Datasets:

petkopetkov
/

chitanka

+	Едно време дядо Господ Свети
+	слязъл бе земята да посети,
+	широм, дължом той да я обиде,
+	как живеят хората да види,
+	дали още така го почитат
+	и закона дали му зачитат.
+	Той стори се на просяк опърпан,
+	с бяла брада и кожух закърпен,
+	в една ръка със икона нова,
+	в друга ръка с тояга дренова.
+	Така Господ Свети, справедливи
+	на почивка спря до едни ниви.
+	Там наблизо момченце игриво
+	пасеше си свойто стадо сиво.
+	Старецът го повика и рече:
+	— Починах си, дете мое, вече,
+	помогни ми, синко, да се вдигна,
+	в град далечен трябва да пристигна.
+	Момченцето стареца подкрепи,
+	докато се на нозе закрепи,
+	па си бръкна в скъсана торбица,
+	та извади хлебец и солчица:
+	— Вземи, дядо — срамежливо рече,
+	ти си пътник, идеш отдалече,
+	похапни си — сили да подкрепиш,
+	че те гледам — едвам-едвам креташ.
+	Господ прие коравия залък
+	от ръцете на момъка малък,
+	па му рече: „Синко, за отплата
+	на ти тая свирчица чудата,
+	да те пази от всяка неволя;
+	а когато засвириш по воля,
+	нищо живо да не се утрае —
+	да се дигне, да се разиграе!
+	Щастие нека тя да ти докара,
+	зет да станеш славен ти на царя!“
+	Момченцето със радост голема
+	от стареца свирката поема,
+	целува му ръка до три пъти,
+	за града го в посока упъти,
+	па стадото кротичко потири,
+	със новата свирчица засвири…
+	И, о чудо, невидяно чудо —
+	разигра се стадо като лудо,
+	заскачаха кози и овчици,
+	заскачаха мравки и мушици,
+	не страя се сивото магаре,
+	ръченица изкусна удари!…
+	Най-после се момчето умори,
+	то сне свирка чудна от устата,
+	да си малко поеме душата,
+	и отведнъж игра се прекъсна —
+	кой си друсна, хубаво си друсна…
+	А привечер момчето закара
+	сиво стадо в село във кошара,
+	при чешмата застана на спирка,
+	па засвири с чудната си свирка.
+	И щом като свирня се понесе,
+	цяло село в игра се унесе,
+	залюля се хоро чудновато,
+	старо, младо, кьосаво, брадато,
+	здраво, болно, дете пеленаче —
+	всяко тича и всяко подскача…
+	Сне момчето свирка от устата,
+	да си малко поеме душата,
+	и отведнъж игра се прекъсна —
+	кой му друсна, хубаво му друсна!
+	Дядо господ, радостен, доволен,
+	упъти се за града престолен
+	и почука на царьови двори.
+	Сам му царят портите отвори,
+	разсърди се, изгледа го криво
+	и попита тежко, горделиво:
+	— Какво искаш, просяко нахален?…
+	— Късче хлебец, че съм много гладен
+	проговори старецът смирено
+	и погледна царя нажалено.
+	— Я се махай ти, старецо гнъсен! —
+	рече царят мрачен и навъсен
+	и ръка си със закана вдига:
+	— Хляб дори и мен ми не достига!…
+	Обидено Господ се повърна,
+	вдигна ръка и царя прокълна,
+	клетва тежка, страшна, гръмовита:
+	— Дано нивга нямаш ти насита!…
+	Оттогава апетит безмерен
+	доби тоя цар високомерен:
+	яде, яде и не се насища
+	нито с хляб, нито със месища,
+	готвачите не могат да смогнат,
+	със казани манджа да помогнат…
+	Царят яде, яде и тлъстее,
+	от ден на ден расте, дебелее,
+	тронът му го вече не побира,
+	спокойствие нийде не намира,
+	ни да ходи, ни да шава може,
+	що да прави — наказание божие!
+	И той бързо известие даде,
+	по цялото царство той обади:
+	който може да го излекува,
+	да го вдигне на крака да ходи,
+	от тежестта страшна освободи,
+	ще му даде царят за награда
+	дъщеря си, царкинята млада,
+	ще го сложи наследник на трона,
+	ще му даде царската корона.
+	Стекоха се философи стари,
+	надойдоха доктори, знахари,
+	ала никой нищо не помогна,
+	да облекчи цар Шишко не смогна…
+	Една сутрин, зора кога пука,
+	страхливо се на порти почука.
+	Затичаха слуги във позлати,
+	отвориха царските палати
+	и видяха тамо пред вратата
+	момче бедно със свирка в ръката.
+	— Какво търсиш, момко непознати,
+	толкоз рано пред царски палати?
+	— От далечни места аз пътувам,
+	наемам се царя да лекувам.
+	— И слугите с усмивка лукава
+	въведоха момъка тогава…
+	Цар Шишко седеше там на трона
+	неподвижен, тих като икона.
+	Образът му като шопар гоен,
+	коремът му като тулум лоен…
+	А момъкът нищо му не рече,
+	пред него се тихичко изпречи
+	и си наду малката цафара,
+	ръченица изкусна подкара.
+	И отведнъж — невидяно чудо —
+	скокна царят и заигра лудо,
+	понесе се като перо леко,
+	ту подскокне, ту заситни меко,
+	ту подклекне, ту скочи високо,
+	ту ръце си завърти широко.
+	ту плесне, ту викне той чевръсто;
+	пот се сипе от тялото тлъсто,
+	но той скача, не иска да знае
+	и играе, играе, играе…
+	И от игра — три дни и три нощи
+	царят стана мършав като мощи…
+	И момъкът стана зет на царя —
+	тъй се свършва таз приказка стара.