instruction stringlengths 11 242 | output stringlengths 101 29.3k |
|---|---|
Разкажи category 4 история за: "Обичам те" | Здравейте, пиша тези редове за да споделя с вас нещо което малко ме озадачава напоследък. Случва ми се да чувам "Обичам те" всеки ден и по няколко пъти на ден. Естествено няма нищо лошо в това, но нали хората постоянно търсим "под вола теле" и дори когато всичко е розово пак имаме доза съмнения защо е така.Човекът до мен не е от най-емоционалните и трудно би разкрил чувствата си просто ей така. Не че не го е правил преди....от дълго време сме заедно и се обичаме. Мина ми и мисълта, че нещо е съгрешил /което просто е невъзможно, причините да съм толкова сигурна няма да пояснявам/.Последните няколко месеца имаше ситуации, от които може би му стана ясно, че колкото и кротка и добра да изглеждам, аз съм жена която си заслужава и няма да се дам без бой. Далеч съм от темата за изневярата - не само те са повод за разделите.Понякога като го погледна в очите, ми се струва, че има желание да изкрещи на целия свят колко много ме обича.Но само желание, защото както казах рядко показва емоции и някаква спонтанност.Ако на някой му се е случвало подобно нещо нека сподели. И моля Ви, не се захващайте за някоя дума, за да няма коментари от рода на "пък как може да си сигурна, че не ти кръшка" и подобни писания.Предполагам, че повечето хора биха се замислили, ако им се случи, но пък повечето обичат да коментират още преди това. :))Благодаря, че отделихте време да прочетете тези редове!П.С. Нещо като съвет: Ако искаш да спре да ти го казва /поне толкова често/ - просто го попитай защо го прави! |
Създай category 4 разказ за: Защо мъжете не обичат да чуват истината? | Досега абсолютно всеки мъж, с когото съм имала или съм щяла да имам отношения всякак е избягвал истината или я е отричал.За един разбрах, че е бисексуален, пък той отрече, после видях профил в сайт където търсеше И мъже, освен жени. Ами изтри го, каза, че е стар. Говореше как иска деца и семейство... не става така... да не се сърди, че все още няма.Друг пък, всякак се опитва да избяга, понякога и буквално от всеки разговор, в който му кажа за негово отношение към мен. Оправдания, изопачаване на истината, прекратяване на разговора или изпадане в агресия.Защо така? Толкова пък да не понасят истината и да я крият, след като има факти. |
Напиши category 1 история със заглавие: Gay или не, женен или не | Здравейте исках да ви попитам да ли ви се е случило нещо такова. Историята е следната. По принцип не съм много контактен и нямаМ МНОГО ПРИЯТЕЛИ и също трудно общувах с момичета. Бях девствен до 18г, когато ебах на еди приятел сестра му. Много лошо се справих не можах да го дигна а имах доста желание. Тя си игра с него сумати време, но наи накрая успях да свърша нещо. Същото се повтаряше и в университета, живеех в общежитие и мога да кажа че имаше доста момичета които са ме харесвали. Но дори и с тех повечето пати сам имал проблем, просто защото всичко се знаеше на местото където бех и винаги сам се притеснявал че ще се изложа нещо и всички ще ми се смеят и именно заради това и повечето пъти ставаше така особено с тези които го права за първи път.Като допълнение на това имах и лек сексуален проблем който се отстрани с една опрация - обрязване защото не можеше да ми стане достатъчно и винаги ми падаше. Един ден след последния провал започнах да си въобразявам че ми има нещо почнах да се съмнявам да ли не съм гей, защо така се получава. Точно по същото време се случи че заради едно момиче се скарах с един приятел и от там той настрои всички останали срещу мен, а и поради факта че всички ние се събирахме в неговата стая на мен ми се наложи да седа напълно сам, което си мисля че тотално ме побарка. Нямаше с кои да излизам, седям в продължение на 2 седмици сам в непознат град. Започнах да си мисля че сам пално нищожище че съм пълен тапак и не ме бива за нищо. Последния път когато не можах да се справа в леглото и започнах да се съмнявам че съм гей, бе на края на 2рата седмица от периода който прекарах сам. След като момичето си трагна започнах да си го мисля. Един вътрешен глас постоянно ми казваше ти си гей, затова така се получава. Това е по принцип най големия ми страх и винаги съм мислил че това е много гадно, че ако наистина съм такъв ще се самоубия и така нататък.И така ден след ден това нещо се засилваше, само когато спях се всичко беше ок, но веднага щом се сабуда пак този вътрешен глас започваше - ти си гей ти си гей. Започнах да се страхувам все повече и повече от това. Малко по малко глупави неща започнаха да ми правят впечатление. Страха ми се засилваше. Страх ме беше да вида момче по боксерки, когато седяхме две момчета един до друг ме беше страх да не го погледна долу или да не направа нещо гейско. В един момент нищо друго не ме интересуваше нищо не ме радваше, постоянно ме беше страх, свикнах с този страх и даже ми се струваше ненормално да го няма.Когато излизах наванка или със приятели си мислих че те са голямата работа а мен не ме бива за нищо, имах чувтсовото че никой не ме уважава, постоянно си мислех че всички мъже са по мъжествени от мен. Че аз нищо не струвам и така нататък. Имах чуството че един вид се унижавам за да може все някой да дружи с мен да ми е приятел, съгласявах се със техните мнения и гледах да им подръжавам. Имах чувството че все едно им духам за да са с мен, което е много тъпо. Все си викам защо тия са ебати пичовете и имат такова самочувствие и как могат да са толко наперени и самоуверени. Просто не исках да съм сам., може би заради това е всичко не знам. Помна само че станах още по скромен в отношенията си с момичетата.След това заминах за чужбина и там пак съшата работа пак бех сам и пак го чувствах тва пълна самота. Имах няколко колеги и приятели но пак небех център на внимание имах чусвтсото че им се натрапвам постоянно и то си беше така все аз требваше да ги търса и все се подценявах и се си мислех че аз сам грозен че сам много невзрачен и дебел, а те а големи газари и голямата работа немах никакво самочувствие, те ме майтапеха аз не се защитавах по никакъв начин, защото си мислех че са прави и така. Мислях си че са много готини и защо и аз не сам такав и зашо не ме оважават.. Мислих си че им духам и сам най ниското нещо на земята. По време на престоя ми в чужбина спах с 2 момичета, с 2рата няколко пъти, не бех невероятен ама май се отпуснах по некакв начин и стана. После се върнах от чужбина и стоях пак сам в къщи и безработен още една година. Всичко това остана страха ме тормозеше постоянно.Мина тая година и се хванах на работа, пратиха ме на обучение в съседен град. Прекарах 5 дена с 2е какички и беше супер постоянно ги закачах пак и те ми връзваха и се чувствах яко газар. После се вурнах в моя град и започнах работа. Работех по цял ден само с едно момиче, всички съседни офиси беха само с жени и аз се чувствах прекрасно, започнах да се отпускам и да се закачам с всички наред. За мой късмет колежката ми бе доста навита и сама ми се прдложи, отпуках я неколко пъти и така се почувствах много добре, работа беше хубава имаше постоянно много хора около мен аи самата работа ми запалваше времето имаше нещо което да права по 10 часа на ден.Постепенно жените които наебах се увеличаваха и увеличаваха, по едно време даже ебех три приятелки. И така този страх постепенно изчезна, аз бях мъжът в офиса и аз се справях с всичко, самочувсвието ми изригна, започнах и да работа и нещо частно, имах пари, хубави жени, самочувствие, хората които познавах и по некакв начи беха зависими от мен и мойте услуги се увеличиха и така, имах цел и имах чувството че мога да се справя с всичко и в интерес на истината беше така.Изведнъж се запознах с едно момиче което беше от съседното село и така, беше ми симпатична ама нищо повече първоначално. Не беше най голямата красавица на света не че аз съм, но имаше нещо много хубаво в нея - а именно беше много добра и много сериозна. По времето което се запознахме тя си имаше приятел който я тормозеше. Както и да е започнах да и се обаждам и тя май доста ме хареса, а и пък бях доста добър с нея в сравнение с предишния й който само я е тормозил и я е е използвал. Ако требва да съм честен мисля че само я сажалявах, но и много ми пукаше а и все още ми пука за нея. И така след като имах доста заплахи и глупости в крайна сметка започнахме да ходим по сериозно. Секса по между ни беше невероятен, обожавах да го правим - тва беше ебати маратона всеки ден без пропуск. Много беше хубаво. Само че по едно време нещо започна да ми писва да съм с нея и в един прекрасен момент правех страшен секс с нея и все пак постоянно се оглеждах. Започнах да се оглеждам и всяка жена ми изглеждаше страшна и исках да Я еба.Самочувствието ми бе преповдигнато и си мислех че съм страшен мъжкар и мога да имам всяка. Но някак си не си го позволявах - винаги си казвах тя е много добра ти си най големия щастливец с нея, тя е толко сериозна, не заслужава да и кръшкаш, а пък като капак на всичко тя беше страшно ревнива, аи беше разбрала за колежките и така постоянно ми дигаше скандали че съм се закачал и така. Постоянно звънене, постоянно ми каваше ОБИчАМ ТЕ и очакваше и аз изпитвам същото, а аз не - но и го казвах и постоянно се чувствах гузен от това. Може би и за това никога не сам позволявал да и кръшна, пък и секса между нас си беше супер. Постоянното и добро отношение и любов към мен- ме караха да се държа и аЗ добре с нея, изпълнявах всичките и капризи, каот потъпквам мойте желания.В един прекрасен момент отидох у тях и се запознах с техните. Те се държаха много добре с мен, но все пак аз не го исках все си мислих че избарзваме и че не тя е момичето за мен. В един прекрасен момент се преместих в нейнто село и станахме колеги работех ме всеки ден заедно и вечерта спях у тях. Постепенно започнах да се усещам че съм станал пълен путио, страх ме беше да погледна или заговора друго момиче, започнах да страна от всички жени, дори и да ми харесваха какзвах че не. Имах чувството че съм на каишка, тя постоянно говореше за женене, деца и т.н. и си мислех че просто вече сам длажен да го направя- да се оженя за нея, просто бех длажен, почнах да се страхувам от всичко и всички. Постоянно не ми вървеше и така.Всичките ми страхове се появиха вкл и проблема ми с гей страха. Като капак и никои не познавах в тва село и единствения човек с който бях беше тя. Мина време и се разделихме, но тя постоянно ми звъни постоянно. Аз си мислех че като се прибера от в моя град и като си хвана ново гаже и нова работа нещата ще се оправят, но уви не се получи. Пребрах се но все още не мога да си хвана никоя, а много го искам. Вместо това пак се повтори историтята отпреди пак сам сам без никакви приятели, затворен в себеси и си мисля че сам ни6тожество. Самотата ме сломи отново. Отивах на гледачка за да ми каже какво да права занапред - докъде стигнах просто. Това момиче така ме промени, така ми проми мозъка. ГледачкАТА МИ КАЗА чЕ 6ТЕ ЗАМИНА НАДАЛЕч, а на мен ми е така мъчно че не съм с нея. 5мин си мисля да се оженя за нея и тка ме е страх и 5 мин моя гей страх ме мъчи /просто човека в който тя ме превърна не ми харесва/. Страх ме е от всичко, страх ме е да продължа напред, нито искам да я губя за6тото ме е страх да не съм сам, нито искам да съм с нея и човека които тя ме превръща. Ако някой му се е случвало тва нека да пише. Не знам какво ми е но просто откачам. |
Напиши история: Азиатски филологии, можете ли да дадете малко информация :) | Здравейте, тази година съм 12ти клас и още от 10ти клас съм решила, че искам да кандидатствам някаква азиатска филология ( японистика или кореистика).Тъй като не успях да намеря сигурна информация в Интернет, искам да ви попитам, дали ако запиша Японистика, ще мога да уча към нея корейски като избираема дисциплина или се учи само и единствено японски.Благодаря предварително! :)) |
Създай category 1 разказ за: И какво от това, че момичето има повече бройки от момчето? | Здравейте! Аз съм на 19г. прекалявам с бройките и си го знам. Разкрепостена съм и съм пробвала доста неща (май всичко - като се започне от 3-ки, 4-ки, оргии и секс с жена) и май това е нещото, което плаши мъжете (около 60-70 бройки). Какво толкова? Искам да си намеря някой сериозен, но не мога. Толкова ли много искам - просто някой който да го бива в секса, да изглежда добре и да има някакъв акъл в главата.На всичкото отгоре мисля, че не съм чак толкова за изхвърляне - висока съм 1,69, с големи пъстри очи и големи устни. Кожата ми е перфектна (без никакви пъпки и дефекти) и съм супер поддържана и тренирам. В университета съм любимката на преподавателите и винаги съм била отличничка. Просто живота ми извън университета е пълна противоположност на това, което съм в него.Разбирам, че мъжете сте доста консервативни в това отношение и едва ли не искате да сте 1-вите на момичето, но какво толкова ако тя си пада леко курва? Ако намеря някой, който да отговаря на критериите ми, задоволява ме и ми обръща достатъчно внимание, мога да съм само с него и бих му се разкрила, но защо винаги в този момент всички се плашат и бягат? Знам, че миналото не е без значение, но трябва ли да ми лепват етикета „курва", бягайки и пренебрегвайки останалите ми качества? |
Разкажи за: Проблем с еякулацията | Здравейте, искам да споделя с Вас един мой проблем и да Ви помоля за съвет. Вчера правих секс без презерватив, но и така не успях да свърша, дори на моменти ми спадаше и пак ставаше и продължавах, но накрая ми спадна и главичката на пениса ми беше заголена, така и не успя да се покрие беше доста надута и изпитват не комфорт от самия допир на дрехите. На сутринта веднага отидох на уролог и всичко е точно, но въпроса ми е на какво се дължи това, че не можах да свърша и ми се поду толкова много глававата на пениса? На 23год. съм спортувам сериозно и се храня здравословно, не мисля, че проблема ми ще е някакъв здравословен, по-скоро психологичен как мислите Вие??? |
Разкажи история за: Историята на един 27-годишен самотен мъж | Здравейте.Желанието ми да разкажа накратко онази част от автобиографията ми, която е свързана със социалните и с любовните взаимоотношения, бе породено от едно клипче в Youtube, където един 31-годишен мъж разказа своята история. Тъй като аз нямам достатъчно смелост да публикувам видео в Youtube на подобна тематика, ще споделя историята си тук, въпреки че тук тя няма да стане известна на много хора.Бих искал чрез тази публикация да дам напътствие на всеки мъж/момче на възраст между 15 и 25 години, който прочете това и се оприличи до някаква степен с написаното тук (дори и те да са един или двама). Аз осъзнах някои от проблемите си доста късно, а други вероятно все още не съм осъзнал. Надявам се други да не допускат моите грешки (осъзнати или не), или ако са ги допуснали, да ги предотвратят в по-ранна възраст.Сега нека да започна да разказвам за мен. Роден и израснал в български град, който е среден по големина, в дома на обикновено българско семейство - мъж, жена, две деца. Родителите ми са интелигентни хора, с престижни професии. Като малък, аз не бях съвсем като другите деца. На 3 години, когато децата започват да се социализират, на мен повече ми бяха интересни други неща. Гледах статии в стари вестници, обръщайки внимание на буквите в заглавията. Преписвах ги и питах майка ми как се произнасят. Постепенно се научих да чета и пиша, и се влюбих в детските книжки, останали от брат ми. Малко по-късно, силно впечатление започнаха да ми правят числата и датите в същите вестници. Отново разпитвайки възрастните какво представляват тези по-особени знаци, се научих да смятам кой на колко е години и да пиша календари. Научих се да умножавам и да деля по-малки числа и си представях, че числата са живи, и колкото повече делители има едно число, толкова по-значимо и важно е то. Естествено, повечето деца нямат тези интереси и когато срещна друго дете, трудно намирах общ език с него. За щастие (или пък не), не ми се е налагало много да общувам с други деца, тъй като баба ми и дядо ми бяха пенсионери, и когато майка ми и баща ми бяха на работа, аз ходех при тях. Те имаха много детски книжки и ми даваха да чета, дядо ми ме научи да играя шах и играех шах с него. Когато наближих 6 години, майка ми ме записа на детска градина. Разбира се, на мен не ми харесваше, не знаех как да общувам с децата, отделно че храната там ми се струваше противна. За повечето деца не съществувах, но имаше 2-3, които не пропускаха възможността да ме ступат, което направи ходенето на градина ад за мен, и в крайна сметка майка ми ме отписа.Дойде време за училище. От първи до четвърти клас учебният материал не представляваше трудност за мен, което създаде лош навик в мен да не уча изобщо, който по-нататък в живота щеше да ми изиграе лоша шега на моменти. За щастие, класът ми не беше лош и постепенно започнах да се разбирам с децата, дори имаше няколко деца, с които започнах да си играя и извън училище. Всичко беше що-годе добре, но дойде време за 5 клас, и класовете в училището се размесиха. Имах нова класна, която от първия ден имаше някаква злоба към мен, и под неин натиск някои от децата започнаха да се настройват срещу мен, особено по-амбициозните (няколко момичета и едно момче). Те от своя страна започнаха да ме изолират от останалите. Единствената, която ми обръщаше внимание, беше едно момиченце, което беше по-особено и незврачно и също беше изолирано. Но аз бях доволен, че има някой, който да е на моя страна, и така с нея станахме гаджета (ако в 5 клас може да съществува такова нещо). По-късно се разделихме, имаше малко детски драми, но до 7 клас с нея си останахме близки. 6 и 7 клас бяха ужас за мен, бях дребен, слаб, носех очила с голям диоптър, бях известен като "зубърът", тормозен физически и психически от по-едри от мен момчета и дори момичета. Но все пак в 7 клас се случи и нещо хубаво. В класа дойде ново момче от Америка, което запали няколко други по баскетбола. Един ноемврийски ден аз се прибирах и минах покрай училището, виждайки ги как са се събрали да играят. Помолих ги да се включа и те ми разрешиха. Дотогава всички в класа и не само, спортуваха футбол, аз на футбол бях тотален инвалид и предизвиквах само смях. Но когато докоснах баскетболата топка, разбрах че там няма да съм така. И до днес баскетболът е основното ми хоби. Аз съм човек, който не е атлетичен изобщо, именно по тази причина и в този спорт не станах прекалено добър, но все пак благодарение на него в юношеските години пораснах много и днес съм почти 1.90. Отделно от това, благодарение на него съм намирал почти всичките си...не знам дали мога да ги нарека "приятели", но поне хора, с които съм прекарвал някаква част от свободното си време.И така, дойде време за гимназия. Там реших, че ще се променя, ще започна да си търся приятелка и ще бъда по-активен социално. Комбинацията на тази ми амбиция със смешния ми външен вид, приличен на този на зубър петокласник, и липсата на елементарни социални умения, доведе до пълен провал и подигравки от страна на редица съученици и по-големи ученици в училището. Въпреки всичко, с няколко момчета от класа и техни комшии започнахме да се събираме, играейки баскетбол, футбол (тогава открих, че имам умение и за вратар) и други дейности. В следващите две години, прекарвахме по-голямата част от свободното си време така. По същото това време, аз си бях харесал едно момиче (първия ми траен любовен интерес), след няколко нескопосани опита да му привлека вниманието, всичко завърши с фиаско. В 10 и 11 клас също имах няколко любовни интереса, отново нищо не се получи, заради тоталната ми неопитност в такива взаимоотношения. Няма да изпадам в подробности, защото всичко беше нелепо и комично. Все пак, от 10 клас нататък, за пръв път започнах да контактувам активно с момичета, макар и този контакт да не беше нищо специално.Така училището се изниза, без да съм имал приятелка или да съм имал каквито и да е интимни взаимоотношения с момиче, освен типичните приятелски прегръдки. Заминах да уча за Англия, но се върнах след няколко месеца. Не харесвах страната, не общувах почти с никого, освен с неколцина по-големи от мен българи и момчетата от баскетболния отбор на колежа (отборът беше доста посредствен, благодарение на което намерих мястото си там). Върнах се в България с намерението да уча компютърни науки в СУ и да се реализирам като програмист. Прекарах месеците от януари до октомври на практика в социална изолация, подготвяйки се, но в същото това време започнах да се пристрастявам все повече към компютърните игри, които бях започнал да играя активно в 11 клас. И така, бях приет компютърни науки в СУ, и паралелно започнах работа като младши програмист в една малка фирма. За съжаление, пристрастеността ми съм компютърните игри вземаше превес и аз се превърнах в тотален социопат. Почти не общувах с колеги, с други студенти, не излизах и така мина първата и по-голямата част от втората година. Към края на втората година започнах да правя опити да се променя, излязох няколко пъти с някои хора, но дотам. В началото на третата година реших, че повече няма да уча и се върнах в родния си град, продължавайки работа като програмист в същата фирма (тя имаше офис там). Там се запознах с едно момиче, тогава в 12 клас, което караше стаж като програмист. Симпатична външно, но с кофти характер. Все пак, тя ми обръщаше внимание, аз от една страна исках да стана гадже с нея, но от друга страна се плашех. Майка ми я познаваше и ми каза, че е тотално против да имам отношения с нея. Въпреки всичко, с момичето излязохме няколко пъти. Явно усещайки моето колебание, или по друга причина, тя се отдръпна и в крайна сметка нищо не се получи. Лятото дойде, тя завърши и замина за Германия.Мина още година, през това време аз се опитах да излезя с други две момичета, едната се съгласи, но в последния момент се отказа, другата не ми обърна особено внимание. Тогава на стаж във фирмата постъпи момиче в 11 клас. Още от първите ми контакти с нея, разбрах колко общи неща имаме и лека-полека се влюбих. Обаче тя тръгна с момче 1 година по-голямо от нея, което също беше стажант във фирмата. Отношенията между тях бяха меко казано сложни, постоянно се караха, през това време тя излизаше с мен няколко пъти. Един ден я извиках в колата си и и признах какво чувствам. Тя беше доста трогната, не реагира по начина, по който исках, но си остави вратичка. Няколко дни по-късно излезе с мен и доведе най-добрата си приятелка. След тази среща, в продължение на два месеца, другото момиче показваше нескрит интерес към мен, търсеше ме и ме прегръщаше доста нежно. Една августовска вечер си писахме, при което тя каза че е пред блока ми. Аз слязох и тя ме послещна доста топло. Това беше първата ми целувка и началото на първата ми връзка като възрастен, която обаче беше доста кратка. Една седмица по-късно момичето ми каза, че не смята, че нещо ще излезе. Разбирах, че е права, но не ми се искаше всичко да свършва така бързо. Търсех я няколко седмици и в крайна сметка разбрах, че всичко е загубено. Междувременно, напуснах първата си работа и намерих друга, в Пловдив. Около седмица преди да замина (беше преди 3 години, по това време на годината), изпратих покана за приятелство във Фейсбук на едно момиче, което щеше да бъде първи курс студентка и бивша много близка приятелка на момичето, с което имах връзка месец по-рано. Тя прие и хареса моя снимка, при което аз и писах. Започнахме разговори всяка вечер с часове в продължение на седмица, и в деня преди да замина за Пловдив, излязохме. Заминах за Пловдив и продължихме да си пишем и да се чуваме по телефона вечер, и когато се върнах за 22 септември, излязохме отново. Срещата завърши с целувка и начало на втората ми връзка. Всичко изглеждаше добре, но поддържайки връзка с нея, постепенно аз започнах да виждам страни от характера и, които бяха плашещи. Споделих ги със семейството си, и те започнаха да ми дават съвети да стоя настрана. Аз се колебаех, но реших да продължа връзката. С нея имах и първите си сексуални преживявания, но някои неща, които ме говореше, ме караха да се плаша от истински секс с нея. Накратко казано, тя усещаше всичко това и в крайна сметка след месец се разделихме.Последва престой от 2.5 години в Пловдив, който заради необичайното работно време не беше избистрен със социални преживявания, освен типичните за мен баскетбол и футбол и чат-пат някое излизане с колеги. С момиче излезнах само веднъж и не се получи. В Пловдив за пръв път опитах и Тиндър, но там само се уверих, че като мъж с неособено добра визия, нямам особен шанс. Имах редица съвпадения, но само един продължителен чат, който в крайна сметка дори не завърши със среща. През март се върнах обратно в родния град заради коронавируса, в края на април тръгнах да търся и друга работа, твърдо решен да е в София (за повече пари). През юли започнах, и след края на изпитателния ми срок съм решен да си купя жилище (малка къща с дворче) край София и да заживея там.Разказвам всичко това, за да ми олекне и да послужи като пример на други като мен, ако има такива и четат това, какви не трябва да бъдат. Аз съм интроверт, но човек, освен ако не е социопат или краен случай на вълк единак, има нужда от социални контакти. Аз никога не съм имал истински приятели, и обикновено където съм опитвал да се сприятеля, съм срещал или лицемерие, или безразличие. Моята професия е мъжка, хобитата ми са мъжки, което означава, че 99% от моето обкръжение са мъже. Като допълнение, компаниите, в които съм бил трайно, почти изцяло са съставени от мъже, които са като мен - без жени и приятелки, като неколцина от тях дори неадекватни към общуване с другия пол. Това означава, че не съм имал кой знае каква възможност да общувам с жени (в тези няколко параграфа събрах всичките ми социални преживявания с жени). Страшното обаче е, че точно в най-активните години, аз не съм и търсил на много места, къде от незнание как, къде, или какво ще стане ако. Това е първото нещо, на което трябва да се обърне внимание. Ако човек не е смел и не търси, няма как да намери. Осъзнах това късно, дано не твърде късно.Второто нещо е, човек трябва да гледа да промени себе си, а не света. Светът е такъв, мъжете трябва да са активни, жените са много харесвани в социалните мрежи и приложения тип Тиндър, и добиват самочувствие от това. Това е човешката природа и нищо не може да се направи по въпроса. Да, не е приятно, че жените са харесвани и го осъзнават, че конкуренцията е голяма, че повечето мъже са по-подготвени от мен и на много им идва отвътре да свалят, че много изглеждат по-добре и не са социални инвалиди. Но аз не мога да променя това. Трябва просто човек да не се отчайва или поне да се старае да не го показва. За съжаление, напоследък аз се усещам как ми личи, усещам как понякога натрупвам яд, и това ме притеснява. Самоконтролът е важно нещо. Ако не е станало на едно място, има и други. Просто там не се е получило и толкоз, и щом не е, навярно е за добро. Това важи не само за жените, но и за работата, компаниите и прочее.Третото нещо е, човек не трябва да губи самочувствие, ако е в моето положение. На един му върви в едно, друг в друго. На мен не ми върви в любовта, но пък имам добра работа и доходи. Ако има някой някога в моето положение, това е добра утеха - да се насочи към силните си страни, понякога дори те могат да му помогнат да се усъвършенства в слабите. Също така трябва да пробва нови хобита, ако в 7 клас не бях се престрашил да приближа момчетата, за да играя баскетбол с тях, може би животът ми нямаше да бъде същия.Четвъртото нещо е, че докато човек е жив, винаги нещо хубаво може да се случи. Скоро съм на 28, с всяка изминала година шансът да срещна жена, с която да направя семейство намалява, но никога не би изчезнал. Има хора, създали семейство на 40, на 50. Човек не трябва да се отказва.Надявам се, че не съм бил много отегчителен, повечето няма да прочетат всичко, естествено моите проблеми са далечни на нормалните хора, но е добре да се даде и една гледна точка на човек, който от малък не е като повечето други, в добър и лош смисъл, за добро или зло. |
Разкажи category 3 история за: Подложена съм на голям психологически стрес | Здравейте, жена на 20 години съм, вече година и половина карам един шофьорски курс и ми съсипаха нервите. Да уточня, това е така, защото го започнах в България, но впоследствие заминах да уча в чужбина и се предполагаше, че до края на миналото лято трябваше да съм го взела, но ме скъсаха на практическия. Сега преди да изтече година от листовките и да трябва да се явявам отново, си зарязах работа и университет и се прибрах да се пробвам отново. Не постъпиха коректно от компанията, исках поне 2 пъти преди да изтече датата от листовките да имам възможност да се пробвам и ги предупредих доста преди да се прибера, а накрая се оказва, че са ми запазили дата за изпит непосредствено преди изтичането на годината. Все пак, различни ситуации, изпитващи, всичко е и до голяма степен въпрос на късмет.Най-големият ми проблем е свързан с поведението на инструктора ми. Знам, че не ми се отдава, допускам грешки, но като цяло сега с практиката добре се справям през повечето време. В момента обаче, в който объркам или се поколебая за нещо, той започва да ми крещи "Айде бе, давай бе, даваай, ужас... какво правиш... " и т. н. и като се опитам да му обясня причината за грешката и да му задам въпрос, той ме прекъсва с думите "Млъкни, само виновните се обясняват". Аз съм по-нежна и ранима, мила съм с всички и очаквам добро отношение в замяна, все пак не плащам толкова пари да ми се зверят насреща. Знам, че вероятно му е омръзнало на човека, работи под много стрес, може да си има и лични проблеми, но аз си зарязах всичко да се прибера по-рано да си изкарам изпита, пожертвах много, от тук се мъча да си свърша повечето задачи за университета, наложи се и в болница да лежа, но използвам всяка възможност да си взема час и да си подобря уменията. Той се държи дистанцирано, май другите си курсисти ги харесва повече от мен, поради неизвестна за мен причина. В момента, в който започне да ми вика, се разсейвам, минава ми всякакво желание и нямам никаква увереност, че ще успея на изпита. Моля, дайте ми съвет, как да се разправям с този човек и как психологическите му атаки да не ми се отразяват на самооценката и на увереността ми, че ще успея. Благодаря! |
Създай разказ за: Въпрос към двата пола | Здравейте на всички, пише ви момиче на 22 години. Бих искала да споделя с вас някои неща и съответно да чуя вашите мнения. Вярно ли е, че всеки в живота си има любов и тръпка, която никога не забравя? Проблема ми е следния от близо 5 години не мога да забравя един човек, той беше първата ми истинска любов. В началото си казвах всичко минава с времето си, но очевидно не е така, почвам да се притеснявам за себе си. Каквото и да правя, където и да съм винаги мисля за него, когато изляза някъде винаги го търся и искам да го видя… това е нормално, но до време, когато продължава 5 години мисля, че излиза извън границите на нормалното и започва да ми пречи, разсеяна съм постоянно, не мога да уча и да се съсредоточа върху дадено нещо, защото винаги друго ми е в главата. Всеки ден се събуждам с мисълта за него, заспивам с мисълта за него и постоянно го сънувам. Обичам го и не мога да го забравя, живея с надеждата, че някога отново ще сме заедно, дори това да е след много години. Дали това наистина беше истинската любов? След него имаше и други момчета, но към никого не изпитах тръпка и никой не ме привличаше, винаги си търся него каквото и да става. Никой не ми е интересен и не искам никого в живота си, ако няма да е той. Не знам какво трябва да направя, да го забравя някак си, да свикна с мисълта, че винаги ще е в главата ми или просто да се надявам някой ден да се получи нещо. Пробвах с други, но не става. Доста съм объркана и безсилна пред това и не знам какво да направя, това е един омагьосан кръг, от които не мога да изляза цели 5 години. Интересно ми е да чуя и вашите мнения по въпроса, благодаря ви! |
Разкажи category 17 история за: СУ или МГУ | Здравейте! Искам да споделя моята дилема с вас! Тази година завърших средното си образование и се бях насочила към Софийски университет с молекулярна биология, където не бях приета. Затова записах биотехнологии в Минно-геоложкия.Но чувам лоши отзиви за там, а чух ,че ще има 4-то класиране в СУ със свободни места за молекулярна биология. Според вас да изтърва ли питомното, за да гоня дивото? Очаквам вашите препоръки |
Разкажи category 4 история за: Тя не иска да е с мен, заради произхода ми | Здравейте,От няколко дни съм изключително зле, защото тя ме остави заради това, че имам цигански корени (само от единия родител)В началото ми стана толкова гадно, че бях на косъм да си сложа край на живота (нарязах се с нож) и все още продължавам да се чувствам супер гадно. Не казах на момичето за произхода ми понеже и мен самия ме е срам и се отричам от всичко циганско което имам. Като човек изобщо няма да се познае понеже говоря правилно и имам работа, която изисква доста високо ниво на интелект, единствено съм по мургав, но само това. Нито уважвам традициите на циганите нито по какъвто и да е начин се свързвам с тях и ми е супер болно, че заради нещо което не съм си избрал аз съм зарязан. Никога не съм живял в средата, в която има цигани и за това не бих бил съгласен да си хвана такова момиче, 100% съм категоричен в решението си. Мразя този етнос и заради него сега аз трябва да страдам. Да, отричам се от родителите ми също и съм готов на всичко само и само да не бъда част от тази пошла маса.Не искам да продължа напред без нея, искам я в живота си и не знам какво да направя, за да ме приеме (има чувства към мен и тя). Родителите й не са проблем в случая понеже те виждат, че съм свестен и наистина я обичам. Не знам какво да правя с живота си, не мога да продължа напред без нея, не искам. Да говоря ли с нея или да изчакам малко? (Защото и на нея също й е гадно, не иска да е с мен заради предразсъдъците които има) |
Опиши: УАСГ - прием | Имам нужда от съвет за приема в УАСГ. Лесно ли се влиза, хората, които са завършили там, дали са се реализирали, заплати и тн. Всякаква подобна информация ще ми бъде полезна! Благодаря предварително! |
Създай разказ за: Отново за депресията, мислите и желанието за промяна | Здравейте на всички,Навсякъде се говори за депресията. Тук няма да навлизам в подробности, няма да ви разказвам как се чувствам и т. н.Изживявям депресия от няколко години. В началото се сметнах за луда, имах консултации с психиатър, но лудост нямаше, а единствено депресия, която не се търпи.Лошото при мен е това, че през последната една година депресията ми се засили безумно много. Работата ми е обвързана с много хора, съответно вече работя по много по-малко (професията ми е свободна и го позволява). Интересното, обаче идва с нея. Имам неконтролируема нужда да "творя". Имам нужда да пиша, рисувам, оцветявам, реновирам стари мебели. Въобще всякакви такива импулси. Пак казвам, не съм луда. Констатирано е от лекар, а се държа като такава.Проблемът идва оттам, че не съм никаква творческа личност, нямам талант. Не мога да сътворя нищо красиво, но импулсът е адски силен и се опитвам да се боря с него. Дори ме е срам, че го имам и никой не знае, че правя подобни неща. Въобще срамувам се от себе си, от нещата, които "творя"... От мислите си. Притеснява ме това, че много силно искам да променя начина си на живот и да се занимавам с изкуство, но хората в обкръжението ми ще ме гледат с насмешка и няма да го понеса психически. Нито мога да направя или напиша нещо уникално, нито искам с малкото си акъл, който ми е останал.Въобще във времето, в което живеем всеки се занимава с подобна глупост. Всеки е издал някоя книжка, нарисувал е някоя картина и т. н., а повечето не стават! Никога не съм харесвала хората на изкуството, особено пък тези от новото време. Не виждам никакъв потенциал в тях, никаква душа в произведенията им. Нищо! Сякаш сами се задължават и напъват да измислят нещо оригинално, а то пак е пълна боза! Не искам да съм като тези хора! Искам да съм нормална. Искам да работя нормална работа, да спя нормално, да се храня нормално и да нямам такъв вид желания. Не искам да съм смешка в очите на обществото. Не искам да ме гледат, да ме обсъждат. Нямам нужда от пополярност, крайно асоциална съм. Предполага се, че и депресията ми идва оттам, защото нямам никакви тежки преживявания, които да са я отключили. Това е, че вече не се издържа и въобще през очите на страничен наблюдател ми е интересна вашата гледна точка. Замислям се дори дали състоянието ми не идва, за да го използвам в тази насока. Въобще съм крайно неадекватна, не мога да проведа този разговор с близък, защото ако до този момент не сте разбрали, срам ме е от всичко, което е свързано с мен.Детството ми е преминало с учения от семейството, които включват, че е грозно да имаш чувства, да се занимаваш с творчески неща. За рода ми ще е огромен срам ако се обърна към изкуство. Те смятат, че известните водят смешен и грозен начин на живот. Смятат, че талантът е нещо грозно и не бива да се използва. Винаги са ми казвали, че въображението трябва да си го самозабранявам и не бива да го използвам, защото е грозно. Въобще възпитана съм в посока, че изкуството е грозно и хората на изкуството са "грозен образец"... И като цяло вярвам в това, но не знам права ли съм.Обръщам се към вас с молба за приятелски съвет. Такъв, какъвто бихте дали на най-близките си.Въпросите ми към вас са два и ще се радвам на максимален брой ОТГОВОРИ, а именно:1) Грозно ли е във вашите очи, когато някой, когото познавате крайно промени начина си на живот, напусне работа и започне да се занимава с такива неща, които за масата са глупост?2) Как да се отърва от тези желания и импулси... и въобще, според вас дали трябва да ги разкарам или може би е "знак" и е редно да му им отдам?МОЛЯ БЕЗ НАПАДКИ, ОБИДИ И ТЕМ ПОДОБНИ ГЛУПОСТИ! ЗА ВАС ТОВА ЩЕ БЪДЕ ПРОСТО ЕДИН НЕГАТИВЕН, ГРУБ КОМЕНТАР, С КОЙТО ДА СИ ИЗКАЖЕТЕ ГРУБОТО МНЕНИЕ, А ЗА МЕН БУКВАЛНО МОЖЕ ДА Е ПОВОД ЗА САМОУБИЙСТВО! НЯМАМ НУЖДА ОТ ТОВА!Благодаря на всеки проявил търпение да прочете тази дълга изповед, а още повече на онези, които ще се опитат да ми помогнат и ще коментират! |
Разкажи история за: Борба срещу себореята? | Здравейте, пише ви една анонимка. От малка имам кожен проблем зад ушите, като след време се разпостранява вътре в самите ми уши и към скалпа. След посещение при дерматолог разбирам, че е себорея. Изписаха ми кремче (не помня името му обаче) с което се мазах и за кратък период подейства зад ушите и нямам и спомен от люспи на даденото място. На скалпа също изчезва дори и малко по-бавно. Проблемната ми част обаче явно е в ушите. Колкото и да се мажа, а и с крема на Низорал, ефект няма. Моля някой да ми препоръча някое кремче или каквото и да е, което да използвам, за да се оправи кожата ми. |
Създай category 3 разказ за: Как никога не хващат педофилите | Мисля си, че ако педофил реши да проникне в дете, със сигурност трябва да го разкъса, иначе няма как да стане. Съответно това дете после или трябва да умре от кръвозагуба, или трябва да му се окаже спешна помощ. В спешното отделение със сигурност знам, че сигнализират на полицията при такива случаи или най-малкото родителите ще забележат (или поне майката, ако е бил бащата) и ще е почти сигурно кой е. В този ред на мисли би трябвало почти всеки педофил, изнасилил дете да е в затвора. Как има толкова хора, изнасилили дете, на които им се разминава и как предприемат това нещо, при положение че няма как да го направят без следи и че е силно вероятно да ги разберат? Просто ума ми не го побира как ще изнасилиш дете и то с ясната мисъл, че трябва да го разкъсаш и че почти сигурно най-малкото родителите му ще те разберат. И защо родителите и хората като цяло не линчуват такива изроди, когато институтциите не работят? |
Създай разказ: БГ ретро реклами | Нямам предвид реклами от соца и 90-те, а по-скоро такива от периода 2008-2016. Помня доста такива, но любимите ми са „Кажи, баба, thank you! “, рекламата на македонска наденица LEKI, завършваща с репликата „Е, за наденицата ви утепах! “ и сок „Frutelli“ с онези феи. Говоря за реклами от 2008-2016, защото в този период рекламите бяха много по-колоритни от сегашните и всеки път, когато ги видя в Ютюб, много се забавлявам заедно с мъжа си и децата си. Ще се радвам и вие да споделите някоя такава колоритна реклама! |
Създай разказ за: Искам да си го върна! | Добре, преди месец писах тук, че не съм влюбена в гаджето си и всички ме заляхте с коментари да го зарежа, въпреки че ми свалял звезди. А какво да правя сега, когато вече се влюбих, а той не ме иска и просто си тръгна?? Много ме боли. Мислех, че мога без него и че ще ми е по-добре без него, но се оказа обратното. Така свикнах с него, че ме боли и нищо не ми се прави без него. Той дори каза, че няма смисъл да се виждаме и че нямала бъдеще връзката ни. Доказах му, че вече може да разчита на мен и че го обичам, но след дъжд качулка. Сега не знам как да си го върна, моля за съвет, той е прекрасен човек, а аз съм голяма глупачка, че го изпуснах. |
Напиши текст със заглавие: Мимолетни връзки без лоши чувства | Глупав, старомоден, романитк... не знам какво е, но винаги съм предпочитал да имам сериозна връзка. Не съм си падал никога по случайни забивки и жени за една нощ. Случвало се е 2-3 пъти (може да се каже - инцидентно), но никога не ми е доставяло удоволствие и никога не съм подхождал с такава идея към момиче. Обаче сега след една тригодишна и една едногодишна връзка (приключила скоро), не ми се захваща нищо сериозно, а и разбиранията ми са се попроменили.Скоро ми свършва сесията, прибирам се в България, идва лято и искам просто да се позабавлявам, но в същото време не искам да нараня някое момиче, да й давам грешни представи или да има лоши чувства след като всичко приключи. Принципно нямам проблеми с жените, общувам свободно с тях, флиртувам по малко, по дискотеки и партита докато повечето ми приятели топлят столовете на бара аз танцувам с някое момиче, но както казах никога с намерение за нещо повече, така че в областта на свалките за една нощ съм много зелен. Ще съм много благодарен ако някой пише със съвет, предаде малко мъдрост или изкаже мнение по въпроса за свалките за една нощ и мимолетните връзки. |
Създай category 3 разказ за: Защо го правите | Почти всеки ден виждам някой да минава на червено. Също така редовно виждам някой от дясна лента да завива наляво, също така виждам и да се кара с много висока скорост на градско. Защо го правите? Закъде бързате? Не осъзнавате ли, че така може да стане ПТП? |
Напиши текст със заглавие: Търся филм и няма кой да ми помогне да го намеря.. | Здравейте, търся филм, от доста време питах мой приятели и семейството си за него оказва се че всички го знаят но не му знаят името и поне една личност която да играе вътре…Става на въпрос за: Момиче, на което сестра ѝ се омъжва и майка ѝ започва да и натяква, че и на нея вече и е време, при което тя започва да излиза на срещи с различни мъже, помня само един от тях той беше чернокож богаташ, но тя го охвърли понеже за него беше важен бинзена и жената до него не трябваше да го засенчва, прец цялото време обаче звъннеше на най-добрият и приятел когато оставаше имаше нужда от помощт, на края си спомням че той беше човека с когото тя избра да бъде.. друго нищо ако някой го е гледал моля да ми каже как се казва? !? !Благодаря. :) |
Създай съдържание за: Сестра ми непрекъснато само я толерират | Аз съм на 15 години и имам по-малка сестра, която абсолютно винаги я толерират задължително, независимо какво прави и дали е права или не. Даже и ако тя почне да ме тормози, а аз не и правя буквално нищо, казват че аз я тормозя, което е недопустимо. Когато тя иска да отиде в някоя стая без причина, а аз с причина, винаги тя отива, без изключение. Чудя се дали да не се самоубия, защото аз съм Никой и абсолютно никога не съм прав и съм виновен за всичко и няма смисъл да живея така. |
Напиши текст със заглавие: Страх или фобия от фетишисти. | Здравейте хора! Споделяла съм една история и много ми помогнахте, за това реших да споделя и още една доста странна история. Момиче съм, тийнейджърка. Всичко се започна от една нощ.. по-скоро сън. набързо ще ви разкажа за съня си: Бях в баба си и писах домашни и учех. по/едно време дойде един мъж който легна до мен и ме питаше какво правя. Той реши да масажира краката ми и аз не намирах нищо необичайно в това и не реагирах. Говорехме си и аз огладнях и реших да отида до кухнята. Казах му че след малко идвам и той моментално се надигна и уплашено ме попита къде отивам. Обясних му и той ме хвана за крака и не ме пускаше да вървя. Видях, че той наистина се стресна, когато отдръпнах краката си. той се озлоби и ги хвана много силно и ми изкрещя че няма да мърдам от тук. Осъзнах, че този човек има фетиш към крака или чорапи. Дръпнах си краката и бързо излязох от стаята, а той крещеше нещо за секс. Тръгнах към входната врата и я отворих, но преди това погледнах към стаята, в която бяхме и той седеше там гол и каза че искал да го направим. Беше ядосан и червен. Тръгна към мен и аз излязох във входа. Сънят ми след това не е толкова от значение. (И не, не се стигна до секс със странния чичко в съня ми. :D)Та проблема е, че от както се събудих имам огромен страх от хора с фетиши. Не казвам че не одобрявам фетишите. Самите хора са ми супер странни и много се притеснявам от самите тях. Скоро ще местя училището си и ще вървя в друг град. Адски много се притеснявам от педофили, фетишисти и подобни. Някой знае ли дали съществува такава фобия към такива хора и ще съм ви много благодарна ако ми помогнете да се справя с този страх. :) |
Разкажи за: Мъже, как реагирате, ако жената има бяло течение? | Здравейте!Пускам тази тема, поради притеснението си да бъда с мъж, заради наличие на бяло течение. За всички, които си мислят, че това е от липса на хигиена или инфекция, спазвам отлична хигиена и съм ходила при различни гинеколози, но изследванията ми са нормални, а те ми казват, че няма как да го излекувам и имам по-силна секреция.Бих искала да чуя и мнения от жени. Справили ли сте се с този проблем и имали ли сте пречки да бъдете с мъж? Той как реагира, когато види подобно нещо?Благодаря предварително за отговорите! |
Напиши текст със заглавие: Болка след секс - прчини | Здравейте! На 20 години съм и проблемът ми е такъв..От доста време, почти винаги когато правя секс.. понякога по време, друг път след, изпитва болка в началото на влагалището. Естественото овлажняване не отсъства, за да спестя болката съм пробвала и различни лубриканти, но не се разминава. За да отшумят болките са необходими от 1 до 2 дни (всеки път различно) и в рамките на този период ме боли достатъчно, за да не мога да имам полов контакт.Ще съм благодарна, ако някой сподели идея на какво може да се дължи. Четох различни статии из интернет.. мислите ли, че е в следствие на гъбички или нещо вродено? И как според вас може да се излекува?Благодаря предварително за вниманието. |
Напиши category 17 текст със заглавие: 2-на НВО 7 клас | Здравейте!Искам да ви помоля за съвети.Проблемът е следният.Сестра ми тази година държа НВО и за, , щастие'' изкара 2-ки по БЕЛ и по Математика!Тя не е от учащите и няма никакви заболявания просто при нея мързелът много и пречи, но когато седне да учи с желание без да я караме на сила изкарва 4-ки и 5-ци имаше случай, в който дори изкара 6 по Химия казва, че не е преписвала и, че няколко въпроса ги е налучквала. Всички тогава не можехме да повярваме, но наистина беше изкарала..От началото началото на учебната година 2014/2015 бяхме записани в една гимназия в Софияи учителя по Математика я остави с 3-ка за годината, но класната йт. е тази по БЕЛ се заинати и не иска да и остави 3-ка поне, но според мен тя е права, защото тя е много мързелива и не полага усилия поне 3-ка да изкара и класната й казва, че трябва да я запишем на ресурсен, но според мен и нашите тя изобщо не е за ресурсен, тъй като няма увреждания просто при нея има голяма доза мързел!И въпроса ми е, че като е изкарала 2-ки в същото училище ли си остава или не? ( м-у другото от догодина ще има общообразователна паралелка в тази Гимназия )? |
Разкажи category 3 история за: Имам ли БАР? Нямам социален живот? - Втора част | Здравейте, тази година не помня точно на коя дата отидох при личната лекарка и тя ме изпрати при друг психиатър, при когото никога досега не съм ходила.Аз му разказах, че нямам приятели с които да излизам, че искам да имам развлечения, снимки и спомени и той ми каза да пия само едните хапчета за цял живот.Аз бях сериозна винаги когато разговарям с някой по-голям човек или в обществена среда говоря на вие и се държа възпитано.За да не ви губя времето ще препиша от предната тема някои неща.Аз съм момиче, няма да си пиша годините примерно съм на 25.Аз отидох с майка ми при лекарката и й разказах, че в училище нямах приятели, защото бях бедна и не носих скъпи дрехи, нямах смартфон, че никога не съм пушила и пила, после й разказах за моите мечти, които бих искала да сбъдна, помня, че тя ми каза, че се държа превъзбудено. Аз й разказах нормално и с въодушлевление и ентусиазъм. Не помня какво ми каза. След това ми изписа Тритико и Абилифай, който започнах да пия от март или април 2017 до юни или юли 2018 година. Прочетох в рецуптурната книжка, че имам БАР.Прочетох в интернет симптомите. Аз нямам безпокойство, аз излизам всеки ден на разходка и един ден се бях запознала с едно момиче.Когато ме попитат нещо непознати, аз им отговарям.Пише, че тези, които имам БАР имат намален апетит, а аз нямам аз ям редовно. Пише, че имат нарушена концентрация и съсредоточаване.Преди изпитите аз винаги, чета съсредоточено и концентрирано най-важното, и на изпита се сещам за нещата, които съм чела.Аз спя по 8 часа или 10 часа сън, в зависимост, кога съм си легнала. Никога не съм спала през деня, освен като малка.Аз никога през живота си не съм пила алкохол.Аз никога не съм била импулсивна, винаги преди да направя нещо го мисля.На листовката на едните хапчета, които трябва да пия пише, че се изписват при пациенти, които им се причуват, привиждат и усещат неща, които не съществуват.Никога през живота си не ми се е привиждало нищо, не съм причувала гласове и не съм усещала някакви неща.Също така трябва да имаш много енергия и ако имаш БАР може да си будна 2 дни. Аз спя всяка вечер, никога не съм се събуждала през нощта и не съм оставала будна.Майка ми каза, че ще се обади в полицията да ме затворят там или да отида в лудницата.Според майка ми и сестра ми, за да имам приятели трябва да пуша цигари, да пия алкохол, да ходя по мъже, заради парите им, да правя секс.Когато прочетох в книжката, че имам БАР, преди това, не ми бяха направили никакви изследвания досега.Аз нямам променливи настроения, просто когато се отнася майка ми и сестра ми така към мен плача.Майка ми и сестра ми говорят обидни неща за мен пред приятелите си. Казват че не съм добре, защото искам да имам приятели и снимки.Попитах личната си лекарка тя ми каза, че нямам ТЕЛК, пенсия, доклад, медицинско досие, .Отидох няколко пъти в болницата поради други причини и те ми казаха да си пия хапчетата и дали ги пия.Аз ми казах, че искам само да имам приятели и социален живот.Моля ви в коментарите да се включат и психиатри и хора, които имат Бар.Моля ви отговорете ми на тези въпроси1. Наистина ли имам БАР? Лекува ли се БАР?2. Правят ли се изследвания - Кръвни, ЯМР ако имаш БАР, защото отново да напиша на мен не ми правиха.3. Една от мечтите ми бе да се запиша в НАТФИЗ, но едно от изискванията е да нямаш БАР, а в рецептурната книжка пише, че имам БАР.Мога да се запиша в някой от университети в България или Чужбина и да работя тук или там, да пътувам, да кандидатствам за зелена карта?Дали ако разберат. че имам БАР, няма да ме приемат в университет, на работа, да пътувам или за зелена карта?4. Според вас разрушен ли ми е живота?5. Аз никога не съм лежала в болница или лудница и се притеснявам за бележката от психодиспансера, която ще ми изискват от университета да ли се водя на учет или не.6. Сега всеки месец ходя при този психиатър с направление и той пише някакви неща.Започнах нова работа и на медицинското пишеше, че имам БАР.След като напусна или ме уволнят ще ме вземат ли някъде с това заболяване.8. Трябва ли да пуша цигари, да пия алкохол, да ходя по мъже, заради парите им, да правя секс.Моля да ми одобрите историята. От вашите коментари зависи живота ми и бъдещето ми. Притеснчвам се, че няма да ме приемат в никой университет, на работа или да пътувам.Извинявам се, че историята е много дълга и съм преписала някой неща от другата история. |
Създай разказ: Еректилна дисфункция на 19? | Здравейте! От около година забелязвам, че не винаги при мастурбиране получавам пълна ерекция. Отначало си мислех, че е въпрос на момента възбуда и не е голяма работа докато преди около 6 месеца не сгафих с една мацка щото не можах да го вкарам с "половин" ерекция. Като цяло хич не мо се струва нормална работа, особено на тия години. Цял живот съм спортувал, - започвам от футбол до волейбол, плуване, тенис на маса по няколко часа на ден, фитнес, карате, лостове. Наркотици - пушил съм 20ина пъти трева преди години.Като цяло знам че мога да пия някви добавки, но какво мислите? Дали работата не е за специалост, на млад човек полу-твърда пишка |
Напиши category 6 история със заглавие: Баба ми постоянно ме обсъжда | Здравейте. На 20 години съм. Пиша ви, защото баба ми, винаги като си купя нещо, или искам да си купя нещо, започва да звъни на майка ми и да ме обсъжда какво съм си купил. Също така обсъжда с нея къде съм бил или къде ще ходя. Това се случва всеки път. Два пъти говорих с тях и нямаше ефект, това продължава вече много време, а ми е досадно и бих искал да ми дадете съвет какво да направя, за да спрат. |
Опиши: Кандидатсване с история | Здравейте. Искам да ви попитам къде мога да кандидатствам с история.Първо ме влечеше за вселената, след това английски, география и сега от 1-2 години много се запалих по историята. В интернет и по енциклопедиите съм чел всякакви неща - древна история, античност, откритията на Христофор Колумб, Древна Гърция, Рим, Египет, палеолита и всякакви други... абе много ми е интересно. Мога да чета така по часове. Специално от българската история се вълнувам доста отдавна, защото съм много горд с нея.Проблема ми обаче е, че не знам къде да кандидатствам. Ще държа втора матура по предмета, но все още не съм се ориентирал за университет. С майка ми проверяваме за различните специалности, но се надявам и вие да ми помогнете. Надявам се след време да работя някаква хубава и приятна работа и да взимам добра заплата.Само да кажа, че исках да кандидатствам във школата в Симеоново, но там отдавна се знае, че тази година няма прием... |
Създай category 1 разказ за: Кондиломи- чрез орална любов, мога ли да заразя здрав мъж? | Аз съм жена и имам развити кондиломи вътре във влагалището, както и силно бяло течение в резултат на инфекция. Не правя секс заради това. Лечението е скъпо и продължава вече 2 месеца...На мъжа, който ме зарази съм му правила също и орална любов( и то май докъто има видими кондиломи), знам че е възможно и в гърлото да имам брадавици и все пак мога ли сама да установя това?И ако нямам или ако имам, мога ли да заразя друг здрав мъж, на който съм правила само орална любов???Ужасно си изпатих от това, че се доверих на мъж, като правех секс без презерватив. За съжаление осъзнах колко е сериозно това, след като си изпатих. Не искам да допускам повече такива грешки.Ако родители четат това, моля ви, водете си децата на генеколог още и преди да са правили секс дори, колкото и неудобни да са разговорите за секс, бъдете отговорни към децата си, защото последиците са големи.Повечето момичета започват твърде рано половия си живот, без да осъзнават колко сериозно е това.Ясно е, че никой не може да ги спре, но ако знаят подробностите около тези заболявания, ще осъзнаят че има и лоша страна! Аз бях на 14 и си мислех, че знам много... другия път!!!Сега съм на 18г. и си изпарих много яко! Разликата не е много голяма... |
Опиши: Въобразявам ли си? | Здравейте хора.Ще опитам да съм кратка - става въпрос за една много близка моя приятелка и колежка. Работихме заедно, но тя напусна. Ходихме заедно по партита, излизахме, бяхме много близки. Тя има една приятелка, която според мен не е хубав човек, има някакви проблеми, тя ми е разказвала че е правила интриги преди и тн. Все пак са приятелки. Наскоро тя загуби мъжа си, ужасно е, спор няма, но според моята приятелка тя не е от най-съсипаните вдовици така да го кажа. Както и да е, това е друга тема. От известно време си мисля, че приятелката й иска да бъде приоритет за нея т. е отдалечава я от мен, все търси причини да са заедно, понеже я е страх да шофира търси нея под предлог да се разходят, на балкан бяха заедно, абе очебийно ми е че демонстрира нещо. Аз я познавам, държи се мило ама всичко на всичко 2 пъти сме се виждали. Последно се бяхме разбрали да пием кафе вчера по обяд, а тя отиде с нея на Асеновата крепост, така и не се видяхме и на мен ми стана кофти, няма да крия... Чувствам как си губя приятелката, какво да направя? :( |
Разкажи за: За Армията | Здравейте. Аз съм на 13 години и като стана по-голям имам желание да влезна в Армията на България. Имам желание да разбера дали те пращат на мисия или е доброволно. Бях прочел коментари на друга такава тема, като там хората пишат че е доброволно. Да обаче като си поразрових в интернет и видях, че от 2008 година, са го направили така, че нямаш право на избор. Ще се радвам ако и вие си изразите мнението.П. П. Тази тема която съм прочел, всъщност е моята тема. Моля за коментари.Благодаря Предварително! |
Напиши за: Какво да направя в случая? | Здравейте, почнах работа по програма за 1 година. Преди това имам стаж 1 година, понеже шефката ми е алчна реши че трябва да взима всеки месец по 50 лв от мен и колежката която също е по програма. Осигуряват ни на 450 лв, чисто 352лв, От януари аз и давам 30 лв, а колежката 40 на нея и казала, че заплатата и става 310 заради минималната, а на другите колежки които не са по програма даваше 300 лв, а сега 320. За това и аз реших, че ще дам само 30 лв, защото тя каза не може ти за взимаш повече от другите трябва да има нещо и за фирмата. Но аз знам че и дават пари за това че работим по европейска програма и дефакто и идваме безплатни, но нее тя твърди че нищо не и давали. Щях да се оплаквам в бюрото по труда, но ми каза ако ще ходиш да се жалваш ще те махна и си замълчах. И ето вече половин година, мина аз не съм ползвала болничен, отпуска, макар че имам право на 7 дена от миналата година и 13 ще имам за тази. От миналата седмица съм болна, на лекарства, ходя подсмърчам кашлям едвам стоя на крака, вечер дигам температура, но аз пак съм там, защото една от колежките реши да излезне в отпуск че имала от преди 2 години да взима 4 дена и нямаше кои да работи освен мен и шефката. Тя има 3 магазина, но само в този в които съм аз работи през седмицата 1 ден, когато ни дава умрялата почивка. Днес излезнах за 1 час от работа, за да ида на лекар, защото вече просто не издържам, тоя антибиотик които си бях купила не помагаше. Поисках болничен, дадоха ми 7 дена. от днес 15. 03 до 21. 03. Шефката ми се размрънка че моята лекарка я знаела че дава болничен за щяло и нещяло. Но да съм знаела че при парите събота и неделя не се брояло в изчислението за болничен. А обяснете ми сега: работя 6 дена, почивам в сряда. Как аджеба се изчислява това нещо? Като аз не работя 21-22 дена в месеца, а много повече? На колежката от програмата, която е в другият и магазин 2-ти и се наложи да вземе болничен за 3 дена и 2-ти и удържа 30 лв/по 10 лв на ден/ и уж болничния е пуснат, а пари няма и колежката каза, че в интернет е проверила и видяла, че е валиден, но не разбрах какво точно пишело, но нямало да и преведът пари не знам защо. Аз вече не издържам на тази работа, но няма друга търся, но точно сега няма нищо, няма да мога да преглътна ако ми удържи 70 лв от заплата + 30-40 всеки месец и накрая да не ми пусне болничния в НОИ. Какво да правя ако това се случи, да ходя ли вече да се оплаквам и с какво мога да докажа че ми взима пари? И колко трябва да взема като чиста заплата ако може някой да ми каже, кое как и за какво се дели. Мерси много |
Опиши: Един ужасен и мъчителен човешки живот ;( | Живота ми е пълна трагедия и жалка скръб :Х разведени родители ... като дете жестоко пребиван от баща си до припадак просто така за кеф ;( израстнах много трудно и мъчително нападан и руган от всички .. в даскалото бях просто един самотник с които никои дори не разговаряше .. единствено учителите бяха доволни от мен щото се държах много дисциплинирано и разумно не бягах от часовете не правех глупости като другите но бях самотен и системно третиран от всички ... така мина детството ми младоста ми целият ми живот .. всичките ми уж приятели ме предадоха и ме искараха наи долния .. никога до сега не съм имал честа да гушна или да цункам момиче това ше ми остане несбъдната мечта за която винаги ще плача и ще жадувам ... не почувствах никакъв младежки живот като другите не усетих какво е топлина и любов ;(;( в момента съм затворен в нас по цял ден и понякога само излизам но съм сам без никои до себе си .. теша се в алкохола и в цигарите само това ми остана :Х нашите се карат постоянно с мен и ме нападат за всичко аз съм виновен в техните очи .. имам по малак брат които се държи неадекватно лигави се не ходи на даскало по цел ден е пред телевизора и се мисли за шефа в нас щото за нашите тои е тяхното съкровище а аз съм едно нищо и тои израстна с това съзнание и в момента е едно нищо което настроива нашите против мен и те му вярват и за всичко са на негова страна ! постянно аз съм затворен в стаята си пия и рева а нашите се държат ужасно и викат карат се правят си квото си поискат а аз вече не издържам но на никои не му пука за мен .... в града кадето живея има двама трима човека които системно ме унижават не ми дават мира има един които се мисли за наи великият тука и че можел с всеки да прави каквото си пожелае и все повтаря че тои бил земният бог и че сички треа да му се подчиняваме щото тои така казвал тои е просто некав психар които и аз не мога си обесня що за човек е това тои няма отношение нито към момче нито към момиче просто е ужасен и се води с всички мангали и турци и всеки път когато ме види тои не пропуска да ме унижи да ме смачка и да ме заплашии а аз съм сам и нищо не мога да направя затварям се в себе си почвам да треперя прилошава мии и като се прибера в нас почват пък проблемите с нашите и с брат ми които пък е другия психясал ... вече не знам какво да правяя мили хора ... самотата ме убива гледам другите младежи как си имат гаджета как ги целуват и гушкат а аз умирам от мъка че не съм така и че никое момиче дори не ме заглежда писна ми всеки да ме мачка да ме тъпче и да съм нищо за всеки дори да си хвана гадже те ше ме унижават пред нея и тя ше ме остави убеден съм просто няма живот за мен ... отделно живея в непрекъснат страх и постоянно като излизам някаде имам чувството че некои ше ми направи нещо че ше ме набие и че ще съм целияя в кръв такива неща мн ме е страх да се бияя нз защоо ;( постоянно го имам това чувство на страхх ... отделно ме е срам да заговоря момиче нз как да се държа какво да и кажа абе в нищо не ме биваа ... много сам зле и със здравето нз защо постоянно ме унася на съм и даже след като стана от съм пак съм ужасно отмалял лягам и пак заспивам нямам сила изобщоо и съм адски слаб и постоянно съм със световартежи главозамаиване и ускорен пулс ... абе с две думи аз съм за никаде един самотник ужасно болен и безсилен с разбити нерви затворен в себе си и си нямам никои и нищоо ... моля ви се не ми пишете обидни коментари стигат ми тея дето всеки ден ми нанасят тукаа ... просто ми помогнете и ме спасете умолявамм вии ! умирам бавно ден по денн ;(;(;( |
Разкажи история за: Не мога да си намеря работа | Положението в България наистина ли е толкова страшно? Завърших, взех си дипломата за висше образование и то на много добра позиция. Смея да кажа че съм утвърдила знанията и бих била качествен служител, а какво става? Кандидатствам на повече от 30 обяви за работа и накрая от нито една не ми звънят. За капак обаче не са одобрили и останалите кандидатстващи като мен - обявите им се публикуват наново и така до безкрай....Къде е най - удачно да търся работа? Моля дайте ми съвет! |
Разкажи за: Живот и сметки в Пловдив | Здравейте, имам нужда от малко помощ и няколко съвета. Ще се местим с приятелката ми в Пловдив. Не познавам града много и затова искам да ви попитам, кой квартали са по спокойни така да го наречем за живеене. И още един въпрос, колко приблизително би ни излязал живота там без цената на квартирата. Говоря за сметки. Знам че те зависят най вече от консумацията. Въпроса ми е ориентировачен. Вие колко плащате за ток, вода и отопление? |
Създай разказ за: Късно ли е ? | Здравейте, пише ви момче на 25 години. Проблема ми не е много по-различен от доста от темите в този сайт - самота, депресия, ниско самочувствие. Ще се опитам да разкажа как стигнах дотук колкото успея по-сбито. Накратко не бях от най-затворените даже се знаех с всички мои набори, но може би проблема ми тогава беше, че се сравнявах винаги с по-добрите от мен, по-готините, по-отворените и към 15-16 годишен влязох в такава компания на "тарикатите"(в какъв смисъл тарикати ли, тия които пушат, бяха изгубили девствеността си по-рано, абе станали по-известни по пубертетските стандарти ). Но въпроса е че аз бях респектиран от тях и отнасях доста критики от тях, аз самия се комплексирах и не можех да блесна. Например като се събирахме на купон и имаше момичета те ги заговаряха. Е аз не съм мълчал, но не настъпвах така да се каже, запознавах се с тях и някои общи приказки, но не флиртувах, не правих последната крачка. И докато аз си дрема някой от моите другари я взимаше. Просто нямах достатъчно самочувствие явно още тогава. В последствие се махнах от тази група особено след като завърших средното си образование. И след това вече започнаха депресиите и не излизах много затварях се, въобще спрях "играта". Но в посредствие разбрах че аз спирам, но "играта" наречена живот си продължава и докато аз съм спрял другите са напредвали, забивали са мацки, продължили са си учението изграждали са връзки с други хора, давали са храна на егото си. В последствие пак се опитах, но не се получи, аз пак влизах с ниско самочувствие, хората го надушваха и използваха понякога комплексите ми срещу мен и накрая пак се отдръпвах и си оставах сам и влязох в порочния кръг - ниско самочувствие от там провал, провала до нови комплекси и т. н. И с времето осъзнах, че първичните ми комплекси са били глупави, но докато се осъзная се появи вторични такива породени от предишните. Тоест как да го обясня например комплекса ми е, че съм грозен от този комплекс аз не заговарям момичета защото си мисля, че ще ме отхвърлят и впоследствие разбирам, че това са глупости но ставам на 19-20 и си оставам девствен и тогава ме е срам, че съм девствен и когато съм с компания и ги знам, че те в най-лошия случай са имали по едно гадже или са минали поне две-три и се чувствам като загубеняк. Отдръпвам се, хоп депресийка, после пак опитвам да вляза в ритъм, но тогава тези мои неуспехи се превръщат изведнъж в компромати срещу мен и хората ги използват ( да отбележа, че съм от по-малък град и всички се знаем горе-долу, а и не ми е удобно да лъжа по някои въпроси ). И така вече към 22-23 усетих, че съм задълбал яко. И така проблема ми е, че вече станах на 25 и от години не съм бил щастлив и най-вече проблема ми са това че нямам приятели и приятелка. Просто не знам как да вляза в ритъм, вече с тези пробойни които имам ми е трудно-опитвам се да се сприятеля с някой, но научават някой факт като това, че съм девствен или дори, че нямам приятели колкото и парадоксално да звучи, щом нямам приятели на тази възраст значи нещо не ми е както трябва и никой не иска да излиза със самотника, а самотника му трябват хора за да не е самотен. Гледам попринцип до колкото мога да се държа "нормално" с другите, гледам да не се оплаквам и т. н. Искам да кажа, че не съм сдухан, но пак не се получава. Знам, че е малко объркано, но не знам как да обясня цялата ситуация по-добре. Трябва иначе да пиша няколко страници. Мисля нататък да отговарям на писанията ви и да пояснявам някои неща, че сигурно така е малко объркано. Иначе благодаря на отговорилите предварително, знам че сигурно ви е дотегнало от такива като мен с подобни теми, ама секи сака да си каже маката, а такива като мен няма на кого. |
Разкажи category 9 история за: Скарахме се с работодателите | Ще споделя накратко. От почти 4г работя във фирма, която има 2 обекта и през годините ме местиха ту в единия, ту в другия, като двата са с различни фирми. След конфликти в последно време, реших да напускам, но на последните си 3 договора не съм се разписвала, пуснати са, но няма подпис от моя страна. След като казах, че искам да напусна, първо ми казаха че трябва да си пусна предизвестие, което е 3 месеца и ако не го спазя дължа обезщетение. Аз отказах да разпиша договорите, казах че искам да се консултирам със счетоводител и шефката ми побесна, оставих и ключа и си тръгнах, защото последваха и заплахи. Въпросът ми е ако искам да се приключи договорът без предизвестие, с написана от мен молба може ли да ме прецакат по някакъв начин. Те ми обесняват, че първо трябва да си разпиша договорите и така да ми го прекратят иначе неставало. |
Напиши category 17 история със заглавие: Какво да правя с матурата? Моля дайте съвет. | Здравейте. Проблемът е следният. Реших да кандидатствам в чужбина, но това се случи твърде късно - чак в 12 клас. Следователно се заех активно с изучаването на чуждият език, в моят случай - немският. В училище го изучавам като втори чужд от 8 клас, с по два часа седмично. Но за тези 4 години смело мога да кажа, че бях на ниво А0. Очаквах до нова година поне B1 да съм качил, но то не бяха контролирани, то не бяха проекти, то не беше мързел... ами уви, не се получи. С университета ясно. Ще карам подготвителна година, няма да я избегна. Ами с матурата? Какво да запиша? Не съм се подготвял по други неща. Уж историята ми е интересна, но те са 60 дооста обемни урока. Да изгубя месеци в ученето на нещо, което макар и интересно, изключително безсмислено? Бих писал география... само дето материалът е повече свързан с икономиката, следователно на общата култура няма как да разчитам. Английски няма да пускам, не ми се занимава с трети език. По математика имаме 10 часа на седмица, но там ми е нужна доста по-активна подготовка. Биология и химия не уча в 12 клас, така че и те отпадат.Можеше и да не ми пука толкова много, да си уча немският пък колкото изкарам, но честно казано, притесних се доста.Моля, бивши ученици вече давали матура, учители дори, някой просто да даде съвет. Не знам какво да правя вече. |
Напиши история: Много ме експлоатират на работа, а заплатата е твърда. | Здравейте,моята история е тясно свързана с експлоатацията на работодателите в България.Работя в една фирма от вече доста време. Условията не са добри - много работа, малко пари. Постоянно напускат хора, защото не са доволни. Идват за по 2 - 3 месеца и после повече не ги виждам. В началото давах всичко от себе си - оставах до по - късно, работех извънредно, ходих в командировки, но след празни обещания, че ще има бонуси и т. н. реших, че е време да спра да давам всичко от себе си, защото семейството ми започна да се възпротивява на всичко това и да иска да ме вижда по - често, понеже почти не почивах. Всичко това не бе по мое желание, а така ми налагаха от работата.На официални празнични почивни дни аз съм все на работа. Всичките ми колеги и колежки почиват, а аз съм на линия. Мисля, че това не е редно, още повече когато съм на ръководна позиция, а накрая нов служител, който върши половината от моята работа взима същите пари, че и бонуси.Чувствам се силно прецакана. Започнах да отказвам да работя извънредно, защото това никога не ми се заплаща както е според КТ. Т. е. - аз отивам на работа, заплатата ми е твърдя, но работодателя печели ако свърша някаква работа. Освен това сега поемам няколко длъжности, защото като напусне някой служител започват да прехвърлят работа. Нямам право на почивни дни, защото имат нужда от човек и т. н.Всичко това ме демотивира адски силно, но въпреки това съм се стегнала и си върша работата много добре.Опитвам се да преглътна обидата - това че никога никой не идва да говори директно с мен, а се изпращат посредници. Обстановката е трудна, колегите подливат вода, оплакват се за безсмислени неща - просто за спорта за да ми навредят. Което е странно, защото дори не се познаваме, но дистанционно правят опити. Явно живота им е твърде скучен и гледат чуждите.Питам се аз - как може аз на ръководна позиция да взимам да речем 500 лв., а нов служител на 2 месеца, който по цял ден прави само едно единствено нещо да взима същите пари? Че и процент от някакви други неща?Силно прецакана съм. Но няма друга работа. Няма други по - добри условия, на които да отида...А парите ми трябват, защото се издържам сама, не че не мога да разчитам на родителите или половинката си, но не е редно.На моменти доста се натъжавам и мисля черногледо, а не мога да мисля и позитивно, защото нямам бъдеще там. С тези пари дете не мога да гледам. Т. е. - в момента тъпча на едно място и си трая.Но до кога? А след това? |
Създай съдържание за: Тиндър просто не си струва, момчета... | Привет, на скоро... колко да е скоро, преди 2-3 месеца се разделих с приятелката си. Известно време бях се покрил от всички и си бях сам с мислите. Вече всичко е наред, и реших да пробвам да забивам мацки в тиндъра, НО :D... винаги има едно "но"... там масово (поне мен, не знам как е при вас) ме харесват някакви дебелани, или трансджендъри... не съм се мачвал с тях, понеже изписва понякога на замъглен профил името на човека който те е харесал, и после като отмяташ попадаш на него. И да... просто положението там е отчайващо. Не знам защо така се получава, а за себе си не мога да кажа, че съм зле изглеждащ, 1. 90м съм висок, тренираш, не съм грозен. Та, да просто не си струва, най-добре на живо да се запознавате с мадами трябва. |
Създай разказ: Не разбирам вижданията на повечето хора за любов | Не разбирам вижданията на повечето хора за любов. Казвате, че за любовта не трябва да има голяма разлика в годините. Аз не мога да разбера вашата логика. Какво пречи ако двама човека имат общи интереси и се разбират, да се обичат? Независимо от възрастта им. Погледнете френския президент Макрон и жена му - каква им е разликата във възрастта и въпреки това се обичат. |
Създай category 1 разказ за: До всички мъже | Искам нещо да попитам, ама искам да ми отговарят само сериозни хора. Ето го и моя проблем, мъжът ми не може да свършва по време на секс и винаги свършва на чикия. И преди да коментирате да ви кажа, че от малък е така с всички жени с които е бил е свършвал така. Питам го защо е така и той казва незнам, аз си мисля че всичко е до психиката му, карам го да отидем на лекар и той не иска. Затова искам вас да попитам, имали други мъже със същия проблем. |
Напиши category 1 история със заглавие: Колко време минава преди да правите секс? | Тази тема НЕ е за девствени хора, подчертавам, защото там времетраенето е по-различно обикновено, нито за забивки за една нощ. Говоря за хора, които търсят сериозна връзка или тепърва започват такава. Аз досега съм имала само една, така че няма как да знам. Сега отново съм на ловното поле, след като година бях сама и преболедувах гаджето си. На 23 съм, жена.Започвам с въпросите.1. Кога според вас е нормално да се прави секс? За мен лично първата среща е абсурд, все пак човекът освен външност трябва да ми предложи и друго, а от първа среща не мога да си вадя изводи. Втора, трета? Или 1-2 месеца трябва да се чака, но удачно ли е? Как се развива връзката ви в началото просто?2. А кога почвате по-страстното натискане, целувки и такива? Знам, че не всички обичам орална любов, но тъй като аз много обичам - кога почвате вие да правите - преди, заедно или след секса, горе-долу? С предишния правихме преди да започнем секс - първо страстни натискания, после той на мен фелацио и накрая аз на него. Целувките от третата среща някъде, другото към края на първия месец, а секса след 3 месеца, но вече не съм девствена все пак. Но не съм и някаква лесна.3. Питам, защото често хората съдят, че или си лесен, или задръстен? Просто малко обмяна на опит.И говоря за връзка с партньор, с който искаме наистина сериозна връзка, не само сексуална и не за ден. |
Създай category 6 разказ за: Критическа възраст и последствията от нея | Как да започна.... Стандартно семейство с 25 г. семеен живот. Две деца, синът завършва тази година студенството си, дъщерята започна да учи в чужбина. Нямаме стресови ситуации от сорта на изневери ( поне аз не знам), болести, парите ни стигат за издръжка има малко екстри. Работим много и време за почивка почти няма (събота и неделя не се броят). Не сме ходили на екскурзии. Всеки свободен лев сме го "инвестирали" в образованието на децата и малък селски имот. Не се лишаваме почти от нищо, но и не живеем в лукс.Та на въпроса.Съпругата ми мина 50 и дойде възрастта на "топлите вълни", така я преобразяват, че на моменти не мога да я позная. Тръгна на психолог, които явно я посъветва да се отвори за "живота". След като и дъщерята замина да учи, домакинската работа остана на 8-10 позиция, това не ми пречи и готвя и чистя... но отношението към семейния живот тотално се промени. Започна да излиза с нови приятелки, закъснява... темата външен аутфит е издигната в култ.Критиката от една страна ( трудно приема остаряването и бръчките), децата напуснаха семейството... липсата им, това всичко променя жената. Аз работя здраво, на първо число от месеца сметката трябва да е захранена с достатъчно пари, уморявам се ( 57 г. ) и аз не съм същия от преди 10 години, но не съм дал "отбой" на семейството.Достатъчно търпелив съм, но ситуацията в мемнта не ми харесва!Давайте съвети, ... да не развалим дослука! |
Създай category 17 разказ за: Магистратура | Аз съм момче 2 курс изучаващо специалност - Логопедия. Искам да попитам запознатите в тази сфера, дали след завършване на специалността логопедия, мога да запиша магистратура, например: икономика, публична администрация или ПР. Или ще имам възможност да запиша само нещо, което е свързано със вече завършената ми специалност. Изобщо може ли да запиша, каквато магистратура ми харесва? |
Напиши история: Дали дъщеря ми води интимен живот? | Здравейте! Имам дъщеря на 17 години. Излиза от доста време, малко повече от година, с момче на същата възраст. Много добре се държи и с нас и нея, възпитано и добро момче. Доста често обаче дъщеря ми ходи да спи при него, а когато няма никой в къщи разбирам, че и той е спал при нея. Нямам нищо против да си се обичат и така нататък, но дали не са прекалено малки за секс. Не съм сигурна дали го правят, но съм го виждала как я докосва и целува, което ме кара да мисля, че вече са "спали" заедно. Бих желала да поговоря с нея, но не знам как ще се почувства от това. |
Напиши текст със заглавие: Питане | Добър ден, не знаех къде да поставя историята и за това е в тази категория и ще се радвам,ако модераторите я одобрят.Момче съм на 23 години,с приятелката ми правим секс от почти 2 години и някой път си правим клип как го правим,виждат ни се лицата ( правим го за да видим как изглеждаме от стран,а и да си ги имаме ) . Въпросът ми е може ли да попаднат в чужди ръце,тоест да се хакне телефонът ми и да изтекът? Взех малко да се притеснявам затова ви питам. Ще съм благодарен да ми отговорите. Мерси |
Опиши: Случвало ли ви се е продавачка в магазин да започне да ви опипва? | Здравейте, много съм изумена от това, което ми се случи.Вчера посетих един магазин за бельо. Харесах си няколко комплекта и влязох в съблекалнята да ги премеря. Продавачката беше много любезна, усмихната и търпелива. Поиска да ме поглежда при всеки един от мерените комплекти и аз не се притесних от това. Показвах и се, тя си даваше мнението оправяше ми презрамки и т. н. след което по едно време започна да ми опипва гърдите все по настоятелно и настоятелно. Аз просто се изумих, притесних и не можех да повярвам че това ми се случва. Облякох се и си тръгнах. Може би известно време няма да стъпя там. |
Разкажи за: Контрацептиви | Здравейте, със съпруга ми имаме 2 деца и на този етап не мислим за трето. Засега го правим с кондим, докато решим кой е най-добрия и щадящ метод за предпазване. Прочетох много литература, и се обърках. Отидох и на лекар, а той ме обърка още повече. Предложи ми лепенки, ринг, спирала, даже и инжекция-тя била много на мода сега. Но докато съм в размисъл ми предписа Ясмин. Не съм ги взимала още. Чувам, че се надебелявало от противозачатъчни, а аз едва влезнах във форма след раждането. Споделете вие с какво се предпазвате, моля ви. |
Разкажи category 1 история за: Жените понякога са странни... | През определени периоди от време ми се случва нещо странно - или не мога да завържа какъвто и да е контакт с жени, включително и такива, с които просто да си говоря, или ако има - има доста. Изскача една, после втора, после трета и така... Но аз имам нужда само от една. Не ми трябват много.През последния месец се запознах във Фейсбук с 4-5 жени и държа да отбележа, че те ми писаха първи. Аз не съм подемал никаква инициатива. Защото когато го направя или не ми отговарят... Или не проявяват никакъв интерес към мен. Както и държа да отбележа, че по улиците не ме заглеждат. Смятам се за нормален тип... Имал съм приятелки, имал съм достатъчно интимност... От липса на секс не мога да се оплача. Имал съм и дълги връзки.Всички, които ми писаха са на възраст 24-32...Две от тях имат деца и са разделени с мъжете си...Не е изповед, не е проблем. |
Напиши category 5 текст със заглавие: Само на плодове и зеленчуци... | Здравейте! Искам да ви попитам нещо...Ако се храня само с плодове и зеленчуци, вредно ли би било? Ще сваля ли излишните ми килограми бързо и ще има ли странични ефекти? Ще си възвърна ли килограмите дори ако се храня внимателно след това? |
Напиши category 4 история със заглавие: Надебеляване след раждане и промяна в мъжа ми | Здравейте. С мъжа ми имаме връзка 4 години, в началото много се грижеше за мен, обгрижваше ме постоянно, беше мил, не пропускаше да ме изненада със и без повод. С дни думи мъж мечта.. Приди 2 години родих и фигурата ми много се развали, напълнях. Покрай бебето няма кой да ни помага, сами сме и се сещате колко много е стреса, напрежението и натрупалата умора. За тези две години сме излизали сами на кино само един път, не е имало друг момент някой да поеме детето. Отношенията ни започнаха да се променят и с времето взехме да си разменяме все повече остри реплики, което вероятно е нормално с течение на времето. Говорихме скоро и той ми каза че станал груб и променен защото не можел да ме гледа напълняла, не можел да приеме това и трябвало да отслабна. Не си мислите че през тези 2 години след раждането не съм се опитвала. Объркана съм …толкова ли и е важно за мъжете тези кг или е просто измислена причиня и дори като отслабна ще си намери друго оправдание… |
Напиши история със заглавие: Може ли 14-годишното ми дете да работи | Съвестно ми е, дъщеря ми на 14 години започна работа при нас в магазина. Дали е добре това, не пречи ли това за нейното развитие? Тя работи много добре, справя се - ангажираме я не през целия ден, в останалото време може да се развлича |
Напиши история: Неутолима страст | Привет на всички. Реших и аз да се изповядам в няколко реда. От известно време насам изпитвам неистово и неудържимо желание за един мъж, който е доста по-голям от мен. Направо ме омагьоса този самовлюбен надувко (наричам го така, защото съм му бясна). Постоянно копнея за прегръдките и целувките му. Не мога да се спра. Прави ми се на недостъпен и така ме настървява още повече. В ежедневието си и двамата си имаме професии, сериозни и разумни хора сме. Всеки си има своя живот. Но стане ли въпрос за авантюри, приключения и нови изживявания и двамата сме на "първия ред". Също като него обожавам риска, непозволеното, мистичното. И двамата сме от типа хора: Както сме си добри познати и обсъждаме разгорещено амбициите на Китай да доминира целия свят, така изведнъж сме се награбили и сме под завивките. И след това отново все едно нищо не се е случило. Просто в това отношение характерите ни съвпадат напълно. Вече толкова очеизваждащи сигнали му дадох, че го желая, че не знам какво да правя. Дадох му ясно да разбере, че освен със секс (който съм убедена че ще бъде незабравим) мога да го заинтригувам и с други неща. Така съм му набрала, заради тази недостъпност, която демонстрира, че ако не го харесвах толкова много, отдавна да съм го зарязала и да не се занимавам. Отлично знае че искам да сме познати с "екстри", както и му доказах красноречиво че заради него съм склонна на жертви, които заради друг никога не бих направила. А на всичкото отгоре се хващам че и започвам да го ревнувам от едни фусти, с които имам основателни подозрения, че се задява. Само като си представя че е с тях и ми идва да отида и да ги разпилея. И не знам вече какво да правя с този господин. Страстта, желанието и ревността ми се засилват все повече, а той продължава да ме мъчи. Какво да правя? |
Създай category 5 разказ за: Страх ме е за него. Много е слаб | Здравейте читатели! Соло китаристът от групата ни е много слаб. Наистина се тревожа за него. Не е слаб, а изключително слаб. Малко е муден, доста срамежлив и нисичък. Той сигурно тежи, колкото мен, а аз съм 50 килограма и е висок, колкото мен. Чудя се как въобще успява да държи китарата изправен. За момче, мисля, че не е нормално. Високи сме към 1, 65 и двамата, а аз съм момиче. Изглежда болнав, върви леко прегърбен. Лицето му е толкова изпито, само две зелени очи са му останали. Има къдрава коса като моята, но неговата е някак пършава, явно му капе. Виждала съм го само няколко пъти да яде. Веднъж си беше взел кроасан, а след това го видях как с някакъв негов приятел държеше сандвич. Не мога да говоря с него, доста е срамежлив. На един от концертите тръгна да си ходи. Казах му, 'Ей Георги това е терасата, не изхода *имаше отстрани на залата нещо като балкон*. Той се спря, погледна ме и си тръгна. Не се усмихва често, трябва някой друг да се усмихне, за да се усмихне и той. Не го познавам добре, но ме е грижа за него. Отначалото се поздравяваме, говорехме си, сега нищо, не мога да разбера дали е добре даже. Едно от междучасията, когато излязох на двора го видях с негов приятел. Вървях зад тях, не съм ги следяла, просто и аз бях тръгнала да излизам навън от училището. Като го гледах и наистина ми стана лошо. Кокали, само кокали. Краката са му двойно по-слаби от моите, върви изгърбен като малка бабка и аз имам по-широки рамене от неговите. Страх ме е за него, какво му е? Не съм виждала толкова слабо момче досега. |
Създай съдържание за: Искам да съм с нея, но искам и тръпката от хубавия секс | Аз съм мъж на 24 години от София, смея да твърдя, че съм интелигентен. Проблемът е, че имам сериозна приятелка, която много обичам,но....... Тя е проста асексуална, обича ме, не е спала с други, аз съм й първия, но не си пада по секса и е доста гнуслива от най - обикновенни неща. Искам да съм с нея, но искам и тръпката от хубавия секс. Чудя се дали не си намеря жена, с която да се забавляваме тайно понякога. Вие смятате ли дали е правилно и как да я намеря, трябва да е дискретно и без обвързване? |
Напиши за: Сериозно сме се скарали с майка ми | Сериозно сме се скарали с майка ми. Тя ми е сърдита до такава степен, че едва ли не не съм нейно дете.Проблема с искането на прошката е, че и аз съм и' сърдит също толкова. Друг проблем е, че тя никога няма да поиска прошка от мен, а аз и тя си приличаме. Скарахме се за това че не ме уважава, мисли ме че съм и' муле, да и' мъкна багажи и едва ли не роб. Поговорихме си след скандала и когато и' казах че с удоволствие бих направил всичко, което тя поиска, стига да се държи с мен като с човек и поне казва едно моля, тя излезна с тезата, че като ме е родила и' е позволено да го прави.Казах и' че винаги се иска уважение, без значение между майка или син или госпожа и ученик и т. н., но тя каза че винаги се е държала приятелски с мене... тогава я питах дали някой приятел би се държал така с нея... (можете да си представите като цяло за какво става дума) моля ви посъветвайте ме какво да направя... да поискам прошка е невероятно трудно за мен, особенно когато аз съм и' толкова обиден |
Напиши история със заглавие: Масаж с екстри | Здравейте,Искам да споделя нещо с вас и да попитам дали се е случвало и на друг.Ходих при масажист преди известно време, спортувам активно и понякога получавам схващания. На 34 г. съм, семеен.Стана така, че докато ме масажираше някак си постоянно си търкаше пениса в ръката ми. Странно и за мен но получих ерекция. Продължи така известно време и...накрая се озовах в ситуация с голям пенис в устата ми. Наистина му правих фелацио. Свърши в устата ми и без много церемонии продължи с масажа. Накрая все едно нищо не се бе случило, той не обели и дума аз също.Какво става с мен? |
Разкажи за: Каква е заплатата ви, декември 2023? | Имало е няколко подобни теми, но нека си сверим часовниците. Споделете кой какво работи, какъв опит има в професията, какво образование - каквото прецени, че е релевантно за работата или бизнеса му. Сайтът е анонимен, няма смисъл да лъжем. |
Напиши category 5 текст със заглавие: Инфекция ,гъбички/ обрив в слабините | Хора помогнете ми, момиче на 21 г. съм и поддържам висока хигиена, постоянно си сменям бельото, но се появи един гаден обрив в областа на слабините, като го проверих в интернет излиза тинеа крудис, наподобява на него на снимките, какви мерки да взема, какъв крем да си купя да ми помогне, пртитесням се от този обрив от приятеля си, срам ме е да се съблека очертава бельото, от къде се е получил и как да се отърва, предложете някаква паста, крем -гел.. |
Напиши category 3 история със заглавие: Търся песен | Здравейте. От известно време по телевизията се върти реклама на бонбоните Ferrero Rocher. Фоновата песен се изпълнява от жена и поне от това, което чух се пее I can feel... и нататък не мога да разбера. Моля, ако някой има представа как се казва песента или поне каква е останалата част от текста, да ми каже. Ще съм ви много благодарна. Моля модераторите да публикуват! :) |
Напиши за: Болка в главата | Здравейте, на 14 години съм, септември ставам на 15. Може да ви се струва смешен проблемът ми на някои от вас (за което се извинявам предварително), но отскоро главата започна много силно да ме цепи. Силно, силно, не чак толкова, но често. Една вечер лежах в леглото си на една страна и просто леко повдигнах главата си и усетих ужасна прорязваща болка. Често усещам пулсиране в главата. Говорих с майка ми, но ми се струва, че на нея не ? пука и не ми вярва. Затова мисля, че сама трябва да поема всичко. Само моля ви се, ако знаете нещо, бихте ли ми казали? Мерси, желая ви всичко най-добро! :) |
Напиши за: Шефа откачи | От години работя в една фирма и винаги е било супер. Отношение, заплащане, работа, всичко. Шефа се държеше добре, човечен, разбран, винаги се застъпва за нас, ведър, майтапчия. От няколко месеца обаче нещо му стана. Започна да се репчи за някакви глупости (не само на мен) от сорта че примерно един лист бил сложен под другия, а не обратно. Или че съм си отворил прозореца в моята стая, било студено (а навън е 30 градуса), или защо компютъра ми бил завъртян еди как си, а не еди как си и някакви такива пълни глупости. Ама се кара, все едно света е свършил. Може да си свършил 100 неща перфектно, обаче на 101-вото, ако не си завъртял монитора си еди как си според неговите представи, едва ли не нищо не стаав от тебе, пълна отрепка си, нищо не разбираш и скандал до небесата. От начало реших, че си има някакви проблеми и е временно, но това продължава вече половин година. Няколко човека вече не издържаха и напуснаха, докато в същото време работата стана значително повече и вече всички изнемогваме. Вече е нормално да се работи по 10 часа ежедневно плюс събота и това едва ли не е нещо напълно нормално, без да ти се плаща нищо доплънително. Едно време ако се наложеше, задължително се плащаше допълнително. А сега...Не иска и да чуе да се наеме нов човек. Преди винаги ни влизаше в положението, обсъждахме кое е добре за фирмата, какво да се направи, вслушваше се в нас, а сега този човек стана тотално различен. Не може да го позная, все едно някакъв дявол се е вселил в него.Лошото е, че съм в малък град и работа няма или има нископлатена. Обаче вече все повече се замислям да рискувам и да напусна. То дори не мога да си потърся дурга работа от 70 часа работа на седмица. Пък и в крайна сметка за какво са ми тия 500 лв отгоре, ако ще си съсипя здравете. Вече ходя на работа с абсолютно нежелание и непрекъснато съм под огромен стрес.Вие какво мислите? Какво да правя? |
Напиши category 4 история със заглавие: Грях ли е да си гей? | Здравейте!Момче на 21 години съм и искам да споделя нещо, което ме мъчи вече от много години. Работата е там, че съм гей, за съжаление. За пръв път започнах да си мисля за момчета, когато бях в 5ти клас (12-годишен). Тогава все още не осъзнавах какво се случва с мен, по онова време дори не бях чувал думата „хомосексуалност“ (родителите ми са много консервативни). Годините си минаваха и минаваха и аз продължавах да си мисля само за момчета, но не и за момичета. И дори не го намирах за странно, сякаш не ми правеше впечатление. До 9 клас. Ключовият момент беше в 9 клас – тогава за пръв път си зададох въпроса „Гей ли съм?“. Тази мисъл се заби в главата ми и ме убиваше отвътре. Не исках да съм гей, всичко, което бях чувал за гейовете, беше, че са болни мозъци, извратени и т.н. По онова време все още бях вярващ (християнин) и ходех на църква всяка седмица, за да се моля на Бог да не съм гей, или ако съм, да се оправя. Даже си бях купил от църквата една книжка с молитви и всеки ден сутрин, обед и вечер си четях молитви от книжката и се молех пред иконата в стаята ми да се оправя и да не съм гей, защото това в мен ме отвращаваше. Изпитвах погнуса от себе си и от това, че съм гей. Беше ми много трудно да порасна с тази мисъл. В периода 9-10 клас постоянно изпадах в депресии и казвах на нашите, че съм уморен или ме боли нещо, за да не се чудят защо постоянно съм унил, все пак нямаше как да им кажа истинската причина, при все, че са консервативни. Чувствах се много зле от мисълта, че си падам по момчета. Като ученик най се притеснявах от часовете по физическо. Когато с момчетата се преобличахме в съблекалнята, винаги получавах ерекция при вида на полуголите им тела и все гледах да съм в седнало положение, за да не ме видят. Това ме измъчваше адски – хем ми харесваше да ги гледам, защото това ме възбуждаше, хем се чувствах като ужасен и омърсен човек. Мъчех се, дори се измъчвах да не съм гей – опитвах се да мастурбирам, докато на телефона си гледах снимки на голи какички, но така и не получавах възбуждане от момичета, колкото и да го исках. За сметка на това пък, като видех снимка на голо момче, получавах ерекция самоволно (без ръчна стимулация). В онзи период дори мразех да ходя на море през лятото, защото на плажа постоянно минаваха млади момчета на по 18-20, голи до кръста, и постоянно получавах ерекция от тях. Годините си минаха, както казах по-горе, сега съм на 21 и искам или не вече си приех това, че съм гей и няма как да го променя – не съм го искал аз, просто така съм се родил явно. Примирих се. Това обаче не значи, че водя полов живот. Колкото и да се привличам от момчета и да искам подсъзнателно да правя секс с тях, не го правя – просто не мисля, че е морално, а дори и да го направя, не ми се мисли какво може да се случи с мен, ако се разчуе. От друга страна пък не искам да влизам във връзка с момиче само за да се прикрия, защото би било грешно да се възползвам от някого по такива причини. Все още съм млад, но не знам какво ще кажа на родителите си след няколко години, когато започнат да ме питат кога ще им доведа снаха – как да им кажа, че синът им (аз) е гей, ще се отрекат от мен.Благодаря Ви, че изчетохте дългата ми история! Моля, посъветвайте ме как да се справя с тази своя мъка. |
Създай разказ за: Преписване по време на онлайн изпит | Здравейте хора,След няколко дни ми предстои изпит по археология, а не съм много уверен в това което съм научил. Понеже сме на дистанционно обучение съм запознат че има доста изобретателни методи на преписване и така да се повиши оценката.На всеки един от нас се падат по два въпроса, които трябва да разкажем за 20 минути. Преподаватели изисква да сме с камера и микрофон. Възможно ли да си залепя някои важни дати и названия на стената и да се правя че гледам в камееерата. Има ли шанс по някакъв начин да разбере преподавателя. Примерно на стената зад монитора да си залепя и така да стане. Казвали са ми че има преподаватели изискващи да завъртим камерата на 360 градуса с цел да се уверят че няма помощни материали, но дали всички го правят.Какъв методи на преписване да използвам. |
Разкажи category 4 история за: Защо мъжете правят този избор когато си търсят съпруга? | Наблюдавам доста странен феномен, защо мъжете се заглеждат по красивите жени, а избират за свои съпруги обикновено изглеждащи и дори откровени грозни жени? Какви са вашите мнения и наблюдения по въпроса? |
Напиши category 1 история със заглавие: Напикавам се при оргазъм | Здравейте. Искам да попитам - нормално ли е да пикая когато свършвам? Доста често ми се случва да напикая спалнята на приятеля ми. Става ми неудобно и не знам какво да правя. Моля дайте ми съвет как да реша проблема, защото не искам да ходя по генеколози и други такива. На приятелки съм споделяла но те нямат такива проблеми. |
Напиши category 4 текст със заглавие: Домакински задължения... | Здравейте на всички.Момиче съм на 25г. Живея и работя с приятеля си. Отскоро половин година живеем отделно от родителите му.Аз не съм от онези жени които мразят да готвят.Но някой път не знам защо толкова много се изнервям.Защото се старая или всеки ден да готвя или през ден.Да не говорим че и по два пъти някой път на ден.Правя му храна за работа. И за вечерта не остава много и се налага пак нещо да правя някой път като не ходим никъде.Просто усещам като тежест понякога защото той идва при мен и казва " а вечерта какво ще ядем"и мен ме хваща бяса защото не ми се готви пак вечерта а той отговаря Няма какво да ядемСякаш аз все съм длъжна да съм забулена в тая кухня.Отделно аз чистя, подреждам. Той като пусне една прахосмукачка на 2 месеца е голяма работа за него. Все едно е построил къща.Ама както и да е.Мисълта ми е вие така ли сте? Той помага ли ви? Или жените просто трябва да сме така и да се примиряваме с всичко? |
Напиши история със заглавие: Нежен или груб секс? | Ж24Защо много мъже мислят, че желанието на жените за груб секс означава, че искат да бъдат по някакъв начин физически тормозени и че искат мъжът да се държи гадно с тях? Обичам грубия секс, обичам да усещам мъжа да доминира: дърпане на коса, стискане, заповядване, "мръсно" говорене, НО само в секса. Никога не бих позволила на мъж да ме удари, да ме тъпче и унижава извън секса, а ако се стигне до там това би било края на отношенията ни.Никога приятелите ми не са такива и ме е срам да кажа какво искам, защото всички мислят, че искаш едва ли не някой който да те пребива.Вие какво мислите по темата? Какви са вашите предпочитания? |
Напиши category 4 история със заглавие: Влюбена съм в жена | Изгарям от страст по една жена. Влюбена съм, а аз самата съм жена. Стана неочаквано, започнах да мисля за нея, да я сънувам. Нямам смелост да и призная, защото ако тя не е на тази честота, после ще ми е много неудобно, а се налага да се виждаме често служебно. Мислите ли, че в погледа ми вече го е прочела, ние, жените, забелязваме подобни погледи? Понякога ми се струва, че и в нейния поглед улавям харесване, но няма как да знам със сигурност. Да уточня, че и двете сме в зряла възраст, не сме някакви тийнейджърки. Искам също така да уточня, че досега сексуално съм била само с мъже. Случвало ми се е да се влюбя и в жени, но никога не съм имала сексуални желания към тях. За първи път желая жена. Полудявам по нея. Ще се радвам да ми пишат хора с подобни на моите преживявания, с които да споделяме. |
Напиши category 4 текст със заглавие: Любовта на живота ми ме изостави! | Здравейте на всички! Ето и моето най-голямо страдание в живота...Мъж на 30 години съм, работех като международен шофьор, сега вече имам личен бизнес. "Бившата " е с две години по малка от мен. Запознахме когато тя беше на 15 години. Започнахме връзка. Ходили сме навсякъде из България, водел съм я и в Европа! Когато тя стана на 18 години заживяхме заедно! След 2 години създадохме живот, роди се нашия син! Преди всичко уточнявам че нейните родители са се разделили когато е била на 13 години, като майката е отишла в Испания да работи, баща й бих го нарекъл "пияница" и ги гледал от дъжд на вятър! Буквално аз я отгледах... балове, рождени дни, пари, дрехи, всичко! Никога не е лишавана от каквото и да е! Та на въпроса... Живеехме си чудесно!След като се роди детето ни, първите две години беше "добра майка" доколкото можеше. След известно време започна да се променя! Държание, секс, маниери, отношение към детето, придоби увереност която никога не съм забелязвал! Виждах промяната, подпитах няколко пъти и отговора беше един и същ- човек се променя! Продължихме да живеем така! След около 2 години я хванах в изневяра с един от хората с които работех, мой личен приятел! Оказа се че са имали тайна връзка която е започнала когато забелязах промяната е нея! Обсъдихме и реших да й простя за да бъдем това което тя никога не е имала-СЕМЕЙСТВО! Беше много трудно, тя страдаше много за него! Личеше си, въпреки че го отричаше и се кълнеше в живота на детето си че никога не е имало нищо друго освен разговори! Никога не е правила секс с него или каквото и да е в сексуално отношение! Минаха около 3 години след това! Вече не беше същото, тя се промени коренно към мен, личеше че вече не ме обича истински и все едно е кордисана! Дойде момента в който правихме секс веднъж седмично и то все едно е задължение от нейна страна! Започна да спи в другата стая при детето като оправданието й беше че я боли гъба от леглото, което смених с чисто ново поради тази причина! Спряхме да говорим. Тя се прибираше от работа, все изморена, все с главоболие, постоянно нервна! Изкарваше си яда на мен и сина ни и си лягаше да спи! Това продължи няколко месеца! Питах няколко пъти какво има, какво й е, но тя казваше че няма проблем и е изморена! На 14. 02. 2017 (деня на влюбените) получих смс в който пишеше как никога не сме живеели, никога не сме били щастливи и подобни на това неща! Вечерта седнахме да го обсъдим и да намерим решение на "проблема" който и до ден днешен не знам какъв е! Тя беше с ясната нагласа че иска да ме напусне и да живее сама (жената която винаги при наш скандал се кълнеше че няма да позволи детето да живее с разделени родители понеже тя знаела какво е и каква болка е)! Попитах я какво стана с нейната клетва, тя отвърна че детето ще е добре и може и така да бъде щастливо! За по малко от час изнесе всичко нейно и отиде да живее при леля си. Дори не пожела заедно да обясним на сина ни какво се случва, наложи се сам да му казвам без да го настройвам против нея! Първата седмица изпитах най голямата болка в живота ми! Гледах как детето ни страда! Плачеше без причина, беше кисел, нервен, наранен! В първия месец детето ходеше при нея за 2-3 часа през ден-два. В един момент малкия отказа да ходи, вече не желаеше. Тя започна да се обажда за да го чува как е. Говориха около седмица всяка вечер за по 5 минути. В един момент той отказа вече да говори с нея. През това време правих какви ли не опити да я върна за да бъде добре детето и да има детство със семейство. Вече 3 месеца не е чувала и виждала детето си! Той някак си преодоля нещата и започна отново да живее детството си! Отдадох се на него, промених начина си на живот, прекарвах всяка свободна минута с него... мисля че това му помогна! Успях да му помогна да завърши първи клас с отличен успех въпреки всичко и въпреки страданието му! Вече бих казал че е щастлив доколкото може дете да бъде щастливо без майка! Проблем се яви това че вече 4-ри месеца мисля всеки ден за нея, не мога да си я избия от главата, а знам че тя не заслужава нищо добро! Майка която си зарязва детето само и само тя да е добре! Дори наскоро я попитах иска ли да се върне, тя категорично каза "НЕ"! Много хора ми казват че тя ще иска да се върне, но аз не го вярвам след като 3 месеца не е виждала детето си и все пак ми отказа да се върне въпреки всичко! Мислите ли че ни заряза заради друг мъж, или се уплаши от детето и това че вече ще става по трудно с учението му, или просто се е побъркала!? Споделете вашето мнение, съвет, упрек! Може да съм пропуснал нещо, така че питайте ако не ви е ясно каквото и да е! Благодаря предварително! |
Напиши category 1 текст със заглавие: Анален без презерватив?!? | Здравейте ! Аз съм на 19 години, а приятелят ми е на 20. Заедно сме от близо 3 години (нито един от нас не е имал сексуални контакти преди да се срещнем). Тъй като аз съм алергична към всякакви презервативи (докосна ли презерватив цялата се изривам и се подувам, колкото и странно да звучи, дали ще е латексов или друг е все тая, както и марката). От известно време и двамата искаме да правим анален (един път го правихме но с презерватив и тогава установихме моята алергия), по принцип правим секс без презерватив. Преди аналния секс задължително ще направим клизма на дупето ми. Единственото което малко ни убягва и на двамата е, какъв е разтвора, който се ползва за клизма? Също така аналния секс ще го оставим за накрая (т.е. почнем ли анален няма да правим вагинален, знаем че не трябва да се мешат). Какви могат да бъдат последиците ? И какви мерки можем да вземем за да се предпазим ? Съжалявам ако малко объркано написах, но е 5 сутринта и ми е каша в главата :( И двамата поддържаме отлична хигиена. Достатъчно сме се образовали сексуално, но само тези две неща останаха. Тъй като в интернет във всяка статия пише различно, ми е интересно какъв е най-подходящия разтвор. И как може да сведем инфекция/гъбички и т.н. до минимум ? Благодаря предварително :) Ако имате допълнително въпроси, ще се постарая да отговоря максимално точно на всеки един от тях! |
Създай разказ: Задочна или редовна магистратура? | Здравейте!Наскоро завърших бакалавър в УНСС и мисля да запиша и магистратура там. Искам, а и трябва вече да започна работа, по възможност естествено на пълен работен ден. Притеснява ме обаче как протича самата магистратура. Няма как да разбера къде колко се ходи на лекции, съответно има ли варианти да запишеш редовно пък кажи речи да го минеш задочно(да учиш само за изпитите). Затова искам да попитам като тежест на самата диплома има ли значение редовно или задочно си учил? А и ако има някой запознат с магистратурите в УНСС, ако може да пише.Благодаря! |
Напиши category 3 текст със заглавие: Хранителни разстойства | Привет!Изтощена съм, не знам какво да правя..Срам ме е да споделя, че съм слаба психически с някой близък човек. Историята ми е адресирана до хора със същия проблем, също така и към хора, които имат идея какво да сторя..Първо да споделя, че в момента съм на 19 години.При мен, както при всеки, всичко започна нормално преди може би две години (бях на около 16-17 г. )Бях доста пълна и като казвам доста.. 75-6 кг.Никога не ми е правило проблем, не съм се засягала от коментарите на хората край мен. Искала съм да го променя, но клишираният израз, , нямам воля” важеше с пълна сила.Докато не дойде нова година и типично за този период, и аз си казах, че през следващата година ще променя нещо в себе си.Точно по това време започна едно 100-дневно предизвикателство на една дама в инстаграм, което беше свързано с тренировки в домашни условия.Не си давах повече и от седмица, понеже се познавах. Но пък постепенно започна да ми харесва да се предизвиквам.Започнах и да се храня по-чисто. Още не се бях обсебила от храна! Хапвах си всичко, просто, , вредната” храна не беше сред честите ми избори. Както е модерно да се казва - имах cheat day. Чувствах се супер, хората забелязваха резултати, всичко беше твърде хубаво, за да е истина. Чак не вярвах, че е възможно аз да отслабвам, мислех, че ме лъжат.Неволно обаче май месец изместих капачката си на лявото коляно. Бях известно време в болница, след това един месец с нещо, наподобяващо гипс, което не позволява кракът ти да се свива. Както и да е..Ето това беше, според мен, момента, в който всичко се преобърна..Още докато бях там ме беше страх какво ще хапна, понеже очевидно не мога да мръдна!Имах много свободно време, в което бях изчела един куп глупости, поради което си мислех как ще продължа да отслабвам, без да тренирам (за да не се повтори отново)Вървенето остана единствената ми опция, след като що годе се възстанових. Все още беше положението долу-горе добре.Изключвах все повече групи храни, все по-малко да се храня..Тренирах само горната част на тялото си.. открих си лека форма на сколиоза, поради което приключих и с това.Цикълът ми постепенно ми показа, че тялото ми е уплашено. Междувременно продължавах да си отслабвам.Дойде пролетта на 2022 г., при което умирах от кеф, че съм 55 килограма. Майка ми ми каза, че така съм добре. Нямам нужда от повече. Естествено, исках още малко.Лятото достигнах своето дъно.Бях решила, че на всяка цена ще отслабна. Аз още се виждах дебела, въпреки че кокалите ми започваха да се показват, оттук-оттам. Аз се чувах щастлива от този факт..Междувременно ходех по един куп лекари, изпих какви ли не хормонални боклуци, но цикълът ми така и не идваше. Майка ми чак смяташе, че не ги пия, за да не напълнея, и искаше лично да ми ги дава.Започнах да излизам рано сутрин около 6-7 ч. Вървя сутринта няколко часа, до около 10. После излизам към обяд за час два. Вече към 18 излизам да вървя до към 22-23.. Всеки ден..А сме в малко градче, знам всеки ъгъл вече, хахаМеждувременно, ако ядях нещо, то беше главно ябълки. Ако бях много гладна или нямаше как да излъжа, хапвах малко.Хвърлях храната, лъжейки, че съм се хранила..Лятото ми премина в това. Всичко друго ми е мъгла. Гледах постоянно да се движа. Имаше моменти, в които ми скимваше, че с дни няма да се храня. Ей так, да видя колко ще издържа.Все повече хора се притесняваха за мен, вкъщи често се карахме.Отказах да приема, че нещо с мен не е наред!Успях да сваля до 43 кг.Дойде септември. Дойде ред на учителите да се опитват да говорят с мен. Без резултат. Звъняха на майка ми.Тя вече беше отчаяна, молеше ме да се взема в ръце...До такава степен ми беше станало фикс идея, че, за да продължа да се движа много, не ми оставаше време за учене.Закъснявах за час (заради разходки), започна да си проличава в представянето ми.Понякога дори не влизах в часове. Поставях се предизвикателства за крачки на ден и нямаше как. Трябва да вървя! Изкривеният ми мозък не можеше да го позволи.По принцип, това, с което се занимавам е музика. Един ден вокалната ми педагожка, , ме хвана натясно”Все едно ми удари шамар в лицето. С думите си ме разтърси.За мен музиката е всичко, не мога да си представя живота без нея.При, което тя ми каза, , Ти нямаш сила да пееш.. ”, , Няма да можеш да пееш”..И не само ми го каза, а ми го и доказа!Не мога да Ви опиша как се почувствах в този момент..За капак точно в същия ден, докато бях с моя приятелка, моя роднина също се опитва да ми налее акъл в главата.Но тогава моята приятелка не се опита да ме защити в тезата ми, че съм добре и няма нужда от помощ. Честно казано ме заболя от това, но знаех, че го прави не, за да ми е гадно, а защото ме обича.Тя беше тази, която ми даде сили и ми помогна да направя първата крачка!Най-трудното бе да призная пред самата себе си, че имам проблем!С нейна помощ започнах да опитвам храни, от които ме е страх много! Предразполагаше ме към това да говоря с нея за това как се чувствам!Нахъсвала ме е..Започвайки да покачвам тегло, отново се уплаших и имах фаза, в която съм опитвала да се отърва от храната по друг начин, но в моменти на проблясъци ми идва акъла.Разбира се, от едната крайност влязох в другата. Тялото ми искаше храна...Започнах бинджове, после отново глад и така... този така познат кръг.Покачих доста тегло, което искам да сваля, но не мога да се справя, а и ме е страх какво ще се случи. Изтощена съм да се боря със самата себе си. Нямам желание за каквото и да било... |
Опиши: Сериозна дилема | Здравейте. На близо 23 години съм. Жена. От много време насам, страдам от ужасно мъчителни психически проблеми. Понякога имам чувството, че в мен е събран целият коктейл от тревожни разстройства и фобии. Страх ме е от почти всичко. Постоянно треперя, постоянно съм със сърцебиене, световъртеж, много слаба концентрация и памет. Отделно, не спирам да си самовнушавам- един път, че съм болна от нещо сериозно, друг пък, че ще умра на момента или ще откача, трети, че ще спра да се движа или да чувам... и т. н и т. н. Ако мога да обобщя- имам от хипохондрия и социална фобия, до агорафобия и паническо разстройство. Или казано направо- генерализирано тревожно разстройство. Опитах с билки, опитах с леки успокоителни хапчета, опитах с положителна мисъл- нищо не помогна. За жалост, се страхувам пък и от "тежката артилерия"-антидепресантите. Не ми се иска да ги пия, защото знам, че има доста странични ефекти от тях. А и да си призная, приемът на нещо такова, доста би ме ударил в и без това малкото останало ми самочувствие. И така към днешна дата, просто не мога да живея нормално. От години не знам какво означава щастие и радост. Изгубила съм надежда, че някога ще се оправя. Но не най-много ми тежи това, а една мисъл, която от скоро се промъква в главата ми. А именно, дали трябва да имам деца. Тъй като при тревожните разстройства, един от главните фактори е наследствеността, просто не мога да си представя, да причиня всичко това и то съвсем съзнателно на собственото си поколение. Шансът е 50/50. Възможно е детето ми да не унаследи моя тип нервна система, но пък вероятността да се прояви напред в поколенията е огромна.От друга страна пък е грях, отново съзнателно, да не дам възможност на някого, да види големия и шарен свят, при положение, че съм годна за това. Имам приятел, който знае за състоянието ми, но някак си не го взима насериозно. И като, че ли не осъзнава рисковете от създаване на поколение, с как да го кажа- психически нестабилна жена. Но аз не искам да се самозалъгвам, както и да заблуждавам него, тъй като той започна да прави сериозни планове, за съвместното ни бъдеще. Това е най-голямата дилема в живота ми до момента, а и нямам много време за размисъл. Времето си тече, събитията също. Моля ви, напишете вашите мнения или опит-напълно искрено. Ще се радвам на всякаква помощ. Благодаря предварително, за отделеното време. Бъдете живи и здрави! |
Опиши: Къде остана правописа? | Прави ми впечатление, че уж висшистите са се увеличили, че уж все повече хора знаят по 2, 3 езика, а не могат да пишат правилно и допускат елементарни грешки. Пресен пример е тирето, което се пропуска. Чудя се как може след по и най да не слагат тирета. Това е все по-често срещано. Как въобще тези хора са ги приели студенти и след това са ги допуснали до дипломиране след, като не знаят да пишат. Вече все повече правописни грешки се допускат. И ми е интересно как знаете по 2, 3 езика, като не знаете български. Представям си колко владеят и останалите езици. |
Опиши: Защо мъжете не се запознават, а защо жените не го правят изобщо? | Доста мъже не страдат от липса на самочувствие, нямат си никой и дори са привлечени физически от голяма част от жените, които срещат, но не биха станали да се запознаят с жена. Това е независимо от нейното мятане на коси, погледи, език на тялото, самочувствие. Не разбирате, че не ни се играе вече на принцове и принцеси - търсим си сериозен партньор. Мъже, които не ви реагират на знаците, или чакат Вас, или нямат интерес, или мислят, че имате интерес само да се забавлявате. Жените почти никога не правят първата крачка, а са по-социални, по-красиви и по-желани. Свалят ви по няколко мъже едновременно. Свестен човек би се гордял със смелостта да направите първата крачка и не е необходимо да поемате юздите, или да се борите за равенство във връзката. Искаме женствени жени, които ще останат верни, когато дойде Дон Жуан. Не разбирам особенно красивите жени, които чакат, а искат сериозна връзка. |
Създай разказ: Работа за Американец в София | Приятел от Щатите иска да се премести в София. Според вас може ли да си намери някаква работа там с която да се издаржа? Разбира и Български език. Няма висше образование. Досега е работил като офис мениджар. |
Напиши category 6 текст със заглавие: Да ставаш баща на 53 години | Аз съм мъж на 53 години, с жена ми дълги години не сме имали дете (поради здравословни причини), тя е на 40 години, но ето че съдбата се усмихна и на нас и в момента жена ми е бременна. Но от няколко дни не мога да спра да мисля по въпроса дали ще успея да го отгледам. Много обичам децата винаги съм мечтал да имам дете и ще направя всичко възможно, за да бъде то щастливо. Имам бих казал доста добри финансови възможности, работя на няколко места тоест финансово ще бъде осигурен дори и когато завърши средно образование. Но от друга страна се притеснявам, понеже децата в училищата особено малките първолачета обичат да се подиграват с другите, може би детето ми ще се среща с въпроси от сорта "дядо ли ти е", а най-вероятно няма да му е приятно. Как може да се преодолее това, дали детето ще бъде нещастно? |
Разкажи category 5 история за: ПАП 3-та А група | Родих преди 1 година. Преди няколк дни си направих контролен преглед, бях си правила малко след раждането. Тогава и винаги съм била ПАП 1.На самия преглед не се забеляза нищо обезпокоително. Но за мое учудване днес си взех цитонамазката. Показа ПАП 3 -А. Доста се изплаших...Лекарката ми изписа антибиотик и каза, че не било страшно, но аз се притесних.Възможно ли е факта, че съм с висок пролактин и високо ТСХ да оказва влияние на този резултат?Благодаря на всички, които биха ми отговорили. |
Напиши за: Болят ли татусите? | Много искам да си направя татуси - по ръцете, краката, малки, предимно надписи, или някакви символи, отделно и да си сложа флешове и пиърсинги. За справката, жена на 20 съм, нежна, руса, дребна, и мисля, че подобен ексцентричен вид ще ми придаде повече екстравагантност. Чувала съм, че всичко това обаче боли адски. Вярно ли е? И че много загрозява. После как се махат? И горе-долу какви са цените? Ако болката е толкова нетърпима, защо толкова хора се подлагат на подобно мъчение? Един приятел ми разказа, че при махането боли още повече. Мнения? :) Ще съм благодарна изключително много! Хубав ден. |
Напиши category 9 история със заглавие: Дискриминация заради завършен друг университет. | Добър ден, аз съм младо момиче. Завърших Право с ЮЗУ. Всичко ми харесваше, и взимах всички изпити. Дойде време да си търся работа, стаж имах (студентски практики) няколко месеца. Дойдох в София и уау, не мога дори на интервю да отида защото не съм завършила Право в СУ? !? !Запознах се с хора и от юридическия на УНСС, и те така? ! Има обяви в кантори, в които изрично пише че кандидатите от СУ са с предимство, познайте това какво значи...И как аджеба, ние простолюдието юристи да почнем къде да е, когато всичко живо иска само от СУ, какво им е толкова ценното, нали и те са студенти като мен, и те учат материята която уча аз?Защо толкова се държи на това СУ, според мен и мои познати СУ си лежи на стари лаври.. |
Създай category 1 разказ за: Жена ми не желае секс | с жена ми сме женени от 4, а сме двойка от 15 год всичко беше перфектно правихме секс по няколко пъти на ден и всеки ден. когато забременя живяхме с техните 2 год. тогава секса намаля. По разбирателни причини бременност и много хора в един апартамент, но все пак го имаше. Миналата година тя бе на море с малкия там той получи алергия и лежаха в болница и тя явно много се стресира, защото след това не сме правили секс като хората. Постоянно е притеснена за детето а като види пъпка изпада в истерия. а аз си искам моето. Разберете на 37 год сам и много ми се прави секс. Тя е на 30. Понякога ако съм по- настоятелен тя идва, ляга и казва - „давай чукаи, но мен ме няма“. Аз започвам с надежда да започне и на нея да и става хубаво но НЕ.оххх не знам вече сигурен сам, че не ми изневерява 200 процента. вече не издържам ако някой е имал същия проблем, нека пише, как да я изкарам от този стрес и как да си я варна в предишния вид. Това не е живот. не искам да загубя семейството сиобичам ги много и нея и сина си |
Създай разказ: Изгорено ухо от преса | Здравейте, на 18 съм. Днес една приятелка ме прави с ретро пресата ми, която беше на 220 градуса, и ми изгори лявото ухо, доста ме заболя първите секунди но после не усещах почти нищо, сега е леко червено, дали ще устане белег? |
Разкажи category 5 история за: Отслабване при заболяване на бъбреците? | Здравейте! Преди дни получих бъбречна криза и още съм на антибиотично лечение в домашни условия и в петък, което се очертава да е 1. 11 приключвам с лекарствата и тъй като имам някои килца в излишък, които обаче ми създават доста притеснения и комлекси -10 кг закръглено са килограмите, ама от претенции толкова иначе някъде 7 според височина-килограми ми трябват. За месец, месец и половина -до Коледа дали мога да го постигна и по какъв начин най-ефикасно би било? Въпросът ми е елементарен, но има и някои подробности-поради заболяването с бъбреците и острата болка и свръхчувствителност е недопустимо да спортувам-смисъл вървене най-много, но времето е малко променливо и влажно. Ноо! Бих отделяла по 2-3 часа непрекъснато вървене. Друг вид физическа активност, която да не натоварва бъбреците принципно какво бихте ми препоръчали? Ааа.. другото, което е протеинова диета не мога да спазвам отново като изискване, защото протеиновите храни затрудняват работата на бъбреците. И болките ще се изострят. А много искам да отслабна. Как обаче е въпросът? |
Напиши category 9 история със заглавие: Психически тормоз | Здравейте на всички. Бих искал да споделя своите мъки и може би на намеря някаква подкрепа. Преди 2 месеца застъпих на стаж в сериозна фирма, в която направих всичко възможно да спечеля тази възможност. Преминах през жестоки тестове и интервюта. Мислих си, че най-накрая ще започна да берат плодовете от упоритото ми учене и ще получа блестяща референця, но за жалост целият ентусиазъм и желание за работа се попариха поради "менторите" на, които попаднах."Шефовете", които отговарят за моето обучение налагат изключителен психически терор над мен. В началото се започна с демонстрация на неприязъм към външният ми вид. Към прическата, дрехите, като цяло към а абсолютно всичко. Тези обиди не се дължат на нарушаване на дрес кода, а точно обратното. Те го нарушават, а единствено аз го спазвам, та заради това мислех, че е цялата работа. След това започнаха униженията от рода на "в твоят университет завършват само кретени и идиоти и ти си живото доказателство", казват, че съм бил съм повлиян от Чернобил, бил съм толкова анти-патичен, че абсурд някое момиче да прояви интерес към мен. След това започнаха с гаврите към приятелите и най-вече към приятелката ми, към която открито и пред мен изразяват извратените си сексуални фантазии към нея. Колкото и болезнено да ми е аз си трая и не позволявам това да влияе на работоспособността ми. А що се касае до работата, която върша...Пращат ме да чистя мръсотии и да пренасям чували с боклук, въпреки че си има хора, назначени точно заради това. В началото, когато върших такива дейности, се опитвах да ги свърша максимално бързо с надеждата, че щом изчистя ще се върна към работата, за която съм назначен, но уви не се случваше това. Намираха ми нова и нова работа и аз вече свикнах с това и започнах да се скатавам и бавя, защото разбрах, че това е порочен кръг. И отново на преден план идват униженията и обидите към мен. Демонстрирам повече знания и умения от тях, но никой не го забелязва, камо ли от по-високо стоящите, които ще решат дали ще ме назначат за постоянно. Те ще останат с впечатленията, които им се кажат. Всеки ден като свърша се прибирам убит от работа и най-вече от психическият тормоз. Случвало се е и в извън работно време да ме повикат, защото са скучаели и "трябвало да се заяждат с някого", това ми го казват в очите щом отида... Аз съм изключителен наивник и оптимист и ден след ден си мисля, че нещата ще се променят, но ден след ден се разочаровам и се чувствам като някое нищожество.Може би нямаше да ми е, чак толкова ужасно ако не знаех, че аз съм прецедент. Успях до някъде да се сприятеля с някой служители и категорично отрекоха да е имало такова държание към тях. Същото е и с колегите ми, които потърсиха своят стаж и реализация в другите фирми. Аз съм единственият, който разнася боклуци, преживява терор, унижения, при това в компания, коятото се факти не ми се плаща нищо. Практически, дори аз си плащам да си изкарам стажа там.Започнах с такива амбиции и ас такъв ентусиазъм, а в момента просто загубих цялата си инерция и просто чакам да свърши стажа и този терор да спре, и колкото плашещо да е за мен направо не мисля какво ще правя след стажа.Като цяло бих се определил, като смирен, тих, плах и интровертен тук човек. Уравновесен съм и не избухвам. Като цяло могат да ме тъпчат, но аз няма да избухна или да започна да им отговарям, тъй като ме е страх, че ще ми ми провалят всичко, що се касае до бъдещата реализация. Колкото и да ми е тежко, не го демонстрирам пред тези, които го правят, но просто вътрешни изгарям и приемам всичко много навътре и тежко -всяка обида, всяко определение и всяка критика към положеният от мен труд.Моля ви кажете ми какво да правя? Аз просто буферирам на 2-ма безделника, около 30 годишни, които си търсят забавлението и се опитват да покажат колко са велики и власт имащи. Просто не мога да пусна думите ми да преминават, покрай мен без да се засягам и да се обременявам след това.Смятам да стискам зъби и да изкарам до края, но просто ако можеше този психически товар да намалее.Благодаря на всички за отделеното време.Бъдете живи и здрави. |
Разкажи история за: Не усещам нищо... | Здравейте, момиче на 17 години съм. От около месец с моят приятел правим секс, като той ми е първия. Проблема е в това, че когато си го вкара, не усещам нищо и започвам да се притеснявам дали проблема не е в мен, защото се чувствам сбъркана :/ Знам, че секса не е най- важното нещо, но просто се чувствам зле, че след толкова опити нищо не става... При още някого случвало ли се е и знае ли причината за това, понеже много се рових в интернет и нищо не намерих? |
Напиши текст със заглавие: Странно чувство | Здравейте, момиче на 20г. съм и имам странен проблем и чувство всеки път, когато сме на път да привършваме със секса. Чувството е доста силно, но не мога да го определя като оргазъм. Винаги след секс ставам свръхемоционална и започвам да плача, без никаква основателна причина. А ми е било хубаво.. Имате ли някакви предположения, аз ли съм сбъркана или..? Благодаря. ;) |
Разкажи история за: Как да им тегля една майна, без да се обидят? | Имам един проблем и това е, че съм прекалено учтив и то конкретно към колегите. Просто първия ми шеф преди доста вече години беше прекалено конфликтен и се репчеше за всяка дреболия и от тогава ми стана нещо като фикс-идея, че трябва на всяка цена да не предизвикваш конфликти на работа. Това много ми помогна впоследствие, но и понякога пречи.От няколко седмици си имам нова кола и от тогава две колежки направо ме изкарват от релси с тяхната наглост. Още първия ден дойдоха двете и се самопоканиха да ги метна след работа, понеже живеем в същата посока. Стана ми доста неприятно, но айде викам си "днес е първи ден с кола, може да искат просто да я видят и т.н." Не че ми е проблем, но ме дразни тяхната наглост, а и предпочитам да си пътувам сам, защото така разпускам и обичам да шофирма сам след работния ден. Все пак колата си е моя, сам си плащам горивото и не съм длъжен всеки ден да возя колежките. А и честно казано до преди това не се ползвах чак с такова внимание и изведнъж видите ли станахме големите приятели.Както и да е, закарах ги. На втория ден се повтори, но си казвам "айде първата седмица ще ги изтърпя, пък белким втората вземе, че им стане неудобно да се самопоканват постоянно". Както се досещате това продължи и втората седмица и едната започна да ми виси в кабинета постоянно и да ми говори нейните си глупости точно в моментите, в които ми е най-натоварено. Аз най-демонстративно се коря в монитора и не отговарям, че да се усети, че съм зает, но тя продължава да си плямпа.Може ли пак да я закарам. Помислих си "е, като си толкова нетактична, какво да ти кажа? Че не ми е проблем да те метна, обаче не искам ли" Казах, че съм днес съм в друга посока. Отговора и беше "е, добре, тогава утре ще ме метнеш и започна пак някакви глупости да дрънка". Аз вече не издържах и и казах "не сега, много съм зает" и тя излезе.Утре пак трябва да мисля някаква деликатна лъжа с надеждата, че след 28-мия път, в който ги излъжа, ще вземат и да се усетят, но съм сигурен, че това няма да стане. Проблема е, че се гледаме всеки ден и работим заедно и ако им кажа директно, после ще ми е някак гузно. Макар че вместо да се чувстват неудобно, че постоянно се натрапват, не знам защо на мен да ми е гузно. И да, знам, че съм прекалено учтив и това в момента ми пречи, но имате ли някакви съвети как да ги разкарам по-деликатно, след като нямат елементарен такт.Аз никога не бих се самопоканил някой да ме кара, освен ако той сам не предложи пръв. Трудно ми е да повярвам, че има толкова нахални и нетактични хора. Айде 1-2 пъти щях да ги изтърпя, ама не съм длъжен да ги карам всеки ден. |
Създай category 5 разказ за: Това тик ли е/заболяване? | Това някакъв тик ли е? Постоянно почистване около устата с пръсти. Моя близка от около 2 месеца започна така да прави. Говорим си и изведнъж леко си притвпритваря устата и започва отгоре надолу да си я почиства. А през останалото време само над устната постоянно се чисти. Много е дразнещо. Пред всички го прави и става неприятна. |
Напиши текст със заглавие: Защо жените искат висок мъж | Не съдя никого, просто ми е интересно да разбера логиката зад това. Повечето жени имат изискванията мъжът да е висок и красив. Моето мнение е, че жената трябва да си вземе мъж, който прави животът и по-добър, в противен случай е по-добре да си стои необвързана. В случая това, че мъжът е висок какво значение има? С какво това, че е висок ще допринесе с нещо? Да е красив също, какъв е смисъла? Какви качества са важни според мен? Например нещо, което ще помогне много в живота ви е мъжът да има пари, това е много важно качество. Друго важно качество е да бъде добър, защото когато е такъв вие ще живеете добре и спокойно, няма да имате много от проблемите. Също не е от значение дали мъжът е умен. Просто когато си избирате мъж мислете с какво той ще допринесе за живота ви, колкото и да отричате най-важното е да има пари, защото тогава животът ви ще е хубав, ще можете да имате всичко, което поискате, животът е хубав когато имате пари, тогава сте свободни, а ако имате заможен мъж няма и да се налага да работите, което е много хубаво. Под богат разбирайте според вашите стандарти, на някои жени са им нужни да плаща сметките и една екскурзия в чужбина всеки месец, а на други с много повече желания ще им е нужен много по-богат мъж, това е спектрум и всяка си преценява колко трябва да бъде, за да се чувства добре.Просто високият мъж с нищо не допринася в живота, за какво ни е. Същото и с красивият. Умният също и т. н. Знам, че може би ви бушуват хормоните, но е важно като жени да бъдем отговорни и да мислим практично. |
Разкажи история за: Не съм правил секс от 5 години, чувствам се ужасно объркано и несигурно. | Здравейте. Аз съм мъж на 30 години и не съм правил секс от 5 години. Не знам какво да правя и как да подобря живота си. Не очаквам да намеря помощ оттук, но и нищо не губя, затова ще ви разкажа и ако някой може да помогне с нещо, ще съм много благодарен. Първо искам да кажа, че играех футбол като юноша, не мисля, че съм бил грозен. Харесвах момичета, опитвах се да си намеря сериозна приятелка, винаги бях мил, добър, романтичен, но винаги ме отхвърляха. Стана така, че свърших училище и си останах девствен. На външен вид и пред приятелите си изглеждах като игра, но от вътре винаги съм бил адски несигурен, може би имам и комплекс за малоценност. Все пак, когато бях на 22 успях да срещна любовта и тогава правих секс за първи път. Заживяхме заедно с момичето, имахме и дата за сватба дори. 3 години живяхме заедно, но малко преди сватбата тя ме напусна заради друг. 5 години минаха от тогава и аз съм такава развалина, не мога да се оправя. Беше ми и все още ми е адски трудно, след време опитах да търся друга жена, но нямам никакъв късмет и успех с това. Вече имам чувството, че съм най-големият папагал на земята и че никоя жена не би ме харесала и не би искала да е с мен. Не знам как мога да успея да се преборя с това нещо. Така съм поставил жените на пиедестал, че ми се струва като чудо да успея да си намеря друга жена. И отделно в последно време почнах да имам и някакви други мисли, смисъл какво ли ще е ако аз бях жена и на мястото на жените и не знам какво да мисля и правя. |
Напиши история: Колко често правите секс на ден? Колко е нормално? | С приятелката ми сме от 4 месеца заедно. В началото правихме секс по 1 път или 2 пъти на ден. На нея не и беше понякога достатъчно. Аз се постарах да е повече, започна и много да ми харесва на мен секса. Сега започнахме да го правим по 3 до 6 пъти на ден. А тя сега ме критикува, че я притискам за секс твърде често, вижда и се много. Виждаме се по 2-3 дни в седмицата в момента, защото още не живеем заедно.Колко често вие правите секс? Колко за вас е нормално? |
Разкажи category 17 история за: Медицинска биология "бакалавър" и медицина "магистър - възможно ли е? | Здравейте! Обмислям да следвам медицинска биология в ПУ за бакалавър, а след това за магистър да следвам медицина в СУ. Възможно ли е това, тъй като доста от дисциплините по медицинска биология, които се изучават, се припокриват с тези, които се изучават по медицина?Как ще ми се признаят те и колко време ще уча медицина за магистър?Извинявам се объркващия въпрос!Благодаря Ви предварително! |
Разкажи category 1 история за: Уголемяване на пениса | Здравейте момчета!Понеже гледам, че доста се обсъжда темата за уголемяване на пениса и реших да напиша нещо за моя собствен опит в това.Първо искам да кажа, че всякакви опасни методи с помни и т.н. не ги препоръчвам. Също и разни хапове и гелове, дето са направени, за да вземат пари от хората само - това го знам от опит.Така аз имам лично опит с джелкинга и подобни упражнения, които са доказани. В началото ми беше странно да повярвам, но имах проблем - малък член 13.5см в ерекция (при секс можеше и до 14 да стигне), а в дебелина бях вече трагичен - 10-11см (обиколка). След около 6 месеца упражнения стигнах до 15.5-16см дължина и 13см дебелина.Ето какво правих (пиша и на английски имената, за да ги намерите по-лесно в нета):-загрявка с топла кърпа (The Wake Up Cloth) - 2-3мин-?дългия шлонг? (The Long Schlong) - 4-5мин-джелк (The Jelq) - 5-8мин-хоризонтално (Horisontal Movement) - 3-4мин-пак загрявка - 2мин-PC Flex Basic (направо в нета го вижте) - около 100повторенияПоследното е по-скоро за заздравяване на мускула, който държи пениса и така по-лесно се контролира изпразването.Това всичко отначало 3, по-късно 5 пъти седмично.По-ниските бройки за в началото, а после до по-горните.Пожелавам ви успех, момчета! И да не се зорите много, че да не стане някой фал. |
Разкажи category 5 история за: Моля за мнението на читателите | Здравейте, накратко - аз съм сертифициран нутриционист и се занимавам основно с контрол и превенция на хронични заболявания (каквото се сетите - от депресия, екзема и псориазис, тиреодит, хранителни непоносимости, раздразнено дебело черво, малабсорбция, артрит, диабет и всякакви други автоимунни състояния).Пускам темата не за друго, а за да препотвърдя вътрешните си убеждения на базата опитите ми до тук да пробия в тази сфера. Няма да влизам в полемики със заядливи индивиди (особено такива без ценз), нито да раздавам безплатни съвети, тъй като това би компроментирало идеята на публикацията. Това е един мой последен опит да направя нещо наистина значимо за ВАС (за мен и близките ми вече го направих, а "най-добрите" лекари от няколко държави не можаха).Моля тези от вас, които желаят да отговорят на следните няколко въпроса (давам някои мои предложения за да ви спестя писането, но ви окуражавам да напишете свои отговори, дори да не съвпадат с посочените от мен) да го направят напълно сериозно.1. Кога смятате, че имате нужда от подобна услуга?*Потенциални отговори:А) Никога, безсмъртен/на съм;Б) Когато джипито ме смъмри да си пусна профилактични изследвания и те покажат нещо нередно (но нямам оплаквания);В) Когато имам симптоми, но не ми пречат особено на ежедневието;Г) Когато имам сериозни симптоми и трябва да ме хоспитализират/оперират;Д) Когато отворя кампания за събиране на средства за непосилно за моите възможности лечение в чужбина / трансплантация на органи и/или ампутация на крайници;Е) В деня, след като сънувах Св. Петър.2. Кое е основната ви мотивация за да предприемете подобна стъпка?*Потенциални отговори:А) Да сваля някое килце, понеже е модерно и всички приятели го правят.Б) Да се нацепя за да ме лайкват повече мъже/жени в инстаграм.В) Да си подобря моментно общото здраве.Г) Имам хронично заболяване и осъзнавам (особено важна думичка), че трябва да предприема мерки за да не се влоша - по възможност без инвазивни процедури като описаните в 1).3. Кое за вас е критерий, че човекът е надежден и разбира от това, което прави? (може да изброите повече от едно)А) Твърди, че се е занимавал/а с години с това - чел/а форуми, гледал/а видеа в ютуб и в крайна сметка е открил/а "топлата вода", но няма ценз;Б) Има уебсайт (видимо непрофесионален, претупан, дори с правописни грешки);В) Издава книги със "здравословни" рецепти (предимно PDF, но може и на хартия);Г) Голям брой последователи в социалните мрежи;Д) Има "офис" (вкл. кабинет под наем в болница, обикновено частна, за по-голяма достоверност);Е) Канят го/я да гостува в телевизионни формати;Ж) Самият/ата няма здравословен вид и/или целия/ата видимо опира до "естетични" процедури за да изглежда прилично;З) Изглежда напълно здрав/а, без каквито и да е външни процедури/фактори (осветление, костюми, гримове, маши, импланти и др. ), но без ценз;И) З), но с ценз.4. Кое смятате, че ще работи най-добре за вас?А) Х-дневен (Х = 5, 10, 15, 20, ... ) "детокс" (какво правите през останалите 300+ дни от годината - божа му работа);Б) Диетка (кето, палео, интервално гладуване, веган и т. н. ), но за кратичко понеже е много досадно (обикновено в периода 1-4 Януари);В) Б), но имате воля и се насилвате за по-дълготраен режим (т. е. 2/3/6 месеца);Г) В), но сте абсолютни мазохисти - изкарвате година-две, появяват ви се нови и нови проблеми, но вие упорито се придържате към диетата;Д) Осъзнавате, че А) до Г) са половинчати "решения" и търсите нещо с целогодишен характер, което хем да ви върши работа, хем да не ви увреди, но имате притеснения, ще ви излезе по-скъпо и/ли ще ви отнема много повече време от гореизброените (може дори да си мислите, че не съществува и е просто нов вид "измама" - не бих се засегнал и от такъв отговор).5. По какъв начин/в какви обстоятелства предпочитате да осъществите първоначален контакт? (може да изброите повече от едно)А) През социалните мрежи;Б) Чрез препоръка от познати;В) Чрез обява/визитка в пощата;Г) Лице в лице, в/около болнично заведение.Благодаря на тези от вас, които участват в запитването. |
Напиши история: Закъснява ми | Здравейте, пия противозачатъчни Белара от около 4 месеца вече. Последните 2 месеца закъснявах понякога с приема на хапчето в определения час, а на 1, 2 пъти се случи и да пропусна. Последната ми менструация траеше от 28 юни до 4 юли. Трябваше да ми дойде на 22 юли, но ми дойде само кафяво течение, което траеше 4, 5 дена придружено с менструални болки все едно, но кръв нямаше. Правих тест за бременност днес и беше отрицателен, така че не е това. Възможно ли е зарани нередовния прием да ме пропусне или забави?Модератор: Защо такива въпроси не ги задавате на гинеколог? Мисля, че доста надценявате мненията на анонимни потребители, нямащи съответното образование. Дори да има гинеколог тук, съмнявам, че може да бъде категоричен без преглед. Подобни консултации в интернет крият сериозни рискове за здравето ви. |
Напиши category 3 текст със заглавие: Някой спомня ли си името на този сериал? | Здравейте. Наскоро се сетих за един сериал, който даваха по телевизията (мисля, че по Нова) преди поне 5-6 години, може и малко повече. Беше малко като Досиетата Х, главната героиня беше някаква руса инспекторка. Имаха и някаква лаборатория, в която работеше един възрастен мъж и разследваха някакви странни случаи. За това се сещам, ще се радвам ако дадете идеи кои може да е сериала. |
Създай category 3 разказ за: Кинология в криза | Здравейте,Какво животно/-ни да развъздам в домашни условия, с цел печалба от продажбата след това?В какво има пари? Кучета / котки / влечуги / гризачи / екзотични?Споделете и за селскостопански животни и за декоративни/домашни любимци?Благодаря. |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.