..??? |
Създай category 1 разказ за: Мъжът Дева и сексът | Здравейте ! :))Какво ви е мнението за мъжете от тази зодия и по-точно по отношение на секса ?Аз като представител на зодия Дева мога да потвърдя, че наистина не съм от най-сексуалните хора, имам моменти, в които ми се прави секс по цял ден, но мога да изкарам и година сигурно без секс, не ми е приоритет, за разлика от работата.Друго, което прочетох и ми направи впечатление е, че действаме като по учебник, стъпка по стъпка, за да доставим оргазъм на партньорката ни. Това също го потвърждавам, даже ми стана доста гадно, защото наистина е така до известна степен и не мога да се отдам на чувставата и желанията си - винаги си мисля ама това добре ли е , това може ли да го направя, без да я питам ; сега ли трябва да пипна тук ... и такива работи...Малко се комплексирах от това, но съм си инат и упорит по природа и ще направя всичко възможно да подобря тази ми област, аз нямам и много опит в секса още де ..Та интересно ми е , тези ми заключения на бедния ми сексуален опит ли се дължат или просто девите сме си такива - срамежливи, педантични и не толкова сексуални ? |
Опиши: Съвет ремонт кола или нова | Здравейте,Дайте едно рамо със съвет, че е голяма дилема.Преди 3 години взех едно бензиново бмв е60 фейслифт с капризен мотор и не мога да го видя да работи както трябва. Сега последно мисля има 2 дюзи за смяна, като едната е 1200 лв, тоест сега след Нова година като я закарам в сервиз пак ще трябва да оставя 3-5000 лв за ремонт. Като цяло на тази кола са много скъпи ремонтите и за 3 години съм дал около 12 хиляди, тоест цената на колата като я взех. Оказа се че мотори N53 са най-сложните от технологична точка мотори на бмв.Главното ми притеснение е че дори да я оправя сега и дам толкова пари, изобщо не е сигурно дали ще мина прегледа за изгорели газове CO с новите изисквания.Дилемата е - да стисна зъби и да я махна за 6-7 хиляди, с 10 хиляди загуба и да купя нещо друго. Мисля нещо електрическо, примерно Тесла модел 3 2019 та.Или да продължа да я правя тая умряла баварка и карам. |
Напиши история: Не мога да накарам мъжът ми да си премахне космите! | Здравейте, млада двойка сме. От скоро сме заедно, но той не иска да си бръсне космите по тялото, а е доста космат аз не харесвам космати мъже.Това е проблема, че сексуално ме отблъсква иначе като човек много го харесвам. Моля Ви съвети как да не си разваляме взаимоотношения с него просто той да се възприеме без косми по тялото. На 26г. е, но тези косми са много наистина, а за брадата го прави по възрастен изобщо толкова ми се повдига от космати и брадати мъже, че не е истина. В начало нямахме проблеми, защото не беше толкова космат, но постепенно се окосми много.Аз съм готова на всичко да се разберем, но това ме отблъсква сексуалното ми желание иначе като човек много го обичам.Но като сме разговаряли по този въпрос той само ми се сърди и не иска да си говорим! Напоследък се заглеждам по случайни мъже без косми по тялото и без бради и започвам да се притеснявам, че за бъдеще връзката ни е обречена.А мислех, в началото как ще остаряваме заедно, а сега не може да се разберем за нещо толкова елементарно!Моля за съвети как да му обясня нещата, че да ги възприеме!Една приятелка ми каза да потърсим семеен терапевт на крачка съм до тази стъпка, ако се наложи!Благодаря за помощта, мили хора!Момиче 24г. |
Създай съдържание за: Не искам да правим френска любов - това проблем ли е? | Аз съм момиче на 19 год. и с приятелят ми правим секс.., но до колкото знам поне една от бившите му му е правила свирки. Аз никога не съм правила, а той иска да му дам да правим френска любов. Притеснява ме, че аз още като че ли не съм навита да си го напъхам целия в устата си, а ако му дам на него да ми прави, предполагам ще се иска от мен същото в замяна, затова и още отказвам... Та въпроса ми е това, че не искам френска любов проблем ли е и ако да как да го преодолея?П.С. Не е от това, че си падам само по стандартния секс, различните пози не са ми проблем, даже повечето аз ги предлагам, просто идеята за пениса в гърлото ми ме отблъсква. |
Създай разказ за: Защо не мога да си намеря работа? | Здравейте. Миналата година след майчинството се върнах в старата фирма, но взимах 580лв, а кредита ми е 440 и реших да напусна с цел да намеря по-платена работа. Е най-голямата ми грешка! Отидох в бюрото по труда и там нищо, после започнах работа като продавачка в хранителен магазин, но имах обучение само 2 дни, а преди това работих съвсем друго. Е шефът ми реши, че 2 дни са достатъчни и ме пусна сама на каса на втория ден с цел да се науча по-бързо. Научих се, но от прекалено бързане направих грешки в компютъра и отделно два пъти не ми излезе касата, като втория път парите ги извадих от моя джоб. Проблема е, че нямахме почивки и, ако реша да отида до тоалетна, шефа ме сменяше и после като не излиза касата, пак аз съм виновна и го отнасях. Честно казано беше голям стрес за мен и реших, че трябва да напусна това място. Освен, че не излизаха парите два пъти, той ме харесваше, а аз не се интересувах и просто гледах да си свърша работата и да се прибера. Не обръщах внимание на неговите шеги, защото не ме вълнуваха, а и си имам невероятен мъж и детенце. След 5 месеца направих голяма грешка в компютъра, въпреки че е поправима и той ми каза, че от утре съм свободна. Така и така исках да се махна, казах че е прав и да си търси друга продавачка. Не обичам скандали и не виждам смисъл да стоя на място, където шефа очаква други неща от мен. Проблема е, че на документите пише, че съм дисциплинарно уволнена, а и всъщност и двамата решихме, че е време да си тръгна. Какво се прави в такъв случай? Където и да кандидатствам не ми звънят, а той се познава с повечето фирми в нашия малък град. Не мога да повярвам, че жена като мен толкова честна и с желание за работа не може да си намери работа, заради глупостта на друг... |
Напиши category 17 текст със заглавие: Телерик Академи мнения | Здравейте,Насочил съм се към телерик с джава курсът им, наскоро изкарах курс QA във Advance Academy и доста ми хареса и искам да се ориентирам вече и към програмен език. Разгледах също и СофтУни, но продължителността на програмата им е около година и половина, а на Телерик 6 месеца и аз искам да се ориентирам да започна работа възможно най скоро. Има ли някой които е завършил Телерик и дали може да сподели какво ви е мнението за тях?Благодаря Ви предварително! |
Опиши: Кой беше този филм ? | Здравейте, не си спомням много от филма, но мисля че разказваше за едно момче или група от момчета. Спомням си, че главния герой беше пълничък, чернокож, ако не се лъжа със синя тениска. Беше излезнал буквално от телевизора. Беше някакъв анимационен герой, който излиза от телевизора и се превръща в истински човек. Филма разказваше за тази " магия " и как въпросното момче се превръща в реален персонаж и се сблъсква със ситуации от живота. По средата на филма, мисля че имаше сцена на която групата бяха на някакъв лунапарк. Надявам се, някой да ми припомни името на филма :) |
Разкажи category 3 история за: Въпрос към мъжете от една жена | Здравейте мъже, търся мнението ви.Колко често и какво плащате на жената до вас? Например когато излизате на вечеря, кино, театър, кафе делите ли сметката? Купувате ли хубави подаръци без повод? Давате ли пари на жената до вас за нейни нужди - козметичка, прическа, дрехи, обувки? Ако тя ви поиска пари за нещо как го приемате и давате ли и?Ако жената се държи добре, изглежда добре, грижи се за себе си, дава всичко в леглото това променя ли отговора на горните върпоси? Благодаря.Ж25 |
Създай category 3 разказ за: Малък въпрос | Здрасти на всички, така. Аз съм на 14 и вчера исках да си направя пръстов отпечатък, за да може телефонът ми да бъде защитен и т. н. Първо трябваше да напиша парола и след това да си направя отпечатъка, но ми изникна нещо и не направих отпечатъка и така си остана с паролата. Но, големият ми проблем е, че когато напиша паролата не мога да натисна OK, защото телефонът ми е леко пукнат и просто не реагира в дясното ъгълче на телефона. Да, знам че това е само мой и никой неможе да ми го разреши. Проблемът е, че дори да напиша паролата не мога да я потвърдя и да си отключа телефона. Затова именно пиша тук, защото ми е нужен съвет. Надявам се накой от вас да ми даде съвет и (изобщо да прочете това). Ще бъда безкрайно благодарна и на редакторите, ако склонят да одобрят, , историята". :). |
Разкажи история за: Жена ми ме отбягва | Не съм и предполагал, че ще стигна до това да пиша тук, но ето и моята история и молба за съвет. Мъж на 27 години съм. С жена ми сме от 6 години заедно и от 2 год имаме и брак. Имаме детенце на почти 2 годинки. Вързката ни винаги е била отлична. Винаги сме се подкрепяли, разбирали и обичали. Давам всичко за нея и я обичам прекалено много, но за съжаление от известно време усещам, че чувствата са само от моя страна. Държи се страшно отдръпнато, спря да ме целува, да ме прегръща, няма инициатива за общи занимания. Гледа само детето и излиза с нейни приятелки. Трябва да съм много настоятелен, за да склони да отидем на вечеря примерно. Забелязвам, че като й говоря нещо в много от случаите изобщо не ме слуша. Да не говорим за секс. В най-добрия случай пак ако съм много настоятелен ми дава максимум един път на месец, като в повечето случаи ако я докосна почва едно цупене и дърпане - не сега, не й се занимавало сега, не й било приятно. Говорил съм не малко пъти с нея, но твърди, че проблем няма или пък й било простп напрегнато покрай детето. Просто всичко това ме изяжда, минават ми всякакви мисли през главата. Искам си старата, обичаща ме жена :( |
Разкажи category 5 история за: Криви зъби ;( | Значи проблема при мен е със зъбите. Долната челюст са криви, наследствено ми се развалиха задните и ги вадиха ;( и въобще положението е много трагично и срамно. Трябва да ми сложат 3 постоянни зъби и брекети (тъй като сме бедно семейство и нашите няма откъде да ми дадат, ще работа да си оправя зъбите) заболекарката ми каза, че може да не слагам зъби, направо брекети и те задните ще се изместят на дупките, но мен ме съмнява това да стане. По важното е да сложа зъби, за да мога да дъвча, но се чуда какво да направя, тъй като и не разполагам с много финанси, кое е правилното да направя и какви брекети да си сложа |
Разкажи category 1 история за: Защо нещата накрая стават сериозни и има винаги недоволни? | Здравейте, аз съм едно момче на 25 години, и имам един вапрос към жените. Защо, нещата стават сериозни винаги след секс, ама винаги се чудя? Дори, когато съм бил с момичета, които уж са много разкрепостени, и не обичат сериозните връзки, но след два три пъти винаги сами поставяли условие, абе казват буквално "или ставаме гаджета и го продалжава ме, или всичко беше до тук" и се разочаровам много не може ли така приятелски.Не знам, старая се да се отдам изцяло на тях по внимателен съм, за да им хареса, понякога и малко грубоват, когато се разгорещя, ама те нещо се разочароват ли от мен не знам и поставят нещата за сериозени връски и подобни ала бала неща.Бях в Сащ, работих в една фирма в областа на компютърните технологии и там срещнах едно много красиво момиче. Беше от Поерто Рико, малко мулатка го раздаваше с една къдрава коса, абе сладоранка голяма, заоформихме една свалка с нея и накрая се стигна до секс, да си призная малко се по замислих, защото те нали са много страстни и им требват по- големи около 20 сантиметра, а моя е по-малък, около 18 некъде и малко се дръпнах, защото може да не я задоволя, апък е тъпо така, аз все пак съм всеотдаен и обичам момичетата да оставът доволни от мен.Накрая събрах смелост и си казах абе квото е това сега и се напих малко за кураж, когато дойде тя, АЗ я награбих много здраво даже си казах, че мога да я отблъсна ама тя започна да се смее и почнах с много лизане, ама целата смуках и зрънцата и розовото клиторче, абе много се бях разгорещил. Стана много яко. На сутрента се събудих и до мен на гардите ми имаше една кръдва косица и тя сладко спeше до мен, леле беше много яко това, а тя е малко по- висока от мен , а аз се претиснявах точно от това, как ще изглеждам когато тя спи при мен , защото нали е по-висока и може да не изглежда добре, ама всичко си беше точно, освен опъковките от презарвативи на пода.НИКОга не съм се влюбвал до сега, и незнам дали не бях се влюбил, но някак си взех да я чуствам по-близка, излизахме често подарявах и подаръци и да си призная се превързах към нея много. НО НО Визата ми изтече и аз трябваше да се прибирам в България, на летището, когато ме изпращаше тя се разплака, много ми стана тъпо, защото до тогава никое момиче не беще плакало за мен и да си призная аз малко ги смятах сълзите като допълнение към съпунките само, но ми стана много кофти.Най- много ме изненада, че тя ми каза, че не иска да и пиша, защото би било по-добре така. Не знам може би ме излъга, и сега съм си в БЪлгария работя си правя си секс с различни момичета ама така след 2 3 път пак искат некви сериозни връски и, защо питъм аз, за да има разочаровани, от това, че некви дребни неща провалят всичко и после се гледаме накръв, неможели съвсем нормално приятелски да си споделями да си правим секс и всичко да е яко, а иначе за момичето от америка си мисля постоянно ама всичко е минало незнам някакси мулатките са красиви по своему. иначе съм ви много блогодарен, ако ми пишете и си казвате вашите мнения, дори да са критични, няма значение аз съм широко скроен човек, ще ги възприема нормално. БЛАГОДАРЯВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО. |
Напиши текст със заглавие: Два въпроса | Прави ми впечатление, че днес има много млади хора, емигрирали в големите градове, които нямат собствено жилище. Вероятно много от тях няма да могат да си купят такова до края на живота си. Интересно ми е какво ли ще стане след години, когато тези хора станат пенсионери. Къде ли ще живеят? Сега е лесно - изкарват пари, плащат наем и всичко е ОК, но тогава с 500 лв пенсия (примерно) как ще плащат наем, ако нямат и наследство? Аз самия имам много познати, емигрирали в София, които нямат жилища, нито пък могат да пестят кой знае колко, за да си купят някога такова. Не знам тези хора какво ще правят на старини.Другото, което съм се замислял - представете си примерно, че жена ражда дете, обаче съпругът и почива скоро след това и тя няма близки, на които да разчита. Винаги съм се чудел какво правят такива жени. Как може една жена хем да ходи на работа, хем да гледа няколко месечно дете, което не може нито да даде на ясла, нито има кой да и помага финансово или физически? Ако вие се озовете в подобна ситуация, какво бихте направили. |
Създай разказ: Подарък за сватба | Здравейте,Както се разбира от заглавието - трябва да избера подарък за сватба на близки приятели. За първи път ми се случва да съм канен на сватба и честно казано нямам никаква идея какво и на каква стойност е уместно да подаря. Ще съм много благодарен за съвети. |
Създай category 6 разказ за: Странна тенденция | Живях години в чужбина(прибирах се само отпуските). След като се върнах окончателно забелязвам една тенденция. Дали е от сега не знам. Нагласени, добре изглеждащи жени(някои са кифли, но повечето са обикновенни), стегнати, склаби, а до тях тлъстак или с такова шкембе, все едно бременен с близнаци. Ако имат по-пораснали деца, те също тлъстеят. Значи българката полага неистови усилия за да изглежда добре, да е 45-50 кг, но някак нехае за мъжът до нея. Разбирам да е малка разлика, но 50 кг. жена да е с мъж 120(тука не говорим за спортисти а запуснати и увиснали шкембаци). Което е по- странно, нехаят за децата си.Това е масово, прави впечателение. И тук изникват 2 въороса.1 Защо към жената има такива драконовски изисквания, а за мъжът все тая? Тук в масовия случай не говорим за богати мъже. Ако жената се запусне така, мъжът веднага ще и бие шута, жената иначе търпи.2 Защо жената може да е почти цял живот на здравословно хранене или режим, да се грижи за себе си, да кара само на салати, а не обръща внимание че детето и в 2-3 клас (примерно) е вече доста над нормата и яде основно тестено? |
Разкажи история за: Немога да се отърва от бялото течение | Здравейте, на 25 години съм, водя нормален полов живот само с един партньор. От години немога да се отърва от проклетото бяло течение, хиляди пъти съм ходила по лекари нямам никакви болести, предписвали са ми какво ли не за моя проблем и пак нищо. Незнам какво да правя вече не ми пречи но просто е неприятно и нищо не ми помага. ОМРЪЗНА МИ ОТ НЕГО. |
Създай разказ за: Тайна връзка и финансови проблеми | Здравейте, аз съм жена на 27 години. Живея с майка си и брат ми, който е на 32. Винаги съм живяла под напрежение, в страх от майка ми, винаги ми е създавала проблеми ако искам да изляза, особено пък вечерта, крещи ми, обижда ме не желае да ме разбере, не и пука аз какво искам. Те двамата са затънали в бързи кредити надвишаващи доходите им. Аз също имам кредити, но тяхните вноски не надвишават доходите ми. Всъщност 95 процента от моите кредити са изтеглени, за да им помогна на тях, но те не се вразумиха никога, най вероятно и аз нямам разум след като съм им се вързала.Има и друго, от 2 години имам приятел който обичам и той ме обича, но не желая да им казвам, крия го. Имам чувството, че ако майка ми разбере тази връзка няма да просъществува. Когато излизам след работа да се видя с него, казвам че излизам с приятелки на кафе, когато ходим на почивка казвам че съм на семинар в командировка. Майка ми всеки път ме тормози, казва ми да внимавам кога ще се прибера, вдига ми скандали. Иска да и давам пари, а аз нямам възможност, работя на минимална работна заплата и трябва да си покривам разходите за кредитите, за гориво за да ходя на работа и да спестявам по мъничко за да си оправя финансовото положение. И когато излизам ми повтаря все същото - нали нямаш пари. Имам чувството че иска да ме повлече да затъна. Че за нея няма по важно на този свят от парите.Приятелят ми знае за тормоза на майка ми, но не знае за финансовите ни проблеми. Не смея да му кажа, мисля си за каква ще ме помисли, че съм се докарала до там едвам да изкарвам месеца, Ами за близките ми. А това ми тежи, много ми тежи, нямам други тайни от него, и тази тайна я чувствам като лъжа и това ме убива. Не искам да го загубя. Той ме приема въпреки отношението на майка. Какво да правя, как да оправя живота сию |
Създай разказ: Социална фобия | Ще започна от там, че от малка съм си притеснителна, в началото, докато се пречупя и разбира се, зависи от човека, който стои пред мен и спрямо неговото държание, но никога не ми е пречело да разговарям с хора, познати, непознати, малки или възрастни и винаги са ме определяли, като умно (дете). Не знам обаче с годините (на 21 съм), какво се случи с мен, но станах страшно себекритична и паникьосана щом трябва да говоря. Дори пред познати. Изчетох много статии, причини и евентуални помощи срещу това “чудовище” в мен, но на скоро започнах работа и ми е нужда капка живец и надежда, та за това пиша тук. С въпрос, дали има и други такива като мен и с молба за съвет, как се справяте с цялото това нещо и как се пречупвате, да комуникирате без притеснение и през половин уста.лкт. |
Напиши за: Кой са най-хубавите дамски превръзки? | Здравейте!Аз съм момиче на 12 години и ми тръгна наскоро. Искам вашето мнение за превръзките ;). Кои са най удобни, не личат особено, не спарват, за да съм спокойна. Много хора са написали alweys, но може да има и по хубави.Благодаря предварително!!!! |
Създай съдържание за: Съдбата на българите в чужбина. | Здравейте. Може да ме сметнете за луд, но аз смятам да си живея в България. Не само защото си обичам държавата. Въпреки, че има много абсурди, аз съм свикнал тука. Но нашата държава в момента се обезлюдява. Тя не е само нашата. Но при нас има интересен момент. Тука много говорим колко много намаляваме, докато други, които намаляват много премълчават този проблем. Италианците съм чувал, че ако кажели реално колко намалявали щяла да настъпи паника. Нашите съседи от РСМ пък толкова са се уплашили, че направиха нещо друго. Обявиха, че граничат със самите себе си. То и ние не сме 7 милиона. Бяхме записани толкова на преброяването през 2011. От тогава са минали 10 години, а населението на България намалява с по 100 000 на година. И все се поддържа лъжата, че сме почти 7 милиона. Ами не, вече сме някъде точно към 6 и съвсем скоро ще станем почти 6. Ако вече не сме само 5 и половина. Да, много говорим, което е добре, но нищо не правим, за да го променим. Здравеопазване няма, закони няма, правят се милиони аборти, милиони хора напускат. Ние сме в демографски апокалипсис. Но има едно хубаво нещо. Тези хора напускат България, но си остават българи. То не бягат само българи. Колко турци са избягали, и циганите вече бягат. Не е бягане, това е избавление. Ние сме наудобен народ и неудобна държава за някои и понеже сега не могат да ни избият набързо с войни ни избиват с абсурди. Бягаме, намаляваме и в един момент ше останем буквално една шепа.Но тука прилагам старото успокоение, което между другото още преди да стана на 5 години разбрах, че е много погрешно. Сега всичко е ок, като му дойде времето тогава ще го мислим. Нека се фокусираме единствено и само към това какво ще стане с българите в чужбина. Българи в чужбина винаги е имало. Предците ни са били силни и са завладяли много голяма площ и на нея са живеели българи. След като България се освобождава от ромейското владичество е правено всичко възможно тези българи да се върнат в границите и е имало успех. Но след турското робство е било различно. Цар Фердинанд е имал идея отново да обединим всички българи в една държава. Това според мен е много благородна идея, но неосъществима и малко странна. Ми то българи има и в Лондон. Айде на война с кралицата! Унгарците граничат със себе си. А ако Китай тръгне да се обединява край. Та те са навсякъде. Но когато твоите хора живеят от другата страна на границата усещането е различно. Иска ти се да са си при теб. Българите като се гледаме много мръсно си правим, но чуем ли нашите хора, които не са до нас да страдат и почва да ни мори едно чувство. В другата държава разбират, че искаш своите хора в твоите граници и почват да ги гонят, да ги асимилират или да ги трепят. И какво е станало? Влезнали сме в сто войни, загубили сме повечето и не само, че не успяхме да защитим българите от другата страна на границата, ами и те тотално изчезнаха. Сега българи има по половината свят. Каква е тяхната съдба?Ще успеят ли да защитят идентичността си? Според мен не. Българите сме родоотстъпници. Мразим си родината и постоянно мрънкаме колко лош бил нашият народ. Това се втълпява в хората още от деца. Че тази държава и този народ не са достойни ти да бъдеш част от тях и заслужаваш нещо повече. На запада се гледа като на богове. Ходят там и си казват “Приключих с България.” Но кръвта вода не става. Какво обаче става? Женат се за чужденци. Децата им са наполовина българи. Те се женат за чужденци. Четвърт българи. Една осма, една шестнайста и вече нищо българско не остава. Има и други. Отиват там мъж и жена и децата им или ги раждат там. Водат ги на българско училище, учат ги на родолюбие. Няма смисъл. Гледал съм един такъв, дето казваше, че в Англия можеш да си купиш много неща, но България му липсвала. Той четеше български много зле. Гледал съм родено в Испания дете. Ходел на българско училище. Че той едва говори български. Обичал България, но си личи, че няма да се върне. Сигурно цял живот ще се определя като българин, но до там. Испания ще е в душата му. Като стане на 40 години и цал живот е живял в Испания като какъв ще се чувства? Това е. Българите в чужбина, без значение дали обичат България или не, колкото и да я обичат, не се ли създадат условия те да се върнат, те ще загубят своята национална идентичност. След 30-40 години те вече няма да бъдат българи. Те ще се женят за чужди народи и ще стават част от чужди народи. А в България каквото и да се направи няма как да стане както в Западна Европа. Българинът е съвременен европеец. Той иска висок стандарт на живот, ама много висок. Само че знанията му по история куцат яко. Вуйчо ми живее в Лондон. Идва тука и почва да мрънка какво било там, какво било тука. Абе ало, Великобритания е цоцала от половината свят. Испания е цоцала от половината свят. Франция е цоцала от половината свят. Португалия е владеела Бразилия. България е владеела само някакви чукари и то преди 700 години. Как можем да станем като тях като те имат многомилионно население и са крали от целия свят? Така са станали такива. С крадене. Ега са такива за сметка на някой друг. И като повдигнат въпроса за колониите им, преди социалистическия период много Българи емигрират от България в Новия свят. Дори бившия президент на Бразилия беше наполовина българка. Къде са тези българи сега? Чували ли сте за българин в Аржентина или Бразилия? Няма ги. Вече са изгубили националната си идентичност. Същото ще се случи и с тези, които сега бягат. Децата им вече са българи само формално. Внуците им ще се изгубят още повече, а след това вече хич няма да ги има. Ето ви и пример. В САЩ 42 милиона души се определят като потомци на германците. Смях, смях. Те нямат нищо общо с Германия. Не им пука за Германия. Дори не говорят немски. Тия рижавите американци не са американци. Истинските американци са индианци. Ония рижавите са ирландци. И какво? Ето това ги чака и тези, които напуснаха България. Един народ, колкото и силна идентичност да има, колкото и да е сигурен кой е, напусне ли родната си земя губи идентичността си. Това е положението. Тези изселници са обречени. По-рано повдигнах темата за македонците. Те пък точно до България живееха и пак си изгубиха идентичността. Представете си някой на другия край на света. Тъжно е. Но се случва. За съжаление в нашата държава няма как да се създадат условия хората да живеят достоен живот и те бягат. Дори и да се пооправим те няма да се върнат. Има само един начин. Не толкова ние да се оправяме, колкото държавите, към които българинът основно се ориентира към емиграция да западнат. Но пак ше се намерят техни алтернативи. Мене най-ме боли от тая работа, но като родолюбец искам българският народ да живее добре. Ако не може в България, тогава някъде другаде. Така че нека се избавят, щом ще живеят по-добре навън ги окуражавам! Това, че вуйчо ми се чувства щастлив във Великобритания ме радва. Всеки заслужава да живее добре. |
Напиши category 1 история със заглавие: Станах боклук | Здравейте. Бях изпаднал преди време в ужасна депресия, пробвах какво ли не и нищо не ми помогна, до момента в който успях да преборя всякакви задръжки и предразсъдъци в поведението си.От тогава започнах и да правя много секс с различни хора. Правя го както с жени, така и с мъже. Отдадох се на тотален разврат, изпълнявах странни желания, участвах в оргии и какво ли не. Често го правих и без презерватив. Наскоро си направих изследвания и цяло чудо е че не съм хванал някоя гадост при всичкия този секс с всякакви боклуци като мен. Не мога да повярвам какъв боклук станах и не мога сякаш да се спра, сякаш само това в живота ми доставя удоволствие и нищо друго. |
Създай разказ: Тази неизпъната кожичка ме притеснява... | ЗДРАВЕЙТЕНа 21 години съм и имам следния проблем. Когато пенисът ми е в ерекция под главичката имам останала набръчкана кожа ( не е много, но я има ) Пениса ми е дълак 16см. и е дебел 13см. (според мен е нормален)Но ме притеснява тая останала неизпъната кожа. Когато я подръпна назат тя се изпъва, но когато я пусна пак се набръчква.Та вапросът ми е дали може да се оправи по някакъв начин ( да си ми е постоянно опъната ) и дали този проблем е често срещан? |
Напиши история със заглавие: Samsung Galaxy S9 - камера? | Както се подразбира от заглавието, взех си съответният телефон. Наистина за сега съм много доволна от него, не ми прави проблеми. Малко ми е странно, защото бях с айфон 6 преди това и си бях свикнала с него. Както и да е. Всичкото хубаво, но има един проблем - камерата. Отварям си аз някое приложение, било то месенджър или инстаграм, влизам в камерата, за да направя, , селфи", както се вика и се случва следното: оглеждам се в екрана, всичко е наред, снимам и бам - снимката става няколко нюанса по-светла. Случвало ли ви се е на вас? Знаете ли как мога да го премахна? Някакви настройки, нещо?Благодаря Ви за отделеното време. |
Опиши: Въпрос зa фейсбук | Блокирaхa ми профилa с искaне дa им изпрaтя документ, който дa идентифицирa истинското ми име.Името е прякор, който използвaм от създaвaнето нa профилa ми-2009 г. Естествено, че нямa дa изпрaтя никaкъв документ, побеснях. При няколко опитa дa потвърдя същото име, нaстоявaхa зa снимкa нa документ зa сaмоличност, дaдохa и други опции-документ зa сключен брaк, зa aкт нa рaждaне или плaтенa сметкa, дa присъствaт именaтa ми.Нaкрaя реших дa опитaм дa създaм нов профил зa дa проверя дaли ще поискaт същото и Оо, чудо, препрaтихa ме aвтомaтично към съществувaщият вече, но с новите въведени именa и БЕЗ дa ми искaт документ зa сaмоличност.Кaкво по дяволите претендирaт с товa? С кaкво прaво ми искaхa документ зa сaмоличност и кaто се убедихa, че тaкъв нямa дa получaт, ми освободихa профилa, мaкaр и с ново име?Диктaтурa дори в социaлните мрежи? Възпитaние по всички възможни пътищa в сляпо подчинение и никaквa свободa? Шaнтaж, емоционaлни белезници? Бяснa съм!Не държa никaк нa шибaният фейс, просто имaм приятели и групи ( свързaни с рaзлични нaуки ) с които ми е нaй-лесен контaктът тaм. Aко още веднъж се случи дa ме шaнтaжирaт тaкa, със сигурност aз сaмa ще откaжa този профил и никогa нямa дa създaм друг, но кaкво е вaшето мнение зa товa, което се случи? |
Напиши category 4 история със заглавие: Възстановяване след токсична връзка | Здравейте!Моля ви за помощ.Как да се възстановя след токсична връзка, живяхме заедно 2 години.Обичах го много и все още го обичам ,но осъзнавам ,че това не в нормално.Той се държеше с мен отвратително,обаждаше ме постоянно защото съм развхърляна,казваше ми че съм боклук,че съм му противна.Постоянно ми казваше че съм луда и че не ставам за нищо и ми казваше,че ако не пия антидепресанти няма да бъде с мен!Снощи след поредния скандал нещата ескалираха изплю ми се в лицето,каза че съм боклук,помярка,курва,аз му ударих шамар и той ме удари!!Не един път!Аз съм на 23,той на 30.Моля ви,помогнете ми,дайте ми съвет как да се отърся от случилото се и да продължа напред |
Напиши история със заглавие: Фимоза... | Здравейте,аз съм на почти 13 години момче :).Имам големи проблеми със пениса... Не може да се забели въобще, ако пробвам да го забеля има страшна болка...Преди 2-3 години чак ходих при лекар и той ми я забели, но явно много съм ревал и пищял и сега наще ги е жал да ме водят пак.. Не съм го забелвал през това време и сигурно се е влошило страшно много :(.Наскоро питахме в една болница, но не приемат деца и не знам какво да правя. Ще питаме и в други софийски болници и дано намериме начин за лечение. И не знам има ли значение от това, но пенисът ми е много малък... колкото на бебетата.... мисля, че е от болеста или така нареченото състояние на пениса..Бих искал да попитам дали други са го преживели и как. Боли ли повреме на операцията.. колко време е възстановителния период и такива подробности..Благодаря ви предварително, но много се нуждая от мненията ви :(((. |
Създай category 17 разказ за: Късно ли е да се откажа | Здравейте, студент по медицина съм трета година на 21. Никога не съм искала да стана лекар, но поради семейни причини поех по този път. Истинската ми същност лежи във всичко свързано с изкуството от музика до рисуване.Причината, поради която се записах беше от страх и пасивност - бягство от вземане на решение.В момента съм трети курс и досега се справях сравнително отлично.. С успех над 5. 50 от всички сесии до сега, науката ми вървеше, можех да се фокусирам за дълги периоди от време, имах нужната логика и избутах сравнително лесно.Но след като отново се завърнах към рисуването, което бях спряла заради кандидатстването, искрата в мен се завърна и не можах да повярвам какво съм сторила. Започнах преди половин година да качвам нещата, които рисувам и за сега нещата вървят сравнително добре, има прогрес и т.н.Не знам какво да правя, физически ми се повдига когато започна да уча материала за университета.. въпреки че го схващам бързо.. желанието липсва..Единствената специалност която ми допада е Съдебна патология и патологията е единственият предмет, който изучавам с интерес.Но цялата тази дейност и игра на двойни животи "през деня - студент по медицина а вечер - художник изгарящ от желание това да е единственото нещо в живота й" води до стрес, депресия нощи с по 3 часа сън..Много искам да се откажа, но се двоумя тъй като харесвам патологията и ако родителите ми разберат, че искам да се откажа е възможно да се откажат от мен напълно, тъй като съм важна само когато съм успешна в университета.Наистина бих предпочела да работя някаква по-лесна работа или дори на автопилот от 9-5 за дохода, докато фокусирам 90% от останалата си енергия да се развивам в изкуството.. Мислила съм да презаписвам но това би било само ако е криминалистика или в музикална академия (тъй като до 12 клас съм учила в национално училище по изкуствата)Писането тук е последна мярка за съвет, тъй като в истинския свят няма с кого да говоря, нямам приятели, родителите ми реагират емоционално, първично и прагматично относно темата.. Имали сме този разговор безброй пъти, но винаги се е стигало до това да се прехвърля вината на мен, да се стегна или до изкази от рода на "прави каквото искаш, аз вече няма да се занимавам с теб" т. е. намекване за пълно неглижиране.Моля Ви за съвет, защото наистина не знам какво да правя. |
Напиши category 17 текст със заглавие: Моля за помощ! Остават по-малко от две седмици до края на срока! | Знам, че ще Ви прозвучи все едно се лигавя... , но все пак искам да питам. Докрая на срока има по-малко от две седмици. Успехът ми по история е 5, преди всеки тест си прочитам всичко, което сме учили досега, решавам тестове, пререшавам задачите от учебната тетрадка, но не мога да изкарам нито една шестица на тест, мама и тате смятат, че ако "продължавам да не уча" ще закъсам... А и самата аз, когато имам оценка по-малка от 6 ми се доревава, защото знам колко усилия съм хвърлила. Просто не успявам да се съсредоточавам на тестове...Това започна да се превръща в омагьосан кръг. Моля Ви искрено за съвет. Не искам да завършвам с пет за срока, защото това означава 5 за годината. Някои хора казват, че се амбицират от провалите си, но аз не съм така. При най-малкия "провал" настроението ми се разваля, не ми се учи, търся си оправдание да правя нещо друго.Моля помогнете! |
Разкажи история за: Какъв баща ще съм аз? | Има една лоша новина за всички от нас, без значение дали си милионер, клошар, ебач, девственик, един ден гарантирано ще умреш. Може да е утре, може да е след 10 години, но ще умреш. Ако нямаш късмет или ако не си оставил предсмъртно желание, ще изкопаят една дупка на края на града, ще те сложат в ковчег и ще те хвърлят в дупката. Тва му се вика погребение, а мястото е гробище. Отврат. Чувал съм, че след 40 дни червеите влизат и те изяждат. Абе грозна картинка. Всеки път когато ходя на гроба на някой роднина си казвам, абе идиоти мръсни, как можахте да го хвърлите тоя човек в тая дупка. Да го бяхте направили като Гошо Тарабата. Кремиран, в мавзолей. Отстрани да изглежда все едно е мъртво пиян и е заспал на дивана пред телевизора. А не да го ръфат червеи.Но не това е проблема, и в мавзолей да те сложат, както диктаторите от едно време, на теб ти е през кура щото си умрял. Няма те. Никой не се е върнал да каже какво става след като умреш. Ето, моя баща умря баш когато беше в най-хубавите си години. Разведе се, почна по-скъпа работа, почна да зарибява мацки, а него си го харесваха и не му трябваше много, купи си нова кола, и както очакваха всички познати - мъртво пиян тръгна нанякъде и се блъсна, достатъчно бързо че да умре на място. Game over, не е като в GTA-то като умреш да почнеш мисията отначало.Затова пускам тази тема. Защо живеем? Защо живеем така както живеем? Защо спазваме закони? Някакъв си ебан депутат ми казва - не може да пушиш трева. И ако ме хванат с 5 грама ще ме съдят. Ебаси майката. Абе куко смотана, нали и ти ще умреш един ден. И всичката трева на света да хванеш, пак ще умреш бе. Защо ми казваш как да си живея живота? Да не е безкраен? Какво ти преча аз докато си опъвам от масура? В Холандия е законно, в България не е. Изпреварихте холандците ли бе да ви еба? Някаква бивша съученичка ми вика, абе как може така, ти вече стана на 20 и кусур, нямаш сериозна приятелка, не мислиш за сватба. Ква сватба ма. Ше падам аз на колене пред насрания ти гъз. Тва дори няма смисъл да се коментира. Трябва да си яко във филма за да се ожениш в 2019 година. Хаха. Или циганин, те още се женят, даже по 3 дена сватби праят. Пръскат се от евтини уискита и мазни кючеци. Но при тях няма договори-моговори, утре циганина може да каже на циганката - ебал съм ти черния гъз, махай се от тука. Или обратното, циганката може да каже - абе мангал прост, махам се, отивам при майка си. Виждал съм го с очите си. Но съм виждал и другото. Ние българите понеже сме много цивилизовани ходим в съда, подписваме-модписваме. Блях. Живота и без това е кратък, не стига че си губиш времето в съдилища ами и зорлем ще си слагаш окови? Защо бе? Защо? Спомням си като бях малък нашите се развеждаха. Идва някаква от социалните и ме пита - какви филми харесваш? Квооо. Абе разпитва ме там разни глупости, да види дали съм добре. Викам - добре съм, и добре ще остана, щото като порастна няма да се оженя. Хаха. Дядо ми го прие добре. Каза "дядо, ти деца направи, пък ако щеш се жени". Абе нали и ти си се развел навремето, остава и да ми кажеш "ожени се". Дрътия си сака унуците, нищо че няма да ги види. То и баща ми няма да ги види, умря. Е тука вече си заслужава да се помисли. Да се правят ли деца или да не се правят? Досега да съм имал поне трима наследници, но фармацевтичната индустрия е много напреднала. Не само МДМА правят, и Ескапел правят. Ескапела върши работа. Кондома се скъсал? Не си видял. Оная мисли че ще я пазиш? Много мисли. Ескапел бате. Свършваш сега, мислиш после. Едната госпожица дори се омъжи малко след като глътна хапчето. Малко, малко - няколко месеца. Викам си, ами сега ако надуе корема и роди моето дете? Оня тъпан ще го гледа. Човека й си скъсва гъза от работа в чужбина, а оная се ебе с такива като мене. Е как да се ожени човек после?Това което ме мъчи и заради което пускам темата е, заслужава ли човек като мен да направи деца? Какъв баща ще бъда аз? Въобще ще ги гледам ли тия деца? Ако да - как ще ги гледам? Със сигурност няма да съм типичния татко. Баща ми се опита. Не можа. Аз няма и да се опитам. Объркан съм. От една страна, искам кръвта ми да продължи. Аз трябва да продължа. Ебаси скучния свят ще е ако хора като мен не си оставят семето. От друга страна... какъв ще е тоя баща дето хобито му е да пуши, да пие и да ебе? Какво да му кажа на детето? Плаша се. Ще се наложи да променя коренно начина си на живот. А ще мога ли? А искам ли? Засега се радвам че има Ескапел. Аз съм и млад още, нямам дори 25. Но времето бързо върви. Много бързо минава. Утре ще съм на 30. Объркан съм... знам една дето излиза с бебето си и пуши трева. То е още малко, не разбира нищо. Но аз не го приемам. Това е дете. Не може да му даваш такъв пример. Друга пък оставя детето на майка си и ходи да си вее гъза. Това също е извратено. Детето не го заслужава. По-добре да нямаш дете ако ще живееш така. Объркан съм... |
Напиши история със заглавие: Как да им тегля една майна, без да се обидят? | Имам един проблем и това е, че съм прекалено учтив и то конкретно към колегите. Просто първия ми шеф преди доста вече години беше прекалено конфликтен и се репчеше за всяка дреболия и от тогава ми стана нещо като фикс-идея, че трябва на всяка цена да не предизвикваш конфликти на работа. Това много ми помогна впоследствие, но и понякога пречи.От няколко седмици си имам нова кола и от тогава две колежки направо ме изкарват от релси с тяхната наглост. Още първия ден дойдоха двете и се самопоканиха да ги метна след работа, понеже живеем в същата посока. Стана ми доста неприятно, но айде викам си "днес е първи ден с кола, може да искат просто да я видят и т.н." Не че ми е проблем, но ме дразни тяхната наглост, а и предпочитам да си пътувам сам, защото така разпускам и обичам да шофирма сам след работния ден. Все пак колата си е моя, сам си плащам горивото и не съм длъжен всеки ден да возя колежките. А и честно казано до преди това не се ползвах чак с такова внимание и изведнъж видите ли станахме големите приятели.Както и да е, закарах ги. На втория ден се повтори, но си казвам "айде първата седмица ще ги изтърпя, пък белким втората вземе, че им стане неудобно да се самопоканват постоянно". Както се досещате това продължи и втората седмица и едната започна да ми виси в кабинета постоянно и да ми говори нейните си глупости точно в моментите, в които ми е най-натоварено. Аз най-демонстративно се коря в монитора и не отговарям, че да се усети, че съм зает, но тя продължава да си плямпа.Може ли пак да я закарам. Помислих си "е, като си толкова нетактична, какво да ти кажа? Че не ми е проблем да те метна, обаче не искам ли" Казах, че съм днес съм в друга посока. Отговора и беше "е, добре, тогава утре ще ме метнеш и започна пак някакви глупости да дрънка". Аз вече не издържах и и казах "не сега, много съм зает" и тя излезе.Утре пак трябва да мисля някаква деликатна лъжа с надеждата, че след 28-мия път, в който ги излъжа, ще вземат и да се усетят, но съм сигурен, че това няма да стане. Проблема е, че се гледаме всеки ден и работим заедно и ако им кажа директно, после ще ми е някак гузно. Макар че вместо да се чувстват неудобно, че постоянно се натрапват, не знам защо на мен да ми е гузно. И да, знам, че съм прекалено учтив и това в момента ми пречи, но имате ли някакви съвети как да ги разкарам по-деликатно, след като нямат елементарен такт.Аз никога не бих се самопоканил някой да ме кара, освен ако той сам не предложи пръв. Трудно ми е да повярвам, че има толкова нахални и нетактични хора. Айде 1-2 пъти щях да ги изтърпя, ама не съм длъжен да ги карам всеки ден. |
Разкажи category 1 история за: Неопитен и уплашен | Хомосексуален съм и без опит, а вече ми е време да правя секс. Притеснявам се от това, че покрай гейовете болестите са в изобилие. Само веднъж правих и ми правиха свирка ( без кондом ) и сега прочетох някъде, че и от орален секс се прихващат разни гадости и още повече се наплаших. Всички гейове които познавам са започнали сексуалния си живот от доста рано, а аз съм вече на 19. Дали да си продължавам ръчно или да се виждам с хора.. |
Напиши category 17 история със заглавие: Голям проблем имам с този предмет... | Здравейте! Имам възможност да изкарвам силни оценки по всеки предмет, но по математика двойка... Изпуснах много материал, защото доста време бях болен и не успявах да науча всичко изпуснато бързо. Мисля, че е доста късно за мен, защото това, което не знам е за 3, 4 години, а пък съм 9ти клас. Има ли възможност да ми пишат 3, когато си стоя мирен и пиша всичко или ще ми срежат клончетата? Никак не съм добре по този предмет (една 4ка не видях) и не знам как да се оправя. Моля да публикувате темата ми, защото не намерих подобен проблем като моя. Благодаря |
Създай разказ за: Труден избор на втори език | Хей, заглавието си казва темата :д. 7 клас съм, не се притеснявам за матурите, добре съм с училището. Така, основен език - английски... Нооо, за 2ри не знам... Немски, Испански, Френски, Руски, Италянски? Всички искам да уча, помогнете ми! Извинете за правописните грешки, ако има - от телефон съм. Моля да добавите историятаПриятен ден, прекрасни |
Разкажи история за: Проблем - слуша хорското мнение | Здравейте, много искам да общувам с важен за мен човек. Но проблема е че човека слуша хорското мнение. Те се опитват да саботират нашия контакт, защото ми завиждат и защото са глупави. Може ли да ми дадете съвет какво да правя, как да накарам човека да не слуша хорското мнение. |
Разкажи за: Проблем с наемател и собствениците | Здравейте имаме проблем с някакъв ненормалнен нагъл селяндур, който блъска като луд под нас от 3, 4 месеца по цяла нощ и не можем да се справим с добро с него.Та проблемът е, че дойдоха собствениците на апартамента или по-точно собственика с майка му да ни се карат, че сме били тормозели наемателя им и тоя наглия наемател ни е обвинил в какво ли не и собствениците бяха много нагли и нападателни та накрая чак ни заплашиха с адвокат и се опитваха да извъртат думите ни. Сега няколко часа по-късно наглия ни съсед продължава да блъска. |
Разкажи category 4 история за: Как да го забравя? | Здравейте.. ще се опитам да разкажа на кратко.Имам приятел от 6 години.. преди 4 години неговия приятел дойде да се запознаем и от тогава много го харесах. Знам.. огромна грешка. Излизахме тримата.. цяло лято. И накрая се скараха. Не се изясни точно причината. Само приятеля ми каза че много се бил променил и не му харесват излизанията. И че се съмнява че ме харесва.Аз реших да му пиша. Уж с цел да ги сдобря. Но накрая му признах че имам чувства към него. Той нищо не каза. След това отново се сдобриха но аз останах като никоя. Не сме се виждали, дори гласа не иска да ми чува. Чувствам се като призрак.Отскоро обаче започнаха да излизат тримата с брат ми. И сякаш нещата станаха още по сложни. Защото аз пак никъде не участвам, не знам как мислят да продължаваме напред не знам.Според вас аз как трябва да постъпвам? Трябва ли случайно ако видя това момче да го поздравя? Как трябва да се държа... или да се крия вечно.. наистина съм объркана... |
Разкажи история за: Хемороиди? | Здравейте, реших да пиша в този сайт, защото знам, че тук мога да задам въпросите си анонимно и да получа адекватни отговори. Момиче съм, скоро ще ставам на 18 години. Спортувам два пъти седмично, слаба съм и не бих казала, че водя заседнал начин на живот. Ако трябва да бъда честна, обаче не се старая да се храня здравословно и не пия много вода. Днес след цял ден болка в областта на ануса реших да видя на огледалото какво се случва, мислейки си, че болката идва от неудобното бельo, което нося всеки ден. (прашки) Това, което видях доста ме уплаши. Видях подутина в областта на ануса, голяма приблизително, колкото бобено зърно и след доста ровене в интернет разбрах, че това се нарича външен хемороид. Честно да си призная не съм много запозната с тази неприятност затова реших да задам въпросите си тук. Кога ще отмине това, кога ще се прибере?Щом сега ми се е появило цял живот ли ще страдам от това? Трябва ли да се придържам към определена диета поне докато се прибере? Какво трябва да променя в начина си на живот? Според Вас защо ми се е появило, след като съм млада, не водя заседнал начин на живот, не вдигам тежко и рядко се случва да имам запек? Задължително ли трябва да посетя лекар? А възможно ли е да не са хемороиди, а нещо друго? Какво да направя, за да намаля болките? Надявам се, който е добре запознат да ми помогне. Извинявам се, ако въпросите ми са глупави, просто наистина не съм компетентна по тази тема и съм доста уплашена. |
Напиши история със заглавие: Безнадежден случай! | Здравейте на всички четящи и споделящи в този сайт. На 22 съм от малък град и като цяло съм безнадежден случай. Девствен съм и се нуждая от съвет от вас, по-опитните. Как да подходя към една жена, че да се получи? Реално аз не бих казал, че търся сериозна връзка, защото просто осъзнавам, че не съм готов за такава, макар и да ми се иска на моменти. Нали разбирате, да намеря истинската любов. А ми се струва, че такава вече няма. Но въпросът ми като цяло е на сексуална тематика и той е как да подходя към една жена за да си поискам секс? За възраст ме привличат от мои наборки та чак до 50, 60 годишни. Не се шегувам, даже понякога си мисля, че такива дори повече ми харесват от моите наборки. Та да се върна на въпроса си - как? Моля ви, без нападки, подигравателни коментари или обиди, аз сам осъзнавам колко съм зле и че съм напълно отчаян за женска близост. Живота ми е от работа вкъщи и от вкъщи на работа. Една гадна рутина и просто ми омръзна да е само това. Затова сериозно ви питам и се надявам да получа адекватен съвет от по-опитните така да го кажа. Ако ще ме посъветвате за проститутка, недейте защото както споменах по-горе, от малък град съм и тук като цяло си е умряло, не е като в по-големите градове.Хубав ден на всички и бъдете здрави! |
Напиши история със заглавие: Да пишат раждали жени | Здравейте , искам да се обърна към жени,които са раждали или бременни момичета. Бихте ли ми казали симптомите ви при бременност ,понеже аз си мисля че съм . Получих преди няколко седмици пристъпи със световъртеж , ходих по лекари казаха ми нервни кризи и пия успокоителни . Закъснява ми с 2 месеца , боли ме ниско стомаха наподобява мускулна треска, болят ме гърдите , постоянно имам апетит и повръщам от време на време . Правих си днеска тест за бременност и има две черти ама едната е малко по бледа . Мисля да си направя и втори тест за по сигурно . На доктор мога да отида, но след месец някъде понеже в момента нямам пари и не знам какво да правя . Не съм сигурна бременна ли съм или съм болна от нещо , защото с приятеля ми преди опитвахме цял месец преди 2 години и нищо не стана , пък сега да е станало случайно малко не ми се вярва , много съм объркана и притеснена . Ако може да ми кажете поне симптомите при вас какви са били и дали моите са нормални или трябва да се притеснявам ? |
Създай category 9 разказ за: Продажба във Facebook | Добър ден!Пиша, защото искам да попитам дали мога да си направя страница във фейсбук, в която да продавам разни неща, като хората ми пишат на съобщение и аз да им ги пращам с куриер? Трябва ли да регистрирам нещо? Благодаря предварително. |
Разкажи за: Не се надърви изцяло? | Аз съм на 18 и приятелят ми също!Правим секс, за сега не свършвам, но мисля, че и на това ще му дойде времето.Имам друг проблем. Състои се в това, че май, май не се дърви напълно...Преди не бях спала с никой и сега като ми е той първият, мога да сравнявам само със порно и т.н.В порното главичката на пенисът е излезнала напално наван, докъто при приятелят ми все още има кожа в основата.Върпосът може да е глупав, но възможно ли е да не го възбуждам достатъчно и да не му става целият?Ако да, как да променя нещата?не съм питала приятелят ми, защото навярно ще му стане доста тъпо... така че помощ! |
Напиши за: Защо все не се получава на интервю | кандидатствам за работа в jobs bg и ме канят на интервю, но след интервюто казват "ще ви се обадим да ви кажем дали сте приет''.След това отивам на друго и ми казват, че съм добър кандидат и щели да ми звъннат след околу час да отида на място и да говорим, няма такова нещо..Каквото и да е интервю, няма не ме зимат.... не знам дали се подиграват с мен или какво,но да ми казваш "ще ви звъннем и ще ви кажем'' си ебати тъпата шега.Писна ми |
Разкажи за: Трудно ли е образованието в Холандия? | Един приятел беше скъсан по всички освен 2 предмета, въпреки че усилено учеше за тях, но все не беше достатъчно. Вярно ли е, че в Холандия е трудно да се изкарват добри оценки в университета в магистърска специалност? Той има диплома от американски университет и там доста добри оценки е имал. |
Напиши category 3 история със заглавие: Искам да пиша комикси. | Здеавейте. Аз съм момче на 16 години. Никога не съм бил фен на комиксите. Знам, че те са за "по-малки". До 16 годишен не бях купувал комикс. Бях чел един стар от детството на баща ми. Тук започва всичко. Аз съм голям фен на филма "300". Онзи със спартанците, които излизат с 300 души срещу милионната армия на Персия. Разбрах, че филмът е направен по комикс и си купих комикса. Много ми хареса. Имаше уникални илюстрации и много запомнящи се реплики. Скоро си купих един белгийски комикс "Конкистадор". Грабнаха ме илюстрациите му. Прииска ми се и аз да започна да пиша и рисувам комикси. Но тук идва и проблемът. Комиксите, които аз харесвам са с красиви рисунки, хора и предмети в мащаби, много светлосенки и идеална последователност. Аз не мога да рисувам така. Рисувам сравнително добре, но не мога да слагам светлосенки и да права идеален мащаб и пропорции. Не ми пука ако направя комикс дали ще го печатат или продават. Искам да го правя за удоволствие. Въпросът ми към вас е как да се науча да рисувам по-добре? Моля ви за съвет. Благодаря ви. |
Напиши category 1 текст със заглавие: Сексът вече не ми харесва | Млада съм, имам малко дете, обичам мъжа си, но просто по време на бременността и вече 3 години след раждането нямам никакво желание за секс, а това вреди на връзката ни. Ужасно е, купувах си хапчета за повишаване на либидото, четох по темата... няма ефект. Вече сме на нож с мъжа ми, изнервени, разбирам го, правим секс ужасно рядко, а аз нямам грам желание.Не знам какво не ми е наред, къде може да е проблемът? Като гледам порно например се възбуждам.Само като го видя как се изтяга на леглото готов за секс и ми се повръща, честно, самата му нагласа за секс ме дразни.Опитах да му кажа да сменим нещо, то всеки път едно и също, ляга и чака свирка, после секс... аз не мога дори и да опитам а се възбудя...Как мога да реша този проблем? Опитвала съм да направим нещо по-необичайно, да му намекна да сменим малко стереотипа, но както и да започна все ляга и чака свирка и после направо продължаваме по същество.Дали е правилно да започнем въпреки че нямам никакво желание за секс да правим поне 2 пъти в седмицата, да мине този изнервен период, и тогава пак да говоря с него да разнообразим малко, защото ако сега му кажа, ще се обиди...Някак си сексът с него ме отблъсква, защото имам чувството, че иска само да задоволи себе си, от друга страна кръга се затваря, защото колкото повече аз не искам да правим секс, редките случаи, в които правим, той свършва бързо и още повече гледа само своя интерес... виждам, че това руши връзката ни, а не мога да изляза от този кръг, а искам.Предложете някакво решение, понеже съм отчаяна. Може и някакви хапчета за повишаване на либидото, всичко приемам. |
Създай category 9 разказ за: Оценяват ли ви в работата? | Преди година заминах за Германия и се устройх за постоянно. Преди това работих 4 години в частна фирма в Пловдив. За тези години заплатата ми беше вдигана 2 пъти, но не с много. Винаги имаше работа, но на моменти беше повече отколкото можехме да поемем с колегите. Въпреки това шефа не наемаше повече хора, а разпределяше работата между нас. През тези 4 години се случваше да се наеме по някой човек, но беше доста рядко. Две от обучените от мен момчета станаха началници и в даден момент трябваше те да ми възлагат задачи, за които не бяха напълно готови. Не съм бил подмазвач никога и не съм имал проблеми с никого, но във фирмата има хора, които се мазнят на шефа. Някои получават облаги, други не. Не коментирам с лошо двете момчета и не завиждам, но по оценки не изпълняваха каквото беше зададено и трябваше от време на време аз да им върша работата. Не се оплаквах и не казвах нищо.След като ми бе отказано запитване за преразглеждане на заплатата, реших да напусна. Шефът не се опита да ме задържи и не каза нищо. След 2 месеца подготовка и обмисляне какво да правя с живота си, реших да замина при роднини, които са от години в Германия. Работя същото като в България и съм сравнително доволоен.Преди няколко седмици получавам съобщение на Viber от шефа ми. Искал да се чуем. Пита ме как съм, какво се случва с мен и го питам за повода... Едно от момчетата е напуснало и се отворило място и аз съм бил подходящ. Отказах му, защото вече може да се каже, че съм се уредил.Защо когато има работещи и отдадени на работата си хора, никой не ги цени? Случвало ли ви се е и на вас и какво правите, ако сте намерили работа в нова фирма и звънят от старата. |
Напиши текст със заглавие: Училищата след 7-ми клас | Здравейте! В момента съм 7-ми клас от Велико Търново и много се чудя къде да кандидатствам. Искам да попитам хора, които учат в ПМГ, ЕГ, АК АРКУС и други учебни заведения за мнение дали си струва да кандидатствам там. Искам да уча немски и английски. Вървят ми и езиците, и природните науки. Ще ви бъда много благодарна да споделите мнение по въпроса:) |
Напиши category 5 текст със заглавие: Тежка форма на хипохондрия | Здравейте!Може би някъде вече е писана такава тема, така че се извинявам предварително, ако това е така!Аз съм момиче на 18 години. От едно известно време на сам - може би вече около две години, изпитвам панически страх, че съм болна от неизлечима болест. Не от нещо определено, а от всички тях на куп, дори понякога си мисля, че съм болна от няколко неизлечими неща неща едновременно. Страхувам се да ходя на всякакви прегледи и изследвания. Страхувам се дори от профилактични прегледи, защото смятам, че случайно ще ми открият нещо смъртоносно. Когато стане въпрос за болести, доктори или дори обикновени болежки изпитвам силно притеснение. Редовно, да не кажа всеки ден, проверявам цялото си тяло и се замислям много задълбочено дали изпитвам някакви симптоми. Всяка малка болка или неразположеност ме докарва до лудост. Проверявам симтоми в Гугъл и съм убедена, че ми има нещо. Изпадам в паника - потя се, пада ми кръвното и не мога да мисля за нищо друго. Дори не мога да гледам филми, в който има болни от неизлечими болести, защото това също събужда силен страх у мен. Най-много се страхувам от СПИН, всякакви видове рак, инфаркт, инсулт и разни състояния, от които се умира мигновенно, на които дори имената не знам. Този страх се засили от както заживях сама. Страхувам се да заключвам вратата, защото смятам, че през ноща може да ми се случи нещо и да не могат да ми помогнат. Всеки път се опитвам да се убедя, че единственото разумно решение е да посетя доктор, когато имам болежки или притеснения. Но тук се появява друг проблем. Ужастно се страхувам от доктори, защото вярвам, че те ще открият заболяване, от което няма да мога да се излекувам. Когато се навия да посетя доктор и ми кажат, че всичко е наред, рядко се доверявам, но пък не отивам при друг, защото се страхувам, че той ще е този, който ще открие заболяване. Общо взето един омагьосан кръг, от който не знам как да изляза. Страхувам се дори от факта да страдам от хипохондрия, защото съзнавам, че това свръх безпокойство може да отключи сериозни заболявания. Страхувам се и да споделя с майка си, защото се страхувам, че тя ще ме прати по доктори. Страхувам се дори, че хипохондрията може да симптом на хормонални проблеми. Безпокойството ми започна да се прехвърля и върху близките ми. Приета съм да уча в чужбина и скоро заминавам. Наскоро почина дядо ми, а баща ми е в чужбина и не можа да го изпрати. Това отключи съвсем ново ниво на лудост у мен. Страхувам се, че когато замина близките ми ще си отидат от някаква болест ненадейно и аз няма да съм до тях. Все пак тези мисли все още не са толкова натрапчиви.Напълно съзнавам, че имам проблем, но нямам представа как да го реша, защото се СТРАХУВАМ. МНОГО СЕ СТРАХУВАМ! От друга страна не знам какво може да е предизвикало това състояние. Родителите ми са здрави и никой от тях не страда от сериозни заболявания, нито техните родители, нито пък родителите на родителите им са страдали от тежки заболявания. Нямам обяснение.Тази вечер безпокойството ми стигна връхна точка, каквато никога не е стигало, тъй като утре ми предстой профилактичен преглед при гинеколог. Никога не съм се чувствала толкова уплашена. Убедена съм, че ще ми отрият човешки папилома вирус и в следствие от него рак на шийката на матката. Плаках много, треперех, потях се и мислех, че се задушавам и пулсът ми беше силно ускорен. Дори мисля, че съм получила паническа атака, дори и не толкова силна. Тази вечер си дадох сметна, че проблемът ми е сериозен, но не знам дали това отново не е внушение. Просто ще откача. Ужасява ме факта, че поради страховете ми не посещавам редовно не само този вид доктор, но и всички останали и вярвам, че някой ден ще ми съобщят, че съм закъсняла и именно заради това заболяването ми е нелечимо. С една дума страхувам се дори от собствените си страхове. Съзнавам, че това се внушения и всячески се опитвам да се избавя от тях, но не се получава.Моля ви за съвет как да преодолявам такива кризи (хипохондрични или не) поне докато намеря сили да се консултирам със специалист. Прочетох, че мента, глог и валериана помага, но това отново отключва страх у мен, тъй като вярвам, че имам проблеми със сърцето и мисля, че намаляването на кръвното чрез лекарството ще ме докара до смъртоностно състояние. Осъзнавам и колко глупаво, може би, звуча.Благодаря на тези, които ще прочетат за проблема ми докрай! |
Разкажи category 4 история за: Да му кажа ли? | Докато си пих виното се замислих "Да кажа ли на това момче че някога съм го обичала, но ме е било срам да си призная, хем защото през по-голяма част от времето си е имал гадже(не са заедно вече защото тя му изневери 100 пъти), хем защото не исках да ме отреже, и хем защото не искам да съсипвам прекрасното ни приятелство или да не му казвам? ".Ситуацията е следната. С него се запознахме през 2017. Бяхме на 13(аз) и 15(той). Сега сме на 18 и 20. Запознахме се във фейсбук заради обща позната. Бързо се сближихме. По едно време ми предложи да станем гаджета на шега. Тогава преживявах бившия си. Съгласих се. Бях щаслива докато бяхме заедно. Направо забравих за бившия. Все чаках той да ми пише. Разделихме се, не помня как и защо, но знаехме че е шега, дори сега се чудим защо сме излизали.Та през 2018 той ме сваляше и аз все го поставях във friend-зоната, но дълбоко бях толкова щастлива. Ние флиртувахме от време на време. Хем имах чувства към него, хем нямах, а когато чувствата ми се връщаха бяха по-силни и по-интензивни от всякога.Не помня 2019, но само помня че той се запозна с първата си бивша. Тя го съсипа. Изневеряваше му и го използваше за секс и пари за наркотици. Вкара и него в този път.През 2020 се отдалечих от всеки(включително и него), но се сближих с нови хора. Тогава имах чувства към него само в края на годината, а си харесвах други хора през годината. Помня само как ми се оплакваше от нея.Сега да минем на 2021. Тогава осъзнавах че имах чувства към него, но не го приемах и не го осъзнавах напълно. По едно време се държахме като гаджета. И тъкмо бях на 100% сигурна че ще му призная и че и той ме харесва и разбирам че се е събрал с бившата. Тогава сърцето ми беше разбито. Опитах се да го преживея, обаче по едно време ми каза "Ако не бях с нея и ако не я обичах толкова щях да съм с теб. Толкова много щях да те обичам. ", е чак така не го каза, ама горе-долу цитирам какво каза. Това ме върна в началото.По средата на януари тази година скъсаха. Окончателно. Не са се събирали от тогава. Тогава се радвах. Аз глупачката тогава почнах да го свалям. Мислех си че чрез мен ще забрави за бившата. Флиртувахме си. Пропуснах нещо. Много момичета го харесват. Понеже съм горе-долу близка с момичетата с които се има(не са близки) и те все ми споделяха че го харесват. И аз ревнувах. Че и той има флиртуозен(такава ли е думата не знам, ама виня алкохола) характер. Не беше такъв преди нея де. Тя го съсипа. Та, ревността не беше причина да изгубя чувства. Наркотиците бяха. Сега знам че той не се занимава с тези неща, но го прави само защото няма достатъчно пари. Приема трева само от приятели. Иначе взимаше и хапчета уж да му помагат с менталното здраве. Обаче един път едва не свръхдозира. Тогава си казах "Това не е човекът в който се влюбих" и изгубих чувства.Сега все още сме си близки и за разлика от преди той вече не се друса често(мисля) което е хубаво. Когато беше с нея постоянно беше надрусан, а и след като се разделиха. Обаче сам си го каза че му се свидят парите. Сега дилемата е дали да си призная че съм го обичала.1. Ако си призная. Страх ме е че всичко между нас ще се промени. Страх ме е че ще ме вижда по друг начин. Страх ме е от излагацията. Но ще ми е по-лесно защото вече не го обичам, а и ще ми олекне.2. Ако не му призная. Обичам приятелството ни такова каквото е. Ще си остане такова. А и няма смисъл да му казвам като съм нямала чувства. Но дълбоко в себе си искам да му кажа.Да му кажа ли или ще съсипя всичко? Той ми е любимия човек, въпреки че се е променил доста за последните почти 3 години(не го виня все пак е преживял толкова много травма заради тая курва, а и малко заради втората с която не излизаше дълго защото той осъзна че и тя е като първата). Ще промени ли всичко между нас? Не искам все пак сме си близки и го обичам като приятел. Но понякога чувствата ме подтискат. |
Разкажи за: Какво да работя ! | Здравейте!Може да Ви се стри странен моят въпрос, но просто имам нужда от съвет и мнения.Завършила съм МБА и в момента работя, като офис мениджър и се занимавам с абсолютно всичко във фирмата, в която работя.Освен това съм и заместничка на Управителя.Проблемът е там, че мисля, че съм твърде квалифицирана за този пост, а в същото време незнам на каква позиция трябва да съм за да е достойна за образованието ми.Моля ако някой, който е завършил моята специалност да ми каже даде съвет какво да правя. Работата мн ми допада, но взе мисля, че съм твърде квалифицирана за нея. |
Създай category 3 разказ за: Нали ще мине? | Здравейте от близо 6 годни имах близка приятелка много неща сме преживели, но в последната една година силно ме разочарова.На скоро почина моя роднина и ми беше много тежко същия ден излезнах с нея, като си мислих че ще получа приятелско рамо в този труден момент, но получих разочарование...Тя го прие като обикновена среща и започна да ме занимава с вечните си глупости все едно нищо не станало... в този момент аз не знаех на кой свят съм толкова много емоции имах и какво получих от нея да ме занимава с проблемите с гаджето й.Няколко пъти я помолих да не ми говори, защото в случая не съм адекватен събеседник и не мога да й помогна със съвет уж ме разбра.Пита ме как точно е станало, отговорих й и след това ми се изцепи, че не й приятно да си говорим такива работи и да сменим темата и от там като почна да ми говори за гаджето си и с цялото си нахлство ме пита, защо не се смея на смешните неща които ми говори.... е как да се смея.След този момент си дадох реална сметка, че тя никога не ми е била приятелка, защото приятелите не само за смях трябва да и в трудни моменти.След това имаше много други моменти в които пак не се държеше добре и най-прясното беше преди няколко дни, когато ми върза тенекия за срещата беше си умишлено точно преди половин час преди срещата говорихме да уточним мястото разбрахме се за час и място и накрая реши, че няма да вдига телефона и да оттовоаря на съответнията ми стоях 30 минути на мястото и си тръгнах писах й да я питам защо така постъпи получих "сейн" изчаках още един ден отговор нямаше и казах някой неща и я блокирах абсолютно на всякъде.Обаче сега от една страна малко съжалявам, знам че няма смисъл, но въпреки това ми е тъпо... |
Напиши текст със заглавие: Мъжка афера | Дали ще ме съдите или не - мога само да гадая. Факт е единствено че някои неща просто не могат да се предвидят и човек не знае какво може да му дойде до главата.... никога.Пиша това признание първо за да ми олекне поне малко и второ - ако има някой в моето положение... просто да спомене нещо за да не си мисля че съм единственият подобен идиот в тоя свят.Семеен мъж на 41 години съм, с две прекрасни деца и със съпруга с която сме преживяли много неща заедно и сме запазили връзката помежду ни здрава и непоколебима.... допреди 3 месеца. Допреди да се появи поредният нов колега във фирмата в която работя. Току що завършил магистратурата си младеж, владеещ западни езици.... абе модерен млад мъж дето се вика. Бюрата ни в офиса бяха близко едно до друго, често разговаряхме по различни теми - както от професионално естество, така и чисто житейски неща. На няколко пъти се случи да обядваме в компания заедно и реално тогава може би се зароди някаква форма на симпатия както от моя, така и от негова страна.В началото на миналият месец той ми изпрати покана за приятелство във Фейсбук и така темите ни от офиса се пренесоха и в чата докато съм си вкъщи. Тогава вече започнах да изпитвам някакво влечение, непознато за мен до този момент. В главата ми започнаха да се въртят мисли които хем ме плашеха, хем пък ме караха да се чувствам някак си извратено добре. Но обикновено след редовната порция секс със съпругата ми - мислите изчезваха поне за определен момент. Всичко обаче започваше отначало със започването на всеки следващ работен ден. Започнах да го гледам по по-различен начин. Започнах и да ''ревнувам'' идиотски когато виждах той да си говори с някой друг колега. Исках да прекарвам все повече и повече време с този човек. Започнах дори да се интересувам от глупавият футбол заради него - странност която дори единият ми син забеляза.С началото на този месец започнах да усещам някакви погледи от негова страна, които ме вкарваха в още по-голям филм. Чувствах се като тотален боклук всеки път когато поглеждах семейството ми и любовта която получавах от тях. Не я заслужавах. Затова реших да понамаля контакта си с този човек. Отговарях кратко на поредната картинка която ми изпращаше, а в офиса гледах да си намирам постоянно някаква работа. Той явно забеляза това и ме издебна в момент в който и двамата бяхме сами за да ме попита дали нямам някакъв проблем с него. Отговорих му че проблем с него няма как да имам. Той сподели че се радва да го чуе и общо взето това беше като диалог тогава.И така преди няколко дена дойде и коледната вечеря на компанията в която работим. Денят протече спокойно, разбира се гледахме да свършим с работата по-бързо за да можем да се приберем и да се приготвим за вечерта. Прибирайки се с колата към вкъщи чух че телефона ми иззвъня за изпратен СМС. Паркирах пред блока и извадих телефона ми за да видя поредата безсмислена реклама от мобилният оператор. Уви, не беше точно това което очаквах. Тексът гласеше:''Наел съм апартамент за тази вечер. Ти решаваш. Ще се видим после. ''... Помня само топлите вълни които ме обляха и това е. Нищо друго. Поседях няколко минути в колата и реших да се кача до горе. Децата бяха все още на училище а жена ми на работа. Съблякох се и влезнах да си взема бърз душ. След топлата баня седнах по халат във всекидневната и просто не можех да повярвам какво ми се случва. Отвращавах се от това което исках да направя през тази вечер. Явно то беше по-силно от мен. Върнах се в банята, извадих електрическата самобръсначка и започнах да махам внимателно окосмението по тялото ми. Минавайки задните ми части усещах какво наистина желая.Облякох се набързо, стремейки се да не хвана никой от семейството ми да се прибере. Просто щеше да ми дойде в повече. Обадих се на съпругата ми че тръгвам към ресторанта и потеглих. Влизайки в заведението веднага засякох погледът му - изглеждаше доста притеснен. Здрависах се с всички шефове както си му е реда и се насочих към него. Подадохме си приятелски ръце и аз незнаейки какво да направя просто му кимнах. Той ми се усмихна и някак си в тоя момент товарът малко поспадна. Вечерята в ресторанта мина доста приятно, не сме имали някакъв кой знае какъв контакт с него. Дежурните погледи не се броят....Разбрахме се с СМС-и как да изиграем сценката в която той ще поиска да си тръгне и аз като трезвен и с кола ще предложа да го закарам. Така и го направихме. Качихме се в колата и просто отпрашихме към запазеното от него място. По пътя просто не издържах и реших да отбия встрани, разкопчавайки панталона му. Ако допреди 3 месеца някой ми беше казал че ще правя свирка на 14 години по-млад от мен колега в колата ми спряна на аварийни фарове на столичен булевард - щях да му се изсмея и да му кажа че е тотално луд. Но... случи се. Пристигнахме пред самата кооперация. Той вече бе взел ключът така че направо се качихме. Решихме първо всеки да си вземе по един ободрителен душ. Умишлено първо влязох аз, а след това беше и негов ред. Излизайки от банята аз го чаках на леглото само по черни дантелени чорапи над коляното, които бях задигнал от жена ми. Може би изглеждах абсурдно но мога да кажа че му подейства доста добре. Нощта беше фантастична. Нито за момент не си и помислих че искам да бъда активен. Вирвайки дупе, допирайки лице на спалнята и наслаждавайки се на младият член който ме оправяше бавно започнах да забравям за първоначалният ми срам и неудобство, както и мисли че правя нещо уникално лошо и зло. Просто се наслаждавах на момента.В ранните часове на денят реших че трябва да се прибирам... не исках но трябваше. Закарах ''любовника'' до тях, целунахме се и запраших към вкъщи. Влизайки в нас обаче ме обзе онова гадно чувство с което тръгнах към ресторанта. Влязох отново да си взема душ, използвайки го просто като място на което да се разплача. Започнах да се чувствам омерзен и недостоен спрямо моето семейство. Представях си как целувам децата ми за лека нощ със същата уста с която... тази мисъл ме убиваше.Уикенда ми мина като миг. Не спирах да мисля за това което ми се случи и избягвах контакт със семейството ми. Дойде понеделник и отивайки на работа реших да направя решителната крачка - да поговоря очи в очи с колегата ми. По време на обедната почивка седнахме в едно заведение и изяснихме нещата по мъжки - и двамата пробвахме нещо ново, нещо което може би е по-добре да остане в миналото и да не се повтаря. Изгладихме всичко помежду си и се върнахме в офиса. Прибрах се вкъщи малко по-спокоен и ведър. Направихме си вечеря както винаги е било, поговорихме си весело като истинско сплотено семейство. Седнахме да гледаме филм заедно когато телефонът ми отново сигнализира за съобщение. То гласеше:''Пред блока ти съм с колата''. Изведнъж се присетих че имам да давам зарядно за акумулатор на един приятел. 5 минути по-късно този ми ''приятел'' ме чукаше на задната седалка на паркинга до нас.... |
Напиши category 5 история със заглавие: Необяснимо... | На някого случвало ли му се е да се събуди ужасно изморен с гадене, да ти се повръща, а като се изправиш на крака да избледнее всичко пред очите ти и да залиташ... Да спиш в 2ч. през нощта, да се събудиш, защото ти е топло, да станеш да отвориш прозореца и мигом щом се обърнеш изведнъж всичко изчезва и усещаш как тялото ти се отпуска и когато всочко стане ясно пред очите ти виждаш че си струполясан на леглото.... изобщо незнам каякво ми става, ниско кръвно ли е незнам... клякам 10 пъти и съм труп... |
Напиши category 17 текст със заглавие: Програмата на Гугъл за уроци | Здравейте хора! От няколко дни ми се изпречва по социалните мрежи безплатните уроци на гугъл относно маркетинг и разни други полезни неща. Въпросът ми е дали има някой вече записан на това нещо и неговото мнение по темата? |
Напиши история със заглавие: Хората с истински травми може ли да имаме любов и да сме щастливи? | Когато се заговори за травми, повечето хора в днешния модерен свят техните възгледи се свеждат до някаква провалена връзка в миналото и прецакване. Да се говори за проблемите си е някакво табу, а инвалидите например сигурно не са хора.Така мъж, на 29 съм. Имах тежък живот, не ме мислете за някакво мрънкало, това го споделям във форума само. Като малък преборих коварна болест, после катастрофа като пешеходец, последствията и болките останаха по тялото ми. Нямам инвалидност, поне не видима, но често изпитвам всякакви болки в тялото, иначе тренирам, спазвам и здравословен режим, редовно ходя на лекар. Не искам да звуча надуто, но иронията е, че всички казват, че съм много красив мъж, дори жени често идват първи при мен. Но никога никой не е могъл да ме разбере, пък и аз не искам да натоварвам или наранявам някого, защото и психически съм доста ранен. Цял живот стискам зъби.Влюбвал съм се само веднъж истински, но наистина истински. Жената на 30 вече, с която отново се срещнахме. С тази жена през годините сме се срещали много пъти. И ранните от тях наново сме се запознавали, защото срещите ни датират от деца. Тя първа с повече интерес подходи към мен години по-късно, по-дълбок интерес и теми. И тук идва това че и тя е много травмирана, то такава на мен отива, защото друга няма да ме разбере. Тя има един нестабилен крак в следствие на жесток побой от нейния пък баща-алкохолик като дете, който се е нахвърлил над нея и майка й. По-късно той застрелва майка й. Тя отива да живее при нейната кума, която я отглежда. Не мрази мъжете, но не ги и обича, при такъв живот ще иска да стои настрана, разбираемо. Иначе пленителна, много по-красива от всякакви модерни образи.Ние с нея имахме отношения, но невъзможността да преборим травмите дори заедно си каза думата. Ние всичко правим различно от масата, дори секса, тоест всичко е красиво, внимателно. Аз бях нейният пръв едва на 21 и 22 години.Имаме ли шанс заедно след като отново се срещнахме? А може ли дори семейство един ден да имаме? Редно ли ще бъде спрямо децата? Ще може ли да сме щастливи някога? Изпитвам тъга понякога, че не сме имали лек живот в много сфери, независещи от нас.... хората като мен получават ли втори шанс? |
Създай разказ за: Чувствата на едно момиче | Привет на всички. Първо искам да уточня някои неща, за това което ще напиша. Не съм искала за мнението ви. Пиша това, защото си нямам никого, на който да споделя това.Аз ужасно много мразя брат си. Още, когато разбрах че майка ми е бременна и ще има МОМЧЕ, аз си казах, не, ще се отрека от него, когато се роди. За жалост не стана, това което исках. Той вече е на 7 и много време се чудих дали да се отрека от него. Съпротивлявах се срещу себе си и срещу желанията си и накрая нищо не получих, затова реших да се отрека от него. Естествено, в момента, може би няма как, защото съм на почти 15 и все ще живея с родителите си, но поне съм сигурна, живот и здраве, какво ще правя, когато мина 12 клас...ЩЕ ЗАМИНА В ИНДИЯ! Любимата ми държава. Ще сменя религията си и ще поддържам връзка само с родителите си, само тях ценя и обичам.Решила съм с талантите ми, шиене и танцуване, да изкарвам парите си. Уча сериозно хинди от няколко години.Благодаря, че все пак сте прочели написаното от мен. |
Разкажи category 5 история за: Болки в левият яйчник, помощ! | Здравейте, момиче на 16 съм. От няколко седмици имам огромни болки в левият ми яйчник. Не съм много сигурна какво да търся вече из интернета. Не знам какво да кажа на майка ми, но знам че ми трябва помощ защото имам чувството че някой ме прерязва. Болките ги имам когато съм в цикъл и когато не съм, но са по слаби. Да, знам че е нормално да те боли, но това е друга болка, имала съм цикъл за последните 5 години. Знам каква е разликата. Относно секс.. да, правила съм секс, изгубих си девственоста преди месец, но болките не започнаха веднага след това. Майка ми не знае това че не съм девствена и затова ме е страх да говоря с нея относно болките които получавам на левият ми яйчник. Моля, ако някой знае нещо относно това дори и да е нещо малко, пишете! |
Създай разказ за: Намек ли е било това? | Здравейте. Преди известно време когато бях на командировка в колежки, едната от тях ме попита дали нося презервативи? Казах не, тя се смееше. Приех го като шега. Мисля, че е женена и приятно е изглеждаща. Това намек за секс ли е било? Някак не би ми било приятно да изчукам женена жена. Скоро пак ще сме на ваканция с нея и ми е малко напрегнато. Какво мислите. |
Напиши category 3 история със заглавие: Прекалено съм състрадателен | Здравейте, според мен съм прекалено състрадателен. Не знам това добре ли е или зле, просто съм преминавал пред много трудни моменти и знам какво е. Като видя някой страдащ и започвам да размишлявам и да го съжалявам и се разстройвам, а не трябва. Става въпрос за болни или страдащи хора.Напоследък виждам един беден, около 65-70-годишен мъж, който стои навън на студа (обикновено до дват най-големи магазина в малкото градче, в което живея) и моли доста възпитано някой да му купи хляб и нещо друго за ядене, не иска пари, не е от тези, които се преструват. На мен ми е студено вкъщи, въпреки че съм запалил печката, а той как стои навън и студува, а хората го подминават презрително и изобщо не му обръщат внимание. Понякога му купувам хляб, кроасан и някоя вафла и му ги давам, а той благодари и веднага отваря и започва да си хапва. Горкият човек, не знам защо е изпаднал в тази ситуация, хората влизат в магазините, излизат с пълни торби и не дават нищо на бедния човек. Ще кажете "ами да не е изпадал в това положение, да работи и т. н. ", ама ние като не му знаем съдбата и защо се е случило така, как може да толкова категорично да го съдим? ! Все пак е човек, а дори и животно да беше, и те имат душа и страдат, изпитват студ, болка, глад... защо хората са толкова безчувствени и само съдят другите, без за момент да се поставят на тяхно място? |
Напиши category 5 история със заглавие: Менструация | Здравейте четатели на този страхотен сайт, искам да Ви помоля за съвет... на кратко от близо 4 месеца не ми е идвал цикъла.. на 16 години съм. Знам причината, от това че спазвах диета е и искам да ми дойде... срам ме е да отида на гинеколог и незнам какво да правя. Нямам контакти с момчета... пробвах какво ли не. Някакви идеи. Моля модераторите да я удобрят... не мисля да ходя на гинеколог много ме е срам... МОЛЯ ЗА ПОМОЩ!! |
Напиши история: Болки в кръста.ПОМОЩ! | Здравейте!Момиче съм на 16 години и от два дни имам ужасни болки в кръста.Често се движа.. ходя с майка ми да разкарваме брат ми и вървим по два часа; два пъти в седмицата ходя на народни танци; често излизам навън отново да си разхождам с приятелки. Отделно полагам грижи и за малкия ми брат.От доста време ми казват, че не ходя изправена и се чудех дали това е оказало резултат.Болките са долу към бъбреците и са непоносими. Едвам сядам, лягам и ставам. Днес дори се опитах да стана по рязко и сякаш нещо ме удари в гърдите и не можах да си поема въздух за около 4-5 секунди.Възможно ли е да е камък в бъбреците? Имайки впредвид, че не се храня здравословно и пия много газирани напитки.Не мисля и че може да е заради цикъла ми, защото той ми спря в събота, а аз започнах да изпитвам болките в неделя вечерта. И досега не съм имала подобни проблеми.Моля ви помогнете! След 2 седмици имам концерт от танците и не мога да си позволя да отсъствам. Ако продължават болките още най вероятно ще ида на лекар, но искам съвет и от вас. |
Създай разказ: Нямаш право на връщане на пратка или? | Поръчах стока от един магазин. По принцип те нямат сайт, продават само във физически магазин, но заради извънредното положение изпращат поръчки по куриер. Впоследствие се оказа, че няма да ми е възможно да приема пратката, поради което се обадих на куриер и помолих да не ми я доставя. От магазина се обадиха и доста гневно ми обясниха, че нямам право да откажа пратката, защото сега има вирус и отгоре на всичкото била отваряна и пипана. Аз с куриер не се срещнах и ми е много странно кой е отварял пратката, а също и че нямам право да я откажа? Това така ли е? Наистина ли щом нямат сайт и пратят по куриер - няма право да я върнеш? |
Напиши category 4 текст със заглавие: Относно чувствата | Здравейте всички,Искам да споделя мислите си за една тема, която много ме вълнува. Често се случва да се фокусираме върху чувствата на жените около нас – дали са щастливи, тъжни или разстроени. Това е много важно, разбира се, защото ги интересува тяхното щастие и емоционално състояние. Но в същото време се питам – дали е правилно да се грижим само за техните чувства и да пренебрегваме собствените си емоции?Много мъже се чувстват така, сякаш трябва да бъдат силни и да крият собствените си чувства, за да не създават проблеми или да не изглеждат слаби. Това може да доведе до натрупване на вътрешен стрес, недоволство и дори до проблеми с психическото здраве. В същото време, ако постоянно сме фокусирани само върху чувствата на другите, може да забравим за собствените си нужди и емоции.Мисля, че е важно да намираме баланс. Да се грижим за чувствата на жените, но и да не забравяме за нашите собствени. Защото и нашите чувства имат стойност, и ако ги потискаме или игнорираме, това може да ни направи по-нещастни и по-малко способни да подкрепяме другите.Какво мислите по този въпрос? Смятате ли, че е редно да се концентрираме само върху чувствата на жените или е важно да обръщаме внимание и на нашите чувства и нужди? |
Разкажи история за: Отменен полет - какви са ми правата? | Здравейте, моята история е следната.Този вторник на 13 септември трябваше да се прибирам от Миконос за София, но в последният момент ни анулираха полета и съответно следащият полет беше на 17 септември в събота. Настаниха ни от летището в хотел за вторник и сряда, като за останалите дни трябваше сами да си търсим друг. Съответно нов хотел, разходи за храна, транспорт, трябваше да си ги поемем ние, като ни казаха, че ако си пазим бележките и фактурите, ще ни възстановят сумата. Въпроса е как се процедира с тези неща, защото не съм запознат. Има доста такива случаи като моите и ги бавят с месеци, а на някои даже нищо не им връщат. |
Разкажи история за: Искам да си тръгна, но ме е страх | Здравейте аз съм жена на 40 години искам да споделя своя проблем с вас. Имам две деца едно от първия ми брак който не беше сполучлив защото бях тормозена психически и физически. Родих млада едва на 15 години. Затова си тръгнах от него когато детето ми беше на 2 години отидох при майка ми. Сега съм на втори брак второто ми дете (10 години )вече 10 години в началото всичко беше прекрасно бях изключително щастлива защото си имахме семейство с моята дъщеря и къща.След това се роди другата ми дъщеря от тогава започнаха проблемите. Той удряше мен и детето ми( по-голямото). Аз я защитавах разбира се затова също бях прибивана и малтретирана. Но си казвах че това ще мине и така 2 години продължи това докато малката ми дъщеря не порасна и спря с физическия бой. Започна с психическия обиди псувни и настройване на децата че съм лоша майка. Обижда ме пред приятелите си и роднините постоянно.Винаги съм се чудила дали съм наистина лоша майка щом не мога да дам на децата си щастлив живот.Работя на държавна работа и получавам малко пари недостъчни да се махна и да отида другаде.Не знам какво да правя с живота си защото си нямам никой който да ми помогне поне да имам дом и да си живея спокойно и щастливо с децата ми .Майка ми не иска да ми помага защото казва че съм достатъчно голяма да се оправям сама.Просто ми дайте съвет как да постъпя моля ви........ Благодаря предварително. |
Създай разказ: Не знам как да кажа на близките си | Като за начало ще ви кажа, че аз съм човек, който постоянно е под напрежение, стес, страх (незнам от какво), срам и още много. Винаги съм изнервена от нещо и сега леко се притесних, че може стреса и нервите през последните 3 години, да са ми били в повече и да съм си докарала нещо. Преди 2 месеца получих припадък (по незнайна причина), но не го отразих като нещо сериозно, пък и не беше... Наскоро започнах да ставам адски раздразнителна, чувствителна, настроението ми е ужасно и майка ми вече се дразни, защото всяка вечер щом се прибере, аз съм намусена. Но това от което се оплаквам, е че от близо 1 седмица чувствам болки в главата, те не са постоянни, но през 20 мин. някъде нещо много остро ме изръгва за 5 сек. и то на едно и също място. Отделно се усеща едно търнене, някак замаяна ме прави, губя си апетита, трудно се фокусирам, забравям някой неща...Може и аз да ставам хипохондричка, но вземам пък и да се замислям, че ако наистина ми има нещо, трябва да го открия на време, иначе не ми се мисли, много ми се живее:Д...От една страна ме е страх да кажа на майка си да не ме вземе за луда, а и ако ми няма нищо, защо само да и създавам допълнителни нерви.Моля ви дайте ми съвет, много съм объркана. |
Разкажи за: Тракийски университет в Одрин | Здравейте! Има ли някой, който учи или е учил в този университет или пък познава такива хора. Исках да прочета малко мнения за университета, но не открих, затова реших да пробвам тук. Добър ли е наистина университетът? |
Създай разказ за: Шотландските поли и родопските одеяла имат същата шарка | Какво общо имаме с тях? Едва ли е съвпадение, защото шарките са едно към едно. Освен това в света само ние и те имаме гайда. Казват, че едно време на балканите и ако келти. Възможно ли е да е заради това? |
Разкажи за: Секс камери | Здравейте!Аз съм момиче на 18 години и мисля да започна работа в сайтове за секс камери, обаче се колебая все още кой сайт да избера и дали е законно това в България и ако не е дали ще разбере някой..Моля ви се ако някой има информация за тези неща или познава момичета които са работили така да сподели! Лек ден. |
Разкажи category 17 история за: Кандидатстване след 8 клас | Здравейте, исках да попитам къде мога да кандидатствам след 8 клас. Мога ли да кандидатствам в езикова гимназия. В момента съм в 35 соу но то там нямало английски език а аз много дълго съм го учила. Моля отговорете, важно е! |
Създай съдържание за: Каза, че не бил само за секса, пък започна да ме отбягва | По принцип не е лош човекСамо че не разбрах с какво провакирах отдръпването му.Казах му, че имам притеснения и и не стигнахме до същинската част, но не съм му отказала. Уж всичко беше ок, ама накрая взе да ме избягва. Редуцира контакт.Дразни се от мен постоянно.Дори видях, че е харесал снимка по бански на бившата си.Всеки път, когато се опитам да започна разговор за отношенията ни, той започва "не ми се говори сега за това" и дотам.Какво се върти в главата на човек, който ви казва "аз ако бях само за секса, отдавна щях да съм те нае*ал", пък после от нищото започва да се държи странно и дори контролиращо-агресивно? |
Напиши за: Нездравословно хранене | Студентка съм и се храня много нездравословно. не ми пука дали ще надебелея, но вече се чудя дали няма да се разболея от нещо. 3-ти курс съм и съм на общежитие. През деня ям сандвичи, пици, дюнери и сладки неща. А вечек картофи, кюфтета, ориз или пържола винаги. Майка ми ми е казвала да ходя понякога и на стол и да си взема супа, но аз изобщо не искам. На стол не съм и стъпвала, защото приятели са ми казвали, че са намирали и косми и ходя на други места около общежитието ми. Иначе и салата не си взимам никога. От скоро започнах да пия и енергийни напитки по 1 кенче на ден или през ден, но не заедно с алкохол и спрях колата. Пиех доста. А кафе не пия. И цигари никога не съм пушила. След всичко което казах мислите ли, че мога да се разболея от нещо лошо? За колограмите не ми пука. Май съм 60 и няколко. Преди година последно се мерих. Веднъж даже като казах на един приятел, че не ходя на фитнес и като ме погледна много се учуди. Иначе съм напълно здрава засега. От години не съм се разболявала. Не съм имала температура, не ми е ставало лошо и така. Само сополи понякога имам през зимата. |
Разкажи история за: Честит празник! Честит 3-ти март! Честит национален празник! | Честит празник, драги съфорумци, Българи! Честит 3-ти март!Честит национален празник!Както знаете, на този ден отбелязваме годишнина от освобождението на България от турско робство, и въпреки, че еврогеевете в България искат да го омаловажат и забравят:България е освободена от Русия!Разбира се, в най-голяма степен дължим своето освобождение на руският император, наречен още Цар-Освободител: Александър II Николаевич, който след като узнава за ситуацията в България - развълнуван, казва: Българите са наши братя - да отидем и да ги освободим! И предприема необходимите действия това събитие да се случи!Няма думи, с които да изразим благодарността си към този човек: Александър II Николаевич, защото без него - и досега щяхме да сме част от Турция! Затова ще се молим за него и за душата му, докато сме живи: Бог да го прости и да му дари жилище в Небесното Си Царство. Амин!Бог да прости и всички загинали воини за освобождението на нашата Родина България! Амин! |
Напиши category 3 история със заглавие: Срам ме е | Здравейте, добри хора! Моля ви за помощ. Момиче съм на 17! Пия алкохол от 15 годишна, ако може да се нарече пиене! Пила съм водка, текила, малко уиски, но не ми харесва, вино, пина колада, бира, бейлис! Пиех по една чашка, даже не я и допивах и до днес е така! Но сега изобщо не ми се пие алкохол, карат ме, но не искам, пия на сила някой път! Чувствам се като лош чпвек и леко момиче и алкохоличка където съм пила, като се върна назад! Моля споделете мнение.Моля да ми бъде одобрена и публикувана историята. Благодаря |
Разкажи история за: Помощ за изневяра | Историята разказваме с моя приятел. Помогнахме на съседско момиче и прекарвахме преди. Тя е на 19 вече, но се случи когато беше на 18. Тя идваше на гости на кафе да споделя женски работи и да я прикриваме с моят приятел от майка й като се вижда с гаджета, споделяхме и давах съвети . Всичко открито беше на таз тема дори и мъжът ми понякога е чувал някой работи, говорехме много открито и свободно. Майка и тогава и сега си имаше любовник тя казваше споделяше и нямаше как и аз да не кажа че зная за това, тя не го прие зле но не и добре.но случката след кату ги засякла и видяла по време на акт в тях те и не разбрали , импулсивно ядосана излязла пила с приятелки но накрая колега на майка и я прибрал, защото тя била много пияна . Всичко без проблеми, тя обаче сподели от малките спомени ,че го е свалила тогава, срамуваш се много но каза че е влюбена и го иска а.много говорене от моя страна в последствие и от приятеля ми, но без резултат тя влюбена детински ядосана на майка си и неопитна искаше да преспи с колегата на майка и който управител но и доста по възрастен.след срещи с него нямаше вече как да я разубедим или попречим единствено можехме да я прикрием . Срещаха се тайно в апартамента ни , тя на кафе при мен оправданието. Но това беше по добрия вариант защото и иначе щяха но без съвети и подкрепа щяха глупост да извършат. Той омъжен по възрастен с дете и срамлив ,но се случи тя искаше той също .съвети от мен тя получи и приехме че ще го направи с него но неочакваното беше когато тя войска да присъствам на първия и път, нямаше как моят да не ревнува не приемаше и за това И той да присъства да не ревнува. Нейният възрастен любовник беше притеснен но моят приятел него го окоражаваше. Когато се случи дори видях майка и и казах че пием кафе в нас . А дъщеря и го правеше не кафе а ... Аз давах съвети приятелят ми излезна за малко отначало защото тя се притесняваше и тои да се съблека но после като дойде той даваше съвети на него и малко на нея, забелязах че на няколко пъти докато я гледа го вдигаше и ми беше ревностно. Всичко беше добре все пак съвети а и той по възрастен и опитен. Отвори я чука я малко сълзи. После започнаха по няколко пъти в седмицата във вкъщи да я преоткриваме с моят мъж. Случваха се малко проблеми от моя страна по някога ревнуват защото виждах че той го вдига и ходи при тях да слуша говори гледа и виждах че я Иска и малко ревнувах, но в границите на нормалното. Все пак тя млада тясна и всичко притежаваше аз единствено бях по добра заради опит и голямото ми дупе. Имаше караница веднъж. Но така си остана и са заедно веч. |
Разкажи история за: 7 клас Варна! | Здравейте, на 13 съм и съм 7 клас. Тази година ми предстоят матури, малко съм притеснен дали ще ги мина с хубави оценки. Аз уча, не съм мързелив, имам много хубави оценки. Искам мнение за тези гимназии: 4-та ЕГ, 5-та ЕГ, 1-ва ЕГ, МГ. Към тези съм се насочил, за първата искам повече мнения, тъй като не съм чувал изобщо нищо за нея, за средата там и за обучението. :) |
Напиши category 17 текст със заглавие: Вие как мислете? | Ще имам изпити (матури) след 7ми клас и успеха ми не е много висок, доста падна и повече ми куца по математика по български език съм добре. Като казвам падна не е 2 или 3, ..4, 50 някъде там но не искам езикови гимназии. Приятелките ми казаха да пробвам с Гео Милев и Неофит Бозвели или Иван Богоров, но съм чувала, че не са много добри, а защо така? Някой, ако знае да каже моля ви се много, много :) |
Създай разказ: Мъже, как си контролирате нагона | Здравейте, мъж на 30 съм от София.Разделих се с приятелката си преди 6 месеца и от тогава съм спал с 2 жени и съм си писал с още 4-5. Реално си мислех че ще е супер забавно да си ерген на тази възраст, защото получавам повече внимание, но проблема ми е че само за секс мисля и нямам време за нищо друго.Например вчера излизах с една мацка, нищо общо нямаме не я харесвам за жена, но тялото и е много яко. Целувахме се, опипвахме се почти се стигна до секс, но тя се отказа. При което на другия ден само като се сетя за нея се одървям, сигурно 3-4 чикии си ударих. Но и проблема е че супер много се разсейвам от работа и от другите ми неща които правя. Съответно тя усеща че го искам и ми се опъва и ме върти.Тези неща ме изтощават та затова е въпроса ми, как се справяте с нагона. |
Разкажи история за: Вие живяли сте със свекърва или бихте ли ако не сте? | Здравейте, искам да чуя други хора как мислят. Добре ли е да се живее заедно с родителите му? Трябва ли жената да прави компромис с всичко и винаги да си мълчи пред тях?Ще ми е интересно да чуя някоя ваша гледна точка. |
Напиши история: Военна медицинска сестра? | Здравейте! В момента съм 11 клас и след 12 клас съм се насочила към ВВМУ Варна или по-скоро новата специалност, която предлагат от 2-3 години насам, а именно - Военна медицинска сестра. Специалността ми харесва, изключително динамична, в която трябва да вложиш цялото си внимание и усилия. Въпросите ми са относно кандидатстването и приема в университета. Също така дали някой от вас, читателите, е по-запознат в тази област? Надявам се да споделите своя опит (ако имате) и своето мнение относно специалността и университета. Говорих познати и те изразиха мнението си, че ако си военен е по-трудно, дори невъзможно да си намериш цивилен партньор след това - вярно ли е според вас? Също ако някой е информиран исках да попитам и за мисиите (мисля да кандидатствам като курсант, което значи че ще сключа договор за 15 години с държавата). Мога ли да откажа да отида на мисия и дали това ще има някакви последствия? Благодаря Ви за отделеното време! |
Разкажи за: Българийо мила, прости! | Все повече млади хора напускат милата ни родина, защото не могат да си намерят работа. Не добра, а просто работа. Живеем като мишки, пестим от най - малките неща. Имаме нисък стандарт на живот или поне при повечето, които се мъчат е така.Когато бях малка си мислех, че е жизнено важно човек да има образование. Моите родители ми помогнаха - ходих на езикови курсове, след като завърших средното си образование пък се записах в хубав Университет. Зад гърба си имам една полезна Английска Филология и магистратура по превод <-- едно висше, но от сърце, защото вложих много и въпреки, че можеше да не ми осигури работа, поне щях да науча езика перфектно.Е, това стана... и сега какво?Смятам да напусна родината, защото искам по - добър живот за мен и децата ми, които някой ден може да се появят.Ако искам да работя като учителка ми казват, че искат да имам поне 5г. стаж... а аз имам само няколко месеца от студентстването...Когато искам да стана преводач ми казват, че ще превеждам листовките на лекарствата на старите баби...И пак съм прецакана...Поне варианта с чужбината ми дава някакви надежди...Колко млади хора заминаха... в търсенето на малко по - добър живот...Вече по улиците виждам тийнейджъри и хора на средна възраст... младите ги няма... работят - в чужденеция...Срамно е... |
Създай разказ за: Семейство без секс: по-особенна история | Здравейте,както се вижда от заглавието темата е ясна, вероятно това е хиляда и някоя подобна тема, а аз поредния (милион и някой) съпруг изпаднал в подобна ситуация (доколкото четох други истории и коментари).Прочетох някой истории и реших да пусна нова тема защото има някой важни детайли и различия спрямо другите подобни теми.Накратко, аз съм мъж, почти на 40. Оженихме се преди около десетина години, имаме дете на около 5.Та проблема е ясен - секс - нула. Няколко пъти годишно, ако се брои за нещо.Иска ми се да получа някой смислен съвет - но преди това малко предистория и детайли - както казах май са важни.Тя е скромно и интелигентно момиче (с висше образование получено в чужбина) - на години колкото мен. Когато се запознахме, тя всъщност беше девствена (!? ). Оженихме се малко след това, мисля, че тогава наистина бяхме лудо влюбени един в друг.Аз от друга страна съм имал 1-2 по-дълги връзки (без брак, едната 5 години) и повече гаджета.Преди жена ми (1-2 години преди да се запознаем) имах връзка (за 5-6 месеца) с едно момиче, което на пръв поглед ми изглеждаше добра кандидатка за съпруга. И тъкмо си го бях наумил изведнъж разбрах, че едно се представя пред мен, а друго върши. Накратко - нимфоманка, но с маска за пред познати и роднини (голяма актриса, направо за Холивуд). За мен беше голям шок - най-вече като си помисля, какви сериозни намерения ми се въртяхя в главата и какво можеше да се случи.Затова, след тая история настоящата ми съпруга много ми хареса - исках нормална жена в която да имам доверие и да градим живота си заедно.Както казах в началото всичко беше супер - обичахме се много, всяка вечер секс, спяхме голи гушнати един в друг - знаете как е.Още тогава 2 неща ми направиха впечатление - първата както казах, че почти на 30 е девствена. Какво пък казах си, може да е прекално скромна знам ли. Е, сега вярно, тя не е фотомодел - 1. 60, леко закръглена, но и не някакво страшилище - има приятно лице, големи гърди...Второто е, че нейното развитие в секса спря до мисионерска поза. Мислех, че за няколко месеца ще мога да я науча на това което знам и ми харесва, но не стана така. Веднъж например пробвахме задна прашка, но каза, че не и било удобно...В интерес на истината, още в първите дни след като станахме гаджета поиска да ми направи свирка - беше някак любопитна, като тинейджърка не видяла пенис. Не се получи много добре (бяхме вкъщи с дрехи и изведнъж тя каза абе много искам... не се съблякохме, аз само смъкнах леко панталона, не знам дали това е причината) и на нея явно не и хареса, знам ли, никога повече не съм настоявал - ценях я като сериозна съпруга и не исках да я правя чак порнозвезда.И така, превъртам напред - в днешни дни. Ситуацията е следната:Въпреки така или иначе еднообразния секс - вече и толкова няма.Минават месеци преди да го направим отново.А на мен ми се прави далеч по-често, да не кажа всеки ден.Нямам друга... чат пат самозадоволяване, порно, обаче е тъпо.Иначе, когато го правим, нещата изглеждат ок, на нея и харесва.Имаме дете (5г), което спи между нас (имаме голямо легло).Тя не работи, материално сме добре, по-цял ден е в къщи.Аз преди работех много, но от близо година организирах нещата така, че работя по-малко и то от вкъщи - така, че версията, че си има тъпкач отпада - нон стоп сме заедно. А и преди ме съмнява да е имало - няма кой да гледа детето за 5 мин (баба/дядо далече).Сега става още по интересно.Миналата есен детето започна да ходи на градина и по цял ден с нея бяхме сами в къщи - нищо. Като и казах - ех сега сме пак като гаджета свободни може да се гушкаме по цял ден - тя отговаряше, било и светло, не може през деня и т. н.И през ноща не можело - защото детето спи между нас.Става още по-интересно защото - детето заспива много късно, напоследък почти 1 през ноща. Аз не мога да издържа толкова, че да чакам да заспи добре и после да го преместя настрани за да направя място за нас и т. н.Другото което е - дръпна детето от градина - под предлог, че много се разболявало и така то вече няколко месеца практически не ходи на градина.Вярно е, че се е разболявало (хрема и др. ) но не е за чак да не ходи.Повдигнах въпроса детето да си спи на детското си легло до нас в спалнята (тя иска през ноща да е до него, да проверявала дали е завито и т. н. ), но за целта трябва малко да поразместим (върху леглото му има разни неща в момента) - и тя ми вдигна някакъв скандал, че къде да ги местя, в детската на дето (което стана като склад) има много неща и т. н.Имам усещането, че тя дава твърд отпор на всяко нещо, което може да доведе до по-чест секс и близост между нас.Играе някаква игра (може и подсъзнателно) от 10 кладенеца вода да донесе, но секс да няма.У нас съм по цял ден ---> детето не ходи на градина.Да научим детето да спи само ---> караница къде ще ги местим тез неща за да му освободим леглото.Къпи и мие детето вечер към полунощ и докато се изкъпем всички и то докато заспи става 1 през ноща.Много пъти съм и казвал, да го научим да спи по-рано и по-рано да става - не, то не ставало така с моите теории, то си знаело и т. н.Тя самата по принцип страда от малко безсъние - заспива към 3-4 сутринта - и ако нещо я събуди рано сутрин не може да заспи пак и после цял ден е кисела. Казвал съм и да ходим на лекар за това безсъние - каза ми и дума да не става.Интелигентен човек съм и съм готов на всякакви разговори и бих разбрал всичко, но нищо не се получава.Имам усещането, че това е някакъв много тънък нейн садистичен план - някакво наказание.Обградила се е като в крепост от факти и обстоятелства, които и помагат да няма секс и да не и се налага да казва "боли ме главата".Сякъш просто има обективни пречки - това е, тя не е виновна, нали!?Ама като се опитам да ги реша тези проблеми - наежва се и застава на нокти.Държи ме без секс и ми гледа сеира (станах нервен напоследък, карам се на детето, писна ми, а тя тогава май се подсмихва) - от друга страна ми е казвала - не ме държи вързан за нея, но ако научи нещо - край, бие ми шута и да съм си живеел живота както си искам, но без нея (и детето? ).Преди време работех много (по 12ч. ) и тя трябваше да се справя сама когато детето беше на годинка две - тогава много ми се ядосваше, че идвам късно от работа и ми е крещяла, че един ден ще ми го върне тъпкано.Като изключим това - всичко друго е наред - гледа детето, чисти готви, пере. Нормално според мен след като не ходи на работа и не мисля, че това и тежи за да и помагам, чак толкоз. Тя няма 1 работен ден откакто забременя. Правя всичко за нея но...Но... какво да ви кажа, аз искам да живея с жена, не с баба.Колкото смешно толкова и тъжно е, че на всички разправя, че пробваме за второ (когато стане на въпрос) - така, да и се повдигне самочуствието пред другите майки и т. н. Под пробване на второ да се разбира - правим го без презерватив (брей!!! ), ама само когато сменят часовника 1 час напред или назад.* * *Искам няколко допълнителни детайла да дам - тя наистина чисти постянно и търка почти всеки ден банята и т. н. Обича чистотата - е аз също съм за.От друга страна, съм се чудел понякога аз ли и и омръзнах какво стана и когато сме правили секс съм се опитвал да фантазираме все едно, че го прави с друг как аз съм до нея и той прониква (докато я възбуждам с пръсти) и т. н. да и покажа че нямам нищо против за да видя какво ще стане - струва ми се, че това я възбужда, знам ли, но като се опомни и като сме си говорили тя категорично е казвала не, не иска никой друг - аз я питам защо - а тя - а бе знам ли го, дали е чист / измит/ изкъпан (? ) и някакви такива неща (? ) - здрав ли е (болести).Като го комбинирам с факта, че не е правила секс до 30г почвам да си мисля, дали пък за нея секса не е нещо мръсно(!? ), да има някакво отвращение и в този смисъл някакъв психологичен проблем?Чудя се какъв е проблема - емоционален (между нас), сексуален (тя има физиологични проблеми), психологически (нещо при нея на психологическо ниво) или нещо друго.Относно последното - мисля, че тези проблеми със съня и се отразяват на нервите, защото... съм я хващал да си говори сама на глас в банята.Това стана скоро след раждането - минавах пред вратата на банята и чух ясен говор въпреки душа, докато тя се къпеше вътре. В първия момент си помислих, че е взела тайно телефона и се оплаква на някого (!? !? ! ) от мене (не си идвам от работа и т. н. ) но после като се заслушах осъзнах, че си говори сама, ама на въображаем приятел (??? ).Казваше: "Кажи ми сега, какво да го правя? Той не ме слуша! Всичко аз трябва да правя. Никакъв го няма. Казвам му да идва по-рано - той не... " - нещо в този стил. Изпаднах в ужас. Страшно се стреснах. Имам познати с психологически проблеми и съм виждал какво е. Но на никого не посмях да кажа. И не знаех и не знам какво да направя. Не е всеки път като се къпе но се е случвало, а може повечето пъти просто да е по-тихо, а и аз не кибича все пред банята докато се къпе.* * *Като сравнение, ще дам друго семейство, в което жената научи от малък детето да ляга рано и само в другата стая. Понякога го оставят на баба/дядо, понакога на гледачка и отиват по СПА хотели и т. н.С една дума жената трепери и цени мъжа си да не вземе да хукне по любовници (при това и двамата работят).Защо моята няма такова разбиране?П. С. В нашата връзка аз съм този който и е осигурил всичко, не съм зависим от нея, някакъв заврян и т. н. точно обратното.П. С. 2. Дори за мен да е късно иска ми се моята история и вашите коментари да помогнат на други (младежи) на които им предстои брак и т. н. Да внимават и да имат 1 на ум, какво може да им се случи.Иска ми се да бях чел за такива неща навремето (колко много мъже остават без секс) - може би щях да внимавам повече. |
Разкажи за: До счетоводителите в групата! | Здравейте.Тъй като е ваканция и вече имам прекалено много свободно време, се чудя с какво да се занимавам. Студентка съм за 3-ти курс, специалност Счетоводство и контрол, въпросите ми са насочени главно към завършилите счетоводители, които вече работят по професията : имали в интернет или някъде другаде някакви материали, с които да се подготвям за практическата част, било то указания за попълване на документи, някакви елементарни общи неща, които всеки счетоводител прави през работното си време, просто искам да науча неща, които са извън учебниците и теоретичната част, която изучаваме в университета, понеже съм чувала отзиви от колеги, че практиката нямала нищо общо с това, което учим (не знам колко е вярно, но и нямам познати, които са счетоводители, затова питам тук). Общо взето искам да си запълвам времето като научавам нови неща за професията и да се обогатявам със знания, които да са полезни за мен.Ако не можете да ми отговорите на тези въпроси, ще се радвам да споделите за кариерното ви развитие, след като завършихте, накъде поехте: какъв е вашият опит, доволни ли сте от това, което сте завършили, оправдават ли ви се очакванията за заплащане и извършен труд. Каква заплата имате? Кои са най- големите спънки пред един счетоводител. И каквото друго се сещате по темата. Много ще ми бъде интересно, да знам в общи линии какво ме очаква, обичам си специалността поне засега, всичко което учим ми е много интересно.Благодаря, че прочетохте историята ми, ще се радвам ако напишете коментар. |
Напиши category 3 история със заглавие: Няма начин, ще се самоубия | Да, на 21 съм, имам 30 лева в джоба, нямам работа, живея в мизерно село с токсични хора, родителите ми постоянно ми крещят и обиждат и не искат да ми помогнат, пък и да искат няма да го направят, по-добре им е да има кой да им ходи до магазина. Не мога да се изнеса, бях студент в София, но специалността не беше за мен и прекъснах и не можах да си намеря работа, за да остана и да не се прибирам в този Ад тук. Имах си приятели и всичко, но бях беден.......Благодаря Ви, това е от мен!Сбогом! |
Създай разказ за: От всичко по много | Тъжна съм, имам нужда от подкрепа. Изморих се да бъда спасителен кораб за всеки, по всяко време. Имам нужда да бъда чута, обичана, уважавана, харесвана. Изморих се да се старая, да покривам очакванията на родителите ми. Обичам ги, не искам да ги разочаровям, но не чувствам подкрепата им, за баща ми е важно да ми дава пари ако имам нужда, останалото не е от значение. Майка ми започна работа, която не позволява да се чуваме често (живеем на 200 километра едни от други). Освен това аз също работя и се разминаваме. Тъжна съм и ми се плаче. Не знам от къде да започна. Давам си сметка, че проблемите ми са незначителни и би трябвало да се справя, но в момента ми е трудно. През миналата година преживях неприятна раздяля с дългогодишния ми партньор, който се оказа неподходящ за мен, понеже съм твърде чувствителна и думите му, често ме караха да се чувствам зле. Освен това не успях да завърша висшето си образование, завърших семестриално, но "влача" няколко изпита, при един преподавател. Имам чувството, че не ме харесва и колкото и пъти да се явя на поправка, той намира за какво да се хване. Сигурна съм, че не съм перфектна, но не съм и чак толкова глупава, че да не мога да се справя с тези изпити (опитвам се да завърша специалност "Социална педагогика"). В същото време родителите ми ме упрекват за това, от време на време задават въппоси по темата и кога са изпитите. Това допълнително ме кара да се чувствам зле, защото те имат очаквания, а аз все повече губя надежда и вяра, че ще мога да се справя...Също така страдам от липсата на пъртньор, самотата ме дразни. Искам да имам човек до себе си, но знам, че съм твърде обсебваща и ревнива и това ме спира. Искам, когато срещна даден човек да бъдем щастливи заедно, този човек да копнее, за компанията ми, както и аз за неговата. Дори не знам дали това е възможно, но имам нужда да се грижа за някой, да му показвам колко е значим за мен, да го правя щастлив...но това е обсебване според хората, с които го споделям.След толкова много негативизъм, бих споделила и противоположното. Лъча светлина в живота ми е това, че работя с деца, които безкрайно много обичам и ме обичат.Благодаря ти, че отдели време, за да прочетеш написанато от мен! |
Напиши за: Как се преодолява това? | С него сме “заедно” от 20 годиниБили сме всичко - гаджета, годеници, любовници, врагове, приятели.Събирали сме се и сме се разделяли десетки пъти.Казвали сме си неща, които ако чуем от други… ще ги зачеркнем завинаги.Не и с него. На него всичко му е позволено. На мен всичко ми е позволено с него.Правила съм го на нищо, дето друг сигурно ще ме зашлеви. Той само ми казва: знаеш, че ти може всичко, пак ще си те обичам.В момента сме разделени отново.Като имаме отношения… нещо все не става. Заяждаме се, нервираме се… все изкарваме другия виновен за нещо. До момента, в който физически не сме един до друг. Тогава няма драми. Даже само шепнем. Без значение дали ще има секс или не. Имали сме и среща, в която просто се гледахме.Сексуалният заряд между нас.. с нож да го режеш.Обаче и двамата сме магарета и все не става.Този път съм решила това да е дебелата точка. Минаха два месеца. И страшно ми липсва… всичко от него.Изтрила съм контакти, фб.. всичко. Не че не му знам номера наизуст.Онзи ден го видях на 100 м от мен. Еми, гипс! Сърцето ми забива по-силно, зад коленете усещам нещо.А той е… всичко, което не харесвам в хората.Помогнете ми, моля!Ще се видим случайно, лицата ни ще грейнат в усмивки… и Айде пак. Обаче не искам вече. Искам да превъзмогна тези токсични отношения, искам да спра да го сънувам.Имаме и двамата в момента партньори. Да, изневерявахме. Смисъл… замяна с нов мъж не е опция. |
Разкажи category 4 история за: Мъжа ми започна да ревнува от нищото | Здравейте. С мъжа ми сме заедно от 14г, имаме детенце на 7, като цяло добре си живеем като изключим това, че той е доста нервен, но откакто се роди детето, стана доста по-спокоен. В началото на нашата връзка много ме ревнуваше и исках да се разделим и от тогава до ден днешен този човек не ми е показал грам ревност. Чувствах се много добре до преди седмица. Не знам как си е внушил, дали някой иска да ни скара или пък е на някакви хапчета, които не знам, но този човек стана брутално ревнив. Изведнъж ми каза, че много съм се променила и си мисли, че му изневерявам. Бях в шок. Хубава жена съм, имам доста обожатели, имала съм възможност да му изневеря без да ме хване, но аз не съм такава жена и никога не съм си позволявала да докосна друг мъж. Единственото, което съм правила е да си чатя с друг мъж преди много години и това беше, когато имахме много големи проблеми с комуникацията с мъжа ми. Но не съм писала интимни неща, нито съм позволявала да пращам целувка, дори не съм прегръщала друг мъж. Просто не съм искала и не искам. Хванах го да ми рови в телефона, звъни от моя телефон на непознати номера да види кой ме е търсил. Искаше дори да ме остави във входа уж на шега, защото му казах, че са ми оставили бакшиш на работа. Нищо не правя, за да ме хваща в нещо, но постоянно ми казва, че ако правя нещо няма да успея дори да обясня, защото нямало да съм жива. Нещо стана с мъжа ми и не мога да си обясня. Започвам да се плаша въпреки, че не съм направила нищо, имам чувството, че си измисля сцени и вярва в тях. Дали да не отидем на психолог, той не иска и да чуе, но ще се опитам да го убедя. Страхувам се да не е му станало нещо психически или пък някой нещо да го е излъгал, но твърди, че никой нищо не му е казал и че не вярва на други хора. Какво бихте направили? |
Напиши история: Оферта за тройка | Здравейте,Наскоро правих секс с един мъж, който е доста надарен, може би прекалено за мене, и е опитен в леглото. Наболяваше ме често, не беше много внимателен, по скоро прекалено доминантен и пълен егоист в леглото, но иначе ми хареса, защото имаше много опит, а понеже е надарен, свърших лесно. Аз свършвам в една конкретна поза, което него го дразни и не искаше на нея, трудно го навих и то накрая на секса. Преди това сменихме седем - осем други пози. Правя секс във всякакви пози, но свършвам само на една определена и смятам че е нормално да ми направи кефа и да правим и в тая поза, за да ми е яко и аз да свърша, а не само той. По време на секса той се кефеше и ми разправяше колко съм секси, беше се възбудил много и веднага от вратата почна. Предразположи ме доколкото можа, в смисъл че ме болеше, защото му е голям, но ми пускаше слюнка за овлажняване, държеше се страстно, искаше дълбоко проникване и по едно време каза Не си ми свикнала и затова. Ако правиме често, ще се научиш по-надълбоко. Правихме секс навсякъде. В леглото, в хола, на секцията. Като цяло, беше яко, продължи около час. На моменти обаче ме болеше и беше груб, даже така ми стисна ръцете като беше върху мене че ми спря кръвообращението и колкото и да му разправях че ме боли, не си ги махна веднага, а малко ме подържа така да ме боли.След секса той се държа дистанцирано, игнорираше ме в чата. Аз исках да правим секс отново, той беше на морето.Като се върна от морето, ми писа, че искал тройка с друга жена. Почна да ми разправя, че не му харесвал сексът с мене, щото съм искала само в една поза. Даже каза Ще правим тройка и ще видиш другата как го прави.Това звучи все едно да каже Не можеш да правиш секс, гледай другата и се учи как става, че не умееш. На мене ми звучи унизително. На вас как ви звучи и защо ми приказва така?Да уточним, че от тоя мъж търся само секс, а не връзка, защото той за връзка очевадно не става. Толкова е самовлюбен и разглезен от женско внимание към него, че то и за секс приятел не можеш да го хванеш, кво остава за гадже. |
Създай category 1 разказ за: Първия път | Здравйте! Аз съм на 20 години и ми предстои да преживея своя травмиращ първи път поне такъв е бил на всичките ми приятелки!На 20 юли аз и най-добрата ми приятелка, която тогава има рожден ден ще си направим една ваканция до морето! На тази ваканция ще будем аз, приятелката ми, нейния приятел и моя приятел, който е нейн брат и е по-малък от мен с 2 години и половина той иска да го направим разбира се аз също искам, но аз много се притеснявам, защото ми е за първи път! Да си го кажа директно направо се ужасявам! Моля, за вашите савети какво да очаквам и как да не се притеснявам толкова!Благодаря на всички предварително! |
Създай разказ: Завиждам на чистачката | Аз съм началник в голяма фирма и имам твърде много отговорности и проблеми. Гледам всеки ден чистачките колко са усмихнати, не бързат, не се тормозят със сложни казуси, не им се налага да стоят седнали пред компютъра с часове. Започвам да им завиждам. Особено на една. Идва няколко часа след мен и си тръгва няколко часа преди мен. Мислих да стана и аз чистачка, но как ще го приемат близките ми, колегите, подчинените? А и парите ще са малко. Обаче ще ми е спокойно, изчиствам и си заминавам. Обичам да чистя. Не е трудно. Има движение, полезно е и е смислено. Защо хората приемат работата на чистачките с пренебрежение и като срамна професия? Какво лошо има да чистиш офиси или къщи? Аз имам две висши и солиден стаж зад гърба си, но започвам да осъзнавам колко е безсмислено всичко, щом нямам спокойствие и време. Дали ще е грешка да стана чистачка? |
Напиши история: Поредната влюбена в женен мъж | Здравейте! Реших и аз да пиша в този сайт, понеже с моите емоции се случват неща, които не мога да споделя с никой друг. Аз съм в нещастен близо 15-годишен брак. Преди около 2 години се влюбих много силно в женен мъж, който живее в моя вход. Жена му съм я виждала, но не се познаваме. В началото с него само се поздравявахме и си личеше, че много се радваме да се видим. В този период аз просто се обсебих от него, непрекъснато мислех къде е, какво прави... С течение на времето той започна повече да ме заговаря. Аз хем много се радвах, хем пък толкова много го ревнувах от жена му, че реших да се отдръпна. Започнах да се държа студено и дистанцирано, въпреки че отвътре се разкъсвах. Не спирах да мисля за него, така изминаха месеци. Наскоро той ме попита дали му се сърдя и аз отрекох, но просто нямаше как да кажа истината и да се разкрия пред него, все пак и двамата имаме семейства и деца. От съседка, която живее на етажа над тях разбрах, че ги чува често да си говорят на висок тон, но пък друг път ги е виждала и да се държат много влюбено един с друг. Отскоро и той се поотдръпна от мен, вероятно в резултат на моето поведение и сега ми е много болно. Не спирам да си припомням времето, в което се поздравявахме, гледахме се. Аз толкова много го искам, че бих развалила семейството си и бих се събрала с него, но не знам дали той би го направил, а аз по никакъв начин не бих имала извънбрачна връзка с някой, дори и с него. Много ме е страх да рискувам да му призная чувствата си, понеже ако нищо не стане между нас така или иначе ще продължим да живеем в един вход. Но пък сега живея ден след ден в непрекъсната агония. Не знам какво да правя. Толкова съм близо до него, а не е мой. |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.