instruction
stringlengths 11
242
| output
stringlengths 101
29.3k
|
|---|---|
Разкажи история за: Как да придобия обща култура, за да бъда приет в клуба на интелектуалците
|
Привет, приятели. Спешно търся съвети от всички възможни места каква литература да изчета, какви филми да изгледам и може би кои галерии и музеи да посетя, да да придобия правото да се кандидатирам за член на т. нар. клуб на интелектуалците. Винаги много ме е привличала тази прослойка. Самоуверени, с дръзко чувство за хумор, съвършени, умело боравещи с всяка струна от човешката душа. Обожавам аналитични и задълбочени хора като тях, които отдавна са изпреварили епохата, в която им е отредено да живеят. Неповторими откриватели и незаменими провокатори. Наистина изпитвам неистово желание да направя дори и жалък опит да се докосна до техния свръхинтелектуален свят и да изпитам и аз чувството какво е да си "свръхчовек". Много моля да не се подигравате. Удовлетворяването на молбата ми за съвет би било полезно и за други като мен, които са неграмотни, но ги е срам да си признаят.
|
Напиши category 1 история със заглавие: Дали е станало гаф?
|
Привет, искам да споделя тъй като аз съм супер бъзлив отностно секса и визирам това да не стане забременяване! Та в събота "приятелката ми на повикване" имаше цикъл, а вчера (понеделник) 2 дена след това правихме секс! Но по време на секса, не бях свършвал още нито дори не усещах прилив на добро усещане(тоест не усещах дори и предеякулат да идва) макар че погледждах тъпия презерватих(DUREX LOVE)дали е здрав случайно го изтървах 2 минути от поглед и гледам скъса се, аз полудях, пък приятелката ми вика споко беше ми преди 2 дена а и не си свършил! След което го сменик с друг, който постоянно го надзиравах и нямаше въздух в резеорворара не се скъкса и дори накрая точно преди да свърша не ме интересува дали съм със или без презерватив никога не свършвам в момичето! Кажете има ли опасност от притеснения? Тя ми каза, че с бившия вечно са го правели без презерватив точно след менструациа 1-2 години и досега не е ставало гаф...
|
Създай разказ: Трудно преглъщане, запушен нос и храчки
|
Здравейте, момиче на 17 години съм. Лятото ми откриха бактерия в гърлото, излекувах я с антибиотик. От тогава ми се появиха ужасни храчки, минах през много капки, + още един антибиотик, геломиртол, но не се промени. Храчките ми ставаха жълти, кафяви, с кръв - през всичко съм минала. От няколко месеца носът ми постоянно е запушен сутрин, после се подобрява, имам проблеми с преглъщането, заради тези постоянни храчки, които са без кашлица, вероятно от носоглътката (сега са бистри). Ходила съм на УНГ, като ми казаха, че е нормално, пускала съм си изследвания. Въпросът ми е дали е нещо хронично, лекува ли се и с какъв лекар трябва да се консултирам, защото всичките мерки, които предприемам са безполезни. И дали има вероятност да е нещо със щитовидна жлеза, трахея, алергии?
|
Създай разказ за: От кой сайт да си поръчам Айфон?
|
Началото на ноември имам рожден ден и искам да си купя Айфон 7, гледах предложенията в теленор и мтел, но там няма цвета който искам. В различните сайтове цените са между 1100 и 1300. Може ли да ми дадете мнение за сайтове като, , Елит Мобил", , Skyfon", , , Nov Telefon", , , Get. bg" - там цените са хубави, но ме е страх да не се развали нещо по телефона и после да не става за нищо, все пак са много пари това.
|
Напиши category 4 история със заглавие: Харесвам едно момиче, но ...
|
Здравейте, аз съм момче на 24 години и от близо месец харесвам едно момиче,на 20 години, което обаче не знае че съществувам. Проблемите са няколко. Намираме се в различни градове тук в България, на околко 300км. разтояние. Втория проблем е че тя е известна, има близо 10 хиляди последователи в инстаграм, а аз дори нямам и инстаграм, направих си един за да гледам нейните снимки или клипове защото много я харесвам, но ме срам да й пиша, а и едва ли ще ми отговори все пак има близо 10 хил. последователя и всеки като тръгне да й пише ... Другия проблем е че аз не съм особено красив и висок младеж, и съответно самочуствието ми е ниско и съм срамежлив. Работя на нормална работа, на минимална заплата, и тя едва ли ще ме забележи тъй като съм обикновен човек, карам 30 годишна таратайка, живея при нашите все още, тренирам във фитнеса от няколко години, студент съм но завършвам тази година. Наистина много я харесвам, но никога не сме се виждали на живо и дори не знам как да я заговоря ако я срещна. Общо взето ме е страх от мисълта, че ще ме облъсне а тя наистина за мен и за вижданията ми е жена-мечта. В един нейн пост тя дори сподели, че никога не е имала приятел и че търси сериозна връзка, тип брак. Според това което успях да видя в инстаграма й, да прочета, имаме доста сходни интереси. Тя е толкова красива и умна, има много приятели, известна, талантлива, не се срамува, всичко което аз не съм, тоест обратното на мен. Страх ме е защото често се провалям в каквото и да е и сега за пръв път в живота си искам нещо толкова силно и ако се проваля не знам какво ще правя.Нямам и приятели на който да споделя мъката, от работа в къщи и обратно. Няма от къде другаде да взема съвет и реших да чета в интернет решения или поне съвети, но общо взето не ми помогнаха много. Искам съвет от някого, а ме е срам да питам родителите си, и затова пиша тук. Ще съм много благодарен ако някой с подобна или дори същата ситуация е намерил решение и реши да сподели.
|
Създай разказ: Смени ме за жена с големи цици
|
С приятеля ми се разбирахме добре и секса ни беше на ниво, винаги ми повтаряше, че имам малки гърди и "това ми е проблема". Постоянно говореше, че искал да има приятелка с "големи бомби" за да бъдело изживяването с нея в леглото пълно и да се пъчи с нея по улиците. Според него едрогърдестите били по-емоционални в любовта, тъй като притежавали повече женски хормони, по-чувствителни били на докосвания, а в леглото викали и пъшкали силно. След като се разделихме го видях наскоро с една цицореста жена, беше я прегърнал през кръста и се разхождаха. Обадих му се по телефона за да го попитам дали сега е доволен, той ми каза "да, много, праскам я здраво и пъшка добре, а и ми духа като за световно". Почувствах се зле. Едни гърди ли са причината да ме оставят?
|
Опиши: Неспокоен ум !
|
Здрвейте приятели! Имам голям проблем, който незнам как да разреша! Постоянно съм по напрежение. Ума ми постоянно е неспокоен.. постоянно мисля какви ли не неща и толкова се напрягам главата ми ще експлодира! Някакви малки, незначителни факти ги превръща в голееееееееми проблеми! Постоянно съм "на нокти"... усещам, че не живея пълноценен живот и това много ме натъжава! Аз съм красиво младо момиче... би трябвало да "грея като крушка", а аз ставам наспана свежа и след един час главата ми е пълна каша! Немога да си подредя мислите, не мисля трезво, не съм себе си! Ходих на психолог преди време но поради липса на средства спрях. Знам, че би ми помогнал, но трябва да ходя редовно поне 1път даже тя казваше 2 най-добре в седмицата, но просто нямам възможност в момента! Общо взето за малкото време което ходих се ориентирах, каза ми че трябва да правя техники за отпускане, защото вече ми е станало навик да съм постоянно под стрес и тревога. Опитвам се да медитирам.. не се получава всеки път. Чета позитивна психология, за усъвършенстване, за себепознание, опитвам се да мисля позитивно или да не мисля изобщо. Сега пия добавки за нервната система витамини, минерали и т. н дано поне малко от тях да се отпусне въжето на шията ми!Някакви идей приятели???
|
Опиши: Българската армия едно време ?
|
Здравейте, ще се радвам някой, който е служил или знае повече да разкаже за българската армия отпреди 1989та година?Аз лично знам, че тогава българската армия е била доста по-силна, имало е наборна казарма 2 години и т. н.Чувал съм също, че сме имали цели 300 самолета, танкови бригади и т. н., но как сме постигнали всичко това?Доколкото знам нашите заводи 'Арсенал' в Казанлък и 'ВМЗ' в Сопот произвеждат само патрони, снаряди и леко оръжие калашнициНо нима наистина всичко останало са ни го подарили руснаците безвъзмездно? Говоря за танковете за Миг самолетите, за въздушната отбрана С-300, мислите ли че всичко това ни е подарено или все пак сме платили за част от нещата?Благодаря, бъдете здрави
|
Напиши текст със заглавие: Професия студент
|
Здравейте!Има ли хора,които са по професия студенти,какво имам предвид!??Ами имам предвид хора,които карат по десет магистратури и то не,защото ще го работят това след време,а защото някак си им е хоби да ходят на университет,просто ей така за спорта.Е, аз съм един от тях....Намерил съм си работа по първата специалност и въпреки,че изкарвам много добри пари,с моя акъл решавам да записвам още магистратури.Знам,че ще ме помислите за луд,но просто,като хоби ми се е превърнало.Университетската среда ме разпуска,ето сега от Компютърни науки,информационни технологии- скочих на История,после Психология.Има ли такива хора сред Вас,които го правят това.На мен просто ми е хоби,тоест,когато имам свободно време,решавам така да го пропилея ,всички дипломи са ми отлични,макар че няма да ги ползвам...
|
Разкажи история за: НЕЙНАТА ПОСТЪПКА МЕ ОТВРАТИ!
|
В наше време е много трудно да си намериш нормална жена, която да не е тютюнджийка, алкохолична, наркоманка или курва. Просто да бъде една обикновена нормална жена. Много е трудно да се намери такава. Така преди време намерих една непушачка и въздържателка, която обаче се оказа извратена в сексуално отношение и на първия интим ми се показа в особени лачени еротични дрехи, че като се разподскача с високите ботуши и започна да върти един камшик, накара ме да си тръгна по най-бързия начин. И не за друго, а защото искаше да си покажа пениса, за да го пляска с камшика.Сетне си намерих една библиотекарка и дълго я ухажвах, докато я спечеля. Една вечер се разхождахме с нея в градския парк и си приказвахме на сърдечни теми като любов, деца и семейство. Внезапно до един кипарис тя ме погледна някак странно, вдигна си полата, смъкна си бикините, надупи се и рече:- Хубаво приказваш, мой човек, ама знаеш ли откога не съм такована?Това ме обърка и аз й предложих да отидем вкъщи, защото тук някой може да ни види, при което тя отвърна:- Че какво като ни види? Чудо голямо! Давай, човече! Няма къде да ходим! Сега съм възбудена!И за да не се изложа, го направих. Аз я таковах, а отнякъде един гамен неистово свиреше с пръсти и подвикваше: „Оле, майко! “.И това ми беше последната среща с библиотекарката. Разбрах, че тя не е моят човек и се насочих към една учителка, с която отдавна си имахме приказка. Ходихме с нея половин година и вече мислех да й предложа брак. Тя почти заживя при мен и вече започвахме да се чувстваме съпруг и съпруга. Очертаваше се щастлив семеен живот. Допаднахме си и сексуално и много ми харесваше да го правим на задна прашка, легнали по хълбок на леглото. Така веднъж в тази поза, тя обърна лицето си към мен, усмихна се лукаво и каза:- Ти хубаво ме праскаш, ама знаеш ли как ще забременея? !Тази постъпка ме отврати до дъното на душата и аз охладнях към учителката. И тя се оказа извратена. Поживя при мен още една седмица и си тръгна. Сега съм сам и живея с мисълта, че в днешно време е много трудно да си намериш нормална жена. Такива просто няма.
|
Разкажи category 3 история за: Тялото и космите
|
Аз съм момиче. На 16 години съм. Чела съм подобни теми, но нещо не получих отговорите който ми трябват. Не мисля, че имам проблем защото като съм била малка не съм имала такива броблеми. Имам косми на всякъде по корема, целия гръб направо по-цялото тяло буквално по-цялото тяло всяка една част освен дланите ми. По-лицето имам, но там са мъхчета и не се виждат само при допир и над горната устна и под ушите(не знам дали при момичетата се казва бакенбарди). Притеснявам се. Не знам какво да правя. Лятото ще дойде и аз на плажа ще ме е срам. Знам какво ще кажете кола маска да ама не. Като ги махна ще ми станат тъмни и ще растът постоянно. Махам си космите на ръцете с епилатор и след три дни пак са мораснали и над горната устна по-същия начин. Не искам да ми станат черни и дебели. А и е много пари да се обезкосмявам цялото тяло. Моля ви за съвет. И моля редакторите да публикувате тази тема.
|
Напиши category 4 история със заглавие: Христос Воскресе! Да се поздравим с най-великият християнски празник!
|
Христос Воскресе!Поздравявам от сърце всички православни християни с най-светлият православен християнски празник Възскресението на Божият Син Господ Иисус Христос!Искам да пожелая на всички православни християни: душевен мир, силна вяра в Бога, крепка надежда, нелицемерна любов към Бога и към ближните си! И винаги да се стремим да водим православен християнски църковен и духовен живот като живеем Богоугодно, спазвайки Божиите заповеди, участвайки активно в живота и тайнствата на Православната църква, борейки се със страстите и немощите си, и по Божията милост, благост и човеколюбие да спасим душите си! Амин!п. с Нека темата да се използва само за поздравления за празника! А който е неверник или езичник - да я пропусне!
|
Напиши текст със заглавие: Криви крака
|
Първо, здравейте на всички. Бях писала тема, но не я публикуваха. Жена на средна възраст съм. Имам голям проблем, който ми създава огромни пречки и комплекси. Краката ми са ужасно криви, подути по рождение. Може би навремето е трябвало да си сложа шини, ама язък. Сега да си сложа ли? Чудя се. Освен това са адски къси, и с панталони стои грозно, сещате се. Почти нямам нищо, което да облека. Другите мадами с дълги, стройни крака, това направо ме съсипва... Какво ще ме посъветвате? Ще съм благодарна! И на модераторите на този страхотен сайт, също!
|
Създай разказ за: Той не иска да прави секс с мен
|
Здравейте! Младо момиче съм на 22години, приятелят ми е четири години по голям от мен. Ще се опитам да съм максимално кратка. Запознахме се преди четири години. Всичко започна много бурно. Той беше първият мъж с който съм била в сексуално отношение. Отначало всичко беше чудесно, той ме желаеше, искаше непрекъснато да правим секс. След шестият месец от връзката ни той започна да разрежда секса на два пъти в седмицата. Годините минаваха, той сменяше работа и половият контакт се сведе до 2 пъти в месеца. Все си казвах - Изморен е, нека си почива! Оправдавах го. Като цяло бих казала, че самата аз съм много разбрана, влизам в положение, не се сърдя, не си искам всеки ден, не искам по повече от веднъж и т. н. До един щастлив ден миналото лято в който той ме остави заради друга. Беше с нея 2 месеца, после се върна с обяснението, че сме се били изхабили като двойка, но все пак ме обичал искал да е с мен и тем подобни. Събрахме се и той пак започна да е активен сексуално, не всеки ден, но значително по-често. Мина известен период и един друг мъж започна да ми пише, да ме кани да пием кафе и аз излязох няколко пъти(абсолютно нищо не се е случвало, целта ми най-вече беше да си върна за изневярата му) когато приятелят ми разбра беше вбесен и сексуалните контакти още по се увеличиха. АЗ СПРЯХ контакт с третия човек и уж си заживяхме щастливо.... До преди два месеца, когато последно правихме секс. Той ме отбягва, отрича да има друга, но не спи с мен, все е изморен, все нещо друго има. Имам чувството, че сяда на компютъра вече за да се крие от мен. Гледа порно, секс камери и се задоволява, но не и с мен. Гледа профилите на чужди жени и незнам какво да правя. От почти четири години връзка не съм имала друг мъж освен него, а и въобще преди това, но не е нормално млади хора да правят секс веднъж в месеца или както сега с месеци изобщо нищо да не правят. Той никога не ме е докарвал до оргазъм. Правим секс колкото той да свърши и край. Никога не сме правили втори дубъл в секса, а какво остава за трети. Онзи ден вече не издържах и му казах всичко- как гледа порно, как гледа други жени, че е възможно и отново да ми изневерява и че всичко това е мъчение за мен, а той се изкара мъченик и много изморен от работа това била причината, но аз не вярвам да е това защото и в почивните дни не е тръгнал да спи с мен. Не знам как да постъпя, не съм принцеса, но не съм и някакъв гнусен звяр. Обичам го и искам да съм с него, но той ме стъпква. Нямам вече и грам самочувствие имам чувството, че като се погледна в огледалото съм най-отблъскващият човек който не заслужава никакво внимание, защото самият секс сам по себеси за мен означава, че съм важна за него. А не съм била с друг и се страхувам изобщо да опитам. Не знам как да постъпя
|
Създай разказ за: Генитален херпес ?
|
Здравейте, аз съм на 16 и не съм правил секс, но не от скоро имам на тялото на самия пенис две мехурчета, или по скоро балончета и реших да Ви попитам дали не е генитален херпес? Проблемът ми не е от скоро и дори не знам дали да го наричам проблем, защото нямам никаква болка и неми пречи. Все пак ако прецените, че е проблем посъветвайте ме какво да правя :)
|
Напиши история със заглавие: Външен хемороид
|
Здравейте,Предстои ми интервенция по премахване на външен възел. Един път съм имала по-сериозна криза, а през останалото време просто се подува след тоалетна и ми причинява дискомфорт. До сега не съм имала кървене. След няколко прегледа в крайна сметка реших да го махна. Процедурата ще бъде кратка, под упойка и на теория трябва да се възстановя бързо.Търся мнения от хора минали по този път. Как протече вашата операция, какви бяха следоперативните ви грижи, боля ли ви при първото ходене до тоалетна. Всяка информация би ми била полезна.
|
Напиши category 1 текст със заглавие: Съвет за получаване на оргазъм
|
Здравейте, на 18 години съм и имам сер приятел от 3 години. Правим секс редовно, нямаме никакви проблеми, секса с него е невероятен, но аз не мога да получа оргазъм. Прочела съм хиляди статии и съветници, но просто нищо не става. Незнам на какво се дължи, дали на възрастта (което ме съмнява, мн хора са ми казвали, че това няма значение), или пък той не може да ме накара да свърша, или аз имам някакъв проблем. Ако някой може да ми даде съвет, ще му бъда мн благодарна.
|
Опиши: Начин на свършване (мъж)
|
Здравейте, мъж на 28 съм с редовен полов живот, искам да попитам има ли техника с която при свършване може да еякулирам надалеч. Гледал съм доста клипове и съм говорил с хора които могат, незнам нещо техника ли е, начин и тренинюг ли е, просто като свършвам не се изхвърля надалеч течността, ако споделите и кажете мнение ще съм ви благодарен. П. С. продължавайте все така да помагате
|
Напиши текст със заглавие: Ниско заплащане
|
Здравейте, нуждая се от идеи понеже не намирам изход и просто е много тегаво. На 24г съм, завършил съм средно специално с професия, която няма къде да практикувам в моя забутан и без перспектива град. Работя на две места по 12ч смени и колкото смешно да звучи от едно място взимам 1250лв а от другото около 300-500 зависи колко смени взимам. Живея сам, под наем и парите не ми стигат. За капак и на двете места не са вдигнали заплатите а уж са частни фирми. Заплата е толкова на първото място понеже караме всички по 12ч смени а по договор сме на 8ч. Лошото е че в моя град няма голям избор на работа и на всякъде заплащането е такова, около 70-75лв надник за 12ч. Общо взето, ако работя само на едното място парите не стигат, стигат но нищо не остава месец за месец а като работя на две места просто не ми остава време за нищо. Замислям се да пробвам извън България но нямам роднини по чужбините и ще трябва сам да се оправям. Какво е заплащането извън България? Остават ли някакви пари? Има ли възможност за спестяване? Доста съм отчаен за положението в България от ден на ден по-зле стават нещата.
|
Напиши история: Препоръчайте ми любовен роман
|
Здравейте! Голям почитател съм на книги на Колийн Хувър, но вече съм ги изчел всички, така че моля ви ми препиръчайте подобен автор като нея.Благодаря предварително!
|
Разкажи category 5 история за: Борба с гъбичките
|
Здравейте! Искам дс споделя и аз своя проблем, който ме мъчи от 2 години насам. Имам вагинални гъбички или поне така каза гинеколожката ми, е вече не й вярвам въобще... Първият път отидох, предписа ми вагинални глобули Гинофлор и един интимен гел ЛАстакуд, не ми мина. Какво ли не съм пила, то не бяха нистатин, микомакс, дифлукан, чесън, лайки, смрадлики, калиев пермянганат, бельото всичко ми е памучно, и тез гадинки не се махат и с клотримазол се мазах ефект никакъв.... Ако има нещо което ви е помогнало моля кажете, защото се уморих да ходя по доктори и все едно и също...
|
Напиши текст със заглавие: Само секс или нещо повече…
|
От 3 години сме заедно с приятеля ми, ноо вече повече от година и половина секса ни никак не върви, първо беше веднъж в месеца, сега веднъж на 3 месеца. бих казала, че за мен нещата са приключили, но все още не съм намерила смелост да му го кажа Пробвах какво ли не, той казва, че няма нагон и това е…. а аз съм на 32 и имам доста силно желание, купих си вибратор и доста дълго дори не си помислях за изневяра, но имам нужда от мъжка ласка….. преди около месец започнах да се виждам с един мъж за секс, той също има приятелка. Таа с него секса е повече от невероятен, не съм правила такъв досега, но чувствам че и за двамата не е просто секс. От момента в който дойде да ме вземе не ме пуска, постоянно ме гали, прегръща, целува, гледа ме в очите, държи ме за ръка и честно казано дори секса прилича повече да правене на любов….. от друга страна той е супер предпазлив, казва, че иска да сме много внимателни, че не иска да наранява приятелката си, но в същото време не иска да спре да се вижда с мен. Почти не ме търси през останалото време, за да не създавал проблеми и на двама ни, но когато сме заедно много прилича на влюбен мъж. Бих казала, че мен лично чисто сексуална връзка ме устройва на тоя етап, но поведението му ме обърква…. да имам ли някакви очаквания, да нямам ли….
|
Напиши category 5 текст със заглавие: Очила
|
Здравейте!Нося очила, но стъкълцата им са издраскани (защото дълго време стояха без калъф в шкафчето) и искам да ги сменя. Пък и мисля че диоптъра не е точен - смисъл, не ми помага да виждам добре. Виждам дъската супер размазано и трябва да преписвам от тетрадката на съученичката ми, което създава неудобство и за мен и за нея. Не знам късогледа ли съм или далекогледа - виждам наблизо, но далечкото вече е размазано. Много ама много се ядосвам като гледам даскала и го виждам като мазно петно.Въпросът ми е колко горе-долу ще ми струва смяната на стъклата. Мисля че тези очила (и с рамката) бяха 150лв. Ако стъклата струват самостоятелно пак толкова направо ще си купя и с нова рамка. Хубавото е, че майка ми не плаща. (^_^)Благодаря на всички предварително! :))
|
Напиши история със заглавие: Проблем
|
Здравейте. Имам следния проблем. Преди месец и половин ми откриха киста на единия яичник и поради тази причина цикълът ми е много нередовен. И преди това е бил нередовен но с отколонения от 2-3 дни. Последната ми менструация беше на 27. 09 и сега вече ми закъснява с 14 дни. Имам си приятел и се пазим, но на 23. 10 се случи просто да търка пениса си в моите генитали без да свършва. Вкарвал ми го е 2-3 пати без да продължаваме и това е, но се шашкам и се чудя дали закъснява заради кистата или може да е станал фал. Имам болки в кръста от 1 седмица като ту се появяват ту изчезват, болки в корема също, но не постоянни, болят ме и зърната, но вече болката в тях намалява. Извинявам се, ако въпросите ми ви се струват глупави, но съм много притеснена. Ако някои може да даде нормален отговор да го направи, ако пък ли не да не се заяжда. Благодаря!
|
Напиши история със заглавие: На 18 години - хронична умора?
|
Здравейте! Обръщам се към вас във връзка със сериозна тема и искрено се надявам някой да успее да ми даде съвет.На 18 години съм, момиче, и от известно време чувствам физическа слабост почти постоянно. Като по-малка спортувах, но се отказах, в момента хидя на училище (последна година), като междувременно работя в заведение. Работата не е твърде натоварваща, смените са два на два дни, като през тези два дни се работи от сутрин до вечер. Ходя редовно на училище (заместват ме, когато се налага), за да не изоставам. Понякога се случва да почивам по цял ден. Спя достатъчно, поне по 7-8 часа на денонощие и не мисля, че напрежението е твърде голямо за млад човек.Въпреки всичко, често се чувствам слаба физически и ми става лошо. Висока съм 170см, тежа 53 килограма. Старая се да се храня редовно, но понякога ми се повдига при ядене. От алкохол също ми се повръща, затова гледам да не пия нещо различно от бира или чаша вино, което е рядкост. Сутрин още със ставането се чувствам отпаднала, въпреки че спя добре и вечер заспивам сравнително лесно.Каква е причината за тази слабост? Дали не са симптоми на някаква болест? Ако трябва да си правя изследвания, какви трябва да са? Ако съм пропуснала някоя подробност, моля попитайте ме, ще ви бъда много благодарна за мнение.
|
Разкажи за: На кафенце - може, на училище и детска градина - не може
|
Гледам навън народа - весел, безгрижен, радващ се на слънцето. Кой кара колело, кой кънки, кой си е взел кафе или бира и е поседнал на пейка. Деца тичат насам натам, ходят по кафета с майките си, тийнейджъри се размотават на групички. То се вижда, че живота си се връща към нормалното и се радвам за което.Въпросът е защо е позволено децата да си играят в парка, но не и да ходят на градина? Свърши ми отпускаха вече, в неплатен съм заради малките - няма как да ги оставя сами. Учим песни, стихотворения, редим пъзели, четем книжки, купихме и топки от тези с ушите - доста енергия изразходват с тях, излизаме и навън - гледам да ги забавлявам, но свършват и спестяванията вече, разчитаме само на заплатата на мъжа ми, а и мен няма кой да ме търпи още дълго да излизам в неплатен.В нашата детска градина повечето от госпожите и лелките са младички, под 50 годишни - изобщо не виждам причина да седят и те без работа, и ние родителите, пък и децата страдат, липсват им приятелите и игрите.Не знам, много се проточиха тези мерки, вирус ще си има с години... и докога ще е така? Вие как мислите, искате ли да отворят градините и училищата, успявате ли да ходите на работа, как изразходвате енергията на децата, спестяванията стигат ли ви?
|
Напиши текст със заглавие: Кое е по-важно - любовта или да имаш дете?
|
Кое е по-важно за Вас? Според Вас кои хора са по-щастливи - самотните родители или двойките, които нямат деца по някаква причина или поради просто нежелание? То ясно, че най-добре хем да имаш любов, хем да имаш и детенце. А някои хора пък не обичат деца. То и аз не обичам чуждите деца, но като си представя, че може да имам свое ми е някак едно такова готино.... отдавна престанах да търся любовта, явно не ми е писано, но часовникът тиктака. А и не е ли любовта от/към дете много по-силна и свята от колкото от онази между мъж и жена? Онази, романтичната, дето ти завърта главата, но в моя случай почти никога не е споделена или бързо отшумява?Мисля си за една колежка - има много научни трудове, в нашите среди е доста известна, купища книги, но е сама като кукувица. Все пак сме социални същества, но хайде и на мен като на нея не ми върви в любовта. Но последните няколко години нещо ми прищрака и осъзнах, че смисълът на живота е точно в децата.Та понеже годинките ми натежаха се замислих "Майната й на любовта! ", защо ми е романтична любов. Като виждам родители с деца си мисля, че е по-хубаво да имаш дете ако нямаш късмет в любовта, защото любовта на и към детето ти е безусловна.Ами една сама жена не е ли по-добре да отиде в клиника и да забременее ако няма от кого и да си има едно прекрасно човече? Тази моя колежка реално има пари да отгледа дете, но вече й е късно. Ако преди 10-15-20 години се беше навила на изкуствено осеменяване с донор сега вече щеше да има син или дъщеря на тези години!И един самотен мъж не е ли по-добре да дари семенна течност и някъде там да има деца вместо да я хаби в канала примерно? Толкова много клиники имат желаещи, но няма донори. Защото не е платено и циганите не се навиват, а българите не им пука. А после ма нямало достатъчно деца в България.Защо изобщо се смята, че смисълът е да имаш романтична любов? Според мен една такава истинска, разтърсваща любов тип Отнесени от вихъра е рядка. А реално нещата са толкова прости, дори прозаични според природата: смисълът на живота е точно да имаш деца. Пожелавам Новата година да донесе чудото, които толкова много хора чакат, а именно зачеване на детенце и успешна бременност и раждане!
|
Напиши за: Стрелкаща болка между гърдите
|
От 1-2 седмици, обикновенно вечер или надвечер, ми се появява една стрелкаща болка отвътрешната страна на дясната гърда. Сравнително силна и много изнервяща болка е. Все едно стрелички минават посоко от горе на долу. Не знам на какво може да се дължи. Имате ли някака представа какъв лекар трябва да потърся. Много ви благодаря предварително!
|
Напиши за: Мога ли да се прехвърля в Натфиз?
|
Здравейте, имам един въпрос.Тази година ще уча в ЮЗУ в Благоевград - филмова и телевизионна режисура. Ще мога ли втората година да продължа в Натфиз обучението си(ако ме приемат разбира се) или ще трябва да започвам отначало? Мерси предварително, моля темата да бъде публикувана, важно ми е :)
|
Създай разказ за: Нормално ли е да харесвам такива мъже?
|
Не знам дали е нормално, но харесвам мъже, които визуално приличат на мен, нямам предвид женствени, нито такива, които са ми роднини... Просто всичките ми бивши, докато сме излизали заедно все са мислели хората, че сме брат и сестра... Много ми е странно...
|
Разкажи за: Преместване в 8 клас
|
Здравейте! В момета съм 8 клас, но паралелката и класът не ми допадат много и искам да се преместя в друга паралелка. Проблемът е, че няма свободни места или желаещи за размяна. Тъй като не ми се чака до девети клас, поразпитах малко и разбрах, че това е възможно с писмо до министъра. В моето училище максималният брой на децата е 26 в паралелка, но си мисля, че може да се направи някакъв компромис. Моля ако някой има информация да я сподели. Благодаря преварително!
|
Опиши: Трудно свършване
|
Здравейте, момче на 21 съм, таа както спомемах в заглавието трудно свършвам, около 2-3 дори 4часа секс. Проблема, е че момичетата, с които лягам си мислят, че не ме възбуждат и след това не ме търсят повече... Имах връзка 2 години и тя приключи заради това: ,Аз не те възбуждам имаш си друга..."
|
Напиши category 4 история със заглавие: Влюбих се в почти непознат
|
Здравейте,Случи ми се нещо, което ме изкара извън равновесие.Работя в голяма фирма, отговарям за 15 човека. За мен отговаря друга жена, на която се наложи да отсъства известно време. Всъщност първото й отсъствие беше лятото на 2020.Тогава я заместваше нейният колега и понеже между двамата има бизнес съперничество, тя ме беше предупредила, ако той дойде, да не му разкривам никаква информация за печалбите и тн. Обектът ни е много печеливш, винаги на челните места по оборот, с минимални разходи и тн.Така че той дойде и аз в желанието си да не изтърва нещо погрешно стоях като замръзнала и едва продумвах отвреме -навреме. Човекът поработи малко, повъртя се, поговори с персонала и си отиде. Изглеждаше приятен и общителен, но аз бях така наплашена, че сигурно съм създала впечатление на темерут.Както и да е, оттук започна драмата. Господинът започна да ми пише, като нямам представа откъде ми е намерил вайбъра.Понеже телефонът ми е различен от вайбъра, ми писа да ми поиска и номера. И започна да ми пише и звъни за щяло и нещяло. Зимата, когато посещавах майка си в болницата, няколко пъти му уйдисах на акъла да си говоря с него докато се прибирах пеш от болницата към къщи.И това е малкият дявол. По време на следващото отсъствие на пряката ми ръководителка през август 2021 настъпи голяма бъркотия. Господинът ми звънеше всеки ден за милион неща, доста от които можеха да се решат и без да се обсъждат по 10-15 минути по телефона. Звънеше ми и след работа да ме чуел. Веднъж бях ядосана и му писах да не ми звъни, защото не ми се говори за работа. Той обаче настоя да ме чуел и аз се сринах.Цял час плаках по телефона пред почти непознат и му разказах какви проблеми ме измъчват.Оттам насетне започна да ми пише и през уикенда и предимно след 21 ч. Бях му споменала за рождения си ден, като мислех, че е забравил. Той обаче не бил и ми писа да ми честити.Общо взето заедно по време на заместването лягахме и ставахме заедно. Ако не бяхме на телефона, бяхме на Вайбър или Месинджър.Мисълта ми е, че се поддадох и се привързах към почти непознат. Имам предвид непознат физически, тъй като съм го виждала само два пъти, от които единият за 15 мин и единият за 1. 5 часа. И от двата пъти, както казах, не помня почти нищо.Обаче имам чувството, че познавам цялата душа на този човек.Той ми разказа какво го измъчва, какво е преживял в личен план и тн.Цялата тази история ме вкара в голяма бъркотия. Не мога да забравя спокойствието, сигурността и топлината, които излъчва, а не мога да си спомня лицето му. Наложи се да поискам снимка от колежка, за да имам представа с кого говоря с часове по телефона, вайбъра и месинджъра. От друга страна, не ми пука как изглежда и че не е топ красавец.Някой друг преживявал ли е нещо подобно? ! Перфектната духовна връзка, уникалното усещане за топлина и сигурност въпреки че смътно си спомняш физиката на самия човек, който те кара да се чувстваш така? !Забравих да спомена, че и двамата сме над 30, тоест отдавна сме излезли от тийнейджърството и сме имали други връзки, които са включвали интимни отношения.Синеочка
|
Напиши текст със заглавие: Фрапе
|
Купих си уред за фрапе, с мерителна чаша. Засега си правя фрапето в чашата, в която ще го пия. Искам да знам може ли от мерителната чаша да си прехвърля кафето или май не става. И за какво точно е в такъв случай, за шейкове??
|
Разкажи за: Вторият ми съпруг ме подлага на психически тормоз. Иска да похарча парите на детето си от първия брак, оставени от починалия му баща. Моля за съвет!
|
На 42 години съм. Преди 10 години се разведох. От първия си брак имам дъщеря, която в момента е на 17 г. Няколко години след развода сключих втори брак, от който ми се родиха близнаци - момчета сега на 5 г. Първият ми съпруг почина в началото на миналата година от рак. Когато му наближаваше края бившият пожела да се открие сметка на името на дъщеря ни и той депозира сумата от 27 000 лв. Каза, че това е всичко, което има за детето и държи тези пари да се похарчат за нейното обучение или друго важно нещо, но след като навърши пълнолетие. Дъщеря ми знае за тези пари и упорито се учи в езикова гимназия с намерение да учи по късно висше образование в чужбина. Между тея и баща и имаше много силна връзка и доста трудно преодоля смъртта му. Бившият ми починал съпруг винаги си е пращал издръжката, от 120 лв. и отделно е купувал неща на дъщеря ми при нужда. Отделно от горните пари ми саде и 2700 лв. издръжката на дъщеря ми за в бъдеще до навършване на пълнолетие. Аз тези пари ги дадох на настящия си съпруг.Проблемът дойде от там, че сегашния ми съпруг има дългове и някакви други проблеми в бизнеса и иска от мен да му дам тези 27 000 лв., които са на дъщеря ми, за да ги похарчи за неговите цели. Обясних му най човешки, че те са под особен режим и само с разрешение на съда и становище на Агенцията на закрила на детето мога да се разпореждам и му казах, че не смятам, че е редно тези пари да се харчат, защото не са нито мой, нито негови. Той ми се разкрещя намери начин, не ме интересува, той по късно щял да ги възстанови. Казвам ви не мога да го позная. Имам чувство, че този човек не е на себе си. Последният месец нещата станаха неудържими, заплахи, викове, крясъци. Дъщеря ми много е разстроена. Тя се опита да поговори с него и да го помоли да не ме тормози така, че тези пари са оставени от баща и за нея и тя не е съгласна да се пипат. Той и вика:"Момиченце, знаеш ли колко пари ми струваш до сега, колко съм те гледал и хранил и че няма право така да се държи с него". Тя пък не му остана длъжна и му каза да и направи сметка за тези 7 години, кой е най големия разход направил за нея и да каже лично по колко пари е харчил за нея на месец". Той много се ядоса, каза й, че била неблагодарница и престана да говори с нея. А мен започна да ме оскърбява и да ми казва, че съм го използвала през годините само да му ям парите, а сега когато имал нужда не съм му помагала. Не знам какво да правя. Тези пари са важни за дъщеря ми, клед 2 години завършва. Ние сори трудно до София ще я изпратим студентка, а камо ли в чужбина. Живеем в семейното ми жилище от първия брак, което след развода остана за мен. Не знам с какво не угодих на съпруга си. Аз взимам 620 лв. заплата и се старая по никакъв начин да не му тежа финансово, но понякога признавам му искам пари, все пак за тпи деца се грижа.Каже те ви какво да направя? Как да обясня на съпруга си, че това не е редно, което иска?
|
Напиши история: Намразих празниците
|
От доста години намразих празниците и предпочитам да празнувам някой мой успех или такъв на член от семейството от колкото да празнувам дебилни празници като Нова Година, Коледа, Свети Валентин, разни тъпи сборове на села, и прочие. Да ще кажете градиции, хората се събират на маса, забавляват се. Това е било някога когато имаше човеци. Сега обществото е тотално дебилизирано, и обръща празниците на отдушник на агресия повод да се напие до безбожие или да се похвали през фейсбук, колко пари похарчил за куверт в Банско. Моя основен проблем в празниците е, че те вече се превърнаха в черни дни. Като започнем с постоянните атентати, като последния в Магденбург Германия, където убиха невинно дете на коледен пазар до палежи на коли на абсолютно невинни хора, до напивания и сбивания с хора дето уж са ти рода уж приятели и на Нова Година вземи да си избиете по два зъба, защото единия не си знае мярката с пиенето. И не бързайте да го оправдаете, че сме в България, аз ви пиша от чужбина където живея вече 20 години и тука положението е същото. Даже още по-зле. От идиотите дето нямат друго щастие през годината освен фоерверките на 31. 12, на хора невинни дето въобще не са палели фоерверки им изгоряха къщите. Пред нашия вход нарочно запалиха кола. Счупиха и прозореца и хвърлиха вътре фоерверка. А комшиите се бяха събрали гледаха, снимаха се с телефоните и се смееха, за тях това беше атракция. Във Франция има 740 запалени коли в посрещането на Новата Година. По празниците стават най-големите инциденти и съм решил да си седя в нас със семейството пред телевизора, да си направим вкусна храна, дори гости не ми трябват, да вземат да ми се изпонапият или да ми дойдат дрогирани, да ми стресират детето и жената, и да се налага да ги изкарвам на кълбета от домът ми. Ай сиктир. Преди обичахме да ходим на коледни пазари, но и това спряхме. Като чуе Коледа и Нова година, за мен това е знак да си държа семейството в къщи изолирано от дебили, както и да се погрижа за колите си да са на охраняем паркинг за да не ги намеря на 01. 01 овъглени. Ей за това намразих празниците.
|
Създай category 6 разказ за: Кога идва времето за дете?
|
Здравейте :)На 26 години съм, приятелят ми е на 25. Заедно сме от малко време, но нещата помежду ни са чудесни, спокойни и уравновесени. И двамата сме със стабилни професии, с месечен доход около 3000лв, така че това не ме притеснява като фактор. Имаме и къде да живеем, макар да не прекарваме всяка вечер заедно, всеки все още си живее официално отделно.Въпросът е, че, честно казано, на мен си ми е време за дете и искам да е с този човек. Реално погледнато, няма какво да ни пречи да си направим, стига да не излязат неочаквани здравословни проблеми в последствие.Страх ме е обаче, като повдигна темата да не си рече човекът, че съм психопатка и да си вдигне багажчето и да ме остави. Приказвали сме си, разбира се, че си подхождаме страхотно и връзката ни още от началото започна с идеята да е дълготрайна, все пак и двамата не сме на 15 години и знаем какво искаме. Но ако има тук някой мъж, който може да изрази мъжко мнение за подобна ситуация, ще съм благодарна.Ясно е, че в крайна сметка всичко е строго индивидуално и интимно между двама души, но е добре да чуя и е едно две странични мнения дали да не изчакам още време с разговорите за деца :)
|
Създай съдържание за: Не знам какво да уча.. помощ
|
Здравейте. Ще бъда 11 клас. Много искам да се занимавам с научна дейност свързана с биологията, например молекулярна биология. Проблемът ми е, че химията не ми върви особено. Най-важните неща ги знам и ги разбирам, но по-сложни уравнения и подобни не ми вървят особено..
|
Напиши category 5 текст със заглавие: Нямам идея какво ми е
|
Здравейте!Искам да попитам случайно дали някой може да ми даде поне някаква насока или идея какво ли може да ми е.Принципно съм пушачка, но от около години цигарите не ми понасят особено затова и пуша вече много рядко да речем само на кафета, а в последно време не излизам особено. Но ако се съди по кутии да речем кутия на 2-3 седмици макс. Отделно от миналото лято отново, спрях да пия по много в смисъл по бира две или чаша две вино, но при повече ми прилошава, а в последните 1-2 седмици има случаи, в които и по половин бира ми става зле да пия.Бая напълнях през последната година, много затворен и напрегнат живот, но за жалост мойто решение е да ям тъй като съм по цял ден вкъщи, а не да не ям, както когато съм навън. Най-лошото е, че в последните 1-2 седмици освен за бирата, почва да ми става лошо и от храна.Снощи например пих 1 бира и ядох половин порция пържени картофи, даже не знам имаше ли половин, вярно изпуших 3 цигари и както в повечето случаи докато го правя съм екстра, когато станахме малко ми се догади, но докато не се прибрах бях ок, а когато се качих в нас, много ми се доповръща, опитах да се сдържа, но не можах и отидох да повърна бръкнах си в устата и така.Майка ми постоянно ми напомня колко съм напълняла, как трябва да спра да пия бира и газирано и т.н. Не че не съм съгласна, но всеки път като ми го каже побеснявам и взимам да ям повече. Реално се тъпча и стабилно с глупости, но когато тя ме упрекне ям още повече, може би имам нужда от прочистване, но ми е интересно да чуя и ваши мненияИзвинявам се за хаотичното обяснение, но каквото ми дойде споделих, на 22 съм-момиче.Благодаря!
|
Напиши category 1 история със заглавие: Нацепване на кожата покриваща главата на пениса
|
Здравейте, на 20г., 180см, 93кг, не съм имал никакви венерически болест, приятелката ми също, от 9 месеца имам полов контакт само с нея и тя само с мен, а хигиената ни определям, като много добра. Проблемът ни започна преди около седмица като странен сърбеж :! :, при нея е в долната част на вагината, а при мен по кожичката, която покрива главичката на пениса. Понеже водим редовен полов живот, днес по време на сношението тя изпита неприятна болка и спряхме, тогава забелязах, че кожичката покриваща главичката на пениса ми се е нацепила (цепнатините приличат на малки стрий) и цепнатинките съвсем леко кървяха :shock: Извинявам се, ако съм бил прекалено подробен. Благодаря предварително.
|
Създай разказ за: Спират пред гаража
|
Моля за съвет. Ползваме гараж на братовчед ми. С малко бебе сме и гаража е като склад и спираме колата пред него, защото там качваме количката в колата и багажите. Има наематели, които са от кооперацията е ги помолихме да не спират. Уж казаха добре, но паркират пред гаража и не мърдат колата по цяла седмица. Не са лесни хора, освен това са наркомани е постоянно пафкат. Моля за съвет.
|
Напиши за: Мнения за езиковите гимназии в София
|
Здравейте, аз съм ученичка в 7-ми клас. Вчера минаха матурите по БЕЛ, утре са по математика. Три месеца се подготвях, баща ми доста нерви изхаби. Той е завършил висше, математиката му е просто десетка. Таа.. не ходя на уроци, той ме подготви по математика, а по български сама. Пиша тази тема свързана с гимназиите, в които искам да кандидатствам. Не мога да съм сигурна, че ще изкарам нужния бал, но по български съм убедена, че ще е над 5. 500, по математика ще видим.. Надявам се да не звуча като някоя надменна лигла.Преди родителите ми искаха в 91 НЕГ (първа немска), но преди няколко месеца минах на френска вълна, дойде ми желанието да уча френски и даже понаучих някои изрази, думи. Мога да се представям, да броя. Не е кой знае какво де.. В момента уча немски като втори език, но 5 и 6 клас не учихме, имаше проблеми. Кажете ми всичко, което знаете за следните училище :9 ФЕГ - френската91 НЕГ - първа немскаПърва английска (особено паралелките с френски и немски)Втора английска - ходих там един път, сградата е супер, но съм чувала лоши мнения, пък и мястото където е забутано ми е много неудобно.Ако не ми стигне бал, мисля да си остана в сегашното СОУ или да отида с една приятелка в 1 СОУ, но сигурно няма да си заслужава. Искам да допълня, че съм доста по-напред с английския сред съучениците си. Всичко благодарение на упоритост, видео игри и сериали. Не го владея перфектно и не разбирам много неща, но не знам дали е нужно да почвам от азбуката.Благодаря предварително!
|
Създай разказ: Защо
|
Онзи ден гледах един подкаст със Сарийски и веднага отдолу заваляха коментари как толкова умен човек трябвало да ни управлява. Аз първо не съм съгласен, че е умен, защото той от 5 г. сигурно повтаря колко е зле всички и как едва ли не още целия ЕС и САЩ фалират и едва ли не трябва да излезем от ЕС и да пристанем на Путин и ще имаме евтини газ, петрол, индустрията ще цъфти и т. н.В тази връзка даже вече нов шеговит лаф, а именно че доц. Сарийски е познал всички от последните 0 кризи.Но това не е важно, а само предистория. Отговорих само, че такъв човек само би ни направил прекалено зависими от Русия. И започнаха дежурните лафове:- искаш да унищожиш България- получаваш пари от Сорос- гей си- ядеш насекоми- гримираш се- инфлуенсър сиДа се смея ли да плача ли, не знам. Въпросът ми е защо някои хора си мислят, че щом не искаш да си зависим от Русия, автоматично си гей, инфлуенсър, ядеш насекоми и получаваш пари от Сорос?
|
Напиши category 1 текст със заглавие: Сексът вече не ми носи удоволствие
|
С приятеля ми сме заедно вече 2 год и в началото сексът с него беше невероятен. Но напоследък не изпитвам никакво удоволствие, опитвам се да се настроя, но просто не се получава. Проблемът е, че той вече не се опитва да ме възбуди, казвала съм му го, но той сякаш не се интересува дали на мен харесва или не. Понякога се чувствам, че съм надуваема кукла с една, а понякога две дупки и това е, аз не съществувам... това ме дразни и как да ми е хубаво, като той дори не се опитва да ме предразположи поне малко. Сякаш съм длъжна да изпълнявам желанията му по всевъзможни начини, а за моите никой не пита. Затова понякога предпочитам да не правим секс, въпреки че имам нужда. Как да го накарам отново да ми обръща достатъчно внимание? Обяснявала съм му, че жените не са като мъжете-свали си гащите и да се почваме! А ние точно така правим, той казва, че вече ме му се занимава с лигавене-любовна игра, това било само за двойките, които не се познават. Явно вече не ме желае толкова, а по-важно той да задоволи желанията си....
|
Напиши за: Възможно ли е връзката ни да се е изчерпала?
|
Въпросът ми е свързан с две основни терзания, които изпитвам напоследък. Ще разкажа първо за връзката си и партньора ми - от четири години сме заедно, живеем под един покрив от година. Той е страхотен като външност и нрав, може би все още леко незрял. Недостатъците му съм ги приела отдавна и им се радвам повече, отколкото ме дразнят. Всички твърдят, че сем идеалната двойка, допълваме се, винаги сме си споделяли всичко и си помагаме да израстнем, да преодолеем собствените си кризи и т.н.Напоследък обаче аз усещам недостатчно внимание от негова страна. Не мога да преценя дали аз искам прекалено много, или или наистина нещо започва да куца в общуването ни. По цял ден сме заедно, твърди той, (работим от вкъщи, вечер основно имаме време един за друг, и то не всяка вечер...). Във връзка с това забелязвам, че започвам да го ревнувам от приятелите му, с които излиза в свободното си време. Това не веднъж сме го коментирали с него и тук стигнах до друг мой проблем - нямам толкова добри приятели, като него, с които аз да споделям, да излизам или да се радваме на общи инетреси, а и съм доста интровертна, не смятам, че мога ей така да изляза навън, или на парти и да си намеря човек, който да ми стане най-добър приятел и с когото всичко да си споделя. Осъзнах, че човекът до мен е и най-добрият ми приятел. В общи линии това е единият ми проблем, че ми липсва общуването с други хора, защото насила няма как да го накарам да ми обърне внимание.Другият ми проблем, който е пряко свързан с първия - приключенският ми дух е незадоволен. Тук иде реч по-скоро за несходство в характерите ни. Например аз бих могла да прекарам седмици бродейки в някакъв баир, скитайки се по полето, обикаляйки села, забравени от времето, да ида на море през февруари.... Докато той вместо всичко това би предпочел обстановка с приятели на маса или да прекарва време пред компютъра си. Преди повече се стараеше да уравновеси този дисбаланс, сега ми е чак неприятно да предлагам, защото първо - вероятността за пореден път да получа отказ е огромна, а ако не получа отказ и все пак отидем някъде на място различно от предпочитаните от него, където си се чувства комфортно, ще го усещам, че е напрегнат, ще бързаме да се връщаме и отново приключенстването ще си остане за някой друг път...Може би заглавието на темата не е съвсем точно. Не се чувствам удовлетворена от връзката си в тези два аспекта в момента. Това ме кара да се гневя за дреболии и със сигурност не остава незабелязано. Чувствам, че сякаш се въртя в кръг. Искам да излезем - Предлагам - Той се съгласява едвам (защото помни последните 10 разговора, в които съм му казала, че имам нужда, но все пак на него му се правят повече други неща) - Отиваме. Обаче пак не е задоволително, когато ентусиазираната съм само аз. Усещането е съвсем различно, когато интерес има и от двете страни.За изчерпване на връзката може ли да става въпрос? Така ли изглеждат изчерпалите се връзки? Тази тема е насочена към проблемите ни (ми), но ние прекарваме и страхотно време заедно. Държа на него, чувствам се добре в тази връзка, но има моменти (като този), в които нещото, което не ми достига, изглежда като огромен проблем и всячески искам да намеря трайното му решение. Не ми помогна нито саморазвитието, нито йогата, нито поста сега покрай Великден... Само мислите ми се уталожиха, така, че да мога да представя проблемите си по-ясно. Необходимостта от още нещо тлее като пожар, който се опитвам да потуша, но не успявам никак.Затова, моля, помогнете със съвет какво да сторя...
|
Напиши история със заглавие: Шефовете вечно са недоволни от мен.
|
Здравейте. На 20 съм. Работя в барче, хората всеки ден са едни и същи, а възрастта им е от 50 до 75 тоест повечето са пенсионери. Познаваме се всички много добре и в предвид разликата от възрастта ни, всички се разбираме идеално. Но това не значи, че се разбирам и с шефовете ми, основно с шефката ми и дъщерите й. Когато дъщерите й ги няма всичко е идеално. Доволна е от мен, но дойдат ли те и все се захващат за нещо. Не си спомням кога те са казали евала за нещо, което съм направила, но то винаги е така. И 100 добри неща да направиш и 1 лошо, те ще се захванат за лошото. Не се вижда това, че бях болна от грип, не можех да гледам, камоли да работя и като вземем в предвид това, че можеше и друг да заразя, но не, трябва да съм тук, тъй като няма кой друг да работи. Правила съм им хиляди услуги, оставала съм до по - късно, каквото са ми казали това съм направила, вечерта когато се събера с моя компания съм им правила по 30-40 лева оборот, винаги не ме сменят на време и аз вместо да затворя стоя, ако дойде някой да е отворено. Нищо накриво не съм им казала, но човек когато те ругае почти винаги как няма да го намразиш. Гледам да се държа нормално с тях, те ми се качват на главата. 100 пъти съм й казвала на шефката "Щом не ти харесвам, щом не ти върша работа, пътя и толкова. Няма смисъл аз да се тормозя и ти да се тормозиш" и се започва "Ама аз искам да те науча на нещо, искам да те науча на тертип, не го разбирай така и т. н. " И аз уш айде може и аз да греша някъде, може аз да съм в грешка наистина, но не виждам къде. Не съм била на кафе, а на работа. Не го разбирам това, ако не се разбираш със клиентите, те ще дойдат ли утре? Бях временно с друга жена, която ме сменяше, но не вършеше никаква работа. Сутринта идвам, масите за вън мръсни, отвътре масите също мръсни, кошовете не оправени, хладилника незареден, отвън не оправено, ама на нея нищо. Да не съм я била гледала, тя била за малко тук, и като е за малко да не да не й дава надник. Не стига сутринта има най - много работа, аз поръчвам стока, аз я получавам, аз я описвам, отделно кафе правя насам натам и пак аз мързеливата. Писна ми да ме правят на шматка и постоянно да плюят и да крещят отгоре ми.. А работата, обстановката, клиентите( които ги смятам за приятели, нищо, че са много по - големи от мен, но се привързах към тях) ми харесват и няма да ми е лесно без тях ако напусна. Какво да правя и аз не знам..
|
Разкажи за: Огорчена съм от думите на приятеля ми. Как да постъпя?
|
Здравейте! Пише ви момиче на 23 години, което има нужда да излее душата си. От няколко дни съм в доста минорно настроение, след като случайно се натъкнах на разговор на приятеля си, в който той коментира външността ми. Ще се опитам да бъда сравнително кратка. Приятелят ми е собственик на строителна фирма в София, наследил е бизнеса на баща си, на 29 години е. Аз не съм от София, но след като връзката ни стана малко по-сериозна, се преместих да живея при него в столицата. Той като един бизнесмен винаги се стреми да бъде максимално добре облечен, с костюм, с вратовръзка, зализва си косата (по принцип смятам, че не е нужно, тъй като все пак не е собственик на голяма международна банка или корпорация да речем) и като цяло държи много на имиджа си и винаги изтъква, че това е едно от най-важните неща за него. И така вече към същината на проблема. Преди няколко дни случайно дочух разговор по телефона между него и негов приятел. Вратата на терасата в апартамента му беше леко открехната, а той говореше с нормален тон (не тихо) и съответно се чуваше това, което му споделя. В един момент каза следното, цитирам го дословно, защото думите му ми се забиха в съзнанието: "Тая моята е толкова грозна, че ако отида 2-3 пъти с нея до центъра, ще ми срине имиджа до нулата. ". В момента ми е много обидно и се чувствам съкрушена. Когато чух това, се махнах моментално и отидох в другата стая все едно нищо не се е случило. Той очевидно не усети, че съм ги подслушвала и съответно не знае, че съм чула унизителните му думи. Между другото забравих да споделя, че откакто живеем заедно, а това е от близо 8 месеца, никога не е пожелал да се разкараме на по-далеч от 500 метра от блока му, винаги си намираше оправдания и предпочиташе, ако ходи по-далеч, да е сам. Каза ми, че това лято няма да ходим на почивка, защото имал много работа по фирмата и сега след случая отпреди няколко дни си мисля, че просто не иска да ме показва на хората. Защото, когато излизаме навън и кръстосваме уличките около блока му, обикновено почти не срещаме хора или ако срещаме, то са предимно възрастни. И когато съм искала да отидем до по-далечни места (не е задължително да напускаме квартала, а просто да не обхождаме само местностите около блока му), винаги избягва разговора и казва, че и така е хубаво и му харесвало да се разхождаме на спокойно и да слуша птичките. В същото време обаче, както ви споделих, доста често ходи по всякакви места (молове, вериги магазини и т. н. ) сам или с приятели, но не и с мен. Та след думите, които чух по мой адрес онзи ден, оттогава не съм му продумала и дума, нямам и желание да го правя. Той ме пита какво ми става, сърдита ли съм му... Споделям ви всичко това, защото той е първият човек в моя живот, той ме накара да повярвам в любовта, защото преди това винаги съм имала известни задръжки на тази тема, но след онзи ден вече нямам хал за нищо и съм изключително разстроена. И да, действително не съм някоя хубавица, нямам правилни черти на лицето, но да си играе с мен по този начин не мога да го приема. Ако толкова се срамува от мен защо изобщо е с мен тогава? Не знам, чувствам се унизена и смачкана, очевидно само ме е използвал, за да си задоволява нагона. Преди месец и половина му казах, че го обичам, той каза, че в момента не можел да отвърне със същото, но сподели, че може би е въпрос на време да усети тези чувства и да ми каже също "Обичам те". Но уви, явно всичко е било театър. И все пак не мога да го оставя изведнъж, да загърбя всичко тук в София (наскоро записах и висше, второ за мен, защото знам, че ще съм с него и ще имам подслон над главата си, иначе никога не бих дошла в София да уча), но сега ми е страшно болно и се замислям много какво да правя. Моля ви да ми кажете какво да правя. Само не започвайте с това веднага да съм го зарязвала, защото най-лесно е това. Въпреки че не съм му говорила от няколко дни и казах, че нямам желание да говоря с него, все пак съм отворена към разговор, но дали може да ми даде някакво различно обяснение и да се промени нещо? Благодаря ви!
|
Създай разказ: Съседката ни е странна баба.
|
Здравейте! Напоследък доста странно нещо забелязах у една наша съседка, която е една възрастна жена (баба) и не е от най-общителните. Та вчера, късно вечер случайно я бях видяла от прозореца, тя на двора как размята една обувка към самата луна, и изричаше някакви неща, но не чух много добре, разбрах една единствена дума, която повтаряше и беше само “дано, дано”... Сигурно ще ме сметнете за луда, но и аз се почувствах за такава в онзи момент, замислих се, какво ли цели с това? Защо го прави? А и, какво изобщо е това? Наистина много интересно ми стана, а и ме наплаши! Вие какво смятате?
|
Напиши за: Трябва ли да признаем Крим, за да свали Русия санкциите си срещу нас?
|
Дали би било разумно, ако признаем Крим за руски, а в замяна на това Русия да смъкне санкциите си срещу нас? Ясно е, че Крим е украински, но руските санкции ни удариха много силно, всичко отиде на горе... банките в Америка почнаха да фалират... вече не се търпи. Затова си помислих, че може би трябва да постъпим разумно и да се обърнем към Русия за махане на санкциите и нормализиране на икономическите отношения.
|
Напиши история: Това любов ли е?
|
Здравейте, ще споделя накратко едно нещо, за което днес се замислих. Аз съм бисексуален, това го осъзнах преди една-две години, сега съм на 23.Досега съм се влюбвал само в жени и все още е така, т. е. мога да изпитвам чувства към тях. Преди два-три месеца, се запознах в един сайт за запознанства с 4 години по-голям от мен мъж, който доколкото разбрах също е бисексуален. Днес му писах, предложих му да се видим и след това си представях, че правим разни неща, например че се целуваме и му правя свирки. За миг, почувствах много приятна емоция, не мога да намеря точните думи. След около час, си изтрих съобщенията, които му писах, не знаех къде ще иска да се видим, после му пратих един стикер, на който пишеше "hi".Всичко това, проява на любов ли е?Отдавна не съм правил секс с жена, искам да имам приятелка и да изпитвам чувства към някоя, откакто се помня харесвам момичета и жени.
|
Напиши category 3 текст със заглавие: Истината за БГ в един параграф
|
Проблемът е, че у нас няма критична маса от хора, които имат морал, квалификация и чисти мисли. Цялото ни така наречено общество в момента „цени“ повече мутренското поведение, чалга културата, мързела, простотията, тарикатлъка и още и още такива лоши качества. Затова сме слаби в колективните резултати и като икономика, и като спорт, и като всичко. Няма как такава група хора да излъчи свестни служители, защото никой не уважава и не търси това в личен план! …
|
Разкажи история за: Не еякулирам
|
Преди няколко години се наложи да си оперирам пикочния мехур.Предупредиха ме, че няма да отделям сперма, т. е. не мога да имам деца. За деца ми беше късно, така че не обърнах внимание. За отделянето на сперма също.Само че, половинката ми не е ОК с това, иска си нейното. А не може да се направи нищо по въпроса.Някой в подобна ситуация?
|
Създай category 9 разказ за: Работа в кол център?
|
Здравейте, обмислям да започна работа в кол център и реших да пусна тази тема, въпреки че вече има подобни, но все пак ще се радвам да чуя актуални мнения и съвети!Та, аз съм момче на 19 години и съм студент в СУ за първа година(държа да отбележа, че съм от София и живея с родителите си все още) и обмислям да се хвана на работа в кол център за 4 или 6 часа на ден, тъй като не съм кой знае колко зает в университета. За опит- има ли смисъл да казвам, предвид годините си и фактът, че съвсем скоро завърших средното си образование.Учих в езикова гимназия и смея да твърдя, че езиците ми се отдават много повече от точните науки и предизвикват интерес у мен. Владея английски език на ниво С1(ако ви говори нещо) и френски на ниво В2. Имам съответните сертификати, като и в двата случая с най-голям резултат е частта с устното изразяване. Учил съм и руски, но там нивото ми е по-скоро достатъчно за провеждане на елементарен разговор в улични условия. Харесва ми да практикувам знанията си в различни среди.Мисълта ми е, че кол център изглежда като добра възможност за започване на професионален опит в моя случай. Иначе аз съм голям любител на спорта и всекидневно правя физически упражнения от всякакъв тип, просто защото така се чувствам щастлив, но не си представям да отида в склад или да работя нещо свързано със спорт на този етап.На доста места пишат, че напрежението е голямо, но това много зависи от компанията и проектите, а и все пак смятам че е нещо нормално. Относно заплащането за 4 или 6 часов работен ден предполагам, че става въпрос за нещо от диапазона на 1300-1600 лева бруто(нямам някакви очаквания за над 2000 лева стартова заплата, но и не съм склонен да се съгласявам на нечовешки условия за 1000 лева)Четох и съм чувал, че повечето компании предлагат МултиСпорт карти и други подобни удобства, ако мога така да се изразя.Вярно ли е и това, че много често не ти позволяват да си вземеш полагащата се почивка с оправданието, че имаш работа? Интересувам се от подобни неща, защото очевидно преди години навсякъде в България е имало подобни проблеми с отношението от страна на висшестоящите, но напоследък този сектор се развива бързо и не знам какво да очаквам: може пък и хората да са се развили поне малко откъм мислене и манталитет :))Благодаря, че отделихте време и прочетохте темата на един млад човек, който тепърва ще се сблъсква с всички обстоятелства! Много бих се радвал да споделите вашите мнения и лични впечатления по темата, за да мога да разбера ( а и не само аз) накъде да се насоча и какво да очаквам :)
|
Напиши category 4 текст със заглавие: Лоша майка ли съм, че не искам тази жена за сина ми
|
Жена съм, която е около 50- те си, разведена с един син на 24 години. Синът ми имаше връзка с едно момиченце от нашия край пет години, но по някаква не ясна причина за мен все още се разделиха. След като се разведох имала съм други връзки, но синът ми е приоритет и направих всичко възможно да успея да го изуча, защото му вървеше математиката. Страшно много се гордея с него, даже не знам на кого прилича, защото баща му е алкохолик и това беше, основната причина да се разделя с него. Нито той, нито аз сме вишисти и математици, но той поне мен ме изуми. За да му създам бъдете, даже заминах за Англия да работя, успях да му купя собствен апартамент, аз си живея на село. Разказвам ви всичко това и може би ще си помислите, че съм обсебена от синът си, но той беше изключително желано дете от мен, а баща му като разбра че съм бременна, се опита да ме удари в корема за да пометна и за мен той е чудо, защото оцеля. В момента съм ужасно притеснена, защото ми представи жената с която е в момента. Може би ще чуя, обвинения че съм властна майка, лоша свекърва, ала тая жена не ми вдъхва доверие. Тя е десет години по голяма от него, разведена не с едно, а с цели две деца близнаци. Това че е разведена, добре, и аз съм разведена, но децата са присъдени на бившия й съпруг, не на нея. Той е спечелил пълно попечителство над тях. Това ме притесни ужасно много, що за майка ще си остави децата и затова отидох да говоря с бившия й съпруг за нея. Оказва се че тя е загубила правата на децата си, защото е лежала в психиатрия, заради злоупотреба с алкохол. За капак на всичко синът ми, ми съобщи че след три години редовно обучение ще смени специалността си, за да мине задочно, за да почне работа и да й помага финансово на госпожата. А, за видът й да не коментирам напомпани уста, изкуствена коса, огромни нокти, класическа златотърсачка. Моля ви дайте ми съвет какво да правя и как да отделена тази жена от синът ми.П. с. Моля без негативни коментари и обиди.
|
Създай съдържание за: Не обичам да консумирам плодове и зеленчуци
|
Здравейте. За информация минала съм тийн годините. От много малка не обичам плодове и зеленчуци. Но в детските ми години омразата ми към тях беше още по-силна. Не исках и да пипвам някои от тях. С годините леко се промениха нещата и почнах макар на сила да хапвам по някой плод и по-рядко зеленчук.Да напиша кратко за плодовете първо. Повече харесвам банани, пъпеши, грозде, праскови смокини и може би круши до някъде, тъй като тези плодове са уж по-сладки. Но все пак не са целогодишни и когато ги няма почти не ям плодове, с изключение на бананите. В интернет често чета неща от рода "ако ви се хапва сладко заменете шоколада или тортата с плод като ябълка, круша и т. н. ". НО! Едно е да хапнеш сладък шоколад или пудинг, друго е да хапнеш плод. Просто "сладостта" на плодът изобщо не е яка като тази на пакетирания сладкиш, който наистина да достави удоволствие на вкусовите ми рецептори, докато плодът повече ще ми киселее. Гадост, мразя киселия вкус! Мужду другото винаги съм изпитвала някаква гадна ненавист към ябълките. Много ми е кофти като прочета как трябва всеки ден да се консумират много плодове и зеленчуци, а захарта и захарните изделия само няколко хапчици. Другата причина да ненавиждам почти всички плодове е, че ако хапна примерно за десерт, след 2-3 часа аз пак ще огладнея, ще ми застържи и дефакто си скапвам стомаха. Ако ям плод, то ще е преди истинското ядене, а не след. Шоколад или суха паста за десерт ще ми държи ситост 7-8 часа. По принцип години наред се стремя да не прекалявам със захарта. Казвам си като не обичам плодове, то няма да прекалявам с бялата захар и дори се мъча и солта да намалям, но не е лесно да ограничиш всичко вкусно, за сметка на другото, но е по-малкото зло от това да ям плодове на сила. Хапвам в умерени количества и да чукна на дърво нямам проблеми с килограмите, даже казват че съм доста отслабнала с годините. Нямам за сега някакви последици от бедното ми на витамини хранене. Нямам като цяло оплаквания от здравословна гледна точка, поне за сега. Но навсякъде плашат с лошите последици от небалансираното и как съкращавало живота. НО и не малко съм чувала как хора, които редовно спортуват и се хранят здравословно умират от рак или съдово заболяване. Така че, няма застраховка "здраве". Просто няма особен смисъл да ям на сила нещо гадно здравословно, което няма ми гарантира 100% здраве. И да си призная не гоня дълголетие. Просто искам да ми е добре за мига и да се радвам и на малкото, което ме кара да се чувствам добре.За суровите зеленчуци няма да коментирам много. При нях положението е още по-трагично. Само готвени ги харесвам. Сурови направо се депресирам да ям. А някои дори от миризмата ми става гадно като чесън, зеле, карфиол, броколи и т. н. Почти не ям зеленчуци като цяло. Ако ям то ще са домати, лук от време на време, краставици, репи и може би още някои, но рядко. Но като цяло не е да нямам нищо здравословно в менюто си. Все нещо полезно влиза. Макар малко има здравословни храни, които да са и вкусни за езика ми. Със спорта също не съм на ти изобщо. Обичам да ходя доста и да изкачвам баири и стъпала, но май туй то. Много хора и това не правят.Това е като цяло, което исках да споделя. Предполагам има и други като мене. Ще се радвам да чуя други мнения, съвети и дали някои са изпитали някакви последици от хранене, като моето или обратното, чувстват се добре. В крайна сметка всеки има право да хапва каквото му е вкусно.
|
Напиши category 17 текст със заглавие: Да кандидатствам ли в 18то СОУ "Уилям гладстон"
|
Здравейте. Едва ли историята ми ще бъде одобрена, но наистина ще се радвам ако получа някакъв съвет.Догодина ми предстои кандидатстване, но сериозно се колебая между две училища - 18то СОУ и Първа Немска гимназия.За немската знам, че е добро училище, ще получа добро образование и ще науча езика лесно. Нооо не знам доколко искам да уча немски.Второто е 18то СОУ. И може би клоня повече към този вариант. От малка се интересувам от неща, свързани с Япония и обожавам тази страна. Обичам да слушам как говорят на японски и гледам милиарди клипове. Винаги съм си мечтала и аз да мога да говоря този език.Харесвам и аниметата до някаква степен и освен това ходя на карате, което ме накара още повече да заобичам и културата на тази държава. Ноо знам, че японският не е от най-полезните езици, които мога да науча и не съм уверена в избора си. Всъщност има и още една причина, поради която ми се иска да вляза в 18то и... Чувала съм, че се води "лесбийското училище". Това вярно ли е? Защото от години си мечтая да попадна в такава среда, понеже израстнах след стотици хиляди хомофоби и ми писна да ми разбиват сърцето. Вярвам, че в това училище може най-после да си имам гадже.И ако трябва да бъда честна, повече ми се иска да вляза в 18то заради втората причина, затова искам да знам дали това, което съм чула е вярно, за да не вляза там само заради това и да остана разочарована. Ще бъда безкрайно благодарна да ми кажете мненията си и историята изобщо да бъде одобрена. Благодаря!
|
Разкажи category 5 история за: Проблеми с щитовидната жлеза
|
Здравейте! Имам проблем със щитовидната жлеза, който лекувам с хапчета. Имам хипофункция и 3 възела, с различна големина. Ходих на ендокринолог, и тъй като хормоните ми не бяха стабилни, каза да изчакаме 2 месеца да се стабилизират. После ще решим дали съм за операция.Пия ежедневно Еутирокс, точно както трябва без да пропускам и се чувствам по-добре. Иначе ежедневно си имам болки във възелите, все едно ме горят с нещо. Както и да е, тъй като съм пълничка, реших да започна да спортувам.Последните две седмици спортувам почти всеки ден. След тренировка се чувствам страхотно. Но дните в които си давам почивка(между тренировките) се чувствам СТРАШНО ОТПАДНАЛА. Много ми се спи, и колкото и да спя, пак се чувствам изморена. Ям редовно, уж всичко е наред, но... Се чувствам страшно отпаднала. Чудя се дали не е някаква реакция на организма след преумора, дали не е нещо със щитовидната жлеза, или може би има енергиен вампир около мен? (задавам въпроса за енергийният вампир, заради една случка преди няколко дни когато имах рязък спад на енергията и оттогава съм така, още повече, че чувствах изтръпване на гръбначния мозък, все есно някой ме стиска). Знам, че историята ми е доста объркваща, надявам се, да ми дадете насоки. Благодаря предварително! :)
|
Разкажи category 3 история за: Шофиране
|
Здравейте, ще започна с това, че живея в Пловдив имам книжка от близо 2 месеца и кола от 1, Когато карах курсовете всичко беше наред, взех си всички изпити от първия път, но когато купих колата и вече имам, в мен се появи някакъв страх, притеснение и т. н реших да изляза една вечер сама късно да покарам, и както бях на светофара и чаках като светна жълто се приготвих за тръгване, и колата ми изгасна зад мен имаше други коли, които започнаха разбира се да свирят мнооого дълго, и от тогава мисля, че нещо ми се случи и се притеснявам, заради това нещо не ходя на работа с колата, другото което е всяка сутрин когато излизам вече има адски много тапи пред нас и ужасно задръстване, знам че трябва да свиквам и със задръстването, но все ми изниква в главата ( ами ако ти изгасне колата в задръстването ) когато има човек до мен съм по спокойна, но не мога винаги да разчитам, че ще има човек до мен, ако имате някакви идеи как да преодолея това нещо ще съм благодарна,
|
Разкажи за: Здравейте - топче около ануса
|
Здравейте. … Днес напипах около ануса си топче подобно на цирей. Голямо е колкото стафида. Леко ми дразни, но мога да седя. На 13 съм и не знам дали хигиената ми е добра всяка вечер се измивам с вода и шампоан (за коса). Чудя се ако отида на лекар ще ме карат ли да се събувам защото отдолу имам косми. Майка ми не ми дава да се бръсна. С кола маска не става. Не водя полов живот. Моля помогнете ми! От него трудно изпускам газове.
|
Създай съдържание за: Професорско семейство
|
Здравейте! Леля и вуйчо ми са университетски преподаватели - професори по Право. Леля се слави и като мастит нотариус в града. Доста заможни материално. Педантични хора, затворени, изцяло изолирани от социалния живот, но със самочувствие до небето. Имащи се за известни учени и юристи. Още от входната им врата на апартамента като влизаш лъха на книжнина, рафтове с книги, купища листове и папки на всяка маса. Никога не идват на гости у нас или пък у роднини. Ни на празници, ни на нищо. Не ходят по заведения, няколко пъти нашите и приятели са ги викали, те винаги отказват. На почивки не ходят, на море, басейн и т. н. Единствено в чужбина ходят и то по работа. Имат едно единствено дете - братовчедка ми, която е със самочувствие до небето, типично тяхно копие. Тя също не разговаря с нас. Като по-малки се събирахме, но вече отдавна НЕ. Студентка е в трети курс "Право", явно ще тръгне по стъпките на родителите си. Веднъж взехме да я поканим с познати на рожден ден, а тя ни отговори:-Пф, моля ви, не ме занимавайте с глупости! С такава надменност го каза, че оттогава направо ми падна пред очите в преносния смисъл и спряхме да я каним!Винаги съм се питала защо са такива? За безсмъртни ли се имат? Винаги гледат хората с пренебрежение. Защото са професори, уж големи юристи и сега дай да зачеркнат всички! Над всички! Светът НЕ е само за тях!
|
Напиши текст със заглавие: Работа
|
Здравейте! Понеже искам да запиша медицина и знам, че се изисква от мед. работници пълна работа, но ще ви питам: Можете ли да ми препоръчате специалност, от която не се измаряш толкова много? Знам, че въпроса ми е тъп, но наистина се чудя какво да запиша??
|
Разкажи category 3 история за: Чалга ли е Бяла роза
|
Здравейте! Много ми е чудно и не мога да разбера: Бяла роза чалга ли е, или е народна песен? Аз лично смятам, че има отенъци и на двете. Текстът е като на народна песен, но мелодията е като на чалга. Вие как мислите?
|
Напиши за: Как мога да свикна да го правя с презерватив..? !
|
Здравейте приятели, аз съм момче на 20 от голям град, но всъщност това няма голямо значение. Моят проблем се отнася за секса с презерватив, просто имам си приятелка от 2-3 месеца и просто не става работата, когато съм без презерватив се дървя на максимум, но сложа ли го и край.. моля ви помагайте.. как мога да свикна да го правя с презерватив..? !
|
Създай съдържание за: доц. д-р Евгения Великова - ФМИ
|
Здравейте!Предстои ми кандидатстване във ФМИ към СУ. Информиран съм, че изискванията там са високи, но това не ме спира, а дори ме амбицира. Насочил съм се към математическите специалности, където преподава една доцентка с много интересна (така да я нарека) визия - доц. д-р Евгения Великова. Подочух, че е много строга и с лош характер и по този повод бих желал да чуя още мнения за нея от настоящи и бивши ФМИ студенти.Благодаря предварително!
|
Напиши история със заглавие: Приета във ВВМУ
|
Здравейте!! Момиче на 18 съм, и момента съм 12 клас, но преди няколко месеца кандидатствах във ВВМУ Варна и скоро разбрах, че съм одобрена за ранно записване по първо желание корабоводене. Въпросът ми е дали ще мога да се реализирам в тази област, понеже съм жена и ако някой е запознат да каже мнение за университета! Благодаря предварително!!
|
Създай category 4 разказ за: Той ми е като наркотик
|
Здравейте! И преди съм писала моята история, така че може някои хора да ме познаят. Но я разказвам отново :тази учебна година се влюбих в едно момче, с две години по-голямо от мен. Почнах да си говоря често с него, тъй като той се беше сприятелил с моите съученички и така се запознахме, после аз почнах да го търся, говорихме си, станахме си приятелчета. Но аз толкова се вълнувам от разговорите ми с него, че дори си отпечатах нашите разговори (излязоха два листа), а на третия лист залепих 8 негови снимки(принтирах ги предварително) и така хванах трите листа с телбод и ги сложих в една папка. Аз съм толкова зарибена по това момче, че го сънувам всяка нощ, откакто е започнала лятната ваканция (не се шегувам), мисля постоянно за нашите разговори(които са страхотни), мисля 24/7 само за него. Не мога да се фокусирам върху нищо друго, освен него. Пробвах с хобита и излизане с приятели, но когато го правя, пак мисля само за него. Той ми е като наркотик. Не мога да живея с мисълта, че повече няма да го видя, защото от този септември съм в по-добро училище (по настояване на нашите).. Не мога да спра да мисля за него, не мога да спра да го сънувам всяка нощ, не мога да спра да се взживявам в нашите разговори.. Мисля, че вече това моето е някакво психично отклонение (влюбена съм в него от почти една година). Не знам какво да правя. Моля за съвети и също така да ми кажете дали моето е нормално, или наистина ми има нещо? Благодаря.
|
Опиши: Професия сервитьор – предимства и недостатъци
|
Значи, първо искам да кажа защо пиша тази статия! Тя е провокирана от една друга такава, която оплюва като цяло тази професия и хората, които работят това. И съм крайно обиден от това! Тук искам да представя истината, такава каквато е без да преувеличавам и украсявам нещата. Дано успея!Това е по скоро призвание отколкото професия, за да работиш това трябва да си мазохист или просто да обичаш работата си... Повечето „колеги” работят това с нежелание, между другото, временно, за да припечелят нещо през ваканцията или „защото няма какво друго”... така и аз започнах де :).Разликата между мен и тях е че аз имах желание да се науча. Само искам да уточня, че говоря за сервитьори в изискани ресторанти и механи, където са истинските сервитьори. А другите са просто носачи, колкото и грубо да звучи е така. Те не знаят елементарни неща по специалността. Не знаят каква е разликата между кана и гарафа, десертна вилица и за основно....Да не забравя да спомена, че в средното ми училище ходих на курсове по сервиране и барманство, но ми се струваха много скучни и ги спрях (може би, защото учителят ги преподаваше така). Може би, също по ирония на съдбата започнах тази „скучна” работа, която смятах за глупава и т. н. Мислех си „Какво толкова, просто носиш чинии и чаши, голяма работа!” Но далеч не беше така... с времето се научих с цената на много нерви, глоби и викове по мен... и още много такива „хубави” работи (но беше за добро)За да си добър сервитьор трябва и да си нещо повече. Трябва да знаеш поне два езика (освен английския), да си усмихната и приветлива личност... че дори и психолог :)Примерно в ресторанта влязоха млада двойка и искаха да им препоръчате нещо за пиене. Първото, което направих е да ги огледам – дрехите, държанието, горовът и т.н. За да направите най-добрият избор за тях. Ще попитате защо пък дрехите, държанието... много просто. Те най-лесно издават човекът какъв е. В моя случай беше: Мъжът носеше Rolex и костюм за 300 лв. и толкова лъснати обувки, че можеше да се огледам в тях. И за това му препоръчам малцово уиски, а жена му кожено палто, много стилна и скъпа рокля... за нея вино или шампанско... От това малко или много зависи задържането на клиентите т.е. и друг път да дойдат при вас, както и добрият бакшиш :)Ka?вo ми дaдe тaзи пpoфecия ?!– Изгpaждaнe нa cилeн xapa?тepЧе как няма да си със силен характер? В напрегната среда, с изнервени колеги и клиенти, който недоволстват имаш две възможности: Да захвърлиш всичко или да се стегнеш и да продължиш!– Peaлнa oцeн?a ?oй вcъщнocт cи.Като върви добре работата някак започваш да се залъгваш че си много добър, но колегите, шефовете, че дори и клиентите помагат да слезеш на земята (по един или друг начин)– Tлacъ? дa oвлaдeя cтpaxoвeтe cи oт oбщyвaнeВеднъж, като бях нов в занаята дойде една неземно красива мацка и седна в моя район, направо загубих ума и дума (тогава бях един такъв срамежлив, мълчалив... абе с една дума смотан – някои ще кажат), В такива моменти няма какво друго да направиш освен да се вземеш в ръце и да говориш с нея така сякаш си най-големият куражлия, така и направих– Bъзмoжнocт дa ce зaпoзнaя c вcя?ъ?ъв тип xopaТова може да се каже, че най ми хареса от професията ми. Обслужвал съм от пияници до така наречените VIP персони. Мога да ви кажа, че пияниците са много по-добри клиенти от тези випове.– Уc?opявaнe нa миcлoвния пpoцecЗапочваш да мислиш по-бързо и по-креативно, как да си правиш „графикът” на задачите, та дори и кои клиенти да обслужиш първи и кои по късно.– Paбoтa в e?ипЗа да се справяте в работа това е може би най-важното качество. С една колежка толкова добре се разбирахме, че нямаше нужда от думи само с поглед знаехме какво искаме.– Koopдинaция нa движeниятa и cпocoбнocт дa ?oнтpoлиpaш пълнoцeннo тялoтo cиТрябва да си гъвкав, сръчен и бърз, за да нямаш проблеми. Представете си да носете пълна табла с чаши, като трябва да минете през 400-500 човека. И поне 50 от тях да ви се пречкат нарочно... Да внимавате да не се сблъскате с клиент, сервитьор...– Cдъpжaнocт, тoлepaнтнocт, ?oнтpoл нa coбcтвeнитe eмoции.Това е най-трудното и ценното, което научих. Има някои ситуации в които е просто задължително да се контролираш – пред шефовете, когато те ядосват до краен предел. Да не „носиш” проблемите си на работното място. Слагаш усмивката и продължаваш напред, колкото и трудно да е...– Haблюдaтeлнocт и cъoбpaзитeлнocтИма клиенти, които не покриват сметките си (опитват се да избягат). Някои ще кажат, че е не възможно, но елате ми го кажете това като се наложи да им покриеш сметката от джоба си... Да гледаш и да виждаш (това са различни неща) на коя маса какво трябва да се смени или донесе.Предимства:– Работа в приятна обстановка.Ако попаднете на приятен екип, толкова приятно се работи, че понякога не усещате кога е свършила смяната ви (аз съм имал това щастие)– Възможност за изкарване на добри пари.Разбира се, бакшишът не се дава ей така! Трябва да се потрудиш за него, трябва да знаеш как да се измъкваш от неудобни ситуации, когато сгафиш нещо и т.н. Само за информация давали са ми бакшиш, колкото дневният ми надник, за това че казах на клиент какви забележителности има в града и кои си струва да отидат и на кои не ;)– Всеки ден е нов и неповторим по своемуТук няма скука! Когато сте на смяна с повече от един човек става супер купон. Всеки ден е нов и „интересен” за добро или лошо. Срещате се с нови хора и те могат да ви развалят или оправят деня :)– В тази професия има доста ядене, пиене и други хубави работи...Тази професия има така наречен „мъртъв период”. Когато няма никаква работа или има много малко. Не веднъж сме си правели малки банкетчета със салатки, мезета пиене и все такива хубави работи с колегите, готвачите и другия персонал от ресторанта. Не веднъж сме разцъквали покер, белот, че дори и гол покер :)– Научаваш се „манипулираш” клиентите си.Всеки колеги е имал ситуация, в която клиент си поръча нещо, което е свършило или не може да се приготви за даденото време (по някаква причина) Има тънкости, който усвояваш по време на работата от други по стари / опитни колеги (разбира се, че няма да ви ги разкрия ;])– Натрупваш много житейски опит (ако може така да се нарече)Ако знаете как да си подбирате компанията ще сте много търсен за компания, защото ще имате какво да разкажете. Много различни смешни и трагични ситуацииНедостатъци:– Работиш, когато хората празнуват, когато почиват!Това ще рече, че няма да си с тайфата на Нова годна, на Коледа, Гергьовден и т.н.– Кофти комбинацияОсвен, че имаш шеф (както във всички други професии) имаш и клиенти, които понякога искаш да „нахраниш” с юмруци и ритници.– Много ходене.Да, точно така, навърташ понякога доста километри (ако си в голям обект). Както беше казано в един филм „Ако ходенето беше полезно, сервитьорите щяха да са безсмъртни!” Само това може да ви накара да се замислите дали сте за тази професия.– Носене на големи тежести.Представете си една сервитьорка с пълна табла, която едва успява да удържи на тежестта й. Амиии... малко грозно изглежда. Сервитьорът трябва да ходи с увереност и стил, а не да се гъне като локум... Някой управители наемат само момичета с мисълта, че ще имат по-добри продажби. Според мен това е мъжка професия, колкото и хора да не са съгласни с мен!– Каране на двойни смени.И това става понякога. Това се налага когато има голямо мероприятие и не достига персонал, за подготвянето на залата, украсяване и т.н.Има и още нещо, което искам да отбележа. А това е отношението на хората към тази професия, а то в България е много негативно. Като кажеш, че работиш сервитьор сякаш казваш, че си боклуджия или нещо такова ;/. А в чужбина – Франция, Италия, Германия, Великобритания и т.н. е много престижна работа, дори са ме питали какво е заплащането тук, а мен ме е срам да им кажа. Те си мислят, че вземаме огромни заплати не за друго, а заради доброто обслужване. Мислят си, че имаме заведението ни организира учения. дори и сомелиерски курсове...Благодаря ви, че отделихте от ценното си време, за да прочетете докрай.
|
Разкажи за: Нова работа - налага се да напусна, но я харесвам
|
Здравейте! На 22г. съм. Преди няколко дни започнах нова работа. Няма да казвам каква - неквалифициран труд. Заплатата ми не е висока, но за първи път попадам на толкова човечни работодатели, направо не ми се прибира вкъщи, просто са много приятни хора. С кеф си върша работата, работя си с клиенти, хората ми помагат, не ме ощетяват, винаги ми носят нещо да ме почерпят. Не ги харесвам заради почерпките, а просто, че с тези жестове наистина ме карат да се чувствам на мястото си. Съобразяват се с мен, като имам ангажименти в университета и т. н. А и работата е на 5мин. до вкъщи.Започнах тази работа с идеята да изкарам 2-3 заплати и да напусна (с предизвестие, разбира се, както си му е реда), защото приятелят ми се връща от чужбина след 3 дни, а той живее в друг град. По принцип живеехме заедно, когато си беше тук, но аз се прибрах в моя град, защото уча, а и няма какво да правя там. Той няма как да дойде тук, понеже живея с майка ми. Аз искам да отида при него, но просто се чувствам ужасно, като знам, че след празниците ще трябва да дам предизвестие на хората. Знам, че от една страна е некоректно спрямо тях от моя страна така да направя, защото хората си търсят целогодишен работник. А искам да си запазя отношенията с тях. Но ог друга страна имам нужда и от пари, защото трябва да имам с какво да разполагам, когато отида там и си търся работа, а и семестри ще плащам януари. Кажете ми много нередно ли ще постъпя? Работили ли сте нещо 2-3 месеца и да сте напускали, и как сте го направили? Съвестно ми е много. Посъветвайте ме как да постъпя коректно спрямо работодателите ми и да се разделим както си му е реда, защото не съм много запозната с нещата. Работила съм няколко неща и са се държали ужасно с мен, като със скот.
|
Напиши category 4 история със заглавие: Как преживяхте невъзможната любов
|
Въпросът е към хората, които някога са попадали в подобна ситуация. Чувствам се супер странно. Преди доста време имах взаимоотношения с мъж, който беше семеен, имам чувството, че за пръв път обичах по този начин - може би, защото не можехме да сме заедно. Никога не съм била с него с идеята да го “разделям” от семейството му, до ден днешен въпреки че съм се чувствала страшно зле, че преживях тази ситуация, въпреки всичко, не го мразя и не успявам да го. Искам да е щастлив, да е добре при семейството си и всичко да е наред с него. Това странно ли е? Въпреки че не знам дали някога отново ще изпитам такова чувство и тази емоция, аз се разделих с него, когато усетих, че просто няма смисъл това между нас да продължи - не исках той да наранява партньора си, нито да остави семейството си, а и дори да го беше направил, нямаше да сме щастливи, като направим други хора нещастни. Адски ми беше трудно, той изобщо не подозира какво изживях и че постоянно плачех, изпаднах в депресивни и суицидни мисли и не виждах смисъл, не можех да си представя, че ще дишам без този човек, но ето дишам. Макар че на моменти не ми се искаше. Бях на 25, а той на 37. Ходих на психолог, изчетох доста литература по темата и не малко книги и опитах да намеря проблема дълбоко в себе си. Преживява ли се някога това чувство за невъзможното и неизживяното и как успяхте да продължите живота?
|
Създай разказ: Пише си с колежка, когато ме няма
|
Приятелят ми, аз и тази жена/момиче работим заедно в банка.Тя е кредитен експерт, нашата работа зависи от нея. Аз съм супервайзър и пътувам често. Нейното седалище на работа е в София, ние сме в банков клон в страната.По принцип тя му се води "приятелка", макар че не виждам как може да си приятел с някой, който виждаш веднъж на няколко месеца по време на фирмени събирания, ама както и да е.Още преди нашата връзка те си общуваха и това го знам от него. Тогава не ме притесняваше, защото просто не се бях замислила по въпроса.Но това лято ме нямаше доста време в клона на банката, бях все на път и доста често ги засичах по едно и също време да са активни във Вайбър, впоследствие установих, че наистина са си говорили по същото време и не си внушавам. И започнах да ги следя.Не знам точно какво обсъждат, но видях, че и е пращал снимки от младостта си и други от ремонта на жилището му, който прави в момента.Стана ми тъпо, защото виждам, че и е дал достъп до прекалено лично пространство.Интересното обаче е, че когато съм плътно на работа с него, си пращат съобщения само относно някакви клиенти и почти не говори с нея. През последния месец не пътувах и съответно не са общували толкова задълбочено до преди два дни. Отново съм по другите клонове и отново виждам, че са възобновили комуникацията си.Не искам да излизам параноична и да правя от мухата слон, но това нещо ми изглежда все едно ме чака да си "замина" и да започне да си говори с нея. Много пъти съм го питала на шега какво точно си говорят, той отговоря, че са приятели и че си общуват.Според вас има ли място за съмнение?
|
Напиши category 17 история със заглавие: Навсякъде хората ме съсипват и спъват
|
Здравейте, момиче на 21 г. съм. Направо към проблема - почти цял живот средата и хората ме спъват, най-вече откъм висшето образование. Какво имам предвид - записвала съм висше в 3 университета - УНСС /веднага след като завърших гимназия/, СУ година по-късно и НАТФИЗ. В СУ не съм учила, защото ми беше резервен вариант, ако не ме приемат в НАТФИЗ. Изпитите си ги взимах навсякъде, но ме отказваше едно нещо - средата. В УНСС не ми беше интересна материята, но можех да си взема изпитите. Нямах обаче приятели, нито просто човек, с когото да си поговоря нормално. Бях в пълна изолация, буквално отивах с часове на място, където не мога да си кажа и една дума с някой. Всички други се разбираха за кафе или за дискотека, с мен никой не говореше и на здравей-здрасти. Един път даже понеже бяхме в по-малка зала и нямаше много столове, бях закъсняла малко и не знаех къде мога да седна и никой никъде не ми отстъпваше, даже започнаха разни реплики сякаш сме в детската градина и ми стана много кофти, защото всички се смяха. Оттогава не стъпих там повече. Родителите ми не знаеха, че не ходя. Но там, ако бях останала щях да се срина психически. Може да звучи несериозно за някои, но не мога да издържа да съм с часове на място без да има и една дума да си кажа с някой, в началото съм се опитвала да се приобщя, но ме изолираха. Не съм задръстена, обличам се добре, спортувам, грима ми е хоби, интересувам се от много неща, ходя и на дискотеки и на рок концерти, както и в живота извън училище имам много приятели, които ме уважават, имала съм и много компании. След година кандидатствах в НАТФИЗ, защото ми беше мечта, имах и резервен вариант СУ, където на изпита пак ме гледаха странно, вероятно и там щеше да е същото, но нищо. Приеха ме в НАТФИЗ, бях на седмото небе. В началото общувах с някои хора, макар че виждах, че не ме харесват мнозинството. Не знаех защо. По принцип винаги бих помогнала, не се заяждам, не съм конфликтна личност, не съм лицемерна, не задушавам хората.. не искам нищо от никой и май това е единия проблем. С времето отново всички ме изолираха, пак нямах какво да си кажа с никой, седях с часове на място, където никой не ми говори. Отново всички се събираха на групички, било то за събиране или дори само до магазина да отидат. Имахме групови упражнения и беше кошмарно, защото трябваше още повече часове да седя с хора, с които не се разбирам особено, от време на време поне там си казвах нещо с някой, но просто ме възприемаха странно. Накрая понеже има колегиална оценка в нашия факултет - анонимно поставяш на колегите си и те на теб оценка за самите тях. Познайте колко имах от всички - 2 и нещо, а тази оценка имаше тежест и ме изгониха от академията, а всички изпити си бях взела. Оттогава изпаднах в страшна дупка, бях се до такава степен депресирала, защото на практика хората ми бяха съсипали мечтата, без аз нищо лошо да съм направила на някой. Винаги в груповия чат някой, ако питаше нещо къде е или как се прави, аз, ако знаех отговарях, вежлива съм. От онзи случай тотално се депресирах, загубих мотивация за всичко. Много хора са ми казвали, че всичко е от завист. Понякога наистина ми завиждат хората, забелязала съм, било то заради външен вид или заради умението ми с възможно най-малко усилия да си взема изпит или да се справя със задача. Този проблем го имах и в гимназията, но там обаче имах компания от класа, както и от почти всеки друг клас /малки и големи/ имах приятели и там никак не бях в изолация. Постоянно ме поздравяваха хората, макар че 90% от моя клас ме мразеха. Но пък от другите класове имах много приятели. Осъзнавам, че има някакъв проблем и в мен, но не знам точно къде е. Единствено може би в работния ми колектив се разбирах с 90% от хората, работех като барманка, останалите ми колеги сервитьори, миячи и т. н. бяха по-големи от мен - на около 20 и нещо, 30, както имаше и такива на 60. С тях се разбирах и нямаше тези простотии. Но в университетите не знам защо така се получава. Ако бях толкова зле, нямаше и в живота извън тях да имам приятели, които ме търсят и ценят, дори може да се каже, че съм душата на компанията. Имам и приятел от няколко месеца. Искам по някакъв начин да се науча да се справям с хората и колективите, защото един ден така нито ще мога да завърша каквото и да е, нито да си намеря работа, а и не искам да съм в изолация. По принцип не допускам лесно хората, но и не се заяждам. Не знам къде е проблема и как да го оправя. Излиза, че е проблем, че си добър човек или че си способен. Опитвала съм да го скрия, от година-две започнах да се интересувам от неща, от които се интересуват повечето хора, мога почти с всеки да намеря общ език, но пак няма ефект. Осъзнавам, че като отида някъде трябва задължително да имам своя групичка, които един вид да ме пазят, като в гимназията, защото сама очевидно не мога да се справя, но в университета не откривам и не мога да създам. Имам приятели, които са студенти и се разбирам с тях. Просто аз като запиша някъде и идва изолацията. Тази година пак ще записвам и естествено осъзнавам, че има опасност всички да ме намразят и искам максимално да го предотвратя, поне да не ме провалят. Забелязала съм, че най-не се разбирам с мои набори. Разбирам се главно с по-малки от мен или по-големи, но моите набори ме мразят от дъното на душата си. Ще бъда благодарна, ако оставите мнение :)!
|
Напиши category 1 текст със заглавие: Имали ли сте подобни случки като дете?
|
Здравейте! Аз съм момиче на 20г. Срам ме е да споделя тези неща, но спомням си, че като бях малко дете често чувах нашите да правят секс, но не знаех какво точно е това и ми беше адски любопитно. Докато ги чувах ми се искаше много и аз да мога като тях. След това предлагах на друго дете, като идваше на гости у нас, да се съблечем. Съблякохме се, гледахме си пол. органи, но нашите ни хванаха и ги излъгахме нещо. След това имах подобни случаи с братовчедите ми като на повечето инициаторът бях аз- когато останем сами в стаята се събличахме, играехме на "Спасители на плажа", на "Семейство" и т. н. Друг път пък се бяхме усамотили с друг мой братовчед. Той се съблече, както и аз и се приближи до мен. В този момент дойде майка ми, хвана ме за ръката ядосана и се почувствах много засрамена. Това ми беше последната случка със събличане. Та, не сме правили друго освен да се съблечем, но понякога като се замисля много ме е срам от всички тези случки и не знам доколко е нормално това? Само аз ли съм била така? Чувствам се ужасно виновна и дори сега като видя голо дете, се сещам за тези мои случки, изпитвам срам и ужасно неудобство от голотата на децата.Като изключим тези неща, имах хубаво детство- играех си много с кукли, бебета, играчки, игри навън и т. н...Нормално ли е това? Вие имали ли сте подобни преживявания в детството?Моля модераторите да публикуват темата ми, защото нямам с кого да се консултирам по тези въпроси! Благодаря много!
|
Напиши за: Трябва ли да чувствам вина?
|
Разделихме се с приятелката ми по на глупавия начин по чат и телефона.В началото бяхме като дупе и гащи обич любов, но тя после си показа колко е сериозна... Опитваше се да ме принизява и винаги да чувствам зле и виновен.Тя на 20г имала е 3 връзки по 3 4 месеца и още 2-3ма само закачки по нейни разкази.. Винаги е завършвало по един и същи начин не я били оценявали, не са били мъже...Аз и казах, че аз може да съм всякакъв но единственото което искам от нея е Любов и да ме обича другото е все тая.Отнасях се с нея винаги добре дори когато ме обиждаше безпричинно или се карахме заради нейни глупости които и минават през главата.Казвах си аз съм мъж това е нормално за едно момиче, но започна да прекалява да прехвърля вината за всяко едно нещо в мен.Аз като вече по зрял на 25г винаги преглъщах преглъщах но тя не спираше и винаги намираше за какво да се заяде и да се нацупи. Казах и това не е нормално и най много това мразя в една връзка без да има явна причина единия да ядосва другия.Тъй като сме от различни градове реши да приключи по телефона.Това се случваше на няколко пъти.. Трябва да те забравя не си за мен не си за мен.. Аз всеки път я търсех. Сега спрях да я търся да видя колко ще и липсвам, двя дни издържах и я потърсих нищо ново под слънцето.Премахна ме от всякъде блокираме и въпреки че знам че не трябва аз я обичам и изпитвам някаква вина че сега не знам как е, че сигурно е тъжна, че е сама.Но нужно ли е да изпитвам вина за човек който сам е решил да ме премахне вместо да се бори за мен? Иначе се кълнеше в любовта ми и как сърцето и се пръска като не съм до нея, как не издържа без мен.Виждах го наистина беше така, но какъв е тоя инат винаги да е на нейното не знам. Явно трябва да си го втълпя в главата, че не си заслужава за такъв човек да се унижаваш и чувстваш тъжен.Аз винаги съм и показвал любов и грижовност тя винаги търсеше под тях нещо нередно или скрито..Дори ми сподели в началото на връзката, че никога не е изпитвала нежност и грижовност в живота си както аз и давам.. И от бивши и от родители.Имах съмнения за някакви травми от детството от родители или от училище но как да попиташ...Сега седя и си казвам ако не я потърсиш изглеждаш слаб, но пък как да я потърся като ме е блокирала от всякъде.от друга страна си казвам аз къв мъж съм ако още от сега позволявам да ме върти на малкия пръст и да ми върти номера. Обич обич но все пак не искам да съм мъж под чехъл или да ставам за смях.
|
Напиши category 17 история със заглавие: МУ Варна,професия-рентгенов лаборант
|
Здравейте! В момента съм 11 клас и вече е време да реша на 100% какво искам да уча занапред и ако трябва да гледам много мащабно на нещата(не само това което искам да работя и ми харесва, а и като търсеност и развитие за в бъдеще) и съм се насочила към медицината по точно рентгенов лаборант. Та въпроса ми е има ли бъдеще в тази професия в България или в чужбина? Прекалено сложно ли е? И естествено заплащето какво е(не питам дали е нещо нереално, а просто информативно) Благодаря!
|
Създай съдържание за: Млада двойка със семейни проблеми
|
С приятелката ми живеем от 7 месеца заедно под наем, веднага след това започнах работа, докато тя си стои вкъщи и гледа да държи чисто, или да приготви храна.Проблемът е там че с моята заплата, едва преживяваме, през всичките 6 месеца в които работя буквално съм си разпределял заплатата за месеца, че понякога дори едва е стигала.. Говоря за Наем/Сметки/Храна и Гориво (тъй като карам и кола).Според вас това нормално ли е?Разбирам да взимах голяма заплата или поне да не плащах наем, че да издържам и двама ни, но в тази ситуация според вас не е ли нормално и момичето да работи и да допринася с нещо в тази връзка? Било то дори и на половин работен ден или само през уикендите..Просто няма как да се живее месец за месец без да се спести нито левче, винаги има неочаквани разходи и всичко се случва, да не говорим че всяка кола изисква поддръжка и тн.Вече се замислям за втора почасова работа, но заслужава ли си да се трепя?
|
Разкажи category 1 история за: Пратих го да върви при жена си и детето си...
|
Здравейте, аз съм жена на 25 години.Историята ми е със стара дата, но никой не знае за нея. Не съм я споделяла нито с приятелки, нито в други сайтове. От извесно време посещавам този сайт и така след дълго обмисляне се реших... ще споделя историята си със вас. Можеби не е най-интригуващата която сте чували /чели/, но просто имам нужда да я споделя. И така... започвам!!!Работя като технически сътрудник в голяма фирма. Всеки от работниците има свой офис и нямаме особенно свободно време, през което да клюкарим с колежки и да обсъждаме личния си живот. Поддържаме чисто професионални отношения и не знаем особенно много едни за други.Както споменах, всеки има отделен офис, но се наложи ремонт на част от стаите и така извесно време трябваше да деля офиса си с мой колега. Познавахме се бегло, аз знаех името му, той моето и до там.Работейки по 8 часа на ден заедно в 1 стая, се налагаше да си разговаряме от време на време. Разменяйки по някое изречение между задълженията, започна да ми става приятен, но само за компания... нищо повече.На работа ходех с костюми, рокли, поли и т. н. но нищо, което да е прекалено разголено. Един ден го забелязах в стъклото на една витрина, че ме гледа странно докато се навеждам /бях с пола/. Когато се обърнах той се завъртя и все едно не ме беше заглеждал. Не обърнах внимание. На следващия ден по обяд бях на бизнес среща, която приключи по-бързо от очакваното. Върнах се във офиса и когато отворих вратата той се стресна, всчкаш правеше нещо нередно. Отидх до бюрото му за да му дам едни документи и той видимо се смути и натискаше бясно мишката на компютъра. Когато се приближих ми се стори че гледаше порно но не бях сигурна, тъй като той бързо го махна. Тогава ненадейно погледнах към четала му. Той беше силно възбуден. Дори през панталона се очертаваше пениса му. Беше с внушителни размери и нямаше как да не се забележи. Не отлепях погледа си, не защото исках да го гледам, а просто всякаш нещо управляваше очите ми и те не помръдваха от там. Притесних се, но и силно се възбудих. Пожелах го.... След като се осъзнах завъртях главата си, а той се изчерви и се сви. И двамата се почувствахме неловко.Продължихме да работим, все едно нищо не се е случило, а малко преди края на работния ден, той ме покани на кафе, за да се извини за неловката ситоация. Без да се замисля-приех.След работа отидохме в близкото кафе, уж служебно. Той ми предложи вечеря същата вечер и аз пак приех.Нямах приятел, не защото не съм привлекателна, напротив, просто се бях отдала на кариерата и не мислех за мъже. Поне не и на този етап. Такаче нищо не ме спираше да изляза на вечеря с колега.По-късно същата вечер вечеряхме заедно. Той ме посрещна с букет цветя. Не го очаквах, но ми стана приятно. През цялата вечер мислех само за гледката по-рано през деня и в мисли и фантазии вечерта мина неусетно. Той предложи да ме изпрати до вкъщи а аз се съгласих. От всичко споделено тази вечер разбрах, че е много свестен мъж. Държеше се на ниво. Беше страхотен кавалер и ме накара да се почувствам по странен и непознат за мен начин. Сподели ми, че е необвързан. (тои е на 29 години).... И така знаейки че не правя нищо нередно и забранено го поканих вкъщи. Правихме невероятен секс, беше много мил, нежен и впечатленията ми от обедната случка се оказаха вярни. Той беше доста надарен и определено знаеше какво прави. Беше невероятно... цели 3 пъти. След като приключихме той пожела, да не споделяме с колеги, поне за сега. Разбрахме се да имаме връзка в удобно за нас време и то чисто сексуална. Работата и на двама ни беше такава, че това беше изгоден за мен вариянт.Продължихме да се виждаме и да правим невероятен секс, и не само. Излизахме, ходихме на кино, на вечери и куп други места. Забавлявахме се, но той винаги се прибираше и не оставаше да спи у нас и никога не ме беше канил у тях. Беше странно, но не се сърдех. Така минаха 4 месеца и малко, докато една вечер след поредното страхотно преживяване в леглото, той влезна в банята да се къпе а аз лежах доволна на леглото. Телефона му звънна 1, 2 и 3ти път, не погледнах кой е, защото не ме интересуваше, но когато получи СМС реших да го прочета. Беше от "ЛиЛи" и пишеше:" Мили, имаш ли още много път? Побързай, защото не се чувствам добре и малката не ме слуша"Когато излезе от банята го попитах, а той си призна и каза, че е женен и има дете, но живеят заедно само заради малката.Тогава се почувствах предадена и ужасно наранена. Пратих го да върви при жена си и детето си. Бях бясна. Толкова време ме беше лъгъл.От следващия ден в службата го избягвах. Така вече 2 месеца. Той ми пише СМС-и, звънеше но аз не исках и да чуя за него. Сега обаче, разбирам, че съм влюбена в него. Колкото и да се правя на разочарована и недостъпна, сърцето ми иска само него. Почти не спя нощем, а в редките случаи, в които заспивам го сънувам. Искам да бъда с него. Само с него!!!Това е моята история. Моля ви да ми дадете съвет какво да правя. Да бъда с него или просто да се опитам да забравя, че е бил част от живота ми? ! ....
|
Създай разказ за: Пиърсинг на зърната
|
Здравейте! Преди 3 дни си направих пиърсинг на зърната, за сега мисля, че всичко е наред, но ме притеснява единствено, че като стана сутринта има засъхнала кръв около обеците, едната е пробита малко по- навътре от другата и точно тя кърви повече и боли повече от другата. Ходих в лицензирано студио, което се занимава с пиърсинг повече от 10 години. Казаха ми да ги мия със сапун и топла вода и 4-5 пъти на ден да ги промивам с кислородна вода, нищо друго. Първите 2 дни ги миех със сапун на Бочко и кислородна вода няколко пъти на ден, от днес си взех антибактериален сапун, физиологичен разтвор и оксикорт спрей. Искам да попитам има ли хора с пиърсинг на зърната, кървеше ли и колко време, болеше ли ви и колко време и как сте ги поддържали и почиствали? Благодаря предварително! :)
|
Разкажи за: Курс по Испански език във Варна?
|
Здравейте, някой може ли да ми препоръча добър курс по испански език в гр. Варна (за изпит ДЕЛЕ)? Онлайн варианти също ме устройват, но предпочитам присъствено обучение в група.Не съм изучавала езика изобщо, освен някои думи, мисля, че е важно да спомена. Знам френски, който мисля, че ще ми помогне.Благодаря предварително.
|
Напиши история със заглавие: Има ли шанс родителите ми да не са ми родители?
|
Преди известно време взех по 1 косъм на всеки от семейството и ги гледах под микроскоп. Направи ми впечатление, че моят косъм е много по–различен от тези на майка ми, на сестра ми и на баща ми. Този на сестра ми що годе прилича на този на майка ми, но в моят няма почти нищо общо на който и да е от двамата. Включително на всички косите им са прави, а моята е вълниста, клоняща към къдрава.Няма начин да са ме осиновили, родителите ми държат детето им да е тяхна кръв. Срам ме е да поискам ДНК тест, има ли начин някакси да проверя в домашни условия или да направя тест без те да разберат?
|
Създай разказ за: Прекъснах следването си, сега искам да започна пак
|
Здравейте, преди две години започнах да уча в Пловдивския, но се наложи да прекъсна. Прекъснах още първия семестър преди изпитната сесия, затова нямам никакви запазени права, нищо не съм замразявала, просто спрях да ходя, не съм подавала молба за отписване. Сега искам да започна пак обучението си, но не съм сигурна какво трябва да направя. Трябва ли да се отпиша и да се запиша наново или... Специалността си остава същата, само че в задочна форма, преди бях редовна? Ако някой е запознат, моля да пише.
|
Напиши category 5 история със заглавие: Когато някоя песен ви се набие в главата
|
Здравейте,Постоянно слушам музика и често ми се случва една или повече песни да ми се набие в главата, още повече ако гледам видеоклипове, тогава даже постоянно си представям и клипа й. Въпросът ми е как да се справя с това, защото доста е стресиращо постоянно да ми се върти в главата някаква мелодия, например докато вървя по улицата. Преди много слушах мп3-ки вървейки навън, да не би от това да идва проблема, вече избягвам да слушам музика вървейки или в автобуса, въобще чрез слушалки, а само по радиото, така като че ли не ми се набиват толкова.Искам да се занивам с музика, защото много я обичам и имам данни да пея, но това е голям проблем за мен. Някой справил ли се с това и дали се причинява повече от слушането на музика със слушалки?
|
Напиши за: Отдаване на апартамент - равносметка за 3 г.
|
Пиша темата, понеже виждам, че има много хора, които си мислят, че като отдават и вече едва ли не почти не трябва да работят повече. Даже имаше един тук, който за два имота чак фирма искаше да си отваря. Е, честно да ви кажа, не остават толкова много пари, колкото много хора си мислят.Аз от 3 г. отдавам под наем един апартамент в голям град, закупен специално за тази цел, и ще кажа каква е равносметката в моя случай. Не говоря за София, там наемите са по-високи и може и да излиза една идея по-добре, но честно казано, поне на теория като съм го смятал, не е чак толкова голяма разликата и пак не си заслужава.Та значи за тия 2, 5 г. (ако трябва да съм по-точен) взех около 11 к. От тях през това време съм дал за смяна на покрив, един скъп патрон (не по вина на наемателя), лек ремонт поради теч от комшиите, няколко още дреболии и данък сгради и ТБО - общо около 3 к.Да, за мен останаха 8 к, но имайте предвид, че не съм правил никакви сериозни неща като смяна на мебели, основен ремонт и т. н. А това са неща, които все някога ще трябва да се направят. След закупуване апартамента беше ремонтиран и обзаведен изцяло с нови уреди и мебели, но да кажем за 10-15 г. всичко ще е за смяна. Плочки, ламинати и тем подобни ще са вече остарели, може би и захабени и начупени тук-там. Все пак не всеки квартирант пази.А това са сериозни раззходи - може би около 30 к. Ако ги разхвърлим по години, прави 2-3 к на година. И както казах по-горе още около 1, 2 к на година за текущи разходи. А аз взимам в момента 4, 8 к на година. Т. е. като теглиш чертата, за мен средно на година я ще остават едни 1-2 к, я не. И това в най-добрия случай, ако през цялото време имам читав квартирант, който не е избягал с една камара оставени бакии и неплатени сметки. А шанса в следващите 20-30 г. да случа на такъв, не е много малък. Един такъв наемател може да ти направи щети за десетки хиляди левове. Достатъчно е да ти изнесе цялата покъщнина и отделно да ти нарочно да начупи всичко, което не може да се вземе. Знам за такива случаи. Един такъв квартирант би ти изял доходността за години напред и би ти опропастил цялата инвестиция.Сега някой ще каже "е, 1-2 к пак са си някакви пари и ги взимаш, докато си лежиш". То хубаво, ама първо не е, докато лежиш, защото пак си има разправии - търси майстор, разпряавяй се и с тях (вече няма читави майстори, може да ти вземе парите и да си остави ръцете, отделно те записват за след година), проверявай дали са платени сметките, всеки месец се моли като циганин за наема, от време на време търси нов квартирант (на мен не ми се е налагало) и т. н. И второ - я сметнете колко трябва да инвестирате, за тия 1-2 к на година. Айде аз моя го взех евтино преди 3 г., но ако някой реши тепърва да го прави това, един такъв апартамент в момента струва около 90 000 лв, с таксите по сделката отиваш на 95-6 000 лв. От там нататък имаш ремонт и обзавеждане, което в момента би ти струвало поне 50 к в най-добрия случай.Тотал ще трябва да извадиш едни около 150 к. Ако смятате, че за 1-2 к на година чисто (100-150 лв на месец), си заслужават 150 к инвестиция плюс една камара нерви и време (не само по отдаването, ами при покупката, ремонта, всичко), сте в дълбока заблуда. Това прави има-няма 1% годишна доходност.После - има и нещо друго, което никой не отчита. Това, че в момента имотите са надценени. И ако някой ден след години искате да излезете от инвестицията и да продадете апартамента, има голям шанс тогава пазара да не е надут като сега и спрямо инфлацията да не можете да му вземете сегашната цена. В смисъл може да му вземете повече пари след 20 г., но тия пари дали ще имат същата стойност като сега? Той може и 3 пъти повече да струва тогава, но всичко в магазина да е поскъпнало четворно примерно и реално да сте му взели по-ниска стойност. За мен има голям шанс това да се случи, предвид, че сега са доста надценени.Има и още нещо, което пак никой не отчита. С времето има и спад на цената на един и същи имот поради това, че остарява. Както сега ново стоителство от 2022 г. и панел на 50 г. са на различни цени, така и след време вашия апартамент ще се обезценява при равни други условия. Това са все допълнителни загуби, които никой не отчита. Да, няма да ги плащате всеки месец и затова и никой не ги смята, но ще ги платите на куп при излизане от инвестицията.Има и трето нещо - в момента масово данъци върху такива доходи не се плащат и държавата негласно е ОК с това. Но си мисля, че е въпрос на време при първия проблем с държавния бюджет да се повдигне този въпрос и да почнат да гонят наемателите. При и без това липса на всякаква далавера от цялата работа да се плащат и данъци, не е ОК от финансова гл. т. Местните данъци и такси вече значително ги вдигнаха от нова година с актуализацията на данъчните оценки, но това е друга тема. И това не е калкулирано горе.От цялата гимнастика реално сте максимум на нула (спрямо инфлацията), а може би и на неголяма загуба. Освен ако не случите на някой кофти квартирант през годините, който със сигурност ще ви върне на загуба.Хубавото от цялата работа е, че най-вероятно ще си предпазите парите от инфлацията в някаква степен. Ако си мислите, че си заслужава цялата разправия и риск - ОК.Та чак им се чудя на акъла на някои как си мислят, че с 2-3 апартамента под наем, едва ли не ще забогатеят. Колко съм се смял на онзи, който пусна тема, че има два апартамента и щял да си отваря фирма чак, данъците да си плаща и не знам си какво. Човече, ти ще имаш предостатъчно разправии и без фирма, защо искаш още повече да си усложняваш живота? Че и данъци щял да плаща. Ами ти реално нямаш печалба, а данъците ще те овътрят още повече.Докато са такива надути цените, е абсолютноо безсмислено да се прави подобна инвестиция. Ако паднат, може да се направи нова калкулация и да се види дали наистина има смисъл, но на този етап определено няма.Ако апартамент е закупен преди години на много по-ниски цени, може би има смисъл, но не и тепърва да се купува. Или ако така или иначе е купен да се ползва, но в момента поради някаква причина не се ползва, пак е ОК да се дава под наем. Не че нещо ще остава от наема, но поне ще позлва за подръжка, която иначе ще трябва да си я плащаш от джоба. Тогава по има смисъл.Иначе съм твърдо ЗА да се купи с цел полване, ако има нужда поради ред причини - най-малкото заради спокойствието да си имаш покрив над главата, да не се местиш като пръдливо дупе през година и да не се разправяш с наематели, защото има всякакви криви хора.
|
Напиши category 5 текст със заглавие: Цистит
|
Здравйте! Наскоро прекарах цистит. Пих антибиотици, сега определено съм по-добре. Ще постъпвам на работа в заведениеи разбира се ми искат лична здравна книжка. Сега отивам да си правя изследвания. Въпросът ми е има ли шанс, ако циститът не е на 100% излекуване след антибиотиците това да се покаже и да не ме вземат на работа? (Все пак е често срещано заболяване и до колкото знам не е заразно.) Ще се радвам да ми отговорите.
|
Напиши за: Отново булимия
|
Отново започнах да повръщам. Аз съм момиче на 18г. Преди 4г. се разболях от булимия, която доведе до анемия на кръвта. Нещата наистина бяха доста зле- повръщах всичко, което хапна или пийна, дори и водата. Косата, започна да ми пада, а зъбите да се ронят. Оправих се (поне така смятах, до сега). От няколко дни, имам голямо желание да повръщам. Може би, е от стреса и притеснението- предстоят ми матури и изпити. Но няма с кого да го споделя. Не искам да тревожа родителите си ( не, че това не е тревожно). На приятелките си, също не искам да кажа- помогнаха ми преди, но сега не искам да знаят отново за проблема ми. Ако има хора сподобни проблеми, нека ми пишат. Не търся съвети, а просто разбиране.
|
Разкажи category 5 история за: Имам странен вкус на желязо и мирис
|
Здравейте момиче на 15 съм, тук съм за да споделя нещо, което ме тормози от 2 седмици, за да видя дали някой е имал подобен проблем, опасно ли е и как да се отърва от него, защото вече почнах да се тревожа и да ми писва. Така от 2 седмици някъде имам странен вкус на железо (на нещо гнило по-точно) като ям, някой храни например яйца, кисело мляко и месо, но странното е, че само като ям някой храни като тези които изброих горе, а не всички, по същия начин и с мириса, някой неща ми миришат на някакво гнило желязо, а други ми миришат норнално също така започнах да усещам и силна сънливост и умора, постоянно ми се спи. Незнам на какво може да се държи това, до сега не ми се е случвало такова нещо, в интернет четох че може да се държи на ковид симптоми, настинка, прием на лекарства и бъбречни проблеми. Незнам дали да ходя на доктор, тъй като четох някъде, че може да е безобидно и, че може да отнине. Ако някой е имал подобен проблем или съвет към мен, ще се радвам да прочета. Благодаря предварително!
|
Създай разказ: Даряване на дрехи
|
Здравейте!Момче на 22г. съм и в последните години си накупих доста дрехи. Някои от тях обаче по една или друга причина не облякох никога. Физиката доста ми се промени и вече не ми стоят добре и искам да ги подаря. На нуждаещи се, или просто на хора, които ще ги носят. Не знам обаче как може да стане това. Живея в малък град, тук няма къде да се направи такова дарение.Мислих да обявя във фейсбук, че подарявам дрехи, обаче...не искам да се знае че аз ги подарявам. И ми хрумват какви ли не неща...например, когато няма никой наоколо, да оставям по някоя дреха на места, където се събират хората, и нали...все едно съм си забравил горнището...Но не знам дали някой ще го вземе така. Всеки ще си помисли че има нещо подозрително...може да оставя и бележка, ама кой ще повярва, а и е някак странно. Друго решение е да ги напълня в торби и вечерта да мина с колата да ги разтваря до циганската махала, и на сутринта да ги намерят хората...ама пак е странно и може да си помислят какво ли не че има в тези торби, включително и бомба.Някакви идеи може ли да ми дадете? Съжалявам, ако ви се струва глупаво и странно, просто искам тези дрехи да се носят, а не да стоят в гардероба, и не искам да се знае и да изглежда странно.
|
Създай category 4 разказ за: Нужна ли е вече мъжка инициатива?
|
В минали десетилетия се налагаше убеждението, че мъжете канят и тичат след жени, за да им се харесат. А всъщност животът показва обратното - жените са пасивни САМО към мъже, които не харесват, а са изключително активни към такива, към които изпитват страст. Жените всъщност настоятелно търсят и преследват мъже, които им харесват. Като истински хищници.В крайна сметка се оказва, че жените сами си избират и привличат към себе си дадени мъже. Е, ако е така, нужно ли изобщо мъжете да канят жени на среща?То така или иначе с инициатива или без - ако жената не те е избрала първо теб - отговора е НЕ. Ако жената те е избрала първо теб, тя инициира всичко - и в много случаи движи връзката напред, защото често изгаря от желание да е с теб, да си говори с теб, да спи с теб.Това обяснява защо ЖЕЛАНИТЕ мъже са донякъде пасивни.Вече истината започна да излиза наяве. Жените са хищници и неумолимо "ловят" мъжете, които отговарят на критериите им. Останалите остават с впечатление, че жените били пасивни. Не, мили мои, пасивни са САМО СПРЯМО ВАС.При желаните мъжкари гащите се смъкват сами, като с магия. Не са нужни много срещи, ресторанти и почивки. Жената просто ги иска - тук и сега. Ресторантите и романтичните срещи са за плащачите, които няма как другояче да привлекат жена.Та, нужно ли е мъжете да правят каквото и да било освен да се опитват да вървят напред в живота (подобряване на външен вид и кариера и т. н. )?Жената, която ги поиска, ще им го покаже недвусмислено....
|
Разкажи category 1 история за: До колко е вероятно...
|
Здравейте, въпроса ми е вероятно глупав, но ще ви помоля да ми отговорите.Ако по време на секс не се използва презерватив и мъжа свърши например на корема на жената, каква е вероятността жената да забременее?Въпроса ми е породен от факта, че някъде бях чела, че преди мъжът да свърши, отделя някаква течност, съдържаща сперматозоиди, следователно предполагам има някакви проценти вероятност жената да зачене...Благодаря за отговорите.
|
Напиши текст със заглавие: Мъж на 44 с почти никакво либидо-нормално ли е?
|
Някой друг на моите години има ли го това явление? Повод за притеснение ли е това?44 години не са малко, ама се чудех дали не е признак на приближаващи здравословни проблеми. Ако някой има опит да сподели.
|
Създай разказ за: Не знам какво да уча.. помощ
|
Здравейте. Ще бъда 11 клас. Много искам да се занимавам с научна дейност свързана с биологията, например молекулярна биология. Проблемът ми е, че химията не ми върви особено. Най-важните неща ги знам и ги разбирам, но по-сложни уравнения и подобни не ми вървят особено..
|
Напиши история: Объркан съм, Би история.. мнения?
|
Здравейте драги,Пиша ви от чужбина, като искам да ви споделя историята си и ако е възможно да получа някакви мнения по въпроса.Осъзнах, че си падам и по двата пола когато бях на 19. Вече съм на 21 имах добри и лоши преживиявания и с двата пола.Така… през 2020 година се преместих да живея в чужбина с цел образование. Малко след като пристигнахме с тогавашната ми приятелка се разделихме, защото тя каза, че не би искала връзка от разстояние. Аз разбира се уважих нейното решение, но бях супер депресиран. Загубих момиче с което прекарах 4 години от живота си.В началото бях самотен, нямах приятели с които да споделям и си свалих гей приложение за да намеря някой, който също си търси приятел. (Тук е момента да отбележа, че през целият си живот съм знаел , че харесвам момчета, просто не съм бил готов да призная пред себе си.)Та започнах да пиша с едно момче. Писахме няколко пъти, и после той си изтри профила и загубихме връзка. И така няколко пъти до ден днешен, ту си пишем, ту губим връзка минаха се две години. Миналата събота обаче, някой ми писа в 23:00 часа вечерта, поглеждам аз, той. Писа ми “как си”. след като писахме повече от час, реших да го поканя вкъщи да се видим най-сетне. Той обаче ми написа, съобщение което ме грабна преди да тръгне към мен “виж, не искам да правим нищо сексуално, нека говорим, нека се опознаем”. Направи ми впечатление. Като стигна моята улица, попита, “добре ли е ако остана?, мислиш ли че ме харесваш, ако не мога да си тръгна няма проблем”, което ми направи впечатление, че той няма кой знае какво самочувствие, въпреки че изглежда страхотно. Започнахме да си говорим ние и също трябва да отбележа, че не си говорихме нищо секуално, всички теми бяха за емоции, любов, минало и така нататък. А на мен не ми се беше случвало да се запозная с някого от грайндър и да не говорим за основната тема, знаете коя. Стоя при мен до около 2:30 сутринта, прегърна ме и си тръгна. На следващия ден той ми писа, като вече беше в неговата си държава, (паспортни проблеми) и ми писа отново наричайки ме “baby” писахме около няколко часа, на следващия ден отново и така няколко дни. От вчера не сме си писали, но тука идва въпроса ми… Мислите ли , че трябва да продължа да му пиша, или трябва да чакам той да ме потърси? Мислите ли , че всичко е само в моята глава и той просто е супер мил човек и затова така се държи с мен, или ме е харесал и е твърде срам да си каже? Мислите ли че всички комплименти, които ми е правил са просто част от речника му, или ги е мислил наистина за мен? Супер много съм объркан и не знам какво да направя, как да постъпя! бих желал да го опозная, да го изведа на среща или да го поканя вкъщи, но не знам как ще реагира. Уупс, малко станаха няколко въпроса, хах. :) Моли ви, дайте мнения!
|
Напиши category 17 текст със заглавие: Медицина, дентална медицина или фармация
|
Здравейте!В момента съм 11 клас и мисля да кандидатствам с някоя от 3-те специалности изброени по-горе, но не мога да реша коя. Надявам се, че ще ми помогнете в избора ми. Сега ще опиша малко моите лични качества, за да може върху тях да прецените кое да, и кое не. Така.. 3-те специалности ми харесват много, най-много медицина и дентална медицина.. С удоволствие си представям да съм лекар и наистина много ме радва.. От друга страна лекарската професия изисква страшно много учене и време.. Да съм стоматолог също ми харесва - не съм гнуслив, нямам проблем с изслушването на хората и техните проблеми, но пък имам един друг недодстатък, който не знам дали ще се окаже важен, аз мисля, че е.. Мисля, че не съм достатъчно сръчен с ръцете, за да работя като стоматолог, ако евентуално всичко стане по план и т. н. Всичко друго е ОК, но само това единствено нещо много ме притеснява. А и също ми харесва мисълта, че мога да си отворя собствен кабинет и ще си работя на мой гръб - обичам да не завися от никой, а само и единствено от себе си. За фармацията какво да кажа. Хубава професия е, но ми е малко странно цял живот да продавам в аптека и в крайна сметка въпроса ще се окаже дали медицина, или дентална медицина да избера. Благодаря!
|
Напиши category 1 текст със заглавие: Той не иска секс
|
Здравейте, аз съм на 22, той е на 27. Заедно сме от скоро. От две седмици насам той не иска секс. Преди ми мрънкаше през 5 минути буквално, а сега нищо. Оня ден му казах, че ми се прави и той вика, че бил изморен. А това не беше така. На следващия ден уж искаше и таман му стана и му спадна веднага. Обличам се секси, туй онуй и дори не ме заглежда. Цял ден не оставя тоя телефон. Да спомена, че чакаме бебе, но това не му е проблем със сигурност. Не знам защо така се получава, докато преди жените се дърпаха, на последък чета все как мъжете не искат, и ето че и на мен се случи. Знам със сигурност, че не ми изневерява. Попитах го да не е защото съм качила 2-3 кг покрай бременноста, той ми каза не, и той не знаел какво му било.Вие какво мислите.. :(
|
Създай category 17 разказ за: Колко години се учи за хирург?
|
Здравйтеобмислям идеята да следвам медицина и искам да стана хирург. Знам, че се учи доста години, но не знам колко точно. Давайте ми всякаква информация и за следването:трудно ли е, колко се специализира и дават ли ти заплата през специализоцията и кога си избираш специалноста по хирургия. Предварително ви благодаря.
|
Напиши category 1 текст със заглавие: Защо изневяра, а не суинг?
|
Здравейте, искам да споделя нещо, което ме вълнува от доста време! Семейство сме от около 18 години, имаме си деца, но изпитваме желание да опитаме нещо неморално според повечето моралисти, а именно суинг! Ние сме такъв тип хора, че не е в наш стил да се гледаме в очите и да се лъжем, т. е. против изневярата сме! И двамата сме наясно с желанията си, но не искаме да го правим със случайни интимни двойки, със сами мъже или сами жени, а само с реални семейства, т. е. да си имат свои деца, а както знаем децата крепят семейството, и едва ли заради суинга такова семейство би се разрушило!Втората причина е, че не обичаме мъжете и жените, които се правят на големи тарикати и искат с чужда пита помен да правят, т. е. взимат някоя любовница /любовник/, а ако не са семейни взимат сексуален партньор към който нямат сериозно отношение и идват да се забавляват, просто не ги уважаваме такива хора! Знам, че моралистите много се възмущават от суингърите, но точно такива с висок морал най-много си изневеряват, въпреки че постоянно говорят за вечна любов и вярност, има милиони примери в живота за такива моралисти! Вие как мислите защо хората предпочитат да си изневеряват, а не суинг? !Ние мислим, че е от високомерие и егоизъм, съчетано от чувство за собственост и власт над партньора! Все пак когато периодът на влюбеност отмине, когато вече не ни треперят краката като сме заедно, когато не ни тупти толкова силно сърцето като сме заедно, започваме да се оглеждаме за нещо чуждо! Мисля, че малцина си подтискат желанието за разнообразие и при удобен момент и възможност изневеряват, а при издънка си разбиват семейството! Мисля, че има семейства, които биха практикували суинг, но се въздържат заради стереотипите наложени от обществото, притесняват се да не научат съседите и пр. , и затова повече случайни двойки го практикуват! Моля да отговорят само хора с опит в суинга, или ревниви и високомерни хора, които предпочитат изневярата и да опишат защо предпочитат единият вариант пред другия! Не искаме мнение от хора, които са верни един към друг и са големи моралисти! Благодарим Ви!!!
|
Опиши: Предложение на Слави за президентска република
|
Слави Трифонов и партията му искат да направят референдум за превръщането на България от парламентарна в президентска република.Интересно ми е какъв % подкрепят такава идея. Не харесвам Слави въобще като човек - оказа се, че има огромно его и не търпи да го плюят като политик, а преди това си правеше бъзици с всички в Шоуто. Освен това и не разбира нищо от политика, занемари си бизнеса, за да се прави на политик, най-вероятно и ще фалира.Но! За референдумите подкрепям на 100%. Това е най-демократичната институция в която пряко личи какъв % от хората са "За" и "Против" нещо. Референдуми трябва да има поч-често. Минимум по веднъж на 3 години.Подкрепям на 100% и идеята за президентска република. Държавата няма нужда от партии - сини, зелени, бембени и 240 хрантутеника с по 10 000 заплата, които само да се плюят и обвиняват взаимно.При президентската република 1 човек ще носи и отговорност и последствия, другите ще са му по-скоро подчинени, отколкото равнопоставени, както са сега депутатите и само се плюят и бият за кокала - кой както се уреди за 4 години докато е на власт и после шапка на тояга урежда си живота и не му дреме за дъжавата.Сега, някои демократи ще кажат, че не било демократично, щели сме да станем като Русия и т. н. Е, и? Най-важното е да живеем в по-стабилна държава, а при президентска форма, първо няма да се харчат толкова пари за заплати на този и онзи, второ всеки належащ проблем се решава с 1 президенски указ, а не с 240 кухи хлави, които се "съвещават'"За" или "Против" президентска република гласувайте като анкета в коменарите - първи и втори.
|
Създай разказ за: Изборът да изчезнеш без обяснения
|
Случвало ли ви се е да се запознаете с някого в интернет, да си пишете и да се харесате в комуникацията? Всичко е хубаво докато двамата не си пратите свои снимки и... нещо се срива. Човекът с когото ви е било приятно да общувате, ви е неприятен визуално. Странна работа, нали? Не говорим за дълго общуване, не говорим за любов и кроене на планове... такива неща е безумно да се правят с непознат човек от интернет. Говорим за приятно общуване, с възпитан и сравнително умен човек, който няма някакви дразнещи комплекси, които да пречат на комуникацията ви, водите разговори, в които имате сходни мнения, и т. н. всичко това, може да доведе до приятни емоции, но веднъж видели как изглежда този човек - повече нямате желание са общувате. Няма уникални хора, че да се мъчим да правим компромиси заради тях. И просто - изчезваш, защото не ти се дават обяснения, сякаш си длъжен да обосновен решението си. Прокрадва се мисълта, че този човек може да остане с накърнено его или да разклатиш самочувствието му, ами ако е силно емоционален и подобно отношение отключи депресивно състояние у него? Но си казваш, че ще го преживее, всичко минава, няма нищо страшно. Няма нищо страшно и в едно обяснение от типа на ”Приятно ми е да общуваме, но след като видях ка изглеждаш, не чувствам, че искам да продължим, дори като познати”... проблемът не е в това изречение, а в последващите въпроси. Всеки има право на свободен избор, без да му искат обяснения. И не - подобен тип изчезване без обяснение - не е неуважение, а личен избор, нямащ нищо лично към човека насреща.Мога да кажа същото и за запознанствата ”на живо”, запознавате се, защото сте харесали външността, но след час разговори - осъзнавате, че човекът насреща не ви харесва. Ставате и си тръгвате, без чувството на неудобство или даване на обяснения. Ваше лично право е.
|
Създай разказ за: Балообразуване ЛТУ
|
Чудя се дали ще ме приемат в лесотехническия оценките в дипломата ми не са много красиви (4)... надявам се на дзи да изкарам една хубава оценка (подготвям се за сега много добре) или ще се явя на предварителен изпит. Искам да кандидатствам агрономия или растителна защита....Въпросите са ми някой наясно ли е с балообразуването и дали биха ме приели?? А също и какво мислите за избора ми за университет и специалност?
|
Създай съдържание за: Как да поставя на място колежка , която ми лази по нервите ?
|
Здравейте на 20 г. съм студентка във втори курс. Още от малка всички ме мачкаха като парцал и непрекъснато ме унижаваха, заради което имах ниско самочувствие и ми беше трудно да общувам с хората. Откакто станах студентка не ми пука, чак толкова, имам няколко приятелки от групата с останалите също се разбирам добре, макар че с тях си говоря предимно по общите теми. Ето какъв е проблемът ми в нашата компания има едно момиче, което непрекъснато ме бъзика и ми лази по нервите ( например ще ме попита иронично що не съм казала на нея и нейната съквартирантка, че съм били на дискотека та и те да дойдат или пък защо не съм ги поканила на рд - то си ). Много ми се иска някой да я поставя веднъж завинаги на мястото и, но ме е страх останалите момичета да не ме намразят и да се отдръпнат от мен заради това. Неведнъж ми е идвало да стана и да я хвана за косата. Може би проблемът ми идва от това, че съм по - затворен човек, както и от дългогодишното мачкане в ученическите години. Засега я търпя, но не знам докога ще е това. Моля ви дайте ми някакъв съвет.
|
Напиши category 9 текст със заглавие: 250лв за картина? Аз не бих дала.
|
Започнах да рисувам различни портрети, правила съм с цветни и черни моливи, на обикновена хартия. За сега съм направила два портрета за познати, неудобно ми е да искам пари, но пък ми отне доста време, усилия и нерви и ми се иска да получавам някакви пари за това. Честно казано на работа за 8 часа взимам 40лв, е тия портрети ми отнемат поне 20-30 часа, правя ги дни наред. Но се притеснявам дали са достатъчно добри и не знам колко пари да искам. Много ми ги хвалят, но все пак са ми познати... Купила съм си две платна и маслени бои, но още не съм пробвала да рисувам с тях, тъй като съм все на работа. Бихте ли си купили портрет по поръчка, колко пари бихте дали за един такъв? 20, 50, 100лв? Бих се радвала ако имам възможност да работя по-малко дни, за да рисувам повече, ако има кой да купува. Познавам една гримьорка, която покрай пандемията последната една година почна да рисува натюрморти с маслени бои и ги е пуснала във Фейсбука с цени по 250лв без рамките дори, плюс доставката за сметка на купувача. Добри са, но не са най-впечатляващите. Не знам купуват ли ги, тя си рисува и за удоволствие, но все пак това хоби си е скъпо, като се почне че едно платно е поне 10лв, после качествени четки, бои. Един хубав статив е 200лв като за начало, а ми трябва. Какво мислите по въпроса?
|
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.