Datasets:

petkopetkov
/

chitanka

text stringlengths 0 14.4k
— Проститутка по принуда. Не искам сводникът й пак да положи мръсни лапи върху нея.
Кариг и хората му станаха на крака и с въодушевление вдигнаха чаши.
В небето се извисяваше дим (вероятно готвеха!). Онези явно си хапваха, без изобщо да ги е грижа, че някой може да ги нападне. На пръв поглед Коулман не откри патрули по периметъра на лагера. Това беше поредното доказателство, че генерал Моро е получавал подкупи от терористите.
После заедно пристъпиха през Прага в един отдавна мъртъв град. Град, повече от мъртъв.


— Добре дошли на борда на „Волният Карде“ — сериозно кимна той. — Последвайте ме, капитанът иска да ви види.
— Само това, че е циклично явление — започна архиепископът. — Цикъл, попадащ на различни места приблизително на пет века. Знаем, че преди приблизително петстотин години той е преминал през Иберия. Петстотин години преди това — в Македония. Има признаци, че преди това същото се е случило в Сирия. Областта се напада от ...
— Стига де! — възропта тя по едно време. — Чела някъде, че черната магия и жертвоприношенията на животни вървят ръка за ръка.
На другия ден Ай беше значително по-добре и седна да яде. Раните по тялото му заздравяваха. Попитах го от какво са.
— Наистина е необичайно! По вида на фордуна може да се направи заключението, че този плавателен съд има триъгълни платна, за да се движи по-лесно и по-бързо срещу вятъра, а ми се струва, че мачтите му имат споменатата височина, защото с постепенното увеличаване на броя и размерите на платната отпред назад се е целяло ...

Арни обикаля с колата до посред нощ, сетне изобщо не си спомняше за това. Покритите със сняг улици бяха безлюдни и призрачни. Нощта не бе подходяща за разходка с кола, но Кристин не поднесе нито веднъж, въпреки че нямаше вериги. От време на време по улиците се мяркаше подобен на праисторическо животно снегорин, после ...
Глава 1.
— Така и не можах да го видя — каза Ахил. — Тогава вече бях мъртъв, не помниш ли? Ти се биеше с него с моето оръжие.
— Хайде сега! — раздразнено се обади Джулиъс. — Не можеш да си подадеш оставката по никое време.
Разтревожен, увеличих мощността на излъчването. Нямаше особен ефект, без да се брои лекото поклащане. Нещо ме придържаше към дъното. Какво? Рискувах и предпазливо подадох глава навън. Адско видение — огромен калмар беше усукал две от пипалата си около долната част на нашето убежище, докато останалите бяха здраво вкопч...
— Докато премине горещото пладне — отговори човекът, когото бяха нарекли Краля на петрола.
— Тук ли ще останем да спим, или ще продължим? — обърна се най-сетне той към момчето.
— Просто искам да се обадя на мама и да я помоля да дойде да ме прибере.
Откъде ли знае, че не се обаждам само за да си побъбрим?
— Не ще и дума, сестрице — отговори Бенито, — и добре, че ти не беше там, за да молиш да го пощадим! Ех, яка душа имат тези твари, изхабих не по-малко от три куршума, докато го поваля!
Капитанът го погледна смръщено:
Роджър беше на тринадесет години и от четвърти клас учеше програмиране. Понякога така го ненавиждаше, че му се приискваше да живее в първата половина на XX век — тогава децата не са се занимавали с такива неща. Но да разговаря с баща си му бе от полза.
Човекът кимна с глава и двамата затворници го последваха.
— Това ли ще е мястото на твоя край? — попита Халик.
— Сети ли се за кого няма да се сетим?
Един миг и двамата се гледаха втренчено.
Така щеше да даде възможност на детето да остане само достатъчно дълго време.

А той не може да кацне на планетата. Без главния двигател такъв опит би бил самоубийствен.
— Амин.
— Знам, разбира се — натърти Баба. — Веднага се досетих.
Мао Дзе Дун*6

В случая часовата разлика работеше в тяхна полза. Това се случваше, когато запитванията бяха отправени на Запад, а не на Изток. След няколко часа съобщението беше получено, дешифрирано и оставено на съответното бюро. Оттам, също закодирано, беше отправено друго запитване за Ню Йорк, където кардинал Тимоти Макарти, арх...
— Познавахте ли Морис Граф?
— А Диана? — попита от прозореца Орили.
— Виждала съм я някъде, но не мога да си спомня къде — промълви Ан. — Колко странно, че е дошла на сватба, облечена в черно.
— Така е, но всички тези пещери не използват едни и същи природни богатства — изтъкна мъжът. — Деветата пещера си има Долината на Горската река и животните, които понякога мигрират покрай реката. Четиринайсетата си има Малката долина, Единайсетата се радва на обширното поле от другата страна на реката, Третата си има ...
Това бяха новините през последната седмица. Целият свят вече научи за Щирнер. Името му беше в устата на всички. Тук, в Мантон, той и жена му се държаха настрана. Всяко тяхно излизане възбуждаше такова любопитство, примесено със страх, че Щирнер избягваше да се показва в обществото.
— Каммамури!
— Не!
— Но тъкмо на това място е била поставена пещта с урана. Не съм ли прав?
Завоюваната от нас на военните полета пълна национална независимост ни осигуряваше къшея хляб за всички в пределите на страната. Бързо растеше населението на страната, бързо растяха земните й богатства. Честта на държавата, а заедно с това и честта на целия народ, сега се намираше под славната закрила на изумителната ...
— Закарайте ме в хотел „Кьонигсхоф“ — нареди той, защото не знаеше какво друго да каже.

— Да де. И последно, трябва да посочим така нареченото враждебно отношение на работното място. То се създава, когато лицето е подложено на тормоз при различни обстоятелства, които сами по себе си може и да не са свързани със секса, но в края на краищата се свеждат до тормоз на основата на различия в пола. Според мен с...
В пет без петнайсет Даяна Риджис се обади по телефона и развълнувано поиска да говори с Пери Мейсън по въпрос от изключителна важност. Адвокатът вдигна слушалката и чу:
— Какво лошо съм направил? — попита той.

— И така, както каза моят изключително опитен шеф, който е работил с Моро в онези тежки времена, и който също е съгласен с нас: „Какво, по дяволите, излиза?“
След няколко минути колата потегли.
— Бягай, мрачно привиденье,
— Да — неспокойно потвърди канцлерът.
Той изчака отговор, ала Блакторн премълча и само вдигна отново лице към капандурата. Като че ли нищо не бе казано. Безпокойствието им нарасна.
— Както чух, Алфонсо — наследникът на граф Фернандо — се намирал в Испания?
Брутални. Анонимни. Достоверни
— Да не би да е злоупотребил?
Мак широко се усмихна, щедростта му бликна:
— Много елегантно построен, както изглежда.
— Ами? Е, сега вече съвсем ме убеди. — Гласът на Кара изведнъж стана по-сериозен, ако не притеснен: — Наистина ли те е нарекла „Майко Изповедник“?
— Къде си? — питаше той.
Изведнъж съзнанието на Конуей отказа да работи повече. Той затвори очи, отпусна глава на длани и проследи остатъчния образ от повърхността на бюрото бавно да избледнява в червенина. Беше му писнало от бюрокрация: доклади, обобщения, графики, инструкции. Беше лекар, който в момента планира сложна операция, но такава, и...
— Добре.
Липсата на Хърман също имаше значение, вероятно дори бе по-важна от тази на полковника, защото другите щяха да го послушат. Той беше умен и пресметлив, неподвластен на чувствата, и едва ли би приел толкова фантастична присъда.
Бавно.
Ибрахим се оттласна, обърна се и закрачи по палубата към кабината си… към своя късмет.
… Осъзнал, че отново лежи на твърдия под, с лице върху розовото пневмокресло, Мъф отвори очите си, размърда се и седна. В командната кабина вече нямаше никой. Измъчващата го тежест в тила бе изчезнала, общото му състояние беше по-добро, но днес това, кой знае защо, не го радваше.
Прибирайки слушалката, аз погледнах към Витезслав. Честно казано, според мен Хесер прекали с насмешките.
Джон го погледна в очите.
Кейт все още го гледаше, смаяна, че му е до шеги. Крис хвана коня й за юздите и бързо го поведе напред.
— Сериозно ли говориш? Мислех, че обсъдихме предварително въпроса за пълното отричане от страна на правителството.
— Признавам, че ми направихте малка изненада — продължи Холмс. — Мислех, че ще стреляте от улицата, където ви очакваха полицаите и моят колега Лестрейд. Но бях длъжен да предвидя, че ще използувате този удобен прозорец, и взех съответните мерки.

— Остави драматизма, човече — възкликна Компор с очевидна искреност. — Тривайз, ти си гръмоотвод! Изпратен си да привлечеш реакцията на Втората фондация, ако такова нещо действително съществува. Аз имам интуиция не само за хиперпространственото преследване и ми се струва, че разбирам какво планира нашата обща позната....
Най-задния ги чакаше от другата страна на предната стена. Беше великолепен. Ноктите му искряха сребристо, козината му се кипреше със златни и сребърни нишки и цялата сияеше.
Нищо не може да се направи, помисли си Питър. Абсолютно нищо.
Джексън се усмихна.
— Още не съм решил. Шива предложи да изчакаме малко, преди да предприемем някакви действия. По такъв начин ще преценим въздействието му върху обитателите на Небесата. Реших, че по исторически и религиозни причини занапред Вишну ще стане Буда. Що се отнася до Сам, готов съм да изслушам всякакви разумни предложения.
— Попитайте го сам! Той ще го потвърди, при условие че има куража да каже истината.
Налягането толкова се покачи, че дори и Думийците го усетиха. Космите се приведоха, после заплющяха бясно, а вихърът подкара облаци прах през килима. Вятърът подбра онези войници, които не бяха успели достатъчно бързо да се подчинят на заповедта, и ги запремята сред праха.
— Черният майор, госпожа Буланси и всички други хора, които ще ви обкръжават в тази къща, са злодеи. От тях човек може да очаква всичко, даже и убийство!
— Може ли някой да потвърди официално правата ти?
Същата нощ Тоби повтори забележката пред Джил.
Той кимна с безизразно лице.
Хоукмун се усмихна отпаднало.
— А къде са другите? — попита Перец.
— Какво? — попита Флечър.
Немес сви рамене, но запрати Далай лама в отсрещната част на платформата като нежелан вързоп хартия.
Но сега Аки имаше чувството, че знае истината. Той бе член на екипаж от недействителни астронавти. И нямаше никакъв начин, като се изключеше едно евентуално магическо възстановяване на Крейдейки, да се измъкнат от тази каша без намесата на техните патрони.
— Подсетих те, защото кръвта ти е група А, от каквато винаги имаме нужда.

Тя се сви, сякаш я бе ударил. Алек видя как очите й гневно блеснаха. Не проумяваше защо реагира по този начин. Нима не разбираше загрижеността му?
• Ранг°:
— Че откъде ще я взема? — каза Артър. — Вогоните разрушиха Хародз.
минавам после в лодката на Ра.
— Един ден му гостувах, но тогава секирата на войната не бе изровена и поне привидно бледолики и червенокожи живееха в мир.
Диего Гарсия стана известен по време на операция „Пустинна буря“ като район за съсредоточаване за бомбардировачите „Б — 52“, които обстрелваха иракските позиции в Кувейт. Обновяването на базата й позволи да базира и „Б — 2“ по време на афганистанската кампания и после отново през 2003 година за изгонването от власт на...
— Това е един корвет, господине — отвърнаха му — корвет, закупен, екипирай и въоръжен от едно дружество, образувано от английски, френски и гръцки търговци, обслужван от екипаж, съставен от тези различни националности, и който ще отплува под командуването на смелия капитан Страдена! Може би той ще успее да постигне он...