instruction
stringlengths 11
242
| output
stringlengths 101
29.3k
|
|---|---|
Разкажи история за: Подготовка за ТОП
|
Здравейте. Решила съм да уча висше образование в НБУ. Проблемът е че кандидатстудентският изпит, с който трябва да вляза в университета (ТОП) ми се струва доста сложен. Решила съм да започна да се готвя отсега за да ми стигне времето и за да изкарам Добър резултат ( това за мен е над 80 точки). Искам да попитам тези от вас които учат в този университет как са успели да си вземат ТОП изпита. Също така бих искала да помоля за съвети как да се справя по добре на изпита и от къде мога да намеря пробни тестове. Между другото решила съм да уча финанси или бизнес управление/ мениджмънт.Благодаря много.
|
Напиши история със заглавие: Американски колеж, София
|
Здравейте! Пише ви момиче, 7. клас. Имам няколко въпроса относно колежа и ще се надявам да ми помогнете!1. Какво представляват изпитите и горе-долу по кое врем на годината се провеждат?2. Наистина ли е толкова трудно да се изкарват добри оценки (не ми е проблем ученето, но все пак не бих искала да изляза с лоша диплома само заради критериите на дадено училище)?3. На какво ниво е преподаването там?4. Предлагат ли се пълни стипендии? Моето семейство няма възможност да плаща таксите и се чудех дали е възможно да получа стипендия? Ако се предлагат такива стипендии, какво трябва да направя, за да получа стипендия?Благодаря предварително!
|
Разкажи за: Напрежение в семейството
|
Здравейте, аз съм жена на 24г съм.Живея в бедно и скромно семейство, като от малка съм виждала разликите във възможностите при различните деца. В гимназията съм била аутсайдер само защото не съм имала възможностите на другите. В стремежа си да се впиша съм гледала винаги да помагам с домашните и, но тогава са искали само да ме използват и не ми станах приятели.Нашите ме ограничаваха супер много, малко джобни да не се разглезя, забрани за преспиване у приятели, не съм канила никого у нас, вечерен час, бой за възпитание, обиждане, даване на повече отговорности да гледам брат ми и да чистя докато нашите са на работа. Не съм си позволявала скъпи неща и никога не съм си взимала нещо, което е било над бюджета ми с идеята, че е прекалено скъпо. Излизала съм със скъсани и износени дрехи и говорих на хората как всичко ми е много скъпо и не мога да си позволя нищо, и съм вярвала, че за да си променя живота трябва да се скъсам от учене, тъй като на нашите не може да се разчита.Завърших гимназията с отличие и говорих с тях да продължа образованието си в друг град, но не ме подкрепиха и казаха, че ако отида да уча в друг град никога повече няма да ми проговорят и да не съм разчитала на тях повече и че съм си била добре у нас. Реших, че без подкрепата им съм заникъде и останах да уча в родния си град, повечето от университета бяха от други градове и се радвах за тях, че са успели да се преместят и да си следват мечтите и желанията си. Бях работила една година докато следвам, за да мога да се науча на труд и ходих едновременно на уни и работа, но нямах нито един ден почивка, тъй като в уни пишеха отсъствия. След като напуснах нашите ми казаха, че повече джобни няма да ми дават, тъй като вече съм почнала да работя и трябвало да си намеря пак работа, но този път по специалността.През това време всяко гадже ме е зарязвало, дали заради вечерния час, дали заради липсата на възможности, аз бях и доста нещастна, плачех и се оплаквах почти всеки ден заради стреса от липсата на подкрепа и това да не мога да разчитам на никого и да нямам никакви възможности. Отделно учих нещо, което не ми е интересно и ми беше трудно.Останах 2 години без работа, само ходих до уни и обратно, без приятели, както казах поради липсата на възможности да излизам с тях и да си плащам сметката в заведението или да се отпусна и да не мисля за проблеми. Изпаднах в доста голяма депресия, нямах желание за нищо, не правих нищо с живота си, занемарих се, качих килограми и така. В момента, както и преди нямам никакво самочувствие и хората се държат с мен, както си решат.След това започнах да уча и се стегнах да си намеря работа, отидох на поне 10 интервюта, докато ме вземат, в момента мога да кажа, че работя добре платена работа и би трябвало да съм ок нали, но не, отношението на нашите е все същото. В момента са си наумили, че трябва да завърша университета, който не успях, тъй като това което учим там и това което ми трябва за работа бяха коренно различни неща и учих, за да ме вземат на работа, за да мога да се оправя с финансите. Дадоха ми пример с много роднини, които имат висше за разлика от мен, която съм била провал.Пратиха брат ми да учи в друг град, специалност, която той иска, заедно с приятелката му. Купиха му кола, и когато излизат винаги са с нея, ходят си на почивки, накратко си живеят живота, нашите издържат брат ми и съответно приятелката му нейните. Той записа по-лесна специално в университет, не им дават домашни и не пишат отсъствия, той самия казва, че не учи и само преписва. Накратко си гледа живота, и когато питам към него защо нямат същите изисквания, те ми казват, че щели да го видят какво ще стане като завърши.Та този стрес много ме тормози, останали са ми травми от детството също, постоянно искат да им помагам да съм на среща, за курсове им помагам, за работата на майка ми, да се издига на работа, за брат ми в гимназията помагах, на баща ми обяснявам техниката и каквото ме пита, аз отменям излизания заради тях и не си гледам личния живот. Никое момче не ме е искало за сериозни отношения, моите приятелки започнаха да се женят и деца ще имат скоро. Отделно имам и стрес на работа, високи изисквания, неколегиално отношение, но търпя и свеждам глава в името на това да изкарвам пари, тъй като иначе оставам без никакъв доход и на нашите не мога да разчитам, както вече споменах.Искам да живея и аз нормално, като другите хора, да си имам свобода, вече не съм толкова малка, не съм ходила никъде извън града ми, искам да задържа мъж до себе си, да не остана сама, не искам да уча цял живот, както нашите искат до 30, а и професията ми не го изисква. Чудно ми е и защо брат ми го подкрепят толкова за всичко, което иска за разлика от мен, на мен в прав текст ми казаха, че няма да ме подкрепят за желанията ми и били против. Защо продължават да се опитват да ме контролират въпреки че вече не съм зависима дотолкова от тях и имам професия и си вадя сама парите и имат изисквания да следвам техните представи за моя живот, които не са ми цел? Какво мога да променя и да направя?
|
Създай разказ за: Кръводaрявaне
|
При кръводaрявaне откривaт ли, aко си болен от полово предaвaни болести: Спин, сифилис и други тaкивa болести. Нa моментa нa изледвaнето ли го прaвят с тест или после? Кaк рaзбирaш, aко имa нещо изобщо кaзвaт ли ти?Приятеля ми дaрявa кръв преди 2 месецa някaде и зa товa питaм. Ще си прaвим вaсермaн и дaли трябвa дa се притеснявaм? Имaлa съм връзкa с друг преди дa срещнa него и зa товa се притеснявaм. Не съм се изследвaлa до сегa. Трябвa ли дa се притеснявaм. От него знaм, че сa му вземa ли кръв преди дa му източвaт кръв зa дaрявaне, но и той не знaе зa кaкво е било. Не сa се обaждa ли след товa дa имa нещо. Блaгодaря
|
Разкажи category 9 история за: Работата ме побърква
|
Здравейте. Работя в ресторант и съм студентка. Остават ми още 2 години да завърша и няма изгледи за друга работа до тогава. Парите са доволни, работата не е лоша, но хората с които трябва да работя ме побъркват. Колегите ми , които работят в кухнята са от една друга прослойка на обществото и са изключително малоумни и трябва да повторя нещо поне 100 пъти, за да ме разберат. Опитвам всякакви техники на поведение с тях, но нищо не помага. Абсолютни олигофрени са. На всичкото отгоре единият само се заяжда и ми се прави на шеф, а всъщност аз трябва да му казвам какво да прави. А другият само ми се натиска, а е най-гнусният човек на света, няма по-гнусен. Другият само блъска и чупи, не мога вече не издържам. Работя сама с тези изроди и е нетърпимо. Всеки ден рева и си изкарвам напрежението върху клиентите. Шефовете ми знаят за какво става въпрос, но нищо не правят.Харесвам работата и не мога да напусна, или да сменя. Но моля ви кажете някакви начини на поведение с олигофрени, които не разбират от добро отношение. И този все се опитвам да говоря с него като човек, той ме гледа в гърдите, докато говоря с него и не си отмества погледа. Викат ме през 5 минути в кухнята да ми задават въпроси. Искам ли да кажа едно просто изречение, трябва да бъде повторено 10 пъти бавно и по различни начини, за да ме разберат. Как може да се работи с такива изроди, моля ви помогнете. Качват ми се на главата, аз съм млада и сама, а те са на по 40 години мъже и то няколко. Давайте съвети за начин на работа и правилно поведение.
|
Напиши category 4 текст със заглавие: Мъжът ми е егоист, който добре имитира любов, а за пред останалите изкарва приятелките си луди
|
Здравейте, твърде късно разбрах природата на мъжа ми, за съжаление след едно дете и години връзка, в която не знаех как ме е обсъждал зад гърба ми пред приятелите и роднините си, скоро наш познат сподели, че преди в разговори ме е наричал "лудата", след време поисках уточнение в какъв контекст и ми стана много болно и обидно, но последва обяснение, че не иска да ни се меси, но ми съчувства как съм се "натресла на този човек", познатият човек беше от негова страна.Отделно в живота ни жертвите ги правя аз - осигурява се жилище, един ден ремонта ще е за моя сметка, едно изключително самотно и затворено майчинство, не пътуваме изобщо, като оправданието е Ковид, но нашето семейство вече живее 3 години като в абсолютен затвор, с изключение на него, задължителни няколко от почивните дни месечно, когато навестява роднини, никога не взима мен и детето, не се обажда кога ще се върне. Не ме разбирайте погрешно, но чувствам как инвестициите за семейството ще са все от мен и не защото човекът няма възможност, а поради някакви неизвестни за мен причини, да ме наричат луда зад гърба ми не ми е приятно, настроил е роднините си против мен, може би за да нямат обратна връзка как се държи с мен, общо взето все едно трябва да изпълнявам нареждания. Детето си обича, но и то не е видяло 5 дни на планина откакто се е родило, оправданието е или Ковид или нямане на пари (което е лъжа) и имам чувството че този човек си пести за себе си и за евентуално бъдеще сам един ден от мен и детето. Откакто чух как ме в наричал зад гърба ми ми в умерзително и обидно, имаше една негова изневяра след която си развалихме отношенията и роднините му разбраха, предполагам че и за пред тях ме е изкарал луда, няма да се учудя. За изневярата лъже до сега. Няма намерение никога да инвестира за дом за семейството ни, ремонт или дори да си купи кола да караме детето не защото няма възможност, а "не иска". Честно казано не ме интересува кой ще ме нарече меркантилна, напротив мисля, че той е меркантилен. Имитира любов в това отношение да говори мили думи, а после може да се разкрещи за нищо. Има нуждата да прекарва по цели дни без мен и детето, но никога не е казал, че се радва да е с нас. Като че му се живее още у тях, човекът е доста на 30 годишен. Дилемата ми е дали изобщо да остана с него, детето е привързано, аз не се чувствам добре с него, материални и физически усилия полагам колкото и да живея без мъж, само където сега готвя и се грижа и за него. Не се чувствам на място, не се чувствам приета от роднините му, чудя се дали това са терзанията на много жени във връзка, но някак смятам за предателство партньора да нарича приятелката си луда, жената, която му е родила дете и без помощ от негова страна в аспект на време да я отменят и вместо да се похвали тази жена, която може и на ръба на силите си да е вече, да се настройват срещу нея роднини, да се почват едни истории. Партньорът ми много добре имитира правота пред другите и докато аз мога да се разплача, да се разстроя и това да подкопае аргументите му, той ще излъже без да му мигне окото. След изневярата буквално се сринаха и имаше доказателства, а той дори не призна и беше безразличен за болката ми. Страх ме е и от бъдещето с него, и от това без него. Моля за съвет.
|
Разкажи category 4 история за: Жените ми казват, че обичат да ме виждат ядосан
|
Има ли мъже, които са чували същото? И какво е мнението на жените по тоя въпрос, че ми е интересно.Аз като цяло съм супер спокоен, нервирам се, но бързо ми минава, понеже не ми влияе добре, почва да ме боли главата най-малкото и въобще тотално се променям. Още от малък се зарекох, че предпочитам да ми е през оная работа вместо да хабя нерви. Е, понякога се случва и е необходимо наистина да се развикаш, но като цяло наистина не си хабя нервите.От много отдавна обаче забелязвам, че жените нарочно ме ядосват съвсем умишлено и ме карат да избухвам.И това постоянно се случваше, докато най-накрая една жена не ми го призна, че тя просто обожава, когато съм нервиран и гневен. Да не си помислите, че удрям или нешо подобно. Умея да се контролирам, но според ситуацията ако се е насъбрало много наистина избухвам брутално и ми падат всякакви задръжки. И не става въпрос само за отношения с жените.Но дори и майка ми едно време ми каза, че когато съм нервиран и се развикам съм просто друг и тя едно време нарочно го правеше тоя номер само и само да се развикам.Ясно е, че тука може да става въпрос и за женски игрички, но наистина ли жените изпитват удоволствие толкова да виждат как един мъж е ядосан.Най-големите ми избухвания са били, когато съм сам в интерес на истината и тогава мога и да изпотроша и всичко в нас, но пред хора никога не съм си позволявал подобно нещо.
|
Създай category 1 разказ за: Спирайте порното!!
|
Хей! м 30 тук с едно предупреждение- израстнал съм, тъкмо когато порното и интернет навлизаха. Нямали сме опит за това, аз например не съм знаел, че може да ти съсипе личния живот. И не, не говоря за някакво патологично гледане по цял ден! Оказва се и че веднъж-два пъти във седмицата, води до структурни промени в мозъка. Благодаря на сподели.нет и на човека, дали не беше кифлоприземител, който ми даде този сайт - yourbrainonporn.com .Там има статии които безпощадно научно ти обясняват проблема - цитират стотици изследвания. И не, няма нищо общо с религия или с някоя секта която да проповядва нещо - не, проблемът е много прагматичен. Накратко, еволюционно приоритет номер едно на всички живи оргонизми е да се въпроизведат. Заложено още на клетъчно ниво, това е най-силният и основен механизъм в мозъка ни. Сега за пръв път в историята ни се сблъскваме с период, в който без усилие може да получиш "безкрайно много партньори" чрез порнографията, тоест - еволюционната цел на тялото ти да я изпълниш мигновено и потенциално - с безкрайно много виртуални партнъори! Това води до отделяне на толкова голямо количество допамин, че със времето структурата на мозъка се изменя - формират се възли на чувствителност, "павлови възли" където няколко стимули се свързват - и водят до безусловен рефлекс - примерно - виждаш напомняне за порно - поп ъп, или си сам вкъщи, или се сещаш за нещо зрително или чуваш нещо - и не може да не пуснеш порно. Колкото повече му се поддаваш, колкото повече търсиш ново и ново, толкова повече тези възли растат и отслабват фронталния лоб - частта в нас, отговаряща за волевите решения.Ако се започне рано - на 14 примерно, като мен, структурните промени буквално чертаят бразди дълбоко в паметта ти. С времето рецепторите за допамин стават безчувствени, и ти имаш нужда от още и още допамин, за да постигнеш предишното удоволствие. За да го набавиш променяш стиловете на порно, което може да отключи латентни проблеми - като у мен - хомосексуализъм. Да! Имах гадже на 14 - момиче. Помня, че тогава гледах порно, тъкмо започвах, почти през вечер. Нормално порно. Не съм свършвал винаги, само съм гледал. В един момено изгубих интерес към гаджето си. Израстнал без баща - което е главна причина за хомосексуализма (зная след колко ли консултации със експерти) - отключих и латентен хомосексуализъм на 15-16, нямах желание за връзка няколко години, вече на 17 години си имах привличане и на живо към момчета, не само на порнография. Слава Богу, не съм се поддавал още, но връзки не съм търсил оттогава - професията ми изисква много учене и работа, което едва сега приключва и ми дава малко свободно време. Сваляли са ме, но не съм бил убеден че е редно, морално и т.н.Е, в този сайт попаднах на потресаващо проучване. Мишок в клетка. Слагат и друг мъжки мишок, като му инжектират голяма доза допамин. След време го изваждат от клетката. Така правят няколко пъти. Мишокът развива привличане и след няколко пъти започва сексуална игра с другия мишок. Нещо повече - спират допамина в един момент, когато го поставят в клетката. В продължение на 45 дена мишокът продължава да се възбужда от другия мишок, като по рефлекс сам произвежда допамин! Едва след този период симптомите отшумяват. Да, това изследване е потресаващо поне за мен. Давам си сметка, че нямам период да съм спирал порното повече от месец. И да, имам привличане към момичета, нямам нищо против педалите, но имам желание за градивна, природна връзка с момиче. Е, спрях порното от две седмици едва, но имам някакви периоди на craving - на силно желание да го гледам. Не знам дали ще има ефект, ок ще съм и да няма - но тази информация трябва да стигне до повече хора. Пазете се! ( ;facetious
|
Създай разказ: Сексуална неАктивност
|
Определям се като добре поддържащ се мъж с разнообразни интереси и качества. В ранните си 20 години съм. Това, което ми тежи обаче е че не съм имал контакти с жена от около 2 години. До сега съм имал 2 гаджета (и двете добре изглеждащи). През последните 2 години е имало интерес от жените към мен и от мен към тях, но поради една или друга причина не сме стигали до никъде.В момента нямам социален кръг и единственият начин да се запознавам с момичета е или на работата си (където едва ли е добра идея) или онлайн (за където ще трябва първо да си направя добри снимки, а и всъщност не съм много фен на чатенето) или да говоря с непознати навън (което ми се стори много трудно)..Не знам колко често е нормално човек да има полови актове, връзки, любов и т. н, но усещам че изпускам нещо.. Не че ми тежи самотата (само на моменти), но имам все пак някакви физиологически нужди, които не са задоволени. Дайте ми съвет, моля.
|
Напиши category 17 текст със заглавие: Мога ли да стана онколог?
|
Здравейте, момиче на 17 години съм и се боря с дилема, с която не мога да се справя вече доста време. От няколко месеца посещавам уроци по химия и биология. Към октомври месец 2022 реших да се занимавам с медицина и веднага се записах на уроци. В момента ми е много тежко. Не знам дали вече не ми се учи или минусите на медицината надделяват, но не знам какво да правя. Искам да уча медицина, а не фармация, защото идеята да продавам хапчета не ми харесва. Ако запиша медицина, след това ще специализирам онкология, в това съм почти убедена засега. Моля ви помогнете ми. Чета навсякъде как не си струва, колко е трудно, колко много лишения трябва да направиш. Звучи глупаво, но имам мечта да имам голямо семейство. Мога ли да си го позволя с тази професия? Но не просто да имам деца, а да им отделя цялото си време, за да ги възпитан и да им отдам цялата си любов. Страх ме е, че ще дам грешна диагноза(ако стана лекар) и ще убия човек. Страх ме е, че парите ще ме завладеят и ще изгубя човечността и дори душата си. Искам да помагам на хората, но ме е страх, че повече ще им навредя. Ако се откажа, няма ли да изглеждам като черната овца? Дори и да се откажа какво да стана след като завърша гимназия? Вече всяка професия ми се вижда маловажна след медицината. Струва ли си да си лекар? Не смятам, че психиката ми е достатъчно здрава, че да издържи, но искам да помагам. Това са въпросите, които ме мъчат. Моля ви помогнете ми!
|
Разкажи за: Възможно?!
|
Здравейте,писах тук преди няколко дни,но не мога да намеря историята си,затова пиша пак. Извинявам се на модераторите.На телефона си имах клипчета как правим секс с приятелката ми,но ги изтрих и сега се притеснявам може ли да изтекат след като са изтрити? Приятелката ми е много притеснена,беше чела някаква публикация ,където казват как крадът на известни личности снимки и клипове от галерията на телефоните им. Споделете адекватно мнение моля ви! Благодаря предварително.
|
Разкажи история за: Какъв лекар да посетя?
|
От години имам странни проблеми. Болка в цялата задна дясна част на тялото + десния крак и дясната ръка. Пускане при згъване само на дясната ръка, десния крак в коляното и в дясната част на гърба. Студени крайници отново само от дясно. Понякога дори и болки в ухото и гърлото отново от дясно. Ходих на ортопед, правиха ми снимки, биха ми инжекции и ми правиха масажи, но нямаше ефект. Също имам тежест в гърците но отново само от дясно. Болка във врата от зад в дясно. Ако някой ме насочи ще съм благодарен.
|
Напиши category 4 история със заглавие: Дъно
|
През изминалите 5-6 години съм изиграл между 15-20к лева по сайтове за залози. В близките месеци ставам на 23 години, имам си сравнително стабилна работа, но връщам 3 кредита в момента...по мои сметки до началото на ноември би трябвало да съм чист откъм задължение, затова поне дотогава си стискам работата като луд, да не стане гаф дотогава и да бъда съкратен, че как ще ги връщам, не знам.. Цялото това напрежение ми отключи много силни паник атаки, като допълним и че в последните 3 години се боря и с някои други психически колебания (ако мога така да го нарека), всичко това ми идва много нанагорно, и не знам дали ще издържа ментално. Сега имам 1000-1500 под формата на мизерни спестявания, които не пипам, но останалите пари, с които разполагам месечно са пренебрежимо малко.. Понякога почвам да си говоря сам, пия деанксит или олфрекс и съвсем се спичам...Почнаха на работа да ми правят забележки, че съм неадекватен на моменти, ами как няма да съм..Как да изляза от тази дупка? Със спорт не става, пробвал съм. Мисля си да сменя мястото и професията след 6 месеца-година, но ако реално не се променя отвътре, все едно нищо не съм сторил..Помагайте, хора, виждам как постоянно разочаровам хората около мен и все по-малко ми остават тези, които са важни..
|
Напиши category 5 история със заглавие: Токов удар при бременност
|
Бременна съм във втория месец и днес ме удари ток, беше доста неприятно и стресиращо. Обадих се на гинеколожката си, разбрахме се да се видим чак след 4 дни, но дотогава ще откача... Моля ви, кажете ми според вас има ли опасност за плода, може ли да се е случило нещо необратимо? ! Наистина съм много притеснена! Посъветвах се и с личния си лекар, каза ми, че принципно няма от какво да се притеснявам, но това "принципно" не ми дава никакъв покой. Ще съм ви безкрайно благодарна, ако изкажете вашите мнения и предположения.
|
Създай разказ за: Имали ли сте връзка с по-голяма жена?
|
Обръщам се главно към мъжете, но може и жени да се включат. В тази тема бих искал да ви попитам какво мислите за връзките с жени примерно 7-8-10 години по-големи от мъжа или младежа, с който се занимават и какви отношения във времето биха имали в една връзка двама човека с подобна разлика в годините?
|
Напиши текст със заглавие: Не знам как да изгоня свекървата
|
Майка на две малки деца съм, месечните ни разходи са големи, закупихме жилище на кредит с идеята да получаваме наем - за щастие кредитът е малък, по-голямата сума сме си я платили в брой, но нашата идея беше да отдаваме жилището под наем.Свекърва ми си има приятел. Направил шашми с обществено жилище и го изгониха оттам. Ние тъкмо бяхме направили нашето на 100 %. Всичко там сме го правили с много усилия и труд, с много лишения.Изгониха ги, но ние им предложихме да останат в нашето жилище временно. Постоянно мислех за тях, как ще се справят с кредит и наем, затова им казахме да дойдат да живеят безплатно. Защо ли мисля за другите вместо за себе си, кажете.Те сключиха сделка за жилище на зелено и казаха, че ще им трябва настаняване само за 2-3 месеца. Техният дом щял да бъде готов за 2-3 месеца. Минаха шест месеца, мина година, мина година и половина. В наеми това е огромна сума, жилището ни е ново, в хубав район в столицата. А тяхното жилище на зелено стои така, както е било тогава... Няма прогрес.Те мълчат и ние мълчим. Месеците минаха, но дори не предложиха да помогнат с нещо. Мъжът ми вече не може да издържи и леко започна да й намеква, че имаме и заем и са ни необходими средства. Не с думи, а с жестове показаха пълно пренебрежение към нас, цялото отношение към нас се смени. Вече я няма засмяната свекърва. Не че преди са ни тачили, нас все едно ни няма, няма канения и празнувания на рождени дни, именни дни, Коледа и Нова година. Празнуват си помежду си. Сега напълно ни отритнаха, сякаш не ние сме им дали безплатен дом, а все едно ги гоним.Също искам да поясня, че тя постоянно е при дъщеря си, в нейния дом, гледа й детето. Нашето жилище е напълнила с нейните боклуци, с любовника си, който дори не ни е кръвен роднина, и една котка. Дори не бяха споменали, че ще докарат и котката...За децата помагат, само ако измрънкаме. Не се сещат един ден да ги вземат без да сме помолили. Ние молим за помощ, само ако крайно се налага. Поне в това да се изразяваше помощ или благодарност. Но не, ние трябва и децата да си гледаме нон стоп и да работим, за да им плащаме наема. Ние буквално им го плащаме. Цялото внимание е насочено към дъщеря й, чието дете вече порасна.И аз не знам как да излезнем от ситуацията, сякаш ние ги гоним, но с прост човек никой не може да се разправя. Няма оправяне.
|
Разкажи история за: Продължението на "Родих и се превърнах в чудовище''
|
И така пиша за да предупредя някои бъдещи майки.В предишния разказ споделих проблема си и намерих отговора а той е: ВИСОКИ НИВА НА ХОРМОНА ТСХ това е хормон на щитовидната жлеза оказа се че качвам килограми подпухвам и погрознявам и уморявам заради това :)Максималната стойност е 4 а мойта е 98 и с това искам да кажа на жените ако напълнявате бързо без причина чувствате се уморени подути, изнервени, плаче ви се може да се касае за високи нива на този хормон изследвайте особенно ако не сте раждали защото ако не се стабилизират нивата може да не можете да забременеете.
|
Напиши текст със заглавие: Има ли сайт за ЛГБТ съ-родителство в България?
|
Здравейте,Гей мъж съм от София и от определенно времв търся из нета запознамства с лесбийки с цел създаване и отглеждане на дете взаимно. Доста са сайтовете в чужбина, има нългарско присъствие в тях, но с регистрации от няколко години назад.На всеки човек, независимо гей, лесбийка или хетеро идва един момент в живота когато осъзнава, че да нямаш поколение е една голяма загуба.Моля без коментари осъждащи тази тема, а с коментари да помогнете на сигурно хиляди хора в България в подобна ситуация
|
Напиши история със заглавие: Къде изчезна грипът?
|
Забелязвате ли как грипът изведнъж изчезна. Ковид си вихри навън, а грип вече няма а не ся говори за него. Как стана това изведнъж? При наличие на отрицателни тестове и грипоподобни симптоми, човек го гледат като неандерталец, вече всичко е covid, сякаш други болести няма...
|
Напиши category 3 текст със заглавие: Харесвате ли по-закръглени жени.
|
Здравейте,това едва ли е първата такава тема,но все пак ще я пусна.Въпроса ми е най-вече към мъжете.Харесвате ли по закръглени жени/момичета с малко повече месце от тук от там.Разбира се не говоря за разплути дебелани а просто да са малко над нормата с 3-4кг примерно.Ще дам пример за себе си. Аз съм 160-1 и тежа 52-53кг..попринцип нормата е около 50.Понякога като ям в по-малко количество ставам даже 51 ноо не са ми постоянни тези килограми.Въртя се около 52-53.Сигурно така няма как да прецените,трябва да се види фигурата разбира се..Та ще дам малко по-реална представа за себе си.В лице смея да кажа че съм хубава .Нямам никакъв корем имам по-тънка талия и доста по широкичък ханш..Изобщо не си го харесвам.Таа до тук добре..Краката и дупето ми обаче са доста по обемни.Имам сравнително голямо кръгло дупе с кръгли крака.Не бих казала, че са дебели просто ми изглеждат по едрички от колкото трябва.Не тренирам,не е мойто просто,но пък нямам целулит ,а стрии имам съвсем малко на едното бедро те даже не се забелязват толкова.Миналата година по това време бях 49кг не знам как допуснах да напълнея,но...Е все пак няма голяма разлика.Винаги съм имала по-големи бедра и дупе освен като много малка,е тогава бях клющава наистина.Не искам да се отклонявам от темата.Мъжее бъдете искрени
|
Напиши за: Работа без осигуровки
|
Здравейте. Моля за съвет. На 30 плюс съм и на тази възраст вече ми е много трудно да си намеря работа. Навсякъде търсят момичета под 30 години. Имам висше хуманитарно образование, което общо взето е едно голямо нищо-хем имаш образование, хем нямаш конкретна професия. Работила съм малко по специалността, но в повечето случаи се наложи да работя какво ли не главно продавачка. Е, вече е за продавачка не ме искат, търсят момичета на 20. За щастие имам постоянен страничен доход от наем, който не е голям, но все пак ми дава сигурност. И тъй като вече една година съм без работа и доста се отчаях се чуда дали да приема едно предложение. Мои близки ми предлагат да работя за тях, но не на пълен работен ден и за около 300 лв. на месец, без осигуровки. Те си работят двамата иначе, имат нужда от човек, който да ги замества по половин ден, но нямат възможност да ме назначат на договор. Работата е за сезона. Чудя се дали да приема за такива пари, без договор и осигуровки? Разбира се, ако беше за постоянно, нямаше да се съглася при тези условия, но като се сетя как вече година търся, тези пари ще са ми добре дошли. Проблемът е, че те ме помолиха да им обещая, че няма да ги напускам до септември, тоест не мога да почна на принципа" сега почвам, а ако след след десет дена изскочи друго, ще се преместя". Мога де, но няма да е коректно от моя страна. За два-три месеца става въпрос. Знам, че парите са нищожни, но като си добавя и дохода от наема ще съм ок. Вие как бихте постъпили?
|
Създай category 3 разказ за: Дилема
|
Здравейте,Млад мъж съм, от няколко години живея, уча и работя в София, родом съм от малък български град. Когато бях ученик си мечтаех да се махна от малкия град и да отида в София. Беше ми скучно и еднотипно, в София ме привличаха кариерните възможности, многото момичета, младежките забавления. Намерих си и хубава работа, момиче и нови приятели. В последно време обаче една мисъл не ми дава мира и тя е коренно противоположна на предишните ми разсъждения. Дали пък да не се върна в родния град? Знам, че няма големи кариерни перспективи, но пък е спокойно, чисто, сред природата, перфектно е за създаване на семейство. София ми се струва все по-мръсна и все по-натоварена. Всеки ден трябва да изминавам големи разстояния до работа, непрекъснато шум и тъпканица от всякъде. Да не говорим, че наемите са огромни за квартира. Все още обаче има фактори, които ме спират да се върна - приятелката ми, която няма желание да отиде в малък град и държи да бъде в София, липсата на много работни места в родния ми град и поради това трябва да се примиря, че няма да имам голямо кариерно развитие, липсата на много културни събития.1. Според вас, да последвам ли сегашното си желание за връщане в малкия град или ще съжалявам?2. Има ли момичета които изобщо биха избрали да сменят големия град с малкия, защото забелязвам, че ние мъжете сме по-склонни на подобно решение?3. Страхотната кариера или спокойния живот? Това е същината на цялата дилема и още не мога да избистря в главата си, кое си заслужава повече от двете.
|
Напиши category 17 история със заглавие: НБУ - кандидатстване и балообразуване
|
Здравейте! Имам въпрос относно балообразуването при кандидатстване в НБУ. Поразрових се в сайта на университета и разбрах, че при балообразуването ти взимат 70% от точките, изкарани на ТОП теста, и 30% от Държавните зрелостни изпити. Но като разглеждах форумите, видях, че някои хора споменават и успеха от дипломата за средно образование като компонент от балообразуването. Та въпросът ми е взима ли се под въпрос успехът от дипломата или само успеха от ДЗИ–тата и ТОП-теста. Също така ако някой може да ми каже ориентировъчни минимални балове за специалностите Реклама, PR, Журналистика, ще съм му много благодарна :)
|
Напиши category 5 история със заглавие: Страхът от рака
|
Здравейте!Последната седмица в ума ми нахлуват страшни помисли и всички те свързани с тази смъртоносна болест: РАКА. Почетох, поразрових се, поговорих в близки приятели. Все още обаче се чувствам невежа и ето защо отправям запитване към всички вас, които имате повече знания, а може би дори опит, който може да споделите. Обзема ме параноя, че може би съм склонна към тази болест, но просто още не знам. Всичките ми притеснения са базирани на страх, но ще се успокоя (или разтревожа още повее) ако някой ми поясни има ли някакъв начин да разбера на време ако страдам от нещо такова? Какво го предизвиква? Може ли да се развие наследствено? Какви изследвания са необходими за ранното му откриване? И общо взето такива неща. Наистина искрено благодаря на всеки, който сподели каквато и да е полезна информация ...
|
Напиши история със заглавие: Гняв
|
Здравейте. Има ли сред вас хора, които са се справили с изпускането на гнева. Ако сте успяли, споделете как сте го направили. Още от по ранните ми години имам този проблем изпускам си лесно нервите дори за глупости да е. Когато се изнервя или притеснявам за нещо раздразнителността ми нараства много. Давам прост пример притеснявам се от започването на нова трудна работа в която нямам опит не познавам колеги и т. н да нормално всеки да се притеснява, но при мен е в пъти повече, което пък от друга страна води до страшна раздразнителност. И дори само някой да каже нещо на криво се превръща в скандал и дори бой в мн редки случай но все пак. А действително човека от другата страна няма никаква вина. Това е само пример, притеснявам се от нещо или ме е страх от нещо и всичкото това се превръща в гняв и нервност. Което е лошо и не искам да се случва да го провя но за момента не мога да го махна от мен въпреки многобройните ми опити. Дори навън да е когато шофирам или пък за нещо друго някой се държи неуважително на мен ми кипва и мога да му строша главата за секунди. Просто съм много импулсивна и просто така реагирам в много случай. Което естествено че не е нормално и не искам да се случва, на уви почти всеки път става така. Просто лесно си изпускам гнева и не е трудно човек да ме провокира. За което вина имам само аз. Но ми е адски трудно да се справя с това. Това изпускане на нерви за секунди ме дразни не искам да съм така. Споделете има ли ли сте такъв проблем и как сте го махнали или поне сте се подобрили.Благодаря на всеки един, който ще даде адекватен отговор/съвет.
|
Създай разказ: Сексуални контакти - колко време сте оставали без секс?
|
Здравейте! Колко време най-много сте оставали без секс и могли ли сте да издържите докато срещнете по-стабилен човек? Ако не можете съответно да издържите без секс, къде предпочитате да търсите сексуални контакти - по барове, дискотеки, при проститутка, по сайтове или някъде другаде? Поддържате ли връзка с някого само заради секс като "приятели с привилегии"? Имате ли затруднение да създадете след това по-продължителна връзка, ако сте имали много сексуални партньори, т. е. имате ли проблем с постоянството в една връзка след това?Въпросите ми са отправени към мъжката половина. Хубаво ще е да споменете и годините си. Ще се радвам да споделите опита си.
|
Разкажи за: Агрономство?!
|
Здравейте. Момиче съм, ако това има значение. Тази година завършвам и много искам да уча агрономство, но там е въпроса, че буквално го реших преди ден-два..Другото е, че ако ще уча в АУ-Пловдив ще трябва да държа матура по билогия, а ако я държа така губя шанс за други специалности различни от агрономство. И в крайна сметка реших следното:1)да държа матура по география2)да кандидатствам Агрономство в ТУ-Варна3)да кандидатствам Аграрна икономика в ИУ-Варнаи май това е като цяло... а въпроса ми е какво мислите за специалностите? Ако има някой, който ги изучава в момента или ги е изучавал нека сподели мнението си по въпроса, ще му бъда много благодарна!! :))Благодаря ви :)
|
Напиши category 17 текст със заглавие: Шофьорски курсове и Пловдивски университет
|
Искам да попитам, кога стартира учебната година в ПУ? Сигурно във всеки отделен факултет е различно, но аз питам за ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ. Миналата година учебната година е започнала на 25. 09 за педагозите. Не знам тази година дали пак ще е на същата дата, но има ли вероятност да е на по-ранна дата? !Според вас, възможно ли е да ми стигне времето, ако се запиша на шофьорски курсове в началото на август и до към 20-25 септември точно когато започва годината, да съм го минала, без да изпускам часове от кормуване? ! Достатъчно време ли е това за курса или не, според вас? Страх ме е да не се прецакам и да се запиша на курсовете, пък годината да започне по-рано...
|
Разкажи category 3 история за: Искам да си намеря работа и да помогна на майка ми
|
Здравейте, аз съм момиче над 18 години и живея в малък град заедно с майка си. От близо 2 месеца си търся работа, но не мога да си намеря. Ходих да питам за работа на хранителните магазини, за дрехи, и др. но навсякъде ми казват, че не набират персонал, имат си хора и ще ми се обадят. Аз ще имам право на обезщетение 4 месеца. Аз имам стаж близо 2 години и средно образование, защото нямах пари да следвам. Искам да си намеря работа и да помогна на майка ми.Искам да си купим нови дрехи, защото моите са стари. Майка ми взима 500 лева и като плати всички сметки остават много малко пари. Почти всеки месец взимаме заем. С тази тема не се оплаквам, а ви моля за съвет как да си намеря работа. Защо не ми дават шанс, и не ме викат на интервю?Дори когато има обява, като се обадя ми казаха, да дойда да разговарям, но след това ми казаха, че не са намерили човек. Искам да си намеря приятели,защото на старата ми работа бяха големи. Имам толкова много мечти,които искам да постигна. Ние нямаме никакви близки и роднини. За да не харча храна се случва да ям по два пъти на ден или често но по малко. Много се притеснявам да не получа гастрит и язва. Не съм ходила на зъболекар от една година, защото все не стигнаха парите. Аз постоянно се сравнявам с момичетата от Инстаграм. Аз не съм си слагала грим от 5 години, защото не мога да се гримирам и нямам излишни пари. Много искам да си намеря каквато и да е работа, но все ми казват, че няма. Искам да имаме хубав живот - да имаме пари за храна, лекарства и дрехи и един път да отидем на море. Аз не съм алчна, но се притеснявам за бъдещето ми. Искам да помогна на майка ми, защото тази година ще се пенсионира и ще взима 300 лева сигурно, които след като плати сметките ще останат много малко.Искам да имам снимки, спомени и приятели. Аз си казвам "Никога няма да се откажа от мечтите си и не е важно дали си богат или беден, за да ги сбъднеш. Важно е да вярваш в тях и с труд, постоянство ще ги сбъднеш,защото парите само ще ти помогнат да ги реализираш, но останалото трябва сам да го направиш".Никой в този живот не ми е длъжен, и няма да позволя на мъж да ме издържа.Майка ми се прибира изморена от работа и работи с последни сили, и аз няма да й позволя след пенсия да остане да работи. Тя ме е отгледала и искам и аз да и помогна. За мен най-важно е тя да е добре. Пожелавам на всички да са живи и здрави и да сбъднете всичките си мечти.Аз всичко бих направила за майка ми, защото ми е неудобно да взимаме заем от хората, защото те не са ни никакви, а само съседи. Аз искам всичко да постигна сама.Аз бих се преместила и в друг град да работя, но не познавам никой от другите градове.Много ми мъчно ми става, за всички хора които са починали от вируса. Искам всички да бъдат здрави. Ако не беше се появил те щяха да са при семействата си. Дано Господ помогне на всички хора.
|
Създай category 3 разказ за: Споделете мнения за зодия Рак
|
Имам приятел тази зодия, струваше ми се разкошен в началото, напоследък не мога да го понасям. Опитвам се да прекратя отношенията ни, но не било толкова лесно да разкараш Рак.Промени се много, стана заядлив и агресивен от нищо, очаква аз да плащам сметки и да пазарувам, чати със стари гаджета в скайп, все нещо не правя като хората и все аз съм виновна. Разчита на майка си все още, а е на средна възраст, постоянно гони авантата, стиснат до безбожие, потаен.Моля, ако сте имали близък контакт с мъже раци да споделите, такива ли са всички или аз съм късметлийката :(
|
Разкажи за: За какво сте щастливи/благодарни?
|
След темата „За какво съжалявате? “ искам да пусна аналогична, само че с противополжния въпрос: За какво сте благодарни в живота си, какво ви е направило щастливи до момента?В крайна сметка в живота винаги има баланс, така че много от нас може би имат съжаления, но съм сигурна, че също така са и благодарни за други неща.И така, започвам аз:Благодарна съм, че имам страхотни приятели, познавам супер много различни хора от различни култури, а това е наистина благословия за мен, понеже съм краен екстроверт. Благодарна съм, че имам човек до себе си, с когото любовта, доверието и подкрепата са взаимни. Благодарна съм, че имам супер разбрана и подкрепяща майка, дори с баща ми да не се разбираме изобщо.Щастлива съм, че си следвах и продължавам да си следвам мечтите, дори някой да каже, че са наивни детски мечти. :) Също съм благодарна, че получих стипендия, както и че имах възможността да работя в невероятен екип-семейство, докато си правих стажа. И за други неща, ама ще стане много дълго...Абе като цяло съм супер благодарна, че ми е разнообразен животът- може да прозвучи натруфено, обаче наистина е така. И хубави, и лоши моменти- за всичките съм благодарна. Когато нещо е емоционално наситено, това го прави интересно- в крайна сметка емоциите са перлите на човешката душа.И те така. Вие сте наред.
|
Създай разказ: Колко често правите секс
|
Мъж на 35г. Със моята жена сме заедно от две години като сме женени от 8 месеца. Сексът е всеки ден като понякога по два три пъти на ден, но рядко. Заговорихме се с мой приятели и открито си признаха, че правят секс със жените им дет се вика само на празник. Даже единият е женен вече десетина години и вика, че се отчита само на годишнината им.
|
Създай category 1 разказ за: Отзад
|
Гаджето ми иска да правим анален секс, а аз не!Това е нещо толкова гнусно, болезнено и отвратително!Освен това е унизително за мен, но разбира се той ми излиза с номерата, че било като отпред и трябвало да мине време, докато и на мен ми стане приятно и дрън, дрън, дрън! Лесно му е на него, момчетата не ги боли като правят секс!Да не говорим какъв беше първият ми път! Просто ужасяващ! Болката беше неописуема, но не заради големината на члена му, а за това , че изобщо не беше нежен.Всеки път му казвам да се движи по-бавно, но в един момен нещо му става и започва да се държи като животно.Мислила съм да го зарежа, толкова е груб по време на секс!Сега ще кажете защо вече не съм го направила и още съм с него, еми ето защо.Познаваме се от 10 години вече и преди бяхме най-добри приятели, а от 3 години насам сме гаджета.Само че дето аз доскоро бях девствена, а той е сексуално активен от 14 годишен.Държеше се прекрасно с мен и наистина го обичах преди, но противното му държание докато "правим любов", ме отблъсква вече!Харсва му нормалния секс, орален само той ми прави.Каза, че има нужда от разнообразие и му предложих в такъв случай свирка, но той категорично иска отзад!Не мога да го зарежа, притеснявам се какво ще стане след това, той има много приятели, които не одобрявам, понеже се славят с лошо и се страхувам, че може да ми направят нещо, много са властни над момичетата!Боже мили, преди беше толкова различен, а сега е такъв изрод!Чувствам се като в затвор, преди бяхме толкова щастливи, а сега съм му като секс робиня!И не мога да кажа на никого , защото майка ми почина, когато бях на 13, а баща ми работи и живее в Германия, аз съм сама и работя в града, но нямам достатъчно средства, за да се махна от тук. Повечето ми близки приятели също изчезнаха, съвсем сама съм с Него...Мога да преглътна всичко, освен да ми го вкара отзад.Дори и грубият начин, по който прониква в мен и ме чука като животно. Все някак ще успея, докато изчезна, просто при мисълта за анален секс ми прилошава.Според вас какво да направя?Момиче на 19
|
Създай съдържание за: Изоставих приятелите си,какво сега?
|
Здравейте! не знам защо се обръшам към всички тук, от една страна знам де, защото нямам приятели вече :D от друга не знам но ето какво имам да кажа:Наскоро моите приятели ме изоставиха не се свързваха с мен 10, 11, 12 дена и вчера един от тези въпросни приятели ме покани у тях, аз разбира се се държах отвратително нарочно и той ми се извиняваше а аз му казвах че не ми пука, и че вече не си слагам никой на главата.И така нали цяла вечер се държах отвратително, той ме помоли да остана у тях, и след това казах лягам си и легнах после на сутринта си тръгнах без нищо да кажа прибирам се и той ми е блокирал съобщенията в фб и аз като видях почнах да се смея изтерично, не знам защо имах такава реакция? и пратих на еидн негов фр гласови съобщение в които му казвам какво се е случило и се смея, просто наистина ми беше смешно, не се чуствам тъжен, защото той заслужи това отношение от мен с 100 процента даже и по грубо трябваше да се държа ако ме питате, сега обаче нямам приятели и се чудя дали изобщо да си правя труда да търся нови, като виждам че всички са несериозни хора и само гледат себе си...исках да споделя просто историята си защото може би има хора като мен които преживяват същото разбира се тъжно ми е за загубата но не чак толкова защото приятелството ни отдавна си отиде, ако може да дадете съвети ще са ми от полза наистина, Благодаря Предварително.
|
Разкажи за: Навици за ходене по голяма нужда
|
Здравейте!Бих искал да използвам анонимността на този сайт за да запитам въпроси, свързани с мое проучване. Малко хора имат свободата да говорят открито за функциите на тялото си - социумът ни внушава, че това е табу, забранено.Та, въпросите ми са: колко от вас ходят по голяма нужда само когато имат позив?Колко ходят, когато имат възможност, а не когато тялото им иска - по разписание (след работа, сутрин преди работа и т. н. )?Има ли такива, които ходят само при позив?
|
Напиши category 1 история със заглавие: Раничка на пениса
|
Здравейте,правихме секс с приятеля ми и на следващия ден му се появи нещо като раничка според него от протриване и го боли. Вече седмица уж му минава, вече е почти зараснало, но аз се притеснявам дали е наистина от протриване или трябва да отиде на лекар. Не сме прекалявали със секса и аз си бях достатъчно възбудена. Не ми се струва нормално чак такова нещо да стане, а не мога да го накарам да отиде на лекар
|
Създай category 4 разказ за: Обърканост
|
Излизам от известно време с един мъж на 32 години, аз съм 9г по-малка, и отношението му към мен е бих казала доста добро, помага ми, грижи се за мен, но има един голям недостатък според мен - винаги когато изляза с приятели момчета започва да ревнува, а съм му обяснила, че те са ми добри приятели и не бих спряла да излизам с тях. Ще се радвам да чуя и Вашето мнение по въпроса.
|
Разкажи category 4 история за: Дали той е мъжът за мен?
|
Здравейте. На 22 години съм, приятелят ми е с 5г по-голям от мен. От около година и малко сме заедно. Чуденката ми е дали той е мъжът за мен, голямата ми любов и тн. Отнася се прекрасно с мен (държи се добре с мен, купува ми всичко, романтик е, подаръци, почивки и тн). Обяснява ми как съм му любовта на живота, иска да има от мен деца. Той е вторият ми сериозен приятел. Проблемът е, че аз не съм сигурна дали искам с този човек да прекарам остатъка от живота си. Забелязала съм, че е особен характер, когато нещо не му изнася просто се намръщва като дете и се обръща на другата страна, докато не му се извиниш (а аз не съм от тези хора, които тичат и се молят). Постоянно иска да е център на внимание, хвали се и тн. Такива дребни неща ме побъркват в характера му. Като ме попита дали той ми е голямата любов и искам да прекарам живота си с него, аз се замислям, при което той започва “ето явно аз не съм така за теб”… и все едно се опитва да ми всели в съзнанието, че той е за мен. Надявам се да ми дадете някакъв съвет.
|
Напиши текст със заглавие: ДДС и Мито
|
Наскоро спечелих Giveway (раздаване) на компютър на стойност 5000 долара от Америка.Въпроса ми е дали митниците ще правят проблеми, и приблизително колко лева ще ми излязат таксите.Питам защото не искам да плащам такси на цената на самият комп - направо да кажа да не го изпращат
|
Напиши история със заглавие: Има ли мъже, които ги е огряло след като са се поставили в резервна позиция
|
Здравейте, казвам се А. на 34 години. Намирам се в чужбина, работим 95 % мъжки колектив. На работа дойде красива украинка на 38, но много поддържана, руса и със сини очи, тялото супер. Веднага си казах тая ще я искам за прекарване на време заедно. Не бях в период, в който исках сериозни неща, и исках да си стоя необвързан. Бързо стана хит в колектива, който е около 150 човека смяната. Спечелих симпатията на майка й( дойдоха с нея и приятеля на майката -българин, с който имах добър контакт). Мъжете тук са зле, и пробих къде с визия, къде с интелект, къде с хитрост. Даже тя ме покани първа на среща в един парк. Исках цуни муни, дърпаше се, но даде индикации. Втората среща беше в клуб, а третата в Амстердам ( в Холандия сме). Навсякъде си е плащала, може би аз поемах една идея повече, да кажем 60%. Счетох го това, че е с мен от симпатия, а не задето я развеждам.След около 3 седмици я целувах много страстно на пейката в парка, после нежно и така много и хареса, логистика за секс нямаше. Все още не гледах сериозно на нея, защото си върти нейните номера. На работа хвърля очи и не ми правеше добро впечетление.Три дена след това, дойде ваканцията ми. Бях месец и половина в България. Похвалих й се, че на морето всичко е супер, досети се че има жени, като цяло моя грешка задето не бях тих. Като се върнах тук, улових дистанция. Избягваше срещи насаме, а все ме канеше с приятелките й. Разбрах, че се е завартял друг. Разбрахме се да сме дискретни и затова на работата никой не знаеше какви ги вършим.Дали от его, дали защото ми беше приятно с нея, се зарибих и вече две седмици я мислих. Даже и съня ми обърка последните два, три дни. Резервна позиция не исках да бъда и за да ми олекне, макар и да е под 1 % шанса и пратих войс на месинджера.Беше нещо от рода: "Не разбирам защо се страхуваш да се видим за 10 мин насаме, и тази голяма дистанция която направи. Искам да ти кажа, че като бях в планината реших да бъда сериозен, изморен съм от флиртове с различни жени. Прави каквото ще правиш с новите си ухажори, ще те чакам, тук съм".Гласа ми беше треперещ, наистина го чувствах така. Тя е добър човек, даде пари на нейна приятелка за да лекува рак, почти винаги е позитивна( незнам как имат сили при тази война) и като исках да се срешнем каза, че ще дойде само ако е спешно и имам нужда от помощ, защото беше вечерта след работа. Каза, че вече чувствала, че иска дете.Знам, че ще кажете че аз съм боклука, но тя ме знае като добър човек, просто несериозен за сериозна връзка и ме е обвинявала в нарцисизъм.Имате ли такъв случай или на ваши приятели, в който да имам шанс да си я върна. Знам че да се поставиш резерва е адски слаб ход, но в предишни такива случаи винаги съм приключвам категорично и никога не са ме потърсили след това. Затова реших тоя път да бъда по нисък и от тревата...Критики за това, че на такива години се занимаваме с такива неща няма да са полезни. Също и теоритици от сферата на пик ъпа, ред пила и прочие течения също. Моля за коментар на хора с реални впечетления.
|
Създай разказ за: Утроба под наем или жена под наем...
|
Здравей те, поради факта, че днес всеки е недоволен от другия, все на някой нещо му липсва в другия и все не могат достигнат до единно решение и въпреки всичко живеят така нареченият щастлив- нещастен семеен живот от което и на мен ми произлиза разочарованието от тези неща, реших да попитам сто жени, като онази игра... търся жена на възраст от 29г до 43г, от 50кг до 65кг задължително да е раждала, поне веднъж, която би се съгласила да прави секс с мен да забременее и да роди това дете и след като го отбие от кърмата, да ми го остави на моите си грижи. ще се постарая да и покривам всички здравословни и житейски разходи през цялото време, дори и ако вземе нещата по благосклонно към мен, може и след това да и помагам. Не искам да имам така наречената жена с която да сме семейство и да ми отрови живота както в повечето случаи става, Благодаря.Въпросът ми е конкретен и ясен и не бих искал да чета разисквания, дали е правилно желанието ми или не. Благодаря на всички, които ще ме разберат.
|
Разкажи за: Само аз ли съм така?
|
Обичам да се самоанализирам и напоследък се замислих за това, че твърде бързо губя интерес. И като го казвам имам предвид към всичко. Например започвам нова работа, супер ентусиазирана съм първите месеци и после влизам в монотонен режим. Чувам някоя песен няколко пъти и после спира да ми се слуша. Дори и към мъжете, с които съм като че ли в рамките на три месеца губя сексуален интерес. Достатъчно разумна съм, за да знам, че не мога да сменям през няколко месеца работата си гаджетата си и т. н. На сегашната си работа например съм вече три години, от две съм с приятел. я ми, така че като цяло контролирам тази си страна. Просто обаче това ми пречи да се чувствам добре. Сякаш имам нужда от някакъв вид стимулация и промяна постоянно, за да се чувствам удовлетворена. Това нормално ли е или само аз съм така?
|
Създай разказ за: Англйски
|
Здравейте! Проблема е там че трябва да науча английски до 2 години това възможно ли е казват че ставало с уроци но не ми се дават пари и за това (не знам колко струва за месец, ако някой знае долу горе нека каже) казват че е скъпо, та въпросът ми е как мога да науча английски без уроци, трябва да го знам перфектно защото след няколко години заминавам за чужбина и трябва да го знам а не знам как да го науча по лесно. Моля администраторите да публикуват това защото наистина ми е важно
|
Опиши: Какво означава ,, Имам проблеми с простата
|
Здравейте. Харесваме се с един колега, смятам взаимно. Той е свестен човек, няма да си играе игрички, не му е интересно просто. Има и някаква дистанция обаче понякога, чудех се защо, когато в непринуден разговор за здраве и прочие, изплю това по между другото. Не задълбах разбира се, защото знам, че е чувствителна тема за мъжете. Но питам вас: така казано, това непременно ли означава и проблеми със секса, еректилна дисфункция, може ли да се смята за импотентен и оттам да няма самочувствие? Не пие, не пуши, не е пълен… и защо един мъж би казал нещо такова на жена, от която е привлечен..
|
Напиши история: Проблеми
|
Здравейте, загубих по гаден начин баща си и тръгнах по доктори заради стреса пробвах какви ли не успокоителни - алора, деанксит, неуропан, но нищо не помогна… Ходих на кардиолог уж всичко нормално. Отидох на невролог и ми предписа атаракс и неурекс за под езика, за сега всичко е наред, единствено само че ми се спи все… наскоро направих криза високо кръвно бърз пулс а моето по принцип е ниско.. след това се оказа че имам завишен tsh хормон на щетовидната жлеза.. може ли съвет от вас как да постъпя и какви са ви впечатленията от атаракс?
|
Разкажи category 5 история за: Спрях цигарите за втори път, сега ще надебеля ли?
|
Здравейте. Преди няколко години отказах цигарите за първи път. Бях пушала в продължение на около 10 години, но от първия път ми се получи, без да припаля. Тогава качих около 5 килограма, които не успях да сваля нито със спорт - фитнес и тичане, нито с диета - протеинова, нито с балансирано здравословно хранене тип от всичко по малко и през 2-3 часа. Примирих се с тези 5 кила отгоре, важното е, че бях здрава, не пуших и оформих мускулатура.Тази година обаче направих фаталната грешка да припалвам като излизам. Може би защото бях в компания на пушачи или заради доброто старо време, лесно пропуших отново, въпреки 3-4 годишното прекъсване. Вече 5 месец пуша, но реших да спра. Сега се чудя дали няма пак да кача 5 кила, въпреки по-краткия период на тютюнопушене, което ще означава, че ще съм с 10 килограма по-тежка от преди първото спиране на цигарите.Най-сериозният ми мотив за спирането сега на цигарите е, че с приятеля ми искаме да започнем опити за бебе. Другият ми въпрос е за колко време ще ми се изчисти организма? Трябва да ли да чакам година, за да опитам да забременея? Знам, че има жени, които си пушат спокойно и спират чак като забременеят, но аз искам да посрещна новия живот в чист организъм. Даже съм се ориентирала по здравословните храни.Благодаря предварително за отговорите ви!
|
Напиши category 3 история със заглавие: Притеснение плюс антисоциалност
|
Хора, които не за изчели цялата тема да не слагат коментари. Искам коментари само от хора, които имат същия или сроден проблем като моя. Искам да са напълно ясни с проблема ми и тогава да изявяват мнение.На 21 години съм и вече от 3 години съм антисоциален и нямам нито един приятел, а много ми се иска да има такива. Ходи ми се по дискотеки по барове или купони, но няма с кого. Преди бях в една компания от 5-6 човека, но всичко се развали и от тогава съм съвсем сам и по цял ден си седя вкъщи. Не ме мислете за някой бот, споко не съм такъв. Мисля, че съм хубаво симпатичен, уча вече в университет и всичко ми е на 6 освен контактите. До сега съм бил на 3 работи и от 3-те ги напуснах, защото не успях да се впиша в обстановката. Адски съм притеснителен без повод по някой път. Изчервявам се за нищо когато съм пред много хора или пред някой непознат. В повечето случаи не знам какво да кажа или как да започна разговор. От гадното притеснение си бъркам думите, които казвам и за това по някой път гледам изобщо да не говоря. Добър човек съм и на мравката път, ще сторя. Искам да си намеря приятели независимо от външността им и пола.Преди като движих с "добрите ми приятели" бях душата на компанията, но 3 години след това съм обратната страна на нещата. Земен човек съм и винаги гледам да има първо за другия и чак тогава за мен. В интернет си общувам свободно, но стане ли въпрос за на живо съм трагедия. Напълно сигурен съм, че умея да се забавлявам, но няма с кой и това ме съсипва. Искам да си намеря такъв приятел, че като примерно убия човек той да ми отговори " Брат казвай къде, ще го закопаем". Искам да ходя на фитнес или на железа в някое даскало да се набирам, ама ме е срам да ходя сам. Сбъркан ли съм и аз не знам... Мразя изкуствени хора, които не са себе си само за да се харесат на другите. Тук пред моя блок всеки ден се събират някакви алкохолици и може да са всякакви, но поне за заедно и се смеят и с ръка на сърцето си признавам, че им завиждам адски много. Нито пари ми трябват, нито лукс. Искам да имам поне 1 приятел на който да му казвам всичко каквото мисля. Някой, ако има решение за моето състояние да каже. Нямам нищо против да се съберем хората, които имаме сходен проблем. Аз съм винаги на среща. Който е като мен или е с подобен проблем да ми пише на скайп veselq4eto90 или на имейл veselq4eto@abv. bg и да си помогнем взаимно.
|
Създай category 5 разказ за: Психичен проблем
|
Здравейте,Може ли да ме посъветвате по следния проблем? Аз съм мъж на 25г. и през последните 2-3 години се случиха неща, които серизно удариха психиката ми - лични проблеми, в работата, в семейството и т. н. Проблемът се корени в това, че някак много сериозно се вгъбих и затворих в себе си, работих, не се оплаквах, но в един момент осъзнах, че психическият проблем става сериозен - без да давам явен вид пред други хора изпитвам постоянно напрежение, страх, безнадеждност, отчаяние - абе всичко гадно, за което може да се сетите. Казах си - ок, изпусна се да стигнеш до тук, но трябва да има начин да излезеш от блатото. Миналата година опитах да си почина малко, подейства, почувствах се нов човек, но малко след това пак изпаднах в това гадно състояние, което не мога да определя дали е депресия, нервно разстройство, или нещо друго. Отново си казах - ок, щом веднъж съм могъл да изляза от дупката поне за малко, ще успея пак. Е не - тази година опитах пак да правя нещата, които преди са помагали - никакъв резултат. В един момент се чувствах толкова зле, че реших тайно, без никой да знае, да отида при личната и тя да ме насочи към специалист. отидох пред кабинета и се върнах - не можех да си представя как казвам, че имам проблем на психична основа. Сега не знам какво да правя, нямам сили да изляза сам от това положение, от друга страна не мога да разчитам на никого. Вече съм голям човек и аз съм опора на семейството ми, а не те на мен (говоря за родителите, нямам жена и деца). Аз съм този, който има сериозна работа, изкарва добра заплата и се грижи за много от нещата. Тоест вече аз съм човекът, от който се очаква да решава проблеми. А самият аз съм един голям проблем сега.
|
Напиши category 17 текст със заглавие: Моля мнение за "СУ Патриарх Евтимий Пловдив"
|
Здравейте, искам да попитам дали някой е учил или им познати, или какъвто и да е досек до това училище. В момента съм 10 клас и от самото начало, когато започнах в това училище (8 клас) искам да се преместя. Моят клас е УЖАСЕН и повярвайте ми не преовеличавам няма учител, който да ни харесва, всички са дигнали ръце от нас. Мразя училището, мразя класа, мразя себе си, защото не мога да кажа на родителите си, че искам да се преместя. Буквално ВСЕКИ ДЕН ме боли главата след училище, тъпи шеги, отварят се на учители, правят се на интересни, подигравки насам и натам това не се търпи и всеки ден става все по-зле. Та въпроса ми беше за "СУ Патриарх Евтимий Пловдив" така ли е там. Как е дисциплината, учениците учителите, знаете ли добре ли се преподава. Аз искам да кандидатствам в паралелката с испански. Благодаря предварително за отговорите! Написаното е малко хаотично, но се надявам да ме разберете.
|
Разкажи category 4 история за: Изневяра и може би развод?
|
Здравейте, пише ви 35 годишен мъж. За първи път пиша в подобен сайт. А сега историята накратко... Със съпругата ми сме заедно от 12 години, от които 6 сме в брак. Имаме две прекрасни деца (близнаци, момчета, малки са). Гледаме си ги сами с доста малко помощ от баби и дядовци. Винаги съм помагал и съм правил всичко необходимо (и продължавам), за да се добре... като забравям за себе си. Излизам по-рядко с приятели, за да я оставя нея да излиза по-често и да се разтоварва от ежедневието. От известно време тя ми споделяше, че не е щастлива и иска да живее живота си, объркана е... попитах какво мога да направя, за да е по-добре и тя казваше - нищо.. аз не предприемах почти нищо, защото бях толкова уморен и може би я бях приел за даденост в този момент. Така изкарахме доста време, през което време аз сякаш бях сляп за "страданията й". Наскоро каза, че има нужда да бъде сама със себе си и и трябва време... трдуно, но се съгласих в името на това да е по-добре и да бъде отново ТЯ. Нямаше я близо месец, през което време аз сам се оправях с всичко, готвене (доколкото мога), чистене, работа (от вкъщи), деца... всичко.. Много е трудно да отоговриш на едно дете когато те пита "къде е мама"... През този месец ми споделяше, че се бори със себе си, трудно и е и тн. Преди няколко дни ми сподели, че си има друг от известно време и го обича, защото и давал всичко от което имала нужда, бил добър човек и иска да заживее с него и децата НИ, защото те трябвало да са с майка си, а аз можело да ги виждам по всяко време... Аз се сдържах да не реагирам бурно и прибързано. Обясних, че много боли от това, което казва. Същата вечер тя излезе, защото не можела да седи с мен след като ми е казала (на мен също не ми беше лесно да гледам жена в очите като знам, че ми е изневерила и още повече да казва, че го обича)... каза, че отива при "приятелка" Съгласих се да излезе, но я помилих да се върне на следващия ден, за да ми помогне с децата, защото имам нужда. След всичко, което ми каза просто нямах сили за нищо камо ли да се грижа за децата. В момента е тук, грижиМ се за тях, за да съм се "позакрепил" малко. Продължава да си пише и да се чува с "онзи"... не пред мен, но разбирам като го прави... Говорихме пак... искала да живее с него, но казва, че в главата и е каша. Не искала да ми повярва за пореден път, че ще съм се променил като и обръщам повече внимание и сме разпускали повече, дали почивки или нещо малко, все съм отлагал... А аз все още имам надежда, защото я обичам силно и смятам, че мога да простя това, което е направила. Бих бил благодарен, ако някой може да сподели, ако е бил в такава или подобно ситуация. Благодаря.
|
Създай разказ: Обиждат дъщеря ми на "циганче"
|
Много съм ядосан, да не кажа нещо повече. Обиждат 6 годишната ми дъщеря на циганче, защото има леко мургава кожа. Съпругата ми е от Индонезия, а там са с типични азиатски черти, но са леко мургавички. В никакъв случай индуси, просто азиатци с едно 20-30 плажа по рождение. Жена ми е тук от 10 години и е наясно с някои неща, макар, че нея по-скоро пробват да я свалят, а не обиждат. Дъщеричката ме пита какво значи циганче, така, както ме пита и какво значи... пу*ка!!! Представяте ли си какви неща се подмятат в предучилищна група. Далеч съм от мисълта, че 6 годишни хлапета имат злоба или ненавист, но определено са го чули от родители, баби и дядовци това. Срам ме е и от жена ми. Тя отдавна знае български добре и ще схване и текста, че и подтекста.
|
Напиши category 17 текст със заглавие: Матура
|
Ами както знаете остават 4 дена до матурата по БЕЛ и 6 до математика. Ако някой знае какъв ти задачи ще има по БЕЛ първия модул моля да сподели с мен, защото много се притеснявам. споделете житейския си опит с мен.. Благодаря предварително.
|
Опиши: Пратих детето да учи руски
|
Здравейте, детето ми е 6 клас(на 12 години) и двамата с майка му решихме, че в добре да знае и втори чужд език.Английски вече говори доста добре - на ниво B2 е, но смятаме, че това не е достатъчно защото в днешно време да знаеш английски е като да може да си кажеш името тоест всеки го разбира и може.Самото дете не искаше да учи още един език, а да се учи да свири на музикален инструмент, но и двамата с майка му смятаме, че това е по-скоро хоби, а не сериозно умение.Майката беше твърдо за немски втори език, но аз възразих, защото немски освен в Германия никъде не се говори.Накрая питахме детето кой език предпочита, като обяснихме, че държим да знае поне още един чужд език и детето каза, че не иска да учи нито единия език, но по-добре руски.Сега вече втора седмица ходи на уроци.Смятате ли, че взех правилно решение и ще му е от полза в живота?Благодаря
|
Опиши: Въпрос към младите
|
Прави ми впечатление/работя в известно заведение за бързо хранене/, че като поръчат нещо младите, не говорят като хората!Пример-искат нещо, което е с етикет и цена-сочат го и казват това, онова в средата, това вляво/тяхно ляво е мое дясно! / и прочие.Имам чувството че "ядат" думите и буквално не могат да съставят повече от 2-3 смислени изречения, а и те им идват вповече.Пише си на табелка-с луканка, с ориз, картофи, шунка и тн. По 12 часа на ден ми идва много. Пише си-не се чете от клиентите.И за да избегнем вечния спор "защо не си учила, за да стигнеш дотук", уточнявам-не е въпросът за мен защо и как не съм учила, а защо младите не четат, не желаят, не могат, мързи ги или Бог знае защо.Моят личен отговор е, че твърде много пишат на клавиатури, а и контактът с човек им е труден вследствие на това. Срещала съм млади момчета с проблеми в говора, които очевадно се проявяват при комуникация с който и да е човек. Аз самата имам говорен дефект, но той не е от притеснение, а от детска възраст буквално.Виждам, че темата ми е не е написана като хората, но все пак-какво мислите по въпроса? !
|
Напиши история: Какво е Душа и къде се намира тя в тялото
|
Здравейте на всички. Задавам този въпрос защото много хора като мен не знаят къде е Душата. И къде е този орган, или каквото и да го наречем, каква му е ролята в човешкия организъм. Всички знаем, че човешкото тяло, а и телата на всички животни имат органи, които изпълняват определени функции, като например очи, език, нос, зъби, черва, стомах и още много други, които няма нужда да ги изреждам защото ще ми отнеме много време. Много хора в определено време и по различни причини споменават имената на някои свои органи, но много малко хора говорят за Душата. Аз се питам защо дори в медицински книги нищо не се пише за Душата. Тя не е ли орган. Може ли някой от вас да ми обясни какво е Душа и къде се намира тя. Ще ми е интересно някой от вас да ме осведоми. Мисля, че хора работещи в медицината могат да споделят техни познания за Душата. Моля ви откликнете на въпроса ми.
|
Създай разказ за: Избор на университет.От голям в по-малък град и реализация на специалността.
|
Здравейте. МОЛЯ МОДЕРАТОРИТЕ ДА ПУБЛИКУВАТ ВЪПРОСА МИ. Имам колебания относно бъдещото си образование. От София съм и тази година съм абитюрентка и смятам да кандидатствам във Великотърновсия университет със специалност приложна лингвистика-първи език англиийски, втори-холандски. Искам да попитам има ли някой завършил тази специалност и добра ли е реализацията. Също така, какво мислите за смяната на по-голям град с по-малък и възможно ли е в бъдеще да имам проблеми с работодателите, когато се върна в София с това, че не съм завършила тук. Благодаря предварително.
|
Опиши: Разбрах, че е излъгал
|
С приятелят ми много се карахме за това, че пуши мара. Имахме доста проблеми и скандали относно това и последния път в който се скарахме затова беше жестоко, дори го зарязах. След което той каза, по точно обеща наистина повече да не го прави защото не искал да ме загуби. Всичко беше добре известно време, казваше, че не е докосвал мара и наистина забелязвах в него, че не е употребявал подобно нещо докато... Тези дни се засякох с един негов авер и си поговорихме, той разбира се не знае, че аз не искам приятеля ми да пуши и ми каза, че преди няколко дни са били заедно и цял ден са пушили мара, надрали са се като копелета с извинение и дори е започнал да продава трева. Почуствах се ужасно... излъгана и предадена... Написах му няколко съобщения и му казах, че това е края на всичко защото неговите лъжи нямат край и в последствие той ми писа и разтъкахме едни други неща и така обърна нещата, че аз съм виновна за всичко понеже съм говорила с хора, които той не харесва(става въпрос за този негов познат)... и така сега той се прави на обиден и сърдит, не ми звъни не ми пише. Вярно е, че аз поисках да сложим край на всичко, но това много пъти се е случвало и мислех, че и този път ще ми се извини и ще обещае да не прави така, но той е ядосан на мен, вместо аз на него... Незнам какво да правя, чуствам се много зле без него, защото го обичам, но не искам и да пуши тая глупост, какво да направя...
|
Създай разказ за: Не виждам смисъл вече на живота си и искам да сложа край!
|
Здравейте уважаеми потребители, :) Мъж съм, и историята която ще ви опиша е факт, без измислици! Преживял съм много, бил съм свидетел на много неща, така че никой с нищо едва ли ще успее да ме засегне, ако искате кажете че съм за Психолог, но си имам причини да се чувствам така и да достигна до сегашното си състояние.И по темата:Живота е прекрасно нещо, един път се живее, един път преминаваш през детството, младините, тийнейджърските и ученически години, младините, забавления и така докато в един момент вече не осъзнаеш че си остарял и всичко това е преминало, ето така се чувствам аз, поради безброй допуснати грешки и глупави вземания на дадени решения, сега съм достигнал едно разхлабено психическо състояние, в което не виждам смисъл на живота, и не ми се живее, понеже осъзнавам факта че вече съм голям, а съм на никъде в този живот и може би ми е късно да се ориентирам и да си устроя живота. Поради тази причина, защото знам че няма връщане назад, направих най голямата глупост в живота си, да посегна на живота си за да сложа край и да се отърва от психическите мъки, страхове, проблеми и като цяло от самия живот. Бях спасен, от приятели и още няколко минувачи, после бях изолиран в нас под наблюдение, да не посегна отново на живота си, и сега има много въпроси без отговори, а се питате, защо съм стигнал до това решение и какво се е случило с мен!?Не, аз видимо съм си най нормален човек, чист Българин, не съм Ромски произход (Нищо лично към Ромите, просто уточнявам) никога не съм посягал към наркотични вещества, не пушач съм, обаче си пия алкохола смело, имам родители, имал съм и ограничено детство, сега съм с работа на постоянен договор, сред млад екип, никой нищо не подозира към мен, говорим си свободно, излизам си с приятели, много хора ме уважават, има и момичета които ме уважават и ме харесват като човек и приятел, като цяло не правя лошо впечатление. Като малък обаче, още дете, преживях тежка операция, поради тази причина, може би, съм имал не пълно детство което е останало завинаги психически белег в мен, в момента съм млад мъж. Тази тежка операция ограничи детството ми на възраст между 7-12 години. След това, живота си ми вървеше нормално до към двайсетте ми години, събирах се с приятели, забавления, гаджета, имах си нормална работа, изкарах си шофьорска книжка и като цяло всичко си беше добре, но само до този момент. Съвсем случайно се сприятелих с грешната среда, бяха с развалена психика, наркомани, аз съответно се дръпнах настрани от тях, а по него време катастрофирах тежко с колата. Тогава бях на 21 години, след катастрофата, бавно и сигурно се възстановявах, въпреки че имах още куб лоши случаи и неприятности. Така в един момент се озовах на кръстопът, самотен, не знаех по кой път да поема.От тогава, насам, живота ми върви само работа, спане, някое обикновено излизане с приятел, пред компютъра и всекидневно едно и също. Живееше ми се, опитах да сменя града, да пробвам ново място и среда, но неуспешно и се върнах отново към родния ми град. Осъзнавах че годините си минават, а аз, нищо! Така, съвсем бързо и невинно, неусетно, изминаха още няколко години, като през цялото време търсих живота си, през цялото време, излизах на вън, ходих на събития, срещах се с хора, сприятелявах се, но и така не намерих това което търся, не намерих правилната среда, момичето за мен, приятели и нищо, само и единствено, пропилени години и много познати, които вече са устроили своя си живот, а аз само пропилях времето, вместо да живея, да се забавлявам, да намеря правилната среда и да устроя живота си!Миналата, 2019 година, намерих нова, хубава работа сред млад и динамичен екип, запознах се с наистина приятни хора и приятели, намерих среда до някъде, приятели които наистина ме уважават, и кажи речи, вече има с кого да излизам на вън и да се събираме.Имах големи планове за предстоящата (настоящата в момента) 2020 година. Но сега, заради тази епидемия, този Корона Вирус, всичко беше отменено, карантина през пролетта, а лятото нямаше много народ на вън и работна ръка, всичките ми планове бяха отложени, и въпреки че пропилях изминалите няколко години , пропилях и тази, поредната 2020 година.За това, в момента съм депресиран, чувствам се остарял, сякаш живота ми е отминал и вече е късно, късно е да си устроя живота, да излизам и да се забавлявам като млад човек, да ходя на разни събития или спортове, но като осъзнаеш че вече си възрастен и са минали младините, вече е късно за всичко. Обществото иска млади хора, а не чичаци. Става ми тъжно, когато видя как по младите излизат, по центъра или парка, ходят на събития да се забавляват, ходят на спортове, ходят на театри и всякакви други събития, иска ми се, да съм млад, лятото да се забавлявам и излизам отново с млади хора и приятели и да се забавляваме, да правим нови спомени и да ходим на дадени събития, но си мисля че вече ми е късно, минало ми е времето за тези работи и не мога да възприема това, направо побеснявам че изведнъж, бързо и неусетно вече остарях и ми е минало времето. Все едно съм бил в кома, и след години отварям очи, и ми се иска да съм живял като по млад, но знаеш че това вече няма как да се случи, а вече си и дърт, ето така се чувствам аз… Чувствам се стресиран, затворен вътре в себе си, потиснат и жалък, защото ми е късно за изброените по горе неща. Всичките тези пропилени години, минаха, бързо и неусетно, и в един момент се усещаш че вече си възрастен. Иска ми се да можех да знам какво е чувството отново да съм млад, да мога да излизам да се забавлявам, да ходя на дадени събития, да спортувам сред млади хора, като цяло да се забавлявам, но ето че всичко това отмина и аз вече съм чичак, и дори на човек да му се иска, трябва да се примери с тази мисъл. Аз обаче имам един сериозен проблем, не мога да се примеря, нито с изминалите пропилени години, нито с факта че вече ми е късно, а в същото време се чувствам млад, тоест духовно, а външно съм възрастен, и не мога да преборя тази мисъл. Аз лично не мога да се справя с този проблем, не мога да го приема и осъзная. Въпреки че скоро имах консултация с Психолог, след неговите обяснения, на мен въпреки не успя да ми помогне, освен да се опита да ме излъже, и в това отношение, след като вече ми е късно, аз не намирам никакъв смисъл да продължа живота си. Да, бих искал да сложа край на живота си, че няма спасение.Така и не споменах на каква възраст съм, в момента съм на 26, ще правя 27 след няколко месеца, ако дано доживея рождения си ден, в момента се възстановявам след опита ми за самоубийство, не искам отново да разговарям с психоложката, съмнява ме че цялата и работа е да източи пари и все и едно какво ще се случи с клиентите и. Поне никой от колегите ми не разбра че съм направил опит за посягане към живота си, просто ги излъгах че имам симптоми на корона и съм си в нас, с съответния болничен от личния разбира се. Но пиша тази история, защото в момента имам нужда от някакви съвети или мнения, а нямам контакт с други хора, и искам различни мнения от психоложката. Да, за съжаление, аз така се чувствам, депресиран съм, за това че годините отминаха, а аз не можах нито да устроя живота си, нито да се забавлявам като млад човек, а сега се чувствам като чичак, все едно ми е минало времето за всичко. Оставям мненията на вас, моля само смислени, и моля одобрете темата, това ми е жалката истина.
|
Напиши category 6 история със заглавие: Токсичен брак
|
Здравейте. Живея от 2 години в чужбина при мъжа ми. Имаме бебе на почти година. Няма да влизам в подробности , но мужа ми е супер токсичен или не знам и аз как да го обясня. Супер трудно ми е тук. Не се справям. Просто не мога да свикна и това е. Вече сум в депресия от 8 месеца . Мъжа ми по никакъв начин не допринася за това аз да се оправя. Работи. Работи и само Работи. Като го помоля да има повече време за да излизаме и да правим нещо заедно ... той все ми отговаря , че е на работа. И то... допълнителна. Не издържам вече. Моля го да се прибера за лятото в БГ поне аз ... той да си работи аз малко да отпусна... и това не може... не мога да го разбера. Просто съм в някаква златна клетка, от която няма излизаме.Караме се всеки ден. Абсолютно всеки ден.Не искам да стоя тук повече и минута. Вече дори не искам да бъда с него. Толкова е токсична тази връзка.... Не мога да си тръгна с детето за БГ. Защото нямам работа, нямам доходи и просто нямам избор. Единствено имам жилище. Той ако заведе дело за детето - ще си го спечели веднага. Предвид ситуацията. Незнам какво да направя как да спостъпя.Ако някой може да сподели нещо, ще бъда благодарна.
|
Разкажи за: Работите ли след раждането
|
Жена на 28 години съм, живеем в София в собствено жилище, което се наложи да сменим, за да има стая за детето. Изтеглихме ипотека, изплащаме я, за момента още не е готово, остават около година за ремонт и обзавеждане. 90% от жените около мен не се върнаха на работа след раждането, а голяма част дори още преди да забременеят ги оставиха вкъщи. Видиш ли само заради мерака, че да станело лесно и да карали лесна бременност, да не се ядосвали на работа… Започнах да се замислям аз ли изтеглих късата клечка и ще съм вързана на работа още N на брой години? Попитах съпругът си защо не може да остана и аз вкъщи - отговорът беше, че всичките пари отивали за кредит и ако искам да напусна, но ще седя вкъщи или ще се разхождам безцелно. Пари нямало как да ми дава и да стигнат и за двамата. Останах направо като попарена и нещо ми прищрака… имаме едно жилище, детето е в държавна ясла, после и градина и видиш ли без моята заплата сме за никъде? Взех да се замислям дали не е по-добре да се разделим и аз да си гледам живота, като очевидно така или иначе ще ми се налага да работя цял живот. Поне да го правя за себе си.Жените, които са родили около вас работят ли? Мъже, издържате ли жените си? Държите ли те да допринасят за семейния бюджет или го правят по собствено желание?От както си дадох сметка за това много се отчуждих от съпруга си и се замислих за раздяла. За какво ми е реално той като така или иначе ме очакват дълги години работа? Млада съм, детето е на 2. 5г… имам още много време и мечти пред себе си. Така или иначе за всичко важно в живота си направих компромис и избрах техният комфорт пред мен. От както се появи детето все нямаме пари за това и онова.. струва ли си такъв живот наистина… не искам да съм нечии придатък и да работя за “семеен бюджет”. Защо като нищо не губя? Пак ще работя и ще имам същите неща, просто ще съм сама и ще си е всичко за мен, без да се съобразявам с него. За толкова години заедно само оправдания и отлагане, все няма пари за това и онова, все скъпи неща съм искала. На края взех да си давам сметка, че като съм се женила съм спала. Как иначе на разни с нищо по-добри девойки мечтите им се сбъдват за 1г, а аз съм 10г с мъжа си и на края излезе, че те ме задминаха и живеят по добре от мен. Почиват си вкъщи, децата на ясла… а аз ходя да гърбя по цял ден на работа, после се върна и домакинството ме чака. Искам и аз хубав живот и спокойствие, не само стрес и оправдания.
|
Създай съдържание за: Защо мъжете си падат по цинизми?
|
Искам да попитам мъжете какво ви кефи да говорите цинизми относно жените. Защо обичате да наричате жените като оная им работа? Това някакво превъзходство над тях ли е или просто смятате жените за по-нисш пол? Това демонстрация на радост, че сте се родили мъже ли е? И като цяло какво мислите за жените-съжалявате ли ги, че имат п... а между краката, че раждат деца, че имат цикъл и че тях ги е.. т. Радвате ли се, че тези неща никога няма да се случат на вас и смятате ли, че сте изтеглили по-дългата клечка като сте се родили мъже?
|
Създай съдържание за: Зъби
|
Здравейте.Може ли някой да сподели къде си е слагал брекети, каква е цената, колко време горе-долу ги е носил (знам, че зависи от дълбочината на проблема на зъбите, но все пак). Наистина ли болките са чак толкова големи, трудно ли говорихте отначало, когато започнахте да ги носите и на последно място, подиграваха ли Ви се, когато ги носихте.Благодаря.
|
Създай разказ за: Кандидат-студентски изпити
|
Здравейте, искам да попитам къде мога да намеря в интернет примерни изпити по български език и литература за кандидатстване във ВИНСА. Единственото което намерих е един сборник, който трябва да се закупи.
|
Разкажи category 4 история за: Приятелят ми се държи ужасно с мен
|
Здравейте.Приятелят ми се държи ужасно с мен.Постоянно вика по мен, обижда ме, никога не е доволен от мен, не му харесва как готвя, не съм била добра домакиня, била съм разхвърляна, не прави секс с мен.Правя всичко за него, винаги всяка вечер го посрещам с вечеря, но той никога не е доволен, яденето не било като хората или вкъщи не било изчистеноАз много го обичам, виждам, че нещата между нас не вървят, но не мога да си тръгна.Обръщам се към мъжете, защо един мъж се държи така с една жена, какво го провокира, моля ви дайте ми съвет какво да направя.
|
Разкажи category 5 история за: Въпроси за сигнали
|
Здравейте,Живея в близост до една ветеринарна фирма, която прави доставка на консумативи за зоомагазини и кабинети. като цял оготини хора работят там. често напускат, ама все готини идват.въпросът ми е-Тези хора постоянно обикалят напред назад по софийския регион, не ги виждам да чистят колите, колите им изглеждат като извадени от кофа за боклук.-никой не носи маска.-постоянно се рзахождат коли с регистрация от стара загора и една толбухинска, които идват за по няколко дни и си тръгват.-Като минавам с количката, покрай склада им, тия хора вътре не носят маски. все са то вън и пушат.-не спазват дистанция.диния им колега е малко мутра и като ги помолих да мина с покупките, /близо е д кауфланд/ и ми се озъби и ме заплаши че е ще ме нахрачи. как "о ти си от тези" хили се, мога да мина по улизата защото коли, тяхните коли са запречили тротоара, въобще, страшнотова нормално ли е?къде мога да подам сигнал. страх ме е от тия хора.ж33
|
Разкажи category 5 история за: Счупен нокът в основата
|
Ами нокътят ми се е счупил съвсем в началото, където започва и няма как да го отрежа. Не усещам болка, но се страхувам да не се закачи някъде. Имам няколко въпроси. Когато се отреже по-бързо ли започва да расте? Тоест ако го режа редовно ще порастне ли по-бързо така че счупеното да се махне? И понеже смятах да ходя на гел лак, според вас добро решение ли е да отида, като по този начин успея да го запазя докато изчакам да порастне, или това ще навреди още повече?
|
Създай разказ: Проблеми с психиката
|
Имайки в предвид как е написано заглавието, предполагам, че това е най-точният начин да определя състоянието си в момента. Проблемът ми се корени в това, че напоследък все повече се отчайвам от себе си. Момиче на 21 съм, на скоро се върнах от чужбина с идеята да си оправя взаимоотношенията с приятелят ми (с когото сме заедно от почти 5 години/живеем заедно от 4) и да си намеря работа. Върнах се точно по празниците Декември месец и шансът да си намеря подходяща работа беше почти незначителен (или така се оправдавам пред себе си). Важното е, че бях страшно надхъна да си предподредя живота (за не знам кой път вече).Така се случи обаче, че въпреки висчки интервюта, на които отидох и въпреки всичкото одобрение, което получих буквално от всяко място, на което кандидатствах-винаги намирах някакъв косур. Дори не косур, ами по-скоро ме беше страх, че може да се излoжа, въпреки целият опит, който имам, желанието и вътрешната 100процентова убеденост, че мога да се справя.На скоро, след цялото лутане намерих своето място. Започнах с желание, вършех си работата съвестно, за кратко време навлязох доста в нещата, сякаш съм работела точно на това място от 10 години, а не от 1 седмица.Като цяло съм много тих и спокоен човек, без излишно самочувствие, по-скоро мълчалива, но и донякъде отворена към хората. Приемала съм критиките на познати и непознати с мълчание, замисляла съм се дори дали пък аз не греша. До момента, в който приятелката на шефа ми реши, че трябва да направи опит да ме смачка емоционално, заплашвайки ме дори със физическа саморазправа. Всичко се случи, защото както всеки от вас знае-различни хора, различен навик, различен начин на работа. Първите няколко дни търпях злобните, едва ли не ''аз съм над теб'' коментари свързани с начина ми на работа (имайки в предвид, че не съм в тази сфера от днес или вчера). На края просто я помолих да ме остави да си свърша работата на спокойствие и ако иска да ми каже нещо, да го сподели след като приключа. Винаги съм действала с внимание и отговорност към поверените ми задължения, но се напрягам, когато някой ми виси на главата и ми говори докато работя.След тази ми молба последваха реплики от сорта на ''Ти коя си'' ''Знаеш ли аз коя съм? '' ''Така няма да станат нещата'' и прочие. Като цяло усещам кога хората не са в настроение и гледам да си мълча, да не нажежавам обстановката, но след последвалите и заплахи не се сдържах. Разменихме си няколко реплики и усещайки, че нещата не вървят на добре просто си поисках изработеното и си тръгнах.Разбирате ли, на това място се чувствах прекрасно, отивах с желание на работа, с желание си вършех работата, чувствах се спокойна, тъкмо се бях зарадвала че съм намерила своето място, че няма да чакам на приятелят ми да ме издържа и да плаща всичките ни сметки, наем и консумативи и всичко се срина. А се срина защото не си замълчах както обикновенно, а реших че е време дори и вербално да се защитя.Сега отчасти съжалявам страшно много, че нещата се случиха така. Усещам как се сривам емоционално, чувствам се психически и физически изморена, въпреки че не работя, а съм в процес на търсене на нова работа.Чувствам се изцедена, а съм само на 21. Ежедневието, сметките и този тип отношение на хората ме смачква. Аз се смачкам сама, защото съм нерешителна и очевидно знам ли-страхлива. Гледам да не споделям с приятелят си защото не искам да го натоварвам излишно с чувствата и емоциите си, но усещам как напрежението ме смачква. Искам да си помогна, но не знам как.Малко дълго стана, но като цяло ако трябва да обощя - ''Аз съм човек, който има голяма оценка за себе си и знам, че мога да направя всичко, но същевременно се оставям на страховете си и на емоциите да ме контролират и да ми пречат''Ще се радвам наистина ако темата ми достигне до аудиторията на сайта и получа евентуални съвети за това как да се справя със себе си. Ще обърна внимание на всеки коментар, бил той позитивен или негативен.
|
Създай разказ: Имам синдром на Хашимото дайте съвет
|
От както родих преди две години имам синдром на Хашимото. Пия еутирокс пия селен и рибено масло ограничавам се от храната постоянно изпитвам жесток глад тичам по детето по паркове и градинки.... НО НЕ СВАЛЯМ И КИЛОГРАМ какво да направя чувствам се ужасно 158 съм висока а тежа 76 килограма. Започвам да се депресирам вече. Хормона тсх е в норма а тялото ми е зациклило не мога да се гледам вече в огледалото нямам желание за секс, срам ме е да се снимам мразя се... ПОМОГНЕТЕ С НЯКОЙ СЪВЕТ. БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО
|
Създай разказ: Майка ми е психично болна
|
Здравейте. Такова нещо не е лесно да се сподели на всеки, затова реших да се допитам до хората тук, пък и е анонимно, нищо не губя.До колкото знам, всичко е започнало при раждането ми. Родителите ми са ми разказвали какво по-точно се е случило, но не си спомням с точност. На кратко майка ми е щяла да ме загуби, докато е била бременна с мен в осмия месец, мисля. От там е изпаднала в някакъв ужасен страх, паника, че ще ме загуби. И от там стартира всичко. Оттогава майка ми на работа не е ходила, цялото семейство издържаше баща ми. Беше пълен ужас. А майка ми само това я интересуваха - парите. Ако нямаше пари - няма нищо, не може и да живее. Не знам много - много когато съм била малка какво е, но когато станах по-голяма и ходех да училище започнах да разбирам. Майка ми беше полудяла съвсем, веднъж дори беше направила опит да се самоубие почти пред очите ми. Беше се нагълтала с хапчета. Лекарите ѝ определиха диагноза ''биполярно разтройство''. И от там нататък всичко беше болници. Едва издържах да ходя на свиждане при нея, да видиш собствената си майка в това състояние е ужасно. От толкова силни медикаменти беше една отпусната, само ѝ се спеше и нямаше енергия за нищо. Другото е, че ако се опиташ да говориш с нея тя се изолира и дори не те слуша и името да ѝ изречеш за нея сякаш не си в стаята, не съществуваш. Говори си сама, смее се сама, крещи, буквално крещи, чува се и на улицата дори. Веднъж беше отишла в старото ми училище, за да вика на началната ми учителка. Не можете да си представите с какъв срам съм се върнала при тази учителка, която е страхотен човек и дори се опитваше да ми помага с каквото може.По принцип съм позитивен човек, но да гледаш собствената си майка така омърлушена, да не говори с никой само със себе си и с баща ми е ужасно. Да я гледаш как крещи и плаче в стаята все едно някой я е намушкал с нож е просто неописуемо. Със сълзи в очите в момента се чудя какво да правя. До преди няма и 2 месеца беше наред. Взимаше медикаменти, но вече трябваше да се намалят. И когато ги намалихме всичко започна отначало. Когато тялото ѝ приемаше въпросните инжекции беше добре. Но незнайно защо вече и те не помагат. Дори работи от 4 месеца насам към една фирма. И като се замисля, ако началникът ѝ я попита нещо и тя не отговори 5-6 пъти и не върши работата си както трябва ще я изгонят най-вероятно.Дори мрази собствените си родители. Буквално ги мрази - не иска да ги вижда. А те са вече хора на възраст. Ще се осъзнае за тях, но ще е късно. Имам и по-голяма сестра, която вече завърши, но е зле с успеха. Работи в супермаркет. Разглезена е и дори да я обичам като сестра и да я уважавам е така. Тя е най-разглезената от цялото семейство. Ти да отидеш да ѝ оправиш стаята и тя да се прибере без да забележи, да ѝ намекнеш и тя да ти каже ''аз какво да направя, някой да те е карал''. Не се оплаквам от това, че се старая успеха ми да е на ниво и да чистя вкъщи и да готвя. Всъщност, ако може да се каже аз вече така ''разпускам''. Сестра ми е същата, затворена в себе си. Не споделя на абсолютно никой, приятелки си няма. Има си сериозен приятел от доста години и ще се мести да живее при него, но там, където ще живеят се намира на около 200-300 километра от нас ако не се лъжа. Изобщо не ѝ пука какво другите ѝ говорят, че не харесват този човек.Не знам в каква среда съм попаднала, но знам, че тук не е моето място. Но в крайна сметка не мога да зарежа майка си. Първо заради себе си - момиче на 15, къде мога да отида? И второ защото майка ми ми е родител. Тя се е лишавала от много неща, за да осигури всичко, което имам в момента. И няма да е никак правилно, ако я оставя сама, на произвола на съдбата.. Единственото, което имам нужда в момента е майка ми да е добре. В ново училище съм, имам нужда да е всичко наред. Но в крайна сметка чувствам, че всичко, което трябва да направя е да остана силна и да преживея това, защото има хора, които за загубили най-близките си хора - родителите си. И аз мога да ѝ помогна. Като нейна дъщеря ТРЯБВА поне да се опитам да ѝ помогна, а не да бягам от проблемите.Какво бихте ме посъветвали да направя? При нейния психиатър не можем да отидем, защото работи когато майка ми е на работа. Какво да правя, как да постъпя?
|
Създай разказ за: Къде бъркам?
|
На 26 години съм, преди година бях пирнуден от колеги да напусна работното си място. От тогава не мога да си намеря работа.Работех в сферата на автосервизните услуги. Въпреки че беше малко по специфично не точно леки автомобили и в официален представител( уж много утвърден), от което се предполага че имам много добра основа за напред( поне според мен и според някои хора в този бранш).Работа, работни позиции и работодатели търся в популярния сайт за тези неща сайт( не знам мога ли да напиша името му).Работните позиции за които кандидатсвам са идентични, а някои от тях са продължение, или кариерно развитие макар и незначително, така да се каже на позицията, на която съм бил.За целта съм си изготвил 3 СВ-та, всяко от които е подходящо за определения тип работа. Не съм скрил или добавил грешна и невярна информация и в трите СВ-та.Въпроса е че когато попадна на подходяща работна позиция, кандидатствам, като спазвам изискванията за самото кандидатстване, т. е ако изрично е казано СВ, мотивационно писмо, и снимка, изпращам и трите. Ако е указано само СВ изпращам само него. На някои от обявите добавям и кратък текст към СВ-то ми, като много набързо обяснявам качествата ми и причините да кандидатствам за позицията.И какво се получава?Обикновено покривам всичките изисквания на дадена обява, т. еимам опит, знам език, имам необходимите дипломи и квалификации и познания в областта.НО одобрение така и не получавам( говоря за одобрение за интервю).И така това продължава вече една година. Принудих се и започнах да правя опити да се свържа с различни сервизи и работодатели чрез техните сайтове и телефони за контакт, и дори чрез страниците им във Фейсбук. Но и от там в 95% от случаите не отговарят или категорично отказват( въпреки че имах случай в който има активна обява, а чрез ел. поща ми беше казано че категорично не търсят кандидати).В много малкото случаи, в които работодатели са се свързвали с мен след кандидатура от моя страна, обикновено провеждаме разговор, обещават че ще се обадят за да кажат одобрен ли съм или не. Но така и не се обаждат и аз трябва да чакам според мен поне 3-4 седмици да са се уверя напълно че не съм одобрен.Дори бях препоръчан от част от бившите ми началници в една трите най-големи транспортни компании в България. Проведох 2 разговора с тях и те ми вързаха тенекия, и сега не си вдигат телефоните.И тук имам още един въпрос. Дали да не бъда по нахален и да не изчаквам толкова много време, а аз да ги търся за да получа отговор.В тази връзка да попитам: Преди преди 4 месеца и половина се свързах с HR мениджъра на една фирма, като ми беше казано че в близките 10 11 месеца не търсят хора, но тя поемала ангажимент да ме потърси когато набират нови хора. Съответно добра идея ли е да я потърся отново и да напомня или да чакам и да се надявам че някога ще се обадят?Ще се радвам да отговорите на въпросите ми и да изкажете мнение.И когато напускате мислете добре, че да не изпадате в моята ситуация :)
|
Напиши category 9 история със заглавие: Шофьор на такси
|
Здравейте, от скоро обмислям дали да не започна да шофирам такси като втора работа, имам много свободно време от официалната ми работа и няма да ми бъде зле да вадя допълнителен доход. Става въпрос за град Варна, въпроса ми към вас е ако имате познати или виесте шофьори на такси споделете какво успявате да припечелвате струва ли си, плюсове и минуси на занаята? Да уточня като за начало бих провал с кола под наем за да видя дали работата е за мен а след това да направя собствената си кола такси за да компенсирам от парите които се дават за наем на автомобил под наем които не са малко. Предварително ви благодаря!
|
Напиши category 5 история със заглавие: Бенка на устната?
|
Здравейте. Забелязах че на самата горна устна, а не над нея, имам нещо като бенка. Учудих се че е точно там. Изчоплих го, леко е червено сега. Не мисля че е рана. Има ли вероятност като го изчоплих да не излиза повече. Мерси предварително.
|
Напиши category 4 история със заглавие: Не ми се прави секс с него!
|
Отдавна си търся сериозен приятел и не попадам на подходящи. Повечето мъже искат секс, а аз искам нормална връзка, семейство и дете. Проблемът е, че когато срещна сериозен мъж, не ми се прави секс с него. Нещо ме отблъсква и ми е досадно и противно да се целуваме, натискаме и да правимм секс. Не искам никаква интимна близост, иначе ги харесвам много и точно сериозното им поведение ме привлича.Ще дам пример с последния такъв мъж. Познаваме се от учишище бегло. Не сме били приятели през годините. Той ме потърси наскоро във фейсбук. Държи се галантно, излизахме на заведение 2 пъти. От добро семейство е, възпитан, държи се уважително, изкарва доста пари и има собствена фирма.Това, което ми липсва обаче, е физическо привличане. Плешив е и има доста излишни килограми, общо взето си има шкембенце. Нямам никакво желание за секс с него, а той ми целуна ръката последния път и скоро сигурно и по устата ще иска.Не знам какво да правя. Знам, че външният вид не е всичко, обаче аз съм 45 кг, супер поддържана, всички казват, че съм красива и все се надявах да срещна красив и секси мъж... Ноо не. Тези, които искат връзка, са далеч от секси, готини и въобще не са сексуални. Тъжно ми е.Ж28
|
Напиши category 3 текст със заглавие: Защо хората в апартаменти живеят като араби в пустинята, особено тези с деца?
|
От няколко години живея в апартамент, допреди това в къща, и ми прави впечатление, че навсякъде, ама абсолютно навсякъде хората не се съобразяват с другите. Живея сама, тиха съм и гледам да не преча. И не защото ме е страх от комшиите, или нещо такова, а защото на мен ми е неудобно и крайно неприятно да вдигам шум. Те, обаче, са пълна противоположност - викат, пеят, думкат, а малкото говедо от сутрин до вечер чука, тръшка се, циври и реве само "Уаааааааа!" За тях забранени часове няма, човечност няма, възпитание няма, съобразинелност също няма. Живеят 1-2 баби, малкото копеле, бащата, а може би и майката, но не съм я виждала. Тази вечер им слушам вечерята на висок глас, а съм 2 стени зад тях. И една да беше, ако се държаха нормално, нямаше да ги чувам. Смятайте как си "говорят" и как учат малкото да се държи. Днес пък в един магазин за дрехи преди това пак бяха налазили майки с дечурлига. Едното дереше с цяло гърло и 3 пачи насреща му се усмихваха в захлас.В предишното жилище имаше една лелка с 2 деца, които сутрин от 6-7 вечер до 12 поне обикаляха постоянпо апартамента като коне, чак леглото ми се тресеше. А бяха 2 етажа под мен... Въпросната лелка се мислеше за голямата работа, защото е домоуправителка и всичко и е позволено, ама една вечер я докарах до рев и нервна криза, заради невъзпитаните и отрочета. Обадих се на полицията и си свършиха работата чудесно. Болезнено и отрязах крилата. Сега като ме види, гледа като посрана. Другите до нас пък бяха алкохолици и всяка събота вечер по 5-6 часа общо се черпеха с ракии и на висок тон, разбира се.По принцип нямам нищо против никого, НО щом живеете в някакво общество, трябва да се съобразявате. Не сте орангутани, хора сте, уж... Ако не ви харесва редът и дисциплината, в пустинята има достатъчно място. Джунглата и гората не ги препоръчвам, защото там има повече животни, които също не биха ви изтърпяли. За децата ви пък к'во да кажа... Изтървана работа отвсякъде. Някакви малки лигльовци и лигли правят буквално всичко, което си поискат докато пиете, пушите и се занимавате с глупости. Като не ви се занимава с тях, слагайте презервативи. Вашите деца са ваши проблеми, не не ни ги натрисайте на нас. И не ми се оправдавайте с глупости от сорта на "Деца са, играят си, не мога да ги спра." Хайде на бас, че има как, ама просто не ви пука. 5-6 момчета на около 7 години разкарах наскоро от задблоковото пространство. И не съм ги била, или обиждала, просто ясно им дадох да разберат, че крещенето под терасата ми, не е добра идея. Като не можете да ги спрете, приспете ги (не завинаги). Да сте мислили с горната глава като сте е***и. Ако искате да сте сред пората, бъдете хора. Ако ли не - у пустинята! Има и полиция тук, която работи перфектно. Актовете са над 100 лв за 2 нарушение. ;)
|
Напиши category 9 текст със заглавие: Не ми връщат трудовата книжка и документите
|
Започнах работа в малко квартално кафе на 20 април. Чак на 3 май бях назначена на трудов договор, безсрочен, но ме осигуряваха на 4 часа върху 195 лв. заплата. В края на май собственикът на фирмата и жената, с която живее, решиха, че не издържат финансово и затвориха кафето. Много тежко го преживях, макар и с малко пари, нещо правех... и изведнъж пак същото мизерие и безработица като преди. Поисках си трудовата книжка, служебна бележка, удостоверение за доходи и заповед за прекратяване на договора-всички тези документи ще ми трябват за социалните, когато след няколко месеца ще подавам нова молба за детски надбавки.Вече почти 1 месец разговарям с бившия ми вече шеф по телефона и всеки път ме върти-след ден-два ще ти дам документите, всичко ще е наред, и аз имам проблеми, не се притеснявай и бла-бла... Обаждам се през 4-5 дни или 1 седмица, защото телефонът ми е спрян и не мога да звъня от него/могат да ми се обаждат все още/ и всеки път търся съседи, за да се обадя. Чудя се докога ще ме лъже така и каква сметка има да ми бави документите-никаква. Последният път в понеделник обеща за четвъртък-понеже се разделяли с жена му, книжката била при нея, другите документи ми били готови.Ще кажете сигурно да го съдя-първо нямам пари и второ, за какво да го съдя, не искам пари, искам си само документите. Рискувам да загубя детските си надбавки за цяла година, които макар и мизерни, са право на детето ми.По телефона Инспекцията по труда ми казаха, че трябвало да проверя в НАП дали има уведомление за прекратяване на трудовия договор, ако няма-проблемът с документите си оставал мой... Адресът на фирмата не съвпада с този на кафето, където работех, а и в понеделника шефът спомена, че бил преместил фирмата на друг адрес и затова бил много ангажиран. В кой НАП да ходя да проверявам и къде точно?В никакъв случай не седя, без да се боря, звъня по телефона-но какво да правя, като тоя все казва днес-утре-другиден? ! Вече се притеснявам сериозно. Само трудовата книжка не ми е достатъчна да я върне-трябват ми и удостоверението, служебната бележка и заповедта.Какво да го правя тоя мой бивш шеф? ! Няма да спра да му напомням за себе си, но резултатът за сега е нулев.
|
Напиши category 3 история със заглавие: За кого ще гласувате на 2-ри април?
|
Здравейте!За кого ще гласувате на 2-ри април?Няма нов месия, а със стари муцуни нов бар__к не се прави...Пак същите резултати ще има, пак са остри камъни и брашно не мелят и няма да искат да се коалират...От друга страна, малките партии няма да съберат мнозинство, а "големите" е ясно кои са.До кога?
|
Напиши category 5 текст със заглавие: За олиото
|
Привет на всички, имам едни чудене. Все повече ми излизат статии за това колко са вредни растителните мазинини за готвене, в частност seed oils. Това наистина ли е така? Аз, както и почти всички, които познавам, готвим със слънчогледово олио. И изобщо от десетилетия се готви с него и/или с мас. Наистина ли е толкова фатално? Защо се твърди, че вреди толкова и каква алтернатива имаме? Честно казано, зехтинът е доста скъп. Вие как готвите?
|
Създай разказ за: Дежа вю след предложение за нова работа
|
Вчера ми се случи нещо странно. Викна ме шефката и ми каза, че била много доволна от мен, гордеела се с мен, похвалила ме пред директора и такива глупости. Аз не съм убеден, че това е така и не е някакъв трик, но това е друга тема.Та в тази връзка тя ми предложи нова длъжност, нов трудов договор, не повишение, а да върша друга работа, която аз така или иначе върша в момента, но все още се водя на друга позиция, понеже до миналата година, се занимавах с други работи във фирмата. Та понеже била доволна от новото ми "амплоа", решила да ми предложи нов трудов договор, за да се легализира и длъжността един вид, но при същата заплата.Аз знам, че тя е сложна личност и може да е както много добра и да те оцени подобаващо, така и да те изрита за едното нищо. И изпаднах в много тежка дилема дали да приема. Опитвах се разбера какви са и мотивите, дали не ме лъже и т. н., но не можах да измисля нищо. Но и знам едно със сигурност, че трябва да приема това "предложение", защото не го ли приема, добрите ни отношения бързо могат да станат лоши. И приех на момента.Но след секунди получих дежа вю. Все едно и друг път ми е предлагала и аз пак съм приел.Навремето много често получавах такива, особено когато бях студент и особено по време на сесии. Но от тогава вече няколко години, не ми се беше случвало. Случвало се е винаги, когато ми предстои нещо важно в живота, когато взимам важни решения и т. н.Аз сега се чудя за какво е цялта тази работа и какво се опита да ми подскаже това дежа вю. Абсолютно съм убеден, че това е нещо като вътрешен глас, който се опита да ми подскаже нещо, но дали е, че съм взел правилното решение или не, не знам.100% съм сигурен, че онези научни теории за липса на витамини, за растеж на мозъка и тем подобни са абсолютни глупости, усещам интуитивно, че се опита да ми каже нещо. Не мога обаче да различа посланието му позитивно ли е или негативно.Искам да питам хора, които са го забелязали, дали дежа вю се появява да поскаже, че си на прав път или че си сбъркал. Защото вътрешно се колебая доста и не знам дали да съм оптимист или песимист в случая.
|
Разкажи за: Италиански език сам?!
|
Здравейте. Момче на 18 години съм и ми се налага да науча италиански език добре, защото възнамерявам да уча и живея там. За сега говоря само английки език и сърбо-хърватски, който не го броя, тъй като беше фасулски за мен. Не мога да ходя при частен учител или на школа, трябва да го науча сам. Възможно ли е според вас да го науча на високо ниво чисто сам (с помощта на речници, учебници и интернет разбира се)? Научих основите сега, с произношението нямам никакви проблеми, но в граматиката се оплитам. По-труден ми се вижда от английския, вие какво мислите? И дали като науча италиански, няма да започна да ги бъркам? В гимназията учех френски и постоянно го бърках с английския, затова спрях да го уча, че да не си разваля английския. Много ми е трудно да раздалечавам езиците. Английския го знам перфектно, искам и италианския да го овладея до такава степен. Възможно ли е? Изтеглих си и приложението Duolingo, което ми помага, но е малко разбъркано.
|
Напиши category 4 текст със заглавие: Сватба
|
От 6 години сме заедно с мъжа ми, 4 от които живеем заедно. На по 28 сме в момента. Преди 2 години решихме да се оженим, но явно желанието е било само от моя страна, което още ми дава горчив вкус. Преди малко повече от 2 години, той започна да говори, че иска да започнем да правим опити за дете, но аз исках преди това да се оженим. Някакси винаги съм си представяла в такава поредност нещата, за мен беше важно и чак след това да имаме дете. Това съм му го споделила отдавна и той го знае. Казах му, ако не е готов за сватба, да изчакаме с опитите за по-нататък когато е готов да поеме наистина отговорност. Но той продължи да настоява да правим опити, дори на няколко пъти си прояви своеволие, при което аз натиснах нещата и запазихме дата за сватбата. Преди сватбата аз още повече се разочаровах, защото позволи на майка си да се меси за организацията по всякакъв начин, тя канеше хора, които са ми крайно неприятни, въпреки че не е дала и стотинка за сватбата, дори и подарък не ни даде. Това беше моментът, в който трябваше да се откажа от всичко. Въпреки това сватба имаше. Но малко след сватбата съпруга ми започна да ми натяква, че не искал да се жени, въпреки че бил пък много щастлив. Друг път ми е казвал, че дори дете не искал, ама пък ако се родило щял да бъде много щастлив. Като цяло в началото ме обвиняваше за всичко, сега с гордост си носи халката и казва, че е женен и е много щастлив и съжалява за думите си. Но в мен си остана горчилката, защото за мен най-важният ни ден беше провален и се сещам само с болка за него. Не смятам, че имам вина и, че съм го изнудила, защото му дадох вариант да изчакаме с всичко, но той отказа. Уж това беше един ден, но влияе страшно много върху брака ми.Моля модераторите да публикуват историята ми, имам нужда да изплаща болката си.
|
Напиши за: Защо сте необвързани? (според вас)
|
Здравейте!Защо според вас, сте необвързани, свободни, сингъл?Моля бъдете кратки, не изписвайте романи, а примерно с едно изречение:"Мъж, на 27 - необвързан съм, защото съм..."или"Жена, на 32 - необвързана съм , защото искам/търся/срамежлива съм/и др."Възрастово ограничение на анетата: 18-50г.Лек ден!
|
Напиши category 9 текст със заглавие: Нещастна на работното място
|
Млада жена на 26г. икономист по образование, но по стечение на обстоятелствата работеща в заведение от година и четири месеца. Както казах от заглавието отдавна вече не се чувствам щастлива на работното си място, тежи ми че учих и сега съм в кръчмата както и ред други обстоятелства. Шефката е самотница с големи деца живеещи в чужбина без мъж и адски истерична за най - малкото нещо да се издъниш започва да ти крещи, също така има навика когато не е в настроение да си го изкарва на другите - веднъж започна да вина по всички ни, само защото била в задръстване и закъсняла за работа. Работя на бара преди бях и диспечер, но реших да не си го причинвам повече - в офиса от една страна търпях нейните крясъци от друга тези на някои от колегите доставчици сбъркам ли нещо, също така донякъде страдах и от липса на свободно време януари почти целия го изкарах 3 на 1 и 2 на 1 едва края на месеца имах 2 последователни дни почивка, ако не и бях казала, че ми идва на нагоре сигурно този ад щеше да продължи и за напред. От последните 12 месеца насам работя с нежелание от една страна заради многото часове (смени по 15ч.), от друга заради недоспиването и заради отражението на здравето. Работим без миялна, шефката обеща да купи нова лятото, но вече на прага на 2020 г. все още с колегата мием на ръка.Това е защото и се свиди да оправи старата и да купува препарат за нея. От верото, с което мием ръцете ми изсъхват, обриват се, а понякога стават и в рани, а когато има много работа положението е страшно юркаме от страна на сервитьорите, докато в същото време имам и много чаши за миене. Не е нормално сам човек да мие по 200-300 чаши на ръка заради това неведнъж съм се прибирала в 2 през нощта. А когато кажа, че не издържам господин заместник управителят ме обвинява, че съм се била научила да мрънкам от други колеги. Също така се е случвало като нося касите да ме пита защо ги товаря по малко на брой на количката вместо по повече, а от вдигането и местенето им вече имам плексит, също така и краката ме болят при продължително стоене права. Ходила съм на работа с ангина, с конюнктивит, веднъж една готвачка си взе поради здравословни проблеми 15 дни болничен, а шефката я наричаше пикла зад гърба и понеже тя трябваше да я замества понеже нямаше втори готвач студена кухня, колегата барман пък веджъж го заяде задето закъсня малко понеже му се наложило да отиде спешно преди работа на зъболекар, той и обясни човешки, че го е забояло и му се наложило да отиде, но тя пак си държеше на своето бил нажлеел, защо не отишъл когато бил почивка. Опитвала съм се да си намеря друга работа, но няколко пъти удрям на камък в един кол център ме бяха взели, но нещата пропаднаха, защото исках да видя какво ще стане на един друг конкурс и напрежението ми дойде в повече. В началото на месеца отидох в друг кол център близо до нас пробно, но не ми се обадиха да отида отново и сега ще търся наново дано следващата година късметът ми се усмихне.Отчаяна съм вече, не искам да оставам повече тук, но ме е страх да не остана без работа и за това стоя. От друга страна имам достатъчно спестявания, за да си позволя да не работя поне 2 месеца, но най - лесно се харчат готови пари, а те в един момент ще свършат. Харесвам си колегите, но не искам цял живот да тъпча на едно място и да си скапвам здравето и психиката. Какво бихте ме посъветвали?
|
Създай category 1 разказ за: Болят ме топките ако не мастурбирам
|
Здравейте. Момче съм на 19 години. Май имам проблем с тестисите ми и исках да чуя мнения.Ако има значение започнах да правя секс с гаджето ми на 17. Тогава всичко беше ок. Но преди 7 месеца се разделихме и от тогава почнаха проблемите. Реално за последните 7 месеца не съм правил секс и карам само на чекии. Проблема е, че ако се въздържам и не се изпразвам за повече от 1-2 дни топките почват много да ме болят също и корема ми. След като се изпразня болката изчезва. Забелязал съм, че като ме болят топките са някак по-твърди и стегнати а като се изпразня и болката изчезне стават по-меки. И реално винаги като свърша спермата ми изглежда странно, все едно не е течна ами някакси по-гъста и прилича на парцалчета. Вече почвам много да се притеснявам споделих с най-добрия ми приятел и той ме посъветва да ида на лекар, но честно казано много ме е срам защото не искам някакъв непознат да ми пипа пениса, просто няма да се чувствам комфортно. А и дори да отида все пак много ме е страх какво ще ми каже доктора. Страх ме е да не ми каже, че имам сериозен проблем и няма да имам деца след време. Направо ще се побъркам, всичко ми минава през главата вече.Ако някой е имал подобен проблем ще се радвам да сподели!
|
Създай разказ: Загубих способността си да уча. Дислексия?
|
Когато трябва да науча даден урок, първо го чета изречение по изречение, изваждам на лист най-важните неща и се мъча да го запомня наизуст.Проблемът е, че като чета дадено нещо (дори и да съм го синтезирала и подбрала в съкратен вид) умът ми сякаш не може да възпроизведе за какво иде реч, така че да го разбера. Не съм разсеяна, нито мързелива. Бързо уча наизуст, но ако трябва да кажа какво съм РАЗБРАЛА ИЛИ НАУЧИЛА - нищо не мога да кажа, защото НИЩО не съм разбрала, нито запомнила от това, което съм прочела. Следователно получавам само слаби оценки, а ученето на един по-дълъг урок ми отнема дни, а това не е нормално.Днес четох една книга и установих, че имам същия проблем. Чета изречение, след изречение, страница след страница - губя нишката какво се случва в историята, и не помня какво съм прочела по-рано, защото не съм го разбрала, нито запомнила. Дори да го прочета 10 пъти ефекта е същия.Дислексия ли имам? Какво става с мен?
|
Напиши история: Moля ви за помощ (проблем със срамната устна)
|
Добър ден. Аз съм момиче на 14 и НЕ водя полов живот. Проблема ми е такъв. Едната ми срамна устна е почерняла и се е уголемила доста, за разлика от другата. Лошото е че ми пречи и когато вървя. Усещам дискомфорт. Страх ме е да кажа на майка си, защото мисля, че може да предположи, че водя полов живот, а аз ПОНЯКОГА само маструбирам, но не вярвам да е от това. Моля ви за помощ. Дайте ми съвет и ако някой е имал същия проблем нека сподели какво е направил.
|
Напиши category 3 история със заглавие: Алкохол в кръвта
|
Здравейте, анонимни приятели. Честно казано вярвам в това, че когато един човек е анонимен може да бъде наистина истински, без да се съобразява с останалите правила в които живеем в ден днешен. И въпреки това, всички знаем, че анонимност в ЙТ-то няма.Кък да е. Аз съм 24 годишен мъж. Който живее като обикновен човек в провинциална България.Проблемите ми започнаха някъде през 2013-та, една година след като завръших. Никога не съм имал цел в живота, баща ми е истински тираджия, от онези които се връщат в България за една седмица и заминават за три месеца. Аз си карах по инерция с двама-трима приятели и това е.За мен той е истински идол, човек който изсхранва семейството си с честен труд. С татко съм ходил в Германия когато съм бил много малък, той сам казва, че когато за първи път ме е взел в камиона не съм можел да се качвам.Честно казано за мен българските училища в България са едно огледало на етническата обстановка в България. Там трябва или да си българин, или подлога която да коленичи пред чуждите.Избрах да бъда българин. Звърших, не ме ебеше какво става като цяло. С моите приятели, тероризирахме който трябваше и не трябваше. Това траеше 1-2 години, след това всеки се разбяга и започна да прави нещо. Я в България, я в чужбина.Аз си останах в моят град. Започнах да търся работа, но разбрах, че с никакво образование няма как да си намеря някаква достойна работа.Залитнах към алкохола, освен че пия, а и карам. Незнам защо когато се напия ми се иска да се кача в колата и да правя поразии. Знам, че никой не може да ми помогне, но все пак си изписах шибаната история...
|
Създай съдържание за: Военна академия "Георги Раковски"
|
Здравейте! Момиче на 19 съм. Моля за съвети, тъй като се двуомя между военната академия и академията на МВР. Мисля догодина да пробвам, защото това наистина ми е голяма мечта, а и не си представям да уча нещо друго. Пробвах веднъж в академията на МВР, обаче без връзки там знаете как е... Но пак ще се опитам, само че много се запалих и по военната академия. Можете ли да ми кажете там как се влиза, какви са приемните изпити, трябват ли ми връзки и пари и самия университет струва ли си? Благодаря предварително!
|
Напиши история: Влюбих се в "идиот", който ме побърква от екстаз
|
"Идиот"! Това мога да кажа за него. Поредният при това. Самочувствие, амбиция, добре прикрита доброта.Запознахме се. Коктейл. Секс. Театър. Секс. Вечеря. Секс. Секс. Оргазъм. Секс. Оргазъм. Оргазъм....Имам проблем. Не спирам да мисля за неговия трибуквен атрибут. Начинът, по който ме възбужда, страстта, целувките, хапането, скубането дори. Харесва ми как се стича слюнка по врата ми и да усещам тялото му върху мен, зад мен- по всякакъв начин. Изпотеното му тяло и мултиоргазмичните тласъци.Бившият ми приятел твърдеше, че съм фригидна. Сега не знам какво да мисля за себе си. "Повърхностна кифла", която като мантра шепти -"това чукане чаках"
|
Разкажи category 1 история за: Добър приятел
|
Здравейте!На 25 съм и съм детствен. Никой от приятелите ми не знае това и никой не се съмнява, защото оставям впечатление, че водя активен полов живот.Живея с най добрият ми приятел (Мо). Той също е на 25, също е детствен и също създава впечатление за активност в леглото.Двамата знаем всичко един за друг. Израстнахме заедно, бяхме съученици, сега заедно сме студенти, заедно живеем. И двамата нямаме живи родители, а другите ни роднини, или са пръснати по света, или не ги познаваме. Като братя сме. Имаме само себе си. В пубертетските години изживяхме първите си любови, които бяха несподелени. Имали сме и други задявки, но нищо сериозно. Така си минаваха годините и, нито приятелки, нито първи път имахме. Преместихме се в друг град, за да следваме и живеем. Запознахме се с нови хора. Ходихме на лекции, упражнения, по дискотеки, купони. Съчетавахме работа с учене.Рождените ни дни са през един ден и затова си ги празнуваме общо. Тъй като обаче, сме родени точно по Коледа (24-ти и 26-ти), е много трудно да си организираме празненство, на което да дойдат колеги. В предишни години все се е случвало да съберем 10-на човека, колеги, но миналата 2019 нямаше никой, който да може да дойде. Колегите се врънаха по краищата си, други отидоха на почивка със семействата си. Така се оказахме сами на Коледа. Решихме, че ще си приготвим нещо за ядене, ще пийнем малко, ще позяпаме телевизия или ще поцъкаме игра на лаптопите, а по-късно ще отидем на дискотека.Така и стана. Но Мо пое повечко количество алкохол. Започна да се лигави и в един момент пусна порно. Аз също бях поел достатъчно и бях вече леко замаян. Мо започна да се съблича. Махна си блузата. Помислих, че му е горещо. Гледайки порното започнах леко да се възбуждам. В същият момент погледнах Мо, който вече си събуваше панталоните. Смеех му се, защото го правеше много смешно. Попитах го, защо се съблича, ще си ляга ли. Тогава той ми отвърна - Не, искам да си набия една злобарка. И друг път съм виждал Мо гол, надървен и да лъска. Както и той мен. Засмях се. Аз продължавах да се надървям от порното. Мо, вече събул чорапите си и махнал тениската си, ме попита - Надърви ли се? Да - отговорих аз. Искаш ли да направим нещо? - попита Мо. Какво? - попитах. Искаш ли да се съблечеш и да си набием чекия един на друг? - срамежливо попита Мо, сваляйки боксерките си. От там изскочи напращелият му пенис и леко прожинираше нагоре-надолу. Бях, хем изненадан от въпроса му, хем ми беше смешно за прожиниращия му член, хем бях достатъчно надървен вече. Хайде, кажи нещо - помоли Мо, като не изтърваше поглед към мен, като че ли в очакване да го убия. Мо, разбираш ли какво искаш да направим? Искаш да прекрачим граница, така ли? - попитах изненадано. Искам, но ако ти не искаш, просто ще си набия една чекия и до там. Просто от дълго време искам да ти кажа, че ме възбуждаш и много искам да опитам с теб. - каза Мо. Все още ли говорим за чекия или вече говорим за секс - попитах аз, объркан от признанието му. Тогава Мо си пое въздух и с леко треперещ глас каза - Просто ти си най-добрият ми приятел. Споделяме всичко. И двамата сме детствени, а сме на по 25 години. Няма да ни е за първи път да се виждаме голи. И друг път сме блъскали заедно. Боричкали сме се чисто голи и сме се хващали за топките за да се измъчваме така. Ти ми показа как най-добре да се бръсна, и горе, и долу. Обичам те, влюбен съм в теб и мисля, че ти имам толкова силно доверие, че да правя и секс с теб. След това се запъти към бар-кухнята да си налее вода. Напрегна се. Застана с гръб към мен, пиеше водата на малки глътки и леко подхлъцваше. На тази светлина тялото му изглеждаше много секси и страшно възбуждащо. Почувствах искреността му. Усетих любовта му. Разбрах, че беше готов да сподели и отдаде девствеността си с мен, знаейки, че и аз съм девствен и неопитен. Знаех, че можеше да го направи с което иска момиче, стига да беше се отпуснел повече. Чаровник е, атлетичен е и с добре оформен пенис. Но той искаше мен. Тогава разбрах, че ще го направим, защото и аз го поисках. И аз бях готов да му се отдам. Буквално от едно негово излияние успях да се влюбя в него. Станах и започнах да си свалям дрехите. Той се обърна, видя ме и попита - Какво ще правиш, защо се събличаш? Вече чисто гол и приближавайки се към него му отвърнах с благородна усмивка - Събличам се, защото искам да опитаме. Защото аз също имам сигурност в теб и защото съм готов да прекрача границата. Очите на Мо бяха леко насълзени от напрегнатият момент на признанието и обяснението си към ме. Докато му казвах тези неща, той също започна да се усмихва леко. Очито му изразяваха щастие. И двамата бяхме чисто голи и с вече най-чистите и искрени чувства един към друг. Моментът беше изключително силен. Сякаш два магнита си намериха полюсите и се слепиха. Целунахме се.В тази вечер правихме любов. Да, и двамата преждевремено свършихме, но се наслаждавахме на телата и чувствата си до сутринта. Дълго време бяхме чисто голи, легнали върху леглото, със сплетени крака, неподвижни, мълчейки и взирайки се един в друг, изучавайки се взаимно. След това за първи път се изкъпахме заедно, а там вече правихме секс. След това пихме кафе. После отидохме с колата в планината, с изглед към града. Беше красиво. Върнахме се и спахме до късно вечерта. А като се събудихме се смяхме много на случилото се, но и вече мислехме за още сексуални преживявания.
|
Напиши текст със заглавие: Мистериозни съобщения от фесбук страницата ми.
|
Здравейте, имам фейсбук страница, но не с комерсиална цел, не ползвам реклами, не я рекламирам, абе не се занимавам с нея от доста време. Не съм публикувала нищо от няколко години. Преди време реших да влезна да видя какво става и видях че в раздела на известия за дейности съм имала публикация на определена дата, на която всъщност аз никога не съм публикувала нищо. Определената публикация има харесвания и няколко споделяния дори. Това ми пише в известията. Като си влезна обаче в страницата нито се показва въпросната публикация на тази дата, нито ми пише че съм имала харесвания за тази дата или някакви споделяния. Все едно нищо. А в известията ми продължава да си пише, че е имало нещо. Преди време имах съмнения, че профилът ми във феса е хакнат. Сменях пароли имейли всичко. Но се зачудих, възможно ли е някой да е публикувал от моята страница нещо, а после да го е изтрил и затова да ми стои в известия, че е имало публикация? Може ли някой който е по на ти със фейсбук страниците да ми отговори?
|
Напиши за: Разбих му сърцето...
|
Аз съм момиче на 13, той ми беше първото гадже... всичко започна преди 3 месеца - казах му, че го харесвам и той ми отвърна. Когато направихме 2 месеца обаче, просто сякаш спрях да усещам тази тръпка... разбирате ме, надявам се. В продължение на 1 месец си мислех, че това е просто нещо като спад във връзката ни, но... този спад продължи 1 месец. Днес той ми писа и ме пита нали на къде продължаваме след 7ми клас, нямах отговор... обясних му как се чувствам вече, гледах да не е кой знае колко грубо... май не успях. Каза, че му е тъпо, но мисли, че след време ще сме много добри приятели. Обаче с 2 мои приятелки му направихме шега, той каза на едното момиче, че шегата е била неумесна... тя всъщност беше, че едното момиче го харесва... разбирам го. Ужасен човек съм. Защо скъсах с него на 21ви, тоест когато правим 3 месеца... възможно ли е да съм толкова тъпа и гадна към него? Разбирам, ако ме хейтите.
|
Напиши category 1 текст със заглавие: Секрет
|
Значи преди две седмици приятеля ми реши да пробвамеее да ми го вкара да видим какво е чувстовото (това ми беше за първи път ) .. значи имаше секкретт на главичката му и го накарах да се обърши след това ми го вкара но не целия нямаше и минутка и си го изкара .. може ли да стане зачеване .. а пък и следд като си го изкара веднага отидох до тоалетната .. а на следващия ден си направих тест и имаше само 1 чертичка.. ( пиша ви го по най простия начин защото съм много притеснена и ме е страх да не би нещо да ми има) ..може ли да се забременее от тозии секрет?
|
Напиши история: Матури
|
Здравейте, тази година ще съм 7 клас и както знаете ще имам матури :X. Понеже не знам почти нищо по въпроса - ако може да ми обясни някой по-подробно за матурите, както и защо във някои пробни матури пише за произведения, които нямаме в задължителният списък. Благодаря предварително. :))
|
Напиши история: За 1 месец-15килограма.....?
|
Възможно ли е... ?Иска ми се да сваля за 1 месец 15 килограма, дали е възможно? Не съм 40 или 50 килограма, имам доста за сваляне и знам че поради това се свалят по бързо, но дали е възможно. До 21 май искам да съм ги свалила.Знам че малко късно се сещтам, но се пак... .Измислих си своя диета, която ще мога да спазвам.В продължение на 1 месец ще ям едно и също-за закуска:2 ябълки(или др. вид плод), за обяд:Активия с плодове, и за вечеря:купа салата. И мисля да правя през ден по 150 коремни преси, защтото бях чела някаде по толко да се правят всеки ден, и щяло да има ефект още на 1 седмица, но знам че не е хубаво всеки ден да се правят, защтото мусколите свикват. Също така ще ходя всеки ден по около 30 мин пеша, защото нз дали ще имам време за повече и ще ходя на фитнес 2 пъти в фитнеса. Дали е възможно да се свлат толкова килограми за толкова малко време... и добре ли съм го измислила. Моля за коментари :)
|
Напиши category 3 текст със заглавие: Кучето ми ръмжи на детето ми
|
Не знам вече какво да правя. Имаме кокер шпаньол на 4 години и момченце на 2 години. Кокера винаги е бил много своенравен и кофти характер, но си е като наше второ дете и си го обичаме. От известно време обаче започна постоянно да ръмжи на детето. Не знам как да го тълкувам, защото той ръмжи почти постоянно на всичко, понеже е доста страхлив. Детето не го тормози, от съвсем малък сме го възпитавали да не го бие, рита, скубе и тн. Дори напротив, много го обича и постоянно иска да го гушка и му дава играчките си. Кучето също го обича, когато малкия стои ма едно място си ходи при него и си ляга, но в обратния случай, ако малкия се приближава до него започва да ръмжи. Напоследък дори и детето да е само около него, без да го закача, отново ръмжи. Според мъжа ми кучето си е просто такова и така си прави. Аз също не мисля, че е от агресия, защото до сега не се е случвало никога да посегне на някого. Говорили сме с треньор и с ветеринар. Всички казват - това е кокер, такива са. Спиред треньора детето трябва да порастне още малко, тъй като кучето го вижда като заплаха сега. Въпреки всичко това поведение започва вече да ме тревожи. Обичам си кучето много, но тук става въпрос и за детето ми на първо място. Дали някой е бил в подобна ситуация и как са се развили нещата?
|
Създай category 5 разказ за: Не знам какво се обърка
|
Здравейте,на 24 години съм и имам годеник от 2 години.Имам проблем в интимните области и знам, че ще ми кажете да посетя гинеколог. Да, ще отида на преглед, но чакам да свършат почивните дни. Както всяка двойка и ние водим полов живот(винаги с презерватив). Та от около седмица в началото усещах лека, но после силна миризма. Появи се мазга в голямо количество. Последните два дена вкючително и този (стават три) сърбеж не усещам, миризмата е в малки количества, мазга почти няма. Дали е възможно да ми е минало? В интимния ми живот, както и на годеникът ми не участват други. Хигиената ни е изрядна. Но не разбирам от какво се получи. Дали е възможно да се е получило от презервативите, които ползваме?
|
Създай разказ: Субсидиите трябва да станат нула лева
|
Здравейте. Познавам двама депутати (единият беше в НС преди 5 години, другият е в момента), та и двамата са абсолютни идиоти, които нищо полезно не са свършили за държавата. Много пъти съм им казвал предложи това, предложи онова. Но не, единственото с което се занимават е предизборна агитация и писане на статуси във фейсбук. В тази връзка си мисля две неща. Първо, тези хора не заслужават да получават парите, които получават. И второ, те няма как ефективно да решават проблемите на обществото, когато са толкова откъснати от действителността. Какво имам предвид, ами много ясно, че като получаваш заплата 4 хиляди лева, няма да усещащ високите цени по магазините. Много ясно, че като си имаш частен шофьор, който може да те кара из цялата страна няма да ти пука за състоянието на пътищата. Много ясно, че като имаш имунитет няма да се опасяваш от липсата на законност. В този ред на мисли аз считам, че депутатите трябва да получават заплата колкото средната, да нямат имунитет и всякакви други привилегии като личен шофьор или безплатно гориво.Що се отнася до субсидията, то тя отива за реклами във фейсбук и предизборни билбордове. Също така много дребни псевдополитици участват в избори само и само за да се докопат до нея.Ако държавата не се подобри от тези неща, поне ще спрем да пилеем пари за тези безделници.
|
Създай разказ за: Психологически/сексуален проблем
|
Здравейте, аз съм момче на 21+ години... Досега не съм правил секс нито с жени, нито с мъже, но през целия си живот съм харесвал много момичета. Никога не съм изпитвал емоционална близост към момчета. Проблема е в това, че като малък ( може би 8-9 годишен ) имах един приател, с който имитирахме сексуално действие (не сме правили секс беше си през дрехите) - това продължи около месец. Знаех, че не е редно но същевременно не ми беше неприятно, даже напротив.Тази постъпка цял живот ме тормози и не ми дава мира. Притеснявя ме и това, че не се възбуждам от жени (може би заради прекаленото гледане на порно или просто на психологическа основа надявам се), а когато си помисля за секс с мъж, изпитвам някакво забранено чувство, но никога не съм бил влюбен в мъж.От много време мисля само за това, че съм бил близък с мъж и не се побирам в кожата си от яд, че съм правил такава глупост и постоянно се опитвам да се убедя, че съм хетеро, но не мога да се успокоя. Докато гледам порно се възбуждам когато гледам кефа на жените, а не си представям какво изпитва мъжа. Изглежа ми, че за жените чувството е по - хубаво и това също ме кара да се замисля какво е да си на тяхно място.Все пак си мисля, че никога няма да си легна с мъж, но това че като малък правихме това с моя познат ме смазва психически, макар че сигурно повечето от вас ще кажат че не се става гей от подобно нещо, но аз чувствам огромен срам и вина, защото изобщо не искам да бъда нито хомо, нито БИ. Когато повечето хора гледат секс между мъже, казват че се отвращават и дори им се повръща, но при мен не е така. Не ми се струва гнусно, но въпреки това не гледам гей порно, може би от страх да не ми хареса, а когато мастурбирам на обикновено порно, не изпитвам никакво удоволствие...Искам да разбера, това че съм се натискал през дрехите с момче и ми беше приатно прави ли ме гей или би? (въпреки че не съм бил влюбен в него) Това е от мен, приятели, надявам се ако има хора с подобни преживявания да ми пишат и най - вече искам да ми олекне.
|
Напиши category 5 текст със заглавие: Стомашно чревни проблеми
|
Здравейте! Малко е неудбно това, което ще напиша, но много ви моля за съвети!Ходя по голяма нужда, а не изпускам газове!Стоя по два часа в тоалетната и не става! Чувствам се ужасно подут.Преди това като пръцна миришеше ужасно. Сега изобщо не мога ходя по лекари и ми препоръчват зърнени храни, но не става! От две седмици опитвам какво ли не...
|
Напиши за: Перфектен е! За един месец дали някой така може да се промени?
|
Преди месеци се разделих с приятеля ми, защото беше извън контрол, не си спазваше обещанията, говореше лошо за мен пред хората, приятелите му бяха криминално проявени, пишеше с други жени, и въобще доста манипулативен.Разбира се, правеше и хубави неща за мен и ме е обграждал с внимание, но знаех, че трябва да се махна. И го направих.Но преди седмици на рождения ми ден, той се появи с всички тези обещания и рози. Кълнеше се, че се е променил и иска само последен шанс.Нямах думи, защото наистина се държеше невероятно и дори приятелите си ги остави заради мен, готов да махне и всички профили, абе всичко.И така даже от любопитство дадох последен шанс...Сега никога не ми казва лоша дума, обгражда ме с подаръци, комплименти, вече не ме притиска за секс, дори нашите го харесват. Дори ми каза, че се е молил на Бог отново да се съберем. И дори е странно, че наистина отново сме заедно. Явно Бог е чул молитвите му...Той просто е ПЕРФЕКТЕН в момента, прави всичко, помага ми, аз също, личи си че е с повече самочувствие.Начинът му на изразяване е дори различен, всъщност се изразява като мен. Каквито думи използвам аз, използва и той, на моменти имам чувството, че ме копира.И така, радвам се, но по някаква причина все очаквам нещо лошо да стане, не знам защо не успявам напълно да подскоча от екстаз и щастие.В миналото имах партньор, който по същия начин беше перфектното момче, обграждаше ме с любов, но пак не можех да се зарадвам... И се чудех защо... Накрая се оказа пълен нарцисист. Но все пак това е друга история.Преди дни имахме леко разминаване за дреболия и той каза "Виж, че вече за нищо не съм виновен и нищо не ти правя, давам всичко".Така е, не се сърдя, но просто не съм спокойна... Това все едно не е той. И се е променил така само за 1 месец и половина. Ако е постепенна промяна ще съм супер щастлива, но така рязко си е странно. Обичам го въпреки всичко.Искам да се зарадвам наистина, но имам странно предчувствие, той наистина стана светец, повярвайте ми.Та, дали просто не съм параноична? От манипулативно, заплашващо момче, което обижда, понеже мн ме мотаеше, той стана истински принц и дори малко ме копира?Може би пък наистина не иска да ме изгуби, не знам...За ЕДИН месец може ли някой толкова цялостно да се промени? Това ми е основният въпросСамо да кажа, че простотии в коментарите и обвинения няма да ме интересуват. Искам истинска човешка гледна точка.
|
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.