Add files using upload-large-folder tool

test/OJ:C:2023:184/raw/OJ:C:2023:184:FULL.bg.p-100.txt

@@ -0,0 +1,73 @@
+C 184/96
+
+BG
+
+Официален вестник на Европейския съюз
+
+25.5.2023 г.
+
+2.6.
+В една все по-цифровизирана енергийна система с децентрализирани производство, пренос и разпределение на
+енергия и по-голям брой цифрово свързани устройства в домовете нараства рискът от шпионаж, киберпрестъпност и
+хардуерни повреди, свързани с потреблението на енергия. Поради това Комисията предлага добре координирани мерки за
+киберсигурност с цел укрепване на цялостната устойчивост на системата.
+2.7.
+В плана за действие се посочва, че за тази цел са необходими средносрочни и дългосрочни действия, както и рамка за
+управление. Комисията обяснява, че ще приобщи редица общности на заинтересовани страни, предприятия и международни
+партньори, и отбелязва, че ограниченото публично финансиране трябва да се използва благоразумно и че са необходими
+повече частни инвестиции.
+
+3. Общи бележки
+3.1.
+В своя план за действие Комисията правилно разглежда огромния потенциал на цифровите технологии за
+увеличаване на гъвкавостта на електроенергийната система. ЕИСК подкрепя тези цели и приветства повечето от мерките,
+предложени в плана за действие. По-специално ЕИСК вече е установил ясно връзката между енергийния преход и цифровата
+трансформация, като изтъква ползите от цифровизацията по отношение на икономиите на енергия, намалената енергийна
+интензивност и по-доброто управление на енергийната инфраструктура. Въпреки че оптимистичното отношение на плана за
+действие е вдъхновяващо, наблюдава се тенденция Комисията да пренебрегва факта, че физическата действителност е много
+различна от случаите на използване на цифровизацията, посочени в плана за действие.
+3.2.
+ЕИСК счита, че основните предизвикателства пред енергийния сектор са следните: диверсифициране на енергийните
+източници на Европа, намаляване на зависимостта от вноса на енергия, осигуряване на интегриран вътрешен енергиен пазар,
+подобряване на енергийната ефективност, бързо разширяване на енергийната мрежа, гарантиране на сигурността на
+доставките, декарбонизиране на икономиката, намаляване на емисиите, осъществяване на преход към нисковъглеродна
+икономика с нисковъглеродни технологии и технологии за чиста енергия, увеличаване и масово разширяване на енергията от
+възобновяеми източници за постигане на целите в областта на климата, насърчаване на свързаните с това научни изследвания
+и образование, гарантиране на справедлив преход и подкрепа за социалното измерение на енергетиката, като например
+намаляване на енергийната бедност. Цифровизирането на енергийната система е в основата на това и може да спомогне за
+посрещането на всички тези основни предизвикателства.
+3.3.
+Въпреки че както стратегическият подход, така и конкретните мерки от плана за действие са насочени в правилната
+посока, Комисията не успява да интегрира плана за действие в общата енергийна политика. Едностранчивият подход с акцент
+единствено върху цифровизацията, който пренебрегва общата рамка, няма да генерира ползите, които са правилно обяснени
+в плана за действие.
+3.4.
+В предложението на Комисията се описва идеална страна, която надгражда добре развита енергийна система (напр.
+преносни и разпределителни мрежи) и я цифровизира. В Европа обаче преносните и разпределителните мрежи трябва първо
+да бъдат развити, преди да могат да бъдат разработени сложни цифрови технологии. Цифровизацията се извършва напразно,
+ако интелигентно управляваната енергия не може да бъде пренесена чрез енергопреносните мрежи. Освен това в преносните
+и разпределителните мрежи се губи огромно количество енергия. Дори днес в големи държави като Германия цената на
+зелената електроенергия, която е неизползваема и непреносима и която трябва да бъде ограничена, възлизаше на повече от
+2 милиарда евро преди енергийната криза и на повече от 12 милиарда евро по време на енергийната криза. Тази
+икономическа загуба ще се увеличи многократно, освен ако електроенергийните мрежи и съвместимият със системата
+капацитет за съхранение се разширят бързо и същевременно се намерят по-добри начини за пряко използване на
+електроенергията на място. Цифровизацията в тази област може да играе роля при идентифицирането на тези загуби и
+използването на генерираните по този начин данни за развитието на мрежата.
+3.5.
+Вярно е, че са необходими значителни инвестиции в енергийната инфраструктура, за да се направят мрежите
+интелигентни. Вярно е също така, че много държави членки не стимулират такива инвестиции, тъй като тяхното регулиране
+показва ясно предпочитание към капиталовите разходи, а инвестициите в цифровизацията са предимно оперативни разходи.
+Координирането и наблюдението на тези инвестиции и свързания с тях напредък няма да бъдат достатъчни. ЕИСК призовава
+Европейската комисия да включи идеите за „насърчаване на инвестициите в цифровата електроенергийна инфраструктура“ в
+изменение на член 58 от Директива 2019/944 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, като
+гарантира регулаторна рамка, която ефективно стимулира инвестициите в цифровизирането на електрическите мрежи.
+3.6.
+Европейската комисия правилно посочва, че цифровите инструменти играят важна роля за разработването на схеми
+за колективно потребление на собствена електроенергия и енергийни общности. Както насоките, така и планираната
+платформа за експериментиране могат да помогнат, но те не са най-важните аспекти. Повече от пет години след
+представянето на пакета за чиста енергия енергийните общности и колективното потребление на собствена електроенергия
+все още играят незначителна роля в европейските енергийни системи. В много сл��чаи основните причини за това са
+значителните бюрократични пречки и липсата на информация от страна на потребителите и производителите. Досега
+Европейската комисия пренебрегва наличието на тези пречки. На европейците трябва да се предоставят стимули, които в
+
+

test/OJ:C:2023:184/raw/OJ:C:2023:184:FULL.bg.p-108.txt

@@ -0,0 +1,74 @@
+C 184/104
+
+BG
+
+Официален вестник на Европейския съюз
+
+25.5.2023 г.
+
+1.4.
+Като цяло Комитетът приветства предложението за предоставяне на избор на емитентите да публикуват проспект
+само на английски език, тъй като това е установеният общ език на международните инвеститори. При все това публикуването
+на пълен документ, а не само на резюмето, на националните езици би предоставило възможности на местните инвеститори
+на дребно. ЕИСК съветва емитентите да имат предвид, че използването на документи за емитирането единствено на английски
+език би попречило на развитието на национална база от инвеститори на дребно.
+1.5.
+ЕИСК отбелязва, че обвързването на инвестиционните проучвания с други услуги вероятно ще увеличи видимостта на
+регистрираните на фондова борса малки и средни предприятия (МСП). Поради това Комитетът приветства предложеното
+увеличаване на прага за отделяне на 10 милиарда евро; въпреки това може да са необходими и допълнителни мерки за
+насърчаване на независими проучвания.
+1.6.
+ЕИСК оценява високо подхода на Комисията за намаляване на правната несигурност във връзка с изискванията за
+оповестяване на информация. Въпреки това предложението за механизъм за междупазарен надзор на дневника за
+нареждания (CMOBS), който би улеснил обмена на данни от дневника за нареждания между надзорните органи, може да
+доведе до риск от създаване на нееднакви условия на конкуренция, тъй като двустранните места за търговия биха били извън
+обхвата на режима на докладване.
+2. Общи бележки
+2.1.
+На 7 декември 2022 г. Комисията публикува набор от предложения (1) за мерки за по-нататъшно развитие на съюза
+на капиталовите пазари (СКП) на ЕС. Част от пакета — нов Акт за регистрацията на фондова борса — има за цел да намали
+административната тежест за дружествата от всякакъв размер, по-специално за МСП, така че те да имат по-добър достъп до
+финансиране чрез регистриране на фондовите борси.
+2.2.
+Комисията посочва, че капиталовите пазари в ЕС продължават да бъдат фрагментирани и недостатъчно развити по
+размер. Проучванията показват, че общият брой на дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на пазарите за
+растеж на МСП в Европа, почти не се е увеличил от 2014 г. (2) насам, въпреки факта, че регистрираните на фондова борса
+дружества са се възползвали от безспорни ползи, както е видно от увеличаването на пазарната им оценка. Като цяло
+дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на фондова борса, увеличават приходите си, създават повече
+работни места и увеличават счетоводните си баланси с по-бързи темпове в сравнение с нерегистрираните на фондова борса
+предприятия. Редица проучвания предоставят доказателства за неоптимална ситуация по отношение на първичните
+публични предлагания (ППП) на МСП в Европа.
+2.3.
+В Акта за регистрацията на фондова борса се уста��овяват по-прости и подобрени правила за допускането до търговия
+на фондова борса, по-специално за МСП, като същевременно се полагат усилия да се избегне излагането на риск на защитата
+на инвеститорите и интегритета на пазара.
+2.4.
+В Акта се твърди, че с него се гарантира значително намаляване на разходите и се допринася за увеличаване на броя
+на ППП в ЕС. По-простите правила за проспектите ще улеснят и намалят разходите за регистрация на дружествата на фондова
+борса. Предоставянето на възможност за предприятията да използват акции с право на повече гласове при първото допускане
+на ценните им книжа до търговия на пазарите за растеж на МСП позволява на собствениците да запазят контрол върху
+визията на своето дружество.
+2.5.
+По-пропорционалните правила относно пазарната злоупотреба също така биха довели до по-голяма яснота и правна
+сигурност за дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на фондова борса, относно спазването на основните
+изисквания за оповестяване на информация. Предложеният Акт за регистрацията на фондова борса също така има за цел да
+подобри предоставянето и разпространението на инвестиционни проучвания относно дружествата със средна пазарна
+капитализация и МСП, което от своя страна следва да подкрепи допускането им до търговия на публичните пазари.
+2.6.
+
+Други очаквани ползи са:
+
+— по-кратка, по-навременна, по-съпоставима и по-интуитивна корпоративна информация за инвеститорите;
+— по-добро обхващане на проучванията относно собствения капитал, което спомага за вземането на инвестиционни
+решения;
+— по-ефективен надзор благодарение на по-ясни правила за регистрацията на фондова борса и подобрени инструменти за
+разследване на случаи на пазарна злоупотреба;
+
+(1)
+(2)
+
+Съюз на капиталовите пазари: пакет за клиринг, несъстоятелност и регистрация на фондова борса.
+Техническа експертна група на заинтересованите страни по въпросите на МСП, окончателен доклад, „Овластяване на капиталовите
+пазари на ЕС за МСП: да върнем привлекателността на регистрацията на фондова борса“
+
+

test/OJ:C:2023:184/raw/OJ:C:2023:184:FULL.bg.p-109.txt

@@ -0,0 +1,78 @@
+25.5.2023 г.
+
+BG
+
+Официален вестник на Европейския съюз
+
+C 184/105
+
+— по-стандартизирани проспекти, които са по-лесни за контролиране от страна на надзорните органи.
+2.7.
+В съответствие с целите на политиката с екологична, социална и управленска (ЕСУ) насоченост Актът за
+регистрацията на фондова борса ще се стреми да гарантира, че дружествата, емитиращи ЕСУ облигации, включват в
+документацията за регистрация на фондова борса данни, свързани с ЕСУ, за да улеснят инвеститорите при оценката на
+валидността на ЕСУ твърденията. Дружествата, емитиращи собствен капитал, ще могат да се позовават на вече публикуваната
+и следователно публично достъпна информация от екологичен, социален и управленски характер в документацията за
+регистрация на фондова борса.
+3. Общи бележки
+Аргумент за подобряване на достъпа до допускане до търговия на европейските публични пазари
+3.1.
+ЕИСК поддържа възгледа, че по-голямото капиталово финансиране за европейските дружества е от ключово значение
+с оглед на гарантирането на трайното възстановяване след COVID-19, както и на изграждането на устойчива европейска
+икономическа система в контекста на продължаващата война на Русия срещу Украйна. За тази цел инфраструктурата на
+финансовите пазари е от съществено значение за отключването на инвестиционните потоци, необходими за
+рекапитализацията на икономиката.
+3.2.
+Силно развитите публични пазари са важни и за общността на инвестициите на дребно. Европейците съхраняват в
+банковите си сметки валута и депозити на стойност 11 трилиона евро (3). Делът на депозитите в общите активи на
+домакинствата е три пъти по-голям в сравнение с домакинствата в САЩ. Като не успява да активира крайните инвеститори да
+насочват средствата си към европейските капиталови пазари, ЕС не се възползва в пълна степен от своите фондове от
+капитали за нашите дружества. Управителите на активи следва да придобият по-голямо доверие в перспективите на
+европейския капиталов пазар, а европейските инвеститори на дребно следва да имат по-голям избор при изграждането на
+своите портфейли. За да се постигне това, е необходимо да се осигури диверсифицирано предлагане на висококачествени
+емитенти, допуснати до търговия на европейските публични пазари.
+3.3.
+По време на корпоративни финансови сътресения, икономическа непредсказуемост и по-специално нарастващи
+разходи по обслужване на дълговете, собственият капитал действа като стабилизиращ фактор и буфер срещу бъдещи
+сътресения.
+3.4.
+Комитетът отбелязва също така, че финансирането със собствен капитал от европейските домакинства на
+европейските корпорации спомага за гарантиране на отворената стратегическа автономност на ЕС на много основно
+равнище: собственост върху активи и упражняване на корпоративен контрол. Придобиването на контрол над основни
+европейск�� дружества от страна на чуждестранни участници, особено в сферата на влияние на страни, чиито ценности са
+различни от тези на Европа, представлява значителен риск за икономическата и политическата стабилност на ЕС. Това
+възпрепятства и развитието на базираната в ЕС финансова система в рамките на ЕС, ориентирана към нуждите на ЕС.
+Например финансовата търговия в ЕС продължава да бъде доминирана от инвестиционни банки извън ЕС (4).
+3.5.
+Младите и иновативните предприятия, които заемат челно място в екологичния и цифровия преход, следва да бъдат
+насърчавани да се стремят към допускане до търговия на европейските капиталови пазари и да получават така необходимото
+финансиране чрез емитиране на публично търгувани акции, тъй като това е най-устойчивият начин да се помогне на тези
+дружества да използват пълния си творчески потенциал и да създават работни места.
+3.6.
+Инфлационният скок води до повишен интерес към капиталови инвестиции, особено сред занимаващите се с
+инвестиции инвеститори на дребно. Европейските капиталови пазари могат да се превърнат в място, където тези
+инвестиционни потоци се насочват към ключовите икономически сектори, в които дружествата генерират достатъчна
+възвръщаемост. Същевременно Комитетът е на мнение, че за ЕС е от решаващо значение да създаде надеждни и стабилни
+търговски правила, за да реализира пълния потенциал на капиталовите пазари в ЕС. Поуката от финансовата криза показа, че
+ЕС трябва да защитава пазарите в условия на справедливост, интегритет, устойчивост и прозрачност, като също така
+гарантира най-високо равнище на защита на инвеститорите.
+3.7.
+Анализ, извършен в 14 държави — членки на ЕС, показва, че до 17 000 големи дружества отговарят на условията да
+бъдат регистрирани на фондовата борса, но не желаят да го направят (5). Комитетът смята, че ако ЕС не успее да насърчи нови
+допускания до търговия на капиталовите пазари, може да настъпи спад в търговията на тези пазари, тъй като инвеститорите
+диверсифицират портфейла си в световен мащаб, ако в рамките на ЕС няма достатъчно предлагане на права на собственост за
+инвестиране.
+3.8.
+Ново поколение европейци навлиза на пазара за инвестиционни продукти на дребно, като обръща внимание на
+устойчивостта (т.е. въз основа на екологичните, социалните и управленските фактори). В същото време много икономически
+субекти се насочват към екологични цели, насърчавани от политиките на Европейския зелен пакт. ЕИСК счита, че тази
+
+(3)
+(4)
+(5)
+
+Евростат — обяснение на статистическите данни.
+Годишен статистически доклад на ESMA „Пазари на ценни книжа в ЕС“, 2020 г.; стр. 40.
+Доклад на Oxera, Първични и вторични капиталови пазари в ЕС, 2020 г.
+
+

test/OJ:C:2023:184/raw/OJ:C:2023:184:FULL.bg.p-112.txt

@@ -0,0 +1,62 @@
+C 184/108
+
+BG
+
+Официален вестник на Европейския съюз
+
+25.5.2023 г.
+
+4.8.
+Проучванията относно собствения капитал са основен елемент за развитието на добре функционираща екосистема за
+дялово финансиране на МСП. За да се допълнят съществуващите канали за проучвания, разрешаването на обвързването на
+научните изследвания на МСП с други услуги вероятно ще увеличи изготвянето и разпространението на доклади от
+проучвания. ЕИСК приветства предложеното увеличаване на прага за отделяне на 10 милиарда евро. Това ще коригира
+създаденото от ДПФИ II (12) намаляване на обхвата и видимостта на МСП. ЕИСК обаче подчертава, че е налице по-голяма
+концентрация на изготвяне на проучвания относно собствения капитал в ръцете на по-големите финансови институции.
+Поради своя мащаб много големите брокери разполагат с по-добри възможности да определят незначителни такси и/или да
+използват извършването на сделки за кръстосано субсидиране на предоставянето на проучвания, отколкото малките или
+средните по размер брокери (13). Освен това големите по размер брокери се интересуват най-вече от предоставянето на
+проучвания относно дружествата от категорията на т.нар. „сини чипове“, докато МСП може да не получават достатъчно
+внимание. Голяма част от емитентите съобщават (14), че ДПФИ II е намалила обхвата и видимостта на МСП. ЕИСК вижда ясна
+необходимост от въвеждане на допълнителни мерки за насърчаване на независими научни изследвания, като се извеждат
+поуки от най-добрите практики, налични в Европа (15).
+4.9.
+На етапа след ППП дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на фондова борса, следва да бъдат
+безупречни по отношение на прозрачността, а защитата на интересите на миноритарните акционери следва да бъде основен
+приоритет. Ако е налице риск от несправедливо третиране или недостатъчна защита на акционерите, доверието им в
+капиталовите пазари в ЕС няма да се увеличи. ЕИСК оценява високо подхода на Комисията за смекчаване на правната
+несигурност, свързана с изискванията за оповестяване, чрез целенасочените изменения на Регламента относно пазарната
+злоупотреба.
+4.10.
+Комитетът счита, че съществуващата рамка за ad hoc искания в случаи на предполагаема пазарна злоупотреба
+изглежда подходяща и достатъчна за постигане на ефективно наблюдение, като същевременно отбелязва, че редица
+надзорни органи виждат полза от засилването на обмена на данни от дневника за нареждания чрез механизъм за
+междупазарен надзор на дневника за нареждания (CMOBS). Обхватът на предложението за CMOBS може да доведе до риск
+от създаване на нееднакви условия на конкуренция, тъй като двустранните места за търговия не биха били включени в
+механизма.
+4.11.
+ЕИСК силно насърчава ускоряването на други текущи инициативи, които допринасят за повишаване на
+привлекателността на публичните пазари. Комитетът е публикувал няколко становища относно минали, текущи и очаквани
+законодателни инициативи (16). Бързият напредък по изграждането на СКП следва да бъде запазен въпреки геополитическите
+предизвикателства; повече от всякога е необходим силен СКП именно поради нарастващите рискове от икономическа и
+социална нестабилност.
+Брюксел, 23 март 2023 г.
+Председател
+на Европейския икономически и социален комитет
+Christa SCHWENG
+
+(12)
+(13)
+(14)
+(15)
+(16)
+
+ДПФИ — Директива за пазарите на финансови инструменти
+Доклад на Oxera относно „Отделяне: какво е въздействието върху проучванията относно собствения капитал?“, 2019 г.
+Европейска комисия, окончателен доклад относно „Въздействието на правилата на ДПФИ II върху МСП и проучванията относно
+инвестициите с фиксиран доход“, 2020 г.
+Вж. инициативата с нестопанска цел „Lighthouse“ в рамките на Instituto Español de Analistas Financieros.
+ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 20; ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 58; ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 9; ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 30;
+ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 41.
+
+

test/OJ:C:2023:184/raw/OJ:C:2023:184:FULL.bg.p-113.txt

@@ -0,0 +1,84 @@
+25.5.2023 г.
+
+BG
+
+Официален вестник на Европейския съюз
+
+C 184/109
+
+Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията
+до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на
+регионите „Гарантиране на наличността и финансовата достъпност на торовете“
+(COM(2022) 590 final)
+(2023/C 184/21)
+
+Докладчик: Arnold PUECH d'ALISSAC
+
+Искане за консултация
+
+Европейска комисия, 9.12.2022 г.
+
+Правно основание
+
+Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
+
+Компетентна секция
+
+„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
+
+Приемане от секцията
+
+9.3.2023 г.
+
+Приемане на пленарна сесия
+
+23.3.2023 г.
+
+Приемане на пленарна сесия №
+
+577
+
+Резултат от гласуването
+(„за“/„против“/„въздържал се“)
+
+170/3/4
+
+1. Заключения и препоръки
+1.1.
+ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно гарантирането на наличността и финансовата достъпност на
+торовете, тъй като световната криза в областта на торовете, която започна в началото на 2021 г. и се влоши след избухването
+на войната в Украйна, засегна особено тежко Европа, където земеделските стопани са изправени както пред рекордно високи
+цени, така и пред недостиг на доставки. Настоящата ситуация представлява заплаха за европейското селско стопанство и
+световната продоволствена сигурност.
+1.2.
+ЕИСК подчертава, че са необходими спешни действия в държавите членки, за да се ограничи въздействието на
+кризата в областта на торовете. Освен възможността за пряко подпомагане на най-засегнатите производители на азот и
+земеделски стопани чрез държавна помощ (което е обект на бюджетни ограничения, поражда риск от нарушаване на
+конкуренцията и следва да бъде обвързано с условия), ЕИСК счита, че са необходими корективни мерки за подобряване на
+функционирането на пазара на торове в ЕС, тъй като те вероятно ще окажат по-голямо въздействие върху земеделските
+стопани и ще бъдат по-ефективни от гледна точка на разходите за данъкоплатците.
+1.3.
+За да се намерят решения както за предлагането, така и за цените на торовете, като се благоприятстват вносът и
+конкуренцията в държавите членки, ЕИСК препоръчва да се предприемат действия, които включват суспендиране на
+вносните мита на ЕС за всички торове, улесняване на логистиката на торовете и регулаторна гъвкавост.
+1.4.
+Освен това ЕИСК счита, че са необходими средносрочни мерки за ограничаване на зависимостта на ЕС от вносни
+минерални торове и за намаляване на екологичния отпечатък от наторяването на културите. Чрез тези мерки следва да се
+ограничи използването на торове, като се повиши ефективността на растителните хранителни вещества чрез частично
+заместване на синтетичните торове с рециклиран оборски тор и други отпадъци, както и да се подобри независимостта на
+Европа по отношение на производството на торове с оглед ��а агроекологичното трансформиране на земеделието.
+1.5.
+ЕИСК приветства обявяването на нова обсерватория за пазара на торове (която ще бъде създадена през 2023 г.), тъй
+като прозрачността на пазара на торове в ЕС трябва да се повиши чрез редовно публикуване на представителни цени на
+вътрешния пазар и чрез разработване на публични статистически данни за производството и използването на торове.
+1.6.
+Освен това ЕИСК призовава при приемането на нови мерки да се вземат предвид социалните аспекти, свързани със
+земеделските стопани (които са силно засегнати от цените на торовете), потребителите на храни (които са изправени пред
+инфлация на цените на храните) и промишлените работници.
+1.7.
+В международен контекст ЕИСК настоятелно призовава ЕС да засили действията срещу световната продоволствена
+несигурност, включително насърчаването на прозрачността, наличността и ефективното използване на торове. Световната
+търговия с торове следва да бъде улеснена чрез поддържане на пазарите отворени, избягване на ограниченията и забраните за
+износ, увеличаване на производството на торове в Европа и разширяване на логистичните маршрути.
+
+

test/OJ:C:2023:184/raw/OJ:C:2023:184:FULL.bg.p-114.txt

@@ -0,0 +1,72 @@
+C 184/110
+
+BG
+
+Официален вестник на Европейския съюз
+
+25.5.2023 г.
+
+2. Въведение и контекст
+2.1.
+Торовете се произвеждат от три важни за растежа на растенията хранителни вещества: азот (N), фосфор (P) и
+калий (K).
+2.2.
+Торовете са ключов ресурс, който се влага в по-голямата част от настоящото селскостопанско производство. Тяхната
+наличност и финансова достъпност играят съществена роля за продоволствената сигурност. От началото на 2021 г. се
+наблюдава световна криза в областта на минералните торове, която започна поради рязкото нарастване в търсенето след
+възстановяването от пандемията от COVID-19 и допълнително се изостри след нахлуването на Русия в Украйна поради
+ограниченията на доставките от три от основните държави — доставчици на торове в света: Русия, Беларус и Украйна.
+2.3.
+Кризата в областта на торовете е особено изострена в Европа, тъй като i) ЕС е голям нетен вносител на торове; ii)
+пазарът на азотни и фосфорни торове в ЕС е защитен с вносни мита, които повишават цените на вътрешния пазар над цените
+в световен план; iii) от март 2022 г. насам вносът на торове от Русия, Беларус и Украйна в ЕС, който преди това
+представляваше 43 % от вноса в ЕС, намаля значително въпреки официалната политика на ЕС да не налага санкции върху
+вноса на храни и торове от Русия.
+2.4.
+Цените на торовете в държавите членки се повишиха до рекордни равнища (три пъти за минералния азот през
+ноември 2022 г. спрямо януари 2021 г.), което, заедно с оскъдните доставки и забавените покупки, доведе до значително
+намаляване на използването на торове в ЕС за реколтата от 2022 г. (1) и до евентуален недостиг в няколко държави членки
+през пролетта на 2023 г., засягащ реколтата от 2023 г.
+2.5.
+Това се случва в контекста на Европейския зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“ (2), публикувана от
+Европейската комисия през май 2020 г., включително предложените за целия ЕС цели за това „загубите на хранителни
+вещества да се понижат с поне 50 %, без да се влошава плодородието на почвите“, като до 2030 г. употребата на торове се
+намали с поне 20 %.
+
+3. Общи бележки
+3.1.
+ЕИСК подчертава, че леснодостъпните и финансово достъпни торове са от съществено значение за селскостопанското
+производство и продоволствената сигурност в Европа и в световен мащаб. Недостигът и прекалено високите цени на торовете
+водят до намаляване на добивите, застрашават производството на храни и участват в инфлацията на цените на храните в
+ущърб на европейските граждани и човечеството.
+3.2.
+Настоящата криза на пазарите на торове е особена заплаха в държавите с ниски доходи, които са силно засегнати от
+продоволствената несигурност. Тя е заплаха и в Европа, където уязвимите групи вече са изправени пред предизвикателства,
+свързани с финансовата достъпност на храните. Кризата в областта на торовете може да доведе до намаляване на реколтата и
+по този начин да се отрази на световната продоволствена сигурност, тъй като ЕС е основен производител и износител на
+зърнени култури.
+3.3.
+ЕИСК счита, че недостигът на торове в световен мащаб се дължи не само на високата цена на природния газ, но и на
+дисбаланса между търсенето и предлагането и логистични ограничения. В ЕС той се утежнява допълнително от високата
+степен на зависимост на континента от вноса на минерални торове, вносните мита на ЕС и войната в Украйна.
+
+Спешни действия в ЕС
+3.4.
+Въпреки високите цени на торовете, разходната конкурентоспособност на редица производители на азотни торове в
+ЕС изглежда е била повлияна от изключително високата цена на природния газ в Европа, която надвиши седем пъти цената в
+САЩ спрямо три пъти през 2021 г. Освен приоритетния достъп до природен газ, в случай на нормирано разпределение на
+газа може да има полза от специфична подкрепа за азотната промишленост на ЕС за всеки отделен случай с цел да се използва
+в максимална степен съществуващият производствен капацитет, както е предвидено в изменената временна рамка на ЕС за
+държавна помощ при кризи. В това отношение е необходима обвързаност с икономически и социални условия, за да се
+избегнат извънредните предимства, тъй като печалбите на някои производители на торове се увеличиха вследствие на кризата
+с торовете.
+
+(1)
+(2)
+
+Според Европейската комисия „комбинацията от суша и високи цени на торовете, довела до по-ниска степен на използване,
+по-специално на P и K, (…) е допринесла за по-ниски добиви“ и за 8 % спад в реколтата от зърнени култури в ЕС през 2022 г. спрямо
+2021 г. Източник: Краткосрочна перспектива за селскостопанските пазари, Европейска комисия, 5.10.2022 г.
+COM(2020) 381 final, 20.5.2020 г.
+
+

test/OJ:C:2023:184/raw/OJ:C:2023:184:FULL.bg.p-115.txt

@@ -0,0 +1,81 @@
+25.5.2023 г.
+
+BG
+
+Официален вестник на Европейския съюз
+
+C 184/111
+
+3.5.
+Настоящата криза засегна тежко ползвателите на торове, и по-специално земеделските стопани и специалистите в
+областта на смесените култури и животновъдството, на които се падат 62 % от разходите за торове в ЕС и 69 % от
+потреблението на азот в ЕС (3). Те са изправени пред недостиг на парични средства за закупуване на торове преди
+прибирането на реколтата, както и пред свиване на съотношението разходи/цена, тъй като по-високите цени на
+селскостопанските продукти може да не компенсират ефекта от повишените цени на торовете и други селскостопански
+суровини (4). Поради тази причина целенасочената подкрепа за ползвателите на торове, както е предвидена в изменената
+временна рамка на ЕС за държавна помощ при кризи, може да допринесе за преодоляването на кризата.
+3.6.
+Съществуват обаче строги бюджетни ограничения и конкуренция в приоритетите при финансирането на такава
+подкрепа, ако се използва селскостопанският резерв на ЕС на стойност 450 милиона евро за финансовата 2023 година.
+Финансирането на такива действия чрез национални стратегически планове по ОСП също не е подходящ вариант, тъй като те
+бяха одобрени съвсем наскоро и тяхното изменение би изисквало дълго време. На свой ред използването на държавна помощ
+поражда както национални бюджетни ограничения, така и риск от значителни нарушения на конкуренцията между
+земеделските стопани от различни държави членки. За това свидетелства фактът, че до момента само три държави членки са
+въвели схеми за помощ, предназначени за закупуване на торове от земеделските стопани, с общ бюджет от 855 милиона
+евро.
+3.7.
+Поради тази причина ЕИСК счита, че коригиращите мерки за подобряване на функционирането на пазара на
+торове в ЕС са по-препоръчителни и по-ефективни от гледна точка на разходите за данъкоплатците. Такива извънредни,
+временни мерки следва да бъдат насочени както към предлагането на торове, така и към цените в Европа, като се
+благоприятстват вносът и конкуренцията. Някои предприятия за производство на торове мащабно увеличават печалбите си.
+Необходимо е положително, стратегически насочено послание в подкрепа на този сектор, ако искаме тези средства да се
+инвестират в европейските заводи и да повишат равнището на автономност на Европа. Това е цената на нашата независимост.
+3.8.
+Като продължение на предложението на Европейската комисия от 17 юли 2022 г. в Регламент (ЕС) 2022/2465 на
+Съвета от 12 декември 2022 г. (5) се предвижда временно суспендиране на вносните мита за карбамид и амоняк (с
+изключение на вноса от Русия и Беларус). ЕИСК приветства това решение, като се има предвид, че освен върху партньорите,
+които вече се възползват от споразуменията за свободна търговия с ЕС (като например държавите от Северна Африка), такова
+суспендиране би трябва��о да окаже положително въздействие върху други основни източници на доставки (като САЩ и
+държавите от Централна Азия и Персийския залив). Регламентът обаче влезе в сила твърде късно, за да окаже въздействие
+върху сезон 2022—2023 г., тъй като по-голямата част от вноса на карбамид е била доставена или поръчана на прекалено
+високи цени. Междувременно Съветът взе решение за времево ограничение от шест месеца вместо първоначално
+предвидените две години. ЕИСК отправя препоръка към Комисията и към Съвета да удължат срока на действие на регламента
+до следващия сезон и да включат в обхвата му всички азотни и фосфорни торове, тъй като това би насърчило наличността
+чрез диверсификация на доставките, както и би намалило цените на торовете на вътрешния пазар на ЕС.
+3.9.
+Освен това следва спешно да се въведат други мерки, насочени към функционирането на пазара на минерални торове
+в ЕС, в областта на логистиката и регулирането, включително i) стимулиране на земеделските стопани и дистрибуторите на
+торове да извършват ранни покупки и да управляват ценовите рискове; ii) улесняване на логистиката при вноса на
+пристанища за плавателни съдове, пренасящи торове, и на сухопътния транспорт на торове с тежкотоварни автомобили;
+iii) съгласуване на разбиранията в различните държави членки относно доставчиците на торове с оглед на руските санкции;
+iv) позволяване на временни възможности за гъвкавост в регламентите на ЕС, включително Регламента относно
+регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), законодателството в областта на
+транспорта и Регламента относно продуктите за наторяване.
+3.10.
+Следвайки техническите предложения на своя Съвместен изследователски център (6), Европейската комисия следва
+бързо да предложи законодателни мерки, позволяващи безопасно използване на преработен оборски тор над прага,
+определен за уязвимите на нитрати зони в Директивата за нитратите (RENURE), и по-голямо заместване на синтетичните
+торове. В очакване на този нов праг ЕИСК препоръчва настоящият максимален праг от 170 kg/ha органичен азот на година
+да се прилага за всички земеделски стопани в ЕС.
+Средносрочни действия в ЕС
+3.11.
+Както се посочва в доклада за стратегическото прогнозиране за 2022 г. (7), ЕИСК препоръчва да се намали
+зависимостта на ЕС от вноса на фуражи, торове и други суровини и предлага определение за отворена стратегическа
+автономност по отношение на продоволствените системи, което се основава на производството на храни, работната сила и
+справедливата търговия. Основната цел е да се осигури продоволствена сигурност за всички граждани на ЕС чрез
+здравословни, устойчиви, издръжливи и справедливи доставки на храни.
+
+(3)
+(4)
+(5)
+(6)
+(7)
+
+Източник: СЗСИ, 2017 г.
+За справка цената на амониевия нитрат във Франция през ноември 2022 г. е била с 203 % по-висока от цената през януари 2021 г. За
+разлика от нея, цената на мелничарската пшеница се е увеличила с 45 % през същия период. Източник: La Dépêche Le Petit Meunier.
+https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32022R2465 (ОВ L 322, 16.12.2022 г., стр. 81).
+https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC121636.
+https://www.eesc.europa.eu/bg/our-work/opinions-information-reports/opinions/2021-annual-foresight-report (вж. ОВ, стр. 45).
+
+