instruction stringlengths 11 242 | output stringlengths 101 29.3k |
|---|---|
Напиши история: Екзотична почивка | Здравейте, от много време искам да отида на екзотична екскурзия със семрйството си и приятелите си. Досега съм ходил на запад винаги. Въпросът ми е кое място си заслужава най-много? Което в същото време и да е безопасно. Има много тропични страни, но в част от тях има висока престъпност и опасност от войни, атентари и тн. Напримвр Египет е много хубава страна, има голяма история, но не е ли малко опасно? ОАЕ (по-точно в Дубай) е много красиво, сравнително по безопасно е, има и стар град, тоест. има и историяМодерно е. Бих отишъл там. Вие кое място бихте препоръчали? |
Разкажи история за: Задочно | Здравейте, какво мислите за задочното обучение по икономика? Аз мисля да запиша задочно Финанси в ИУ-Варна, но не съм напълно убеден, че ще имам добра реализация и стабилни доходи, когато завърша. Дайте мнения- да се запиша ли в ИУ-Варна, задочно или да се откажа? |
Създай разказ: Надомна работа | Здравеите на всички искам да почвам на работа но не съм сигорна дали ще ми плащат ще направя подаръчни торбички и ми искат първоначална такса 48 лв да изпратя пощенски запис някои от вас започвал ли е на такава работа дайте ми савет благодаря ви предварително |
Създай съдържание за: Ужасяващ сън | Здравейте в момента е 4:30. Осъзнах че съм спала точно 40 минути от които съня ми беше като филм. Много бавен исках да се събудя. Не ми се седеше в него и не можех. Събудих се в сълзи. Страх ме е дори да отида до кухнята. На 25 години съм и не съм вярвала че ще имам страх от такова нещо. Попринцип не сънувам сънища, но от скоро си имам приятел и когато не спи в нас не мога да спя. Винаги сънувам нещо ужасно, но този път съм изумена от преживяното. Така сънувах че приятелка ме моли да отида да и помогна за организирането в тях на празник до тук добре. Но момичето не ми беше позната от реалния живот, но в съня бяхме доста близки. Мястото където живееше тя беше мрачно. Стана ми студено и майка и ми даде жилетка от която не знаех къде се намирам след това. Започнаха да ме лазят буболечки и мушици. Ставаше ми лошо. Усещах как искам да припадна и осъзнавайки че през по - голямата част от съня съм била в безсъзнание явно заради нещата които ми се случиха в последствие. Мислех че съм луда. Получавах изкривявания и не можех да контролирам действията си по никакъв начин. След като вече разбрах че жилетката е пълна с буболечки я съблякох и на земята изпаднаха две охромни буболечки в реален размет не гигант по - голям от мен зелени изкрящо които краката им изглеждаха като листа. Една се опитваше да се качи на крака ми като усетих болка. Помолих да ме върнат в къщи вече когато бях малко по на себе си и видях че всички гости са се събрали, но никой не ме чуваше като им говорех че искам помощ. Бащата на уж моята приятелка взе ключовете и каза айде аз няма да участвам в това ме качи в колата и ме остави на една бензиностанция от която аз тръгнах пеша за летище защото се оказа че съм в друга страна. Етапа със самолета и полета мина отвратително усещах огромна болка в главата и зъбите толкова реална, че като се събудих ме болеше наистина главата. Прибрах се в къщи където братовчедка ми, баща ми и майка ми бяха там. Погледнаха ме видяха, че нещо не е наред. Исках да им кажа че съм луда защото така го чувствах. Баща ми се обърна и ми каза че съм много красива а докато му говорех половината уста ми беше парализирана от болката в зъбите. Майка ми се беше нервирала и звънна на въпросната госпожа и и каза да дойде защото иска обяснение за случилото се. Искам да споменея, че в съня ми се чувствах малка тинейджърка. Смисъл не на 25 а такава която сама не може да се защити и има нужда от мама и тати. Братовчедка ми искаше да ме заведът на лекар. След като майка ми приключи разговора видях че и при тях беше пълно с гости. Отидох до огледалото в коридора и забелязах че от устата ми стърчат беши клечки като тези за ушите но без памука захванати за малки метални квадратчета на всеки зъб. Махнах всичките слагайки ги в купа с кръв а кръвта се стичаше по шкафа. С клечките ми паднаха и 3 зъба. След малко въпросната госпожа звънна да я чакаме на балкона като там ни чакаше нейна приятелка която като ни видя каза че не може да повярва на казаното от нас и си тръгна прескачайки балкона. Женицата пристигна кацайки като вещица. Черна коса облечена в розово боди и проститутски обувки. Обясняваше на родителите ми че само е искала да помогне да си отидя докато спя и се събудих в рев. |
Създай разказ за: Специалност,помощ | Първо искам да се извиня на модераторите,но не я намирам моята история,за това пиша пак!Искам да попитам каква специалност да запиша!Завърших тази година,но не знам какво да запиша,няма да е сега със сигурност,но догодина да! Харесвам танците,но съм пълничка и искам да отслабна,но се опитвам,трудно е! Боря се с килограмите цял живот,но от стрес и подигравки,притеснения ям постоянно,бях свалила,но пак напълнях! Другата ми страст е футбола,за момиче сигурно е странно,но тази тръпка която изпитвам и това удоволствие при всеки мач е неописуема! Феновете на футбола ще ме разберат. Искам да запиша нещо свързано със спорт и футбол! Затова искам да запиша догодина живот и здраве, за да не ми се подиграват! Моля дайте съвети! БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!МОЛЯ,МОЛЯ ДА БЪДЕ ПУБЛИКУВАНА! |
Напиши category 1 текст със заглавие: Искам да умра | Здравейте хора изливам душата си пред ваз, искам да ви споделя какво е дълбоко. Скрито в мен, мъж на 26 години съм, и мисля че съм гей - неказах за това на никой. Защото ще ми се подиграват ще ме обиждат всеки който научи особено роднините ми имат големи очаквания от мен подщи всеки ден ми е тъжно за това дори и днес плаках и мисля да се самоубия, дори и веднъж сънувах как нашите ме женят за едно момиче и Аз избягах всъщност Когато бях малък на 7/8 години бях мислех миналата година да се самоубия, но нямах тази смелост - интимен с братовчед си той е на моята възраст моля ви не ме съдете. А ми дайте съвет това, което преживявам е ужасно. |
Напиши category 3 история със заглавие: Защо нивото е толкова ниско? | Гледах лайф на живо по сериозна тема и хората се включват с коментар за облеклото, външен вид и всякакви тъпотии извън темата. Супер несериозно, написах коментар за повече сериозност и обрах хейта. Посещавам курс едната кифла идваше всеки път със закъснение и като заотваря шумящ плик с материалите, ужасно дразнещо, просто курса спира докате се настани. Другата не спира да си играе с фимикалката и да щрака, а и не спират да си говорят. Откога нормалното и възпитаното е проблем? Аз съм тиха, съобразителна, но постоянно се сблъсквам с такива ситуации. Да ти крещи някой докато пътуваш и да му слушаш личния разговор в работа, обществен транспорт, в магазина. И това се приема за нормално. В този курс често се отнасяха в лични теми и разговори, а в крайна сметка сме си платили и аз просто в един момент казвах, хайде да продължим по същество. |
Напиши история със заглавие: Въпрос за Ryanair - Самолетен билет | Здравейте, много моля модераторите да го публикуват, понежескоро ще пътувам и не мога да намеря информация никъде. Въпроса ми може да ви се стори прост и малко индиански, но рядко пътувам със самолет и не мога да намеря никъде информация. Искам да попитам за конкретната фирма Ryanair. Гледам, че до Англия има билети за по 35 - 50 Евро стандартна цена. Това има ли някаква уловка или наистина са толкова евтини? Нещо друго плаща ли се на летището, като летищна такса или такса за багаж? Ако си взема раницата ще ми я таксуват ли? И как мога да си купя билет онлайн? Много ще съм ви благодарен, ако ми помогнетe |
Напиши category 3 текст със заглавие: Жан Виденов пак се кандидатирал | Интересно защо Жан Виденов, след като толкова години не искаше да се връща в политиката, пак се кандидатирал, че и партия си направил.Нали уж беше честен и са му спретнали номер с инфлацията и го раздаваше омерзен. |
Създай разказ: Мъжете са като ластици | Мъже, съвсем не искам да ви прозвучи обидно. Просто се чудя дали всичките сте такива... Моят приятел ме търси усилено, когато му се прави секс. После сякаш губи интерес и се "отчуждава" за известно време. Обичаме се и не е само заради секса, защото сме заедно от години. Мъчно ми е и се чувствам пренебрегната през това време. Не съм го питала защо прави така, а не вярвам, че ще ми даде смислен отговор. Нормално ли е такова поведение за мъжете?Вие как постъпвате с вашите приятелки? |
Създай разказ за: Да продам двата и да купя по-голям или ипотека? | Много се колебая, давайте съвет. Просто така да чуя и други мнения, а пък после ще мисля. Имам два апартамента в центъра на град София. И двата са двустайни. С парите от двата мога да купя хубаво голямо жилище, но ако ги продам, когато детето ми порасне няма да има собствен апартамент.Дилемата е дали да продам и двата или да продам единия, да купя нов и да го ипотекирам, а другия да давам под наем и с него да плащам заема с малка сума за доплащане?Има ли други в моето положение? |
Напиши category 17 текст със заглавие: Медицина | Здравейте втора година студент съм, догодина се дипломирам, но някакси не ми се спира до тук искам дапродължа да се развивам. Обмислям да се подготвя по биология и химия за ксизпити през времето което ми остава.Имам въпроси и се надявам да прочета допълнително информация предоставена от вас.С биологията съм горе долу добре, но с химията съм на много ниско ниво, засега.Вярно ли е че за изпита трябва да се цитира по учебник, иначе свалят точки?Какво ще ми кажете за Му София и Плевен, това са моите колебания?Вярно ли е че първите две години от обучението са най-тегави и след това нещата тръгват към нормалното?Как стоят нещата с личния живот, трудно ли съчетавате нещата?Искам някой компетентен, човек(студент), който е навътре с този материал да ми обясни как стоят реално нещата. МНОГО ЩЕ СЪМ БЛАГОДАРНА! Бъдете здрави!!! |
Напиши текст със заглавие: Моногамията е утопия | Напоследък се замислям, че обществото ни е лицемерно. Сигурен съм, че 99% от хората, обвързани повече от 10 г., доста често пожелават някой друг сексуално, макар и да обичат партньора си.Просто никой не може да ме убеди, че някой може да прави 10 или 20 г. секс само с един човек и да не му писне поне малко и да загуби тръпката от секса.На практика какво се получава? Искаш разнообразие, но понеже е обществено неприемливо - или се криеш, или просто търпиш вътрешния си дискомфорт. И в единия, и в другия случай си има последици. Или ще бъдем обвинени в лъжа и егоизъм, или цял живот ще си търпим вътрешния конфликт, който ни разяжда отвътре.Още е по-зле е положението при двойки, които се разминават в сексуалните си нужди. Ами за по-сексуалния е просто мъчение да е верен. Т. е. той е пред дилемата или цял живот да е незадоволен, за да е чист пред съвестта си, но разяждан отвътре, или да се принуди да стане лъжец. А да не говорим, че ако партньора разбере, става още по-зле - сочене с пръст от обществото, разводи, скандали, съсипано детство на децата и т. н.Хората не сме еднакви и едни имат повече нужда от секс, други по-малко. Представете си, че двама партньори си пасват перфектно с изключение на секса. Трябва ли да се разделят само заради това или да си правят грозни номера зад гърба?Ако за момент оставим на страната обществените норми и насадените ни убеждения, рационално погледнато защо да е толкова неприемливо да се изневерява? Ако не са намесени чувства, ако човекът обича партньора си, ако се грижи и уважава семейството си и ако взима предпазни мерки, какъв е проблемът в крайна сметка? И защо другия трябва да се чувства предаден?Всичко това ни е внушено още от малки, че е лошо да се изневерява, но чисто рационално погледно, стига да се прави умно, това на практика не би било проблем. Проблема си го правим ние, той е само в главите ни. Със сигурност е много по-добре от това да се самоизтезаваме, след като не сме задоволени. Или да правим номера зад гърба на другия.Ако наистина обичаш човека до себе си, не би ли трябвало да искаш той да е задоволен и щастлив, а не потиснат сексуално. Отделно има хора с различни фетиши, което си е нормално и още Фройд ги е описал. А ако фетишите на двамата се различават?Получава се така, че и на двамата им се иска нещо различно от време на време, но вместо да си дадат малко свобода и така и двамата да се почувстват по-добре, то те се ограничават в името на нещо, което и те не знаят. Просто защото това предизвиква ревност у тях, а тази ревност идва от подсъзнателно насаденото ни мнение за изневярата още от деца, макар че тези, които са ни говорили колко е лошо, също са изневерявали, или поне са пожелавали някого, но не са го правили, само за да не ги заклеймят.Това ли е истинската любов? Да ревнуваш, да притежаваш и да ограничаваш човека ли? И защо масово се смята, че човек ако пожелава други, значи не обича партньора си. Защо винаги сексът и любовта се слагат в едно гърне. Толкова ли е трудно да разбереш, че човек понякога има нужда да спи с някого, когото не обича истински, а просто го привлича сексуално.За да има толкова изневери, очевидно хората изпитват нужда от това. А за да изпитват толкова масово нужда от това, значи това ни е в природата. Защо тогава трябва да си причиняваме толкова страдание и да се принуждаваме да лъжем, само и само за да спазваме някакви измислени и наложени правила?Изневярата е била заклеймена най-вече от религията, като идеята е била да не се разпрострянват болести, предавани по полови път. Това е било важно за оцеляването ни като вид, тъй като тогава не е имало надеждни предпазни средства. Но днешно време това е безсмислено, стига да се прави разумно. Само че вече до такава степен ни е насадено с вековете, че дори да е отпаднала причината за заклеймяването ѝ, ние продължаваме да я заклеймяваме, без реално да има нужда.Толкова страдание, толкова лъжи, толкова нещастни деца, толкова разводи и съсипани животи заради пустата изневяра. И защо е всичко това, питам.Знам, че разсъжденията ми са твърде разкрепостени за времето си и ще отнеса упреци, но при новаторите винаги е така. Фройд също е бил критикуван в миналото. Първият гол модел също е бил критикуван. Но времето минава и все повече хората започват да узряват, че тези норми вече са закостенели и практически предизвикват много повече страдание отколкото полза. |
Разкажи история за: Класният | Скъсах с гаджето. И от няколко дни взимам телефона и искам да звънна на класния. Та, миналата година завърших училище. В десети клас ни смениха класната и ни сложиха мъж. Беше около 35 годишен висок симпатичен, изглеждаше малко по-стар за годините. И днес се учудвам колко търпелив, добър и мил беше тоя човек и същевременно строг и взискателен. Как с поглед разбираше кой не е на кеф. Учех само за неговия предмет. Посещавах всяка консултация, задавах какви ли не глупави въпроси само за да го видя. Пътувахме на една екскурзия, минавахме по една стръмна пътека, аз разбира се се въртях около него. На няколко пъти ми подаде ръка, сякаш ток мина, е помагаше и на другите. Имах рожден ден, още преди училище го почерпих с бонбони, той ми се усмихна и ме целуна по бузата. Толкова ме зарадва тази целувка. Но след няколко дни една моя съученичка също имаше РД и тя го почерпи и нея целуна. Знаех, че е нормално но нещо ми стана. Целият час се държах ужасно, шумях, въртях се. Той ми направи забележка, втора, най-накрая ме досрамя и престанах. След часа класния ме извика да остана. Мислех, че ще ми се кара, но той просто ме попита какво ми се е случило. Идваше ми да заплача, да го прегърна... не казах нищо. Извиних му се и излязох. Не знам, може би си въобразявах, но все ми се струваше, че той забелязва моето по-особено отношение, често пъти ме поглеждаше, изпитваше ме често, забелязваше ми прическата, маникюра. Няколко пъти сме пътували заедно в автобуса, подаваше ми ръка да сляза и т. н. Но никакъв намек за нищо. На бала танцувахме - блус, беше ме прегърнал, аз си бях отпуснала главата на рамото му. Говорехме за нещо, не помня за какво, не знам и какво отговарях. Преди няколко дни преглеждах снимките си от бала. Имам 5 или 6 с него. Въобще, ама въобще не изглеждаме като училтел и ученичка, а като влюбена двойка. Прегърнати, усмихнати, щастливи. |
Напиши история със заглавие: Целогодишно обучение? | Здравейте момиче на 11 години и половина съм и ми се иска да уча целогодишно. Сега през лятната ваканция няма да ходя в Бургас (както обикновено правя; за 3 месеца) и мисля да се запиша на лятно училище. Живея при баба си и дядо си; майка ми почина - алкохоличка, баща - алкохолик (не се грижи за мен). Едно нещо обаче много ме измъчва - баба ми. Уча с огромно желание (в началото на годината не беше така, беше ми трудно; изкарвах 3-ки и 4-ки), гледам да изкарвам хубави оценки, обаче тя пак не е доволна! Сега са ми вписали една 3-ка от 1-я срок по Човекът и Природата и тя: "Уфф, изпитаха ли те? " "Ще получиш отново 3-ка или 2-ка! " Общо взето много ме дразни. Също всички мои проблеми, дали ще се от училище или нещо друго, тя си ги прехвърля на себе си! Казва ми, че съм неорганизирана, че нищо няма да стане от мен, че съм се държала лошо и такива работи. Дядо ми пък е много добър! Във всяко отношение е на моя страна. Той е тотална противоположност на баба ми. Тя е на 77, а той е на 88 - стар е, а тя го кара целодневно да ходи на пазар, парите едва стигат, а тя постоянно се оплаква от "болки в краката и затова не можела да ходи да пазари". Аз когато съм свободна - помагам, но през останалото време ходя на училище и уча. На него пък вече му отказва и ума, тя му вдига скандали... Ужасно е вкъщи. Предпочитам да съм в училище, макар да ме нападат съучениците ми. Та, малко се отклоних от основната тема, но се чудя дали по някакъв начин може да се измъкна от създалата се ситуация. Бях прочела в една книга за пансиони - училища където и живееш и учиш. Сега като се замислих, се замечтах как ще си уча на спокойствие, баба ми няма постоянно да ме мъмри. Надявам се модераторите на сайта да публикуват историята ми! |
Опиши: Войсоувър - техника, софтуер - съвети :) | Здравейте,Много ще съм благодарна, ако ме насочите към подходяща техника за озвучаване и войсоувър, която да ми върши работа в домашни условия. Най-вече хора, които са се занимавали с това и имат поглед над микрофони, поп-филтри, слушалки и тн. Всякакви съвети от запознати ще са ми супер полезни. Като например и с кой софтуер предпочитате да едитвате записите, защо ви харесва и тн.Благодаря предварително, мили хора :) |
Разкажи category 9 история за: Работа и заплата | Искам да ви попитам за вашето мнение относно ситуацията, в която се намирам. Вероятно много хора ще се припознаят в нея и ще споделят мненията си. Живея в София, на 28 г. съм, омъжена, нямаме деца. Живеем в наследствен апартамент със съпруга ми, не плащаме наем (слава богу! ), само сметки. В момента си търся нова работа. Имам висше образование икономическа специалност, 2 магистратури, владея сравнително свободно един западен език, други два - на средно ниво. Имам опит 2 години на административна длъжност в частна фирма и студентски стаж в банка и в застрахователна компания. Компютърната ми грамотност също е прилична, макар да владея стандартните програми. Ходя по интервюта за различни позиции (главно административни), свързани с икономика. Интервютата протичат добре според мен, но ми предлагат заплата не повече от 600 лева чисто, като обикновено предложението на работодателите е да ме осигуряват на 300-400 и да ми дават остатъка под масата. Много хора издържат цяло семейство с толкова пари, но аз не мисля, че ще се справим с такава заплата. Надеждата ми беше някой да ми предложи 800 лв., на които да се съглася, но досега няма такъв. Чисто финансово мога още няколко месеца да издържа в търсене на работа, след това задължително трябва да приема нещо. И другото, което забелязвам - едни работодатели ми казват, че съм твърде квалифицирана за тяхната фирма, а за другите - не съм достойна за тяхната фирма. По средата съм явно между тези 2 крайности - или не ме одобряват, или ме одобряват в някаква фирма без възможности за особено развитие и със заплата 500-600 лева за 8 часа. Въпросът е според вас трябва ли да приема такава заплата и да се примиря, че няма да намеря по-добро? Вие как постъпвате? |
Разкажи история за: Развалих си съня | Здравейте! Тъй като бяхме ваканция си развалих режима на спане, всяка нощ си лягах все по-късно като накрая ноща ми стана ден а деня нощ. Онзи ден не спах цяла нощ и цял ден за да на следващия ден да си легна вечерта надявайки се да мога да заспя. Е, успях , но постоянно се будех през ноща през час и не ми се спеше. Все едно заспивам на сила, а вечерта преди да си легна си ми се спеше много. Ужасно е, вече трета вечер е така. Не знам какво да правя. Помогнете ми. :( Моля модератора да публикува историята ми, наистина е важно. |
Създай разказ за: Какво решение да взема? | ЗдравейтеИма много моменти като тези, в които се чувствам много напрегната и не знам какво да правя с живота си.Аз съм на 24 и живея с приятеля си от почти 5 години.В началото на връзката той ми предложи да работя заедно с него и родители му в техните магазини. Чудихме се са учим ли или не. Аз исках да работя и му казах че дори той да избере да учи аз ще се преместя в града, който иска и ще съм с него. Но той не пожела.Искаше да останем и да работим в семейния бизнес.С времето все повече се опитах да опозная родителите му, но те винаги бяха много прикрити хора. Не показваха емоция пред мен, но зад гърба ми чувах някакви неща. Аз винаги се съобразявам с тях, винаги се съгласям, не мрънкам за нищо.Майка му е по властна, тя си налага мнението, иска на нейното да стане и когато не направиш това което иска е много строга и ти говори с тон. Чувала съм зад гърба ми как съм променила сина им, как не било нормално ние да искаме да живеем отделно. Ние наистина искахме да живеем отделно от тях. (живеем заедно в една къща) Но те това не го приемаха и много се натоварвах, но нищо не казвах. Оставих приятеля ми да се разправя с тях.И минават си годините. Сега уж единия етаж от къщата ще е наш. Но тя почти всяка сутрин слиза след като тръгнем и после ако нещо не и хареса казва на приятеля ми и общо взето само акъли дава. А за мен това не е отделяне. Гледам да си мълча но понякога като сега ми накипява като чуя как му говори. Гледам да е чисто винаги, готвя почти всеки ден. Но виждам как ми търси кусури и се питам какво да правя? Повече от това не мога. Питам се... Да запиша ли нещо само и само да не съм в тази къща? |
Напиши текст със заглавие: Рехабилитатор,Помощник фармацевт или Зъботехник | Здравейте, предстои ми да уча за висше, интересува ме коя от тези 3 специалности (Рехабилитатор, Помощник фармацевт или Зъботехник) имат най-добра реализация и носят добри доходи. Благодаря ви и се надявам се да получа мнения от хора с опит.---Малката Бети--- |
Разкажи за: Социална Фобия. Страх от общуване. | Имам страх от общуване с хората. Притеснявам се да съм обект на внимание. Ако това става, особено когато е за по-продължително време, получавам панически атаки. Смятам, че всички са се вторачили и ме преценяват и сякаш ми се струва, че каквото и да кажа, другите ще го сметнат за глупаво и ще си създадат погрешно впечатление за мен... убедена съм, че винаги имат лош извод и това ме кара да се треса от нерви постоянно. Усещането е парализиращо.. Случвало ми се е да измислям какви ли не причини, само и само да се измъквам от обществени места.. Не мога да разбера защо толкова се притеснявам от това хората да не ме обсъждат. Нямам отговор.Откакто ми се появи паническото разстройство и по конкретно страхът от полудяване, който ме обзе след една криза преди няколко месеца, станах още по неуверена в себе си и се страхувам от това да не се изложа по някакъв начин(с думи или действия) и да не ме помислят за луда.Никога не съм предполагала, че ще ми дойде това чудо на главата. Ужасно е!!! |
Създай category 5 разказ за: Адска болка - хемороиди! | Здравейте, ще обясня на бързата...Така, наскоро (тази седмица) ми е излязъл външен тромбозирал хемороид, до вчера даже не знаех, че има такива неща, но както и да е. Това нещо боли адски много и днес се опитах да го вкарам с пръст и май, май се е заклещил посредата и много боли... В чужбина съм и не мога да кажа на никой просто... на 20 съм... И ще Ви помоля някой да даде някакъв съвет, утре съм и на работа и не знам как ще работя даже, аз да стана не мога... И за колко време отминават тия неща...Моля за помощ! |
Напиши category 5 текст със заглавие: Проблем със средното ухо | Искам и аз да попитам нещо уважаемите читатели. Преди около месец съпругът ми изведнъж започна да залита, да повръща, да губи координация. Когато отиде на лекар, предположиха доста тежки диагнози-инсулт или мозъчен тумор. Няма да разказвам какъв ужас преживяхме аз и семейството ми. Окончателната диагноза се оказа проблем със средното ухо. Лекарят ми обясни, че там е вестибуларния апарат, затова са залитанията и повръщанията. Лекува го негова роднина, специалист по УНГ и затова смятам, че лечението е проведено както трябва. Има подобрение но ухото му не спира да пищи и чувства определен дискомфорт. Моля миналите през тази диагноза да споделят опит. Благодаря предварително. |
Създай разказ: Как са вашите взаимоотношения | ЗдравейтеКаква оценка бихте дали на взаимоотношенията между вас и вашите близки, колеги, приятели? В днешно време, като че ли, взаимоотношенията са много зле при повечето хора. При мен поне винаги е било така с моите родители. Според едно психологическо изследване, взаимоотношенията са най важният фактор за добрия живот. Кое според вас липсва, най масово във взаимоотношенията днес? Според мен, най много се пренебрегват психологическите проблеми и потребности, а те са най важните фактори за пълноценен живот. |
Напиши category 17 история със заглавие: Маркетинг в УНСС | Здравейте! Ще се радвам някой със специалност Маркетинг да ми разкаже общо взето всичко - трудно ли е влизането, през какви изпити трябва да преминеш и, като цяло интересно ли изучаването на точно тази специалност и има ли реализация след време? |
Опиши: Партньорска aстрология и аспектите | Здравейте! Отварям тази тема за синастрията в астрологията. Ако има любители или хора, които се занимават с това нека се включат :)Изчела съм много за аспектите, но ми е много интересно как тълкувате съвпада на женско слънце със сатурн на мъжа? и Партньорско слънце, което попада в мой 8 дом? Можем да разширим темата разбира се тя е много обширна :) |
Напиши category 9 история със заглавие: Противен колега | Здравейте. Работя във фирмата на майка ми, която е заможна. Но тя никога не ми е дала нещо на готово - когато бях малък, за да получа нещата, които исках, тя ме караше да уча много и да бъда дисциплиниран. Баща ми почина, когато бях съвсем малък от инфаркт... Винаги съм бил дружелюбен, мил и добър към хората. Но винаги се намират такива, които ме определят като "разглезено богаташко келешче", "мамино синче". Висшето си образование съм го платил съвсем сам, като работех като сервитьор, за да докажа, че не ползвам облаги заради майка си. Просто после започнах работа при нея, защото щеше да се разсърди ако работех за конкурентна фирма. Но там има колега, от моя екип, който постоянно ме дразни. Заяжда се без причина, а после казва, че се шегувал, но тези "шеги" винаги са много остри. Веднъж дори се изпусна, че хора като него цял живот работели, за да стигнат до върха, а хора като мен получават всичко на готово (това няма нищо общо с истината). На 27 съм, той е 15 години по-голям от мен и се мисли за по-умният, по-мъдрият, но ми е супер противен. Майка ми много уважава този човек, дори му симпатизира малко повече отколкото на мен, но аз нямам против това. Все пак аз искам да се докажа като себе си, не като връзкарче. Цял жиовт съм срещал такива хора, но този човек прекалява. Трудно ми е да го търпя всеки ден, но не бих занимавал майка ми с глупостите, плюс това тя знае, че не се харесваме, но не сме й длъжни. Все пак това е работно място, не личен живот. Но той е този, който постоянно се меси в моя и се заяжда. Колкото е трудолюбив, толкова е пък и злобен!!! Вече не мога да го гледам, но не съм конфликтна личност и не искам да се занимавам. Веднъж, когато той отново ме предизвика - аз го поставих на мястото му. После се "сдобрихме", но това не променя нещата. И на него речника му е много хаплив. Какво мога да направя по въпроса? |
Разкажи за: Приятелство между мъж и жена | Здравейте на всички.Много често влизам в този сайт и реших и аз да споделя нещо от живота ми.Аз съм на 24 години, уча работя, като всяко нормално момиче на тези години.Миналата година се запознах с едно момче по-малко от мен с 4 години.Бяхме цяла нощ с компания забавлявахме се, и от тогава завързахме контакт с него.Той започна да учи в София и на мен ми се налагаше от време на време да ходя до там обаче, винаги съм му сроделяла, че не познавам София и няма да мога да се оправя там. Тогава той винаги ми е казвам че, ще дойде да ме посрещне на автогарата или жп гарата и ще ме заведе където трябва. Когато пък е трябвало да свърша някой работа или час за лекар той винаги ми е помагал. От скоро дори не спираме да си пишем в фейсбук. Поканил ме е на гости в тях в София както и аз в Свищов. Но тук ми е въпроса дали когато отида може да стане нещо по-сяриозно от приятели или просто това са излишни мисли който си ги втълпявам самата аз.Вие как мислите? |
Създай разказ: Смятате ли, че си заслува сега да се купи тералуна | Падна от 200 лв на 1 ст., но според някои специалисти е възможно да решат проблема с алгоритъма на UST и тералуна да търгне пак нагоре дори и след години. Дали пък да не купя за 10 лв само? Ако някой ден стане дори само 10 лв, това са си 10 бона. А ако се върне на старите цени след х години, това са си 200 бона от въздуха. Ако загубя, ще загубя 10 лв. |
Разкажи category 3 история за: Вярвате ли, че американски космонавти кацнаха на Луната на 20 юли 1969 година? | Здравейте на всички.Задавам един много провокативен въпрос и бих искал тези от вас, които могат да мислят много задълбочено да се замислят пак и да отговорят. Много хора в живота с дълбока мисъл са стигали до откриване на истини, които обикновените хора дори не могат да си ги представят. Няма нужда да споменавам хората на тези открития, те са известни на всеки, който проявява любознателност и е чел научна и философска литература. Защо задавам този въпрос, защото познавам някои хора които са стигнали до истината без да вярват на евтини измислици. Тези от вас които ще отговорят на зададения въпрос, положително или отрицателно, нека кажат защо вярват или не вярват, че американски космонавти са кацали или не са кацали на луната. Ще ми е интересно да чуя вашите отговори. Аз също имам мое мнение по въпроса, но искам да чуя първо вашето мнение. Бих искал особено хора, които живеят в Америка да си кажат мнението. |
Създай разказ за: Обичаме се, но рядко правим секс. | Здравейте! Искам да споделя, нещо, което ме тормози от известно време. С приятеля ми сме заедно от 7 години, не сме женени. Обичаме се, но някак си желанието ни за секс един с друг доста намаля. В последно време почти не го правим, може би веднъж на 2 седмици, не знам и аз точно колко. Някак си я няма тръпката вече, както беше преди. Поради тази причина решихме да направим суинг с едни наши приятели за да се разнообразим. Направихме го, хареса ни и повторихме и така от време на време се виждаме за секс. Приятеля ми и приятелката ми доста си допаднаха в леглото и той ми сподели, че с нея прави неща, които с мен не може, защото не ми допадат. Въпреки това, той твърди, че няма чувства към нея, просто секса му харесва. Аз с другия ми приятел, хареса ми, но не е нещо кой знае какво, с моя човек си ми е по-хубаво, правя го просто за разнообразие, но той ми сподели, че вече нямат чувства един към друг със съпруата си( те са женени) Аз нямам нищо против от време на време да правим това, но искам да съживя връзката ни. Говорили сме си по тази тема и според приятеля ми сме се изчерпали вече и нямало какво да си дадем. Тези думи ме натъжават, защото аз много го обичам, макар и желанието ми за секс да не е голямо. Той също казва, че ме обича и не иска да се разделяме (за сега). Дали просто не сме привързани един към друг? Има и друг проблем. Преди работихме една професия и пътувахме по света, но той се отказа и започна да се занимава с нещо друго. Да, но аз не искам да се отказвам от мечтите си, много време се измъчвах, но реших да не спирам (музикант съм) и направих нов проект с други колеги и има вероятност да замина да работя в чужбина. Тогава може 6 месеца да отсъствам и съвсем ще охладнеем един към друг и не знам изобщо дали той ще ме чака :/ Хем ми е кофти, хем не искам да спирам, защото професията го изисква и нямам голямо бъдеще в България с това. Хем искам да замина, хем знам, че като замина той много ще ми липсва и ще плача за него. Свикнала съм все да сме заедно навсякъде и ще ми е кофти, ако се разделим. Пиша тази тема за да помоля за съвет. Какво вие бихте направили за да се съживи малко връзката и според вас обречена ли е връзката ни? |
Напиши category 17 текст със заглавие: Бизнес литература | Здравейте,някой може ли да препоръча добри четива за човек, който иска да стартира собствен бизнес в България? Интересува ме кои кодекси и правилници трябва да се знаят, както и какви знания трябва да имам например за да съдам бизнес план, да направя предвиждане за печалби, загуби, как се изчисляват данъци.Искам да отбележа, че не съм тръгнал да се занимавам с нищо, но ми е любопитна темата.Въпросът е нацочен предимно към хора с икономическо и счетоводно образование: Кое е сено и кое е плява? Като се обърнете назад във времето, кое наистина е имало смисъл да се знае и кое е било загуба на време? Кое е било интересно?Отново подчертавам че темата е от любопитство и не желая да стана професионалист, така че си спестете коментари от рода на "Няма как да научиш нещата! ", "Не можеш да изкараш висше вкъщи! " и тн.Също така ме интересува конкретно за България, така че международни книги от типа "self-help" не ми вършат работа. |
Разкажи за: Мили хора, има надежда | Здравейте,От доста време, чета много теми като:Няма свестни мъже/жени.Всичко е фалшиво.Останаха ли истински хора?Е за ваше щастие са/сме останали.Лошата новина?Трудно се намират.Потърсете и причината във вас, защо попадате на такива?Какво нещо повтаряте, че така да се случва?Какви уроци имате от събдата, които не научавате и сте орисани да ги повторите?Вярвайте, вярвайте, вярвайте, друг изходя няма.Отчаянието не е ваш приятел.М29 |
Създай разказ за: Управление на масовото самосъзнание, поробват ни чрез парите и медиите | От доста време следя сайта - с различни по времетраене прекъсвания са повече от 10 години. За това време изчетох доста теми и наблюденията ми показват, че последната около година нивото в сайта се е вдигнало. Много хора правят впечатлението на осъзнати личности и именно затова мисля, че може би моментът е подходящ да пусна тази тема.Темата е дълбока, многопластова и трудна за осмисляне. Не очаквам всеки да я разбере, но ако разберете поне част от нея и извадите някакви поуки за себе си ще съм си свършил работата. Нека първо кажа две изречения за себе си и с какво се занимавам. Занимавам се вече доста време с изследване на развитието на човешката история, различните цивилизации, култури, причината за разцвета и упадъка на държавите. Както и като основа човешкият фактор за развитието - как и при какви обстоятелства човек е прогресирал и е живял добре, мненията на различните философи, религиозните течения, причините за войните. Всичко това е свързано с много четене, осмисляне и пак четене - понякога до откат... Върша работата си по убеждение и от истински интерес, като често доходите ми идват от съвсем странични места. А сега към темата.Намираме се във фаза на развитие, при която политиката в огромна част от света е под контрола на Запада, който от своя страна е под влиянието на най-силната западна страна - САЩ. САЩ пък, макар и с президент с широки правомощия е в огромна степен контролиран от корпоративните, обществени и финансови елити - милиардери собственици на Гугъл, Фейсбук, Амазон, Ибей, холивудските звезди. Чрез финансовите ресурси, продуктите, които предлагат и рекламите, които правят въпросните корпоративни гиганти влияят ежедневно, всеобхватно и в световен мащаб върху масовото самосъзнание. Колкото и да не ви се вярва те формират дори част от вашия характер, чрез нещата, които всекидневно виждате. Замислете се от какво се формира вашето самосъзнание - не е ли най-вече от това, което виждате ? Ако всеки ден стоите във фейсбук по 2 часа и още час гледате реклами не смятате ли, че това ви влияе, формира във вас желания, мнения, интереси, ценности ? В този смисъл корпорациите имат огромна власт. За съжаление финансовата власт в момента задушава политическата. В САЩ повечето хора по-скоро ще се откажат от президента си, отколкото от Фейсбук или Инстаграм. В този смисъл елитите имат повече власт от политиците в истинския смисъл на думата, същите елити контролират и медиите, които осведомяват хората и разполагат по този начин с властта да очернят или възхвалят даден политик по тяхно усмотрение. Според мнозина въпросните елити са предвождани от хора зад кулисите, които се занимават с тайни церемонии и ритуали и не се показват в широката общественост. Според много мнения въпросните елити са масони и тайни общества, които робуват пряко на сатаната за пари и власт. Дали това е така оставям на вас да решите, понеже тези неща са трудно доказуеми и не мога да ги твърдя на 100%.Но да се върнем на фактите и на икономиката. Нека спрем да говорим за политика и да погледнем към икономиката. В икономически план се намираме в етап, който много аналитици наричат "Трета индустриална революция" - за какво говоря ? Първата вълна на индустриалната революция започва преди около 2 века - създадена е парната машина, локомотивът на пара, предачната машина. Втората вълна е отпреди малко повече от век - създадено е електричеството, а бързо след него и радиото, телефонът, телевизията. Третата вълна(сегашната) се счита, че започва с масовото навлизане на интернет и мобилните телефони, а покрай тях и всички джаджи и устройства - отпреди около 20 години до днес. Хората винаги са били същества зависещи от удобствата, комфорта и навиците си. А новите технологии предлагат именно това - и удобство, и комфорт, и навици.. В тези технологии няма нищо лошо сами по себе си. Ще попитате къде идва лошото тогава ? Лошото идва, когато станем напълно зависими от тях. Ставаме напълно зависими от материални неща, неща които би трябвало да ни служат на нас, а не ние на тях - скъпи коли, нови телефони, маркови дрехи. Това, което не осъзнаваме е, че докато ние работим и се спукваме от работа, за да имаме нови неща, всъщност даваме парите си - респективно времето и труда си за въпросните корпорации и ги правим още по-богати и силни.Нека поговорим малко повече за въпросните корпоративни елити. Корпорациите и финансовите гиганти в днешно време разполагат с огромна власт. И като имам предвид огромна - казвам наистина огромна. Основали са фирми и филиали из целия свят и хора от всякакви националности и краища на света ходят да им работят. Въпросната коорпорация може да е с централа в Ню Йорк или Лос Анджелис, но обикновено има разклонения по целия свят и не пречи да работят в нея китайци, холандци, румънци, гърци, българи, индийци, новозеландци.. Тоест властта и парите от целия свят се концентрират във въпросните корпорации и елити. По статистика много малък % от хората държат огромна част от финансовите ресурси. И въпреки, че разполагат с тях не ги преразпределят, за нуждите на света и никак не ги използват благородно - за гладните, бедните и т.н. а по-скоро биха закупили оръжие и финансирали война. И когато казвам това, казвам и че всеки, който работи за такава голяма коорпорация иска или не е съучастник. Тези компании и коорпораци, до такава степен са завладяли съзнанието на хората, че хората загубиха всякаква култура и бит. Вече все по-малко хора се асоциират с някаква култура и бит - било тя българска, индийска, китайска или каквато и да било. Просто защото новата култура и бит са парите. Новата култура е културата към парите и консуматорщината. Масовите медии само помагат за това хората да се обезличат, да забравят всичко и да станат роби на парите и лукса. Консуматори готови на всички за вещи, почивки, лукс.Много хора наистина смятат, че въпросните елити, които реално в момента диктуват световната политика робуват на сатаната, който пък им помага да забогатяват макар и на висока цена - много от тях боледуват или измират преждевременно и страдат от всякакви недъзи и недостатъци. Според препратка към Библията в дните преди Страшния съд "никой няма да може да купува и продава без печат", което пък е препратка към баркода измислен преди около 50-60 години. Дали хората ще се обезличат дотолкова, че да станат просто материал робуващ на парите ? Дали търговията ще продължи да определя ценностите на хората ? Дали ще сложат баркод и върху човешката кожа ? Оставям на вас да прецените.Моят призив към всички е само един. Преди да избягате с 200 за чужбина и да работите, за "голяма фирма", "голяма корпорация" само и само да взимате малко повече парички. Преди да се отречете от всичко всякаква ценност, за да служите на единствена ценност - парите - мислете, премислете и пак мислете. |
Напиши category 5 текст със заглавие: Гъбички или??? | Здравейте! Моля редакторите да одобрят историята ми! Нека да преминаваме към самата тема.Аз съм момиче на 12 г. Имам бяло течение, нямам менструация. Преди около седмица или повече започнах да усещам сърбеж в интимната област. Един ден след като се прибрах от училище и отидох до тоалетна видях обилно бяло течение под формата на кисело мляко. Изплаших се и след като излезнах от тоалетната се поразрових тук във сайта, за да открия подобна тема и разбрах, че може да е гъбична инфекция. На следващия ден или по-следващия сутрин преди училище, когато ходих до тоалетна забелязах нещо розово, като кръв. След това казах на майка ми и ми даде превръзки, защото си помислихме, че е менструация. В училище ми беше отпаднало и реших да отида до сестрата. Разказах ѝ всичко и тя ми каза, че трябвало да отида на личен лекар, и че си мислела, че е възпаление на пикочния мехур. Тя ми каза да се подмивам и ми даде хапче Витамин C. Също така когато уринирам ме щипеше в областта на дупето и това ѝ го казах (просто забравих да го отбележа отгоре). След като започнах да се подмивам лека полека всичко отмина, но си остана бялото течение. Да спомена, че бялото ми течение си е отдавна. Моля ви, напишете мнението си в коментарите. И също така да спомена, че не съм извършвала полов акт. Съжалявам ако има пропуснати грешки! Приятен ден/вечер! |
Разкажи история за: Празнота | Здравейте :)Любопитно ми е как точно се справяте с празнотата? С онова чувство, което понякога се появява, но не е точно тъга или самота и те кара да се чувстваш празен от вътре.Примерно, когато прочетеш някоя книга и вместо да кажеш - "Край, свърши се, приключих", си мислиш за нея, за героите и за техните съдби и се поставяш на тяхно място, знаейки, че историята е свършила, но ти се иска да продължиш. Не се чувстваш гадно, но всичко наоколо ти става сиво и пусто.Друг пример е, когато си свършил някаква тежка и трудна задача. Работил си толкова време, вложил си толкова труд и усилия и накрая си готов. Но не се чувстваш удовлетворен. Просто ти е гадно. Питаш се - "Изпълних го, сега накъде? Какво още ми остава, готов съм! "; Винаги можеш да си намериш друг проект за работа, но дотогава...Или пък си бил с някого много време. Накрая се разделяте, но не чувстваш самота. Пак можеш да го видиш, може и да не го видиш. Просто си празен, няма емоция, няма нищо. Имаш едно странно чувство, което те обзема целия и само времето лекува.Да кажем, че си с приятели. Седиш си с тях, говорите си и си тръгвате. Прибираш се. После си даваш сметка, че сте били заедно, но има ли значение? Забавлявали сте се. А сега какво? Пусто ти е. Виждаш в момента, че с тях или самичък пак ти е едно, няма голям смисъл. Стигаш до такова чувство, не на отчаяние или на самота, просто нищо. Не разбираш всичко това, защото може и то самото да няма никакъв смисъл.Чул си или си гледал, или прочел някъде история за момиче и момче или за две момчета или две момичета и т. н. и осъзнаваш, че си сам. Знаеш, че имаш приятели, на които да разчиташ, но просто ги няма. Еднакво ти се вижда всичко. Искаш да разбереш, как продължава историята, но тя вече е свършила. Това, че никога няма да преживееш такова нещо, не те натъжава, кара те да се чувстваш странно, някак си сам, сред многото, опитвайки се да излезеш от сивината. |
Създай разказ за: Има ли как? | Здравейте! Принципно съм човек с опит, жена на 37 и не съм от срамежливите. Не се притеснявам да говоря на български и на чужди езици. Скоро ми предстои да говоря и да помоля за услуга един от най-богатите и влиятелни хора в България. По обясними причини няма да споменавам имена. Известен е като земен човек в медиите въпреки всичко, което има. Няма да имаме много време на разположение. Искам да го убедя, че съм правилен човек за една работа, за която кандидатствам. Там се влиза с връзки. И понеже нямам богати и влиятелни роднини се опитвам да създам такива връзки. Ако успея в това не само ще ме приемат, а и ще се отнасят с уважение към мен. Само, че аз нямам какво да му предложа в замяна. Да предлагам пари на мултимилионер е смешно. Моля Ви, ако имате сходен опит, споделете ми как да го убедя. Това е шансът ми да остана в България. Пробвах с участие в конкурси и интервюта. Не се получава. Другият ми вариант е емиграция. И моля Ви без глупави коментари, нямам намерение да му се предлагам. Кой знае колко други са го правили. Омъжена съм, а той е на възрастта на майка ми. Не съм такъв човек.Благодаря на отговорилите! |
Напиши category 3 история със заглавие: Защо има толкова много протести по света напоследък | Прави ли ви впечатление, че напоследък търпимостта към властите спадна драстично? Масови протести има в България, Сърбия, Хонк Конг, САЩ, Ливан и др., не толкова масови и в Германия. Дори в диктаторски страни като Беларус хората масово излязоха на протест. Насилието започна да взима връх, в Ливан има доста загинали след огромния взрив, гледам кадри от Сърбия, там полицаите първо биеха здраво, но сега вече едва удържат да не нахлуят в Парламента.Общото между всички е, че никой на власт не признава провала и не поема отговорност за него, а се е запънал да седи на власт като магаре на мост с разни лицемерни и нагли доводи, че едва ли не мислил за нацията, че щял да настъпи хаос, мъчат да очернят протестите, да разединят хората и т.н. Аз не знам колко нагъл трябва да си, всеки ден да ходиш на работа с кордон, пробивайки 100 000 протестиращи с риск за живота си и в същото време да твърдиш колко си готин, колко успехи си извоювал и как това били някаква миниатюрна извадка от хората, а видиш ли цялата нация неистово иска ти да ги управляваш. И винаги си измислят някакъв въображаем враг, който ти да видиш ти прави сечено, понеже правиш сечено на лошите и той има интерес да те детронира.Типичните думи и действия на Бойко. Ердоган правеше също, явно от него се учи, нали са големи приятели. Онзи пък си беше измислил Гюлен за враг, който подобно на Божков пак е в чужбина и пак от хиляди километри "организира" хора и "дърпа" конците. Явно келепир има в тая работа, щом толкова се запъват като магаре на мост. Или може би има ангажименти, които е поел към някои и ще го очистят, ако се издъни.Не знам, но нещо се случва в света. Напрежението повсеместно ще ескалира, ми се струва. Аз още почнаха тия безумни мерки срещу Ковид си дадох сметка, че до няколко месеца ще се стигне до хаос и оставки в много страни. Може пък това да е била целта и такива като Тиквата да са просто едни употребени свирки, които ще си заминат. |
Разкажи category 1 история за: Стане ли дума за секс и ми прилошава!? | Здравейте!Става въпрос за психика, не за физика да не съжалят някои че са прочели историята ми. :)Аз съм 23 годишно момиче, с 7 годишен сексуален опит. Още от 7 клас или когато там се започваше с Биология на хора и животни, най-вече хора аз не можех да уча. Просто винаги ми е страшен ужас да чета какво има в човешкото тяло, особено когато се отнася до секс, раждане, анала и всякакви такива от половата ти система влизания и излизания. Проблемът ми не е до това, че ми е гадно да чета самите неща, а че зачета ли нещо, някой заговори ли или в някои случаи се опре до нещо такова, страшно много ми прилошава. Кръвното ми пада, причернява ми, повръща ми се, знаете- живите мъртви, не знаеш какво се случва. И това е всеки път. Винаги.Първият ми път беше с човека който обичам, ходехме от 6 месеца исках да му се отдам много отдавна, но нямах смелост. Опити не липсваха, но знаете малко те заболи, трудно ще влезе, отказвах се. Затова 6 месеца и само на свирки го карахме, сигурно е бил в рая :D Когато се реших да го направя, последвах съвета на една приятелка, не да се напия за да се отпусна, ами да поема контрол в мои ръце, решиш ли качваш се и сядаш и това е. Започнахме да се натискаме нали, голи сме ок. Изплаших се пак и отидох до банята. Вярвайте ми не беше далеч от стаята, но на връщане при самата идея какво следва припаднех 3 пъти, буквално падах веднъж в банята, веднъж в коридора, веднъж пред самата стая.Приятеля ми не е идвал да ме търси, явно бързо съм се съвзела не знам. След това на няколко пъти не знам защо по време на самият акт като се сетя какво става съм прекратявала. На гинеколог се престраших да отида преди 3 години за първи път, припаднах 10минути лежах после не мога да стана. Наскоро се престраших пак, и пак същата работа.Приятели, познати навсякъде раждат, почне ли някой да разказва, да задава въпроси или нещо свързано с раждането пак ми причернява. Преди малко реших че искам да правя анален секс с приятеля си вече, зачетох една статия как става какво се прави... и отново черното петно в главата и очите ми се появи, ускорено дишане, тотален блокаж. Досега съм се престрашавала, да пробвам да правя анален секс 3-4 пъти, един от тях само е било по сполучливо, но първият път... припаднах ПАК.Просто адски ми писна от тази глупост и вече не издържах, затова Ви питам, има ли някой друг като мен с такива реакция, възприятия или каквото там ми се случва, какви съвети може да ми дадете да променя реакцията си. По отношение на докато правиш секс не мисли за това имам 97-98% успеваемост, но за другите ситуации 0%. Ще се радвам на всякакви съвети и предложения!Благодаря! |
Опиши: Пристрастена към изневерите или просто леко момиче? | След като прочетете, можете да ругаете колкото искате може пък и да сте в правото си!Да започнем от там, че съм на 23години. Първите ми две връзки бяха на 16, след това 17 години ( като не съм правика секс с тях)Първия много го харесвах уж, ама след две седмици скъсах с него, ако питате защо-не знам. Втория и с него така само че евин месец, проточих късането, за да не го нараня.На 18 ми беше първия път с момче, с което ходихме близо 2години. ( Не съм му изневерявала), но от там нататък нещата стават зле.Приеха ме в университет, бях на общежитие, нови хора, нови запознанства и знаете, един мъж, който ти е мноого симпатичен.В началото му се дърпах, не знайно защо, но след това се пуснах в лапите му. Преди това обаче, бях спала с още двама, просто за секса, това беше след раздялата с първата ми официална връзка, така да го наречем. Та към онези двамата нищо, както казах секс. След това започнах да се виждам с този от когото се дърпах и така до ден днешен, обаче... през този период може ди три години и половина, аз съм имала две гаджета. Първото беше пак за месец, не стигнахме до секс, защото я нямаше тази енергия, която търся, за да си легна с някого, а беше доста симпатичен външно... затова момчета, не си мислете, че външната красота ни е важна, не е нужно да си джони деп. Та тогава се водих във връзка с него, а ходех при другия - симпатичния.Втория и до сега съм с него във връзка, но съм му изневерява с този господин симпатягата.Сега пък има още един който ме привлича сексуално и вече започвам малко да се плаша от себе си, защото не може така! Смисъл, знам че едно момиче трябва да е нежно, добро, да не си ляга с някой ей така, защото просто не е правилно, не е прието това за правилно. Тоест това какво значи, че съм една идиотка(използвам това, защото все пак не мога да се нареждам сама по-вулгарно), която обича секса, явно не може да има чувства и това е. А семейство? Когато трябва да го направя, какво? Не искам да имам мъж и да му изневерявам, това значи пък че явно не трябва да създавам семейство, защото не е правилно по този начин. Може би ми трябва психолог? Не знам! Или аз съм си просто такова леко момиче и ще си остана такова, няма да имам семейство, защото не искам такова, а то това се очертава явно да е.А най-тъпото е, че не изпитвам вина от изневерите, казвам ви пълен олигофрен без чувства съм!Дори не знам, не мисля, че леко момиче е правилния епитет, защото реално съм спала с 5 -6 момчета, но допринесено с изневери, не е окей изобщо. Какво трябва да направя, за да спра да изневерявам, има ли хапчета за това?Вие имате ли подобни случаи?Правили ли сте го, чувствали ли сте се зле след изневярата? |
Напиши текст със заглавие: Супер притеснена относно ниския ми бал | Здравейте, хора. Кандидатствах в Асен Златаров с предучилищна педагогика и чужд език. Всичко уж вървеше по вода, но днес ходих понеже имах проверка на говорните способности и ми казаха ”не сме сигурни дали ще те приемат ако оценката от ДЗИ ти е 4, 57”. (Кандидатствах с ДЗИ, нямам оценки от никакви кандидатстуд. изпити. ) Та сега съм много наплашена. Не знам и как да си сметна бала, нито колко е минималният бал. Една приятелка ”уж” ми го сметна и излезе 13. 4... при положение, че оценката от ДЗИ ми е 4, 57, а срочните по български и чужд език са 4 и 5, 75. Стори ми се супер странно, че балът ми е толкова нисък.. не мисля, че оценките ми са чак толкова зле, а съм чувала че ппц хората с тройки имат бал 12-13. Не разбирам нищо.. тотално съм объркана. Според вас ще ме приемат ли поне на трето класиране с бал 13. 4? :(И дали балът ми наистина е толкова нисък? |
Напиши category 4 текст със заглавие: Не искам да свършват шофьорските курсове! | Здравейте! Отново съм дошла, за да си излея всички "нетипични" чувства и емоции в този сайт :)Общо казано, скоро ми предстои изпит по кормуване. Остават две седмици шофиране. Вчера инструкторът ми звънна, за да ми каже. Откакто разбрах цялата треперя, сърцето ми не спира да тупка силно, пих успокоителни и не мигнах цяла нощ. Казах му, че не се чувствам готова, но той ми каза, че се справям перфектно и съм напълно подготвена, затова готова или не, до датата на изпита трябва да съм! Имам два проблема... единия очевидно е страха от провал (разбираемо, защото съм перфекционист и не искам да го изложа), а другия е... , че съм влюбена в инструктора... Разликата ни е 10 години, но по характер много се напаснахме. Отначало беше ТОЛКОВА мълчалив, че си казах, че с този човек няма да е леко, все пак никаква приказка не тръгваше с него. Оказа се обаче, че имаме обща приятелка и тя ми каза, че той си е такъв, изключително е кротък, мълчалив и добър. Обичам такива скромни хора, може би и това ме привлича. Напоследък обаче все по-често си пускаме по някоя шега или закачка, започна да се усмихва много когато си казваме здравей и чао, или когато направя някоя грешка, изключително мил и внимателен е с мен. С това разбирам, че вече се отпуска. А чувството, когато ръцете ни се докоснат на лоста е прекрасно. Цялата почервенявам. Преди два дена минаха и листовките ми с 0 грешки, а веднага след изпита той ми звънна, за да ме пита как съм се справила. Също така, преди това когато постоянно го питах може ли да ми каже къде се ходи за тях, той все ми казваше: "няма да ти кажа, защото аз ще дойда с теб". Напълно разбирам, че когато човек е влюбен се вглежда във всеки малък детайл и се радва от най-малкото, или че може би си е такъв и постъпва така с всяка, както и напълно разбирам, че хората имаме по-голям шанс да се влюбим в някой, който ни помага и в случая като инструктор, присъствието му ни носи сигурност и спокойствие.Едно нещо ме обижда обаче и това е, че имам чувството, че часовете свършиха твърде бързо. Не мисля, че минаха всички 31 часа. Това означава ли, че искаше да карам всеки ден, за да ме прати на изпит колкото се може по-скоро и да се отърве от мен. Или просто означа, че схванах нещата много бързо, както наистина се случи (учудващо като за жена шофьор... хаха). Такава съм, че приемам всичко лично, включително и това... Моля ви дайте ми съвети и ми кажете какво мислите, ще чуя и разбера всичко. Лично аз четох и други форуми тук относно тази тема и доста от тях препоръчваха да си взема допълнителни часове, за да прекарам още малко време с него. Но как да го направя ако той не ми дава избор и дирекно ме праща на изпит без да пита дали се чувствам готова. Буквално и да искам да си взема, няма кога.Благодаря ви предварително!- Момиче 19 |
Напиши история със заглавие: Вече рядко ми става | Мъж на 34 години съм. До преди пандемията ми се правеше секс редовно. Мастурбирах почти всеки ден, понякога и по два пъти дневно. Сега вече доста по-рядко, на седмица, две. По принцип, никога не съм правил секс и не съм имал приятелка, ако има някакво значение. Сега вече нищо не ме възбужда, нито порно, нито ако си представям реални жени, които ми харесваха. Не знам какво стана. Не ми се вярва да е от възрастта. Пандемията доста ограничи оскъдния ми социален живот, който имах. Нямам никакви приятели, но поне бях в средата на колеги. Сега не пътувам никъде, качих десетина килограма. Има ли някой, който забелязва подобна промяна в сексуалния си живот? |
Създай разказ за: Напикавам се при смях | Здравейте!Пише ви едно отчаяно 14-годишно момиче. Мисля, че имам здравословен проблем. Напишквам се, но не неусетно или през нощта докато спя, а само когато се смея.Мисля, че от малка съм така, а и малкият ми брат(на 8г е) е така, но при него е малко по-приемливо, защото е по-малък. Но това напикаване вече ми омръзна. Само се чудя къде да се скрия от приятелите и класа си, за да не видят срамното ми петно по панталона. И то не е капка-две, а си е супер много. Много ме е срам от самата себе си. Днес например много се смях и пишнах, разбира се, но малко. Затова отидох до тоалетната, свърших си работата и като се върнах пак почнах да се смея и хоп-айде петното стана двойно. Ужасно е. Чувствам се отвратително. Моля ви, ако някой има такъв проблем или познава някого с такъв проблем моля да сподели на какво се дължи и как може да бъда нормално дете, което не се напикава :(ПП: майка ми знае, че аз и брат ми имаме този проблем, но никога не е предприемала нещо. Също така знае, че не ми е минало и че днес пак ми се случи...На две различно места когато бях и по много тече :'(Много се надявам модераторите да публикуват историята, защото е истинска и наистина ми е голям проблем.От варна съм, ако има значение, ако трябва да отида на доктор.~^UniCorn^~ |
Напиши category 4 текст със заглавие: Колко бързо разбирате дали сте привлечени към някого | Здравейте,От няколко дни ми се върти една мисъл в главата - привличането към друг човек веднага ли го изпитвате, или впоследствие след като се опознаете?Също към тези, които сте се запознали с текущата/текущ си или бившата ви приятелка/приятел в обща компания, в първите пъти в които се видяхте в тази компания ли "се случи" нещо между вас?Благодаря! |
Напиши текст със заглавие: Неизвестна дихателна мъка | Здравейте всички, момиче на 18 съм, от можеби 4 5 години страдам от някаква форма на алергия, но не съм сигурна дали точно е такова. Вечер ми е запушен носа, имам храчки целодневно, не съм пушачка, но от малка съм покрай такива, освен това от малка съм дишала и домашен мухъл, а съм чела, че причинява алергии. Едните ми роднини казват, че съм алергична към полен, други казват към мухъл, едни ми казват синузит, други алергия, но не знам. Освен храчки и запушен нос лесно се измарям, а това не е нормално за възрастта ми и пак казвам не пуша, гнус ме е от цигари и други форми на пушене. Най-големият ми проблем сега е, че от скоро ми е малко трудно да си поема въздух, не мога да спя, пари ми на очите, заспивам някъде към 4 5 6 сутринта. Пия лайка с мед и чета домашни средства онлайн за облекчаване на проблема ми. Вкъщи направихме ремонт и вечер от години няма мухъл освен само в стаята ми можеби малко. Не знам сега и как да отида на лекар с този коронавирус по болниците, майка ми я е страх. Моля ви ако има някой с подобни или същите проблеми, моля да пише. Благодаря ви! Имам чувството, че се влошавам, много рядко съм получава пристъп на задух, все едно някой ме души и се оправям до след секунди, но е ужасяващо. Благодаря на всеки, който би могъл да ми отговори и благодат за отделеното внимание и време! |
Напиши история със заглавие: С какво още да се тъпча? | Проблемът ми е растящ ляв долен мръсен, нескопосан мъдрец, който има наглостта да расте хоризонтално. Ходих на зъболекар, прати ме на хирург, отидох на хирург. Каза ми че трябва операция, защото не може просто така да го извади понеже е полегнал и расте мъчейки се да "премести" съседния зъб.Постреснах се множко като ми обясни, че една такава операция трае 40-50 мин. ще имам оток близо за 2-3 дни, няма да мога да говоря, трудно ще си отварям устата, ще преглъщам, щяло да ме боли... било по-добре да си взема болнични за тия дни. Това удоволствие щяло да ми струва 150 лв.Четох насам-натам във форумите и още повече се наплаших. Имаше хора които се оплакваха че не било успешно премахването на мъдреца, че 3-4 месеца си било ходене по мъките и размотаване. Стигнах до заключението, че няма да се оперирам ще чакам да порастне, а и парите ми се видят множко за това "удоволствие" и след тогавашното ходене на прегледи, антибиотици ще идат още парички, няма кой да ми помогне за тия излишни разходи... викам си ще се боря с него..Четох че болката трае от 5 до 7 дни при някои и отихва за някакъв период, аз ден 4-ти карам. Ден първи изпих 14 парацетамола и 1 аналгин, които повърнах за 3 часа, болката не спря.Ден втори аолин хубаво заспах-викам намерих ти цаката мамка ти ся ще видиш... Обаче изненада ден-3 аолина иобщо не можа да бафне, последва жубуркане със Сандрин-облекчение за 20 мин и палавника пак се разбушува.Пих 1 глътка домашна ракия и се укроти и спах.Ето ден 4-ти 3 глътки ракия и жабуркане с нея никаква файда... Купих си Хексалгин на капки уж усетих облекчение, но за кратко.. Не знам вече какво да пия? Ако някой го е изпатил това да ми помогне много ви моля |
Създай разказ за: Глупост | Здравейте, мъж съм на 36 години, жена ми почна работа и си хвана колега за любовник. След два месеца замина да живее с него в къщата му на село и с маика му, имаме две деца на 9 и 11 години. Този е без деца, искал дете и тя щяла да му ражда. По неините приказки като я питах ми казва: защо да го изтървам, кои ще ме вземе с две деца, бил много добър много мил видяла го в очите му. Нямали сме кои знае какви проблеми, нормални неща да се скараме, живяхме 11 години заедно. Искам да питам за мнение тази връзка дали ви се вижда с бъдеще и реално, работех като луд да гледам семеиството, не пия, не съм ходил по други жени. За мен тя и тоя живеят в някакъв филм на голямо бъдеще и летят в облаците. Ясно ми е, че не е стока жена ми и е яко съмогъзен човек и много неблагодарна. 8 години само работех, тя не. Въпроса ми е как ви се вижда цялата тая простотия. Благодаря ви! |
Разкажи за: Скоро правя 30.. моите мисли по въпроса. | Здравейте приятели,Ще навърша 30г. съвсем скоро. Обръщайки се назад, към последните 10-12 години по начин толкова дълбок, колкото не съм си представял, си давам сметка колко сурово е времето и колко опасно е да се живее в илюзии. Този процес, тези дълбоки мисли ме застигнаха на погребението на близък човек. Но затова малко по-късно.Малко предистория, за читателите, които има вероятност да прочетат това до край.. Аз съм мъж, от малък красив град, патриот, идеалист пуританин. Отгледан в средностатистическо патриархално семейство, не съм имал възможност да притежавам луксозни предмети или да ходя на скъпи почивки. Възпитаван съм (и аз лично вярвам) в доброто (поне основно) образование, в приятелството и в споделянето. Имах най-хубавото детство, за което може едно дете да си мечтае - безгрижни лета на село, чисти реки, добри приятели, среднощни игри покрай палатки и огньове.С времето се наложи да се преместя в по-голям град, за да започна висшето си образование и за да изградя живот. Лека полека.. и живота започна да грабва мен и обкръжението ми. Някои приятелства се оказаха не толкова добри и чисти, други просто застинаха поради редките възможности за чести събирания и тн. Но както непоправим оптимист, не обръщах кой знае колко внимание на това. Сметнах за нормално - едни хора напускат живота ти, други идват.В университета срещнах приятелката си, с която сме вече 6 години. През последното десетилетие, работих на много места в големи и не чак толкова фирми. Разочарованието от това, че мнозинството от хората които срещах бяха готови да ме "купят и продадат" и бяха фокусирани единствено върху печалбата без дългосрочни планове, без идеали, ме накара енергично да сменям работодатели през 2-3 години. Мислех си "имам време, на никой няма да позволя да ме изпързаля, изгубени каузи няма да гоня". Ако усетех че нещата не вървяха на добре - дим да ме няма. И веднага си намирах нещо ново. Може би заради нестихващия ми позитивизъм и енергия, всичко се получаваше бързо, бързо сменях средата и срещах нови и нови хора. Но във всяка фирма, във всяка нова среда виждах едни и същи модели - едни и същи хора, просто различни имена..Малко по малко усетих как почнах да се пречупвам. Забравих за мечтите ми, започнах да се чувствам празен. Мисленето ми започна да се забавя, започнах да губя идеалите си. Див купон за новата 2013.. за 2014.. и накрая 2018. Идеалите се превърнаха в илюзии, вярата за промяна в мен и обществото, за това че държавата върви към по-добро.. започнаха да се изпаряват.Депресия? Не знам. Връщайки се през половин година в родния си град, виждам промените. Хората работят за 300-400 лв, обезлюдяването, застаряването.. Училището в което завърших и оставих толкова спомени и надежди се руши. Малцинствата завладяват града, спонсорирани от пресметливи кметове. Пътувайки обратно към големия град в който живея в момента, виждам сметища, ОГРОМНИ СМЕТИЩА на всяка отбивка по главните пътни артерии. Влизайки в града, виждам обезумели хора, които се псуват и дори бият по кръстовищата, борейки се за секунда по-бързо предвижване до сивите си блокове, чиито градинки отново са превърнати в сметища. Като дете винаги вярвах, че с възрастта хората помъдряват - белите коси и бръчки асоциирах с мъдростта и трезвото мислене, което хората вероятно придобиват. Сега знам, че единствената разлика между умно младо хлапе и средностатистически 50 годишен мъж е само в опита. Понякога този опит не е толкова голям, колкото си представях и хлапето, би могло да взема доста по-добри решения отколкото 50 годишният мъж.Преди няколко дни телефонът ми звънна рано сутринта. Човек от моят голям и сплотен род е починал внезапно. Погребението беше на идния ден. Не за пръв път се случва, знам че такъв е животът. И все пак, странно е - преди месец и половина седяхме заедно на една маса, смяхме се пихме и се майтапехме. Сега същият този човек стоеше студен срещу мен.. Сбогом за последно!Малко след погребението, преди да пътувам обратно, се срещнах с познати. От тях разбрах, че някои от моите набори са напуснали завинаги България, други са женени с деца, трети са се примирили с ниските заплати, но продължават да търсят щастието си в родния град.Тогава.. вечерта... случайно чух реплика по телевизията, от някакъв филм - "... скоро правя 30, а не съм постигнал нищо, нямам деца, работата ми не е стабилна и дори нямам идея какво искам да правя в следващите 10 годни". Удари ме като мокър парцал. Аз.. винаги позитивният и усмихнат препускащ през живота младеж, разбрах, че вече не съм младеж. И че думите казани по телевизията, отговаряха 1/1 за моето текущо състояние.ТОВА ЛИ Е ЖИВОТЪТ? Това ли става с душата ти, преследвайки щастие, кариера и мечти - живеца малко по малко се пречупва като сухи клони, при всяка "буря". 30!!! Време за равносметка - тъкмо си даваш сметка за някои неща, тъкмо искаш да се отърсиш от наивността и незрелите мечти и самият живот вече те заставя.. време за деца, време за олягане време за.. това да не бъдеш вече егоист. Други хора започват да разчитат на теб - остаряващите ти родители, хората които обичаш и те обичат... вероятно и деца.Поглеждайки назад... не виждам нищо смислено, нищо УАУУУ... което ме натъжава. Поглеждайки напред, виждам мъгла, неяснота.. а на пода - счупените ми мечти, идеали и надежди. Имам нужда да говоря с някой, както когато говорехме като деца, гледайки звездите до огъня и си представяхме какви ще бъдем - спретнати бизнесмени, даващи работа и надежда на хората, професионални спортисти, лекари, които преборват РАК и СПИН...А после.. животът някак си те кара да мислиш за днешната прехрана - да, ще помисля за това след работа, да ще тренирам след работа.. а след работа има още работа и след това... няма сили.Моля ви, споделете вашите мисли, критики, препоръки.. каквото и да е... Знам, че вероятно ще дойде денят, в който ще се моля да съм на 30, но... хора.. леко е плашещо :)Благодаря ви за вниманието и ме извинете, ако съм допускал грешки.. Исках да споделя мисълта си и усещането, такова каквото е в момента...! |
Напиши category 1 текст със заглавие: Ало жените! | Абе вие ще спрете ли да си мъчите мъжете? Говоря за връзки, които са почнали от скоро. Не искам да ви засегна ама то бива изпитания, то бива увъртания все едно ще ви водят на разстрел с картечницата или ще ви се похабят половите органи.Сега мисля да започна нова връзка и я харесвам много и дано да не ми прави някакви женски номерца. Ох божикчо дай ми най накрая истинската жена. Стига вече само мъка, е вярно и живота и любовта са една голяма борба, но стига вече.Искам сутрин да ме чака в леглото и да и поднеса закуската, а после да си вкарам палавия език в действие за един оргазъм за добро утро и тн :) |
Напиши за: Електрическа тротинетка - за или против? | Здравейте. Пише Ви момиче на 19 години. Живея в не много малко градче в квартал към края на града. Предвижвам се или с нашите или с автобус. Та сега ми хрумна нещо интересно. Мисля да си взема от онези електрически тротинетки, за да се придвижвам по-лесно до града. Бих се радвала тези, които имат такива да дадат мнението си. Как е през зимата с такова чудо? Къде по платното се движите? Голяма ли е опасността да бъдете бутнати от кола? Създава ли проблеми скутера/тротинетката? Колко време го зареждате и колко издържа? Благодаря предварително! |
Създай category 1 разказ за: Липса на секс и интимност | На 22 години съм и никога не съм имал някакъв момент с жена, дори нямам приятелка жена, няма жени в живота ми, не знам в коя графа да го постна. Никой не мие виновен и отдавна спрях да се виня за това, но съм обсебен, постоянно мисля за жени (не разбирайте само секс). През деня се чувствам като някаква машина постоянно съм по задачи, но вечер се прибирам и постоянно си представям, че съм в компанията на някакво хубаво момиче. Реших да го споделя за да чуя и друго мнение освен глупостите в главата ми и подигравките на приятелите ми. |
Разкажи category 17 история за: Образование тук и в чужбина | Привет! Момиче съм и тази година ще бъда 11 клас и съм в клас, в който се набляга на езиците предимно. Моята ситуация е малко странна, но ще се опитам да я напиша максималко кракто и разбираемо. Отлична ученичка съм, всяка година се боря за над 5, 50, защото знам, че всеки сам кове бъдещето си и искам да не се прецаквам като се правя на ''готина'' и не уча. Езиците, които уча са испански и английски. Английския го обичам от малка, уча го сериозно, а испанския едва ли ще наблягам да го уча след 12 клас, но гледам да науча максилано много думи в час, не го знам идеално, но мога да се започная с някой и да му кажа нещо за себе си. Силните ми страни са БЕЛ, История, донякъде Георгафия, а останалите са ми по-трудни, но се опитвам да ги разбирам. От малка съм с нагласата да уча право и да бъда адвокат или нотариус. Тук идва голямото ОБАЧЕ родителите ми смятат да се месят в чужбина след като аз завърша, там ще имат по-добре платена работа, за да има как да ме изучат. Баща ми е против да уча в Бълария, иска да поема и аз своя път към света. Майка ми иска да запиша задочно право и да замина с тях и да идвам на изпити само и постепенно да уча езика на държавата в която ще са и да работя там. Баща ми е против и иска аз да започна изцяло нов живот сама далече, за да се сблъскам с нещата, а не да разчитам на тях винаги, което е правилно донякъде. Вече тотално се обърках, сигурно и вие, уж тази година трябваше да почвам курсове по история, а сега не знам какво да правя, доколкото знам българите в чужбина не ги допускат до тази професия, а пък не мога да разчитам само на чужбина, трябва и тук да пробвам, но пък ако ме приемат няма да съм щастлива, защото искам да замина далеч, да пътувам и да имам нов живот. Честно казано не знам какво да уча. Знам, че това е поредната тема, но при мен обстоятелствата са други. Моля всеки един погрижил се за прочете това да остави коментар. Аз дори не знам как и къде да ходя и да питам за университети в чужбина и какви тестове трябва да правя, най-много да изтърва срока, няма кои да ми обясни и да ми каже специалности, цени, изисквания и прочие. Държавите на които съм съгласна са : Англия, Холандия, Дания, Германия, Америка и може би Ирландия или Чехия.Моите въпроси към вас са:1-Кога е деня на отворените врати в НДК, където има представители от униревситети и обясняват на хората?2-За кои държави е този ден на отворените врати и ако може линк къде да следя кога са мероприятията, защото не намерих нищо в Гугъл?3-Коя от моите изброени държави ще бъде най-добре?4-Наистина ли никъде освен в Дания не се признава тяхното образование и ставаш едва ли не женен за държавата?5-Според предметите, които са ми силни какви професии ми предлагате, които да ми позволяват да имам пари да изпълня мечтата си да пътувам из света?6-Кога се кандидасва за чужбина? Началотото ли края на 11 клас или 12?7-Къде мога да отида в София да ми разяснят всичко и да ми помогнат с документите и колко ще ми струва?Благодаря за отделеното време. |
Напиши category 1 история със заглавие: Обърках името му... | Имам проблем. След тежка връзка, в която вложих много, разделихме се по негово желание и т. н., най-накрая след дълго време срещнах човек, който ме прави щастлива и който ме кара да си мисля, че отново бих се влюбила. Но тук идва голямото НО.Случи се така, че докато правихме секс и започнах да свършвам, без да искам изкрещях името на бившият ми приятел... Предполагам, че беше просто по навик. Но просто в този момент изведнъж си представих Него и така се получи мнооооого неловка ситуация.Проблемът е, че държа на сегашният мъж, с който съм, а той по принцип си е сериозен и ме е предупредил, че не желае да бъде заместител на някого...След случката ми обясни, че му е станало много обидно, но не желае да коментираме повече тази тема. Обаче от тогава насам има някакво напрежение между нас, а не знам как да оправя нещата. Помогнете ми... |
Създай съдържание за: Киста в тестисите - причини? | Здравейте, момиче съм... но темата ме интересува понеже един "мой приятел" има този... да го наречем "проблем"...Интересува ме... каква е причината за образуването на кисти в тази част... Има ли връзка сексуалният живот... и Понеже ще го оперират... колко е сериозен проблемът, че да се стига до операция и за колко време горе долу ще се възстанови...Темата засяга пряко мъже... така че ще съм наистина много благодарна, ако ми отговорите на въпросите... Благодаря, предварително... :)) |
Напиши category 3 история със заглавие: Депресия, самота, липса на цел и посока | Здравейте! Искам да споделя и моята история, защото се чувствам объркан и в тотална безизходица :(И така, да започна, на 30 г. съм, мъж, несемеен, с образование и работа, живеещ в неголям, курортен град в България. Някои биха казали "супер", но истината е, че нещата не вървят към добре. От доста години често изпадам в депресия, от която се измъквам макар и за малко, незнайно как. Може да се каже, че младежките ми години са изгубени, защото за последните 10 години почти не съм имал приятели, с които да излизам и да се забавляваме, никога не съм имал приятелка, винаги съм бил в периферията на нещата, гледал съм отстрани и съм се питал защо не съм като другите. Единственото, което съм успял да постигна е да завърша образованието си и да започна работа. Не знам дали постоянните ми депресивни състояния са причина за липсата на социален живот и развлечения или пък начина ми на живот е причина за депресията? ! Преди имах хоби, което на моменти ме откъсваше от всичко това. В момента нямам никакво хоби, абсолютно нищо не ми вълнува съзнанието, нищо не може да ме заинтригува. От години работя, според много хора "на прилична работа", не ми липсват пари, но истината е, че съм тотално демотивиран, работата ми ме отегчава супер много, нямам никакви професионални цели и наред с това са налице вече и лошите резултати от работата ми, а оттам и проблемите. Преди работата ме откъсваше от самотата, даже имаше период в който, дойде ли уикенда се сдухвах страшно. Сега работата ме задушава, времето извън работата също. Виждам, че нямам никаква мотивация за професионален растеж, а извън работата нямам нито приятели, нито приятелка, никакъв личен и социален живот. На път е да се случи това, че два от най-големите ми страхове, които съм имал някога, да станат реалност. Първия, да остана без работа и съответно малкото авторитет, самочувствие и контакти, които съм имал последните няколко години да се изпарят и втория - да остана сам, несемеен. Мисълта за тези две неща ме побърква, и се получава една спирала, от която не можеш да излезеш и да промениш всичко това, за да не се случи, или поне да го коригираш, докато е още време. По едно време бях тръгнал и по т. нар. "платена любов", защото това бяха единствените жени, достъпни за мен. За съжаление, мисията да си намеря приятелка и да създам семейство вече изглежда невъзможна, а това ме смазва най-много от всичко.Последните години често мисля за самоубийство като единствен изход, само че не бих направил подобно нещо, единствено и само заради близките ми! Ходих на психиатър преди година, диагностицираха ми някакъв вид депресия, пия хапчета без особен ефект от тях, но вътрешно знам, че не това е решението.Ако се погледна отстрани, виждам се като един 30 годишен мухльо от провинцията, с работа която вече мрази, без приятели, без жена/приятелка, с почти вече нулеви шансове такава да се появи, без никакви цели в живота, без мечти, без хоби... допреди едни 10 години, дори и в най-смелите си мечти не съм си представял, че след десет години това ще съм аз!Въртяли са ми се мисли, да замина за чужбина или поне за София, да започна от нулата, като един своеобразен рестарт, но липсата на цели, мечти и за капак постоянните ми страхове ме блокират да направя решителната стъпка.Сега като пиша всичко това, виждам реално колко съм затънал до уши и как някой ден ще съжалявам за всичко. Незнам дали съм попаднал в грешната среда, дали родителите ми са сбъркали някъде при отглеждането и възпитанието или имам някакво емоционално заболяване, виновно за всичко това.Как бихте постъпили на мое място, какво бихте ме посъветвали,от къде да започна, за да изляза от тази яма в която съм в момента? |
Създай разказ за: Езикови курсове и нивата в английския | Нуждая се от съвет от хората, които са ходили на езикови курсове или са учили самостоятелно езика. Първо, колебая дали да се запиша или ще си дам парите на вятъра. Значи, как е възможно да се мине едно ниво на английски (примерно B2) за 3 месеца в съответната езикова школа, и да твърдиш, че го знаеш на това ниво? ! Питам, защото един курс трае точно 3 месеца, а аз уча това ниво самостоятелно от повече от 5 месеца и съм го минала граматически, имам три учебника за това ниво, които са много различни и не мога да кажа, че знам английски на това ниво. Зная го само по един учебник, от който съм научила почти всички думи. Ако си закупя учебник по-ново издание от 2014-2015, няма да знам 90% от думите, все едно те първа ще го уча. Наскоро ми се случи една случка в магазин, която ме накара да осъзная, че нищо не знам на английски. Дойде един чужденец в магазина и продавачката добре че знаеше английски, за да го обслужи. Много добре говореше, макар че от това което каза аз разбрах 1/2 и ако бях на нейно място нямаше да се справя като нея. Сега идва най-важния въпрос, как изобщо да науча английски за да бъда способна да се справям с реални ситуации, в които мога да изпадна. Тези курсове изобщо ще ми дадат ли нещо? Ако си взема подготвителен учебник за FCE ще ме подготви ли за това на какви въпроси трябва да съм способна да отговарвям на това ниво? Много съм объркана, не разполагам с много време. Казвайте някакви учебници, помагала, нещо което ще ми бъде от полза :-(. |
Разкажи история за: Не желая да правя секс с мъжа си | Здравейте. Жена съм на 25, отскоро и съпруга.Мъжа ми не е лош, не ме бие или тормози, но... аз не го желая изобщо, а в последно време и като цяло не ми се прави секс. Дори не знам как да го обясня, спрях даже да мастурбирам, всякакво желание в мен се изпари. Не се караме с мъжа ми, той не си и иска секс, но на мен ми липсва, после се сещам какво трябва да направя за да правя секс и че надали ще получа и оргазъм и всичко си заминава. Докато бяхме гаджета пак съм била аз агресора щом стане дума за секс, но той поне се сещаше, че и аз трябва да получа оргазъм и той да е поне малко секси сега е забравил за това. А мен ме плаши дори идеята да си легна с него отново и така вече 8 месеца! На него изглежда не му пречи особенно, не си иска, не ме закача, като го попитам по този въпрос казва, че му се иска, но чака аз да си поискам, но това няма да се случи скоро, защото аз не искам. Пък и откакто се оженихме той стана по... мързелив. Вечер си ляга, ако има дрехи на леглото пребутва ги от моята страна на леглото и си ляга. Никога не готви, а може просто в последните месеци твърди, че не може. Не се доближава до пералня, простор или нещо подобно. Преди месеци ми заяви "Че ние имаме ли пералня, тя не остана ли в старата квартира? "Разболях се и 4 дни не станах да чистя и вкъщи буквално смърдеше, защото няма кой дори да хвърли развалената храна от хладилника и тя си стои там в чинийки...И на мен ми идва да го смачкам от бой не да спя с него!Когато се скараме (което е много рядко и е скарване, не скандал ) той почна да се държи ужастно... преди не беше така сега казва нещо гадно и почва да си седи на телефона и не ми говори, ако номера не мине и не му се извиня той почва с драмите- самосъжаление, рев, обяснения и т. н.Не знам какво да правя вече! Знам, че всички казват така, но той настина не беше такъв преди брака! Сега е станал търтей и зле в леглото... и не знам как да събудя него и сексуалността си |
Напиши текст със заглавие: Не разбирам защо го прави | Здравейте на всички. Познавам една жена, която през няколко месеца обича да си сменя компанията. Тя като се запознае с някой човек, после стават близки, и след няколко месеца го зарязва и си търси нови хора. Винаги го прави така, и го прави, както с партньорите си, така и с най-добрите си приятели. Въпросът е, че се чудя защо го прави. При мен цялата работа беше е, че беше дошло моето време, но минаха няколко месеца и ме изостави като започна да се сближава с други хора. Наистина не разбирам тези хора, защото аз съм от тези, които като съм близък с някой, не го оставям и съм му лоялен. |
Напиши текст със заглавие: Въпрос за MACHINES и Скуиртовете | Искам да попитам дамите ползващи този вид задоволяващи машини водят ли до пристрастяване, до предпочитание към тях, а мъжете да останат на заден план, защото като гледам тези клипчета, не вярвам да има мъж, който да успее да докара жената до такива оргазми и с такава честота, както тези машини. Да кажем една семейна жена, ако получи такъв подарък от приятелка , пробва, хареса и, след което мъжът и ще остане ли на заден план в сексуално отношение? |
Създай category 4 разказ за: Не мога да спра да я обичам | Незнам от къде да започна, аз съм мъж на 27 години. Наскоро се разделих с голямата си любов. С нея бяхме 10 години т. е. целоя съзнателен живот. Голяма любов и всичко между нас си беше добре. Даже смея да твърдя, че тя беше тази, която не можеше без мен и то до последно преди да реши да си тръгне. Месеци преди да си тръгне ми плачеше на рамото колко много ме обича и не иска някой ден да умра. Като се сетила за това и откачала, че един живот не и стига с мен, а бе до последно си ме обичаше Лудо въпреки, че хората казват то след 10 години си омръзвате, нямаше признаци да сме си омръзнали, а тя ме обичаше повече от живота си. И изведнъж имаше едни 2, 3 седмици в които се карахме, ама за обикновени неща и преди в годините сме се карали и повечето пъти тя идваше да ме гушка и аз де, и се сдобрявахме, ама сега си тръгна и се вижда, че не изпитва нищо към мен, а аз не мога да повярвам опитах се няколко седмици да говоря с нея да се разберем ама не, всееено съм и чужд. Никакви симпатии, никаква любов зсучивствие, грижа особено грижа понеже тя я беше толкова много грижа за мен, че с думи трудно мога да обясня през годините през какво сме преминали. Та защо по дяволите тя си тръгна и не изпитва нищо към мен.П. П. Държахме много добре с нея и внимание и всичко не чак до там да е обсесивно т. е. държах се като Мъж от сякаде и сега аз просто не мога да я забравя толкова много я обичам, че не виждам път за себе си. Та ние бяхме зсемейство и двамата смятахме да си правим дете, тя много се вълнуваше. Как се очаква сега аз от мислите и настройка, че си имам семейство в нейно лице и тя в мое да премина в какъв е любимия ти цвят още повече, че никога не са и сега не ме интересуват други жени. |
Разкажи category 3 история за: Мислех, че отдаването под наем е пасивен доход | Нали все дават отдаването на жилище под наем като най-добрия пример за пасивен доход. Демек само лежиш по цял ден и на първо число прибираш едни наеми и толкова. Е, инвестирах сериозна сума в няколко жилища с идеята да капят някакви пари между другото. Оказа се, че не е баш така. Постоянно ми звъни телефона - един наводнил комшията отдолу, идвай търси водопроводчик, звъни, чакай го, виси му на главата. Друг не си платил наема, върви, търси го 20 пъти. Третия платил наема, ама не си платил водата. Аз си направих една екселска таблица и си пиша кой какво платил и не платил, постоянно си проверявам партидите. Един напуснал, айде пускай обява и търси друг. Върви по огледи, постоянно уговаряй срещи, показвай, пазари се, договор сключвай. На третия комшията му нещо му е крив, разправяй се с комшията. Четвъртия музика слуша, оплакват се комшиите от него.Ами то буквално през ден аз се занимавам с някакви простотии. И кое му е пасивното на това, като аз от глупости не мога да си движа моя си бизнес?Дайте идея за нещо наистина пасивно. Депозитите лихви не дават. Ценни книжа бих държал само на хартия налични, не чрез разни измислени платформи, които след 10 г. може и да ги няма. Български акции - не, мерси. Лошото е, че няма как да купя чужди без платформа, така че това отпада като вариант.Освен да продам и бизнеса и да купя още имоти, че да знам поне, че само с това се занимавам. Поне е по-малко стресиращо от истинския бизнес. Или другия вариант е обратното - продавам всички имоти и си въртя само бизнеса, пък парите ги обръщам в злато да не се обезценяват и толкова. Ама и двете ми идват множко. Ако плащам на някой балък да се занимава с имотите, то за мен няма да остава кой знае какво, защото те са всичко на всичко 8 имота по 400 лв (след всички разходи и данъци). Ако му плащам и на него, те 1/3 от наемите ще отиват за него.С радост бих дал парите на някой да върти бизнес срещу процент от печалбата, ама рядко се намират читави хора, които да са хем коректни, хем да разбират от бизнес. |
Напиши category 4 история със заглавие: Мъжът на жената | Мъже, замисляли ли сте се някога какъв точно е “перфектният” мъж за една жена?Ето моите разсъждения:1. Мъж с висококачествена емоционална интелигентностТой е непредсказуем…Но здраво стъпил на земята.Мълчалив…Но интензивен.Тя не знае къде се намира с него. И тази несигурност я прави първична.В един момент тя крещи.В следващия е обсебена.Той я кара да чувства всичко.Без дори да се опитва.Той не гони чувствата ѝ.Той ги пренастройва.Контролира темпото.Владее стаята.Тя се смее по-силно.Плаче по-силно.Обича по-дълбоко.Не защото е мил…А защото е опасен.Той не е нейният мир.Той е нейният наркотик.И всяка жена се връща при дилъра си.2. Мъж, който се движи сякаш не го е грижаТя иска постоянно внимание…Той дава тишина.Тя се отдръпва…Той се обляга назад.Не играе игрички.Просто няма нужда от нея.Енергията му казва:„Искам те.Но никога няма да те преследвам. “Тя не се чувства в безопасност.Чувства се привлечена.И това чувство?По-пристрастяващо е от любовта.Точно когато тя си мисли, че е неин…Той се връща в тишина.Не е студен.Просто контролира нещата.А контролът…Е най-сексито нещо, което един мъж може да държи.3. Мъжът, който я кара да се чувства притежаванаНе контролирана.Притежавана.Тя е свободна да говори…Но мълчанието му казва повече.Тя е свободна да си тръгне…Но присъствието му я бележи.Той не иска подчинение.Той го изтръгва от нея… без усилие.Тя се облича различно около него.Говори по-тихо.Поглежда надолу, когато той се взира твърде дълго.Не от страх.А от уважение.Няма нужда да повишава тон.Енергията му вече го е направила.И без значение колко време минава?Тя все още помни мъжа, който я е накарал да се чувства като негова.4. Мъжът, който начертава границата и не помръдваТя го изпитва?Той не трепва.Тя плаче?Той не се предава.Тя заплашва да си тръгне?Той отваря вратата.Не се страхува да я загуби.Той се страхува да не загуби себе си.Защото в момента, в който един мъж започне да се предава... Той започва да избледнява.Той не обяснява.Той не моли.Той просто прекъсва достъпа.Тя може да го нарече студено.Но тялото ѝ го нарича истина.Защото, независимо какво казва...Всяка жена копнее за мъж,чийто гръбнак не се огъва - дори за нея.5. Мъжът, който я кара да се чувства в безопасност... и ужасена да го загубиТой е спокоен, когато тя се проваля.Неподвижен, когато бушува.Заземен, когато го подлага на изпитания.Тя се чувства защитена около него...Но никога няма право на него.Защото той би се борил за нея...Но никога не би изневерил на себе си за нея.Животът му е по-голям от нея.Тя има късмета да бъде част от него.И знае, че и други жени го усещат...Този натиск.Това присъствие.Тази сила.А мисълта да го загуби?Я преследва.Той не е неин.Просто я оставя да се доближи.И този страх...Я държи лоялна.6. Мъжът, който прави растежа единствената си възможностТя искаше признание.Той ѝ даде истината.Тя искаше утеха.Той ѝ даде стандарти.Тя искаше да остане мека.Той я направи по-силна.И колкото повече е около него…Толкова повече мрази да остава същата.Той не я моли да се развива.Неговото присъствие го изисква.Защото, когато един мъж се движи с визия.Всеки около него има два избора:Да се издигне с него.Или да изостане.И затова тя остава.Не само защото той я води…А защото я издига.7. Мъжът, който никога не ревнува, а вижда всичко.Той не се състезава.Той пресмята.Той не пита.Не я преследва.Не реагира.Но вижда всичко.Промяната в гласа ѝ, когато лъже.Начинът, по който се държи около други мъже.Фините движения, които прави, за да се чувства желана.Той няма да се изправи срещу това.Няма да повиши тон.Просто ще се отдръпне…По-студено. По-тихо. По-дистанционно.Тя го усеща.Защото той не наказва.Той изчезва.И щом си тръгне?Тя ще си спомни мъжа,който видя най-дълбоките ѝ части…и все пак избра да си тръгне.8. Мъжът, който я отвежда някъде, където никога не е билаНе е място.Чувство.Тя е имала внимание.Тя е изпитвала удоволствие.Но това?Това е по-дълбоко.Той я гледа сякаш знае…Какво копнее.От какво се страхува.Какво ще направи, за да го почувства отново.Той не я преследва.Той води.Той слуша.Той командва – без да говори.И тя следва.Не защото трябва…А защото тялото ѝ иска.Защото, когато един мъж трогне душата ѝ… Тялото ѝ никога не го забравя.9. Мъжът, който не дава празни обещанияТой никога не е казвал „завинаги“.Никога не е искал сърцето ѝ.Никога не е продавал мечта.Но начинът, по който се движеше?Тя изгради бъдеще около него.Всеки поглед.Всяко докосване.Чувстваше се умишлено.Сякаш виждаше нещо в нея…Което никой друг никога не е имал.И може би го е имал.Но тя никога не го е имала напълно.Тя само успя да го усети.Той беше просто мъжът, който ѝ напомняше какво е чувството на истинския мъж.Тя си мислеше, че той е този, който е истинският...Но той беше просто този,който я накара да осъзнае, че никой мъж след него никога няма да бъде такъв.Берсерк |
Разкажи история за: Голяма женска конкуренция | Здравейте, момиче на 25г съм. Имала съм връзки с мъже, но след последния ми приятел не мога да си намеря мъж. Винаги, когато се запозная с някого или си пишем, се оказва, че е предпочел друга или си е намерил момиче.Даже по-често ми пращат с*ксуални мемета или ми казват, че не търсят сериозна връзка, а само приятели с привилегии и малко след като им откажа влизат във връзка с друга. Нямам провокативни снимки в профила си, съвсем нормални са. Омръзна ми вече, винаги когато имам конкуренция, винаги избират другата, защо? С какво другите жени са повече от мен? |
Разкажи за: Да отида ли на лекар? Тия пъпки от къде се появяват | Ще говоря малко по-странно понеже съм напът да получа нервна криза заради ЕДНИ ПЪПКИ. И не, не говоря за акнето само. Така, всяка година ....МАРТ-МАЙ месец (от март до май месец края) СТАВАМ алергична към целият свят. Буквално всяка година един и същи цирк, пъпки навсякъде по тялото, найхчесто краката, ама явно тази година ще го изяде гърбът ми и рамената...+ Носът ми е запушен и кихам като луда. Но този път е по-малко. Жалко, че пъпките не ме пропуснаха също....КАКто си стоях преди малко, изведнъж цялото тяло ме засърбя. Навсякъде, абсолютно навсякъде. Бях се изкъпал преди 4-5 часа някъде, даже повече. Няма как да е от самобръсначката или шампоана, сигурна съм. Щото както казах над горната част е засега сърбежа. Дори докато пиша това ме сърби на 80% от тялото ми. Врат, крака, ръце, рамене, груб, най-вече гръб...краката също, но се сдържам. И ПАК казвам, това е всяка година...Затова даже го пиша и със спокойно сърчице, то не е нещо ново при мен. Даже ще се изненадам, ако ме пропусне поне една година. И се чудя просто от какво е. След като се изкъпах не ме сърбеше нищо, ядох иначе филийки с лютеница, |
Разкажи история за: Отвратих се от безразборния секс, който хората практикуват и не ми се прави секс | Има ли и други като мен? Жена на 45+. На акъл съм на 23, на вид - на 36, секс ми се прави чисто физически, в смисъл нуждата си я има и съм си нормална. Имам нормални взаимоотношения с мъжкия пол и се лепят сами, нищо не правя по въпроса. Без секс на съм останала - цял живот съм имала партньори и секс не ми е липсвал, но... напоследък ИЗОБЩО НЕ МОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ ДА ПРАВЯ СЕКС С НЯКОГО ЗАРАДИ ОТВРАЩЕНИЕТО МИ КЪМ ХОРАТА, КОИТО В УМА И С ТЕЛАТА СИ СА ЕГАТИ РАЗВРАТЕНИТЕ СЪЩЕСТВА.Загледах се напоследък в хората, чета и тук... хората масово практикуват безразборен секс, правят секс и с двата пола, за изневерите да не говорим, колеги/-жки, съседи/-ки, случайни или не групови изпълнения, проституция... Същото е и в чужбина. Хората сме еднакви навсякъде. Всеки с всекиго се чифтосва и от всичко това ми се догади.Имах връзка с един мъж последните 10 години и наскоро се разделихме приятелски. Преди това - доста мъже имах. Та в някакъв смисъл и аз влизам в графата не много почтена жена. Но в себе си съм се отрекла от този начин на живот и се опитвам да се изчистят мисловно от повечето връзки и еднодневки, без които преспокойно е можело да мина.Та пак на въпроса - ИМА ЛИ НЯКОЙ ДА Е СПРЯЛ ДА ПРАВИ СЕКС ЗАРАДИ ОТВРАЩЕНИЕТО СИ ОТ РАЗРВРАТНИТЕ МИСЛИ И ДЕЙСТВИЯ НА ХОРАТА И МАСОВИЯ БЕЗРАЗБОРЕН СЕКС, КОЙТО СЕ ПРАКТИКУВА?Отвратена съм че хората чрез секс се издигат. Отвратена съм че жените дават много лесно секс. Отвратена съм от това че мъжете гледат на жената като предмет, който да изчукат и има жени които се съгласяват постоянно на такива изпълнения. Отвратително ми е, че се гледа красотата и физическите данни, а вътрешността на човека изобщо няма значение или много малко. Изобщо съм отвратена и това много ми тежи.Моля, ако има и други като мен да споделят, защото честно казано съм уплашен от тази моя гледна точка и отношение към секса, защото ми се струва ненормално да спра да правя секс, а в същото време не знам как ще се доверя на някой изобщо честно казано избягвам и разговорите с мъже вече като знам какво им е в главата и какво биха направили дори и да са много читави хора Просто всичко ми е отвратително.Да кажа само че не се страхувам от изневяра или от измами или някакви такива неща защото мъжете бързо ги разпознавам и знам когато един мъж много иска да е с мене и че няма още две-три паралелни, а да ме мотае че е сам. Просто самият факт колко жени са му пуснали, колко колежки с които се разминава са му били сексуални партньорки, колко жени могат да му пуснат тутакси в най-различни ситуации или с колко проститутки е бил - вече ме гнуси страшно много, ако ще и да виждам че наистина примира за мене и примерно ме иска за такава връзка в която ще сме си супер - била тя само за секс или нещо друго няма значение. Просто не мога да си представя да докосна мъж да се съблека и да правя нещо с него. В ужас съм. |
Създай разказ: Безсъние. В опит да заспя болки | От извесно време имам болки в тила и задната част ня главата. Ходих на лекър и се оказа че имам възпален нерв. Всичко е окей. Но от 2 седмици имам неспокоен сън, сънувам нон стоп. А сега от 3 дни не мога да заспя. Спи ми се, усещам как се унасям, но изведнъж да разбуждам. И така с много опити да заспя вс е неуспешно. В последствие получавам болки и изтръпване на задната част на главата и врата. Пия седорелакс, чай от мента, маточина и успокоителен чай. Снощи включих и сънитворно, но пак не и не. Мисля да ида на психиатър. Някой имал ли е такъв или подобен проблем. Моля споделете. ПС личният ми лекар каза, че всичко е на нервна почва и ми трябва психиатър. Преди това имах и ПА-ки но сега се успокоиха. |
Напиши история със заглавие: Объркваща връзка | Здравейте, момиче на 24г. съм и имам син на 2г. Така се случи, че с бащата се разделихме. От 1 г. излзизам с един мъж, който работеше в друг голям град, и като си идваше се виждахме, но не усещах че ще бъде нещо сериозно. Преди няколко месеца, той се измести тук, в нашето населено място. Говори ми често за семейство, за това колко много ме харесва и съм неговия човек, но се виждаме изключително рядко, при което той се оправдава с работата си и това, че е зает или винаги излиза нещо, което трябва да свърши. Виждаме се на 2-3 седмици и си пишем изключително рядко. Това много ме обърква и не знам какво да си мисля. Говорихме 1 път по въпроса да зачестим срещите. Но той отново каза, че на този етап не може заради работа и нещата ще се случат бавно. Виждаме се предимно вечер след като свършим работа. Имало е инициатива от моя и от негова страна да отидем някъде, оговаряме се и в последния момент му излиза работа. Харесвам го и искам нещата да се случат, но това ме кара да си мисля точно обратното на неговите обещания, и се чувствам много объркана. Какво мислите по въпроса Вие? |
Разкажи за: Психически болен ли съм? | Не разбирам само, аз ли съм луд? Нещо ли не ми е наред? боли ме от всичко, боли ме толкова много и изживявам всичко като, че аз съм причината за него. После сякаш изведнъж ми писва и забравям.Здравейте! Много пъти съм писал тука като ученик и съм получавал разбиране от много от вас. Само, че сега е различно, нямам разбиране нито от себе си, нито от близките. (ако има пунктоационни и правописни грешки, знайте, че не съм на удобна клавиатура и хич ми не е до това сега) Не съм сигурен от къде точно започна, но правейки самоанализ всичко най-вероятно се е зародило в детска възраст. Няма да споменавам как съм отглеждан и какви точно методи са използвани върху мене, много обичам родителите и батко си. Вече обаче не съм сигурен в нищо. Като изцеден съм от всичко. Дори не мога да плача, не мога да се смея, живея в страх и паранои, че съм лош човек, че ние като хора нямаме смисъл сами по себе си, нямаме и стойност. Проблемите ми са се зародили много отдавна, а може би не. Дали беше тревата или средата? Дали това или онова?Как да започна, не зная! Толкова много мисли, та чак до безкрая!На всеки, на когото съм споделил, че съм пушил трева дълго време или съм работил в твърде натоварваща и забързана обстановка и ми казва, че е от това. Че там е разковничето, че това трябва да елиминираме, че съм най-големия злудей, дето е пушил и тн.. наркоман.Не знам обаче, колко от вас си дават сметка, че в тоя свят всичко е твърде относително, дори животът като такъв. Книгите, които съм чел са били подобия на 1984, Имена на вековете и тн.. дори вече не помня. Израстнах в среда, която ме накара да поставям въпроси като - това нужно ли е, мога ли да си го позволя, рационално ли е? Среда, която сега си спомням с такова умиление, но и с ужас как ме е изградила като индивид. Леле, аз съм почти на 25, а нашите на 60 и толкова, толкова, толкова много ме боли за загубеното време, отминали моменти, старосста, живот-смърт. Много от вас ще ми кажат да живея за мига, ама аз тая игра мисля, че я превъртях.Може би съм психично болен, вече дори не мога да спя. Събуждам се от неспокойство, имам тикова и постоянно виждам в главата си кошмари - буден или в сън. Понякога осъзнавам, че съмнувам и променям сънищата си. Случват ми се и някакви паранормалности, за които няма да изпадам в подробности, че ще ми подпишете присъдата.Някак обаче измежду всички тия неща дето изписах, моята физиономия остава сериозна, с отпуснати надолу бузи, неутрална до леко разочарована. Празно лице!Празно, но с много болка в него, опитах да говоря с толкова много хора и никой не ме разбира, препоръчват ми психиатри, а мисля, всички осъзнаваме закономерноста в днешно време между бизнес и постоянен клиент. Страх ме е, че ще кажа нещо грешно, може би наистина съм лош човек и ще ми бият иглите или ще ме разкостят пред всички. Толкова ми тежи та чак не ми пука вече и някак усещам как губя същността си, ... край. Вече я няма. Аз не зная кой съм. Когато забравя за личните си проблеми и симптоми (защото страдам и физически и ходя по доктори, които ми казват, че всичко е наред и проблемите не са толкова силно изявени за да е нещо, нашите казват същото и "приятелите ми") слагам това в кавички, защото аз никога не съм смятал, че на тоя свят има приятели, съпруги/зи и тн. Всичко това са бизнес интереси... търсене на комфорт най-общо казано.Да ама не аз съм избрал да съм тук и сега. На този свят. Не знам кой е -баща ми ли, Господ ли. Аз съм възпитан християнин, в близко до бедността семейство и с всички тия изчетени книги, които дори не помня, чисто идеята ми е останала. Аз чувствам, че не знам нищо, че съм никой, че нямам идентичност. Тогава излизам от проблемите си и гледам отгоре. Какъв е смисълът? Може би да помогна? Как да помогна и има ли такова нещо като помощ? Не е ли всичко мечешка услуга? Не е ли всеки направен да си носи сам кръста? И ако е така ме е страх, страх ме е толкова много, че аз живея в някаква паралелна вселена и всички са ме оставили да си решавам проблемите сам, че съм психично болен. В ума си виждам само страх и паника. На тая възраст хората имат деца или годеж, имат апартаменти0купени или наследени, теглят кредити и градят бъдеще. Не искам да осъждам ситуацията, но в момента трябва. Нашите ми се струва са хора, които трудно признават грешките си - баща ми казва(след 30 минути свада) - добре аз съм, аз съм най-виновният на този свят. С, което си изкупва всичката вина и вече няма за какво да се съжалява и да се променя... хайде пак така, до следващия път. А майка (даже и той) отхвърлят някакви неща, които са се случили в моето детсвто, които аз отсъждам като трявми за мене. Те казват, че такива неща не са се случвали. И аз вече не знам, кое на тоя свят е реално и се е случило и кое е сън.Не ме разбирайте погрешно, всичко давам за наще, но в тоя момент наистина ми дават психически отклонения - или не са те, а моят ум? Има ли виновни и кой е за съд. В нашето общество винаги сме свикнали някой да бъде подсъдим, виновен или не - така решаваме проблеми.Животът за мене вече няма смисъл, живея в бъдеще и минало, но не и тук и сега. Половината общество е в тик-ток, другата чете как да изнасяме цивилизацията на марс и прочее. До сега разлствах теми за психично болни, сексуални проблеми и тн в тоя сайт. И хората казват, бягай от там, това е токсична среда, те не са за тебе, за психично болни близки, как ще си с тях, на тях не може да се помогне, забрави ги, гледай себе си. Животът си е твой.Чета ги тия глупости братче и откачам преобръща ми се всичко в мене и някак агресия ме избива, сякаш искам да унищожа всичко и всеки. Аз лош човек ли съм? Наистина ли искам да наранявам?Защо искате да оставите близките си, или дори и непознати... хора, аз на мравката път и правя и много ме боли, когато виждам егоизъм и знам, че понякога и аз съм такъв или поне така излиза от ситуацията и направо се самоизяждам. Защо сме на тоя свят? Аз пандора ли отворих? Не съм имал връзка от 8 години, приятелите ми са разнородни и някак плитки, всички и всичко ми се струва плитко. Наистина ли сме тук и сега за да учим, работим, намерим "близък", направим деца и умрем? Това комфорт ли е или поддържаме социален статус? Само моят мозък ли го приема за някак плитко като човешки живот? Какво всищност изграждаме в нашето съществуване и поглеждайки еволюционно - колко точно сме се мръднали напред? Има ли напред или всичко е относително? Кое точно е правилно и морално в тоя живот и кой тегли чертата? Работата на хората да си помогат ли е или да има свръхпроизводство? Как може едни да умират от глад, други да умират от рак, защото са преяли? Как може хората да ми казват не гледай тях, за доброто и лошото. Просто гледай себе си. Ама аз съжителствам, аз живея в тая нереална-реалност, аз съм всичко и всеки. Всеки е мое отражение в определена ситуация, поставен под определени обстоятелства. Ако следващата стъпка в еволюцията е да станем Бог или просто енергия, да нямаме подребност от материално съществуване. Не знам, мамка му не знам.С един християнин по-възрастен от мен е човека, обсъждаме помоща като такава и колко полезна е тя. Той твърди, че него не го е страх от смърта, той вярва във вечния живот. Само, че обсъждайки разни неща с него, намирам бели петна и колко плитък е и неговия ум. Добър човек е, помага, има пари, има семейство. Но вижда някаква всеобща идея, за мене която е сляпа. Замислям се, че може би Господ няма, няма я и тая чиста енергия, може би просто сме инкубатори на бактерии. Ба ли му майката кой ни е заебал тука на това кълбо(елипса)Та той каза следното... аз помагам така и така на бедни семейства, та ако искаш и ти. Викам си на акъла е тва е то.. помощ му е майката да покажеш на някой, че те е грижа, че го обичаш, че го цениш. И обсъждахме ако имам някакви неща да даря( аз започнах да мисля за дрехи) и си викам(нямам никакви пари в момента, ама за каузата ще намерим) не да даря моите дрехи, защо да давам на милите деца носени дрехи.. каква е целта практическата на дрехата (топлина и закрила) и си викам ей сега ще ида до магазина и ще купя най- евтините, но сносни дрешки, за да има повече бройки и да помогнем на повече деца, няма да ги суетим. И после се замислих кой го прави тия дрехи... други бедни деца, на другия край на света. Аз не искам да я стимулирам тая индустрия, не искам да я играя тая игра. А целия живот е такъв, това е просто един пример от колко относително, безсмислено и обикновено е всичко. Хора, които вярват в бог, в добрината, в парите, егоизма, в любовта, образованието и тн и тн ми казват, че съм загубен, а те не виждат колко са слепи и загубени. Никой ли не вижда, че нашият мозък стараещ се да оцелее(защото го е страх от смърт и неизвестно) се опитва да ни бута в някакви ситуации, които са пристрастяващи за нашия ум и някак колкото и да не ти харесва нещо повториш ли го 3 пъти то става навик, фетиш, работа, смисъл и тн. Една лъжа казана 1000 пъти става истина.Съжалявам, че съм толкова разпилян, ама мозъкът ми е мишмаш и ме боли толкова ме боли, за близки и далечни, за минали и бъдещи неща. сънувам бъдещето, живея в миналото (буквално, кой ще да вярва)почвам да чувам някакви гласове, и сякаш наистина съм отворил пандора. Много ми е интересно хората дето ще коментират тая моя изява сега. дават ли си сметка за всички тия баби дето седят по пейките и обсъждат безмислености, за всичките млади хора по клубовете, пък и тия дето учат наука? за какво ви е тя? за да ви експлоатират тия с парите? щото и на вас ви трябват спонсори... мамка му мозъкът ми е счупен. гледайки стари детски снимки, си мисля за момента, когато ще изгубя нашите... къде ще отидат те... къде ще остана аз. гледам и себе си като дете и искам да погаля детската си главичка, да се стисна силно и да не се пусна. да се защитя, да защитя тия невинни очички и добро сърчице от тоя нещастен илюзорен свят. искам да прегърна чистотата, искам да прегърна смисъла, искам да видя висшата идея и да съм готов да умра за нея. искам да ссе посветя, искам да убичам, искам да се смея, искам да съм нормален. искам да не искам, а да мога да променя!-но нищо няма смисъл. богат или беден пак ще умра. сам или с някой, никой няма да ме спаси от края. къде ще отида и дали някой пак ще чуе за мен, не знам. дали любовта на живота ми няма да ме остави заради богатия ми и психически стабилен алфа съсед. дали. дали. дали. дали моето съществуване в личен план има някакво отражение върху цялото такова. дали изобщо сме тук за нещо и някой вижда ли го, или просто всички сме сграбчили нещо материално(било то семейство)дали просто да не лежа докато умра. а къде ще отида. какво ако попадна в нещо като четвърто измерение. какво ако не чувам, не виждам не мога да говоря и съм сам. сам с мислите си доживот. сам. сам. САМ. САМ! какво ако вече е така. какво ако моят ум е болен. от самота е измислил да си прествавя някакви неща. какво ако е измислил как изглеждам аз. какво ако е измислил някаква реалност за да.... мой близък влезе в стаята и ме пръсна, изби ме на агресия. хората не ме разбират и това ме нервира старшно много. ставам биполярен или не съм сигурен какво. пасен ли съм по дяволите. аз просто искам да съжителствам с всички нормално и да сме добри, но само по себе си това е невъжможно и безсмисллено. аз съм болен. психически болен. всичко е една фантазия и живея в черна дупка. страх ме е от всичко, страх ме е от себе си. искам да се чувствам жив, обичан, полезен. аз съм нищо и винаги съм бил. наще също, какво са постигнали, нямат нищо завършено освен висшето в живота, всичко е започнат и недовършен проект. местен камък. нищо създадено. аз съм никой. аз съм призрак. и може би е по-добре. може би е по-добре светът да не вижда хора като мен. смърт? |
Създай category 3 разказ за: “Техническите проверки”- още една причина държавата да бъде съдена в Страсбург | Здравейте. Живея на половин километър от най-близкото училище. Но когато започне “техническата проверка” този отвратителен шум ми скъсва мембраните на ушите дори и у дома. Спомням си на училище как още в първи клас се изненадах много когато пуснаха този непоносим шум. Една година ни стресна наистина много. Тогава имахме час при заметник-директора. Той обясни, че им казали да я пуснат от другата страна, те пак така. Наблюдавала се внезапна смърт при хора и животни, каза той. И това не спира. Излизам навън, виждам как всичко живо страда от този шум. Хората си запушват ушите, една улична котка пък си беше нацупила ушите. И представете си, това се пуска в училища по време на часовете. За какво е тази техническа проверка? Разбирам, българският народ още е много чувствителен за англо-американските бомбардировки през Втората световна война. През 1999 бомбардираха и Сърбия. Навсякъде около нас войни. Добре, но това не е начинът като тормозиш хората да ги пазиш. Първо, ние кой чакаме да ни бомбардира? Че да вият сирените? Според мен ако някой ни бомбардира това отвратително свистене би било идеалната “подправка”. Хем ти пускат бомби над главата, хем ти свистят в ушите, че да е пълна кацата с “подаръци”. Освен това при такава ситуация къде ще се скрием? България има ли бункери? Има ли убежища? Има само в София. Из цялата държава няма нищо. Толкова по този въпрос. В България не се взимат никакви мерки срещу шумовото замърсяване. Онзи ден едни цигани рязаха тополи за пелети в забранения час. Не могат да си вземат клоните и да ги режат някъде другаде. Тревата винаги се коси с възможно най-шумните коси. Трафикът нарочно се усложнява. И накрая ти пускат сирена да те готвят с шум. Забелязали ли сте колко често хората ви карат да повтаряте и потретяте? Ние сме може би най-глухата нация. Защото тук не се взимат никакви мерки против шума. Напротив, даже нарочно правят шум. Спряха новогодишната заря. Отнеха и тази радост. Плашела птичките. Олеле. Иначе им унищожават местообитанието и товарят дърветата им на камиони. Зарята плаши животните, но свистенето не ги плаши. Тя е смъртоносна. Тя е вредна и за хора с увреждания и заболявания, и за малки деца, и за възрастни хора, деца с аутизъм, дори за глухите е вредна. Напоследък е пълно с някакви кучкарчета и коткаджии. Е, кучетата и котките имат много по-силен слух от човека и този шум е убийствен за тях. Държавата тормози целия народ. Всяка година. И то се натрупва. Убиват ни бавно с шум. И да не почнат да дават Северна Македония, типичният лош пример, която обаче не тормозела гражданите си със свистене и нямало бункери. Леле. То май само в България някой ще ни бомбардира и само тука тормозят хората по този най-позорен начин. 10 минути това не млъква. Какво е вашето мнение? Със акгурност много хора ще са съгласни. Както със зоните за паркиране, правителството Денков-Габриел, корупцията на държавата и т.н. |
Опиши: Смяна на фамилно име | Здравейте! Аз съм на 19 години, и бих искал да си сменя фамилното име. Дали мога да го сменя само чрез общината или ще трябва съд да се намеси? И също леко се притеснявам как ще реагират родителите ми.Ще се радвам на всякакви отговори и съвети!Благодаря предварително! |
Напиши за: Гъбички (вагинални) - Когато МИКОМАКС не помага! | Здравейте, винаги съм лекувала вагинални гъбички с Микомакс (предписан от лекар), но вече не действа. Ще ми препоръчате ли друго лекарство което е излекувало успешно гъбичките при вас? Не ми казвайте да отида на лекар защото съм ходила и то не един път... Моля всеки да сподели опита си и да отговори на конкретния въпрос. Благодаря предварително :)))) |
Създай category 9 разказ за: Моята мечта-моят магазин! | Здравейте! Аз съм младо момче с предприемачески дух.Разочарован от работните си места (от заплащане, най-вече отношение и условия)аз реших да поема по пътя на самостоятелноста. Имам начален капитал от 7000 лв, и реших да отворя магазин за битови стоки в малък град.Нямам особени знания в тази сфера, но чета много и се интересувам. Притеснява ме най-вече самата подготовка- т. е документацията, самото откриване на магазина! Това, което искам да попитам хората с такъв опит е.Трябва ли първо да се наеме помещението и тогава да се започне с изготвяне на документи или обратното. Защоточета, че са нужни имена и адреси при някои документи, а тези документи изискват време, а това време е НАЕМ.Като цяло какви документи са нужни за нехранителен магазин? Или мога ли да се обърна към специалист, който да ми помогне с документацията? И какъв специалист да търся?Питал съм в общината (КАто гърмени-не знаят нищо)Все едно нарочно всичко е усложнено и прикрито!Благодаря:) |
Създай разказ: На път към Анорексията | Здравейте, аз се казвам Лидия. За възрастта си (13г. ) и височината си (1, 58м. ), смятам, че тежа нормалните 42кг. Аз постоянно си хапвам. Ям от всичко по малко. Ям доста плодове и зеленчуци, но не се лишавам и от пици, пържени картофки и др. Проблемът ми е вече, че трябва да си хапвам без компания. С това имам впредвид, че преди ходихме до училищната лафка с моята най-добра приятелка - Радостина. Преди година си ядеше нормално и беше 48кг. (Даже малко над нормата, защото беше висока 1, 54м. ). Но както и да го гледаме, беше в пъти по-добре от сега. Напоследък не знам какво я прихвана, но започна да не яде нищо. Всички забелязаха, че много е отслабнала, даже аз бях последната, която го забеляза, защото бяхме заедно всеки ден. Ради се влушаваше. Лъжеше майка си, че яде в училището. Никога нищо не си купуваше, а и в тях нищо не ядеше. Един път майка и беше направила две палачинки и тя ме накара да изям и нейната. Много се зарадвах, когато един път ми предложи да отидем до закусвалнята за тостери, но се оказа, че го е предложила, само за да снима моя тостер и да го покаже на майка си, че "уж" е яла. Всички започнаха да говорят на мен, понеже съм и НДП, да и обясня, че така не е хубаво. Баба и, вуйчо и, класната ни учителка, съученичката ни Дея и дори и моите родители, защото само мен щяла да послуша. Ама, сериозно, спят ли родителите на това дете? Мама щеше да говори с тях, но се отказа и остави учителката да си поговори с майка и. Така и не разбрах какво е станало, но нямаше ефект. На всичкото отгоре Ради продължава да се мисли за дебела и да се превзема, правейки упражнения за отслабване всяко междучасие и в час по ФВС. Това не вещае нищо добро, защото така идва анорексията. С мама си говорехме, че това момиче вече няма никаква енергия. Едвам си носи чантата и от най-бързо тичащата, стана най-бавната. Едвам говори, има болнав вид и прилича на скелет. Почти се прегърби вече, тялото и се обезформи. Стана толкова нервна, реве без причина, вика по всички, включително и по мен. Да я бутнеш, ще падне. Тате е много загрижен за нея, веднъж и каза да стъпи на кантара и тя, просто ей така, се разрева. Тате и поговори малко и тя, макар и трудно, се съгласи. От тогава разбрах, че трябва по-често да и се говори, въпреки, че всеки, който и говори, я дразни. Качи се на кантара и... О, Боже мой! 30 кг.! Че братовчедка ми, която е на 7, тежи толкова! Ето защо нямала енергия! Това беше преди седем дни, а сега ми се струва още по-слаба. Та Ради нищо не яде! Ще се разболее много скоро, ако вече не е и болна. Реших да говоря с нея, дори и да ми се разсърди, защото здравето и ми е по-важно от всичко и не е нормално за 13г. момиче да отслабне с почти 20кг. за по-малко от година, при положение, че нямаше никаква нужда. Вече е повече от ясно, че ще говоря с нея, но ми кажете как да подходя, за да не ми се разсърди или поне да ме послуша, защото не взема думите на никого насериозно. Не искам да звуча като някой професор, а като загрижена приятелка. Ще помоля модераторите да публикуват историята ми, защото здравето на най-добрата ми приятелка, която обичам безкрайно, ми е много важно! Моля ви, пишете коментари с полезни мнения, защото не толерирам хейтъри и дължа живота си на помогналите ми. |
Разкажи история за: Покана за спа през уикенда | Аз съм момичето от темата “Притеснявам се, че няма да ми хареса сексът с него”.Мерси за съветите, ама не ми помогнаха. Имам 15 годишно приятелство с този мъж и той си го развали с с лека ръка, само защото му се правеше секс в събота вечер и явно няма с кого. Вече обясних, че ме беше поканил на спа в събота и след известно двоумете и мъдрене и увещаване от негова страна, че ще е само за ден и ще се върнем, се навих. Уговорихме се в колко да ме вземе от нас сутринта и после почна да ме натиска да сме спали там. Аз му казах, че не ни е била такава уговорката и ме е поканил само за през деня. Той отвърна, че можелоооо да си поотпочинем от работната седмица и да ни хареса. Можееело…. И продължи да настоява и аз нищо не му отговорих в чата. После писа Ехооо и аз се включих, написах си адреса и той се ядоса и ми написа да не си правя труда изобщо и отменял уговорката за спа. Била съм се държала много грубо, невъзпитано. За него нямало значение дали ще спим на хотел или не, не можело да го оставя без отговор и да се правя на ударена и на велика и тем подобни и да си давам адреса, все едно бил таксиметров шофьор….Тук е моментът да кажа отново: Тоя мъж го познавам от цели 15 години, учили сме в университета заедно, бяхме в една група, винаги сме били в добри приятелски отношения, никога не сме имали лични отношения, излизали сме по кафета само приятелски и всичко е било наред. Сега изведнъж той е решил, че трябва да навие някоя за секс събота вечер и Айде Чао. Ми не, не стават така нещата….. |
Разкажи история за: Да споделим изпуснатите моменти, за които съжаляваме | Споделете за интимни възможности, които сте пропуснали и съжалявате за това.Започвам с моята.Бях в казармата и влязох в болница за дребен здравословен проблем. Там имаше една медицинска сестра, около 35г., много привлекателна. Не беше красавица някоя, но имаше сексуално излъчване. Беше лятото на 94-та, футболното лято и имаше мачове през нощта. ТВ имаше в антрето на етажа и там гледахме. Тя знаеше, че съм фен и една вечер, когато имаше мач БГ-Аржентина, тя ме покани да го гледам в стаята и. Не си спомням часа, но когато дойде време за мача аз почуках на вратата, никой не отговори, но аз все пак влязох. Телевизора работеше, а тя беше заспала на дивана в много секси поза. В този момент не ми достигна смелост да се доближа и да направя нещо.Просто се заковах за 4-5сек, обърнах се и излязох.Сигурен съм, че ме харесваше и щеше да се получи, ако бях предприел нещо, но тогава си бях такъв и не посмях.Коко |
Напиши category 6 текст със заглавие: Искат да ми провалят хубавия ден | Здравейте.Ще започна с това, че с мъжа ми сключихаме граждански брак в тесен семеен кръг само с родители и кумове, а сватбата с църковния брак решихме да организираме лятото.Друга подробност е че съм с разведени родители, които се интересуват като цяло главно от себе си и отказват дори да ми платят сватбената рокля. Не става въпрос за пари, понеже съм със стабилна професия, а затова че съм им единствено дете и знам че е радост детето ти да се омъжи.Те също си разполагат с възможности но много не им се иска да дават явно излишни пари за тях. Има моменти в които обещават да се включат материално в сватбата но при всеки удобен случай ме заплашват че сватба нямало да ми правят ако не се съобразя с прическите им като една от последните беше те да ми определят кои точно приятели да си поканя защото не всички им били приятниУсещам че много ме излагат и унижават пред съпруга и родителите му и се чудя какъв вариант да измислим за да сме щастливи на този ден без да ни го вгорчат моите роднини и да спре това унижение с мен. Дори обсъдихме вариант на церемонията да бъдем само ние с кумовете.Имате ли някаква идея какво да правя и как да излезна от ситуация? |
Напиши за: Лоши естетически зъби | На 21 съм, а вече не мога да си погледна усмивката от комплекси в огледалото. Имам лоши генетични зъби. От малка си мия зъбите редовно по два пъти. Дори винаги съм им отделяла такова внимание и страрание, като фикс идея са ми се превърнали. Чистя ги с конец за зъби, използвам добра паста за зъби, медицинска. Само вода за уста не използвам. И ето пак постоянно ми излизат нови и нови кариеси. Дори на предните зъби на горната челюс вече имам пломби. Имам две пломби, едната е малка и не е видима, а другата е голяма. Направиха ми я още в пети клас, наскоро я смених, защото беше оцветена и то с вяска смяна на пломбата, дупката става по голяма и видимо вече приличам на циганка, с това кръкче между първия и втория зъб. Отделно този самия зъб е много крив, другите ми зъби са прави и са добре подредени. Но този направо е щръкнал като стрелка на дясно. И не най-големия проблем това. На долната ми челюст, един от предните ми четири резци липсва, просто е изваден и така си ходя от 14 годишна без него. :D. И винаги съм се стремяла да не ми пука, като чели през пубертета най- малко ми пукаше, но вече се чувствам комплексирана, нали вече и аз се воду възрастен човек. И да това беше за капак, когато бях на 14, не стига че имам лоши генетични зъби. Тогава ми откриха киста на предните долни четири резци, причината беше леко счупване на предните първи резци. Видимо пулпата не беше засегната. И зъболекаря нищо не направиха, не ми умъртвиха зъбите, я явно е трябвало, но не са и виновен и той, защото дори зъбите ми да бяха умрътвени на момента, самия удар може отново да ми създане този проблем. Та така вървях си с 6-7 годишна киста в устата, нищо не подозираща за това. Докато сутринта при ставане, не започнах да усещам изтръпване на долната челюст и странно тръпнене във венците, като вид оток, но и в никакъв случай не беше болка. И така отидох на зъболекар, защото чувстовто не престана и си направих ренгено снимка. И тогава, проблема лъсна моментално, вече беше особено наболял, намаше какво да се направи, кистата беше до толкова голяма че челюста ми се беше започнала да се стопява. Още тогава с цял късмет, че не ми извадиха идвата предни зъба, успяха да спасят втория, но този нямаше какво да му спасят, видимо зъбите ми бяха невероятно бели и здрави отгоре, прекрастни, а самия корен беше целия гранясъл и изгнил. Видимо самите зъби бяха леко посивяли тези двата резци, но не до толкова че да им обърна внимание по рано. Нз просто нямаше какво да се направи. И така от тогава движа без зъб, сега напрво някои ще ме пита защо не си сложи мост на долната челюст. Е дам това е едното решение на тогаваршния проблем. Сега и да искам не мога, защото мястото се е стестнило и видимо се позатворило, вече е няколко милиметра, но все пак си личи и ме комплексира. Та тогава, се бях решила да си сложа мост, но трябваше да изчакам докато зарастне всичко и след месец бях вече на друго менение. Но и сега отново, ако трябва да реша ще реша същото. Просто това не е решение, защото, това което беше остнала от зъбите ми щеше да се скапе с коронките. Самите корени бяха скъсени, за да се премахне онова образувание на връхчетата им и отделно тези два предни зъба бяха лека разклатени от кистата. За това се беше наложило присаждане на кост в корените и челюста, за да могат да си възвърнат здравината и устойчивостта в корените. Отделно, ако бях соложила коронки и изпилила на тази възраст зъбите, буквално губа по всякъв начин зъбите си и след още нялкоко години примерно 10, какво напрво чене от пред. Други минус на моста е това, че ня мястото на липсващия зъб, коста атрофира след време, тоез намаляма, защото няма корен и след време под мостовата конструкция можеше да имам разтояние между изкуствния зъб и венеца, тоез видим щеше да личи че имам изкуствени зъби. Следващия минус е устоичивостта на тази констуркиция, тя все пак тежи и би тежала на корените на другите два, три съседни зъба, което би могло да ги разклати след време. Други начин може би беше импалнт, но в моя случай след такава операция, в която бях загубила кост от челюстта си нз дали беше възможен и отделно прекалено скъпо решение. И мунусът също така е че дори да беше възможен, импланта да беше отхвърлен от коста ми. И също така трябавше да ме подложи на още една операция. И сега се чувствам комплексирана като си отвора устата да говора с връстниците си, най вече с връстници или малди хора. Едва ли не просто, в момента когато говора, с някои се чувствам като циганка без зъби, или селянка, която не си е направила зъбите и ходи като педесетгодишна жена. И си преставям какво ли си мисялт хората като ме видят като перфоратор в устата, не вески се досеща че съм имала много сериозен проблем, първото дето би си помисилил някои е че съм някаква просточка, дето ходи без зъби. Нз дали би могло ако си сложа поне брекети на долната челюст и те компесират загубения зъб, и да подредът трите зъби. Но не съм и ходила на консултация при ортодонт. А друг проблем е цената на ортодонското лечение, което е наистина скъпо, и като цяло непосилно за родителите ми. |
Напиши category 5 история със заглавие: Емоционален труп ли съм? | Жена на 25 години съм. Принципно бях много емоционален човек изпитвала съм както много обич така и ненавист и други. Замислям се над следното преди плачех, радвах се с една дума чувствах нещо към днешна дата се чувствам като някакъв камък без никакви чувства към близки, към партньор, дали това не се дължи на многото ми разочарования от околните, които съм преглъщала? Определено мисля, че имам сериозен проблем прекалено съм млада, за да съм такава. |
Напиши category 9 текст със заглавие: Да потърся ли помощ ? | Бих искал да ви помоля за съвет или по скоро да да, кажете вашето мнение дали да подходя по този начин. Преди 4 години, докато бях студент 1-ви курс, бях се записал на курс за квалификация извън университета. Там се запознах с човек, работещ в бранша, за който се подготвям в университета. Курсът беше 10 дни и макар, че имахме малко над 20 години разлика, имахме възможност да се опознаем и той придоби доста добри представи за мен. Последният ден, преди да се разделим, ми даде телефонните си номера, имейлите, и ми даде координатите на негови познати в бранша, които ще ме насочат и помогнат в намирането на стаж и след това работа. Нещата така се развиха, че аз не се възползвах от това. Тъй като той работи в чужбина и се беше прибрал само за курса, повече не сме се виждали и чували.В момента кариерата ми е в застой от доста дълго време. Вече не виждам друга възможност. Тъй, като този човек ми каза да се свържа с него, ако имам нужда от съдействие, аз веднага си помислих за него.Мислите ли, че ще е удачно да искам помощ от някой, който ми е обещал нещо преди 4 години - я сериозно - я не, и още повече, че сме нямали никакви контакти от тогава.Какво би си помислил всеки, ако му се обади някой като мен след толкова време, при това без да имаме нищо общо освен едно запознанство. Дори не знам дали още е в бранша, дали още е чужбина. Знам, че има хора, които абсолютно без да се замислят биха позвънели, но аз не съм от тях. |
Напиши category 17 история със заглавие: Нова учителка | Дъщеря ми е 3-ти клас, в края на миналата година класната им се пенсионира, и сега имат нова учителка, от коятo моята дъщеря е стресирана, и я страх от нея. Вместо да ги поощтрява, тя направо си се "бъзика" с тях, ако мога така да се изразя. Беше много ученолюбиво дете, винаги с написани домашни, научени уроци, а сега дори няма никакво желание да учи. Редовно е изрядна, прави проекти едни от най-хубавите в класа и накрая на един отличник да пише 2-ки, това е направо позор. Излъгала я е, че ще и даде възможност да си оправи оценките, но и до днес, не и обръща никакво внимание, като детето всеки ден се готви и отива с надежда на училище, че ще се прибере в къщи радостна, но уви след училище е много разочарована и само плаче. А тези деца дето тя си ги харесва, без да ги изпитва им пише 6. Кажете какво да правя, според вас това е един психически тормоз както за детето така и за мен всеки ден! Дайте ми съвет как да подходя с детето и с учителката! |
Напиши история: Преглед при ендокринолог | Привет на всички,Другата седмица ми предстои да отида при ендокринолог. Имам диабет тип 2. Искам да попитам как протича самият преглед? Кои органи се пипат и преглеждат? Чувал съм че ендокринолозите гледали и половите органи? Вярно ли е това? Тоест ( пениса)? Тук във форума също прочетох че гледа пишките на момчетата? А мен много ме е срам. Който от вас е бил при такъв лекар нека да разкаже как минава самият преглед? |
Напиши история със заглавие: Депресия ли е?? | Здравейте аз съм на 22 години млада съм, имам приятели имам много ухажори нямам време за нищо и никой не се задържам много при даден мъж, бързо ми минава тръпката и минавам на следващия, сънят ми е по 3 часа максимум на вечер, живея на редбули, кафета и цигари в някаква дупка съм все едно съм на 17 години, не че съм далеч от тях но не съм и близо, а живота ми тече ден за ден такъв непукист съм, че понякога се чудя пука ли ми изобщо за някой и нещо?Още от малка имам приблем със семейството си, не че не ме обичат може и да ме обичат всъщност вече не знам мисълта ми тече прекалено бързо докато кажа нещо си сменям мнението... Имам брат нашите са такива, че за него и човек убиват винаги съм се чувствала пренебрегната пред него, а той е по-голям от мен, а аз по-малка нали уж по-малките за по глезени е очевидно при мен не е така нямам контакт с баща си почти никакъв не знае нищо за моя живот, а и като се замисля най-добре и да не знае майка ми ако не я потърся сигурно ще забрави, че съществувам внушавам ли си?? Не знам, но е вътре в мен това чувстово и ме изяжда имам проблем и с брат си той пък дори и не ме поглежда усещам, че би бил щастлив ако ме нямаше, но уви майка уми е забременяла и е било страх от аборта, не че не го е мислила искала е едно дете и то мъжко и го е получила в лицето на брат ми.Мъжете са много в живота ми за скромната ми възраст, но много бързо ми минава. Срещнах наскоро нов човек в началото летях в облаците мислех си, че край аз съм влюбена той ме хвърли обратно на земята, понеже летях ии как можах пак да политна бях си казала след последнята връзка, в която моя скъп приятел ме напи ии буквално ме изнасили заедно с двама негови приятели, че няма как да позволя мъж да ме накара да летя, но ето на политнах, докато преди седмица не получих дежа ву отново се повтаря историята само че лицата ся различни аз глупачката влюбена в него, а той ме кани на вечеря в която уж случайно приятел негов му се обажда и се предлага да дойде и той на въпросното място идва всичко прекрасно канят ме тях отивам пийваме и въпросния в който съм влюбена почва да ме целува пред приятеля си тръгваме на правим секс пред приятеля му понеже него това го възбуждало аз леко пийнала задръжките падали докато не чувам въпроса искаш ли господина отсреща да се включи. Този път поне. Имах избора да избирам, но ме заболя.. Хора много ме боли пишаа го и ми се свива сърцето, но си обещавам, че този вече ще го унищожа ще го заболи и него... Мразя го в момента и ме боли мамка му боли мее, но го мразя наистина ли най-важното е човек да си направи кефа пред това дали ще нарани някой. А мен защо ме боли красива съм млада съм имам много приятели в кавички, но пък за маса стават, ноо имам и двама за които убивам и човек те за мен също, а някои хора нямат и това лошото е, че дори те не успяват в момента да ме измъкнат от състоянието в което съм. Работя много изкарвам си парите сама нямам много време да седя вкъщи, а и не искам изпадам в някаква депресия и се наливам с алкохол и защо да си съсипвам живота. Не ми се прави нищо искам да избягам от мислите си.. Искамм споделих много малко от това, което ме докарва до това състояние, но мъжете в мен виждат само секс и ме кара да ставам кучка, която ги изчуква и бяга не те мен, а аз тях точно така. Знамм историята е дълга, а мислите ми протичат толкова бързо никаква подредбс на мисълта. Какво да правя искам да съм като хората да съм щастлива, понеже в момента съм всичко друго но не и такава. В момента съм се превъзбудила от 4 те изпити рвдбула и двете кафета понеже скоро не съм си лягала и се чудя дали скоро няма да, се пръсна по шефовете?? Май ми е време, за дя разбера, че живота не е игра и той пък един живот пълен с боклуци но пък съм жива нали?? Някои хора нямат тази привилегия..Извинявам се за всички грешки, но превъзбудата и безсънието си казват думата |
Разкажи за: Трудно преживявам отрязване | Здравейте! Аз съм на 23 години. Всички казват, че съм много голям добряк. Проблема идва от там, че като ме отреже жена, тоест ми каже че няма да се получи. Почва да ме боли много и го преживявам тежко. Последния път ревах даже за момиче, но никой не знае. Много исках да се получат нещата, но уви съм нещастник. Вече загубих смелост да пиша на момичета. Мисля да отида на психолог. Нека да чуя вашите мнения. Ще се радвам и на критика. Вие как предолявате отрязването? |
Създай category 1 разказ за: Ами странно ли е, че повече ми харесва да се подчинявам в секса? | Широко разпространено е, че мъжът доминира, жената се подчинява, особено в леглото и това е един вид норма. Не казвам, че не го искам, но в повечето случаи ми харесва аз да бъда доминираният партньор, независимо, че съм мъж. Особено към края, за да свърша истинско ми харесва тя да е отгоре и по някакъв начин да е грубичка, това ме изпразва на секундата. Бил съм с 8 жени и само една, сегашната, е такава по природата. Просто е доминираща и я кефи да е господарка из начало, не заради мен. Не съм някакъв нежен мъж, 1.95 съм и със здраво атлетично тяло, имам сериозна работа и винаги контролът е в моите ръце, поне в леглото искам да се отпусна и да бъда качествено изчукан. Харесва ми да ми бият шамари, да играят със зърната ми, БДСМ (но без анални прониквания и подобни за мен извратени работи), натискане на главата, душене особено и прочие. Когато аз съм в контрол съм нежен или груб според желанието на дамата, с мен обичам тя да е груба. Толкова ли е трудно? При толкова властни жени в живота, как толкова трудно се намират в леглото? И каква е причината, жени, вие да не искате да поемете инициативата? Някъде пише ли, че грубият или като цяло сексът е винаги спрямо жената? А мъже на вас харесва ли ви жената да ви доминира? Всичките ми приятели, които съм питал го искат тайно, но не биха първи казали, ако жената не поиска, а жените не го правят. Съжалявам за детайлното описание, ако има по-консервативни хора, но просто питам за себе си. |
Създай category 4 разказ за: Какво означава? | Здравейте,заминах да уча в чужбина преди 2 месеца и мисля, че се влюбих в един от съквартирантите ми. Започнах да пиша това през втората седмица, след като се запознахме, а днес, почти два месеца по-късно, го довърших. Не е пиканта история, но това са истинските ми чувства. Може би някой от вас ще се припознае.Какво означава, когато идеята да бъдеш с даден човек не те привлича или по-скоро, какво означава, когато тази идея дори не ти минава през главата и ти се струва като нещо абсурдно? Какво означава, когато въпреки това не спираш да мислиш за този човек?Махни се от главата ми. Влезе там преди месец, а вече си част от почти всичките ми мисли. И колкото и да искам, не мога да ги контролирам. Всяко нещо, което правя, вече по някакъв начин е свързано с теб. И дори когато те няма, ти все още си в главата ми.Всичко ми напомня за теб. Докато си пия кафето се сещам за онази сутрин, когато пихме кафе в стаята ми. И за онази, когато се бях заключила, ти остана с мен в кухнята и ми сипа от твоето кафе. Когато запаля цигара си спомням как излязохме на терасата да пушим и ми разказваше как искаш да си построиш малка къщичка в гората.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Боли. Боли, когато осъзнаеш, че не можеш да контролираш подсъзнанието си. Защото беше лесно да се убеждавам, че си просто приятна компания. През цялото това време ми ставаше все по-ясно, че едва ли щеше да влезеш толкова навътре в мозъка ми, ако беше просто приятна компания. Защото да бъдеш с някого, с когото ти е приятно, би трябвало да бъде част от деня ти, която да те разсее от всичко останало. А ти сякаш започна да заемаш доста по- голяма част от деня ми, защото се опитвам да правя всичко останало, за да се разсея от мисълта за теб. И по дяволите, не се получава.Какво означава, когато един човек може да направи целия ти ден толкова специален само за 5 минути и да те нарани за също толкова кратко време. Всъщност, може би трябва да виня себе си, че допуснах да ми влезеш под кожата. Там, където си мислех, че никой не може да влезе. Защото сега само аз знам колко боли. Боли ме, когато се разхождаш в съзнанието ми като в ботаническа градина и дори и несъзнателно откъсваш всяко едно цвете по пътя си. Отне ми много време да накарам тези цветя да разцъфнат и тъкмо когато си бях помислила, че е дошла пролетта, изведнъж отново стана есен. И ето, сега е есен не само навън, но и вътре в мен.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Продължава да боли. Кажи ми само, кога ще спре?Какво означава, когато въпреки всичките ми усилия, продължавам да си мисля за теб? Какво означава, когато с всеки изминал ден болката не намалява, а става все по-реална? Да, болката е толкова реална, но аз сякаш продължавам да съм част от сюрреалистична картина. Затворена в рамката на мислите ми. Рамка, която ти направи, точно като тази на стената в стаята ти. Бодливата тел също е част от картината. Всеки път, когато се опитам да счупя рамката, желязото ме убожда. И с всеки следващ път осъзнавам, че си успял да сложиш и сърцето ми в рамка. Затова ли боли толкова?Времето тече, но сякаш се изплъзва през пръстите ми. Губя представа за дните и ми остава спомен само за тези, в които си говорим, дори за малко.Какво означава, когато един човек може да ти повлияе толкова силно, че да си готов да промениш себе си? За да станеш достатъчен. По дяволите, искам да бъда достатъчна. Искам да стана по-добра, искам да науча толкова много неща, искам да те впечатля, да те накарам да се усмихнеш. |
Напиши текст със заглавие: Как да се примиря с това | Здравейте,Всеки ден изпитвам физическо насилие и не знам как да го приема. Опитвам се да търпя, но това ме изморява. Как да се примиря с това? Как мога да приема, че това ми е съдбата, и че е нормално да ми се случва, защото такъв е животът? |
Напиши за: Как да спра разстройството? | Здравейте, момиче на 15 години съм. Болна съм от вирус, с разстройство и температура, гадеше ми се първите 3 дни от храната но не съм връщала нищо от нея (извинявам се за израза ). Вече 4-ти ден не спира това пусто разстройство, като вода е. Притесних се защото за 4 дена смъкнах 3 кг, ако не са и повече вече. Бях 54-55, а сега съм 51-52 кг. Започнах да получавам стрий. Температурата спадна, тя беше стигнала до 39. 6 С, сега е 37. 3, но това никак не ми изглежда добре. Бях на лекар, лекарката ми изписа рецепта, до сега съм изпила поне 5-6 вида хапчета, което ме притеснява да не се влуши още повече организма. Смекта също пих, след малко ще пия и пак някакво лекарство в подформата на прах за обезводняване, лекарката ми го изписа, каза че съм се обезводнила. Общо взето се чувствам по добре от преди 2-3 дена, но това разстройство ме съсипва. Моля ви, помогнете ми, споделете ако сте имали такъв проблем и как сте се справили със него. Четох в интернет, че се пие 50 мл. вода с 1 супена лъжица брашно, е изпих го на гладно (аз и без това ям 2 пъти дневно и то нещо леко като препекани филийки със сирене, а одеве ориз с спанак) и 30 минути след като го изпих отидох до тоалетната и пак имах същото разстройство. Моля ви, дайте още идеи какво да ям, какво да правя, за да спре разстройството.Благодаря ви предварително. |
Напиши category 1 текст със заглавие: Нямам интерес към момичетата около моята възраст | Здравейте, пише ви един объркан младеж на 23. Наскоро бях с една вече бивша колежка на 33-34, не съм сигурен за точната възраст и си прекарах страхотно с нея, в тяло беше топ с големи цици и дупе, не беше нито много слабичка, нито някоя дебела. Това което забелязах от тогава обаче е, че загубих всякакъв интерес към момичетата около моята възраст, които са по-слабички. Някак ми се струват лигави и не ме възбуждат толкова, не че не бих се пуснал с някоя, но предпочитам някоя по-сочна и страстна какичка пред тези масово неосъзнатите. Аз това го възприемам като проблем, тъй като би трябвало да си търся някоя сериозна около моите години. Да добавя и че не съм много по връзките, тоест не харесвам да съм обвързан и предпочитам свободата. Има ли някой като мен и какво направихте за да се нормализирате? |
Създай съдържание за: Как постъпвате след секс за една вечер | Здравейте,явно и аз не успях да се предпазя от подобна случка и сега си блъскам главата.С въпросния мъж работим в една и съща компания (и двамата сме на 26г), но сме от различни градове. Аз бях отишла там по работа и излязохме 2 пъти, след това той дойде за няколко дена в моя град и излязохме веднъж.Излизанията минаваха добре, говорихме си, разговорът вървеше леко, но на третата среща ме покани у тях.Сподели ми, че преди 5-6м се е разделил с приятелката си, с която са живели заедно и са имали 3-годишна връзка и спомена, че в последните месеци с нея, не тя, а той й бил отказвал секс поради токсични отношения и връзката им била сложна. Като причина за раздяла изтъкна несходство в характерите, но все пак не бяхме толкова близки, че да ми сподели с подробности.Уж каза, че я е предололял, но сега не бил търсил нищо, тъй като завършвал уни и се бил съсредоточил върху учене. Питах го й какви жени харесва и търси, единствено ми каза, че ще ми каже после и не спомена нищо.Повдигнах темата, че тъй като сме от различни градове, ще имаме трудни взаимоотношения, но той ми каза, че щял да идва често, 1 път в месеца, тъй като му харесвал моя град и нямало да ни бъде толкова трудно да се виждаме. Аз съм ок да се релокирам там, но само ако наистина ни се задълбочат отношенията и видя сериозно поведение от негова страна.Та след като ме покани у тях, ми говореше как евентуално в бъдеще е било много вероятно да ни се задълбочат отношенията и да имаме връзка, каза ми, че ме бил харесвал, и подобни, иии след като ме омая и ми наговори куп хубави работи, преспахме.Сексът не беше нищо особено, дори не мога да кажа, че ми хареса. Свърши бързо (поне каза, че е защото не го бил правил от много време) и искаше пак, но вече трябваше да тръгвам и се дръпнах. Но аз си го харесвам от доста време и смятам, че с времето нещата биха станали по-добре, ако си дадем шанс... Но май само аз дадох такъв.След случката сякаш се отдръпна, започнах да го търся само аз, поддържа разговор, но не ме търси пръв, а аз се чувствам все едно се унижавам.Та за първи път ми се случва нещо такова след секс с мъж. Винаги съм го правила като сме започнали връзка и винаги сме продължавали контакт след такъв.Май няма много какво да се направи в тази ситуация, но сега си блъскам главата зашо се получи така. Трудно ми е и го мисля, защото го харесвам доста и ме привлича, но започнах да се чудя и дали ме е излъгал, и след като не го е правил от много време, може би не му е честа практика с жените и е възможно да не ме е излъгал? Как да продължа? |
Напиши category 17 текст със заглавие: Cornell university | Здравейте читатели на сподели! Ориентирам се към този университет за обучение по Орнитология. Въпросът ми е към тези, които са запознати с университета-всичко, което знаете за него и би ми било от полза. |
Създай разказ за: Не ме взимат на работа | На 19 съм, 99 набор, от малък град. Уча задочно е близък град и не ми се налага да отсъствам от родния си град, защото има редовен транспорт, ходя постоянно по интервюта. Можр би от юли 2018 до сега (април 2019) съм отишла на поне около 100-150 интервюта и все нищо. Дали не ме взимат на работа най-вече само защото съм студентка или е възможно да има и други причини? Нали уж навсякъде търсят млади работници? Искам да почна работа. Подавала съм си документите за длъжности като сервитьорка, продавачка, касиерка, кондукторка, барманка... буквално всичко, с което смятам, че мога да се справя, но все нищо... |
Напиши история: Лекарска история :) | Здравейте, искам да ви споделя и моята история.. Млада лекарка съм наскоро започнах да работя в едно отделение, там един друг млад лекар започна постоянно да ме притеснява и да ми прави намеци, че ме харесва. Да отбележа, че имам приятел от няколко години, който не е в сферата на Здравеопазването. Та първоначално не му обръщах внимание, но в последствие ми се стори симпатичен, защото е много добър към всички (пациенти, персонал) има и други доста положителни черти - улучил си е професията както се казва. От една страна си мисля, че ми допада само като колега и приятел, но от друга страна ме е страх и да не се “захласна” по него, тъй като работя на 2 места с нощни смени и т. н понякога ми е много тежко, самото чувство е много различно и не винаги приятеля ми проявява разбиране и не като да не съм си мислила какво би било, ако съм във връзка с някой от моята сфера.. Но въпросния ми колега знае, че имам приятел и не се открива напълно, може би и той има някакви притеснения, как ще реагирам и не прави нищо директно така да се каже и аз даже започнах да се дразня, защо не може да ми го каже директно, което е супер глупаво, все пак той ми е никакъв. От една страна си мисля, че и аз мога да си падна по него, от друга страна си казвам, че имам приятел и хиляда задължения на работа и нямам време за глупости.. Моля само за сериозни коментари, тъй като в бъдеще ще работя и като Хирург, нещата стават още по-сложни от към да имам време, нормални взаимоотношения, връзка с някого, който не е лекар също.. Повярвайте ми почти всеки мъж прави проблеми като си през ден на работа, нощни смени, на повикване и т. н. Нямам почти никакво свободно време. (не обвинявам никого, защото аз съм си избрала тази професия да лекувам хората) |
Разкажи category 5 история за: Потя се и без да имам косми | Не знам коя област е най-подходяща за моя проблем, затова го добавих в "Здраве".Моят проблем е, че се изпотявам много. Дори и в най-големите студове подмишните са ми мокри, плюс това редовно си махам космите. Дори и един косъм да няма пак се изпотявам. Нищо против изпотяване не ми действа... Защо при мен се получава така? Имате ли обяснение ? Моля пишете. Благодаря ви предварително. :) |
Опиши: Нося дамски чорапогащници | Мъж съм на 35 години с напълно нормална сексуална ориентация - не съм обратен ни най-малко. Женен съм от години и имам деца. Нямам никакъв интерес към преобличане в дрехи на другия пол или да се изживявам като такъв.От ученик още обичах да наблюдавам женски крака в обути в дамски чорапогащник или дълги дамски чорапи - като срещна жена, несъзнателно първото нещо което поглеждам е краката.От известно време почнах да обувам и да нося дамски чорапогащници - обикновено много тънки и прозрачни с лъскавина. Почнах да си бръсна краката по тази причина. Намирам усещането за изключително приятно - начина по който краката се хлъзгат един в друг или под панталона. Също така усещането е доста секусално заредено (не е нужно да споменавам че получавам силна ерекция). Харесва ми и как краката ми изглеждат - гладки, с равномерен цвят и лъскавина.Носа чорапогащници в къщи и под панталоните когато излизам навън - ходя на работа или по задачи. Понякога дори спя с чорапогащник. Съпругата ми го намирше за странно в началото но свикна и почти не обръща внимание. Казва че е напълно ме разбирала и щом ми доставя удоволствие няма проблем с това.Проблема е че идва лято и не мога все да ходя с дълги панталони непрекъснато в жегите. Лятото съм свикнал да нося къси панталони когато излизам (и не съм на работа), а не ми се иска да огрничавам желанието си до нося чорапогащник - свикнал съм.Искам да ви попитам много ли ще е странно ако излизам из града така - с къси панталони, фин дамски чорапогащник и маратонки. Обикновено нося много тънки с бежов цвят (рядко по-тъмно кафяви, сиви или черни) които едвам се забелязват от десетина крачки, но ако имат ликра се подчертават заради лъскавината съм сигурен че хората ще го забележат в един момемент. Съпругата ми е на мнение че трябва да се въздържам, защото ще ми е трудно да се обяснявам защо го правя ако някой ме пита и на бърза ръка ще решат че или съм изперкал нещо или съм гей? Какво мислите - прекалено ли ще е шокиращо за останалите? (знам иначе че съседите ще са първите с одумките) |
Напиши история със заглавие: Въпрос към дамите относно мъжките косми. | Здравейте дами, мъж съм на 31г.187см/77кг(гол) ако има значение да си представите де да знам.На някои места си махам космите на други, не.Всички косми са ми тъмни или черни с изключение няколко на косата ха.Отгоре надолу: къса коса, вежди не скубя освен 1-2 косъма през месеци, намиращи се между двете вежди над носа точно. Носа само ако видя, че нещо стърчи, махам каквото изглежда неприятно. Бръсна си брадата винаги на контра, най-дълго да я оставя до седмица преди повторно бръснене. В ушите нямам косми или не ги виждам :) поне не черни.С машинка за бръснене 0 номер минавам Гърди, рамене, малко отзад на врата, кръст, корем, около члена . Скротума си го бръна с жилет, обичам да ми е гладко там, кожата ми става супер мека.Не споменах ръцете и краката, те са ми окосмени, черни или втажа тъмни, не са МНОГО много но си има косми, подреждат се като жилетка около ръцете ми, а на краката нормално.Свяко обезкосмяване го правя по този начин щото ме кара да се чувстам добре, друга причина няма.Винаги съм се чудел дали да не си махна космите на ръцете и краката, но ми се струва някакси прекалено и не съм ги махал никога от когато съм роден. 1 път замалко да го направя, споделих с моя братовчедка, но тя беше много скептично настроена и "не ми даде" доста се намръщи, това беше като обратна връзка и аз реших да ги оставя.Да обаче зялото ми жилище е пълно с тези мои косми!! По леглото косми, около леглото косми, на земята навсякъде косми. Ходя ли по паркета по чорапи, ако съм ги обувал тези чорапи 1 път за 1 час например, искам да ги убуя пак на следващото излизане, но като ги погледна отколу пак косми...Както казах, обезкосмявам се, защото ми харесва, но въпреки това бих искал да знам какво мислите Вие, как ви хареса попринцим, и как си представяте да ви хареше по подобие на това, което "нарисувах" че изглеждам. С или без косми на крака и ръце?Просто ми писна да чистя космите си и това е единствената причина да искам да ги махам. Любопитен съм бил как бих изглеждал без, и ако не ми хареше да ги оставя да израснат наново, но сега първопричината е друга.Ще се радвам да споделите. Ако може и да включите на каква възраст сте. Благодаря. |
Напиши за: Психологически/сексуален проблем | Здравейте, аз съм момче на 21+ години... Досега не съм правил секс нито с жени, нито с мъже, но през целия си живот съм харесвал много момичета. Никога не съм изпитвал емоционална близост към момчета. Проблема е в това, че като малък ( може би 8-9 годишен ) имах един приател, с който имитирахме сексуално действие (не сме правили секс беше си през дрехите) - това продължи около месец. Знаех, че не е редно но същевременно не ми беше неприятно, даже напротив.Тази постъпка цял живот ме тормози и не ми дава мира. Притеснявя ме и това, че не се възбуждам от жени (може би заради прекаленото гледане на порно или просто на психологическа основа надявам се), а когато си помисля за секс с мъж, изпитвам някакво забранено чувство, но никога не съм бил влюбен в мъж.От много време мисля само за това, че съм бил близък с мъж и не се побирам в кожата си от яд, че съм правил такава глупост и постоянно се опитвам да се убедя, че съм хетеро, но не мога да се успокоя. Докато гледам порно се възбуждам когато гледам кефа на жените, а не си представям какво изпитва мъжа. Изглежа ми, че за жените чувството е по - хубаво и това също ме кара да се замисля какво е да си на тяхно място.Все пак си мисля, че никога няма да си легна с мъж, но това че като малък правихме това с моя познат ме смазва психически, макар че сигурно повечето от вас ще кажат че не се става гей от подобно нещо, но аз чувствам огромен срам и вина, защото изобщо не искам да бъда нито хомо, нито БИ. Когато повечето хора гледат секс между мъже, казват че се отвращават и дори им се повръща, но при мен не е така. Не ми се струва гнусно, но въпреки това не гледам гей порно, може би от страх да не ми хареса, а когато мастурбирам на обикновено порно, не изпитвам никакво удоволствие...Искам да разбера, това че съм се натискал през дрехите с момче и ми беше приатно прави ли ме гей или би? (въпреки че не съм бил влюбен в него) Това е от мен, приятели, надявам се ако има хора с подобни преживявания да ми пишат и най - вече искам да ми олекне. |
Създай разказ: Как да предразположа приятелката си, да не се притеснява от тялото си ? | Здравейте, ходя с едно момиче от половин година. Тя е девствена и се притеснява не толкова от това, че ще и е за първи път, а от тялото си.Мисли си, че е дебела и че не изглежда добре и се притеснява от това как изглежда. Много пъти съм и казвал колко е красива и че има хубаво тяло и на мен ми харесва. Как да и покажа че ме възбужда и че я желая.Как да я предразположа да не се притеснява от тялото си и да не се срамува. Постоянно мисли за това и не можем да се отдадем на момента. Моля ви кажете ми съвети и мнения. Иска ми се да мога да я възбудя, толкова много, че да забрави за всичко останало и да се отдаде на момента.Моля ви за съвети. Благодаря предварително! |
Създай category 6 разказ за: Как да му кажа, че е осиновен? | Със съпругът ми не можехме да имаме деца доста дълго време, за това рвшихме да си осиновим. Осиновихме едно прекрасно момченце, което отгледахме и възпитахме като млад и умен мъж. В последствие родих още едно. В момента по-големият ни син е на 17 години, скоро навършва пълнолетие. Съпругът ми смята, че вече е достатъчно голям, за да разбере, че е осиновен, но аз съм на друго мнение. Страхувам се, че може да не го приеме добре, че може да поиска да се запознае с биологичните си родители и да предпочете тях пред нас. Страх ме е, че може да реши, че го обичаме по-малко от малкия ни син, което в никакъв случай не е така. И аз и баща му и всичките ни близки роднини го обожаваме и го приемаме като родно дете. Въпреки че не съм го родила той е мой син и го обичам повече от всичко.И не знам как да му съобщя, че е бил изоставен от биологичните си родители и дали изобщо трябва. Моля всички читатели за съвет как трябва да постъпя! |
Напиши история със заглавие: Самоучастие за кредит | Здравейте, искам да питам хората с ипотечни кредити, а и другите, правилно ли разбирам, че за да вземеш кредит от банката за жилище трябва да внесеш 10-15% поне от сумата и отделно да кажем си длъжник още 20 години?Тоест, за апартамент 200 000 евро в София(един приличен тристаен), ти трябва да внесеш 20-30 хиляди ЕВРО още преди да са ти казали 'добър ден' и отделно да дължиш още 20 години пари?Първият ми въпрос е - според вас това нормално ли е и защо никой не протестира против тези безумия?Вторият ми въпрос е колко хора под 30, които лично знаете имат пари дори за самоучастие, тоест колко изобщо от младите имат 20-30к по сметките, защото според мен се броят на пръсти - повечето живеят от заплата до заплата и си харчат парите за глупостиТретият ми въпрос е - не е ли по-добре целият кредит да е само в ръцете на държавата и този пазар да се РЕГУЛИРА, така цените ще са по-ниски а и вноските ще отиват директно в бюджета, а не да пълнят гушите на банкеритеИ последният ми въпрос четвърти е - не е ли по-справедлииво вноската по кредит да е някакъв % от заплатата - да кажем 30% и да може всеки да си позволи нещо, а не всички хубави имоти да ги изкупуват само ИТ специалисти, бизнесмени и крадци? |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.