instruction
stringlengths 11
242
| output
stringlengths 101
29.3k
|
|---|---|
Опиши: Шофьорска книжка в друг град
|
Здравейте. В момента карам шофьорски курсове в Шумен, защото уча тук, но съм гражданин на Варна. Бих искал да разбера дали е възможно да издам шофьорската си книжка във Шумен или трябва да отида във Варна, където ми е издадена личната карта. И също ако не мога в Шумен, дали ако се явя на изпит по кормуване тук, ще бъде признат във Варна.
|
Разкажи category 3 история за: Доста фрапантна татуировка
|
Здравейте читатели,пише Ви момиче на 18г.Искам да си направя третата татуировка и съм си харесала нещо http://www.dubuddha.org/wp-content/uploads/2018/07/Grey-Cheshire-Cat-Tattoo-by-Tattoo-Mauritz-728x910.jpg Чешърския котарак от Алиса в Страната на чудесата, но всички казват,че е странна,отблъскваща и като от детски филм на ужасите.На мен пък ми допадна точно защото не е нещо,което всеки има.Знам,че е тъпо да обръщам внимание на чуждото мнение,но не искам да отблъсквам с татуировката ми.Мисля да я направя сравнително голяма, ще заема цялата област между рамото и лакътя.Моля,споделете мнение!
|
Създай category 5 разказ за: Гастроентеролог в Пловдив
|
Здравейте, ще се радвам ако някой ми даде информация за д-р Д. Ганева от Пловдив, гастроентеролог, ще ходя частно при нея, защото си изпуках направлението, като направих грешка, прегледах се в Смолян, имам камъни в жлъчката, пращат ме на операция, а искам да се убедя дали съм За. Въпроса ми е :какво ви е мнението за нея, и колко ли ще ми излезне прегледа. Благодаря.!
|
Напиши текст със заглавие: Въпрос към студенти по медицина в София
|
Здравейте! Има ли смисъл от стажа след първи курс, защото мен ми се вижда малко загуба на време ходенето в болница при условие, че първи курс нищо клинично не си учил. В кои болници не правят проблем сестрите и се подписват без да си ходил?
|
Опиши: Тромбоза
|
На мъжа ми му предстои операция на крака. Диагнозата му е хронична артериална недостатъчност на крайниците, с тромбоза. Вече се притеснявам и аз много, датата наближава, да не говорим, че кракът все повече му е изтръпнал или боли, че даже и външно изглежда по-слаб и леко променен.Отделно неговият песимизъм не ми харесва. Мине не мине време, и току изтърси нещо от сорта, че може да му отрежат крака, или да остане на операционната маса, или пък преди операцията щяло да стане нещо... Като го чуя, ми се изправят косите и гледам да му внуша, че нищо лошо няма да стане, лекарите ще го оправят и ще се възстанови, няма да го боли и т. н.Но няма как, на моменти и на мен ми минават ужасни мисли, които определено крия от него. Страшно позитивен и весел човек съм, гледам да го разсея, себе си също, гоня лошите мисли... но все пак, може ли да стане нещо лошо? Страх ме е от операцията. Сигурно ще увисна в болницата още от сутринта, докато разбера как е минала...Ако не ми се смеете много.. суеверна съм на дати.. В никакви други глупости не вярвам, във врачки, гледачки, йога, езотерики и прочие. Защото често са ми се случвали все лоши неща на определени числа-например 10-то, 19-то, особено 27-мо. И ето, 19 юли наближава-щях да се пребия с колата преди 2 години... Е, операцията на мъжа ми е по-рано, но близостта с 19-ти ме плаши...Обичам го и имам чувството, че и мен ще режат там, в болницата.. Той е като част от мен-най-близкият и скъп човек в живота ми..Дайте ми малко кураж, смелост... знам ли и аз какво ми трябва...
|
Напиши за: Бягане "совалка"
|
Някой знае ли какво означава бягане "совалка"? !Това е едно от изискванията за професионален войник.Ако знаете нещо повече за професията споделете всяка информация ще ми е от полза.Изискванията за физичекия изпит са една минута коремни, една минута лицеви, бягане 1000 м всичко до тук го мога но това за совалките не знам какво означава потрсих из нета но нищо не открих!Моля само за полезна информация без коментари и тн.
|
Създай category 4 разказ за: Да го последвам ли
|
Здравейте, пише Ви една объркана 26 - годишна жена, с молба за мнение по въпроса. За пръв път в живота си съм пред такава дилема, която ме измъчва и се съсипвам. Живея с приятеля си от 2 години. Втората година от връзката ни, отношенията ни се счупиха. Не мога да кажа, че е заради външни фактори. Виня само нас. Той е на 29г. И двамата имаме чудесни професии и се справяме добре финансово. На квартира сме. Аз съм пушач на електронна цигара, той е твърдо против пушенето. Идваме от различни градове. С времето и няколко семейни поводи, между нас възникнаха конфликти. Приятеля ми не се спогоди с моята рода и от година насам, не е стъпвал в родния ми град. Само аз ходя при роднините си. Имам омъжена, по - голяма от мен сестра. За приятеля ми, проблемът е тя с мъжа си. На тези семейни поводи се е случвало да носим някаква почерпка и те да кажат, че е отвратителна. Случвало се е мъжът на сестра ми да ме нарече “зелена”, да кажат, че сме “бавни”, по отношение на правенето на деца, да вземат заем, и преди да са го върнали, да се обадят, питайки от къде да си купят маса и столове за кухнята. Родителите ми пък, коментирали с техен приятел, че сигурно ще си взимаме жилище и този техен приятел, веднъж видя партньора ми и каза, че е чул, че ще си взимаме жилище. Моят човек побесня, че майка ми и баща ми са коментирали такива теми с приятеля си, а не с нас. Също така, мъжа на сестра ми, измисли прякор на едни наши много добри приятели (които ни запознаха), като прякора е “Валя и Моро” ( ромите ). След всички тези неща, партньора ми се настрои много остро и спря всякакъв контакт с родата ми. Има още случки, но ще премина към дилемата.. Той е програмист и от май месец ги задължават да работят от офиса, а не от вкъщи. В града, в който живеем, фирмата няма офис - има единствено в София. За него би било страхотно да сме там, далече от роднините ми, за да няма никакви ситуации и по възможност да не се срещам често с тях. На мен никак не ми се ходи в София, обаче пък изпускам шанса, за създаване на семейство, ако се разделим. Според него сме в супер ситуация, защото не сме взели жилище в сегашния ни град, от моята работа има офис и в София ( иначе има и в града, в който сме ), друг плюс е, че нямаме дете, да го местим по градини и училища. Той от сега иска да се ориентира за София, още преди окончателно да им кажат. Страх ме е да споделя с нашите, ако евентуално реша да го последвам. Страх ме е, че много рядко ще ги видя, ако сме в София. Но ме е страх и от това да стоя дълго сама и да пропадна, не намирайки човека за мен. Не знам дали да го последвам …. Много ми е трудно, какво е мнението ви? Мерси много, приемам мненив, критики и въпроси
|
Създай category 1 разказ за: гаджето ми не иска да му ''свиря''
|
Здравейте, аз съм Ж на 26, моя ориятелк е на 28. Заедно сме от два месеца и като цяло не иска и казва че не обича да му свиря. Сега аз не съм зле в това, и за първи път ми се случва да го чувам. Той ми казва, че моите устни били само за целуване, а не да му лапат ... достойнството и че ако примерно отиде на проститутка или е секс зза една нощ, няма напротив, но понеже има чувства към мен и не иска. Искам да попитам и мъже и жени, какво мислите по въпроса?
|
Създай category 5 разказ за: Дали имам язва на червата ?
|
Здравейте ,Наскоро боледувах от синузит (синуит) и ми предписаха лекарства ( капки за нос , антибиотик и 2вида хапчета за смучене ) . Антибиотика трябваше да го пия само 3 дни , защото бил силен. След Като спрях да го пия ме хвана едно разстройство , искам да кажа, че си ходя нормално , но всеки път Като отида до тоалетната съм с разстройство!!! Казаха , че действието на антибиотика продължава 10дена , но вече минаха 20 . Та искам да Ви помоля , да ми дадете съвет , дали не е нещо сериозно !!!П.П: Аз съм момиче на 14
|
Създай разказ: Объркана съм, страх ме е - ваксина срещу ЧПВ
|
Здравейте хора! На 12 години съм и както всички знаят, на тази години се слагат ваксини за рак на маточната шийка.От тази ваксина разбрах, че е много опасна и организма може да я приеме по различен начин. Страх ме е. Момичетата на моята възраст не се ваксинират, понеже родителите им не одобряват това. Но моите... хъх, моите смятат всичко това за един шанс. Искат да ми сложат ваксината, но аз просто не съм сигурна дали това е шанс за по - добро бъдеще? Ще ми навреди ли? Има ли някаква опасност? Вие имате ли такава ваксина?
|
Напиши текст със заглавие: Недостатъци
|
Здравейте на всички! Искам да предизвикам всеки, прочел тази история. Предизвикателството е всеки да напише някои от недостатъците си. Това е с цел всеки да се опита да погледне себе си по малко по-различен начин и съответно, ако желае, да ги премахне. По този начин според мен човек може да опознае себе си по-добре и да се види в по-различна светлина. Аз ще започна: 1ви недостатък: Обичам да прекъсвам хората, което ме свежда до мисли, че съм егоист. Някои хора не твърдят точно така, но според мен спадам към групата егоисти. О, и също можете да напишете вие лично като какви се самоопределяте: като егоисти или аутротисти. 2ри недостатък, който днес една приятелка днес откри в мен: често оставам неутрална. Ако например не харесвам някого, се притеснявам да му го кажа, от уважение приемам да изляза с него например. Това естествено не е във всички случаи, но днес забелязах, че се държа така с някои хора. Не съм сигурна дали това ме прави лицемер, но мисля, че да :Д. Затова съм си решила ако имам да казвам нещо на някого, да му го кажа. В очите. И това са предимните ми недостатъци, останалото не е нещо кой знае какво, но ще ги изброя, и както казах, това е с цел всеки да погледне на себе си под друга светлина, да не се срамува да ги каже и да осъзнае някои неща. И така де, нека си върна към темата. Друг мой недостатък е, че не винаги знам какво искам и съм неорганизирана ДОНЯКЪДЕ. Естествено, работя по въпроса и си опитвам да променя тези мои недостатъци. Още един недостатък е, че нямам много самочувствие и съм дребнава. Има и още, но те са съвсем минимални, затова смятамза излишно да ги споменавам. И така, ваш ред е! :)
|
Разкажи за: Понижено либидо
|
Здравейте! Аз съм момиче на 20г, с приятеля ми сме заедно от 2 години. (той също е на 20г) В началото на връзката ни сексът беше супер, правехме го по няколко пъти на ден. От няколко месеца на сам той започна да ми отказва. Аз много искам винаги имам желание за секс, а той ми се обяснява как иска просто да ме гушка и да спим. Няма си любовница със сигурност не е там проблема. Аз не съм скучна пробвали сме почти всичко. Става му, но просто не иска. От няколко пъти на ден започнахме да го правим 3-4 пъти в седмицата. На мен това не ми е достатъчно и дори да го нападна и да искам да го правим той просто ми казва НЕ и на мен ми идва даже да плача. В мен ли в проблема? Как да постъпя, не издържам така. На какво може да се дължи? Много е ленив и иска просто да се гушкаме...
|
Напиши за: Задължително ли е да плащам здравни осигуровки?
|
Реших да питам хората тук, защото всеки ми казва различни неща и се чудя кое е вярно.Има ли възможност - да откажа да плащам здравни осигуровки, при положение, че нямам намерение да търся лекарска помощ, предвид факта, че цял живот само са ме мотали т. нар. , , лекари", вземали са ми пари, поставяли са ми винаги грешни диагнози и т. н. Освен това, от доста време съм без работа, броя си стотинките за храна и някои лекарства...Проблем ли е по своя воля да откажа плащането на осигуровки или ще ме издирят държавните служби и ще ме съдят, ако не плащам?Важно е да знам-в тази държава подсъдно ли е, ако не плащаш здравни, дори ако си без работа или просто си решил да не търсиш помощ от лекари... вече в краен случай, ако НЕ дай си Боже се наложи-ще дам пари, но за какво да се внасят всеки месец, при положение, че всички изследвания се плащат отделно, здравната каса-нищо не покрива и като капак само пари вземат, дори от безработни, които едва намират пари за храна, и като се наложи да отидеш на лекар и при платени осигуровки-всеки ти поставя грешна диагноза, точи още пари, мотаят те, пренебрегват те, държат се с хората отвратително.За мен най-важното е да знам, някой би ли ме съдил за това, че за себе си не съм внасял осигуровки?
|
Създай разказ: Как да постъпя
|
Срещнах във фейсбук мъж от далечното ми минало - преди 20+ години.Навремето много се харесвахме, но аз бях ученичка, а той с 10 години по-голям от мен. Родителите ми не даваха дума да се издума за отношения с момчета, преди да навърша 18, камо ли и с някой непрокопсаник, с десет години по-голям... Останахме си с харесването, нищо не е имало между нас, само една-единствена целувка. После, аз заминах в университета, а той напусна страната.До преди месец не знаех нищо за него, даже бях забравила, че съществува. Оказа се, че сме коментирали публикацията на обща позната, той е видял профила ми, предложи ми приятелство и ми писа. Приех поканата му, разменихме няколко писма и той пожела да се срещнем.От профила му е видно, че е семеен, както и аз.Смея да кажа, че чувствата ми към него са останали в миналото, но и не мога да скрия, че сърцето ми ускори, когато той ми писа.Не знам, какво да очаквам - дали и той е усетил нещо, дали ако се срещнем, нещо ще се случи, или ще е просто среща на двама стари приятели? !Не желая да ставаме любовници и не бих го допуснала, затова не спирам да се чудя - дали изобщо да се срещам с него, или да си останем само виртуални приятели?Той все още си живее в чужбина, тъй че няма голяма вероятност да се срещнем случайно. Идва често в България, но и тук живеем в различни градове.Вие как бихте постъпили?
|
Напиши category 17 текст със заглавие: Много невзети изпити
|
Здравейте на всички, пиша ви, защото в момента съм в много тежка депресия и се чувствам адски зле. Не знам как да намеря сили да се справя и как да изляза от ситуацията. Завърших преди една година в СУ, филология, но ми останаха още 4 невзети изпити( възможно най-трудните) плюс държвания, които трябва да взема възможно най-бързо, за да мога на 4-ти юли да се явя на ДИ. Майка ми не знае за тези изпити, защото не исках да я разочаровам, но утре ще дойде в отдел студенти с мен, защото не ми вярва и всичко ще се разбере. Не исках да й казвам, защото тя е много амбициозна и ще бъде ужасно разочарована от мен. Не знам как ще се справя. 4- ИЗПИТА СА УЖАСНО МНОГО. :( Изпаднала съм в жестока депресия, защото всички ми казват колко съм се забавила, кака ссъм се провалила, че съм се върнала от София в родния си град. Тук и работа няма. Работя на три места, за да си докарам едва двеста лева. Моля ви, ако някой е изпадал в моята ситуация нека ми сподели как да се справя.
|
Разкажи category 6 история за: Аз ли мисля грешно?
|
Здравейте, аз съм жена на 24 години.С мъжът ми, сме заедно от 6 години и имаме 2 малки деца, момче и момиче.Гледах си децата до преди 1 година, но, тъй като парите ни са малко започнах работа, а децата започнаха да ходят на детска градина, за да можем да вързваме 2-та края. Плащаме висок наем, а и сметките си вървят, а храната няма даже да я коментирам...Мисля че всеки има нужда да расте, да се изкачва в живота, да постига нови цели и т. н., но, мъжът ми явно не мисли така.От 18 годишна възраст работи в една и съща фирма (в момента е на 27), за нищожни пари, до никъде не стигат, а работното време е от 8 до когато свърши и е изключително натоварващо.Родителите ми са му предлагали по-добра работа, по-добре заплатена, не толкова натоварваща, но, той си знае неговото.Парите наистина не стигат за нищо, така че решихме че ще е добре да започне да кара курсовете за категория C, последователно и Е и така да стане между народен шофьор за да сме по-добре в живота. Да, но това продължава вече от почти 3 години, а той все още е минал само листовките. Все е изморен, свършва късно работа и не може да се яви в часа, или някакво друго извинение...Семейството му също е свикнало да се задоволява с малко и живеят на принципа-Получавам малко на месец, но, поне е точно.Не мога да живея така. Писна ми всеки месец да мисля кое да платя, а и нямам кой да ми помогне. Не помня последният път в който съм си купила нещо, в който ми е подарил нещо... Отгоре на това и пуши, което ни събаря още повече. Обичам го въпреки всичко, имаме 2 прекрасни деца, но искам да им осигуря и хубаво бъдеще. Искам да се върна в България, да направим ремонт, да живеем уютно, да сме щастливи... Каква е ползата да работим цял месец като идиоти, като в почивните дни нямаме тек стотинка даже да излезем... Как да го разтърся за живота? Как да го накарам да си отвори очите, да иска повече от живота?
|
Създай съдържание за: Секс с колега
|
Здравейте, искам да споделя моята история. На 35 години съм, омъжена с две деца. Изневерих на съпруга ми със свой колега. Всичко се случи на коледният банкет, правих секс с него. Той също е обвързан има си приятелка от 10 години. След случилото се между нас, той ми говори и пише само за секс, че искал пак да правим. Но аз като че ли се влюбвам в него и незнам какво да правя.
|
Създай съдържание за: Зъби
|
Здравейте. Днес ме зъболя зъбът и когато отидох да го прегледат стоматоложката каза - Ще вадим нерва, ама за по-сигурно си направи снимка. На снимката излезе, че имам пулпит и работата не е на добре. Та това, което искам да кажа е, че без рентгенова снимка, зъболекарите нищо не виждат, а и лошото е, че на рутинен преглед всичко е ОК, но никой не казва - По-добре се снимай. Да, ама под видимо здравия зъб си тлее огнище и никой не го вижда.При мен са сложили преди години от т.нар. нови пломби - керемика ли що ли, първо слагат един слой пекат с лампа и след това друг слой от пломбата и т.н... Само че, първият слой не бил добре изпечен и станала белята, без никой да види отдолу забът се е прецаквал - от тогава поне три прегледа, последният от преди месец и стоматолгът казава, че би добре.Та съветът ми е задължително си направете цялостна снимка на зъбите, за да се види какво има върху видимо здравата пломба.
|
Напиши category 4 текст със заглавие: Приятелката ми прави проблеми задето спортувам
|
Обикновено има оплаквания, че Ганьо е запуснат, с бирено коремче. А при мен се получава обратното.С приятелката ми живеем заедно от почти година. И от известно време едно постоянно мрънкане, натякване и даже скандали защото... ходя на фитнес.Защо съм го правел, за жените ли? Тя не би ли била стигала? А там курвите във фитнеса? Какви курви, отивам да разтоваря след работа, да разменя някой лаф с батките и това е.Казвам ѝ, че го правя за жените и то за една конкретна жена. Че тя заслужава мъж, който да е в добра форма, здрав и със самочувствие. Тя щяла да ме обича всякак.Какви курви, какви изневери. Не ми се занимава, нямам време и нерви за подобни глупости. И не обичам такива неща. Искам да си гледам работата, да потренирам, после да се прибера при нея. Да хапнем, да си поговорим, да прочета някоя книга. Уикендите обикновено ги прекарваме по парковете, на разходка в планината или с приятели. Понякога извън града на почивка или при родителите ни. Нито ходя по дискотеки, нито пия. Най-много по една ракия или бира почивните дни, като седнем на заведение.Приятелката ми не е дебела, но е отпусната и това може би ѝ създава комплекси. Не е много по спорта. Преди време тичаше, напоследък спря.Осъзнавам, че спортът ми отнема много време и взех да предлагам компромиси. Отдавна я навивам да тренираме заедно. Мога да я запозная с моя треньор, да ѝ изготви програма или да отиде при някоя от жените треньорки.В спортния център има и разни момичешки занимания - табата, канго и подобни. Може да взема някоя приятелка с нас и те да подскачат, докато аз тренирам с тежести.Друго, което мислех, е да сменя две от посещенията във фитнеса с нещо, което да правим заедно и на нея ѝ харесва. Сещам се за танци, но може тя да избере спорт по неин вкус. Пак не ще.Като някакъв компромис, пак намалих посещенията в залата до три-четири и другите дни тренирам вкъщи със собствено тегло. Уж малко се кротна, но наскоро пак страшен скандал защо съм го правел, какво ми носело...Друг тъп проблем е храната. Аз готвя здравословно. Тя до преди време се съобразяваше, но напоследък, когато е неин ред, има я пица, я палачинки, да някоя торта направила. То хубаво, ама как се отразяват тези храни на здравето. Да е веднъж в седмицата, ОК, но ден през ден не става. И като не ям, се сърди. Не ми ли харесва? Проблемът е, че ми харесва и се знам, че ако се отпусна да се храня с боклуци, ще вляза в една спирала и къде ще му излезе краят? Бил съм там.Не знам какво да правя. Работата ми е на бюро и ми е важно да имам някакво движение. Водил съм застоял начин на живот, страдал съм от наднормено тегло. Ами гадно е - почват да боля стави, високо кръвно, ниско либидо, ниско самочувствие. Щяла да ме обича всякак, дали? Ако пусна шкембе, обездвижа се и почна да я еба два пъти в месеца, като нищо ще ме разкара и ще е права. А и да не го направи, аз няма да мога да се трая. Имал ли е някой подобни проблеми с партньора си?
|
Напиши история със заглавие: Стокхолмски синдром, или защо се връщаме при насилника пак
|
Да аз страдам от Стокхолмски синдром, разбирам го, знам го.... не мога да се справя с това, то е по-силно от мен.Избягах, връщах се, пак и пак. Разбих си живота, но вътре ми е коктейл от емоции. И приятели се опитваха да ме вразумят, и аз го знам. Но това вътрешно усещане, това е някаква химия. За нормалния човек, аз съм луда, недоумяват как и защо пак си го причинявам.Ходих на психолог, не помогна. Ходих на психиятър 2 пъти, пих хапчета. Не става хора....Това е като окови, от които не можеш да избягаш. Чувстваш се на крилете на щастието, когато си в периода love bombing, после те обезценяват, накрая те изхвърлят. Вече знам и периодите, анализирам ги, проследявам ги, знам какво следва и как ще протече. Мразя го и го искам.... като магия е.Пробвах, 2 години без контакт и нищо.... изстрадах го, изплаках го и накрая какво? Пак при него, като знам какъв е развоя винаги.Книга мога да ви напиша, как действат насилниците. А едно само не мога, да сложа края завинаги.Какво да правя хора, кажете вие как излекувахте стокхолмския синдром? Как спряхте?Погубих си живота, психиката помогнете..
|
Напиши category 5 история със заглавие: Как си взимате болничен
|
Към всички от вас, които работят - как така при болест успявате да си вземете болничен? Сменила съм двама лекари досега. При посещения и на двата за дадени проблеми ме убеждават как нищо ми няма, никога не са ми давали направления, дори да ида с температура и повръщане и не ми издават болничен. Веднъж преди година и половина с много упреци единия ми издаде болничен само за 1 ден. Общо 2 пъти ми се е случвало директно от работа да вляза в болница за лечение. По някаква причина тези две докторки подценяват проблемите ми и смятат, че просто не ми се работи. В резултат на това аз ходя на работа болна, с температури, грипове, стомашни неразположения, гинекологични проблеми и прочие каквото ми се случи през годините и трябва да търпя, а мои колеги дори се осмеляват да взимат очевидно фиктивни болнични, за да идат на екскурзия, за да не си гърмят лятната отпуска. Много ме е яд, защото аз дори и с основание не мога да изляза. При въпрос кои са им личните лекари мълчат или сменят темата. Разбирате ли, че от онзи ден съм с грип, едва стоя на работа и шефът идва и ми казва " Х. Се обади, че е болна, слез долу да я смениш до петък". А тя хич не е болна, нали я видях същия ден случайно като се прибирах... Тогава той видя, че съм бледа и ме втриса и ми каза, че ако не се чувствам добре да ида на лекар. Отивам в ранния следобяд и познайте - термометърът показа 38.5... и ми отказа болничен с мотив щом съм била в офиса до сега и съм имала сили да дойда на преглед и да чакам 40 мин, значи няма нужда от болничен лист и домашно лечение. Завлякох се обратно на работа и ще работя накак и моята и чуждата работа за пореден път. Отпуска не мога да си пусна ей така, защото все се случва (както и сега) да се разболея в период, в който в отдела сме останали само трима души(другите в отпуск или болничен) и не върви да се оголи фронта. Направо не знам вече... моля, помогнете със съвет при кой да отида или какво да направя, за да имам и аз право на поне 1 ден болничен при нужда.
|
Разкажи история за: При психолога
|
Искам да ви споделя нещо. Ходя на психолог заради детска травма, родител перфекционист. Имам гадна нужда от одобрение, чувство, че не съм достатъчно добра, страх от успеха и чувство, че няма да се справя (повишават ме, а аз не се радвам, а се притеснявам), саботирам се сама, много отлагам, чувствителна съм към критика, постоянно се жертвам за другите, сякаш съм длъжна. Май никога не съм отказвала помощ. Трудно се осмелявам да започвам нови неща, а когато се осмелявам го пазя в тайна, да може ако се проваля никой да не разбере. Така взех книжка, цял месец лъжех къде съм. Горе долу сте схванали картинката.Преди терапията имах случка с мъжа ми. Имах супер ден, задрасках всички задачи, които си бях записала за деня, остана да направим с мъжа ми едно пълномощно при нотариус. Отидохме, но имаше много хора, и докато чакаме мъжът ми взе да мрънка. След малко взе, едва ли не да ме обвинява, че аз съм виновна за чакането. Каза, че трябвало да му кажа да подготви и принтира пълномощното, после, че трябвало да впиша още един човек в него, за всеки случай. И аз се усетих как, както бях супер доволна от себе си, сега пак се чувствам сякаш не съм направила нещата достатъчно добре, достатъчно умно и се разстроих. Дори си чух гадния вътрешен монолог "едно просто пълномощно не можеш да направиш като хората". В крайна сметка взехме документа, на мъжа ми веднага му мина лошото настроение, а на мен все така ми бяха потънали гемиите. По-късно бях при психолога и му разказах и го попитах, нормално ли е такова нещо така да ме жегне, да ми отнеме чувството, че съм си свършила всичката работа и да ме остави с усещането за провал.И той ми каза, че на повечето хора това мрънкане на мъжа ми няма да им направи никакво впечатление, но аз имам там "бутонче". Че всяка забележка ме превръща в малкото момиченце, на което пак му се карат и твърде много се фокусирам върху критиката. Толкова, че изключвам рационалното мислене и например, не ми е дошло на ум, че нотариусът има тези бланки готови и това с принтирането е глупост.И аз му викам: Добре, защо му е на мъжа ми да ме тормози с тия глупости, не може ли като нормални хора да изчакаме, все аз трябва да съм виновна. Понякога имам чувството, че умишлено ми бута и настроение, и самочувствие и всичко.И той ми даде следния пример: представи си двама спаринг партньори. Единият има травма на коляното (детска травма), другият обаче не знае за това и още с първия шут удря коляното му и го нокаутира. Играта е честна, това е разрешен удар, всеки друг би го понесъл като нищо особено, но човекът с травма пада. Е, победителят направил ли е нещо лошо? Същото е с колегите ти, които чувстваш, че се възползват от теб. Те не знаят твоите "бутончета", те не подозират колко ти е трудно да откажеш, те не знаят, че ще отидеш болна на работа, например. Те съдят по себе си, че ако се чувстват зле ще откажат ангажимента. И така е редно да бъде. Те нямат идея, че ти болна би поела чуждата работа, само и само да не кажеш "Не, не мога да ти помогна". Ти ще ми се разсърдиш ли, ако ти кажа, че си неграмотна? Не, защото си уверена в своята грамотност. Аз, обаче съм на 60 години и все още преди да публикувам статия я пращам за редакция. Баща ми само това ми повтаряше "Сине, сине, много си умен, ама си и много неграмотен. " Отдавна нищо не редактират, ама ми е важно да не ме вземе някой за неграмотен и пращам. Ето, всички имаме бутончета.И така, исках просто да го има написано. Предстой ми една година, в която си пожелавам да се науча да казвам "Не", да спра да живея според очакванията на другите и да намеря своята представа за щастие.
|
Разкажи за: Оредяване на коса
|
Здравейте, на 24г съм мъж. Винаги съм имал прилично гъста каса, обаче днес ходих да се подстригвам и фризьорът ми каза че е започнала да оредява и има петна. Баща ми и майка ми са с гъсти коси, дядовците ми също имаха здрави коси до последно, за това изключвам наследствен косопад. Свикнал съм от малък да я мия всеки ден, дали това може вече да е проблем? Също бих искал да споделите някакви добавки, шампоани и тн.
|
Създай category 4 разказ за: Френдзона
|
Искам да питам жените как решавате да сте само приятели с даден мъж и какво в даден мъж ви кара да имате само приятелски намерения?И какво е нужно за да имате сексуален интерес съответно какво трябва да притежава мъжът?Какво им липсва на тези мъже?Също така възползвате ли се от тях например да ви правят снимки с други мъже или да ви пазят чантата докато танцувате, да ви закарат някъде и подобни услуги?
|
Създай разказ: Нещо като депресия или какво да правя с живота си
|
Здравейте! От доста време се чувствам зле психически. Нещата, които преди правех с удоволствие, сега ме натоварват и ме правят нещастен. Занимавам се с музика в свободното си време (няма да уточнявам какво точно) и преди 1 година това ме правеше толкова щастлив и пълноценен, но напоследък дори само мисълта да правя това ме съсипва и започвам да се самосъжалявам, защото виждам, че има хора, на които това им се отдава повече, по-добри са и на мен ми се отщява, защото винаги съм с една предварителна нагласа, че нещата просто няма да се получат. Знам, че от мен се иска повече усърдие, повече воля и вяра в мен самия. Това е един от най-големите ми проблеми - много съм самокритичен, винаги се съмнявам в себе си, все си мисля, че това, което правя може би не е правилно, защото "някой" ми е казал "нещо", което е предизвикало моето колебание, а това води до провал. Сигурно ще кажете - не се сравнявай с другите, но не е толкова лесно. И тук не говоря само за музиката, а като цяло за всичко, с което се захвана. Когата се захвана с нещо искам да съм перфектен или поне добър и да правя нещата както трябва, но когато не постигам желаните резултати се отчайвам, след което правя нещата с нежелание и впоследствие се отказвам. Да, тъпо е, знам. Искам да се променя, много искам и знам, че зависи изцяло от мен. Понякога имам периоди, в които съм доволен от свършената работа и от резултата, но когато следващия етап не ми се получи аз спирам, а знам че трябва да продължа, да не се отказвам. Така всички неща, които започвам не ги довършвам. Знам, че се изисква повече воля - опитвам се, наистина..Само след няколко месеца ми предстои да направя едно от най-важните решения - да продължа образованието си, какво ще правя отсега нататък, с какво ще се занимавам, дали това което искам ми е по силите и дали наистина го искам... толкова много въпроси имам, а има толкова малко отговори. Ами какво ако направя грешния избор и след това съжалявам цял живот за това решение или разочаровам някои хора, които имат големи очаквания към мен - няма как да не ми пука. Много съм объркан, депресиран и ми е тежко, а когато бездействам (почивам си) се чувствам виновен, защото например съм можел да прекарам тези 2 часа в правенето на нещо полезно... дори сега изгубих около 30 минути да пиша за тъпите си проблеми вместо например да уча за изпити.Ако сте стигнали дотук, съжалявам, че ви натоварих.на 18 съм
|
Напиши история със заглавие: Депресия
|
Здравейте! Помогнете ми! Имам чувството, че няма изход от това положение. Не съм излизала няколко седмици от нас. Постоянно гледам телевизия и се тъпча /буквално/ с храна. Качих 10 килограма за 2 месеца. Всичко ми е безинтересно и всички са ми безразлични! А преди да се затворя в нас когато изляза на кафе с приятели всички говорят нещо само аз си мълча. Също така когато остана сама се плаша от самотата искам някой да е до мен. Искам да изляза от това положение и пак да съм щастлива....
|
Разкажи история за: Опасни ли са парковете в София през нощта
|
Особено се интересувам за Южния Парк. Доведената ми дъщеря (нямам брак с майка и) е на 19 години (т. е. пълнолетна е, няма как да да и забраняваме, а и тя не слуша особено) се среща с някаква нейна компания от около 7-8 момичета и момчета почти всяка вечер в Южния Парк и се прибира понякога и след 11 часа вечер. Ние живеем в Стрелбище, т. е. поне не пътува дълги разстояния. Аз лично в Южния не съм виждал почти никога лица от ромски произход, нито някакви съмнителни типове. Но все пак имаме винаги едно наум и се притесняваме. Взели сме телефоните на 2-3 нейни приятелки от тази компания за всеки случай, все добри деца са от нормални семейства. Доколкото тя твърди, не се употребяват алкохол и наркотици в групата, само си говорят и слушат музика тихо.Паркът е в добър район на София, далеч е от Люлин и Надежда примерно, но пък има и доста неосветени алеи и гори... Ако беше момче едва ли щях да мисля много. Но за момиче?
|
Създай разказ за: Странно предложение
|
Здравейте.Онзи ден ми се случи странна случка. Ядох си супа в една кръчма и реших да седна отвън. От 3 те маси 2 бяха празни.Седнах на 1 от празните и почнах да ям. След около 5 мин дойде някакъв човек на около 50 год и ме попита дали може да седне на моята маса. Очудих се, че не иска да сяда на другата.. явно така е преценил. Казвам ок и двамата си ядохме супите. След 3 минути той изведнъж почна да разправя колко хубаво готвят тук и, че познава собственика и той му бил давал съвети на собственика как да направи успешен бизнеса си. Спомена, че бил предприемач и продължихме да ядем. След малко го попитах с какво се занимава и той вика, че се занимава с покупко-продажба на парцели около градовете. Вика, че не работел и само с това си изкарвал парите и му било доста широко около врата. Вика ти си младо момче колко ти е заплатата. Казах му колко е и той вика... ами момче няма да ти стигне ако искаш да имаш семейство. Слушай сега. Мога да ти помогна да се включиш. За начало ще вземеш малка земя и като и скочи цената ще ти кажа кога да я продадеш и на кого. За услугата ще искам около 1000 лв като комисионна, а ти ще вземеш около 20 000 лв отгоре от сделката като се качи цената на земята. Разпитва дали родителите ми имат имоти и капитали. И му казах, че имат и той каза, че иска да се срещне с тях да им разкаже за какво става въпрос. Даде ми и телефона си и каза, че ако реша да му се обадя.Въпросът ми е дали е измамник и дали някой от вас е попадал в подобна схема и как да процедирам.Наздраве!
|
Опиши: Кога е най-безопасен сексът?
|
Здравейте, имам един въпрос. Исках да попитам кога е най-безопасно да се прави секс? Тоест в кой период от месеца, вероятността от забременяване е най-малка? И също така, ако по време на овулация, се прави секс с презерватив и за всеки случай момчето не свърши в теб, не би трябвало да има опасност, нали? Благодаря предварително :]
|
Разкажи category 1 история за: Първият път
|
Здравейте, искам да попитам нещо. Аз съм момиче и се чудя за първия си път както повечето момичета. Дали е по-добре да бъде с по-опитен от мен, тоест някой, на когото не му е за първи птът или с момче, което ще му е също за първи път. Ако обичам момчето до мен, но и той не го е правил досега. Наистина се питам. Ако можете да ми дадете съвети ще съм много благодарна. Благодаря предварително.
|
Създай разказ за: Започнах химиотерапия -предстои подстрижка
|
На 26 години съм с дълга коса започнах химиотерапия от която косата ми ще опада трябва да се подстрижа а не искам дори докторите ми направиха забележка при поредната химиотерапия искат много късо кажете какво да правя?
|
Създай category 9 разказ за: Заплати дигитален маркетинг
|
Здравейте! Обмислям да се запиша на курс по дигитален маркетинг (Fundamentals) в СофтУни и паралелно да започна стаж в агенция. Почти навсякъде обаче стажът е неплатен за срок от 3 месеца, като твърдят, че след стажа има шанс да те наемат на работа. Малко ми се струва рисковано – 3 месеца без никакви доходи, при това на пълен работен ден, и без гаранция дали след това ще остана на работа. Също така ме интересува какво е заплащането след стажа, затова директно искам да попитам тези от вас, които работят в сектора – каква заплата получавате? Без значение в кой отдел работите, ще ми е интересно да чуя от всички – копирайтъри, SEO специалисти, Social Media експерти и други.И моля Ви, преди да започнете с критиките, че се интересувам от парите преди дори да съм започнала, ВАЖНО Е да знам това, ако ще поемам риска да работя 3 месеца без заплащане. Може професията да ми е интересна, но ако трудно свързвам двата края с квартира и сметки на тази инфлация – няма да ми е особено забавно като се издържам сама. Освен това на интервюта често питат каква заплата очаквам, а аз не знам колко е нормално за стартова позиция в сферата. Страх ме е да кажа прекалено висока сума, но и прекалено ниска.
|
Напиши category 9 текст със заглавие: Късно ли е на 30 да стана графичен или уеб дизайнер?
|
Здравейте, така ми тръгна в живота, че след завършване на Бизнес администрация и комуникации първо работих в интернет магазин, после в една рекламна агенция, а в последните две години работя в счетоводен отдел. Ами какво да ви кажа – голяма, американска компания, добре седи в сивито ми, но... не ми е тръпката в цифрите, а в рисуването. От както се помня, още от както имам компютър рисувах логота и правех уеб страници. Минал съм курс по HTML, нещо като въведение. Скоро правя 30, но ми се иска да се прекфалифицирам на графичен или уеб дизайнер. Мисля, че е по-лесно без много опит да стана първото? Как мислите? Знам, че в България графичните дизайнери не са добре платени, но в чужбина сякаш са по-търсени. Смятам, че съм повече творец, креативен тип от колкото аналитичен, затова е крайно време да започна да следвам сърцето си, а не това, което родителите ми ме набутват. Те искат насила да ме набутат да работя административна работа, ами не ми харесват такива неща – по цял ден да се занимаваш с доклади и екселски таблици. Като дете използвах Ексел за да рисувам автомобили с графичните тулове...
|
Напиши category 5 текст със заглавие: Всеки втори с психично заболяване
|
Замисляли ли сте се, че неадекватното поведение на вашите близки и познати, което толкова ви вгорчава живота, може да е в следствие на депресия или друго психично заболяване?Години на ред, един човек, роднина на мъжа ми ни вгорчаваше живота с постоянни скандали, интриги, гадни номера и най-вече заяжданици. Мислех този човек за много зъл, докато не се замислих, че проявява признаци на психическа нестабилност. Постоянна смяна на настроенията, когато е проявявал агресия към нас, той е бил в депресия, но чрез арогантното си поведение се прикриваше, че е слаб и нещастен. Обвиняваше нас, че сме виновни за нещастието му.Като, чета историите в сайта стигам до извода, че в България е пълно с психично болни хора. Психически нестабилни, депресирани, постоянно критикуващи, нервни, заядливи и т. н.Искам да дам съвет на хората, които мразят родителите си или близките си. Хора, замислете се, дали обстоятелствата и трудния живот, не са отключили психично заболяване у вашия роднина. Психиката е крехка и лесно може да бъде наранена. Алкохола, наркотиците, също отключват заболявания.
|
Създай разказ: За какво ми е мъж,ако с всичко се справям сама?
|
Здравейте! Имам въпрос. Всички говорят как жена трябва да бъде независима, да работи, да върши домакинска работа, да гледа деца, да дава секс на мъжа си за да не и бъде изневерено, да изглежда добре на външен вид, да е винаги добра и усмихната, да прави всичко и да бъде щастлива и да не се оплаква. Ами на нас за какво ни е мъж? Мога да Ви кажа, че ако една жена си има работа и си харчи собствените пари само, може да готви и да върши всичко и да се грижи сама за себе си и умее да се задоволява сама сексуално, обича себе си и има високо самочувствие, то на нея не и трябва мъж. Преди като бях на 19 и нямах работа още и пари, мъжът ми беше полезен. Но сега вече като си изкарвам пари и нищо не ми липсва осъзнавам, че мъж изобщо не ми трябва. Какво може да ми даде? Най-много само да ме натоварва допълнително. А и повечето мъже, ако сте забелязали са много глупави. Смисъл, не искат да носиш по-разголено облекло като къса пола например, но в същото време за тях не е проблем те да гледат порно или да заглеждат жени на улицата. И да, както и да е. Според мен за една жена тип домакиня или златотърсачка и такава, която много държи да има деца мъжът е важен, но в другите случаи е ненужен.
|
Напиши история със заглавие: Доброкачествен тумор
|
Здравейте аз момиче.Като малка съм имала голям белег (от брадичката ми до челото ми но от лява страна,майка ми ме е "излекувала" нямам и петно от него. До вчера аз знаех че съм родена със хемангиома,но днес разбрах че това било доброкачествен тумор но не от майка ми а от моя позната. Майка каза че е излекуван но не мога да разбера как? Защото аз не съм подлежала на операция.Тя ми каза че нямам вече тумор. Та това е моята история искам да разбера това възможно ли е да нямам тумор вече..? Извинете за тъпия въпрос.Благодаря ви предварително.! :)
|
Напиши category 3 текст със заглавие: Маймунка за домашен любимец
|
Някои хора обичат кучета, други котки а аз искам маймунка за домашен любимец но проблемът е че не знам от къде да си взема една. Ако някой ми каже от къде мога да си купя, ще съм много благодарен.
|
Напиши за: Мъчи ме един комплекс
|
Аз съм нормален млад мъж, не съм плейбой, но не съм и смотаняк. Не съм богаташ, но работя и се издържам сам. Не съм красавец, но изглеждам добре. Дотук всичко е супер! Имам обаче един комплекс, който ме измъчва от много време. Още откакто започнах да гледам порно и да мастурбирам. Знаете, че порно актьорите са много надарени... а аз не съм. Няма какво да се лъжем - размерът има значение, вижте само колко порно клипове има с негри и бели жени. Всички знаем, че на негрите са им по-големи. Чувствам се непълноценен, сякаш не мога да се сравня с тях. Просто не се чувствам достатъчно мъжествен заради малкия си инструмент... ще напиша и точни размери - 14 см дължина и 4 см широчина, което според статистиката е среден размер, не е малък, но негрите са с доста по-дълги и дебели. Мисълта, че никога няма да накарам жена да изпита същото удоволствие както с някой черен ме измъчва много. За да ме разберат жените по-добре ще го кажа така - как се чувствате когато видите някоя с много по-големи гърди или по-дълги крака? Чувството никак не е приятно. Признавам си, че темата е комплексарска, но всеки човек има някакви страхове и притеснения, комплекси. Аз споделих моя...
|
Разкажи история за: Бихте ли го направили?
|
Въпросът ми е ако се чувствате добре в компанията на дадено момче и като цяло ви допада бихте ли му споделили, че имате чувства или ще стоите и чакате той да го направи? А вие момчета как ще реагирате ако момичето е по-инициативно и си признае чувствата? Аз съм на принципа, че е съвсем нормално да изразяваме чувствата си така поне ще разберем какво мисли и отсрещната страна и ще знаем как да продължим със живота си, но ми беше интересно да прочета повече мнения по въпроса.
|
Опиши: Въпрос към дамите 40+
|
Здравейте,Младеж на 22г съм, имам интерес да пробвам със зрели дами.Въпросът ми е къде да срещна такива, който имат желание за интимни срещи и разговори с 22 годишен?Не говоря само за секс, също и за прекарване на време заедно до колкото е възможно, но разбира се дискретно ако желае дамата.Всеки си има фетиши и не смятам, че е нещо лошо :)Бих се радвал на съвети и предложения за начини!ПП Не съм от малък град, даже е един от най-големите в страната
|
Разкажи category 4 история за: Раздялата боли
|
Здравейте, хора много бих искала да споделя своята история и да чуя още гледни точки. С първия ми сериозен приятел живеехме заедно 9месеца, за някои може да са малко но си е почти година всеки ден неразделни заедно, живеехме с техните и това не ми харесваше. Влюбихме се силно и лудо в началото всичко беше прекрасно като в приказките, нещата между нас се развиха толкова бързо, точно както той си е бил представял, когато е с правилния човек. С времето имахме спорове, караници, но ги преодолявахме. Докато един ден чашата преля и си събрах багажа заради майка му понеже тя ме нападна, а той не ме защити и изкара мен виновна, почувствах се ужасно нисша и не на мястото си. Подтисках се доста и правих много компромиси. След раздялата ни се търсехме, излизахме, пишехме си. Бяхме с недояснени отношения. Питах го хиляди пъти какви сме ще бъдем ли заедно, а той казваше, че искаме да сме заедно но можем ли всъщност да бъдем, след като имаме неразбирателства, които не може да изчистим или поне не знаем как. Докато един ден спрях да му отговарям. Той ми звънна и ме покани да пием кафе в тях, отидох поговорихме и се събрахме, тръгнах си от тях понеже имах работа а, вечерта ме покани отново в тях, да бъдем заедно с родителите му, да вечеряме както преди и такааа преди да тръгна за тях той ми звънна и каза да го отложим, понеже имали проблем в къщи. Не ми мина през ума, че може да е заради мен понеже ми сподели че техните си имат проблеми. На следващия ден го нямаше никакъв, писах му какво става приключваме ли и той ми отговори мисля, че да. Тогава аз му отговорих, че му благодаря че се подигра с моите чувства и още други неща, които ми бяха на душата. Всичко ми се срина, страдах плаках с дни, както и той, защото на следващия ден отидох до тях взех си някой неща и му оставих всички неща които ми е подарявал. Там беше и дядо му разказа ми, че са се карали много с техните и че той не е спал в тях, имаше бутилки от алкохол в стаята му. Мъка ми е и не мога да забравя, защо така ме излъга, защо се подигра с мен, защо нямаше смелостта да ми каже, има толкова недоизяснени неща, исках да се самоубия, защото няма да намеря друго такова момче, което да ме обича и приеме
|
Създай разказ: Не ми се прави вече секс, не знам аз ли съм виновна
|
От известно време либидото ми е ниско, да не кажа никакво. Избягвам секса с мъжа ми. Смятам, че имаме проблем, а той отказва да го приеме.Първо пия противозачатъчни, които не ми влияят добре. Чувствам се подута от тях, получих вагинална сухота, а от там и чести болки по време на секс. Казах му че искам да ги спра, а той ме овиква и обвинява всеки път, че искал да е спокоен и да можел да си свършва в мен без проблем. Че цял свят ги пиел, само аз не съм можела.Така следващото, което му споделих е че е мега груб. Няма любовни игри, няма ласки. Директно вътре и се започва едно голямо лашкане. Отново ме обвини и за това отказва да го приеме.Другото нещо е че аз съм се заела изцяло с домакинството и детето, ама изцяло и това ме изцежда и умаря. И когато детето заспи на обед, ми се иска да отделя малко време и на себе си. Не си спомням кога съм слушала любима музика или да погледам тв. Той не иска да го изведе на парк или разходка, не иска дори да поиграе с него за да имам малко време за мен.Не ми дава да започна и работа, и съвсем съм се скапала емоционално. Ядосва се даже ако искам да изляза с приятелки и децата разбира се.Вечно ме сравнява с другите жени, все в тяхна полза разбира се. И все после се оправдава, че е шегичка. Постоянно повтаря "Ти не ме обичаш", за да изкопчи каквото иска от мен. За да му докажа, че го обичам трябва да направя това, което иска той. А това е секс. Секс всяка секунда, която имам без детето. Нищо че няма да мога да се изкъпя, чиниите ще ги мия после с детето. Нищо че искам малко музика или филм да отморя.Обижда ме че съм луда и че имам проблем да ходя на психолог.Кажете ми чувствам се виновна, какво да правя? Обичам го, но нямам желание за секс. Всичко това което изброих ми е изпарило желанието. Преди малко пак отказах, сега ме естрах. Събуди ли се малкия и отидем ли в другата стая ще има скандал и ще се държи отвартително. А исках само малко да почина, е пак не можах сърцето ми е свито и ме естрах.Как да ми дойде желанието за секс? Какво да правя?Чувствам се ужасно и ме е естрах, че брака ми ще се разпадне.Искам само да вметна, че 40те дни след раждането си е хванал любовница, защото не можех да правя секс.Не искам това отново.Просто не се чувствам супер несигурно, това още повече убива желанието ми и се завъртам в омагьосан кръг.Моля за сериозни съвети.
|
Напиши category 4 текст със заглавие: Трудно преживявам отрязване
|
Здравейте! Аз съм на 23 години. Всички казват, че съм много голям добряк. Проблема идва от там, че като ме отреже жена, тоест ми каже че няма да се получи. Почва да ме боли много и го преживявам тежко. Последния път ревах даже за момиче, но никой не знае. Много исках да се получат нещата, но уви съм нещастник. Вече загубих смелост да пиша на момичета. Мисля да отида на психолог. Нека да чуя вашите мнения. Ще се радвам и на критика. Вие как предолявате отрязването?
|
Напиши текст със заглавие: Вагинални гъбички
|
Здравейте, аз съм момиче на 15 години и имам проблем с вагиналните гъбички. От 3 дни съм забелязала, че ги имам. Остър сърбеж и силна болка..Някой знае ли как да ги премахна възможно най-бързо без да се налага да ходя при генеколог.
|
Създай съдържание за: Страх ме е пак да легна с него
|
На 16 години съм и нямам... никакъв опит в тази област. За сметка на това партньорът ми е на 31 и предполагах, че с възрастта си има и повече опит, ще бъде по-внимателен, но се случи нещо съвсем различно.Първият ми път беше с него, той знаеше и беше много радостен от този факт. Всичко започна добре, но когато дойде същинската част стана отвратително груб, просто ужас. Започна да ме скубе, (имах чувството, че ще ме скалпира), забиваше си ноктите, отвратителни спомени имам. Не ме боля самото проникване толкова, колкото отношението му, все едно съм парцал. Извън леглото е съвсем различен, грижовен, мил, нежен. След като го направихме отношението му не се промени и говорих с него, че искам да е мъничко по-внимателен. Той започна да се извинява, да ме успокоява... втория път пак същата история, епично зле. Захапа ме за ухото и понеже имам обеца на хрущяла извиках, разплаках се (наистина много боли) и той чак тогава спря.Днес пак се видяхме. Още докато се натискахме започна да си забива ноктите в гърба ми. Опитах се да му махна ръцете оттам, обаче не стана и си тръгнах набързо.Много го харесвам и държа на него, иска ми се да му доставя удоволствие, ама това си е жив садизъм от негова страна. Дали мога по някакъв начин да го накарам да се укроти? Много се надявам следващия ни път да е приятен и за двамата, и ако вие ми дадете някакви съвети как да стане ще ви бъда много благодарна :)
|
Напиши category 9 история със заглавие: Две хубави очи :)
|
Здравейте, нямам проблем за споделяне просто пиша по повод нещо, което ме впечатлява винаги, когато видя един колега. Имам гадния навик да гледам хората в очите, от 3 години работя в един склад идват и си отиват най-различни хора, кой със студен, тъжен поглед, кой с подигравателен, кой с весели очички или безизразен поглед, но най-хубавите очи са на един мой колега.Симпатично 26 годишно момче, типично за възрастта си се прави на тежкар и сваля всичко що е с цици, но очичките му са незабравими. Не съм влюбена в него или такива работи, но винаги ме впечатляват големите му кафяви очи, които винаги блестят при общуването му с хората. Много съм впечатлена, че това момче въпреки години е съумяло да запази детският чист блясък на очите си, запечатал в тях радостта от дребните неща.
|
Разкажи история за: Приятелят ми ме "използва" за по една минута
|
Приятелят ми свършва прекалено бързо. Дори, когато сме го правили скоро. Понякога го правим, той свършва и ако не предложа още веднъж няма да се сети. В началото много се грижеше за моето удоволствие, но след тези 3 месеца.. всичко опира до неговото свършване. Не сме го правили от седмица, и двамата си говорим колко се искаме, накрая го правим, той свършва за 1-2 минути максимум и хоп готово. Сякаш не правя любов. Всъщност, сякаш не съм го правила от... много време. А желанието в мен си остава... Да не говорим, че понякога не обръща много внимание на частите от тялото ми, иначе в оралните удоволствия няма равен. Но въпреки всичко аз си мечтая да правя любов с момчето, което обичам... Единственото, което мога да сторя е да спра да му давам да ме "използва " за по една минута. Така поне няма да ми се плаче и да ме е яд...
|
Напиши category 6 история със заглавие: Не искам деца!
|
Аз съм мъж, вече наближавам 30-те години. Твърдо съм решил, че не искам да имам деца, няма да обяснявам защо. Така съм преценил и така искам. Но в същото време искам да имам сериозна връзка, аз съм моногамен и не ме блазни идеята постоянно да съм с различни мацки. Много хора не ме разбират, което е нормално, някои се впускат да ми обясняват как ще остана сам и нещастен, че децата са смисъла на живота и така нататък - ок, за повечето хора е така и добре, че е така, защото ако масово спрем да правим деца просто ще изчезнем.Едва ли ще се изненадате, че много жени на моята възраст вече търсят мъж с когото да изградят семейство и да имат деца, а нежеланието ми за дете винаги разваля връзките ми и се стига до раздяла. Досега не съм бил с жена която да иска същото като мен - моногамна връзка, но без деца и започнах да се чувствам малко самотен в последно време. По принцип мъжете които не искат деца са женкари и купонджии, но аз не съм такъв. Виждам, че в този сайт четат и пишат много хора, та ще задам въпрос: има ли жени които се чувстват по същия начин като мен и търсят същото? Знам, че съм различен от повечето хора, но все пак съм сигурен, че не съм уникален и има други с моето мислене.
|
Напиши category 3 текст със заглавие: Миризливки
|
Незнам дали ги знаете, но са едни зелени(с времето стават кафеви) летящи, бръмчащи и при допир ужасно миризливи гадини. Изпитват абсолютен ужас само като си помисля за тях дори в момента имам чувството, че ще ме полази някоя... въпроса ми е някой ако знае изпитан метод за борба с тези ГАДОВЕ моля да каже. Чел съм доста и ще купя препарати... тъпото е че родителите ми казват че това не е нищо особено и дори ми се смеят, че ипитвам ужас от тях. Предварително благодаря на всеки коментирал. Моля да постнете "историята" ми.
|
Напиши история със заглавие: Дълъг цикъл след Ескапел
|
Здравейте,В средата на м. януари пих ескапел, седмица и нещо след редовно протекъл цикъл. Следващият ми цикъл беше нормален, единственото странно беше промененият интензитет - знаете - в първия ден кръвотечението е по-слабо, след това се засилва и в края намалява. При мен в първите три дни беше слабо, както когато е в първия начален ден, и след това се засили, а общо цикълът се удължи с ден-два отгоре. Цикълът сега през март обаче е тревожен - появи се на 28-и март, свърши на 6 април, но и до днес- 13. 04 - отвреме-навреме продължава някакво спорадично кървене, през повечето време непридружено от болка. Отдавам тези промени единствено на хапчето, но все пак се тревожа дали не е възможно да ме е увредило по някакъв начин- никога досега не съм имала проблеми с цикъла. Някой да е имал проблеми с удължен цикъл и следменструално кървене след употреба на Ескапел? Ще се радвам да сподели опита си.Благодаря!
|
Разкажи category 3 история за: Някакви неща
|
Здравейте. Кажете ми обективно (без да познавате човек) какво ще е, ако мъж казва на жена, че друг не би я харесал; има ли нещо конкретно и ясно, което определя мъжа спрямо това. Примерно казва ѝ също, че той си е такъв характер и тя нама какво друго да очаква-ясно ли е, че той просто я манипулира? Мислех си, че знам много неща, но усещам, че въпреки чувствата ми сякаш не мога да погледна обективно на нещата и че нещо не е както трябва. :(
|
Създай съдържание за: Панелките след 50 г
|
Панелките в България рано или късно ще се амортизират и хората ще трябва да ги напуснат и да се съборят от съображения за безопасност.След 20, 30 или 50 години без значение, този момент ще дойде. И тогава всъщност ще е цирка - в България има десетки хиляди такива блокове, много от тях са натъпкани близо един до друг, високи са по 8-12 етажа и съдържат стотици тонове бетон и желязо.С две думи - няма бутане това нещо. Дори и при най-искрено желание, няма нито достатъчно работници, нито достатъчно техника да се демонтират едновременно хиляди огромни блокове.И... от тук има 2 варианта:1) просто ще си има 'гета' с празни блокове, кучета и котки около тях2) ще ги демонтират поне 20 години
|
Създай category 17 разказ за: Професиите
|
Здравейте хора, редовно посещавам този страхотен сайт и се надявам да не съм пуснала темата напразно :)Аз съм голяма любителка на географията и бих искала да се занимавам с това, но си нямам и на идея какво мога да стана с нея. И дали е доходоносна. Освен това, се чудя как мога да стана психолог, в каква гимназия мога да влезна в София! Благодаря много на модераторите ( е ако пуснат темата де ;д) и на хората който ще отговорят :)
|
Напиши история със заглавие: До колко са основателни прогнозите за икономическа и социална катастрофа през зимата?
|
Предполагам всички сте чували как се говори, че зимата ще е изключително тежка, как няма да има газ, гориво, парно, ток, основни продукти, много фирми ще фалират, ще настъпи хиперинфлация, пълно обезценяване на спестяванията, безработица и т. н,До колко всичко това е основателно според вас?От една страна като чета и слушам разни политици и експерти оставам с впечатление че нищо чак толкова няма да стане, да ще има още известно поскъпване на стоките и услугите, но като цяло храни има в изобилие, ток също, АЕЦ-а има гориво за 2 години напред, а след пускането на газа от Азербайджан, което трябва да стане до дни, цената му също щяла да падне драстично.От друга страна всичките тия политици и експерти дрънкат лъжи и глупости на килограм, едно говорят, друго вършат, накрая излиза трето... примерно за свободния пазар на тока, уж щеше да поевтинее, а той взе че поскъпна в пъти.Отделно в момента се вихри и люта спекула на почти всичко, като се обяснява поскъпването с войната в Украйна, независимо дали има някакво основание или не, а държавата не иска или не може да направи нищо за да я пресече.Ако все пак се случи най-лошия вариант за зимата и като цяло за следващата половин година т. е. масова безработица, висока инфлация, дефицити на стоки, размирици, протести и насилие, какво може да направят обикновените хора за да се предпазят или подготвят по някакъв начин? Примерно ако човек живее в къща може да трупа консерви, храни, дърва, гориво, да си сложи слънчеви панели или да си купи генератор за ток. Обаче какво да правим милионите дето живеем в блокове? Ако спре тока спира и парното, даже и вода няма да има! Отделно няма и толкова място за складиране на храна, реално едва ли повечето хора ще могат да се запасят за повече от 1-2 седмици максимум!Другия сериозен проблем е че ако стандарта на живот падне, рязко ще се вдигне престъпността, ще се почнат кражби, грабежи, побоища... На мен и в момента ми прави впечатление че разни съмнителни типове обикалят из квартала и надничат през прозорците на някои затворени фирми и магазини, гледат им ключалките на вратите, оглеждат какво има оставено в колите. По време на мизерията през 90-те знам, че даже съседите са си разбивали един да друг мазетата и апартаментите.Срещу това какво може да направи човек?
|
Напиши category 4 текст със заглавие: Да му вярвам ли?
|
Здравейте мили хора. Момиче на 22 съм. Ситуацията, в която се намирам ми се случва за първи път и съм леко объркана и за това моля за съвет/мнение. Запознах се с едно момче, на 25 ако има значение. Излязохме на кафе, той ме покани у тях още на първата ни среща и правихме секс. Аз нямах някакви други очаквания и бях окей това да се случи. Това, което ми направи странно впечатление беше, че още на първата среща ме попита дали бих отишла в Берлин с него за няколко дни. След ден пожела пак да се видим, както и на следващия. На мен ми беше приятно с него и се съгласих. Отиваме в тях, говорим си, гледаме филм, правим секс. На четвъртата ни среща ми заяви, че иска да сме заедно, искал нещо по-сериозно с мен. Да, виждаме се често по негово желание, говори ми всякакви мили неща, целува ме и ме прегръща постоянно, но тук идва момента, че последните два пъти не иска да ме закара до нас под предтекст, че е изморен (кара ме да остана у тях, аз не искам), дадох му 20 лева да си сипе бензин, защото му отказаха картата, така и не ми ги върна. Седим само у тях, като днес за пръв път ме пита дали искам да излезем някъде навън (неуточнено кога). Ставам многословна вече, но добивате представа за какво иде реч. Двоумя се просто да му дам ли шанс или да не си губя времето. Много е сладкодумен и мил, но действията му сякаш не оправдават думите му, но не виждам защо да ме залъгва, след като срамно или не, спах с него на първата ни среща, няма за какво да ме залъгва ако е само за секс. Благодаря ако сте стигнали до края на излиянията ми.
|
Създай category 4 разказ за: СЕКС
|
Искаш да разбереш нещо за секса?За съжаление много хора ще се разочароват като видят, че това което съм написала няма нищо общо със секса.Но просто забелязах, че сериозни теми имат едва по 200 прочита, а на такива които пише “ порно и секс” по 2000.Искам да попитам защо хората се измениха толкова много?Много ми липсва времето, когато социалните мрежи не бяха толкова развити и хората не общуваха единствено чрез тях. Липсва ми времето, когато всичко беше искрено и чисто.Да излезеш навън, да се видиш с приятели, да се усмихнеш на някого, да го поздравиш…Сега абсолютно всичко се прави от един телефон, хората се опитват да демонстрират един стандарт на живот, който всъщност не могат да си позволят.. Опитват се да имитират известни личности от други държави, а не осъзнават, че всичко е една илюзия :)Всичко е един порочен кръг.. Борят се за хубаво селфи, добро тяло, да имат коли, часовници, козметика, да ходят на почивки, само за да покажат колко хубав живот водят в социалните мрежи нищо, че само изглежда така..Това нещо на мен не ми харесва и бих предпочела ако имах избор да живея в миналотоЗа някои хора това може да е пълна глупост, защото нямат понятие преди какво е било.. За тях сега е забава да си купят наргиле, което не могат да изпушат в някое заведение или пък да се правят, че пият и да ползват от ония балони. Абе все тъпи неща тоест искам да кажат, че не правят нищо забавно, а си мислят че водят много як живот. В същото време изобщо не се учат на труд нито пък да ценят нещо. И честно казано ме е страх за бъдещето
|
Разкажи category 3 история за: Всичко, което съм писал в SPODELI.NET
|
Всяка от историйте е истинска и не е преувеличена по никакъв начин. Това са спомени от различни етапи от живота ми. И ми се искаше да не пиша само за тъгата, искаше ми се да мога да пиша за нещо хубаво, но уви това е целият ми живот.Изповедта на един самотник!! ( искам да не сме самотни поне тук.... )Преди да прочетеш, знай че не съм писател, не съм се старал да го оформя стилистически, това е поток от дълбоки мисли, нахвърляни на листа, преди да бъдат забравени.Прибирам се от училище, ходя само по тротоара, гледам от едната ми страна ходят четири човека и се смеят, радват се на живота, безгрижни са. Аз се усмихвам на тяхното щастие, опитвам се да го изживея, ах толкова е сладко, дали и аз някога бях толкова щастлив? Прибирам се в къщи, влизам в празната стая, хвърлям раницата на леглото, стоварвам си телесата на леглото, изморен от всичко, днес е пореден ден за самота. По цял ден седя на компютъра и слушам тъжни песни, напомнящи ми за миналото време, за грешките, за пропуснатите възможности. Даже в онлайн игрите съм сам и нямам приятели. Видях една реклама, тя гласеше: "избра ли подарък за приятелката си". Усмихвам се иронично, та дори и приятелка нямам, колко време мина от последния път, когато прегръщах и целувах момиче - цяла вечност. Понякога започвам да си говоря сам, искам да общувам, да споделям - но приятелите ми отдавна ме напуснаха. Вчера видях едно момиче на улицата, някакви момчета ходеха след нея и я наричаха с разни обидни думи, целящи да засегнат външния й вид. А, тя бе толкова странно привлекателна и красива, сигурен съм, че повечето хора няма да я харесат, но за мен сякаш бе изваяна от боговете. Но, никога повече няма да я видя, никой няма да й каже колко е красива, никой няма да й каже да не се променя никога, никой няма да й каже да не слуша другите какво говорят, нали?! Спомних си за едно момче, което винаги беше добро с всички, въпреки подигравките на другите. Никой няма да му каже колко специален човек, никой няма да му каже каква душевна красота притежава, никой няма да му каже, че щастие го очаква, нали?! А, оново момиче, което толкова търсих, сигурно плаче от обидите на другите, не знае че някой мисли за нея, че някой я има за толкова красива, нали?! А, никой няма да каже на хулиганите, които я обиждаха, които трошеха пейките пред моя блок, които пушеха и пиеха и живееха ден за ден, никой няма да и каже, че са една сволоч, един похабен човешки материал, лешояди, хиени, змий до един, всичките са бездушевни, празни същества, живеещи от чуждото нещастие, кой ще им го каже?! Кой ще ги накаже? Бог ли?! Денят, в който се отказах от бог, бе денят, в който хвърлих оковите от себе си. Кога ще кажа на хората, които нараних, че не го заслужаваха, че го правя от гняв към себе си, кога ще се изправя пред враговете си, кога ще направя правилното, кога?! Посвещавам това на всички, които са изживяли това или го изживяват. Моля, не искам съвети, нито философски съждения, искам да чуя подкрепата от хора, които са самотни, искам да вида чужда самота, искам да бъдем заедно тук, искам да не сме самотни поне тук....Красотата, човешка - прочетиПреди да прочетеш, знай че не съм писател, не съм се старал да го оформя стилистически, това е поток от дълбоки мисли, нахвърляни на листа, преди да бъдат забравени.Искам да ви разкажа за красотата на хората. Днес в ден на размисъл и поток на дълбоки мисли извиращи право от душата ми, си спомних за двама братя. Мисля, че беше преди 5 години когато един футболен мач бе напът напълно да промени мирогледа ми, играта се разгаряше, а с това и момчешките страсти. Двамата братя, за които говоря бяха аутсайдерите на детското ни общество, каквото и да правеха те винаги бяха подценявани, бяха пренебрегвани, гонени и обиждани, въпреки това те винаги бяха себе си, бяха добри към останалите, независимо от тяхното държание. Играта беше в разгара си, когато спринтирах с топката, усетих как дясното ми ходило се огъва на прав ъгъл, паднах, а сълзите бликаха от детското ми кръгло лице, бях навехнал глезена си много тежко. Бях седнал на терена и плачех, а никой не ми помагаше, оглеждах се наоколо с премрежен от сълзи поглед, с надежда помощ да дойде час поІскоро, ридаех, а сякаш бях невидим за другите, те подрължаваха да играят. Тогава двамата братя дойдоха, вдигнаха ме и ми помогнаха да се пребера в къщи. Не мога да ви опиша какво изпитвах в този момент. Господи, колко красиви бяха и двамата в този момент, на човешка проява, колко лошо се чувствах, за това което бях казвал за тях, сякаш болката от предишните ми постъпки – десетки пъти надвишава физическата болка. Сълзите, които течаха от сините ми очи, вече не бяха резултат от травмата ми, а от постъпките ми от преди, в този момент ги обичах и двамата, те бяха най – близките ми хора. След около 5 години, вече бях забравил за постъпката на двамата братя, те вече бяха изчезнали безусловно и безвъзратно от живота ми, ходилото ми бе излекувано напълно, когато на същата дата след цели пет години, спомените изплуваха, когато помагах на един непознат, който си беше счупил крака докато играехме футбол. Кракът му беше счушен много лошо, но той стискаше зъби, казах му да плаче и сякаш той бе чакал тази подкана. Бяхме само двамата и той зарида силно, в този момент си спомних за постъпката на двамата братя, изживях, това което вече бе изживяно, спомних си за помощта, която ми оказаха и заплаках. И така плачейки, чакахме около 30 минути линейката, никога няма да забравя погледът му когато го качваха в нея. Прибрах се и заплаках отново, двамата братя бяха в глава ми, спомних си за тяхната помощ. Къде са сега те, къде изчезнаха тези, които ме научиха да бъда човек, къде изчезнаха единствените ми истински приятели, дали има кой да и помогне сега, дали не са отхвърляни отново, дали се нуждаят от приятел сега, аз мога да бъда, но тях ги няма, изчезнаха толкова бързо както се появиха в живота ми, нима няма да ги вида никога повече, дали знаят, че някой плаче за тях сега? С унил поглед, гледах към земята, а сълзите капеха по пода…Красотата, човешка - финал(защо Господ наказва добрите… )Преди да прочетеш, знай че не съм писател, не съм се старал да го оформя стилистически, това е поток от дълбоки мисли, нахвърляни на листа, преди да бъдат забравени.С унил поглед гледах към земята, а сълзите капеха по пода. Затворих силно очи, но въпреки това, сълзите продължаваха да се процеждат през затворените клепачи. С треперещи ръце трих сълзите, дишането ми се ускори, тръпки ме полазиха по гърба и по главата, цялата ми кожа настръхна, заридах още по – силно, хълцайки. Понякога спомените са толкова живи… Спомних си деня след моята травма прекаран у нас, бях се отдал на ядене на сладолед, играх на компютъра, гледах телевизия и спах колкото искам. Но, в глвата ми бе една мисъл, исках да срещна двамата братя и да им благодаря за помощта, за да им се извиня за това как съм се държал преди с тях, исках повече от всичко на света да им бъда приятел. След една седмица на рехабилитация у нас, бях отново на краката си. И тъй като, знаех къде живеят мойте спасители, аз се запътих усмихнат и пълен с радост към блока им. Спомням си много добре по пътя си тънаниках някаква весела мелодия, ах колко добри хора са, как ми помогнаха само, как може преди да съм се отнасял така с тях, винаги съм знаел, че са добри, днес ще им благодаря и ще бъдем приятели – надъхвах се аз. Беше мрачен и студен ден, въпреки това аз бях твърдо решен да върша добри дела. И стигайки до вратата на тяхната коперация, нещо привлече вниманието ми, нещо ме грабна, нещо ме побутна, това нещо ме спря и се готвеше да ми нанесе жесток удар. Точно преди да натисна звънеца погледнах на лявата страна и видях некролог… А, на този некролог… , на този некролог видях снимките на двамата братя, до снимките на родителите им. Затайх дъх и прочетох. Завими се свят, мислех че ще падна, седнах на пейката и заваля дъжд. Двмата братя бяха починали в катастрофа с родителите си, преди 4 дена. Сигурно прекарах около 20 минунти в дъжда, плаках, удрях с юмруци по пейката, накрая се запътих към вкъщи. Когато влезнах, майка ми не забеляза, че съм плакал, защото целия бях мокър, но ме попита защо са ми червени очите. Нищо ми няма – едвам прошепнах и продължих към стаята си. Майка ми каза, че двамата братя са идвали да ме видят, дали съм добре преди седмица. Аз замръзнах попитах я защо не ми е казала, тя отвърна, че съм бил спал тогава, а си е дошла преди ден от командировка и се е сетила днес да ми каже. Отново съм в моята стая, пет години по – късно, вече съм голям, но плача като бебе при спомена. Бях сам у нас и си позволих да говоря на глас. Задавяйки се в сълзи се питах тихичко – защо на добрите хора се случват такива неща, с какво бяха те заслужили подобна съдба, защо преди се държах така с тях, въпрек че знаех, че не го заслужават, защо трябваше да ме променят, защо трябваше да ги познавам, защо трябваше онзи горещ ден да ми помогнат, защо Господ наказва добрите…ЗА ВСИЧКИ КАТО МЕН!Месец по – късно. Облегнал се на стола, пишех средоточено, натисках клавиатурата с някаква подсъзнателна досада, гледах плахо и съсредоточено, надявах се да видя нещо в монитора, това нещо което ще ми подаде ръка и ще ми помогне да изляза от блатото. Толкова дни преминаха в нервно чакане, в надяване, в сляпа решителност, че тя ще се върне. С детска радост се радвах прия всяка нейна поява, макар и да беше кратка. Усещах нейното пренебрежение, осъзнавах го, но това бе позволено. Ах, как обичаният, но вече не обичащ има правото да бъде лош и резервиран към този, който го желае, той е роб, той се подчинява и приема всяка неволя. Визуално изглеждах остарял, лицето ми бе бяло, сухо, сякаш жизнеността му се бе отеглила, някъде далеч, дълбоко в душата, чакаща някой ден да бъде освободена, трепереща от вълнение и страх, че е отпратена на такова дълбоко и тъмно място, така нехарактерно за нея. По лицето ми се бе разляла постоянна тъга, изглеждах измъчен, изтезаван, похабен, използван и захвърлен настрана. Колкото и да бяха състрадателни околните с мен, никой човек не може да споделя състраданието си дълго. Хората се изморяват да бъдат състрадателни, колкото по – вече съчувстват на ближния си, толкова по – дълбоко затъван заедно с него, превръщат се в негово подобие, така бледо и някак си призрачно. Другите ще ти подадат ръка веднъж, ако се покелебаеш и се огледаш наоколо, държейки ръката им и след това отново ги погледнеш, а на лицето ти се чете нерешителност, страх и носталгия към миналото, привързаност към вече преживяното, те ще си дръпнат ръката, обръщайки ти гръб, ще закрачат отново по пътищата на животите си. Така и трябва да бъде. Никой не трябва да се застоява прекалено дълго, там където е паднал другаря. Препоръчително е да се опита да помогне, но щом види, че жертвата на живота не е готова да бъде спасен, колебае се, чака нещо, спасителят трябва да се откаже и да даде шанс на друг да спаси нещастника. Само съдбата може да удари достатъчно силен шамар, на този който веднъж се е предал. Шамар, който ще остави белег на ударения, шамар, който ще кънти в неговите уши дълго време и ще гърми когато, правим същата грешка, шамар, който за съжаление не може да бъде ударен от човек, човешка ръка, която може да бъде насочена от съдбата да удари някой за добро, не съществува… Осъзнавайки това пределно ясно, аз не исках ничие състрадание, но въпреки това го получавах. Но, това не бе състрадание породено от съчувствие, това бе жалка пародия, изкривен образ на истинското, човешко състрадание, това бе един фарс, целящ да покаже показно, на тези, които съчувстваха, че са хора, че и те изпитват чувства,с една дума те искаха да бъдат добри, мислейки, че така е редно. Уви, това състрадание, както всяко друго не е от голямо полза, за получаващия го, но това съжаление беше в мой ущърб, толкова цинично и така лицемерно, то ми биеше шамари и ми шепнеше „радвай се, че си съжаляван, други не го и получават”. По дяволите с вашето състрадание! То не ми трябва, сами кавате, че трябва да забравя всичко, а в същото време ми казвате с изкривена физиономия какво нещастие е моят случай. Не, вече съм изморен да бъда съжаляван, да бъда подценяван и пренебрегван, да бъда тайно усмиван в чуждите умове, сравняван с някакъв бавноразвиващ се, който говори и не осъзнава. Оставете ме сам да се изморя от тъгата и от тъжните погледи, оставете ме сам да изпитам нужда да търся щастие, оставете ме сам да прогледна и да видя, колко силно съм окован от мойте грешки, оставете ме да събера сили и да счупа веригите, оставете ме да се напия с отровота, която блика като извор от моето сърце. Нека, сам се осъкатя, макар и емоционално, нека оставя дълбок белек в съзнанието си, нека превърна вътрешния си свят в руйини, нека унищожа всяка весела емоция, всяка мисъл за щастие, нека направя всичко това. Нека, направя и по – лоши неща, само така бих разбрал, че аз съм виновен и че само аз мога да променя положението си… И нека, този който чете това да каже на глас „и аз бях там, и аз го преживях, оцелях и сега съм друг”, нека друг, който го чете и се готви да даде съвет и да възрази да се плесне по лицето и да си каже „какво правя, преживял ли съм подобно нещо, ако да, няма да се меся, всеки скърби по – различен начин”, нека друг, който е щастлив и се радва на живота да каже „няма да се обърна даже да го погледна, аз съм щастлив това е важно, той е виновен и го осъзнава”, нека някой друг силен, който чете това да каже „няма да се случи подобно нещо с мен, владея живота, господар съм на собствената си съдба”, всички ще сте прави…Аз съм виновенУтро. Събуждам се, отварям лениво очи, надигам се, почти ставам и отново се строполявам на леглото. Така минава около час, преди да събера сили за да се изправя. Седя на дивана, търкам си очите, а реалността е като тежък камък на плещите ми. Оглеждам се и отново съм сам. Стаята изглежда така студена и празна, а аз сякаш се гледам отстрани и виждам колко съм жалък, колко съм отчаян, но въпреки това намирам сили да продължа. И така живеейки в така и неидващото бъдеще, втайл надежда в следващия ден аз живея затворено, херметично, отделен от света по своя вина. А, следващият ден вече е при мен, утрото е също така горещо както миналото, трудното ми е да се изправя, както ми беше и вчера, така ще бъде и утре и други ден. В началото на деня си казвам, че няма нужда да бързам, мога да започна да оправям живота си по – късно, няма смисъл прихкам към „славното” бъдеще. Денят минава така профанно и стереотипно, вече знам наизуст какво ще се случи, кога ли бе последния път когато се изненадах, когато се случи нещо, което не очаквах, не си спомням… Вечер винаги имам сили да променя начина си на живот, все си казва, че съм готов, че съм изпълнен със сили и енергия. И сякаш сам се успокоявам и разобеждавам, вече е късно, и утре е ден, утрото винаги е по – мъдро от вечера – шепна си. И ето другият ден вече е при мен и ме блъска, приканваме за действие, отново нямам сили, решавам, че днес е по – добре да се оттегля и да не върша глупости, ха… И така дните минаваха, месеците се нижеха, самотата се увеличаваше, а неспособността ми да се справя с тази моя патова ситуация, сякаш придобиваше все по – големи размери, възвисяваше се над мен и ме гледаше страшно. Така, прикован на едно място един ден не успях да се събудя, когато отворих очи не можех да вдигна ръцете си, опитвах се да ги вдигна и да изтрия очите си, но не можех. Сърцето ми биеше лудо, студено пот избиваше по лицето ми, целият настръхнах, тръпки ме полазиха. Оплаших се колко неспособен бях да се справя със собствения си живот, колко по – силно от мен е станало отчаянието, как създадената от мен реалност ме обеждаваше, че това е най – смисления живот. ГЛУПОСТИ! От днес се променям. Завръщам се там, откъдето избягах, завръщам се там, където някога бях някой, днес чупа оковите, днес ставам от леглото и повече няма да го погледна. Кръвта ми бушува във вените, всяка жила на тялото ми е опъната до край, искам да крещя, искам да влеза в битка, отивам отново да покоря, това което бях изгубил, даже да се скитам, без приятели, без дом и без самочувствие е по – добре от това… гнус ме е да си спомня за това, което преставлявах. Няма да живея така безсмислено ден за ден в леглото и на компютъра, още днес отивам и ще намеря някой да осмисли живота ми! Толкова съм ядосан на себе си, как се подадох на слабостта, вече никога няма да падна в плен на тъгата, отивам и ще прередя всички в живота, бог да им е на помощ, днес се променям, днес се събуждам от кошмара обзел живота ми…Така и не се събудих, продължих да сънувам, може би някой по – силен трябва да заеме мястото ми. Важното е че днес за пръв път се разбунтувах срещу съдбата си, ще последват още опити…МОЛЯ, ПРОЧЕТЕТЕКогато ходиш с наведена глава по улиците, сякаш крачиш под арката на собствените си грешки, когато нерешителността ти се превърне в окови, когато нощем не можеш да спиш и се въртиш от една страна на друга в леглото, когато челото ти е набраздено от размисли, когато губиш всичко преди да си го получил, когато получаваш, това което не заслужаваш и заслужаваш, това което не получаваш, когато на края на всеки ден слагаш ръка на челото си и я плъзгаш по лицето си, притваряш очи и си разочарован от себе си, когато самотата се превръща в по – силна от теб и те плаши, когато започнеш да осъзнаваш колко много си виновен за сегашното си положение, когато обстоятелствата те поставят на колене, когато не можеш да си спомниш кога за последен път си се смял и усмихвал, когато не можеш да си спомниш последния разговор, от който си изпитвал наслада, когато разбереш, че отенъкът на несъвършенството, върху това което може да е съвършенно, предава неговата прелест, когато си паднал и се чудиш колко още може да паднеш, когато започваш да се мразиш, заради, това което си, когато приемаш живота като комедия и от сърце се смееш на всяка негова несправедливост, която ти поднася, когато живееш в миналото, когато само ти не си успял да избягаш от руйните на миналия си живота, когато се превърнеш в олицетворение на паданието, когато екзалтацията е изчезнала, когато малките неща те карат да се чувсташ добре, само за да имаш сили да продължиш, когато искаш нов шанс, втори опит в живота, когато искаш да си умен и мъдър, силен и красив, но не можеш да си нито едно от тях, когато разбираш жестоката истина за това кой си, когато проницателния ти поглед прогледне зад завесета над изкуственото щастие и се отвратиш от всичко, това което наричат ежедневие, когато искаш да си някой друг, но се отказваш от тази утопична идилия на съвършенно съществуване, когато разбираш, че отрицателния отговор на някой е предговор към утвърдителния, когато свикнеш с падението си и тайно започнеш да му се наслаждаваш, когато се опитваш да си спомниш последния истиснки приятел, но не можеш, разбираш, че нещо не е наред…МОЯТА ИЗПОВЕД - ПОМОГНЕТЕ, КАК ДА ЖИВЕЯ?Никога няма да забравя седмият си рожден ден, в който реших да поканя деца. С такова нетърпение очаквах весели маси от приятели да дойдат у нас, да отпразнуваме заедно рождения ми ден и да се забавляваме. Не ме интересуваха подаръците, исках да бъда с „приятели”. Помня, че децата трябваше да дойдат в 12:00. Мина дванадесет часа, мина един часа, мина и два часа, а аз продължавах да чакам до прозореца с насълзени очи. Така стана и на другият ми рожден ден, всички обещаваха, че ще дойдат, но никой не пристигна. Не съм забравил на връх Нова Година, бях сам в стаята си и плачех, а причината за това екнеше в главата ми. Бях поканен от един ученик от съседният клас, с усмивка приех поканата и зачаках 31 декември. Броях всеки ден, зачерквах отминалите дни от календара, мечтаех и с усмивка въздишах, като не можех да се начудя на това колко съм щастлив „най – накрая ще имам приятели”- казвах си аз. Стана 31 декември дочаках да се свечери и затичах към моя нов „приятел”, почуках на вратата задъхан – никой не отговори, почуках втори път – същото, почуках трети път, вече претиснен – от вътре се дочуваше кикот, чуваше се „не мога да повярвам, че се хвана”. Този момент разбрах, че съм станал за смях, че съм бил използван като оточник на чуждата скука, като материал за чуждото ехидно, дивашко и чудовищно удоволствие, станал съм причина за циничния смях, излизащ от мръсните усти на тези душевно осъкатени, празни човешки същества, смеещи се на доверчивостта на един човек, който искаше да се забавлява. Няма да забравя как баща ми никога не ми обръщаше внимание, винаги търсех бащиния образ в някой друг възрастен човек, забелязвах че баща ми ме обичаше много, но го бе страх да го покаже, винаги бе по – добър с чуждите деца, отколкото с мен. Няма да забравя, когато бях на девет години и пойсках от майка ми петнайсет стотинки да си взема въртележка, тя извади протмането си, потъпа го обърнато надолу и изпаднаха двадесет стотинки, тя се усмихна и ми ги даде, каза „това са последните ни пари”. Тогава видях как малките детски очи попиват, всеки урок на съдбата, как детският мозък възприема, как разсъждава кое има стойност, как още днес ровя в дебрите на душата си и се виждам тогава, малък с черна коса държащ въртележката си, без приятели, мислещ за майка си, недоумяващ добрината й. Няма да забравя когато бях на двадесет години как реших да отворя железарски магазин, как събирах болтове по улицата, как се радвах когато някой не се нуждаше от гайка и ми я ваше, как подскачах щом клиент влизаше в магазинчето ми. Сега съм управител на пет звезден хотел, но не съм забравил откъде съм тръгнал, не съм забравил грешките, които направих, няма да забравя как мачкаха слабите пред очите ми, а аз нищо неправих, сега гледам от високо и знам, че ако не се противопоставя на злото, му помагам.Любов (нямаш право да натиснеш спусъка...)Преди да прочетеш, знай че не съм писател, не съм се старал да го оформя стилистически, това е поток от дълбоки мисли, нахвърляни на листа, преди да бъдат забравени.Сякаш беше вчера, когато я целунах за първи път, нейните устни докоснаха мойте така неуверено, че за момент се почувствах неловко. Сякаш беше вчера, когато за пръв път я прегърнах, когато за пръв път я помилвах по лицето, когато пръсите ми за пръв път чертаеха контурите по лицето й. Дълго време тя се чувстваше несигурна с мен, този нейн женски свян ме поставяше под съмнение в нейните очи, казваше й да не ми се доверява още, шепнеше й че съм непознат. Но, скоро тя победи срамежливостта си, започна да ме прегръща, започна да се отпуска, започна да търси целувката от мен по всякакъв повод, започна да споделя, разкри пред мен коя е, показа ми за какво мечтае. И така дните се нижеха, а аз живях в безгрижно щастие, очаквайки срещата с нея. Времето с нея минаваше така омайно, така приятно и така бързо. Докато един дъждовен ден, мисля че беше 23 октомври, навън бе влажно, студено и мрачно, любимото ми време, докато четях най – спокойно, някой почука на вратата. Отворих, дори без да погледна през шпионката, знаех че е тя, познавах вече начина, по който почуква на вратата. Усмивката по лицето ми порасна за секунда, щом видях образа й, понечих да я целуна, но тя се отдръпна. Усмивката ми угасна, веждите ми се вдигнаха в знак на изненада, цялото ми лице прие сериозно изражение, резултата от нейното отдръпване бе въпросът – какво има? Сякаш за секунда ми каза, че не иска повече да е с мен, че не съм виновен, а аз гледах все така изненадано, сякаш бях в сън, събудих се едва когато тя слизаше по стъпалата, аз я гледах с недоумение. Като влезнах отново в стаята, приех спокойно изражение, казах си – и без това бе грешка да бъда с нея. И дните ми отново минаваха безгрижно, дори без нея бях щастлив. След около месец и половина, когато изгубих надежда тя да ми се обади, осъзнавах колко силно я обичам. И сега когато навън е зима, по – точно връх Нова Година, аз лежа сам на дивана, апартамента е празен, аз съм празен, куха черупка впила поглед в миналото, изхабен съм, вътре съм опустошен от емоций. От съседните апартамени се чуваха весели викове, песни и пожелания, а в моята стая бе тихо. Вътрешна борба се водеше в мен – да живея или не? Сякаш двама човека говореха в мен. Единия казваше: недей отнема живота си, по – голямо предателство към себе си няма, една пречка, един провал, една любов и си готов да се откажеш, толкова ли си слаб, толкова ли е лош живота ти, а ти си толкова добър към всеки, някой ден ще срещнеш истинската си любов и ще имате жена и деца – едвам шепнеше гласа. Друг много по – силен глас му възразяваш – ти се проваляш във всичко, с което се захванеш, ти си една развалина, един спомен, забравен си от всеки, неспобен си да се справиш с проблемите, дай място на някой по-силен от теб, прекрати това мъчение, може би ще отидеш на по – добро място, след изгрева винаги идва залез – имаше право. Скочих развалнуван от леглото, грабнах ключ, запътих се към една секция, отключих металната кутия и взех моето спасение. Завих се, облегнах се на калъфката, мислех наум, но устните ми се движеха, отворих очи и насочих пистолета към главата си. Секунди преди да натисна спусъка, брат ми, който си бе дошъл от Будапеща и бе влезнал в стаята бе за го чуя, грабна пистолета и ме гледаше строго и продума – нямаш право да натиснеш спусъка...Ще се радвам на съветБе една от тези светли нощи, в които луната свети ярко като слънце. Светлината от месеца образуваше голямо жълто петно върху тъмния небосвод. Небесният шир бе изпълнен с малки звезди, които сякаш бяха луничките на тази красива нощ. Във въздуха се носеше оханието на трева, на младост, луната се усмихваше, звездите трептяха в небето, лек вятър подухваше, сякаш се опитваше да събуди заспалата природа. На фона на тази красива, звездна нощ, се усещаше голяма тъга, тегнеща на плещите на един отчаян човек. Тази нощ луната, сякащ се срамуваше и вместо да се изчервява тя светеше все по – силно. Причина за този женския свян на месеца, бе погледът на едно малко човече седнало до един камък. Неговият поглед бе отправен нагоре, но той не достигаше целта си. Облегнал се до камъка, той гледаше с празния си поглед, а очите му постепенно ставаха влажни. Лицето му бе изкривено, устните му бяха свити, веждите бяха високо вдигнати, очите му гледаха широко, светещи в нощта. Облегнат на камъка, отпуснал лакти на коленете си, той изглеждаше безпомоещен, ясна емоция бе разлята по цялото му лице. Настроението му се изменяше, почти периодично, първо се усмихваше, после за натъжаваше, накрая поглеждаше към земята, а лицето му придобиваше чудовищно изражение, резултат от дълбока травма. Целият този цикъл се повтаряще до безкрай, признак на дълбока вътрешна битка. Той си спомняше за нея, за деня, в който те се срещнаха, усмивката огряваше на лицето му, ликът му придобиваше младешки вид, изпълнен със сили, нещастникът се пренасяше в миналото, въздишаше и гледаше към небето, устните му бавно се движеха, сякаш искаше да запее красива песен, така подходяща и нужна за още по – красивата нощ. В миг времето спираше и усмивката се изпаряваше, така бързо, както се и бе появила. Лицето му се изкривяваше, очите се пълнеха със сълзи, загледан в нещо далечно, изгубено и недостижимо, той се свиваше и с все сили стискаше лявата част на гърдите си, искаше му се да изтръгне сърцето си, да го захвърли, да го стъпче, искаше да живее без да чувства, щом болката е така силна. Струй от сълзи се стичака по бледото му лице, хълцаше, трудно преглъщаше и в тази негова най – голяма тъга, той се чувстваше щастлив, умираше и в същото време се преражадаше. Студените сълзи бликаха по безжизненият му лик и капеха по земята. А, лицето му започваше отново да се изменя, да приема обезумял вид, разкривена и осакатена форма, почервеняваше, а очите му потъваха в орбитите си, притискаше зъбите до болка, усмихваше се искаше да смее, няма какво да губи вече, нека се смее. С едната си ръка дълбаше с нокти в земята, а у другата стискаше здраво юмрук. Чувстваше, че земята не може да задържи омразата му, болката от предателството пареше, подлудяваше го, не му позволяваше да се събуди от кошмара. Изведнъж лицето му придоби каменно изражение, всяка емоция бушувала в него угасна, той се обърна настрана и погледна камъка. Устните му започнаха да треперят, а камъкът гледаше него. Спомените отново се завръщаха. Той прегърна камъка с топлото си тяло, а камъка, на който някога нещастиникът бе с нея е студен. Всичко, което някога беше, сега е умряло, безвъзвратно и безусловно загубено, откраднато и осквернено, потъпкано и запиляно. Искаше му се да крещи, да се опита да оправи всичко, но вече е късно. Тя е спомен. Той прегръщаше така силно студения камък, сякаш искаше да прегърне нея, сякаш искаше да прегърне спомена, искаше да се върне назад и да прегърне и нея и себе си, да каже „живейте щастливо, не се разделяйте”, искаше да я види отново за миг, тогава клетникът облян в сълзи, едвам промълви:- Загубих я…
|
Разкажи за: "Третичен преглед"
|
Имaм нaпрaвление, което ще изтече другaтa седмицa. Ходих нa преглед и нa вторичен също, но сегa не се чувствaм добре и искaм дa идa отново. И искaм дa питaм дaли вaжи нaпрaвлението, или трябвa дa доплaщaм, освен потребителскaтa тaксa?
|
Създай category 1 разказ за: Как се задържа вниманието на един мъж в леглото?
|
Кое би накарало даден мъж да не погледне друга и изневери? Трябва ли сексът да е страхотен, приятелката- страстна, или това без значение? Любовницата по-хубава и можеща ли е, или просто пробва и с друга жена, разнообразие?
|
Напиши текст със заглавие: Динамични професии
|
Може ли да ми изброите всички професии в България, които са свързани с много вървене и да са цветни, а не скучни.
|
Напиши category 5 текст със заглавие: Операция от хемороиди
|
Здравейте. Имам хемороиди. Всъщност появяват ми се за втори път. Когато бях на 20 си направих операция, неподозирайки, че болката граничи с непоносима и на няколко пъти губех съзнание от болка в първия ден след операцията. Но след това напълно се възстанових и след един месец нямаше и помен от тях. Сега съм на 25г. и пак се появиха. питам се сега как е операцията, боли ли и колко. Ако има някой който наскоро си е правил да сподели. Мерси.
|
Създай разказ: Паник атаки
|
Здравейте.. , преди 2 години както си карах с колата получих световъртеж, стягане във врата и сърцебиене.. , отидох в бърза помощ и кръвното ми беше високо, след това около 3 4 месеца ми ставаше така постоянно и все бягах до бърза помощ, посъветваха ме да отида Ба психиатър и ми казаха че са паним атаки вече доста време пия клонарекс и анафранил чувствам се много по добре, но все още ме е страх да карам сам кола да не ми стане пак така...? Въпроса ми е някой имал ли е същия проблем и как е преминал през него??
|
Напиши история със заглавие: Най-добрата в секса
|
Искам да попитам мъжката, а може и женската аудитория да се намеси с мнения и впечатления, коя жена е добра в леглото? Всеки си има по една тръпка, с която до момента си остава, тази (или този), с която е правил най-як секс. С какво се различаваше секса с нея? И изобщо кои действия правят една жена "добра"?По-освободените от вас могат да бъдат и по-обстоятелствени, да опишат по-детайлно всичко :)Благодаря за мненията!
|
Създай разказ: Бихте ли правили секс пред мъжа си?!
|
Ж26 Здравейте!С мъжа ми сме заедно от около 7 години, от 2 сме семейство. Обичаме се много и си вярваме напълно. Нямаме проблем с ревността и никога не сме си изневерявали. Допреди да ми спомене за неговата най-голяма фантазия аз изобщо не съм мислила за други мъже, тъй като той е човека на живота ми и аз държа много на него. Когато ми предложи да опитаме нещо нестандартно и различно аз първоначално не мислех, че това ще е възможно, но постепенно разбрах, че на него много му харесва идеята и най-вече го възбужда, а именно да правя секс с друг мъж докато той гледа. Направихме го и се получи страхотно. След това сексуалната активност помежду ни определено се засили. Определено ще се намерят хора, които ще ни осъдят, но живота си е наш и всеки избира какво да прави и как да се забавлява. Все пак живеем в България и всичко различно и нестандартно изглежда в очите на хората извратено. От време на време се виждаме с мъже и го правим, наистина е страхотно, както за мен така и за него.Та, въпроса ми е главно към жените:Бихте ли правили секс докато мъжа/приятеля ви гледа, ако ви каже, че много иска, няма против и определено се възбужда от това?
|
Създай разказ за: Ходя със страх на училище
|
Всяка сутрин ходя със страх в училище, заради дълъг тормоз, продължаващ отдавна. Нормално ли е това? Когато се оплача, абсолютно винаги казват на тези, които ме тормозят да спрат да го правят, но продължават и след това. Не ми се ходи със страх на училище всяка сутрин, само заради един тъп тормоз. Какво да правя? Май няма смисъл от оплаквам защото само казват да спрат.
|
Напиши category 3 текст със заглавие: Съвет при избор на куче
|
Здравейте.От известно време много искам да си взема куче.Бях си харесал порода доберман ,но мои близки ме наплашиха ,че тази порода много откачала и тн.Ако може някакъв съвет за по-голяма порода куче.Ще го отглеждам в апартамент ако това е от значение.И другото за което искам да питам е : дали да е мъжко или женско?Благодаря предварително.
|
Разкажи category 4 история за: Защо европейките не харесват българи, а се хващат с камилари и негри?
|
Факт е, че никоя западнячка няма да погледне българин, защото като чуят откъде сме веднага калкулаторчето казва "Тоя не става, от бедна страна е! " Затова повечето българи с чужденки са с рускини, украинки, разни азиатки от по-бедни страни най-вече. Да, има доста западнячки, които са с мъже от доста по-бедни и пропаднали страни от нашата като Египет, Мароко, и тем подобни. Явно за тях те са по-екзотични от нас и смятат, че едва ли не всеки е син на шейх и си въобразяват, че ще отидат в някой дворец или конак и ще ги обгрижват прислуга и ще тънат в разкош.А най-често тези камилари се представят за такива, а са по-бедни от един българин, много даже си имат жени в техните родини, но за тях е чест да оплодят бял жена. Въпросът ми е защо жените не си признават, че повечето от тях са меркантилни и защо пък смятат, че сме по-зле от камиларите? Да, има много ганьовци, остригани нула номер и слушащи чалга, но защо смятат всеки българин за такъв боклук, а в същото време се хващат с разни отрепки и диваци от Африка и Азия които в тях виждат просто билет към ЕС гражданство и метод за завладяване на Европа отвътре във свещената им война?Хайде за негрите има едни неща за размера, но камиларите с какво са повече от българите?
|
Разкажи история за: Мнение за сексуална връзка
|
Здравейте! Момиче на 16г съм от Бургас. Имах 2 годишна връзка, която беше доста стабилна. Тогава си направих и първият ми път. Таа след като вече не съм девствена, се чувствам по-зряла, отговорна и готова за полов живот в бъдещата ми връзка. Чувствам се по-сексуална, а и съм доста разкрепостена - с богато мръсно подсъзнание и желание за развитие в тази сфера. Преди да кажете нещо негативно - аз съм висока, стройна, с хубаво тяло, руса коса, харесвам да се обличам сексапилно. Много бих искала следваща ми връзка да е сексуално насочена, т. е секса да е задължителен и много редовен. Без никакви задръжки и на публично място! Само див секс на преден план, биене по дупето и лицето, завръзване на ръцете ми, доминиране, вкарване на пръсти, е*ане в устата. Бих искала да чуя мнението Ви за желанието ми за сексуално насочена връзка. Добре ли е?
|
Разкажи category 3 история за: Избор на акустична китара - съвети
|
Здравейте! От известно време дрънкам на една кухарка, но звука й няма нищо общо с истинските китари, които съм чувала. Не съм запозната с марки, цени и т.н., затова ще Ви помоля да ми препоръчате хубава акустична китара, чиято цена не е баснословна.
|
Създай category 4 разказ за: Защо има такава омраза между мъжете и жените?
|
Не ви ли става ясно до къде води това разделение между половете? И мъжете, и жените сочат пръст един към друг. Едните твърдят, че не останали били истински мъже. Мъжете пък твърдят, че жените са курви.Не може да гледате на нещата толкова черно на бяло. Има жени утайки, използвачи, курви, наркоманки и боклуци. Има и такива мъже.В крайна сметка без значение от пола, човек трябва да си даде ясна сметка за 2 неща:- Какъв човек е той;- Какъв човек иска/има до себе си;За всеки влак си има пътници.Много мразя като чуя мъж да казва "Всички жени са курви брат". Това не е вярно, ама също така мразя и курвите - съществуват.Много мразя и жените като ми казват "Вие мъжете сте еди какви си". Какви са тия генерализации сега? Женският еквивалент на по-горното.Нещата са прости. Мъже без жени и жени без мъже не могат. Намирате си човек, с който ви е приятно да споделяте живота си. Ако ви разочароват, значи не е вашият човек. Учите се от опита си и повече с такъв тип хора не се занимавате. Продължавате да търсите докато не го намерите.
|
Напиши история: Онлайн карти за пазаруване
|
Здравейте! Имам един въпрос, тъй като имам една била карта и съм въвела грешна година на раждане, мога ли да си изкарам физическа като вече имам 18, но ме е страх да не ми направят проблем, че в приложението съм излъгала за годините, няма и опция да сменя датата.
|
Създай category 4 разказ за: Трябва ли изобщо да прощавам на брат си?
|
Живея в чужбина, уредил съм си живота, имам много добро и мечтано момиче до себе си. Много мила, нежна, ако има значение белгийка е, иначе сме в Германия.Имам по-малък с две години брат. Семейството ни е добро, образовано. Не са ни делели никога, но това не попречи брат ми цял живот да се състезава с мен, да се сравнява и вкарваше ненужно напрежение. Преди вече 6 години имах дългогодишна връзка с любовта ми от гимназията, с която си бяхме първи и бях много привързан. В един момент имахме много спорове с гаджето, тя искаше да й вървя по гайдата за всичко, иначе правеше напук. Накратко започна афера с брат ми, тя беше година по-малка от мен и година по-голяма от него ако и това има значение. Аз не знаех, нагло криеха и двамата, но в един момент малко по малко разбирах детайли, навързваха се с нейното отчуждение и неговото поведение и накрая ги сгащих. Нито съм се бил, нито съм обиждал, студено им казах, че вече нямам брат и приятелката е мъртва за мен. Бяха в кола, цяла акция направих да ги сгащя, за да знам истината. Голямо унижение, то сега ми е смешно чак, но тогава и доста след това не беше.Беше голям обрат, защото предателството дойде от най-близкия, какъвто и да е бил. Жена се сменя ясно, не е била стока, защо трябваше брат ми да се съгласи да има афера с нея, защото не е спал с нея еднократно? И не беше малък, тогава беше на 23, а аз на 24. Последва тежка депресия, той се опита да се обяснява и нагло да не иска да го режа от рода - "Ама то тя има ангажимент към теб, аз съм свободен, така съм го усетил, тя ме е съблазнила". Тогава се чувствах най-големия боклук в света, че жена ми един вид и брат ми не ме обичат. Неговата постъпка я виждах като атака към мен.Преборих самоубийствени желания, доста по-късно беше казано на нашите и те приеха доста философски нещата. Той им е казал, не знам каква версия, а аз се отчуждих. И не, не сме живели заедно, аз живеех с момичето вече, но сме излизали редовно.За брат ми не знам какво да кажа, зодия близнаци е, винаги е имал чар да съблазнява и жените го обичаха. Не му е липсвало внимание. Не знам как лудваха по него, хубав е, тъмнокос със зелени очи, но предвид високите претенции на жените наистина по него лудваха. Никога не можеш пълно доверие да му имаш, защото заради задника си, ще ти забие голям нож в гърба, постоянно сменя приятели и компании и лесно се отегчава.Не мисля, че той ме обича, а аз винаги съм имал обич и грижа към него. И сега не искам да общувам с него, но желая да е жив и здрав и добре. Аз не мисля, че той обича когото и да било може би е нарцисист, но общо взето така.Аз съм рак и макар че глупостите със зодии нямат значение, винаги съм бил добряк и семейството преди всичко, затова и неговия егоизъм така и не го разбрах. Но семейството не е само кръвта, а хората, които са ти се доказали. Душата ми е чиста, не съм манипулатор, нито грубиян. Затова и приключих със студенина.Не изглеждам лошо, по-висок, рус, пак със светли очи, но никога не съм действал така на жените. Винаги е трябвало аз да давам повече, да правя компромисите, ако искам нещо. Обаче не завиждам, той е този, който винаги ме е имал за някаква конкуренция нищо че дефакто никога нямаше да избера себе си пред него.Но научих да уважавам себе си. След такова нещо години наред бях сам, първо в дупка, после мотивиран да успея. Срещнах добра жена, сегашната, живеем заедно. Тя знае за това и е без думи. Тя самата има собствени травми, с които заедно се справихме и с моите. Без токсичност, с много подкрепа и разбиране.Въпросът е, че нашите искат брат ми да е част от живота ми, всяко лято и зима се прибирам. Този август също би трябвало и не искам да запознавам приятелката с брат си, стари спомени изплуват, не искам и аз да общувам с него по-задълбочено. В момента общуването ни е на ниво като с колега, който не ти е близък и го срещаш извън работа и това само като си дойда. Тоест тривиален разговор. Нашите са наранени заради моите откази, а той очаква от това, което те предават аз да го търся, но не си е направил труда нито да иска прошка, нито да сме по-близки. Изобщо длъжен ли съм? И да, логично е след такова нещо да имам опасения, че ще се пробва и на сегашната ми приятелка и този път вече не знам какво ще стане. Не съм видял да се е научил от грешките си или уроците.
|
Разкажи category 4 история за: Правило ли е в живота на една жена винаги да има втори мъж?
|
Здравейте,След 4 години съвместен живот се разделихме, хванах я в изневяра. Имахме планове за семейство, деца и т. н. Разделихме се цивилизовано. Проблемът е, че не получих адекватен отговор- защо го направи? Просто, така се случи - това ми каза.Млад и красив мъж съм, сексуално активен.. Живея в мой собствен, малък скромен апартамент. Абе, просто я обичах безрезервно и накрая гледа..Една колежка по този повод ми каза, буквално следното: "Колкото и да се старае един мъж да угоди на жена си, колкото и да я обича никога не може да и задоволи потребностите - винаги има втори зад нея. Това е желязно правило в живота, колкото и неприятно да е за мъжете".Замислих се и не знам какво да кажа. Вие как мислите.Г. 28 г.
|
Разкажи история за: Цирей
|
Здравейте. На майка ми преди известно време и се появи една пъпка на дупето, на върха на лявата буза, не можеше да сяда, казваше че я боли, сърби, разчесваше я…. и изведнъж й се наду мястото, като вулкан стана, залежа се, не можеше да става, казва че няма сили. На същото място й се отвори рана, нещо като цирей, викнахме личния лекар, той каза да не се пипа изобщо, защото можело да се влоши. Намаза го с някакви кремове, сложи му марля. Обаче вече 15-ти ден мама е на легло и нещо като че ли се влошава, постоянно се поти, кръвното й е много ниско, температура вдига до 40 градуса, казва че много я боли мястото. Махнах марлята и на мястото имаше огромна дупка, изтичаше много гной, вече не знам какво да се прави. Личният лекар казва да не я водим на болница, че ще се оправи с мазила, а май нещата се влошават. Щом вече дори не може да се изправи и отказва да се храни. От една пъпка плъзна цял кратер. А не е толкова възрастна, да кажеш, че е от възрастта, на 64 г. е. Не знам какво да правя вече!
|
Създай category 1 разказ за: Чувствам се много самотен
|
Здравейте, мъж на 25 години съм. Не се смятам за дебел, нито за слаб - около 172 см. на около 74 килограма съм. Не съм детствен, но никога не съм имал сериозна приятелка (с други думи платих си един-два пъти, защото по едно време вече не издържах и честно казано не съжалявам, че го направих, защото по едно време вече бях започнал да полудявам, мислех си само за това как съм на 20+ години и никога не съм правил секс). Както и да е отново за мен - не се считам нито за красив, нито за грозен, нещо по средата. Определено съм забелязвал момичета, които ме оглеждат, също така и такива, които видимо не ме харесват. Лошото при мен е, че съм доста анти социален. Не обичам купоните, нощните излизания, пиенето, пушенето и всички подобни сортове "развлечения". Общо взето ходя на работа, след това се прибирам, отивам да поспортувам малко в залата и се прибирам. Като цяло до скоро си живеех така, не че ми е било ок, но някак си бутах напред. В последно време обаче четох в интернет, че многото гледане на порно и нещото, което върви с гледането му, което всички знаем какво е води до липсата на мотивация и желание за намиране на гадже. Също така четох, че дори само гледането на порно вредяло страшно много на мозъка и реших да спра рязко порното и да видя дали нещо ще се промени в мен и дали ще ми помогне да си намеря приятелка. Живея сам и честно казано супер ще ми е, ако си имах гадже, а не да седя като скоч сам в апартамента, вече се чувствам като пълен загубеняк без жена признавам си. Та вече от почти един месец не съм гледал порно, за сега не съм видял напредък с жените само от спирането на порното, но нещо, което вече забелязвам е колко съм самотен. Защото преди пуснех си порно, после с дясната ръка се заигравах и мозъка ми явно е отделял допамин и там другите глупости и се чувстваш малко по-добре поне за известен период от време ( все едно си бил с жена ). А сега вече близо месец не съм гледал порно и съответно близо месец не съм виждал гола жена - било то на живо или в интернет и се чувствам много гадно и самотно. Честно казано и аз не знам точно с каква цел написах всичко това. Кажете си и вашето мнение по темата и дайте някакъв съвет как да си намеря гадже.
|
Разкажи история за: ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ, ПОМОЩ
|
Здравейте! След като вече резултатите са ясни: български: много добър 4. 66, а английски: много добър 4. 80, какви са ми шансовете да бъда приет с английска филология в Пловдивския университет? Моля, нека отговорят хора, които са в тази специалност, а не по слухове. Благодаря предварително!
|
Напиши история: Срещите й с приятели
|
Заедно сме от година почти. Тя живееше в София, аз в по-малък град, където имам бизнес (да го наречем), който реално погледнато няма как да преместя в столицата. Още след като я целунах й казах, че ако искаме да имаме връзка, то тя трябва да се премести при мен. И двамата сме около 30-е, съответно няма за къде да водим връзка от разстояние. Аз лично не бих се гмурнал в такова начинание.След 2-3 месеца тя дойде за постоянно. Запознах я с приятелите си, хареса компанията ми, не е само мъжка, има и жени "за нея". Разбираме се, обичаме се и всичко е наред по принцип.Тя продължава да си работи към фирмата, в която беше, но вече на друга длъжност и дистанционно.През зимата се чуваше с познати и приятели от София, но не са се виждали. Дойде ни на гости само една нейна приятелка от детските й години от родния й град. Пролетта и лятото обаче се сцепиха да идват някакви хора да се виждат. Но тя винаги настоява аз да не присъствам на тези срещи. Искала да си говори с тях за техните си теми, щяло да се насочи вниманието към мен или съм щял да отвлека темата на разговор от това, което нея я вълнува. И някакви други, то не мога всичко да запомня даже. Когато се вижда само с приятелки - разбирам и съм толерантен. Не че не мога да се включа в женските им разговори ама определено не ми е приоритет да бъда на такова събиране. Обаче когато се вижда с двойка или семейство с деца, не разбирам какъв е проблемът да се присъединя и аз. Защо тя да е сама, а те да са заедно? В повечето случаи тя се има с жената, мъжът й скучае до нея (навярно). Когато се уговорят да се видят вкъщи, няма проблем да съм там. Но отидат ли на заведение, чувам думите "Не идвай, моля те. ".Това, разбира се, не е същинския проблем. Случва се да мине да я видя и сам мъж. На няколко пъти един наблюдателен съдържател на заведение ме подпитва за тези нейни срещи, знам ли, едно-друго. Не я виждал да интимничи с някой, но я е виждал да се прегръща с други мъже. А тук това не е много добре прието. Християни сме си, просто... не е прието в нашия малък град подобно поведение. Разбирам, че в градовете, в които тя е живяла, това е ок, но при нас не е.Опитвам се всячески да й обясня, че това за мен е проблем. Хората говорят. За мен е проблем, че се вижда сама с друг мъж пък още повече, като чуя, че са били и по-близки от нужното. Обяснявам й спокойно, адекватно, но тя почва да ме обвинява, че се опитвам да я ограничавам, че съм ревнив, че едва ли не я задушавам.Аз не ги виждам така нещата. За мен тя е "виновната". Тя не се опитва да ме разбере и не приема гледната ми точка. Аз нямам нищо против да се вижда с който и да е, когато и да е. Просто искам и аз да присъствам. Искам да се запозная с приятелите й, познатите й. Не виждам причина това да не се случи. Понякога имам чувството, че я е срам от мен или нещо такова. А не мога да разбера защо. Профилите й в социалните мрежи са пълни с наши снимки и клипове, навярно няма човек, който я познава и който да не знае, че е с мен.Другият вариант е да крие нещо от мен за себе си и да се страхува, че някой ще я издаде. Но ако е нещо, което крие, навярно все пак някаква част от тези хора, които се изреждат в града, няма да знаят за какво иде реч. И няма шанс да споменат. И тогава може да ме вземе, за да ми "замаже" очите.Третият вариант е да смята, че приятелите и познатите й не са стока за мирисане. Но пак... не може всички да са така.Вчера чашата на търпението ми преля. Подготвя се цял ден за вечеря със семейството на шефа й. Чисти, готви, едно-друго. Ще е вкъщи, съответно аз също очаквам да присъствам. И в пет следобед тя ме моли да изляза и да не се връщам, докато не ми звънне. Аз я питам как така, какъв е проблемът. Те по работа щели да говорят, нямало да ми бъде интересно, не знам си какво. Казах й, че това си е моя грижа. Ако ми стане скучно, ще намеря начин да се измъкна или просто ще изтърпя. Не искала все пак да присъствам, да съм излязъл, ревна ми на главата, че съм я задушавал и аз й казах, че ако й е толкова важно ще изляза, но няма да се прибера. Да съм излизал ми вика. И аз тръгнах.Не се прибрах, разбира се, спах в приятел. Но цялата вечер се чудя как така стана аз да не мога да се прибера в собствения си дом... Защо не мога да присъствам на тази вечеря? Какъв е проблемът й с мен и с нас като двойка?Още не съм се прибрал. Не й отговарям на воплите по телефона. Искам да й стегна багажа и да си я закарам в София, да си се вижда, с който си иска. Но знам че това е решение, породено от гнева ми и чакам да утихне. Чудя се вече по какъв начин да говоря с нея, че тези ситуации не може да ги има вече. Търпелив човек съм, но вече ми прелива чашата. А я обичам. И наистина през другото време си ни е чудесно заедно. По-готина връзка не съм имал и съвсем честно мога да кажа, че аз исках да се задомя с нея. Може би и още искам. Но не мога да търпя това цял живот... Не знам какво да й кажа. Не искам да бъде ултиматум - ако не присъствам винаги, се разделяме. Искам да прояви разбиране и по своя воля да ме иска на тези срещи.
|
Разкажи за: Проблем с баща ми
|
Здравейте!Аз съм младеж на 15 години живея в средно голям град, уча се добре, имам добри приятели, имам добро семейство, но има един проблем.проблемът е в моето семейство и по-точно в баща ми. Баща ми има склоността да псува, АМА МНОГО ДА ПСУВА. Откакто аз се помня, той винаги, по всяко време, независимо къде се намира - псува.По принцип по образование е електротехник и работи в фирма, която се занимава с ремонт на електрически уреди, поправка на електрически инсталации. Налага му се да отиде в накой дом да смени електрически бушони, да поправи електрическа печка и за всичко това получава добри доходи. Разказвал, че неговата работа е много бавна и уморителна; ядосват го клиентите; даже е имало случаи някой клиент да не си плати сметката за обслужване и така нататък. Псува даже и политиците, които ги дават по телевизията. Казва, че са долни б***и, ку*** и тъй.С майка ми никога досега не е имало конфликт, нито дори с мен и сестра ми(на 20 години е). Майка ми и сестра ми се опитват да го успокоят. Даже майка ми понякога сяда да пие ракия със салата с него и търпеливо изслушва всички негови болки.На мен лично баща ми е казвал, че и аз ще почна да псувам като каруцар, когато започна да работя поради простата причина, че животът е тежък.Пак ще ви кажа, никога, АМА НИКОГА нито на мен, на майка ми и сестра ми не е посягал на бой, не ни е псувал. Абе изобщо не е ставало конфликт между нас.Какво да направя, така че баща ми да спре да използва този вулгарен говор!?
|
Напиши история със заглавие: Болки в рамото след сън ?
|
Преди 1 седмица се събудих целия схванат в областта на раменете и трапеца. На другия ден се събудих с ужасни болки в дясното рамо (едвам се сдържах да не се разрева :D), точно между предната и средната част (там дето има нещо като канал). Не съм тренирал от близо 1 месец. Когато се опитам да си вдигна ръката нагоре, да я спусна на долу или встрани, усещам все едно някой ме ръга с нож. Вечерно време почти няма спане, защото не мога да лежа на дясната ми страна, а в каквато и друга поза да спя, рамото лека полека започва да ме боли и да изтръпва. Дали да правя някакви упражнения за разтягане, защото си мисля че е прещипан нерв, или да потърся помощ при личния лекар, за да ме упъти към някакво лечение? Кофти е, че започвам тренировки по волейбол след 3 седмици, а не мога да си вдигна ръката :|.
|
Създай разказ за: През деня съм труп а вечер съм жив
|
От както се помня имам периоди в, които стане ли 19:00, 20:00 часа все едно съм "презаредил" със енергия. Движенията ми ги правя с лекота (вървене говорене) и всичко, което върша, като ядене, вървене, чистене, приготвяне за излизане и тн.... го правя с изключително желание много по-силно от това с, което разполагам през деня. Да не говорим, че ми се налага да си легна 3 часа по-рано за да заспя давам пример. Докато бях на училище трябваше да съм в заспал най-късно в 00:00 и да стана най-късно в 07:30. Ами в тези периоди в, които вечер се чувствам жив съм си лягал в 19:00 и какво ли не съм правил (въртя се, гледам скучни филми, предавания, стоя в напълно тъмна стая и обратното и много рядко ми се е случвало да заспа след 30 мин повечето пъти ми отнема между 2-3 часа) Без значение дали съм спал 12 или 6 часа в добра форма съм само първите няколко часа след, като съм станал и след това все едно някаква тежест започвам да нося със себе си. Ако се излъжа и легна примерно към 14:00 или 16:00 и стана към 19:00 21:00 край с нощният ми сън. Трябва да съм седял 24 часа буден да издържа до 19:00 или 20:00 и тогава да легна и пак не е сигурно защото съм се събуждал в 04:00 и като не мога да заспя в 12:00 по обяд вече съм труп и ми се спи зверската и да всичко се повтаря. Ако не направя грешката да легна през деня, когато се чувствам труп както се разбра това чувство го имам за няколко часа стане ли вечер, енергия до небесата желанието ми за физическа дейност е двойно повече. Не пия кафета или енергийни сладко ям постоянно а това моето състояние е на периоди така, че надали е от сладкото :D ако имаше такъв ефект сладкото нямаше да има наркомани хахаПонякога пия натурални сокове знам вредни са но понякога ми се допива нещо различно от вода и чай. Не съм си казал годините нотези периоди ги имам от както се помня но все пак ще ги напиша на 21 години съм. В момента работя дневни смени не ме питайте какво ми е , като ме хванат тези моменти в, които през деня нищо не ми се прави и нямам енергия, а като се прибера от работа все едно не съм бил на работа а на почивка :D мога хоро да играя вечерта след работа хаха. Приятен ви ден на всички а който е намерил време да прочете темата и си е направил труда да отговори жив и здрав да е!!!
|
Напиши история: Всички в една стая
|
Здравейте, родители ми се разделиха от както бях на 4 години. След това майка ми си намери друг мъж, роди сестра ми от него сега е на 9 години. Всички сме в една стая за щастие не е всеки ден идва на седмицата 3 пъти но това ме влудява, 11 клас съм как ще спи някакъв мъж в стаята всички в една стая, като няма къде да се живее няма да живеят заедно. Постоянно се карам с майка ми а тя го има за нормално, публикувам тази тема защото искам да кажете колко е ненормално и да и го покажа, според нея не сме били само ние дето живеем така. Караме да пазя тишина още от 20:00 защото си лягал. Аз няма къде другаде да седя. Това е цял живот не се живее така. Нямам си никакви приятели и не мога да изляза да се отърва поне за момент. Много ме дразни когато се караме с майка ми и сестра ми и тя се намеси, много се дразня, винаги и отговарям ами ако извикам моя баща да живееш ти с него и тя млъква. И на всичко отгоре дори няма пари заплатата му е 500 лева и 240 лева кредити, и 100 лева му е сметката за телефон. Кредидат го е теглил за да бил да имал пари, даже шофьорска книжка няма. Въобще майка ми какво е видяла в него дори не е никакъв мъж.
|
Създай category 1 разказ за: По-бързо или по-бавно свършване?
|
Хора имам една питанка относно времето нужно за свършване.Забелязах че когато не съм правил секс 1-2 седмици и мина на ръчна, после когато го правя отново свършвам доста, доста по-бавно.Според вас има ли някаква връзка между мастурбацията и времето за което свършвате? Забавя или забързва, какви са ви впечатленията. Конкретно за мъжете питам.
|
Създай съдържание за: Разбра,че баща му има рак и се съсипа
|
Здравейте! На 23 съм, имам сериозна връзка с момче на 25. Живеем заедно, подкрепяме се и много се обичаме. Преди около два месеца и половина обаче, разбрахме, че баща му е болен от рак. Започнахме тичане по болници, не го оставяме. Взехме го да живее при нас понеже жена му е починала, но той остана само два дни и пожела да се прибере в къщи. Приятелят ми ходеше да спи при него няколко пъти, но той му забрани. В пърия месец приятелят ми не можеше да спи. Постоянно се въртеше и ставаше. По цяла нощ не мигваше. Отидохме на лекар, предписаха му хапчета за сън и започна да заспива. Всеки ден обаче той натрупва все повече стрес. Никога не е бил агресивен, но веднъж в болницата избухна. Попита лекарката какво е положението с баща му, а тя отговори, че не може да ни даде такава информация. Попитахме дали има нужда от нещо и тя ни се разкрещя тогава той също се развика, заплаши я, че "ще ѝ извие врата". На следващия ден ни казаха, че трябва да се прелее кръв. Поискахме да дарим, но те не ни разрешиха. Платихме на кръвна банка и взехме. Баща му трябваше да остане в болницата, ние искахме да останем с него, но лекарката ни изгони. Вечерта когато се прибрахме приятелят ми просто се срина. Той седна и докато слагах вечерята се разплака. Никога не го бях виждала такъв, прегърнах го и си поплакахме заедно. Опитах се да го успокоя. Стресът и притеснението започнаха да му идват в повече. Взе си отпуск и вече нищо не го разсейва. Ходи като пребит. Дори ерекция не получава. Притеснявам се и за баща му и за него. Прекалено много го обичам, за да го гледам такъв. Нямам представа как да го успокоя.
|
Създай category 3 разказ за: Колко подметки се пръкнаха от Волен Сидеров?
|
Привет. Не мога да повярвам, че звездата на Волен, по-скоро Болен Сидеров залезе чак сега. Трябваше да е поне 10 години по-рано. Но както и да е. Посмяхме се доста. Знам, че някога всички са разчитали на него. Казва, че с 20 депутата нямало какво да се направи чак толкова. Псевдо патриотизъм граничещ с шовинизъм. Направо чист шовинизъм. Все едно. Неговата телевизия Алфа, и с нея много се смях. Ако имах възможност и аз бих си направил телевизия. Ще има предаване за геополитика, новини, кулинарно предаване, супер ще си бъде. Но за съжаление нямам достъп до народни пари, които да вложа в телевизия. Тя на Волен телевизията беше и продължава да е най-некачествената в целия роден ефир. Дори като се има предвид, че дори в Косово телевизията е по-качествена. Направо могат да те заболят очите докато гледаш ТВ Алфа. А от брадавиците на кукумявките на волен може лошо да ти стане. Излиза ми веднъж няква с херпеси, ууу, щях да повръщам. Но имаше друга много готина. От Волен реално много подметки излязоха и искам да ги изредя.Започвам с най-известните. Костадин Костадинов, по-известен като Костя Копейкин. Вече дори извънземните, с които Слави и Цанов ни занимават разбраха, че Костя прави всичко това, за да си купува имоти. Защо казвам, че е от на Волен подметките? Ами той Копейката не само, че обиколи половината партии. Кви половината? Всичките без ГЕРБ и ДПС. Беше в Атака. Видях Волен да казва, че би му помагал. И ето че му помага. Беше в студиото на Цанов два пъти.Веднага при Цанов. Кви са тия хвалби “Сам съм тука, всичко сам си права, нямам реклама, ама отивайте ми плащайте в Пеееййййтриъннн.” Студиото му дадено от Волен. Даже в Ютюб има качен клип за “Новото студио Дан Колов на ТВ Алфа.” Там са Волен и другите смешници от ТВ Алфа. Цанов това работи, но в България с Ютюб не можеш да се издържаш. Клашъра го прави де, но хванал ли си младата аудитория от около милион човека друго не ти трябва. Волен му плаща. Даже се изненадвам като цяла година вече не е в парламента как тоя канал още съществува? Там и той лиже на Русия, направо учи младите и те да ѝ ядат подметките. Абе тия са страшна работа. Клашъра “левели” ли не бяха, “чаленджи” ли не бяха, устройствата станаха “девайсове”, а птицечовката “ПлАтИпУс”, моля ти се. Цани пък с имструкциите на Волен още малко панталона на Путин ше изяде. Учете го тва младо поколение на чуждопоклонничество! Без значение към кого, само да е чуждо. Не съм фен на САЩ, но няма смисъл все лошо да говориш за тях. И все ръси дезинформация.Киро Брейка, каквото и да значи това. Някакъв сбръчкан комунист. Вдига си челото и му става на хармоника. Цигарите ги пуши като коминче. Него Цани го направи известен. Той реално сам не може камерата на телефона да включи. Канеше го в ТВ Алфа, в студиото. И той е някакъв смешник дето псува на всяка втора дума и само Пейтриън знае, че от Ютюб отдавна го изгониха заради псувните.“Скалата”, но не актьора, а някакъв варненски комунист. И той някакъв олигофрен със съмнително минало дето бучи псувните като картечница. И него Цани, лакеят на Волен го канеше в ТВ Алфа и в студиото на Волен.Янсен ван дер Щрудел. Говорех за чуждопоклонничеството и псувните, но много искам да кажа едно американско съкращение. Какво е това име? Те дори собствените си имена не казват. Родоотстъпник, комунист, псевдо историк, преди Цанов да го покани в ТВ Алфа сигурно и съседите не го знаеха.Деница Сидерова и тя е една. Те с Волен са семейство. И ѝ даде предаване да прави. Гледах го. Няма качества. Шуро-баджанащина. С един се шегувахме, че тя е с него заради парите му. И да е била, вече е късно да го напуска. Имат дете. Аз съм сигурен, че след 20 години и Волен Сидеров младши ще почне да се изявява. Показвал го е Волен. Симпатично дете. Всичко в началото е хубаво, но ще го развалят. Представям си го тоя като голям как Волен и него го е намърдал да говори глупости някъде. Може и пък Цанов да го извика, ако кранчето от Волен не спре дотогава и студио Дан Колов стане в паяжини.Сещам се и друг. Александър Недков. Дето имаше канал в Ютюб и говореше за илюминати, сатанисти, евреи. Аз евреите не ги харесвам. Изпитание е да ги харесваш. Все пак тоя голяма омраза ръси към тях. Не забравяйте, че евреите и ционистите не са едно и също. Мисля, че и той се пръкна от Волен защото Цанов веднъж показа него кадър със звездата на Давид върху 100-те лева.
|
Напиши category 17 история със заглавие: Рентгенов лаборант или помощник-фармацевт???
|
Здравейте, има ли тук рентгенови лаборанти? Интересувам се какво е горе-долу заплащането за тези специалисти?Имам познат, който е учил за помощник-фармацевт и ми каза да не се подлъгвам да записвам тази специалност, защото до 4-5години й падала акредитацията и няма да се търсят такива кадри...Кое да избера? Рентгенов лаборант или помощник-фармацевт?
|
Напиши category 1 история със заглавие: Проблем в секса
|
Имам огромен проблем в секса. Аз съм на 19 години както и гаджето ми. Проблема е там че не я задоволявам в леглото. Тя ми каза че е спала само с двама до сега дали е вярно може само да гадаем. Най-гадното за мен е че ми е прекалено малък да я задоволя. Дочух чрез общи приятели че в споделя че на бившия и бил около 22-23 Санта а моя е 12 разликата е огромна. Като започнем да го правим е тясна и чувството си е уникално но след няколко минути става толкова широка че аз спирам да усещам удоволствие а за нея незнам. Тя е много секси и обожатели не липсват особено за секс и имам съмнение че скоро ще ме смени. С една дума става като яма и дори не показва чувство че и е готино като го правим целуваме се и до там а за оргазми невъзможно.. КАКВО ДА ПРАВЯ? !? !
|
Разкажи category 5 история за: Операция на апендицит
|
Здравейте, преди няколко дена ми направиха операция за премахване на апендицита(по спешност). Много съм активен в спорта (Футбол). Въпросът ми е колко месеца точно ще са ми нужни за да се възстановя напълно, за да мога да се завърна към голямо натоварване и др.Лекарят ми каза, че до месец трябва вече да съм добре, но в интернет чета, че ще са ми нужни поне 6 месеца за да се възстановя напълно.Може ли някои които е претърпявал такава операция да сподели как стоят нещата? (извинявам се предварително за правописни грешки)
|
Създай съдържание за: Страх от сомнамбулизъм,
|
Здравейте, преди време се влюбих, в жена по-голяма от мен, аз съм момиче! На 15г. Случи се така, че се измести в по-малък съседен град, което ме съсипа от време на време предлагах на мойте приятели да ходим до там, уж На едно доста популярно кафе, Но реалната причина беше да засека тази жена, не я видях в тези всички пъти. Следях я чрез един профил беше фалшив прие ми поканата, от личния ми профил НЕ исках да пращам, така изпитвах доста голям страх да не стана на сън и да пратя някакво съобщение до нея, за това си изключвах телефона и го оставях незареден. Тази вечер погледнах на сестра ми телефона, беше ужас видях, че е влязло в този мой профил, пък никой не знае за него, разбира се прегледах всичко дали съм писала и такива, нямаше нищо, но дали не е възможно да съм писала нещо но да съм изтрила чата, и в момента НЕ искам да си лягам от страх, има познати от тук едната ми е учителката по френски, страх ме е да не е станало нещо и тя да е казала на учителката ми и всички да ми се смеят в учителската стая. Също така утре съм на училище как ще издържа, нямам никакво желание за сън. Дали не ми трябва психолог но държа да е онлайн.
|
Разкажи история за: Мъж на 42 и търся съвет
|
Здравейте, настъпи момента!Аз съм на 42 год, живея в София и преди година приключих дълга връзка. От тогава живея самостоятелно и ми се преиска да си търся жени за сексуална връзка. Оказа се, че не мога да общувам много добре с жените, защото нямам голям опит с това. Не ми се е налагало да го правя толкова активно до сега, понеже с двете ми досегашни връзки, просто нещата се случиха с инициатива от другата страна.Та какво правя... запознавам се и след два три дни директно ги каня да дойдат у нас. И те отказват. Набелязвам си някоя колежка и отново същото, говори с мен, но като я поканя отказва. Друг път във фейсбук започвам да пиша на някоя позната и като й напиша, че искам да я поканя у нас спира да пише или отказва.Ще се радвам на вашите съвети и коментари, къде греша и как да насоча вниманието си, така че нещата да започнат да се случват.Поздрави.
|
Разкажи история за: Обичам 17 години по-възрастен от мен...
|
Да, имаме 17 години разлика. На 23 съм. Но това не е важното. В началото ми се струваше странна разликата, защото никога не съм харесвала някого с повече от 5 години разлика. Но и никога не съм обичала повече от сега. Мислех и още мисля, че е човекът за мен.Проблемът е, че той се раздели с мен внезапно, ден след като ми каза, че ме обича. Как е възможно въобще? После каза, че е голям глупак и се събрахме отново... И пак се разделихме след съвсем леко скарване. Опитах се да оправя нещата, но като че ли в него нямаше никакво желание. Твърди, че не ме е излъгал и има чувства към мен, но те не са от значение и имаме различия, заради разликата в годините. На различни етапи от живота сме и на него му трябвала по-улегнала жена. Няколко месеца след раздялата, не мога да го преживея и това е. Няма ден, в който да не плача за него. Никога не съм страдала толкова за мъж. Просто ми се иска болката да изчезне вече. Проблемът е, че продължаваме да си общуваме и то всеки ден. Пишем си, говорим си с часове. Не сме се карали никога след раздялата. Той сам ме търси, не само аз. Пробвали сме да спрем контакт, за мое добро. Но се връщам към него. Продължава да се държи супер загрижено, да ми помага винаги, когато имам нужда. От различни градове сме, но ходя при него да се виждаме понякога. Знам какво ще си помислите, но не - не му е за секса. Тъй като сам ме е отблъсквал много пъти и не е искал да се виждаме или ако се видим да е без секс, защото не иска да ме използва. И да, виждали сме се без да правим нищо. Идвал е и при мен да ме види, когато бяхме решили да прекъснем отношения. Не се вижда с други, в това съм сигурна, защото по цял ден общуваме. Когато го питам, ми казва, че няма интерес към друга и не си търси. Показва и лека ревност, на която няма право по принцип, затова я прикрива.Въпросът ми е, възможно ли да ме обича и да има чувства към мен? Или съм му някакъв отдушник за проблеми?И защо не иска да е с мен, след като очевидно му е приятно да общуваме, приятели сме и го привличам също доста? Наистина ли може да се води от разума и да не е с мен, защото смята, че нямаме бъдеще заедно? Също така, ако проблемът е, че иска да има дете, ( в което не съм сигурна) аз умишлено съм му правила някакви намеци относно това, за да види, че бих родила от него някой ден, ако сме заедно.
|
Създай разказ: Идея за професия, която няма да бъде заменена от ИИ
|
Рябота административна работа. Имам чувството, че всички такива професии съвсем скоро ще бъдат заменени от изкуствения интелект. Даже ми звъняха от кол център да си тестват ИИ системата, та май в бъдеше няма да има работа и за кол център агенти. И по-добре, защото това е труд с много унижения. Въпросът ми е какво ще работят хората, които ще останат без работа? Сега ли е времето да се насоча към нещата, които наистина харесвам (креативни са)?
|
Разкажи за: Обича ме, не ме обича
|
Хора, не ме нападайте и не бъдете груби, достатъчно ми е трудно и без това!Разделихме се с приятеля ми преди празниците, защото го хванах да си пише с друга. Да, знам, всички ще кажат “браво, не се връщай там”. Амии… опитвам се, едвам издържам вече. Израснали сме заедно, бяхме заедно 3 години. Мога да кажа, че това момче единствено можеше да ме накара да се чувствам щастлива. Карали сме се много, стигали сме до раздяла, но той на 3-тия ден идваше пред нас, извиняваше се, и аз малко по-късно му прощавах и продължавахме заедно. Наистина, нещата за които сме се карали не са били дребни.. именно и заради това последният път казах КРАЙ, но тайно очаквах той отново да ме потърси, да страда за мен, да не издържа без мен, ноо какво стана. Ами той спря да ме търси. Пише ми от време на време по нещо, изпраща ми някой клип, намира си причини да ме потърси, да ми разкаже как ме е сънувал, но нищо повече. Това хем ми дава надежда, че той още ме мисли, хем ме разочарова, защото след това нищо не следва. На няколко пъти му писах, първият път го викнах директно за секс и той не дойде, а втория път му казах, че много ми липсва. Ами на него също много съм му липсвала, искал да ме целуне, да ме прегърне, ноо такива били обстоятелствата.. пак не изяви желание да се видим или нещо друго.Не мога да го разбера, защо ми пише понякога, дава ми няква надежда, но нищо повече. Много ми липсва, не знам дали връзката ни има бъдеще, но самата болка от липсата му ме убива. На всичко отгоре сме и съседи. Постоянно дебна къде е, колата му пред тях ли е, с кого излиза, кога се прибира. Ще се побъркам. Помощ!!
|
Напиши category 1 история със заглавие: Дали съм бисексуална? Има ли други като мен?
|
Както и да започна все ще съм започнала... Омъжена съм, имам две малки деца. Преди да се омъжа съм имала няколко сериозни връзки и няколко мимолетни. Смея да твърдя, че в брака ми всичко е наред. Е, да, просто понякога вечер сме толкова уморени, че не ни достигат силите за секс, или пък от децата не ни остава време за това, но все пак сексът присъства в ежедневието ни, любовта също.Но понякога си мисля, (фантазирам по-скоро) какво ли би било да съм с жена и това силно ме възбужда. Не бих споделила с мъжа си, защото той е по-консервативен в това отношение, за мое съжаление. Много бих искала да пробвам с някоя лесбийка, просто секс, не искам чувства... Това прави ли ме бисексуална?
|
Напиши история със заглавие: Битката за правото да мечтаеш
|
Здравейте, имам нужда от спешен съвет и се надявам по-опитни хора в живота да се включат, защото наистина се чувствам безсилна. Моля ви, дайте ми шанс и прочетете историята ми.Аз съм момиче на 18 години, в 12 клас, абитуриентка. Винаги съм била добра ученичка, поддържала съм отличен успех и съм сред най-амбициозните, с големи мечти и цели. Занимавам се с фондация, чиято мисия е интеграция, образование и подкрепа за деца от ромски произход. Тази фондация ми дава всичко – подкрепа, възможности, контакти, изява и отваря врати за бъдещето ми. Различни хора на високопоставени позиции ме забелязват и вече са ми в листата с контакти.От години мечтая да следвам право и да бъда справедлив юрист и професионалист, но най-вече – да остана добър човек.Но семейството ми не ме подкрепя – и това е меко казано. Отгледана съм от майка и баба. Майка ми ме е родила на 17, следвайки стъпките на баба ми, която е родила на 16. Баща ми никога не е бил част от живота ми. Като малка майка ми редовно ме биеше, до степен, в която често се изпусках по малка нужда на пода. Никога не са признавали успехите и постиженията ми, които далеч не са малко. Никога не съм чувствала подкрепа от тях, дори разбиране. Вместо това, съм обект на подигравки всеки път, когато спомена мечтата си да бъда юрист.Пред хората се хвалят, че са отгледали „добро и умно момиче“, но зад вратите на дома съм обект на подигравки и обиди. Още от 9-ти клас започнах да работя, за да бъда по-независима от тях. Сега, когато се фокусирам върху дипломата и матурите, реших поне за малко да не работя, но нямам избор – за да не искам от тях пари, почиствам офис няколко пъти седмично, след което слагам усмивка и отивам на срещи с високопоставени хора, сякаш нищо не е станало.Винаги съм привличала мъжко внимание, но съм си гледала собствените интереси и никога досега не съм имала връзка. Наскоро излязох на първата си среща в живота – с момче, с което се запознах покрай доброволчески инициативи. Нищо не се случи, дори не се прегърнахме, но когато се прибрах, ме засипаха с обиди. Нарекоха ме „курва“, казаха, че ще ми „надуе корема“ и ще ме направи на резил.Чашата преля на едно голямо събитие, организирано от фондацията. Всички родители бяха там, подкрепяха децата си, гордееха се. Единствените, които ги нямаше, бяха моите. Измислих си пред другите, че са възпрепятствани и не могат да дойдат, но отвътре чувствах болка и срам.Когато се прибрах вкъщи, ме посрещнаха със скандал. Казах им, че не искам да следвам тяхната съдба – не искам да си отглеждам децата сама и да се мъча цял живот. Реакцията им? След тон обиди казаха в най-кратък срок да си събера партакешите и „да си следвам нещастните мечти“.И сега... съм на ръба. Не знам какво да правя. Сърцето ми се къса при мисълта, че няма да мога да виждам малкото си братче, което е с аутизъм..Отчаяно искам да избягам, да се откъсна от тях, но думите им отекват в съзнанието ми. Дори да се изнеса, парите ще ми стигнат за наем на едностайна квартира и толкова… С тази трудна специалност дали ще имам силите и възможността да работя и уча.. Страх ме е, не знам какво да сторя, ще остана единствено с моите мечти, които според тях са "нещастни". Ами ако са прави? Ами ако всичките ми усилия се окажат напразни, и просто... не успея?
|
Създай category 17 разказ за: Учител по математика не казва всички оценки на теста
|
Здравейте. Днес учителката по математика на теста (който правихме преди седмица), каза на почти всички ученици от моя клас оценките, но на мен и 3-4 съученика не каза оценката, въпреки че е проверила всички тестове. Като свърши часа, попитахме я защо не ни каза оценките, но се направи, че не ни чу. В голямото междучасие я срещнахме отново и пак стана същата случка. Първо си помислих, че е защото имам 2, ама после се сетих, че не е, защото реших почти всички задачи вярно. Днес(вторник) от 18:30 има родителска среща, но за съжаление никой от родителите ми няма да може да присъства. Забравих да спомена и, че след часовете също я срещнахме и попитахме каква ни е оценката. Нямаше отговор. Някой знае ли какво да правя? И ако може модератор да одобри това. М 13
|
Напиши за: Частни уроци по основи на финансите
|
Здравейте, студентска съм и ще имам изпит по основи на финансите, от които нищо не разбирам и нямам време да седна да се подготвям за изпита. Поради тази причина ми дойде идеята за частни уроци. Моля, ако някой има представа как бих могла да си намеря някой преподавател/асистент да ми даде съветИли ако познавате някой, които наистина разбира задачите много добре :)
|
Създай съдържание за: Как да кажа на родителите си?
|
Здравейте, може моята история да ви се струва много странна, бая дълга, но не съм тук за Хейт, а за вашето мнение какво бихте правили на мое място.Девойка на 17г съм, тежко минало под семейна форма от страна на баща ми обиди, псувни, крясъци за най-малко, не приема мнението на всички в семейството да не говоря пък за себе си, обиди от типажа на лека жена и такива подробностиЗатова реших да си намеря някой друг като партньор, предавана бях постоянно и взе тука на скоро началото на ноември месец се запознах с едно момиче реших да я поканя да излезем да се видим за мои повод.То хубаво, ама взеха че се появиха взаимни чувства, просто желая да съм с нея за 1ви път проявих такова желание да бъда със човек от моя пол.Не е там проблема, проблема е че не зная как да кажа на баща си как би реагирал той и такива, не зная даже как ще постъпи с майка ми защото той е от по старо поколение 65годинаИскам много да бъда с това момиче, мога да кажа че за това което е имало между нас найстна проблеснаха не искри пламъци, но сега сме разделени, докато аз не го изтърся на баща ми това, но желаем и двете да се оправим и да вземем взаимно решение.Майка ми знае казва ми, че съм нейно дете, леко е потресена разбирам я, но ме цени защото съм нейното дете.Как бихте постъпили на мое място относно това за баща ми.Благодаря предварително.
|
Напиши category 3 история със заглавие: Как така Уорън Бъфет продължава да трупа богатство
|
От любопитство погледнах каква възвращаемост прави последните години и се оказа, че е под средната. Т. е. ако просто си купил един NASDAQ, щеше да си направил по-добра възвращаемост от него.Явно на своите си пари не прави голяма доходност, но прави пари от комисионните, които взима, за да управлява чужди активи. А хората продължават да си поверяват парите на него, защото вече има име и лежи на стари лаври.Направих справка как работи неговия фундаментален анализ. В ранните му години наистина е работел добре, когато още малко хора са знаели за него. Днес обаче не работи толкова добре, защото вече всеки го знае. Обикновено ако много хора започнат да ползват дадена стратегия, то тя спира да дава добри резултати.
|
Създай съдържание за: Кой път да следвам?
|
На 35 години съм и досега съм имала достатъчно връзки с мъже. За някои вярвах даже, че съм влюбена в тях, но винаги нещо не ми достигаше и връзката се прекъсваше. Преди няколко дни се запознах с изключително красива жена. Излизахме заедно на кафе и разходки, имаме много общи интереси и си мислех, че съм намерила приятелка. Докато вчера тя не ме целуна. И тогава всичко си дойде на мястото, и разбрах какво ми липсваше във връзките ми с представители на другия пол. Никога не съм имала нищо против хомосексуалистите, но нито съм си представяла, че съм една от тях. И на моята възраст вероятно е малко късно за смяна на сексуалната ориентация.Кой път да следвам? Този на сърцето (и на страстта), който ме влече към тази жена? Или този, по който вървях до този момент - към "правилните" връзки с мъже?
|
Напиши история със заглавие: Какво мислите за СОУЕЕ (Европейската) в Русе?
|
Тази година завърших 7-ми клас и мисля да отида да уча в Европейската в Русе, в паралелка НЕ с АЕ. Бала ми е 31,30....1.Какво мислите за тази гимназия, бихте ли я препоръчали ?2.Дали бала ми ще стигне, за да ме приемат още от 1-во класиране ?
|
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.