instruction stringlengths 11 242 | output stringlengths 101 29.3k |
|---|---|
Напиши category 5 история със заглавие: Хормонален дисбаланс | Здравейте! На 15 съм и преди 2 години откриха, че имам хормонален дисбаланс. Ходих по много изследвания, пих различни хапчета и тази година уж се стабилизира. Нооо.. Още тогава не ми идваше от само себе си , или пък ако го правеше беше на 7-9 месеца веднъж. Сега пия хапчета, за да ми идва. Редовно е за сега. Но, друго ме притеснява. Още тогава едната ми гърда беше много по-малка от другата ( да речем около 2пъти) и сега също е така, дори другата порасна още малко. Срам ме е да си обличам потници, камо ли да ходя по бански( много си личи). Може ли това да се дължи, че още хормоните не са нормални или пък този, който помага гърдите да растат липсва? Или пък е в дефицит?Благодаря предварително на хората които ще се отзоват! :) |
Създай съдържание за: Приятелка ми счупи телефона, трябва ли да го плати? | Здравейте, преди няколко дни по време на едно излизане с приятели на дискотека, една от приятелките ми бутна айфона и стъклото се напука доста, трябва да се смени. Само преди 2 месеца бях изпуснала телефона си и направих същия ремонт 160лв и сега като си помисля, че отново трябва да ги дам за същото и ми става лошо. Верно е, че и аз съм си виновна че телефона ми е бил на масата (като на всички останали), а не в чантата, но все пак тя го бутна. Според вас не е ли редно да предложи да плати ремонта или поне половината? Но тя нищо не казва по въпроса, ок ли е да отворя темата и да си поискам пари? И как е най-правилно да го направя? Не знам аз си мисля, че ако счупя нечий телефон със сигурност ще предложа да платя ремонта.. честно казано съм неприятно изненадана от нея. Не съм била в такава ситуация и не знам кое е прието за правилно, но всички сме чували лафа "чупи-купи". |
Разкажи за: Как да се запозная с нови хора, когато съм почти на 30 години? | През целия ми живот е било проблем това, че съм срамежлива и трудно завързвам запознанства, предполагам, че и не изглеждам много интересна. След като няколко пъти хора, които мислех за приятели, се подиграха с доверието ми, се опитвах да подбирам хората близо до мен и за известно време в университета мислех, че съм успяла. За съжаление се оказа, че съм сгрешила и колкото и мили да бяха някои хора преди, колкото и дълго да сме си говорили и споделяли, след като ежедневието но всяка стана различно, сякаш никой не се сещаше за мен, а когато аз инициирах разговор или среща, в крайна сметка се чувствах като досадница. Случвало се е дори някой да доведе друг свой приятел, човек, когото изобщо не познавам, без да ме предупреди. А мислех, че тези приятелства ще са дълбоки и за цял живот. Надявах се даже да срещна половинката си в университета, но не се получи и не мисля, че става въпрос само за привлекателност - не че съм красавица, но не съм и грозилище и не разбирам как много по-непривлекателни жени си намериха някого, а аз не и на практика и досега нямам никакъв опит в любовните връзки.Най-накрая си намерих стабилна работа, но всичките ми колеги са много по-възрастни от мен, семейни и с вече утвърдени приятелски кръгове, за тях съм просто колежка или в най-добрия случай добър познат, нищо повече. Записах се на спорт, но и от това нищо не излезе. Някой може ли да ме посъветва какво да направя, за да намеря приятели, може би дори да се запозная с някого, с когото да започна връзка? |
Напиши история: Съвременният човек и хроничната липса на природа | Забелявам, че от години насам съвсем престанах да ходя сред природата, дори по паркове не ходя, а не е като да нямам време. Преди години до нас имаше футболно игрищи, а сега е обрасло с бурени. Смятате ли, че днешния човек има прекъсната връзка с природата? Възможно ли е заради това да има толкова паник атаки, депресии, алергии и подобни, защото според проучвания хората които живеят на село или в планината рядко страдат от такива неща? Замислих се, че единствения период, в който преодолях стреса, паник атаките и депресията беше онзи в който се връщах на работа през Борисовата градина и то в онази част, където си е като гора, при парк хотел Москва.Не знам, сякаш има нещо зареждащо да си сред толкова много зеленина и дървета, макар и насред града. А вероятно сред планината е още по-осезаемо и въздухът още по-чист. Дали дърветата ни влияят на някакво по-съкровено ниво се чудя? Аз знам, че колкото повече време прекарвам в града без да посещавам паркове, градини, планини и дори полето на село, толкова по-стресиран и депресиран съм, сякаш връзката със земята се изгубва. Затова и хората на село като че ли са по-щастливи, едни такива румени са, не с вяла на цвят кожа като повечето от градските хора. Има такива, които ходят редовно по планини, на нивата на село и т. н., но имам чувството, че е все по-рядко, природата не е "фешън", модерно е да ходиш на дискотека, което пак е затворено пространство. А има нещо толкова освежаващо в природата. От както престанах да излизам развих куп болести - алергии, автоимунни заболявания, а като дете като тичах по поля и гори нямах никакви такива проблеми. |
Напиши история: За първи път на масаж, но подходящ клиент ли съм... | Здравейте, както вече сте разбрали от заглавието обмислям да посетя някое масажно студио, но имам колебания относно някои неща. Ако има значение жена на 22 години съм и причините, поради които искам да отида на масаж са, че просто всяка вечер се прибирам от работа и искам да отпусна тялото си... Не се получава от само себе си, както се досещате за това искам да прибегна до някакъв вид масаж. Не съм наясно какъв вид трябва да избера, нито пък кое студио е добро в града в който живея ( От Пловдив съм и ще се радвам да ми препоръчате масажно студио, ако модераторите позволят да се споделя такъв тип информация ). Притесненията, които имам обаче и които ме карат да си мисля че може би не съм подходящ клиент, не са малко. Първо изпитвам неудобство да се съблека, тъй като нито тялото ми е перфектно, още повече пък кожата ми. Имам дерматологичен проблем, който определено е нещо, което се забелязва и не знам дали на някой ще му е приятно да прави масаж на такъв човек, дори и като си плащам за услугата. Не съм ходила до сега на масаж и предпочитам първия път масажиста да е жена, за да съм по предразположена да се съблека. Има ли нещо, което трябва да нося, правя или не правя преди и по време на масажа? Някъде четох, че в масажните студиа получаваш еднократно бельо, хавлия, някъде предлагат и душ преди самия масаж, но аз наистина ме съм наясно с тези неща и за това се обръщам към Вас. Какъв вид масаж трябва да избера, има ли нещо с отпускащ, отслабваш и стягащ ефект ( като нямам предвид разбира се да отслабвам с масаж, а просто нещо което би повлияло добре на тялото ми във всякакъв аспект ). Не знам какво още да Ви питам, това е като цяло, ако може някой да ми разясни тези неща ще се радвам да чуя... |
Разкажи история за: Не си дават миналото | Случвало ли ви се е някой възрастен от семейството да не иска да си дае книгите в библиотеката, нито чашите на битака или ако са кристал да спечели пари. Като цяло да не си дава миналото, защото така.Случвало ли ви се е да дадете съвет на вашите, да не го послушат. Друг да каже абсолютно същото и него да чуят.Това което ми е най терсене е когато живея с хора на възраст за кратко, и вместо да приемат друг начин на живот, който по нищо не пречи на техния режим, да държат сметка за всичко. Ще кажете ми махни се. Добре. Но скоро. В момента блока се строи.Старите хора си не дават миналото, ама и никой не им го иска. Живеят в своий собствен хаос, който ако излязат на минимюнка от него, ще се изгубят.Защо ви пиша това. Защото имам нужда да го споделя. Знам че особено ние в източния блок сме си такива. |
Разкажи история за: Нямам желание за секс с мъже. | Здравейте, аз съм жена на 28г. Имам връзка с мъжа ми от 5г., като вече имаме дете на 2г. Ние сме малко така да се нарече "open minded"(отворен тип взаимоотношения) още от самото начало. Не се ревнува ме, споделяме си всичко и имаме прекрасно семейство. Аз правя секс с други мъже, както и той с други жени и сме напълно ок с това. Когато забременях, разбира се не съм имала отношения с други мъже, освен с мъжа ми, той се е виждал с няколко жени, но като цяло ми каза че не изпитва удоволствие, особено като знае, че нося неговото дете и той е с друга, казах му че за мен е ок и нямам против, но той спря с излизания та с жени. Секса при нас е перфектен, дори и по време на бременността и след като се роди детето, не е имало проблеми. Половин година след като родих, започнахме отново да се виждаме с други сексуални партньори. Всичко си беше ок, това лято се видях с един стар приятел, за един секс уикенд и след това не съм имала нужда да търся други партньори. След това, като че ли все по-малко ми се правеше секс, до момента в който съвсем изгубих желание. Мъжа ми си иска, тъй като си правим поне 3-4 пъти седмично, но последните месеци са 3-4 пъти месечно и то без особено желание от моя страна. Вчера отново правихме секс и накрая имитира оргазъм, това ми се е случвало 5-6пъти в живота. Когато не свърша, просто си казвам на мъжа или дай пак, след малка почивка или просто не ставаш за любовник. Смоя мъж винаги стигам до края, той е уникален, до вчера... Говорили сме, той ми е предлагал да направим тройка с други мъже/жени, да опитам с жена, но просто никоя от тези идеи не ми допада. Не знам какво ми се случва напоследък, но либидото ми рязко изчезна. Замислям се да си пусна кръвни изследвания за хормони, тъй като не знам какво друго може да е. Всякакви съвети и опит ще са от полза. Благодаря!П. С. Не искам критики, относно избора ни на сексуални взаимоотношения, тъй като сме достатъчно зрели, сами да решаваме. |
Създай разказ: Завиждат ли ми или злорадстват? | Допреди една година баща ми държеше малко заведение в нецентрален квартал във Варна, малко, но много хубаво и посещавано място. Аз не работех никъде другаде, само помагах в заведението от време на време, никога не сме имали някакви сериозни финансови проблеми, живея все още с родителите ми, на техни разноски съм така да се каже, не уча, но планирам, занимавам се с други дейности. И преди година се наложи баща ми да затвори заведението, съвсем странична история ни повлече, така пропадна всичко, излязоха едни разходи и може да се каже малко затънахме, но се оправиха нещата, не е въпроса в това. Друго ме мъчи вече няколко месеца. Приятелите ми постепенно се отчуждиха от мен и вече не поддържаме никаква връзка с някои, а с един двама от време на време се виждаме или пишем.Някак, започнаха постепенно да разбират, че сме затворили и не сме добре финансово и започнаха едни невдигания на телефона, блокиране във фейса, странни погледи на живо, а веднъж когато бяхме с приятел на заведение и преди винаги съм черпел аз, когато този път дойде сметката и аз поисках да си я поделим, намекнах, подразбра се, и този приятел си промени изражението, раздразни се видимо, умълча се, развали му се настроението и повече просто не се видяхме. Познаваме се отдавна с тези хора, толкова са ме търсили, фейсбука ми преливаше от съобщения, събирахме се.Имаше и няколко човека, които много харесвах и смятах за приятели, но не навреме се усетих, че те не споделят нищо за себе си, само ме разпитваха какво ли не за мен, само се правеха на приятели и заинтересовани, не публикуваха нищо в профилите си, но пък наблюдаваха моя, а когато се виждахме им личеше от сти километра, че съм им неприятен, но час след като сме се разделили, ме търсеха в чата и ми пишеха нон стоп, и съм се заблуждавал, но не можех да разбера поведението им. След като затворихме, тези първи разбраха, защото лично им казах, и те просто спряха да отговарят, да ме търсят, само сийнваха и постепенно започнаха да постват снимки от пътувания, събирания, статуси колко са щастливи, с приятели, с гаджета, помежду си се запознаха и с другите ми приятели, които вече ме бяха изтрили..Изобщо... нищо не разбрах какво и защо направиха. Само знам, че спряха да ми говорят. Всичките ми “приятели”.Споменах, че имам двама познати ли приятели ли да ги наричам, отговарят от време на време, виждали сме се около три пъти, веднъж на четири месеца може би, но когато се видим винаги ме критикуват нещо, дават съвети, поучават, и най-неприятното чувство - някак ми се дразнят на всяка дума, единия изневиделица тръгва да вика, но се усеща и се опитва да го замаскира, че се е издразнил, а реално няма на какво, но така са през цялото време, и един път нямах пари да си платя сока, те го знаеха де, когато си взимахме нещо от магазинчето преди парка и викат вземи си нещо и единия плаща и си повдига веждите и една физиономия раздразнена, все едно не е трябвало да се виждаме и съжалява и после пак се дразни, някак унижава, и говори и поучава все, отношение все едно съм някакво детенце, много, много гадно чувство, а това са дългогодишни “приятели”, които винаги, подчертавам винаги, са яли и пили от мен и бяха с едни доволни физиономии, разговорчиви. С тях последно юни месец тази година се видяхме, повече не приеха.Просто ме знам какво стана и ще се радвам, ако някой е имал такива приятели и ситуации, да ми сподели и да ме посъветва.мъж, 24год |
Опиши: Интимност но как | Здравейте, ще бъда кратка.Интересно ми е следното -имате си приятел да предположим, че сте над 25 год.Заедно сте от няколко месеца и сте поканени у тях.И има прегръдки, целувки и по някое време (искаш ли да правим секс)Как бихте реагирали.С думи ли си го искате или с действия?От самото начало се опознаваме -имаме теми на разговор.Само не искам да се заяждате?Интересно ми е по какъв начин действате вие-главно към мъжете.А нека и жените да споделят как стигате до интимност. |
Напиши category 1 история със заглавие: Малък пенис за вагинален оргазъм? | Здравейте читатели!Значи моето терзание е относно това дали може малък пенис като моя (14см дължина и 11см обиколка) да достави на момиче/жена вагинален оргазъм.Нека момичета/жени които са били с мъже с по-малки размери да дадат мнение, за това дали и малките "инструменти" вършат работа!Всякакви коментари са добре дошли!Благодаря предварително! :) |
Създай разказ за: Ние ли харчим много или живота е скъп? | Ние сме тричленно семейство и харчим минимум 1500 лв на месец, макар че купуваме само най-необходимото и то обикновено най-евтиното. Живеем в собствено жилище, нямаме кола, не пушим, не пием и много рядко излизаме на ресторант или нещо подобно. На почивка не сме ходили от 4-5 г.Като се замисля уж живеем скромно, а 2 средни работни заплати за града ни едва ни стигат. Живеем в град, който е между среден и голям за България. Да, вярно не се лишаваме от нищо жизнено необходимо, но и не разполагаме свободно. Ако трябваше да плащаме наем, не знам.Не мога да разбера заплатите ли са ниски, живота ли е скъп, ние ли харчим много. И вие колко горе-долу харчите на член от семейството (без наеми, заеми, почивки, поддръжка на коли)? Като се замисля 700-800 евро са нищо за тричленно семейство в сравнение с Европа, само техните заплати ако са 2-3000 евро, нашите са 400. Вярно, че тук е малко по-евтино, но все пак. |
Разкажи история за: Клинове за мъже | Аз съм фен на клиновете. Първо почнах да нося клин в фитнеса и сега нося клин на различни места. Установих, че долнищата на анцузите правят така, че да изглеждаш изтърбушен и грозно. Клина прави така, че да изглеждаш стилно. Стигнах до извода, че в повечето магазини не се продават мъжки клинове или ако се продават, те се продават в ограничена бройка модели и човек няма много възможности за избор, а и често цената и изкуствено завишена. Затова и почнах да пазарувам дамски клинове. При дамските клинове често се правят промоции и избора от различни модели е голям.Въпросът ми е защо в магазините за дрехи често не се продават клинове за мъже или ако се продават, то моделите на клиновете са ограничени? |
Напиши category 3 история със заглавие: Относно менталното здраве | Наблюдавах доста истории тук, различни хора, различни проблеми. Четях и наистина усещах болката на автора, но погледнех ли коментарите ми се искаше да мога да ги изтрия всички до един. Толкова глупост и такава липса на каквато и да е емпатия или съчувствие не бях виждал.Едно момиче беше споделило мислите си за самоубийство и в колко тежко състояние е, личеше си, че има нужда от помощ... А коментарите варираха от обвинения в егоизъм, защото едва ли не мисли само за себе си, пренебрегване на проблема, глупави хора правещи проблема със самоубийството в обществото да изглежда малък и незначителен.Съжалявам, но съм много разочарована от пътя по който върви света.<3 |
Напиши за: Мисля да си стегна изоставена къща в изоставено село | Здравейте. Знаете какво е положението в българските села. За съжаление се обезлюдяват и някои вече са останали само с по няколко човека, други с по един, а трети вече са тотално обезлюдени и са се превърнали в призраци. Но няма да говора за тва. Както селата се обезлюдяват, изоставените къщи сигурно са милиони. Айде не милиони, но хиляди със сигурност. И ми мина през ума да отида в едно такова пусто село, да намеря една изоставена къща и да си в стегна. Някое в планината. И не за да живея там, а само да ходя от време на време, да преспивам, ей така за тръпката. Ще си взема туби, ше си ги пълня с вода и ше пия от тях. Няколко стари мебела от ОЛХ-са и един надуваем матрак ще са ми удобни. И един къмпинг душ може да си взема, а ако къщата има камина може от гората да взимам сухи дърва и да я паля, само ше внимавам и себе си да не подпаля. Обаче ако са изоставени може да са доста порутени. Баща ми има една стара изоставена къща на една село и тя е в окаяно състояние. Едвам се крепи да не падне, вътре е адски прашно, стъклата са счупени, някои стени са станали на камъни и там са се навъдили плъшоци, които са оставили гадни каркалешки. Но аз ще си потърся нормална къща. И ще гледам да е чиста, за да не хвана някоя зараза там. Но се притеснявам и от други неща. Да не падне нещо на главата ми или да ме наръфат плъховете. Но от такива къщи съм забелявал, че дори и вредителите си тръгват. Друго нещо, което ме притеснява е да не се окаже, че къщата не е изоставена и да дойдат собствениците. А ако не се случи това да дойдат братята роми. Чувал съм, че циганите ходели в такива изоставени къщи и или оставали там или ти разтурвали и си тръгвали. Ако случайно отидат там или усетят, че в къщата става нещо могат и да ме убият. Аз ще си сложа катинари на вратите и ше си взема една бая голяма гьостерица за всеки случай да не ме нападнат мургави бандити, а може и българи да ме набият. Случвало се е цигани да убият някой в изоставени сгради. За тва ще бъда внимателен. Вие можете ли да ме посъветвате нещо? |
Опиши: Задълбочаващ се страх от отхвърляне | Здравейте. Момиче на 16г. съм.Винаги съм била отхвърляна, още откакто започнах училище. Като цяло не ми пукаше много до преди 2-3 години но осъзнах че този страх започва да се задълбочава с времето...Дълги години съм търпяла вербален тормоз от връстници, поради което най-вероятно се е зародил този страх.Положението е наистина сериозно, притеснявам се да отида дори на обикновена разходка в парка, какво остава за места на които е пълно с хора.Страхувам се, че ще срещна някой познат и ще започне да ме обижда или да ме гледа високомерно.Не знам, просто не знам как да подходя към този страх и да го превъзмогна...Самата аз осъзнавам че това ми вреди и ако продължавам така ще стане още по-зле, моля, ако някой е имал подобен проблем и може да ми помогне, пишете в коментаритеЩе се радвам да чуя мнения и съветиБлагодаря за отделеното време! |
Създай category 4 разказ за: Защо жените толкова налитат на ИТ-та и програмисти? | Работя в колцентър и служителите тук са главно жени. И то добре платени , знаещи езици.Това което ми прави впечатление е ,че поне 2/3 от колежките са се хванали с програмисти и ИТ-та. Като ,че ли са предпочитаният тип мъже. Аз нямам обяснение за това при положение ,че програмистите са като цяло под 1% от работещите в България. Може би заради старата слава която им се носи ,че изкарват много пари. Но разликата с работещите в кол центрове не е толкова голяма - 1-2хил лева най-много.А има и други добре платени професии.Моето впечатление за ИТ-тата е че са умни ама много задръстени и не говорят много. За мен поведението на жените е необяснимо. |
Създай category 1 разказ за: Как да се справим с пробиването на девствената ципа? | Аз съм жена на 20 години и имам приятел на 25. Проблема при нас е много странен и необичаен и неможем да се справим с него за това бих искала съвет от вас. С приятеля ми сме заедно малко повече от 2 години, но колкото и странно да изглежда все още неможем да пробием девствената ми ципа. Пробвали сме всякакви варианти ходили сме и на лекар всичко ни е наред но тогава защо той неможе да проникне в мен? Все пак той е бил и с други преди мен, но аз съм му първата девствена. Все пак си признавам че може би всичко идва от психиката ми, защото на последък дори и при най-лекия напън от негова страна и аз се стягам и всякаква възбуда отива по дяволите. Моля ви ако някой знае към кого да се обърна или какво да направя нека помогне! |
Напиши за: Решаване на проблеми, съобразителност | Здравейте. Цял живот съм бил от хората, които изпускат да живеят за момента, не съм успявал да взема решения и правилни решения във важни моменти или не съм способен да реша даден проблем на момента. Тоест не съм способен да взема дадено важно решение или да реша проблем в сегашния момент, буквално когато даденото събитие се случва пред мен, дори пишейки тази тема.Оказва се, че не успявам да предвидя кое може да се обърка в дадена ситуация и не знам как да предвидя събитията така, че всичко да е наред. Не съм достатъчно наблюдателен и не оценявам ситуацията адекватно за да взема правилното решение или реша проблема.Търся съвет как да се подобря или реша този проблем. В ежедневието си имам достатъчно примери, че мога да се поправя, но не знам как. Обикновено на човек му трябва малко време да помисли по дадена тема. |
Напиши текст със заглавие: Може ли да се поправи? | Каза ми, че го изнервям постоянно и ако продължа, сме щели да се разделим.Дразни ми се за абсолютно смешни неща, държи да го слушам за всичко и да си мълча по възможност, само че аз не съм такава.Днес имахме сериозен разговор, в който ми заяви, че и без това е супер изнервен в работата си и ако продължа да го изнервям, нещата няма да се случат. Затова трябвало двама души.Трябвало да се променя. Държа на него и искам да оправя нещата, според вас може ли нещо да се направи? |
Напиши история: Къде греша? | Здравейте, искам да споделя нещо, което ме мъчи. С една приятелка минахме доста странна ситуация и накрая прекратихме отношения и контакт.Отначало бяхме просто приятелки, без никакви чувства една към друга, или поне аз не съм знаела, ако тя е имала.Аз харесвам момчета и често ме търсеше за съвети относно тях и говорихме по тази тема. През това време сме излезли може би 2 пъти, което при приятелство мисля, че трябва да бъде повече. ( извинявам се за 2 години - 2 пъти е несериозно ). Опитваше да излизаме, но това не водеше до нищо конкретно - буквално кръгла нула.В един момент се опита да ме целуне и се натискаше в мен, което ме обърка. Разбрах че е била обсебена от мен и постоянно е разпитала за мен. След тези близости изведнъж спря да ми говори, игнорираше ме. След това отново ми говореше, като казваше че има да ми казва “нещо което не е за чат” - естествено ме излъга няколко пъти и за излизания и за писане и за говорене около последните три месеца. Накрая се разкарахме отвсякъде и в момента прави циркове пред хората, прави се на много разстроена и тъжна ( може и да е нямам идея ).Нещо което да вметна е че постоянно повтаряше че сме просто приятелки ( това е ясно ). И свършихме с това че има да ми казва много важни проблеми свързани с нас и игнор тотален, само проблеми… Предвид всички лъжи, подмятания, разигравки, аз а търсих, но сега не знам как да оправя нещата и изобщо като няма доверие… |
Създай разказ: Асексуалност | Напоследък няколко пъти срещам темета в Интернет пространството. Доскоро си мислех, че само аз съм засегнат от нея, или поне много малко хора. Оказа се, че не е така.Става въпрос за следното. Аз съм мъж на средна възраст и съм семеен от доста години. Честотата на сексуалния живот в семейството е веднъж месечно, и то не всеки месец. Това по никакъв начин не удовлетворява. Аз съм старомоден и ми се прави секс значително по-често. А жена ми въобще не се и сеща. Когато аз я подсещам - директно отказва. Смея да твърдя, че причината не е любовник или други връзки. Просто няма никакво усещане за секс в главата. И това не и пречи по никакъв начин. Докато на мен - много. Интересното е, че според нея, в обкръжението и нещата са идентични. Казва, че при 90% от жените с които контактува също е така. Просто не мога да повярвам! И не искам.Четох тук темата за "мръсните фантазии" и останах с впечатление, че доста жени ги вълнува секса и то как! Така е и нормално, според мен. Ще ми се да разбера дали съм прав. За това и подхващам темата.Благодаря предварително за споделените мнения! |
Напиши история: С мъжа ми не се разбираме и мисля за раздяла | Здравейте. С мъжа ми сме заедно от 14г, имаме и едно дете на 4г. И двамата сме трудни характери и още в началото имахме сериозни скандали, но винаги сме правили компромис, защото се обичаме или по-скоро обичахме. Напоследък ми казва, че изглеждам като дете и се държа като такава, защото не съм можела да карам колата като хората. Значи искам да отбележа, че съм на 30г, имам кола от 8г и карам 3 коли! Според мен се справям много добре, въпреки неговите забележки. Започна да ми казва, че самочувствието ми е много високо, а не трябвало да бъде така, защото съм изглеждала смешно докато карам кола. Това е толкова тъпо да го кажеш на жена си, че ми идва да му оправя багажа и да заключа. Проблема е, че имаме ипотека и още хиляди кредити, дете, наш малък бизнес (пак свързан със шофиране). Чувствам се недооценена, подценена, смазана психически, необичайна и неразбрана. Това е само единия ни скандал. Другите са ни все битови и глупави, но пак се стига до това, че съм изглеждала като дете и не можел да ме приеме на сериозно. Аз съм майка, работеща жена, по цял ден карам кола и накрая този да дойде и да ми каже, че съм смешна. Изглеждам млада да, но съм много харесвана, уважавана и точно заради тази моя честност и вярност ми се качват на главата отгоре. Постоянно ме подценява, не иска да ходим на почивки лятото дори за 2 дни, не иска да излизаме никъде, просто ужасен характер. Чудя се как го търпя толкова години и сега все едно имам бучка в гърлото, защото не искам детето ми да е наранено от цялата тази простотия на баща му. Готова съм дори да направя второ дете на някой, който е на моята вълна за живот, който ме оценява като човек и майка и някой, който би гледал чуждо дете като свое. Сега проблема е как да му кажа, че искам да се разделим без да бъда обиждана или да продължа да се боря за нещо, което е свършило. Аз го обичам, но от него усещам само студенина. Най-много ме е яд, че не оценява това, което правя за семейството и колко много съм се лишила, за да имаме всичко, което имаме сега. |
Напиши история със заглавие: За първи път ми е и не можах да го вдигна | Здравейте, имам една доста срамна история която трябва да споделя. Бях девствен (то аз още съм си). Запознах се аз с едно момиче, излизахме няколко пъти. Момичето не беше кой знае какво, не бих казал че ме привличаше особено, но пък беше забавна и реших да пробвам. Последния път я заведох в нас. Всичко вървеше добре, целуваме се ние, както си е реда, преминаваме към спалнята, събличаме се и стигаме до момента в който аз не мога да го вдигна. Страшен срам, но тя в тоя момент едва ли е разбрала, защото аз просто продължих да си я целувам сякаш още не сме стигнали до това с надеждата да ми стане. Да ама едни пет минути минават, аз сигурно 14 пъти и обиколих тялото целувайки я на всяко възможно място с надеждата да ми стане през това време и нищо. И накрая просто се отказах, целувахме се още и извъртях нещата сякаш не искам да го правим още и за днес това е достатъчно. Предполагам се е усетила какво се случи, но нищо не каза относно това. Още не се е свързала с мен въпреки че само един ден е минал, но честно казано не това ми е проблема, въпроса е защо не ми стана.Нормално ли е това. Предполагам че като ми е за първи път притеснението играе роля, не мога да кажа че съм бил стресиран, но със сигурност съм си бил притеснен, все пак ми е за първи път, не бях пил нищо пък и тя си падаше леко ботор, просто легна и не проявяваше никаква инициатива, чакаше аз да правя всичко, което не бих казал че ми действа възбуждащо.Нямам база за сравнение за да кажа случвало ли ми се е преди, но не съм имал проблеми с ерекцията, даже ми беше станало когато още бяхме навън и се целувахме, чак на леглото се появи проблема.Дайте ми някакъв съвет, това много ми прецака самочувствието, нямам идея как пак ще повторя с момиче знаейки че миналия път не стана. Предполагам че ако тя беше помогнала щеше да стане, но нормално ли е в тинейджърска възраст да имам нужда тя да ми помага за да го вдигна? |
Напиши category 1 история със заглавие: Как трябва да се подходи към девствена жена при връзка | Здравейте!!! Имам няколко въпроса, които са ми важни. Въпросът е и към дамите и към мъжете.След като съм имал несполучливи връзки с момичета (млади жени), които са били студентки и съм ги прекратил поради техен безразборен полов живот и/или изневяра, как трябва да постъпя с жена, която много харесвам, нещата май са взаимни, но подозирам, че е все още девствена (?). Познавам я от години, още като ученичка, но след това дълго не се бяхме виждали, но никога не съм спирал да имам симпатии (меко казано) към нея.Мисля, че се страхува (и срамува) да ми го каже това, поради тази причина нещата стават (едва ли не) с половин уста и гадаене от моя страна. Периодът е на новото начало и все още нищо не сме правили, а аз и не искам да я притискам, а още повече да желая да ми "пусне", само, защото рано или късно ще се стигне до с*кс. "Не искам да ми пуска", не искам тя да прави неща когато все още не е сигурна, а искам сама да го пожелае и да е готова когато и се прави с*кс. Ето, още един момент, че имам намерението с нея да се получи между нас сериозна връзка. Тя също това иска, а не само "секс за една нощ". Но... , как да подходя с нея? Колко трябва да чакам и как да я предразположа за някаква интимност. Кога да разбера, че го много и се иска и същевременно "се е приготвила" за него? Много е интелигентен човек, привличането е голямо, колебая се, обаче как да постъпя, защото както вече споменах, мисля че е девствена. |
Създай съдържание за: Въпрос към жените | Когато мастурбирате, какво си представяте и това дали е свързано с прителя ви, съпруга или с някой непознат когото желаете? Аз мисля, че при жените и мъжете няма голяма разлика в това какво си представят когато мастурбират, но ще е интетесно да се сподели. На никоя от вас няма да ви затрудни да го споделите тук а и мъжете могат да се включат. |
Създай съдържание за: Криви зъби ;( | Значи проблема при мен е със зъбите. Долната челюст са криви, наследствено ми се развалиха задните и ги вадиха ;( и въобще положението е много трагично и срамно. Трябва да ми сложат 3 постоянни зъби и брекети (тъй като сме бедно семейство и нашите няма откъде да ми дадат, ще работа да си оправя зъбите) заболекарката ми каза, че може да не слагам зъби, направо брекети и те задните ще се изместят на дупките, но мен ме съмнява това да стане. По важното е да сложа зъби, за да мога да дъвча, но се чуда какво да направя, тъй като и не разполагам с много финанси, кое е правилното да направя и какви брекети да си сложа |
Създай съдържание за: Румънска музика | Знам, че в България се слуша сръбско, гръцко и турско ама за румънско не знам. Вие какво мислите? Според мен румънската музика е пълна боза, комерсиална. Манелето е по зле от чалгата, а поп музика си е чисто копие на западния поп с разлика, че правят песни на испански и английски, а певиците са с множество операции и са с имидж на порно актриси. |
Създай разказ: Секси дама | Здравейте от малък съм много объркан сексуално родих се момче но се чувствах момиче. Когато пораснах и аз като някой други мой приятелки се превърнаха в жена естествено имам доста ухажори , но ми направи впечатление че и много жени ми налитат и хетеро и би естествено аз не отказвам , но се чудя защо когато съм дама с член жените не ми отказват става дума за лесбийки , а на много мъже същите дами ги режат с какво съм по различна освен че имам гърди. Лесбийките им харесва да бъдат обладавани да бъдат целувани и галени , но на мъжете който са склони да им дадат същото те ги блокират.Ж. 35 |
Напиши за: Вита - Вим мнения | Здравейте! Понеже имам изпити и съм под голям стрес, уча, ям каквото ми падне, нямам време за нищо майка ми отиде в аптеката и ми е взела витамини. Доста са скъпи 30 лева са, казват се Вита - Вим на Джеймисън за жени. Вътре има 60 таблетки пие се по 2 на ден. Фармацевтката и казала, че са доста добри и искам да попитам някой дали ги е пил и от личен опит да каже дали са помогнали. Че аз съм малко хипохондричка не вярвам даже на лекари хаха. Благодаря предварително! |
Напиши текст със заглавие: "Парче месо" :( | Здравейте, въпросът ми е към всички жени и мъже в сайта :) Може би малко глупав и наивен, но на мен сега, на 19 години, ми се отдаде неприятната възможност да си го задам и да отделя солидно време за премислянето му, но не и решаването, защото не мисля, че то е в рамките на моите възможности :) :(Започвам все по-често да се замислям, че за всички мъже жените, когато отиват да си търсят работа или по принцип, когато се оценяват способностите им са на първо място "парче месо", което притежава само визуални характеристики и нищо друго. Скромният ми опит, и в образованието и в другите житейски области, го показва безспорно, но не ми се иска да е така. Затова ви моля и вие да си дадете мненията. Момиче съм :) |
Опиши: Моето студентство | Здравейте, аз съм мъж на 19 години. Записах да уча висше и съм 1ва година на квартира. Уча специалност, която излезе доста трудна, но като цяло искам да се занимавам в IT сферата. В 1-вия семестър ми идваше да прекъсна, тъй като нещата бяха доста сложни за мене, макар и да си ходих често на лекциите и упражненията. Случвало се е и да не ходя някой път. Бях на общежитие, но си тръгнах от там. Съквартирантите ми се държаха доста зле и нямах друг избор, освен да отида на квартира. Макар и да ми беше сложно и депресиращо 1-вия семестър, успях да си взема изпитите без проблеми. Бях се мотивирал месец преди изпита да започна да уча сериозно за изпитите и имаше успех. Един колега от друго висше училище ми беше помогнал и като цяло успях да премина във втория семестър. В момента учим още по трудни неща и моято надежда да завърша се смалява все повече. Задържа ме това, че искам след време да си намера спокойна работа и да взимам хубави пари, защото без висше и без връзки ще стане доста трудно и не искам да разочаровам родителите ми. Така ли иначе един ден ще трябва да се изддърждам сам. Това са причините да се задържа да уча. Нямам много контакти в новия град, даже почти нулеви. Не съм общителна личност. Още от малък имам проблем с общуването, но винаги съм помагал на някой в помощ. Относно моя социален живот, не е кой знае какво. Върша си мойте задължения през деня, но проблема е, че като стане вечер, тогава идва истинската скука. Като цяло не си харесвам много престоя там, тъй като времето ми минава по един и същи начин и не се социализирам много. Попринцип съм с психическо разстройство още от 8ми клас и не е лесно да съм общителен. Понякога пия твърд алкохол заради стреса и отчаянието, макар и да прозвучи доста тъпо. Бях се занимавал с 2 момичета още 1вия семестър по различно време. За първата няма смисъл да говоря. Втората е доста сладка, държеше се от време на време на недостъпна, макар и да ми пишеше всеки ден. Това беше причината да изгубя интерес към нея и просто и отговярях по месенджър с по 1, 2 думи, за да и го намекна. Не съм грозен, но нито пък и много красив. Винаги съм бил облечен добре и винаги съм поддържал добър външен вид. Тренирам само когато имам Спорт, иначе като цяло спорта не ме влече.Като студент искам да съм малко по социален, да нямам толкова депресиращи и трудни студентски години.. Но както казвам специалността ми е доста трудна няма спор. Реших да споделя тази история с вас, тъй като тук мога да си излея моите отчаяни мисли. |
Създай съдържание за: Изрод преби кварталното ни куче. :( | Здравейте. Аз живея в един забутан квартал на края на Пловдив. До блока ми живее едно бездомно куче. Казва се Марийка. Целия ни квартал я храни и много я обичаме. Тя е много добричка и обича всички. Преди някъде седмица обаче майка ми ми каза, че една нейна клиентка в магазина й разказала, как видяла една отрепка с качулка да бие Марийка с метален прът по главата и по тялото и много я бил и накрая избягал. Не го знам къв е тоя тумор, но дано да не се връща повече. Преди кучето беше спокойно, дружелюбно и са разхождаше из квартала, а сега само стои пред входа в кашона си. Една сутрин излязох и тя беше седнала и като ме чу побягна от страх. После дойде при мене. Вече е така. Надяваме са идиота да не й е увредил нещо някой вътрешен орган и да не умре. Жената на първия етаж, която я храни, казваше, че видяла малко кръв на цимента пред входа, може и да е друго, но дано не е от нея. Нещо взе и да диша много тежко, явно щото я е страх или от побоя, може да е и от студа. Жал ма е и ма е страх да не й има нещо. Какви са тия идиоти, дето бият и убиват животни без причина, не знам, но кучето ни е много уплашено. |
Напиши за: Kонфликтна колежка | Здравейте, исках да ви споделя историята си, защото в момента не се чувствам никак добре и имам нужда от съвет. Преди 3 месеца започнах работа няма да уточнявам къде и съм в стая с още две колежки. Работата е там, че с едната се разбираме чудесно, но другата ме е нарочила от първия ден. Непрекъснато се заяжда с мен и ми говори с един надменен тон. Прави ми забележки за най-дребните неща - например има два листа дето са се разместили на бюрото ми и тя веднага "Изчисти си бюрото." и още куп подобни примери, които могат да изкарат и най-търпеливия човек от кожата му.Аз съм страшно търпелива, предпочитам да премълча само, за да няма конфликти, но явно и това не помага в случая. До скоро смятах, че държанието й към мен е неоснователно, необосновано, но скоро другата ми колежка в стаята ми призна, че тази въпросната конфликтна колежка си имала причина за това.Започнах работа като спечелих конкурс, но работата е такава, че колежката си е имала заплануван неин човек за това място, но аз съм взела работата. Не се знае кога, но пак ще има конкурс за моето място и си мисля, че тя прави всичко възможно да ме разкара от там, за да опита отново да вкара нейния човек.Вчера на колежката с която се разбирам и е станало зле докато е работила в друга стая и беше изпратила едно момиче да и потърси хапче в нашата стая. Аз бях сама в стаята. Момичето започна да рови из шкафовете понеже ние имаме голям гардероб с много шкафчета и да търси лекарството, като ми каза и на мен, че колежката е поръчала да намерим хапче, че е много зле, а не може да дойде. Аз се бях притеснила и започнах да отварям шкафчета и да гледам за някакви лекарства и явно съм отворила и нейното. В това време влезе друга колежка от работното ми място и ме е видяла пред нейния шкаф и й е казала. Както си стоях и колежката като дойде и се нахвърли върху мен с крясъци и обвинения, че съм ровила в чантата й, в нещата й, а аз само отворих шкафа и погледнах, не бях докосвала нищо. :(Обясних й многократно, че не съм пипала нищо, но тя беше истерясала и не ме слушаше. Даже ми заяви, че добре, че си била взела портмонето. Все едно бих я окрала.След това разказа на всички колеги как съм й била ровила в нещата и не престана да прави нелепи коментари. Минаха няколко часа и започна да се държи все едно нищо не е станало и да ми се хили насреща и да ми приказва. Но какво ще правя аз сега? С какви очи ще отида на работа в понеделник? Всеки ще се съмнява в мен и ще си има едно наум, всеки ще си пази нещата, когато влизам в стаята му. ;(Аз изобщо не съм такъв човек, никога не бих й ровила в нещата или в на когото и да е, какво остава да ги окрада. Яд ме е на себе си, че сглупих така, не трябваше дори да докосвам глупавия шкаф. Сега не знам какво да правя, как да се справя с нея и как да си изчистя името пред колегите. Изплаках си очите вече! Моля ви ако някой може да ми даде добър съвет да го направи. Ако сте се сблъсквали с подобни хора, моля споделете как сте се справили. Тази е жена е истинско лицемерно чудовище и няма да се спре пред нищо докато не ме съсипе. ;( |
Създай category 3 разказ за: Много мислене и премисляне не знам за какво | Да започна с това че съм на 17г. Не ми върви в любовния живот по принцип, но и не съм се трогвала никога от това, не изпитвам и нуждата от връзка. Даже ми изглежда/звучи странно, когато някой познат е "влюбен до уши" и т. н. Не мога да си се представя аз така, колкото и егоистично да звучи.И може би от това идват тези мои мисли(от време на време), че аз едва ли ще имам семейство, че ще е труден моя живот (чисто професионално и тн).Винаги съм била свободолюбив човек, който цени собствената си компания, да, имам приятели(малко са), НО и там не ми се е случвало да приемам някого за чак толкова близък (въпреки че някои от тях ме приемат), факт е и, че с доста хора съм се и карала през годините, от малка съм така и странното тук е, че никога не съм изпитвала тъга - да се изнервя и ядосам да, но тъга - не.Да допълня, че никога не съм имала труден живот, никога не съм була лишавана от нещо - чисто от материална гледна точка, но от друга може би - да, за което не виня толкова родителите си, все пак едното е за сметка на другото. Може и от там да идва и проблемът, не знам - работа, бизнес, пари, успехи, труд, семейни скандали за всичко това, имоти, земи - винаги са били тема номер 1 в семейството ми. И да аз също искам да съм успешна, и да страх ме е от провала.Може малко да ви звучи странно, не знам как точно да го обясня наведнъж, самата аз съм объркана. Не ги мислия постоянно тези неща, просто днес ми изникнаха в главата и реших да ги споделя този път. |
Напиши за: Моля за помощ! Много е важно и спешно. | Ще бъда кратка : баща ми е алкохолик от поне 15 години, не помня вече. Пиеше и караше автомобил години наред. Работеше като таксиметров шофьор, но по време на работа уж не пиеше. Така и не разбрах.Миналата година в началото на септември е аварирал някъде и не успя да се прибере. Бил е страшно пиян и е викал колеги по радиостанцията за помощ. За негово нещастие са го усетили колко е пиян и са му пратили полицията. Дрегерът е отчел 3,72 промила, лично четох акта. Мина делото и книжката му е взета за общо година и 9 месеца.Друго не може да работи, защото има проблеми с краката, а и е на 60 години... Другото кофти е, че не никъде не го вземат на работа за каквото и да е, понеже е подсъдим. Няма абсолютно никакви доходи, няма и кола вече, опита да продаде таксито малко след инцидента, но го измамиха и не му дадоха пари.Издържаме го аз и майка ми, но всички живеем поотделно и не сме никак богати, или казано по-накратко: просто изнемогваме да издържаме себе си, а с баща ми става съвсем отчайващо положението.Той има и кредити, които не са плащани отдавна.Днес ми се обади и ме помоли да му купя кутия прясно мляко и пакетче котешка храна, за да яде. (Поредния път му пратих котешка храна за котката, за да не ѝ дава от своята, но не е ясно кой я е ял...Чудя се, към коя институция да се обърна за помощ за баща си. Много ми е жал, макар че не трябва.Навремето, когато бях дете, много ме тормозеше, ама наистина много.Понякога си мисля, че получава възмездие за стореното, но въобще не се радвам. Жал ми е, защото си няма никого, нищо и не се очертава да има скоро. Живее в неизмазана къща, която е започнала да се напуква. Няма и дърва за отопление. Наистина няма нищо.Моля ви, посъветвайте ме към кого да се обърна за помощ за да му намерим работа. (От Габрово сме, ако това има значение.)С майка ми не можем да го издържаме вече. |
Напиши за: Пъпки по лицето... как да ги премахна ?? | Здравейте !! Аз съм момче на 17 години... Имам пъпки по лицето които много ме смущават и ме карат да се притеснявам..... изстисквам ги, но остават белези и петна... Пробвах Скинорен, който ми препоръча Личната ми лекарка... след като ги мазах с него 2-3 дни започнаха да се появяват все повече и повече... Не са от тези черните точици, те лесно се премахват... Гнойни пъпки са.... Има ли някакъв медикамент с който да се премахнат.... Попринцип не съм срамежлив и такива... Но някак ме е срам да отида на кожен лекар.... Ако може да ми предложите някакъв медикамент или начин за премахването им....Благодаря Предварително ! |
Напиши category 1 текст със заглавие: Аз съм на 31, а тя на 21 | Здравейте, може би има много подобни, но все пак.Харесвам едно момиче, което е доста по-малко от мен. Не знам как да й го кажа, макар че тя ми дава доста знаци, че иска да сме само приятели. Като я видя всеки път се възбуждам страшно много и после чак не мога да спя от превъзбуда.Има ли бъдеще подобна връзка, има ли смисъл да продължавам да упорствам? |
Напиши category 3 история със заглавие: Винаги ли лъжата побеждава | Вие как виждате нещата, читатели? Това някаква вселенска закономерност ли е? Защо лъжата и клеветата винаги побеждават накрая? Защо са успели да подведат и да завлекат в своите обятия дори и най- добронамерения и чист човек? Винаги ли е било така според вас? Ако има психолози сред читателите, ще се радвам на компетентните ви мнения по въпроса. Кога хората осъзнават, че са били излъгани? Необходимо ли е винаги да разобличаваме интригантите, лъжците и клеветниците, или те се саморазобличават рано или късно? Споделете примери от житейския си опит, ако прецените. Мислите ли, че понякога ситуацията няма нужда от по-задълбочен анализ, тъй като е брутално и по детски кристално ясна и красноречива? Споделете, моля. |
Разкажи category 3 история за: Безплатна дегустация | Имам следното питане. Наясно съм, че щом има дегустация в магазин значи всеки може да опита нещо. Но понякога хората, които правят реклама на продукта не спират всеки минувач или просто си мълчат и се усмихват и разбираш едва ако някой преди теб е взел или се е спрял при тестването. Аз съм срамежлива и честно казано ми е неудобно да си поискам, особено като не са ми предложили да си взема, нищо че съм минала покрай щанда. Има и дегустации, на които всеки щом желае опитва. нахално ли е човек да си поиска щом не е спрян да дегустира даден продукт. Длъжни ли са да казват на всички или пак си е въпрос на познати. |
Напиши история със заглавие: Снимки от фитнеса в Тиндър | След двугодишна връзка и половин година преодоляване на раздялата, се налага пак да изляза на пазара. Тиндър е някакъв вариант за запознанства.Снимките там е хубаво да отразяват какви сме като личности, не само външността ни. За мен спортът е важна част от живота ми. И според мен е правилно да го покажа. Но много жени са ми споделяли, че фитнесджийски снимки ги отвращават. Че мъжът така изглежда повърхностен, елементарен, стойкаджия. Та, чудя се как да го направя. Може би все пак снимка във фитнеса, но не тип "вижте ме колко съм нацепен", а по-небрежна, без да се подчертава телосложението ми, с тениска, подпрян някъде.Също мисля да сложа с кучето ми, с някоя любима книга и в планината. Може и от някое пътуване в чужбина, любима дестианция. Нещата, които обичам.Споделете господа, при вас какво е работило добре? Дами, какво ви е правило впечатление?Разбира се, винаги мога да се наглася и да си направя професионална фотосесия, но ми се иска да покажа нещо от себе си. Аз също гледам в женските профили що за човек е, не само дали ми допада визуално. |
Разкажи история за: Деморализиран съм от днешния свят и хората | Здравейте. Това, което ще кажа, ми е ясно, че го изпитва половината население, но имам нужда да чуя, че нещата не са толкова лоши. Студент съм, уча и се интересувам много от модерна история, чета и много литература, а най-вече ми харесват етическите произведения (на гърците, на Сенека, на Аврелий), тренирам редовно, имам добри приятели и прекрасна приятелка, в семеен план също нямам проблеми. Напоследък у мен се заражда все по-голямо чувство на недоверие към хората и обществото като цяло. Имам чувството, че модерният човек все повече заприличва на животно, което се интересува единствено от секс, пари и сила. Според мен хората от началото на миналия век са били далеч по-културни от нас и са имали реално действаща ценностна система. Не мисля, че е нормално в ежедневието си да се притеснявам, да не би днес да имам пререкание с някой полицай, мутра или каквато и да е група от лошо настроени и първични хора. Имал съм няколко случки в живота ми с подобни индивиди и оставам с чувството, че у нас обикновеният човек е оставен да бъде унижаван, мачкан и плют, а правосъдие липсва. Защо мутрите, елитните проститутки, престъпниците и всякакви друг могат да издевателстват върху обикновения човек и това не само да не бъде санкционирано, но и напротив - всички млади подражават на това поведение. Завършил съм елитна гимназия и по-младите набори влизат в 8-ми клас вече пристрастени към амфети или изкурвяли до безобразие. Имам силно чувство за справедливост, но ме е страх от унижението и безпомощността, което обществото ме кара да изпитвам на моменти. Чувствам се ужасно, когато се замисля за тези неща. Знам, че ако нормалният човек се надигне против това, обикновено бива слаган на място много бързо. Защо вече никой няма чувство за достойнство, за морал, за някакви общочовешки ценности? Какво значение има образованието и културата на човек, като мутрите и боклуците са на върха на хранителната верига, а всички други сме балъци и трябва да бъдем унижавани? |
Напиши category 4 история със заглавие: 30 годишна с 68 годишен | Какво според вас може задържа заедно двама човека с такава разлика? Мъжът не е богат, ако е първото, което ви минава през ума. Съвсем нормален, изглежда си на възрастта си, никой от никого не се възползва финансово във връзката. И двамата са умни и образовани, водят интересни разговори на сериозни теми, не изглежда, че имат такава разлика във възрастта, освен външно. Имат сходни и нетрадиционни виждания и светоусещане, сексуално активни са и живеят живот, който е много по-динамичен, активен и разнообразен от този на по-голямата част от младите двойки. Може ли човек да намери някого, с когото го дели такава разлика във възрастта, и връзката им да просъществува? |
Разкажи за: Какъв е нужно да бъде един копирайтър? | Бихте ли ми обяснили -как е нормално да се държи един копирайтър, при зададена оферта от потенциален работодател?Много често ставам свидетел на почти пълно мълчание, от отсрещната страна, което ме озадачава.Давам пример-някой си търси човек за превод или написване на някакъв текст и минават дни, и часове в размотаване.Човекът, който се интересува от офертата, съвсем НОРМАЛНО задава елементарни въпроси от типа на-какво е заплащането и т. н., но отсрещната уж заинтересована страна-мълчи, като умряла!Това нормално ли е според вас? !Питам основно хора, които са копирайтъри...Вие как се държите, когато искат да ви наемат за някакъв проект? |
Опиши: Мога ли да родя естествено, въпреки това | Здравейте! Бременна съм в края на 6-ти месец, на 33 години и за първи път. Но имам необичайна медицинска предистория.Тъй като срещнах любовта на 32г., до тази възраст бях девствена. Също така в продължение на 4 години имах ниски хормони и бях почти без цикъл, след множество изследвания казаха, че е от "някакъв стрес за организма" и си карах така.Когато започнах да водя полов живот, установих, че съм твърде тясна отдолу... Всеки път ме болеше от някакво разтягане, мислех че имам някакъв дефект и ходих на лекар. Гледа с вагинален ехограф и каза, че не вижда проблем.Постепенно този проблем намаля и изчезна. Когато забременях, ми препоръчаха без секс близо 2 месеца. Явно през това време въпросните мускули/връзки или не знам какво пак бяха атрофирали и известно време пак ме боля.Лекарите едва ли имат опит с подобна предистория, въпросът ми е може ли наистина с ехограф да се установи, че няма дефект, който да е опасен за раждането, изобщо може ли да бъде проверено такова нещо предварително? |
Напиши category 1 текст със заглавие: Мнение и помощ | Здравейте аз жена на 31г. омъжена от 6г. съпругът ми е на 33г. Искам мнението на всички двойки които са женени и със деца. В момента съм бременна в третия месец, но не от съпруга ми, а от едно момче което по младо от мен с 10 години т. е. запознахме се във фитнеса където ходя след работа. Въпросът е, че съпруга ми знае че не съм бременна от него, но е съгласен с моята бременност (дори се зарадва и то много), защото има проблеми със спермотозоидите. Нормално ли е? Или само се преструва, въпреки че откакто съм бременна ми обръща много внимание и грижи в повече от преди и дори ми каза че любовта към мен се е увеличила милион пъти!!! |
Създай category 1 разказ за: Обича ме,но не е щастлива с мен! | Здравейте.Искам да си разкажа моята история за да прочета мнения на хора с по-богат житейски опит от моя, както и на хора които просто биха искали на напишат своята гледна точка.Заедно сме от една година и 7-8 месеца. Аз съм на 28, а тя на 22 години. През 1-та година си помислих, че съм открил човека (жената) до себе си, а след този период всичко сякаш тръгна назад.Една вечер просто си говорихме и разговора тръгна в друга посока, след което последваха думите от нейна страна -"Не съм щастлива с теб". Стана ми много неприятно, но не показах това си чувство. Опитах се да разбера къде съм сбъркал, като поисках директен отговор, точно кое я прави нещастна и разбрах.Искала романтика, някое и друго цвете от време на време, вечеря на свещи, да и казвам по-често, че е хубава, красива и т. н..Казах си добре ще опитам. Романтиката не ми е на сърце, толкова съм бос в това отношение, не се чувствам "аз" в такива ситуации.Но все пак започнах да и подарявам цветя и то в моменти когато наистина не е очаквала. Къде букет (орхидеи-любите и), къде единично цвете, къде от градината ми. Постарах се и за вечеря на свещи, старателно направена в домашни условия и зачаках да се прибера от работа.Какво получих в замяна?Една раздразнителност от нейна страна, хвърляне на чантата и от единия край на стаята до другия и рязко затваряне на врати.Всичко било заради това че не съм си вдигнал телефона докато се прибира от работа. Еми на ли трябваше да направя романтичната обстановка и най-важното, прибира се уморена, исках храната да е топла, направо да седнем на масата.Друга подобна вечеря не последва от моя страна.С цветята не спрях пак си и подарявах изненадващо, стараех се да и казвам колко е хубава и т. н..Един ден спорехме за нещо(не си спомням), след което последва 2-ри удар под-кръста - "... С цветето от 2 лева ли...? "Спрях и с цветята. Нали уж жеста е важен?Искам да обърна внимание и на интимната част. Секса с не е хубав, разкрепостен, харесва ми, но докато стигнем до там са големи мъки за мен. Може да отнеме цял ден. Нормално ли е да не сме се виждали 1 седмица и като се видим, някакво си предаване по телевизията да те възпрепятства да правите секс?Отговора-не съм я предразполагал!Как да я предразположа като се опитам да я докосна, да се заиграя с нея или не е и приятно, или я боли нещо и тем подобни.Колкото и да съм търпелив и ентусиазиран, сещате се че това се губи в даден момент.Дойде време да заминавам в чужбина. Естествено плановете ми включваха и нея! Говори ли сме си много затова.Биологичния ми часовник за тиктака и все по-често се замислях за семейство, деца. Не исках цял живот да се скитам нехайно. Искам да стигна върхове и да има с кой да ги споделя, искам жена ми и децата ми да живеят добре, да не и се налага да свързвам двата края някак си.Стабилността ми във финансово отношение за семейството ми е приоритет.След известно време разбирам, че споделила с баща си за това какво искам и към какво се стремя и че на нея това не и трябва, просто искала РОМАНТИКА.Няма да обръщам много внимание на това но ще го напиша.За нея децата са ЕДИН "+" в една връзка, брак. Това ми прозвуча като промоция в магазин-купуваш 2 получаваш 3.... За мен този "+" е много важен, предполагам и за всеки човек. На въпроса -"Ако не мога да имам деца ще ме обичаш ли още"?Отговора ми -"Ще опитаме всичко и всякакви методи, дори и да не успеем. Живота е пред нас. "Искам да попитам следното:Да живеем в колиба с много любов и романтика и 1-2 "+-са" да играят боси и голи или по-малко романтика и любов и +-четата да получат по-добър живот, защото в крайна сметка всичко е заради Тях.Заслужава ли си да съм с нея. Виждам в очите и че все още ме обича. Виждам че би могла да стане добра съпруга, майка. Например още не може да готви, но майната му, аз не си търся слугиня, мога го и сам това както и другите домакински неща. Но пък виждам че има желание да се научи. Експериментира, пробва. Никой не се е родил научен.Също виждам че някак си липсва желания за реализация от нейна старана. Все трябва да я побутвам, на моменти дори да я водя за носа. Лошото, е че във всички отношения е така.Пример: Да отиде до магазина, ама докато се накани.... , да си смени работата, тук е много сложно. Ако тя ме намери докато си стоя у нас ок, иначе стоим и си чакаме.За мен няма безплатен обяд, нищо не идва даром, за всичко се изисква усилия и упоритост!Разделени сме от известно време, ама онова чувство отвътре все те ръчка и те кара да се замислиш дали да продължиш напред сам или да се върнеш обратно... |
Напиши category 17 текст със заглавие: Могат ли да ме приемат | Здравейте! :)Може ли да ми разясните как стоят нещата при прехвърлянето от едно училище в друго. Предполагам ще трябва да държа определени изпити, което не е проблем за мен. Но въпроса е там, че съм 10ти клас и уча в руската гимназия в Бургас с английски език, а искам да уча в националната гимназия за сценични и екранни изкуства, Пловдив. Възможно ли е? Какви изпити ще трябва да държа? Ще мога ли да продължа със същите езици? |
Напиши category 1 текст със заглавие: Неприятен мирис, течение, парене, сърбеж | Добър вечер на всички и благодаря на тези, които отвориха моята "история" (така да го нарека). Давам направо, защото направо се панирах!!! В последния час изчетох какви ли не неща или по скоро болести, чиито симптоми са неприятен мирис, парене, сърбеж и гъсто течение от влагалището. Също искам да спомена, че съм на 16 години, девствена, никога не съм ходила на генеколог, не пуша и не пия. Не знам има или няма значение, но къпя се 2 пъти седмично и вече от две седмици някъде всяка сутрин преди училище се "подмивам"с вода, само и само за да мириша по малко. :х Течението го имам от месеци, но другите неща се увеличиха в последните две седмици! От всичко това, което прочетох обърнах най-голямо внимание на Бактериалната вагиноза. Общо взето имам всички признаци (течение, мирис, .. няма да ги повтарям пак), но и нито един от факторите (тютюнопушене, полов живот, .. )? ! Моля Ви кажете ми какво да направя по въпроса и как да кажа на майка ми да ме заведе на генеколог, какво ще ми правят там, как мога да се лекувам (ако изобщо е болест)? Прочетох, че може да се стигне до безплодие?? ....Моля модераторите фа публикуват историята ми защото е много важно за мен! Благодаря предварително!!! |
Разкажи история за: Какво ми е? | Здравейте, аз съм момче на 16 години. Преди няколко дена, по време на представление от училище получих едно рязко силно сърцебиене което ме изплаши до смърт. Като се прибрах ми нямаше нищо, отидох в един приятел на гости, споделих му за това и той ми каза, че е най-вероятно от кафето, защото аз всеки ден пия сутрин и някой път следобед и така реших да спра с кафето. Вечерта като седнах пред компютъра пак се прояви леко сърцебиене, но се опитах да го игнорирам. След това като си легнах, започнах да треперя целия и усещах движенията на кръвта и на сърцето си като топли вълни - това ме вцепени от страх заради мисълта че може да не се събудя сутринта или да се събудя в болница. За щастие се събудих, но всичко ми беше много по различно - на моменти изпитвах слабо, но учестено сърцебиене, което затрудняваше дишането ми и психически симптоми като необясним страх от това да оставя родителите си вкъщи (дори на моменти ми е идвало да се разплача), да се кача в тролея за училище, неспокойствие, раздразнителност, отпадналост, не мога да се изнервя или да изкрещя, липса на апетит, болки в гърдите, пробождане в гърба и в сърцето, замъглено зрение. Вчера започнаха да изчезват психичните симптоми и днес съм малко по-добре, но забелязах, че вените ми са станали по-тънки, даже ги помпах и пак са си толкова тънки и сигурно за това нямам сили.Възможно ли е да съм получил страхова невроза в резултат на стреса от сърцебиенето или от прекомерна употреба на кафе и цигари за възрастта и теглото ми - тежа около 55 кг., ръст - около 178.? Благодаря предварително за отговорите и се извинявам ако съм пропуснал нещо! :)) |
Създай category 6 разказ за: Имам нужда от помощ :( не издържам вече... | На 24 години съм и вече имам две прекрасни деца и мъж който ме обича.Аз съм в социално майчинство и не работяМъжът ми е на минималната 600 лева.Всеки месец едвам връзваме краяПовечето от времето сме на прага на беднотиятаС тези общо около 800 лева успявам да платим сметки, заем и да покрива е поне част от нуждите главно на децата.Винаги ни е било трудно но като сега никога не сме били.И в момента нямам и стотинка в джоба сиА като родител всеки ден гледам очичките на моите деца като ме молят за нещо сладичко иии умирам..Едното има рожден ден на 11 декември а другото на 16 декември и чакат торта подаръци.. Въобще празникА аз им давам празна маса и много сълзи и извиненияИдва Коледа Нова Година. Това е най-любимия им празник но тази година ще е по-различно. Няма да окрасяваме старата елха, защото там няма да има подаръци. Няма да слагаме коледната покривка, защото там няма да сложа нищо. И няма да седна на топло до камината и да гледам небето в коледната нощ, защото моите мечти никога не бяха збъднати и чути :(МНОГО СЪМ ТЪЖНА. АЗ СЪМ ДОБРА МАЙКА. И ДЕЦАТА МИ СА ВИНАГИ ВЪЗПИТАНИ, МИЛИ И ДОБРИ. НАХРАНЕНИ И ОБЛЕЧЕНИ КАКТО И ДРУГИТЕ ДЕЦА НО ТОВА Е САМО В ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ. ЧУВСТВАТА МИ СЕ БЛЪСКАТ ЕДНА В ДРУГА. СЕГА СЪМ ТЪЖНА, ПОСЛЕ ЗАБРАВЯМ И ПАК СЪМ УСМИХНАТАТА АЗ, ВЕЧЕ ЗАБРАВИЛА ЗА ПРОБЛЕМИТЕ.НО ТЕ СИ СЕДЯТ ТАМ И ЧАКАМ ИЗНЕМОЩЕЛИ ДА СЕ БОРИМ С ТЯХВСЕКИ БОЖИ ДЕН..ВЕЧЕ НЕ ИЗДЪРЖАМ. ЗА ТОВА СПОДЕЛЯМ ТУК, ЗАЩОТО КРИЯ ВСИЧКО ОТ ДЕЦАТА СИ.И СЕГА СЕДЕЙКИ РОШАВА, НЕДОСПАЛА И МОЖЕ БИ ДЕПРЕСИРАНА СИ МЕЧТАЯ НЯКЪДЕ ТАМ, НЯКОЙ ДА ПРОЧЕТЕ МИСЛИТЕ И МОЛБИТЕ МИ. ИМАМ НУЖДА ОТ ТОПЛИ ОБУВКИ ЗА МОЯТ СИН И ТОПЛО ЯКЕ ИЛИ БЛУЗКА ЗА МОЯТА ЕДНОГОДИШНА ДЪЩЕРИЧКА. ТОВА ЩЕ СА ПОДАРЪЦИТЕ ИМ ЗА КОЛЕДА. ЩЕ СЪМ БЛАГОДАРНА АКО НЯКОЙ СЕ ОТЗОВЕ НА ЕДНО ИЗСТРАДАЛО СЕМЕЙСТВО ! |
Създай разказ: Липсва ми социализма | Искам да попитам дали е нормално да ми липсва социализма и да мразя модерната демокрация? Просто имам чувството, че демокрацията има повече минуси, отколкото плюсове. А тогава сякаш е имало по-хубав и по-спокоен живот, въпреки че пак е имало минуси, но като че ли доста по-малко. |
Напиши за: Парализа на лявата ръка помощ | преди около 2 години на път към вкъщи претърпях зверска, катастрофа от кон който пресече пътя ми.И ме избута към повдигната мантинела, която влезе през стъклото и главата ми. Бях с опасност за живота.Доктора каза че, се прищипа нерв на лявата страна на тялото ми.В началото крака ми от 500 м започна да боли, а ръката ми изобщо не можеше да мръдне.Вече след около месец започна се движи леко по леко.Бях на рехабилитация в Стара Загора, не помогна...Почти по цял ден си играя с пръстите си, и гумена топка помага ми, но много време ще ми отнеме.За това търся помощ от вас.Благодаря ;) |
Разкажи за: Носталгията по социализма в България | Здравейте,Млад човек съм, интересувам се от история, включително и от развитието на България през 20-ти век и периода 1944-1989 год. Едва ли има друга държава от бившия Източен Блок, където носталгията по социализма да е толкова силна, както в България. Мислел съм си, че това е основно сред възрастните хора, но се убеждавам, че доста от хората на средна възраст, та дори и по-млади биха искали това време да се върне. Ако човек започне да чете по форумите, ще си каже, че масово българинът смята, че преди 10-ти ноември е било някакво благословено време, в което се е живеело блажено. Според хората, изказващи такива мнения, дори и да е имало лоши неща, те са били малко на фона на положителното.Не отричам, че не всичко при социализма е било лошо, както и че немалка част от хората се живеели по-спокойно, отколкото сега. Съгласен съм и че животът в България в момента е несправедлив и определени групи от обществото са много уязвими. Но имам усещането, че хората, възхваляващи социализма, изобщо не търсят причинно-следствените връзки, не се запитват защо всички други бивши соц-републики от Източна Европа сега са поне малко по-добре от България, не се замислят, че хората, които са извършили разграбването на държавата след 10-ти ноември, в огромната си част са свързани със стария режим, че шуробаджанащината и връзкарството, които са процъфтявали при соц-а, и до днес пречат на развитието ни. За тях е важно, че са ходили на почивка на морето и че животът бил сигурен - това, че е нямало свобода на словото и изразяването, на придвижването, това, че развитието ти се е определяло от това дали си член на Партията сякаш няма значение. Нито пък има значение, че хора са били репресирани заради произхода им или заради критични изказвания към властта - апологетите на социализма дори извъртат нещата така, че репресираните са били "криминални елементи", западни агенти или направо "фашисти".Наясно съм, че на "Запад" не всичко е идеално, че понякога правата и свободите са повече на хартия, отколкото реални. Но все пак обществото в Западна Европа се придържа към някакви принципи и правила, които да гарантират достойния живот на човека - има несправедливости, но не ми се вярва да са повече отколкото при социализма.За мен лично носталгията по социализма е разбираема, защото все пак на много хора тогава им е минала младостта, оженили са се, работили са и т. н. Примерно много български филми отпреди 1989 год. и досега е удоволствие да се гледат, а и индиректно казват много истини за живота тогава. Така че не казвам, че носталгията е нещо лошо, но ако хората масово искат да се върне онова време, това означава, че Преходът тотално се е провалил, че сме се провалили като общество.Когато човек непрекъснато чува и чете, че социализмът е бил по-добрият строй, започва да се пита дали нещо не е наред със самия него. От друга може би хората, които пълнят интернет с такива коментари, и то в работно време, са от тези, които не са успели да подредят живота си, и затова само въздишат по бай-Тошовото време.Какво е вашето мнение, каква е причината за тази огромна носталгия? Изобщо дорасли ли сме като мислене, за да имаме истинска демокрация? Бихте ли искали да живеете отново в социалистическа България, или въпреки недостатъците на сегашното време, го предпочитате? Посочете и в коя възрастова група сте, ще бъде интересно да се сравнят нагласите.Авторът - възрастова група - 20-25 години |
Създай разказ: Сърбеж във вагината | Здравейте, аз съм момиче на 15 години и имам неприятен сърбеж и течение. Според мен е невъзможно да е венерическа болест, защото не съм имала полов акт засега. Споделих преди седмици с майка ми, защото в училище говорихме затова и ни раздадоха презервативи, но тя каза, че ако продължи ще отидем на гинеколог. Моля ви кажете какво трябва да направя. Да и намекна ли отново? Да потърся ли друго решение? Или ако можете да ми кажете от какво е този сърбеж. Много съм притеснена. Благодаря предварително! :) |
Напиши за: Мангъров, Чорбанов и подобните им | Както всички вече знаем, от март 2020 г. светът се намира в състояние на пандемия. За тази вече година и нещо нещата коренно се промениха.С ваксинациите, разбира се, се дава голяма надежда на човечеството да се отърси от това бедствие и да продължи напред. И все пак не мога да приема, че разни шарлатани и псевдомесии като Мангъров, Чорбанов, Първанова и други подобни ще се измъкнат сухи от цялата работа и ще си продължат живота постарому. Та, за бога, ако бяхме нормална държава, на тези отдавна да им е отнет лекарския лиценз и да са заплашени от сериозни присъди за безотговорно говорене и неглижиране на смъртна опасност.Ще ви обясня по-подробно какво точно имам предвид. Българският лекарски съюз дреме сладко и не му пука колко деца например е осакатил Мангъров с безумните си съвети. Та този е завършен социопат! Той не следва изобщо да се доближава до деца, камо ли пък да ги лекува.Сега да обърна внимание и на другия хубостник-Чорбанката. Тук е моментът да изразя своето недоволство от лекарите, които незнайно защо положиха неистови усилия и сътвориха даже и невъзможното, за да го вдигнат на крака. И защо? За да може този наглец сега пак да повтаря, че вирусът не бил нищо страшно и как нямало нужда от ваксини. Тези доктори не се ли замислят, че по този начин плюят върху паметта на стотиците си починали от Ковид колеги. Много малодушно от тяхната страна! На мен лично, ако ми падне такъв шанс, няма да има прошка за такива! Ще го оставя да умре като куче и хич няма да ми е жал! С кеф ще го излежа после! Защото, съгласете се, не може през ноември хората да умират на стълбите и да няма легла, а тоя да го лекуват на ВИП режим.Явно ще си остана с мечтите за образуване на извънреден трибунал (нещо като Народен съд), на който тези двамцата да бъдат осъдени на смърт, а присъдата изпълнена на някой площад!Но, за съжаление, в живота никога не побеждава доброто.Както и никой няма да се извини не ген. Мутафчийски за хулите и нападките по негов адрес. До една незаслужени! |
Създай разказ за: Ретро музика от 90-те, къде? | Здравейте, от около 2 месеца съм в СФ. Много обичам ретро музика от 90-те. Нана, Си Блок, Албан, Модърн Толкинг. Къде мога да слушам такава музика. Има ли клуб, където да е само тази музика или трябва да дебна, коя вечер- къде? |
Напиши текст със заглавие: Соцът е по-добрата социална система! | Пиша тази тема, за да кажа вече като по-зрял и с малко повече знания и умствен багаж човек какво мисля за социализма и капитализмаЩе започна с това, че не съм живял по соца, но съм израснал точно в дивия капитализъм, прехода ' демокрацията '.След доста четене и учене по темите мога съвсем сериозно да заявя, че социализмът е по-добрата и по-справедливата социално-икономическа система. Да и тя има своите недостатъци, да възможно е е да се превърне в авторитаризъм, НО е значително по-умерена и справедлива от капитализма!Капитализмът е такава система, в която едни нации и народи живеят свръх-богато и луксозно(Западна Европа и САЩ), за сметка на други нации и народи(Азия, Африка).Капитализмът и корпорациите изсмукват ресурсите от бедните страни и ги пренасочват в ръцете на банкерите, корпорациите и милиардерите.Отделно, че самите банкери, корпорации и милиардери като % от населението дори в най-богатите страни представляват не повече от 1-3% от общия брой на населението. Тоест, ако ги съпоставим с целия свят, излиза, че целият свят слугува за интересите на под 0. 01% от най-богатите в света.И всичко това е частно, тоест тяхно си е. Закона им защитава милиардите, а вие сте просто техни служители и работници и ги правите още по-богати.В капитализма всичко е частно и всичко е приравнено към пари - нямаш пари - оставаш на улицата.Нямаш пари за здравеопазване - оставят те да умреш. Закон по-свиреп и от в джунглата, даже в джунглата някое животно от стадото ако го закъса е по-вероятно другите да му помогнат, отколкото в капитализма някой ще те излекува без пари.В соца е точно обратното - имаш БЕЗПЛАТНО здравеопазване, БЕЗПЛАТНО образование, да, пак има елити и хора които живеят с повече привилегии и удобства от останалите, но това са ПРИВИЛЕГИИ и ПРИДОБИВКИ, а не МИЛИАРДИ.Разликата е огромна, в социализма елитът се ползва с привилегии, но никога не може да стане богат колкото капиталистическия елит и милиардерите банкери и корпорациите.Просто защото при социализма милиардите са държавни, т. е. всички пари са нациолнализирани и няма частни банки и частни корпорации.Тоест, при социализма като цяло държавата може да е богата, но не и отделно частни структури в нея като корпорации и т. н.Естествено, в соца се живее много по-бедно, просто защото държавата постоянно презразпределя благата, дава много неща безплатно и в крайна сметка не остават пари за лукс и за други придобивки.Отделно, че няма частни фирми и конкуренция на стоковия пазар, което води често до по-лош дизайн, качество и т. н. Всички знаем, че колите от соца не са по-красиви от западните коли, просто защото е нямало конуренция на пазара и с кой да се сравняват и подобряват.Така е и в останалите сфери, липсата на конурецняи между различни фирми прави стоките по-ниско качество като цяло.И все пак ако трябва да избираш дали да живееш малко по-луксозно, но без да може да се лекуваш, защото нямаш пари, без да може да си плащап кредити и т. н. или всичко това да ти е ОСИГУРЕНО от държавата и да имаш сумати придобивки, според мен или трябва да си много алчен или с много малко знания, за да кажеш, че капитализмът е по-добрата система. |
Напиши за: Наивна глупачка | Здравейте, млада жена на 21 години съм. Уча в университет в чужбина и преди няколко месеца си намерих почасова работа, която включва писане на статии и съдържание на различни тематики (компанията е в България, но собствениците са чужденци). Писанията ми са редовно проверявани от моя мениджър (чужденец, който си работи от тях от страната си). Още от самото начало се сприятелихме и неусетно започнахме да имаме лични разговори. В началото ми беше приятно, имахме сходни интереси за книги и филми. Впоследствие обаче го опознах по-добре. Оказа се, че е мъж над 30те, който страда от най-различни фобии и е антисоциален и не излиза от апартамента си. Той постепено започна да се обсебва от разговорите ни. Ако се случеше да не му пиша за няколко дни ставаше груб и дистанциран и това се отразяваше на работата ни. Когато се случваше да спомена за симпатиите си към някои колеги от офиса или да изразя възхищението си към някой от преподавателите си в университета, моят мениджър го приемаше като провокация и атака насочена към него, с цел да го дразня. Постоянно ме обвиняваше за щяло и нещяло, все беше засегнат от нещо и се държеше все едно сме двойка, при положение, че не сме се виждали никога наживо и сме имали само няколко скайп разговора. Когато му намеквах или се опитвах да огранича разговорите си с него, той се държеше открито враждебно. Усещах как и самата аз ставам асоциална, чувствах се манипулирана и използвана от него да задоволи нуждите си. Една седмица мълчание от моя страна и той се свързваше с мен уж във връзка с работа и ме критикуваше за дреболии, а в момента, в който имах възможност да му обърна внимание ставаше изключително мил. Накрая бях под огромно напрежение, не издържах и се оплаках на главния шеф с риск да злепоставя и самата себе си. Той е наясно с психическото състояние на мениджъра ми и се съгласи, че би било добре аз и моята колежка да не общуваме директно с него. Колежката ми каза, че към нея се е държал по същия начин, правил и много комплименти и се опитвал да и задържи вниманието и, но в нейния случай неуспешно. Почувствах се много глупаво, че съм единствената наивница налапала въдицата. Той продължи да ми пише и аз си съчиних, че сме решили да си дадем шанс с приятеля си, когото обичам и че ми е било приятно да си комуникирам с него, но искам реални преживявания. Това е голям удар за неговото его и той директно ме блокира. Чувствам се ужасно, че трябваше да лъжа по този начин, но според мен няма как иначе да се отдръпнем, защото каквото и друго да съм му казвала не е имало голямо значение. Освен това се чувстам глупава, не знам какво си мислят колегите ми за мен и се страхувам да не се отрази на работата ми. Наясно съм, че не е добре работа и лични взаимоотношения да се смесват и не очаквах, че ще стане толкова сериозно. Ще се радвам да ми дадете каквито и да било съвети. Да му се извиня ли? Много ли зле изглеждам отстрани? Как да се държа отсега нататък? |
Напиши category 3 история със заглавие: Съвет - когато съм тъжен съм един човек, а когато съм щастлив съм друг | Когато съм тъжен се държа грубо с хората, особено с тези, които ме обиждат и ме натъжават. С другите се държа горе-долу добре. Когато съм щастлив се държа отлично с всички хора. Но хората ми казват, , видяхме какъв човек си" тоест не ми вярват, че когато съм щастлив съм спокоен и се държа добре с хората. Какво да правя по въпроса. |
Напиши история: Обществени улични телефони | Здравейте!Къде изчезнаха уличните телефони с фонокарти и монети?Направи ми впечатление, че ги демонтирана и сега няма нито един апарат?!Идеята може би е всеки да плаща по 40лв месечно такса за мобилен телефон, да няма възможност да се обади еднократно от улицата...Мислите ли, че държавата трябва да се намерси и да има държавни улични телефони, както има държавна телевизия, която всеки може да приема свободно и да се информира? Който иска 100+ канали да гледа - нека си плаща абонамент, но да има и няколко свободни тв-канали.Защо обаче оставяте хората без телефон?! Не остава избор за обикновения човек.Както има държавна телевизия, обществен транспорт, държавно радио, държавни обществени болници и поликлиники и пр., защо да няма телефони в 21-ви век?! |
Опиши: Срещат ли се такива мъже? | Мечтая си да си намеря приятел, който ще е приключенска душа като мен. С който ще си обикаляме из България и света на стоп, с колело, с мотор... Без да мислим за сивото и скучно ежедневие което имат повечето хора. Ще спим на палатки и евтини мотели, но ще сме си само заедно. Ще правим секс по планини и плажове, ще виждаме райски природни кътчета, ще посещаваме забутани и забравени от Бога градчета и селца. Или просто ще си лежим някъде далеч по света, в Африка или Америка и ще си гледаме звездното небе, а той ще ми разказва за звездите... Срещат ли се в България такива мъже, които биха тръгнали на приключения по света с половинката си, ей така безгрижно, поне за няколко години? И ако ги има.... къде мога да ги намеря :)))))) |
Напиши category 5 текст със заглавие: Натрапчиви мисли | Здравейте! Имам нужда от помощ, страдам от ОКР. Винаги се притеснявам и страхувам. Извършвам ритуали, не се издържа вече! Днес примерно, видях едно момиче, което ходи с момчето което харесвам. Изведнъж ме връхлетя мисъл това момиче да умре! :( Не я искам тази мисъл, обаче сега постоянно ми се върти, не съм човек, който мрази и ненавижда! Искам всички хора да са живи и здрави. Казвам си това е ОКР, обаче не помага! Наистина не желая това, искам да са щастливи и двамата, вече почти отмина този период който го харесвах.. (От 2018 го харесвам). Нали не съм лош човек, не издържам, това нещо ми причинява душевен дискомфорт. Чувствам се като лош човек. |
Създай category 1 разказ за: За женското либидо | Питам предимно жените, разбира се, и мъжете могат да споделят наблюденията си. На каква възраст жените има най-високо либидо? Забелязвам, че либидото на жена ми от 19 до 34 се покачва прогресивно. Преди аз ѝ се молих, а сега тя на мен. |
Създай category 9 разказ за: Защо на интервю за работа е по-лесно да лъжеш? | Фирмите масово лъжат на интервютата и на мен ми омръзна да съм честен с тях, а да получавам лошо отношение. Но забелязвам, че като лъжа го правя със страст. Имам чувството, че като казвам истината те мислят, че лъжа, а като лъжа мислят, че казвам истината. Например ако кажа, че съм бил изпълнителен директор в еди-коя си фирма и очите ми светват и се държа със самочувствие и еуфория. Те смятат, че това показва истината явно. Пък като казвам истината за моята позиция някак си се сдухвам колко скучен е животът и това според "великите" ейчари ги кара да се съмняват в това, което казвам.Защо е толкова лесно да съчиниш история и толкова трудно да казваш не толкова уау истината на едно интервю за работя? Аз вярно, че съм креативен човек и да лъжеш е вид креативност, но защо не мога да изпадна в същото бодро състояние на духа като трябва да казвам истината?Винаги съм се чудил как някакви хора изпадат в телешки възторг от работната си история включваща нещоправене на бюро, сиреч разни канцеларски дейности и подобни. Как го правят? На мен ми е много по-лесно да измисля нещо уау като история и тогава да изпадна в това състояние, но не и от скучната сива истина. |
Създай разказ: Интриги на работа, как бихте постъпили | Привет. Работя на държавна работа, но там на хората им е скучно и правят интриги. Това се случва, понеже работата е малко и по цял ден пием кафенца и ровим в нета. Заплатите на пук на това пък са супер добри и хората са доволни дето се вика. Обаче честичко стават сплетни и се замислих, да не попадна и аз в такава. Тактиката ми е да съм добра с всички и да не говоря против никой, но гаджето ми е на мнение, че трябва да съм според вятъра, т. е. ако се плюе против някой да плюя и аз, та да съм угодна на отсрещния. Но мисля, че не е правилно. Вие как бихте постъпили? |
Напиши category 3 история със заглавие: Възможно ли е да е магия? | Здравейте,По принцип не съм човек който вярва в такива неща, но вече незнам какво да мисля! На 27г съм, жена! Майка ми има много труден живот, никога не й е вървяло, все проблеми, все препятствия, сълзи и т. н. Истината е, че и при мен е така, като от година-две имам чувството, че нещата дори се влошават! Проблем след проблем, изгубих много малка баща си, приятелите си, не успях да уча поради ред причини, а толкова исках.. След това проблеми с мъжа ми, с детето ми. Всеки ден започва с някакво изпитание за мен. Стигнах до там, че изпитвам страх от утрешния ден, от живота, от бъдещето.Усещам някаква тежест в гърдите, нещо лошо което сякаш ме е стиснало са гърлото! Едно притеснение заседнало в гърдите ми и колкото да преглъщам и да вярвам, че е в главата ми, то не изчезва. На скоро споделих всичко това с моя позната и тя ми каза, че може би имаме магия, направена на майка ми или по далечен роднина, която се предава от поколение на поколение. Незнам вече на какво и кого да вярвам, незнам какво да направя и към кого да се обърна, но знам със сигурност, че това трябва да приключи защото така не се живее. Вярваща съм и без молитва не заспивам, всяка нощ се моля за здравето ни, за спокойствие и мирен живот. Благодаря, че ме изчетохте, сега очаквам вашите съвети и коментари! |
Напиши category 5 текст със заглавие: Странно петно на небцето ?? | Здравейте! Момиче на 19 съм, скоро ми се наложи да ми извадят оперативно мъдреца. На няколко пъти у дома, следях как е мястото и тогава забелязах странно тъмно синьо петно на небцето. Първоначално помислих, че там са ми слагали упойката, но днес бях при зъболекарят ми и той каза, че не е заради упойката, но не знаел причината. На някого случвало ли му се е подобно нещо? Изключително много съм притеснена. |
Създай съдържание за: Помогнете ми | Здравейте имам нужда от помощ. Моля ви помогнете ми. Имам големи проблеми и не издържам. Живея с баща ми и неговата жена. Над нас ни тормозят като тропат и на мен ми става много лошо. Не издържам дори физически. Това започна преди 3 години. Само ходя по психиатри, които ми дават лекарства и те са силни, а от това ми става по лошо. Двамата с баща ми се притесняваме, а неговата жена не ни помага изобщо. Нямаме пари да се издържаме, спряха ми пенсията за инвалидност. Баща ми е болен и се изморих да го натоварвам с проблемите си. Роднините и приятелите ми ме изоставиха. Моля ви помогнете ми, защото не знам какво да правя. |
Напиши за: Мързелив, лигав и безотговорен! | Здравейте на всички! Реших да ви разкажа за това, в което се превърна детето ми, защото не знам как да го променя. Синът ми е на 18 години, тази година започва 12 клас. За него училището е просто досадно задължение, което дори си позволява да не изпълни. Никога не му е вървяло в училище, не защото е глупав, а защото го мързи да учи. Знам, че има много деца като него, но не смятам, че е правилно. Да го накараме да стане преди 13часа е направо невъзможно. Никога не изпълнява задълженията и обещанията си, предимно защото се успива, а и защото го мързи. Лиготията за него е нещо нормално, държи се като 13 годишно хлапе току що навлязло в пубертета, а е вече голям мъж, който трябва да се оправя сам в живота. Вярно, когато има някакъв проблем никога не се обръща към нас с баща му. Опитва се да се справи сам или с помощта на приятел, освен ако проблема не е финансов. Тогава търси нас. За 18 години не е работил и един ден, може би защото знае, че докато можем винаги ще сме до него, но въпреки това трябва да проявява инициатива, но такава липсва. Животът на сина ми се състои в това да спи по цял ден, да скита по цяла нощ, а после пак да спи. Говорили сме с него безброй пъти, но "през едното ухо влиза, през другото излиза". Най-притеснителното и безотговрно за мен и баща му е това, че не вендъж се е качвал пиян зад волана рискувайки своя и чуждия живот. Когато започхме да обсъждаме това негово безразсъдно действие, той набързо затвори темата като каза, че нищо не се е случило, прибрал се е жив и здрав и не е отнел този шанс на никой друг. От едно прекрасно дете, той се превърна и продължава да се превръща във все по-безотговорен и мързелив човек, а ние не знаем как да обърнем този процес. |
Напиши category 4 история със заглавие: Изразяване на чувства и емоции | ЗдравейтеОсъзнавам че имам проблем, който обаче не знам кк да разрешаВсеки път, когато стане някакъв проблем с приятеля ми, някаква случка, нещо което не ми е станало добре, усъмнило ме е, наранило ме е, разочаровало ме е, аз не мога да говоря за това. Опитвам- преосмислям какво да кажа наум, после обаче се отказвам защото не звучи добре, или той ще го сметне грешно, или мисля че ще прозвучи обвинително, и като обмисля малко ситуацията винаги се отказвам да говоря за проблема и се опитвам да го игнорирам все едно не съществува. Като се натрупат обаче 1-2-3-4 неща за някакъв период, аз изведнъж избухвам заради натрупаните емоции и недоизказани неща и изглежда като истерия и започвам да викам като се скараме. Само да отбележа че така не се държа само с прителя си а и с мои роднини от семейството. Осъзнавам че е проблем, наистина искрено искам да го променя, но сякаш не мога или не знам как. Опитах да ходя на терапевт - нямаше резултат не виждах да ми помага по някакъв начин. Някой пт вас има ли подобен проблем или ако е имаш как се е справил.Обмислям варианта да сядам в някакъв дневник/тетрадка да напиша как се чувствам за да структурирам проблема и след това да го изговоря но не знам дали и това би помогнало. Наистина искам да се променя и да не изпдам в такива истерии защото не само близките но и аз се чувствам отвратително. |
Напиши история: До космоса ли опряхте манипулатори такива ? | Здравейте. Ще започна с това, че ни най-малко искам да си мислите, че използвам сайта за трибуна за политически цели, но на практика не остана друго в уж демократичният строй, в който човек може да си изкаже мнението пред останалите. Това, което ще кажа няма нищо политическо, а просто е коментар точно на такива. Както казах, няма друго място без цензура, в уж демократичното интернет пространство и се надявам поне тук редакторите, позволят да изразя своето недоумение и се надявам да разбера и вашето мнение.За жалост истината е неудобна коментари като този винаги са били трити било то в новинарските сайтове или в групите и страниците в социалните мрежи. Това, което ще напиша тук, го бях написал в страницата на както я изкарват - " Медията на на най-успешните и проспериращи българи, която я четат само интелигентни хора, а не селяни - консуматори". Същата, която се слави и с получаването на милиони субсидия от НПО-та и същата, която дезинформира стотици хиляди българи дневно.И така към въпроса. Бях баннат защото коментирах тяхна манипулативна статия от скоро, във връзка с инцидент на руския космически модул на МКС. В статията се наблягаше колко били некадърни руснаците в космическата наука, колко космонавти били загубили и какви нечовешки некадърници са. Същевременно , журналистите, които си нямат хал хабер, бяха ги украсили и за това, че току виж били погубвали невинни кучета преди, преди да изпратят хора в космоса......Точно последното мисля, че ще е комично за всеки трезвомислещ човек, но няма значение......Какъв ми беше коментара, за който бях баннат ?За разлика от тях, вместо да бълвам лъжи на поразия, написах цял ферман с факти, имена, дати и събития изцяло в научен и аргументиран стил. Общо взето целта на това беше да изкарам на показ факта, че руснаците са загубили 6 души в космонавти, а американците 24 астронавти и че не са такива бездушни некадърници каквито ги изкарват. Зададох въпроса, защо няма нито друма във връзка с това и за какъв обективизъм става на въпрос ? Относно загиналите кучета отговорих, като със списък на всички шимпанзета погубени от САЩ за същите цели, но за тях в статията нито дума. Между другото в същата медия нямаше нито дума в деня на годишнината от полета на Юрий Гагарин, но пък имаше цяла приветствена статия в деня на полета на първото американско шимпанзе :D :D. Ще спра до тук, защото не искам повече да удължавам историята излишно.Питам ви най-искрено, според вас това какво е ? Личната медия на партията с най-демократично потулва демокрацията и налага ЦЕНЗУРА. Същите обвиняват в комунизъм всеки неудобен, но самите те не се виждат !!!! Дори напротив, виждат се, но са толкова безочливи и нагли, че нямат граници. |
Напиши category 6 текст със заглавие: Църковен брак без сключване на общински | Здравейте. С приятелката ми искаме да сключим брак, но поради ред причини, легални и т. н, не можем да сключим общински брак. Искаме да се закълнем единствено пред Господ, това е важното за нас, защото и двамата сме изключително набожни. Знам, че в България официално не може да се сключи църковен брак без да имаме общински такъв. Моят въпрос е дали може просто някой поп да ни прочете каквото трябва, да се закълнем, да си разменим халките, да прочетем обетите и т. н. Без официални документи. За нас наистина е важно всичко да бъде видяно от Господ, а не от обществото. Говорим за кварталния поп, а не в църква в столицата. Ако не- според вас дали това може да се случи в съседните държави- Гърция, Турция, Сърбия, Румъния или просто някоя друга в близост до България. Благодаря Ви! |
Създай category 3 разказ за: Знаете ли "кой сте?" | Знаете ли "кой сте? " или по-точно "какво сте? " Защото аз знам какво не съм. Всичко което си мислим че сме, не сме. А това което мислим идва от егото. И всички вярваме че сме тези "егови образи". Работник, Лекар, Полицай, Рибар, Баща, Син, Хубав, Грозен, Богат, Беден и т. н. и още хиляди. Ние се отъждествяваме цял живот с тези маски изкуствено създадени. И макар че казвам че "знам" че не съм нито една от тези маски все още се отъждествявам с някои от тях. Знам че нищо не знам.Какво мислите върху това което съм преживял и научил? Не давам детайлите тъй като съм на почти 43 г. и ако изложа всичко ще излезе цял роман. |
Напиши за: Инсулинова резистентност с нормално тегло | Заглавието трябва да обобщава това, за което ще е темата. Мислех да е "Инсулинова резистентност и стерилитет", но така ще я отворят само жени с наднормено тегло (както е класическия случай), на които лекарите са препоръчали нисковъглехидратна диета и спорт, за да нямат вкл. репродуктивни проблеми. Или запознати с въпроса. Моля всеки, който е (срещнах изключително компетентни мнения) - просто да напише какво мисли.Ще се постарая да е максимално кратко:До 27г възраст, поради много труден живот и обстоятелства, компенсирах с преяждане. Беше напълно нормално за мен, заради ген вероятно не съм била с наднормено тегло въпреки това. Но същевременно имах друг проблем - тежка хронична умора, задъхване, ненормална за млад човек отпуснатост. Като застаряваща лелка. Това се случи още като бях на 13гог и бях 58кг/164см. Така си останах до 27год, без промяна.На 27г реших да променя вредните си навици, по-скоро на шега, просто спрях да ям по един шоколад всеки ден, пици, чипсове и т. н. Замених ги с яйца, ядки, млечни, месо, зеленчуци и т. н. Движех се повече, правех упражнения. За около 8-9 месеца неусетно станах 47кг. И като се почувствах млада за пръв път в живота си! Сутрин ставах пълна с енергия, не ме мързеше да се изправя, да се качвам по стълби!!! Няма нужда от повече описания... Стомашни киселини, недостиг на въздух, всичко изчезна!!!И тогава изведнъж ми спря цикъла... До тогава абсолютно редовен, без никакви проблеми, абсолютно никакви. Казаха аменорея...Над две години вече обикаляне по лекари - 6ма гинеколога и 3ма ендокринолога независимо един от друг са категорични, че това, което ме излекува от тежката хронична умора (която до тогава водеха депресия) е причина за аменореята. А аменорея е равно на стерилитет. За инсулиновата резистентност сама ходих и си платих изследването и после го носих за разчитане (така разбрах, че имам - лека форма, само при прием на глюкоза и само инсулина се вдига).Вие какво бихте направили на мое място? Спряла съм здравословния начин на живот, тъй като започна ли го - отслабвам - идват ми сили, но и огромно чувство за вина, тъй като липсата на цикъл води до стерилитет... |
Създай разказ за: Ирационален страх, дайте съвет | Здравейте! Жена на 24год. съм и пълен интроверт. От 2-3 години насам открих, че съм склонна към хипохондрия и ужасно много ме е страх от болести от всякакъв вид, но най-вече психически заболявания. Преди около тези 3 години се стреснах от клип в интернет, който показваше живота на един шизофреник и как минава денят му.Тогава осъзнах, че се стреснах мислих го няколко дни, бях без настроение, но някак си го забравих покрай работа и ангажименти и се чувствах спокойна и щастлива.Мина известно време пак така се стреснах този път от луд човек на улицата. Много гадно ми става по принцип за болни хора, дори и животни. Добър човек съм и чувствителен. От чист интерес не знам “кой дявол” ме накара, както се казва, да прочета за този вид заболявания (психози и т. н. ). Толкова много се бях стреснала, но отново по същия начин ежедневието ми ме завлече и си живях спокойно и щастливо без да мисля негативно.От 4 месеца насам обаче аз почти не спирах да мисля за това. Животът е труден и стресиращ за всички ни, но имам чувството че хората с психични проблеми се увеличават. Преживях и труден период, в който бях безработна и разчитах изцяло на партньора си. Направих дори няколко паник атаки. Бях неспокойна, пих успокоителни чайове. Сега съм по-добре, ежедневието ми минава нормално, ще започвам работа скоро, но пак се сещам от време на време и усещам леко още напрежение.Ще говоря конкретно за шизофрения и психоза, защото относно други психосоматични проблеми честно казано в почти всеки втори човек присъства тревожност, паник атаки и сродни, това си е невроза, а не психоза.До колкото знам в рода ми няма хора с наклонност към психоза, но въпреки всичко много се страхувам за себе си. Всеки ден се сещам за това и сякаш нарочно срещам такива болни хора по улицата. Четох какво ли не, генетично било, наркотици, травма на главата още куп причини за появята на тази ужасна болест.По принцип съм спокоен човек и се контролирам, знам че е глупаво, осъзнавам си проблема и стреса. Обмислям ходенето на психотерапевт, споделих с близките си и разбира се, че те ме успокоиха, че това нямало как да ми се случи, но аз вътрешно продължавам да се страхувам от това нещо.Мили хора, дайте съвет или ако трябва поредното успокоение. Имали ли сте такъв тип страх? Как сте се справили с това? Ще бъда благодарна на всички! |
Създай category 4 разказ за: Настина ли хората откриват любовта пътувайки? | ПОстоянно чета в някои блогове, а и има разни филми като Яж моли се и обичай където човек като пътува сам и едва ли не веднага среща любовта на ваканция. Отидох за 2 дни в чужбина без никого и нищо подобно не се случи. А в Германия бях цяла седмица и пак нищо. Очаквах във влака да стане някоя свалка, но не. Само аз ли имам такъв кофти късмет? Или любовта рядко се среща пътувайки? На мен досега ми се е случвало само да си говорим по приятелски и дотам. |
Разкажи за: Самозадоволяване на 12 | Здравейте! Аз съм момиче на 12 години! Доста често си галя клитора и около клитора (мастурбирам)! Имам чувството, че стигам до клиторен оргазъм! Правя го на ден по няколко пъти! Гледам много порно! Бих искала да попитам по-големите жени това нормално ли е за момиче на 12 години! Нали няма да имам проблем със оргазма като порасна? Да спра ли да го правя? Във никакъв случай не мисля да почна да правя секс!!!Бих искала съвет от по-големи жени!Благодаря ви предварително! |
Разкажи история за: Сексът или всичко друго в една връзка? | Ако може без отговори тип и двете, защото нещата не са толкова прости, а и не всеки мъж е Ален Делон, че да има огромен избор. Интересувам се строго между двете вие какво бихте избрали и ще ви кажа за моята ситуация. За мен сексът е водещ, да. Не съм капризен, просто съм сексуален, не гледам само дупе и гърди в една жена, не съм първичен, но за мен има ли емоционална връзка, трябва да има и сексуална. Като съм без приятелка не искам толкова секс, мога да издържам, а и не правя секс просто така, но влюбен ли съм - трябва ми.Последните ми две приятелки бяха следните. Едната беше много красива, поне за мен - лице, тяло, извивки. Като характер страхотна. Много трудолюбива и упорита в добрия смисъл, оптимистка. Но имаше нулева сексуалност. За мен е срамно мъжът сам да трябва да си иска, харесвам жени, които направо ще ме проснат. Достигнах до там да си моля за секс. Орална любов мрази, правила ми е само при специални случаи. Камоли за по-перверзни неща. Не даваше и аз да я лижа. Правеше ми фасони. Отгоре никога не ми е била, кажи-речи все мисионерската правехме. Никаква игра, никакво съблазняване. Като красива кукла просто. О да и всеки път секс с презерватив. Не искаше хапчета, били опасни и т. н. Преди да свърша винаги го изваждах и бяг към тоалетната, как ще свършвам по нея или по себе си и после ще я пипна. И не, не съм се учил от тъпото порно, фалшивите жени там дори не ми харесват, просто исках малко разгорещяване.Да, скъсахме заради секса. Не мога насила да я карам нещо да прави, ако отвътре не идва. Пък и тя ме наричаше извратен, а нямам никакви такива желания освен орална любов, която си е съвсем нормална. Чета тука какви перверзии има, аз грам от това не съм поискал.Другата не мога да кажа, че не ме е привличала, имаше хипнотизиращи зелени очи, но не беше нещо уникално. Не че аз съм. Обаче беше сексуална, също така и доминираща, такива къде се намират? Всички лежат и мрънкат, позволяват ти нещо да направиш и реват после. Беше колкото мен висока, малко по-голяма и закръглена. Малко мъжкарана си падаше. Още от първия секс искаше да ме върже, каза, че ще е по нейния начин, аз се съгласих. 3 пъти свърших за една вечер. Два пъти от френска, като сама ми направи дълбоко гърло и изгълта всичко. После аз нямах сила да говоря, а тя ме язди още веднъж (все пак бях вързан). Чувствах се като парцал и беше най-хубавото чувство в живота ми. Само от секса се влюбих, ако щете вярвайте. В последствие какво ли не сме правили - ролеви игри, навън, връзвания. Като човек беше ужас обаче. Избухлива, мрънкало, малко мързелива. Примерно не иска да свърши дадена работа, аз нямам против и я върша, но тя пък ме гледа и критикува пак. Абе нарцис. Идело ми е да я убия някой път, ама от раз като ми свали гащите в кухнята с извинение и ми направи свирка, каквито тя обожаваше, как да не се предам? Просто тази жена е буря, сексуална. Не го прави за мъжа, не го прави насила, иска го и го иска за себе си. А най ми харесваше, че по-често се отпусках и просто получавах удоволствието докато тя контролираше нещата. На нея това й доставяше удоволствие. Въпреки негативните качества, къде другаде ще намеря такава жена? Разделихме се заради скандал от нейна страна, но след месец пак се върнах. Като наркотик ми е. В крайна сметка сексът спасява всичко. Простете за детайлите и цинизмите, но моля ви качете мнение? Нито външен вид, нито качества могат да заместят качествения секс. |
Напиши история: Противозачатъчни | Здравейте!Момиче на 18 години съм и ми се наложи да пия противозачатъчни, защото първият ми цикъл дойде едва на 10 годишна възраст и беше нередовен. Консултирах се с лекар защото преди няколко месеца (декември) започнах да водя полов живот и това с нередовния цикъл ме притесняваше. Пия ги от няколко месеца и забелязах, че цикълът ми е по-оскъден. Искам да попитам дали това е нормално и дали има нещо, заради което трябва да се притеснявам? |
Напиши category 3 история със заглавие: Имали ли сте някакви духовни или странни преживявания | Няколко пъти в живота ми са се случвали странни неща като например в момент на отчаяние да получа внезапно усещане, че няма за какво да се притеснявам и че всичко ще се нареди по чудо и наистина така се е случвало впоследствие. Интересно ми е и при другите хора ли става така понякога. Случвало ли ви се е примерно да получвате някакво усещане и да сте сигурни, че трябва да направите нещо и да се е оказвало после, че наистина така е трябвало? Или да речем нещо да ви побутнало отвътре да не правите нещо или че не трябва да се доверявате на някого, или че това, което ви се случва е предварително замислено свише, или примерно да сте сънували нещо, което да ви подскаже нещо или да предвиди нещо, или да сте имали някакви видения, или някакъв явен знак за нещо, или каквито и да е духовни преживявания?Аз примерно веднъж видях едни светлини през нощта, минаващи между щорите, които ги оприличих на ангели. Знам, че ще ме помислите за луд, но после сякаш започнах да усещам външни мисли, които ми казаха, че ще направят така, че баща ми да спре да пие. Той беше алкохолик. Не ми се вярваше, защото той от 20-30 г. не се е спирал да пие здраво въпреки нашите молби. И след месец-два онзи се напи толкова жестоко, че влезе в болница с натравяне и опасност за живота. Даже не се знаеше дали ще оцелее. И само след 2 дни черния му дроб нямаше абсолютно никаква следа от натравяне, все едно не е пил никога. Лекарите бяха шокирани. Само че стареца толкова се стресна да не ритне камбаната, че спря да пие от раз. И тогава се сетих за това видение и разбрах какво са имали предвид.Един съученик пък беше мутра, биеше хора за пари и продаваше наркотици, обаче катастрофира и изпадна в кома, от която ту излизаше, ту пак влизаше месеци наред. После като свърши всичко, си остана инвалид и изведнъж стана християнин, започна да чете Библия и т. н. Аз бях потресен, това беше коренно различен човек. И тогава той ми каза, че докато е влизал и излизал от кома, минавал през някакви видения, сънища и тем подобни и някой му казал, че е сгрешил много, че е тръгнал по този път, че трябва да се промени и да плати греховете си и т. н. Сега даже е доволен, че е само инвалид, а не мъртъв, защото беше със счупен врат и е цяло чудо, че е жив. И сега по цял ден говори за Бог, чете Библия и такива неща. Което за мен е глупост, ама щом така са му казали отгоре, приемам. От мутра да стане лектор по църквите, представяте ли си? Иначе аз вярвам, но не по религиозния начин.Все пак дано темата не се превърне в религиозна, а по-скоро във философска и духовна. Ако въобще на някого му дреме за подобни теми де. Сигурно няма да има и 2 коментара, ама карай. |
Създай разказ: Има ли расизъм в България | Здравейте, от известно време размишлявам над тази тема.Тук ще опиша две групи, роми и хомосексуалисти. Накрая ще опиша кратко историята си, като човек работещ в чужбина и до известна степен сблъсквал се с предразсъдъци.Ромите:Честно казано, не смятам, че има расизъм срещу тях в страната. Поне не и върл и тежък расизъм с рестрикция на права и прочие.Ромите могат да ходят на училище, свободно да се записват в университет, имат право да шофират, гласуват, да използват медицински нужди, да влизат в болници, кина, театри, библиотеки, заведения и прочие неща.За сравнение, в САЩ както и в ЮАР (ако не се лъжа) е имало училища само за чернокожи и само за бели, чернокожи са имали право да сядат само на последната седалка в автобус, не са могли да гласуват, имало е барове и заведения в които е било невъзможно да влезеш ако си чернокож.Имал съм колеги роми в университета, които учиха и се дипломираха. Професорите ги оценяваха спрямо знанията и уменията им, а не спрямо етническият им произход.Представете си. Вие сте работодател и на интервю идват двама души. Единият е завършил с отличие, има богат речник, представителен е, има всички документи и тн.Другият е полу-грамотен, няма опит, има криминално минало и не може да върже две изречения.Вие кого ще изберете. Много ясно, че първият кандидат. В този ред на мисли, няма роми и българи. Има квалифицирани и неквалифицирани работници.Бай Минчо от гетото с 5-ти клас не трябва да обвинява расизма, а себе си, задето не се е образовал.Хомосексуалистите.Гореспоменатите факти важат и за тази група в нашето общество с пълни сили.Отново не смятам, че има дискриминация към тези хора.Имам роднина, която е лесбийка.Работи си нормална работа, никой не й се меси в живота. Изкарва си пари, има си приятели, разполага с всички социални блага с които разполагат и хетеросексуалните хора- достъп до транспорт, образование, медицина и тн.Имах колега хомосексуалист в старата си работа. Всички знаеха, че е такъв, редовно виждахме и приятелят му. Човека си получаваше редовно заплатата, пътуваше, работеше и тн.Никой никога не му е правил проблеми.Малко личен опит:Преди 6-7 години заминах за чужбина.Не владеех добре езика и работих нискоквалифициран труд.Усещах пренебрежение от някои началници. Но това ме стимулира да науча езика, историята и законите в държавата в която съм.Записах се на езикови курсове, купих си речници и помагала, в последствие започнах да си купувам книги на всякаква тематика и се самообразовах. Жена ми пък се записа да учи в университет.Работата и ученето си казаха думата, постепенно започнаха да ме гледат с други очи.Интегрирах се, започнах да говоря свободно с хората, вместо да пелтеча и ръкомахам.Не обвинявах другите в расизъм, не обвинявах света за своите несполуки.Ако човек е неквалифициран, не може да говори и пелтечи, много ясно, че никъде няма да го искат. |
Създай съдържание за: При вълнение започвам да треперя... | Здравейте. Момче на 14 години съм. Ходя на фитнес, уча, здрав съм и нацепен. По начало съм малко чувствителен. При вълнение започвам да треперя, да се прозявам. Това не мога да го определя като голям проблем, но понякога ми създава неудобства. Например, когато си пиша с някое момиче целия почвам да треперя... И не само. Когато говоря по някоя вълнуваща тема също. Не бих искал някой ден, като изнасям реч някъде, или когато отида на среща да ми треперят краката и да се прозявам... Искам да бъда твърд, стабилен и уравновесен мъж. Как да изкореня този проблем? |
Напиши category 1 текст със заглавие: Спада ми | Здравейте на всички момче на 21 години съм и бих искал вашето мнение по един въпрос.Проблемът е ,че бързо ми спада и ме притеснява факта ,че когато си намеря гадже и решим да правим секс тогава ще ми спадне.Дори аз до сега въобще не съм правил защото все нямам късмет с връзките пък ,когото не съм в ерекция ми е малък.Това някакъв здравословен проблем ли е?Ще съм благодарен да ми отгворите и моля без глупости защото човек без проблеми няма все пак |
Създай разказ за: Повишение или свобода? | Здравейте! От почти две години работя във верига за бързо хранене, която няма да споменавам, но сигурно се досещате коя. Наскоро ми предложиха повишение, но съглася ли се това ме обвързва с фирмата за година и половина, в които нямам право да напусна без да им платя дадена сума. В момента съм на 18 г. и завършвам училище догодина, в професионална гимназия съм и най-вероятно ще получа трета квалификационна степен по професията си на завършването. След това ми предстои кандидатстване в университет.Ако приема повишението, няма да мога да напусна до лятото на 2021 г., което значи горе-долу целият ми първи курс в университета.Работата не е трудна, приятна е ако имам приятни колеги и се съобразяват с учебната ми програма повече от навсякъде другаде. През учебно време работя 3 дена и успявам да се справя перфектно в училище, даже взимам стипендия за висок успех. Парите не са много, но за ученичка ми стигат за всичко, дори да си заделя за някое и друго пътуване.Тревогите ми идват от там, че ще се застоя във фирмата твърде дълго и няма да успея да се развия в желаната ми професия навреме. Разбира се, винаги мога да откажа повишението, но ако ми се наложи да остана, само ще съжалявам, че не съм приела шанса, а все пак по-висока позиция означава и по-добро CV и препоръка? На кръстопът съм и не знам какво да избера...Та, питам вас - да приема ли повишението и да остана там докато мина поне 1-2 курс, когато могат да ме вземат на истинска работа - искам да работя в сферата на счетоводството, но наистина не знам кога канторите започват да приемат стажанти, или да си оставя отворена вратичка и да мога да напусна когато пожелая, но да работя за по-малко пари и по-малко право на глас? |
Разкажи category 3 история за: Какъв е смисълът от такива съвети | Не говоря само за този сайт, но доста често когато някой има проблем, има хора, които дават съвети от типа на "набий го" или "ми не знам брат, знаеш какво е". Та се чудя какъв е смисълът да се дават такива съвети, с какво помагат те за решаването на проблемите. |
Напиши история: Ще ми трябват ли някога оценките от училище и има ли смисъл от университет? | Здравейте!Въпросът ми е ясен. Има ли смисъл да се напъвам да изкарвам добри оценки в училище, същи и на матурите. Ще ми трябват ли някога? Има ли смисъл да уча висше или само си губя времето? Ако ми трябва някакви знания, не е ли по-добре да изкарам курс? |
Разкажи category 3 история за: Книгата на Енох | Подразбира се от заглавието, че темата е за определени хора, които знаят за какво говоря.Притежавате ли книгата? От къде сте я вземали и колко платихте? На какъв език е? И най-важното как я намирате и ако може да дадете коментар върху съдържанието?* Препоръчвам на модераторите да създадат раздел Духовност и религияБлагодаря на всички! |
Разкажи category 17 история за: Въпрос относно осигуровки и Университет | Здравейте. В момента съм на 20 и пропуснах една година за кандидатстване, но тази ме приеха РЕДОВНА форма на обучение в Пловдивския Университет. До Декември месец 2013 съм си плащал всички осигуровки сам. Но от Декември 2013 и от началото на тази 2014 година досега не съм. След няколко дни смятам да си ги платя всичко до април месец поради липса на финанси, но през август ще си оправя и останалите месеци.Въпросът ми е дали това ще окаже влияние за осигуряването ми, когато постъпя в университета?Другия по-важен въпрос е, че съм с починал родител. Когато бях ученик получавах пенсия в размер на 100лв. До колкото разбрах от родителите ми ако сега ме приемат редовна форма на обучение (приеха ме) при започването на учебната година в университета пак ще ми се възобнови. Така ли е? И ако е така... как трябва да бъде задвижен този въпрос? Трябва ли да попълня някакви документи в университета, къде трябва да стане това? В коя институция да отида и да задвижа нещата?Ще се радвам ако ми помогнете с всякаква информация по тези въпроси. |
Напиши история със заглавие: Търся един филм! | Филмът, който търся бегло си го спомням, мисля че беше азиатски, главния герой имаше дълга коса, в началото беше се разкрачил на две като кошчета, и пред него стоеше едно малко дете което ядеше сладолед, помня също, че Той спаси от някава банда един мъж да не го пребият, в последствие му предолжи да защитава дъщерята на този човек..Водачът на тази банда се оказа приятел мн добър на главния герой, но най-голямо впечатление ми направи, че Той имаше желязни обувки, моля помогнете много отдавна го търся, Благодаря предварително! |
Напиши история със заглавие: Медицински колеж | Здравейте! Момиче 12 клас съм тази година ми предстои кандидатстване и се чудя коя от изброените специалности да кандидатствам мед. сестра, лекарски асистент или напоследък нашумялата мед. козметика! Коя според вас е и ще бъде най преспективна в бъдеще, има сигурна реализация и ще бъде търсена и уважавана! Искам да е нещо в тази сфера, ако има хора тук които учат нещо от изброените ще се радвам да споделят да чуя различни мнения! |
Напиши история: Заслужава ли си да уча медицина? | Здравейте!Тази година кандидатствах медицина в МУ. Ходих 2 години на уроци по химия и биология. Но още от началото си мислех, че нямам чак такъв потенциал да ме приемат. По точно, че няма да се справя с изпитите, защото мислех, че са адски трудни.2 те години минаха бързо, а откъм химията бях си внушила че няма никакъв шанс да изкарам висока оценка по химия. А биологията беше лесна работа-зубрене.Беше останал един месец до изпита, и аз вече бях отегчена от това наиузистяване, все едно вече нямаше място в мозъка ми, за допълнителна информация. Наблегнах на тестовете по химия-и тях ги назубрих горе-долу.На изпита изкарах 4 и по двата предмета, а всъщност го очаквах. Както казах по-горе, аз знаех че няма да успея.Но за мое по-голямо съжаление изпита се оказа доста по-лесен, отколкото очаквах. Казах си да бях учила повече сега щях да съм вътре. Съжалението беше огромно.Но бързо се съвзех и реших да кандидатствам догодина.Но уви цялата мотивация ми изчезна, не искам да ги уча тези теми за 10ти пореден път.За мен да бъдеш лекар е нещо велико. Медицината винаги ми е била интересна. Но откакто научих че ще уча по 7-12 часа на ден, нещо не ми се стори толкова интересна.Потърсих и други работи за това колко ще получавам когато завърша, за денонощните смени, затова как се ще прибирам вкъщи като труп, как няма да имам време за себе си (когато съм още студент) и т. н.Въпросът ми е заслужава ли си да уча за лекар.А също и баща ми много иска стана лекарка, всички мои близки знаят че искам да уча медицина. Някакси искам да се почувстват горди с мен.Но като си помисля все едно няма какво друго да работя освен лекар, английския ми върви, но да стана учител или преводач надали ще ме задоволи.Ни едното ни другото.Помощ! |
Създай разказ: Гинекологичен проблем | Здравейтереших да споделя своята история с надеждите че някой е изпитал същото и може да ме насочи към някакво лечение. Преди известно време ми излезна пъпка на седалището или по скоро близо до ануса, от начало не обърнах никакво внимание защото не създаваше никакви проблеми, но сега нещата се усложниха. Причинява ми ужасен сърбеж стана по голяма и боли ужасно. Бях решила, че е цирей и я мазах с такъв крем, но от него никаква полза дори смятам че се влоши именно заради него.Моля ви ако някой знае какво бих могла да направя да сподели благодаря предварително. |
Създай category 5 разказ за: Краката ми боцкат! | Здравейте!Искам да попитам за мнение и съвет от всички Вас! Наистина съм обезпокоена.Момиче на 21 год. съм. Преди време обръснах краката си с бигче и след 1 2 дни почнах да боцкам, което е ужасно и мисля, че при всеки се получава така. Но проблема е, че от 1, 2 месеца си ги махам с кола, но после пак целите ми крака боцкат. Направо е ужасно.Не знам какво да правя. Трябва ли да ги изчакам всички да порасната и тогава да ги махна с кола, но мисля, че пак ще боцкат. Направо е ужас.Моля помогнте!Благодаря предварително |
Създай разказ за: СУ общежитие | Здравейте! Искам да попитам тези които са на общежитие в СУ, колко е голямо самото общежитие, успявате ли да си занесете достатъчно неща, имате ли достатъчно пространство? Също така ще се радвам и на някакви съвети отностно общежитието, които сте научили през годините, каквито и да е.М, 19 |
Напиши за: Вярвате ли в астрологията и зодиите? | Доста често тук, в други сайтове, медии, живота, където и да било чувам хората сериозно да говорят за зодиите си, да ги използват като описание и/или оправдание, а после да вметнат - "Абе не вярвам много, но... ". Интересно ми е наистина ли вярвате в тези измишльотини? За някой може да е вярно, но за друг не е. И само защото за един човек са верни описанията, това не значи, че за всички са. По тази логика и фалшивите ясновидци могат да познаят за един човек, но за друг не. Това не ги прави истински. Същото е и със зодиите. В много неща има малко логика, но е абсурден самият факт, че звездите и планетите могат да влияят на нашето личностно развитие. Но пак чувам хората да казват - "нали съм Рак, затова съм толкова чувствителен" или "избухлив съм, защото съм Овен".Аз например съм Рак (жена). Би трябвало да съм майчински и семейно настроена, но мразя деца по принцип, дразнят ме и не се виждам в семейство, ценя си свободата. Описват ме като домошар и интроверт - цял живот съм прекарала навън, имам адски приключенски дух. Много чувствителна - абсурд, даже на моменти съм малко безчувствена, тип социопат. Даже не мога да се влюбя като човек. Доста рядко плача. Живея за момента и съм изключила връзката с бъдещето и така. Отговарям на описанието на Водолей май. Сега веднага някой ще каже, че цялата натална карта има значение. Е почти всичките ми планети са в Рак, моята зодия, плюс асцендент Везни. Но и като Везни не съм. Не угаждам на хората и не обичам да ме харесват, саможивна съм. Някой ще ми каже, погледни аспектите, дето аз даже не ги разбирам. И в крайна сметка какво - астрологията е една наука от рода на "тука има, тука нема", може да познае нещо, може и нищо. Но масово хората вярват. Сега се сетих и, че уж трябвало да си съвпадам с водни зодии и земни чат-пат, ама досега не съм имала приятели от тези зодии. Гаджето ми е Овен, ама и той не си отговаря на описанията. По-нежен е като характер, не като мен дивак. И в леглото не е груб, каквито ги описват. А има и Марс в Овен (планетата на секса и страстите). Значи всичко за мен е една лъжа. |
Разкажи category 5 история за: Черни нокти | Вече от две години съм забелязала, че щом от чехли премина на маратонки и после ботуши, ноктите на палецът на левият ми крак и средният на десният ми стават черни. Не ме боли, не ме сърби. Със сигурност не е от не чистоплътност или стискане на обувките.Не ми се ходи при лекар, защото ме е срам пък и ме е страх да не ме навика, че я занимавам с глупости. Вече се е случвало, когато бях ученичка бях лепнала някакъв вирус 2 дни повръщане и ставаше още по-кофти та бях се решила да отида поне да ми изпише нещо та да ми мине, но така ме навика лекарката, че вече дори ако ще да умирам аз в болница няма да стъпя. Вече 10 години не съм и стъпвала. Ако ме хване грип нищо не правя, наливам се с чай и с парацетамол и чакам да дойде пролетта за да оздравея.Неприятно е и грозно, като се затопли времето и започна да обувам чехли "черните ми нокти" си стоят дори под тоновете лак пак си личи, едва като мине месец-два след като нося отворени обувки цвета на ноктите ми се връща. Ако някой се е сблъсквал с такова нещо да пише как се е спасил от тази грозна гледка |
Напиши история: Дипломна работа | Здравейте! Нормално ли е да питаш за помощ дипломният ти ръководител, при затруднение в изработването на дипломната работа? Той длъжен ли е да помогне? Затруднен съм и тъпча на едно място в момента по дипломната и се чудя дали да го попитам за помощ.... |
Напиши история със заглавие: Ринопластика - съвет? | Питах и в един форум, който е специално за това, но хората са не особено отзивчиви и има над 1 000 прочита, но нито един коментар.Та... можете ли да ми дадете съвет за ринопластика при д-р Сафет Кулов? Четох, че е много добър УНГ специалист и май прави ултразвукова ринопластика, нещо което никой друг не прави тук. Искам да коригирам само гърбица на носа, която е лека.Който си е правил операция - колко боли, горе долу и след това какви гадости се очакват? Аз съм раждала и това болеше нечовешки, та се чудя какво ли е ринопластиката, ако е по - леко, не ме плаши. |
Напиши category 6 история със заглавие: Токсично женско приятелство | Здравейте на всички! Искам да повдигна въпроса за приятелството между жени, което се оказва токсично. Жена съм на 42 години, с едно дете, в момента минавам през много важен период в моя живот-развод и забелязах, че най-добрата ми приятелка, с която се познаваме от много години, въобще не ми влиза в положение, без това по някакъв начин да я касае пряко. Многократно я помолих да ме остави насаме със себе си, като й обясних, че в този период имам нужда от абсолютно спокойствие да си събера мислите и да реша какво да правя с живота си. Това, което получих насреща беше звънене постоянно, постоянни въпроси във връзка с развода, и съответно аз трябваше да изслушвам и нея, какво й се е случило - някакви маловажни неща. През годините имаше един момент, в който ме "набута" с пари, но аз й простих. Имало е моменти, в които по 2-3 месеца не си вдига телефона, но аз винаги съм я разбирала. Но последните две години говори само за себе си, постоянно ме ползва за кошче за душевни отпадъци и ме копира за всичко. Дава ми непоискани съвети и си позволява да ме нарича провинциалистка, защото не съм от столицата. Но най-много ме обиди това, че не ми влезе в положение. Когато директно й казах, че имам нужда да остана сама по абсолютно разумна причина-пресен развод, тя накрая се нацупи. Говорим за зрели жени. Имали ли сте подобни отношения? Дошло ли е времето да си отиде от живота ми? Какво е приятелството за вас? |
Създай разказ: Счупени скоби за зъби | Здравейте, момиче съм на 11 години. Нося скоби за зъби. И сега ще си помислите дали ми се подиграват или нещо такова-не. Скобите струваха 300 лева. Когато заминах с вуйчо ми, вуйна ми и братовчед ми на море първо останахме 5 дена при братя на вуйна ми. И вече на третият ден аз се събуждам сутринта и си бях изплюла скобите те са паднали на пода, а чаршафа ми също. Скобите бяха под чаршафа. И ставам и стъпвам точно върху скобите... Страшен карък съм по принцип... И след всичко това аз се връщам вече при нашите и трябва да ходя на ортодонт. (човека който ти прави скобите и те преглежда) Ортодонката си помисли, че самата ми уста е изкривила скобите... А мен ме беше срам да си призная... Мен много ме е страх от зъболекари, дори съм бягала от зъболекар около 3 пътя. Слава Богу ортодонката не ми прави нищо на зъбите, а на скобите. Аз ги нося от лятото на 2016 година и тогава имах голям напредък със зъбите, но след това просто започнах да ги нося само вечер. Така тази вечер тръгвам да ги слагам и усещам, че долната дъгичка на скобата е счупена... Аз мога да стоя около 3 нощи без тях, иначе започват да ме болят някои зъби... Сега се чудя дали да кажа на нашите... Знам, че ако им кажа би трябвало да е за добро, защото имам нужда от скобите... Моля Ви дайте ми някакъв съвет... Ако някой е имал сроден на моят проблем моля да ми каже какво е направил... Благодаря Ви предварително! |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.