instruction stringlengths 11 242 | output stringlengths 101 29.3k |
|---|---|
Напиши за: Ужасно съм перверзна - отблъскващо ли е? | Проблемът ми е следният:Ужасно съм перверзна. Наистина, намирам нещо перверзно във всяко едно нещо от ежедневието. Все ще си помислите: "Момичетата не са така, тя има отчаяна нужда от внимание или само се преструва... " Истината е, че дори, когато съм сама, пак съм си същата вулгарна, не е за да се правя пред другите, освен това имам достатъчно приятели и нямам "нужда от внимание". Казвало ми е едно момче, че съм твърде извратена и ми беше мисълта дали това наистина отблъсква мъжете. Гаджета съм имала, но никога не са ми казвали подобно нещо и сега се чудя дали заради тази моя извратеност, вулгарност и т. н. нещата не са потръгнали. Как мислите, мъже? Грозно ли е едно момиче да е толкова перверзно, да псува и т. н.? Има ли момчета, които да си падат по това? |
Разкажи история за: Кои езици е хубаво да знам? | Здравейте. Наскоро се замислих над нещо. Кои езици би било добре да знам, ще ми бъдат полезни? Например за работа в списание, може би в чужбина?Надявам се въпреки кратката тема, модераторите да уважат въпроса ми. :)Благодаря!Момиче на 13 г. |
Разкажи category 17 история за: Португалски език | Здравейте. Тази пролет бях в Лисабон за 15 дни по проект от училище. Много ми хареса градът и езикът. Замислям се да започна да го изучавам и да следвам Португалска филология. Какви са вашите мнения за този език? Има ли бъдеще за него? А реализация в България? |
Напиши за: Как да я убедя, че годините няма да са проблем | Има едно момиче, което много обичам. Тя е с шест години по-малка от мен. Но тя не ме иска, заради годините. Как да я убедя, че годините няма да са проблем за да бъдем във връзка? Харесвам всичко в нея и искам да я убедя че годините няма да бъдат проблем, но не знам как да го направя. Може ли съвети? |
Създай съдържание за: Влизане в Абв.бг | Здравей. Днес с ужас установих че се е опитвало да ми се влезе в абв. бг. От къде ли не - САЩ Канада Франция Германия. В тези държави крака ми никога не е стъпвал. Имаше още поне 10-12 държави където също не ми е стъпвал крака. И опитите са от преди месец. Днес смених парола часа сега е 22. 45 аз я смених към 15. 30. Обаче пак от САЩ и Германия се е опитвало да влезе. Но изписва - грешна парола. Принудих се да изтрия всичко което имаше в абв пощата ми. Неща от 2017-2018 година. Четох онлайн че и на други хора се е случвало обаче е било 2019 или 2020. |
Разкажи история за: Ревност ли е това или го смята все още за своето малко детенце? | Здравейте!След дълго мислене реших и аз да споделя какво ме мъчи. Аз съм от малко градче, родителите ми никога не са могли финансово да ми осигуряват нещата, които са били осигурявани на другите деца в градина/училище, университет. Общо взето доста липси, но пък поне не съм лигла и съм възпитана. Признавам, че винаги ми е било кофти заради подигравки/подмятане/присмиване, че съм бедна, че имам здравословни проблеми (пухкава съм), че съм тъпа, че съм черна... Това последното направо ме изяжда! Не ми харесва как винаги се е налагало да се доказвам пред преподаватели и колеги, че не съм тъпа, че може да ми се има доверие и че за разлика от някои колеги, мога да схващам по-бързо. Не ми харесва как хората са предубедени към мен, па дори и в магазин да вляза... В училище и в университета се задават въпроси, знаете - а ние отговаряме. Случвало се е да отговоря и насреща да получа отговор "ама вие сериозно ли ми казвате това, хаха", въпреки че е по темата. Съученици/колеги са отговаряли доста по-глуповато от мен, но такова отношение не са получавали. Има го само към мен, но не и към останалите колеги. И това е заради факта, който най-много мразя в себе си - че съм черна и по-точно мургава. "Проблемът" идва от баща ми - той е, както ги наричат копанар (доколкото ми е казвал, роднините му са дошли от Румъния, когато р. Дунав е замръзнала), а майка ми е българка. Та аз по визия съм се метнала на него, за жалост... :( Не знам като каква трябва да се определям.Пред завършване на висше съм и винаги съм се дразнила на това как се е налагало да уча здраво, за да изкарвам отлични оценки, околните да имат положително мнение за мен, а другите - чистокръвните (ако мога така да се изразя) българи с преписване и най-лесните въпроси - също отличен. Има и такива, които идват 1 път в семестъра и им пишат тройка без изпит... Колегите свикнаха с мен, говорим си, но никой например не сяда до мен. Дори и до мен да е единственото свободно място, не биха седнали. Биха се наръчкали 4-ма на един чин, но не и до мен да седнат. И сега не си мислете, че мириша... Не, поддържам се! Просто виждам как по един или по друг начин ме делят (не харесвам думата дискриминация, затова и няма да използвам).В момента живея с приятеля си, който е българин и е бял като сирене. С него не съм говорила открито за този мой проблем, защото не мога да говоря спокойно за това - настъпват едни депресии, драми, рев - грозна работа. Но това е, което ме мъчи. Много се притеснявах как ще реагират родителите му и какво ще си помислят - добре ме приеха, поне такъв вид си дадоха. За разлика от моето семейство те са чисти българи, доста успели... Когато се преместих в големия град, заживяхме заедно, защото той оставаше при мен да спи. Просто ни беше толкова приятно, не можехме и не можем един без друг. Тогава започнаха проблемите с майка му - звънеше му и общо взето някакви истерии като "ти забрави, че имаш майка; сега да не забременее и да избягате; защо не ми звъниш, знаеш ли как се притеснявам?" Беше му спряла тотално джобните и имахме случаи, в които търсихме стотинки поне хляб да си купим. Така продължи около година. В крайна сметка тя ни покани да живеем в къща до тях - предполагам осъзна, че връзката ни беше сериозна. На приятеля ми му беше все тая, но аз реших да се съглася, за да има мир и разбирателство. Сега се чудя дали не направих грешка. Когато тя погледне през прозореца и види, че колата му я няма (излезли сме на разходка например), следва веднага обаждане "къде си, защо толкова късно караш, не карай през нощта, а през деня" и т.н. Не ми харесва, че е свикнала да бъде шеф и да командва, но това е друга тема. От майка му също усещам един дележ. Когато му звъни, тя му говори винаги в единствено число - ял ли си, имаш ли какво да ядеш, искаш ли да ти взема нещо, имаш ли нужда от нещо? Никога в множествено число... Много ми е смешно също така, когато ми каже "ще ти купя това/онова" и всъщност купува нещо за къщата. Моята майка е възприела приятеля ми като нейно дете и му е купувала дрехи например, които той носи и харесва, но неговата майка нищо подобно за мен... Моите родители, колкото и да нямат, все намират да ни купят нещо за хапване/готвене, докато неговата винаги пазари от Лидъл, Метро и т.н., зарежда здраво хладилника си (ппц пазари за минимум 300 лв). А когато взима нещо за нас, то е по един хляб например, един салам, един кекс... Ако не ни купува нищо заради мен, то поне заради сина й да купи... Защото той е свикнал да похапва доста обилно и да не яде "евтини боклуци". Общо взето сега разбирам думите "снахата винаги е чужда", па дори и да роди дете. Защо трябва да се меси и да създава напрежение, да прави такива номера, при условие че тя го е гледала 20 години, а аз ще го гледам цял живот... Започнах да си мисля, че ни покани тук, за да може тя все още да е покрай него, да го наблюдава (все едно е 5-годишно дете)...Също така не мога да се впиша в тази среда, в която са родителите му - маниерите им, говоренето им, разсъждаването им е коренно различно - някак аристократично. Когато ни поканят на вечеря и има други големи клечки, аз се чувствам като идиотка на масата, въпреки че останалите остават с добро впечатление за мен. Започнах вече да се отпускам и да свиквам с това, но все още съм на мнение, че ако успея да си намеря хубава работа по специалността, ще си намеря жилище и няма да остана тук. А в началото беше доста неприятно - хапвахме с тях и се обсъждаха само теми, свързани с бизнес. Теми, които не мога да коментирам и общо взето вечерите минаваха с едно мълчание от моя страна. Но след разговор с приятеля ми, това се промени, йей.Понеже обсъдих две-три теми, моля модераторите да решат къде да поставят темата.Има ли такива, които са като мен с подобни проблеми? Много бих се радвала да споделите опит. Според вас отношението на майка му дали ще се промени? Ревност ли е това или го смята все още за своето малко детенце?Благодаря за отделеното време! |
Създай разказ за: Лятната ми любов | Здравей! Ако четеш това сигурно те е срам да му кажеш. Това е и моят проблем. През лятото излизах на вън с приятелки. При нашата компания има момчета повечето са по-голямо от мен. Влюбих се в едно от тях. То сега е 12 клас а, аз 4 клас. Срам ме е да кажа на накои. Само един човек знае това е най-добрата ми приятелка. Момчето през лятната ваканция само псува, говори глупости и простути. Изглежда прекрасно. С едни светло сини очи. С една прекрасна уста. Само го издирвам в социалните мрежи не ме интересува че е на 19 години аз след 5 дни ставам на 11. За любовта няма години. Всички в тази компания се шегуват с мен. Но са глупости. Това не ме притеснява. Издирвах го но до рече беше едно момче от компанията да го пита как му е фамилията аз чух леко и още на този ден почнах да го търся.До ден днешен още тий не знае. |
Създай category 3 разказ за: Гимназия и работа? | Здравейте. Сега съм за 10-ти клас, но мислех да почна работа след като навърша 18 и си взема шофьорската книжка, защото един вид баща ми ме принуждава да го направя. Не мога да кажа, че ме "насилва", защото и аз искам да почна работа, заради домашното насилие отстрана на баща ми, което търпя близо 10 години. Ако да кажем искам да работя нещо, то какво може да е? Някой има ли опит в това отношение? И възможно ли е да поддържам високия си успех, съчетавайки работата с ученето? |
Напиши за: Фетиш - да ме гледат как мастурбирам | Мъж съм, под 30. И както съм написал, имам фетиш да ме гледат, докато мастурбирам. С партньор също е много възбуждащо, но най-много се възбуждам, когато ме гледат непознати жени.Сигурно е някаква форма на ексхибизионизъм, но искам да подчертая, че в никакъв случай не стоя в парка на пейка и да чакам жените примерно. Такова нещо дори не ми е минавало през ума, а и не ме блазни изобшо.Но като знам, че примерно някоя съседка ме гледа и направо откачам от кеф. А аз имам много съседки за добро или лошо, право срещу моята тераса. В нешо като вътрешен двор сме и всеки гледа срвщу всеки от едната страна на блока.Има една млада съседка, която видях случайно, че ме гледа и започнах нарочно да го правя пред нея. Тя не знае, че я виждам. Не спира да ме гледа, дори се е събличала гола докато ме гледа.Има ли жени, които се възбуждат от такова нещо? Просто в последствеие се замислих на какъв процент от жените би им харесало. |
Създай category 17 разказ за: Магистратура Психология - къде? | Здравейте! Предварително благодаря на редактора за одобрението и усилията, както и на всички вас, които четете сайта, за вниманието към пишещите и изразеното мнение.В момента приключвам обучението си по Психология в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", степен бакалавър. Остава месец до държавните изпити, след което е добре да се ориентирам окончателно към избор на магистърска програма. Опциите, от които мога да избирам, съобразно желанията, възможностите и естеството на досегашната ми квалификация, са две: "Приложна психология" в Пловдивски университет или "Клинична психология" в Софийски университет. За второто отсега зная, че финансово никак няма да ми бъде леко, но в края на краищата никога не съм предпочитала лесните пътища. Ето защо се обръщам към вас, най-вече към тези от вас, които в момента учат или са вече завършили една от двете споменати магистърски програми. Бихте ли споделили как протече (протича) обучението ви; с какви трудности се сблъскахте и как се справихте с тях; кои плюсове и минуси бихте изтъкнали на конкретната програма; какво ви се иска да ви бяха казали, преди да я запишете? Всяко мнение по темата е добре дошло, също така ако желаете да споделите и опит на ваш близък или познат.Желая ви щастливи мигове и още веднъж ви благодаря! |
Напиши текст със заглавие: Монах | Здравейте. Върти ми се в главата да стана монах, защото ми харесват как стоят нещата. Харесвам много религията, а жените винаги късат с мен до седмици или месеци. Някой запознат ли е по-подробно със задълженията на тях и въобще как се става монах. |
Създай разказ: Постоянен адрес | Здравейте на всички! Казуса е следният: по настоящ адрес се водя на село където живея, а по постоянен във град Пловдив но тъй като ще продаваме имота във Пловдив съвсем скоро, трябва ли да сменя постоянния си адрес на личната карта или това че по настоящ съм там където си и живея е достатъчно да не ми направят проблем? |
Опиши: Данъчно облекчение | Здравейте. Имам въпрос към хората, които са родители на деца до 18 годиша възраст. Баща съм на момиченце на годинка и половина. Роди се на 20.11.2020 г. За 2021 година подадох декларация до НАП чрез моя работодател за данъчно облекчение, което по закон е 450 лв за едно дете. За тази 2022 година отново подадох такава декларация. Нито при предишното подаване нито при това аз не можах да разбера дали съм получил такова облекчение или не. Питам кои колеги, които са с деца, всеки от тях вдига рамене и никой нищо не знае. Приятелки на жена ми са й казали, че били получили такова облекчение като някакъв превод и че аз 100 % трябва да съм го получил, но никой не ти обяснява нищо. Аз по какъв начин трябва да получа средствата - като банков превод от НАП/НОИ или като отстъпка от данъчната основа за цялата година. Ако е второто, това е много трудно установимо, защото това означава, че трябва да събера всички фишове за заплатите ми, да започна да смятам колко би трябвало да ми бъде данъкът, а колко дефакто ми е удържан. Аз не мога да направя такова нещо, защото не съм счетоводител. Какво трябва да направя за да разбера - да звъня в НАП или другаде ? Пиша това, защото с жена ми дори се скарахме наскоро по този повод и ме обвини, че аз никога нищо не съм бил знаел, не съм бил в час и т.н.Благодаря предварително за отговорите ! |
Създай разказ: Сестрата на майка ми иска да съм мъртва. | Здравейте, тук е мястото, което предпочитам, когато нещо ми тежи. В интерес на истината за едни съм плюта, за други разбирана, но света е шарен и всеки има право да мисли каквото пожелае.Да започна темата по същество. Всичко започна през месец юли. Откриха тумор в главата на дядо ми (грижа стом) след множество консултации се установи, че такъв вид тумор е с лоша прогноза, дори ако се стигне до оперативна намеса. Дядо ми е на 80 години все пак, решихме да не се оперира, за да не се мъчи повече и да не си отиде по-бързо. Майка ми винаги се е грижела за родителите си, винаги след работа ходеше да ги вижда, пренебрегваше собствените си нужди, за да бъдат добре. Моята “ леля” сестра и живее в друг град и работи като медицинска сестра, през почивните дни винаги е идвала при баба ми и дядо ми, но за кратко, не оставаше дори да спи там. Винаги се е държала добре с мен, помагала ми е много, преди време взе присърце болестта на майка ми, помогна за намирането на добри специалисти и майка ми слава на Бога е здрава. Тук обаче, ще отворя големи скоби ( МОЖЕ БИ ВСИЧКО Е БИЛО С ЦЕЛ). От своя страна баба ми, от известно време, започна да говори глупости, измисляше си, че съседите над нас, искат да и вземат апартамента, тъй като единият от тях, преди 30 години, се хвалел, че цялата кооперация ще бъде негова. Хиляди пъти я убеждавах, че това няма как да се случи, без тяхното знание и съгласие, дадохме и дума с майка ми, че дори и ние няма да се съгласим, съседите да го купят. Целя ме единствено и само да я успокоим. Този психически терор от страна на баба ми, не спря, постоянно повтаряше как ще и вземат апартамента, как те са виновни за състоянието на дядо ми. ( С майка ми сме живяли във въхросния апартамент 3 г. и се разбирахме отлично със съседите)В стремежа си, майка ми да я успокои е казала, че ако сестра и е съгласна, той като живее далеч от нашия град и многократно е казвала, че няма да живее тук, ние ще и предложим да и платим нейния дял и да живеем там. ( П. С имам триетажна къща с огромен двор и там е последното място, където ще отида. ) Леля ми винаги е казвала, че иска да се продаде, това беше страха на баба ми, другите съсобственици да не пожелаят да го купят, именно за това, майка ми изтъкна този вариант, в който не е вложила никакви сериозни намерения. Оттам насетне адът започна, сестра и разбрала и в един прекрасен ден, пореден, когато майка ми отишла да види баба ми и дядо ми, да им занесе закуски, тя започнала да и крещи “ Ти, на кой ще плащаш дела, а? “ в отговор, майка ми се засмяла, защото не очаквала такава реакция, сестра и винаги е била кротка и хрисима жена” Какъв дял, всичко казах, за да успокоя майка, знаеш, че тук няма да живее никой от нас”. Баба ми, която първоначално реагирала напълно нормално, на предложението на майка ми, подкладила огъня “ Така каза, ти дойде с предложение, ти, дъщеря ти (аз) и зет ти, искате да ми вземете апартамента” Майка ми останала онемяла, казала, че не иска никакъв апартамент и отстъпва дела на леля ми, но тормоза не спрял, започнала да и крещи “ Аз ти спасих живота, ще ме слушаш какво ти казвам и ще си тръгнеш оттук, когато аз реша, ясна ли съм” Майка ми тръгнала да си върви, след което, сестра и я бутнала и паднала на земята, оттам успяла да се отскубне и да си тръгне. Аз, обаче нищо не подозираща в същият час звъннах на майка си, да я попитам, дали да сляза и аз да се видя с баба и дядо, дори се зарадвах, че леля ми е там. Майка ми, каза, че си е тръгнала, защото се “спречкали “ попитах я какво е станало, но тя не ми отговори, заплака и затвори телефона. Реших да позвъня на леля ми, но ответната реакция беше потресаваща “ Кажи, бе миличка моя? Виж какво боклук долен, или се отказвате от апартамента или ми триеш номера, в противен случай, ще те стъпча където те видя, майка ти ми дължи 12 години от живота си, задето я спасих, алчни тъпи п*тки”. Казвам ви, бях като ударена, имах чувството, че разговарям с някой демон, тези словоизлияния са чужди за мен, успях да запазя самообладание и да я попитам защо говори така, тя ми каза “ Защото така искам, отдавна искам да прекратя всякаква връзка с вас” Изтрих и номера, блокирах я, без да ми трепне нищо. Опитвах се от време на време да ходя да виждам дядо ми, той вече беше зле, но баба ми ме атакуваше с думите, че аз и мъжа ми искаме да им отнемем всичко. Спрях да ходя известно време, но вчера усетих, че трябва да направя последен опит, да разговарям с тях, да им обясня, че не искаме нищо, дори убедих майка ми да се откаже от наследство.На вратата ме посрещна “ лелята “ Разговорът започна така:- Добър ден, лельо, може ли да вляза?- Може, разбира се. Заповядай в моя дом( с цялата злоба на лицето си)- Виж, не искам да се караме, не и докато дядо си отива.- С кой да се карам с вас ли? Вие сте нищожества, с вас няма да се карам.Дядо ми лежеше и вече нищо не разбираше, отидох прегърнах го и заплаках, след което тя започна да ме дърпа за косата и да ме удря, каза ми че иска да умра. Казах и да престане, отдръпнах се от нея, казах и, че не искам нищо от апартамента, а какъв отговор получих” И от всичко да се откажеш, боклук ще те съсипя, мразя те и теб и майка ти” да пукнете дано.Имам чувството, че сънувам кошмар. Дайте съвет, моля ви. Не искам тази жена близо до мен и близките ми, тя е била дявол, яд ме е, че дядо не мога да видя в последните му дни. |
Напиши category 4 текст със заглавие: Защо той е женен | Привет, момичета.Моята история на 24години съм, а той е на 35години.Има си семейство,но не спира да ми пише и да ме гледа.Мина едни година от както продължава това.Каза ми, че не може да ми даде това което заслужавам.Държи се добре с мен,пишем си по телефона се чуваме.Иска поне приятели да си останем,но между нас не мисля че може да има приятелство.Аз имам чувства към него и съм му го казала,че го искам.Разбирам го има си жена и дете.Но като не може да ми даде това което искам,защо продължава да ми пише и да ме гледа всеки ден.Винаги съм била против женени,но какво да правя всеки ден се засичаме.Виждаме се по 2,3 пъти в седмицата.Да,не ми е мястото трети човек в това семейство.Някой бил ли е в тази ситуация.Да знам колкото по-рано избягам толкова по-добре…Огромна грешка … |
Напиши история със заглавие: Положителни мисли | Здравейте! От доста дълго работя върху своето развитие в духовна посока. На 19 съм и всичко започна в един обикновен ден. Просто реших, че искам да бъда най-добрата версия на себе си. Старая се да обикна недостатъците си, отскоро практикувам йога, чета всякакви книги свързани с положително мислене, себеразвитие, самочувствие и тн. Като цяло много съм заинтересована в тези сфери. Някой би ли ми дал съвети как е постигнал една по-добра версия на себе си или какво прави по въпроса за да стигне до този "баланс", до себе си. |
Напиши category 3 текст със заглавие: Плитки басейни в София | Здравейте хора,долу-горе мога да плувам, но искам да се усъвършенствам още. За целта искам да попитам дали знаете басейни в София, които да са примерно дълбоки максимум 1. 40-1. 50. Идеята е да не ме е страх от потъване и удавяне... Знам доста басейни, но те са си дълбоки.Благодаря! |
Разкажи category 4 история за: Изневяра и вина | На 50 г. съм, омъжена от 20 г. с две дъщери. От половин година имам връзка с колега и връзката ни е чудесна, даже неочаквано хубава. Прави ме щастлива.И преди да ме съдите, ще ви кажа кое ме доведе до това да изневеря. Липсата на внимание от страна на мъжа ми. Дори не ме забелязва. Нормално ли е последните години да правим секс в семейството 2 пъти в годината? И то винаги по моя инициатива. Според мен липсва всякаква тръпка между нас. Секса е скучен и безинтересен, което го прави безсмислен. Ние сме просто съквартиранти, които отглеждат заедно децата си.Нормално ли е почти да не разговаряме? Вечно да си оправдава закъсненията с работата?Иначе съпругът ми е страхотен баща. Грижи се за семейството и децата. Спор няма. Но къде оставам аз? Не искам остатъка от живота ми да минава без любов, без тръпка, без секс, ако щете.Та колко години ни остават? Не съм занемарила външността си. Напротив. Изглеждам с 10г. по-млада. Тренирам, грижа се за себе си.Опитвала съм да говоря със съпруга си. Казва, че това не е вярно. Това е редовният му отговор. Просто отказва да говори. Понякога си мисля, че има любовница.Но, аз чувствам вина. Вина, че изневерявам. Макар връзката ми да ме прави щастлива, да запълва липсата на любов, внимание. Ако бях свободна/колегата е разведен/, досега да сме се събрали да живеем заедно. Не знам докъде ще доведе това. Страхувам се от бъдещето. И то заради децата. Не искам да ги правя нещастни. |
Създай category 5 разказ за: Нервност и раздразнителност | Здравейте!Как се справяте с рутината на ежедневието? Аз съм раздразнителна и често без видима причина ми е нервно. Изследвала съм хормони и щитовидна жлеза. На 26г. съм и нямам човек до себе си, донякъде смятам, че играе роля и това. Иначе уча, работя, излизам при първа възможност. Преди известно време пиех лек антидепресант за около 6м, но после след като се изнервиш за нещо по-голямо и пак си тръгна по старому, а и те никак не са полезни и се качват кг. С тях временно се замазва положението. Не ми е тревожно, просто апатично и нервно, така го чувствам. От скоро започнах и психотерапия, взимам капките на д-р Бах и още някои неща. Ще се радвам да споделите своя опит, понеже много хора водят 'битка' с това.Благодаря и лека вечер! |
Създай разказ за: Какво да уча? Фармация във Варна? Чужбина? | Здравейте!Пред вас е едно 17-годишно момиче в 11-ти клас. Уча в английска езикова гимназия с втори чужд език немски и успехът ми е отличен. Аз съм пред дилемата да избера какво да уча. Има много специалности, но аз се интересувам не от това какво ще уча, а от това какво ще работя и как ще се изхранвам след като завърша. Искам да имам сигурна работа, да изкарвам добри пари и да се грижа за себе си и семейството си. В същото време искам и работата да ми е приятна и лека.Харесвам всички предмети или обратното, никой предмет не ми е любим, и аз не знам. Уча само, защото трябва. Но все пак трябва да уча нещо.Преди исках да уча нещо с компютри, но ако не е като програмист, според няма смисъл. Пък и да станеш програмист, трябва да минеш през много главоболия. Само като се сетя какви неща правехме по информатика ми става зле... И като цяло нямам интерес в тази сфера.Бях решила да уча фармация във Варна, даже си бях купила всички сборници, учебници, помагала. Бях се записала на частни уроци по химия преди месец, но не ми хареса госпожата и начина й на преподаване - през 5 минути си гледаше часовника, чакаше да свърши часа и искаше по-бързо да си взема парите. Пък и 50лв за два часа - 80 мин. според мен е много. АЗ трябва да ходя веднъж седмично и по химия и по биология(50+50), което си е 400лв на месец. Търсих и други учители и курсове и какво ли не. Но просто не ми е удобно, живея в село и пътувам за града и т. н има си много разходи. В същото време имам и финансови проблеми, като само майка ми работи и то на минимална заплата. И накрая реших сама да се подготвям без частни уроци, но не ми остава време от училището и си имам и др. задължения, имам си и приятел и не ми остава никакво време. Както знаете има кандидатстуденстки изпити за приема в Му Варна, а аз съм избрала този университет, защото ми е по-близо и просто повече ми харесва. Проблема е, че нямам време, другите се подготвят 2 години, а на мен ми остана точно една година до изпита. Но догодина като съм 12-ри клас ще се подготвям и за матурите и още сумати главоболия. Всяка година се старая да завърша с 6. 00 и повярвайте ми винаги успявам, т. е като си наумя нещо го правя. Но това с подготовката за кск просто ми е в повече. Вече искам да си отпочина. Мога и да кандидатствам по- следващата година, Да ама НЕ! Сменят учебниците и всичко след нашия випуск(02 съм). Ние учим по старата програма и след нас вероятно ще променят изпитите в медицинските университети и ще трябва да се подготвям за всичко наново. Не искам да изгубя една година. Не знам какво да правя! Избрала съм фармация, защото знам, че работата им е приятна и сигурна.Търся по-лесен вариант - да не уча толкова много и да влчза без изпити, вярвам, че дипломата ще ми е с много добра или отлична оценка. Затовя търся друга специалност.Винаги се представях като някоя счетоводителка. Но братовчедка ми завърши това и не си работи по професията, защото не намира свободни места никъде. Иначе ми харесват други професии също, но не са за мен. Лекар например не мога да стана, не понасям да гледам даже вените на ръката си. Просто искам да уча нещо, в което да знам, че ще се реализирам. Не искам да уча всяка вечер и да оставам без сън. Аз съм вмяниачена в тези неща и когато имам някакво домашно или нещо от сорта, не мога да заспя без да съм си го написала.Мога и в чужбина да уча, но не знам дали имам време да се подготвя и нужните средства (пари).МОЛЯ ВИ ЗА СЪВЕТ! Просто не искам да си пропилявам живота. Искам да уча нещо и да си имам сигурна работа. |
Напиши текст със заглавие: Фарматекс и презерватив | Скъпи читатели на сподели. нет,според вас надеждна ли е комбинацията фарматекс и презерватив? Фарматекс е спремицид, безвреден, препоръчва се на кърмещи жени, как ви се струва?И вторият ми въпрос е как се маха презерватив, така че семенната течност да не попада навън? Какаво става ако има капчици сперма по половия орган? В следващия презерватив ли се отлагат. Или половия член трябва да се обърше в кърпа след първия полов акт след което естествено се налага да смениш презерватива? |
Напиши category 1 текст със заглавие: Като дърво в леглото | Здравейте, аз съм на 20г. и имам мн сериозен проблем. Мн съм притеснителна стане ли въпрос за секс. Имам сериозна връзка от не малко време, но не мога да се отпусна по време на секса. Отначалото може би е нормално, партниорите не се познават добре, не знаят какво обича др, но ние сме заедно от доста време! Искам да нямам задръжки и да направя щастлив човеко който обичам мн силно, но всеки път си казвам че ще се отпусна и все не става така както искам да стане! Вече не съм малка, а съм жена и искам да се държа като такава, по този начин и аз трудно достигам оргазъм! Моля ви нека секи който прочете да ми каже какво да правя...... Благодаря! |
Създай разказ за: Болки в кръста | Здравейте,Аз съм 19 год. момиче, което изпитва тъпа болка в кръста. По принцип е само от едната страна, но понякога се мести и в средата. При определено стоене, примерно изправена, не ме боли, което е много странно. Болката е тъпа, свиваща, може би. Въпросът ми е дали може да са бъбреци, или свързано с мускулите, или с нерви свързани с гръбначния стълб? Не знам точно какъв вид лекарска помощ да потърся. Благодаря : )) |
Разкажи category 3 история за: Лесно ли се отглеждат... кози? | Здравейте!Живея в къща с малък двор (500кв.м.), в който има и барака...Чудя се, ако взема 2 броя кози - ще могат ли безпроблемно да живеят в двора?Четох, че дневно една коза дава около 5 литра мляко, а за направата на 1кг сирене е нужно 6 до 9 литра мляко. Т.е. от 2 кози мога да имам по 1 кг сирене дневно.Скъпо ли е отглеждането - фураж, слама, доене, други разходи?Има машина за доене, може да не е на ръка.Нека който е гледал да сподели накратко.Благодаря. |
Напиши за: Ограничения | Здравейте, понеже искам да водя детето понякога на ресторант мъжа ми мрънка защо съм я водела, щяла да се научи.Мислех да я водя на за два, три дни някъде в България, ами не дава. Детето е на 9 г. , щяло да се научи, да иска.Не си мислете, че съм само по ресторанти и екскурзии, просто за разнообразие.Трябва ли само единият във връзката да решава какво ще се прави, все пак и аз съм голям човек. |
Разкажи category 17 история за: Каква специалност да запиша | Здравейте, тази година завърших 2 курс в УНСС и ми предстой избиране на специализация. Колебая се между няколко, в който изучаваните предмети са горе-долу еднакви, но все пак има значение. Специалностите са:Икономика на индустрията, Икономика на Човешките ресурси, Стопанска логистика и Икономика на недвижимата собственост. Бих се радвала да ме посъветвате, кое е по-перспективно |
Напиши текст със заглавие: Няма смисъл да спорите онлайн, загуба на време е | “Дървото се огъва или изправя докато е младо”“Не може да учим старо куче на нови игри”“Акъл и менз*с не дойдат ли на време, не ги чакай”Човек се оформя като личност до 25-годишна възраст като първите 7-8г са най-критични както казва народът. Дотогава се залагат основните ценности, възпитание, мироглед и човек се оформя като зряла личност.След като се знае горното въпросът ми е: Защо спорите онлайн и дори на живо с хора, чийто мироглед е коренно различен от вашия. Никога няма да ги накарате да размислят или да се плеснат по челото и да кажат “ей, прав си и добре че беше ти да ми отвориш очите “Особено 40-50 годишни пергиши да им обясняваш как видиш ли фактът че са русофили/евроатлантици е грешен и че светогледът им е грешен. Ами не е. Те за себе си са прави. В такава среда са израснали.60-годишен няма да го промениш тепърва обяснявайки му колко зле е било при Бай Тошо. По-скоро ще ти се изсмее и ще ти каже, че си бил в кесиите на баща си докато е имало социализъм (или по-скоро побългарен такъв) в България. И е прав. За себе си.Някой 25-6 годишен Gen Z израснал с американски филми и западни технологии/медии, работещ в ИТ сферата за американска фирма с клон в БГ няма как да го убедиш, че Възраждане ще поведат България към светлото бъдеще.Защо спорите? Хората НЕ СЕ променят с диалог колкото и факти да изложите (след 25-годишна възраст). По-скоро биха ви се изсмяли, обидили, игнорирали а в миналото и убили. В най-добрия случай биха измъмрили едно “прав си, но истината е в баланса” (т. е не си явно напълно прав) и пак ще си продължат живота с техните си навици и начин на мислене.Сократ е казал “В спора се ражда истината” и всички знаем как е завършил животът му. Бъдете умни и не бъдете като Сократ. Щом древногръцки философ и учител на Платон е изгубил живота си спорейки с хората, вие не сте нещо повече. Видите ли, че даден човек очевидно не споделя вашите виждания просто подминете и не си блъскайте главата в стената. Всеки си има глава на раменете и си носи кръста сам в живота. |
Създай category 6 разказ за: Мисля, че снахите ще ме разберат? | Здравейте!Как бихте постъпили в моята ситуация?По същество аз и мъжа ми сме женени от почти 1 година и общо 4 години живеем заедно. Живеем с родителите му.В последно време все повече и повече не се чувствам добре тук, чувствам се излишна-не на място. Като мъжа ми го няма аз си седя в наща стая не искам да се срещам или разговарям със свекърите защото при всеки разговор ми дават наклон и постоянно се месеят и остроумничат, ок по-възрастни са минали са през много повече от нас ама те не дават съвети ами направо налагат мнение. Влизат ни в спалнята. Светърва ми ни рови в шкафчетата с предтекст, че не съм си вдигнала телефона да и кажа къде имам нещо си. Отделно има ситуации в които направо се заяждат с мен говорили сме с мъжа ми няколко пъти и той само ми повтаря че той е в средата между чука и наковалнята да съм изчакала още малко да си оправят етажа горе и нямало да е така. Като аз му казах това че ще си оправят етажа не означава че всичко ще приключи. Казвах му че заради родителите му ние се караме и върху нас рефлектира всичко. Той го осъзнава и повтаря едно и също и че ако се скара с тях до никъде няма да се стигне, аз не искам да се кара с тях а просто да се изложат някви ясни граници за личното пространство.Аз съм в чужда къща и може би всички снахи ще ме разберат за какво говоря, премълчавам си защото както каза свекър ми в едно от спречкванята аз съм си в нас и никой не може да ми каже какво да правя. Така е той си е ВКЪЩИ, а аз ли аз се чувствам чужда не на място и не мога да нареча това място мой дом или вкъщи защото не мога да го почувствам така аз просто живея тук заради мъжа си. Не мога да се прибера вкъщи моят дом защото съм се омъжила и не искам да разстройвам и родителите си с наще драми. Въпреки че те забелязват че свекърите са малко особени хора. |
Създай разказ за: Болка под корема в ляво | Здравейте!С приятелят ми често имаме полов контакт. От няколко дни(2-3) по време на секс или след като свърши има болка под корема в ляво. От какво може е? Ако е от значение, той е на 21 и е диабетик тип 1. Ще посетим лекар, но ако може някой да сподели ако му се е случвало, защото сме притеснени. |
Разкажи category 6 история за: Баща ми изневерява на майка ми... и сега какво? | Аз съм момче на 15 години от Бургас.Преди 2 години и половина на 25.01.07 както баща ми си цъкаше на компютъра забелязах, че пише СМС от сайта на глобул. понеже няма никой от нашите на глобул си казах: я да видим какво толкова пише.. Видях само "Радвам се че успях да те направя щастлива [..]". На следващия ден му писах, че съм видял (страхливец съм и не мога да му кажа в очите на-на видях), говорихме и той каза "Няма да навреди на семейството бла-бла...".Дотук добре (не точно ама..) Няколко седмици след това му набарах GSM-а.. говорих пак с него и той каза край спирам няма вече.. казах си "Най-накрая!" Да-да ама не.. След няколко месеца пак му хванах GSMа неохраняван и неизчистен (доста добре го пазеше известно време). Олеле като ми причерня.. От "да се изкъпем и да се забавляваме мокри и луди" до "Видях в един филм си запазваха час за секс, мога ли да си запазя час за понеделник?".. ама ужасии някакви..Започнах да правя проучвания.. в момента и знам името, телефоните, предполагам за професията и знам че има поне 2 деца.. един път и звъннах и на домашния (през компютъра и с променен глас чрез програма) Точно тя е няма спор..Майка ми не знае, няма да и кажа и тя няма да разбере от СМСите защото не разбира много.. Обаче просто това ме яде отвътре и въпреки че вече свикнах с тази мисъл като се сетя и ми е гадно..И понеже напоследък много често не издържам и изпадам в пристъпи на.. тъпня и тъга, имам много важен въпрос..И сега какво?! |
Създай category 9 разказ за: Проблем с ТК | Значи, историята е следната: преди около месец се скарах много с шефа ми и напуснах като не си спазих предизвестието, което бях писал предния ден. Трудовата ми книжка не е довършена, не е вписано пснование дата на напусксне и т. н. Въпросът ми е дали мога да си оправя ТК без да се налага да ходя пак на старото работно място, тъй като не желая никаква комуникация с някои хора оттам. |
Напиши история със заглавие: преместване от вту в су | Здравейте! Чудех се ако има тук някой от вас, информиран относно процеса на преместване от един университет в друг (в случая от великотърновски в софийски), дали ще може да ми съдейства... Дали ще мога да го направя отново като държавна поръчка, или ще се наложи да е платено? Също за колко време е възможно да се осъществи процеса. |
Разкажи история за: Постоянно притеснение | На 20 съм, уча в София и мамата си трака. От малък ми е насадена притеснителност, която рядко спира, смисъл за квото и да е. Проблема идва от това, че бащата постоянно пътуваше и до ден днешен, той е моряк и ми е липсвал мъжкия модел, сигурността вкъщи и се сещам за много ситуации, в които ми е изглеждало безнадеждно, смисъл майка ми, баба ми стреснати мега много и аз покрай тях и ми е насадено... мн ме е яд за тва щото в последно време не знам къде съм. Смисъл винаги очаквам че нещо може да се обърка, мн се филмирам даже го осъзнавам ама чувството е отвратително и ме изяжда. Просто не мога да седя спокойно на 1 място без да ми се въртят някви филми в главата. Изградил съм мнооого лош навик да мисля че няма как да е хубав момента или ако е хубав значи има уловка нещо кофти следва, все едно съдбата ми е отредила кофти работи и освен че ми е насадено това като мислене, също и заради минали лоши преживявания веднага правя асоциация. Като малък съм висял в болници на 2 за месец след година за 2 седмици, операция от херния на 5 не се бъзикам нелепо е.. мразя болници зъболекари и тн. Само от миризмата ми стаа лошо.Липсва сигурност. Бащата издържа семейството, но са забатачени с някви кредити и парите заминават а той е моряк и има леки здравословни проблеми, и съм му пожелавал гадни работи щото бях тъпо лапе кат малък жалко че не съм ял бой...И много пари заминават и за моята издръжка напрягам се че съм им в тежест, уча си гледам да е точно сичко засега върви хващам материала ама парите ме ядат чакам да мине сесията и да почвам работа да се издържам, мъдря алтернативи за мангизи трят ми кинти просто не щото са мн важни а щото дават сигурност мъдря бизнес схеми със специалността ми искам да изплатя дължимото на нашите някой ден. Напрегнат съм напоследъка много и града ми е някъв гаден смисъл имам си авери групата ми е готина също ама мястото е много пренаселено и е адски динамично, пък идвам от морето и ми е далече за да пътувам често, много време отнема в път. Напрегнато ми е пуша по кутия на ден и не знал просто. Как да се успокоя? Идвам от махлата с анцуга беден на мастия последните 2 дена изкарах без пари добре че имам пари от нашите. Колата от време на време ме успокоява, но дали да не си заделя пари за психолог, нямам и на кого да си изкажа мъката, все пак доста хора ги познавам от едва 3 месеца.. |
Напиши текст със заглавие: Натфиз - режисура (за - против)? | Здравейте, реших да следвам филмова и телевизионна режисура, като вече кандидатствах в ЮЗУ, но мисля да кандидатствам и в Натфиз. Някой запознат ли е с кандидатстването там(знам какво трябва да се прави), но с две думи трудно ли приемат и кое от две ще ми препоръчате? Знам, че Натфиз е по престижен, но все пак ми е интересно да разбера мнението на хора, които са навътре в нещата. Мерси предварително. |
Напиши текст със заглавие: Противозачатъчни | Здравейте. Приемам противозачатъчни от година и 5 месеца, винаги съм била стрикна, но този месец, стана така че тази седмица, съм пропуснала в понеделник едно хапче, а във вторник правих секс, остават ми 2 дена до края на опаковката, и ще бъда в 7-дневна пауза. Искам да попитам, проблем ли е, възможна ли е бременност, не е свършал в мен, трябвало ли е да пия Ескапел.И още един въпрос, ако всичко е наред, следващия месец при прием на новата опаковка, проблем ли ще бъде, че от старата опаковка съм изпуснала едно хапче. |
Създай разказ: Не мога да се променя и да стана нормален човек | Здравейте!Не знам как да започна, но ще съм кратка. Жена в 30те години съм. Никога в живота си не съм имала приятели. Сменила съм 5 работни места до сега - едно и също. В университета, в училище, в ранното детство - същото. Майка ми винаги ми е казвала, че е заради характера ми, а тя никога не ми е давала грешен съвет или за лошо. Пак в 30те за първи път мъж прояви интерес към мен, имаме сходни интереси, душевност и всичко и се събрахме. Но от един момент нататък и на него му е трудно с човек като мен, понякога ми е сърдит без причина и му минава веднага щом се срещне или говори с други хора (независимо кои са). Хиляди пъти съм го питала какво и как да променя в себе си, но без резултат - такъв тип е, че никога няма да каже директно (прекалена тактичност). А и как да каже... "Ами то като цяло... ". Само майка ми може да е толкова откровена с мен.Задавала съм на много хора същия въпрос и тези, които не ги спира любезност, са ми казвали различни неща: не съм общителна или точно обратното - занимавала съм ги със себе си, била съм странна, или дразнеща (не могат да посочат конкретни постъпки), най-често казват, че не съм се "вслушвала" и съгласявала. Оставяла съм се да бъда командвана - не е имало ефект. Разбира се, най-честия отговор е, че си въобразявам. Но е факт - никога не съм имала приятели, дори и сред роднините ми. Само майка ми и баща ми ме обичат като единствено дете, но от ранно детство са ми казвали, че ако не оправя характера си, все така ще е с хората.Не знам как да се променя и не познавам друг човек, който до такава степен да не може да бъде понасян от никого. Дори и хора, които вредят на другите, все с някого си допадат, но аз - не. Цял живот се опитвам да се променя, но за повече от 3 десетилетия не успявам...Ходила съм при двама психолози, казват ми само, че не съм си намерила средата, да обичам себе си и да ходя още, за да оцветявам картинки и да ми взимат парите. Всъщност като цяло усетих, че затруднявам дори тях с казуса си и всъщност не знаеха какво да кажат и правят за моя случай.Но за мен фактите говорят най-недвусмислено. Щом човекът, който първо се влюби в мен, сега се мъчи с мен... И щом родителите ми, които иначе искат най-доброто за мен, са на същото мнение...Как се променя човек радикално? Дълбоко в себе си имам усещането, че не заслужавам да бъда възприемана толкова негативно, но в същото време съм готова да променя всичко, стига да знам какво, как и защо. |
Създай разказ: Българска филология? | Ще следвам българска филология в СУ. Още уча в гимназия, не съм запозната с обстановката и имам нужда от информация.Предпочитам редовна форма на обучение, но нямам пари. Т. е. ще трябва да работя. Възможно ли е? И, вярно ли е, че в СУ за тази специалност условията са добри? Повече идеи за реализация след като завърша?Тепърва започвам да проучвам, но мнението ви наистина е важно, особено ако учите/сте учили там. |
Напиши история със заглавие: Идеи за справяне с корупция, деградацията и упадъка на страната | Знам, че 20 000 независими мозъка работят по-добре от 200 корумпирани и живеещи в нереален свят в народното събрание, както и, че във форумите се ражда истината така, както никъде другаде. Така, че нека тази тема на първо време да даде правилният подход и рецепта за изваждане на страната от калта. И тъй като едва ли някой особено в близкото бъдеще ще приложи веднъж дефинираната правилна рецепта тук, то поне тази тема да си остане "Викащият глас в пустинята", който обаче глас все някога има шанс да бъде чут от някого понеже темата ще си стои и нещата изказани от този глас задействани при наличие на воля и умствен багаж от някой, дошъл на власт в случай, че ги има(не може все прости и нехаещи да са всички, трябва да има все едно изключение някъде). По-добре е отклокто да ги няма рецептата и подходът все пак, даже много по-добре. То така тази тема е първа стъпка към изваждането на страната от калта, понеже поставя скелето, върху, което да се гради, останалото е управник с воля и мозък в главата, който без рецептата тук обаче не би могъл да направи много. И така, особено от запознати на вътре в нещата с тези проблеми, но и от всички други, какви идеи можете да дадете за да се прекрати корупцията, наркотрафикът, предателството от политиците, нехайството, хаосът, даградацията и унищожаването на децата, упадъка на обществото във всякакво отношение, кражбите измамите и така нататък наболели проблеми водещи страната със страшна скорост към моргата? |
Опиши: Озонотерапия | Знаете ли що е то озонотерапия?Как и за какво се прилага?Защо не се говори публично за тази терапия?Защо в много болници в различни страни я отказват и се налага болните и/или близките им чрез съдебно решение да изискат озонотерапия?Може ли озонотерапия да се прилага дори в домовете ни?В България изобщо позната ли е? |
Напиши история със заглавие: Чувсвам се омърсен, че позволих на мъж да ми духа | По принцип никога не ми е вървяло с момичетата и съм много отчаян, а много исках да ми направят свирка. От Интернет се свързах с едно момче, което ми направи свирка. Всичко хубаво, както казват "устата пол няма" обаче сега се самообвинявам, че съм извършил ужасно нещо и се чувствам грешен и омърсен.Донякъде мога да се оправдая - с жените не ми върви и те просто не ме харесват, до сега никога жена около моята възраст не ме е заговорила на улицата или в някое заведение, все са бабички, които искат да им помогна за багажа или да ги упътя. Освен това да ти духат е по-хубаво от колкото да лъскаш. Също така по-лесно е да си намериш гей който да ти духа, от колкото жена, която да се съгласи на това. От друга страна обаче мъжете са създадени за да правят секс с жени и обратното - жените са за да правят секс с мъже.От приятели и от анонимни истории съм чувал, че на много хетеро мъже (дори и женени) са им духали гейове и не го смятат изобщо за гадно и за грешно, даже по нашите ширини е много разпространено, обаче в мен има едно чувство на омърсеност, на вина. Как да се справя с вината, до коато доведе отчаянието ми? |
Напиши текст със заглавие: Любов към науката | Здравейте, искам да следвам "Медицина", но незнам къде. Майка ми каза зад граница, но незнам. Знам, че медицинското образование в България е добро, но няма достатъчно медицински кадри. Решил съм да специализирам "Хирургия", "Детска Хирургия", "Ортопедия и травматология", "Вътрешни болести", "Педиатрия" и "Гастроентерология".Вярно ли е, че следването по "Медицина" в Германия е 4 години? Защо тук е 6 години, а зад граница 4 години?Даже по-лесно влизат, от колкото тук.Бихте ли си изказали мненията по историята.Много ще съм благодарен, ако историята ми бъде публикувана от модераторите.Благодаря Ви, за вниманието! |
Създай разказ: Искам и аз да споделя. | От една седмица съм в този сайт и това което целя е да окуража хората и да дам колкото мога добри съвети. Благодарна съм за шансовете на живота, но нещо не върви и се оказвам от другата страна. Не е слабост да плачеш нали? Защото сега освен корабчета има и морска буря със сълзи и сополи.Родих се преди 18 години, в нормално семейство, баща ми биеше майка ми до кръв. Разведоха се и се роди брат ми от друг мъж за да е по-интересно. Дотук всичко е в рамките на нещата, разбирате ме, претърпяла съм толкова унижения, колкото мога да поема.Но тази вечер... просто... някак си... се чувствам сякаш... искам да бъда на по- добро място. Днес бях сама цял ден, затворих се, както обичам да правя, осъзнавам че детската ми мечта просто няма как да стане.Винаги съм искала приятел, ама приятел, разбирате ли? Но не успях да бъда добър приятел за никого, не успях да съхраня чистотата и живината за да направя някого щастлив.Точно днес разбрах че човекът от който се учех и вземах пример е починал. Тъжно ми е и осъзнавам как един ден хората ги има а на другия може и да си отидат без да се сбогуват. Това ме кара да ги ценя, каквито и да са. Но той беше от различните, не го беше страх да мечтае и постигаше всяка цел с много любов и търпение. Занимаваше се с метафизика и беше на път да открие нещо сериозно за човешкото същество и енергията която носи, просто предчувствах, а аз винаги уж съм права.. И сякаш нещо... по плановете се е объркало.Самотно ми е... а самотата е просто илюзия. Родена съм със самота, значи ли и че самата аз съм една илюзия? Хаха... Няма да задълбавам, и аз мразя драмите.В този свят се чувствам стъпкана и далеч от всичко което обичам - точно затова съм тук де... за да оцелея и да заобичам това което е тук. Трябваше сега да бъда силна лъвица, а не жалка лисица. :Д Трябваше, но ми е трудно да се преборя със средата в която живея. Нищо не е честно, дори най близките ми в обвиненията си искат да ме наранят просто защото и тях ги боли и са слаби. Разбирам това и прощавам.Сега съм никоя, нямам пукнат лев. Нямам здраво семейство, контактувам основно с хора които не уважават себе си и останалите. Лежа по цял ден и не ходя на училище, иначе задачите си остават и курсовете които така и не довършвам. Ставам все по-късогледа и неподдържана. За момчета да не става и дума, виждам как всеки гледа да те пречука и дотам. Те не разбират че имам съкровище и искам да го дам, но няма на кого. Пазя я тази пуста девственост и всичките комбота и малки бонуси към нея, четири пъти заради наивността си се оказвах сама в компанията на самотен мъж и да ви кажа имам късмет.. да се отърва непокътната, за което съм много благодарна.На няколко пъти в живота ми се оказвах на косъм от смъртта и наскоро беше последният - със средноазиатска овчарка на негова територия в тъмен коридор и затворени врати. Някога имаше катастрофи и пистолети, а сега с цялата си наглост чакам метрото след ограничителните линии и се разхождам по края на мостовете докато минават коли. Обичам да съм на високо... Знам как се умира... Но както разбирате, нещо ме държи да живея. Нещо... което следвам сляпо, може би някакво обещание пред мъдреца с голямата бяла брада, който се явява от дупките в облаците.Не искам да съм като многото други които плачат че са сами в този сайт.. Разбирате ме, всеки иска да е различен. Но хайде да върви... аз съм поредният млад човек, който е сам и изолиран.И не знам какво ще правя с живота си. Имам план да замина на далече с надеждата да срещна едничкия човек на света с който да се чувствам като у дома. Дотогава просто ще живея някак, понякога ще чакам кротко в тази тъмна стая, друг път ще се наслаждавам на слънцето от някоя висока планина в негова чест.Не знам защо написах това, безсмислено е като знам че освен мен никой друг няма да ми помогне. Понеже съм нагла ще го пусна просто така. Не очаквам особено внимание :д... Не се правя на жертва.. Самият сайт ми шепти в подсъзнанието: "Сподели, сподели, сподели"...Стига толкова... Лека нощ. |
Разкажи category 6 история за: Грешка ли бе? Или може ли интроверт да има семейство и въобще да живее в обществото? | Здравейте!За първи път споделям тази история, просто усещам, че е време да види бял свят, на 54 съм вече, сигурно има и други като мен, а и все пак има красота във всяко нещо...Трябва да започна първо с мен, защото ща-неща, около мен се върти историята.Та, аз още от дете съм различен. Имах силна склонност към вглъбяване, мълчание и уединение. Докато децата в детската градина тичаха по двора и играеха на майки и бащи, аз кляках до един мравуняк и бях погълнат от магията, която се случваше там. Цялото ми внимание, цялата ми същност потъваше в случващото се. И така можех да стоя с часове и да наблюдавам.Вероятно днес такова дете би получило диагноза от аутистичния спектър...Това продължи и през юношеството ми. От една страна бях весел и шеговит, когато съм с приятни за мен хора, но с лекота можех да потъна в някоя книга или занимание и да изчезна за света.Минах 30-те, нямах семейство, нито имах желание за такова. Живеех сам в къща, която купих извън града, далеч от хора. Самотата ни най-малко не ми пречеше. Но провидението явно имаше други планове - хората се появиха в живота ми като жена с дете, разведена. И аз се влюбих в детето - то бе същото, което аз бях някога като малък! Станах като баща за него, разхождахме се мълчаливо на дълги разходки, учех го да майстори, да плува и т.н.Но това щастие не трая дълго, бащата си взе детето, уж за малко и повече не го видях.И жената остана с мен. Занизаха се години, създадохме си и родихме наше дете, после работа, грижи около детето, създаване на дом и т.н. - знаете го...Но истината е, че през тези 20 изминали години живеех в компромис със същността ми, която е съзерцателна, интровертна, с внимание насочено навътре, към тишината и покоя. Защото нито светът, нито жена ми, всъщност никой в обществото не разбира хора като мен.Постепенно в мен се натрупа едно неудовлетворение, напрежение, вътрешен сблъсък; аз потисках години наред своята същност, защото живеех изцяло сред екстроверти - хора, чието внимание е ВИНАГИ насочено навън, винаги бързащи, планиращи, мислещи, загрижени за себе си, правещи нещо, неспокойни, безспирни....А ВСИЧКО ТОВА МИ Е ТОЛКОВА ЧУЖДО! ПРИ ВСЕ ТОВА СЪМ ПРИНУДЕН ДА БЪДА ТАКЪВ, ЗАРАДИ СЕМЕЙСТВОТО СИ И НАЧИНА, ПО КОЙТО Е УСТРОЕНО ОБЩЕСТВОТО.Преди 3 години сторих нещо, което бе повратна точка - един ден, отивайки с колата да помогна на едни хора, вместо да се върна у дома продължих с колата направо, интуитивно. Стигнах до тихо, изолирано място на река с прекрасен вир, всред гора. Останах там няколко дена и преживях едно новораждане - тишината бе музика за душата ми, тъмнината бе красота, а шумът на реката - приспивна песен. Потънах в едно забравено от десетилетия състояние на безвремие, правех нещо като дълги медитации нощем - сядах на един камък насред реката, навлизах в себе си и изчезвах за света... Открих своята истинска същност, така дълго потискана. Палех огньове, къпех се гол в реката - в мен се върна простичката радост и безметежност на детството... Открих отново своята забравена същност, която отрекох в името на съществуването ми като "отговорен" човек.Но, както се сещате, това не може да продължи вечно, върнах се обратно в семейството, в онзи свят на екстровери, ангажименти, отговорности и оттогава в мен нараства едно противоречие между нестихващ копнеж по онази простота, лекота, радост, безметежност на простичкият живот, където всичко е спряло и тишината е балсам и светът на хората, който за мен е едно вечно суетене и безпокойство.Стигнах до там, че изпадах в отчаяние, дълбока депресия. Никой не разбира какво става с мен, защото за да разбере, трябва да има същите нужди и копнежи. А хората около мен се вълнуват от светски неща - политика, пари, здраве, кариера и т.н.Знам, че отстрани звуча като слаб човек, но повярвайте ми, аз имам силна воля. И точно волевото възпиране на моята интровертна същност ме докара до тук.От 3-4 години съм почти непрекъснато лашкан напред-назад в тези състояния на безсмисленост и отчаяние от смисъла на живота ми. От една страна ми е ясно, че не мога да оставя семейството, защото имам дълг към тях, имаме стопанство с много ангажименти, които изискват моите умения, детето има нужда от мен.И за да не страдам се "дрогирам", претрупвам нарочно с работа, за да не мисля за себе си. Но и това е просто заблуда, както се досещате. И на моменти този копнеж по онази първична красота и простота просто избухват в мен и вече не мога да ги удържа. Тогава рухвам, животът ми губи смисъл и искрено плача нощем и искам да умра.Отстрани някой би казал - "абе хората на война умират, остават без дом, губят всичко, а той се жалва от някакви си депресии". И вероятно ще е прав... В очите на жена ми това са прояви на слабост и тя също вероятно е права за себе си.Но в крайна сметка само аз си знам какво преживявам.Успявам да се измъкна понякога и да отида сам някъде, да остана в покой за да постигна някакъв баланс, колкото да не превъртя, но това е временно и после ме кара непрекъснато да копнея за такова уединение.И ако ме питате - какво всъщност искаш, защо ни пишеш всичко това? - аз самият не знам какво да правя. Може би е една равносметка за мен, или просто споделям нещо несподелимо... |
Създай разказ за: PR къде в София? | Здравейте, момиче съм от София и още не съм 100% сигурна какво искам да запиша. Насочила съм се към ПР. Четох в интернет, но ми трябва малко повечко информация. Колебая се м/у Софийският, НБУ и УНСС. Повечето хора ме съветват за Софийският, защото е име и т. н, а и таксите са по-евтини, но от друга страна в НБУ проверих, че 2пъти в годината те ти организират стажове и летни школи (таксите колко високи са, защото не открих. ). Ако някой учи по тази специалност абсолютно всичко, което може да каже ще ми бъде от помощ. Благодаря на всички. Have a nice day! :) |
Напиши category 3 текст със заглавие: Омръзна ми да пращам домашните на имейли!!! | Здравейте, понеже сега сме на онлайн училище и трябва да пращаме домашните по имейл, а аз изключително много мразя защото се притеснявам да не изпратя на друг човек или да объркам просто нещо. И проверявам по пет пъти. Разбирам от първи клас така да си предавам домашното, но супер ми е нервно като пращам. Дали няма да объркам човека, документа или кой знае какво още. Знам че в бъдеще ще ми се налага все повече и повече, но незнам. Как да съм по уверен в този въпрос. |
Напиши category 17 история със заглавие: Това, което искам или това, което ми кажат? | Здравейте, моля модераторите да одобрят историята. Всеки знае за така нареченото клише, ако мога така да го нарека "разума или сърцето" Не става въпрос за поредната любовна история обаче. Чудя се какво да уча след 12 клас и реших да се допитам и до вас. Тази година ще съм 12 клас и уча икономика, което ще значи митници, данъци, счетоводство, икономика и т. н. Това не ми харесва, тъй като нашите ме записаха там, а аз исках да уча езици. Тези специалности изобщо не ми харесват и даже с нежелание ги уча, колкото да изкарам добри оценки. Най-вече ми върви литературата, от 14 годишна пиша истории, разкази, стихове и т. н, но с това няма реализация, смисъл да станеш писател и то в България. Другото, което ме влече е психологията, много искам това да уча, но напоследък всеки се е насочил към това и няма реализация, трудно е да си отвориш кабинет и да се оправяш сам. Нашите са твърдо против, защото нямало какво да работя като взема диплома за това. В моя град в университета я няма тази специалност и те са твърдо против да ме пуснат в друг град като Търново или София. Майка ми е учителка и ме кара да уча педагогика, но изобщо не искам. Харесва ми като професия, но изисква много нерви, отговорност, да си виновен, ако се случи нещо с някой ученик и заплащането не струва. Предпочитам да вземам по-малко, но да съм спокойна. Мислех си като краен вариант да остана в града си и да уча специалност български и английски, но си нямам на представа какво друго мога да работя освен преводач и екскурзовод. Баща ми иска да уча журналистика, по-точно спортна журналистика, но не знам има ли и за това реализация. Компютри и медицина не искам и да чувам за тях, нито музика, фотография и технически неща. Та въпроса ми е: как да убедя нашите да уча психология, дори и да няма реализация това ще си е мой проблем, може да греша, но последствията ще са за мен. Знам, че е трудно в друг град, но има и такива, които и в други държави ходят. Та въпроса ми е: какво е по-добре да уча-1. психология въпреки че нямало реализация и в града ми да има най-много 5-6 психолога2. да следвам желанията на майка ми, да си тровя нервите като учител, защото все повече се търсят учители3. да запиша журналистика и да следвам желанията на баща ми.Кое според вас би било най-правилно от трите и ако може без обиди като например колко съм неориентирана. Мерси предварително. |
Напиши category 5 текст със заглавие: Болка в ръката след упражнение | Добър ден. Преди няколко дни се опитах да направя едно упражнение за ръката като се отпуснах на лоста само с дясната ми ръка. От тогава обаче усещам болка като си свивам пръстите, усещам че болката е някъде под китката ми. Не мога да кажа дали е някоя кост или нещо друго. Докато правих упражнението всичко си беше наред, нито е изпукало нещо нито ме е заболяло, което ме накара да мисля, че е вероятно временна болка ама вече 3-ти ден ме боли. Може и да мине скоро защото усещам как болката леко е намаляла.. Не е сериозно, не ме боли ръката по принцип, само като си свивам пръстите.. Някакви съвети? |
Напиши category 3 текст със заглавие: Как бихте понесли психически факта, че сте наблюдавани със скрита камера? | Здравейте, живея и работя в чужбина в един хотел. Още си търся квартира и в момента живея в хотела в който работя, но ми отдържат от заплатата за това. Наема е символичен. Аз съм млада и добре изглеждаща жена. Доколкото разбрах, преди не се е случвало да пускат някой от персонала да живее в хотела. Аз съм мнителна на тази тема, защото в България имах случай в който хазаинът ми влизаше тайно в квартирата в която живеех с още 2 момичета и те в един момент спряха да ползват банята и да се прибират. Непознати хора по улицата започнаха да ме срещат и да ми се смеят и да ми правят сексуални заплахи или да ме обиждат. Купих си уред за търсене на скрити камери и като влезнах в банята той се разпищя и светна, където са кранове те на душа. Нямах капацитета да ги сваля и развия, затова напуснах квартирата си и града и работата си, защото този тормоз продължаваше месеци наред. Мои колеги, познати и непознати ми намекваха че в Интернет имало нещо с мен, но когато ги питах директно и се опитвах да ги притисна, те се изчервяваха и бягаха. Ходих до полицията в отдел кибер-престъпност, но от там ми казаха, че нищо не могат да направят, защото аз реално не бях намерила и видяла нищо с очите си. Работех в средно голям град на държавна работа-престижна длъжност, или поне така си мислех.. Но нямах никакъв сексуален живот, а последната ми връзка, преди да ми се случи този ужас беше преди 4 години. Бях свалила 10 килограма, физически и психически не можех да издържам. Виждах навсякъде около мен дискриминация, приятелите ми спряха да излизат с мен, беше ме страх както си вървя по улицата някой да не ме отвлече или изнасили, беше ад. Минаха години, така се стекоха обстоятелствата, че съм в чужбина, но откакто живея в хотела винаги влизам в банята с бански. Защото персонала на хотела има магнитни карти, с които може да влиза във всяка стая, включително и моята. Всичко беше нормално, но и аз съм човек и имам нужда от любов и секс. Започнах връзка с местен мъж и първият път когато правихме секс в стаята ми аз бях запазила само една свещ и гледах да съм все отдолу, за да не се виждам много... минаха няколко седмици и видях една от мениджърите на хотела заедно с още други от персонала, да стоят пред вратата ми и да се смеят, беше към полунощ, тя държеше телефона си и се преливане от смях като правеше неприлични жестове с ръце, все едно си играе с мъжки член. Аз не излязох да ги питам какво искат. Тази случка, ме накара да се замисля, че може би моите подозрения са верни. Но не съжалявам че правих секс, защото имам чувства към този човек. Та въпросът ми е ако вие сте имали подобни ситуации бихте ли споделили. Това ще ви травмира ли много? Да ви кажа честно с годините осъзнах, че живота си е мой и ще го живея както искам, а тези които само се бъркат в чуждият живот, явно са много нещастни и нямат свой. |
Напиши история: В мен ли е проблема, или в тях. Комплекси и злоба. | Мъж на 28 години.От както се помня съм черната овца. Винаги съм отнасял обиди, критика, физическо и психичеко насилие от околните хора, семейството и връстниците ми.Да започнем от начало. Единствено дете съм. Като малък бях доста затворен и не ме биваше в спорта. Бях пълен и тромав.Постоянно баща ми ми казваше следните реплики- Защо не си като другите, защо си такъв, защо не си като съседчето, защо си дебел, защо не играеш добре футбол, защо не караш колело и тн.Често ми и посягаше- шамаросваше за най- малкото и ме караше да изпитвам вина. Майка ми не беше толкова строга, но и тя на моменти ме караше да изпитвам вина, казвайки ми неща от сорта на- Защо не си наперен като другите деца, защо страниш от тях, защо им позволяваш да те обиждат и тн.Тоест те не се опитваха да решат проблема, а просто ми вменяваха чувство за вина. Баща ми доста често ме наричаше тъп и глупав. Не трябвало да ходя до магазина, защото съм щял да объркам нещо, или да ме измамят с рестото, защото съм бил глупав и разсеян. Когато майстореше нещо вкъщи отново ме отблъскваше вместо да ми показва, защото съм бил глупав и не съм схващал нищо.Същото беше и на улицата и в училище. Общо взето в гимназията не бях от популярните деца. Там поне учих в сравнително малко училище и не отнасях толкова много обиди и критики. Въпреки че отново ме наричаха бавен, бавняр, глупак и тн. През летата съучениците ми страняха от мен и не ме търсиха за нищо. Ходиха си на планина, на купони и събирания без мен. Аз не съм от хората, които се натрапват и просто ги оставях да си правят каквото искат. Излизах си сам и се разкарвах или си стоях вкъщи. Явно поради някакви причини им бях неприятен, въпреки, че никога не съм се карал с тях или нещо подобно. Често изтъкваха моите недостатъци. Например един път се бях спънал случайно, и това нещо го коментираха с месеци.Завършихме гимназия и стана ред на висшето образование. Там се поотворих, премахнах негативните хора от живота си и си намерих приятелка с която сме още заедно, започнах да тренирам и да уча още по усърдно. Завърших с отлични оценки и реших да се преместя в чужбина, където работя и до днес по специалността си.В момента съм в отпуск и реших да се прибера в България за две седмици. Преди няколко дни разбрах, че старият ми клас ще се събират и реших да отида за да се видим. Повечето от тях не ги бях виждал с години и все пак вече сме зрели хора, реших да загърбя миналото и да подходя позитивно и с добри намерения.Излязохме, седнахме на едно заведение и се разочаровах доста.Повечето ме гледаха супер злобно сякаш отвратени от мен.Разпитваха ме, все едно бях на разпит в полицията.Единия ме пита- И кво като си бил на почивка в Дубай.А дори не бях споменал това в разговора. Явно са видяли във фейсбук профила ми разни снимки. Казах им как съм изкарал и как е там, но съвсем добронамерено, колкото да им отговоря на въпросите, без да изглежда така все едно се хваля или нещо от този род.После половината пафкайки цигари започнаха да се самонавиват, че съм бил предател или гъзолизец защото съм живял в чужбина.Единият не можеше да повярва, че съм имал жена до себе си и се правеше на супер удивен. Защото нали аз глупака как ще имам приятелка, а той не.После естествено започнаха да си припомнят случки в които съм се спъвал, падал или съм се унижавал. Накрая не издържах, платих си моята част от сметката и им казах чао. Бях много разстроен и ядосан. Видях, че тези хора изобщо не са се променили към нещо по- добро.Не бях там за да се изтъквам, а просто да ги видя. Не мога да разбера защо тези вече зрели хора /някои дори и с деца/ подходиха толкова негативно към мен и се опитаха да ме унижат, както ме унижаваха и в училище.Вече не знам в мен ли е проблема, аз ли съм комплексара, аз ли греша някъде или те. |
Напиши история със заглавие: Мъжете оглупяха тотално. | Пиша този пост, защото масово виждам мъжете по форумите да плюят жените и да си чешат п*шките, че жени не им трябвали.Същевременно, народът се е напълнил с повече педофили и пияници отвсякога, много от които са женени и дори изпитват кеф да зарибяват момичета на възрастта на дъщерите си, и да им плащат пари. После някои от тях дори се преструват на момичета в интернет, за да печелят още пари.Много им е кеф да псуват жените си, но като видят привлекателна на външен вид жена, губят всякакъв контрол и не могат да си кажат и думата. Мъжът е толкова изостанал в развитието си, че е лесно манипулируем с малко грим и високи токчета, вече е твой. Няма никакво наличие на мисъл, когато иска с*КС.Търси само млади момичета, в 20 си години, но после като някоя му изневери, обвинява всички жени. Нека ви кажа, скъпи мъже, ние момичетата в 20те си години, рядко знаем какво искаме! Нещо, което е нормално за всеки човек! Още сме деца!Тук не става въпрос за типичните Инстаграм моделки, които търсите, които цял живот искат само пари! Такива ако ви изневерят, вие сте си виновни, че сте толкова лесни! Но мъж да си признае глупостта е най- трудното нещо, защото има голямо его да си доказва "топките" колко са хубави, и мъжете въобще смятат жените за глупави и тъпи. Макар че жената преминава през трудности огромният му безсмислен банан няма и да посмее!Обвинява жените и псува, но ако види разголено дете, всичките му приказки свършват. Бананът е готов. Колко по- ниско можете да паднете?!Никой не казва, че жените нямат вина. Но кой първи в миналото е поискал да притежава и насили другия? Само истинският мъж ще отговори честно!Хубавото е, че много мъже са все още свестни хора с добри семейства. Но много от "мъжете" са изгубени, изпитващи наслада от издевателства и подигравки. Гледам някои американски канали на "мъже", които съветват "Кажи и че е дебела, или грозна, глупава, тя ще те обикне"Да, малките момиченца, които нямат самочувствие, за малко ще се вържат на обидите, но се молете да не осъзнаят що за хора сте! Защо правите света по-лошо място като си избивате комплексите с демонстрация на превъзходство, не знам!Та, събират се на маса, говорят си как си имат пари и жените не им трябват, но с*ксът с кукла не им се нрави на голямото его. Друго си е да участва жена, а???? Хмммм.Не търся хорското одобрение! Нито на мъжете, нито на жените!Аз признавам, че обичам и ценя мъжете в живота ми, много от тях са ми помагали в нужда и са ми давали сила. Дядо ми, баща ми, приятелят ми, мъжете са по- добри в много отношения от жените! Тук не става въпрос за добрите чудесни хора, без които нямаше да оцелеем! Но мъжете могат ли да признаят истината?Един мъж ще ме убеди, че не му трябва жена само когато не се нуждае повече от секс!!!! ;) |
Създай category 1 разказ за: Поява на кръв след мастурбиране | Здравейте! Аз съм момиче на 18 години. От години наред мастурбирам, вече водя и полов живот. Но последният път когато мастурбирах, под ноктите си имах кръв. С партньорът ми рядко ползваме презервативи, но и рядко се виждаме, тъй като в момента живеем в различни градове. Притеснението ми е, че последните пъти когато правихме секс, бяха без презерватив и бях в овулация(макар и той да свърши само веднъж за тези 3-4 пъти и то не в мен). Възможно ли е да се е изпуснал без да усети и на какво се дължи кръвта под ноктите ми при мастурбиране? Благодаря предварително :) |
Напиши история: Възможно ли е да съм бременна? | Здравейте, ще изтърпя критиките Ви, на 27 год съм, случката е такава, цикълът ми е редовен 28 дни + - 1/2 дена, пробвах да си го забавя с вит С, като започнах да пия по 4-5 таблетки 5 дена преди да ми дойде на 4 -ти декември за няколко дни, защото исках да имам перфектната вечер във ваната с приятеля ми, та дойде ми седмица след деня в, който го чаках т. е на 11 -ти декември (т. е витамина си свърши предоволно работата, забави се със седмица).Обаче от прекалена възбуда, докато се усетя, приятеля ми каза - свършвам в теб ( първият ден от цикълът ми-11-ти). И така, докато се усетя... след 5 минути се изпишках. Мисля, че и оргазъм достигнах. На вторият ден мензисът си ми тече нормално, на 13-ти много оскъдно, а днес пак нормално( по принцип ми е 5-6 дни)Питам има ли вероятност след тази заплетена ситуация да съм забременяла? Не искам да пия ескапел или подобни, ако сега пия някакви противозачатъчни какво може да объркам или да си помогна и след колко време мога да си купя тест за бременност и да проверя, защото това забавяне ми се случва за пръв път и не съм наясно!Грешката е изцяло моя, за това, че правя тези експерименти, надявам се някои лекар да ми даде съвет, защото не желая да забременявам в момента, и не желая да правя аборт, не съм правила до сега, дано не се и налага! Много моля, кажете според Вас, каква е реалната вероятност да съм бременна? М/у другото мисля че има значение-пия алкохол и пуша по 1 кутия цигари на ден. Благодаря! |
Създай разказ за: Изграждане на счупен зъб | Здравейте. Момиче съм на 19 години.Когато бях трети клас паднах и си счупих единия кучешки зъб. След една година ми го изградиха. В момента много ме боли, венецът ми е подут. Ходих при един зъболекар, който ми каза, че зъбът трябва да се изпили и да се изгради отново.Имате ли някаква представа дали това е единственото решение и колко горе долу ще ми струва самата процедура? |
Създай разказ за: Кола за 4000-5000 лв. | Мъж на 25 години съм. Реших да си купя кола вече. До сега карах семейната кола, но финансово смятам, че съм в добро състояние и мога да си позволя собствена кола.По принцип имам доста повече спестени пари, но поддръжката на кола за 10 000 лв. ми е ясно, че ще стъжни живота ми. Тъй че максимум за 5000 лв. мисля да е колата. Данъци, застаховки, прегледи и тези такси са важни за мен. Не трябва да са много високи да речем максимум 500-600 лв. Държа да кажа, че не разбирам от коли. От това което разгледах най-много ми харесват БМВ и Мерцедесите. Там ме притеснява факта, че са със задно предаване. Като падне сняг ако ще се чудя дали да я изкарам колата за какво ми е тя? Знам, че доста хора си карат колите дори и в такива условия, но трябва да призная, че не съм толкова добър шофьор. Иначе задължително трябва да е автоматик. Седан, хечбек или ван няма значение само да не е комби. Дали ще е бензин или дизел също няма значение за мен. Това е доста относително и плюсовете и минусите при всяка кола са различни сякаш. Не търся и такава мощна кола, по-важно за мен е как ще вози. Да е удобна и комфортна. Между другото като кажа 5000 лв говоря като цяло и с първоначалното обслужване и т.н. всичко в рамките на тези пари. Затова смятам, че най-добре да е от частно лице. Колата да е регистрирана и да избегна всички тези първоначални такси и разходи. Иначе ми е ясно, че задължително трябва да мине през сервиз първо. Ако ще е БМВ имам познат, който доста е в час с нещата, но ако ще е друга кола аз нямам никакви познания за съжаление. Какви са вашите съвети към мен. |
Напиши category 17 история със заглавие: Има ли студенти в сайта???? | Има ли студенти в сайта, как се справяте с живота в студентски град?От къде имате пари за стандартни на студентски град, защото виждам постоянно хора по кафенетата и ресторантите?Отделно ходите на дискотека и си купувате цигари???Не разбирам откъде имате пари????Работа и университет е много трудно да се съчетае????Как го правите???Не разбирам???Също много ми е интересно как живеете в общежитие имате ли проблеми със съквартирантите или всичко е мед и маслини?Не разбирам? |
Създай разказ: Защо българските жени не стават за приятелки | От заглавието сигурно ще предположите, че става дума за поредния отчаян мъж, но не - жена съм. Над 30, наближавам 40 години. Може би заради тежкото ми детство и недоимък, заради домашното насилие вкъщи, заради постоянното налагане от страна на баща ми, защото само той носи пари вкъщи (по негово желание майка ми беше и все още е домакиня), заради много, много други неща, израснах здраво стъпила на земята и търсеща своята финансова независимост. Мога да бъда с мъж (и имам такъв), но знам, че и без него мога да живея добре, да бъда щастлива. И сама съм си достатъчна, не трябва да търся пари от мъжа ми за козметика, екскурзии или каквото ми хрумне. Решавам и купувам, защото мога да си го позволя. Не съм бедна, за световните стандарти не съм богата, но живея достатъчно добре благодарение на себе си.И тук идва този неприятен момент - жени като себе си почти не срещам, повечето се стремят към това да намерят мъж, който да поеме издръжката им, а останалите му качества като че ли нямат значение. Постоянно се обсъжда какво им е подарил мъжът - дали бижу, дали нещо друго, ако не е прахосник и не им дава хиляди левове на месец заради хубавите им очи - значи не става, стиснат е. Не се стремят да се развиват, а с раждането на едно дете вече не може да се говори с тях. Ако домакинстват, то това се описва като много тежка задача (а реално за час-два на ден може да се сготви, изчисти и всичко необходимо за домакинството).Понякога се чудя аз ли съм сбъркана, те ли са прави... или просто не случвам на социални контакти. Вече ми е направо противно да се събирам с други жени, защото повечето или не работят, или работят само колкото да се води на работа и пият кафета по цял ден. Нито имат моите проблеми, нито моите интереси. Трудно ми е да общувам с тях, защото не намирам допирни точки.Не съм грозна, напротив - добре поддържана жена съм (макар да не ходя по салони за красота, научила съм се да си правя всичко сама вкъщи - спестява ми време и средства), ако ще решите, че може да им завиждам за нещо. Мъжът ми е интелигентен, работим и печелим пари наравно. Винаги съм търсила партньор, а не златна кокошка.Дайте мнение, защо според вас се случва така. Останали ли са нормални жени? Или аз съм ненормална?Да напиша всичко това ме провокираха две теми - тази на жената, която не иска да е еманципирана, и другата, която била предавана от приятелки. От моя личен опит също мога да кажа, че на жени трудно може да се има доверие - по-хлъзгави са и си гледат само своя интерес. |
Разкажи история за: Обидно ли е това? | Здравейте,От няколко седмици имам гадже. Напрактика обаче е от повече време, защото той ме сваля от 4 месеца. Запознахме се преди 4 месеца, излязохме на ресторант и после той се държа пасивно. Пишехме си по Фейсбук, но нито ме канеше на срещи, нито предлагаше секс. В същото време интересът му към мен не спря. Аз се подразних от тая пасивност и след около месец загубих интерес към него. Оттогава си пишехме, но чат пат. Преди около месец той ме потърси пак и аз го обвиних, че е много пасивен. Тогава почнахме по интензивна комуникация. Той започна да става активен. Беше на море с приятели и аз отидох при него за уикенда. Там правихме секс за първи път и честно казано не ми хареса много секса с него. Първия път въобще не ми хареса. Втория и третия път беше по-добре, но нищо особено.После аз се върнах в София, защото не бях в отпуск и си взех отпуск след една седмица. Той беше с приятел на морето и не ме покани да се видим. Обясни, че отдавна ми е казал, че ще има гости. Очаквах да прояви повече активност, защото бях наблизо и имаше възможност да се виждаме, какво като е с приятел. Аз бях в съседен курорт с баща ми, който има апартамент там. Предложих му да се видим и се разбрахме да е през деня и че няма да ходим на дискотека и да спя при него. Превихме секс пак, после се видяхме с приятеля му на басейна и после хапнахме малко. Тогава той ме засегна много и оттогава още не ми е минало. Обидих се жестоко, защото каза пред приятеля му, че преди 2 месеца е правил секс с една силиконка Ани. Показа нейна снимка - изглеждаше брутално яко, тунингована отгоре до долу. После бил спал и с други след нея, с нея веднъж само (да бе да). Нахвали я, като каза, че е скуъртнала от него. В същото време аз му бях споделила, че не мога да скуъртвам и тва е супер обидно. Чувствам се сякаш я смята за по-добра в секса от мен. Все едно да каже тя може да свърши от първия път, а ти не можеш. За капак на всичко, не стига, че я нахвали, че свършва, ми каза и то пред приятеля му веднага след това, че аз не съм скуъртвала с него, защото не искам. Един ред ме сравни с нея в леглото. Почувствах се тотално унизена. Не ревнувам от силиканката, а по скоро си мисля, че на него му харесва повече секса с нея и че тя го е отрязала и затова той е не е с нея, но е искал. Не е нормално да я величае така пред мен. Вие какво мислите? Обидно ли е това?Моля публикувайте историята ми! |
Разкажи история за: Болка в дясната част на главата | От няколко седмици чувствам ужасна болка в дясната част на главата, която е много силна понякога и е ужасна. Усещам и странна топлина на дясната половина на врата и малко от гърба.Ходих на лекар, но ми казаха, че е от студеното време. Аз не мисля така, защото неможе толкова време да ме боли без да спира, само когато спа тогава ме боли. Дори понякога ми става лошо и все си мисля, че ще ми стане нещо и ме е страх да излизам.Някой ако се е чувствал така моля нека добави своя коментар. Искам също да знам дали може главоболието да е от прекалено много мислене на лоши работи Благодаря :) |
Напиши текст със заглавие: Очен контакт | Здравейте!Случвало ли ви се е да имате очен контакт с непознати хора по улицата. Аз съм мъж в средата на 20-те си и от скоро започна доста често да ми се случва. Не знам дали е от това, че съм си повишил самоувереността и енергията или това, че съм им противно грозен :D, а може би имат симпатии или пък ме тестват, нямам представа.За последния месец ми се случи 3 пъти със случайни момичета да си засечем погледите и да се гледаме, поне едни 5-10 секунди без да мигаме дори. Не е някой да е зяпал другия преди това, ами просто се засичаме едновременно. Обикновено печеля тези "очни" битки и увереността ми скача още повече. Странно чувство е.Понякога съжалявам, че не съм им направил някакъв жест с ръка или не съм ги заговорил, за да видя защо го правят.Та се чудя, на вас случва ли ви се? Вие правите ли го и защо?Поздрави |
Създай съдържание за: Приятелката ми е курва | Не мога да се побера в кожата си как за един месец всичко в нея се промени. Заедно сме от 4 години. Никога дори за миг не ми е показвала, че е лека. За мен тя беше жената на живота ми. Никога не ме е карала да ревнувам както и аз нея. В същото време е страхотна. Ниска с оформено дупе. Малки цици, но страшно красива. Естествено дебели устни и много красиви маниери. Винаги се облича класно без да показва голото си тяло. Нямахме дори снимки в фб. Никой не я сваляше и за мен всичко това си беше мечта. До преди година. Изведнъж започна да ходи често на барове уж с приятелки. Започна с качването на снимки. Разбирах я защото сме го говорили това. Прибирам се от работа, а тя повечето пъти няма желание за секс вече. Когато излизаме на разходка тя се заглежда и понякога се усмихва на непознати момчета, а до сега никога не го е правила.Започна да ходи на фитнес с треньор. Качиха си заедно снимка, която стана обект на скандал. В крайна сметка я разбрах било просто снимка. Яд ме е само, че треньора го плащам аз. Както и да е. Не искам да си мисля, че ми изневерява защото аз съм влюбен в нея и не мога да разбера къде сгреших. Давам всичко от себе си. Наех хубава квартира за да сме заедно. Давам и колата си за да има с какво да излиза, а аз ходя на работа с колело. Плащам всичко. Никога не съм се държал лошо с нея и много често показвам любовта си. Но от един месец всичко е различно.Последната случка заради която пиша тази история е следната. Звъннах и да видя какво прави, а тя не ми вдигна. Изчаках 15 минути и и звъннах пак. Вдигна ми, но беше адски запъхтяна. Помислих си, че е била на фитнес, но пъшкането продължаваше и разговорът приключи много бързо след като ми каза че няма време да говори сега. Какво да правя? |
Напиши история: Досажда ми много по-голям мъж! | Става дума не точно за колега, не и за пряк шеф, а за мъж на висока позиция във фирмата, в която работя (голяма международна е), който обаче нищо общо няма с моя отдел. А аз съм студентка и тепърва започнах повреме на пандемията тъй като и без това съм онлайн, а работата ми е с чужд език и има много възможности за развитие и добро заплащане. На 21 съм да подчертая.Обаче и тук, където би трябвало такива истории да ги няма, аз съм карък. На обедната почивка чисто колегиално се сближих с този човек и впоследствие развихме силно казано връзка на баща и дъщеря, но на ментор и ученик може би. Разбирателен и не сухар. И да за възрастта си е добре изглеждащ доста - все пак е швед, но нито ме привлича, нито искам на работното място глупости, а и по принцип не ми е до задявки в момента.Тъпото е, че развих точно дъщерно доверие и в един момент тоя ми се изцепи, че има чувства и дали съм усещала същото. Аз съм 99 набор, знае го идеално - а той е 65, на 55 години! Що за човек изобщо си го мисли? Има деца по-големи от мен! Това е педофилия, независимо, че съм пълнолетна. Аз като съм се родила, той е бил на 34... достатъчно казано. Не признанието, а това, че не ме оставя на мира е проблем. Била съм ясна и категорична, но мине-не мине време, старата песен на нов глас!Не ми пише сексуални работи, не ме сваля по грозен начин, но ми е взел номера от работата без да съм му го давала, което веднага ме отвращава. Звънка да ме кани на вечери, праща ми цветя и бонбони. Така и аз се чувствам тъпо, но нищо не може да има между нас. Аз дори малко по-големи не харесвам, сякаш предпочитам по-малки, а то това си е огромна разлика! Не го показва в работата, но не го и крие. Аз се отдръпнах. И не, никога не съм флиртувала, не съм му давала надежди. Не знам какво му е има на тоя човек. Обаче ме притеснява и искам да се спре. Казала съм го, той замлъква и след няколко дни пак дрънка, че е влюбен, би ме взел да живеем заедно и такива.Притеснява ме общо взето и не мога да се концентрирам, а не искам да си губя работата. Не искам да правя сцени, защото не съм такъв човек, а и дефакто не е сексуален тормоз, щото той за секс нищо не ми е говорил. Другото е, че е по-голяма риба и аз ще изхвърча, ако има нещо. А и като цяло ако реши, може да ми направи проблем. Не мисля, че е толкова долен, но всичко трябва да очакваме. Да напусна, ама работата просто е супер и другата опция е да игнорирам, което е трудно, защото е дразнещо! Намеквала съм, че си имам човек, не и не. 2 дни ме остави и пак звънка. Не знам в момента има ли жена до себе си, няколко пъти е разведен, не ме и интересува. Нито какви са му намеренията, аз искам да се разкара. Какво да правя? |
Опиши: Профил "Природни науки" или профил "Чужди езици"? | Здравейте, читатели!Аз съм момиче в 7 клас и както знаете тази година ми предстои кандидатстване, наближават и матурите. Съответно трябва да избера в каква паралелка да вляза. До скоро нямах никакви притеснения относно това и бях решила да вляза в паралелка, в която се изучават чужди езици - английски и немски. Езиците ми вървят и то доста, но наскоро се замислих как също бих искала и да уча нещо, което е свързано с природата. В паралелката с природните науки се изучават главно биология и химия, но лошото е, че няма засилено изучаване на език и това малко ме притеснява. Наистина не знам какво да избера. За момента мисля, че природните науки ми биха били по-полезни, тъй като после искам да уча Екология, но и чуждите езици ще ми бъдат доста потребни. Бих се радвала ако и вие изкажете мнението си относно двата профила и ми дадете съвет.Благодаря предварително! |
Разкажи за: Пенсиите | Какво мислите за пенсионерите които им се увеличават парите, а продължават да мрънкат че нямат пари или не им стигат? ! Тази сутрин ( 10. 10. 2022 ) чух интервю по дадена медия на женица която получава повече от инвалидните пенсии получава повече от 50% от минималната работна заплата и се оказва че не и стигат ( 550 лв)? ! А когато д стигне до тел измама веднага вадят скритото скътано богатство? ! Колко според вас му трябва на един обикновен пенсионер за да оцелее месеца? ! Ако спрат да пушат и пият мисля че даже ще са предостатъчно паричките! Държавата не плаща за цигари и алкохол! А като почнат да се оправдават с Тея лекарства... Моля моля... Не купувате по чували лекарства! Аз самата съм с инвалидна пенсия поради хронично заболяване и знам за какво става въпрос! Искате да ми кажете че харчите повече за медикаменти отколкото за храна? ! Еми не! Моите лекарства не надвишават 50 лв + добавките! Ами спрете си зависимостите и всичко ще е наред! Тази женица искала 1000 лв пенсия? ! Аз се възмутих! Да ламтиш за повече от работещия човек който си изкарва кървави пари с труд и пот? ! А ти само да си седим и клатиш краката инданревел? ! Но то така е... Колкото повече ни даваш толкова повече искам! Срамота! Нали тези пари се разпределят до колкото ще живееш а който иска по хилядарка на месец нека си приготви гроба от по рано че ще си излапа парите за приблизително 2 г..! Нямам думи за човешката алчност и ненаситност! Работещите имат право да реват за по високи заплати! Ама наистина работещите ( а не тези скръстили ръце и взимат хубави пари за няма нищо! ) Седнали бабички и дядковци да ми реват? ! А няма да казвам че със всяко следващо поколение няма да доживеем вашите години! ( 70-90 г) и с гални пари които даваме под осигуровки дори няма да си ги видим! Няма да достигнат до нас! Защото все по млади ще умираме! За съжаление! Защото такива набори като вас са живяли спокойно и на естествена храна! А сега сме болни още от 10 годишни а някои като мен от бебешка възраст!Та... Питам ви какво мислите по въпроса и за хора като тях? ! |
Създай category 3 разказ за: Рожден ден | Здрасти... рядко влизам тук, но наистина ми се иска да разбера дали нещо не е наред с мен или просто не съм в настроение.След няколко дена имам рожден ден (няма да кажа кога)... и изобщо не се радвам. Дори като си помисля за това започвам да се изнервям. Знам, че повечето хора се радват и са развълнувани когато приближи техния рожден ден, но предполагам и че канят цяло стадо приятели на него.Аз от моя страна останах съвсем без приятели. По един или по друг начин се разделихме. Едните ми приятели се преместиха в други училища и оттогава не сме се чували или виждали. Най-добрия ми приятел (както го наричам) всъщност не е никакъв приятел. По-скоро беше приятел преди. Познаваме се от първи клас, но откак се преместихме в различни училища спряхме да се виждаме (максимум 1-2 пъти в една година). Когато го викам навън винаги измисля най-идиотското извинение да не излезе. Винаги. А живеем на 3 минути един от друг. Не сме се виждали от няколко години, главно защото той предпочита да стои в тях пред компютъра цял ден и по-точно в някакви форуми. Имаме се като контакти в скайп, но откак стигнах до заключението, че не е истинскиприятел реших да не се занимавам с него изобщо. Но това е друга история.Както и да е, както казах след няколко дена имам рожден ден и не съм в настроение да го празнувам. Казвам на всички около мен, че не искам да празнувам, но те просто настояват. Майка ми вече е поръчала торта без дори да ме пита, а баща ми иска да излезем тогава, точно в този ден. Така или иначе щях да поканя едната ми леля и баба ми... Но какъв е смисъла? Нямам никакви приятели, които да поканя, нямам никакво настроение да празнувам този ден, още по-малко ми се иска всички да ми натякват, че съм с една година по-голям цял ден. Ще седнем на една маса заедно и всички ще започнат да ми задават въпроси, все едно съм на разпит. Липсва само един клоун, който да пее песнички за честит рожден ден и да хвърля балони по мен за да скапе така или иначе скапания ми ден. Миналата година също не бях много весел по това време на годината. Просто нямам никакво желание да празнувам рожденния си ден и това е. Какъв е смисъла? И все пак не мога да не "празнувам" този ден, след като вече има торта и поканени гости, нали? Нямам друг избор...Интересно ми е дали има подобни случаи като моя? Аз ли съм единствения, които не се радва че му предстои рожден ден? Или просто започвам да полудявам. Вие как празнувате своя рожден ден? |
Напиши история със заглавие: Вече не изпитвам радост от живота | Мъж съм (уж). Към края на 30-те. Живях 16 години с жена на семейни начела и мислих, че съм открил жената на живота си. Никога не съм бил влюбен, нито аз в нея, нито тя в мен, но между нас винаги имаше една хармония и мир, можехме да прави всичко заедно и да се разбираме почти като без думи. Всичко бе хубаво и гладко, неусетно минаха 16 години, като един блик. Докато преди 2 години не се случиха обратни в живота, нещата така се случиха, че хем почнахме с жената почти всяка вечер да се дрънкаме за глупости, хем започнах нова работа и срещнах нова жена там (като клиент на службата). Просто се влюбих. Нещата се повториха като от преди над 20 години как се влюбвах от пръв поглед и почвах да страдам, че оставам неразбран. Започнах да ходя като болен. Разкрих чувсвата си на новата жена която срещнах, от начало тя прие всичко с надсмешка, но след сецмица - две някак си успях да я навия и да я уверя, че аз съм Мъжът. Казах й, че живея на семейни начела, но нея я усещам по друг начин и съм готов да зарежа всичко. Тя се съгласи и каза, че ако го направя - ще бъде моя. За пръв път усетих, че ще ми се случи споделена любов - копнеж, на който някой отсреща ще откликне. Не му мислих много и за броени часове след това, напуснах жената с която живях 16 години. Събрах си парцалите и се изнесох на квартира. Ей така, мислих си, че с едно щракване на пръсти ще се завтъртя на 180 градуса. И всъщност се получи. Няколко дни след това отново срещнах новата жена, вече консумирахме любовта си - беше зашеметяващо. След още няколко дни заживяхме заедно (аз заживях при нея). Тя живееше в съседно населено място. Следващите седмици всичко бе като сбъднат сън, като в приказка. Докато след около 2 месеца, просто не се сетих за старата си жена. "Какво ли прави тя сега, как ли се справя с живота, добре ли е". Казано просто, започнах да чувсвам вина и да се замислям, дали не съм наранил човека отсреща. Реших да я потърся на рожденият й ден, просто да й честитя и да чуя как е. Може би това бе най-голямата ми грешка. Тя бе съсипана. Това което разбрах е, че тя е преживява голям шок как една сутрин се събужда и аз ни в клин, ни в ръкав й казах "сбогом, тръгвам си, има друга жена и искам да се пробвам да бъда щастлив, с теб вече не се чувсвам щастлив". Бях разгромен. Прибит. Емоционално бях скапан. От тогава започнах да бъда неспокоен и тъжен. Минаха седмици, месеци, случи се така, че с новата жена всичко трябваше да е идеално. Тя е прекрасен човек, добър, нежен, търпелив. Споделяхме еднакво хоби (например автомобили) и в нейно лице имах и пръв приятел събеседник, с който да си говорим за коли (нещо което със старата жена не можеше да се получи, тя просто не се интересуваше от коли). Любовта между нас бе невероятна, нестихващ апогей, който никога не съм успял да постигна с предишната жена за 16 години, просто секс и интимност на по-високо ниво. Но въпреки това, новият човек бе различен, малко интроверт, малко странен. Така и не можах да я приема за "своето семейство". Сигурно ви звучи странно, но така се получава. След няколко месеца, отново изпаднах в криза, чувсвах се самотен и се обвинявах, че старата жена не е добре и започнах да рева по цял ден. Стигна се дотам, че отново я потърсих, този път дори се и видяхме наживо, за да се опитам да намеря мир и спокойсвие, да поискам прошка. За всичките тези терзания на самообвинение и самобичуване, новата жена знаеше и стискаше зъби. Но след като се случи така, че тримата се срещнахме очи в очи (аз заедно с двете жени), новата не издържа и ми каза "отивай си". След броени минути тя съжаляваше, че ме гони, но аз бях решил, че мястото ми не е при нея. Върнах се в квартирата. Новата жена започна да ме посещава и на практика продължихме връзката си. Но вече не бе същото. Не бяхме постоянно заедно. Доста често тя преспиваше при мен, но доста често беше в своята къща. Трябваше да пътува, за да ме вижда. Същевременно с това от време на време поддържах връзка с бившата жена, с която имахме съвместен живот 16 години. Опитай се да бъдем приятели, исках да се чувсвам в мир и хармония като я видя по улицата, да не чувсвам вина, да се разминем като грамотни трезви хора. Но не се получи. Тя винаги ме ревнуваше, винаги плюеше по новата ми жена. Изливаше се злоба и гняв по адрес на новата ми жена и аз търпях всичко това. Доста често я блокирах и игнорирах, но доста често просто я изслушвах. Тя просто беше съкрушена, как живота й се бил съсипал заради нова жена.Все пак продължих с новата жена да имаме някакъв вид връзка. Не бе пълноценна (аз живеех на място А, тя на място Б, през ден през два се виждахме), но все пак уважението и страстта останаха. Стигнах до заключение, че за да се получат отново нещата, трябва отново да заживеем заедно. Но трябва да сме на ново, неутрално място - аз да съм далече от своят град (за да не виждам и съответно да не се сещам за бившата), а тя да не е там, където живее (защото аз там не мога да вирея). Случи се така, че миналото лято 2022 бяхме с нея на море, успях някак си да се отърся и да не мисля за бившата и да изпитвам вина, някак си на морето се успокоих. Дори се вдъхнових. Представих си как заедно с новата жена бихме се преместили да живеем на морето, да се събуждаме с гледка към морето. Романтично. Тя първоначално бе съгласна с мен, но се случи така, че аз до 2 седмици успях да намеря мечтаният поне за мен апартамент на морето, бяхме тръгнали да го капарирам и тъкмо да тръгнем и тя изпадна в истерия как цитирам ви я "аз в този малък апартамент, къде ще си наредя книгите". Аз преди година и нещо оставих живота и зарязах всички хора около себе си за да рискувам с нея, а тя за едни книги се тревожела. Скарахме се. Вместо с парите в джоба да пътувахме на път за Бургас, на път към бъдещият НАШ дом, ние се скарахме и тя си отиде. Все пак след седмица се сдобрихме. Разбрахме се, че тя не е готова да променя живота си, не иска да излиза от зоната си на комфорт. Така да бъде, съгласих се. Минаха седмици, месеци, бяхме щастливи, но все нещо ми убягваше. Не бях щастлив.Почувствах още когато се върнах в квартирата сам и самотен, че трябва да приключва както с едната, така и с другата жена. Чувсвах, че трябва да намеря трета и да започна тотално ново начало. Имаше една жена, много отдавна в живота ми. Тя бе моята голяма несподелена любов. Жена, към която изпитвах силна любов и тръпка от преди над 20 години. Така и не успях да я забравя през годините. За нея съм споделял и пред едната и пред другата жена. Ей така казвал съм, че имам трепет отдавна. Тази жена за мен е била нещо като муза, мое вдъхновение, тази жена е била и все още е може би идеалът ми за жена - и като визия и като характер (тя е силен характер, прекалено силен и груб дори според някои). Тя бе моята голяма несподелена любов, която едва ли не съм издигал в култ. Тази жена (да се върнем на нея) никога не знаеше за тези мои трепети към нейната особа. В отчаяние и усещане как няма какво повече да чакам, защото усещах, че живота ми се разпада и вече почти няма какво да губя и няма от какво да се страхувам, аз се свързах с тази жена. След толкова много години. Най-после аз разкрих чувствата си към тази жена. Отначало тя бе в шок как някой може да бъде влюбен в нея над 20 години, при положение, че никога не сме имали дори физически допир, дори ръкостискане. Случи се така, че се срещнахме наживо, живеехме в различни градове и не се бяхме виждали близо 10 години (а последното виждане бе случайно на улицата от десетки метри). Отначало тя бе привлечена към мен, смея да кажа, че тя виждаше в мен Мъжа или поне така показваше, че дори го и казваше. Аз усещахм, как тази любов най-после ще бъде споделена и ще започна отново отначало. Но след броени дни тя просто се отдръпна. Избяга като дявол от тамян. Има си проблеми и емоционален багаж. Противоречива е. Случи се, че няколко пъти след това отново се видяхме, комуникирахме, всичко се повтори - ту всичко върви обнадеждаващо и след това тотална агресия и нежелание да ме вижда, чува и бяга от мен, все едно съм насилник и преследвач (което тотално не е така). Жената има големи емоционални травми от миналото и не иска да допуска хора до себе си. Изградила си е някакъв свят и зона на комфорт и категорично не иска да излиза от него. Но същевременно й се иска дори ей така за тръпката да пробва нещо, но не й стиска. Нагрубяваше ме, наричайки ме луд (понеже имам трепет към нея над 20 години), все тая. Аз ги приемам нещата спокойно, нито се обиждам, нито изпитвам агресия. Както и да е. Уважил съм мнението й, няма повече да я търся. Макар, че тя никога не ми заяви в прав текст това (че не иска да я търся и притеснявам, а съм й то задавал този въпрос неколкократно, дали желае да престана да влизам в живота й). Казано просто, тази над 20 годишна несподелено любов ще си остане такава. Човекът е особен и нямам шанс там. А и не съм сигурен, че след толкова много агресия и обиди искам да имам нещо общо с този човек (макар и тази жена да има най-красивите и загадъчни сини очи, които някога съм виждал наяви и насън). Просто не става. А какво се случи с другите две жени ли? В крайна сметка (за да не ви отегчавам с всички подробности), към днешна дата вече не комуникирам с бившата (тотално я нагрубих при едно от последните телефонни разговори преди около месец, защото тя прекални за пореден път с обиди от нейна страна по адрес на новата ми жена). С жената, която имам връзка последните 2 години вече не вървят особено добре, постепенно затихват. Тя просто се отдръпва. Вече преобладава "НЕ" когато поискам да я любя, тя се дърпа. Дори когато го правим усещам, че тя стиска зъби и не го прави с кеф, а само и само да ми пусне, аз да топна, да бягам и мир да има. Усещам отчуждение. Това не е онази жена в която се влюбих преди 2 години, която нямаше "НЕ" в речника си. Наскоро ми сподели, че има финансови проблеми (за които знаех) и това я напряга, от там напрежението й идва в повече и аз съм я напрягал едва ли не, като съм мислил само за секс. Това я изморявало (секса). Което е... обидно.Та... в крайна сметка съм сам. Говоря си със стени. И изповядам душата си (ако въобще имам такава, вече се питам) в сподели. нет. Жалка работа. От над 20 години трепет към жена накрая след толкова много отказ от нейна страна, не виждам смисъл да продължавам да мечтая за тази несподелена любов. След 16 години прекрасен съвместен живот с другата жена, в която иначе не съм бил влюбен (но съм обичал и може би все още обичам, в смисъл това да си влюбен и да изпитваш любов са различни неща), вече чувсвам толкова много болка и толкова много наслоена мъка която причиних на тази моя жена, че по-добре да не се виждаме и да не се чуваме. Но всъщност това е единствената жена, която ме разбира напълно и не ме съди. Тя дори ме не съди затова, че някога преди 2 години си тръгнах от нея ей така, за да преследвам любовкта. А към третата жена - единствената в живота ми споделена любов, вече не знам какво да правя. Живяхме първите 7 - 8 месеца при нея и бе хубаво, след това като аз се върнах в моя град и квартира, нещата се промениха, но от моя гледна точка, за страст и желание да съм с нея не се промени. Въпреки това отново го казвам, така и не я почувсвах тази жена за "моето семейство", все я чувсвах някак си... далечна, чужда. Тя просто е такава, малко потайна, интроверт. И не знам какво да правя. От една страна не ми е зле като съм сам. Спокойно ми е, не изпитвам напрежение. Но на момент съм самотен. И чисто и просто нагона иска своето. Искам да съм щастлив, да изпитвам радост от живота. Искам отново да бъда вдъхновен както бях някога вдъхновен от онази несподелена любов. Искам отново да имам онзи мир и хармония, които имах през почти всичките онези 16 години съвместен живот, искам огтново онази споделена страст и радост, която имах с онази жена. Но вече не виждам смисъл от живота. Не съм много социален, не се срещам с много хора и живея в малък град с консервативни хора. Не мога да намеря жената с която на открия своят духовен мир (ако въобще такова нещо същетвува). Винаги съм бил по-различен, повечето момчета/мъже излизат в мъжки компании, гледат да си говорят със себеподобни (мъже), я за футбол, я за друг спорт, да си намират повод да не са си вкъщи, да си пият и бистрят политиката на кафе. Е, мен такова нещо никоган е ме е блазнело, точно обратното дори - мъжки компании не понасям. Обожавам да съм сред жени. Чувсвам се страхотно. И смея да кажа имах страхотен живот досега с жени. Но вече чувсвам безисходица. Може би имам прекалено свободно време и затова ги мисля прекалено нещата, може би се дължи на факта, че съм по-чувствителен и емоционален. Такъв съм какъвто съм. Обикалям улиците и парковете и съм сам. Парите не са ми проблем, да благодаря на Господ не мога да се оплача. В интерес на истината, последните 2 години, покрай живота си с жената (споделената любов) успях да изпълня голям брой от бленувани копнежи за материални неща. Разбирайте, изпълних мечтите на хобито си - автомобили. Сбъднаха ми се голям брой мечтани автомобили да ги имам, притежавам. Но осъзнах, че всички тези материални блага, няма ли с кого да си споделиш, субективно не струват нищо. Превърнах се в едно ходещо зомби. Не знам как да продължа. Доста често нощно време мисля за най-лошото което човек би направил със себе си. Просто не виждам смисъл да продължавам. Консуматор, фабрика за ла§на. Нямам деца, никога не съм изпитвал необходимост от такива. Но всъщност бях пастрок на момче (от жената с която живяхме 16 години заедно). С него се разбираме, остахме приятели. Но деца не искам. Искам просто нещата да не бяха толкова сложни. Искам да върна времето назад. Или просто да не помня, да изтрия спомените на тъга и мъка. Тежи ми. Извинете, че ви отегчих с тази своя словестна диария. |
Напиши текст със заглавие: Как да си намеря приятел-по-спорт? | Здравейте, ситуацията е следната: Когато бях дете, играх много тенис (В група с други деца и треньор). Изкарвах си добре летата и натрупах много опит в спорто, но евентуално спрях. Сега като съм на 16 години пак започна да ми се разцъква, но никой от приятелите ми не иска. Съмнявам се, че сега има същите групи, тренирани от професионалист и въпросът ми е следния- как мога да спортувам тенис отново?? |
Разкажи category 5 история за: Кошмарни състояния всеки път след напиване | Млада жена съм и може да се каже, че от няколко години вече имам проблеми с алкохола. От известно време абсолютно всеки път след като пия (и то само бира, не твърд алкохол), като започна да изтрезнявам, получавам нещо като паник атака - чувствам, че умирам, полудявам, всичко около мен и в мен се забързва, сърцето ми ще се пръсне, имам нужда някой да ме спаси и да избягам от ситуацията и агонизирам така с часове. Вече няколко пъти стигнах до Спешното да ми бият бром при тези състояния. Просто едно отвратително усещане на тревога и безпокойство, от което искаш някой да те спаси и да те изкара по някакъв начин, но си безсилен... И имам чувството като ходя после, че непрекъснато падам наляво (въпреки, че стоя и ходя изправена) и не мога да си движа и контролирам добре главата. Просто ужасни неща, и то вече от 4 литра бира примерно. Днес цяло шишенце Неуропан - сироп съм изпила и един блистер Валидол, за да изляза от онова състояние и да си спестя агонията за цял ден напред. Всеки път е толкова страшно, че си казвам, че няма да пия никога повече, но понякога проявявам слабост и пак същия кошмар се повтаря... На някой друг случвало ли му се е? Не познавам никой, който да споделя такива симптоми. Познавам истински алкохолици и на повече години които са от мен, и пият много повече и твърд алкохол, но нямат такива неща. Наистина е най-страшното и неприятно чувство на света... Знам, че просто трябва да спра, но какво по дяволите е това състояние и само аз ли съм? ! |
Опиши: Отделяне от дома и родителите | Здравейте! На 18 години съм и темата, която отварям е свързана с това, че след 6 месеца ми предстои да се отделя от вкъщи, от родителите ми и да се преместя в Търново, за да уча там. И като се сетя-всяка вечер плача. Майка ми вчера говори с човек, с който имат симпатии , че искала като замина аз, тя да се раздели с баща ми.Някакви неща, които не ме касаят, защото тя не ми обръща внимание, а и това са отношения между родителите ми. Просто съм много привързана към баща ми и всяка вечер като си прекарваме време заедно и изведнъж започвам да плача и на него сигурно му става мъчно. Това е всичко.. нищо друго не ми е толкова тъжно отколкото това как ще се отделя от вкъщи…и най-вече, че баща ми ще остане сам, а с него имаме много силна връзка. |
Разкажи category 1 история за: Тройка | Здравейте бих искала да споделя мойто положение и да получи съвети от вас.. Мойта история е че имам приятел с който сме от 4 години заедно но той е в чужбина живеим заедно на семейни начела сме имаме и дете говорим дори за в бъдеще за брак.. Дано положението е че иска да опитаме нещо различно в леглото ни и ми предлага тройка с друга жена или непозната или няква негова стара бройка да се изразя правилно и ако се съглася и съм малко ревнива.. моля дайте ми съвети и мнения какво да очаквам как дасе въздържа ако се случи..??? Благодаря предварително |
Разкажи история за: Бяло слузесто течение с кръв | Здравейте!Цикълът ми свърши преди 14 дни затова със сигурност не е менструация. От два дни имам непостоянно бяло слузесто течение със следи от кръв, което се отделя предимно при уриниране. Запазих си час при АГ, но прегледа ще се осъществи след приблизително две седмици и половина. Много съм притеснена, това е причината да се обърна към вас. Моля ако някой знае нещо по темата или се е сблъсквал с нещо подобно да сподели.Възможно ли е да инфекция на пикочните пътища, киста или просто овулация?Не знам дали симптомите имат нещо общо с това но от месец имам киселини и подуване на стомаха :/П.С на 17 години съм, ако това има значениеПредварително благодаря! |
Създай разказ за: Търся работа с френски | Здравейте!Тази година съм студентка 1ви курс във Франция. Тъй като началото на лятото(май месец) ще се прибирам в България ( София) много бих искала да си намеря някаква работа, но с френски, за да мога да си го упражнявам летните месеци, а и все пак да си изкарам парички..Мислех си нещо като call center или друго за ниво Б2 на френски..Какво бихте ме посъветвали, какво бихте ми предложили като варианти, работили ли сте в такъв център, доволни ли сте, като цяло какви са предложенията за работа за първокурсник, който няма почти никакъв опит с каквото и да било?Благодаря ви много предварително! :) |
Напиши category 5 текст със заглавие: Имам един проблем - подкожни косъмчета под мишниците | Здравейте на всички! Имам един ужасен проблем. Много ще се радвам, ако ме посъветвате или споделите опит.Значи имам подкожни косъмчета под мишниците. Има образувания като топченца. В следствие на което се получават заплетени лимфни възли. Това опасно ли е? Усещането е много гадно - боли. За да предодвратя миризмата, си слагах стик. Мисля, че това е проблемът. Трябва ли да спра и да се пръскам само с дезодорант? На вас случвало ли ви се е? Как да се пазя от сапушване на пори и подкожни косъмчета?Благодаря ви предварително :) |
Напиши история със заглавие: Хаос | Вчерашния ден беше хаотичен.Дъщеря ми живее при баща си, заради по-добри условия. Не съм толкова луда, че да не виждам кое е по-добре за нея. Мен кучета ме яли, но тя да е добре.Яви се след месец раздяла, а живеем на 2 км разстояние.Тя учи, аз на работа...Но вчера осъзнах, че в динамичното ежедневие ми е липсвала...Криех всичко от себе си дори.Предполагам, никога не преживях раздялата с баща и. Вече 2 години. Даже имам връзка.Но...Не се прави дете от всекиОбичах го! Той ме закова с битовизми!Взе ме за разплод!Бях глупаво наивна, да вярвам, че разликата във възрастта е плюс.Бягайте!Над 5-10 години е ужас в перспектива.Знам, че не трябва да слагам общ знаменател, но в какво да вярвам!?Хаотично съм писала, но се надявам да ме разберат.Не търся съвет, но ще уважа всеки писал.Ще осмисля всичко и когато съм готова, ще пиша.Благодаря ви. |
Напиши category 3 история със заглавие: Кармата е жестока | "Карма (????) е санскритска дума означаваща действие, влияние, причина-последствие, съдба. " - от Уикипедията.Скромен човек съм. Добродушен и малко простоват. Никого не съм нагрубявал. Все се опитвам да помагам на хората. Винаги съм търсил любов и разбиране, а ми отвръщат само с лъжи и презрение. Пак заговорих за любов, но не, не съм объркал категорията.Сега ще ви разкажа какво се случи на едно младо мъничко момиченце на около 22-23 години и за мен един 28 годишен самотник, с тежък живот, без детство, без някой-някога да ме е обичал, но винаги добър към другите.Та какво се случи: влюбих се в момичето, опитах се да я заговоря няколко пъти. Тя се държеше студено и дръпнато. Мислих си, че навярно търси принца, а не просяка. И вярно е нямам пари, нямам кола или собствено жилище, не съм и особено много красив. Но започнах да работя на две места за да спестя някакви пари. След два месеца, като взех и допълнителната заплата, си купих по-прилични дрехи и с малкото пари останали в джоба ми отидох при момичето с намерението да я поканя да се поразходим, да поговорим приятелски, да я почерпя нещо. Тя все още беше на работа, продавачка е в един магазин, е поне беше. Нямаше клиенти и аз отидох право при нея и я попитах, дали след като свърши работа, иска просто да се поразходим заедно.И тук почва веселата част: тя се разкрещя, заобижда ме, нарече ме кретен, боклук, измет, почна да ме блъска. И каза, ама съвсем точните й думи бяха: " Изчезвай, че приятелят ми сега идва и ще ти счупи главата".В сълзи, почти на бегом излязох от магазина и се прибрах.Всичко изгуби смисъла си в този ден.И сега идва кармата:днес, почти една седмица от тогава минах покрай магазина. Исках да я видя, поне за малко. Просто да я зърна... знам, влюбен съм. Но виждам друга продавачка. Отидох и я питах, къде е другото момиче което работи там, а тя каза, че в петък ( точно в деня когато я бях поканил) някой я бил нападнал след работа пред магазина. Удрял я е, взел й е телефона и чантата и избягал.Кой знае какво по-лошо е можело да се случи.Оказа се, че никакъв приятел не е имала и е нямало никой който да й помогне.Стана ми много тъжно. От цялото ми сърце ме боли заради случката с това момиченце. Но какво можех да сторя?Кармата е жестока. |
Напиши category 5 история със заглавие: Вибриране и болеж около сърцето | На 18 години съм, момче, 182см, 73кг. Не пия. Не пуша.От 1-2 години когато спя на лявата си страна започва да ме боли сърцето, а по-точно лявата страна на сърцето. Както и да е, от 3 седмици на сам започна ритмично на моменти, особено при треперене от студ, вълнение или при смях, да почва постепенно да ме боли.Трябва да добавя 2 неща:- От 3-4 години страдам (периодично) от депресия и съм преживял голям стрес последните години. Интересното е, че именно в последната 1 година започнах да се пооправям психически.- Гръдният ми кош е генетично тесен (не кой-знае колко, но все пак малко по-тесен от нормалният тип)Кое от двете мислите със сигурност, че е проблема?Благодаря ви. |
Напиши category 4 текст със заглавие: Проститутка или приятелка | Според вас кое е по-добре, да си намери един мъж приятелка или да ходи на проститутки.Чел съм че някои мъже казват че е- По-добре да ходиш на проститутки, защото може ли да ти помогнат със увереността и че си щял да успееш с жените по-добре- други заради това че било по евтино от истинска приятелка.- Някой пък са девствени до 30 години и първия им път е с проститутка.Лично аз съм за това че един мъж е хубаво да си намери приятелка и вече ако иска да пробва с проститутка да види как е, но искам да знам реално какво мислят мъжете по този въпрос, както и жените могат да дадат мнение. |
Разкажи category 17 история за: Нямам образование. | Добър вечер, нуждая се от съвет, прекъснах образованието си пред 8-ми клас. На 22 години съм, обаче започнах да проявявам интерес към медицината, купил съм си учебници по биология и химия и се "самообразовам". Наистина имам голямо желание да следвам медицина, но споменах, че не съм ходил на училище. Имам страх, че може да не ме приемат, дори да се самоподготвям, защото университетите искам диплома, за завършено средно образование, а аз такава нямам. Според вас ще бъде ли проблем догодина, ако не представя диплома за средно, а просто се явя на изпитите просто така? ! |
Напиши история със заглавие: Търся името на една балада | Здравейте! От поне месец ме мъчи една песен, чието име не мога да си спомня, нито пък името на певицата, но мога да опиша клипа. Песента е или сръбска или гръцка. Пее я руса жена, облечена в червена рокля, мисля че се намираше в нещо като бар или на някакво празненство. Пее на голям статичен микрофон и през цялото време на песента се прикрива с ветрила, а точно преди края на песента маха ветрилата и показва че е бременна. Възможно най-детайлно описах каквото си спомням от клипа, ще се радвам някой ако успее да ми помогне. Благодаря предварително! |
Напиши за: Проблем с секса | Здравейте. На 25г съм и имам проблем с секса. Като спа с момиче го правим около 2ч и не мога да свърша че чак ми омръзва. Кат гледам филми (18+) за няма и 5м съм готов. Някой да се е срещал с подобен проблем? (надарен съм доста добре) Решение?Съвет?Нещо? |
Създай разказ: Дядо ми не се търпи вече! | Здравейте, скъпи читатели!От известно време насам, се наложи да гледаме дядо ми - ту децата му, ту ние, внуците, ту негови приятели. Той тази година навършва 88 години, но проблемът е, че е доста буквално - дебел. Теглото му е точно 208 кг. На времето е бил нормален мъж, по-набит, съдейки по снимките, но започнал да наддава сериозно след като преминал 45 години, и в момента е нещо страшно. Преди баба ми се грижеше и занимаваше с него, защото той буквално е почти неподвижен, но тя почина преди 6 години и оттогава всеки ден се полагат всячески грижи за него, кой когато е свободен - деца, внуци, приятели наминават. Опитва се да излиза навън, едвам с помощта на бастун прави крачки. Предвид възрастта му, понеже страда от тежък диабет, лекарите му каза да отслабва колкото се може повече. Но вече избягва и да излиза, защото губи равновесие, а не дай си Боже да падне, травмите ще са необратими! И буквалния проблем - постоянно се храни, ходи при него някакъв негов стар приятел и му носи все сладки неща - вафли, торти, понички. Явно го изнудва. Всеки път, когато отидем да го видим, яде нещо подобно. Тежко диша, не може да спи нощем, задушава се, все някой трябва да е при него. До тоалетна вече сам не може да ходи, да се къпе не може. Наложи се дори да се разшири банята, защото не го хващаше.Изпуска се, понеже не може да отиде бързо до тоалетната. Просто някакъв страшен ужас е! Съседите му в блока, и те хората, от време на време звънят на вратата му, поне да проверят дали е добре и дали е жив. Родителите ми постоянно умуват какво да го правят. С неговите размери никой старчески дом не би го взел, защото трябва ежедневно само с него да се занимава с човек.Наистина всички сме вдигнали ръце! Изобщо с вързани ръце сме. Нито той иска да ни улесни, като се вземе в ръце и отслабне, защото всеки от нас трябва понякога по време на работа да ходи при него, изоставяйки всичко! |
Разкажи история за: Фармация | Здравейте! Мъж на 23 години съм. Така се стекоха нещата, че след 12 клас записах нещо, което нямах изобщо намерение и желание да уча. Записах Право в Софийския университет, заради баща ми, който е юрист, по негова воля, просто се подведох. Миналата година прекъснах, бях в 3 курс, просто не е моето, дадох си зор, казах си, че нещата ще потръгнат, ама не стана и прекъснах. Баща ми не беше особено очарован, но това си е моят живот. През тази една година почивка, се готвих са кандидатстудентските изпити по биология и химия. Исках да сбъдна мечтата си да уча Фармация. Завърших природоматематическа гимназия с профил биология и химия и още от 11 клас се готвих да кандидатствам Фармация, но то стана, та стана…, та както й да е. Трябваше да го разбера, след 3 години учене на Право. Та явих се на предварителните изпити по биология и химия в СУ. По Биология изкарах 5.55, а по химия -5.15. Въпросът ми е, дали тези резултати ще ми стигнат за Фармация? Защото някои познати ми казаха, че за мъжете вече се изисква също към 5.50 и по двата предмета резултати. |
Разкажи история за: Не мога да заспя | Здравейте, момиче на 15 съм. От няколко седмици имам проблеми със съня. И не знам къде е проблема. Нито съм стресирана, нито притеснена от нещо, натоварвам се нормално (всеки ден съм на тренировки), но пак или заспивах и се събуждам по някое време или въобще не мога да заспя. Дори започнах да правя коремни преси преди лягане за да се уморя допълнително, четох книги преди лягаме, пия мляко с мед, но пак без резултат. Мисля, че докато се опитвам да заспя мисля за много неща и мозъкът ми се натоварва или нещо такова. Не ми се иска да използвам лекарства, но не знам какво да правя вече... |
Напиши category 17 история със заглавие: Кандидатстване в друго училище | Здравейте!Аз съм момиче в 7 клас. Най-страшните изпити минаха (БЕЛ и Математика).Надявам се да съм се справила. Като си проверявах по БЕЛ мисля че съм 99% над 5. 20, а по математика се моля за над 4. 50(задачите бяха отвратителни, решавах тестое от други години, но с нашия се уляха просто.. ).Та аз съм се насочила да кандидатствам в езиковата в Ловеч и в математическата в Плевен.Ще може ли някой, който учи там, да ми каже особеностите на училищата като бал за влизане в паралелките, пансион, дрескод и още каквото има.Благодаря предварително! |
Напиши category 17 история със заглавие: Търся мъжко мнение - медицина | Aз съм нa 19 години ,женa.От известно време искaм дa учa медицинa.Сaмо ,че ми хaресвa мaлко необичaйнa специaлност-урология и aндрология.Сaмо ,че ме притснявa,че мъжете сa склонни дa споделят повече с мъж отколкото с женa.Може би грешa или поне се нaдявaм дa грешa,зaщото стрaшно много ми хaресвa тaзи специaлност и не искaм дa се откaзвaм от нея.Моля мъжете във форумa дa споделят кaкво мислят. |
Създай съдържание за: В задъдена улица | Здравейте! Не знам откъде да започна, понеже имам толкова въпроси в ума си. Майка ми живее заедно с мен и с детето ми, което е 12 клас на квартира в голям град. Повечето от наема и храната, и сметките ги плащам аз. След като завърши детето иска да се изнесе и да отиде да учи другаде. Бащата живее на село и не е длъжен да съжителства с майка ми, а и аз мисля да замина в чужбина да поработя няколко години при мои близки. Имам кредит за изплащане, който взех, за да дам за образованието в университета. Майка ми е на 68г. и е работеща пенсионерка. Обаче пенсията и заплащането й са малки и няма да й стигат да се издържа сама. Тя се вкопчи в мен последните 10 г. Обаче ние не сме заможни хора за съжаление. С никой не поддържа контакти. Нито сестра ми, нито нейната сестра искат да я вземат при тях. Не знам какво да правя. Как да се справя в чуждата страна? Как да пращам пари тук на майка ми, как да изплащам кредит и да се опитвам да пестя. Майка ми няма собствено жилище. Вдовица е. Иска да остане в квартирата, а много добре знае какво ми е положението. Намеква ми да я взема с мен. Само, че не мога веднага да я взема. Иначе тя няма против да отиде в старчески дом, но те са скъпи за моите възможности. Ако остана тук ще продължа да работя колкото да плащам както досега, но искам да осигуря образованието на детето си. Моите родители навремето с нищо не ме подкрепиха и ми беше много трудно и още ми е такова. Благодаря, че прочетохте историята ми. Разказах я съвсем накратко. Ако имате някакви идеи ще се радвам да ги прочета. |
Създай разказ за: Объркана | Здравейте реших да пиша тук за съвет от непознати хор, за моята ситуация в която съм тъй като близките казват, че аз съм виновна.Омъжена съм от 5 г. иначе сме заедно от 21 г. имаме дете на 5 г всичко беше много добре между нас допреди 3 г. Работя в частна фирма в която повечето колеги са по въздрасни и след като се върнах от майченство разбрах, че имаме нов директор и нов отдел. Всичко беше ок до момента в който ми се наложи да замествам секретарката на шефа за 6м. Той започна да си позвалява дости свободни неща, аз го предупредих да стои по настрана и ясно дадох да се разбере, че не ме интересува. Първо през обедната почивка не излизах, но не желаех да оставам насаме с него започнах и съсем случайно няколко колеги от новия отдел пиеха кафе на бензиностанцията като мен. Започнаха да ме канят да ходя с тях и аз се съгласих говорихме, смеехме се всичко в границите на нормалното. И януари 2018г точно на Атанасов ден шефът ме извика и ми връчи документ за писменни обяснения, че дисциплинарно ще ме уволни за нарушаване на дисциплината и несправяне с работата. Аз подписах веднага си наех адвокат естествено се стигна и до съд. Докато ми излезне делото шефът ми пращапе хора до вкъщи да ме следят, проверяваха детето ми в ДГ и за капак извика съпруга ми да му обеснил колко голяма лубовна афера съм имала с един от колегите. Изпаднах в деспресия от случилото се тъй като нямаше и капчица истина от това което му беше наговорил. Започна де се отдръпва от мен постоянно да е недоволен за всичко спря да ми помага в домакинската работа. Подкрепа никаква. Дори си събрах багажа взех си детето и се прибрах при родителите си дойде най нагло започна да се кара с мен, мърлячка съм била, не съм довала пари за нищо във вкъщи вземи ми всичкото злато което ми беше подарил, дрехи абсолютно всичко дори и ключовете за колата /която съм си е купла аз теглих кредит за нея, но той твърди че той е купил/. Нагруби родителите ми, че не са искали да вземат отношение за нес. След 2 седмици му мина дойде да се извинява, че много ме обичал бла бла и аз се съгласих и се прибрах. Да всичко добре 1 месец, кото да уточна че две години делото се проточи през това време един лев не ми дал всичко от моите родители те ме подкрепят много. Е спечелих делото върнах се наработа къде ми били парите той плащал всичко аз нищо не съм давала в това семейство егоиска съм била. Да уточня че той работи от 9 до 14 ч. и взима много добри. Дори ми нправи намек че отварям хладилника, но не съм била сложила нищо в него неможело така. Залепи се бележка на него какъв бил бюджета на семейството на месец. Не излизаме никъде да уточня само във вкъщи тои е постоянно на компютъра на дивана, а ние с детето на на столовете. Грижа се за детето за абсолютно всичко той никога не е излезнал с него неговото задължение е само да го закара до ДГ със свекървата и после в 5 да я вземе. Аз излизам от вкъщи в 7. 30 и се прибирам в 19 да нямам време да готвя в повечето случай той приготвя нещо, но за прането, чистенето се грижа аз. Вече не си говорим сякаш сме съквартиранти. Подминаваме се и постоянно чака удобен момент да ме нападне за нещо да ме обиди дори ми заяви, че си имам любовник, което не е вярно.Просто незнам какво да правя вече ако не са моите родители да вземат детето за малко аз тотално ще мръдна психически. Все повече и повече си мисля, че за тези 21 г. заедно той до сега е имал маска и сега същноста му започва да излиза. Майка му също много се бърка в отношенията ни, но те са си близки много с нея аз разговарям задочно с нея.Затова исках да прочета чужди гледни точки за моя случай и да предприема ли крачката за развод, която обмислям вече сериозно от началото на годината. |
Създай съдържание за: 1000 лева малко ли са търгуване с реални акции | Много хора, които са спестили малко и си мислят, че не могат да постигнат нищо, което не е вярно изобщо. Ако си минал през обучение и имаш правилна стратегия тези 1000 лева могат да ти носят от 20 до 100 лева всеки месец, че и повече, при това с реални акции, а не спекулативни инструменти. Тайната не е в хазарта, а в разпределение на рисковете и влизане в сделка само при начало на тренда нагоре (начало на ръст в цената на актива) и излизане от сделка преди обръщане на тренда надолу и спадане на цената на актива.Активите вървят надолу и нагоре, а който познава циклите, следи новини и може да чете графики с индикатори, той печели. Такава е играта, че дългосрочно печелят всички, които са инвестирали в добри компании, които се развиват, акциите им растат или пък дивидентите им растат.Има и опция да се избягат и данъци напълно легално като търгуваш на регулирани борси в ЕС, но тази опция е подходяща за по-големи суми от 1000 лева. За до 1000 лева е добре да си плащаме данъците и да търгуваме при брокери, които сключват сделки извънборсово на нерегулиран пазар, защото така излиза по-изгодно и без комисиони, отколкото да се набутаме да плащаме по 3 евро и повече комисиона на брокера за сделка на регулирана борса.Който се интересува как работи стратегията ми, да ми пише. |
Създай разказ: Възможно ли е да ме лъже отново? | Аз съм 18 годишно момче което е имало доста приятелки, но не ги задЪржах за повече от седмица просто ги зарязвах. Винаги ставаше така, че всъщност не са такива за каквито се представяха преди да започнем да излизаме като нещо повече от приятели.Запознах се с 1 момиче, с което си паснахме идеално, никога не бях виждал това лице някаде из малкия ни град. Тя е 19 годишна красавица, която до сега не е имала приятел, защото е прекарала последните няколко години над учебниците. И ето че решихме да видим дали ще се получи една стойностна връзка.Излязохме на кафенце, разходихме се и ето че стана време да се прибираме. Изпратих я до мястото където живееше, не бързах да се обръщам, за да видя дали е готова за целувка, но тя се обърна и запъти към вратата пожелавайки ми лека нощ. На 2-рия ден след като я изпратих реших аз да действам и посегнах да я целуна, но ме отблъсна, това с целувката го преодоляхме чак на 5-тия ден.Вече 2 месеца сме заедно тя свикна с мен и много се обичаме, но започна да ме превлича сексуално и то ужасно много, не смея да и кажа че искам да правим секс, защото може би е прекалено рано, но пък си позволявам да я докосвам по-интимно. Не се дърпа особенно много, знам какво правя и съм го правил не веднъж, но твърди, че не и харесва. Възможно ли е да ме лъже като се има в предвид, че в началото ме лъжеше, че целувката не и харесва, но 2-3 дни по-късно си призна, че много и харесва?Възможно ли е да ме лъже отново?Какво да направя за да я предразположа, Без да си помисли, че от нея искам единствено секс?Просто искам една сериозна връзка...Благодаря предварително. |
Разкажи история за: Девствена съм | На 19 съм, още не съм правила секс и не мога да кажа, че съм имала нещо, което може да се нарече връзка. Когато се запозная с някой мъж, той винаги се чуди защо си нямам приятел, много съм била красива и такива подобни. В 90 % от случаите мъжете, които идват да се запознаят с мен, било то в дискотека или на кафе, се оказват женени или обвързани. Аз просто не искам да бъда такъв човек, който разваля нечия връзка и не си позволявам да имам някакви взаимоотношения със заети мъже. Мъжете или искат просто секс или си търсят любовница. Не искам да бъда с такъв мъж, ако имах нещо сериозно може би щях да съм правила секс. Не знам каква вина имам за това. Мисля, че изглеждам прилично и че се старая да се държа добре с хората, но нямам късмет в любовта. Моля ви помогнете ми с някакви съвети или дайте някакви предположения защо се получава така, защото аз просто не мога да си го обясня. |
Разкажи за: Рожден ден...пари | Здравейте април месец имам рожден ден последните 2 години не правих нищо особено заради корона шит миналата година поканих 3ма приятели в нас докато бях в нас сам за 4 часа и изпихме една водка но тази година искам нещо по като хората и се чудя колко пари ще ми трябват ще поканя 10тина човека в заведение ще взема от друго място 3/4 бутилки алкохол и ако свърши ще взема още от заведението та да...колко пари да заделя на 17 ставам всичките кръкаме яко... |
Създай разказ за: Нудистка | Моля темата да се публикува, защото е сериозна и е наистина важно за мен.На 16 години съм и както стана ясно от заглавието, проблемът ми е, че имам някаква форма на нудизъм. Когато бях 6 годишна в предучилищната имахме някакъв концерт и всички се подготвяхме. Леличките ме обличаха и се наложи да отида до другия край на стаята по голи гърди. Минах покрай едно от момчетата (с него си играехме често) и то ме гледаше (знаете в такива моменти как гледат момчетата) и беше много странно. Мен в началото ме беше срам, но се налагаше, а и докато минавах се чувствах някак приятно. Но тогава бях малко дете, а в тях няма нищо сексуално и никой не го е виждал за нещо фрапиращо. Но сега съм на 16 и нещата естествено са различни и не мисля, че е нормално. Не се хваля, но имам хубаво тяло, харесвам се. Когато мъже и жени ми оглеждат тялото аз се възбуждам и ми е приятно. Харесва ми да се възхищават на тялото ми, да знам, че го харесват. Чувствам удовлетворение когато хората гледат голото му тяло. У дома също се разхождам гола когато съм сама на отворени прозорци и се е случвало хора от отсрещните блокове да ме виждат и това ми е приятно, харесва ми не знам защо. Правела съм много клипове с телефона си на които просто се събличам пред камерата и си показвам нещата. Тези клипове ги правя за да си ги гледам след това, да се повъзбуждам и след това веднага ги трия. И не знам защо, но никога не съм се възбуждала от тялото на друг човек, а става само и единствено от моето. Когато се къпя или се гледам в огледалото най-вече.Според вас всичко това нормално ли е? Имам чувството, че имам някакви психически отклонения. Не знам защо правя всичко това, не знам защо изпитвам такова желание на показност. Има ли някакъв начин всичко това да спре? |
Напиши category 4 текст със заглавие: Побърквам ли се? Помощ! | Здравейте!Много ви моля за съвет, тъй като мисля, че не съм наред и имам нужда от странично мнение. Изпитвам страх от отхвърляне и то огромен. И за капак на това, винаги попадам в ситуация, в която по една или друга причина съм отхвърлена или пренебрегвана от познати, приятели и тн.Най-пресен пример е като излизаме с приятелите на мой приятел и техните приятелки. С едното момиче се познаваме с години винаги има какво да си кажем, но като дойде другото момиче, което е от година някъде с приятелят на моето гадже и двете започват да си шушукат разни неща, и аз се включвам в разговора но винаги по някое време съм игнорирана. Даже веднъж се случи да се разхождаме по двойки и те двете да си вървят заедно напред к да си говорят, а аз останах сама с мъжете напълно игнорирана, което ме обиди, тъй като с едното момиче уж сме близки а постъпва така. На 26 години съм ако това има значение.Моля ви кажете ми как да постъпя. Аз ли не съм добре и имам нужда от професионална помощ, тъй като ужасно много ме е страх да попадам в подобни ситуации и как да постъпя конкретно в този случай, с тези момичета, не искам да развалям отношенията на моят приятел с неговите приятели а често излизаме по двойки. С нежелание излизам с тях като знам колко зле ще се чувствам после. Аз ли приемам нещата твърде лично или наистина те ме карат да се чувствам така умишлено или пък изобщо не са разбрали. |
Създай разказ: Има ли смисъл от съдебно дело | Здравейте. Споделям един мой проблем. Той е такъв, че допуснах грешка поради моя наивност и вяра в хората. Реших да възстановявам земи от мой прадядо. Намерих всички наследници. Оказа се, че само 4 човека сме наследили тези земи. Касае се за земеделска земя, която се обработва от арендатор и естествено същият не плаща нищо за тази земя, просто защото никой от нас не се е поинтересувал от нея. Не са малко декарите, но не е и някаква огромна територия.Намерих всички тези роднини. Моят дядо ми даде пълномощно, защото е възрастен е няма сили да се занимава с обикаляне по кадастри, общини и т. н. Роднините са по-възрастни от мен, но все още активни и работещи. Аз съм честен човек и им казах, за какво ги търся. Казах им, че искам да се съберем и да си разделим земята от нашият прадядо и съответно, дали ще получава всеки някаква рента, дали ще я продаде, дали ще си я обработва сам и прочие, ще си реши сам. Само един от тях ми каза, че няма никакви желания и че ще ми прехвърли неговия дял без да иска нищо от мен, просто аз да оправя документите, защото той няма физическата възможност и време да обикаля да върши тази дейност. Въпреки това му предложих, да му платя за тази земя колкото е цената на декар, като изключа разноските, защото все пак това е негов имот и аз не съм му нито син, нито брат и какъвто и да е, че такахда ми го подари. Исках да бъда честен. Въпреки това той отказа парите, но аз ги дадох на синът му, защото наистина се чувствах много неудобно. На тази земя бяхме наследници само двамата с него и се оправихме за 15 мин с нотариален акт и всичко. За следващата земя, за която сме 4 наследници се наложи да потроша доста пари, време и нерви, че да оправя скици и какво ли не. Същият роднина отново ми каза, че няма никакви желания че ще ми прехвърли неговия дял и че не иска повече пари, защото преди съм му дал достатъчно. Другите двама бяха съгласни, да отидем в уговореният ден при нотариуса и всеки да получи своя дял, като ми възстановят част от парите, които похарчих, за да оправя документите. Забелязах, че изобщо не бяха наясно какво се случва. Нямаха представа нито от това какви декари е имотът, нито колко струва на декар, нито какво изобщо представляват разправиите по кадастри, общини и т. н. Извадих им цените на имотите и им предложих, ако нямат намерение да се занимават със земята, да я откупя от тях, като просто приспадна от цената разходите, които съм направил, като и платя и нотариалната такса. Съгласиха се. Но в денят, когато трябваше да сме при нотариуса, те не дойдоха. Естествено сделката не се получи. Говорихме по телефона и единият ми каза, че иска да отиде в общината на съответното населено място и да види каква е тази земя, да види кои са наследници, да види какви били цените. Въпреки че всичко това му го представих на документи с подписи и печати и обясних безброй пъти. Обясних им и безброй пъти, че искам да сме собственици на земята, която е наше наследство, обясних им, че всеки един от нас ще получи равен дял. Обясних им, че могат да получават рента, че могат да я продадат, че могат да правят каквото си искат с нея, когато имат вече документ. Обясних им, че ако искат да я продават, мога аз да я купя от тях, като естествено приспадна от цената, защото съм изхарчил доста пари, докато оправя скиците, да не говорим колко нерви и разправии. Но те сякаш не ме разбираха, сякаш се съмняваха, че съм някакъв мошеник, който иска да ги ограби. След време им се обадих и се оказа, че изобщо не са ходили в никакви общини и нищо не са се интересували и се били отказали от подялбата. И двамата искали да си продадат земята, но на по-висока цена. Добре. Това е тяхно решение, като аз нямам нищо против. Но за да стане това нещо, тази земя трябва да се подели и всеки да има нотариален акт. Как ще продаваш нещо без да имаш нотариален акт....? Казах им, че съм напълно съгласен с тях, но трябва просто да отидем при пустия нотариус, но все пак и трябва да получа пари, за това, че направих големи разходи, да възстановя тази земя. Отговорът беше "Защо да ти даваме пари? Тази земя си е наша. ". Ами ваша е, но след като аз се борих за нея, да бъде ваша. А вие дори не знаехте за съществуването и, дори не знаехте какво е това земеделска земя, дори не знаехте какво е недвижим имот и прочие. На края искате да си получите наследството, което аз узаконих, за което аз хвърлих хиляди левове, без да сте участвали по никакъв начин в борбата за това нещо. Естествено сделка няма да де състои при това им поведение. Но тук изниква и въпросът в главата ми. Имам ли законно основание, да заведа дело срещу тях двамата, за възстановяване на всичките разходи, които съм направил? Имам всички фактури, документи и касови бележки. Сумата хич не е малка. В момента земята е с готова скица, с налични наследници и остава единствено подялбя и издаване на нотариални актове, за което двамата роднини се дърпат, явно, мислейки си, че могат да получат земята си без мое присъствие и присъствието на третия роднина, чиято земя аз ще откупя. Или дело мога да заведа само, ако вече земята е документирано поделена и не съм получил парична компенсация за разходите? Знам, че на някой ще му звучи смешно, че искам да съдя роднини за земя. А бях честен от цялата си душа с тях, като исках единствено всеки от нас, да получи това, което му принадлежи, като им предложих, ако не желаят да се занимават със земята си, да откупя техните части на пазарните цени, като единствено ще приспадна заради разходите, които съм направил и естествено пак щяхада спечелят и то не лоша супа пари, която простохщеше да им падне от небето без да са си мръднали пръста. Явно в неразбирането си в тях възникнаха съмнения, че съм някакъв мошеник, хитрец и престъпник, който иска да ги измами. |
Разкажи category 5 история за: Корона и рисковите хора | Здравейте,на 29г съм и работя в магазин. Не е голяма марка, но е верига. Хората са готини и ме слушак каквото им кажа отностно вируса. Поддържаме хигиена, на час мием пода, постоянно пръскаме дезифектант по повъхностите, махнахме кафето и насипните храни. Въобще стараем се. Преобличаме и преобуваме се на работа.И прибирам се в нас. Съквартирантът ми преди 4 дни пита може ли да остане негов приятел да спи в нас- пирятел дошъл в понеделник от англия. Казахме Не, аз и още 2ма човека. И той ок. Нацупи се, но нищо. А той си е голяма параноя. От 3 месеца говори за короната и какво ще стане. И днес разбирам, че вчера е бил на среща с този човек от англия.Сега мамка му, какво мога да предприема. Значи работя с клиенти, имам маска, очила, шапка, старая се, да предпазя себе си и приятели, но как да третирам това.... Това, което не знам какво да го правя.Моля, Ви, сериозни отговори, защото сърцето и душата ми се късат от тревога. |
Разкажи история за: Романтика, секс и жени | Здравейте, напоследък след като скъсахме с приятелката ми започнах да разсъждавам над различни философки въпроси. Та днес темата е романтиакта. Мисля, че прекалено много ни се натрапва тази романтика от няакакви американси сълзливи филмчета. Истината е обаче, че жените си падат по по-разпуснати момчета. Затова и ги търсят в дискотеките, а не в библиотеката, пък после се оплакват, че нямало мили мъже.Просто далеч по-модно е да си отракан, да ебеш наред и все по-голям успех ще има един мъж отколкото да вярваш в романтика, любов и такива работи. Това просто или не същества или е веднъж в живота. Ученито са го доказали. Бурната любов е до година и половина (оптимистичният вариант). Как е при вас? Надявам се да ме опровергаете.п.с. Не си мислете, че това го пиша от фрустрация, не е така. Това са прости наблюдения. |
Напиши category 5 текст със заглавие: Стрес | Здравейте,Обръщам се към вас с молба за съвет. Дълго време бях под напрежение, работата ми е отговорна и го изисква и т.н. (да не влизам в подробности). И може би заради дългото време, прекарано в стрес, той стана постоянен.Постоянно съм под напрежение, даже без причина. Това ми пречи във всички аспекти на живота. Не съм агресивен, изглеждам доста спокоен преди повечето хора, но отвътре съм на тръни - сякаш ей сега ще ме изстрелят в космоса. Даже преди седмица се усетих, докато седя един стол в нас и гледам телевизия, че съм се хванал за дръжките отстрани на стола, сякаш ще излитам. Може да звучи смешно, ама за мен си е трагично. Ако някой е имал подобен проблем и се е справил, бих се радвал да сподели.btw Няма как да намаля ангажиментите, не са малко, бих казал, че са в умерено количество (за сега!!!). Спортувам по малко, като остане време. |
Създай category 17 разказ за: Нормално ли е нонстоп да демонстрира колко е велика ? | Магистър съм и в групата си имам една колежка завършила друг ВУЗ. За цялото си следване е имала само две петици по висша математика първа и втора част. Това е хубаво обаче кажете ми нормално ли е абсолютно след всяка сесия да си публикуваш пълната с шестици книжка за да демонстрираш на останалите колко си велик и, че си над тях? Признавам, че и аз някой път съм публикувала, но само по повод примерно някой по - тежък изпит при кофти преподавател, но нейното е всеки път което за мен си е чисто парадиране "Вижте ме аз най- великата " Наскоро правихме тест по една дисциплина и аз бях добре научила и предадох преди всички и тая веднага ме погледна особено сякаш се дразнеше, че друг предава преди нея. Не завиждам просто ме дразни това нейно постоянно фукане не мога да я понасям! |
Напиши category 5 текст със заглавие: Съдбата на моята приятелка | Здравейте! Моята история е следнага... миналата година зимата най добрата ми приятелка влезе в болница отначало ни казваха че е настинка но в последствие разбрахме че има РАК.. мисълта че ще я изгубя ме ужасяваше! С нея се познаваме от 25 години. Знаете ли какво е да лъжеш приятелката си че всичко е наред... не го пожелавам и на най големия си враг. |
Напиши за: Иска ли ме? | Здравейте, има едно момче, което харесвам. Изпитвам много голям срам като е около мен, вцепенявам се и понякога дори не му казвам "Здравей", когато го видя, дори не мога да го погледна. Виждаме се в работата, но не сме точно колеги. Как да знам той има ли симпатии, понеже в инстаграм ми харесва често снимки, забелязвала съм го да ме гледа, но в същото време не идва често, за да ме види и да показва, че има интерес, но пък като е тук сякъш има нещо. И аз не мога да разбера, как да разбера и как да не се вцепенявам така от него? |
Напиши category 17 текст със заглавие: UK или Испания? | Здравейте,Догодина завършвам и ми предстои кандидатстване в университет. Колебая се между Испания и Шотландия. В Испания имам роднини, а пък в Шотландия-няколко приятели. Владея и двата езика, но с английския съм доста по-напред и от тази гледна точка е по-добре в UK. Единственото, което ме притеснява е климата, защото познавам хора, които не издържаха и се върнаха. Искам да ви попитам как стои въпроса с намирането на работа в двете държави, тъй като нашите ще могат да ме издържат само първите няколко месеца и след това трябва да се оправям сам. Всички говорят за кризата в Испания, а пък близките ми казват, че от години си имат работа и нямат проблеми. В Шотландия пък се иска диплома почти 6. 00, пък моята ще е около 5, така че не знам дали биха ме приели в някой университет. В UK също ми казват, че има работа, но ми изглежда рисковано там, особено с анти-емигрантската политика и омразата към българи и румънци почти в цялото кралство. Моля ви за съвети, защото не съм сигурен какво да предприема. Благодаря. |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.